site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 септември в историята

15 септември 2023 г., петък, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Никита. Преп. Филотей. Св. мчк Леонид.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с лимфома. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на американския актьор Роб Лоу под патронажа на международната организация Коалиция за борба с лимфома, за да се повиши информираността на международната общност за видовете лимфоми, техните симптоми и начините за диагностика и лечение. През 2024 година кампанията за деня е посветена на емоционалните ефекти от живота с лимфома и е под мотото: "Време е за малко честен разговор".

Международният ден на демокрацията. Отбелязва се от 2008 г. с резолюция A/RES/62/7 на Общото събрание на ООН от 8 ноември 2007 г., приета по повод 20-годишнината от първата Международна конференция на страните с нова или възстановена демокрация в Манила, Филипини (3-6 юни 1988) с цел насърчаване на демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи.

Националният празник на Гватемала. Ден на независимостта (1821).

Националният празник на Коста Рика. Ден на независимостта (1821).

Националният празник на Никарагуа. Ден на независимостта (1821).

Националният празник на Салвадор. Ден на независимостта (1821).

Националният празник на Хондурас. Ден на независимостта (1821).

На този ден в България:

1882 - В Пловдив официално е открит Регионалният археологически музей - една от първите културни институции в България.
Идеята за създаването на музей в Пловдив е на българския възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди "Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей". Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела - археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Регионална народна библиотека "Иван Вазов". От 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на "Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия". Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е руският публицист и обществен деец Александър Башмаков (1882-1883). Официалното откриване на нововъзникналото учреждение е на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство.

1923 - Във Виена, Австрия, излиза бр. 1 на седмичника "Земеделско знаме" на български език. Орган на задграничното представителство на Българския земеделски народен съюз, съставено от Райко Даскалов и Коста Тодоров. Издава се в чужбина до 18 ноември 1928 г.

1946 - 26-ото Обикновено народно събрание провъзгласява България за Народна република съгласно резултатите от проведения на 8 септември 1946 г. референдум за формата на държавно управление. Според Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г., България е конституционна монархия. С референдума от 8 септември 1946 г., на който 92,72 процента от участвалите гласуват "за" република, се променя формата на държавното управление в България - монархическата институция е заменена с републиканска. За временен председател на Народната република е избран Васил Коларов.

1946 - Излиза бр. 1 на в. "Труд" като орган на Общия работнически професионален съюз.
Наследник е на в. "Труд", излизал от 1 март 1936 г. до 5 септември 1944 г. като  орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза като в. "Знаме на труда" на създадения  на 16 септември 1944 г. Общ работнически професионален съюз. От 15 септември 1946 г. е преименуван на "Труд". От  18 декември 1951 г. е орган на Централния съвет на професионалните съюзи, а от 10 март 1972 г. - на Българските професионални съюзи. От 9 март 1992 г. е издание  на "Медиа холдинг" АД. От 3 януари 1994 г. се нарича "Дневен труд", а от 1 януари 2009 г. е "Труд". От 1998 г. към вестника излизат регионални издания за Благоевград, Перник и Кюстендил; Бургас, Ямбол и Сливен; Варна и Добрич; Пловдив, Пазарджик и Смолян; Стара Загора, Хасково и Кърджали; Шумен, Разград и Търговище; Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч; Видин, Враца и Монтана. От 1 септември 2009 г. до 2011 г. регионалните издания излизат  под името "Твоят ден". От 2012 г. на тяхно място вестникът включва страници "Региони", посветени на тези градове. Издание на "Труд медиа" ЕООД.

1947 - Влиза в сила мирният договор между България (заедно с бившите съюзници на Германия в Европа - Италия, Румъния, Унгария и Финландия), от една страна, и страните от антихитлеристката коалиция (САЩ, Великобритания, Франция и Съветският съюз), победителки във Втората световна война (1939-1945), от друга страна. Договорът е подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж, Франция, от българска делегация в състав Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет, от една страна, и от упълномощените представители на Съюзените и сдружени сили, от друга. Проектът на договора е изработен от министрите на външните работи на СССР, САЩ, Великобритания и Франция и разгледан на Парижката мирна конференция (29 юли-15 октомври 1946). Окончателният текст е уточнен на сесията на Съвета на министрите на външните работи на СССР, САЩ, Великобритания и Франция, в Ню Йорк, САЩ (4 ноември-12 декември 1946). Съгласно Член 1 на договора границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., страната се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия.

1963 - Във Велико Търново е открит Висшият педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Създаден е с Постановление 162/27 септември 1962 г. на Министерския съвет. Утвърден е с Указ 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН. С Указ 586/13 октомври 1971 г.  на  Държавния съвет  на Народна република България се преобразува във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".

1964 - С Указ 546 на Президиума на Народното събрание от 11 септември 1964 г. в Държавен вестник е обнародван Закон за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип, приет от 4-ото Народно събрание на 7 септември 1964 г. За градове се обявяват следните селища: Батак, Белене, Вършец, Гара Каспичан, Гара Костенец със с. Момин проход, Гара Кричим, Гара Септември, Полски Тръмбеш, Раднево, Своге, Сливница, Твърдица, Чепеларе, Хисаря и Якоруда. За селища от градски тип са обявени 40 населени места.

1971 - България установява дипломатически отношения с Екваториална Гвинея.
1995 - Официално стартира първата GSM мрежа в България. Началото е поставено от компанията "Мобилтел" (дн. "А1 България") с шест базови станции, покриващи централните части на София.

