site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 септември  в  историята

16 септември 2024 г., понеделник, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. Людмила, Чешка. Св. Киприан, митр. Киевски и Московски, българин.

По света се отбелязва:

Международният ден за защита на озоновия слой. Отбелязва се от 1995 г. с резолюция A/RES/49/114 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. Годишнина от подписването (1987) на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Протоколът допълва Виенската конвенция за защита на озоновия слой, приета и подписана на 22 март 1985 г. от 28  държави във Виена, Австрия. Мотото на деня за 2024 г. е: "Монреалският протокол: напредък в действията за климата".
 
Международният ден на интервенционалната кардиология. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция A/RES/76/302 на Общото събрание на ООН от 2 септември 2022 г., за да се повиши информираността на международната общност относно сърдечно-съдовите заболявания, както и профилактика им. Годишнина от (1977) първата коронарна ангиопластика извършена от д-р Андреас Грюнциг.

Международната кампания "Да почистим планетата". Организира се от 1993 г. през третата седмица на септември по инициатива на австралийския мореплавател Иън Киърнан от 1989 г. и с подкрепата на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). По време на кампанията се организират акции за почистване на боклуци по плажовете, в реките, моретата и океаните, в горите, провеждат се образователни инициативи за опазването на околната среда и др. Всяка година кампанията обединява над 35 млн. доброволци в 133 страни.

Европейската седмица на мобилността (16-22 септември). Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Генерална дирекция "Мобилност и транспорт" на Европейската комисия в седмицата, в която се отбелязва Световният ден без автомобили (22 септември). В основата на инициативата е заложен принципът за насърчаване на устойчива градска мобилност, водеща до намаляване на замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване, задръстванията, пътнотранспортните произшествия и здравословните проблеми. От 2020 г. в рамките на Европейската седмица на мобилността се връчва награда за пътна безопасност в градска среда, като целта е да се подчертае приносът на местните власти за подобряване на безопасността по пътищата. През 2022 г. Европейската комисия учредява и награда за граждански организации, бизнеси, граждански инициативи, образователни институции и общини, които насърчават устойчивата мобилност през цялата година. Мотото на кампанията за 2024 г. е "Споделеното обществено пространство", като акцентът е върху ползите за обществото от споделеното обществено пространство. Това е мястото, където хората живеят, начините на транспорт и дейностите, които се извършват като място с повече пътна безопасност, по-малко шум и замърсяване на въздуха и по-добро качество на живот.

Дните на безопасността на пътя (до 22). Отбелязват се от 2020 г. в периода 16-22 септември по инициатива на Европейската мрежа на службите на пътна полиция ROADPOL и с подкрепата на Европейската комисия. В този период се отбелязва и Европейската седмица на мобилността, с цел да се обърне внимание на водачите да са по-внимателни на пътя и да се ограничат до минимум жертвите на пътнотранспортни инциденти. От 2016 г. до 2019 г. през септември по инициатива на Европейската мрежа на службите на пътна полиция ТISPOL се отбелязва Европейски ден без загинали на пътя. Всеки ден средно по 70 души загиват по пътищата в Европа.

Националният празник на Мексико. Ден на провъзгласяването на независимостта (1810).

Националният празник на Папуа Нова Гвинея. Ден на независимостта (1975).

На този ден в България:

1872 - Цариградската патриаршия обявява Българската екзархия за схизматична (отцепническа). Българската екзархия е създадена по силата на султански ферман от 27 февруари 1870 г. със седалище в Цариград и е призната за официален представител на българската народност в Османската империя. На 11 май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 г. Българската православна църква за схизматична (отцепническа), тъй като не признава върховенството на Вселенския патриарх. На 22 февруари 1945 г. - месец след избирането на новия български екзарх Стефан (21 януари 1945), Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава независимото устройство и самостойна административна уредба (автокефалия) на Българската православна църква.

1907 - В Плевен е открит и осветен параклис-мавзолей "Св. Георги Победоносец" в памет на загиналите руски и румънски воини в боевете около Плевен по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) в присъствието на  княз Фердинанд I и великия княз Владимир Александрович-син на император Александър Втори.  Изграден е в периода 1903-1907 г. в български църковен стил по проект на арх. Пенчо Койчев. В  художественото  оформление участват проф. Жеко Спиридонов, проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки,  Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов.

1913 - В Цариград е подписан договор между България и Османската империя (т.нар. Цариградски мирен договор). С подписването му се уреждат отношенията между двете страни след поражението на България в Междусъюзническата война (1913). Според него освободената през Балканската война (1912-1913) Източна Тракия с Одрин остава под властта на Османската империя. В пределите на България са включени само Свиленградска, Царевска и Малкотърновска околии. Договорът е коригиран и допълнен с ректификацията на българо-турската граница през 1915 г.

1934 - Във Видин е открит мавзолей-паметник на първия български екзарх Антим I, духовен водач и председател на Учредителното народно събрание и на I Велико народно събрание (1879). През 1923 г. Светият синод решава да основе при Видинската митрополия фонд за изграждане на паметник на екзарх Антим I. През 1927 г. са събрани парите за строителството на паметника. Търгът за изграждането му е спечелен от предприемача от София Асен Аврамов. Паметникът е изграден през 1928 г., но не е довършено вътрешното му оформление. През 1934 г. окончателно е завършен, изографисан и вътре е поставена каменна фигура на екзарх Антим I, изработена от скулптора Иван Дудулов.

