site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 октомври в историята

13 октомври 2024 г., неделя, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Карп и Папила.

В България се отбелязва:

Денят на машиностроителя.  Отбелязва се с Решение 245 на Министерския съвет от 12 август 1971 г. през втория неделен ден на октомври.

По света се отбелязва:

Международният ден за намаляване на опасността от бедствия. Отбелязва се от 1990 г. с резолюция A/RES/44/236 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1989 г., за да се повиши информираността на обществеността относно действията за намаляване на риска при бедствия. От 1990 г. до 2009 г. денят се отбелязва през втората сряда на октомври като Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия. Датата 13 октомври е определена с резолюция A/RES/64/200 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2009 г. Акцентът на деня през 2024 г. е за ролята на образованието за защитата на децата  при рисковете от бедствия.

На този ден в България:

1945 - Първи концерт на симфоничния оркестър в Пловдив, основан през пролетта на 1945 г. от диригента Влади Симеонов. Това е първият извънстоличен държавен оркестър. От 1 януари 1946 г. до януари 1999 г. оркестърът е със статут на държавна филхармония. С Решение 36/27 януари 1999 г. на Министерски  съвет се обединява с Народна опера - Пловдив (създадена на 20 март 1953 г.) и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се преобразува в Държавна опера - Пловдив.

1991 - Първи концерт на Нов симфоничен оркестър - датата е приета за създаване на музикалната формация. Като основа за създаването на оркестъра е откритата през 1990 г. от музикалния критик Юлия Христова Концертна къща, утвърдила своя система за организация и финансиране на оркестъра и за работа с млади музиканти. Премиерният концерт е на 10 февруари 1992 г.

1991 - Произведени са избори за 36-о Народно събрание и избори за местни органи на управление в 273 общини. За участие в парламентарните избори са регистрирани 38 партии и коалиции и 17 независими кандидати. Избирателната активност е 83, 87 процента. Най-много гласове печели Коалиция "Съюз на демократичните сили" (СДС) - 1 903 567 (34,36 процента), като получава 110 места в парламента, следвана от Българската социалистическа партия (БСП) с 33,14 процента и 106 места и Движението за права и свободи (ДПС) с 7,55 процента и 24 места. Едновременно с парламентарните избори е произведен и първият тур на изборите за местни органи на властта. Вторият тур на изборите е на 22, 26 и 27 октомври. За участие в тях са регистрирани 61 партии, от които 31 са групирани в 9 коалиции. В 94 общини с население 6 020 000 души кметовете са от СДС. В 120 общини с население 2 077 000 души кметовете са от БСП. След балотаж са избрани кметовете на 47 големи градове, като от тях 25 са на СДС, 15 - на БСП, 3 - на БЗНС (единен) и 2 - на ДПС.

2000 - България е приета за пълноправен член на Европейската агенция за околна среда.

2006 - Започва излъчвания "Z - ROCK" - специализирано радио за рокмузика с 24-часова програма.

2011 - В София се открива годишната среща на Международния борд на директорите на "Менса интернешънъл" - световната организация за хора с висок коефициент на интелигентност. През 2011 г. се навършват 65 години от създаването на "Менса интернешънъл" и 20 години от създаването на "Менса България".

2015 - Край Ихтиман официално е открита компресорна станция и газотурбинен агрегат на "Булгартрансгаз" край Ихтиман в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов.

2018 - Жителите на село Катуница, община Садово, гласуват в местен референдум "за" или "против" добиването на инертни материали край селото. Право на глас в селото имат около 1600 души. В гласуването участват 924 души, които са 50 на сто от имащите право на глас, от които 904 гласуват "против". Допитването се организира с решение на Общински съвет - Садово по повод решение на Министерския съвет, с което се предоставя концесия за експлоатиране на кариера за баластра на терен 235 дка в местността "Кацара".

2019 - Министър-председателят Бойко Борисов е на посещение в Аман, Йордания, по покана на крал Абдула Втори. В рамките на посещението е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на България и правителството на Йордания за сътрудничество в областта на туризма.

2020 - В с. Войници завършва изграждането на храм "Св. Георги Победоносец" -  първият православен храм в най-малкото село в община Монтана. Строителството на храма започва през 2016 г.

2021 -  Нови находки са открити при археологическите разкопки от 16 септември до началото на октомври в разградското село Каменово. На обекта, в разкритите преди години кремъчна работилница и некропол на 6500 години в двора на училището в селото, е работил екип с научни ръководители доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН и Димитър Чернаков от Регионалния исторически музей в Русе. Екипът от археолози е продължил и работата си по проучване на работилницата за обработка на кремъчни сечива, която е най-голямата на Балканите. на същото място е имало и производствен център от бронзовата епоха, където е открита най-голямата находка от каменни калъпи и т.нар. волски кожи - медни слитъци от по 26 килограма.