2011 - В Шумен министър-председателят Бойко Борисов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и генералният директор на БТА Максим Минчев откриват регионален пресклуб на Българската телеграфна агенция.

2015 - В София министър-председателят Бойко Борисов открива конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа". Във форума участват заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, заместник министър-председателят Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на външните работи Даниел Митов. В конференцията се включват над 400 души, сред които 30 посланици на държави от четири континента, представители на 50 институции от България и от региона, на 15 неправителствени организации и 40 медии.

2017 - В София на заседание на Консултативния съвет за индустриална стабилност и растеж е обсъдено разработването на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция чрез създаването на сайт Индустрия 4.0. Членовете на Съвета  са обсъдили и създаването на работна група за разработването на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция Концепцията  за Индустрия 4.0 е въвеждане на ново поколение цифрови технологии в производствения сектор и включва технологични решения и бизнес модели, които допринасят за качествено нови форми на икономическа активност.

2018 - Край Казанлък се открива първият национален събор на запасното войнство. Присъстват президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, народни представители, кметът на община Казанлък Велина Стоянова, висши офицери от Българската армия, представители на Министерството на вътрешните работи, ветерани, членове на военнопатриотичните организации и много граждани. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов отличава и награждава с юбилейни медали "100 години Първа световна война" генерал-майор о. з. Димитър Бояджиев, бригаден генерал о. з. Янко Янев, майор о. з. Стефко Михайлов, майор о. з. Евгени Пейчев и старшина о. з. Методи Глишков. В проявата участват и военнослужещи от Специалните сили, които демонстрират бойни техники и елементи от изпълнявани от тях операции.

2019 - В София на двудневно официално посещение пристига министърът на външните работи на Индонезия г-жа Ретно Марсуди. Това е първо посещение на министър на външните работи на Индонезия в България от 25 години насам. Ретно Марсуди има среща със заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева, с министър-председателя Бойко Борисов и с президента Румен Радев. Участва и в българо-индонезийския бизнес форум заедно с министъра на икономиката Емил Караниколов.

2020 - Президентът Румен Радев налага вето на промените в Закона за съдебната власт, приети от Народното събрание на 3 септември 2020 г. Приетите промени дават възможност изборните членове на Висшия съдебен съвет след края на мандата им или при предсрочното им прекратяване по основателни причини да получават повишение т.е. да бъдат назначени в съдебната система на длъжност, с една степен по-висока от тази, която са заемали, преди да бъдат избрани във ВСС. Държавният глава изтъква в мотивите за ветото, че новата редакция продължава противоречието с конституционните принципи, включително с равенството и недопускането на привилегии, основани на лично или обществено положение.

2021 - Народното събрание гласува промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Според приетите текстове Бюрото за защита на свидетелите става самостоятелна организационна структура - Бюро по защита на застрашени лица, и преминава на подчинение от главния прокурор към министъра на правосъдието, който назначава ръководителя и служителите в него.
 
На този ден по света:

1821 - В хода на войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826) е провъзгласена независимостта на Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас. Датата е обявена за национален празник в тези страни и се отбелязва като Ден на независимостта.

1847 - Десант на американски войски в хода на Американско-мексиканската война (1846-1848). Завзета е столицата Мексико. На 2 февруари 1848 г. между САЩ и Мексико е подписан Договор за мир (т. нар. мирен договор Гуаделупе-Идалго), според който Мексико отстъпва на САЩ срещу 15 млн. долара повече от половината от територията си - 23 млн. кв. км (днешните щати Тексас, Ню Мексико, Калифорния, Невада, Юта, Аризона и западната част на щата Колорадо).

1884 - В Сърбия е пусната в движение първата железопътна линия между Белград и Ниш на "Железнице Сърбие". Железопътната линия в Сърбия е дълга 4093 км, от които са електрифицирани 1279 км.

1903 - Основан е "Гремио" - Порту Алегре, бразилски футболен клуб.

1920 - Основан е "Тромсьо", норвежки футболен клуб.

1945 - В Ханой е основана Виетнамската информационна агенция (ВИА).

1965 - Във Ватикана по време на 4-ата заключителна сесия на Втория Ватикански събор (1962-1965) папа Павел VI основава Епископският синод - постоянно действащ консултативен орган на Римокатолическата църква, представляващ епископите от цял свят. Задачата му е да подпомага папата в управлението на църковните въпроси.

1971 - Протести на остров Амчитка в Аляска срещу провежданите там ядрени опити на САЩ, организирани от група активисти. Датата се приема за създаване на Международната организация за защита на околната среда "Грийнпийс".

1973 - В Швеция Карл Густав Фолке Хубертус се възкачва на престола под името Карл ХVI Густав. Той е седми представител на управляващата династия Бернадот от 1818 г.

1982 - Първа официална среща на папа Йоан Павел Втори с палестинския лидер Ясер Арафат.

1995 - Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев издава указ "За столицата на република Казахстан", с който гр. Акмола, считано от 20 октомври 1997 г., е обявен за столица на страната на мястото на Алма Ата. На 6 май 1998 г. гр. Акмола е преименуван на гр. Астана.

