site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 ноември в историята

4 ноември 2024 г., понеделник, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер.

На този ден в България:

1881 - В кораборемонтната работилница на флотилията и морската част в Русе, известна и като Русенски портови завод, е построен първият български метален несамоходен плавателен съд - кораб "Бот-1" (с дължина 16 м, широчина 3 м и  водоизместимост 60 тона), с което се поставя началото на българското корабостроене. В носовата му част е монтирана мемориална бронзова плочка с надпис "Русчукский порт 1881 година".

1912 - Начало на настъпателната операция на Първа и Трета българска армия срещу османската армия при Чаталджа, т. нар. Чаталджанската операция - едно от най-тежките сражения по време на Балканската война (1912-1913). Българските войски под командването на ген. Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия на османската армия, организирана за отбрана на подстъпите към столицата Константинопол, но след понесени тежки загуби на 5 ноември 1912 г. са принудени да се откажат. Загиват 1482 български войници, 9199 са ранени и 1401 са изчезнали. Поражението при Чаталджа изключва възможността за сключване на мир при изгодни за България условия. Две седмици след сражението е сключено примирие, което продължава близо два месеца. Бойните действия в района на Чаталджа продължават с прекъсвания до м. април 1913 г.

1945 - След 22-годишна емиграция от СССР в България се завръща Георги Димитров, деец на българското и международното работническо и комунистическо движение. Той е един от ръководителите на Септемврийско въстание през 1923 г., като след неуспеха на въстанието е принуден да емигрира в Австрия, а по-късно в СССР. В България през 1926 г. той е осъден задочно на смърт. След завръщането му с Указ 6 на Председателството на Народна република България, обнародван на 23 ноември 1946 г., е избран за министър-председател на правителството на Отечествения фронт (Българска работническа партия (к), Български земеделски народен съюз "Ал. Стамболийски", Радикалната партия и политически кръг "Звено"), което управлява до 20 юли 1949 г. 

1991 - Първо заседание на новоизбраното 36-о Народно събрание. Съюзът на демократичните сили (СДС) няма необходимото мнозинство в Народното събрание и разчита на подкрепата на ДПС при осъществяване на законодателната си програма. Задълбочаващите се противоречия между двете коалиции блокират работата на парламента и довеждат до падане от власт на правителството на СДС. Народното събрание е разпуснато предсрочно на 17 октомври 1994 г.

2000 - В София се открива първият конгрес на Българския социалдемократически съюз, който продължава до 5 ноември. За председател на партията е преизбран Йордан Нихризов.

2005 - Излиза бр. 1 на сп. "National Geographic" на български език - месечно издание на американското списание "Нешънъл джиографик" - официално издание на Националното географско дружество на САЩ. Списанието се разпространява от 1888 г. като в началото е само на английски език. Българският език е 29-ят, на който излиза списанието.

2007 - В страната се провежда втори тур на изборите за общински съветници и за кметове на общини, райони и кметства, на който се избират 162-ма кметове на общини, 33-ма районни кметове и 1244  кметове на кметства. Първият тур е на 28 октомври 2007 г.

2015 - В Атина, Гърция, се открива 11-ата световна среща на българските медии на тема: "Медиите и културните различия. Диалог между съседи", която продължава до 8 ноември 2015 г. Участват над 150 журналисти от България и света, също така и държавници, политици, дипломати, представители на бизнеса, интелектуалци, медийни експерти и др. Официалното откриване е на 5 ноември в Националния университет в Атина. Основните теми на срещата са проблемът с бежанците и неговото значение за Балканския регион, възможностите за сътрудничество между България и Гърция в сферата на туризма.

2017 - Учени от България, Македония и Русия са удостоени с Кристален приз от научната конференция с международно участие, чийто домакин е Филиал - Разград на Русенския университет "Ангел Кънчев". На заседанията на двете секции са представени 49 доклада с актуална научна и производствена тематика. Авторите на най-добрите доклади са отличени с Грамота и Кристален приз "The Best Paper" на ректора на Русенския университет "Ангел Кънчев".

2018 -  Двайсет и една годишният Йордан Стоянов от Силистра в интервю за БТА разказва за своя успех да осъществи мечтата си да построи умален макет на "Титаник" - дължина 270 сантиметра, ширина 35 сантиметра и височина от кила до комините - 70 сантиметра. Теглото на макета, направен от него, е близо 80 кг. Работата е отнела на младия човек около 6 месеца (600 - 700 часа). Вложил е близо 800 лв. Дървеният макет може да се разглобява, за да се извършат при нужда някои поправки. Има осветление и през комините излиза дим, движат се крановете на кораба и двата руля.

