site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 септември в историята

14 септември 2024 г., събота, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден).
Православната църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Ерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Обявен с решение 385 на  Министерски съвет от 13 септември 1995 г. като професионален празник на служителите от Националната служба за противопожарна охрана на МВР. Годишнина от откриването (1905) на Първия пожарникарски събор в София по инициатива на 17 пожарни командири и деятели на пожарното дело, по време на който е учредено първото професионално обединение на пожарникарите в България. Традиционно празникът съвпада с провеждането в национален мащаб на Седмицата на пожарната безопасност. През годините дирекцията се трансформира в различни структури и под различни имена. От 22 юли 2008 г. Националната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" се преобразува в Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване". На 1 януари 2011 г. се създава Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, която обединява Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" и Главна дирекция "Гражданска защита" (професионалният празник на дирекцията е на 18 юли - датата, на която през 1936 г. цар Борис III издава Указ 310, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България).

Денят на град Бяла Слатина. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 2002 г. в деня на църковния празник Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден) - 14 септември.

Празникът на град Силистра. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 1992 г. в деня на църковния празник Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден) - 14 септември.

По света се отбелязва:

Световният ден на първата помощ. Отбелязва се от 2000 г. през втората събота на септември по предложение на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец отначало като Европейски ден на първата помощ, а от 2003  г. като Световен ден на първата помощ в знак на признание към приноса на доброволците от Червения кръст и Червения полумесец, които навсякъде по света спасяват човешки живот без да правят разлика между хората по пол, етническа принадлежност, раса, възраст или образование. В България се чества от 2003 г. Мотото на деня за 2024 г. е:  "Първата помощ и спортът".

На този ден в България:
 
1881 -  С княжески манифест е създаден Държавен съвет като висша институция по време на Режима на пълномощията. Създаден е след държавния преврат, извършен на 27 април 1881 г. от княз Алксандър I с помощта на военния министър Йахян Ернрот и Консервативната партия с цел разширяване личната власт на княза. Уставът на Държавния съвет е съставен въз основа на проект на проф. Марин Дринов. В съвета влизат министрите и 12 съветници, от които 2/3 (8 души)  се избират от народа между гражданите с висше образование по двустепенната избирателна система и 1/3 (4 души) се назначават от княза, който назначава и председателя и подпредседателя на съвета. С Указ от 31 декември 1881 г. са назначени членовете на Държавния съвет, който е свикан на 1 януари 1882 г. с председател Димитър Греков. На 2 юли 1882 г. е обявен новият състав с председател Тодор Икономов. През януари 1883 г. за председател на съвета е назначен Георги Вълкович. Държавният съвет е закрит на 9 ноември 1883 г.  след възстановяването на Търновската конституция (6 септември 1883) и прекратяването на Режима на пълномощията от Александър I.

1905 - В София се провежда Първият пожарникарски събор в България, на който е създадено първото професионално обединение на пожарникарите в страната. Инициатори на събора, който продължава до 18 септември 1905 г., са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и други въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове. По време на събора се основава дружество на пожарните командири и се приема решение за издаване на списание "Пожарно дело" като негов орган. Пожарникарското дружество е първото професионално обединение на пожарникарите в България. То представлява пожарникарите при предложения и преговори с държавата. Утвърждава се традицията периодично да се провеждат събори (конгреси) на пожарните командири.

1943 - Сформирано е 60-ото правителство с министър-председател Добри Божилов. Кабинетът е образуван от политически дейци с прогерманска ориентация и провеждащи политиката на регентите. Управлява до 1 юни 1944 г.

1944 - Излиза бр. 1 на в. "Народна войска" - "Всекидневен вестник за войската и народа", наследник на в. "Военни известия" (14 февруари 1892-22 март 1919) и в. "Народна отбрана" (24 март 1919-8 септември 1944). Преименуван е на 30 април 1952 г. в "Народна армия". На 27 май 1991 г. става в. "Българска армия" (Вестник за войската и народа). От 12 септември 2008 г. излиза като седмичен вестник "Българска армия".

2008 - Възстановената църква "Св. св. Константин и Елена" в Одрин, Турция, е открита от министър-председателя Сергей Станишев. Тя е реставрирана с помощта на българското правителство. За първи път е осветена през 1872 г. след издаването на турски ферман за независимостта на Българската православна църква.

2014 - Аниматорът Теодор Ушев печели Голямата награда на 10-ия Световен фестивал на анимационния филм във Варна за филма си "Глория Виктория". 
 
2015 - В с. Яна, район "Кремиковци" на София, министър-председателят Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова откриват завода за механично-биологично третиране на отпадъци. Заводът е изграден по проект "Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община" с финансовата подкрепа на оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." и със заем от Европейска инвестиционна банка.


