site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 октомври в историята

10 октомври 2024 г., сряда, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 26 прпмчци Зографски. Св. мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил изповедник.

В България се отбелязва:

Денят на архивиста. Отбелязва се от 60-те години на 20-и век, след приемането на България за член на Международния съвет на архивите (1960). Годишнина от създаването (1951) с Указ 515 на Президиума на Народното събрание на Държавния архивен фонд на Народна република България, с което се поставя началото на националната архивна система в България. С Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани структурата, организацията, функциите и профилът на държавните архиви. От 2 май 2000 г. Главно управление на архивите получава статут на държавна агенция. Със Закона за Националния архивен фонд, приет на 29 юни 2007 г. от 40-ото Народно събрание,  се преименува на Държавна агенция "Архиви".

По света се отбелязва:

Световният ден за психичното здраве. Отбелязва се от 1992 г. с решение на Световната федерация за психично здраве и с подкрепата на Световната здравна организация. Целта на деня е да се повиши осведомеността на обществеността за проблемите, свързани с психичното здраве, както и да се мобилизират усилията в негова подкрепа. Мотото на деня за 2024 г. е: "Време е да дадем приоритет на психичното здраве на работното място".

Световният ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. през втория четвъртък на октомври по инициатива на Световната здравна организация в сътрудничество с Международната агенция за предотвратяване на слепотата. Целта е да се привлече вниманието на международната общност към възможностите за лечение на очните болести и за предотвратяване на слепотата. Мотото на деня през 2024 г. е: "Деца, обичайте очите си", като акцентът е върху грижата за очите при младите хора.

Световният ден против смъртното наказание. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Световната коалиция срещу смъртното наказание, учредена на 13 май 2002 г. в Рим, Италия. С решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26 септември 2007 г. на същата дата се отбелязва и Европейският ден против смъртното наказание. 

Европейският ден против смъртното наказание. Отбелязва се от 2007 г. с решение от среща на Комитета на министрите на Съвета на Европа на 26 септември 2007 г. в Страсбург, Франция. На същата дата се отбелязва и Световният ден против смъртното наказание.

Националният празник на Тайван. Годишнина от Синхайската революция (1911).

Националният празник на Фиджи. Ден на Фиджи. Годишнина от провъзгласяването на независимостта (1970).
 
На този ден в България:

1944 - В "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за разтуряне на организацията на българската младеж "Бранник" и ликвидиране на имуществото й. Младежката организацията е създадена със Закона за организиране на българската младеж, приет от  25-ото Обикновено народно събрание на 29 декември 1940 г., и по образец на немската "Хитлерюнг". Тя е  пряко подчинена  на министър-председателя и издържана от държавния и общинските бюджети.

1944 - Начало на Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция на Четвърта българска армия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). България се включва във войната на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция (военно-политическия съюз, обединил противниците на страните от Оста (Германия, Италия и Япония). На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин.  Пред българската армия се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция се провежда по направление Царево село (дн. град Делчево), Щип и Велес за разгромяване на германски войски и прекъсване на пътищата им за оттегляне на север по долината на река Вардар. До 14 ноември частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Ванадово, Велес и други селища. Войските на Четвърта българска армия осигуряват левия фланг на Първа българска армия и съдействат за освобождаването на Скопие на 14 ноември. Загубите от българска страна са 564 убити, 1030 ранени и 36 изчезнали.

1945 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Чехословакия. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 27 септември 1920 г. и са прекъснати на 1 юни 1939 г. От 26 април 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. На 25 ноември 1992 г. Чехословакия се разделя на Чешка и на Словашка република. На 23 декември 1992 г. България признава независимостта на Чешката република и на Словашката република и установява дипломатически отношения с двете страни от 1 януари 1993 г.

1945 - Първо представление на Общинския народен театър в Габрово (дн. Драматичен театър "Рачо Стоянов"). Представена е постановка на "Хъшове" на Иван Вазов.

1951 - С Указ 515 на Президиума на Народното събрание (НС) се създава Държавният архивен фонд на Народна република България (НРБ).  С ПМС 344/18 април 1952 г. се регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. Създадени са два централни архива: за документите от 1944 г. - Централен държавен исторически архив, и Централен държавен архив на НРБ. През 1974 г. е създаден трети централен архив - Централен държавен технически архив. Със Закона за държавния архивен фонд, приет от Народното събрание на 3 юли 1974 г., се създава Централно управление на архивите. С изменение в Закона за Държавния архивен фонд, прието на 1 април 1977 г., се създава от 3 май 1977 г. Главно управление (ГУ) на архивите при Министерския съвет (МС) с ранг на комитет. С ПМС/268 от 30 декември 1992 г. Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Република България, Централен държавен технически архив, Център за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователска лаборатория по архивознание и документознание към Главно управление (ГУ) на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. С ПМС 237/21 декември 1999 г. към Главно управление на архивите преминава Държавният военен архив. От 2 май 2000 г. получава статут на държавна агенция. Със Закона за Националния архивен фонд, приет от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. се преименува в Държавна агенция "Архиви".

1965 - В Шейново е открит Паметник на загиналите руски воини в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Построен е на мястото, където е проведен спонтанен Парад на победата след пленяването на турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 9 януари 1878 г. (28 декември 1877 г. ст. ст.).

1970 - Създаден е Шуменският духов оркестър (дн. Духов оркестър "Михаил Биков") като ритуален състав, обслужващ на живо сватби и погребения. От 1 януари 2001 г. духовият оркестър е творческа формация на народното читалище "Стилиян Чилингиров" в гр. Шумен.

1977 - В София е открита Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури. От 1980 г. носи името "Константин-Кирил Философ". Има статут на Национален класически лицей към СУ "Св. Климент Охридски". Първи неин директор е Гергина Тончева (10 октомври 1977-8 ноември 2010).

1994 - Тежка производствена авария в ТЕЦ "Марица-изток 3", при която стената на 2000-кубиков резервоар с вряла вода се откъсва на мястото на заварките и врялата вода помита два цеха. Загиват 21 души.

2005 - Открита е първата онлайн професионална система за продажба на електронни билети в България - Ticketstream.bg. Системата на Ticketstream е двуезична - поддържа се на английски и български език. Достъпна е за целия свят. От 1 май 2014 г. системата прекратява дейността си в България.