1937 - С Указ на цар Борис III теренът на естествената писта край с. Враждебна е избран за строителството на летище "София". Датата 16 септември 1937 г. е приета за рождена дата на летището. Изграждането на летището се осъществява под ръководството на Дирекцията по въздухоплаване към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. През 1939 г. е открита първата приемна сграда на летище "София", а през 1941 г. е завършено и летателното поле с грундова писта за излитане и кацане.

1946 - Царското семейство - царицата майка Йоанна, цар Симеон Втори и княгиня Мария-Луиза - напуска България след обявяването на страната за република на 15 септември 1946 г. На 8 септември 1946 г. е произведен референдум за премахване на монархията в България, в който 92,72 процента от участвалите гласуват за република.

1947 - Официална съдебна регистрация на търговската фирма Държавно параходство "Български морски флот" със седалище във Варна. На 25 юли 1892 г. във Варна е учредено Българското търговско параходно дружество. През август 1941 г. е създадено държавното предприятие "Морско крайбрежно плаване" с подразделения във Варна и в Бургас, които през септември 1943 г. се обединяват под общото название "Български морски флот". На 13 март 1947 г. Великото народно събрание приема Закон за национализацията на Българското търговско параходно дружество и през юни същата година то се обединява с държавното предприятие за крайбрежно плаване "Български морски флот", като това става и името на обединената фирма. През 1948 г., след приемането на Закона за национализацията на  частните и кооперативните товарни плавателни съдове, Параходство БМФ става едноличен български корабособственик в акваторията на Черно море. На 8 август 2008 г. българо-германският консорциум "Кей Джи Меритайм Шипинг" купува 70 процента от капитала на "Български морски флот".

2003 - 39-ото Народно събрание приема Закон за защита срещу дискриминацията, с който се регламентира създаването Комисия за защита от дискриминация като специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

2004 - В 14:55 ч. е регистриран първият график за доставка на електроенергия при свободно договорени цени, като първите участници в сделката за покупко-продажба на електрическа енергия са АЕЦ "Козлодуй" и "Юмикор Мед" АД (Пирдоп). 

2009 - В София е учредена Българска фотоволтаична асоциация.
 
2011 - В Стара Загора е открита реставрираната Ески Джамия. Тя е изградена през септември 1409 г. и включва паметници на културата от няколко епохи. През 1927 г. е обявена за старинен паметник според Закона за старините. От 1972 г. е архитектурен паметник на културата, а стенописите в нея са обявени за художествен паметник на културата от национално значение.

2017 - На територията на страната се провежда кампанията "Да изчистим България заедно", в рамките на която са събрани общо 3787,843 тона отпадъци от общо 3582 места, почистени от 89 174 доброволци. По данни на Министерство на околната среда и водите най-много отпадъци са събрани в София - 512,2 тона, на второ и трето място са съответно Пловдив с 460,98 тона и Пазарджик - 354 тона. Следват данните от екоинспекциите във Варна със събрани 303,04 тона, Перник - 288,6, Русе - 287,25, Бургас - 239,04, Хасково - 237,96, Враца - 188,98, Стара Загора - 184,14, Търново - 182,74, Благоевград - 172,83, Шумен - 144,23, Плевен - 126,07, Монтана - 77,5, както и Смолян - 27,460 тона.

2019 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "150 години Българска академия на науките" с номинална стойност 10 лева. Цената на монетата е 78 лв. Автори на дизайна са Пламен Чернев и Преслав Чернев.

2021 - С указ на президента Румен Радев е назначено служебно правителство с министър-председател Стефан Янев. Това е второ по ред служебно правителство на Стефан Янев, което президентът Румен Радев назначава.

2023 - В Севлиево е открит паметник на ген. Никола Генев, командир на Македоно-одринското опълчение от Балканската война (1912-1913).  Скулптурно-архитектурният проект е на скулптора Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. Паметникът е изработен от Борис Борисов в съавторство с Константин Константинов и Деян Тодоров.

На този ден по света:

1810 - Започва войната за независимост на Мексико, колония на Испания от 1522 г. На 16 септември 1810 г. католическият свещеник Мигел Идалго и Костиля, начело на 600 души, освобождава затворниците в гр. Долорес и обявява независимостта на Мексико, призовавайки мексиканците да започнат борба срещу испанските колонизатори. Във войната за независимост на страната се включват повече от 100 000 души. Мигел Идалго и Костиля е заловен и застрелян на 22 декември 1815 г. Движението за независимост продължава под ръководството на полк. Агустин де Итурбиде. На 28 септември 1821 г. е подписана Декларация за независимостта на страната и полк. Агустин де Итурбиде е избран за ръководител на първото правителство на независимо Мексико.

1863 - Открит е Робърт колеж в Цариград (дн. Истанбул), Турция. Това е най-старото американско училище извън САЩ. Основан e от Кристофър Робърт и Сайръс Хамлин. През 1971 г. поради образователна реформа в Турция Робърт колеж е преобразуван в средно училище, като се обединява с основания през 1890 г. Американски колеж за момичета и се премества в неговите сгради в Арнауткьой.
 
1908 - Основан e американският автомобилен концерн "Дженерал Мотърс" от Уилям "Били" Дюрант, американски предприемач, собственик на водеща фабрика за производство на превозни средства, теглени от коне в гр. Флинт, САЩ.

