site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 септември в историята

10 септември 2024 г., вторник, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора.

По света се отбелязва:

Световният ден за предотвратяване на самоубийствата. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация.

Националният празник на Гибралтар. Годишнина от референдума за оставането под британски суверенитет (1967).

На този ден в България:

1855 - Влиза в експлоатация електрическата телеграфна линия от Шумен през Одрин до Цариград и е приета първата телеграма, подадена по нея, в която се съобщава за превземането на Севастопол на 9 септември 1855 г. Седмица по-късно "Цариградски вестник" потвърждава датата на историческото събитие - "Електрическата линия от Цариград до Шумен свърши са" , и помества съобщение от Одрин, което уверява, че "Телеграфът работи много чудесно".

1944 - България се присъединява към антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война (1939-1945).

1944 - Министерският съвет приема Постановление 1 за образуване на Народната милиция на мястото на полицията, изградена в периода на Временното руско управление (1877-1879) след приемането на Търновската конституция (16 април 1879). Включена е организационно към Министерството на вътрешните работи (МВР) и се ръководи от министъра на вътрешните работи. Непосредственото й ръководство се осъществява от Дирекцията на народната милиция. Местните й поделения са окръжните и районните управления на МВР. Те са на двойно подчинение - към съответния народен съвет, от една страна, и към Дирекцията на народната милиция и МВР, от друга страна. Състои се от редови, сержантски и офицерски състав. При осъществяването на възложените й задачи може да прилага принудителни административни и възпитателни мерки. Народната милиция може да издава властнически актове в кръга на своите правомощия и да взема мерки за изпълнението им. Съществува до 1991 г., когато се приема закон за реформа в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и се променя наименованието от Народна милиция на Национална полиция. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 43-ото Народно събрание на 12 февруари 2015 г., се създава Главна дирекция " Национална полиция".

1991 - България установява дипломатически отношения с Литва.

1991 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Естония, след като България признава независимостта на страната на 26 август 1991 г. Дипломатически отношения между двете страни първоначално са установени през 1920 г. и са прекъснати на 6 август 1940 г. след влизането на Естония в състава на СССР.

1991 - Дипломатическите отношения между България и Латвия са възстановени, след като България признава независимостта на страната на 26 август 1991 г. Дипломатически отношения между двете страни първоначално са установени на 21 май 1922 г. и са прекъснати през 1940 г. след влизането на Латвия в състава на СССР.

1992 - В София е открито постоянно представителство на  Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка). Световната банка е създадена на 27 декември 1945 г. на основата на споразумението от Международната валутно-финансова конференция (1-22 юли 1944) в Бретън-Уудс, САЩ. От  1 март 1947 г. е със статут на специализирана организация на Организацията на обединените нации.  България е член на банката от 25 септември 1990 г. Представителството на банката в България е второ в Източна Европа след това Полша. 

1998 - Народното събрание приема решение Денят на обявяване на независимостта на България - 22 септември, да стане официален празник и да бъде неработен ден. На 22 септември 1908 г. след тържествен молебен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

1999 - Министерският съвет приема постановление 181 за създаването на Държавна комисия за енергийно регулиране (дн. Комисия за енергийно и водно регулиране) на основание чл. 11 ал. 2 от Закона  за енергетиката и енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 2 юли 1999 г. Комисията осъществява държавното регулиране на дейностите в енергетиката и във водоснабдителните и канализационните услуги.

2002 - На полигона Змейово е взривена експериментално първата бойна част на ракетните комплекси СС-23. При унищожаването на бойната глава се взривяват около 60 кг. взривно вещество с "класически" заряд - тротил и хексоген. Унищожаването е в съответствие с декларацията на 39-ото Народно събрание от 19 декември 2001 г., с която препоръчва на правителството до 30 октомври 2002 г. да унищожи окончателно ракетния комплекс СС-23.

2003 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от Генералната конференция на ООН за образование, наука и култура на 2 ноември 2001 г. Основна цел на конвенцията е опазването на подводното културно наследство чрез сътрудничество между държавите.

2015 - В Русе се дава официален старт на Речната информационна система - БУЛРИС. Тя е част от Общоевропейската навигационна информационна система за осигуряване на ефективно и безопасно корабоплаване по вътрешните водни пътища.

2017 - Отвлеченият на 30 август 2017 г. 25-годишен Адриан Златков, син на бизнесмен, притежаващ автокъщи в София, е освободен след платен откуп от бащата на момчето. Той е оставен близо до кв. "Панчарево" в София, като минувачи са го закарали до кв. "Горубляне".