2008 - Индексът на Българската фондова борса SOFIX се срива с 8.36  процента до 585.39 пункта. Широкият индекс BG-40 пада със 7.35 процента до 152.21 пункта. Оборотът е малко над 7,25 млн. лв., а капитализацията на дружествата на борсата намалява до 13,910 млрд. лв.

2016 - Комисията за защита на конкуренцията обявява, че шест компании за търговия с горива работят в картел, като посочва, че "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Нис Петрол" ЕООД и "Петрол" АД са нарушили чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Нарушението се  изразява  в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждането на обща ценова политика и обмен на информация за реализирани обеми продажби и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, което поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво в страната. 

2018 - Девети национален протест на майки на деца с увреждания под наслов "Системата ни убива всички -отговорност на Бойко Борисов" блокира бул. "Дондуков" пред Министерски съвет. Протестиращите искат да покажат на управляващите, че могат "да ги блокират", както те блокират тях и реформата. Те искат реални действия, а не обещания за реформа.

2021 - Завършва преброяването на населението и жилищния фонд в България, започнало на 7 септември 2021 г. Това е 18-ото по ред преброяване в близо 140-годишната демографска история на страната, което преминава под мотото: "Включи се, защото си важен!" Преброяването е на два етапа - електронно преброяване и с преброители и посещение на жилищата и домакинствата. Преброяването на населението и жилищния фонд в страната се извършва на всеки 10 години, като на последното през 2011 г. населението на страната е 7 364 570 души.

2023 - В Джебел е открит нов високотехнологичен завод на машиностроителната фирма "Кяшиф", специализирана в проектирането и производството на хидравлични цилиндри с широко приложение в машинопроизводството за селското стопанство, строителството и автомобилостроенето.

На този ден по света:

1774 - Британският мореплавател Джеймс Кук открива остров Норфолк в югозападната част на Тихия океан на път от Нова Каледония към Нова Зеландия по време на втората си околосветска експедиция (13 юли 1772-30 юли 1775).

1851 - Основана е британската осведомителна агенция "Ройтерс" от британския предприемач  Паул Юлиус Ройтер. През 1941 г. контролният пакет от акции преминава към Британската асоциация на националния и регионалния печат. През 1947 г. акции придобиват и информационната агенция на Австралия "Аустрелиън  Асошиейтед прес" и новозеландската информационна агенция "Ню Зилънд Прес Асошиейшън". На 1 януари 1999 г. е приета нова структура на агенцията - "Ройтерс" става тръст, който обединява близо 500 частни предприемачи. На 17 април 2008 г. агенция "Ройтерс" и канадската медийна компания "Томсън" се обединяват в "Томсън-Ройтерс" със седалище в Ню Йорк, САЩ.

1911 - В гр. Ухан в Китай избухва въоръжено въстание, с което започва Синхайската революция, довела до свалянето на манджурската династия Цин (1644-1911). До ноември 1911 г. в 15 провинции на Южен, Централен и Северен Китай е свалена властта на манджурската династия Цин. Въстаниците обявяват официално създаване на Китайска република на 1 януари 1912 г. с временен президент Сун Ятсен и столица Нанкин.

1933 - В САЩ компанията "Проктър енд Гембъл" пуска в продажба първият прах за пране в света, наречен "Dreft".

1945 - Създадена е Корейската трудова партия, управлявaща партия в Корейската народнодемократична република. От 1945 г. до 1946 г. партията се нарича Комунистическа партия на Корея. След капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945) и съгласно решенията на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945), в Корея временно са установени две военни администрации: съветска (на север от 38-ия паралел) и американска (на юг от 38-ия паралел). През 1946 г. Комунистическата партия на Корея се обединява с Новата народна партия на Север и с Новата народна партия на Юг в Трудова партия на Северна Корея и Трудова партия на Южна Корея. На 30 юни 1949 г. те се сливат в Корейска трудова партия.

1963 - Влиза в сила Договорът за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата. Подписан е в Москва (СССР) на 5 август 1963 г. от СССР, САЩ и Великобритания.

1964 - Открити са 18-ите летни Олимпийски игри в Токио, Япония. Игрите завършват на 24 октомври 1964 г. В тях участват 5151 спортисти (678 жени и 4473 мъже) от 93 държави, които се състезават в 19 вида спорт.

1967 - Влиза в сила Договорът за принципите на дейност на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела. Договорът е подписан на 27 януари 1967 г. едновременно в Москва (СССР), Вашингтон (САЩ) и Лондон (Великобритания) от представители на 54 страни от целия свят. Договорът е ратифициран от България с указ на Президиума на Народното събрание на  България от 11 февруари 1967 г.

1970 - Провъзгласена е независимостта на Република Фиджи в рамките на британската Общност на нациите. Денят се отбелязва като национален празник на страната - Ден на независимостта. Островите Фиджи са открити през 1643 г. от Абел Тасман. Първите британски заселници идват на островите през 1835 г. От 1874 г. до 1970 г. Фиджи е колония на Великобритания.

1997 - По време на среща на високо равнище на Съвета на Европа в Страсбург, Франция, е създадена регионалната Организация за демокрация и икономическо развитие - ГУАМ, като консултативен форум ГУАМ  от Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна. Името на организацията е съставено от първите букви на страните членки. На 23 април 1999 г. във Вашингтон, САЩ, Узбекистан се присъединява към организацията и наименованието се променя на ГУУАМ. На 20 юли 2002 г. на срещата на високо равнище на ГУУАМ в Ялта, Украйна, Узбекистан прекратява членството си в организацията. На 23 май 2006 г. в Киев, Украйна, на среща на високо равнище на организацията организацията  отново се преименува на ГУАМ.

2000 - В Астана, Казахстан, президентите на Беларус, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан подписват споразумение за създаване на Евроазиатска икономическа общност (ЕврАзИО).

2003 - Чад официално влиза в клуба на производителите на петрол, след като първият танкер, натоварен с 950 000 барела суров петрол от Чад, отплува от камерунското пристанище Криби.

