site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 ноември в историята

10 ноември 2024 г., неделя, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апли Ераст, Олимп и Родион. Преп. Арсений Кападокийски.
  
По света се отбелязва:

Световният ден на науката за мир и развитие. Отбелязва се от 2002 г. с резолюция 31C/20 от 2001 г. на 31-а Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция (15 октомври-3 ноември 2001) по инициатива на Международния съвет за наука, за да се отбележи приноса на науката за устойчивото развитие и перспективите за постигане на траен мир.

На този ден в България:

1444 - Битка при Варна между 20 000-ата християнска съюзническа европейска армия, в която кръстоносците, предвождани от крал Владислав III Ягело и с главнокомандващ трансилванският воевода Янош Хуняди са разгромени от османската армия на султан Мурад II, наброяваща 55 000 - 60 000 души. Битката е част от втория кръстоносен поход на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди срещу османците, в който участват поляци, унгарци, хусисти, германци и французи. Кръстоносната армия навлиза на българска територия на 20 септември 1443 г., като целта й е да достигне до Варна, където трябва да я очаква венецианска флота, за да бъде прехвърлена в Тракия. В битката загиват около 10 000 души от армията на крал Владислав III Ягело, а от армията на султан Мурад II два пъти повече. Крал Владислав III Ягело Варненчик загива, когато предприема атака срещу османците с личната си гвардия от 500 рицари. Янош Хуняди се спасява със своите бойци. В памет на героичната му смърт Владислав III Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик. Поражението на християнските сили в битката открива безпрепятственото разширяване на османската държава на Запад.

1917 - 17-ото Народно събрание приема Закон за създаване на Медицински факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (дн. Медицински университет). Факултетът официално e открит на 10 април 1918 г. Пръв декан е проф. Иван Киров. През 1950 г. Медицинският факултет става самостоятелна институция от Софийския университет "Св. Климент Охридски". С Указ 246 на Президиума на Народното събрание от 1950 г. се създава Медицинска академия с два факултета - Медицински и Стоматологичен. През 1954 г. Медицинска академия се преименува във Висш медицински институт. С Указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972 се възстановява Медицинска академия, като в състава й влизат институтите в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. С указ 921 от 1990 г. академията възстановява предишния си статут на Медицински факултет. През 1992 г.  се  възстановява като самостоятелно висше учебно заведение - Висш медицински институт - София. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Медицински университет.

1947 - Първо представление на Народната оперета. Създадена е през 1918 г. като Художествен оперетен театър, преименуван на Народна оперета през 1947 г. От 1948 г. е Държавен музикален театър. С ПМС/31 май 1952 г. приема името Държавен музикален театър "Стефан Македонски". С Решение 490 на Министерския съвет от 29 юни 2001 г. получава статут на държавен културен институт с национално значение към Министерство на културата. С ПМС 152/28 юли 2010 г. в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" се влива балет "Арабеск" и се преобразува в Държавен музикален и балетен център. С Решение на Министерския съвет от 14 март 2012 г. центърът получава статут на държавен културен институт с национално значение. 

1989 - На пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро на ЦК на БКП.  На негово място е избран Петър Младенов. На 17 ноември 1989 г. 9-ото Народно събрание го освобождава и от длъжността председател на Държавния съвет.

1989 - На III конгрес на Българското философско дружество е създадена Българска философска асоциация. За първи председател е избран акад. Кирил Василев.

1999 - На конгрес на Социалистическия интернационал в Париж, Франция, партията "Българската евролевица" е приета за член на организацията със статут на наблюдател.

2003 - Датският концерн "Карлсберг" придобива 89 на сто от капитала на "Шуменско пиво", след като изкупува още 26,6 на сто от акциите на пивоварната.

2006 - Българска телеграфна агенция (БТА) получава голямата награда "Черноризец Храбър" за 2006 година на Съюза на издателите в България за принос в българската журналистика.

2008 - Град Сандански е удостоен със златен печат за "Уникално европейско селище". Наградата се присъжда от Европейския форум на експертите и официалното представителство на уникалните селища в Европа.