2019 - На тържествена церемония Българската академия на науките присъжда почетното звание "Доктор хонорис кауза" на д-р Нат Гопалсвами от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА за постиженията му в областта на слънчевата и слънчево-земната физика.

2020 - Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън" става първото "референтно училище" в София и второто в страната от програмата на Google за учебни заведения, които подобряват учебния процес чрез дигитални технологии. Първото българско референтно училище е езиковата гимназия "Иван Вазов" в Пловдив. Двете училища са първите Google референтни училища в Централна и Източна Европа.

2021 - В София Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) избира на втори тур Соня Янкулова за съдия в Конституционния съд. Съдия Соня Янкулова получава подкрепата на 86 магистрати от общо 159 гласували. До втори тур на изборите се стига, след като никой от четиримата кандидати, съдии във ВАС - Ваня Анчева, Йовка Дражева, Севдалина Червенкова и Соня Янкулова - не успява да събере повече от половината от гласовете на участвалите във вота магистрати. Най-много гласове на първи тур получават Соня Янкулова и Ваня Анчева.

На този ден по света:

1737 - В Неапол, Италия, е открит оперният театър "Сан Карло", основан от бурбонския крал Шарл VII Неаполски (Карло III). За времето си операта е най-голямата в света - в нея имало 3300 места. Театърът е проектиран от Джовани Антонио Медрано и Анджело Караскале по поръчка на монарха, който искал да дари на града нов и по-голям театър на мястото на стария "Сан Бартоломео", построен през 1621 г.

1847 - Начало на гражданска война в Швейцария между федералните войски и военно-политическия съюз "Зондербунд". През декември 1845 г. е създаден таен военно-политически съюз "Зондербунд" по инициатива на католическите кръгове на т. нар. партия на ултрамонтаните, в който участват 7 католически кантони - Ури, Унтервалден, Цуг, Фрайбур, Швиц, Валис и Люцерн. На 20 юли 1847 г. Сейма (парламента), доминиран от протестантски кантони и части от буржоазни кръгове, обявява разпускането на "Зондербунд". Ръководството на "Зондербунд" не се подчинява на решението на Сейма и обявява гражданска война. В периода 4-30 ноември 1847 г. войската на "Зондербунд" претърпява поражение от федералната армия с командващ ген. Гиламе Анри Дюфур. В резултат на това въстаническите кантони са принудени да капитулират. Поражението на "Зондербунд" укрепва позициите на радикалните сили в Швейцария.

1847 - Поставена е първата упойка с хлороформ от шотландския лекар Джеймс Симпсън.

1922 - Британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на египетския фараон Тутанкамон в Долината на царете в Египет.

1946 - Влиза в сила уставът на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), след като е ратифициран от 20 държави (Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Чехословакия, Дания, Доминиканска република, Египет, Франция, Гърция, Индия, Ливан, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Турция, Великобритания и САЩ). Уставът е подписан на 16 ноември 1945 г. в Лондон, Великобритания, по време на Конференцията на ООН за създаване на организация за образование и наука (1-16 ноември 1945). Първата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО е проведена в Париж, Франция, от 19 ноември до 10 декември 1946 г. с участието на представители на 30 държави.

1950 - В Рим, Италия, е подписана Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека от страните членки на Съвета на Европа. Конвенцията влиза в сила на 3 септември 1953 г. и разглежда мерките за колективно гарантиране на правата, провъзгласени от Общата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН. През 1954 г. за контролиране на изпълнението на конвенцията от страните, подписали документа, са създадени Европейска комисия за правата на човека и Европейски съд за правата на човека.

1952 - Дуайт Айзенхауер е избран за 34-ия президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 20 януари 1953 г. Преизбран е на 6 ноември 1956 г. и заема поста до 20 януари 1961 г.

1952 - С указ на президента на САЩ Хари Труман е създадена Агенцията за национална сигурност.

1952 – На полуостров Камчатка, СССР, е регистрирано земетресение с магнитуд 8,5 по скалата на Рихтер. Земетресението предизвиква вълни цунами с височина 15-18 м, които нанасят поражения по полуострова и на Курилските острови. Загиват над 2300 души.