1918 - В Русия е учреден първият орден "Червено знаме" от Общоруския централен изпълнителен комитет на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). Връчва се на граждани на РСФСР "проявили особена храброст и мъжество при непосредствени бойни действия". Впоследствие аналогични ордени са били учредени в останалите съветски републики. През 1924 г. орденът е заменен от общосъюзния орден "Червено знаме". За последен път е връчен през 1991 г.

1941 - Шахът на Иран Реза шах Пахлави абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави и напуска Иран.

1955 - В акваторията на Бяло море от борда на подводницата B-67 в 17:32 ч. СССР изстрелва първата морска балистична ракета Р-11ФМ, която изминава 250 км и се приземява в зададените параметри. Ракетата е конструирана от съветския учен Сергей Корольов, след като на 26 януари 1954 г. ЦК на КПСС и правителството на СССР приемат постановление "За провеждане на проектно-експериментални дейности по въоръжаването на подводниците с реактивно въоръжение (проект "Вълна"). През 1955 г. са осъществени 8 опита. Програмата за изпитания на ракетният комплекс Д-1 с ракетата Р-11ФМ продължава до края на 1958 г., а през февруари 1959 г. е прието решение за въоръжаване на подводниците с този комплекс. Така СССР става първата страна с разположени балистични ракети на своите подводници. От 1958 г. до 1967 г., когато ракетният комплекс Д-1 е снет от въоръжение, са извършени 77 опита с ракетата, от които 59 са признати за успешни.

1963 - Провъзгласена е Федерация Малайзия в рамките на Британската общност. Приета е конституция на новата държава. На 9 юни 1963 г. в Лондон, Великобритания, е подписано споразумение между Великобритания, Малайската федерация, Сингапур, Сабах (Северно Борнео) и Саравак за създаване на Федерация Малайзия в рамките на Британската общност.

1966 - Световна премиера на операта "Антоний и Клеопатра", с която се открива сградата на "Метрополитен опера" в центъра "Линкълн" в Ню Йорк. Дотогава операта се намира на Бродуей.

1975 - Обявена е независимостта на Папуа-Нова Гвинея от Австралия.

1982 - В палестинските бежански лагери Сабра и Шатила в Бейрут, Ливан, произраелските "Ливански сили" извършват кървава разправа над повече от 1500 мирни жители (16 и 17 септември 1982). С решение на Международната конференция за солидарност с народите на Палестина и Ливан 17 септември се отбелязва като Ден в памет на загиналите в Сабра и Шатила в Ливан, на Западния бряг на река Йордан и в някои страни в Европа и САЩ.

1987 - В Монреал, Канада, е подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Документът е ратифициран на 30 юни 1988 г., влиза в сила на 1 януари 1989 г. Според документа развитите страни, които са го ратифицирали, трябва постепенно да спрат производството на веществата, смятани за особено опасни за озоновия слой. От 1995 г. съгласно резолюция A/RES/49/114 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. този ден се отбелязва като Международен ден за защита на озоновия слой.

1992 - Великобритания излиза от Европейската валутна система, в която членува от 1990 г. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда".

1999 - При атентат на шосе "Октябърское" в гр. Волгодонск в Ростовска област в Русия, при който е взривен 9-етажен блок, загиват 18 души, в това число и две деца, 85 са настанени в болница. Общо пострадалите са 310 души.

2002 - В Мюнхен, Германия, е открита пинакотека на модерното изкуство - "Катедрала на светлината", по проект на мюнхенския архитект Щефан Браунсфалст. Думата "пинакотека" е гръцки термин, който означава "библиотека от картини".

2005 - В Барселона, Испания, в присъствието на краля на Испания Хуан Карлос и съпругата му кралица София е открит 142-метровият небостъргач Торе Агбар - третата по височина сграда в града. Строежът на сградата започва през м. март 2001 г. Тя  има 32 етажа  и площ от 50 693 кв. м, облицована е с цветен алуминий и има външни стъклени стени, които отразяват променящите се светлини на града. Архитект на сградата е Жан Нувел.

2006 - В Япония Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи съобщава, че броят на хората в страната, чиято възраст надхвърля 100 години, е 28 395 души, 85,4 процента от които са жени.

2010 - В Истанбул, Турция, на среща на високо равнище на тюркоезичните държави, в която участват президентите на Казахстан, Турция, Азербайджан, Киргизстан и Туркменистан, е създаден Съвет за сътрудничество на тюркоезичните държави. За генерален секретар на Съвета е избран Халил Акънджъ, Турция.

2013 - В Атлантик сити, щата Ню Джърси, САЩ, 24-годишната Нина Давулури е избрана за Мис Америка 2014. Тя е първата етническа индийка, спечелила престижната титла.

2015 - Президентът на Украйна Петро Порошенко подписва указ за разширяване на санкциите срещу Русия и други страни, "причастни към анексирането на Крим и агресията в Донбас". В новия "черен списък" са включени 388 физически и над 100 юридически лица, сред които 29 руски банки. В списъка фигурират 41 журналисти, ръководители на медии и блогъри от Русия и други страни. На тях е наложена забрана за влизане в Украйна и блокиране на активите им в страната за срок от 1 година. В указа се посочва, че включените в списъка журналисти представляват "заплаха за националните интереси, националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост" на Украйна.