2007 - Започва работа Регионалният съвет за сътрудничество в Югоизточна Европа. Той заменя международната инициатива Пакт за стабилност в Югоизточна Европа, създаден в Сараево, Босна и Херцеговина, през 1999 г., за да помогне на страните от региона да подобрят отношенията помежду си и да се приближат към евроатлантическите структури. Регионалният съвет за сътрудничество в Югоизточна Европа с централа в Сараево, е финансиран от Европейската комисия и координира различни дейности, като подобряването на климата за бизнес и инвестиции, свободната търговия, сътрудничеството в енергетиката и борбата с организираната престъпност и корупцията.

2008 - Eвропейският съюз и Съветът на Европа подписват съвместна декларация за премахване на смъртното наказание. Подписи от страна на Европейския съюз полагат председателите на Съвета на ЕС, на Европейския парламент и на Европейската комисия, а от страна на Съвета на Европа - председателят на Парламентарната асамблея, председателят на Комитета на министрите и генералният секретар на организацията.

2009 - В Цюрих, Швейцария, Турция и Армения подписват споразумения за установяване на дипломатически отношения, за отваряне на общата граница и за серия мерки за укрепване на двустранните връзки.

2010 - В Сирт, Либия, започва първата арабско-африканска среща на високо равнище от 30 години. Срещата е организирана от Арабската лига и Африканския съюз и на нея присъстват либийският лидер Муамар Кадафи, президентите на Египет Хосни Мубарак, на Сирия - Башар ал Асад, на Судан - Омар ал Башир, и председателят на палестинската автономна власт Махмуд Абас.

2012 - Ватикана включва арабския език към езиците, които се говорят по време на публичните аудиенции на папата. До този момент говорители четат резюме на произнесената на италиански реч на папата на шест езика - английски, френски, испански, немски, полски и португалски.

2013 - Нова Зеландия дава официални имена на двата главни острова на архипелага си, два века след пристигането на първите европейски колонизатори. Имената на островите на английски език - "Южен остров" и "Северен остров", се появяват на картите в началото на 19 век, но никога не стават официални. Oстровите получават и маорски имена на езика на коренното население. Южният остров е наречен "Те Уайпоунаму" - "Реката на зелените камъни", а Северният остров - "Те Ика-а-Мауи", или "Рибата на Мауи" (маорско божество).

2014 - Нобеловият комитет обявява, че Нобелова награда за мир за 2014 година получават 17-годишното пакистанско момиче Малала Юсафзаи, известна с дейността си в подкрепа на правото на образование на момичетата, и индийския защитник на правата на децата Кайлаш Сатяртхи "за тяхната борба срещу потисничеството над деца и млади хора и в подкрепа на правото на образование за всички деца".

2015 - В Анкара, Турция, е извършен най-смъртоносният терористичен атентат в историята на Турция, при който загиват 95 души, а над 250 са ранени. Двама атентатори самоубийци извършват бомбено нападение по време на мирна демонстрация на площад "Съхийе" край централната жп гара в Анкара, когато една след друга избухват две бомби в интервал от 15 секунди.  В мирния протест срещу конфликта между кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция и правителствените сили, организиран от синдиката на работещите в държавния сектор и организации на гражданското общество участват около 14 000 души.
 
2018 - В Перу е арестувана 43-годишната Кейко Фухимори, дъщеря на бившия президент Алберто Фухимори и лидер на партията „Народна сила“, по подозрения в пране на пари, получени от бразилската строителна компания "Идебрехт", замесена в огромен корупционен скандал, разтърсил Латинска Америка. Компанията признава, че е давала подкупи в редица страни в региона, за да получи поръчки.

2019 - В Иран жените получават правото да присъстват на футболни срещи за пръв път от 1981 година.

2020 - След многочасови тристранни консултации в Москва, Русия, с участието на министрите на външните работи на Русия, Азербайджан и Армения - Сергей Лавров, Джейхун Байрамов и Зограб Мнацаканян, Армения и Азербайджан се договорят за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах. Примирието е договорено с посредничеството на президента на Русия Владимир Путин. Ситуацията в Нагорни Карабах се изостря на 27 септември 2020 г., откогато на спорната територия се водят боеве.

2021 - В Татарстан се разбива двумоторен турбовитлов самолет L-410, при което загиват 16 души и са ранени шестима. Самолетът, превозвал група парашутисти и бил предназначен за полети на кратки разстояния. Според авиационните служби причините за катастрофата се дължат на претоварване, тъй като на борда на самолета се намирали 21 пътници, а той бил разчетен да превозва 19.

2022 - Шестото Общо събрание на Атлантическата федерация на африканските информационни агенции (АФАИА) гласува ганайската информационна агенция - ГНА, информационната агенция на Гвинея и информационната агенция на Габон да станат членове на Изпълнителния съвет на федерацията. Изпълнителният съвет е най-висшият орган за вземане на решения на Федерацията и в него участват 25 африкански информационни агенции.

Родени на този ден българи:

Христо Радевски, поет, публицист, сатирик и преводач (1903-1996).
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". Сътрудничи на Димитър Полянов в редактирането и издаването на сп. "Наковалня", а също и във в. "Младежка дума", в. "Студентска трибуна", в. "Ехо" (1925-1934) и др. Редактира седмичната хумористична страница на в. "Новини"(1927-1928). Един от основателите и главен редактор на в. "РЛФ" (1929-1934). След 9 септември 1944 г. е редактор на културния отдел на в. "Работническо дело". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945). Културен съветник в българското посолство в Москва (1945-1948). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1952-14 ноември 1962). Главен секретар на Съюза на българските писатели (6 март 1949- 8 април 1958). Главен редактор на сп. "Септември" (1958-1963). Депутат във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962), и в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Автор е на стихосбирки, произведения за деца, на публицистични и литературно-критически статии и спомени. Преводач на руската класическа поезия. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1963) и "Народен деятел на културата" (1969). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963), на почетния знак на София първа степен (21 май 1976), на Голямата награда на Съюза на преводачите в България за най-добри постижения в областта на превода за 1983 г. (1984). Пръв носител на наградата на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (1994).

