site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 септември в историята

22 септември 2024 г., неделя, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя след Неделя подир Въздвижение. Преп. Козма Зографски. Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св прор. Йона. Преп. Йона.

В България се отбелязва:

Денят на независимостта на България. Официален празник. Обявен с решение на 38-ото Народно събрание от 10 септември 1998 г. Празникът се отбелязва по стар стил. Годишнина от обявяването (1908) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) от княз Фердинанд I с манифест на независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

Празникът на град Добринище. Отбелязва се от 2007 г. Годишнина от обявяването (2006) на село Добринище за град.

По света се отбелязва:
 

Денят на есенното равноденствие в северното полукълбо. По Гринуич астрономическата есен настъпва в 12:43 ч., а в България ще настъпи в 15:43 ч.

Световният ден без автомобили. Oтбелязва се от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. по инициатива на организацията "Уърлд карфрий нетуърк" в редица градове по света, като в този ден хората се призовават да не използват за придвижване автомобили, а обществен транспорт или велосипеди.

Световният ден за защита на носорозите. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Световния фонд за дивата природа (WWF), с цел да се насочи вниманието на обществеността към опазването на носорозите и към заплахите, породени от бракониерството и незаконната търговия.

Националният празник на Мали. Ден на независимостта (1960).

На този ден в България:

1872 - В старопланинския проход Арабаконак (дн. Ботевградски проход) група революционери под ръководството на Димитър Общи извършват обир на турската поща. Целта е да се осигурят пари, необходими на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за закупуване на оръжие за предстоящо въстание. Обирът е извършен въпреки забраната на Васил Левски. От турската  пощенска кола,  пътуваща от Орхание (дн. Ботевград) за София, са взети около  125 000 гроша. В хода на разследването османските власти успяват да арестуват всички участници в обира, да нанесат тежък удар върху комитетските организации в Ловешко, Плевенско, Тетевенско, Орханийско и Софийско. На 24 октомври турската полиция арестува и Димитър Общи. Направените разкрития при разпитите на задържаните довеждат до провал в революционната организация в Северна България и допринасят за залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче.

1908 - Обявена е независимостта на България. След тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".  След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария. На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е  подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, възникнали  след обявяването на независимостта. На 6 април 1909 г. е подписан и Руско-български протокол, според който Русия опрощава на Османската империя военните й задължения, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години на 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава и се отказва от каквито и да било материални искания спрямо България. На 7 април 1909 г. правителствата на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 г. - Великобритания и Франция. С решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник - Ден на независимостта на България.

1915 - Прекъснати са дипломатическите отношения между България и Франция,  установени на 8 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства. По време на Първата световна война (1914-1918) страните от Съглашението (военен блок на Великобритания, Франция и Русия) прекъсват дипломатическите си отношения с България, присъединила се към Германия и нейните съюзници. Дипломатическите отношения  между България и Франция са възстановени на 27 август 1920 г. на ниво легации. На 17 декември 1963 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1923 - Предсрочно е разпуснато 20-ото Обикновено народно събрание. След въоръжения преврат на 9 юни 1923 г., организиран от Народния сговор и Военния съюз, е свалено правителството на Александър Стамболийски, съставен е кабинет начело с проф. Александър Цанков. Кабинетът е образуван от политически дейци на Демократическия сговор (Демократическа обединена, Народнопрогресивна, Радикалдемократическа партия), Народен сговор и БРСДП (ш.с.)  и  управлява до 4 януари 1926 г.

1949 - Променено е административно-териториалното деление на страната въз основа на Закона за разделяне на територията на страната на окръзи. Делението на България от двустепенно - окръзи и околии, преминава в тристепенно - окръзи, околии и общини. С  Указ на Президиума на 3-ото Народно събрание от 23 януари 1959 г.  се връща двустепенното деление - на окръзи и общини.