2009 - В Брюксел, Белгия, министър-председателят Бойко Борисов получава европейската награда "Бронзов бик" от Асоциацията на данъкоплатците в Европа. Отличието му се дава за извършваните данъчни реформи в България, за борбата с корупцията и престъпността, за ангажимента му към подобрения в данъчната политика, за налаганата прозрачност във финансовата и данъчна политика.

2015 - Първият за България метроводител за незрящи е представен от Сдружение "Център за подкрепа на социална интеграция - Приоритети". Проектът "Метроводител за незрящи" е финансиран в рамките по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Изработен е за около седем месеца и е на стойност 40 000 лева.

2020 - В София е организирана седмата среща на високо равнище за Западните Балкани в рамките на т.нар. Берлински процес. Домакини на срещата, която се провежда онлайн заради разпространението на Ковид-19, са министър-председателят на България Бойко Борисов и министър-председателят на Република Северна Македония Зоран Заев. Срещата е заключителното събитие от съвместното домакинство на България и на Република Северна Македония на Берлинския процес за 2020 г. Това е първото в историята на Берлинския процес съвместно домакинство между държава член на Европейския съюз и държава от Западните Балкани.

2021 - Върховният административен съд (ВАС) потвърждава заповедта на главния архитект на София Здравко Здравков за запазване на къщата в автентичния й вид и цялост на видния политик и банкер Иван Евстатиев Гешов, премиер на България в периода 1911-1913 г., на бул. "Патриарх Евтимий" 7, като единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с изработването на нов подробен устройствен план. Къщата е изградена по проект на арх. Никола Лазаров и е една от емблематичните за София сгради от началото на 20-и век. С новия план ще отпадне предвиждането на имота "за хотел" и вграждането на къщата във фасадата на 7-етежен хотел, одобрено през 2004 г. Решението на ВАС в полза на Столична община срещу жалба от собствениците на имота "Артемида - БСИ" АД  е окончателно.

2022 - Столичният общински съвет приема доклад за безвъзмездно прехвърляне от Столична община на държавата на правото на собственост върху имот – частна общинска собственост за изграждане на Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца. Имотът се намира в кв. "Горна баня" и е с обща площ от 64 684 кв. м. С Решение на Министерски съвет от 2 ноември 2022 г. се определя, че бъдещата болница има статут на обект с национално значение.
 
На този ден по света:

1940 - В окръг Вранча в Карпатите, Румъния, е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 130-150 км дълбочина и с голяма продължителност - около 3 мин. Най-големи разрушения има в Букурещ, Кишинев, Измаил, Одеса и Лвов. Загиват близо 1000 души, 300 от които са в Букурещ, а около 4000 души са ранени. В Букурещ се срутва и най-високата сграда, построена през същата година - 14-етажният блок Карлтон.

1944 - Град Велес (Македония) е освободен от фашистка окупация от Българската армия по време на Втората световна война (1939-1945).

1948 - Влиза в сила международната Конвенция за регулирането на китолова, подписана на 2 декември 1946 г. във Вашингтон, САЩ, от представители на Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Чили, Дания, Франция, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Перу, СССР, Великобритания, САЩ и Южноафриканската Република.

1976 - В Страсбург, Франция, е приета Конвенцията за борба с тероризма от страните членки на Съвета на Европа. Открита е за подписване на 27 януари 1977 г. и влиза в сила на 4 август 1978 г. България подписва конвенцията на 11 септември 1997 г., ратифицирана е на 14 януари 1998 г., влиза в сила за България от 18 май 1998 г.

1980 - Върховният съд на Полша официално регистрира профсъюза "Солидарност". На 17 септември 1980 г. в гр. Гданск, представители на над 30 регионални комитета приемат резолюция за създаването на независим и самоуправляващ се профсъюз "Солидарност". За негов председател е избран Лех Валенса.

