site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 септември в историята

18 септември 2024 г., сряда, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Евмений, еп. Гортински, чудотворец.

По света се отбелязва:

Международният ден на равното заплащане. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/142 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2019 г., за да се насърчат всички участници на пазара на труда да предприемат необходими стъпки за гарантиране на равенство в заплащането на мъжете и жените. По данни на организацията "ООН жени" при работа с еднаква стойност жените печелят  77 цента за всеки долар, който печелят мъжете. В световен мащаб жените са по-склонни да бъдат безработни, отколкото мъжете, с големи различия на регионално ниво. Изчислено е, че само 28 процента от жените, работещи по света, получават платен отпуск по майчинство. 

Националният празник на Чили. Ден на независимостта (1810).
 
На този ден в България:

1878 - В Цариград започват заседанията на Европейската комисия за Източна Румелия, която трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия. Съгласно Берлинският договор (13 юли 1878), България е разделена на Княжество България, начело с княз, избиран пряко от народа, и автономна област Източна Румелия, чието управление е възложено на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. Съгласно договора Европейската комисия за Източна Румелия трябва да изработи Органически устав - основния закон, който регламентира обществено-политическия ред в Източна Румелия. В комисията участват представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия, Франция и Османската империя, а български представител не е допуснат. На 14 април 1879 г. в Цариград е подписан актът, приемащ изработения от комисията Органически устав, който осигурява широка административна автономия на Източна Румелия през 1879-1885 г.

1918 - Войските на Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен през 1904-1907 г.) предприемат настъпление срещу българските войски на Южния фронт по време на Първата световна война (1914-1918). При Добро поле френските дивизии от войските на Антантата пробиват фронта и преминават в настъпление. Край Дойран са струпани четири английски, две гръцки и една френска дивизия с главнокомандващ ген. Милн срещу 9-а Плевенска дивизия, начело с ген. Владимир Вазов. Дванадесетте други български дивизии са разположени на 600-километровия фронт от Бяло море до Албания. Съотношението на силите е 7:1 в полза на войските на Антантата. Атаката по българските позиции при Дойран започва на 16 септември 1918 г. Благодарение на изградените укрепления от ген. Владимир Вазов от българските войски загиват 9 и са ранени 40 души. На 18 септември 1918 г. войските на Антантата преминават в настъпление. На 19 септември 1918 г. битката завършва с поражение за войските на Антантата, които губят около 47 000 английски войници и 20 000 гръцки войници. От българските войски са убити по-малко от 500 войници. На започналите преговори за примирие в Солун България сключва споразумение, по силата на което българските войски се изтеглят от Македония с цялото си въоръжение.

1928 - В "Държавен вестник"  е обнародван Договорът за търговия и мореплаване между България и Турция, подписан на 12 февруари 1928 г.

1944 - Излиза първият легален брой на в. "Работническо дело" като орган на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти). Наследник е на в. "Работническо дело", чийто първи брой излиза на 5 март 1927 г. като орган на Работническата партия. От 1 януари 1951 г. излиза като орган на ЦК на Българската комунистическа партия. На 4 април 1990 г. в. "Работническо дело" се преименува на в. "Дума" като орган на Българската социалистическа партия. От 3 януари 2002 г. е национален всекидневник.

1950 - С Постановление 2495 на Министерския съвет се създава Държавен библиотекарски институт (дн. Университет по библиотекознание и информационни технологии). С Решение на 38-ото Народно събрание от 17 юли 1997 г. се преименува в Колеж по библиотечно дело. С Решение на 39-ото Народно събрание от 3 април 2003 г. институтът се преименува в  Колеж по библиотекознание и информационни технологии, а от 2 септември 2004 г. се преобразува в Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии. С решение на 41-ото Народно събрание от 29 септември 2010 г. е Университет по библиотекознание и информационни технологии.

1960 - България установява дипломатически отношения с Камбоджа на ниво легации. На 25 март 1964 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1967 - Открита е международната въздушна линия София - Рим, Италия. Полетите се изпълняват от авиокомпанията "Български въздушни линии ТАБСО" (от 1968 - "Българска гражданска авиация Балкан" (БГА "Балкан").

1991 - VII Велико народно събрание приема решение за създаване на Бургаския свободен университет, който официално е открит на 1 октомври 1991 г.

1991 - VII Велико народно събрание приема решение, с което Американският университет в България със седалище Благоевград получава на статут на висше училище. Университетът официално е открит на 1 ноември 1991 г.

2000 - Влиза в сила Законът за националната стандартизация, приет от 38-ото Народно събрание  на 4 юни 1999 г. В България започват доброволно да се прилагат 1757 стандарта, приети преди влизането в сила на закона. Отпада задължителният характер на българските стандарти, които се отнасят за безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда. Законът е отменен със Закона за националната стандартизация, приет от 40-ото Народно събрание на 20 октомври 2005 г. и влязъл в сила от 5 май  2006 г.

2001 - В София започва излъчвания радио "Джаз ФМ радио".