На този ден по света:

1792 - Във Вашингтон, САЩ, е положен основният камък на Белия дом - бъдещата официална резиденция на президентите на САЩ. Строежът на сградата започва в изпълнение на подписан през декември 1790 г. от първия президент на САЩ Джордж Вашингтон Акт на Конгреса, регламентиращ построяването на резиденция на  правителството. Местоположението на "Пенсилвания авеню" е избрано от Джордж Вашингтон и от главния архитект на града Пиер Ланфан, а дизайнер на сградата е Джеймс Хобън. На 1 ноември 1800 г. сградата посреща първия си обитател - втория президент на САЩ Джон Адамс. През различни периоди от историята си Белият дом е бил наричан "Президентски дворец", "Президентска къща" и "Резиденция на изпълнителната власт". През 1901 г. президентът Теодор Рузвелт нарича официално резиденцията - Бял дом.

1827 - Руски войски под командването на ген. Иван Паскевич превземат града крепост Ериван (дн. Ереван, столица на Армения) по време на Руско-персийската война (1826-1828). В резултат на това Ериванското ханство официално влиза в състава на Руската империя.

1860 - Направена е първата снимка от въздуха от американския фотограф Джеймс Уолъс Блек, който прелита с балон над гр. Бостън, САЩ, на 609 м височина. Той нарича черно-бялата фотография: "Бостън, такъв какъвто го виждат орлите и дивите гъски".

1884 - Във Вашингтон, САЩ, по време на Международна меридианна конференция е взето решение за въвеждането на времеви зони по света. Град Гринуич във Великобритания е определен за мястото, от което по протежение на тази географска дължина започва изчисляването на времевите меридиани. Средното време по Гринуич се приема официално като стандарт на 1 ноември 1884 г. След това се определя Международната линия за смяна на датата (въображаема линия, която започва от северния и завършва в южния полюс и се намира на 180 градуса източна дължина от Гринуич) и се формират 24-те часови зони на земното кълбо.

1917 - Във Фатима, Португалия, е наблюдаван от близо 70 000 души феноменът, наречен "танц на слънцето", когато дискът на слънцето се е движил и е пускал разноцветни лъчи. Интересът на хората бил предизвикан от думите на три местни деца, че в този ден Дева Мария е сътворила чудо - по техните думи тя им се явявала всеки месец, започвайки от 13 май 1917 г. През 1930 г. Католическата църква официално признава случилото се за чудо. И досега съществуват различни версии за случилото се, вкл. и наблюдаване на оптическа измама или НЛО.

1923 - Великото национално събрание на Турция приема решение, с което обявява Анкара за столица на страната. Дотогава столица на Турция е Истанбул.

1943 - Италия обявява война на Германия в рамките на Италианската кампания (1943-1945), организирана от военните сили на САЩ и Великобритания по време на Втората световна война (1939-1945). Десантът на о. Сицилия на британските и американски войски през юли 1943 г. довежда до арестуването на 25 юли 1943 г. на министър-председателя на Италия Бенито Мусолини и до подписване на примирие между англо-саксонските сили и новото правителство на ген. Пиетро Бадолио. През април 1945 г. армиите на съюзниците започват последователни атаки и на 2 май 1945 г. цялата германска армейска група в Северна Италия и Южна Австрия се предава.

1962 -  Премиера в Ню Йорк, САЩ, на пиесата "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" на американския драматург Едуард Олби.

1981 - Хосни Мубарак е избран за президент на Египет. Той е преизбиран на поста на 5 октомври 1987 г., на 4 октомври 1993 г., на 26 септември 1999 г. и на 7 септември 2005 г. На 11 февруари 2011 г. се оттегля от поста в резултат на антиправителствените протести срещу неговото управление, започнали на 25 януари 2011 г.

1990 - Официално е обявено прекратяването на гражданската война в Ливан, започнала на 13 април 1975 г. Войната в Ливан се води на религиозна основа между различните сепаратистки фракции, всяка от които организира собствени паравоенни сили. Загиват над 100 000 души, а близо 1 млн. души са разселени.

2000 - Мощна експлозия в двора на британското посолство в Сана, Йемен. Отговорността е поета от радикалната ислямска групировка "Армията на Мохамед". Няма жертви и пострадали, но са нанесени множество материални щети.