1997 - В Пекин, Китай, президентът на Русия Борис Елцин и председателят на Китай Цзян Цзъмин подписват съвместна декларация, с която слагат край на спора за източната част от общата граница между двете страни. Проблемът със спорните острови Табаров и Голям Усурийски се заражда през 1964 г., когато разработеното проектоспоразумение за границата не е подписано. С новия документ спорните участъци с площ около 375 кв. км се поделят приблизително поравно. О. Табаров вече ще носи китайското си име Инлундао (Остров на Сребърния дракон), а Големият Усурийски остров се разделя на две - източната му част откъм гр. Хабаровск остава към Русия като запазва името си, докато западната част преминава към Китай и ще се нарича Хейсяцзидао (Остров на Черната мечка).

2000 - Съюзна република Югославия (СРЮ) официално е приета в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с решение 380 (PC.DEC/380) на заседание на Постоянния комитет на организацията във Виена, Австрия. Петдесет и четирите страни членки на ОССЕ одобряват с консенсус приемането на СРЮ въз основа на писмо от 6 ноември 2000 г., в което президентът Воислав Кощуница посочва, че страната му е готова да подпише целия пакет от основополагащи документи на ОССЕ, да спазва всички задължения на организацията и да сътрудничи с всички други държави членки. Членството на страната е прекратено на 8 юли 1992 г.

2001 - Китай е приет за член на Световната търговска организация (СТО) по време на специална сесия на организацията в Доха, Катар. Решението влиза в сила от 11 декември 2001 г.

2008 - В Брюксел, Белгия, министрите на отбраната на 27-те страни членки на ЕС одобряват създаване на първата в историята на ЕС военноморска мисия за борба с нарастващата активност на сомалийските пирати край бреговете на Сомалия и в Аденския залив. Мисията "Еунафор Аталанта" започва работа през декември 2008 г. във водите край Африканския рог.

2013 - В Пакистан книгата "Аз съм Малала" на 16-годишната пакистанска правозащитничка Малала Юсафзаи е забранена в 40 000 частни училища. Според президента на Общопакистанската асоциация за управление на частните училища Адиб Джаведани Малала Юсафзаи представлява възгледите на Запада, а не на Пакистан. Малала Юсафзаи е простреляна на 9 октомври 2012 г. от талибан в автобус на девическо училище в пакистанската долина Сват. През октомври 2013 г. момичето в съавторство с британската журналистка Кристина Лам издава спомените си в книгата "Аз съм Малала". През 2014 г. Малала е удостоена с Нобелова награда за мир за 2014 г. като признание за дейността й в защита на правото на образование на момичетата и жените в Пакистан.

2014 - Апелативният съд в Акуила, Италия, оправдава 6 от 7-те експерти - учени, геолози и експерти по природните бедствия, обвинени и осъдени  през октомври 2012 г. на между две и  шест години затвор за убийство по непредпазливост заради това, че не са успели да  предупредят жителите на града  за риска от земетресение, като не са предоставили информация  относно слабите трусове в района седмици  преди  земетресението с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер на 6 април 2009 г., отнело  живота на 293 души, от които 20 чужденци, а 1170 души са ранени. Единствено Бернардо де Бернардинис, заместник-директор на Гражданска защита, не е оправдан и е осъден на  две години условно.

2015 - България поема от Босна и Херцеговина шестмесечното председателство на Комитета на министрите към Съвета на Европа. България е член на Съвета на Европа от 1992 г. и председателства Комитета на министрите до май 2016 г.

2016 - В комплекса в Рамала в централата на Палестинската автономна власт отваря врати музей, посветен на покойния палестински лидер Ясер Арафат, ден преди 12-ата годишнина от смъртта му. В музея са представени най-важните събития в палестинската история от началото на 20 век до смъртта на Ясер Арафат през 2004 г. Посетителите ще могат да стигнат по мост от музея до някогашния кабинет и до спалня на Ясер Арафат, където са изложени и лични вещи на покойния палестински лидер, включително пистолета и куфията му.