2018 - Общото събрание на БАН гласува, че отчитайки декларираното намерение на правителството за решаване на проблема с Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ), изразява съгласие за частично извеждане на НИМХ от структурата на БАН и преминаването в нова структура, създадена от Министерския съвет. Определението "частично" включва цялостната оперативна дейност, изпълнявана от НИМХ-БАН, както и учени и служители, които са декларирали намерение за напускане на БАН. Метеоролози и хидролози от цялата страна настояват за отделяне на института им от БАН с твърдението, че ръководството на БАН разпределя неадекватно бюджета на академията между отделните институти и че има системни проблеми във взаимоотношенията между ръководството на Академията и метеорологичния институт.

2023 - В София на ъгъла на ул. "Димитър Петков" и ул. "Цар Симеон" е направена първа копка на строежа на нов образователно-културен комплекс на Организацията на евреите в България "Шалом". В комплекса ще се помещават  училище "Роналд Лаудер", детска градина "Ган Балаган", новият дом на еврейската общност в София, както и централата на ОЕБ "Шалом".

На този ден по света:

1919 - Подписан е Сенжерменският мирен договор между Австрия и държавите победителки в Първата световна война (1914-1918). Договорът е част от Версайско-Вашингтонската система - договори, които уреждат международните отношения след Първата световна война(1914-1918).

1920 - Основана е Турската комунистическа партия. На състоялия се през 1922 г. втори конгрес на партията е взето решение тя да мине в нелегалност. През октомври 1988 г. Турската комунистическа партия се слива с Турската работническа партия в Турска обединена комунистическа партия (ТОКП).

1996 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН по време на 50-ата си сесия приема Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие. Договорът е открит за подписване на 24 септември 1996 г. За влизането му в сила са необходими ратификациите на 44 държави, които са поименно изброени в приложение към договора като притежаващи атомни електроцентрали и научноизследователски атомни реактори, сред които е и България, която го подписва на 24 септември 1996 г. и го ратифицира на 1 септември 1999 г. Към 2023 г. споразумението не е официално влязло в сила, тъй като осем държави, които притежават ядрени технологии не са го подписали и ратифицирали.

2000 - Последно представление в "Уинтър гардън тиътър" на мюзикъла "Котките" на британския композитор Андрю Лойд Уебър, който за 18 години е бил игран 7485 пъти. Мюзикълът дебютира на 7 октомври 1982 г. и е обявен за най-успешното шоу на всички времена. "Котките" е базирана на сборника поеми Old Possum's Book of  Practical Cats на Томас С. Елиът, който умира през 1965 г., но е удостоен  посмъртно с награда "Тони" 18 години след смъртта си.

2002 - При откриването на 57-ата сесия на Общото събрание на ООН Швейцария единодушно е приета за 190-а страна - членка на организацията.

2007 - Президентът на Венецуела Уго Чавес обявява началото на "нов модел на венецуелския индустриален социализъм" с началото на строителството на редица предприятия от металургичната промишленост, които ще бъдат изградени с техническото сътрудничество на Русия, Беларус и Иран.

2008 - На границата между Франция и Швейцария в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) е задействан Големият адронен колайдер - най-големият ускорител на частици в света. Целта на проекта е в 27-километровия Голям адронен колайдер, разположен в тунел на дълбочина 100 м, да се сблъскат протони, като от този сблъсък да се образуват елементарни частици, които да доведат до раждането на материя (невиждани до този момент елементарни частици). Строителството на Големия адронен колайдер започва през 1994 г. По проекта са работили около 10 000 учени от целия свят, като 6000 от тях са от страни от Европейския съюз. Специалистите от България са 35. Проектът е на стойност 9 млрд. щатски долара (3,76 млрд. евро).

2011 - Край архипелага Занзибар в Танзания между островите Унгуджа и Пемба потъва фериботът "Спайс айлънд" с над 600 души на борда. Плавателният съд, осигуряващ връзка между двата острова от Занзибар е бил претоварен и се преобърнал четири часа след като е отплавал. Загиват около 200 души и над 570 са спасени.

2015 - Общото събрание на ООН приема резолюция срещу намесата на чуждестранни съдилища при преструктуриране на национални дългове. Необвързващата резолюция очертава международна правна рамка, призовавайки за имунитет срещу чуждестранни закони и съдилища и изисквайки всички кредитори и държави да приемат споразуменията за преструктуриране, одобрени от мнозинството кредитори. Проектът за резолюцията е разработен от "Групата на 77-те".