2016 - В Женева, Швейцария, Световната метеорологична организация утвърждава два световни рекорда за електрически искрови разряди в атмосферата. Най-дългата мълния, разпростряла се на над 300 км, е регистрирана през 2007 г. в щата Оклахома в САЩ, а най-продължителната по времетраене - над 7,7 секунди, е паднала  на 30 август 2012 . в региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг в южната част на Франция. Според комитета на експертите мълнията над Оклахома от 2007 г. е покрила хоризонтално разстояние от 321 километра, а светкавицата над Южна Франция е била с продължителност 7,74 секунди. От организацията, която е специализиран орган на ООН, изтъкват, че мълниите за пръв път са внесени в официалния архив на екстремалните метеорологични и климатични явления, поддържан от Комисията на Световната метеорологична организация по климатология. В него се регистрират рекордните жеги, студове, скорости на вятъра, количества на валежите и други феномени на климата.

2017 - Полицията в Атина, Гърция, използва сълзотворен газ срещу протестиращи, хвърлящи бутилки със запалителна течност, по време на демонстрация в по случай четири години от убийството на рапъра с леви убеждения Павлос Фисас от поддръжник на ултранационалистическата партия "Златна зора". Около 3000 леви активисти и мигранти се събират на атинския площад "Синтагма и се устремяват към централата на "Златна зора". Протестиращите скандират: "Павлос е жив! Смажете нацистите!" и издигат плакати с призиви за затваряне на централата на партията и за вкарване на членовете й в затвор. Полицейски автобуси и полицаи в екипировка за защита при размирици не позволяват на колоната да достигне сградата.

2019 - Върховният съд в Русия потвърждава 14-годишната присъда на полския гражданин Мариан Радзайевски, обвинен, че е събирал сведения и се е опитал да изнесе части от руска система за противовъздушна отбрана С-300. Мариан Радзайевски е роден през 1977 г. и е ръководил транспортна фирма в североизточния полски град Бялисток. Той е обвинен, че "се е опитвал да получи секретни компоненти от ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300, за да ги изнесе впоследствие в Полша". Според следствието полският гражданин е бил арестуван "на местопрестъплението, докато се е опитвал да осъществи сделка". Мариан Радзайевски е работил за полска организация, която е сред основните доставчици на въоръжените сили и на специалните служби.

2020 - Императорът на Япония Нарухито утвърждава официално състава на новото правителство на страната начело с министър-председателя Йошихиде Суга.

2021 - От космосдрума „Кейп Канаверал“ в САЩ с ракета носител "Falcon-9" американската компания "Спейс Екс" изстрелва пилотираната капсула "Дракон" с първия изцяло цивилен екипаж в орбита. Събитието се излъчва на живо на сайта на компанията. То се състои в рамките на програмата "Inspiration 4" ("Вдъхновение"). Начело на екипажа е 38-годишният милиардер Джаред Айзъкман, основател на компанията за електронна търговия Shift4 Payments. В ролята на "пилот" е Шан Проктър, професор по геонауки, която през 2009 г. кандидатства за програмата на астронавтите на НАСА. Екипажът има медицинско лице - 29-годишната Хейли Арсенау. Четвъртият е 42-годишният Крис Семброски, ветеран от ВВС. Предвидено е четиримата да останат три дни на орбита.

2022 - Парламентът на Казахстан одобрява промени в конституцията, съгласно които се удължава мандатът на президента на страната от пет на седем години, като може да се избира само за един мандат. Променя се името на столицата – от Нур Султан на Астана.
  
Родени на този ден българи:

Георги Томалевски, писател, есеист и публицист (1897-1988).
Един от основателите на Есеистичното общество в България (1935). Автор на студията "Душата на Македония" (1927) и на сборника есета "Всекидневните чудеса" (1941), на повестите "Мраморната чешма" (1976), "Капитан Петко войвода Киряков" (1976), на романите "Един съвременен Одисей", "Един от учениците, Богомил Еремиев"  и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен за неговата литературна и обществена дейност (1967), на орден "Народна република България" втора степен по случай 80-ата годишнина от рождението му и за  неговата литературна дейност (30 септември 1977).

Камен Зидаров (ист. име  Тодор Събев Манев), драматург, поет и преводач (1902-1987).
Директор на Военния театър в София (1945) (дн. театър "Българска армия"). Директор на Народен театър "Кръстьо Сарафов" (1949-1956) (дн. Народен театър "Иван Вазов"), от м. юли 1966 г. е главен драматург на театъра. Работил е като редактор на сп. "Септември" (1956-1960). Член на Президиума на Съюза на българските писатели (СБП) (14 март 1952-6 юли 1962). Член на Управителния съвет на СБП (6 юли 1962-15 април 1966; 25 октомври 1972-10 декември 1987), член на Бюрото на УС на СБП (9 юли 1962-31 март 1964). Автор е на драмите "Царска милост" (1949), "Иван Шишман" (1959), "Калоян" (1968), на стихосбирките "Тишина" (1936), "Антена" (1938), "Септемврийски песни" (1945) и др. Превежда от руски, френски и английски език. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963), "Герой на социалистическия труд на България" (31 август 1974), "Герой на Народна република България" (1982). Почетен гражданин на Сопот (7 юли 1978). Носител на орден "Народна република България" трета степен и първа степен (1959, ноември 1962), на орден "Георги Димитров" (септември 1972), на орден "13 века България" (септември 1987). Носител на "Наградата на София" втора степен за пиесата му "Диана и героят" (1966), на литературната награда "Иван Вазов" за пиесата му "Среща в Рим" (7 юли 1978).

