site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 септември в историята

3 септември 2024 г., вторник, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски. Преп. Теоктист. Св. Фива дякониса. Св. мчца Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патр. Сръбски.

По света се отбелязва:

Националният празник на Сан Марино. Ден на основаването на републиката (301).
Според легендата Република Сан Марино е основана от каменоделеца Марино от Далмация на 3 септември 301 г. Това е най-старата република в света.

На този ден в България:

1877 - Град Ловеч е освободен от османско иго от руските войски под командването на ген. Александър Имеритински по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Руските войски освобождава града за първи път на 17 юли 1877 г. (5 юли ст. ст.).  На 26 юли 1877 г. (14 юли ст. ст.) Рифат паша превзема отново града,  отбраняван от малочислени руски сили. След тридневни тежки боеве градът е освободен за втори път на 3 септември 1877 г. (22 август ст. ст.) от руски отряд, командван от ген. Александър Имеритински. С превземането на Ловеч се осигурява преминаването на руските войски през Троянския проход и навлизането им в териториите отвъд Стара планина. По традиция тържествата в града за отбелязване освобождението на Ловеч се провеждат по стар стил на 22 август като Ден на освобождението на Ловеч от османско иго и установяването на местно самоуправление.

1968 - Край Карнобат се разбива самолет Ил-18 на ДП Балкан, изпълняващ чартърен полет  по маршрут Дрезден - Бургас. Загиват 45 души. Сред версиите за катастрофата са, че командирът е възприел Карнобат за завода "Нефтохим", че не е могъл да избегне буря, въздушна яма или че е имало някаква повреда. След като екипажът докладва, че вижда земята и спуска колесника връзката със самолета е прекъсната. Радиоразговорът не е документиран.  

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Борба", областен всекидневник, който се разпространява на територията на Великотърновска област, включвайки всички общини: Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Свищов, Стражица, Елена, Полски Тръмбеш, Павликени, Златарица и Сухиндол. Вестникът е издание на Издателска къща "Борба" АД.

1995 - В Пловдив е открита първата междуселищна автоматична цифрова телефонна централа извън София. Капацитетът й е 5520 съединителни линии. Новата централа е изградена на основата на оптически кабел, благодарение на който е било възможно да се водят 1920 разговора едновременно. Построена е с участието на шведската фирма "Ериксон".

1999 - Проливните дъждове в Шуменско причиняват наводнение в селата от община Велики Преслав Драгоево, Златар и град Каспичан, където е обявено бедствено положение. Пороят е преминал през населените места, като е образувал водна стена с височина 1,30 метра. Три язовира са преляли в Разградско. Подкопани са голяма част от основите на мостове в района. Много къщи са наводнени и разрушени. Има и жертви. Бедствено е положението в селата на Община Долни чифлик. В с. Шкорпиловци е съборен мост в курортната зона, 2 км от пътната настилка е изровена. Обявено е бедствено положение в Община Поморие. Под вода е с. Свети Влас.

2003 - Официално е открита международната линия Рим-София на авиокомпанията "Алиталиа". С повече от петдесет пътника по линията Рим-София и с над сто в обратната посока на 1 септември е осъществен първият полет на "Алиталиа" между столиците на Италия и България.

2007 - Излиза бр. 1 на в. "Класа". На 6 юни 2012 г. спира да излиза печатното издание на в. "Класа". От 6 юни 2012 г. излиза само в електронен вариант.

2007 - Учреден е Съюзът на инвеститорите в туризма от общо 50 фирми и сдружения.

2008 - На площадката на АЕЦ "Белене" министър-председателят Сергeй Станишев официално обявява  началото на строителството на втората българска атомна централа. Проектът е най-голямото индустриално съоръжение за последните 18 години в България и включва изграждането на два 1000-мегаватови блока. Главен изпълнител е руската компания "Атомстройекспорт". 

2014 - В доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, България е поставена на 54-а позиция от 144 страни със стойност на индекса 4.37. След България са Румъния (59-а позиция), Унгария (60-а), Словения (70-а), Словакия (75-а), Хърватия (77-а), Гърция (81-а).