2018 - В Манагуа, Никарагуа, хиляди никарагуанци участват в протест с искане президентът Даниел Ортега да подаде оставка и да бъдат освободени политическите затворници. Шествието, организирано от близки на хора, намиращи се в затвора, е съпроводено със силно полицейско присъствие. Демонстрантите преминават по улиците със сини и бели балони, каквито са цветовете на националното знаме. 72-годишният президент е обвинен от опонентите си, че заедно със съпругата си Росарио Мурильо е установил диктатура, белязана от корупция. По данни на Върховния комисариат на ООН за човешките права от началото на кризата, започнала на 18 април 2018 г. с протест срещу проект за реформа на социалната сигурност и прераснала в искане за оставка на Ортега, до септември 2018 г. са убити над 320 души.

2019 - Върховната рада (парламентът) на Украйна приема по предложение на управляващата партия "Слуга на народа" закон, който позволява действащият президент да бъде отстраняван от поста, ако наруши закона. Според новия закон парламентът е инициаторът на процедурата по импийчмънт, която после трябва да бъде одобрена от Конституционния съд и Върховния съд, а накрая ще се изисква три четвърти мнозинство в парламента.

2020 - Европейският парламент изключва официално ръководителката на Мианма Аун Сан Су Чжи от "общността" на носителите на наградата "Сахаров" за защита на човешките права, заради бездействие и приемане на продължаващите престъпления срещу мюсюлманското малцинство рохинги в Мианма. Около 750 000 мюсюлмани рохинги бягат от Мианма от август 2017 г. заради насилието, което са подложени от армията и от будистки милиции, и живеят в пренаселени бежански лагери в Бангладеш. Европейският парламент удостоява Аун Сан Су Чжи, по онова време лидер на опозицията в Мианма, с наградата през 1990 г. с аргумента, че тя олицетворява борбата на своята страна за демокрация.

2021 - Африканският съюз обявява, че отстранява Гвинея от всички "дейности и органи за вземане на решения" на организацията след военния преврат в страната на 5 септември 2021 г.

2022 - На церемония в Отава, Канада, британският крал Чарлз Трети официално е обявен за държавен глава на страната, която е член на Oбщността на нациите. Чарлз Трети става автоматично крал след смъртта на кралица Елизабет Втора на 8 септември 2022 г. В Канада публичното провъзгласяване на монарха е ключова конституционна и церемониална стъпка.

2023 - В Делхи, Индия, на годишната среща на високо равнище на страните от Г-20 Индия официално предава председателството на Г-20 на Бразилия.  Министър-председателят на Индия Нарендра Моди официално предава председателството на президента на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва под аплодисментите на останалите участници в срещата. Индия председателства Г-20 след Индонения от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г.

Родени на този ден българи:

ген.-майор  Иван Цончев, офицер и  революционер, деец на Македоно-одринското революционно движение (1858-1910).
Участва като опълченец  в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Сражава се при Драгоман и Сливница по време на Сръбско-българската война (1885) като командир на Втора дружина от VII Преславски полк, награден с орден "За храброст" IV степен. Комендант на Видин (от 27 януари 1898). Командир (от 1 януари 1899) на 2-а бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, в която влизат 3-и пехотен бдински, 15-и пехотен ломски и 12-и пехотен резервен полк. Подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1905). Основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание (1902). Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Иван Попов, актьор и режисьор (1865-1966).
Един от основоположниците на българския професионален театър. Играл е в трупата на софийския театър "Основа" (1888-1891) и в театрална трупа "Сълза и смях". Актьор и помощник-режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1924). Създал е над 300 запомнящи се роли в театъра, участвал е в заснемането на първите български филми: "Дяволът в София" (1921) и "Под старото небе" (1922). Удостоен със званието "Народен артист" (1947) и "Герой на социалистическия труд" (1965). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1954, октомври 1955, септември 1965) и на орден "Народна република България" първа степен (декември 1960).

Тома Измирлиев, писател хуморист и журналист (1895-1935).
Печата хумористични произведения във вестник "К'во да е". Сътрудничи в сп. "Барабан" (1908-1921), сп. "Българан" (1916-1924), сп. "Червен смях" (1919-1923), в. "Народна армия" (1920-1923), в. "Щурец" (1932-1944) и др. Редактира сп. "Маскарад" (1922-1923). Заедно с Крум Кюлявков издава хумористичното антифашистко сп. "Звънар" (1924-1925). Автор е на сборника с разкази и фейлетони "Премеждия", (Хасково, 1930) и на стихосбирката "Смях и злъч" (Хасково, 1931).

акад. Васил Казанджиев, композитор, диригент и педагог (1934).
Диригент в Софийската опера (1957-1964). Основава (1962) и ръководи Софийския камерен оркестър (дн. Камерен ансамбъл "Софийски солисти") (1962-1978). Главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио (1985-1993). От 1960 г. преподава четене на партитури, от 1984 г. - оркестрово дирижиране, професор по оперно и симфонично дирижиране в Българската държавна консерватория (1985). Автор на симфонии - "Симфония на химните" (1959), "Апокалипсис" (1976), "Нирвана" за хор и оркестър (2000), камерна музика, сонати, вокални произведения, музика към филми -"Тютюн" (1962), "Шибил" (1967), "Боянският майстор" (1980) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006), на наградата "Златен век" - звезда на Министерството на културата (20 май 2014), на Специалната награда на Столична община за изключителни постижения и принос в националната култура  (17 септември 2017).

доц. Йордан Школагерски, юрист и политик (1935-2021).
Адвокат в Софийската адвокатска колегия (1961-2021). Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994) и негов заместник-председател (10 март 1993-17 октомври 1994), депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Бил е заместник-председател на Българска земеделска камара. Заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (април 2008-май 2013). Преподавал е в катедра "Гражданскоправни науки" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

Димитър Ларгов, футболист и спортен деец (1936-2020).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Септември" (София) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача и отбелязани 3 гола. Председател на Дружество за физическа култура и спорт "Славия" (декември 1984-юни 1985). Президент на Футболен клуб "Славия" (1985-1987). Президент на Българския футболен съюз /БФС/ (1991-1993). Заслужил майстор на спорта (1965). Носител на орден "Стара планина" втора степен (12 февруари 2014).

Степан Ерамян, журналист и издател (1942).
Той е създател на вестниците "Марица"-Пловдив,  "Струма", "Хасковска Марица", "Пазарджишка Марица", "Българският Куриер", на първия вестник за обяви в България "Куриер 5" и негов главен редактор (2006-2008), "Новинар", "Дебати". Заместник-председател на Съюза на издателите на всекидневници в България (6 февруари 2002 - февруари 2003).

Георги Харалампиев (Ампето), футболист и треньор (1942-2023).      
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Ботев" (Пловдив) и "Янтра" (Габрово). За националния отбор по футбол има изигран 4 мача. Георги Харалампиев участва в мача на 8 март 1967 г. между "Славия" и "Сервет" (Женева, Швейцария), в който отбелязва единият от головете, с който "Славия" побеждава с 3:0. С победата в мача отборът на "Славия" се класира за полуфинал в турнира за Купа на носителите на купи (КНК).  Това е първо и единствено класиране на български отбор на полуфинал в евротурнирите.

Йорданка Христова, естрадна певица (1943).
Пяла е в "Студио 5" ( 1963-1965). Солистка на оркестър "София" (1965-1966) и на оркестър "Балкантон" (1964-1970). Пяла е и в естрадния оркестър на Българската телевизия и радио. След 1970 г. има активни концертни изяви с различни състави. Солистка на естрадния състав "Феротон"  към културния дом на металургичния комбинат "Кремиковци" (1982-1986). От 1977 г. е член е на Управителния съвет на Съюза на музикалните дейци в България. Председател на  Дружеството на естрадните изпълнители  при Съюза на музикалните дейци (1985-1990). Била е председател на Българската изпълнителска асоциация. Гастролирала е в повече от 40 държави на всички континенти и е осъществила около 3600 концерта. В репертоара си има над 350 песни, изпълнени на 18 езика. Издава 24 албума. Сред известните й песни са "Делфините", "Песен моя, обич моя", "Изповед", "Тежък характер", "Като испанка", "Обичай ме", "Сърца червени" (химн на ЦСКА), "Пей, сърце", "Няма тъжни дни", "Години" и др. Носителка на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" за цялостен принос (1993). Носителка на годишната награда "Кристална лира 2000" за поп- и рокмузика, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци, Националния център за музика и танц при Министерството на културата и радио "Класик ФМ" (1 ноември 2000), на Наградата за цялостно творчество на телевизия "ММ" (2004), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги в областта на културата и изкуството (21 юли 2010). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1975).  Почетен гражданин на София (28 октомври 2004). Носител на наградата на "БГ радио" в памет на Ана Мария Тонкова "БГ вдъхновител" (юни 2017).