2016 - В Регионалния етнографски музей в Пловдив е открита 12-ата среща на президентите на страните от групата "Арайолуш", в която по покана на президента Росен Плевнелиев участват президентите на Германия, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Словения, Унгария и Финландия. В рамките на форума те обсъждат бъдещето на Обединена Европа и на Балканите, миграционната криза, борбата с тероризма, Европа след Брекзит. Срещата продължава до 15 септември 2017 г. в Националния исторически музей в София.

2020 - В София вицепрезидентът Илияна Йотова удостоява акад. Антон Дончев с почетния плакет на вицепрезидента в знак на признание за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей. Честването на годишнината на акад. Антон Дончев е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.

2021 -  България се нарежда на 36-о място от 165 държави и територии, включени в изследването "Икономическа свобода по света 2021", публикувано от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт "Фрейзър". Изданието е базирано на данни от 2019 г. Резултатът на България е обусловен от представянето на страната в петте изследвани сфери на икономическия живот - "размер на правителството", "правна система и право на собственост", "стабилни пари", "свобода на международната търговия" и "регулации".

2023 - В Будапеща, Унгария, компанията "Булгаргаз" и унгарската компания "Ем Ви Ем СиИЕнерджи" (MVM CEEnergy) подписват меморандум за доставка и търговия с втечнен природен газ в присъствието на президента Румен Радев и министър-председателя на Унгария Виктор Орбан. 


На този ден по света:

1812 - Френската армия, начело с Наполеон, влиза в Москва след изоставянето на града от руската армия в хода на Отечествената война (12 юни-14 декември 1812 г). При отстъплението на руската армия след Бородинската битка (7 септември 1812) Москва е изоставена и населението напуска града. След навлизането на френската армия в града възникват пожари, които за четири денонощия унищожават повече от 70 процента от жилищните сгради (6500 здания). След месец Наполеон издава заповед френските войски да напуснат разорения град.

1822 - Френският учен и филолог Жан-Франсоа Шамполион след дългогодишно изучаване на египетските йероглифи на открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика разработва основните принципи на дешифриране на системата на йероглифите на древните египтяни. Розетският камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар Рашид на около 7 км от малкия гр. Розета край р. Нил.

1867 - В Хамбург, Германия, в тираж от 1000 екземпляра излиза от печат първият том на "Капиталът", обширен трактат върху политическата икономия, написан от Карл Маркс и редактиран от Фридрих Енгелс. Книгата е критически анализ на капитализма и представлява разширено продължение на публикувания през 1859 г. труд "Към критика на политическата икономия".

1901 - Във Вашингтон, САЩ, Теодор Рузвелт полага клетва като 26-и президент на САЩ, след като президентът Уилям Маккинли умира на 14 септември 1901 г. след извършения срещу него атентат на 6 септември 1901 г.

1944 - Започва Прибалтийската настъпателна операция (14 септември 1944-24 ноември 1944) на съветските войски към градовете Рига и Талин по време на Втората световна война (1939-1945). Съветските войски завземат Талин (22 септември 1944) и Рига (15 октомври 1944).

1954 - В СССР на Тоцкия военен полигон в западносибирската Оренбургска област се провеждат корпусни военни учения в условия на реален атомен взрив. От самолет "Ту-4" е пусната 40-килотонна атомна бомба тип "РДС-2". След детонацията е издадена заповед за настъпление към мястото на взрива. В учението участват 45 000 войници и офицери, като всички те са подписали, че няма да издават държавната и военна тайна до 25 години.

1960 - В Багдад, Ирак, е създадена Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) на конференция с участието на  пет държави - Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела (10-14 септември 1960). Седалището на организацията е в Женева, Швейцария, а от 1 септември 1965 г. е преместено във Виена, Австрия. Целта на организацията е да координира и унифицира петролните политики между страните членки, за да осигури справедливи и стабилни цени за производителите на петрол, ефективно, икономично и редовно снабдяване с петрол за страните консуматори, както и възвръщаемост на капитала за инвестиращите в индустрията. Понастоящем в организацията членуват 12 държави – Алжир, Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Иран, Ирак, Кувейт, Либия, Нигерия, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и Венецуела.

1992 - В Никозия е открит първият университет в Кипър. Университетът на Кипър е основан през 1989 г., но приема първите си студенти през 1992 г.

2003 - В Швеция е произведен референдум за присъединяване на страната към еврозоната. От участвалите 81,2 процента от 7,1 млн. избиратели 56,2 процента от избирателите гласуват "против", 41,8 процента гласуват "за", а 2 процента "въздържали се".