2017 - Бившата министърка на културата на Франция Одре Азуле е избрана за генерален директор на Организацията на ООН по въпросите образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от Генералната конференция на организацията със 131 гласа „за“ и 19 „против“. Тя е втората жена след българката Ирина Бокова, избрана на поста.

2018 - В Компиен, Франция, президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерката на Германия Ангела Меркел откриват заедно паметна плоча за примирието от 1918 г. на церемония на Поляната на примирието в Северна Франция, където се провежда церемония за отбелязване на края на Първата световна война (1914-1918).  Паметната плоча е поставена пред съществуващия надпис, който определя поляната като мястото, където "престъпната горделивост на Германската империя бе победена от свободните народи, които се надяваше да пороби". Надписът на новата паметна плоча на френски и немски език гласи: "На стогодишнината от примирието от 11 ноември 1918 г. Еманюел Макрон, президент на Френската република, и Ангела Меркел, канцлер на Федерална република Германия, потвърдиха тук ценността на френско-германското помирение в служба на Европа и мира."

2019 - В Токио, Япония, се провежда тържествен автомобилен парад в чест на възкачването на престола на новия император на Япония Нарухито. Церемонията по интронизацията на 126-ия император на Япония се провежда на 22 октомври в императорския дворец в Токио.

2020 - Писателката Суванхам Тамавонгса печели канадската литературна награда "Гилър" за сборника разкази "Как се произнася "нож". Победителят е избран измежду петима финалисти, подбрани сред 118 кандидатури, излъчени от издатели в Канада. Наградата "Гилър" е учредена през 1994 г. от бизнесмена Джак Рабинович в памет на покойната му съпруга, литературната критичка Дoрис Гилър.  Наградата е съпроводена с парична премия от 100 000 канадски долара.

2021 - В Албания бившият главен прокурор на страната  от 2012 до 2017 г. Адриатик Лала е осъден на две години затвор за корупция и да не заема държавни постове в продължение на пет години. Той е първият високопоставен албанец, осъден от специално създаден съд за борба с корупцията.

2022 - При селищата Викову де Сус от румънска страна и Красноилск – от украинска
е открит нов граничен пункт между двете страни в присъствието на министър-председателите на Румъния и Украйна Николае Чука и Денис Шмигал.
 
Родени на този ден българи:

Добри Войников, учител, драматург, музикален и театрален деец, журналист и общественик (1833-1878).
Основоположник на българския театър и първи български режисьор. Поставя основите на съвременния национален български театър и  на нотната грамотност в България. Организира и ръководи в Браила, Румъния, българска любителска трупа, в която привлича за първи път жени актриси (1865-1870). Автор е на пиесите "Райна Княгина", "Криворазбраната цивилизация", "Чорбаджията" и др. Участва в създадения през 1851 г. в Шумен първи български симфоничен оркестър. Един от учредителите на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1869).

Лиана Даскалова, писателка и поетеса (1927-2013).
Авторка е на стихосбирки за възрастни и многобройни сборници със стихове, поеми и приказки за деца - "Майчина целувка" (1965), "Мечов буквар", "Ключ от бащината къща" (1971), "Врабчова дружина" (1979), "Будилниче-приспивниче" (1987) и др. Превежда поезия от руски, немски, френски и словашки език. Носителка на литературната награда на Министерството на просветата "Петко Рачев Славейков" (1995), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература - за книгата "6 вълшебни приказки" (2005) и др.

проф. Стефан Стоилов, икономист и политик (1928-2024).
Работил е в Института за социалистическа икономическа интеграция при Министерския съвет (1971-1973). Бил е на работа в Секретариата на СИВ в Москва (1967-1973). От 1959 г. в продължение на 30 години работи в Икономическия институт при Българската академия на науките, в който е старши научен сътрудник и директор (1973). Министър без портфейл по проблемите на икономическата реформа (8 февруари-21 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001).