проф. Александър Милев, езиковед, лексикограф и преводач (1904-1980).
Учител във Варна и в София (1930-1945). Научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките (1945). Преподавател по старогръцки и латински език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1967)  и в Духовната академия в София (1971-1980). Автор е на "Гръцките съществителни имена в българския език" (1955), "За авторството на Пространното Климентово житие" (1957) и др. Превежда от латински език "Италианска легенда" от епископ Гаудерик (1961), от старогръцки "Пространно житие на Климент Охридски" от Димитър Хоматиан (1961) и др. Съставя "Латинско-български речник" (1937), "Речник на чуждите думи в българския език" (1958) и др.

отец Пахомий (светско име Иван Григоров Вълчев), български църковен деец (1922-2008).
Приема монашество през 1950 г. До 1953 г. е клисар в Троянския манастир. От 1 август 1953 г. е игумен на манастира "Св. Дух" край гр. Годеч, Софийско. На 27 октомври 1960 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 1 ноември 1960 г. - за йеромонах в патриаршеската капела "Св. Николай Мирликийски".  Служи в българския Зографски манастир в Света гора в Атон, където е библиотекар (10 септември 1966-10 март 2008). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" с огърлие (2005).

Станислав Сивриев, писател и военен деец (1924-1989)
Офицер в Българската народна армия (1945-1958). Председател на Дружеството на писателите в Габрово (1973-1978).  Печата за пръв път през 1942 г. в сп. "Българска реч". Сътрудничи на военния и литературен периодичен печат. Работи в сп. "Български воин". Автор е на 21 книги " Петко войвода" (1959), "Хората са навсякъде" (1963), "Завръщане след бягството (1967),  "Светът е стар" (1968), "Докато косих ливада" (1983), "Ръжено кафе" (1985) и др. Депутат в  8-ото Народно събрание  (1981-1986). Носител на орден "Народна република България" трета степен (октомври 1974), на орден "Георги Димитров" (1984). На 11 април 2009 г. в родния му град Златоград тържествено е открит барелеф на писателя.

Петко Петков, музикант (1947-2014).
Започва кариерата си като басист в оркестър "Метроном", бил е асистент в шоуто на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците", музикален редактор в шоуто "Полет над нощта". Дългогодишен музикален редактор на Българската национална телевизия.

Павел Панов, футболист и треньор (1950-2018).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Септември" (София), "Спартак" (София), "Левски" (София), "Хасково" (Хасково) и "Арис Солун" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 44 мача и отбелязани 13 гола. Печели златен медал от Европейското първенство за юноши през 1969 г. в Германия с националния отбор по футбол. Футболист на България за 1977 г. Треньор е от 1986 г.

Красимир Крумов-Гец, режисьор и писател (1955-2015).
Бил е преподавател в Германската филмова и телевизионна академия в Берлин. Сценарист и режисьор на филмите "Екзитус" (1989), "Мълчанието" (1991), "Забраненият плод" (1994), "Под едно небе" (2003), "Смисълът на живота" (2005), "Нощ и ден" (2006), "Вътрешен глас" (2008, сценарист), "Светото семейство" (2010).  Автор е на книгите "Поетика на киното" и "Поетика на българското кино". Носител на Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източно европейско кино в Котбус, Германия, за филма "Мълчанието" (1992), на наградата на независимите собственици на кина от Международния фестивал Майнхайм-Хайделберг за филма "Под едно небе" (2003), на наградата за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София за филма "Под едно небе" (2003), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино "Златна роза"  за филма "Светото семейство" (2010), на наградата на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм (2010), на наградата "Бронзов Витяз" на кинофорума "Златен Витяз" в град Курск, Русия (2011) и др.

Любомир Минчев, състезател по баскетбол и треньор (1971).
През баскетболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Славия" (София), "Плама" (Плевен). Треньор на мъжкия национален отбор по баскетбол (март 2016-юни 2019). През 2017 г. печели като треньор на мъжете с "Берое" (Стара Загора) Купата на България. Това се случва за първи път в историята на старозагорския клуб.

Марияна Николова, юрист и политик (1975).
Била е юрисконсулт в "Топлофикация - София" АД. Началник на кабинета на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика (май 2017-21 ноември 2018). Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика (21 ноември 2018-12 май 2021). Министър на туризма (24 юли 2020-12 май 2021).

доц. Орхан Исмаилов, юрист и политик (1979).
Заместник-председател на Държавна комисия по сигурността на информацията (2003-2007). Заместник-председател на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (2007-2012) и неин член (17 май 2012-14 ноември 2014). Заместник-министър на отбраната (14 ноември 2014-27 януари 2017). Автор е на повече от 20 научни труда в областите на организирането и управлението на системата за защитата на информацията в организациите, формализирането на управлението на документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, защитата на информацията в компютърните системи и мрежи и приложението на информационните технологии в различни области. От 27 ноември 2016 г. е председател на Народна партия "Свобода и достойнство".