2019 - Специализираният наказателен съд отстранява от длъжност кмета на Костенец Радостин Радев. Той е обвинен за подкуп и за длъжностно присвояване в размер на 22 137 лв.

2020 - Парламентът приема промени в Закона за съдебната власт, съгласно които  Министерството на правосъдието трябва да изгради и да поддържа информационна система на съдебното изпълнение. При извършване на дейността си частните съдебни изпълнители трябва да подават ежедневно данни в информационната система на съдебното изпълнение. Към Министерството на правосъдието се създава и Информационна система "Единен регистър на вещите лица", считано от 1 януари 2021 г.

На този ден по света:

1189 - В Уестминстърското абатство в Лондон Ричард I е коронясан за крал на Англия след смъртта на баща му крал Хенри II. Заради смелостта си крал Ричард I е наречен Лъвското сърце.

1783 - Във Версай, Франция, е подписан Версайският мирен договор, с който завършва войната за независимост на Северна Америка (1775-1783). Подписан е между САЩ и техните съюзници - Франция, Испания и Нидерландия, от една страна, и Великобритания - от друга страна. Според договора Великобритания признава САЩ за суверенна и независима държава, като признава независимостта на бившите си колонии и се отказва от каквито и да било претенции към управлението им. Войната за независимост на Северна Америка започва като конфликт между метрополията и 13 английски колонии.

1791 - Франция е провъзгласена за конституционна монархия по време на Френската революция (1789-1794). Учредителното събрание приема първата конституция на Франция. Текстът е подписан от крал Луи XVI, който полага клетва за вярност към конституцията на 13 септември 1791 г. Документът се състои от преамбюл в който се съдържа Декларацията за правата на човека и гражданите от 1789 г. и седем раздела, разделени на глави, отдели и статии.
 
1866 - В Женева, Швейцария, започва първият конгрес на Първия интернационал. Конгресът завършва на 8 септември 1866 г. Първият интернационал е учреден на 28 септември 1864 г. в Лондон, Великобритания. След разцепление в организацията, възникнало по време на петия конгрес в Хага, Нидерландия (1872), Първият интернационал прекратява своето съществуване. Официално е разпуснат с решение на конференцията във Филаделфия, САЩ, на 15 юли 1876 г.

1914 - Италианският кардинал Джакомо дела Киеза e избран за 256-и папа - глава на Римокатолическата църква, под името Бенедикт Петнайсети.

1939 - Великобритания, Франция, Индия, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Германия след нападението й над Полша на 1 септември 1939 г., с което започва Втората световна война (1939-1945).

1943 - Обявена е капитулацията на Италия по време на Втората световна война (1939-1945), след като британските войски завземат Сицилия и южната част на Апенините.

1944 - Град Брюксел в Белгия е освободен от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945).

1953 - Влиза в сила Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека, подписана в Рим, Италия, на 4 ноември 1950 г. от страните - членки на Съвета на Европа. Конвенцията разглежда мерките за колективно гарантиране на осъществяването на някои права, провъзгласени от Общата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрания на ООН - правото на живот, на лична неприкосновеност и свобода на личността, правото на свобода на мисълта, съвестта и религията на човека. През 1954 г. за контролиране на изпълнението на задълженията на страните, подписали конвенцията, са създадени Европейска комисия за правата на човека и Европейски съд за правата на човека. Съгласно Протокол 11 към Европейската конвенция по правата на човека (приет на 11 май 1994 г. по време на 94-ата сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа) на 3 ноември 1998 г. в Страсбург, Франция, на тържествена церемония е открит постоянно действащ Европейски съд за правата на човека, който заменя действащите до този момент Европейска комисия за правата на човека и Европейски съд за правата на човека.

1967 - В Швеция е въведено дясно движение за превозните средства. До тази дата движението на превозните средства в страната е вляво. На 16 октомври 1955 г. е проведен необвързващ референдум за смяна на движението, на който "против" гласуват 82,9 процента от имащите право на глас. През май 1963 г. обаче парламентът приема закон, с който се въвежда дясно движение на превозните средства.

