site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 септември в историята

6 септември 2024 г., петък, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва св. мчк Ромил Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип. Чудо на св. архангел Михаил.

В България се отбелязва:

Денят на Съединението. Официален празник. Отбелязва се с Решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. Годишнина от провъзгласяването (1885) на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Празникът на град Белене. Отбелязва се от 1993 г. през първите петък, събота и неделя на септември. Годишнина от обявяването (7 септември 1964) на Белене за град със Закона за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип, приет от 4-ото Народно събрание на 7 септември 1964 г., обнародван в "Държавен вестник" на 15 септември 1964 г.

Празникът на град Пловдив. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от януари 1993 г. в Деня на Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885). 

Празникът на община Чипровци. Отбелязва се от 1988 г. по повод 300-ата годишнина от Чипровското въстание (септември 1688). Храмов празник на Гушовския манастир "Свети Архангел Михаил" край Чипровци, опожарен след Чипровското въстание.

Празникът на град Чирпан. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 1997 г. в Деня на Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885). 

По света се отбелязва:

Националният празник на Есватини. Ден на независимостта (1968). С решение на краля Мсвати Трети от 19 април 2018 г. името на Кралство Свазиленд се променя на Кралство Есватини, за да не се свързва с колониалния период в историята на страната, която от 1906 г. до 1968 г. е колония на Великобритания. Есватини на местния език означава "страна на свазите".

На този ден в България:

1879 - България установява дипломатически отношения със Сърбия на ниво дипломатически агентства. Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати на 2 ноември 1885 г., когато Сърбия обявява война на България. Отношенията са възстановени на 5 март 1886 г. По време на Междусъюзническата война (1913) отношенията между двете страни са прекъснати на 16 юни 1913 г. и  са възстановени на 19 декември 1913 г. на  ниво легации. По време на Първата световна война (1914-1918) дипломатическите отношения между България и Сърбия отново са прекъснати на 23 септември 1915 г. и са възстановени  на 9 август 1920 г. на ниво легации между България и Кралството  на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война (1939-1945) отношенията са прекъснати на 15 април 1941 г. и са възстановени с Федеративна република Югославия на 5 май 1945 г.  на ниво легации.  На 29 януари 1948 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства. След обособяването на Съюзна република Югославия  (включва Сърбия и Черна гора) на 12 февруари 1992 г. като самостоятелно държавно обединение, няма промяна в дипломатическите отношения между двете страни. Новата държавна общност Сърбия и Черна гора е провъзгласена на 4 февруари 2003 г. На 5 юни 2006 г. парламентът на Сърбия обявява Република Сърбия за суверенна държава (след обявяването на 3 юни 2006 г. от парламента на Черна гора на независимостта на републиката, потвърждавайки резултата от референдума за независимост от 21 май 2006 г.).

1883 - Търновската конституция е възстановена с Манифест от княз Александър I Батенберг на Търновската конституция по искане на 3-ото Обикновено народно събрание. Търновската конституция е приета на 16 април (ст. ст.) 1879 г. На 1 юли 1881 г. в Свищов второто Велико народно събрание, което заседава само един ден, суспендира Търновската конституция и гласува извънредни пълномощия за еднолично управление на българската държава от княз  Александър I. Князът получава правомощия да управлява чрез укази в продължение на 7 години. На 6 септември 1883 г. княз Александър I издава Манифест, с който обявява, че ще възстанови Търновската конституция, при условие че бъде изменена. На 5 декември 1883 г. 3-ото Обикновено народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на конституцията и в края на декември 1883 г. княз Александър I се отказва от режима на пълномощията.

1885 - Провъзгласено е Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Българските войски, разположени в околностите на Пловдив начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Правителството е свалено и е създадено временно правителство начело с Георги Странски, което обявява Съединението на Източна Румелия и Княжество България. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища, най-масови са в село Голямо Конаре (дн. гр. Съединение). След провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. на 8 септември княз Александър Първи Батенберг с нарочен манифест утвърждава този акт и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).

1899 - Излиза бр. 1 на в. "Земледелска защита" с редактор Янко Забунов. Последният брой на вестника излиза на 25 август 1900 г.

1916 - Тутракан е превзет от Трета българска армия по време на Първата световна война (1914-1916). Румънският гарнизон се предава и Тутракан е освободен. Съгласно Букурещкия мирен договор, подписан на 28 юли 1913 г., между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга, с който се слага край на Междусъюзническата война (16 юни-28 юли 1913), Румъния получава Южна Добруджа, а Тутракан е превърнат в една от най-сигурните крепости на Румъния по р. Дунав. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, с цел да си върне изгубените територии и на 2 септември 1916 г. българските войски преминават границата с Румъния, като настъпват по целия фронт в Добруджа. На 4 септември 1916 г. започва настъпателната операция на Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев за превземане на крепостта. За 3 дни от 4 до 6 септември 1916 г. българската армия пленява 28 000 румънци, от които 480 са офицери, и над 100 оръдия и картечници.

1944 - Освободени са политическите затворници от затворите в  Плевен, Силистра, Пловдив, Бургас, Варна и др. След като на 2 септември 1944 г. е назначено правителството на Константин Муравиев, на 3 септември министър-председателят спира изпълнението на всички смъртни присъди в страната. На 7 септември правителството обявява обща политическа амнистия.