Маргрет Николова, естрадна певица (1928).
Солистка на художествения ансамбъл "Лиляна Димитрова" при Централния комитет на Работническия младежки съюз (1945-1948). През 1960 г. постъпва в смесения хор на Българското национално радио. Солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия (1963-1977). Най-известните песни от репертоара й са "Любовта на юнгата" по стихове на Ваня Петкова, "Пролет моя", "Птици мои", "Песен за майката", "Целуни ме", "Твоята китара", "Ропотамо", както и дуетните песни "Сън сънувах" (с Кирил Семов), "Любили сме, любили" (с Петър Петров), "Малка къща сред полето" (с Георги Кордов) и "Альоша" (с Георги Кордов). Има над 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1966). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1964), на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1988), на наградата "Златен век" - печат на Цар Симеон Велики /златен/ (28 ноември 2018).

Дража Вълчева, политик (1930-2016).
От 1954 г. е член на БКП, а от 19 ноември 1966 г. - член на ЦК на БКП. От 17 май 1967 г. е член на Националния съвет на Отечествения фронт. Секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1966-март 1971) и негов първи секретар (март 1971-ноември 1977). Депутат от 5-о до 7-о Народно събрание (1966-28 декември 1981). Заместник-председател на Министерски съвет (28 декември 1979-18 юни 1981). Член на Държавния съвет (16 юни 1976-21 декември 1977). Министър на народната просвета (15 ноември 1977-28 декември 1979). Депутат в 8-ото Народно събрание и негов заместник-председател (1981-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990) и негов заместник-председател (17 юни 1986-14 декември 1989). Носителка на орден "Георги Димитров" (27 април 1976), на орден "Георги Димитров" (9 октомври 1980), на ордена на Чехословакия "Белият лъв" първа степен (13 март 1972), на ордена на Германската демократична република "Звездата на дружбата между народите" за големи заслуги в развитието на плодотворното сътрудничество между двете страни (21 януари 1974), на орден "За заслуги към Полската народна република" (2 март 1979).

Димитър Инкьов, писател и журналист (1932-2006).
Бил е редактор в сп. "Наука и техника за младежта", сътрудник на в. "Стършел", сп. "Авто-мото", сп. "Родна реч", в. "Студентска трибуна". Емигрира в Германия през средата на 60-те години на 20 в. Води рубриката "Весела Неделя" по радио "Свободна Европа" (1 юни 1966-края на 1991) в Мюнхен, Германия. Автор е на десетки книги за деца, преведени на над 25 езика и издадени в над 50 страни, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията.  Негови къси детски разкази са влезли в учебниците на основните училища в Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Канада, Южна Корея и др. Автор е на първата книга за слушане по текстове от Библията (2006). Носител на почетната награда "Златно перо" на Класик ФМ радио и галерия "Макта" (1989). Удостоен с титлата "Почетен доктор" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" (22 април 1997). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2000).

проф. Иван Велинов, геолог геохимик (1932-2008).
Работил е върху петрологията на магмените и метасоматично изменените скали. Ръководител на катедра "Минералогия и петрография" (1980-1982) във Висшия минно-геоложки институт, основател на катедра "Метасоматизъм" в института (1981-1990) и директор на Висшия минно-геоложки институт (1982). Директор на Геологическия институт на Българската академия на науките /БАН/ (1982-1992).  Чл.-кор. на БАН (1989).

Александър Миланов (Александър Миланов Александров), поет, писател и преводач (1933-2006).
Редактор във в. "Народна младеж" (1959-1960), в. "Студентска трибуна" (1962), в сп. "Смяна" (1963-1967, 1969-1978), в издателствата "Народна младеж" (1967-1969), "Наука и изкуство" (1978-1981), "Народна култура" (1981-1985). Заместник главен редактор на сп. "Апропо" (1985-1991). Председател на Съюза на преводачите в България (2 март 1991-3 декември 1995). Изпълнителен директор на Национален дарителски фонд "13 века България" (1995-1996). Председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" (1990). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Анатема" (1959), "Разговор след години" (1965), "Рай за грешници" (1967), "Приключенията на Пуйчо" (1967), "Омагьосаният бор" (1967), "Венец от звезди" (1968),  "Бостански човечета" (1971), "Весели злополуки" (1978), "Гостилница за гладни" (1981), "Сърдечно отделение" (1983), "Кришка-мишка" (1989), "Каламбуриада" (2003) и др.

Емилия Кирова, балерина (1934-1994).
През 1950 г. постъпва на работа в Софийската опера, от 1962 г. е солистка, а от 1977 г. - примабалерина. Преподавателка в Държавното хореографско училище (1956-1976). Главна балетмайсторка  в Държавния музикален театър (1985-1991). Поставя балетите "Петя и вълкът" от Сергей Прокопиев, "Вълшебното магазинче" от Джоакино Росини-Оторино Респиги, "Чирака магьосник" от Пол Дюка. По-известните и роли са: Шехерезада ("Шехерезада" от Николай Римски-Корсаков), Зарема ("Бахчесарайски фонтан" от Борис Асафиев), Мерседес ("Дон Кихот" от Лудвиг Минкус) и др. Носителка на сребърен медал от 6-ия световен фестивал на младежта и студентите във Виена (1956). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1971).

Иван Пауновски, писател и литературен критик (1935-1990).
Редактор във в. "Литературни новини" (1961-1964) и в издателство "Народна култура" (1964-1973). От 1973 г. е завеждащ отдел в сп. "Пламък". Сътрудничи на всички централни литературни издания. Автор е на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др. Автор е на "И пак да си спомниш" (литературна критика, 1969), "Възмездието" (документална повест, 1971, 1982, 1988), "Малки неща" (литературна критика, 1978), "Впечатления" (1984), "Минало несвършено" (1985), "Точка Разни" (1987), "Но защо?" (1993), Съчинения в 2 тома и др. Съставител на "Спомени за Пушкин" (1974), "Българската критика за Христо Ботев" (1983), "Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват" (1987, съвместно с Милка Минева).

Сия Нейкова, треньор по академично гребане (1937-2012).
На 28 април 1999 г. е удостоена със най-високото звание на Варна - "Почетен гражданин на Варна". През 2010 г. е удостоена с награда "Варна" за цялостен принос в развитието и просперитета на варненския спорт. От 2013 г. гребната база на варненския клуб "Черно море" носи нейното име - "Сия Нейкова".