1971 - Провъзгласена е независимостта на Катар от Великобритания. От 1872 г. Катар е под османска окупация. В резултат на разделянето на Османската империя по време на Първата световна война (1914-1918), Катар става британски протекторат на 3 ноември 1916 г. На 3 септември 1971 г. Катар официално получава независимост от Великобритания и става независима суверенна държава.

1974 - Основано е Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) от Андреас Папандреу на основата на организацията Общогръцко демократично движение.

1976 - В Лондон, Великобритания, е подписана Конвенцията за учредяването на Международната организация за морска спътникова връзка (ИНМАРСАТ). Конвенцията влиза в сила на 16 юли 1979 г.

2004 - В Триполи Германия и Либия официално сключват споразумение, по силата на което Либия ще изплати 35 млн. долара компенсации за над 160 жертви на атентата в дискотека "Ла Бел" в Западен Берлин през 1986 г. Споразумението е подписано от служители на благотворителната фондация Кадафи и германски адвокати, представляващи роднини на жертвите. Германски съд обявява през 2001 г., че либийските тайни служби стоят зад взрива, при който загиват двама американски войници и туркиня, а над 200 души са ранени. Компенсациите не се отнасят за американски граждани.

2007 - Американският милионер Стив Фосет изчезва над щата Невада, САЩ, след като е излетял с едномоторния си самолет "Беланка" към 9.00 ч. местно време от частна писта в ранчо в западната част на Невада. На 1 октомври 2008 г. негови вещи и документи са намерени от турист в Националния парк "Айнао", близо до гр. Мамот Лейкс в Калифорния. Открити са и останките от самолета му, както и човешки останки, които според ДНК тест са негови. Стив Фосет е поставил 116 световни рекорда в областта на авиацията и пътешествията - с балони, самолети, планери, дирижабли и платноходки, изкачил е 400 върхове, преплувал е Ламанша за 22 часа и е прекосил Аляска с кучешки впряг. 

2009 - В Иран парламентът одобрява Марзие Вахид-Дастджерди за министър на здравеопазването. Тя е първата жена министър в историята на страната.

2013 - В Хабаровския край на Русия са наводнени 61 населени места вследствие на обилни валежи. Залети от водата са над 2000 жилища, 28 обществено значими обекта, повече от 45 000 хектара селскостопански земи. Евакуирани са над 15 00 души.

2014 - В католическия манастир край Бозе, в италианската област Тоскана, е открита 22-ата Международна икуменическа конференция за православна духовност по въпроси, свързани с икуменизма (движението за единение на всички християни), мира и ролята на православната духовност. Участват делегации на православните църкви на Русия, Украйна, Беларус, България, Гърция, Кипър, Сърбия и Румъния, както и на Вселенската патриаршия в Константинопол (Цариград).

2016 - На о-в Руски във Владивосток, Русия, е открит аквариум с около 25 000 тона вода с повече от 500 вида морски и сладководни бозайници.

2017 - В Казахстан се приземява спускаемият апарат на космическия кораб "Союз МС-04" с трима членове на екипажа на Международната космическа станция. На Земята се завръщат руският космонавт Фьодор Юрчихин, астронавтите от НАСА Джак Фишър и Пеги Уитсън,  която поставя рекорд за прекарано време в Космоса от 665 дни.

2019 - В Анкара, Турция, се провежда първо заседание на Управителния съвет на Космическата агенция на Турция, която е учредена на 13 декември 2018 г. с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган, с цел да бъде разработена и реализирана национална космическа програма.

2022 - В указ, публикуван от Ватикана, папа Франциск обявява, че е обнародвал нова Конституционна харта на Малтийския орден, съгласно която се премахват досегашните му ръководни органи и се назначава временен Суверенен съвет. Малтийският орден, основан в Ерусалим и признат от папата през 1113 г., представлява едновременно подобно на държава образувание без територия със седалище в Рим, религиозен орден и влиятелна благотворителна организация. Той наброява 13 500 рицари, сред които 50 духовници, които осъществяват медицинската и хуманитарната му дейност с помощта на над 100 000 служители и доброволци, работещи в 120 страни.