2006 - Германският дипломат Томас Шмит връчва акредитивните си писма на президента на Черна гора Филип Вуянович и така официално става първият чуждестранен посланик в Черна гора, след като тя обявява независимост на 3 юни 2006 г.

2007 - Завършва строежът на 492-метровия 101-етажен Световен финансов център в Шанхай, който е третата по височина сграда в света. Световният финансов център разполага с най-високата в света обществена платформа за наблюдение, намираща се на 472 м височина.

2010 - Мишел Бачелет, бивша президентка на Чили, е назначена от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун за председател на "ООН Жени" - организация, която си поставя за цел да задълбочи усилията за посрещане нуждите на жените и момичетата по света. 

2011 - Унгарските власти налагат глоба от 135 млрд. форинта (500 млн. евро) на бокситно-алуминиевия завод МАЛ, отговорен за екологичната катастрофа на 4 октомври 2010 г. Стотици хиляди кубични метра токсична червена кал заливат тогава територия от десетина квадратни километра след скъсване на напукана стена на хвостохранилище на завода в Айка, на 160 км западно от Будапеща. При злополуката загиват 10 души, около 150 са ранени. Токсичната кал, която е силно алкална, замърсява водите на околните реки. Червеното петно достига дори р. Дунав и предизвиква най-тежката екологична катастрофа в историята на Унгария.

2012 - В Пекин, Китай, пред посолството на Япония започват масови протести срещу "национализацията" от страна на Япония на островите Дяоюйдао (или Сенкаку, както ги наричат в Япония). Китай смята тези острови за своя "изконна територия, незаконно заграбена от Япония" след войната между двете страни през 1894-1895 г.   

2016 - Президентът Гурбангули Бердимухамедов одобрява приетата същия ден от парламента нова конституция на страната, съгласно която се увеличава мандатът на държавния глава от 5 на 7 години и се премахва възрастовата граница за претендентите за поста, която до момента е била 70 години, създава се институцията пълномощник по човешките права - омбудсман. Новият основен закон утвърждава многопартийната система в Туркменистан, посочва нуждата от създаване на условия за развитие на гражданско общество, съдържа текстове за ролята и правата на младежта. От общо 143 члена в конституцията 28 са изцяло нови, 80 са от стария текст с изменения и допълнения, а 35 са без промяна.


2018 - На церемония в Тирана, Албания, тържествено e открита новосъздадената албанска национална авиокомпания "Еър Албания". Предвидено е авиокомпанията да извършва полети от Тирана до Скопие, Подгорица, Прищина, Сараево и Загреб. Тя е формирана през м. ноември 2017 г. с помощта на националната авиокомпания на Турция "Търкиш еърлайнс", която притежава 49 процента от акциите на "Еър Албания".

2019 - Създадената от Русия първа плаваща ядрена централа в света АЕЦ "Академик Ломоносов" пристига в постоянното си пристанище в Певек, в руския Далечен изток, след като изминава 5000 км в Арктика. Централата тръгва от Мурманск на 23 август 2019 г., теглена от няколко кораба. В Певек централата трябва да бъде свързана с местната електрическа мрежа, за да заработи до края на 2019 г. Предвидено е АЕЦ "Академик Ломоносов" да подпомага развитието на производството на петрол и газ в изолирани райони. АЕЦ "Академик Ломоносов" е дълга 144 м и широка 30 м. Тя притежава два реактора по 35 мегавата.

2020 - Европейският съюз и Китай подписват споразумение за взаимна защита на наименованията за произход и защитените географски указания на широк спектър храни. Двете страни се ангажират да защитават срещу фалшифициране наименованията на по 100 европейски и китайски храни. Това oзначава например, че Китай няма да позволява под наименование "шампанско" да се продава пенливо вино освен произведеното във френския регион Шампан. Споразумението обхваща също така испанското вино кава, ирландско уиски, гръцко сирене фета и пармска шунка.

2021 - В щата Калифорния, САЩ, е произведен референдум за предсрочното отстраняване от поста на губернатора демократ Гавин Нюсъм, чийто мандат изтича през 2023 г. Кампанията за отзоваване на Гавин Нюсъм, избран с 62 процента от гласовете през 2018 г., започва през м. февруари 2020 г. и се води от организация, нарекла се Калифорнийска патриотична коалиция, която е против либералната политика на губернатора демократ. Гавин Нюсъм става вторият губернатор в история на САЩ, който остава на поста си след референдум за отстраняването му от длъжност, след като при преброени над 60 процента от бюлетините, две трети от гражданите отговарят с "не" на въпроса дали той да бъде отстранен.
 