1956 - Започва офанзива на съветските войски в Унгария под командването на маршал Георгий Жуков по време на унгарските събития (23 октомври 1956-14 ноември 1956). На 23 октомври 1956 г. започват антиправителствени вълнения в страната. Демонстрацията срещу комунистическата диктатура на студентите в Будапеща прераства във въоръжено въстание. Постепенно то обхваща и други градове на страната. На 24 октомври 1956 г. Имре Наги, бивш министър на земеделието, изключен от редиците на партията, е избран за министър-председател. На 31 октомври в Москва е взето решение за провеждане на военна операция в Унгария под кодовото наименование "Вихър" и по предложение на ръководителя на Съвета на министрите на СССР Никита Хрушчов е взето решение за създаването на "революционно работническо-селско" правителство начело с Янош Кадар, първи секретар на Унгарската социалистическа работническа партия, и свалянето на Имре Наги. Операцията започва на 4 ноември и на 11 ноември 1956 г. съветските войски потушават въстанието. Участват пет съветски дивизии с 31 550 души, танкове, оръдия и миномети - 615, зенитни оръдия - 185, бронирани машини - 380, 3930 автомобила, изтребители - 159 и бомбардировачи - 122. Имре Наги получава убежище в югославското посолство, по-късно е арестуван и обесен на 16 юни 1958 г. след таен процес в Будапеща. Янош Кадар обявява създаването на "революционно работническо-селско" правителство (4 ноември 1956-1958). Веднага след потушаване на въстанието са арестувани 5000 унгарци, като 846 от тях са пратени в съветски затвори. Вследствие на въоръжените конфликти загиват 2652 унгарски граждани, ранени са 19 226. Съветските войски губят 707 души, ранени са 1500.

1966 - Провъзгласена е Декларацията на ООН за принципите на международното културно сътрудничество, приета на 14-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1979 - В Техеран, Иран, революционно настроени студенти, привърженици на аятолах Хомейни, превземат сградата на посолството на САЩ, след като САЩ отказват да екстрадират сваления от власт на 11 февруари 1979 г. шах Мохамад Реза Пахлави за съдебен процес в Иран. За заложници са взети 66 служители на американското посолство. Нападателите се съгласяват да освободят няколко от заложниците - такива, които не са граждани на САЩ, чернокожите (потиснати в Америка) и няколко жени (мюсюлманите не воюват с жени). Шестима от пленените успяват да избягат. Останалите 52-ма заложници  са държани в продължение на 444 дни. Нападателите настояват за екстрадирането на бившия шах, който се лекува в САЩ, както и предаването на богатството му на Иран. На 7 април 1980 г. САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Иран и засилват търговското ембарго. На 24 април 1980 г. е извършен неуспешен опит на американски командоси да освободят заложниците. Операция "Орлов нокът" се проваля, а 8 войници загиват. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., когато Роналд Рейгън встъпва в длъжност като президент на САЩ, след споразумение между САЩ и Иран, постигнато с посредничеството на Алжир на 19 януари 1980 г. Иран иска 24 млрд. долара за освобождаването на заложниците. Постепенно сумата е намалена на 8 млрд. долара, които са взети от замразените активи на Иран в европейски и американски банки. След приспадането на дълговете на Иран са броени 3 млрд. долара, а заложниците са освободени.

1980 - Кандидатът на Републиканска партия Роналд Рейгън е избран за 39-и президент на САЩ. Той полага клетва на 20 януари 1981 г. и заема поста до 20 януари 1989 г.

1995 - Министър-председателят на Израел Ицках Рабин е убит от 27-годишния студент по право Игал Амир по време на митинг в подкрепа на мира в центъра на Тел Авив. Отговорност за атентата поема неизвестната дотогава еврейска организация "Иргун йехуди нокем"("Еврейска организация за възмездие"). Игал Амир е осъден на доживотен затвор на 27 март 1996 г.

2004 - Сенатът (горна камара на парламента) на Чехия гласува закон за отмяна на наборната военна служба и превръщането на армията в професионална. Предвидено е  численият състав на армията да бъде 24 000 професионални войници и над 16 000 цивилни служители, след като наборната служба бъде отменена в края на 2004 г. Камарата на депутатите гласува закона на 24 септември 2004 г.

2009 - В Стокхолм, Швеция, министър-председателите на Хърватия и Словения Ядранка Косор и Борут Пахор подписват споразумението за арбитраж за морската граница между двете страни в Пиранския залив. Спорът за морската граница е една от пречките по пътя на Хърватия към членство в Европейския съюз.

2011 - В югозападния департамент Каука е убит върховният лидер на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) Алфонсо Кано при сражение с армията. На 5 ноември 2011 г. на поста е избран Тимелеон Хименес.

2015 - В Сараево, Босна и Херцеговина, е проведено първото съвместно заседание на правителствата на Сърбия и Босна и Херцеговина. Подписани са пет споразумения за сътрудничество между двете страни, които се отнасят за издирването на изчезнали лица, вноса и износа на въоръжение, телекомуникациите, защитата на околната среда и опазването на моста на Мехмед паша Соколович във Вишеград, който е признат за паметник на културата.

2016 -  Влиза в сила Споразумението за борба с климатичните промени (Парижко споразумение за климата), подписано на 12 декември 2015 г. от представителите на 195 страни на конференция на ООН за климата в Париж, Франция. Целта на споразумението е страните да ограничат и намалят своите емисии парникови газове, с което да се ограничи глобалното затопляне в световен мащаб под 2 градуса по Целзий. Споразумението е открито за подписване на 19 декември 2015 г. в Ню Йорк в централата на ООН. За да влезе в сила, то трябва да бъде ратифицирано от минимум 55 държави, които да излъчват най-малко 55 на сто от вредните емисии в атмосферата. Към октомври 2016 г. общо 72 страни и ЕС са ратифицирали споразумението, като те  излъчват над 55 на сто от вредните емисии.

2018 - Произвежда се референдум за независимост на Нова Каледония от Франция. Архипелагът в Тихия океан се намира на 16 000 км от Франция и е френска територия от 1853 г. Жителите на територията трябва да отговорят с "да" или "не" на въпроса "Искате ли Нова Каледония да получи суверенитет и да стане независима?". На архипелага живеят 280 000 души, като право на глас имат около 175 000. Според частични резултати въз основа на 80-процента избирателна активност гласовете с "не", т.е. срещу независимостта, са 56,9 процента. Нова Каледония е една от петте френски островни територии в зоната на Индийския и Тихия океан. Референдумът е първият вот за самоопределение, проведен във френска територия, след като Джибути гласува за независимост през 1977 г.

2019 -В Цвикау, Германия, германската автомобилостроителна компания "Фолксваген" започва производството на първия си изцяло електрически масов модел "ИДе.3" (ID.3).

2020 - В Братислава, Словакия, Националният съвет (парламентът) приема закон, който обявява за престъпна организация Комунистическата партия на Чехословакия, управлявала от 1948 до 1990 г. Законът забранява улици и площади да носят имената на представители на тези тоталитарни режими.

2021 - Публикувано е изследване в британското научно списание "Бритиш медикъл джърнъл", според което пандемията от КОВИД-19 е довела до загубата на 28 млн. допълнителни години живот през 2020 година в 31 страни с високи и по-високи от средните нива на доходи на населението. Най-съществено понижение на показателите е било наблюдавано в Русия, САЩ, България, Литва и Полша. Според анализа средната продължителност на живота на руснаците се е понижила с 2,33 години при мъжете и 2,14 при жените. В САЩ този показател е съответно 2,27 и 1,61 години, а в България - 1,96 и 1,37 години. Продължителността на живота през 2020 година е останала непроменена в Република Корея, Норвегия и Дания, а в Нова Зеландия и Тайван дори се е повишила.

2022 - В региона на Калифорнийския залив в Мексико е регистрирано земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочината от 10 км. Няма информация за загинали и нанесени материални щети.

Родени на този ден българи:

Владимир Василев, литературен и театрален критик (1883-1963).
Председател на Артистическия комитет и директор на Народния театър "Иван Вазов" (1923-1926; 1929-1931; 1934-1936; 1937-1939). Сътрудник на сп. "Мисъл" (1905-1907). Основател и редактор на сп. "Златорог" (1920-1943). Под негова редакция излизат първите издания от съчиненията на П. К. Яворов в 3 тома (1924) и в 5 тома (1934-1936).

проф. Драган Кърджиев, оперен режисьор и педагог (1896-1968).
Бил е артистичен секретар в Народната опера (1929-1931), преподавател по музика в Еврейското училище в София (1931-1933). Режисьор на Софийската народна опера (1934-1951) и неин главен режисьор (1951-1962). Работил е в Старозагорска общинска опера. През 1967 г. е поканен за режисьор-постановчик в Музикалния театър в Ямбол.  При подготовката на оперетата "Прилепът" проф. Драган Кърджиев внезапно умира. През 1969 г. Градският народен съвет взима решение Музикалният театър да носи името на проф. Драган Кърджиев. Театърът е закрит през 1997 г. Преподавател по актьорско майсторство в Българската държавна консерватория (1947-1964). Основател на Учебния оперен театър при Музикалната академия и на Русенската народна опера. Режисирал е близо 40 постановки, сред които "Дон Карлос", "Травиата", "Риголето", "Трубадур", "Аида" и "Ернани" от Джузепе Верди, "Отвличане от сарая" от Моцарт, "Севилският бръснар" от Джоакино Росини и др. Съвместно с Анастас Петров поставя балетите "Змей и Яна" от Христо Манолов и "Спящата красавица" от Пьотър Чайковски. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1952). Носител на Димитровска награда първа степен (1952) и на  орден „Червено знаме на труда“ (1959).