о.р. ген. Тодор Бояджиев, разузнавач и политик (1939-2022).
Работил е в Министерството на вътрешните работи (МВР) в сферата на научно-техническото разузнаване и по линия на външнополитическото разузнаване. Заместник-търговски представител  на България в САЩ (1967-1972), съветник в Постоянното представителство на България при ООН (1977-1981). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен секретар (март 1990-2 април 1991) и секретар на МВР (2 април 1991-1992). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). От 1993 г. е председател на сдружение "Български евро-атлантически разузнавателен форум". От 1995 г. е създател и президент на фондация "Български разузнавателен форум". Първи председател (24 януари 2001-19 ноември 2005), на Политически клуб "Тракия" и негов почетен председател от януари 2007 г. Заместник-председател (октомври 1995) и почетен председател (2008) на Съюза на тракийските дружества в България. Автор е на над 100 публикации по въпросите на специалните служби, разузнаването и сигурността, на телевизионната документална поредица "Разузнаването и ХХ век" и на повече от 15 книги за разузнаването.  Сред тях са "Разузнаването" (2001), "Разузнаването: 20 години по-рано" и "Разузнаването - 20 години по-късно", "Шпиони с нежни имена - жените в разузнаването".

Ани Крулева, юрист (1941-2013).
Директор на Националната следствена служба (7 април 1992-31 март 1995).

Петър Жеков, футболист и треньор (1944-2023).
Започва футболната си кариера в "Химик" (Димитровград) през 1962 г. Играе за "Берое" (Стара Загора) (1963-1968). През 1968 г. преминава да играе в ЦСКА (София). При армейците играе до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си. С екипа на ЦСКА Петър Жеков е петкратен шампион на България - през 1969 г., 1971 г., 1972 г., 1973 г. и 1975 г. и четирикратен носител на купата на Съветската армия - 1969 г., 1972 г., 1973 г. и 1974 г. Голмайстор на българското първенството с "Берое" през 1967 г. с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола, а с ЦСКА - през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. с 31 гола, 1972 г. с 27 гола и 1973 г. с 29 гола. През сезон 1967-1968 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в "А" група в рамките на една кампания - вкарва 31 попадения. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. Носител на "Златната обувка" за 1969 г. Петър Жеков е първия българин носител на европейската футболна награда "Златната обувка" с 36 попадения и втория, който получава наградата, след Еузебио през 1968 г. Носител на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата обувка" през 1973 г. От 1976 г. е треньор.

Койчо Русев, инженер (1946-2022).
Койчо Русев е със значителен принос за развитието на транспорта в България. Основател на Националната транспортна камара и неин председател (октомври 1990-2022). Основател на "Български транспортен холдинг" АД (1996) и председател на Надзорния съвет на дружеството (1996-2022). От 2006 г. е председател на Съюза на организациите в автомобилния транспорт и член на УС на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ). Носител на орден "Народна Република България" първа степен, на орден "За гражданска заслуга" първа степен за изключително големия му принос за развитието и укрепването на гражданското общество в Република България (14 ноември 2006, връчен на 18 април 2013). Почетен гражданин на Средец (август 2016). Почетен гражданин на Пловдив (24 ноември 2016). 

митрополит Григорий (светско име Йорго Иванов Стефанов), църковен деец (1950).
Протосингел на Старозагорската митрополия (1980-декември 1985). На 6 декември 1981 г. е възведен в архимандритско достойнство. На 22 декември 1985 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Константийски". Викарий на Старозагорския митрополит Панкратий (1985-1987) и на Великотърновския митрополит Стефан (1987-1990). Ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария (1 април-19 юни 1990), ректор на Софийската духовна семинария (1 юли 1990-27 февруари 1994). На 27 февруари 1994 г. е избран, а на 6 март с. г. е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит. Почетен гражданин на Свищов (26 септември 2020).   Удостоен с почетната титла "доктор хонорис кауза" на Националния военен университет "Васил Левски"-Велико Търново (25 ноември 2022).

Цачо Андрейковски, състезател по бокс и треньор (1954).
Той е първият четирикратен носител на купа "Странджа" (1974, 1976, 1978 и 1979 г.). Двукратен сребърен медалист от Европейските първенства през 1975 г. в Катовице, Полша, и през 1979 г.  в Кьолн, Германия. Печели златен медал от Европейското първенство за младежи през 1974 г. в Киев, СССР. Носител на званието "Заслужил майстор на спорта" (23 юни 1974). Почетен гражданин на Габрово.

проф. Пламен Марков, режисьор и театрален педагог (1955). 
Режисьор в Драматичен театър "Стефан Киров"- Сливен (1980-1983) и негов директор (1983-1985). Режисьор в Театър "Българска Армия" (1985-1989). Директор и главен художествен ръководител Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1989-1996). От 1986 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". От 2009 г. е декан на факултет "Сценични изкуства" в НАТФИЗ. Художествен консултант на Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора (2004-2007). От 2012 г. е главен режисьор на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"  - Варна. Режисьор е на над 60 театрални постановки. Чл.-кор. на Българската академия на науките (2015). Носител е на Награда на Съюза на артистите в България за млад режисьор за "Семейство Тот" (1983) и за "Контрабасът" (2001), на "Наградата на София" (1987; 1988), на наградата "Аскеер" за режисура за "Зидарите и попа" (1999), на Националната награда "Добри Чинтулов" за цялостно творчество на община Сливен (2001). Почетен гражданин на Сливен (2001).  Носител на наградата "Златен кукерикон" за цялостно творчество - на името на Георги Калоянчев (7 април 2021).

Антонио Кръстев, състезател по вдигане на тежести (1961-2020).
От световни първенства печели два златни медала (1985, 1986), един сребърен медал (1982) и два бронзови медала (1983, 1987). От европейски първенства печели два златни медала (1986, 1987), три сребърни медала (1982, 1984, 1988) и един бронзов медал (1983). На 13 септември 1983 г. в Острава, Чехия, на Световното първенство в изхвърлянето поставя световен рекорд с 216 кг, който е изравнен след 29 години на Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, от иранеца Бехдад Салими и подобрен на Европейското първенство през 2017 г. от грузинеца Лаша Талахадзе. През спортната си кариера Антонио  Кръстев подобрява 5 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Умира при автомобилна катастрофа на 10 юли 2020 г.