1955 - Открит е язовир "Георги Димитров" (от 1992 г. - язовир "Копринка"), разположен на р. Тунджа, на 7 км западно от гр. Казанлък. Язовирът е открит от заместник министър-председателя Антон Югов в присъствието на главния инженер Георги Георгиев. Това е първият язовир, при построяването на който са прокопани тунели през планината за напояване на Старозагорското поле. Язовирът е дълъг около 20 км, язовирното езеро е дълго 9 км. Основното  му предназначение е използване на водите на р. Тунджа за напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство. Строителството на язовира започва през 1947 г., но реално изграждането му започва през 1948 -1949 г. и продължава до 1954 г. Ръководител на строежа на язовирната стена е Койчо Коджейков, а ръководители на главните канали са инженерите Велин Иванов и Минчо Чернев. В началото всичко се работи на ръка, като голяма част от основите на самата язовирна стена, която е с огромни каменни блокове, добивани в кариерата Гюрля, е трябвало да бъдат прекарвани с каруци, теглени от волове. Едва през 1950 г. е изградена първата теснолинейка за превозване на камъните, които са полагани в основата на стената. Стената на язовира е дълга около 620 метра и е висока 44 метра. В периода от 1948 г. до лятото на 1949 г.  при строителството на стената се започва и удълбаване на чашата, където е водосборът на реката с цел увеличаване на обема. Тогава се разкрива тракийското селище Севтополис. Спасителните археологическите разкопки продължават до средата на юли 1954 г. и са били основно съсредоточени върху крепостните стени, съоръжения и укрепения дворец на владетеля Севт III. Пълненето на язовира започва през есента на 1954 г., когато притоците на р. Тунджа са с по-голям дебит. Общият обем на язовира е бил 144 млн. куб. метра вода, като  било предвидено язовирът по каналите да напоява около 430 000 декара земя.

1957 - Открита е железопътната линия Вакарел - Чукурово. Построена е със средства на Министерството на тежката промишленост, с цел да се улесни и поевтини извозването на въглищата от каменовъглената мина "Чукурово", разположена край с. Габра, Софийска област. Участъкът е дълъг 13,2 км. От 1 октомври 2002 г. линията се използва само за товарни влакове до мина "Чукурово".

1959 - Открит е Баташкият водносилов път - една от първите хидроенергийни каскади в България. Събира и обработва водите на реките в северозападната част на Родопите - река Ели дере, Сърнена река, Девинска река и др. Баташкият водносилов път е сложен хидротехнически комплекс, който обхваща два основни язовира - "Голям Беглик" и "Батак", три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях - "Широка поляна", "Беглика" и "Тошков чарк", и три водноелектрически централи - "Батак" (подземна), "Пещера" (подземна) и "Алеко" (надземна). Идейният и технически проект за целия "Баташки водносилов път" е разработен в "Енергохидропроект". Изграждането му започва през 1954 г. и се извършва от създаденото за целта предприятие към "Хидрострой". Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и 7 броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Баташкият водносилов път е част от "Национална електрическа компания" ЕАД.

1974 - Открита е новата сграда на Централна гара в София. Първата сграда на гарата е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков и е открита на 1 август 1888 г. Тогава на "железничната" станция София пристига и първият международен влак от Париж, Франция. През 1891 г. сградата е разширена с нова сграда, обслужваща северните и югозападните линии. През 1913-1914 г. е изграден и втори етаж на гарата, която тогава е най-голямата на Балканския полуостров. На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание. На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София.

1998 - Учредена е партия "Съюз на патриотичните сили и воините от запаса "Защита". На II редовен конгрес на 11 декември 2005 г. приема името Съюз на патриотичните сили "Защита".

2017 - В гр. Кавала, Гърция, министрите на транспорта на България и Гърция Ивайло Московски и Христос Спиртзис подписват Меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка "Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе". На церемонията присъстват министър-председателят Бойко Борисов и министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас. Транспортният коридор предвижда свързването на гръцките пристанища Солун, Кавала и Александруполис и българските пристанища Бургас, Варна и Русе чрез железопътна връзка през Свиленград. Проектът предвижда свързването на река Дунав, Черно море и Егейско море със скоростен железопътен коридор, както и развитие на пристанищата, които са част от основната ТЕН-Т мрежа. Включено е изграждането на двойна електрифицирана жп линия. 

2021 - В антична Рациария, край видинското село Арчар, започват най-мащабните археологически разкопки от близо 40 десетилетия. Ръководител е доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Античният град се разпростира на над 800 дка площ, като в продължение на два месеца там ще работят близо 100 работника и 12 археолози.

2023 - В Созопол по време на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония" група "Фондацията" получава наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за принос към българската култура в представянето ѝ зад граница.

На този ден по света:

1522 - Корабът "Виктория" под командването на Хуан Себастият Елкано с 19 души на борда, единственият останал кораб от околосветската експедиция на португалския мореплавател Фернандо Магелан, се завръща в в пристанището в Санлукар де Барамеда в Испания. Завършва първото околосветско плаване в световната история, с което се доказва кръглата форма на Земята и наличието на единен Световен океан.  Фернандо Магелан не е сред завърналите се, тъй като е убит на 27 април 1521 г. във Филипините по време на сражение с туземците при Мактан във Филипините. Фернандо Магелан отплава на 20 септември 1519 г. от Санлукар де Барамеда към Америка на околосветско плаване с пет кораба.