доц. Стефан Груев, художник (1944-2017).
Художествен редактор в издателство "Наука и изкуство" (1973-1974) и "Български писател" (1974-1987). Главен художник в издателство "Христо Ботев" (1989-1991). Преподавател в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в Националната художествена академия (от1978). Участва в общи изложби на приложната графика (София, Москва, Хавана), в национални изложби на илюстрацията и изкуството на книгата и шрифта, в международни конкурси и биеналета. Носител на първа награда "Знаме на Европа" в Манхайм, Германия (1983), първа награда за символ на "Лаго ди Гарда" в Италия (1984) и др.

Георги Цветков (Цупето), футболист и треньор (1947).  
През футболната си кариера е играл в отборите на "Спартак" (София), "Академик" (София), "Левски" (София) и "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Георги Пирински, икономист и политик (1948).
Заместник-министър и първи заместник-министър на външната търговия (1980-1989). Заместник-председател на Министерския съвет (17 ноември 1989 - 3 февруари 1990 и август -декември 1990). Заместник-председател на Националната кръглата маса (февруари-април 1990). Министър на външните работи (26 януари 1995-13 ноември 1996). От 1969 г. е член е на Българската комунистическа партия (БКП) (дн. Българска социалистическа партия (БСП). Член на ЦК на БКП (16 ноември 1989-2 февруари 1990). От 2 февруари 1990 г. е член на Висшия съвет на БСП (дн. Национален съвет на БСП). Заместник-председател на Висшия съвет на БСП (9 май 1998-30 юни 2007) и  член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП (9 май 1998-21 юли 2016). Заместник-председател на  Националния съвет на БСП (16 юни  2002-7 ноември 2014). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Депутат от 36-ото до 39-ото Народно събрание (1991-2005). Депутат и председател на 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-25 юни 2009). Депутат и заместник-председател на 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-14 март 2013). Член на Европейския парламент (2014-2019).

Виктор Пасков, писател, драматург и музикант (1949-2009).
До 1980 г. работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Литературен и музикален редактор в Агенция "София прес" (1980-1987). Редактор и драматург в Студията за игрални филми "Бояна" (1987-1990). Директор на Бургаския драматичен театър (1993-1995). Директор на Българския културен център в Берлин, Германия (1995-1998,17 април 2002-30 септември 2004). Художествен ръководител на Центъра за филмопроизводство на Българска национална телевизия (2006). Съветник по въпросите на културата в посолството на България в Швейцария (2006-2009). Автор е на книгите "Невръстни убийства" (1986), "Ций Кук" (1991), "Германия - мръсна приказка" (1993) , "Алилуя" (2001) , "Аутопсия на една любов" (2005), на киносценариите "Ти, който си на небето" (1989), "Индиански игри" (1990), "Пльонтек" (1991) и др. Носител на литературната награда на Съюза на българските писатели за 1987 г. за романа му "Балада за Георг Хенинг" (май 1988, преведена в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария), носител на Голямата литературна награда от салона на книгата в Бордо, Франция, за същата книга (1990). Носител на Националната литературна награда "Хермес" на едноименната частна издателска къща в Пловдив за романа му "Германия - мръсна приказка" (3 юни 1994).

Петьо Блъсков (Петьо Христов Блъсков), журналист и издател (1950).
Създател на  в. "168 часа", на в. "24 часа" (заедно с Валери Найденов) (1990)  и на пресгрупа "168 часа" (1994). Един от създателите на в. "Монитор", в. "Телеграф" и в. "Политика" (1998). Главен редактор на в. "Монитор" (28 септември 1998-24 октомври 2007). Управляващ  дружеството "Поглед медия" ЕООД (5 ноември 2007-май 2008). Главен редактор на националния безплатен седмичник в. "Новините днес" (от 31 май 2010 г. е "Република", от 1 октомври 2012 г. -  "Репортер") (април 2009-28 август 2014). Възстановява заедно с Валери Найденов в. "Поглед" (18 декември 2006). Един от учредителите на Българския медиен съюз (2012). От 23 юли 2014 г. е главен редактор на в. "Труд".