2000 - Открити са 27-ите летни Олимпийски игри в Сидни, Австралия. Игрите завършват на 1 октомври 2000 г. В тях участват 10 651 спортисти (4069 жени и  6582 мъже) от 199 държави, които се състезават в 28 вида спорт.
Спортистите от България печелят 13 медала - 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови в 7 вида спорт. Олимпийски шампиони стават Таню Киряков (стрелба), Гълъбин Боевски (вдигане на тежести), Мария Гроздева (спортна стрелба),  Армен Назарян (борба класически стил) и Тереза Маринова (лека атлетика - троен скок). Сребърни медали печелят Георги Марков (вдигане на тежести), Румяна Нейкова (гребане), Алан Цагаев (вдигане на тежести), Серафим Бързаков ( борба свободен стил) и Петър Мерков (кану-каяк), който печели два сребърни медала на  1000 м едноместен каяк  и 500 м едноместен каяк. Състезателят по спортна гимнастика Йордан Йовчев печели два бронзови медала на земя и халки.

2003 - Между Сеул в Република Корея и Пхенян в КНДР е осъществен първият търговски полет от разделянето на Корейския полуостров през 1953 г. Самолет на севернокорейската авиокомпания "Корио Еърлайнс" каца на международното летище в Сеул, а след това се връща в Пхенян със 114 южнокорейски туристи на борда.

2005 - Върховният съд на Израел постановява правителството да преначертае трасето на част от защитната стена, която изгражда на Западния бряг на река Йордан. Според съда правителството трябва "да потърси други варианти" за трасето на стената в района на гр. Калкилия (северната част на Западния бряг), която в момента създава палестински "анклав". Живеещите в околните села палестинци твърдят, че е блокиран достъпът им до останалата част от палестинските територии.

2006 - По време на 14-а среща на високо равнище в Хавана, Куба, Движението на необвързаните страни единодушно избира Фидел Кастро за председател на организацията за срок от три години. Той поема председателството на Движението на необвързаните страни за втори път - първият е в периода 1979-1983 г.

2012 - Започва преброяване на населението в Куба, което продължава до 24 септември 2012 г. Това е първото преброяване от 2002 г. насам. Събирането на данните се осъществява в 1578 участъка, на които е разделена страната. Преброяването се извършва от над 53 000 студенти, а информацията се обработва от 16 специалисти. При преброяването се събират данни и за жилищния фонд. Първото преброяване на населението в Куба е проведено през 1774 г., когато жителите на острова са малко над 170 000 души.

2013 - Организацията "Световни рекорди Гинес" съобщава, че на 112-годишна възраст е починал най-възрастният човек в света - Салустиано Санчес-Бласкес. Бившият музикант и миньор Санчес-Бласкес, по прякор Късия, е обявен официално за най-стария жител на Земята, когато през м. юни 2013 г. умира Джироемон Кимура на 116 години. Салустиано Санчес-Бласкес умира на 13 септември 2013 г. в старчески дом в Гранд айлънд в щата Ню Йорк. Водещ кандидат да бъде признат за най-стария мъж в света е 111-годишният италианец Артуро Ликата. По данни на "Гинес" най-старата жена в света към момента е 115-годишната Мисао Окава от Япония.

2015 - Унгария обявява извънредно положение в две от южните си области по границата със Сърбия заради миграционната криза, давайки специални правомощия на полицията. По официални данни от полицията 200 778 мигранти са проникнали на унгарска територия от 1 януари 2015 г., повечето през сръбската граница, като по-голямата част от тях са продължили пътя си към Западна Европа.

2016 - Във Вашингтон, САЩ, се провежда Международна конференция за океаните, на която повече от 20 държави обявяват създаването на 40 нови морски резервата по света с цел предпазването на световния океан от климатичните промени и замърсяванията. Предвидено е да бъдат отделени близо 740 000 квадратни километра океанска площ за нови резервати. Президентът на САЩ Барак Обама обявява създаването на резерват в Атлантическия океан, простиращ се на 12 700 квадратни километра, който ще позволи опазването на голям брой китове, морски костенурки и корали. Тази област е обект на множество научни изследвания, благодарение на които бяха открити три подводни каньона, по-дълбоки от Гранд каньон, и четири подводни планини, които предлагат убежище на голям брой редки и застрашени видове.

2017 - Европейският съюз приема програма на стойност два милиона евро за защита на културното наследство на Косово. Програмата, приета в рамките на Инструмента за принос към стабилността и мира, е предназначена за продължаване на рехабилитацията на важни културни и религиозни места, за развитие на културата и селския туризъм, както и за ангажиране на общностите да работят за защита на културното наследство.

2019 - Президентът на Сирия Башар ал Асад обявява амнистия и намаляване на присъдите за всички престъпления, извършени преди 14 септември 2019 г. Предвидено е смъртните присъди да бъдат заменени с доживотен затвор, а доживотният затвор - с 20-годишни присъди. Затворниците, страдащи от неизлечими болести, ще бъдат освободени. Обещана е амнистия на дезертьорите от армията, които се предадат в тримесечен (за намиращите се в Сирия) и в шестмесечен срок (за намиращите се в чужбина).

2020 - Във Вашингтон, САЩ, на церемония на открито на Южната морава пред Белия дом, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху подписва исторически споразумения за нормализиране на отношенията с Обединените арабски емирства и Бахрейн под егидата на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Бенямин Нетаняху подписва двустранните споразумения с министъра на външните работи на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян и с министъра на външните работи на Бахрейн Абдел Латиф ал Заяни.

2021 - Президентът на САЩ Джо Байдън, министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън и министър-председателят на Австралия Скот Морисън обявяват създаването на тристранно партньорство в сферата на сигурността в Индо-Тихоокеанския район. Инициативата е наречена AUUKUS (от наименованията на Австралия, Великобритания и САЩ). Сътрудничеството предвижда обмен на информация между министерствата на отбраната и на външните работи на трите страни, както и сътрудничество в кибер пространството, в сферите на изкуствения интелект и квантовите технологии.