2002 - През нощта на 12 срещу 13 октомври са извършени бомбени атентати в туристическия квартал Кута на о. Бали, Индонезия. Загиват 202 души, от които 164 чуждестранни туристи и 38 индонезийци. Повече от 300 души са ранени. Атентатът е извършен от ислямистка групировка, свързана с международната терористична организация "Ал Каида".

2003 - Върховният съд на Чехия осъжда бившия чехословашки комунистически функционер Карел Хофман на 6 години затвор за участието му в потъпкването на Пражката пролет през 1968 г. На 21 август 1968 г. Хофман е заповядал да спрат предаванията на чехословашкото радио. Хофман е първият служител от бившия комунистически режим, осъден във връзка с инвазията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.

2006 - Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) избира министъра на външните работи на Република Корея Бан Ки-мун за нов генерален секретар на световната организацията. На 1 януари 2007 г. той поема поста от Кофи Анан, който е начело на ООН в продължение на 10 години.

2010 - В Чили започва операцията по спасяването на 33-мата миньори, затрупани на 5 август 2010 г. в мината за добив на медна руда "Сан Хосе" в Кориапо в пустинята Атакама при свличане на скална маса на около 700 м под земята. Уникалната спасителна операция продължава 22 ч. и 38 мин. и се извършва за първи път в света. Миньорите, прекарали 69 денонощия под земята, са извадени на повърхността със специално конструираната за целта капсула "Феникс", разработена от Военноморските сили на Чили.

2012 - Церемония в катедралата "Св. Вит" в Пражкия замък по беатификацията на 14 францискански монаси, дошли в началото на 17-ти век от няколко западноевропейски страни да проповядват католическата вяра в предимно протестантска тогава Прага в Чехия и убити през 1611 г. от разярената тълпа. Викарий Фридрих Бахщайн и тринадесетте му другари - четирима италианци, испанец, французин, нидерландец, германци и чехи, са провъзгласени за блажени от кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията по въпросите на канонизацията. Указът за беатификацията е подписан от папа Бенедикт Шестнайсети на 10 май 2012 г. Това е първата в историята подобна церемония, състояла се на територията на архиепископски диоцез Прага. Процедурата по беатификацията започва още през 17-и в., но по различни политически причини, включително забраната на религиозните ордени в комунистическа Чехословакия, завършва четири века по-късно.

2016 - В Стокхолм, Швеция, американският певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист Боб Дилън печели Нобелова награда за литература. Наградата му е присъдена за създаване на нов поетичен изказ в богатата американска песенна традиция. Боб Дилън е роден на 24 май 1941 г. в гр. Дълут, щата Минесота. Той израства в еврейско семейство от средната класа в град Хибинг. Като тийнейджър свири в различни състави.  Темите в албумите му са свързани с войната, свободата, религията, политиката и любовта.

2017 - В Париж, Франция, на последния пети тур от гласуването за нов генерален директор на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), Изпълнителният съвет на организацията избира французойката Одре Азуле на поста. За нея гласуват 30 членове от 58-членния Изпълнителен съвет срещу 28 гласа за съперника й от Катар Хамад бин Абдулазиз ал Кауари. За цялата история на ЮНЕСКО представител на Франция е избран за втори път на длъжността генерален директор на организацията. Първият французин, оглавил организацията преди повече от 50 години, е професорът по философия Рене Майо.

2018 - Папа Франциск лишава от свещенически сан двама чилийски епископи, замесени в разрастващия се скандал за сексуални злоупотреби в страната. Това са почетният архиепископ на град Серена Франсиско Хосе Кокс, и Марко Антонио Орденес Фернандес, почетен архиепископ на град Икике. В изявлението на Ватикана се подчертава, че решението на папата е окончателно и не подлежи на обжалване. Прави се и препратка към част от църковния закон, свързан със сексуалните злоупотреби с непълнолетни. Лишаването от свещенически сан е най-тежкото наказание, което Католическата църква може да наложи на духовно лице.

2019 - На церемония на площад "Св. Петър" във Ватикана в присъствието на 50 000 души, папа Франциск отслужва меса за канонизирането на кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890), известен викториански интелектуалец, приел католицизма. Джон Хенри Нюман става първият английски католически светец от периода след Реформацията.

2020 - В Бангладеш в въведено смъртно наказание като крайна мярка по обвинение в изнасилване. Решението  на правителството е в резултат на провеждащите се от дни масови протести в цялата страна заради поредица от гангстерски изнасилвания и сексуални посегателства. По данни на правозащитни организации от януари до септември 2020 г. в Бангладеш са регистрирани близо 1000 сексуални престъпления, като една пета от тях са извършени от банди, което според организациите се дължи на практиката на безнаказаност и протекции за извършителите по политически причини.