Родени на този ден българи:

Спас Соколов, деец на националноосвободителното движение (1854-1922).
Участник в подготовката на Старозагорското въстание (1975) и след неуспеха му емигрира в Румъния. Участник в четата на Христо Ботев (1876), заловен и заточен на остров Родос. След освобождението на България от османско иго (1878) е съдебен служител, участва и  в Сръбско-българската война (1885). Бил е депутат. Автор на книгата "Ботевите четници разказват", в която оставя ценни спомени за подготовката и дейността на Ботевата чета (1975, посмъртно).

проф. Елисавета Карамихайлова, физик (1897-1968).
Работила е  в Радиевия институт при Австрийската академия на науките във Виена (1922-1935) и в Кавендишовата лаборатория  в Кеймбридж, Великобритания (1935-1939). Основател и ръководител на катедрата по атомна физика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1945-1955). Била е завеждаща Лабораторията по радиоактивност  (1955-1963) и ръководител на Секцията по радиоактивност във Физическия институт при Българската академия на науките (1963-1966). С приносите си в областта на радиоактивността, радиолуминесценцията и ядрените реакции се нарежда сред основоположниците на атомната физика в България. Удостоена със званието "доктор на Виенския университет" (1922), магистър на университета в Кембридж (1938).

Кирил Несторов, финансист и политик (1912-1991).
Директор в Българска народна банка (БНБ)(1949), председател на Българска народна банка (БНБ) (7 декември 1960-5 януари 1969). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-8 октомври 1970). Заместник-министър на външните работи (8 октомври 1970-13 август 1973).

Росица Баталова, диригент (1930-2015).
Диригентка в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1958-1966). Основател (1968) и ръководител на Дамски камерен оркестър "София". Дирижирала е оперна, симфонична, камерна и балетна музика. Автор е на книгите "Автобиографични разкази", "Спомени за хора и събития", "Размисли и спомени за диригентското изкуство" и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1969) и званието "Народен артист" (1980). Избрана за "Музикант на годината" от слушателите на предаването за класическа музика "Алегро виваче" на програма "Хоризонт" (2005). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на изкуството (18 май 2006). Почетен гражданин на Стара Загора (29 септември 2000).

Лидия Вълкова, актриса (1938).
Играла е в театрите в Стара Загора, Пловдив, в Театър "София", Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора, в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1965-1968), в театър "Поезия и естрада", в Малък градски театър "Зад канала". Участвала е и във филмите  "Зарево над Драва", в "Тигърчето", "Необходимият грешник", "Сбогом, приятели!".  Озвучавала е реклами, филми и сериали като "Туин Пийкс", "Досиетата Х", "Адвокатите", "Малкълм", "Анатомията на Грей", "Частна практика" и "Щурите съседи". Носителка на наградата "Дубларт" за цялостно творчество на Съюза на артистите през 2008 г.

Димитър Коклин, художник гримьор (1938-2014).
Работил е в киното от 1959 г. като филмов художник и специалист по грим и ефекти в над 40 български филма. Работил е в Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър "Николай Бинев", Сатиричния театър "Алеко Константинов", театър "Българска армия", както и с актьорите в телевизионните предавания "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Носител на наградата "Златен чук" за работата си в театър "Българска армия" (2000).

Иван Хиновски, енергетик (1947).
Участвал е в управление на проекти за изграждане и пускане в експлоатация на енергийни обекти - АЕЦ, ВЕИ, топлофикационни централи, проекти в областта на енергийната ефективност. Член на Държавната пускова комисия на АЕЦ "Козлодуй" (1982-1993). Изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК)  и член на Съвета на директорите (1997-1 юли 1998). Директор на дирекция "Ядрена енергетика" в "Енергопроект" (1998-2001). Заместник-председател на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" (28 април 2000-13 септември 2001). От 2002 г. е председател на Управителния съвет на Български енергиен форум (дн. Български енергиен и минен форум).  Главен експертен сътрудник по енергетика в Народното събрание (2005-2020). Депутат в 45 и 46-ото Народно събрание (2021).