2008 - Министерството на икономиката и енергетиката приема решение за създаване на Български енергиен холдинг като акционерно дружество със 100 процента държавно участие. В него освен четирите държавни енергийни дружества - Мини "Марица Изток", ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания (НЕК), заедно с Енергийния системен оператор (ЕСО), се включват и съществуващите дъщерни дружества на "Булгаргаз Холдинг" - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел", като акциите от капитала на първите четири дружества се прехвърлят към "Български енергиен холдинг" ЕАД. Със създаването на новата холдингова структура България създава национален енергиен лидер с консолидирани активи на стойност около 8.5 млрд. лв., консолидирани приходи в размер около 3,6 млрд. лв. и общ брой служители около 21 000 души.

2012 - Окръжният съд в Пазарджик дава ход на делото срещу 13 души, сред които и една жена, обвинени в разпространяване на антидемократична идеология и участие в нерегистрираната в България организация "Ал-Уакф ал-ислями".Срещу трима от подсъдимите - Саид Муутлу, имам на гр. Сърница, Абдула Салих и Ахмед Ахмед са повдигнати и обвинения за проповядване на омраза на религиозна основа чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите. Саид Муутлу е сочен за ръководител на нелегалната организация "Ал-Уакф ал-ислями" в периода май 2005 г.-октомври 2010 г. на територията на областите Пазарджик, Смолян и Благоевград.

2017 - След продължително боледуване умира Видинският митрополит Дометиан.
Светското име на митрополит Дометиан е Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. Избран е на 26  юли 1987 г., а на 2 август с. г. е и канонично утвърден за Видински митрополит.

2020 - На летище София командващият Съвместното командване на силите ген.-лейт. Любчо Тодоров посреща 40-ия български военен контингент, участвал в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане "Решителна подкрепа" в Афганистан, където в продължение на 6 месеца българските военнослужещи са изпълнявали задачи, свързани основно с организирането на контролно-пропускателния режим на автомобилния трафик на летището в Кандахар. Национален командир на контингента е полк. Светлозар Стефанов от дирекция "Логистика" в Щаба на отбраната. Командир на ротата за охрана е кап. Христо Върбанов от военното формирование 42800 в Плевен.

2021 - В София делегатите на 72-ия отчетно-изборен събор на Българския лекарски съюз избират Валентин Пеев за главен секретар на съсловната организация, за заместник-председатели са избрани Николай Брънзалов и доц. Христо Шивачев. За председател е преизбран Иван Маджаров.

2023 - В Кюстендил се открива първият фестивал "Раждавица филм фест" по инициатива на Анатоли Костов, телевизионен оператор Българска национална телевизия – Благоевград.

На този ден по света:

1499 - В Лисабон в Португалия тържествено е посрещнат Васко да Гама, след като е открил морски път до Индия и Молукските острови. На 8 юли 1497 г. експедицията на португалския мореплавател Васко да Гама потегля от пристанището на Лисабон да търси морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба "Сан Габриел", "Сан Рафаел" и "Бериу". По своя път на север експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. С попътната помощ на мусоните на 20 май 1498 г. стига до индийското пристанище Каликут, днешно Кожикоде. Оттам взимат подправки и скъпоценни камъни и не след дълго поемат обратния път.

1793 - Президентът на САЩ Джордж Вашингтон полага първия камък на Капитолия (сградата на Конгреса) в новата столица Филаделфия (1790), наречена по-късно на негово име. Първото заседание на Конгреса в новата сграда се провежда на 17 ноември 1800 г.

1851 - В САЩ излиза бр. 1 на в. "Ню Йорк Таймс".

1922 - Унгария става първата държава от Централна Европа, която се присъединява към Обществото на народите.

1947 - В САЩ влиза в сила Законът за националната сигурност, подписан през м. юли 1947 г., съгласно който се учредяват постът министър на отбраната, Съвет за национална сигурност, Централно разузнавателно управление и на Съвет на началник-щабовете.

1973 - Федерална република Германия и Германската демократична република са приети за членове на ООН. След присъединяването на ГДР към ФРГ на 3 октомври 1990 г. двете германски държави формират една суверенна държава.

1973 - В Женева, Швейцария, започва вторият етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. е Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Първият етап се провежда на равнище министри на външните работи в Хелзинки, Финландия, от 3 до 7 юли 1973 г. Целта на втория етап, който завършва на 21 юли 1973 г., е да бъдат разгледани предложенията и да бъдат изработени документите и препоръките за заключителния трети етап на Съвещанието. Взето е решение третият заключителен етап на СССЕ да бъде открит на 30 юли 1975 г. в Хелзинки, Финландия. За начало на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) се приема 3 юли 1973 г., а за негова кулминация - 1 август 1975 г., когато е подписан заключителният акт от Хелзинки.

1980 - От космодрума Байконур в Казахстан в 22 ч. и 11 мин. московско време е изстрелян космическият кораб "Союз-38" със 7-ия международен екипаж на борда в състав съветският космонавт Юрий Романенко и първият кубински космонавт Арналдо Мендес. Полетът е в рамките на програмата за космически изследвания "Интеркосмос". "Союз-38" се завръща на Земята на 26 септември 1980 г., като се спуска на 175 км югоизточно от гр. Джезказган в Казахстан.

1981 - Във Франция е приет закон, с който се отменя смъртното наказание. Последните две смъртни присъди са изпълнени през 1977 г., а през май 1981 г. са произнесени последните три смъртни присъди.