2021 - В Конгсберг, Норвегия, мъж, въоръжен с лък и стрели, убива петима души и ранява двама. Според полицията, заподозреният, който е арестуван, е 37-годишен датчанин, приел исляма, за когото е имало подозрения, че се е радикализирал. Това е нападението с най-много жертви в Норвегия от 2011 г., когато крайнодесният екстремист Андерш Беринг Брайвик убива 77 души в младежки лагер, повечето от който тийнейджъри.

2022 - В централата на НАТО в Брюксел, Белгия, министрите на отбраната на 14 държави - Германия, България, Великобритания, Словакия, Норвегия, Латвия, Унгария, Белгия, Чехия, Финландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Словения, обявяват проект за сътрудничество за създаване на по-добра Европейска система за противовъздушна отбрана. Те подписват декларация за създаване на т.нар. Европейска инициатива "Небесен щит", която предвижда страните да участват в общото придобиване на системи за ПВО от типа "Ароу 3" и "Пейтриът".

Родени на този ден българи:

Туше Делииванов (ист. име Петър Делииванов), революционер (1869-1950).
От 1894 г. е деец на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМРО) в Щип. Председател на околийския революционен комитет в Кукуш (1895-1898). През 1901 г. е арестуван от турските власти, но успява да избяга в България и да се прехвърли в четата на Христо Чернопеев. Член на Задграничното представителство на ВМОРО в София (1901-1902). След Младотурската революция (1908) се връща отново в Кукуш и е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). През 1909 г. отново се преселва в България. До края на живота си участва дейно в прогресивното движение за освобождението на Македония.

Драгой Коджейков, профсъюзен деец и публицист (1881-1979).
Един от основателите на Телеграфо-пощенския синдикат и негов секретар (1908-1910). Член на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съвет (1909-1923). Секретар на Обединения профсъюз на транспортните работници (1911-1925). Един от организаторите на стачката на транспортните работници през 1919-1920 г. Член на Изпълнителното бюро на Централния съвет на профсъюзите (1944-1962). Основател и ръководител на "Профиздат" (1945-1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1959, 1961, 1964, 1969, 1971), на орден "Народна република България" първа степен (1956).

акад. Димитър Иванов (Димитър Иванов Попов), химик органик (1894-1975).
Доктор по индустриална химия на университета в Нанси, Франция (1923). Ръководител на Катедрата по органична химия (1937) във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на факултета (1939-1940). Завежда (от 1957) секция "Органичен синтез" в Института по органична химия при Българската академия на науките. Основател на българската школа по  органичен синтез. Въвежда полифункционални органомагнезиеви и органолитиеви съединения в органичния синтез (реактиви на Иванов). Разработва методи за получаване на органични хидроксикиселини (реакция на Иванов). Изследва българските етерични масла (розово, здравецово и лавандулово). Автор е на редица ръководства и научни трудове, сред които "Учебник по органична химия" (1947, 7 издания). Лауреат на Френската академия на науките (1932). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970).

Илия Волен (ист. име Марин Христов Стаменов), писател (1905-1982).
Редактор на сп. "Детско знаме" (1934-1935). Библиотекар в Народния театър "Иван Вазов" (1936-1951). Редактор в издателство "Български писател" (1951-1961). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (9 юли 1962-15 април 1966). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1962-1966) и негов редактор (1970-1972). Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1965; октомври 1975).

Иван Хаджийски, философ, социолог, народопсихолог и публицист (1907-1944).
Поставя началото на социалнопсихологическата школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обособява нов клон на научното познание, който нарича "конкретна масова психология". Автор е на първата систематична етнопсихология на българина - "Бит и душевност на нашия народ" (1940, 2 т.), на книгите "Авторитет, достойнство и маска" (1933), "Любов и брак" (1936, част 1) и др. Военен кореспондент на в. "Работнически дело" по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт за социални дейности и структури "Иван Хаджийски" по повод 90-ата годишнина от рождението му. На 2 октомври 2007 г. Общинският съвет в Троян учредява наградата "Иван Хаджийски" по случай 100-годишнината от рождението му.

проф. Константин Ганев, пианист, музикален педагог и музиковед (1925-2016).
От 1955 г. концентрира заедно със съпругата си Джулия Торосова-Ганева, през 1962 г. сформират клавирно дуо "Ганеви". Преподавател (от 1956) по "Пиано" и "История на клавирното изкуство" в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Бил е два мандата първи заместник-председател на Съюза на българските композитори (избран на 14 май 1980; преизбран на 14 май 1885). Автор е на множество студии, статии, рецензии и др., част от тях публикувани в книгата му "По следите на музикалните впечатления" (1981). От началото на 90-те години заедно със съпругата си са професори по пиано в Академията "Мусашино" в Токио, Япония. Удостоен е със званието "Народен артист" (1984). Носител на награда на Министерството на културата "Златен век" печат на Симеон Велики (21 май 2015).