Родени на този ден българи:

ген. Димитър Гешов, военен деец (1860-1922). 
Участник в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в 55-и пехотен Подолски полк. По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот, а през Балканската война (1912-1913) командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук. През Първата световна война  командва същата дивизия, а през 1916 г. е назначен за командващ Първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. Началник на Моравската военно-инспекционна област, Сърбия (1918). След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Граничните войски. Генерал от пехотата (1 юли 1919).

ген.- лейт. Стою Брадистилов, военен деец (1863-1930).
Началник на пехотна сборна дивизия и началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир през Балканската война (1912-1913). Командва войските в Западна Тракия през Междусъюзническата война (1913). Началник на канцеларията на Министерството на войната (1914-1918). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Георги Митов, художник живописец (1875-1900).
Учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово (1898-1899) и в Пловдив (1899-1900). По-известни негови творби са: "Етюд на девойка с бисерна обеца" (1895), "Профил на италианка" (1896), "Етюд на старец" (1897), "Портрет на художника Драган Данаилов" (1898) и др.

проф. Мара Цибулка, оперна певица и вокален педагог (1891-1977).
Изнасяла е стилови песенни концерти, участва в изпълнение на оратории и като солистка в камерни състави. Преподавател в Държавната музикална академия (1921-1958). Работила е и като вокален педагог в Китай (1960).

Стефан Пейчев, скулптор и керамик (1897-1976).
Един от изпълнителите на керамичните декорации в сградите на Министерски съвет и ЦУМ в София (1950). Автор е на паметниците в Сливен на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци, на Добри Желязков и митрополит Геврасий, на възрожденците в Котел, на Ботевата чета в Козлодуй и др. Носител на сребърен медал на Международната приложна изложба в Париж, Франция (1937), на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" за 1973 г.
 
проф. Петко Мандев, български геолог (1914-1996).
Бил е преподавател по изкопаеми горива в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1951), ръководител на новооснованата Катедра по изкопаеми горива към университета (1955-1980). Ръководител на сектора по изкопаемите горива към Единния център за Земята (1973-1977). Председател на Българско геологическо дружество (1966-1980, с прекъсване). От основаването му до 1975 г. е отговорен редактор на сп. "Нефтена и въглищна геология". Автор е на над 60 научни публикации, 3 университетски учебника, над 15 производствени и научни доклада, над 40 научнопопулярни статии и др.

Иван Янчев, актьор (1921-1995).
Играл е в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен (1944-1946), в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен (1946-1950), в  Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас  (1950-1958), във Военния театър  в София (1958-1966;1968-1990). Директор на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен (1966-1968). Председател на секция "Актьорски майсторство" при Съюза на артистите в България (1982-1989). В киното има повече от 60 роли. Участва във филмите "Вилна зона" (1975),  "Сами сред вълци" (1979), "В името на народа" (1985) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1982), със званието "Заслужил артист" (1974). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Георги Ламбрев, радио- и телевизионен говорител (1925-2006).
Бил е говорител в Радио София на Българско национално радио. От създаването на новините на Българската телевизия (1960) е член на екипа на "По света и у нас". През близо 50-годишната му кариера на говорител има хиляди предавания, стотици озвучени документални и научно-популярни филми.

акад. Антон Дончев, писател (1930-2022).
Редактор в издателство "Народна младеж" (1961-1964). Член на Сценарната комисия при Българската кинематография (1967-1979). Работил е в Българската национална телевизия (БНТ) (1979-1989). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (10 март 1989-6 март 1990). Действителен член на Българска академия на науките (24 юни 2003). Член на УС на Национален фонд "Култура" (31 март 2005-2007). Автор е на романите "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас" (1961), "Време разделно" (1964),  "Девет лица на човека" (1989), "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992), "Странният рицар на свещената книга" (1998), "Николай Рьорих - Ярило слънчицето и бога Агни" (2002), "Трите живота на Кракра" (2007), "Легенди за двете съкровища" (2015), "Сянката на Александър Велики" (2016) и др. Носител на орден "Народна република България (септември 1980). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1983). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската литература и по повод 70-ата годишнина от рождението му (23 май 2001), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (14 септември 2010), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (3 ноември 2014), на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие (30 октомври 2015) и др. Първи носител (заедно с Гергина Тончева) на наградата за духовен принос на Народния театър "Иван Вазов" (9 юли 2020). Удостоен с почетния плакет на вицепрезидента за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей (14 септември 2020). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2000), на Сливен (25 октомври 2004), на Смолян (21 октомври 2005), на Перник (14 май 2009), на София (17 септември 2010).