1997 - В Уелс, Великобритания, е произведен референдум за създаване на автономен парламент, в който участват 2 млн. гласоподаватели, от които 50,3 процента гласуват "за", а 49,7 процента - "против".

2005 - В Афганистан са произведени парламентарни избори за пръв път от 1969 г. Избирателната система изключва политическите партии. Около 5800 кандидати от целия политически спектър участват в изборите за 249 депутати в Народната камара (долна камара на парламента) и 420 представители в 34-те провинциални съвета, които впоследствие ще избират част от членовете на Камарата на старейшините (горната камара).

2006 - От космодрума „Байконур“ е изведен в орбита към Международната космическа станция пилотираният космически кораб "Союз ТМА-9" с 14-тия екипаж на борда в състав руският космонавт Михаил Тюрин и американският астронавт Майкъл Лопес-Алегрия. С екипажа пътува и първата жена космически турист Ануше Ансари, американка от ирански произход.

2010 - Французин с ампутирани след злополука крака и ръце успешно преплува пролива Ламанш. 42-годишният Филип Кроазон използва пластмасови протези с плавници, шнорхел и маска. Той стартира от Фолкстън, графство Кент, на британския бряг в 6:45 ч. местно време и финишира на нос Гри Не на френския бряг в 20:13 ч., преодолявайки разстоянието от 21 мили (34 км) за по-малко от 14 часа, вместо за 24 часа, както първоначално е планирал. Преди 16 години той преживява токов удар, вследствие на което са ампутирани и четирите му крайници.

2014 - В Шотландия е произведен референдум за независимост и отделяне от Великобритания. Избирателите трябва да отговорят на въпроса: "Трябва ли Шотландия да бъде независима държава?" и да решат дали да сложат край или не на съюза, формиран през 1707 г. с Акта за уния между Англия и Шотландия, обединил двете тогавашни кралства в обща държава. В гласуването участват над 4,2 млн. души или 97 процента от имащите право на глас. При избирателна активност от 84,51 процента отделянето на Шотландия от Великобритания е отхвърлено с 55,3 процента от гласовете, а 44,7 процента го подкрепят. От 23 избирателни окръга 20 са гласували против независимост. За отделянето гласуват град Глазгоу, Дънди, Западен Дъмбартън, и Северен Ланакшър.

2016 - В Русия са произведени парламентарни избори, избори за 39 регионални парламента, избори за губернатори и президенти на 7 републики. Парламентарните избори за нов състав на 450-местната Държавна дума преминават по смесена система: 225 депутати са избирани по пропорционална система от партийни листи, а останалите - мажоритарно. Партия "Единна Русия" печели 343 места, Комунистическата партия на Руската федерация - 42 места, Либерално-демократическата партия - 39 места и партията "Справедлива Русия" - 23 места. По едно място в парламента  получават партиите "Родина", "Гражданска платформа" и независимият Владислав Резник.

2018 - В Пхенян, КНДР, президентът на Република Корея  Мун Дже-ин пристига за среща  със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Мун Дже-ин е посрещнат на международното летище "Сунан" в Пхенян от Ким Чен-ун и от хиляди севернокорейци. Двамата държавни ръководители започват официални преговори на най-високо равнище за денуклеаризация на Корейския полуостров. Това е третата междукорейска среща на високо равнище от началото на 2018 г. и петата в историята на двете корейски държави.

2020 - Със 78 гласа "против", 32 гласа "за" и 15 "въздържали се" Конгресът (парламентът) на Перу отхвърля проекторезолюцията за отстраняването от длъжност на президента на страната Мартин Вискара поради "морална неспособност" да заема този пост. Според авторите й държавният глава "е спъвал криминално и парламентарно разследване на делото за певеца Ричард Суинг". Проверката по делото започва поради подозрения, че министерството на културата е сключило договор с изпълнителя в нарушение на закона.

2022 - Ураганът "Фиона" връхлита югозападното крайбрежие на Пуерто Рико с максимални постоянни ветрове от 140 км/ч. Ураганът предизвиква свлачища и прекъсва електрозахранването на целия остров. Стотици хора са евакуирани, след като придошлите реки от кафява вода заливат автомобили, първите етажи на къщите и пистата на летището в южната част на острова. На територията на целия остров е обявено извънредно положение.

2023 – В Ню Йорк, САЩ, на срещата на високо равнище за целите за устойчиво развитие, набелязани от ООН, държавните и правителствени ръководители приемат единодушно декларация, ден преди началото на Общия дебат на Общото събрание на ООН, в който речи произнасят лидери от целия свят. Документът обхваща списъка със 17 цели за устойчиво развитие, които включват също така осигуряването на достъп до питейна вода, чиста енергия, намаляване на неравенствата и постигане на равенство между половете.

Родени на този ден българи:

Никола Габровски, юрист и политик (1864-1925).
Бил е съдия в София, Търново и Пазарджик. Като един от първите съратници на Димитър Благоев взема участие в свикването на Търновската сбирка (21-23 април 1891) и учредяването на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа на Българската социалдемократическа партия. Редактор на "Българска социалдемократическа библиотека" (1891-1894), на в."Работник" (1892-1894), издава в."Народен глас" (1894), в."Освобождение "(1895-1898) и в. "Избирателно право" (1899). Сътрудничи на сп. "Ново общество" (1906-1909) и сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896), и от 18-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е застрелян в Търново.