Лъчезар Тошев, политик (1962).
Депутат от 36-ото до 41-ото Народно събрание (1991-2013). Представител на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) (4 май 1992-24 януари 1994; 23 юни1997-10 април 2005; 28 септември 2009-29 септември 2013), като от 1997 до 2001  г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ, а от 2009 г. до 2013 г. е заместник-ръководител на делегацията. Носител на Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Унгария, за последователното отстояване на демократичните права и ценности и многогодишната му парламентарна дейност (6 август 2013).

Анастас Анастасов, юрист и политик (1965).     
Младши прокурор и прокурор в Районната прокуратура в Ямбол (1991-1996), съдия в Районния съд в Ямбол (1996-2009). Председател на Районния съд в Ямбол (2000-2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-1 ноември 2012) и негов заместник-председател (14 юли 2010-1 ноември 2012). Съдия в Конституционния съд на Република България (15 ноември 2012-ноември 2021).

Иван Динев (псевд. Устата), раппевец (1977).
Дебютът му на сцената е през 1993 г. в предаването "Като лъвовете", където печели наградата на публиката. Основател на групата "XXL" (1995), с която издава два албума. Носител на наградата "Най-добър рап изпълнител" на телевизионното предаване "МелоТв Мания" на Българската национална телевизия (2004), на наградата на телевизия ММ "Най-добър рап/хип-хоп албум" (2004).
   
На този ден са родени и:

Жан Антоан Вато, френски художник живописец и график (1684-1721).

Хенри Кавендиш, британски физик и химик (1731-1810).
Автор е на открития в областта на химията (1766-1788) и електроенергията (1771-1788). През 1798 г. публикува книга за плътността на Земята. Изследванията му са свързани със състава на атмосферния въздух, свойствата на различните газове, синтеза на водата, електрическото привличане и отблъскване, механичната теория на топлината и изчисления на плътността (и следователно тегло) на Земята.

Джузепе Верди (Джузепе Фортунино Франческо Верди), италиански композитор (1813-1901).
Автор е на оперите "Набуко" (1842), "Риголето" (1851), "Травиата" (1853), "Бал с маски" (1859), "Аида" (1871),  "Отело" (1887) и др. През 1873 г., след "Аида", Джузепе Верди започва работа над своя "Реквием". От 1860 г. до 1870 г. той губи много близки хора. През 1873 г. умира и писателят Алесандро Мандзони, към когото композиторът изпитва дълбоко уважение. Двамата се срещат през 1868 г. Смъртта на Алесандро Мандзони подтиква Джузепе Верди да създаде едно от най-хубавите си творения -  "Реквием". Премиерата е на 22 май 1874 г. по повод на годишнината от смъртта на писателя в катедралата "Сан Марко" в Милано. Изпълнението дирижира самият Джузепе Верди, а солистите са сред първите певци на епохата. Участват голям хор и оркестър. Следват три  повторения в "Ла Скала", а след седмица е премиерата в "Гран опера" в Париж, където композиторът получава Ордена на Почетния легион на Франция. Творбата е включена в репертоара на всички големи хорове и оркестри по света. "Реквием" поставя и ново начало - големите сакрални творби да се изпълняват не само в църквите, а и в оперните и концертните зали, а в църковните среди се появили критики и срещу "светския" характер на музиката.

Пол Крюгер (ист. име Стефанус Йоханес Паулус Крюгер), южноафрикански политик (1825-1904).
Президент на Трансваал (дн. Република Южна Африка) (1883-1900) и един от лидерите на въстанието на бурските заселници срещу английските колонизатори (1899-1902).

Фритьоф Нансен, норвежки учен океанограф и дипломат (1861-1930).
Организира първото прекосяване на Гренландия със ски (1888). Ръководи първата хуманитарна задача на Обществото на народите - репатрирането на  450 000 военнопленници (1921). Въвежда в употреба т. нар. "Нансенов паспорт," който е и първият законов инструмент, използван за международна закрила на бежанците. Военен комисар на Обществото на народите по въпросите на военнопленниците (1920-1921). Върховен комисар за бежанците на Обществото на народите (1921-1927). Председател на норвежката делегация в Обществото на народите в Женева (1920-1930). Носител на Нобеловата награда за мир за 1922 г. за приноса му към каузата за бежанците.  

Валтер Ниман, немски композитор (1876-1953).

Иво Андрич, югославски писател (1892-1975).
Автор е на разкази, романи, поезия на сръбски и хърватски език и е считан за представител на хърватската сръбската и босненската литература. Автор е на поетическите книги "От морето" (1918) и "Вълнения" (1920), прозаическата книга "Пътят на Алия Джерзелез" (1920), романите "Мостът на Дрина" (1945), "Травнишка хроника" (1945), "Госпожицата" (1945) и др. Член на Сръбската академия на науките и изкуствата (от 1926). Носител на Нобелова награда за литература за 1961 г. за епическата сила, с която проследява темите и рисува човешките съдби от историята на своята страна.

Клод Симон, френски писател (1913-2005).
Автор е на романите "Вятърът" (1957), "Тревата" (1958), "Път през Фландрия" (1959), "Дворецът" (1962), "История", (1967), "Слепият Орион" (1970), "Урок за нещата" (1975), "Георгики" (1981) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1985 г. за творчеството му, което съчетава поетичното и живописното начало.

Телониъс Мънк, американски джазпианист и композитор (1917-1982).

Джеймс Клавел, британски писател и сценарист от австралийски произход (1924-1994).
Сред най-известните му романи са "Цар Плъх" (1962), "Тай-Пан" (1966), "Шогун" (1975), "Търговска къща" (1981), "Вихрушка" (1986), "Гай-Джин" (1993). Автор е на сценария на филма "Голямото бягство" (1963) и др.

Харолд Пинтър, британски драматург, поет, режисьор и актьор (1930-2008).
Автор е на над 30 театрални пиеси, сред които "Стаята" (1957), "Рожден ден" (1958), "Парникът" (1959) и на много филмови сценарии, сред които "Пазачът" (1963), "Завръщане у дома" (1965), "Злополука" (1967), "Посредникът" (1970), "Предателство" (1978), "Жената на френския лейтенант" (1981) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2005 г.

Раду Василе, румънски политик (1942-2013).
Министър-председател на Румъния (2 април 1998-17 декември 1999). Генерален секретар на  Национална селска християнска и демократическа партия (основана като Национална селска партия; от 1989-2000 г. - Национална селска християнска партия) (1996-1999).