доц. Андрей Баташов, актьор, режисьор и политик (1965-2010).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов",  в Нов драматичен театър "Сълза  и смях", в Театър 199 "Валентин Стойчев" и др. Има над 40 роли в театъра. Участва във филмите "Вампир" (1991), "Жребият" (1993), "Убиецът е с жълти обувки" (1995), "Универсално оръжие" (2001), "Хотел България" (2004), "Сънища" (2005), "Ерудитъ" (2005), "Капитанът" (2005-2007) и др.  Режисьор на постановките "Ритъм", "360 градуса", "Разбираш ли ме правилно" и др. Депутат в 40-то Народно събрание (17 октомври 2007-25 юни 2009). Рицар от Ордена на Рицарите тамплиери. Бил е преподавател по актьорство и режисура за драматичен театър в Националната  академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".  Депутат в 40-то Народно събрание (17 октомври 2007-25 юни 2009). През 2018 г. Великият приорат на България на Ордена на рицарите тамплиери на Ерусалим учредява наградата за актьорско майсторство и християнски добродетели на негово име.

Стоян Янкулов-Стунджи, музикант перкусионист и певец (1966).
Свири с рок и джаз групи, с фолклорни ансамбли и с джаз-рок и фюжън банди. Концертира в България, Финландия, Белгия, Германия, Нидерландия, Франция, Италия, Чехия, Турция, САЩ, Канада, Япония, Русия и др.  Заедно с  Елица Тодорова изпълнява песента "Вода", която заема пета позиция  на финала на песенния конкурс "Евровизия" във Хелзинки, Финландия (12 май 2007). Има записи на джаз, поп и етно музика. Носител на наградата на Съюза на българските музиканти и танцови дейци и Класик ФМ "Кристална лира" в категория "Джаз" (2004).

Милена Милотинова, журналист и политик (1968).
Работи в Българската национална телевизия (1990-2001) като репортер, а от 1992 г. и като водещ на "По света и у нас". Депутат в 39-то Народно събрание (2001-2005). Главен директор на частната национална телевизия Ви Ти Ви /VTV/ (3 октомври 2008-2010). Водеща на предаване по "Канал 3" (февруари 2010-септември 2011). От 9 септември 2011 г. работи в  телевизия "България Он Ер". Автор е на повече от 10 документални филма, сред които "Хроника на едно национално предателство" (1998), "Само защото бяха българи" (1999), "Спасените" (1999) и др. Носител на награда на Министерството на народната отбрана за обективна журналистика (1999), на наградата на фондация "Димитър Цонев" за цялостен принос в журналистиката (2022) и др.

Станислав Стоянов, футболист (1976).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Добруджа" (Добрич) и "Черно море" (Варна).

Георги Енчев, български раппевец от дуета "Румънеца и Енчев" (1979).
Пее в дуета "Румънеца и Енчев", създаден през 1996 г. от него и Адриан Рачев-Румънеца.  През ноември 2017 г. изпълнителите пишат статус във фейсбук, с който обявяват края на съществуването на дуета и тяхната музикална дейност. От 2023 г. отново работят заедно.

На този ден са родени и:

Хенри Пърсел, английски композитор (1659-1695).
Представител на барока.

Артър Комптън, американски физик (1892-1962).
Носител на Нобелова награда за физика за 1927 г. за откриването на ефекта, наречен на негово име. Той си поделя награта с шотландския физик Чарлз Уилсън, който я получава за метода му да направи пътя на електрически заредените частици вимим чрез кондензация на парата.

Херлуф Бидструп, датски художник карикатурист (1912-1988).

Робърт Уайз, американски режисьор и продуцент (1914-2005).
Президент на Гилдията на американските режисьори (1971-1975). Президент на Американската академия за кинематографично изкуство и наука (1985-1988). Носител е на 4 награди "Оскар" за режисурата и продуцирането на филмовите мюзикъли "Уестсайдска история" и "Звукът на музиката" (1962,1966).

Арнолд Палмър (псевд. Кралят), американски състезател по голф (1929-2016).
Носител е на 92 титли от Професионалната голф асоциация, като между 1960 г. и 1963 г. той печели 29 титли. Четири пъти печели Мастърс турнирите (1958, 1960, 1962 и 1964). През 2012 г. е награден с едно от най-високите отличия на САЩ - Златен медал на Конгреса за изключителен принос и постижения.

Филип Бейкър Хол, американски актьор (1931-2022).
Участвал е в сериалите "Зайнфелд" (1991; 1998), "Монк" (2004), "Месия" (2020), както и филмите "Шоуто на Труман" (1998), "Вътрешен човек" (1999), "Талантливият мистър Рипли" (1999), "Догвил" (2003) и др.