Васил Найденов, естраден певец (1950).
От 1969 г. е в група "Златни струни", а в началото на 70-те години на 20 век за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Бил е вокал на група "Диана Експрес", с които изпява песента "Синева" (1976), и група "Тангра". Самостоятелната му кариера започва през 1979 г., когато песента "Адаптация" от едноименния филм е обявена за "Мелодия на годината". Изпълнител е на песните "Телефонна любов", "Чудо", "Сбогом, моя любов", "Всичко ми е наред", "Междучасие", "Огън от любов"  в дует със Силвия Кацарова, "След края на света" и др. Носител на първа награда на "Златният Орфей" (1979, 1981), втора награда на "Шлагерфестивал" (Дрезден, Германия, 1981), втора награда на фестивала "Гала" в Хавана, Куба (1982), Голямата награда на конкурса "Песни за Варна" (1995) за песента "Завръщане" и др. Носител е на годишната награда на "Арт-Рок център" за приноса към рока за времето, когато е един от членовете на група "Диана експрес" (19 януари 2000). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и музикалното изкуство (19 май 2011), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (22 май 2020). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Атанас Мерджанов, социолог и политик (1963).
Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май 1997-19 април 2001), и от 40-ото до 43-ото Народно събрание (2005-2017). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия (ИБ на НС на БСП) (25 юни 2014-май 2016). Говорител на ИБ на НС на БСП (8 август 2014-май 2016). От 8 май 2016 г. е член на Националния съвет на БСП.

Александър Станков, футболен треньор (1964).   
Треньор е на отборите "Хасково", "Алки" (Кипър), ЦСКА (София), "Черно море" (Варна), "Аербин" (Китай), "Локомотив" (Пловдив), "Хунан Билоу" (Китай). Бил е селекционер на младежкия национален отбор по футбол на България.

На този ден са родени и:

Александър Гурильов, руски композитор и пианист (1803-1858).
Един от създателите на руския класически романс.

Жан Жорес, френски историк и философ (1859-1914).
Автор е на редица трудове, сред които "Социалистическата акция", "Социализма и образованието", "Социализма и народите", "Новата армия", "История на френската революция".

Фриц Прегъл, австрийски химик от словенски произход (1869-1930).
Носител на Нобелова награда за химия за 1923 г. за открития от него метод за микроанализ на органични съединения.

Фердинанд Порше, австрийски инженер и конструктор (1875-1951).
Основател на автомобилостроителната компания "Порше" (1947).

сър Макфарлан Бърнет, австралийски вирусолог и имунолог (1899-1985).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 г. заедно с британския имунолог от бразилски произход Питър Медауар за откриването на придобитата имунна толерантност.

Урхо Калева Кеконен, финландски политик (1900-1986).
Министър на правосъдието на Финландия (7 октомври 1936-12 март 1937; 17 ноември 1944-26 март 1946; 20 септември 1951-22 септември 1951). Министър на вътрешните работи на Финландия (12 март 1937-1 декември 1939; 17 март 1950-17 януари 1951). Председател на Едускунта (парламента) (22 юли 1948-21 март 1950). Министър на външните работи на Финландия (26 ноември 1952-9 юли 1953; 5 май 1954-20 октомври 1954). Министър-председател на Финландия (17 март 1950-17 ноември 1953; 20 октомври 1954-3 март 1956). Президент на Финландия (1 март 1956-27 януари 1982).

Лотар Болц, немски политик (1903-1986).
Съосновател и председател на Германската национално-демократична партия на Германската демократична република (ГДР) (1948-1972). Министър за въстановяването (1949-1953). Министър на външните работи на ГДР (1953-1965).  Заместник министър-председател на ГДР (1950-1967). Председател на Дружеството за приятелство между ГДР и СССР (1968-1978).