1868 - В Брюксел в Белгия е открит Третият конгрес на Първия интернационал. Закрит е на 13 септември 1868 г. Първите два конгреса се провеждат в Женева в Швейцария (1866) и в Лозана в Швейцария (1867), а четвъртият - в Базел в Швейцария (1869). Първият интернационал е учреден на 28 септември 1864 г. в Лондон, Великобритания. Сред организаторите на Първия интернационал са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. След разцепление в организацията, възникнало по време на Петия конгрес в Хага в Нидерландия (1872), Първият интернационал прекратява своето съществуване, официално разпуснат е през 1876 г.

1914 - Начало на битката при река Марна, Франция, която завършва на 12 септември 1914 г. с отстъплението на германците към Вердюн за първи път от началото на военните им действия през август 1914 г. по време на Първата световна война (1914-1918). В резултат на битката при река Марна е провален германският план за настъпление, ориентиран към бърза победа на Западния фронт и превземане на френската столица Париж. Това е най-кръвопролитната битка в рамките на цялата война. Жертвите са около 250 000 души от френска страната, 220 000 от немска страна и 17 000 от британска страна.

1952 - В Женева, Швейцария, е подписана Международната конвеция за авторското право. Влиза в сила през 1955 г.

1968 - Провъзгласена е независимостта на Свазиленд от Великобритания.

1987 - Извършена е първата в света хирургическа операция за разделяне на сиамски близнаци - седеммесечните Патрик и Бенджамин Байндера, които са родени съединени в задната част на главата. Операцията е извършена на 6-7 септември 1987 г. в Балтимор, САЩ, от американския неврохирург проф. Бен Карсън. За извършването на това хирургично чудо под негово ръководство 70-членният хирургичен екип е работил 22 часа.

1991 - Държавният съвет на СССР приема постановление, с което се признава независимостта на прибалтийските републики - Естония, Латвия и Литва.

1991 - Президиумът на Върховния съвет на РСФСР приема указ "За връщане на град Ленинград на неговото историческо име Санкт Петербург". Законът за внасянето на съответните промени в конституцията е приет на 21 април 1992 г. и влиза в сила на 16 май 1992 г. Градът е създаден на 27 май 1703 г. от цар Петър Първи на Зайчевия остров, разположен на разклонението на р. Нева на два ръкава недалеч от морето, на отвоювани от шведите земи, където Петър Първи изгражда крепостта Санкт Питер Бурх (крепост св. Петър). Името на града е избрано от Петър Първи в чест на свети апостол Петър. През 1720 г. градът се преименува на Санкт Петербург. На 31 август 1914 г. в началото на Първата световна война (1914-1918) името му е променено на Петроград. На 26 януари 1924 г. след смъртта на Владимир Ленин, създателят на съветската държава, градът приема неговото име - Ленинград. На референдум на 12 юни 1991 г. 54 процента от жителите на града са "за" връщане на историческото име на града. През 1990 г. градът е включен в Списъка за световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1997 - В обсерваторията "Макдоналд" в САЩ е въведен в екплоатация телескопът "Хоби-Ебърли" с диаметър от 9,2 м, който се нарежда сред най-големите телескопи в света.

1997 - Принцеса Даяна, която загива в автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г. е погребана в Олторп, Великобритания, в имението на семейство Спенсър, на малко островче сред езерото в парка на имението.

2000 - В Ню Йорк, САЩ, е открита среща на високо равнище на ООН на хилядолетието с участието на над 150 държавни и правителствени ръководители.

2006 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш за първи път признава за съществуването на тайни затвори на ЦРУ в чужбина, като защитава съществуването им с мотива, че държаните там терористи са жизненоважен източник на информация, от която зависи националната сигурност на страната.

2012 - В Кайро, Египет, министрите на външните работи на Либия и Ирак Ашур Бин Хаял и Хошияр Зебари подписват споразумение за възстановяване на дипломатическите си отношения, прекъснати преди 9 години. На 1 юни 2003 г. Либия прекъсва дипломатическите си отношения с Ирак и затваря посолството си в страната, след като на 29 май 2003 г. Държавният департамент на САЩ заявява, че дипломатите в Ирак няма да имат дипломатически статут, който осигурява имунитет и други привилегии от времето на режима на Саддам Хюсеин.

2013 - Правителството на Египет разпуска oрганизацията "Мюсюлмански братя", формално регистрирана през март 2013 г. като неправителствена организация след съдебен процес, който отсъжда, че движението няма законен статут. Организацията е основана през 1928 г. и забранена през 1954 г. от правителството на Египет през 1954 г.

2015 - Антиправителствен митинг на централния площад в Кишинев, Молдова, с участието на десетки хиляди протестиращи, искащи оставките на президента Николае Тимофти и правителството, провеждане на предсрочни избори, връщане на 1 млрд. долара, откраднати от три търговски банки с мълчаливото съгласие на властите. Протестът е организиран от Гражданска платформа "ДА" (достойнство и справедливост).

2018 - В Анкара, Турция, е осъществен първият полет на първия хеликоптер, проектиран и произведен в Турция от турската самолетостроителна корпорация TAI - многофункционалният хеликоптер T625.