Карл Лагерфелд, немски моден дизайнер (1938-2019).
В началото на 50-те години на 20-и век напуска Германия заедно с майка си и двамата се установяват в Париж, Франция. Започва да се занимава с мода като асистент на дизайнера Пиер Балмен. Работил е за модните къщи "Жан Пату" и "Клое". От 1965 г. е творчески директор на "Фенди". От 1983 г. до смъртта си е художествен директор на френската модна къща "Шанел" и творчески директор на всички колекции - висша мода, прет-а-порте и аксесоари, на модната къща. През 1984 г. основава и модна къща на свое име.
 
Хосе Фелисиано (ист. име Хосе Монсерат Фелисиано Гарсиа), пуерторикански певец, китарист и композитор (1945-2014).
Член е на музикалния ансамбъл "Фания ол старс" и основател на своя продуцентска компания през 80-те години на 20-и в. Виден активист срещу употребата на наркотици. Известен с много световни хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 "Feliz Navidad". Загива в автомобилна катастрофа на 17 април 2014 г.

Мурат Зязиков, руски политик (1957).
Президент на Ингушетия (28 април 2002-30 октомври 2008). Съветник на президента на Русия (31 октомври 2008-26 януари 2012). От 12 септември 2022 г. е извънреден и пълномощен посланик на Русия в Кипър.

Колин Фърт, британски актьор (1960).
Участвал е във филмите "Дамата с камелиите" (1984), "Валмон" (1989), "Годрост и предразсъдъци" (1995), "Английският пациент" (1996), "Дневниците на Бриджит Джоунс" (2001; 2004), "Колко е важно да бъдеш сериозен" (2002), "Самотен мъж" (2009), "Кралската реч" (2010) и др. Носител на американската награда "Златен глобус" (2011).

Бенте Скари (Бенте Мартинсен - Скари), норвежка състезателка по ски бягане (1972).
Олимпийска шампионка през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри има и два сребърни и два бронзови медала. От световни първенства печели пет златни и два сребърни мадала.

Виктор Касай, международен футболен съдия от Унгария (1975).

Густаво Куертен, бразилски тенисист (1976).
Спечелил е 3 титли от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP/ (4 декември 2000). Обявен за "Играч на годината" от АTP за 2000 г.

Лоран Кошчелни, френски футболист (1985).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Андре Алмейда, португалски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Хендрик Консианс, белгийски писател (1812-1883).
Основоположник на съвременната фламандска литература.

Елисавета Австрийска (ист. име Елизабет Амалия Евгения Вителсбах), известна като императрица Сиси (1837-1898).
Императрица на Австрия (24 април 1854), кралица-консорт на Унгария до създаването на Австро-Унгарската империя (8 юни 1867). Съпруга на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария. Убита в Женева, Швейцария, от италианския анархист Луиджи Лучени на 10 септември 1898 г.

акад. Фьодор Успенски, руски историк византолог и археолог (1845-1928).
Той ръководи археологически и исторически експедиции в Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). Той има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 г. провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993 г., надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН).

Зденко Ханс Скрауп, австрийски химик (1850-1910).

Фердинанд I (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота), германски принц, български княз (7 юли 1887-22 септември 1908) и цар (22 септември 1908-3 октомври 1918) на България (1861-1948).
На 25 юни 1887 г.III ВНС го избира за княз на България. На 22 септември 1908 г. след провъзгласяване на независимостта  на България Фердинанд I е обявен за цар на българите. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918, с него България капитулира и излиза от Първата световна война) Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия оформен през 1904-1907) поставя задължително условие Фердинанд т да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис III.

Йордан Маринополски, български литературен критик и преводач (1874-1924).
Бил е преподавател в средните училища. Член на Висшия учебен съвет в Министерството на народното просвещение (1922-1924). Сътрудничи на сп. "Училищен преглед" (1896-1949), на сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920), на в. "Пряпорец" (1898-1932), на "Учителски вестник" (1903-1915; 1919-1924), на в. "Ден" (1903-1912; 1921-1923), съредактор на сп. "Звезда" (1900). Автор е на "Българската литература подир Освобождението" (1898), "Прояснени небосклони" (2 кн., 1922-1924), "Огледайте се!" (1898) и др. Превежда немски и руски автори. 