1981 - Председателят на Държавния съвет Тодор Живков открива в София Паметника на незнайния воин - паметник гробница, символ на всенародната признателност към загиналите за отечеството български войници. Открит е в рамките на тържествата по повод 1300-годишнината от създаването на България (681). Идеята за паметника е от 1936 г. Изработката е възложена на скулптора Андрей Николов. В навечерието на Втората световна война  (1939-1945) паметникът (постамент и лъв) е завършен, но поради настъпилите събития не е открит. През февруари 1973 г. Министерството на народната отбрана решава паметникът да бъде изграден отново. Строежът започва през 1980 г. и е завършен през 1981 г. Новият паметник е поставен на старото място при църквата "Св. София". Проектът на монумента е дело на колектив с главен проектант арх. Никола Николов, скулптор е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.
Единственият елемент, запазен от предишния проект, е скулптурата на лъва, изработен от Андрей Николов. Той е поставен отстрани на подхода към паметника.

1995 - 37-ото Народно събрание отхвърля първия вот на недоверие лично към министър-председателя Жан Виденов, внесен на 14 септември 1995 г. от Парламентарната група на СДС с мотиви, че той не е поискал оставките на министрите на вътрешните работи и на транспорта след смъртта на 14-те войници на 11 август 1995 г., които загиват след като камион ГАЗ - 53, в който пътуват войниците от  поделение 58410, се врязват в насрещно движещ се трактор на околовръстния път в София.

1996 - Учредена е фондация "Бъдеще за България". Регистрирана е на 2 декември 1996 г.  

2001 - В Чипровци, област Монтана, е открит първият фолклорен събор на торлаците в България под мотото "Торлаци смо, юнаци смо".

2004 - В Чепеларе президентът Георги Първанов открива бюст-паметник на капитан Петко Войвода по повод 40-годишнината от обявяването на Чепеларе за град (15 септември 1964) и 160 години от рождението на Петко Войвода /1844-1900/.  Паметникът е изработен е от скулптора Любомир Добрев от врачански камък и месинг. Благодарение на ролята на капитан Петко Войвода Чепеларе получава свободата си няколко десетилетия по-рано от съседните селища в Родопите, останали извън границата на България.

2021 -  Министърът на външните работи Светлан Стоев участва в събитие в рамките на Общите политически дебати на 76-ата сесия на Общото събрание на ОOH, посветени на справянето с последствията от насилието върху деца по време на криза и съвременните предизвикателства пред демокрацията.

На този ден по света:

1499 - В Базел, Швейцария, е подписан Базелският договор между конфедериралите се кантони и Свещената Римска империя, с който тогавашният император Максимилиан I фактически признава независимостта на швейцарската държава. Международното признаване на конфедерацията станава доста по-късно - през  май-октомври 1648 г., когато е подписан Вестфалският мирен договор, с който е сложен край на Тридесетгодишната война (1618-1648).

1792 - Националният Конвент - висшето представително събрание на Франция в периода на Великата френска революция (1789-1794), обявява страната за република (Първа република). Монархията е свалена на 10 август 1792 г. с превземането на двореца Тюйлери и детронирането на крал Луи XVI.

1862 - Президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн издава Прокламация за освобождаване на робите от южните щати. Прокламацията е подписана на 30 декември 1862 г. и влиза в сила от 1 януари 1863 г.

1869 - В Мюнхен, Германия, за първи път е представена операта "Рейнско злато" (част от тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", който включва оперите "Рейнско злато", "Валкирия", "Зигфрид" и "Залезът на боговете") от немския композитор Рихард Вагнер.

1888 - В САЩ излиза бр. 1 на месечното научно-популярно списание "Нешънъл джиографик".

1943 - Завършва Донбаската стратегическа настъпателна операция на Югозападния и Южен фронт по време на Втората световна война (1939-1945), започнала на 13 август 1943 г. Разгромени са хитлеристките войски. Освободен е Донбас (Донецки каменовъглен басейн).

1980 - Начало на Ирано-иракската война, завършила на 20 август 1988 г. Войната започва като граничен спор между двете страни - Ирак напада Иран за придобиване на контрол над протока Шат ел Араб, нарушавайки подписаното на 6 март 1975 г. Алжирско споразумение между двете страни, съгласно което границата между тях минава по най-дълбоката част на Шат ел Араб. На 16 септември 1980 г. споразумението е денонсирано едностранно от президента на Ирак Саддам Хюсеин, което става повод за войната. Във войната загиват около 300 000 души от страна на  Ирак и близо 400 000 души от страна на Иран. Финансовите загуби за Ирак са 193 млрд. долара и 400 млрд. долара за Иран.