Нора Робъртс, американска писателка (1950).
Авторка е на над 150 любовни романа, сред които са "Искрени лъжи" (1991), "Родена в пламък" (1994), "Родена в лед" (1995), "Родена в грях" (1996), "Въглени в мъртвата пепел" (2003) и "Далеч на север" (2004). Книгите й са продадени в над 400 млн. копия. През 2007 г. сп. "Тайм" я избира за една от 100-те най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди "Рита" от Асоциацията на авторите на любовни романи на Америка Ц най-високия приз в жанра, и заема почетно място в Залата на славата на асоциацията.

Фернандо Сантош (Фернандо Мануел Фернандеш да Коща Сантош), португалски футболист и треньор (1954).
Печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция, като треньор на националния отбор по футбол.

Тони Адамс, английски футболист и треньор (1966).

Есекиел Гарай, аржентински футболист (1986).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Джердан Шакири, швейцарски футболист от албански произход (1991).

Това е денят на смъртта на:

Шарл Фурие (Франсоа Мари Шарл Фурие), френски философ, социалист утопист (1772-1837).
Автор е на трудовете "Теория на четирите движения и общите съдби" (1808), "Новият промишлен свят" (1829-1830) и др.

Устим Кармалюк, украински революционер (1787-1835).
Ръководител на антикрепостническото селско движение в Украйна (1813-1835).

Никола Обретенов, деец на българското националноосвободително движение (1849-1939).
Работил е като учител в с. Исакча, Северна Добруджа (1864-1866) и библиотекар в читалище "Зора" в Русе (1867-1875). Един от основателите на Русенския революционен комитет (1871). Участва в заседанията на Българския революционен централен комитет /БРЦК/ в Букурещ, Румъния (април-май 1872; 1874). Натоварен е от БРЦК да поеме ръководството на  Старозагорското въстание (1875) в Русенско, Шуменско и Варненско. След неуспеха му  емигрира в Гюргево, Румъния, където е един от организаторите на Гюргевския революционен комитет (1875). Определен е за главен апостол на V (Софийски)  революционен окръг, по-късно - за помощник-апостол на  III (Врачански) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание (1876). Участва във всички сражения, водени от четата на поета и революционер  Христо Ботев. След разгрома й е заловен, съден и заточен в крепостта Акя, Северна Палестина. През 1878 г. е освободен по силата на обща амнистия  след подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878).  Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). След 1879 г. е околийски началник на Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София (1887-1894). През 1907 г. е избран за народен представител и за помощник-кмет на Русе. Автор е на много статии в печата и на книгата "Спомени за българските въстания", която излиза след смъртта му (1943).

Никола Цветков - Казанджията (Никола Цветков Бакърджиев), български революционер, участник в националноосвободителното движение (1849-1904). 
Заедно с Васил Левски е заловен в Къкринското ханче (декември 1872), но е освободен в края на януари 1873 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сражава в четата на Христо Иванов.

ген. Георги Попов, български военен деец (1887-1953).
Член на българската делегация, която на 7 септември 1940 г. подписва Крайовска спогодба, с която Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета й по Букурещкия мирен договор (28 юли 1913) и по Ньойския договор (19 февруари 1919). Командващ Трета българска армия и генерал-губернатор (управител) на Южна Добруджа (от 11 септември 1940).  Организира настаняването, оземляването и реинтегрирането на близо 68 000 българи, завърнали се от Северна Добруджа и от други райони на румънската държава. Произведен в чин генерал от артилерията (6 август 1941). Представител на българското правителство при Съюзническата контролна комисия, създадена да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга.

проф. Станчо Белковски, български архитект (1891-1962).
Първи ректор на Висшето техническо училище в София (1944-1945). Директор на Института по градоустройство и архитектура при Българската академия на науките /БАН/ (1961-1962). Чл.-кор. на БАН (1961). По негови проекти и по проекти, на които е съавтор са изградени много обществени и жилищни сгради в София, сред които: сградата на "Алианс Францез" на пл. Славейков (1923), комплексната сграда с ресторант и хотел "България" (1935), сградата на Телефонната палата (1946). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Пол Ваян-Кутюрие, френски писател, поет и журналист (1892-1937).
Един от основателите на Френската комунистическа партия (1920).

Йордан Кръчмаров, български скулптор (1895-1980).
Работил е в областта на фигуралната композиция, голото тяло, монументалната пластика и скулптурния портрет. Създава бюстове и паметници на бележити българи. Ръководи творческите колективи, издигнали паметниците на Съветската армия в Русе (1947) и Братската могила в Борисовата градина в София (1951-1956). Носител на златен медал от Световното изложение в Париж, Франция (1937). Носител на орден "Георги Димитров" (1951), лауреат на Димитровска награда (1951, колектив), удостоен със званието "Заслужил художник" (1965).

Филип Ерия (ист.име. Раймон Жерар Пейел), френски писател (1898-1971).

Стефан Мокрев, български писател, преводач и дипломат (1900-1982).
Редактор на сп. "Литературни звуци" (1920-1921). От 1923 г. участва в издаването на седмичния литературен вестник "Възход". Превежда художествени творби от руски и италиански език. Дипломат (1932-1967). Библиотекар на Министерството на външните работи. От 1 май 1945 г. е съветник по печата, след което работи в българската легация в Рим, Италия, където през 1947 г. става легационен съветник и управляващ легацията. Бил е началник в Министерството на външните работи. Автор е на разкази и книги за деца. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1980).

Джузепе Марота, италиански журналист, писател и киносценарист (1902-1963).

Коста Църнушанов, български историк и фолклорист (1903-1996).
Един от основателите на Македонска младежка тайна революционна организация (1922) - младежката организация на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). От 1934 г. е учител в Стара Загора, Шумен и София. Областен училищен инспектор в Битоля (1941). Участва в редактирането на битолския вестник "Пелистерско ехо" (януари 1942-март 1944). Един от възстановителите на Македонски научен институт (1990). Автор е на монографии и научни публикации, между които "Добрите сръбско-български взаимоотношения в миналото (1947), "Македонски народни песни" (1956), "Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония" (1971), на документалния роман  "Солунските атентатори"  (1987) и др. Носител на орден "Орден на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич" на Хърватия (13 юли 1998, посмъртно).