Кръстан Дянков, журналист и преводач (1933-1999).
Един от създателите на седмичните издания на Българската телеграфна агенция. Редактор в редакция "Международна информация" и списанията ЛИК и "Паралели" на БТА (1957-1968). Заместник-главен редактор на сп. "Българско фото" (1968-1979). Бил е редактор в сп. "Съвременник" и драматург на театър "София". Един от основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Като преводач има значителен принос за представянето в България на американски писатели като Джон Стайнбек, Уилям  Фокнър, Ърскин Колдуел, Тад Уилямс, Дейвид Мамет, Робърт Фрост, Карл Сандбърг и др. През 2007 г. фондация "Елизабет Костова" учредява годишна награда за превод "Кръстан Дянков", която се присъжда за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност.

Антон Горчев, актьор (1939-2000).
Играл е в театрите във Варна (1963-1965), в Пловдив (1965-1971), от 1973 г. в театър "София". Има 60 роли в киното и 80 в театъра. Участвал е във филмите "Козият рог" (1972), "Голямата скука" (1973), "Иван Кондарев" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Хан Аспарух" (1981) и др.

Атанас Узунов, футболист (вратар), съдия по футбол (1955).
От 1979 г. е футболен съдия, а от 1989 г. до 2000 г. и международен футболен съдия.

Пламен Петров, икономист и политик (1966).
От 1994 г. е работил в северноамериканския клон на "Сосиете Женерал Секюритийз Корп" на Уол стрийт в Ню Йорк, за чикагската банка South Shore Bank и др. През 1999 г. е консултирал придобиването на кабелния оператор "Кейбъл България" от американски инвестиционни фондове. Министър на транспорта и съобщенията (24 юли 2001-17 юли 2003). Вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун, Гърция (юли 2004-януари 2006). Главен финансов директор на "Мобилтел" (2006-2012).

На този ден са родени и:

Мартин Лутер, немски свещеник, деец на Реформацията (1483-1546).
Основател на протестантството (лутеранството). Превежда Библията на немски език, което има голямо значение за развитието на немския книжовен език (1522-1534).

Франсоа Купрен, френски композитор (1668-1733).

Оливър Голдсмит, британски писател, драматург и поет (1730-1774).
Сред най-известните му произведения е романът "Викарият от Уейкфийлд" (1776).

Фридрих Шилер, немски поет, драматург, теоретик на изкуството и историк (1759-1805).
Един от основоположниците на немската класическа литература (1788-1805). Автор е на философски трудове по етика и естетика, исторически изследвания, сред които "История на Тридесетгодишната война" (1791-1793), драмите "Дон Карлос" (1787), "Мария Стюарт" (1800), "Орлеанската дева" (1801), трилогията "Валенщайн" (1799), редица статии, есета и трактати. Одата му "На радостта" (1785) във финалната част на Деветата симфония на Бетовен (1824) става официален химн на Европейския съюз.

акад. Андрей Туполев, съветски учен и авиоконструктор (1888-1972).
Под негово ръководство са проектирани повече от 100 типа самолети, 70 от които са били серийно производство. Ръководител на производството на самолетите "Ту", включително първия съветски реактивен пътнически самолет Ту-104, на първия съветски реактивен бомбардировач Ту-12, на първия в света свръхзвуков пътническия самолет Ту-144 и др. Един от основателите на Централния аерохидродинамичен институт (дн. носи името на Николай Жуковски) (1918). Организатор и ръководител на Конструкторско бюро "Туполев" (дн. компания "Туполев") (1922-1972). През 1937 г. е репресиран, през 1940 г. е осъден на 15 години поправителен труд в трудов лагер. Намирайки се там, той работи в закрито ЦКБ-29. През 1941 г. е освободен, а през 1955 г. е реабилитиран. Три пъти Герой на социалистическия труд (1945, 1957, 1972). Носител на Сталинска награда (1943, 1948, 1949, 1952) и на Ленинска награда (1957). Носител на Държавна награда на СССР (1972).