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Иван Колев (Иван Колев Стоянов), военен деец (1861-1917).
Участник като доброволец в Сръбско-българската война (1885), началник-щаб на Трета армия на Пета армия през Балканската война (1912-1913), инспектор на конницата през Първата световна война (1914-1918), командир на Конната дивизия на Трета армия на Добруджанския фронт (1916).

ген.-лейт. Атанас Назлъмов, военен деец (1863-1935).
Участник в Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885). Началник на Щаба на  войската (2 ноември 1907-27 март 1910) и инспектор на конницата (1911-1912). Командир на Първа пехотна софийска дивизия през Балканската война (1912-1913). След разформироването на Трета армия (септември 1918) поема командването на окупационните войски в цяла Добруджа с правата на командващ армия. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Михаил Тодоров (Михаил Тодоров Михайлов), пианист, композитор и педагог (1890-1967).
До 1956 г. е учител по музика в Сливенската мъжка гимназия. Основател и директор на музикално училище в Сливен (1926-1950). Един от създателите на Сливенската самодейна опера (1944), неин диригент и почетен председател. Автор е на детските оперети "Горски цар" (1912), "Малката кибритопродавачка" (1920), "Песента на орисниците" (1920), "Пакостници" (1925), "Мъдрият цар" (1927) и др. Автор е и на "Българска рапсодия" за камерен оркестър, пиеси за пиано, маршове за духов оркестър, музика към постановки, хорови и солови песни.

Димитър Найденов, журналист, писател и публицист (1896-1946).
Редактор в "Работнически вестник" (1920-1923), сътрудник (от 1923) на в. "Дейли Хералд" (Лондон), външнополитически редактор (1926-1927) и главен редактор на в. "Новини" (1928), редактор на в. "Ехо" (1930-1931), основател и главен редактор на в. "Поглед" (1930-1934). Автор на книгите "Петгодишният план на социалистическото строителство в Съветския съюз" (1931), "Войната в Китай" (1932), "Недовършена повест" (1950, посмъртно) и др. Удостоен с орден "9 септември 1944" първа степен (1952, посмъртно).

Илия Галчев, писател (1917-2011).
Дългогодишен изследовател на архиви по проблемите на Възраждането. Публикува повече от 200 статии с икономическо и политическо съдържание във в. "Демокрация", "Анти", "Ново слово", "Ранно утро", "Знаме" и в сп. "Свобода" - издание на българите в Канада. Автор е на книгите "Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870-1913)" (1994), "Българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград (1859-1925)" (1999), "С родолюбието на нашите предци" (2002), "Българската просвета в Солунския вилает" (2005), "Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането" (2005), "Българската  просвета в Източна Тракия и Цариград" (2008) и др.

акад. Николай Хайтов, писател (1919-2002).
Инженер-лесовъд  (1946-1954). Редактор във в. "Народна култура" и сп. "Наша родина" (1957-1961), главен редактор на сп. "Родопи" (от 1966), главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествения фронт (от януари 1973), главен редактор на сп. "София" (1978-2 април 1979). Секретар на Съюза на българските писатели (15 април 1966- 22 май 1968) и негов председател (26 ноември 1993-10 октомври 1999). Председател на Софийския градски съвет за изкуство и култура (25 октомври 1975-6 май 1977). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на сборниците "Шумки от габър" (1965, със седем издания в България),  "Диви разкази" (1967, издавани 10 пъти и преведени на 28 езика), "Последните мигове и гробът на Левски" (1985), "Гробът на Васил Левски"(1987) и др. Автор е и на творби за деца "Горски тревоги" (1966), "Приключение в гората "(1970), "Разкази с опашки" (1976) и др.  По негови сценарии са създадени филмите "Краятна песента" (1970), "Козият рог"(1972), "Дърво без корен"(1974), "Мъжки времена" (1977), "Черешова градина" (1979). Историческият му очерк "Капитан Петко войвода"(1968) е основа на едноименния телевизионен филм. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1972). Носител на литературните награди "Йордан Йовков" (1995), "Иван Вазов" (1997), "Антон Попов" (1999). Носител на орден "Народна република България" първа степен (септември 1979), на орден "Георги Димитров" (ноември 1989), на орден "Стара планина" първа степен (13 януари 2000). Почетен гражданин на Смолян (17 октомври 1979).

Александър Денков, художник график, карикатурист и илюстратор (1925-1972).
През 1945 г. създава първия български анимационен филм - "Малкият крадец". Сътрудничи с карикатури на в. "Народно земеделско знаме". След 1950 г. работи в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Илюстрирал е около 70 книги, сред които са и редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература - "Победителите на Аякс" (1959), "Чудното пътешествие" (1960), "Владетелят на света" (1963), "451 градуса по Фаренхайт" (1966), "Аз на Марс" (1967), "Житената питка" (1965), "Имало едно време" от Александър Каралийчев, "Приказки" от Елин Пелин (1964),  "Илиада" на Омир (1969) и др. Художник в издателство "Народна младеж" ( 1964-1966). Художник-сценограф на първата постановка на "Железният светилник" и "Преспанските камбани" от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (1957). Художник-постановчик на филмите "Законът на морето", "Бягаща по вълните", "Петимата от Моби Дик" и др. Художник на филмите "Слънцето и сянката" и "Звезди".  Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1967). Първи носител на наградата "Борис Ангелушев" за постижения в областта на илюстрацията и оформлението на книгата (1968). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1972, посмъртно).