проф. Величко Минеков, скулптор (1928-2022).
Преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" в София (1964-1984) и ректор на института (юли 1976-юни 1983). Заместник-председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов първи заместник-председател (28 юни 1985-април 1989). Един от учредителите на Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" (1982). Преподавател по скулптура във Великотърновския университет "Свети Кирил и Методий" (1994-2003). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на Мемориала "Хан Аспарух" в Добрич и на паметника на Съединението в Пловдив. Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Георги Димитров" (юли 1976), на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1978), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006), на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата (13 юли 2014). Първи носител на Националната награда "Константин Величков" за изключителен принос в развитието и утвърждаването на община Пазарджик като духовно и културно средище (15 май 2015). Удостоен е със званията "Заслужил художник" (май 1971), "Народен художник" (24 май 1976). Почетен гражданин на Пазарджик (1979). Почетен гражданин на София (10 юни 2010).

Димитър Мантов, писател (1930-2008).
Завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1964-1969). Главен редактор на издателството на Отечествения фронт (1970-1972). Заместник генерален директор на Държавно стопанско обединение "Книгоиздаване" (1973-1975). Главен редактор на Центъра за литературна информация към Съюза на българските писатели (1976-1990). Автор е на повече от 20 исторически романа, сред които "Калоян, цар на българите" (1958), "Иван Асен II, цар и самодържец" (1960), "Хайдушка кръв" (1969), "Лудите глави" (1972), "Ювиги хан Омуртаг" (1974), "Княз Борис I " (1975) , "Албигойска легенда" (1977), "Абагар и вещиците" (1998), "Нощ в Кабиле" (2000) и др. Пише и на кулинарна тематика: "Кулинарни пътешествия" (1993), "Ястия за всеки ден. Ястия за всеки празник. 333 рецепти" (1993), "В кухнята с писателя Димитър Мантов" (1994), "Българска традиционна кухня" в 4 книги (1995), "Манастирска кухня" (1999), "Постни ястия" (2006). Автор е на сценариите на документалните филми "Старите ръкописи", "Балканската война", "Алеко Константинов" и др.

проф. Георги Петров, пианист и педагог (1939-2012).
Съосновател на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив (1964) и първомайстор на клавирното обучение в Академията. Ръководител на Клавирната катедра в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1989-1999). Почетен гражданин на Пловдив (17 декември 2010).

доц. Явор Цанев, художник график (1956-2014).
Бил е преподавател по живопис във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и в Техническия университет във Варна. Носител на награда за графика от VII Национална младежка изложба в София (1985) и др.

Васил Бинев, актьор (1957).
Играл е в Драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич (1986-1988), в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1988-1989), в Театър "Българска армия" (1989-2011). Дублирал е филми и сериали, сред които "От местопрестъплението: Маями", "Клъцни/Срежи", "Изгубени", "Отдаденост", "Всички обичат Реймънд" и др. Участва във филмите "Вечери в Антимовския хан" (1988), "Полицаи и престъпници" (1995), "Синята птица" (1998), "Внукът на дядо Коледа" (1998), телевизионния сериал "Дървото на живота" (2013), "Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата" (2013), телевизионния сериал "Откраднат живот", "Доза щастие" (2019), "Божоле" (2021), "Малката маркиза" (2021) и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Златен глас" за дублажа в сериала "Брак с чужденец" (27 март 2010).

Яна Кожухарова, журналист (1958-2008).
От 1981 г. е репортер в сп. "ЛИК" на Българската телеграфна агенция (БТА), от 1 февруари 1984 г. е репортер в главна редакция "Международна информация" на БТА, кореспондент на БТА в Берлин, Германия (29 септември 1985-16 октомври 1989). След завръщането й в България работи като старши репортер в Главна редакция "Международна информация" на БТА. Редактор в сп. "Още" (1 април 1992-31 август 1993), заместник главен редактор в редакция "Международни връзки и реклама" на БТА (1 септември 1993-30 септември 1994). Главен секретар на БТА (1 октомври 1994-19 февруари 2003). Била е отговорен редактор на издателство "Егмонт България". Пресаташе на Германо-българската индустриално-търговска камара (септември 2004-4 юли 2008).

Спенс (ист. име Станислав Найденов), рап изпълнител (1975).