акад. Ячко Иванов, учен реолог (1932).
Технически ръководител на язовир "Тополница" (1957-1960). Научен сътрудник в Института по водно стопанство и строителство на Българската академия на науките (БАН) (1960-1968). Директор на Централна лаборатория по физикохимична механика към БАН (1992-1993), научен секретар (1982-1986) и заместник главен научен секретар на БАН (1986-1991). Директор на Академично издателство "Марин Дринов" (2005-май 2011). Председател на Изпълнителното бюро на Научно-технически съюз по строителство (НТСС) в България (януари 2012-декември 2019). Развива нови области в науката реология (изследване на свойствата на течните материали) - микрореология на течни силикатни и полимерни композиции и микрореология на интелигентни материали и на втвърдени нанокомпозиции. Той създава теоретична основа за управление на теченето на флуидите и за втвърдяване на полимерите. Автор е на повече от 200 научни публикации в областта на реологията на структурираните дисперсни системи, математическото моделиране в материалознанието, силикатните и полимерни композитни материали.  Автор и съавтор е на 10 изобретения и патента в областта на композитните материали. Негови трудове са: "Електронноизчислителни машини и оптимизация на композитни материали"  (1989), "Композитни материали - междуфазни явления и процеси (2001) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора  степен (1976). Почетен гражданин на Монтана (13 юни 2022).

Венцеслав Константинов, писател и преводач (1940-2019).
Автор е на книгите "Писатели за творчеството" (2007), "Флейтата на съня", литературни етюди (2010), "Гоблен, извезан с дяволски опашки", есета (2011), "Тайният живот на дъжда", афоризми (2012), "Великите немски поети от ХII до ХХ век", антология (2012), "Невидимите сигурни неща", стихове (2013), "Немски литературни простори", есета (2014), "Смехът на совата", афоризми (2014), "От Танхойзер до Шумахер", есета (2016), "Подковаване на скакалец. Роман в спомени" (2017), "Котката на Сократ" (2018) и др. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му са събрани в повече от 70 книги.

Ненчо Славчев (Ненчо Славчев Петров), поет, журналист и публицист (1947).
От 1979 г. е секретар на Дружеството на Съюза на българските писатели (СБП) - Видин. Бил е главен редактор на в. "Дом и училище", Видин, в. "Вестник на учителя" (издание за образование и култура, 1992), издател и главен редактор на литературния алманах "Паралел 44" на Дружеството на СБП във Видин, редактор и заместник главен редактор на в. "Слово плюс". Съставител и редактор на редица литературни и документални сборници, авторски книги и фотоалбуми, сценарист на документални филми за Видин. Автор е на стихосбирките "Съобщете на деня" (1975), "Око за материка" (1986), "Бонбони за бедните" (1998), "Безработна любов" (1999), "Когато и птиците спят. Моите 32 стихотворения"(2003), "Стихотворения без дъждобран" (2013), "Съобщете на деня" (2013), "И сенките на птиците летят. Избрани произведения"(2017). Носител на Национална Славейкова награда (III награда, 2012), на националната награда "Иван Нивянин" на община Борован и Съюза на българските писатели (2013).

Стойко Танков, инженер и политик (1955). 
Общински председател на БСП - Бургас (1998-2007). Бил е председател на Общинския съвет на Община Бургас.  Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Областен управител на област Бургас (6 януари 2022-4 август 2022).

Иван Шишков, архитект (1963).
Завършва образователна степен магистър по "Архитектура" през 1990 г. във Висшия институт по архитектура и строителство в София. Работил е като проектант в "Интерпроект" и "Софпроект". Член на Общински експертен съвет по устройство на територията (1996-2006). Главен архитект на община Драгоман (1992-2000), главен архитект на район "Банкя" в Столичната община (2002-2008). Експерт в Комисията по устройство на територията и жилищна политика към Столичен общински съвет (2007-2015). Главен архитект на район "Триадица" в Столичната община (2008-2021). В две служебни правителства през 2021 г. с министър-председател Стефан Янев е съветник и заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министър на регионалното развитие и благоустройството в две служебни правителства с министър-председател Гълъб Донев (2 август 2022-6 юни 2023).

Антоанета Добрева (псевд. Нети), актриса и певица (1975). 
Играла е в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (2003), театър "Сълза и смях" (2004-2006), Народен театър "Иван Вазов" (1993-1994, 2006), Младежки театър "Николай  Бинев" (2007-2008). От 2009 г. играе в театър "Българска армия". Участва във филмите "Емигранти" (2001), "Чуждите стъпки" (2001), "Суфле д'аморе" (2006),"Приятелите ме наричат чичо" (2006). Издава дискове с песни - "Нети" (2001), "Този филм" (съвместно с Дони) (2006). Носителка на наградата на Съюза на българските артисти за театрален дебют за ролите в "Колко е важно да бъдеш сериозен" и "Йестърдей" (2000), на наградата на "БГ радио" за песента "Тази вечер аз съм хубава" (2002),на наградата "МаксиМ" на Театър "Българска армия" за поддържаща роля (2015), на наградата "МаксиМ" на Театър "Българска армия" за главна женска роля (2015) и др.