1999 - В Нашвил, САЩ, на официална церемония в "Гранд Оли Опри хауз" за 33-и път са връчени годишните награди за кънтримузика, на които канадката Шаная Туейн е обявена за "Изпълнител на годината". Тя е първата жена носител на наградата от 1986 г.

2009 - В Париж, Франция, българката Ирина Бокова е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО. На 21 септември 2009 г. на четвъртия тур от изборите за генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и Фарук Хосни (Египет) получават равен брой гласове. На 22 септември 2009 г. за Ирина Бокова гласуват 31 членове от 58-членния Изпълнителен съвет на ЮНЕСКО, а за Фарук Хосни - 27 членове.

2014 - Канадската фармацевтична компания "Текмира Фармасютикълс" съобщава, че американските и канадските здравни регулатори са разрешили използването на произведеното от нея лекарство за ебола при пациенти, които са инфектирани или се предполага, че са инфектирани от смъртоносния вирус. По данни на Световната здравна организация от епидемията са засегнати Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Гвинея и Либерия, като към септември 2014 г. броят на жертвите достига 2793 души от потвърдени 5762 случая на зараза.

2015 - В Киев, Украйна, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и представители на Украйна подписват споразумение за разширяване присъствието на НАТО в Украйна. Подписани са три споразумения - за статута на офиса на НАТО в Украйна, декларация за разширяване сътрудничеството с НАТО и пътна карта в сферата на стратегическите комуникации. Съществуващите в Украйна цивилен и военен офис на НАТО са  обединени и разширени.

2016 - В Кабул на официална церемония правителството на Афганистан сключва мирно споразумение с бунтовническата групировка "Хезб-и Ислами", което предвижда групировката да спре военната си дейност и нейните членове да получат имунитет от съдебно преследване. "Хезб-и Ислами" придобива статут на политическа партия, а афганистанските власти поемат ангажимента да лобират за премахването й от списъка на ООН с терористични организации. В нея участват председателят на Върховния съвет за мира Ахмад Гилани, съветникът по национална сигурност Мохамад Ханиф Атмар и представителят на "Хезб-и Ислами" Амин Карим. Това е първото мирно споразумение, което Афганистан сключва с бунтовническа групировка през последните 15 години.

2017 - В Париж, Франция, президентът Еманюел Макрон официално подписва пет текста, променящи Кодекса на труда. Реформата има за цел да направи по-гъвкав пазара на труда в страната, където безработицата е 9,6 процента, улеснява някои от уволненията и позволява на компаниите да преговарят пряко със служителите, без участието на синдикати, по техните условия на труд.

2018 - Папа Франциск започва четиридневна обиколка в Литва, Латвия и Естония с послание за солидарност. Това е първа папска визита в региона от 1993 г.

2019 - Носителят на Нобелова награда за мир за 2018 г. конгоанския лекар Дени Муквеге създава фонд за оцелелите от сексуално насилие в конфликтите по света, който ще подсигурява репарации за пострадалите.

2020 - Ватикана публикува документ, с който се обявява против евтаназията и помощта при самоубийство, но и против диспропорционалните и неефикасни лечения, които причиняват страдания на болните. Писмото "Добрият самарянин" е адресирано до вярващите, свещениците, здравните работници и семействата на болните. В него евтаназията се описва като "престъпление срещу човешкия живот", помощта при самоубийство се окачествява като тежък грях и се заявява, че болните, които са решили да прибегнат до тях, не може да получат последно причастие.

2021 - Край Мелбърн в Австралия е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер. Епицентърът е близо до град Мансфилд, на около 200 км североизточно от Мелбърн, на дълбочина от 10 км. Нанесени са материални щети и около 35 000 жители в Мелбърн остават без ток.