2019 - Международният валутен фонд обявява, че е одобрил промяна в устава си, за да отпадне изискването за възраст за поста управляващ директор. В изявление МВФ припомня, че от 1951 г. общите разпоредби забраняват назначаването на кандидат на възраст 65 години или повече на поста управляващ директор и не позволяват на титуляра да изпълнява функциите си след навършване на 70 години. Измененията в общите правила, одобрени от Управителния съвет, които влизат в сила незабавно, приравняват условията за назначаване на управляващ директор към тези за членове на съвета на директорите, председателстван от управляващия директор, и за председателя на Групата на Световната банка, които не са обект на никаква възрастова граница.

2020 - В Минск, Беларус, над 100 000 души излизат на протест срещу управлението на президента Александър Лукашенко под мотото "Марш на единството". Протестиращите настояват за оставката на президента Александър Лукашенко, освобождаване на политическите затворници и нови избори. След президентските избори на 9 август 2020 г., на които Александър Лукашенко, който управлява страната от 26 години, получава 81,35 процента от гласовете срещу 8 процента за Светлана Тихановска, в страната започват масови протести.

2021 - В дома си в Париж, Франция, на 88-годишна възраст умира френският актьор Жан-Пол Белмондо. Той е участвал в над 80 филма, сред които "До последен дъх" и "Гиньоло". Жан-Пол Белмондо дебютира в киното през 1956 г. с участие във филма "Молиер".

Родени на този ден българи:

Иларион Макариополски (светско име Стоян Стоянов Михайловски), църковен деец, един от организаторите и ръководителите на църковно-националната борба (1812-1875).
Приема монашеството в Хилендарския манастир на Света гора през 1832 г. От 1841 г. се установява в Цариград, където активно участва в църковно-националното движение на българите. Заради тази си дейност е заточван на два пъти  - през 1845-1850 и през 1861-1864 г. През 1858 г. е ръкоположен за епископ и избран за предстоятел на Българската църква в Цариград. На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. не споменава цариградския патриарх, с което дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия български Св. Синод. Търновски митрополит (25 май 1872- 4 юни 1875). През 1874 г. полага основите на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец. Погребан е в двора на българската църква  "Св. Стефан" в Цариград.

Петър Морозов, художник график и изкуствовед (1880-1951).
Прилага за пръв път в България графичната техника акватинта. Един от инициаторите за основаване на Дружеството на независимите художници (1920) и негов пръв секретар. Рисува портрети - графични и живописни на Иван Вазов, Петко Р. Славейков, Дора Габе, Евгения Марс, Кирил Христов и др., исторически картини, сред които "Сянката на Самуила", "Хвърковатата чета на Бенковски", "Спасяването на Самарското знаме", българските манастири и природа: "Преображенският манастир", "Из Тетевен", "Охридското езеро" и др. Картината му "Хвърковатата чета на Бенковски" е издадена като пощенска картичка в тираж от 25 000 бройки и като марка от серията "История на България" в тираж 400 000 бройки. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина.

Васил Пундев, литературен историк и критик (1892-1930).
Редактор на в. "Вардар" (1929-1930). Участва в редактирането на в. "Македония" (1926-1934), на в. "Литературни новини" (1927-1929),  на сп. "Българска реч" (1926-1943) и др. Сътрудничи на сп. "Обществена обнова" (1919-1920), "Съвременник" (1921-1923), "Отец Паисий" (1928-1943) и др. Автор е на "Първи стихотворци" (1925), "Гръцко-български литературни сравнения" (1929), "Периодически печат преди Освобождението" (2 ч., 1927-1930) и др.

Станимир Лилянов (ист. име Стефан Христов Рашенов), юрист и писател (1896-1973). 
От 1918 г. е член на Българска работническа социалдемократическа партия  (БРСДП).  Участва в Първата световна война (1915-1918). Работи като адвокат в Русе (1920-1925) и след 1925 г. в София . Той защитава Гео Милев по делото за поемата "Септември", написана през 1924 г.  Участва като доброволец в Отечествената война (1944-1945).  Директор на издателство  "Български писател" (1954-1957)  и издателство "Техника" (1958).  Автор е на разкази, повести, очерци, посветени на антифашистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Сред книгите му са "Ламя" (1925), "Към победа" (1948), "Преходно време" (1954).

Асен Жабленски, хоров диригент и педагог (1898-1972).
Има принос за развитието на художествената самодейност в България. Ръководител на хор "Георги Кирков" (1920-1923, 1944-1946). От 1925 г. е гимназиален учител в Бургас. До 1928 г. дирижира хора и оркестъра при музикалното дружество "Родни звуци". Главен редактор и началник на музикалния отдел на Държавно издателство "Наука и изкуство" (1949-1961).

акад. Ксенофонт Иванов, ветеринарен лекар (1898-1967).
От 1929 г. работи във Висшия ветеринарномедицински институт в София, където от 1934 г. е преподавател и ръководител на Катедрата по патологична анатомия на домашните животни (1934-1967). Основател и директор на Института по експериментална ветеринарна медицина при Българска академия на науките (1948-1967). Ректор на Селскостопанска академия "Г. Димитров" (1948-1953). Лауреат на  Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958).