чл.-кор. проф. Димитър Еленков, инженер химик, спортист и треньор по волейбол (1919-2009).
Един от основателите на инженерната химия в България. Заместник-ректор на Висшия химикотехнологичен институт (1959-1966). Заместник-директор на Единния център по химия при Българска академия на науките (БАН) (1972-1980). Основател и пръв директор на Институт по инженерна химия при БАН (1972-1989). Председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1980-1988). Чл.-кор. на БАН (1977). Автор е на над 200 научноизследователски статии, на много патенти, някои от които още се използват в химическата промишленост и др. Главен редактор на сп. "Химия и индустрия" (1990-1993). Треньор на националния отбор по волейбол (1951-1957). Печели бронзов медал от първата Балканиада - в Букурещ, Румъния, (1946), бронзов медал от Балкано-средно-европейското първенство в Тирана, Албания, (1947), бронзов медал от Балканиадата в София (1948). Като треньор печели сребърен медал от Европейското първенство в Париж, Франция (1951) - най-големият успех за България на европейско първенство дотогава. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1979).

Любомир Шиндаров, лекар вирусолог и политик (1920-2009).
Има принос в изучаването на епидемичното и ендемичното разпространение на заразните болести, главно на вирусните заболявания. Пръв описва 7 нови за България инфекциозна болести. Основател и ръководител на първата в България катедра по вирусология в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) (1967-1989). Ректор на ИСУЛ (1970-1972). Директор на Института по заразни и паразитни болести (1972-1981). Заместник-министър на народното здраве (22 октомври 1981-29 юни 1984), първи заместник-министър на народното здраве (29 юни 1984-5 януари 1989). Един от основателите и председател на Научното дружество по епидемиология имунология, паразитология и инфекциозни болести (1973-1989). Президент на Международното дружество за изучаване на заразните и паразитни болести (1974-1978), вицепрезидент на Международната федерация по заразни и паразитни болести (6 октомври 1978-1988). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Автор е на научни публикации и изобретения.

проф. Димитър Йончев, политик, експерт по националната сигурност (1944).
Заместник-председател на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (от 25 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (ВНС) (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Участвал в работата на Кръглата маса (16 януари-15 май 1990). Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица. От 11 септември 2003 г. е председател на Управителния съвет на сдружение "Балкански форум по сигурността". Преподавател в Нов български университет (НБУ). Автор е на книгите "Военно-техническият прогрес в Българската народна армия", "Отсъстващият образ", "Теория на скритото присъствие", "Разузнаване", "Равнища на сигурност" и др.). Удостоен със званието "Почетен професор на НБУ" за приноса му в създаването и утвърждаването на програмите на департамент "Национална и международна сигурност" (24 януари 2012).

проф. Радка Аргирова, лекар, специалист по вирусология (1944).
Работила е като лекар в Отделение по вътрешни болести и Бърза помощ в Окръжна болница, Габрово. Научен сътрудник в Лаборатория по имунология и вирусология в Националния център по онкология, София (1974-1981), в Лабораторията по молекулярна биология на ретровирусите към Института по обща и сравнителна патология на БАН (1982-1987). В годините от 1987 г.  до 1998 г. е организатор и завеждащ  на първата в България Централна лаборатория по СПИН – за диагностика на инфекцията, към Националния център по заразни и паразитни болести. В Национален център по заразни и паразитни болести работи до 2013 година като последователно е завеждащ Националната референтна лаборатория по СПИН, завеждащ Лаборатория по ретровируси и завеждащ Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси. Била е преподавател по вирусология в Биологичния факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1992). Заместник-министър на здравеопазването и Главен държавен санитарен инспектор (1995-1997). Председател на програмния съвет по СПИН към Медицинска Академия (1991-1993). Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в Световната здравна организация в Женева, Швейцария  във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН (1992-1994). Член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (1994-1996). Експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипини през (1994-1996). От м. септември 2013 г. работи в клинична лаборатория, сектор "Имунология и молекулярна диагностика" на "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда".

Руденко Йорданов, лекар, писател и политик (1946).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Областния съвет на Българския червен кръст - Русе (2003-2018). Депутат в 40-ото Народно събрание (18 август 2005-25 юни 2009). Носител на награда за дебютна литература "Южна пролет" на община Хасково и Съюза на българските писатели (1979). Автор е на "Четирите годишни времена", "Четвъртък и дните след него", "Лука Блажени", "Светлина и спокойствие" и др.

проф. Пенчо Гешев, спортист по ветроходство (1952).
От 1980 г. е преподавател по ветроходство към катедра "Водни спортове". Заместник-председател на Студентско физкултурно дружество (СФД) "Академик" - София (1985-1988). Декан на Факултета по кинезитерапия, туризъм и спортна анимация на Националната спортна академия "Васил Левски" (НСА) (2003-2007). Заместник-ректор по учебната дейност на НСА (2007-17 февруари 2012). Ректор на Националната спортна академия (НСА) "Васил Левски" (17 февруари 2012-19 декември 2019). Председател на Общото събрание на НСА "Васил Левски" до 17 декември 2015 г.  в продължение на три мандата. Има публикации в областта на началното обучение по ветроходство и техническата подготовка на ветроходеца. Автор е на учебник по ветроходство и на методическо ръководство по крейсерско ветроходство.

Диляна Грозданова, журналист (1957).
Редактор и репортер в Българско национално радио (1981-1985). Била е репортер в Българската национална телевизия (БНТ), водеща на предаванията "Актуална антена" в БНТ (1985-1990) и "Отзвук" в БНТ (1990-1998). Създава своя агенция за реклама и PR "Имидж" (1998). Учредител на партия "Съюз на свободните демократи" (2001) и секретар на Управителния й съвет (9 декември 2001-април 2005). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Изпълнителен директор на телевизия "ТВ7" (2005-декември 2008).

ген.-майор, о.р. Валери Григоров, български офицер (1959).
От 1985 г. работи в МВР - в Столичната дирекция на вътрешните работи, както и в VIII РПУ в София. Началник на отдел "Охранителна полиция" в СДВР (от 1998).Директор на Национална служба "Гранична полиция" (19 юни 2000-27 декември 2005). Председател на коалиция "За теб, България" (2018-2021).

Евгения Раданова, състезателка по шорттрек и треньор (1977).
Първият български спортист, спечелил 3 медала на зимни олимпийски игри (шорттрек  500 м - сребърен медал и шорттрек 1500 м - бронзов медал в Солт Лейк Сити, САЩ, през 2002 г.; шорттрек 500 м, сребърен медал в Торино, Италия, през 2006 г.).  От световни първенства печели два златни (2000, 2003), четири сребърни и 10 бронзови медала. От европейски първенства печели девет златни (2000-два медала, 2001-два медала, 2002, 2003, 2004, 2006 и 2007) и седем сребърни медала. Евгения Раданова е първият български спортист, състезавал се както в зимни, така и в летни олимпийски игри (колоездене, през 2004 г. в Атина, Гърция).  В шорттрека тя е поставила световни рекорди на 500 м и на 1500 метра. Министър на младежта и спорта (6 август-7 ноември 2014). Почетен гражданин на София (2002) и Почетен гражданин на Самоков (2002).  

Христо Йовов, футболист и треньор (1977).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Левски" (София), "Мюнхен 1860" (Германия), "Локомотив" (София), "Литекс" (Ловеч), "Арис Лимасол" (Кипър) и "Аполон Лимасол" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 32 мача и отбелязани 8 гола.

На този ден са родени и:

Сулхан-Саба Орбелиани, грузински просветител, писател, поет и калиграф (1658-1725).
Автор е на книгите "За мъдростта на художествената литература“, "Инструкция" и  "Грузински лексикон" и др.

ген. Хосе Рафаел Габалдон, венецуелски политик и общественик (1882-1975).
Председател на Венецуелския комитет на мира (1949). Член на Световния съвет на мира (1950).

проф. Джоузеф Ротблат, британски физик (1908-2005).
Председател на Пъгуошкото движение (1988-2000). Носител на Нобелова награда за мир за 1995 г. заедно с Пъгуошкото движение за усилията си за намаляване и в дългосрочен план за елиминиране на ядрените оръжия по света.

Уолтър Кронкайт, американски телевизионен журналист (1916-2009).
Водещ на новините по "Си Би Ес Нюз" (1962-1981). Известен е с репортажите си от бойните полета на Втората световна война (1939-1945) и с позицията си срещу войната във Виетнам  (4 август 1964-27 януари 1973).

Рут Хандлър, американски предприемач (1916-2002).
Създателка на куклата Барби (1959). През 1945 г. заедно със съпруга си Елиът Хандлър основават компанията за играчки "Мател".

Арт Карни, американски актьор (1918-2003).
Участвал е във филмите "Хари и Тонто" (1974), "Късно шоу" (1977), "Домашни посещения" (1978), "Изгаряне" (1984), "Мъпетите превземат Манхатън" (1984), "Последният екшън герой" (1993) и др. Носител на наградата "Оскар" (1974) за най-добър актьор за ролята си в "Хари и Тонто".

Алфред Хенри (Фреди) Хайнекен, нидерландски предприемач (1923-2002).
Той е внук на основателя на нидерландската бирена компания "Хайнекен". Директор на компанията "Хайнекен NV" (1971-1989). Директор на "Хайнекен холдинг" (1979-3 януари 2002).

Томас Клестил, австрийски политик (1932-2004).
Представител на Австрия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, Франция (1959-1962). Постоянен представител на Австрия в ООН (1978-1982). Посланик на Австрия в САЩ (8 януари 1982-30 ноември 1987). Генерален секретар в Министерство на външните работи (1987-24 май 1992). Президент на Австрия (8 юли 1992-6 юли 2004). Носител на българския орден "Стара планина" с лента за извънредно големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-австрийските отношения(13 април 1999). Удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (14 април 1999).

проф. Чарлз Као, американски физик от китайски произход (1933-2018).
Той открива как се предава светлина с фиброоптични кабели (1966). Носител на Нобелова награда за физика за 2009 г.  за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.  Другата половина от наградата получават американският физик Джордж Смит и  канадският физик Уилард Бойл за  изобретяването на оптичните полупроводникови сензори (CCD-сензорите), които  правят възможно създаването на цифровите фото- и видеокамери.

Траян Бъсеску, румънски политик (1951).
Министър на транспорта (1991-1992; 1996-2000). Кмет на Букурещ (24 юни 2000-20 декември 2004). Председател на Демократическата партия (2001-2004). Президент на Румъния (20 декември 2004-21 декември 2014). Председател на партията "Народно движение" (24 октомври 2015-16 юни 2018). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Луиш Фиго (Луиш Филипе Мадейра Каейро Фиго), португалски футболист (1972).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2000 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 2001 г. Печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол.

Марсел Янсен, немски футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария.

Енер Валенсия, еквадорски футболист (1989).

Това е денят на смъртта на:

Пол Деларош, френски художник живописец (1797-1856).

Феликс Менделсон-Бартолди, немски композитор и диригент (1809-1847).
Представител на романтизма. Творчеството му обхваща произведения от различни музикални жанрове. Автор е на увертюрата "Сън в лятна нощ", създадена по едноименната комедия на Уилям Шекспир, на "Шотландска симфония", "Италианска симфония", Концерт за цигулка и оркестър и др. През 1843 г. създава Лайпцигската консерватория - първото музикално учебно заведение в Германия.

Флоримон Ерве (ист. име Флоримон Ронже), френски композитор (1825-1892).
Автор е на оперетата "Мамзел Нитуш" (1883) и др.

доц. Никола Алексиев, психолог и философ (1877-1912).
Учител в София и във Велико Търново (1901-1906). Преподавател по психология и история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1908). Поставя началото на експерименталната психология, като създава първата специална лаборатория към Софийския университет. Автор е на "Основни форми на чувствата" (1907), "Принос към учението за волята" (1910), "Учението на Г. Т. Фехнер за отношението между душа и тяло" (1910), "Нашата училищна политика" (1912). Убит по време на Балканската война (1912-1913).

акад. Иван Лазаров, български скулптор (1889-1952).
Преподавател по скулптура в Държавна художествена академия (1919-1952) и неин директор (1932-1935; 1937-1939; 1943-1945). Основател и първи директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (1948-1952). Сред творбите му са "Те победиха", "На нож", "Очакващи жени", "Еснафи", "Плачещи жени", "Берон"(бронзов бюст в Борисовата градина - София), паметник на гроба на Димчо Дебелянов (в Копривщица). През 1968 г. къщата и ателието му са превърнати в музей. През 1973 г. Съюзът на българските художници учредява награда за монументална скулптура на негово име.

проф. Драган Кърджиев, български оперен режисьор и педагог (1896-1968).
Бил е артистичен секретар в Народната опера (1929-1931), преподавател по музика в Еврейското училище в София (1931-1933). Режисьор на Софийската народна опера (1934-1951) и неин главен режисьор (1951-1962). Работил е в Старозагорска общинска опера. През 1967 г. е поканен за режисьор-постановчик в Музикалния театър в Ямбол.  При подготовката на оперетата "Прилепът" проф. Драган Кърджиев внезапно умира. През 1969 г. Градският народен съвет взима решение Музикалният театър да носи името на проф. Драган Кърджиев. Театърът е закрит през 1997 г. Преподавател по актьорско майсторство в Българската държавна консерватория (1947-1964). Основател на Учебния оперен театър при Музикалната академия и на Русенската народна опера. Режисирал е близо 40 постановки, сред които "Дон Карлос", "Травиата", "Риголето", "Трубадур", "Аида" и "Ернани" от Джузепе Верди, "Отвличане от сарая" от Моцарт, "Севилският бръснар" от Джоакино Росини и др. Съвместно с Анастас Петров поставя балетите "Змей и Яна" от Христо Манолов и "Спящата красавица" от Пьотър Чайковски. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1952). Носител на Димитровска награда първа степен (1952) и на  орден „Червено знаме на труда“ (1959).