2022 - Край бреговете на Тартуз в северозападната част на Сирия потъва лодка, потеглила от Ливан с между 120 и 150 мигранти на нея. Загиват 94 души. Инцидентът е сред най-смъртоносните с мигранти в този район.

Родени на този ден българи:

проф. Васил Моллов, лекар (1875-1938).
Работи в областта на вътрешните болести, на заболяванията, предизвикани от кръвни и други паразити (предимно маларията, в проучването на която има голям принос). Разкрива първи рентгенов кабинет в България  на 1 май 1903 г. в Александровска болница. Поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката и е пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Един от основателите на Дружеството на интернистите (1903) и негов председател (1903-22 декември 1938). Един от основателите (1917) и декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1923, 1936-1937). Ректор на университета (1923-1924, 1934-1935).

проф. Жана Молхова, езиковед (1922-2002).
Преподавател по английски език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1951-1990), била е ръководител на катедрата, както и заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии. Преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (1990-1995), в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1995-2002). Автор е на книги, учебници и помагала по англицистика. Има над 100 научни публикации. Носител на почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с лента (2002). Удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2002).

Ана Томова-Синтова, оперна певица (1941).
Кариерата й започва през 1965 г. в Старозагорската опера. Работила е в  Лайпцигската опера, Берлинската опера, в "Ла Скала" в Милано /Италия/ и в "Ковънт Гардън"в Лондон (Великобритания). От 1973 до 1991 г.  е постоянен гост на Залцбургския фестивал, а от 1976 г. работи съвместно с диригента Херберт фон Караян до смъртта му през 1989 г. В репертоара й са водещи роли в оперите "Мадам Бътерфлай", "Трубадур", "Норма", "Сватбата на Фигаро", "Аида", "Саломе" и др.  Удостоена със званието "Заслужил артист" (август 1974) и със званието "Народен артист" (май 1979). Удостоена с титлата "Доктор хонорис кауза" на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (2001) и орден "Стара планина" първа степен (1996). Почетен гражданин на София (септември 1996). Почетен  гражданин на Стара Загора (2000).

проф. Здравко Чолаков, литературен критик и писател (1941-2014).
Научните му изследвания са в областта на съвременната българска литература. От 1972 г. е преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на "Дебютната вълна. Проблеми на младата българска поезия и проза" (1974), "Поети и време" (1974), "Теоретични проблеми на българската антифашистка поезия" (1975), "Философски проблеми на българската поезия" (1979), "Душата на художника: проблемът за творческата личност Ц човека на изкуството Ц в българската поезия и проза след Освобождението до наши дни" (1986), "Христо Смирненски" (1988), "Наблюдения" (1995), "Съдбата на идеите в българската литература" (2001), "Зрелището" (2002), "Българската пейзажна лирика" (2005), "Идеи и литература" (2008) и др.

Веселин Сариев, писател (1951-2003).
Издава първото българско списание за визуална и експериментална поезия "СВЕП" (1990). Основател на издателство "Салоон" (1994). Автор е на стихосбирките "Здраво утро" (1982), "Пред края на кръга" (1989), "Златна клонка" (2001), Събрани страници" (в 2 тома, 2011) и др. Удостоен с Почетен знак за дарителство на град Пловдив за построения с негови собствени средства параклис "Св. Мина" в село Брестовица (2000).

Димитър Костов, финансист и политик (1957).
Работи в Държавния комитет по планиране (1981-1990). Заместник-министър на финансите (1990-1992), първи заместник-министър на финансите (март 1993-26 януари 1995), министър на финансите (25 януари 1995-12 февруари 1997). Изпълнителен директор на Централната кооперативна банка (1997-1999). Изпълнителен директор на банка "Алианц България" (1999-2005). Председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки (2003-2005). Подуправител на Българска народна банка и ръководител на управление "Банков надзор" (11 юни 2005-22 март 2019).