Вълко Червенков, политик (1900-1980).
Член на Политбюро на Българската комунистическа партия (БКП)  (октомври 1944-ноември 1961). Генерален секретар на ЦК на БКП (8 ноември 1950-4 март 1954). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1954-1961). Подпредседател (20 юни 1949-28 януари 1950), председател (1 февруари 1950-14 януари 1954; 15 януари-1954-17 април 1956) и заместник-председател на Министерския съвет (17 април 1956-9 декември 1961), министър на просветата и културата (1 февруари 1957-9 юни 1958). Председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия (април 1959-декември 1961), председател на Държавния съвет за наука при Министерския съвет (май 1959-декември 1961). През ноември 1962 г. е изключен от редовете на партията за извършени груби нарушения на социалистическата законност и тежките вреди, нанесени на партията и страната. На 19 май 1969 г. на Пленум на ЦК на БКП изключването му е отменено. Носител на орден "Георги Димитров" (1950, 1959, 1960).

проф. Любомир Пипков, композитор и музикален педагог (1904-1974).
От 1932 г. работи в Софийската опера като корепетитор, диригент и хормайстор и се включва в работата на новооснованото Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1933). Директор на Софийската опера (1944-1948). Председател на Съюза на българските композитори (1947-1954). Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974). Лектор по вокални ансамбли, преподавател по вокална интерпретация  (1948) и завеждащ Катедра по оперно-сценично изкуство (1962-1974) в Държавната музикална академия. Той е първият избран председател на фестивала "Мартенски музикални дни" (1966-1974). От 1976 г. Националното музикално училище носи неговото име. Автор е на оперите "Янините девет братя", "Момчил", "Антигона '43", на вокално-оркестровите творби; на 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; на камерна музика; на хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; на музика към филми и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1954, 1964, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952). Член-кор. на изкуствата на ГДР (дн. Германия) (4 юли 1975, посмъртно).

Харалан Русев (Харалан Русев Манолов), писател и публицист (1914-1968).
Печата за пръв път през 1932 г. в ученическия вестник "Червени зари" (Хасково), на който е бил и редактор. Един от основателите и главен редактор на в. "Народна борба" (Хасково) (1944-1945), главен редактор на в. "Септември" /Стара Загора/ (1946-1949). Завеждащ отдел във в. "Работническо дело" (1949-1952). Автор е на  романите "Всеотдайно" (1952, 1968), "Под земята" (1959), "Кристали" (1965), на разказите "Белият ад" (1963), "По стръмнините" (1948, 1984, посм. има 9 издания на 8 чужди езика). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1965), лауреат на Димитровска награда (1950) и др.

Иван Иванчев, архитект (1915-1994).
От 1946 г. е преподавател във Висшия инженерно-строителен институт. Участвал е в колективи по изграждането на Партийния дом в София (1952), народния парк "Витоша" (1951-1952), националния стадион "Васил Левски" (1951-1953), зала "Универсиада" (1959-1960), олимпийския стадион в Тунис (1965-1968), централния площад във Враца с паметника на Христо Ботев (1964), паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и др.

Михаил Михайлов, актьор (1921-1996).
Играл е в Столичния общински театър (1946-1948), в театъра в Перник (до 1961), в Младежкия театър (1962-1968), във Военния театър (1973) и в Театър "Сълза и смях". Участвал е във филмите "Ивайло" (1964), "Крадецът на праскови" (1964), "С пагоните на дявола" (1967), "Хирурзи"(1977), "Константин Философ" (1983), "Живот на колела" (1992)  и др. Носител на Втора награда за мъжка роля за спектакъла "Кристали" (1974), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1971).

проф. Магдалина Станчева, археолог, учен и преподавател (1924-2014).
Участва в проучвания и разкопки в цялата страна Била е старши уредник в Музея за история на София (1952-1984) и ръководител (от 1953) на Археологическия отдел на музея. Сътрудничи и членува в редакционните колегии на сп. "София" и сп. "Музеи и паметници на културата". Публикува в изданията на БАН - "Известия на Археологическия институт", "Археология", "Известия на Българското Историческо дружество". Била е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Националната художествена академия и Нов български университет. Дарява личната си научна библиотека и архив на Нов български университет. Автор е на "София - от древността до нови времена" (2009,2013), "Мадарският конник" (2013). Почетен гражданин на София (2010). Удостоена е с почетното отличие на Министерството на културата "Златен век" звезда (1 април 2014).

проф. Димитър Аврамов, изкуствовед и философ (1929-2008).
Редактор в сп. "Философска мисъл" (1955-1960), заместник главен редактор на сп. "Проблеми на изкуството (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при Българска академия на науките. Бил е преподавател по история на новата българска култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Пише по въпросите на западноевропейското и българското изкуство, художествена критика и литература. Автор е на монографията  "Естетика на модерното изкуство" (1969), монографичното изследване "Шарл Бодлер" (1985) и др., на студията "Църковна и народностна естетика на българите" (2004).  Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на "Трифон Кунев. От "Песни" до "Ситни-дребни... като камилчета" (1993). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000).

проф. Иван Ангелов, икономист (1934).
Работил е в Организацията на ООН за промишлено развитие (ЮНИДО) в Женева (Швейцария) и Виена (Австрия) (януари 1970-1981), в Икономическия институт на Българската академия на науките (1960-2006). Бил е икономически съветник на министър-председателите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Гостуващ професор в Японския институт за международни отношения в Токио (първата половина на 1995).Чл.-кор. на БАН (1995). Има над 350 научни публикации, от които над 20 самостоятелни и колективни монографии. Автор е на "Икономиката на България до 1999 г.", "Световната икономическа криза и България" (2010) и др.