Мариан Петров, български шахматист (1975).
Майстор на спорта от 1989 г., международен майстор от 1998 г. От 2010 г. е гросмайстор. Шампион на България през 2002 г. и 2017 г.

Иван Марков, състезател по вдигане на тежести (1988).
Печели златен медал на Европейското първенство през 2014 г. в Тел Авив, Израел. Печели и сребърни медали през 2013 г. от Европейското първенство в Тирана, Албания, и от Световното първенство във Вроцлав, Полша, както и от Световното първенство в Алмати, Казахстан, през 2014 г. На Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, е на пето място.

На този ден са родени и:

Луиджи Керубини, френски композитор от италиански произход (1760-1842).
Автор е на оперите "Елиза" (1794), "Медея" (1797), "Два дни" (1800) и др.

Александър фон Хумболт, немски естествоизпитател, географ и пътешественик (1769-1859).
Автор е на книгата за експедицията си до Латинска Америка в 30 тома: "Пътешествие в равноденствените региони на Новия свят в периода 1799-1804 г." (1807-1834).

Теодор Щорм, немски поет (1817-1888).

Павел Яблочков, руски електротехник, изобретател и предприемач (1847-1894).
Открива дъговата лампа, известна също като "свещите на Яблочков" (1876), с което се осъществява първото практически приложимо електрическо осветление. Създава също електрически трансформатор и генератори за ток.

Иван Павлов, руски физиолог (1849-1936).
Изследва нервната регулация на храносмилането и с класическите си опити за мнимото хранене и за изолирания стомах открива 2 фази на отделянето на стомашен сок - нервно-рефлекторна и хуморално-химична. Той изследва и физиологията на черния дроб и червата, регулацията и взаимодействието на храносмилателните ензими. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1904 г. като признание за неговата работа върху физиологията на храносмилането.

Сима Матавул, сръбски писател (1852-1908).

Тадеуш Синко, полски филолог и литературен критик (1877-1966).

Александър Майснер, немски инженер и физик от австрийски произход (1883-1958).
Създател на електронен осцилатор, известен като осцилатор на Майснер - генератор, който позволява предаването на говор и музика чрез средствата на радиотехниката (1913).

акад. Иван Виноградов, съветски математик (1891-1983).
Създател на нови методи в аналитичната теория на числата. Герой на социалистическия труд (1945). 

Цендейн Дамдинсурен, монголски писател, учен и лингвист (1908-1986).
Един от основателите на съвременната монголска литература.

Хакобо Арбенс, гватемалски политик (1913-1971).
Участник в Гватемалската революция (1944-1954). Министър на отбраната (1945-1950). Президент на Гватемала (15 март 1951-27 юни 1954).

Пиетро Джерми
, италиански режисьор и сценарист (1914-1974).

Луис Корвалан, чилийски политик (1916-2010).
Генерален секретар на Чилийската комунистическа партия (1958-18 май 1989).

Марио Бенедети, уругвайски писател (1920-2009).
Автор е на над 60 творби - романи, поеми, разкази и пиеси. Носител е на българскатата награда "Христо Ботев" за поезия и есеистика и на приза "Златен пламък" на правозащитната организация "Амнести интернешънъл". Превеждан е на 19 езика.

Зизиньо (ист. име Томаш Соареш да Силва), бразилски футболист и треньор (1921-2002).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Александър Михайлов, съветски актьор (1922-1992).

Алберто Корда (ист. име Алберто Диас Гутиерес), кубински фотограф (1928-2001).
Автор е на прочутата снимка (5 март 1960) на латиноамериканския революционер Ернесто Че Гевара.

Ферид Мурад, американски биохимик (1936-2023).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина и физиология за 1998 г. заедно с Робърт Фърчгот и Луис Игнаро за  изследвания на т. нар. ендотел-релаксиращ фактор, който впоследствие разкрива важната роля на въглеродния моноксид в кръвоносната система. 

Гюнтер Нетцер, немски футболист, треньор и футболен деец (1944).
Печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия и златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Германия с националния отбор по футбол.

отец Йежи Попелушко, полски свещеник (1947-1984).
Един от символите на антикомунистическата съпротива в Полша. На неговите "меси за родината", отслужвани след силовите мерки на ген. Войчех Ярузелски срещу "Солидарност" през м. декември 1981 г., се събират хиляди вярващи, което предизвиква гнева на комунистическите власти. Отвлечен от трима офицери на политическата полиция на 19 октомври 1984 г. Изтезаван до смърт и хвърлен във водите на р. Висла, на 120 км северно от Варшава. През 1985 г. тримата полицаи, извършили престъплението, са осъдени, но по-късно са частично амнистирани. Поръчителите на убийството обаче така и не са разкрити.