ген.-майор Ваньо Танов, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР) (1958-2016).
В системата на МВР работи от 1985 г. Директор на Регионална дирекция на вътрешните работи - Русе (6 ноември 2002-29 септември 2005). Директор на Националната служба "Борба с организираната престъпност" в МВР (29 септември 2005-19 юли 2007). Директор на Агенция "Митници" (6 август 2009-22 август 2013; 12 август 2014-29 февруари 2016). Носител на Почетен знак (I, II и III степен), медал "120 години МВР" и почетно отличие "За доблест и заслуга". Носител на орден "За гражданска заслуга" първа степен за големите му заслуги и принос за сигурността и обществения ред в Република България и за укрепване на митническата администрация (2 март 2016 г., посмъртно). Почетен гражданин на Русе (21 април 2016 г., посмъртно).

На този ден са родени и:

Майкъл Фарадей, британски физик и химик (1791-1867).
Основоположник на теорията за електромагнитното поле.

Микалоюс Чурльонис, литовски композитор и художник (1875-1911).
Създава около 300 живописни творби, както и симфонични поеми, кантати, произведения за пиано и др. Обработва повече от 60 литовски народни песни.

Чарлз Хъгинс, американски хирург и онколог (1901-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1966 г. за откриването на хормоналното лечение на простатния рак. Той си поделя наградата с американския патолог Пейтън Раус, който я получава за откриването на тумор-индуциращи вируси.

Ян Чъннин, американски физик от китайски произход (1922).
Носител на Нобелова награда за физика за 1957 г. заедно с американския физик от китайски произход Ли Цундао за тяхното основно изследване на т.нар. закони за четността, което води до важни открития за елементарните частици.

Антонио Саура, испански художник (1930-1998).
Автор е на графики и илюстрации на книги. Представител на сюрреализма след Втората световна война (1939-1945). 

Алгирдас Бразаускас, литовски политик (1932-2010).
Президент на Литва (14 декември 1993-26 февруари 1998). Министър-председател (4 юли 2001-до 31 май 2006). Председател на Социалдемократическата партия на Литва (2001-2010).

Ингемар Йохансон, шведски боксьор (1932-2009).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. От декември 1952 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион в "полутежка категория" 1959-1960 г. Приет е за член на Световната  боксова зала на славата през 1988 г.

Дийн Рид, американски актьор, композитор, певец, сценарист и режисьор (1938-1986).
В периода от 1961 г. до 1966 г. Дийн Рид има турнета в Латинска Америка - Чили, Бразилия, Перу, снима се в телевизионни новели в Мексико и Аржентина. Социалното неравенство в тези страни става подтик за силно изразените му леви убеждения. През 1967 г. се премества в Италия, където се снима в уестърни. От 1972 г. живее в Германската демократична република. Самоубива се на 13 юни 1986 г.

Юнко Табей, японска алпинистка (1939-2016).
На 16 май 1975 г. покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Тя е първата жена изкачила върха.

Анна Карина, френска актриса от датски произход (1940-2019).
Участвала е във филмите "Жената си е жена" (1961), "Клео от 5 до 7" (1962), "Да живееш живота си", "Алфавил" (1965), "Китайска рулетка" и др.

Дейвид Стърн, американски юрист, комисионер на Националната баскетболна асоциация (НБА) (1942-2020).
През 1978 г. той напуска адвокатската си кантора и става юрисконсулт на лигата. През 1980 г. заема новозсъздадената длъжност на изпълнителен вицепрезидент на НБА по икономическите и правните въпроси, като е натоварен да намери творчески и продуктивни начини, използвайки маркетинга, телевизията и връзките с обществеността, да увеличи имиджа на НБА. Комисионер на Националната баскетболна асоцияция (1 февруари 1984-1 февруари 2014). Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Спрингфийлд, САЩ (2014). По време на 30-годишното му управление той успява да превърне НБА в разпознаваема марка, като годишните приходи на асоциацията преминават границата от 5 млрд. долара.

Андреа Бочели, италиански оперен певец тенор (1958).
На 12-годишна възраст загубва зрението си при нещастен случай. На 14 години печели песенно състезание с изпълнение на песента "O sole mio". Става известен през 1992 г., когато записва дует с Лучано Павароти. През 1994 г. дебютира на оперна сцена с "Макбет". Има дуети със Селин Дион, Катрин Макфи, Кристина Агилера, Лаура Паузини, Сара Брайтман и др. Носител на множество награди, сред които на фестивала в Сан Ремо (1994)  с песента "Il Mare Calmo della Sera", наградата "Златен глобус" (1999) за песента "The Prayer" от филма "В търсене на Камелот". Има звезда в Алеята на славата в Холивуд (2010). 