Николай Труфешев, художник (1917-2012).
Дългогодишен научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства към Българската академия на науките (БАН). Отговорен секретар на "Енциклопедия на изобразителните изкуства в България". Публикувал е над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Автор е на много книги и монографии, като "Монументалните изкуства и архитектурата в България, "Паметникът на Освободителите", "Ново българско монументално изкуство", "Каменна пластика на Първата българска държава" и др. Публикува над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Носител е на Наградата на София (1969) за монографията "Монументалните изкуства и архитектурата в България".

проф. Аксиния Джурова, филолог и изкуствовед (1942).
Работи в областта на старото българско изкуство и ръкописно наследство, по проблеми на съвременната художествена литература. Директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1986-2010). Вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО (1986-1996)  и неин генерален секретар (1997-2000). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2008). Автор на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници. Трудове: "Славянска ръкописна книга в Британския музей" (1978), "1000 години българска ръкописна книга" (1981) и др.  Удостоена с Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с огърлица за цялостен принос в преподавателската и научноизследователска дейност на университета (1 декември 2022).

Катя Паскалева, актриса (1945-2002).
Играла е в драматичните театри в  Пазарджик, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и София - Драматичен театър "София"  и Държавния сатиричен  театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите  "Козият рог", "Понеделник сутрин", "Матриархат", "Отклонение", "Шарен свят", "Мъже без работа", "Нона",  "Иван Кондарев", "Вилна зона", "Слънчев удар", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Елегия", "Най-тежкият грях" , "Равновесие", "Поетът и дяволът", "Тази хубава зряла възраст", "Ева на третия етаж", "Аз, графинята", "Аритмия", "Хайдути"  и др. Член на Съюза на българските филмови дейци. Удостоена със званието "Заслужил артист" (август 1974). Носител на наградата за най-добра киноактриса от десетия международен филмов фестивал в Панама за ролята във филма "Козият рог" (1972), на наградата за актьорско майсторство от Съюза на артистите в България за 1980-1981 г. (декември 1981), награда за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята във филма "Памет" (1986), награда за поддържаща женска роля за филма "Ева на третия етаж" от фестивала в Карлови Вари, Чехословакия (1987), награда за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци за 1994-1995 г. за ролите във филмите "Забраненият плод" и "Търкалящи се камъни" (декември 1995) и др.

Руси Чанев, актьор, драматург и сценарист (1945).
Играл е в театъра в Пловдив (1967-1969), в Младежкия театър "Николай Бинев" в София (1969-1970), в Театър "София" (1970-1990), в Народния театър "Иван Вазов" (2000-2003). През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър "Зад канала" и негов директор (1994-1995). Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Участва във филмите "Цар и генерал" (1966), "Авантаж" (1977), "Осъдени души" (1975), "Мера според мера" (1981), "Време разделно" (1988), "Голгота" (1993), "Ловджийска чанта" (1997), "Пътуване до морето" (2001), "Иконата" (2005), "Хъшове" (2009), "Островът" (2011), "Цветът на хамелеона" (2012), "Буферна зона" (2014) и др. Сценарист е на филмите "Авантаж", "Мера според мера" и "Хъшове". В съавторство с Младен Младенов пише книгите "Три неснимани филма" (1996) и "Битак-бардак" (1997). Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1983). Носител на награда на Съюза на артистите в България (САБ) (1984), на награда на САБ за главна мъжка роля (1990), на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля на Театър "Българска армия" (1994), на награда от Фестивала на малките театрални форми във Враца (1998), на награда "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерството на културата (21 май 2015), на наградата на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос към българския театър (2 февруари 2017).

Павел Поппандов, актьор (1946).
Работил е в Студия за игрални филми "Бояна" (1976-1990), в театър "Възраждане" (от 1992) и в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"  (2006-2013). Снимал се е в повече от 50 български игрални филма, сред които "Самодивско хоро" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Матриархат" (1977), "Двойникът" (1980),  "Оркестър без име"(1981), "Равновесие" (1983),  "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "13-ата годеница на принца" (1987), Пантуди (1993), Papa Giovanni - Ioannes XXIII (2002) и др. Заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години на 20 век. По-късно създават и едноименното телевизионно предаване "Клуб НЛО" (1996-2004). Носител на наградата на София за филма "Щурец в ухото" (1979), на награди за мъжка роля от Международния кинофестивал в Прага, Чехия (1979) и от Фестивала на българското игрално кино във Варна (1986). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1987), с Почетния знак на държавния глава (30 май 2019).

Елена Кирчева, юрист, дипломат и политик (1949).    
Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991). Посланик на България в Швейцария (12 юли 1991-8 май 1996), Лихтенщайн (21 февруари 1994-5 август 1996), Финландия (17 юни 1999-13 юни 2001), Австрия (13 юни 2001-27 юни 2005). Един от основателите (2004) и генерален секретар на Виенския икономически форум.

Румяна Георгиева, икономист и политик (1951).
Главен експерт в Банковата консолидационна компания и изпълнителен директор на "Тексимбанк" (1992-1996). Депутат в 39-ото Народно събрание (19 април 1997-13 април 2005). Член на Сметната палата (13 април 2005-7 април 2011).