Алвару Кунял, португалски политик (1913-2005).
Държавен министър без портфейл на Португалия (16 май 1974-8 август 1975). Генерален секретар на Португалската комунистическа партия (1961-4 декември 1992). Председател на Националния съвет на Португалската комунистическа партия (4 декември 1992-8 декември 1996). Член на Централния комитет на Португалската комунистическа партия (8 декември 1996-13 юни 2005).

Ернст Ото Фишер, немски химик (1918-2007).
Носител на Нобелова награда за химия за 1973 г. заедно с британския химик Джефри Уилкинсън за тяхната новаторска работа, извършена независимо един от друг, в химията на органометалните, т.нар. сандвичевите съединения.

Михаил Калашников, руски оръжеен конструктор (1919-2013).
На 6 юли 1947 г. той представя конструираният от него автомат "Калашников" (АК-47), признат за най-добрия в света образец на автоматично стрелково оръжие, използван в над 100 държави в света. В края на Втората световна война Йосиф Сталин търси всякакви варианти да гарантира сигурността на СССР и обявява конкурс за създаване на автоматично оръжие от нов тип. Вдъхновен от германския автомат "Щурмгевер-44" Михаил Калашников конструира прототипа на "АК-47", който през 1948 г., след като минава редица тестове, е обявен за победител. Масовото му производство започва незабавно за нуждите на Съветската армия. Михаил Калашников конструира и картечници, като сред неговите разработки са 7,62-милиметровите ръчни картечници РПК и РПКС, и 5,45-милиметровите ръчни картечници РПК-74 и РПКС-74. Носител на Държавна награда на СССР (1949) и множество ордени и медали.

Ричард Бъртън, британски актьор (1925-1984).
Участвал е във филмите "Братовчедката ми Ракел" (1952), "Клеопатра" (1963), "Бекет" (1964), "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1966), "Укротяване на опърничавата" (1967), "Хилядата дни на Ана" (1969), "Еквус" (1977), "Вагнер" (1983) и др.

Енио Мориконе, италиански композитор (1928-2020).
Автор е на филмова музика. Създал е повече от 500 композиции за киното, телевизионни програми, оркестри и др. Първият голям професионален успех на Енио Мориконе е плод на сътрудничеството му с режисьора Серджо Леоне и неговите "спагети уестърни". Той е автор на музиката към филмите "За шепа долари" (1964), "За няколко долара повече" (1965), "Добрият, лошият, злият" (1966), "Имало едно време на Запад" (1968) на режисьора Серджо Леоне, "Имало едно време в Америка" (1984) и "Недосегаемите" (1987) на режисьора Брайън де Палма, "Мисията" (1986) на режисьора Робърт Джофе, "Ново кино Парадизо" (1988) на режисьора Джузепе Торнаторе, "Бъгси" на режисьора Гари Левинсън и др. Носител на награда "Оскар" за цялостно творчество (2007) и на награда "Оскар" (2016) за музиката към филма "Омразната осморка" (2015) на режисьора Куентин Тарантино. Носител на награда "Златен глобус" (1987, 2000,2016). Носител на награда БАФТА (1980, 1985, 1987, 1988, 1991, 2016). Носител на награда "Грами" (1988, 2014).

Рой Шайдър, американски актьор (1932-2008).
Участвал е във филмите "Френска връзка" (1971), "Ах, този джаз" (1979), "Ударът" (1997), "Гол обяд" (1991) и др. Най-популярна е ролята му на полицейския началник във филма на Стивън Спилбърг "Челюсти" (1975). Номиниран за "Оскар" за поддържаща роля за филма "Френска връзка" (1971) и за главната роля в "Ах този джаз" (1979) на Боб Фос.

Ръсел Мийнс, американски актьор от индиански произход (1939-2012).
Той е активист на Американското индианско движение. Сред най-известните филми, в които е участвал са "Последният мохикан" и "Предводителят".

Мустафа Денизли, турски футболист и треньор (1949).

Хуан Гомес Гонсалес (Хуанито), испански футболист и треньор (1954-1992).

Хосе Луис Браун, аржентински футболист и треньор (1956-2019).
Печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Танжу Чолак, турски футболист и треньор (1963).
Носител на "Златната обувка" за 1988 г. 