Янко Димов, поет и писател (1937-2013).
Работил е като учител, журналист, драматург, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах "Хоризонт" в Стара Загора. През 1953 г. за първи път публикува стихове в старозагорския вестник  "Септември". Първата му книга излиза през 1961 г.  Автор е на  14 книги, три от които с избрани стихотворения (1984, 1987, 2007).  Носител на националната награда "Изворът на Белоногата" на община Харманли  за интимна лирика (1983), на наградата "Ергосфера" (посмъртно, 2013) на издателство "Фльорир" и др.

Величко Скорчев, журналист (1937-2019).
Работил е във в. "Икономически живот", 25 години в Българската национална телевизия (БНТ) и  10 години в телевизия "7 дни". Той е първият водещ на сутрешен телевизионен блок в България - на сутрешното предаване "Добър ви ден" по БНТ, което започва да се излъчва на 18 септември 1990 г.

проф. Анатоли Кръстев, музикант виолончелист и музикален педагог (1947).
От 1972 г. в продължение на години е преподавател в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров". Ръководил е майсторски класове във Франция, Великобритания, Белгия, САЩ, Република Корея, Гърция, Португалия, Бразилия. Почетен президент на Академията за млади таланти в Марсилия  (от 1994). През 2000 г. заедно с Йосиф Радионов и Майер Франк създава клавирното трио "Кинор", с което прави записи и концерти до 2005 г. През 2002 г. заедно с децата си Калина Кръстева и Атанас Кръстев поставя началото на  ансамбъл  "Челисимо",  с който гастролира в Прага, Чехия, Братислава, Словакия, Виена, Австрия, Будапеща, Унгария и Рио де Жанейро, Бразилия. Има издадени над 25 грамофонни плочи и компактдиска в български и чуждестранни звукозаписни фирми. Носител на награда "Кристална лира" (2004) и  награда "Златна лира" (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци и наградата "Златна муза" (2007).

Живко Господинов, футболист (1957-2015).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Варна), "Ватев" (Белослав), "Спартак" (Плевен), "Фафе" (Португалия), "Черно море" (Варна), "Белослав" (Варна) и"Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязани 6 гола.

доц. Бисер Петков, икономист (1963).  
От 1988 г. е преподавател по финансов мениджмънт, капиталови пазари и борсова търговия в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Изпълнителен директор на холдинг "Кооперативен приватизационен фонд Юг" АД (1996-2000). Председател на Държавната агенция за осигурителен надзор (10 януари 2002-2003), заместник-председател на Комисията за финансов надзор,  ръководещ  управление "Осигурителен надзор"(12 март 2003-21 май 2009). Управител на Националния осигурителен институт (8 септември 2011-4 май 2017). Министър на труда и социалната политика (4 май 2017-3 декември 2019). Има над 30 научни публикации, автор е на учебниците "Борсова търговия" (1999), "Финансова математика" (1993, 2001), на монографии и др.

На този ден са родени и:

ген.-майор Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие (маркиз дьо Ла Файет), френски военен и политически деец (1757-1834).
Участвал е във Войната за независимост на САЩ (1775-1783), Френската революция (1789-1794) и Френската революция от 1830 г. (Юлска революция). 

Джон Далтон, британски химик и физик (1766-1844).
Член на Лондонското кралско дружество (1822). През 1794 г. първи описва дефекта на зрението - цветната слепота (от който страда самият той), получило названието "далтонизъм".

Антон Диабели, австрийски композитор (1781-1858).

Абд ал Кадир, алжирски поет, оратор и пълководец (1808-1883).
Водач на съпротивата срещу френската колонизация (1830-1847). Национален герой на Алжир.

Михаил Когълничану, румънски историк и политик (1817-1891).
Министър-председател на Румъния (11 октомври 1863-26 януари 1865). Министър на външните работи на Румъния (27 април 1876-23 юли 1876; 3 април 1877-24 ноември 1878).

Джейн Адамс, американска общественичка (1860-1935).
През 1889 г. започва изграждането на Хъл Хаус, където за няколко години е създадена първата служба за социална помощ в САЩ в Чикаго. Основателка на Съюза за граждански свободи в Америка (1920). Председателка на Международната женска лига за мир и свобода (1919-1929). Носителка на Нобелова награда за мир за 1931 г. за изключителните й заслуги в областта на социалното дело, за съхраняването и разпространяването на пацифистките идеи, за защитата на гражданските права и свободи. Тя си поделя наградата с американския педагог, философ и юрист Никълъс Бътлър, който я получава за укрепване на международното право.

Дмитрий Граве, съветски математик (1863-1939).
Създател на първата голяма руска математическа школа.

Джон Маклауд, шотландски физиолог (1876-1935).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1923 г. за откриването на инсулина, която си поделя с Фредерик Бантинг. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата.

Едуард Епълтън, британски физик (1892-1965).
Носител на Нобелова награда за физика за 1947 г. за изследванията му в областта на физиката на горните слоеве на атмосферата, по-специално за откриването на т.нар. Епълтънов слой. Това негово откритие се използва в сферата на комуникациите. 
 
Жулиен Грийн, френски писател от американски произход (1900-1998).
Автор е на "Левиатан", "Звездите на Юга", "Далечни страни", "Дикси" и др.

Уилям Ешби, британски психиатър (1903-1972).
Основоположник на кибернетиката. Формулира закона за необходимото разнообразие (Закон на Ешби) (1956).