Карл Дейвид Андерсън, американски физик (1905-1991).
Носител на Нобелова награда за физика за 1936 г. за откриването на позитрона.

Лев Понтрягин, съветски математик (1908-1988).
Автор е на повече от 70 научни труда по топология, теория на обикновените диференциални уравнения и теория на колебанията. Носител на Сталинска награда (1941), Ленинска награда (1962), Държавна награда на СССР (1975). Герой на социалистическия труд (1969).

Алес Адамович, беларуски писател и сценарист (1927-1994).
Автор е на документалната творба "Хатинска повест" (1972), романа "Война под покривите" (1960), повестта "Асия. Последен отпуск"(1969) и др. 

Ирене Папас (ист. име Ирини Папа), гръцка актриса (1929).
Участвала е в над 70 филма, сред които "Оръдията на Наварон" (1961) и "Зорба Гъркът" (1964).

Зин ал Абидин бен Али, тунизийски политик (1936-2019).
Министър-председател на Тунис (2 октомври 1987-7 ноември 1987). Президент на Тунис от 7 ноември 1987 г. до 14 януари 2011 г., когато  разпуска правителството и напуска страната, установявайки се в Саудитска Арабия, където умира в изгнание на 19 септември 2019 г. Повод за това са масовите протести в страната срещу управлението на Зин ал Абидин бен Али, наречени Жасминова революция, повод за които става самозапалването на 17 декември 2010 г. на 26-годишния студент Мохамед Буазизи, след като полицията конфискувала плодовете и зеленчуците, които продавал без разрешително.

Риоджи Нойори, японски химик (1938).
Носител на Нобелова награда за химия за 2001 г. заедно с американския химик Уилям Ноулс за разработване на структурно симетрични (огледални, хирални) молекули за катализирането реакциите на хидрогениране. Другата половина от наградата получава американския химик Бари Шарплес за разработването на хирални молекули за катализиране реакциите на окисление. Резултатите от фундаменталните изследвания на тримата учени намират широко приложение в промишления синтез на фармакологични продукти като антибиотици и противовъзпалителни средства, както и на лекарства за сърдечносъдови заболявания.

Едуардо Галеано, уругвайски писател и журналист (1940-2015).
Първата си статия публикува едва 14-годишен, като по същото време започва да се изявява и като карикатурист. Той нарича "неокачествим" жанра, в който работи - смесица от белетристика, публицистика и историография. Прочува се по целия свят с "Отворените вени на Латинска Америка" (1971), в която прави анализ на страните от Латинска Америка. Автор е на около 35 книги, сред които "Памет за огъня" (1982-1986), "Книга на прегръдките" (1989), "Нагоре с краката" (1998) и др. Книгите му са преведени на 25 езика. На български език е преведена историята на световния футбол "Футболът на слънце и на сянка", публикувана за първи път през 1995 г.

Хел Магне Буневик, норвежки политик (1947).
Министър-председател на Норвегия (13 октомври 1997-10 март 2000; 17 октомври 2001-17 октомври 2005).

Марио Драги, италиански политик (1947).
Генерален директор в отдел "Държавно съкровище" в Министерството на икономиката и финансите на Италия (1991-2001). Вицепрезидент за Европа в американската инвестиционна банка "Голдман Сакс" (2002-2005). Председател на Икономическия и финансов комитет на Европейския съюз (2000-2001). Управител на Италианската банка (16 януари 2006-1 ноември 2011). Председател на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (1 ноември 2011-31 октомври 2019). Министър-председател на Италия (13 февруари 2021-21 юли 2022).

Жерар Улие, френски футболист и треньор (1947-2020).
Като треньор с "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (2001) и Суперкупата на УЕФА (2001).

Хосе Нестор Пекерман, аржентински футболист и треньор (1949).

Жан-Пиер Жьоне, френски режисьор и сценарист (1953).
Режисьор е на филмите "Пришълецът: Завръщането" (1997), "Невероятната съдба на Амели Пулен" (2001), "Най-дългият годеж" (2004) и др.   