Еди Ървайн, английски автомобилен състезател (1965).
Участва във "Формула 1".

Йенс Леман, немски футболист (вратар) (1969).

Фаустино Асприля (Фаустино Ернан Асприля Инестроса), колумбийски футболист (1969).

Патрик Бергер, чешки футболист (1973).

Алиса Камплин, австралийска състезателка по ски свободен стил (1974).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лей Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един бронзов медал пред 2006 г. в Торино, Италия. Печели златен медал на Световното първенство през 2003 г. в САЩ.

Антони Ревейер, френски футболист (1979).

Това е денят на смъртта на:

Джон Тръмбъл, американски художник и военен деец (1756-1843).
Известен е с историческите картини "Капитулацията на лорд Корнуолис" (1820) и "Декларация за независимостта" (1817), която е използвана за изображение на реверса на 2-доларовата банкнота. Участник във Войната за независимост на Северна Америка (19 април 1775-3 септември 1783).

Мустафа Кемал Ататюрк, турски политик (1881-1938).
Oсновател на съвременната турска държава, първи президент на Турската република (29 октомври 1923-10 ноември 1938). 

Спас Дупаринов, български журналист и политик (1892-1923).
От 1908 г. е член на БЗНС, от 1918 г. участва в редактирането на в. "Земеделско знаме" и е негов редактор (1920-1922). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (1920-1922). Пълномощен министър в Чехословакия (1922-1923). Министър на правосъдието (14 март-9 юни 1923). След Деветоюнския преврат (1923) прави неуспешни опити да защити земеделската власт в Асеновградско. Заловен и осъден на три години затвор. Убит е край Вакарел при инсценираното му преместване от Пловдивския в Софийския затвор.

Гюрга Пинджурова, българска народна певица (1895-1971).
Била е учителка по пеене в училища в Трън и в София (1923-1938). Хористка в Софийската опера (1936). Сътрудничи на Детския отдел на Радио София, от 1938 г. е изпълнителка на народни песни в радиото. Нейните записите са в "Златния фонд" на Българското национално радио. Концертира в страната и с група "Наша песен". Тя е първата разпространителка на самобитните трънски песни. Сред песните й са: "Хей, Балкан ти роден наш", Омиле ми, Ягодо", "Гугутка гука усое", "Слънце зайде" и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Удостоена със званието "Народен артист" за заслугите й към народната музика (1969).

Димитър Стоевски (ист. име Димчо Стоев Чолаков), български лекар, поет и преводач (1902-1981).
Лекар в София (1928-1936, 1950-1954). Редактор на в. "Огнище" (1937-1942). Публикувал е над 40 научнопопулярни статии по здравни въпроси. Автор е на детската книга в стихове "Чудният роман на Крум Лисан". Преводач главно на произведения от немската художествена литература. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1978), на Награда на Съюза на преводачите в България за 1980 г. "за цялостната му дейност като преводач на художествена литература от немски език" (1981). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

Леонид Брежнев, съветски политик (1906-1982).
Секретар на ЦК на КПСС (16 октомври 1952-6 март 1953, 27 февруари 1956-16 юли 1960 и 22 юни 1963-14 октомври 1964). Първи секретар на ЦК на КПСС (14 октомври 1964-8 април1966). Генерален секретар на ЦК на КПСС (8 април 1966-10 ноември 1982). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (7 май 1960-15 юли 1964; 16 юни 1977-10 ноември 1982). Маршал на СССР (1976), Герой на СССР (1966, 1976, 1978, 1981). Герой на социалистическия труд (1961).

Миклош Радноти, унгарски поет (1909-1944).
Централна тема в произведенията му е трагичната съдба на човека борец за свобода и справедливост. През 1940-1944 г. е затворен в хитлеристки трудови и концентрационни лагери и на 10 ноември 1944 г. е разстрелян заедно с още 21 души.