Стефан Продев, журналист, писател и политик (1927-2001).
Репортер във в. "Труд" (1946-1948). Бил е редактор във в. "Народна армия" (1951-1954), във в. "Народна младеж" (1954-1956), "Отечествен фронт" (1957-1959), в сп. "Септември" (1960-1961), във в. "Литературни новини" (1962-1964). Главен редактор на изданията на Българската телеграфна агенция (БТА) "Паралели" и "ЛИК" (1965-2 април 1979), през 1973 г. е кореспондент на БТА във Виетнам. Главен редактор на сп. "София" (април 1979-февруари 1989),  на  в. "Народна култура" (1984-ноември 1988), на в. "Култура" (1989-1990) и на в. "Работническо дело" (2 февруари 1990-24 септември 1990). Основател и пръв главен редактор на в. "Дума" (24 септември 1990-27 юни 1999). Председател на Съюза на българските журналисти (29 януари 1990-25 април 1991). Автор е на 30 книги, между които "Фред и пролетта" (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996) , "Редове" (1971), "Носене на кръста" (1993), "Да се чете след сто години" (2001), на стотици статии, есета, коментари. Депутат в VII Велико народно събрание и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1990-1997). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен по случай 50-ата годишнина от рождението му и  за неговата дългогодишна журналистическа и  публицистична дейност (септември 1977), на наградата на издателство "Христо Ботев" за цялостното му творчество (2 юни 1996),  на новоучредената награда за публицистика "Захари Стоянов" (5 ноември 1997), на журналистическата награда "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите на всекидневници в България за цялостно присъствие в българската журналистика (2002, посмъртно).

акад. Пламен Карталов, оперен режисьор (1948).
Още докато отбива военната си служба в Момчилград поставя мюзикълът "Черната маска" от Доменико Модуньо в Кърджалийския музикален театър. Създател и ръководител на формацията "Младежка камерна опера" (1972-1976) и на Камерната опера в Благоевград (1976-1982). Директор и режисьор на Оперен театър Ц Русе (1982-1986). През 1988 г. създава, заедно с великия български бас Борис Христов Академия за вокално изкуство в Рим, Италия. Директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" в София (1992-1994). Инициатор и създател е на летния фестивал "Сцена на вековете" на хълма "Царевец" във Велико Търново (от 1985), на фестивала "Опера на площада" в София (1999), на летния фестивал "Опера в парка" в парка на Военната академия "Г.С. Раковски" в София (2010), на летния фестивал в Белоградчик "Опера на върховете - Белоградчишки скали" (2016), на летния фестивал "Крепост на вековете" в град Видин (2017) и други, както и формите за приобщаване на най-малките и техните родители към оперното изкуство - "Концерти за бебоци" и музикално-образователната програма "Опера за деца". Реализирал е над 180 постановки като оперен режисьор. Автор на книгата "Янините 9 братя - режисьорски ракурси". Директор на Софийската опера и балет (1 ноември 1994-1 февруари 2001). От 5 декември 2007 г. е директор на Софийската опера и балет. Носител на орден "Кирил и Методий" огърлие (4 ноември 2008), на държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (23 ноември 2016). Почетен гражданин на София (17 септември 2018). Удостоен с Почетен знак на Българската академия на науките "Марин Дринов" на лента (5 февруари 2019).

Милен Миланов, актьор (1950).
Играл е на сцената на Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1977-1979). От 1979 г. играе в Театър "Българска армия". Съосновател на фондация "А`Аскеер" (1991) и неин председател (1992-април 2019). Има участия в телевизионния театър, в радиотеатъра и в киното. Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди "Аскеер". От 1992 г. е член на Управителния съвет (УС) на Атлантическия клуб в България. Съосновател на фондация "Манфред Вьорнер" (1995), съосновател на Настоятелството на фондация "Любен Гройс" (1996), съосновател и пръв председател на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България "Артистаутор" (1997-2001) и др. Носител на почетния знак на град София за принос в развитието на културата (1989), на Златна значка на Съюза на артистите в България за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000), на Почетен плакет на Театър "Българска армия" за цялостен принос в театралното изкуство (2000), на Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан-Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002), на Награда "Максим" за постижения в театралното изкуство в категория "Водеща мъжка роля" в постановката "Емигранти" (2015).

Ангел Котев, композитор (1951).
Автор е на творби в различни жанрове - симфонична, балетна, камерна, вокална, филмова, детска и електронно-акустична музика, сред които балета "Бариерата", поставен през 1983 г., на Рапсодия No. 1 - "Българска Рапсодия", поставена през 1997 г., на балета "Прозрението на Камъка", поставен през 2008 г. Повечето от произведенията му са изпълнени и записани от Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Петър Зехтински, футболист и треньор (1955).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Арда" (Кърджали), "Тракия" (Пловдив) и "Омония" (Кипър).  За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача и отбелязан 1 гола. Треньор е от 1991 г. Бил е директор на Дирекция "Спорт и младежки дейности" в Община Пловдив.

проф. Атанас Атанасов, актьор, режисьор и преподавател (1955).
Играл е в драматичния театър в Сливен "Стефан Киров" (1980-1985), в театър "Българска армия" (1986-2000) и в Народния театър "Иван Вазов" (2000- 2002). От 2002 г. е актьор на свободна практика. От 1991 г. преподава актьорско майсторство в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Носител на наградата "Аскеер" за водеща мъжка роля (23 май 2008), на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля (24 май 2013), на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (23 октомври 2015), на наградата "Златен век" - звезда на Министерството на културата (30 октомври 2015). Почетен гражданин на Сливен (23 октомври 2015).

Георги Илиев (Майкъла), футболист и треньор (1956).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Сливен" (Сливен), ЦСКА (София), "Славия" (София), "Локомотив" (София) и "Дунав" (Русе). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача. Бил е изпълнителен директор на ЦСКА.

Нели Рангелова, поппевица (1958).
Пяла е като солистка на оркестър "Бургас" (от 1978) и на естрадния състав на Българската армия "Сребърни звезди" (от 1987). Има изяви и като солистка на Биг бенда на БНР и "Акага". Има записани над 500 песни. Носителка на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" (1982), на голямата награда на фестивала "Нийуола" в Индипендънс, щата Канзас, САЩ (1982), на "Сребърна лира" на Международния фестивал на популярната песен "Братиславска лира" в Словакия (1983), на Втора награда на международния фестивал на песента "Сопот" в Полша (1984) и др.

Александър Андреев, юрист (1967).
Адвокат в Софийска адвокатска колегия (април 1993). Преподавател по право на интелектуална собственост (авторско и патентно право) и международно частно право в Университета за национално и световно стопанство (1996-2000), по международно частно право в Нов български университет (1998-2003). Член на Централната избирателна комисия за местни избори на 28 октомври и 4 ноември 2007 г. (2007-2011), на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители на 5 юли 2009 г. (2009-2011), на член на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България на 7 юни 2009 г. (2009-2011). Член и говорител на Централната избирателна комисия (2013-2014; 2014-2019). Член и говорител на Централната избирателна комисия (21 март 2019-9 октомври 2020). Председател на Централната избирателна комисия (9 октомври 2020-11 май 2021).

На този ден са родени и:

херцог Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (1613-1680).
Автор е на сборника с афоризми "Максими" (1665), книгата "Мемоари" (1662) и др.

Джеймс Купър, американски писател (1789-1851).
Автор е на романите "Следотърсачът" (1821), "Последният мохикан" (1826), "Прерията" (1827) и др.

акад. Александър Бутлеров, руски химик (1828-1886).
Eдин от създателите на теорията за строежа на органичните съединения (структурна теория) и на учението за тавтомерията като динамична изомерия. Синтезира третични алкохоли, уротропин (1859), захарно вещество (1861), ръководейки се от структурната теория.

Уилям Тафт, американски политик (1857-1930).
27-и президент на САЩ (4 март 1909-3 март 1913).

Йеньо Хубай, унгарски цигулар, композитор и диригент (1858-1937).
Автор е на опери, симфонии и концерти за цигулка, музикални сюити и др.

Петер Безруч (ист. име Владимир Вашек), чешки поет (1867-1958).
Автор е на книгите "Силезийски песни" (1909), "Синята птица" (1930). Народен деятел на културата (1945).

Бруно Валтер, американски диригент от немски произход (1876-1962).

Елена Кулчицкая, украинска художничка (1877-1967).

Еторе Бугати, италиански автомобилен конструктор (1881-1947).
Основал автомобилостроителната компания "Бугати" (1909).

Агата Кристи (ист. име Агата Мери Клариса Милер), британска писателка (1890-1976).
Майстор на криминалния жанр. Авторка е на 14 сборника с  разкази, 17 пиеси, 66 детективски романа, множество повести и драми с криминален сюжет, включително 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот. През 1916 г. пише първия си криминален роман "Аферата в Стайлс" с участието на белгийския детектив Еркюл Поаро, капитан Артър Хейстингс и инспектор Джап. Впоследствие тези персонажи са основни в над 30 произведения на Агата Кристи. Сред най-известните й романи са "Убийство на игрището за голф" (1923), "Убийство в "Ориент-експрес" (1934), "Азбучни убийства" (1936), "Смърт край Нил" (1937), "Десет малки негърчета" (1939) и др.  По данни на изследване, проведено през 2019 г., Агата Кристи е най-популярният автор в света. Нейните книги заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир. Продадени са над милиард екземпляра от нейните криминални романи, издадени на английски език, и още толкова, преведени на над 100 езика. Тя е и най-превежданият автор в света. През 1971 година Агата Кристи е отличена с Ордена на британската империя.

Жан Реноар, френски режисьор (1894-1979).

Филип Ерия (ист.име. Раймон Жерар Пейел), френски писател (1898-1971).

Хелмут Шьон, немски футболист и треньор (1915-1996).

Кирил Лавров, съветски актьор (1925-2007).
Художествен ръководител на драматичния театър "Георгий Товстоногов" (1989-2007). На театрална сцена е играл в "Ревизор" на Гогол, "Вуйчо Ваньо" на Чехов, "Макбет" на Шекспир, "Коварство и любов" на Шилер и др. Участвал е във филмите "Живи и мъртви" (1964), "Братя Карамазови" (1968), "Укротяване на огъня" (1972), "Майсторът и Маргарита" (2005) и др.  Народен артист на СССР (1972), Герой на социалистическия труд (1985).

Мъри Гел-Ман, американски физик (1929-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 1969 г. за неговите приноси и открития, отнасящи се до класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия.

Флориан Алберт, унгарски футболист (1941-2011).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1967 г.
 
Греъм Тейлър, английски футболист и треньор (1944-2017).