Сол Пърлмутър, американски физик (1959).
Носител на Нобелова награда за физика за 2011 г. заедно с американските физици Брайън Шмит и Адам Рийс за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови, изучавайки няколко десетки експлодиращи звезди, наречени свръхнови. Половината от наградата получава Сол Пърлмутър, а другата половина се поделя между Брайън Шмит и Адам Рийс.

Владимир Вайс, словашки футболист и треньор (1964).

Феликс Савон, кубински боксьор (1967).
Трикратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Барселона, Испания, през 1996 г. в Атланта, САЩ, и през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели 6 златни (1986 г., 1989 г., 1991 г., 1993 г., 1995 г. и 1997 г.) и 1 сребърен медал (1999 г.). Удостоен с почетен Олимпийски орден на Международния олимпийски комитет (2001).

Роналдо (Роналдо Луис Назарио де Лима), бразилски футболист (1976).
С националния отбор по футбол печели два златни медала от Световното първенство през 1994 г. в САЩ и през 2002 г. в Република Корея и Япония, печели сребърен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция, печели два златни медала от Първенството на Южна Америка - през 1997 г. и 1999 г., печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. Носител на "Златната топка" и на "Златната обувка" за 1997 г. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2002 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1996 г., 1997 г. и 2002  г. Носител на "Златно стъпало" за 2006 г., която се връчва от Монако. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1997), с "Интер" (Италия) печели Купата на УЕФА (1998), а с "Реал Мадрид" (Испания) печели Интерконтиненталната купа (2002).

Хари Кюъл, австралийски футболист (1978).

Тиаго Силва, бразилски футболист (1984).

Сабине Лисицки, немска тенисистка (1989).

Това е денят на смъртта на:

Иван Вазов, български поет, писател и драматург (1850-1921).
Учител в Мустафа паша (дн. Свиленград) (1872-1873). През 1875 г. става член на сопотския революционен комитет. Председател на Окръжния съд в Берковица (1879-1880). Действителен член на Българското книжовно дружество (1881) и почетен член на дружеството (1921). Председател на Научно-книжовното дружество в Пловдив и главен редактор на сп. "Наука" (1881-1884). Заедно с Константин Величков основава сп. "Зора" (1885) и съставят "Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения" (2 ч., 1884). Редактор на сп. "Денница" (1890-1891). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1894-1897). Министър на просветата (7 септември 1897-30 януари 1899). Патриарх на новата българска литература. Твори във всички художествени и художествено-публицистични жанрове. Автор е на стихосбирките "Пряпорец и гусла" (1876), "Епопея на забравените" (1881-1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1886), "Под нашето небе" (1900), "Люляка ми замириса" (1919) и др., на поемите "Грамада" (1880), "В царството на самодивите" (1884) и др. Издава сборници с разкази "Разкази 1881-1901", "Драски и шарки", "Видено и чуто", Пъстър свят", "Утро в Банки" и "Спомени". С разказите си за Сръбско-българската война (1885) ("Вълко на война", "Иде ли?") поставя началото на късия разказ в българската литература. Автор е на повестите: "Немили-недраги", "Неотдавна", "Митрофан и Дормидолски", "Чичовци", "Кардашев на лов", "Иван-Александър" и "Нора". Автор е на пътеписи "В недрата на Родопите", "Рила", "Пирин" и др., на драмите "Хъшове", "Борислав" и "Към пропаст". Негови са комедиите "Службогонци", "Господин Мортагон", "Кандидати на славата" и др. Вазов пише романите: "Под игото" (1894), "Нова земя", "Светослав Тертер". Романът "Под игото" е най-популярното произведение на Иван Вазов и най-четената и превеждана българска книга. На 20 септември 1916 г. проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. (наградата печели шведския поет, писател и историк Вернер фон Хайденщам). Носител на златен медал "За наука и изкуство" (1896), на орден "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (21 октомври 1920). 