Хелмут Шмит, немски политик (1918-2015).
Депутат от Социалдемократическата партия на  Федерална република Германия в Бундестага (долната камара на парламента) (1953-1958, 1965-1987). Министър на  вътрешните работи на провинция Хамбург (1961-1965). Министър на отбраната (22 октомври 1969-7 юли 1972). Министър на финансите (19 ноември 1972-7 май 1974). Федерален канцлер на  Германия (16 май 1974-1 октомври 1982). Заедно с бившия френски президент Валери Жискар д'Естен Хелмут Шмит е един от бащите на европейската монетарна система. Автор е на 30 книги. През 80-те години на 20-и век е издател, след което и директор на седмичния вестник "Цайт".

Норман Мейлър, американски писател и режисьор (1923-2007).
Автор е на над 40 книги,  пиеси, стихотворения, сценарии и есета. Сред най-известните му книги са "Голите и мъртвите" (1948), "Армиите на нощта" (1968), "Песента на екзекутора" (1979). "Паркът на елените" (1955) , "Канибали и християни" (1966), "Защо сме във Виетнам" (1967), "Маями и обсадата на Чикаго" (1968), "Евангелието от сина" (1997). "Замък в гората" (2007) и "За Бог: Необичаен разговор" (2007). Носител на две награди "Пулицър" през 1969 г. и 1980 г. за романите "Армиите на нощта" и "Песента на екзекутора".

Никола Корабов, български режисьор, сценарист и актьор (1928-2016).
От 1953 г. е режисьор в Студията за игрални филми. Бил е преподавател по кинорежисура и актьорско майсторство в киното в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Режисьор е на филмите "Димитровградци" (1956), "Малката"(1959), "Тютюн" (1962), "Иван Кондарев" (1974), "Орисия" (1983), "Копнежи по белия път" (1987), "Поверие за белия вятър" (1990), "Магия"(1996) и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1974). Получава една от четирите златни награди за българския игрален филм "Иван Кондарев" на шестия международен кинофестивал в Сантарем, Португалия (ноември 1975). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006), Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство (2009), орден "Стара планина" първа степен (6 март 2009).

проф. Атанас Натев, български философ, литературовед и педагог (1929-1998).
Главен директор на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (27 февруари 1990-май 1991). Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", в Националната художествена академия и в Института за литература на Българската академия на науките (БАН). Чл.-кор. на БАН (1995). Директор на Българския културен институт в Германия (1991-1992). Носител на Хердерова награда (1979).

Мириам Макеба, южноафриканска певица (1932-2008).
Известна като "Мама Африка", тя е един от символите на борбата срещу апартейда в Република Южна Африка. Тя е първата африканска изпълнителка, носителка на музикалната награда "Грами" (1966) за най-добър фолк запис заедно с американския певец Хенри Белафонте, за албума "Вечер с Белафонте/Макеба" (1965).

Николай Волков (младши), руски актьор (1934-2003).
Артист на Московския академичен театър "Владимир Маяковски" (1987-2003). Известен е с участието си във филмите "Белоруската гара" (1971), "Жената, която пее" (1980), "Сицилианска защита" (1982) и др. Народен артист на РСФСР (1989).

Георге Диника, румънски актьор (1934-2009).
Той дебютира като актьор през 1963 г. във филма "Чужденецът" и оттогава е участвал в над 60 филма, включително и телевизионни сериали, както и в множество театрални пиеси.

Кен Киси, американски писател (1935-2001).
Автор е на романите "Полет над кукувиче гнездо" (1962), "Песента на моряка" (1992), "Съдбовен кръг" (1994) и др. През 1974 г. филмът "Полет над кукувиче гнездо", адаптиран по едноименния му роман, е отличен от Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ с награди "Оскар" за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добър актьор, за най-добра актриса и за най-добър адаптиран сценарий.

Христо Церовски, български режисьор и театрален педагог (1956-2002).
Бил е директор на Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив. Основател на Учебния театър в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и негов ръководител до смъртта си. Създател на Шекспировата театрална школа "Петровден" в с. Паталеница, община Пазарджик (1999).
/АЯ, МГ/