Мартин Камбуров, български футболист (1980).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Свиленград" (Свиленград), "Спартак" (Плевен), "АлЦАхли" (Обединени арабски емирства), "Астерас Триполи" (Гърция), "Локомотив" (София), "Далиен" (Китай), ЦСКА (София), "Берое" (Стара Загора) и ЦСКА 1948 (София). За националния отбор по футбол има изиграни 15 мача.

Стефан Присадов, състезател по ски алпийски дисциплини (1990).

На този ден са родени и:

Рудолф Вирхов, немски патолог (1821-1902).
Основоположник на клетъчната теория в биологията и медицината, както и на теорията на клетъчната патология в медицината.

Саша Чорни (ист. име Александър Гликберг), руски поет, писател и преводач (1880-1932).
Автор е на сборници със стихове "Разни мотиви" (1906), "Сатири" (1910), "Сатири и лирика" (1911), поемата "Ной", книгата "Военни приказки" (публикувана през 1933 г.), произведения за деца и др.

Мигени (ист. име Милош Герг Никола), албански поет (1911-1938).

Ив Монтан, френски актьор и певец (1921-1991).
Участвал е в филмите "Светилище" (1960), "Да хванеш дявола за опашката" (1968), Зета (1068), "Мания за величие" (1971), "Полицейски пистолет "Питон-357" (1976), "Женски свят" (1979), "Гарсон" (1983), "Три билета за 26-ти" (1988), "ИП5: Островът на дебелокожите" (1991) и др. Изпълнител на песните "Паднали листа", "Матилда", "Под небето на Париж", "Сърце, мое сърце", "Булеварди" и др. 

Маргарет Тачър, британски политик (1925-2013).
Депутат в Камарата на общините - долна камара на парламента (8 октомври 1959-9 април 1992). Министър на образованието и науката (19 юни 1970-4 март 1974). Лидер на Консервативната партия (11 февруари 1975-28 ноември 1990). Министър-председател на Великобритания (4 май 1979-28 ноември 1990). Наричана "желязната лейди" тя е първата жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия и министър-председател. Тя е и първият министър-председател в историята на страната с висше образование в областта на естествените науки.

Рей Браун, американски джаз музикант - контрабас, и виолончелист (1926-2002).

Тургут Йозал, турски политик (1927-1993).
Министър-председател на Турция (15 септември 1980-20 септември 1980; 7 декември 1983-31 октомври 1989). Председател на Отечествената партия (1983-1989). Президент на Турция (31 октомври 1989-17 април 1993).

Лана Гогоберидзе, грузинска режисьорка (1928).
Режисьор е на филмите "Виждам слънцето" (1965) "Няколко интервюта по лични въпроси" (1978), "Денят е по-дълъг от нощта" (1983), "Кръговрат" (1986) и др. Народна артистка на Грузинската ССР (1979).

Раймон Копа, френски футболист от полски произход (1931-2017).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1958 г.

проф. Марк Захаров, руски режисьор, сценарист и педагог (1933-2019).
Художествен ръководител и главен режисьор на московския театър "Ленком" (1973-2019). Народен артист на СССР (1991). Лауреат на Държавната награда на СССР (1987) и на три Държавни награди на Русия (1992, 1997, 2002).

Нана Мускури (ист. име Йоанна Мускури), гръцка певица (1934).
Има записани около 1500 песни на 15 езика в 450 албума, повече от 230 от които са златни и платинени. Продадени са над 300 млн. копия на албумите й в цял свят. Пее на множество езици - гръцки, английски, немски, нидерландски, френски, италиански, каталонски, испански, иврит, уелски и маорски. Член на Европейския парламент (1994-1999). От октомври 1993 г. е посланик на добра воля на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Носителка на сребърен медал на Парламентарния фонд за големия й принос в обогатяването и популяризирането на гръцката култура (14 октомври 2010).

Леонид Неведомски, руски актьор (1939-2018).
За 51 години актьорска работа той е изпълнил над 40 роли на сцената на Големия драматичен театър "Товстоногов" в Санкт Петербург. Участвал е в над 100 филма, като сред най-известните му роли е на Павел Олеванцев във филма на режисьора Олег Бондарев "Мащеха" (1973).

Боб Хънтър, канадски журналист (1941-2005).
Един от създателите на международната екологична организация "Грийнпийс" (1971). През 1973 г. той е избран за първи председател на организацията и е такъв до 1977 г. Носител на Наградата на генерал-губернатора на Канада за литература за неговата книга "Окупираната Канада" (1991).