о. р.  ген. Богомил Бонев, юрист и политик (1957).
Работи като инспектор по тежки криминални престъпления в отдел "Следствен" - София-град (1981-1990). Директор на СДВР (29 декември 1991-1992). Главен секретар на МВР (29 декември 1991-1993). Министър на вътрешните работи (12 февруари-21 май 1997; 21 май 1997-24 юли 2001). Президент на Българската федерация по конен спорт (1998-2008). От 9 декември 2000 г. е председател на Гражданската партия за България. От април 2009 г. е изпълнителен директор на "Международен панаир Пловдив" АД. Кандидат за президент  на изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 11 ноември 2001 г. Носител на  Почетния знак на Националния полицейски синдикат "за решимостта си в борбата с организираната престъпност" (11 май 1997).

Димитър Рачков, актьор и телевизионен водещ (1972).
От 1996 г. до 1998 г. е играл в Сливенския драматичен театър "Стефан Киров" и във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Играл е в Малък градски театър "Зад канала" и от 1998 г. до 2009 г. - в Народният театър "Иван Вазов". Дебютът му в киното е във сериала  "Големите игри" (1999). Участвал е във филмите "Патриархат" (2005) "Бунтът на L." (2006), " Пътят към Коста дел Маресме" (2014), в сериала "Полицаите от края на града" (2018), "Голата истина за група "Жигули" (2020) и др. До 2004 г. участва в комедийното музикално предаване "Клуб НЛО" по Канал 1 на Българската национална телевизия. Водещ на предаването "Господари на ефира" (2004-31 декември 2018), на телевизионното риалити "Като две капки вода", на "Маскираният певец" по Нова телевизия. Участва в предаването "Пълна лудница" (2009-2013). Водещ е на "Забраненото шоу на Рачков" и на "С Рачков всичко е възможно" по Нова телевизия. Носител на наградата "Аскеер" за 2000 г. за изгряваща звезда в "Самолетът беглец" от Камен Донев. Почетен гражданин на Твърдица (3 октомври 2013).

Стойка Кръстева, състезателка по бокс и треньор (1985).
Олимпийска шампионка през 2021 г. в Токио, Япония. Печели златни медали от европейските първенства през 2014 г. в Букурещ, Румъния, и през 2018 г. в София.  Печели сребърни медали от световните първенства по бокс за жени през 2016 г. в Астана, Казахстан, и през 2018 г. Делхи, Индия. Печели и един бронзов медал от Европейското първенство през 2011 г. в Ротердам, Нидерландия. Почетен гражданин на София (17 септември 2021). Носителка на наградата "Златна ръкавица" за цялостен принос към бокса и българския спорт (26 януари 2022).

Елица Янкова, състезателка по борба (1994).
Носителка на бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Печели сребърен медал на Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан, и бронзов медал на Европейското първенство през 2016 г. в Рига, Латвия. Почетен гражданин на Варна (27 юли 2017).

На този ден са родени и:

Леон Фуко (Жан Бернар Леон Фуко), френски физик (1819-1868).
Извършва сравнителни измервания на скоростта на светлината разработвайки метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата чрез въртящо се плоско огледало (1850). Експериментално доказва, че Земята се върти  около оста си, показвайки движението на планетата по време на публична демонстрация  в Пантеона в Париж, Франция, чрез махало, наречено на негово име - Махалото на Фуко  (1851) . На тънко въже, окачено на най-високата точка на купола от височина 67 метра, Леон Фуко закрепва тежка месингова топка, тежаща 28 кг  с диаметър 18 см. Дългото въже и тежката сфера позволяват на махалото да се люлее бавно и продължително и с много малко забавяне заради въздушното съпротивление. Подът под махалото е застлан с пясък, а на дъното на сферата е поставен шип, който оставя следа върху пясъка при движението на махалото. Пред изумената публика, бавното въртене на махалото доказва, че Галилей е имал право с твърдението си, че Земята се върти. Изобретател на жироскопа (1852).

Зигфрид Маркус, австрийки изобретател (1831-1898).
Създател на един от първите модели автомобили, работещи с бензинов двигател (1870).

Михаил Авилов, руски художник баталист (1882-1954).
Носител на Държавната награда на СССР (1946). Народен художник на РСФСР (1953).
 
Абдул Муслим Магомаев, азербайджански композитор (1885-1937).
Един от създателите на Азербайджанския музикален театър. Носител на званието "Заслужил деятел на изкуството" в Азербайджанска ССР (1935).
 
Пол Виалар, френски писател (1898-1996).
Автор е на над 60 романа, включително на 10-томната сага "Лов на хора" и на многотомната "Френска хроника на XX век". Отличен с наградата "Фемина" (1939) за романа си "Морската роза". Носител на Ордена на почетния легион.

Грета Гарбо, американска актриса от шведски произход (1905-1990).
Участвала е в 27 филма, от които 17 са със звук. Сред най-известните са "Плът и дявол" (1927), "Любов" (1927), "Целувката"(1929) и озвучените "Анна Кристи" (1930), "Гранд-хотел" (1932), "Кралица Кристина" (1934), "Анна Каренина" (1935), "Дамата с камелиите" (1937), "Жената с две лица" (1941). Носителка на почетен "Оскар" за цялостно творчество (1954).