Чарли Шийн (ист. име Карлос Ървин Естевес), американски актьор (1965).
Участвал е във филмите "Червена зора" (1984), "Взвод" (1986), "Уолстрийт" (1987), "Смотаняци" (1991, 1993), в сериалите "Шеметен град" (1996) и "Двама мъже и половина" (2003-2011) и др.

Карлос Симон, международен футболен съдия от Бразилия (1965).

Самуел Куфур, ганайски футболист (1976).
С младежкия национален отбор по футбол на Гана печли бронзов медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Испания и златен медал от Световното първенство през 1991 г. в Италия. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Шампионска лига (2001) и Интерконтиненталната купа (2001).

Жулио Сезар, бразилски футболист (вратар) (1979).

Жером Боатенг, немски футболист (1988).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Доминик Тийм, австрийски тенисист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Робърт Грийн, английски писател и драматург (1558-1592).

Оливър Кромуел, английски политик (1599-1658).
Участник в Английската буржоазна революция (1640-1660), водач на индепендентите, лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (16 декември 1653-3 септември 1658).

Адолф Тиер, френски политик, журналист и историк (1797-1877).
Министър-председател и министър на външните работи на Франция (22 февруари-25 август 1836; 1 март-21 октомври 1840). Президент на Третата република (31 август 1871-24 май 1873).

Иван Тургенев, руски писател и драматург (1818-1883).
Автор е на повестите "Ася" (1858), "Пролетни води" (1872), "Първа любов" (1860), сборните разкази  "Записки на ловеца" (1847-1852), романите "Рудин" (1856), "Дворянско гнездо" (1859), "В навечерието" (1860), "Бащи и деца" (1862), драмите  "Закуска у предводителя", поставена на сцената през 1849 г. и отпечатана през 1855 г., "Ерген" (1849), "Месец на село" (1850), "Храненик" (1848) и др.

Едвард Бенеш, чехословашки политик (1884-1948).
Министър-председател на Чехословакия (26 септември 1921-7 октомври 1922). Президент на Чехословакия (18 декември 1935-5 октомври 1938). Ръководител на временното правителство в изгнание (21 юли 1940-2 април 1945) по време на Втората световна война (1939-1945). Президент на Чехословакия (4 април 1945-7 юни 1948).

Васил Гендов, български актьор, режисьор и драматург (1891-1970).
Работил е като драматичен администратор в Русе (1911-1913) и в Народен театър в София (1913-1920). Директор на  първия Софийски пътуващ театър, където работи и като режисьор и актьор (1920-1938), естраден артист (1938-1946). Сценарист и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915), в който изпълнява главната роля. Създава първия български озвучен филм "Бунтът на робите" (1933). Инициатор за създаването на Съюза на кинодейците в България (1934) и на Музея на българската кинематография (1948), който по-късно прераства в Държавен киноархив и Българска национална филмотека (1960). Създава сценариите, режисира и изпълнява в партньорство със съпругата си Жана (Иванка) Гендова главните роли във филмите: "Българан е галант" (1915), "Любовта е лудост" (1917), "Дяволът в София" (1921), "Бай Ганьо" (1922, единственият филм, в който не изпълнява главна роля), "Военни действия в мирно време" (1922), "Човекът, който забрави Бога" (1927), "Пътят на безпътните" (1928), "Улични божества" (1929), "Буря на младостта" (1930), "Бунтът на робите" (1933, първият български звуков филм), "Земята гори" (1937). Автор е на спомените "Трънливият път на българския филм". Удостоен със званието "Заслужил артист" (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

Франк Капра (ист. име Франческо Росарио Капра), американски режисьор от италиански произход (1897-1991).
Носител на три награди "Оскар" за режисура - за филмите "Това се случи една нощ" (1934), "Мистър Дийдс отива в града" (1936) и "Не можеш да го вземеш със себе си" (1938).