Пол Саймън (Пол Фредерик Саймън), американски певец и композитор (1941).
Заедно с Арт Гарфънкъл през 60-те години на 20 век пеят в дует "Саймън и Гарфънкъл", с който печелят няколко награди "Грами". Двамата са въведени в Рок енд рол залата на славата (1990). През 2004 г. сп. "Ролинг Стоун" поставя дуета на 40-то място сред най-великите изпълнители на всички времена. Сред известите им песни са "Звукът на тишината" (1965), "Аз съм рок" (1966), "Мисис Робинсън" (1967) и др.
Антонио ди Натале, италиански футболист (1977).

Ян Шимак, чешки футболист (1978).

Скот Паркър, английски футболист (1980).

Йън Торп, австралийски плувец (1982).
Петкратен олимпийски шампион - печели три медала през 2000 г. в Синди, Австралия, и два медала през 2004 г. в Атина, Гърция. От олимпийски игри печели и три сребърни и един бронзов медал. Йън Торп e първият плувец спечелил шест златни медала на едно световно първенство. Общо в кариерата си от световни първенства печели 13 златни, два сребърни и един бронзов медал.

Това е денят на смъртта на:

Антонио Канова, италиански скулптор (1757-1822).

Шарл Огюстен Сент-Бьоф, френски писател и критик (1804-1869).
Създател на т. нар. биографичен метод. Автор е на "Исторически и критически обзор на френската поезия и театър през XVI век" (1828), на книгите със стихове "Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм" (1829) и "Утешение" (1830), на романа "Сладострастие" (1834), на труда за янсенизма "История на Пор-Роял" (1840-1860) и на книгите "Литературно-критически портрети" (1832-1836), "Литературни портрети" (1862-1864) и "Съвременни портрети" (1869-1871), "Понеделнишки беседи" (1849-1861) и "Нови понеделници" (1861-1866). Член на Френската академия от 1844 г.

Пьотър Чихачов, руски геолог, географ и пътешественик (1808-1890).

Милтън Хърши, американски предприемач и филантроп (1857-1945).
Основател на компанията за производство на захарни и шоколадови изделия "Хърши чоклит къмпани" (1894) (от 1927 г. до 1968 г. - "Хърши чоклит корпорейшън", от 1968 г. до 2005 г.  "Хърши фуудс корпорейшън", от 2005 г. - "Хърши къмпани").

Херман фон Сименс, немски физик, химик и индустриалец (1885-1986).
Заместник-член на Управителния съвет на "Сименс и Халске" (1928), ръководител на Централната лаборатория към компанията (1929-1933), член на Управителния съвет на "Сименс и Халске" (1934), ръководител на компанията (1941-1956), почетен член на Надзорния съвет на "Сименс" (1968-1986). Под негово ръководство са въведени иновативни разработки в областта на телекомуникационните технологии. През 1933 г. успешно започва експлоатацията на първата мрежа за набиране чрез телеписна техника с телекси от борсите в Берлин и Хамбург.

Йозеф Крипс, австрийски диригент (1902-1974).

Уолтър Братейн, американски физик (1902-1987).
Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с американския физик Уилям Шокли за техните изследвания върху полупроводниците и откритието на транзисторния ефект.

Чезаре Дзаватини, италиански писател и сценарист (1902-1989).
Участвал е в създаването на повече от 40 филми, сред които "Разходка в облаците" (1942), "Децата ни гледат" (1943), "Шуша" (1946), "Крадци на велосипеди" (1948), "Чудо в Милано" (1950), "Умберто Д." (1951), "Покрив" (1956), "Чочара" (1960), "Страшният съд" (1961), "Бум" (1963), "Брак по италиански"(1964) и др. Автор е на "Някои мисли за киното", сборника "Бедните са луди" (1937) и др.

Жорж Садул, френски кинокритик (1904-1967).
Автор е на книгите "История на киноизкуството", "Обща история на киното", "Живота на Чарли" и др.

Ле Дък Тхо (ист. име Фан Дин Кхай), виетнамски политик (1911-1990).
Един от основателите на Комунистическата партия на Индокитай (1930). Член на политбюро на Партията на трудещите се във Виетнам (от 1976 г. Комунистическа партия на Виетнам) (1955-1986). Водещ на преговорите за мир в Париж (1969-1973) между САЩ и Виетнам. Един от командващите на инвазията на Виетнам в Камбоджа (1978-1979). Председател на Организационния комитет на ЦК на Виетнамската комунистическа партия (1976-1982). През 1973 г. е удостоен с Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с американския политик и дипломат Хенри Кисинджър за усилията им да сложат край на войната във Виетнам  (4 август 1964-27 януари 1973), която отказва да приеме с мотива, че мирът все още не е установен.

Бъртрам Брокхаус, канадски физик (1918-2003).
Носител на Нобелова награда за физика за 1994 г. заедно с американския физик Клифърд Шул за разработване на методи за изучаване на структурата на веществата с помощта на неутронното разсейване.