Драгомир Казаков, български оперен певец баритон, актьор и режисьор (1866-1948).
На 8 август 1890 г. заедно с Иван Славков и Ангел Букорещлиев участва в един от първите концерти на български професионални музиканти. Един от основателите и директор на Столичната драматично-оперна трупа, където е артист и директор (1890-1892). Директор на театър "Сълза и смях" (1893-1894). Автор е на книгата "Материали по история на Народния театър и опера" (1929).

Фредерик Соди, британски радиохимик (1877-1956).
Носител на Нобелова награда за химия 1921 г. за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите.

Ървинг Берлин, американски композитор (1888-1989).  
       
акад. Владимир Векслер, съветски ядрен физик (1907-1966).
От 1956 г. е директор на Лабораторията по физика на високите енергии в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, Русия (1956). Създател на синхрофазотрона (1957). Ръководител на отделението по ядрена физика към Академията на науките на СССР (1963). Носител на Държавна награда на СССР (1951), Ленинска награда (1959) и американската международната награда "Атом за мира" (25 октомври 1963).

Никола Маринов, български писател (1909-1982).
Автор е на "Интербригадисти" (1948), "Паметна година" (1954), "Стоманеният възел" (1955). Пише и произведения за деца и юноши, сред които "Каменската махала" (1948), "Малкият кабалеро" (1954), "Червеното хвърчило" (1968) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1979), на орден "Народна република България" втора степен (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1979).

Аксел Шпрингер, немски издател (1912-1985).
Основател на издателство "Аксел Шпрингер" (1946).

Исак Щерн, американски цигулар (1920-2001).
Един от най-големите виртуози на цигулката на 20 в. През 1937 г. дебютира на сцената на Таун хол в Ню Йорк, а през 1943 г. за пръв път свири в Карнеги хол, където в над 56-годишната си кариера е свирил повече от 170 пъти.

Марсел Марсо (ист. име Марсел Манжел), френски актьор мим (1923-2007).
Наричан Чарли Чаплин на мимовете и Пиеро на 20-и в. Получава световна известност с образа на Бип, създаден през 1947 г. - клоун с бяло, тъжно лице, облечен в моряшка фланелка, с износена шапка на главата. Той е  главен герой на многобройни миниатюри за човешката трагедия:  "Клетка", "Давид и Голиат", "Париж се смее, Париж плаче" и др. През 1947 г. Марсел Марсо създава своя трупа - Сдружението на мимовете,  съществувала до 1960 г. През 1978 г. открива в  Париж международна школа школа. Участвал е в няколко игрални филма, сред които "Първи  клас" (1970), където изпълнява 17 роли.

Дейвид Хюбъл, американски невробиолог (1926-2013).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1981 г. заедно с американския неврофизиолог от шведски произход Торстен Висел за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система. Те си поделят наградата с американския невролог Роджър Спери, който я получава за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба.

проф. Юлиан Вучков, български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик и журналист (1936-2019).
Главен редактор на сп. "Театър" (1969-1990). Работил е в Българска национална телевизия в предаването "Всяка неделя". Бил е водещ на различни телевизионни предавания, сред които "Размисли и страсти" на телевизия "СКАТ", "Времена и нрави" на телевизия "TV2", "Здравей България" на "Нова телевизия" и др. Автор е на около 1500 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за книгата "Театрални светове" (1968), на наградата на Съюза на артистите в България за книгата  "Българската драматургия 1933-1979" (1980), на наградата на Съюза на българските писатели за книгата "Кратка история на световната драматургия" (1998), както и на наградата за цялостно творчество от Съюза на българските писатели (2006). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970) и орден "Народна република България" първа степен (1986).

Роджър Мичъл, британски режисьор (1956-2021).
Режисьор на филмите "Нотинг хил" (1999), "Смяна на платната" (2002), "Венера" (2006), "Сутрешен блок" (2010), "Уикенд по френски" (2013), "Черната птица" (2019) и др. Носител на награда БАФТА (1996, 2015).
/МГ, АЯ/