проф. Любомир Андрейчин, български езиковед (1910-1975).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1941). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1952), ръководител на Секцията по съвременен български език (1951-1975) и директор на Института за български език при БАН (19571975). Редактор основател и главен редактор на сп. "Български език" (1951-1975). Автор е на "Основна българска граматика" (1944), "На езиков пост" (1961), "Езикови тревоги" (1973), на много речници и учебници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" (1970), на полското отличие "Заслужил за полската култура", за активно популяризиране на полската култура и изкуство в България (1972).

проф. Александър Бурмов, български историк (1911-1965).
Работил е в областта на Българското възраждане и на средновековната българска история. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1945), ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на университета (1947-1965). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (април 1958). Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950-1952; 1954-1958) и ръководител на секцията за изворите и библиографията на българската история (1954-1965) в Института. Основател и първи ректор на Висшия педагогически институт в Търново (1962-1965). Основател и главен редактор на сп. "Исторически преглед" (1945-1965). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966, посмъртно).

Виктор Некрасов, съветски писател (1911-1987).
Сред най-известните му творби е "В окопите на Сталинград" (1946).

Веселин Йосифов, български писател, публицист и политик (1920-1990).
Член на редакционната колегия на в. "Работническо дело" (1946-1949), редактор и завеждащ отдел "Критика" на в. "Литературен фронт" (1950-1952),  заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1952-1966). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1966). Заместник главен редактор на сп. "Наша родина" (1966-1971). Главен редактор на в. "Антени" (1971-декември 1989). Председател на Съюза на българските журналисти (3 май 1976-16 октомври 1986). Член на Президиума на Международната организация на журналистите, член на Бюрото на Комитета на култура. Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на "Статии за български писатели" (1958), "Съвременници" (1963), "Прицели" (1975), "Размисли и страсти: Избрани работи" (1980), "От сряда до сряда" (1982), "Приписки" (1990) и др. Създава литературни портрети на писателите Георги Караславов, Христо Радевски, Емилиян Станев, Никола Марангозов, Мария Грубешлиева, Чудомир и др. Удостоен със званията "Заслужил деец на културата" (май 1972) и "Народен деец на изкуството и културата" (1978). Носител на голямата награда "Георги Кирков" и на почетния знак "Георги Кирков" за неговата публицистика през 1979-1980 г. и за цялостното му журналистическо творчество (1980). Носител на орден "Георги Димитров" (3 юли 1980). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1986).

Сун Мюн Мун, южнокорейски религиозен деец (1920-2012).
Основател на т. нар. Обединителна църква в Сеул, Република Корея (1954). Придобива популярност през 70-те години на 20-и в. с организираните от него масови сватби.

Били Райт (Уилям Амброуз Райт), английски футболист и треньор (1924-1994).

Атанас Пейчински, български баскетболист (1935-2021).
През състезателната си кариера е играл "Динамо" (Плевен), "Спартак" (Плевен), "Левски" (София) и "Пощенец" (София). В националния отбор на България по баскетбол е от 1956 г. до 1975 г. С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, и бронзов меда от Европейското първенство през 1961 г. в Югославия. С отбора заема и пето място на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и седмо място на Световното първенство през 1959 г. в Чили. В Световното първенство през 1959 г. е включен в идеалния отбор на първенството. Заслужил майстор на спорта.

доц. Кунчо Игнатов, български лекар хирург (1942-2003).
Ректор на Висшия медицински институт в Плевен (1993-3 септември 2003). Почетен гражданин на Плевен  (23 март 2006).                         

Майк Едуардс, британски музикант (1948-2010).
Един от основателите на британската група за класическа и рокмузика "Илектрик лайт оркестра". Заедно с Джеф Лин е основател на групата и участник в нея до 1975 г.

Майкъл Кларк Дънкан, американски актьор (1957-2012).
Популярен е с участието си във филма "Зелената миля" (1999).

Халвард Ханеволд, норвежки състезател по биатлон (1969-2019).
Трикратен олимпийски шампион - през 1998 г. в Нагано, Япония, през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ и през 2010 г. в Ванкувър, Канада. Петкратен световен шампион (1995, 1998, 2003, 2005, 2009).
/МГ, АЯ/