Орсън Уелс, американски актьор и режисьор (1915-1985).
Дебютният му филм "Гражданинът Кейн" (1941), на който той е сценарист и режисьор съвместно с американския сценарист Хърман Манкевич, режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля, е удостоен с награда "Оскар" (1942) за най-добър сценарий. Сценарист е на редица късометражни филми. Режисьор е на филмите "Чужденецът" (1946), "Мистър Аркадин" (1955), "Допир до злото" (1958), "Процесът" (1962), "Камбани в полунощ" (1965) и др. Участвал е във филмите "Третият човек" (1949), "Моби Дик" (1956), "Много важни персони" (1963), "Казино Роял" (1967), "Параграф 22" (1970), "Островът на съкровищата" (1972), "Тайната на Никола Тесла" (1980) и др.

Сиримаво Бандаранайке, политик от Шри Ланка (1916-2000).
Министър-председател на Шри Ланка (21 юли 1960-27 март 1965; 29 май 1970-22 май 1972; 22 май 1972-23 юли 1977; 14 ноември 1994-10 август 2000).

Стоян Орманджиев, български футболист и треньор (1920-2006).
През футболната си кариера е играл в "Радецки" (Варна), "Владислав" (Варна) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 20 мача. Треньор на българския национален отбор по футбол (1950-1960; 1974-1977). Треньор е на българския национален отбор по футбол, който печели бронзови медали на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1939 г.

Юл Бринър (Юлий Бринер), американски актьор от руски произход (1920-1985).
Участвал е във филмите "Кралят и аз" (1956), "Десетте божи заповеди" (1956), "Братя Карамазови"(1958), "Соломон и Шеба"(1959), "Великолепната седморка" (1960), "Моритури" (1965) и др. Носител на наградата "Оскар" за най-добър актьор в главна роля (1957).

Милтън Оботе, угандийски политик (1924-2005).
Министър-председател на Уганада (2 май 1962-25 януари 1971). Президент на Уганда (15 април 1966-25 януари 1971; 15 декември 1980-27 юли 1985).

Страхил Гичев, български юрист и политик (1926-1990).
Работил е в областта на изворознанието и хебристиката. От 1961 г. работи в Института по история при Българската академия на науките (БАН), ръководител на секция "Проблемна група за извори" в института (1973-1987). Работи в Института по балканистика при БАН (1987-1992). Пръв председател на Българския земеделски народен съюз "Врабча 1", възстановен на 10 декември 1989 г. (10 декември 1989-10 октомври 1990).
Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица, сопран /1926-2010/.
Наричат я "Изумителната" след изпълнението й в операта "Алчина" на германския композитор Георг Фридрих Хендел през 1960 г. Кариерата й продължава 40 години, като прощалният й гала рецитал е в Кралската опера "Ковънт гардън" във Великобритания на 31 декември 1990 г. Сред най-известните й постановки са оперите "Алчина", "Дон Жуан", "Лучия ди Ламермур" и "Норма".

Панчо Панчев (псевд. Дядо Пънч), български писател, поет, драматург и сценарист (1933-2019).
Редактор в Студия за хроникални и документални филми - София (1956-1957), във в. "Работническо дело" (1958-1963), в сп. "Септември" (1965-1966), главен редактор на сп. "Театър" (1966-1969) и на сп. "Славейче" (1997-2002), в Студия за анимационни филми "София" (от 1969). Автор е на десетки книжки с приказки, стихотворения, стихотворни гатанки, сценарии за анимационни филми, телевизионни приспивалки и дори на един роман за деца - "Дневник на слончето Моди". Автор  е десетки пиеси, между които най-играният в чужбина български драматургичен текст "Приказка за калпаците", комедия за малки и големи, както и "Голямото имане", "Покана от Париж", "Третото ухо", "Ама че крокодил!" и др. Автор е и на книги със стихотворни гатанки "Зоологическа азбука", "Гатанкова каша от кухнята наша", "Гатанки за лека нощ", "Отгатнете градовете!" и др. Панчо Панчев пише пиеси и за възрастни - "Очи в очи", "Тайната на старата къща", "Писмото", "Ромео, нима още живееш?" и други, между които двайсетина заглавия, играни от радиотеатъра. Носител на Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските писатели (21 май 2007), на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (17 октомври 2007), на Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в развитието на детското книгоиздаване за 2014 година (9 май 2014) и др.

Вилфрид Мартенс, белгийски политик (1936-2013).
Министър-председател на Белгия (3 април 1979-31 март 1981; 17 декември 1981-7 март 1992). Председател на Групата на Европейската народна партия и европейските демократи в Европейския парламент (20 юли 1994- 20 юли 1999). Председател на Европейската народна партия (1990-10 октомври 2013).

Павел Ландовски, чешки актьор и драматург (1936-2014).
Дисидент по време на комунистическия режим в Чехословакия. Става известен през 60-те години, когато се появява т. нар. нова вълна в чешкото кино. Един от инициаторите на Харта 77 - петиция за правата на човека. Принуден е да напусне страната си и до 1989 г. живее в Австрия. Завръща се през м. януари 1990 г. в Чехия и възобновява актьорската си кариера.

Кристофър Рийв, американски актьор, сценарист и режисьор (1952-2004).
Става известен с ролята на Супермен от едноименната кинопоредица (1978; 1980; 1983; 1987). Снима се и във филмите "Някъде във времето" (1980), "Шум зад кулисите" (1992), "Остатъците от деня" (1993), "Селото на прокълнатите" (1995), "Извън подозрение" (1995) и др. На 27 май 1995 г. по време на конно състезание в Кълпърър, щата Вирджиния, Кристофър Рийв е хвърлен от коня си, вследствие на което е парализиран и е на командно дишане до края на живота си.

Румен Данов, български икономист, журналист и политик (1956-2016).
Бил е редактор на сп. "Отечество". Един от създателите на Комитета за защита на град Русе (1988), на независимото сдружение "Екогласност" (1989), един от учредителите на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989). Депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991) и заместник-председател на Анкетната комисия за досиетата на народните представители в VII ВНС. Съветник на президента Желю Желев по националната сигурност (1991-1995). Автор е на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки" (2014).

Стефан Соколов, български състезател по волейбол и треньор (1957-2010).
/АЯ, МГ/