Илхан Кючюк, политолог и политик (1985).
От 2005 г. е член на Младежкото Движение за права и свободи (МДПС). Член на Централния оперативен съвет на МДПС с ресор "Вътрешна политика, медийна политика и PR" (2009-2012). Заместник-председател на Национален младежки форум (2011-2013). Председател на МДПС (2012-2020). Член на Европейския парламент (2014-2024). Носител на наградата евродепутат на годината в категория "Култура и медии" на Европейския парламент (март 2018). Заместник-председател на Партията на европейските либерали (АЛДЕ) (2015-2021). От 11 юни 2021 г. е съпредседател на АЛДЕ. Носител на наградата евродепутат на годината в категория "Култура и медии" на Европейския парламент (март 2018). От 2024 г. е заместник-председател на ДПС.  От 16 юни 2024 г. е член на Европейския парламент. На 23 юли 2024 г. е избран за председател на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент.

На този ден са родени и:

ген.-фелдмаршал Михаил Кутузов, руски пълководец (1745-1813).
Герой от Отечествената война на Русия срещу френската армия на Наполеон Бонапарт. Главнокомандващ руската армия (от 20 август 1812).

Албрехт Косел, немски химик и физиолог (1853-1927).
Носител на Нобелова награда за медицина или физиология за 1910 г. за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции.

Надя Буланже, френски диригент, композитор, пианист и педагог (1887-1979).

Джордже Джорджеску, румънски диригент (1887-1964).

Франс Емил Силанпя, финландски писател (1888-1964).
Автор е на романите "Слънце и живот" (1916), "Свещена простота" (1919), "Хора в лятната нощ" (1934), "Август" (1941), "Красота и нищета на живота" (1945). Носител на Нобелова награда за литература за 1939 г.
 
Стефан Зорян (ист. име Стефан Аракелян), арменски писател (1890-1967).
Академик на Академията на науките на Арменската ССР (1965).

Александър Корда, британски режисьор, продуцент и сценарист (1893-1956).
Известен е с филмите "Личният живот на Хенри VIII" (1933), "Рембранд" (1936). Снима и комедии и научно-фантастични филми.

Алберт Сент-Дьорди, американски биохимик от унгарски произход (1893-1986).
Откривател на витамин С (аскорбиновата киселина)(1932). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1937 г. за откритията му, свързани с биологичното окисление, главно за откриването на витамин С и катализата на фумаровата киселина.

Ли Куан Ю, сингапурски политик (1923-2015).
Един от основателите и пръв генерален секретар на Партията на народното действие (21 ноември 1954-1 ноември 1992). Министър-председател на Сингапур (3 юни 1959-28 ноември 1990). Старши министър (28 ноември 1990-12 август 2004). Министър-наставник (12 август 2004-21 май 2011).

Раул Котар, френски оператор и режисьор (1924-2016).

Лорън Бакол (ист. име Бети Джоан Пърски), американска актриса (1924-2014).
Модел на корицата на модното списание "Харпърс Базар" през 1943 г. благодарение, на която е открита от режисьора Хауърд Хоукс. Той й дава екранния псевдоним Лорън Бакол и я ангажира за първото й участие в киното, когато тя е на 19 години. Дебютира през 1944 г. с филма "Да имаш и да нямаш" с участието на Хъмфри Богарт. В 60-годишната си кариера е участвала в над 30 филма, сред които "Как да се омъжиш за милионер" (1953), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Прет-а-порте" (1994), "Догвил" (2003), "Мандерлей" (2005), телевизионния сериал "Семейство Сопрано" (2008) и др. Носителка на почетна награда "Оскар" за цялостна кариера (2009) и на две награди "Тони" за участието й в мюзикълите "Аплауз" (1970) и "Всичко за Ева" (1981).

Би Би Кинг (ист.име Райли Бен Кинг), американски певец и китарист (1925-2015).
Заради неговия неповторим стил на изпълнение, включващ изтънчено вибрато, изящни сола, съпроводени със силни акорди, той е наречен "кралят на блуса". Той свири на своите китари марка "Гибсън", които нежно нарича Лусил. Носител на 15 награди "Грами".

Чарлз Хохи, ирландски политик (1925-2006).
Министър-председател на Ирландия (11 декември 1979-30 юни 1981; 9 март-14 декември 1982; 10 март 1987-11 февруари 1992).

Питър Фолк, американски актьор (1927-2011).
Става известен с ролята на лейт. Коломбо от едноименния сериал. Поредицата се снима през 1971-1977 г. и по-късно през 1989 -1994 г. Участвал е във филмите "Робин и седемте гангстера" (1964), "Голямото рали" (1965), "Евтиният детектив" (1978), "Играчът" (1992), "Корки Романо" (2001), "Фаворитът" (2002), "Следващ" (2007), "Американска иглика" (2009) и др. Носител на награда "Еми" (1962, 1972, 1975, 1976, 1990). Носител на награда "Златен глобус" (1973).

Мики Рурк (Филип Андре Мики Рурк, младши), американски актьор (1952).
Участвал е във филмите "1941" (1979) на Стивън Спилбърг, "Вратите на рая"(1980) на Майкъл Чимино, "Телесна топлина" (1981), "Вечеря" (1982), "Рибка-боец" (1983), "Папата от Гринуич Вилидж" (1984), "Годината на дракона" (1985), "Девет седмици и половина" (1986), "Ангелско сърце" (1987), "Муха на бара" (1987), "Дива орхидея", "Харлей Дейвидсън и Марлборо Мен", "Бели пясъци", "9 1/2 седмици II" (1997), "Едно Време в Мексико" (2003), "Мъж на Прицел" (2004), " Домино" (2005), "Град на Греха" (2005), "Смъртоносен изстрел" (2006), "Град на Греха 2" (2006), "Железният човек 2" (2010), "Непобедимите" (2010) и др.