Михаил Царьов, съветски актьор, режисьор и педагог (1903-1987).
Народен артист на СССР (1949). Герой на социалистическия труд (1973).

Пиер Сегерс, френски поет, преводач и издател (1906-1987).
Носител на Международната Ботевска награда (1976).

Всеволод Кочетов, съветски писател (1912-1973).
Кореспондент на в. "Ленинградская правда" (1938-1939). Автор е на разказа "По бреговете на Нева" (1946), повестите "По невските поля" (1946), "Предградие" (1947), "Невско езеро" (1948), "За кого свети слънцето" (1949), "Черти на характера" (1949), романите "Под небето на родината" (1950), "Журбини" (1952), "Другарят агроном" (1952), "Братя Ершови" (1958), "Младостта е с нас" (1960, 1972), "Ръцете на народа. Из китайския дневник" (1961), "Нови адреси" (1969) и др. Главен редактор на в. "Литературная газета" (1955-1959) и на сп. "Октябрь" (1961-1973).

Норман Рамзи, американски физик (1915-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници. Той си поделя наградата с американския физик от немски произход Ханс Демелт и немския физик Волфганг Паул, които я получават за разработването на метода на йонния уловител.

Веселин Ханчев, български поет, преводач и публицист (1919-1966).
Литературен уредник във в. "Литературен глас" (1938-1943), началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945). Драматург в Софийска народна опера (1949-1951) и в Държавния сатиричен театър в София. Редактор в сп. "Пламък" (1958) и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава, Полша (1962-1964) и Париж, Франция (1964-1966). Автор е на стихосбирките "Стихове в паласките" (1954), "Лирика" (1960), "За да останеш" (1965), на пиесите "Злато", "Отровен гълъб", "Двамата и смъртта", и на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда творби от френски и руски поети. Лауреат на Димитровска награда (1959, 1962), носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963).

Ицхак Рабин, израелски политик (1922-1995).
Лидер на Партията на труда (м. април 1974-7 април 1977; м. февруари 1992-4 ноември 1995). Министър-председател на Израел (22 април 1974-17 май 1977; 13 юли 1992-4 ноември 1995). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г. за усилията му за постигане на мир в Близкия изток. Ицхак Рабин е убит от 27-годишния студент по право Игал Амир по време на митинг в подкрепа на мира в центъра на Тел Авив в Израел.

проф. Константин Ганев, български пианист, музикален педагог и музиковед (1925-2016).  
От 1955 г. концентрира заедно със съпругата си Джулия Торосова-Ганева, през 1962 г. сформират клавирно дуо "Ганеви". От 1956 г. преподава "Пиано" и "История на клавирното изкуство" в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските композитори (избран на 14 май 1980; преизбран на 14 май 1885 г.). Автор е на множество студии, статии, рецензии и др., част от тях публикувани в книгата му "По следите на музикалните впечатления" (1981). От началото на 90-те години заедно със съпругата си са професори по пиано в Академията "Мусашино" в Токио, Япония. Удостоен е със званието "Народен артист" (1984). Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики от Министерството на културата (21 май 2015).

Владимир Овчарек, руски цигулар (1927-2007).

Майкъл Крайтън (Джон Майкъл Крайтън), американски писател, филмов и телевизионен продуцент (1942-2008).
Автор е на "Щамът Андромеда" (1969), "Големият влаков обир" (1975), "Тринадесетият воин" (1976), "Конго" (1980), "Сфера" (1987), "Джурасик парк" (1990), "Изгряващо слънце" (1992), "Разкриване" (1994), "Изгубеният свят" (1995), "Въздушна клопка"(1996), "Фатален срок" (1999), "Жертвата" (2002), "Състояние на страх" (2004) и др. Книгите му са преведени на 30 езика.

Мелиса Матисън, американска писателка и сценаристка (1950-2015).
Авторка е на "Черният жребец" и "Кундун". За сценария на филма "Извънземното" (1982) на режисьора Стивън Спилбърг Мелиса Матисън е номинирана за "Оскар". Последният й съвместен проект със Стивън Спилбърг е филмовата адаптация на романа за деца "ГДВ" от британския писател Роалд Дал, който излиза на екран на 1 юли 2016 г.

Младен Мутафчийски, български предприемач (1951-2013).
Управляващ директор на "Тератон" (1988-1998). В средата на 90-те години на 20 в. основава компанията "Селена холдинг", собственик на комплекса "Хелена ризортс" в "Слънчев бряг". Почетен консул на Сан Марино в България (27 април 2006-4 ноември 2013).
/АЯ, МГ/