Джеси Норман, американска оперна певица - сопран (1945-2019).
През декември 1969 г. на 24-годишна възраст дебютира в Националната опера в Берлин в постановката "Танхойзер" от германския композитор Рихард Вагнер. През 1970 г. се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г. През 1982 г. Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" на руския композитор Игoр Стравински. През 1983 г. участва с изпълнения на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк. Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години на 20-и в. тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет Втора. Носителка на четири награди "Грами" (1988, 1989, 1998), сред които и за цялостно творчество (2006).

Томи Лий Джоунс, американски актьор (1946).
Участвал е във филмите "Любовна история" (1970), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1985), "Под обсада" (1992), "Беглецът" (1993), "Синьо небе" (1994), "Убийци по рождение" (1994), "Взрив" (1994), "Батман завинаги" (1995), "Мъже в черно" (1997), "Вулкан" (1997), "Щатски шерифи" (1998), "Двойно убийство" (1999), "Звездни каубои" (2000), "Извънредни директиви" (2000), "Мъже в черно 2" (2002), "В неизвестност" (2003), "Преследваният" (2003) и др. Носител е на Оскар (1994), Златен глобус (1994) и награда "Ейми" (1983).

Оливър Стоун, американски режисьор, сценарист и продуцент (1946).
Режисьор е на филмите "Среднощен експрес" (1978), "Взвод" (1986), "Роден на 4 юли" (1989), "Убийци по рождение" (1994), "Евита" (1997), "Александър" (2004), "Световният търговски център" (2006), "У.Буш" (2008), "На юг от границата" (2009), "Уолстрийт 2: Парите никога не спят" (2010) и др. Носител на три награди "Оскар" (1979, 1987, 1990).

Йохан Неескенс, нидерландски футболист и треньор (1951).
Печели два сребърни медала от световни първенства - през 1974 г. в Германия и през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия с националния отбор по футбол.

Хуан Рамон Караско, уругвайски футболист (1956).

Деян Савичевич,  футболист и треньор и президент на Футболната асоциация на Черна гора (1966).
С "Цървена звезда" (Югославия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1991) и Интерконтиненталната купа (1991). С "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1994) и Суперкупата на УЕФА (1994). Бил е треньор на националния отбор на Югославия (1986-1999) и на Сърбия и Черна гора (2001-2003). Президент на Футболната асоциация на Черна гора от 2001 г.

Марко Панчелич, сръбски футболист (1978).

Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист (1978).

принц Хари (Хенри Чарлз Албърт Дейвид), син на крал Чарлз Трети, херцог на Съсекс (1984).

Това е денят на смъртта на:

Вацлав Климент Клицпера, чешки драматург (1792-1859).

Владислав Сирокомла (ист. име Людвик Кондратович), полски поет (1823-1862).

Константин Флавицки, руски художник живописец (1830-1866).

Иван Найденов, български книжовен деец (1834-1910).
Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888-1892). Редактор на в. "Право" (1869-1873) и в. "Напредък" (1874-1877). Отговорник на сп. "Читалище" (1870-1875). Сътрудничи с преводи от френски и гръцки език на сп. "Българска книжица". Автор на "Францушко-български разговорник" (1858), "Кратка числителница" (1869). Превежда "История на българите" от Константин Иречек, "Духът на законите" от Шарл дьо Монтескьо и др.

Иван Карпенко-Карий (ист. име Иван Карпович Тобилевич), украински драматург, режисьор и актьор (1845-1907).

Димитър Матов, български езиковед, фолклорист и етнограф (1864-1896).
От 1892 г. е учител и извънреден преподавател във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Съредактор заедно с Иван Шишманов на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1892-1895). Поставя на научни основи българската лексикология и лексикография с "За историята на новобългарската граматика" (1889), а с труда си "Към българския речник" (1892) - основите на българската етимология. Участва в решаването на правописния въпрос. В областта на фолклора изследва народни балади, прави сравнителни анализи на фолклора на българския, славянските, европейските и азиатските народи.

Густав Шести Адолф (ист. име Оскар Фредерик Вилхелм Олаф Густав Адолф), шведски монарх (1882-1973).
Крал на Швеция (29 октомври 1950-15 септември 1973).

Павел Сухой, съветски авиоконструктор (1895-1975).
Конструктор на бронираните самолети "Су-6" (1942-1943) и реактивните самолети "Су-9". Носител на Ленинска награда (1968), Държавна награда на СССР (1943, посмъртно 1975) и на Русия (посмъртно 1996).

Вили Месершмит, немски авиоконструктор и индустриалец (1898-1978).

Томас Улф, американски писател (1900-1938).
Автор е на къси разкази и романи, известен най-вече с романите "Погледни към дома, ангеле" (1929), "За времето и реката" (1935) и "Не можеш да се завърнеш у дома" (1940).

Джон Бернал, британски физик (1901-1971).
Автор е на основни научни трудове в областта на кристалографията.

Рикардо Самора, испански футболист (вратар) (1901-1978).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1920 г. в Антверпен, Белгия, с националния отбор по футбол.

Робърт Пен Уорън, американски писател и литературовед (1905-1989).

акад. Емил Джаков, български физик (1908-1978).
Работил е в областта на физическа и приложна електроника, радиофизика и метрология. От 1933 г. е асистент във Физическия институт на Софийския университет. Ръководител на Катедрата по техническа физика на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1945-1967). Завеждащ секция "Физическа и приложна електроника" във Физическия институт на Българската академия на науките (БАН) (1955-1963). Основател на Института по електроника на БАН (1963) и негов първи директор (1963-1978). Секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН (1968-1972). Заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1959-1961). Носител на орден "За гражданска заслуга" (1946). Лауреат на Димитровска награда (28 юни 1952). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1968), на орден "Народна република България" първа степен (1978).  Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1972).