Едуин Макмилън, американски физик (1907-1991).
Заедно с други учени през 1940 г. синтезира първия трансуранов химически елемент, наречен нептуний - 239 (93-и елемент в периодичната таблица), а след 1 година - плутоний-239. Носител на Нобелова награда за химия за 1951 г. заедно с американския химик Глен Сийбърг за техните открития в химията на трансурановите елементи. 

акад. Виктор Амбарцумян, съветски астроном и физик (1908-1996).
Основоположник на теоретичната астрофизика. Носител на Сталинска награда (1946, 1950) и на Държавната награда на Руската федерация (1995). Герой на Социалистическия труд (1968, 1978).

Пал Лошонци, унгарски политик (1919-2005).
Председател на Президиума на Унгарската народна република (13 април 1967-25 юни 1987).

Николай Рукавишников, съветски летец космонавт (1932-2002).
Първият му полет е със "Союз-10" (23-25 април 1971), когато за първи път се извършва скачване на космически кораб с орбитална станция ("Салют"), продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 45 минути и 54 секунди. Вторият му полет е със "Союз-16" (2-8 декември 1974), като продължителността на полета е 5 денонощия, 22 часа, 23 минути и 35 секунди. При третия си полет той е командир на съвместния полет на космическия кораб "Союз 33" заедно с първия български космонавт подполк. Георги Иванов (10-12 април 1979). Продължителността на полета е едно денонощие, 23 часа, 1 минута и 6 секунди. С указ 557 на Държавния съвет от 14 април 1979 г.  Николай Рукавишников е удостоен  със званието "Герой на  Народна република България" за извършения съвместен космически полет с първия български космонавт и проявен героизъм и мъжество за приноса му в укрепване на българо-съветската дружба.

Жоржи Сампаю, португалски политик (1939-2021).
Генерален секретар на Социалистическата партия (1989-1991). Кмет на Лисабон (1989-1995). Президент на Португалия (9 март 1996-9 март 2006).

Шенеш Ерзик, турски спортен деец (1942).
Президент на Турската футболна асоциация (1989-1997). Първи вицепрезидент на Европейската футболна асоциация (УЕФА)(1994-2015).

Росио Хурадo (Мария дел Росио Тринидад Моедано Хурадо), испанска певица и актриса (1944-2006).

Питър Шилтън, английски футболист (вратар) и треньор (1949).
С "Нотингам Форест" (Англия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1979, 1980) и  Суперкупата на УЕФА (1979).

проф. Бенджамин Карсън (Бенджамин (Бен) Соломон Карсън), американски неврохирург и педиатър (1951).
Остава в историята на световната хирургия като първия хирург, успешно "разделил" сиамски близнаци, родени съединени в задната част на главата. Операцията е извършена на 6-7 септември 1987 г. от 70-членен екип под негово ръководство, работил в продължение на 22 часа. Заради изключителната прецизност, оперативна техника и постижения в неврохирургията той е определян като "надарен от Бога хирург". Автор е на над 90 публикации. Носител на "Президентския Медал на свободата" (2008).

Бернар Вербер, френски журналист и писател (1961).
Автор е на трилогията "Мравките", "Денят на мравките" и "Революцията на мравките", както и на трилогията "Танатонавтите", "Империята на ангелите" и "Ние, боговете". Известен е с т.нар. експериментални книги, сред които "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание". Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 млн. екземпляра.

Джеймс Гандолфини, американски актьор (1961-2013).
Известен е с участието си в пиесите "Трамвай Желание" (1992) и "На кея" (1995), както и с ролята на мафиотския бос Тони Сопрано в телевизионния сериал "Семейство Сопрано", излъчван по американския канал "Ейч Би О" в периода 1999-2007 г. За ролята си на Тони Сопрано той получава награда "Златен глобус" (2000) и три награди "Еми"(2000,2001,2003).

Роберто Розети, международен футболен съдия от Италия (1967).

Стефан Ланоа, международен футболен съдия от Франция (1969).

Ланс Армстронг, американски колоездач (1971).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. Печели колоездачното състезание Обиколката на Франция (Tour de France) седем години поред - от 1999 г. до 2005 г. На 24 август 2012 г. Американската антидопингова агенция (USADA) обявява официално, че всички негови резултати след 1 август 1998 г. се анулират, титлите му се отнемат и той получава доживотно наказание. Според агенцията той е участвал в продължила поне 12 години конспирация за взимане и разпространяване на забранени стимуланти. На 22 октомври 2012 г. Международният колоездачен съюз отнема на Ланс Армстронг седемте титли от колоездачната обиколка на Франция. На 18 януари 2013 г. Международният олимпийски комитет със свое решение му отнема олимпийския медал от игрите в Сидни.

Марк Шатълуърт, южноафрикански предприемач и космонавт (1973).
Първият южноафрикански космонавт и първият представител на африканския континент, осъществил космически полет (25 април-5 май 2002), вторият в света турист в Космоса. Той лети до Международната космическа станция на борда на руския кораб "Союз ТМ-34" заедно с космонавтите Юрий Гидзенко (Русия) и Роберто Витори (Италия).