Константинос (Костас) Караманлис, гръцки политик (1956).
Министър-председател на Гърция (7 март 2004-6 октомври 2009). Лидер на партията Нова демокрация (22 март 1997-4 октомври 2009).

Рей Уилкинс, английски футболист и треньор (1956-2018).

Мери Кросби, американска актриса (1959).

Дмитрий Медведев, руски политик (1965).
Ръководител на Администрацията на президента на Русия (30 октомври 2003-14 ноември 2005). Първи заместник-председател на правителството на Русия (14 ноември 2005-7 май 2008). Президент на Русия (7 май 2008-7 май 2012). Председател на правителството на Русия (8 май 2012-15 януари 2020). От 26 май 2012 г. е председател на Общоруската политическа партия "Единна Русия". От 16 януари 2020 г. е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия.

Франческо Антониоли, италиански футболист (вратар) и треньор (1969).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Ейми Уайнхаус, британска поппевица и композиторка (1983-2011).
Носителка на 5 награди "Грами" (2008). В нейна памет е основана благотворителна фондация "Ейми Уайнхаус" (14 септември 2011) в помощ на хора със здравни проблеми, с увреждания и с пристрастявания към субстанции.

Мартен Фуркад, френски състезател по биатлон (1988).
От олимпийски игри печели пет златни (два златни през 2014 г. в Сочи, Русия, и три златни през 2018 г. в Пьончан, Република Корея) и два сребърни медала (2010 г. и 2014 г.). От световни първенства печели единадесет златни, десет сребърни и четири бронзови медала.

Това е денят на смъртта на:

Данте Алигиери, италиански поет, писател и философ (1265-1321).
Автор е на "Божествена комедия" (1307-1321), съставена от 100 песни в три части - "Ад", "Чистилище" и "Рай".

Джовани Доменико Касини (ист. име Жан Доминик), италиански астроном (1625-1712).

Джеймс Купър, американски писател (1789-1851).
Автор е на романите "Следотърсачът" (1821), "Последният мохикан" (1826), "Прерията" (1827) и др.

Хосе Ечегарай-и-Ейсагире, испански драматург (1832-1916).
Носител на Нобелова награда за литература за 1904 г. заедно с френския поет Фредерик Мистрал за ярката оригиналност и истинско вдъхновение на поетичното му творчество, отразяващо вярно натуралния дух на своя народ.

Уилям Маккинли, американски политик (1843-1901).
25-и президент на САЩ от Републиканската партия (4 март 1897-14 септември 1901). Умира на 14 септември 1901 г. от раните си след извършения срещу него атентат на 6 септември 1901 г.

Рудолф Ойкен, немски философ идеалист (1846-1926).
Носител на Нобелова награда за литература за 1908 г. за усърдното му търсене на истината, проникващата сила на мисълта и широкия мироглед.

Томаш Масарик, чешки политик (1850-1937).
Първи президент на Чехословакия (14 декември 1918-14 декември 1935).

Айсидора Дънкан, американска танцьорка (1878-1927).
Въвежда в танца естественост и пластика, характерни за древногръцките танци, заменя балетния костюм със свободна туника, танцува боса. Авторка е на книгите "Моят живот" (1928) и "Изкуството на танца" (1927).
 
Ангел Кундалов, български политик (1879-1924).          
Един от учредителите на Българския земеделски народен съюз (1899). Депутат от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). Подпредседател на 20-ото Обикновено народно събрание (21 май-22 септември 1923).

Фриц Буш, немски диригент и пианист (1890-1951).

Григорий Столяров, съветски диригент и педагог (1892-1963).
 
Николай Черкасов, съветски актьор (1903-1966).
Участвал е във филмите "Децата на капитан Грант" (1936), "Петър I" (1937), "Александр Невски" (1938), "Иван Грозни" (1945) и др. Носител на Сталинска награда (1941, 1946, 1950, 1951).

Йежи Гедройц, полски писател и публицист (1906-2000).
Основател на литературния журнал на полските емигранти "Култура" (1947).

Джанет Гейнър (ист. име Лора Гейнър), американска актриса (1906-1984).
Първа носителка на награда "Оскар" (1929) за най-добра женска роля за участието й във филмите "Седмото небе" (1927), "Изгрев" (1927)  и "Улица ангел" (1928). Това е първи и единствен случай, когато се връчва наградата "Оскар" за повече от един филм. Участвала е във филмите "Роди се звезда" (1937), "Бернардин" (1957) и др.