Макс Цимеринг, немски писател от еврейски произход (1909-1973).

акад. Ангел Балевски, български инженер, учен и политик (1910-1997).
Ръководител на Катедра по механична технология при Държавната политехника в София (1945-1953). Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин" (юли 1966-юни 1968). Директор (от 1966) на Централната лаборатория по металознание и технология на металите при Българската академия на науките (БАН), директор на Института по металолеене и технология на металите при БАН (1967-1991). Председател на Българската академия на науките (БАН) (9 март 1968-25 юли 1988) и почетен председател на БАН (25 юли 1988-1991). От 1945 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП), член на Централния комитет на БКП (19 ноември 1966-2 февруари 1990). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1969-1990). Член на Държавния съвет на България (8 юли 1971-14 декември 1989). Член на редица чуждестранни академии на науките - на СССР (1971), Полша (1971), Чехословакия (1973), ГДР (1974), Гърция (1977), Унгария (1970), Русия (1994). Член на Постоянния комитет на Пъгуошкото движение на учените, борещи се за мир (1971), съпредседател на Международната академия на науките (1988). Председател на Българското национално движение за мир, стабилност и сътрудничество (1996), член на Световния съвет на мира (1974). Автор е на научни трудове за свойствата и изпитването на металите и върху специалните начини на леене и други разработки, за много от които притежава авторски свидетелства и няколко десетки български и чуждестранни патенти. Автор е и на редица студии, статии, доклади събрани в сборници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1970, 1985). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1969). Удостоен е със званията "Народен деятел на науката" (1971),  "Герой на социалистическия труд" (1975, 1980).

Пламен Чаров, български актьор (1911-1983).
От 1931 г. до смъртта си играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Хайдушка клетва" (1957), "С пагоните на дявола" (1967), "Цар Иван Шишман" (1969), "На всеки километър" (1967-1971), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Ударът" (1981) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969), "Народен артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен(1954), на ордена "Георги Димитров" (1982).

Марко Бехар, български художник (1914-1973).
От 1936 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1940 г. прави първата си самостоятелна изложба в София. Един от основателите на в. "Стършел" (1946), негов редактор и заместник-главен редактор (1946-1949). Носител на орден "9 септември 1944" (1946, 1949), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963) и др.

Гунар Нордал, шведски футболист и треньор (1921-1995).

проф. Димитър Бойков, български скулптор (1927-2000).
Работил е в областта на портретната, фигуралната, монументалната, декоративната скулптура и малката пластика. Бил е преподавател в Националната художествена академия. Автор е на композициите "Гъдулар" (1957), "Братя Миладинови", релеф (1960), "фигура на народната артистка Катя Попова" (1966, в Плевен), "Паметник на Кресненско-Разложкото въстание" (1967, в с. Кресна), на монументалната пластика "България" във фоайето на Националния дворец на културата и др. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1975) и със званието "Лауреат на Димитровска награда" за 1982 г. за скулптурната му композиция "Възкресение" в пантеона на Г.С. Раковски в Котел (юни 1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активното му участие в изграждането на обект "Пантеон на възрожденците в Русе (октомври 1978), на наградата на Съюза на българските художници за 1979 г.  (януари 1980), на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" за 1986 г. (януари 1987).

Ориана Фалачи, италианска журналистка и писателка (1929-2006).
Авторка е на "Един мъж" (1979), "Ярост и гордост" (2001),  "Силата на разума" (2004) и др.

проф. Христо Арищиров, български хоров диригент и педагог (1933-2002).
Диригент на женския хор на издателство "Наука и изкуство" (1956-1959), на смесения хор при Военномедицински институт в София (1963-1966),  на мъжкия хор "Емануил Манолов" в Габрово (1966-1993) и на хор "Хармония" (1960-2002). Директор на Българския хоров съюз (1991-2002). Основател на специалността "Хорово дирижиране" в Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ) в Благоевград. Първи декан на Факултета по изкуствата в ЮЗУ "Неофит Рилски" и преподавател. Почетен гражданин на Свищов (25 май 1982).

Пол Мефано, френски композитор и педагог (1937-2020).
Преподавател по композиция и оркестрация в Парижката консерватория. Кавалер на Орден за заслуги (1980). Носител на Голямата национална награда за музика на Франция (1982), Командир на Ордена на Френската република за изкуство и литература (1985).

Свилен Капсъзов, български журналист, писател и политик (1941-1992).
Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-15 септември 1992). Автор е на стихосбирките "Близко слънце", "Обреченост" и на романа "Краят на потоците".

проф. Иван Гочев, български физик (1943-1995).
Работил е в Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките. Изследванията му са в областта на квантовата теория на магнетизма.

проф. Желязко Христов, български лекар и синдикален деец (1948-2010).
Работил е като коремен хирург в болниците в Димитровград и Хасково (1976-1981), заместник-директор в дирекция "Национално здраве и социални грижи" - Хасково (1978-1981), главен асистент в Клиниката по гръдна и коремна хирургия във Висшия медицински институт - Пловдив (1982-1993). Заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) (1994-1997), председател на КНСБ (30 ноември 1997-12 май 2007) и президент на КНСБ (12 май 2007-15 септември 2012). Носител на орден "Стара планина" първа степен, за изключително големите заслуги към България и във връзка със 100-годишнината на синдикалното движение в страната (29 април 2005). Удостоен с почетния знак на Българския лекарски съюз (19 октомври 2010, посмъртно).
/АЯ/МГ