Дейвид Копърфилд, американски илюзионист (1956).
Удостоен е с рицарско звание от  правителството на Франция (24 април 2000). Той е единственият илюзионист, удостоен със звезда на Алеята на славата (25 април 1995). Удостоен е с наградата "Жива легенда" на Библиотеката на Конгреса в САЩ (24 април 2000). Вписан е 11 пъти в Книгата на рекордите на Гинес. Носител е на 21 награди "Еми".

Ричард Маркс, американски певец, музикант и композитор (1963).
Получава популярност през 1987 г. с дебютния си сингъл "Don`t mean nothing", от който продава над 3 млн. копия. От 1987 г. до 1990 г. поставя рекорд с броя на хитовете си в "Билборд". Той става първият мъж солопевец, успял да вкара в класацията 7 песни в топ 5, от тях три са били под номер едно - Hold fn to the nights, Satisfied и Right here waiting. Продал е над 30 млн. екземпляра от албумите си.

Карл-Хайнц Ридле, немски футболист и треньор (1965). 
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Марк Антъни (ист. име Марко Антонио Муньос), американски певец, композитор и актьор (1968).
Носител на четири награди Грами (1999, 2005, 2020, 2023).

Радослав Забавник, словашки футболист (1980).

Това е денят на смъртта на:

Киприан, български книжовник и църковен деец (1330-1406).
Киевски и Литовски митрополит (1375), Московски и Всерусийски митрополит (1390). Радетел на идеята за обединение на всички християни срещу османските завоеватели, за свикването на Вселенски събор в Русия. Пренася в Русия идеите на Евтимий Търновски за ревизия на богослужебните текстове, провежда неговата правописно-езикова реформа. Канонизиран от Руската православна църква (1472).  Преписва много български преводи от 14 в. - служебник, требник, Лествица и др.

Томас де Торквемада, испански монах от Доминиканския орден (1420-1498).
Първият велик инквизитор на Испания (1483-1498). При него са осъдени от Инквизицията и изгорени на клада над 8000 души, изгонени са евреите от Испания и са унищожени стотици книги.

Габриел Фаренхайт, немски физик (1686-1736).
През 1709 г. изобретява спиртния термометър, а през 1714 г. - живачния. През 1724 г. той предлага температурна скала, която е кръстена негово име. По тази скала температурата на замръзване на водата е 32 градуса по Фаренхайт (записва се като 32рF), а точката на кипене е 212 градуса. Така точките на кипене и топене имат разлика от 180 градуса. По тази причина единицата за тази скала, един градус по Фаренхайт, е 5/9 от един келвин (или на един градус по Целзий).
 
Михаил Авенариус, руски физик (1835-1895).

Карлуш Антониу Гомеш, бразилски композитор, основоположник на бразилската национална опера (1836-1896).
Основател на театър "Национална опера" (1860). Автор на химна "Да живее Бразилия" (1876), на операта-балет "Гуарани" (1870), на оперите "Нощ в замъка" (1861), "Салватор Роза" (1874), на музикалните комедии "На луната" (1868), "Електрически телеграф" (1871) и др.

Роналд Рос, британски бактериолог (1857-1932).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1902 г. за трудовете му върху маларията, в които показва как болестта прониква в организма и полага основа за успешни изследвания и методи за борба с нея.

Джеймс Джинс, британски физик и астроном (1877-1946).
Автор е на космогоничната хипотеза (хипотезата на Джинс) - теорията за гравитационната неустойчивост.

Григор Чешмеджиев, български юрист, писател и политик (1879-1945).
Адвокат в София (1908-9 септември 1944).  Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913). Депутат от 18-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1919-1934). Министър на социалната политика (9 септември 1944-26 август 1945). Редактира сп. "Пролетна заря", в. "Неделна епоха". Участва в редактирането на в. "Съзнание" (1898-1916, 1918-1934), в. "Камбана" (1907-1919, 1925-1935), сп. "Социалдемократ" (1920-1928), в. "Епоха" (1922-1925), в. "Трибуна" (1936). Автор е на сборници с разкази, на романите "Синовете на Балкана" (4 ч., 1926), "Навечерието на хаоса" (1928) и др.

Павло Тичина, украински поет (1891-1967).

Олга Спесивцева, съветска балерина (1895-1991).

Жан Пиаже, швейцарски психолог (1896-1980).
 
проф. Кръстьо Кръстев, български инженер ядрен физик (1900-1969).
Автор е на откритието  електромагнитна пулсация, което позволява точна артилерийска стрелба, а по-късно в знак на уважение към българина наричат откритието му "Ефектът на Кръстев".  За него е удостоен със златен медал за наука от  Министерството на войната (1933). Под негово ръководство се откриват три завода в София - завод за електротехническо оборудване "Едисон", за химикали и лекарства "Алтрос" и електрохимически завод "Аляска". От 1944 до 1947 г. живее в Италия. През 1947 г. заминава за Канада, където е назначен за директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. се установява в САЩ и застава начело на научноизследователския институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн. Малко след това е привлечен като специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ. На 11 септември 1962 г. Кръстьо Кръстев и семейството му получават американско гражданство. Удостоен с Наградата за изключителна служба - най-високото отличие, което Американската армия дава на цивилен гражданин.

Джон Бернал, британски физик (1901-1971).