Луис Лелоир, аржентински биохимик (1906-1987).
Носител на Нобелова награда за химия за 1970 г. за откриването на захарните нуклеотиди и тяхната роля при биосинтеза на въглехидратите.

акад. Владимир Котелников, руски учен в областта на радиотехниката (1908-2005).
Директор на Института за радиотехника и електоника към Академията на науките на СССР (1954-1988). Вицепрезидент на Академията на науките на СССР (1970-1988). Носител на Държавна награда на СССР (1943,1946), на Ленинска награда (1964). Герой на социалистическия труд (1969,1978).

Франц-Йозеф Щраус, немски политик (1915-1988).
Министър-председател на провинция Бавария (2 юни 1978-3 октомври 1988).

Шедли Клиби, тунизийски политик и дипломат (1925-2020).
Министър на културата на Тунис (1961-1978). Министър на информацията (1978-1979). Директор на канцеларията на правителството (1974-1976). Кмет на Картаген - предградие на гр. Тунис (1963-1990). Генерален секретар на Арабската лига (28 юни 1979-3 септември 1990).

Жерар Фроманже, френски художник (1939-2021).

Ричард Робъртс, британски биолог (1943).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1993 г. заедно с американския биолог Филип Шарп за откриването на генетичните последователности, познати като интрони.

Роджър Уотърс, британски музикант (1943).
Един от основателите на британската рокгрупа "Пинк Флойд" (1965).

Шабан Шаулич, сръбски певец (1951-2019).
Първият му албум "Дайте ми утеха" излиза през 1969 г. В 50-годишната си кариера има издадени 30 албума. Загива в автомобилна катастрофа на 17 февруари 2019 г.

Карло Кудичини, италиански футболист - вратар (1973).

Джоузеф Йобо, нигерийски футболист (1980).

Сьорен Ларсен, датски футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Сюлейман I Великолепни, десети султан на Османската империя (1520-1566) (1495-1566).
По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила.

Жан Батист Колбер, френски икономист и политик (1619-1683).
Главен финансов контрольор и икономически съветник на Луи ХIV (1665-1683).

Стоян Николов (Стоян Николов Разпопов), български оперен певец (1881-1934).
Един от основателите на Българската оперна дружба (1907). Организира и ръководи народни хорове и развива вокално-педагогическа дейност.

Ханс Айслер, немски композитор (1898-1962).
Автор е на химна на Коминтерна по текст на Франц Янке и Максим Валентин (1929), на химна на Германската демократична република по текст на Йоханес Бехер (1949), на кантатите "Немска симфония", Серенада на века", на симфоничния триптих "Песен за света" и др.

Адолф Даслер, немски предприемач (1900-1978).
Основател на фирмата за спортни стоки "Адидас" (18 август 1949).

Юрий Пименов, съветски художник - живописец и график (1903-1977).

Акира Куросава, японски режисьор (1910-1998).
Режисьор е на филмите "Рашомон" (1950), "Да живееш" (1952), "Седемте самураи" (1954), "Червената брада" (1965) и др.

Родни Портър, британски биохимик (1917-1985).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1972 г. заедно с американския биохимик и имунолог Джералд Еделман за открития, отнасящи се до химичната структура на антителата.

Митко Григоров (Митко Григоров Димитров), български юрист и политик (1920-1987).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) от 1957 г., секретар на ЦК на БКП (1958-1966), член на Политбюро на партията (1961-1966). Министър без ресор (27 ноември 1962-12 март 1966). Извънреден и пълномощен посланик във Великобритания (18 декември 1969- декември 1971). Член (8 юли 1971-31 октомври 1974) и заместник-председател на Държавния съвет (1974-1986). Депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-6 септември 1987). Носител на орден "Георги Димитров" (30 декември 1959, септември 1970), орден "13 века България" (8 септември 1984).

Джеймс Клавел, британски писател и сценарист от австралийски произход (1924-1994).
Сред най-известните му романи са "Цар Плъх" (1962), "Тай-Пан" (1966), "Шогун" (1975), "Търговска къща" (1981), "Вихрушка" (1986), "Гай-Джин" (1993). Автор е на сценария на филма "Голямото бягство" (1963) и др.

Робърт Мугабе (Робърт Габриел Мугабе), зимбабвийски политик (1924-2019).
Министър-председател на Зимбабве (19 април 1980-30 декември 1987). Президент на Зимбабве (30 декември 1987-21 ноември 2017).

акад. Румен Скорчев, български художник (1932-2015).
Работи в областта на илюстрацията, графиката и живописта, сътрудничи с рисунки и карикатури във в. "Народна младеж", в. "Отечествен фронт" и в. "Стършел". Той е автор на илюстрациите на над 200 детски книги, стихосбирки и библиофилски издания. Има над 50 самостоятелни изложби и многобройни съвместни изяви в България и в чужбина. Автор е на  графичните серии "Земя" (1974), "Импулси" (1978), "Нощен лов" (1978), "Рисунки по време на разговор" (1987), "Човекът-природа" (1987-1988), "Равновесие" (1988), "Кутията на Пандора" (2000) и др. От 1978 г. е преподавател в Националната художествена академия в София. Носител е на над 40 награди, сред които на Златен медал на Второто международно биенале на графичното изкуство във Флоренция, Италия (1970), на Златен плакет на 4-ото Международно биенале на илюстрацията в Братислава, Словакия (1973), на Големия медал на 4-ото Международно рисувално триенале във Вроцлав, Полша (1974), на награда на Министерство на културата за илюстрации към "Бяла спретната къщурка" от Ран Босилек (1996), на награда за цялостно творчество на фонд "Поддържане на изкуството в България" (1998), на почетен медал и диплом на Министерство на културата на Русия за илюстрации към лириката на Пушкин (1999), на национална награда за изобразително изкуство "Захари Зограф" на Съюза на българските художници (2012).