Марио Жардел, бразилски футболист (1973).
Носител на "Златната обувка" на сп. "Франс футбол" за 1999 г. и 2002 г.

Рено Лавийени, френски състезател по овчарски скок (1986).
Олимпийски шампион през 2012 г. в Лондон, Великобритания. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От световни първенства на закрито печели три златни медала - през 2012 г. в Истанбул, Турция, през 2016 г. в Портланд, САЩ, и през 2018 г. в Бирмингам, Великобритания. От световни първенства на открито печели сребърен медал през 2013 г.  и четири бронзови медала  през 2009 г., 2011 г.,  2015 г. и 2017 г. От европейски първенства печели шест златни медала - четири на закрито (2009, 2011, 2013, 2015) и три на открито (2010, 2012, 2014), печели и един бронзов медал на открито през 2018 г. На 15 февруари 2014 г.  на състезание в Донецк, Украйна, подобрява световния рекорд в овчарския скок в зала с постижение от 6,16 м., който не е подобряван от 11 години (21 февруари 1993). Рекордът на Рено Лавийени е подобрен на 8 февруари 2020 г. от Арман Дюплантис (Швеция).

Това е денят на смъртта на:

Христофор Жефарович, български писател и художник гравьор (неизв.-1753).
Работил в Белград, Сърбия и Виена, Австрия. Пребивава известно време в манастира "Свети Наум" в Охрид. Създава стенописите в манастирите Бочани във Войводина, Сърбия (1737) и Шиклош, Унгария (1739), иконите в иконостаса на църквата "Свети Николай" в Кожани, Гърция. Установява се в Богоявленския манастир в Москва. Автор е на книгата "Стематография" (Виена, 1741, сборник с гербовете на държавите и ликовете на видни държавници), издадена с помощта на сръбско-българския патриарх Арсений Четвърти, на когото е посветена, Това е първата печатна българска творба със светско съдържание. Образите в нея са на български и сръбски крале и светци, включени са и гербовете на 56 държави с обяснения под тях, дадени в четиристишия. Автор е и на "Поучение святителское к новопоставленному йерею" (1742), "Описание светаго божия града Ерусалима" (1748), буквар и граматика.

Леонард Ойлер, швейцарски математик, физик и астроном (1707-1783).
Автор е на повече от 800 труда в областта на математическия анализ, диференциалната геометрия, теорията на простите числа и др. Въвежда множество фундаментални математически понятия, наречени на негово име, сред които числото на Ойлер и константа на Ойлер.

Карол Курпински, полски композитор и диригент (1785-1857).
Един от създателите на полската национална опера.

Натанаил Зографски (светско име Нешо Стоянов Бойкикев), български църковен деец и книжовник, участник в националноосвободителното движение (1820-1906).
Пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877), управител на Ловешката епархия (1879-1891), митрополит в Пловдив (1891-1906). Един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Автор на религиозни съчинения. Спомагателен член (1869), дописен член (1875), почетен член (1884) на Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).

сър Джон Кокрофт, британски физик (1897-1967).
Носител на Нобелова награда за физика за 1951 г. заедно с ирландския физик Ърнест Уолтън за тяхната новаторска работа върху превръщането на атомните ядра посредством изкуствено ускорени атомни частици.

проф. Константин Матов, български ветеринарен лекар, хелминтолог (1899-1968).
Завеждащ катедрата по паразитология във Висшия ветеринарномедицински институт в София (1948-1965). Директор на Централната хелминтологична лаборатория при Българската академия на науките (1954-1965). Бил е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен член на Всесъюзното хелминтологично дружество при Академията на науките на СССР (1957). Член-кор. на БАН (1958).

Педро Сеа, уругвайски футболист и треньор (1900-1970).
Печели златен медал от Световното първенство през 1930 г. в Уругвай с националния отбор по футбол, където става и голмайстор на първенството. С националния отбор печели и два златни медала - от Олимпийските игри през 1924 г. в Париж, Франция, и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия.

Даг Хамаршелд, шведски икономист и политик (1905-1961).
Държавен секретар в Министерство на финансите (1936-1945). Председател на Националната банка на Швеция (1941-1948). Вицепрезидент на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (1948-1949). Генерален секретар на ООН (10 април 1953-18 септември 1961). Той загива при самолетна катастрофа на 18 септември 1961 г. в Ндола, Северна Родезия (дн. Замбия) при неизяснени обстоятелства по време на миротворческа мисия за кризата в Конго. Носител посмъртно на Нобелова награда за мир за 1961 г. На 23 юли 1997 г. Съветът за сигурност на ООН по инициатива на САЩ учредява награда в негова чест - медалът "Даг Хамаршелд", с който се удостояват "сините" каски, загинали при изпълнение на служебния си дълг.

Дмитрий Кедрин, съветски поет (1907-1945).
Единственият издаден приживе поетичен сборник на Дмитрий Кедрин "Свидетели" е публикуван през 1940 г. и включва 17 стихотворения. Автор е на стихотворенията "Краймосковска есен" (1937), "Рембранд" (1938), "Зимно" (1939), "Есенна песен" (1940), както и на поемите "Сватба" (1933-1940), "Кон" (1940), "Мисъл за Русия" (1942), "Княз Василко Ростовски" (1942), "Ермак" (1944) и др. Кореспондент е на авиационния вестник "Сокол на Родината" (1942-1944).