Данаил Крапчев, български журналист (1880-1944).
Сътрудничи на периодичното издание "Македоно-одрински преглед"(1906-1907), става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактира в. "Илинден" (1907-1908) в София. През 1908 г. редактира последователно в. "Отечество" и в. "Родина" в Солун.  Издава в София в. "Вардар" (1909-1912), преименува го на "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 г. е отново четник заедно с Пейо Яворов, преминава в Солун, където редактира в. "Българинь". След Междусъюзническата война (1913) е редактор на органа на Демократическата партия "Пряпорец", издаван в София. Военен дописник на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец" (1915-1918). Създава  независимия информационен всекидневник "Зора" (1919) и е негов директор (1919-1944). Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. в полицейското управление на Горна Джумая (дн. Благоевград). Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата. 

Симеон Велков, български художник баталист (1885-1963).
По време на Балканската война (1912-1913) сътрудничи в печата с рисунки и създава редица батални творби за българския войник. Създава портрети, илюстрира исторически книги и учебници. Преподавател в Националната художествена академия в София (1926-1947). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

Джордж Томсън, британски физик (1892-1975).
Носител на Нобелова награда за физика за 1937 г. заедно с американския физик Клинтън Дейвисън за техните експериментални открития на дифракцията на електроните от кристали.

Асен Найденов, български оперен диригент (1899-1995).
Основател и ръководител на мъжкия хор "Родина" (1933-1937). От 1925 г. е диригент, а след това и главен диригент на Софийската опера (1946-1979). Гост-диригент в Малий академичен театър за опера и балет в Ленинград (дн. Санкт Петербург) (1962-1963) и в Московския държавен академичен Болшой театър (1963-1964). Дирижирал е редица български опери и балети като: "Нестинарка", "Цар Калоян", "Момчил", Янините девет братя", "Луд Гидия", "Змей и Яна", "Женско царство". Той е и първият български интерпретатор на опери на Вагнер, Бетовен, Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков, Прокофиев, Кабалевски. Удостоен със званието "Народен артист" (28 април 1952). Лауреат на Димитровска награда (28 юни 1952, 1959). Носител на орден "Народна република България" първа степен (30 декември 1959), на орден "Георги Димитров" (ноември 1979, септември 1984).

Мария Димова, българска балетмайсторка (1901-1944).
Работи в Русенския общински театър (1941-1942). През 1942 г. става асистент на балета на Софийската народна опера. Първата й самостоятелна постановка е на танцовата драма на Марин Големинов "Нестинарка". Създава постановки по симфоничните творби "Приказка" и "Тракия" от Петко Стайнов и "Герман" на Филип Кутев. Загива по време на въздушна бомбардировка над Виена, Австрия.

Феликс Блох, американски физик oт швейцарски произход (1905-1983).
Носител на Нобелова награда за физика за 1952 г. заедно с американския физик Едуард Пърсел за разработените от тях нови методи за измерване на ядрената магнитна прецесия и откритията, свързани с тях. 

Клиф Робъртсън, американски актьор (1923-2011).
Участвал е в около 60 филма, сред които "Чарли" (1968), "Трите дни на кондора" (1975), "Мидуей" (1976). Носител на награда "Оскар" (1969) за най-добра мъжка роля във филма "Чарли".

Даяна Риг, британска актриса (1938-2020).
Участвала е във филмите "Сън в лятна нощ" (1968), "Бюро за убийства" (1969), "В служба на Нейно величество" (1969), "Юлий Цезар" (1970), "Болницата" (1971), "Кървав театър" (1973), "Зло под слънцето" (1982), "Един добър човек в Африка" (1994), "Американецът" (1998), "Цветният воал" (2006) и др. Участвала е и в сериалите "Отмъстителите" (1965-1968), "Доктор Кой" (2013), "Игра на тронове" (2013-2017), "Виктория" (2017) и др.

Жоржи Сампайо, португалски политик (1939-2021).
Генерален секретар на Социалистическата партия (1989-1991). Кмет на Лисабон (1989-1995). Президент на Португалия (9 март 1996-9 март 2006).

проф. Емил Вапирев, български атомен физик (1948-2004).
Работи в АЕЦ "Козлодуй" (1974-1976). Преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1976), ръководител на катедра Ядрена тихника и енергетика на университета (1993-1995). Председател на Агенцията за ядрено регулиране (22 август 2002-10 септември 2004).

ген.-лейт. Димитър Зехтинов, български военен деец (1950-2006).
Бил е началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия и заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по операциите (6 юни 2002-1 юни 2006). 

ген.-майор Самюъл Доу, либерийски военен и политически деец (1951-1990).
Президент на Либерия (6 януари 1986-10 септември 1990). Убит от бунтовническата група на Принс Джонсън на 10 септември 1990 г. в Монровия, Либерия.
/АЯ, МГ/