акад. Евгени Будевски, български учен електрохимик (1922-2008).
Основател на българската електрохимична школа. Бил е асистент, старши асистент и преподавател в катедра "Физикохимия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1959). През 1959 г. започва работа в новосъздадения Институт по физикохимия към Българската академия на науките (БАН), където ръководи секция "Електрокристализация". Заедно с акад. Дечко Павлов основава Централна лаборатория по електрохимични източници на ток при БАН /дн. Институт по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски"/ (1967), на която е дългогодишен директор. Вицепрезидент на Международното дружество по електрохимия (1974-1978). Чуждестранен член на Саксонската академия на науките (1974). Член на Съвета за изследвания и анализи към президента на България (1997-2001). Автор е на над 150 научни публикации и 40 патента със значително влияние в научния свят. От 2012 г. Институтът по електрохимия и енергийни системи към БАН носи неговото име.

Дарио Фо, италиански драматург, режисьор, актьор и писател (1926-2016).
Автор е на близо 100 пиеси, поставени в повече от 50 държави, сред които моноспектакълът "Мистерия Буф", "Случайната смърт на един анархист" (1970), "Няма да платим, няма да платим", "Архангелите не играят флипер", "Грешката е вярна", "Отворена брачна двойка", "Не всеки крадец е мошеник", "Кради по-малко" и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1997 г. за умението си да създава текстове, които и забавляват, и ангажират, и предлагат перспектива.

Ищван Ерьоши, унгарски писател и дисидент (1931-2005).
Автор е на стихове, пиеси и на над 35 книги. Носител на литературна награда "Атила Йожеф" (1952). Участвал е във въстанието в Унгария през 1956 г., заради което е осъден на 8 години затвор. През 1960 г. е амнистиран. В периода 1977-1982 г. е драматург на театъра в гр. Капошвар, след което става писател на свободна практика. От 1989 г. до 2004 г. участва активно в политиката, в работата на ръководството на партията Съюз на свободните демократи.

митрополит Арсений (светско име Ангел Богоев Чекандраков), български църковен деец (1932-2006).
Учител-възпитател в Софийската духовна семинария (септември 1961-края на 1962). Протосингел на Врачанската митрополия (1 януари 1963-1 януари 1968). Хиротонисан за стобийски епископ (30 март 1969). Викарий на Врачанския митрополит Паисий (1 април 1969-1977). Игумен на Троянския манастир (1 август 1977-1979). Главен секретар на Светия синод на Българската православна църква (1 януари 1980-ноември 1982). Викарий на митрополит Варлаам Пловдивски (1 декември 1982-ноември 1987). Пловдивски митрополит (1 февруари 1987-13 октомври 2006).

Георги Георгиев, български актьор, режисьор и театрален деец (1939-2008).
Играл е в Драматично-музикалния театър във Велико Търново (1966-1967), в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1967-1968), в театъра в Перник (1968-1971), в театър "4+4" (1971-1972), в Централен куклен театър (1972-1974) и Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1976-1994). Директор на Общинския театър "Възраждане" (1994-2005).

Румен Балабанов, български писател, журналист и издател (1950-2012).
Продуцент е на телевизионни и радиопредавания. Работил е в редакция "Хумор, сатира и забава" в Българското национално радио (1972-1973). Отговорен редактор на в. "Стършел" (1973-1986), главен редактор на в. "Септемврийче" (1986), заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт", главен редактор на в. "Словото днес" (декември 2008-13 октомври 2012). До 1997 г. издава 14 вестника, сред които в. "Психо", в. "Кой си ти", в. "Психокалендар". Автор е на повече от 20 книги, сред които романът "Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в Театър 199 "Валентин Стойчев". За сборника "Медена роса" е носител на наградата за дебютна литература "Южна пролет" на община Хасково и Съюза на българските писатели(1980).

Любомир Начев, български политик (1954-2006).
Работил е последователно в структурите на съдебната власт и Министерството на вътрешните работи (МВР). Заместник-директор и началник на сектор "Борба с престъпността" при Научноизследователския сектор по криминалистика и криминология към МВР (1978-1994). Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-26 януари 1995). Министър на вътрешните работи (26 януари 1995-4 май 1996). Автор е на трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност. На 13 октомври 2006 г. се самоубива.

Гийом Депардийо, френски актьор (1971-2008).
Участвал е в около 20 филма, сред които "Всички утрини на света" (1991), "Почитай баща си" (2001), "Дежурният аптекар" (2003), "Ангелска кожа" (2002). Носител на награда "Сезар" (1996) за най-обещаващ млад актьор за ролята си в "Новаците".
/АЯ, МГ/