Лео Валиани, италиански политик и журналист (1909-1999).
Един от основателите на Италианската република (1946). Пожизнен сенатор (1980-1999).

Сантяго Карильо, испански политик (1915-2012).
Генерален секретар на Испанската комунистическа партия (1960-1982). Основател на Партията на испанските трудещи се - комунистическо единство (1986).

Марсел Райх-Раницки, немски писател и литературен критик (1920-2013).
Автор е на автобиографичната книга "Моят живот" (1999) и на около 50 книги с литературна критика.

Радосвета Бояджиева, български диригент (1923-2018).
Първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България и първата жена диригент в света, дирижирала "Девета симфония" на немския композитор Лудвиг ван Бетовен. За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Работила е  в Болшой театър и в Москва като асистент диригент в Московската филхармония (1948-1949). През 1948 г. първа дирижира рапсодия "Вардар" от композитора Панчо Владигеров с Ленинградската филхармония. Диригент в Националната опера (1950-1973). Създател (1973) и главен художествен ръководител на Врачанската филхармония (1973-1988). Организира към община Враца Камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува на "Радосвет". Дирижирала е симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия и Куба. Повече от 20 години преподава в Българската държавна консерватория. В репертоара й са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др.  От първото си заставане зад диригентския пулт на 31 март 1946 г. пред Софийската държавна филхармония, когато е едва на 23 години, до края на творческата си кариера, когато е на 86 години, тя дирижира концертите без партитури. Авторка е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006). Удостоена със званието "Народен артист (1981). Носителка на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на наградата "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000).

Ник Холоняк, американски инженер (1928-2022).
Един от създателите на съвременните светодиоди. Той разработва първия полупроводников светодиод, който излъчва светлина във видимата част на честотния диапазон.

Егор Яковлев, съветски журналист, публицист и писател (1930-2005).
Главен редактор на сп. "Советская печат" (от 1967 г. - сп."Журналист") (1967-1968). Заместник-председател на Агенцията по печата "Новости" и главен редактор на в. "Московские новости" (1986). Председател на Общосъюзната телерадиокомпания (ВТРК) "Останкино" (1991-1992). Генерален директор (1992) на издателската къща "РТВ-Пресс", която през 1993 г. започва да издава в. "Общая газета" (1993-2002).

митрополит Дометиан (светско име Димитър Попвасилев Топузлиев), църковен деец (1932-2017).
Постриган в монашество  на 14 януари 1959 г. На 10 март 1959 г. е ръкоположен в йеродяконски чин и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Св. Богородица" в Стара Загора. Протосингел на Великотърновската митрополия (1 януари 1963-февруари 1967), протосингел на Софийската митрополия (1 септември 1969-1 ноември 1970). Главен секретар на Светия Синод (1 ноември 1970-1 март 1979). На 15 декември 1974 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата знеполски. Управляващ Акронската епархия на Българската православна църква в САЩ (1 март 1979-март 1983). Викарий на Софийския митрополит (1 април 1983-юли 1987). Видински митрополит (2 август 1987-18 септември 2017). Носител на почетен знак "Стефан Стамболов" за принос към държавността и духовността за "дългогодишната му родолюбива и високонравствена деятелност за укрепване и съхраняване на националния дух и вярата на българите в справедливостта и добродетелността" (30 януари 2015).

Чудомир Александров, български минен инженер и политик (1936-1998).
Работи в Научноизследователския и проектантски институт за рудодобив и обогатяване като технически научен сътрудник, старши инженер и старши научен сътрудник. Кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (3 април 1976-4 април 1981). Първи секретар на Софийския градски комитет на БКП (23 октомври 1979-14 март 1984). Член на Бюрото на Министерски съвет (февруари 1984-декември 1985). Член на ЦК на БКП (4 април 1981-14 декември 1988), секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-3 януари 1984; 5 април 1986-20 юли 1988). Член на Политбюро на ЦК на БКП (3 януари 1984-20 юли 1988). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2 февруари 1990-25 септември 1990; 27 декември 1996-4 май 1998). Първи заместник-председател на Министерски съвет (3 януари 1984-25 януари 1986). Член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-8 февруари 1990). Заместник-председател на Министерския съвет (8 февруари-20 септември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (30 март 1980-1990). Председател на Стопанско обединение "Минерални суровини" (октомври 1988-май 1989). Председател на Комитета по геология при Министерски съвет (10 май 1989-февруари 1990). Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Джими Хендрикс, американски рокмузикант (1942-1970).
Смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическата китара. Той обогатява начина на свирене с китарата, използвайки фийдбек, дисторшън и други специални ефекти. На 18 септември 1970 г. е намерен мъртъв в хотелски апартамент в Лондон (Великобритания). Смъртта му е в резултат на употреба вследствие на наркотици.

Фернандо Риксен, нидерландски футболист (1976-2019).
Със "Зенит" (Санкт Петербург, Русия) печели турнирът Лига Европа (2008) и Супер купата на УЕФА (2008).
/МГ, АЯ/