Робърт Уайз, американски режисьор и продуцент (1914-2005).
Президент на Гилдията на американските режисьори (1971-1975). Президент на Американската академия за кинематографично изкуство и наука (1985-1988). Носител на 4 награди "Оскар" за режисурата и продуцирането на филмовите мюзикъли "Уестсайдска история" и "Звукът на музиката" (1962, 1966).

Нодар Думбадзе, грузински писател (1928-1984).
Автор е на книгите "Аз виждам слънцето", "Аз, баба, Илико и Иларион", "Белите флагове", "Законът на вечността", "Кукарача" и др.

Грейс Кели, американска актриса (1929-1982).
Принцеса на Монако (18 април 1956-14 септември 1982). Участвала е във филмите "Могамбо" (1953), за който е удостоена с награда "Златен глобус" за най-добра второстепенна женска роля (1954), "Провинциалистката" (1954), за който е удостоена с награда "Оскар" за най-добра женска роля (1954) и награда "Златен глобус" (1954), "Прозорец към двора" (1954), "Да хванеш крадец" (1955), за който е удостоена с награда "Златен глобус" за най-добра женска роля (1955) и др. Загива при автомобилна катастрофа на 14 септември 1982 г.

Рудолф Мьосбауер, немски физик (1929-2011).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1961 г. за изследванията му върху резонансното поглъщане на гама-лъчението и свързаното с него откритие, наречено "ефект на Мьосбауер".

Лолита Торес (ист. име Беатрис Мариана Торес), аржентинска певица и актриса (1930-2002).
Участвала е в повече от 30 филма, сред които "Превратностите на съдбата" (1944), "Във възрастта на любовта" (1954).

Стелиос Казандзидис, гръцки поппевец (1931-2001).

Атанас Тасев, български кинооператор (1931-2009).
Работил е в Студия за игрални филми "Бояна". Бил е преподавател (от 1973) по операторско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Оператор е на филмите "Рицар без броня" (1966), "С дъх на бадеми" (1968), "Шведски крале" (1968), "Иконостасът" (1969), "Сбогом приятели" (1970),  "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Бариерата" (1979), "Дърво без корен" (1974), "Една жена на 33" (1982), "Куче в чекмедже" (1982) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен.

Джон Уилям Гарднър, американски писател (1933-1982).

проф. Георги Китов, български археолог и траколог (1943-2008).
Председател (от 1992) на Общото събрание на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките. Преподавател (от 1995) в Нов български университет. Основател на археологическата експедиция ТЕМП (1972) и неин ръководител. През последната четвърт на 20 век прави множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробницата Жаба могила при Стрелча, тракийското светилище край Старосел (август 2000), откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка (19 август 2004), Александровската гробница до Хасково (декември 2000) и много други. Автор е на над 200 статии и около десет студии върху историята, археологията и религията на траките. Носител на Златния почетен знак на Министерството на външните работи за уникалния принос и личните му заслуги в областта на българската археология и история и за популяризирането на България (7 октомври 2004), на Почетния знак на Българската академия на науките (БАН) "За заслуги към БАН" за забележителните му открития и принос в областта на тракийската история и култура (20 април 2005). Пръв носител на наградата "Проф. Александър Фол" - статуетка на Орфей на община Казанлък за популяризиране на Казанлъшкия край по света и за принос в изследванията  на тракийската култура (1 септември 2006). Почетен гражданин на Казанлък (19 май 2005).

Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик (1949-2015).
Основател и председател на партията "Велика Румъния" (1991-27 юли 2013).

Патрик Суейзи, американски актьор (1952-2009).
Участвал е във филмите "Аутсайдерите" (1983), "Северът и Югът" (1985), "Мръсни танци" (1987), 'Крайпътна къща" (1989), "Последният от рода" (1989), "Призрак" (1990), "Градът на радостта" (1992), "На Уонг Фу с благодарности, Джули Нюмар" (1995), "Писма от убиец" (1998), "Черното куче" (1998), "Дони Дарко" (2001), "Зеленият дракон" (2001), "Пробуждане в Рено" (2002), "Един последен танц" (2003) и др. Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1997).

Искра Йосифова, българска актриса, сценарист и режисьор (1954-2005).
Играла е във филмите "АкаТаМус"(1988), "Мера според мера" (1988), "Мера според мера" (1981) и др. Сценаристка е на филмите "Духът и камъните" (2006), "Болградската гимназия" (1992) и др. Режисьорка е на филмите "Раздвоено сърце" (1993), "Преселници" (1991), "Жесток и невинен" (1990), "Стената" (1988), "Любовна терапия" (1987), "Три" (1986) и др.
/АЯ, МГ

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:07 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация