site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 октомври в историята

16 октомври 2024 г., сряда, 42-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Лонгин стотник. Преп. Мала Отшелник.

В България се отбелязва:

Празникът на авиацията и Военновъздушните сили. Отбелязва се с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г. Годишнина от първия в историята на българската авиация и в Европа полет  (1912) с разузнавателна цел в реални бойни условия по време на Балканската война (1912-1913). Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със своя "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач.

Празникът на Правец. Годишнина от обявяването (1981) с Указ 2190 на Държавния съвет на Правец за град.

По света се отбелязва:

Световният ден на прехраната. Отбелязва се от 1981 г. с резолюция A/RES/35/70 на Общото събрание на ООН на 5 декември 1980 г. и с решение на Организацията на ООН по прехрана и земеделие от 20-ата годишна конференция на организацията, проведена на 10-28 ноември 1979 г. в Рим, Италия. Целта на деня е да се повиши осведомеността на международната общност за страдащите от глад по света , както и да се насърчат действията, насочени към осигуряването на пълноценно хранене за всички. Годишнина от създаването (1945) на Организацията на ООН по прехрана и земеделие. Мотото на деня, избрано от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО)  за 2024 г.,  е: "Правото на прехрана - за по-добър живот и по-добро бъдеще", като се отправя призив към световната общност да поднови ангажимента си за изграждане на ефективни и устойчиви хранително-вкусови системи, които могат да осигуряват на всички хора в света по-добра  храна.

Световният ден на анестезиологията. Отбелязва се от 2000 г. по инициатива на Кралския колеж по анестезиология във Великобритания и с подкрепата на Световната федерация на анестезиологичните дружества. Годишнина от използването (1846) на етер като упойка за първи път по време на операция, извършена от зъболекаря Уилям Мортън в Масачузетската болница в Бостън, САЩ. Мотото на деня за 2024 г. е: "Благосъстояние на работната сила", като целта е да се подчертае, че здравето и благосъстоянието на анестезиолозите в световен мащаб е неразделна част от работата, която вършат. Те трябва да бъдат здрави, за да могат да осигурят оптимална грижа за пациентите.

Световният ден на рестартиране на сърцето. Отбелязва се от 2018 г. по инициатива на Международния комитет по реанимация (ILKOR) с цел повишаване на информираността на международната общност за сърдечния арест и значението на сърдечния масаж за спасяването на човешки животи. Мотото на деня за 2024 г. е: "Две ръце могат да спасят живот".

Еврейският празник Сукот (до 23). Празник на единството на еврейския народ, свързан с 40-годишното странстване на евреите след Изхода от Египет. Отбелязва се на 15-ия ден от еврейския месец тишри, които всяка година са на различни дати през септември или октомври. Сукот продължава 7 дни, като през 2024 г. ще започне вечерта на 16  октомври. Преди празника се издига сука (шатра) - временна постройка с четири стени и покрив от клони и растения, през които задължително през нощта трябва да се виждат звездите. Освен странстването в пустинята, суката напомня и, че човешкият живот не е вечен. В нея задължително трябва да има лулав (неразлистена палмова клонка), етрог (цитрусов плод с форма на сърце) и адаса (лист от мирта, наподобяващ човешко око). Празникът е свързан и с идеята за красота и според Талмуда суката се украсява с ръчно изработени тапети и сплетени висулки от плодове - грозде, бадеми, нар, житни класове. В суката се поднася храна, като след вечерната молитва се чете Кидуш (благословия) за виното. Седмицата на празника дава възможност да се отправят покани за гостуване към достойни и уважавани членове на общността. Празникът е съпътстван от веселие, смях и песни. Дните на празника, които са в средата на седмицата, са работни. Седмият ден на празника - Хошана Рабаа (Спасете ни) е последен шанс за пречистване на душата от греховете, сторени предишната година.

На този ден в България:

1896 - В София официално е открито Държавното рисувално училище на основание на закон, приет от 9-ото Обикновено народно събрание, утвърден с Указ 4 на княз Фердинанд I от 6 февруари 1896 г. Заслуги за откриването на училището имат културните и обществени дейци Константин Величков, Иван Д. Шишманов и художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, които са и сред първите преподаватели там. Иван Мърквичка е първият директор на училището (1896-1909). През 1908 г. Държавното рисувално училище се преименува в Държавно художествено индустриално училище, от 1921 г. е Държавна художествена академия, от 1951 г. - Висш институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Национална художествена академия.

1912 - По време на Балканската война (1912-1913) пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със самолета "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Това е първият в историята на българската авиация и в Европа полет на самолет с разузнавателна цел в реални бойни условия. Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над Европа бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като нападателно бойно средство.

1929 - Над България преминава немският дирижабъл "Граф Цепелин LZ 127", наречен на своя откривател граф Цепелин (1838-1917). Дирижабълът, командван от д-р Екенер, потегля на 15 октомври  1929 г. в 20.00 ч. от Фридрихсхафен, Германия, и се движи със скорост около 160 км в час. В 11.05 ч. дирижабълът прелита българската граница при Драгоман. Три самолета "Потез" придружават "Граф Цепелин LZ 127" до София. Жителите на столицата очакват дирижабъла с голямо вълнение. Прекратена е работата във всички учреждения и фабрики, учениците са разпуснати. Министър-председателят Андрей Ляпчев прекратява заседанието на Министерския съвет. Цар Борис, брат му Кирил и сестра му Евдокия наблюдават гледката от терасите на двореца. Машината прави два кръга над София, като постепенно се снижава до 300 метра, приближава центъра на града и навежда предната си част - обичайният начин за поздрав. Като част от шоуто е замислено цепелинът да пусне 3 пакета с картички, подписани от екипажа и пътниците, които трябва да бъдат изпратени на техни близки в Германия. Полицията предварително е предупредила гражданите, ако намерят пакет, да го предадат незабавно в най-близкия полицейски участък, като на всеки, който е отнесъл пакет в участъка, ще бъде дадена премия от 5000 лв. Всичките 3 пакета са предадени в IV и V полицейски участък, оттам - в Дирекцията на пощите и после тръгват за Германия с влак. Към 11.45 ч. "Граф Цепелин LZ 127" поема на североизток, преминава Стара планина и след около час е над Плевен, където също прави обиколка над града. След това напуска България при Свищов. На следващия ден се прибира във Фридрихсхафен, Германия.

1945 - Излиза бр. 1 на в. "Шуменска заря" - всекидневник за област Шумен.

1989 - В София е открита първата екологична среща на държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа). Срещата продължава до 3 ноември, когато е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души за връчване на петиция в Народното събрание против строителството на хидрокомплексите "Места" и "Рила", подкрепена с подписите на 12 000 души. Шествието се превръща в първата демонстрация против тоталитарното управление на Тодор Живков.

1990 - България установява дипломатически отношения с Катар.

1992 - В София е учредена Асоциация на българските застрахователи от 12 застрахователни компании, опериращи по това време на застрахователния пазар - ЗПАД "България", ЗАД "България- Живот", "Булстрад" АД, ЗПК "Орел" АД, ЖЗК "Феникс" АД, ДЗИ, "Енергия"АД, ЗПАД "Витоша"АД, МЗПК "Европа"АД, "София инс" АД, АД "Автомобилно застраховане-МИК", "Гранит" АД.

1993 - Учредена е партия "Демократическа партия на справедливостта" (дн. "Балканска демократична лига").

1995 - Радио "Франс Ентернасионал" (RFI) започва излъчване на програма на български език от София. Това е първото студио на радиото извън Париж, Франция. Радио "Франс Ентернасионал" излъчва в София от 31 август 1994 г. Програмата на български език включва новини за вътрешни и международни икономически, културни и политически събития в тясна координация с редакциите на световната програма на RFI. На 15 декември 2009 г. радиото спира излъчванията си в България.

2003 - В с. Врабево, община Троян, официално е открит нов завод на фармацевтичната фирма "Софарма", разположен върху терен от 22 дка. Заводът е съобразен с европейските изисквания за добра производствена практика. Лицензиран от Изпълнителната агенция по лекарствата за производство на твърди лекарствени форми, сиропи, гелове и унгвенти.

2006 - Село Добринище, община Банско, област Благоевград, е обявено за град с Решение 721/16 октомври 2006 г. на Министерски съвет.

2008 - Народното събрание приема Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Съгласно закона заемащите публична държавна длъжност трябва да подават декларации по закона за противодействие на конфликт на интереси в седемдневен срок от избирането или назначаването си.

2011 - Българската национална телевизия започва излъчвания на програма "БНТ 2" съгласно Решение 178 от 8 септември 2011 г. на Съвета за електронни медии.

2012 - Паметна плоча на първия български летец разузнавач полк. Продан Таракчиев (1885-1957) е открита в родния му град Сливен. Плочата е дело на сливенския скулптор Николай Султанов.

2015 - В София руската компания "Русатом Сервис", част от държавната корпорация "Росатом", подписва с АЕЦ "Козлодуй" договор за модернизация на генераторното оборудване на Пети енергоблок на атомната електроцентрала в Козлодуй. Обемът на работата по проекта включва превозване от България в Санкт Петербург на ротора на турбогенератора и котвата на възбудителя за ремонтиране и модернизация в завода "Електросила", част от "Силови машини". Общата стойност на договора е 24,7 млн. евро.

2016 - За първи път на летище "София" с полет от Франкфурт малко преди 13.30 ч. се приземява най-големият пътнически самолет на "Луфтханза" - "Еърбъс А380". Самолетът е пилотиран от старши първи офицер Марио Бакалов, единственият българин-пилот на "Еърбъс А380" в авиокомпанията. На посрещането на самолета присъстват министърът на транспорта Ивайло Московски, председателят на парламентарната комисия по транспорт Настимир Ананиев, изпълнителният директор на летище "София" Христо Щерионов, директорът на РВД Георги Пеев, посланици, депутати, представители на бизнеса. Сред гостите е и главният прокурор Сотир Цацаров. Самолетът е ескортирана от двойка български изтребители МиГ-29, които изпълняват тренировъчна задача по "ер полисинг".

2018 - С Ден на отворени врати в Авиационния музей в Крумово, Военновъздушните сили (ВВС) на Българската армия отбелязват 106 години от първия боен полет и Празника на авиацията и Военновъздушните сили. Честването започва с тържествен строй от представителни роти от 24 авиационна база - Крумово. Строят е приет от командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков. Сред гостите са председателят на Комисията по отбрана и сигурност ген. Константин Попов и представители на командването на ВВС.

2019 - В България на официално посещение пристига министър-председателят на Камбоджа Самдех Техо Хун Сен. Това е първото посещение на такова ниво за последните близо 40 години и е част от обиколката му в Европа, включваща също Чехия и Унгария.

2020 - В София се провежда 100-ият ден на протестите, определен като "пето велико народно въстание". Шествието на протестиращите с искания за оставката на правителството и главния прокурор Иван Гешев преминава от т.нар. триъгълник на властта до площад "Орлов мост". "Въстанието" получава подкрепата на евродепутати, които декларират, че Европа вижда случващото се във България, като се включват на място и по видеовръзка от Брюксел, Белгия, евродепутати от Хърватия, Нидерландия, Румъния.  Предишните четири "велики народни въстания" са проведени на 2, 10 и 22 септември 2020 г. и 3 октомври 2020 г.

2021 - В Рилския манастир се открива 16-ата световна среща на българските медии, която продължава в Кюстендил. Темата на форума е "Медии и истина". Програмата на световната среща е разделена на четири панела - "Вярата в медиите", "Надеждата в медиите", "Лъжата в медиите" и "Изборът в медиите". Модератори са журналистите Георги Милков, Петър Галев, Ралица Ковачева и Бойко Василев.
 
 На този ден по света:

1793 - Кралицата на Франция Мария Антоанета е гилотинирана. След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. тя е арестувана и осъдена на смърт от Конвента. Мария Антоанета е дъщеря на австрийския император Франц I и императрица Мария Тереза. От 16 май 1770 г. е съпруга на френския крал Луи ХVI (тогава дофин Луи Огюст, коронясан на 11 юни 1775 г. под името  Луи ХVI, а Мария-Антоанета получава титлата кралица на Франция).

1813 - На територията на Саксония, край Лайпциг, започва т.нар. битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция) по време на Наполеоновите войни (1799-1815). Битката завършва на 19 октомври 1813 г. с поражение на Наполеон.

1834 - Пожар унищожава Уестминстърския дворец в Лондон, Великобритания, където се помещава британският парламент. Настоящият Уестминстърски дворец е построен през следващите 30 години след пожара по проект на сър Чарлз Бари и неговия асистент Огъстъс Уелби Пюджийн. Проектът включва оцелялата Уестминстърската зала и останките на параклиса Сейнт Стивънс.

1846 - В Бостън, САЩ, в Масачузетската болница американският зъболекар Уилям Мортън използва за първи път в света етер като упойка по време на операция. От 2000 г. по инициатива на Кралския колеж по анестезиология във Великобритания денят се отбелязва като Световен ден на анестезиологията.

1859 - В гр. Харпърс Фери, щат Вирджиния, САЩ, е направен опит за въстание срещу робовладелците и освобождаване от робство, начело с Джордж Браун. Въстанието е потушено на 18 октомври 1859 г. Правителствените войски щурмуват града, при което са убити 10 от въстаниците, включително двама от синовете на Джордж Браун. Джордж Браун е изправен пред Съда на окръг Джеферсън на 26 октомври 1859 г. и пет дни по-късно е признат за виновен по обвинение в държавна измяна. Обесен е на 2 декември 1859 г. Четирима от другите шест обвиняеми са екзекутирани на 16 декември 1859 г., а останалите двама на 16 март 1860 г.

1945 - В Квебек, Канада, е основана Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) по време на първата сесия на Конференцията на организацията (16 октомври-1 ноември 1945) с участието на 42 страни. Целта на организацията е борба с глада и недохранването в света, а за седалище е определен Вашингтон, САЩ. По време на ръководството на Норис Дод, генерален директор на ФАО от 14 април 1948 г. до 21 февруари 1954 г., седалището на организацията е преместено от Вашингтон, САЩ, в Рим, Италия. Към 2020 г. в организацията членуват над 194 страни. От 1981 г. с резолюция A/RES/35/70 на Общото събрание на ООН от 5 декември 1980 г. годишнината от създаването на организацията се отбелязва като Световен ден на прехраната.

1964 - Китай извършва първия си ядрен опит на изпитателен полигон в Северозападен Китай в района на езерото Лобнор, на територията на автономния Синцзян-Уйгурски район, т. нар проект 596. Атомната бомба използва уран 235 и има мощност от 22 килотона. Решението за създаването на собствен ядрен арсенал на страната е прието през  януари 1955 г.

1967 - Тържествено откриване на щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, Белгия. Щабквартирата на организацията е преместена от Париж, Франция, в Брюксел, след като на 10 март 1966 г. президентът на Франция Шарл де Гол официално обявява намерението на Франция да излезе от военната структура на НАТО.  На 31 март 1966 г. Франция публикува меморандум за излизането й от организацията. През декември 1966 г. на среща в Париж Съветът на НАТО (Северноатлантическият съвет) решава да се премести в Брюксел заедно с международния персонал след решението на Франция да напусне интегрираната военна структура на НАТО. Франция се завръща към военната структура на 5 декември 1995 г.

1978 - Архиепископът на Краков Карол Войтила е избран за папа. Встъпителната литургия на понтификата на полския кардинал Карол Войтила е на 22 октомври 1978 г. Той приема името папа Йоан Павел Втори. Архиепископът на Краков е първият неиталианец, избран за папа от 456 години насам, заел Светия престол след испанеца Александър VI Борджия. Той е 262-и по ред глава на Римокатолическата църква и един от 12-те папи, заемали поста повече от 20 г. Папа Йоан Павел Втори е глава на Римокатолическата църква до смъртта си на 2 април 2005 г.

2003 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН единодушно одобрява Резолюция 1511 за бъдещето на Ирак, изготвена от САЩ.

2008 - В Брюксел, Белгия, на заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Европейския съюз официално одобряват Европейски пакт за имиграцията и предоставянето на убежище. Целта на документа е да подобри управлението на легалната имиграция в ЕС, да затегне контрола на нелегалната имиграция и да изгради обща политика за предоставяне на убежище.

2009 - Република Македония и Косово постигнат споразумение за демаркация на общата им граница, отваряйки по този начин пътя за установяване на двустранни дипломатически отношения.

2010 - В Армения е открит най-дългият до момента лифт в света - 5,7 км. Въжената линия се движи между с. Алидзор и манастира Татев от 9-ти век в областта Сюник, Югоизточна Армения, на 280 км от Ереван. С лифта разстоянието между двете крайни точки се взема за 10 мин, докато с кола пътят отнема 45 мин. Лифтът е построен за 11 месеца, като изграждането му е дело на австрийско-швейцарската компания "Гаравента".

2011 - В Ню Йорк, САЩ, 71 демонстранти са арестувани, като 42 от тях са задържани на "Таймс скуеър" в протести, организирани в рамките на световния ден на "възмутените". Арестувани са и 24 души в клон на "Ситибанк" в Манхатън. В Рим, Италия, в сблъсъци между леви екстремисти и полицията в рамките на антикапиталистическите протести, вдъхновени от движението "Окупирай Уолстрийт" и испанските "възмутени" са ранени около 70 души, от които 30 са полицаи.

2012 - В Мексико е присъдена първата международна награда "Карлос Фуентес", носеща името на мексиканския писател, починал на 15 май 2012 г., на перуанеца Марио Варгас Льоса - носител на Нобелова награда за литература за 2010 г. С наградата "Карлос Фуентес" се отличават испаноезични писатели, допринесли за обогатяване на литературното наследство на човечеството.

2015 - В курорта Бурабай в Казахстан, на заседание на Съвета на държавните ръководители на страните в Общността на независимите държави (ОНД) са приети 16 документа, сред които декларация за борбата с международния тероризъм и концепция за военно сътрудничество между страните от общността до 2020 г. Прието е и решение да бъде сформирана групировка от сили на граничните и други ведомства за уреждане на кризисни ситуации по външните граници на страните от ОНД.

2016 - В Будапеща, Унгария, на "Булеварда на свободния печат" хиляди унгарци се включват в антиправителствен митинг с искания за свобода на словото. Митингът е организиран от граждански групи и малки опозиционни партии, изразяващи солидарност с главния опозиционен вестник "Непсабадшаг", който е закрит преди седмица. Те обвиняват министър-председателя Виктор Орбан, че оказва натиск над всички медии, които не го подкрепят. 

2017 - Във Валета, Малта, блогърката и разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, е убита от взрив, поставен в колата й. Дафне Каруана Галиция води популярен блог, в който съобщава за предполагаеми случаи на корупция на високопоставени политици независимо от партийната им принадлежност.

2018 - В Турция Истанбулският общински съвет решава да промени наименованията на общо 90 улици, съдържащи думи, които може да са свързани с Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО). Според властите в Турция групировката ФЕТО на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен стои зад опита за преврат на 15 юли 2016 г.

2019 - В Брюксел, Белгия, с церемония по откриването и първо заседание на Управителния съвет започва дейността на Европейския орган по труда. Управителният съвет включва представители на държавите членки на ЕС, Европейската комисия, социалните партньори на равнището на ЕС, Европейския парламент, както и наблюдатели от Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и други агенции на ЕС в областта на заетостта и социалните въпроси. За седалище на Европейския орган по труда е определен Братислава, Словакия.

2020 - В предградието Конфлан-Сент-Онорин, северозападно от Париж, Франция, е убит 47-годишният преподавател по история и география Самюел Пати на улицата, намираща се в близост до гимназията, в която е преподавал. Нападението е извършено от 18-годишния руснак от чеченски произход със статут на бежанец във Франция Абдулах Анзоров. Минути след нападението Абдулах Анзоров е застрелян от полицейски патрул, докато вървял с нож в ръка недалеч от мястото на нападението. Дни преди убийството Самюел Пати става мишена на гневна кампания в социалните мрежи, след като на 8 октомври 2020 г. във фейсбук мъж качва видео, в което разказва, че по време на час, посветен на темата за свободата на словото във връзка с годишнина от атентата в редакцията на сатиричното списание "Шарли ебдо" на 7 януари 2015 г., учителят на дъщеря му, мюсюлманка, е показал на учениците си карикатури на пророка Мохамед, като преди това приканил мюсюлманите от класа да излязат от стаята, за да не се почувстват засегнати. По-късно качва и второ видео, в което посочва името на учителя и училището, в което преподава.

2022 - Фондът на ООН по въпросите на децата (УНИЦЕФ) публикува проучване, обхващащо 22 държави, според което войната в Украйна е довела до бедност още четири милиона деца в Източна Европа и Централна Азия през 2022 година. Според проучването децата, живеещи в бедност в Украйна са нараснали с още половин милион, което нарежда страната на второ място, следвана от Румъния със 110 000 допълнителни деца.

Родени на този ден българи:

Димитър Полянов (ист. име Димитър Иванов Попов), поет, публицист, преводач и културен деeц (1876-1953).
Сътрудничи на вестниците "Работнически другар", "Социалист", "Стрелочник", "Напред", "Работническа защита", "Социалистически преглед", на списанията "Ново време", "Дело", "Ден", "Пролетарий", "Начало", "Борба" и др. Редактира сп. "Червен смях" (1919-1923), "Наковалня" (1925-1933) и др. Работил е и като учител. Офицер в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Автор е на книгата със стихове и проза "Морски капки" (1907), на книгата от приказки и легенди "От Изток до Запад" (1909), на книгата "Избрани стихотворения" (1945), на книгата "Белият гълъб" (1951). Превежда от руски, френски, немски и английски език. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на наградата "Златен медал на изкуството" (1945), на орден "Георги Димитров" (4 октомври 1951), на орден "9 септември 1944" втора степен (4 март 1952).

Марио Жеков (ист. име Марин Тодоров Жеков), художник маринист (1898-1955).
Художник декоратор в театъра в Пловдив (1927-1941). Посвещава творчеството си на морето, планините и старинните градове.

Фани Попова-Мутафова (Стефанка Попова-Мутафова), писателка (1902-1977).
Автор e на исторически романи "Солунският чудотворец" (1929-1930), "Дъщерята на Калояна" (1936), "Цар Иван Асен II"( 1937), "Боянският майстор" (1939), "Йоан Асен" (1938-1939), "Последният Асеновец" (1939), на разкази, на творби за деца и юноши и др.

Георги Бранев, сценарист и режисьор (1935).
Работил е в няколко вестника и в Българско национално радио. До 1970 г. е редактор в сценарната комисия на Студия за игрални филми. Сценарист и режисьор (заедно с Веселин Бранев) на серийния телевизионен филм "Записки по българските въстания" (1976), създаден по книгата на Захарий Стоянов. Сценарист е на филмите "Апостолите" (1976), "Морето" (1967), "Увидет Париж и умерет" (1992).

Стоян Бабеков, композитор и диригент (1936).
Диригент на първия в света професионален смесен хор от лица с увредено зрение (1962-1991), който по негова инициатива от 1986 г. се нарича хор "Акад. Петко Стайнов". Основател (1991) на първия частен камерен хор "Алилуя" за изпълнение и звукозапис на източно-православна църковна музика. Инициатор е на първия в балкански регион конкурс за нови хорови източно-православни църковни песнопения "Нека бъдем по-добри" (1994). Автор е на оркестрова, камерна и хорова музика, сонати и други пиеси за пиано, на повече от 400 хорови, солови, детски и други песни, на 2 литургии и др. Автор е на сборника "Източноправославни народни песнопения" (т. 1, 2003), на изследването "Български инструментален концерт" (1962), на аналитични статии, свързани с песенното творчество на българските композитори, рецензии и др.

Константин Илиев, драматург и писател (1937).
Главен драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1995-2007). Автор е на студии, статии и есета. Първи носител на националната литературна награда "Елиас Канети" на община Русе за творбата си "Поражението" (2005), на международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996), на награда "Христо Г. Данов" (2012) за цялостен принос към българската книжовна култура, на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (2017). Почетен гражданин на Ловеч (16 февруари 2018).

Иван Здравков (прякор Джек Раби), футболист (1942-2016).
През футболната си кариера играе в "Левски" (София) и като войник в ЦСКА (София).

проф. Лъчезар Цоцорков, инженер (1945-2017).
Ръководител на изграждането на нова площадка на завод "Оборище" в Панагюрище (дн."Яна") (1979-1985). Главен директор (от 1986) на Технологичния минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет". Изпълнителен директор на "Асарел-Медет" ЕАД (1991-1999), председател на Надзорния съвет на дружеството (юли 2014-16 май 2017). Един от учредителите на Българската минно-геоложка камара (1991) и председател на Управителния съвет на камарата (1991-27 април 2017). Почетен председател на Българската минно-геоложка камара (27 април-16 май 2017). Един от учредителите на Индустриалния клъстер "Средногорие-мед" - Пирдоп (2005) и първи председател на Управителния му съвет (2005-2016). Автор е на автобиографичната си книга "60 мига от моя живот" (2009). Носител на орден "Стара планина" първа степен (19 юли 2006), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (20 май 2013). Удостоен със званието "почетен професор" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" (3 април 2014). Почетен гражданин на Панагюрище (2005) и на Стрелча (1 ноември 2012).

Христо Кидиков, естраден певец (1946).
Солист на оркестър "София" (1972-1980) и на оркестъра "Сребърни звезди" (1982-1992). Има издадени 15 малки и 5 дългосвирещи плочи, както и 3 албума. Автор е на биографичната книга "Хей, живот, здравей, здравей" (2007). Носител е на Специалната награда на конкурса "Интерталанат" в Чехия (1972), на златен медал на 10-и Световен фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1973), на Специална награда на фестивала на забавната песен в Дрезден, Германия (1978), на първа награда на телевизионния фестивал "Мелодия на годината" за песента "Македонка" (1996), на първа награда на фестивала "Песен за Варна" (1997) и др. Почетен гражданин на Пловдив (2 юни 2016).

Снежина Чипева, юрист (1951).
Адвокат в Софийска адвокатска колегия (1994-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Член на Сметната палата (13 април 2005-януари 2011).

Стефка Янорова, актриса (1969).
Играла е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен (1993-1996), в Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен (2005-2006), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (2006-2009). От 2009 г. е част от трупата на Театър "Българска армия". Участвала е във филмите "Дунав мост" (1999), "Опашката на дявола" (2001), "Людмил и Руслана" (2008), "Мисия Лондон" (2010), телевизионния сериал "Стъклен дом" (2010-2011), "Революция Z" (2012), "Ние, нашите и вашите" (2017), "Сън за щастие" (2018), телевизионния сериал "Порталът" (2021) и др. Носителка на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля (2016).

Николай Бареков, журналист, телевизионен водещ и политик (1972).
Бил е радиожурналист радио "Канал Ком" в Пловдив. От 2000 г. е водещ на политическо токшоу в телевизия "Европа", водещ на сутрешния блок на телевизия "bTV" (2003-2010). Изпълнителен директор на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД (26 юли 2012-13 февруари 2013).  Изпълнителен директор на "NEWS 7" (7 март 2013-19 септември 2013) и на "TV7" (7 март-19 септември 2013). Основател на гражданското движение "България без цензура" (август 2013). От 25 януари 2014 г. е председател на партия "България без цензура" (от февруари 2017 г. партия "Движение "Презареди България"). Член на Европейския парламент (2014-2019). Член на бюрото на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП (1-15 юли 2014), заместник-председател на групата (на ротационен принцип) (16 юли-22 октомври2014), член на Бюрото на групата (от 23 октомври 2014-1 юли 2019).

Йордан Камджалов, диригент (1980).   
Работил е с над 50 международни оркестри и оперни трупи в Лондон, Париж, Берлин, Хамбург, Цюрих, Хелзинки, Лисабон, Сингапур, Токио, Балтимор, Бостън, Лос Анджелис и др.  Художествен директор и главен диригент на международния ансамбъл "Innorelatio" в Берлин /Германия/(2006). Музикален директор в "Schlosstheater Rheinsberg" (2007-2009). Генерален музикален директор на Хайделберг (Германия), главен диригент на операта, на филхармонията и на фестивала "Schloss" в Хайделберг (2011-2014). През 2011 г. е първи гост-диригент на Софийския държавен оркестър. Същата година създава фондация "Камджалов" за популяризиране на млади музиканти, на която е президент. Избран от слушателите на Българското национално радио за "Музикант на годината" за 2011 г.  През 2016 г. основава "Genesis Orchestra", включващ музиканти и солисти от водещи европейски оркестри, на който е художествен ръководител и главен диригент. От 2017 г. е почетен гост-диригент на Държавната опера в Русе. От септември 2018 г. е музикален директор и главен диригент на операта и на Националния филхармоничен оркестър в Риека (Хърватия). С решение от 2014 г. на Международния астрономически институт и Националното управление на САЩ за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) астероидът 52292 е кръстен на негово име "Камджалов". 

Вяра Хаджимоскова, състезателка по волейбол (1983).

На този ден са родени и:

проф. Албрехт фон Халер, швейцарски естествоизпитател и лекар (1708-1777).
Преподавател по медицина и ботаника в Гьотингенския университет, както и член на научни академии в Европа. През 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла. Смятан за създател на експерименталната физиология.

Арнолд Бьоклин, швейцарски художник (1827-1901).

Оскар Уайлд, британски писател, поет и драматург от ирландски произход (1854-1900).
Автор е на романа "Портрет на Дориан Грей" (1891) и др. Сред най-известните му комедийни пиеси са: "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Жена без значение" (1893) и др. Автор е на два сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892). Последното му произведение е поемата "Балада за Редингската тъмница" (1898).

Карл Кауцки (Карл Йоханес Кауцки), немски политик от чешки произход (1854-1938).
Един от теоретиците и лидерите на германската социалдемокрация и на Втория интернационал (1889-1914). Ученик на немския философ Карл Маркс, привърженик е на центризма в социалдемократическото движение, създател е на теорията за ултраимпериализма (1914). Автор е на "Икономическото учение на К. Маркс" (1895), "Аграрният въпрос" (1899), "Произход на християнството" (1908), "Пътят към властта" (1909) и др.

Давид Бен Гурион, израелски политик (1886-1973).
Първи министър-председател на Израел (10 март 1949-26 януари 1954, 3 ноември 1955-26 юни 1963). Министър на отбраната на Израел (14 май 1948-26 януари 1954; 21 февруари 1955-26 юни 1963). Неговото име носят най-голямото в страната летище Бен Гурион край Тел Авив и едно от големите висши училища - Негевския университет "Бен-Гурион" в Беер Шева.

Юджин О'Нийл, американски драматург (1888-1953).
Известен е като "баща" на американската драма. Автор е на пиесите "Отвъд хоризонта" (1919), "Император Джонс" (1921), "Ана Кристи" (1922), "Желание под брястовете" (1925), "Дългият път на деня към нощта" (1941), "Луна за несретници" (1941-1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1936 г. за силата, честността и дълбоките чувства в драматургичните му творби, които въплъщават оригиналната концепция за трагедия.

Енвер Ходжа, албански политик (1908-1985).
Член на Президиума, председател на Национално-освободителния фронт (от август 1945 г. - Демократичен фронт на Албания)(1942-1945). Генерален секретар на Албанската комунистическа партия (1943-1948). Главнокомандващ Национално-освободителната армия на Албания (1944-1954)(от 1945 - албанска Народна армия). Ръководител на временното демократично правителство (1944-1946). Министър-председател на Албания (1946-1954). Министър на външните работи (1946-1953) и министър на националната отбрана (1944-1953). Генерален секретар на преименуваната през м. ноември 1948 г. Албанска комунистическа партия в Албанска партия на труда (ноември 1948-юли 1954). Първи секретар на Албанската партия на труда (юли 1954-11 април 1985).

Алфредо Морейра (Зезе), бразилски футболист и треньор (1908-1998).

Анджела Лансбъри (Дейм Анджела Бриджит Лансбъри), британска актриса (1925-2022).
Известна е най-вече с ролята си на писателката Джесика Флечър от сериала "Убийство по сценарий". Участвала е във филмите "Портретът на Дориан Грей" (1945), "Манджурският кандидат" (1962), "Смърт на Нил" (1978), "Моята ужасна леля" (2005), а също и с озвучаването на ролята на мадам Пот в анимационния филм "Красавицата и звяра" (1991). Носителка на шест награди "Златен глобус" (1946, 1963, 1985, 1987, 1990, 1992) и пет на американската театрална награда "Тони"(1966, 1969, 1975, 1979, 2009). Носителка на почетна награда "Оскар" (2013). През 2014 г. тя е удостоена от кралица Елизабет Втора с рицарското звание "Дама Командир" на Ордена на Британската империя.

Гюнтер Грас, немски писател, поет, драматург и публицист (1927-2015).
През 1956 г. Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" и става член на литературното сдружение "Група 47", което през 1958 г. му присъжда годишната си награда. Романът му "Тенекиеният барабан" (1959) му носи световна известност. Следват повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963). Трите произведения образуват т. нар. "Данцигска трилогия".  Автор е на стихосбирките  "Обръщателен триъгълник" (1960) , "Разпитан" (1967), на романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002),  на книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004),  на автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006),"Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012). Носител на Нобелова награда за литература за 1999 г. за описанието на забравеното лице на историята в своите разкази, изпълнени с черен хумор.

Амаро Варела Амансио, испански футболист и треньор (1939-2023).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Дмитрий Хворостовски, руски оперен певец баритон (1962-2017).
Репертоарът му включва оперите "Евгени Онегин", "Йоланта" и "Дама пика" от Пьотр Чайковски, "Риголето", "Травиата", "Симоне Боканегра" и "Отело" от Джузепе Верди, "Сватбата на Фигаро" и "Дон Жуан" от Моцарт, "Фаворитка" и "Любовен еликсир" от Гаетано Доницети, "Царска невеста" от Николай Римски-Корсаков, "Севилският бръснар" от Джоакино  Росини, "Фауст" от Шарл Гуно, "Селска чест" от Пиетро Маскани, "Паяци" от Руджеро Леонкавало. Народен артист на Руската федерация (1995). Носител на ордените "Александър Невски" (2015) и "За заслуги пред Отечеството" четвърта степен (2017). Носител на Държавна награда "Михаил Глинка" на РСФСР (1991).

Конрад Плауц, международен футболен съдия от Австрия (1964).

Щефан Ройтер, немски футболист (1966).

Мехмет Шол, немски футболист (1970).

Филип Колшрайбер, немски тенисист (1983).

Наоми Осака, японска тенисистка (1997).
Спечелила е 4 титли от турнирите на "Големия шлем". Водачка  на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (28 януари 2019).

Това е денят на смъртта на:

Лукас Кранах, немски художник (1472-1553).

Андрей Болотов, руски учен и писател (1738-1833).
Един от основоположниците на руската агрономическа наука.

Григорий Потьомкин, руски държавен деец и дипломат (1739-1791).
Сред организаторите на дворцовия преврат през 1762 г., с който Екатерина II се възкачва на престола на 9 юли 1762 г. Главнокомандващ руската армия в Руско-турската война (1787-1791).

Мария Антоанета, кралица на Франция (1755-1793).
Дъщеря на австрийския император Франц I и императрица Мария Тереза. От 16 май 1770 г. е съпруга на френския крал Луи ХVI (тогава дофин Луи Огюст, коронясан на 11 юни 1775 г. под името Луи ХVI, а Мария-Антоанета получава титлата кралица на Франция). След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. е арестувана и осъдена на смърт от Конвента. Гилотинирана е на 16 октомври 1793 г.

Пейо Яворов (ист. име Пейо Тотев Крачолов), български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) (1878-1914).
Работил е като телеграфопощенец в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897-1900). Включва се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), редактор на легалния в. "Дело" на организацията (1901-1902). Четник е на Яне Сандански и е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). От 1904 г. е библиотекар в Софийската публична библиотека, от началото на 1905 г. е неин подуправител. Артистичен секретар (драматург) на Народния театър "Иван Вазов" (1908-1913). Поставя пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение: "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Автор е на стихосбирка "Стихотворения" (1901,1904), на мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903" (1909), на стихотворенията "На нивата", "Градушка", "Арменци". Родоначалник на символизма в българската литература - сборниците "Безсъници" (1907), "Подир сенките на облаците" (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия  с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха - стихотворенията "Калиопа", "Обичам те", "Пръстен с опал", "Молитва", "Две хубави очи", "Вълшебница", "На Лора" и др.

ген. Джордж Маршал, американски политик и военен деец (1880-1959).
Началник на Генералния щаб на САЩ (1 септември 1939-18 ноември 1945). Държавен секретар на САЩ (21 януари 1947-20 януари 1949). Министър на отбраната на САЩ (21 септември 1950-12 септември 1951). Автор e на плана "Маршал" (5 юни 1947) - програма за възстановяване и развитие на Европа след Втората световна война (1939-1945), и един от инициаторите за създаване на НАТО. Носител на Нобеловата награда за мир за 1953 г.

Йоахим фон Рибентроп, немски политик (1893-1946).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Посланик на Германия във Великобритания (1935-1938), министър на външните работи на Германия (1938-1945). Инициатор на подписването на Антикоминтерновският пакт между Германия и Япония (25 ноември 1936), подписал договора за ненападение между СССР и Германия - т. нар. пакт Рибентроп-Молотов (23 август 1939). Арестуван е в Хамбург на 14 юни 1945 г., осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 1 октомври 1946 г. и обесен на 16 октомври 1946 г.

Лиакат Али Хан, пакистански политик (1895-1951).
Първи министър-председател на Пакистан (19 юли 1947-16 октомври 1951).

Луиджи Лонго, италиански политик (1900-1980).
Генерален секретар на Италианската комунистическа партия (1964-1972). Председател на Италианската комунистическа партия (1972-1980).

проф. Михаил Геновски, български юрист и политик (1903-1996).
Член на Постоянното присъствие на Земеделския младежки съюз (1927-1938). Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ (1944-1948). Член на Управителния съвет на БЗНС (1961-1990). Министър на земеделието и държавните имоти (2 октомври 1945-31 март 1946). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI  Велико народно събрание (1946-1949), 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Участва в изработването на Конституцията на Народна република България, приета от VI Великото народно събрание на 4 декември 1947 г. Преподавател по теория на държавата и правото и по международно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1947-1974). Удостоен със званията "Заслужил деятел на науката" (май 1969) и "Герой на социалистическия труд" (1983).

проф. Васил Геров, български машинен инженер (1904-1985).
Един от основоположниците на Държавната политехника в София, основател и ръководител  на катедрата "Хидравлични машини и съоръжения" към Държавна политехника (1946-1953). Председател на Отдела по машинно инженерство към Държавна политехника в София (1947-1951). Завежда катедра "Хидравлични машини" (1953-1974) и декан на Машиностроителния факултет при Висш машинно-електротехнически институт - София  (1960-1964). Автор е на над 20 научни труда в областта на теоретичното и експериментално изследване на хидравлични турбомашини и на учебници по машинна динамика и хидравлични машини.

Жан Ефел, френски художник карикатурист (1908-1982).

Йосиф Петров, български поет, писател и политик (1909-2004).
Деец на Българския земеделски народен съюз. От 1956 г. до 1959 г. е заточен в концлагера на остров Персин край Белене. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор на стихосбирките "Родна земя" (1939), "Вик от каторгата" и др., и на книгите "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита" (1948) и др. Носител на наградата "Св. Стефан" на фондация "Стоян Шиваров" (9 януари 1997), на орден "Стара планина" първа степен (13 януари 2000). Почетен гражданин на София (29 май 2000) и почетен член на Ротари клуб-Ямбол (27 юни 2001).

акад. Кирил Братанов, български учен (1911-1986).
Директор на Института по развъдни болести и изкуствено осеменяване (1943-1986). Бил е преподавател в Катедрата по физиология и биохимия на домашните животни при Ветеринарномедицинския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Акушерство и изкуствено осеменяване" при Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт "Георги Димитров" в София. Ректор на Висшия селскостопански институт "Георги Димитров" (1956-1962). Заместник-председател на Академията на селскостопанските науки (1963-1972), директор на Единния център по биология при Българската академия на науките (1976-1986). Един от основателите на Съюза на научните работници в България (1944), главен секретар на съюза (1948-1962) и негов председател (28 февруари 1964-16 октомври 1986). Член-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1958). Автор е на редица монографии, учебници и ръководства, свързани с животновъдството и др. Лауреат на Димитровска награда (май 1951). Удостоен е с почетното звание "Народен деятел на науката" (август 1974). Носител на орден "Георги Димитров" (март 1971, 4 март 1986), на почетен медал на Испанската ветеринарно-медицинска академия (юни 1980), на медал "Луи Пастьор" на институт "Пастьор" в Париж, Франция, за неговите научни трудове в областта на имунология на репродукцията (юли 1980) и др. От 30 декември 1987 г. Институтът по биология и имунология на размножаването към БАН носи неговото име.

ген. Моше Даян, израелски политик (1915-1981).
Министър на земеделието (17 декември 1959-4 ноември 1964). Министър на отбраната (1 юни 1967-27 май 1974). Министър на външните работи (21 юни 1977-21 октомври 1979).

Марио дел Монако, италиански оперен певец тенор (1915-1982).

Димитър Петров, български сценарист и режисьор (1924-2018).
Бил е режисьор към Студия за игрални филми (1959-1990). Режисьор е на филмите  "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Куче в чекмедже" (1982), "Васко да Гама от село Рупча" (1986) и др. Носител на наградата  "Златен век" на Министерството на културата (2014).

Орлин Орлинов, български поет и писател (1931-2013).
Редактор в сп."Български воин" (1952), в. "Отечествен зов" - Враца (1959-1962). Сътрудничи на в. "Добруджанска трибуна" (1957-1959). Драматург на Врачанския народен театър (1961-1962),  на Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") (1962-1964) и на Народния театър "Иван Вазов" (1972-1973). Главен редактор на в."Български воин" (ноември 1985-август 1989) и на в. "Стършел" (септември-22 декември 1989). Автор е на книгите "Войнишко сърце" (1954), "По неписан закон" (1958), "Проверка" (1959) и др. Лауреат на Димитровска награда (август 1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1977), орден "Народна република България (декември 1981). Почетен гражданин на Враца (28 януари 1982).

Боян Трайков, български журналист и политик (1932-2014).
От 1961 г. е член на Българската комунистическа партия (БКПЧ. Кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП (2 април 1976-4 април 1981) и член на ЦК на БКП (4 април 1981-1989).  Един от основателите на в. "Поглед" (1966). Бил е кореспондент на Комитета за телевизия и радио в Париж, Франция, и на Българската телеграфна агенция (БТА) във Варшава, Полша. Работил е в Българското радио (1973-1981). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио при Министерския съвет (1 октомври 1973-19 юни 1976; юли 1976-1977). Генерален директор на Българското радио (към Комитета за култура) (април 1977-13 юли 1981). Главен директор на БТА (13 юли 1981- 8 март 1990). Заместник-председател на Европейския съюз на агенциите по печата (септември 1982-1984). Бил е член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (избран на 23 юни 1982 г., преизбран на 16 май 1987 г.), от 27 май 1983 г. е член на Бюрото на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските журналисти (16 октомври 1986-1989). На 28 януари 1990 г. е изключен от Съюза на българските журналисти. Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1967), на орден "Народна република България" първа степен (1986). Автор е на "Превратът 10 ноември 1989". Като главен директор на БТА организира и ръководи акция за спасяването на Сергей Антонов, станал жертва в процеса срещу Али Агджа по повод покушението на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. на пл. "Св. Петър" във Ватикана. Боян Трайков води международната пресконференция в защита на Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев и против обвиненията за българска следа в атентата срещу папата.

Надя Кехлибарева (Надежда Кехлибарева), българска поетеса (1933-1988).
Учителка по руски език във Варна (1954-1956), преподавател по френски и немски език в Министерството на външните работи (1956-1959). Редактор в издателство "Народна младеж" (1959-1967) и в издателство "Български писател" (от 1969). Член на ръководството на Българския Пен-клуб (февруари 1973-декември 1977). Автор е на стихосбирките: "Моето море. Стихотворения" (1960), "Деца от брега. Стихове" (1962), "Остани любов. Малки поеми" (1965), "Момчето и нощта" (1971),  "Паунови порти. Стихотворения" (1975) и др. Носител на "Наградата на София" за литература за 1988 г. (посмъртно, април 1989).

проф. Антон Диков, български пианист и музикален педагог (1938-2004).
Гастролира в почти всички европейски страни, в САЩ, Латинска Америка, Япония, Южна Корея. Води майсторски класове и курсове в Япония, Франция, Южна Корея. Солист на Софийската филхармония (от 1962). Преподавател (от 1974) в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров".

акад. Кирил Ламбов, български композитор, пианист и диригент (1955-2019).
Преподавател по пиано и композиция в средно музикално училище "Христина Морфова" в Стара Загора (1980-1983), преподавател по хармония в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (1991) и по пиано във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Главен експерт в Министерство на културата, отговарящ за всички музикални институти в страната (1994-1996; 2001-2006). Диригент в Оперно-симфоничното дружество в Пловдив (2006). Автор е на над 120 творби - музикално-сценични произведения, произведения за симфоничен оркестър, хорово-оркестрови произведения, произведения за струнен оркестър, камерна музика, както и на над 1000 аранжимента. Негови творби са изпълнявани в Русия, САЩ, Япония, Еквадор, Норвегия, Нидерландия, Словакия, Франция, Йордания, Египет, Иран, Унгария и др. Лауреат от Международния конкурс за млади композитори и изпълнители в Кито, Еквадор (1989). Носител на редица награди, сред които награда "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори за симфонично творчество (2005).
/АЯ, МГ/