Ценко Бояджиев, български художник живописец (1902-1972).
Работи в областта на портрета, композицията, пейзажа, натюрморта, приложната графика, както и като художник-постановчик на филми. Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1965), "Народен художник" (1972). Носител на "Наградата на София" първа степен за 1965 г.  за картината  му "Градинката пред ЦДНА" (1966).

Любен Гайдаров, български художник (1906-2004). 
Основател и ръководител на групата на пернишките художници (1964-1966). Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща основно теми из живота на миньорите - "Миньор-ударник" (1949), "След смяна" (1969) и др. Създава натюрморти "Отворен прозорец" (1968), "Миньорски натюрморт" (1969) и портрети "Автопортрет" (1947) и др. Носител е на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и първа степен (1966), на наградата от Съюза на българските художници за живопис (1965), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002) и др. Почетен гражданин на Самоков (24 юни 1988) и на Перник (1996).

Петър Шапкарев, български икономист (1908-1997).
Ръководител на Статистическата служба на Столичната община (1940-1943). Ръководител на отделение в Стопанската камара (1943-1944) и на отдел в камарата(1945-1947), плановик в Държавна планова комисия (1948-1956). Преподавател във Висшия икономически институт в София (1956-1976) и във Висшия финансов стопански институт в Свищов (1956-1958). Създател и ръководител на Икономико-математическа лаборатория в Икономическия институт при Българската академия на науките (1962-1976). Председател на Македонския научен институт в България (1990-1997).

Карло Адзелио Чампи, италиански политик (1920-2016).
Управител на Италианската банка (1979-1993). Министър-председател на Италия (29 април 1993-10 май 1994). Министър на туризма и развлеченията (28 април 1993-5 октомври 1994). Министър на вътрешните работи (19 април 1994-10 май 1994). Министър на държавното съкровище (17 май 1996-21 октомври 1998). Министър на бюджета и икономическото планиране (17 май 1996-21 октомври 1998). Министър на държавното съкровище, бюджета и икономическото планиране (21 октомври 1998-13 май 1999). Президент на Италия (18 май 1999-15 май 2006). Пожизнен сенатор (2006-2016).

Мария Калас (ист. име Мария Сесилия София Анна Калогеропулус), американска оперна певица от гръцки произход, сопран (1923-1977).
Пяла е на сцените на най-известните оперни театри - "Ковънт гардън" (Лондон, Великобритания), "Метрополитен опера" (Ню Йорк, САЩ), "Ла скала" (Милано, Италия) и др.

Едуард Олби, американски драматург (1928-2016).
Автор е на над 25 пиеси, в които е оспорил такива стожери на американската култура като брака, възпитанието на децата, религията и охолния живот на висшата класа. Носител на театралната награда "Тони" за най-добра пиеса за "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1962). Трикратен носител на литературната награда "Пулицър" за "Деликатно равновесие" (1967), "Морски пейзаж" (1975) и "Три високи жени" (1991).

Румяна Узунова, българска писателка, журналистка и литературен критик (1936-1995).
Редактор във в. "Учителско дело" (1961-1963). Учителка в Техникума по автоматика в София (1964-1974). Редактор на в. "Литературен фронт" (1971-1974). Работи в агенция "София прес" (1978-1980).  През 1980 г. емигрира по политически причини във Франция. Работи в българската редакция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия (1982-1995), на която е ръководител от 1991 г. През периода 1988-1989 г. е един от катализаторите на политическите процеси сред опозиционно настроените българи чрез стотиците си интервюта и репортажи. Автор е на книгата  "Убийство в стил рококо" (2007).

Клайв Синклер, британски инженер (1940-2021).
Сред революционните изобретения на Клайв Синклер е първият преносим електронен калкулатор, създаден през 1972 г., който работи с батерии за слухови апарати. Изобретява компютрите "Синклер ZX80" (1980), "ZX81" и "ZX Спектрум 48К" (1982). Удостоен с рицарско звание (1983).

Симеон Пешов, български инженер и предприемач (1941-2020).
Работил е в Изчислителния център за строителството. От 1990 г. е член на Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор, а от 2001 г. до смъртта си - президент на Управителния съвет на "Главболгарстрой" АД, София.  Един от учредителите (2001) на бизнесклуб "Възраждане". Председател на Фондация "Възраждане на Белчин", която участва в изграждането на комплекса "Цари Мали град" на хълма "Св. Спас" над с. Белчин. Председател на Управителния съвет на Българска строителна камара (от 2006 г. Камара на строителите в България) (9 май 2003-24 юни 2010), и неин почетен председател (24 юни 2010-16 септември 2020). Избран е за "Бизнесмен на България" в конкурс, организиран от в. "Икономически живот" (2003). Носител на приз "Буров" за индустриално управление за 2006 г. на Фондация "Атанас Буров", на наградата за принос в развитието на българската и европейска култура "Златен Перперикон" на Международния фестивал на изкуството и културата "Перперикон" (26 юни 2011).  Носител на отличието "Строител на годината" в конкурса на сп. "1 към 1 в строителството" (2012).

Цветан Голомеев, български плувец и треньор (1961-2010).
Рекордьор на България в плуването на 50 метра и 100 метра свободен стил в 50-метров басейн. На европейското първенство през 1985 г. в София, България,  е 4-и в щафетата 4 х 200 м свободен стил заедно с Валентин Кочанов, Петър Кочанов и Камен Атов.
/МГ, АЯ/