Жан-Пол Белмондо, френски актьор (1933-2021).
През 1956 г. дебютира в киното с участие във филма "Молиер". Участвал е в близо 80 филма, сред които са "До последен дъх" (1959), "Чочарка" (1960), "Модерато Кантабиле" (1960), "Човекът от Рио" (1963), "Лудият Пиеро" (1965), "Борсалино" (1969), "Палячото" (1980), "Ас на асовете" (1982), "Дезире" (1996) и др. Носител на френската филмова награда "Сезар" (1989). През 2015 г. обявява, че приключва филмовата си кариера.

Лучано Павароти, италиански оперен певец тенор (1935-2007).
На 29 април 1961 г. той дебютира на оперната сцена в ролята на Родолфо в операта "Бохеми" на италианския композитор Джакомо Пучини в операта на Реджо Емилия, Италия. Има повече от 100 записа. Концертът на Лучано Павароти и испанските оперни певци Хосе Карерас и Пласидо Доминго, известни като "Тримата тенори", записан в Рим, Италия, през 1990 г., се превръща в най-продавания класически албум на всички времена. От 2007 г. в негова памет театърът в родния му град Модена носи неговото име. Той е записан в Книгата на рекордите "Гинес" с рекорд за най-много бисове (165 на брой) след негово изпълнение в Берлин, Германия, на 24 февруари 1988 г. Носител на награда "Грами" (1978, 1979, 1981, 1988, 1990, 1998). През м. м. ноември 1997 г. е удостоен с почетната титла "Посланик на мира на ООН".

Бърт Рейнолдс, американски актьор (1936-2018).
Участвал е в над 100 филма, сред които са "Избавление" (1972), "Всичко, което сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате" (1972), "Никелодеон" (1976), "Смоуки и Бандита" (1977), "Ченге и половина" (1993), "Буги нощи" (1997), "Гориво в кръвта" (2001) и "Свободна игра" (2005). Носител на награда "Еми" (1991). Носител на Златен глобус (1998) за най-добра поддържаща мъжка роля за филма "Буги нощи" (1997). Бърт Рейнолдс започва кариерата си като футболист в отбора на университета на Флорида, но заради контузия се отказва от спорта.

Лъчезар Еленков, български писател (1936-2020).
Секретар (21 октомври 1976-2 октомври 1980) и  главен секретар (2 октомври 1980-28 март 1988) на Съюза на българските писатели. Директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988). Директор (от 1 септември 1997) на в. "Български писател". Бил е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва, Русия, директор на дирекция "Координационна и информационно-аналитична дейност" към Министерството на вътрешните работи. Главен редактор на в. "Славянски вестник" и в. "Вяра", на сп. "Дружба". Бил е директор на в. "Моята вяра". Повече от 20 години е главен редактор на в. "Жарава". Носител на наградата на Съюза на българските писатели за най-добро стихотворение, поместено в сборника "Поезия-1978" (2 октомври 1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1980), със званието "Народен деятел на културата" (23 май 1985). Носител на националната литературна награда "Гео Милев" за цялостно творчество (3 ноември 1981), на специалната награда за поезия "Христо Смирненски" за 1986 г. (4 ноември 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Народна република България" първа степен за активна литературна и обществена дейност и във връзка с 50-годишнината от рождението му (20 юли 1986).

Стефан Воронов, български естраден певец и актьор (1945-1974).
Работил е в Младежкия театър. Сред най-популярните му песни са "Урок по танц", "Сняг бавно пада", "Всяка игра", "Чин-чин", "Суринайка", "Романтични времена", "Има страна", "Мечтата на малкия принц", "Дама пика" и др. Изпълнява и кавъри на Енрико Масиас, Адамо, Джони Холидей, Шарл Азнавур. През 1967 г. песента му "Дама пика" по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса "Златният Орфей". Загива в катастрофа. През 1991 г. е основана на негово име фондация "Стефан Воронов".

Борислав Дионисиев, български предприемач (1947-2021).
Работи в Института за съвременни социални теории към АОНСУ(1975-1981). Специализира в Университета на Осло, Норвегия, през 1979 г.  Редактор и завеждащ международния отдел на сп. "Отечество" (1981-1989). Той е инвестирал в различни сектори на българската икономика. Започва с дистрибуция на горива, първоначално работейки с държавната фирма "Петрол", а през 1992 г. създава собствена верига бензиностанции "Булвария холдинг". През годините придобива дялове в  "Балкантурист", "Електроимпекс", "Елфарма", "Софарма", "Машиноекспорт", "Електромашинари холдинг", "Варко" и "Булярд". Представител на гръцката икономическа групировка "Вардиноянис" за Източна Европа със седалище във Виена, Австрия (1989-1991). Член на Българския бизнес клуб "Възраждане", по-известен като Г-13 (през 1993 г.)  и Конфедерацията на едрите индустриалци, създадена през 2001 г. Почетен консул на Малдивите в Бългаpия (януари 2005-6 септември 2021).
/АЯ, МГ/