site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 септември в историята

2 септември 2024 г., понеделник, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Мамант. Преп. Йоан постник, патриарх Константинополски. Св. 3628 мчци в Никомидия.

В България се отбелязва:

Денят на Димитровград. Годишнина от обявяването (1947) на селата Раковски и Марийно в Хасковска околия и село Черноконьово в Чирпанска околия за град Димитровград с Постановление 3 на Министерския съвет, обнародвано в "Държавен вестник" на 6 септември 1947 г.

По света се отбелязва:

Националният празник на Виетнам. Ден на провъзгласяването на независимостта (1945).

На този ден в България:

1911 - Пристанищните работници в Бургас обявяват стачка заради тежките условия на живот - мизерно съществуване, непрекъснато повишаване на цените и недоволство от управлението на пристанище Бургас. Участват около 1000 души. Дейностите на пристанището са преустановени - неразтоварени са 350 вагона и 2 британски товарни парахода с въглища. Стачката, засегнала интересите на едрите търговци, е прекратена без успех след 15 дни, след като правителството изпраща срещу стачкуващите военни части.

1929 - Основан е "Локомотив" - София, български футболен клуб. Създаден като Железничарски спортен клуб (ЖСК). През 1945 г. клубът приема името "Локомотив" (дн. "Локомотив София 1929" АД).

1944 - Назначено е правителство с министър-председател Константин Муравиев. Кабинетът е образуван от политически дейци от опозиционните партии БЗНС "Врабча-1", Демократическата и Народната партия. На 3 септември министър-председателят спира изпълнението на всички смъртни присъди в страната. Правителството продължава преговорите за примирие с Великобритания и САЩ, започнати от правителството на Иван Багрянов, потвърждава обявения неутралитет и иска примирие от СССР. На 7 септември кабинетът обявява обща политическа амнистия. Освободени са политическите затворници от затворите в  Плевен, Силистра, Пловдив, Бургас, Варна. Отменени са всички ограничения за българските евреи. Разтурени са всички организации с фашистки и националсоциалистическа идеология, разпуснато е 25-ото Обикновено народно събрание. На 8 септември съветски военни части навлизат в България. Под натиска на правителството регентът проф. Богдан Филов подава оставка. В страната е обявено военно положение. В ранните часове на 9 септември офицери, които са лоялни към политическия кръг "Звено" и минали на страната на Отечествения фронт, извършват държавен преврат. Съставено е отечественофронтовско правителство начело с Кимон Георгиев с представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и двама безпартийни. Арестувани са регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и Никола Михов. На тяхно място са назначени Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Министър-председателят Константин Муравиев е арестуван и осъден от Народния съд на 1 февруари 1945 г. на доживотен затвор. Освободен е през 1955 г. Присъдата му е отменена с решение 172 Върховният съд от 26 август 1996 г.

1947 - С  Постановление 3 на Министерския съвет, обнародвано в „Държавен вестник“ на 6 септември 1947 г., селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, и Черноконьово, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, обявено за град - Димитровград.  

1959 - В София е открита къща музей "Христо Смирненски". Битовата експозиция в нея е изградена с автентични материали, дарение от семейството. В музея е изложена и документална експозиция. От 1976 г. къща музей "Христо Смирненски" е филиал на Националния литературен музей. През 2004 г. е затворена за посещения от Министерството на културата, тъй като не е правен ремонт на сградата от 1996 г. и тя се руши. Всички ръкописи, снимки и книги са преместени в Националния литературен музей.

1963 - Произведен е първият български бензин на инсталацията за атмосферна дестилация АД-1 в Нефтохимическия комбинат в Бургас (дн. "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас"). Първите литри гориво са произведени от смяна "Г" с началник Николай Котов.

1977 - Селата Долен и Ковачевци, област Благоевград, са обявени за исторически и архитектурни резервати с Разпореждане 89 от 2 септември 1977 г. на Министерския съвет, въз основа на чл. 4, ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите.

2003 - С решение 601 на Министерския съвет е обособена нова община с административен център Сопот.

2004 - Народното събрание приема Закона за интеграция на хората с увреждания, с който се регламентира създаването на Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика със статут на изпълнителна агенция, и създаването на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания.

2006 - В гр. Алфатар, област Силистра, президентът Георги Първанов открива завод за етанол и биоетанол  на фирмата "Евроетил". Заводът е с капацитет 30 000 литра на ден, но инсталациите имат възможност за производство на биоетанол до 120 000 литра за 24 часа.

2007 - Във Вършец е открит паметник на съветския поет, актьор и певец  Владимир Висоцки. Това е вторият паметник на Владимир Висоцки извън Русия и първият в България. Паметникът е изработен от скулптора Георги Чапкънов.

2015 - Първият в България американски робот "Грег" - асистент в болницата "Света Марина" в Плевен, осъществява връзка на пациентка с лекуващия лекар проф. Григор Горчев, който е в Манхатън в Ню Йорк, САЩ. Той консултира жена, която е оперирал. Американският робот "Грег" е доставен в болницата в Плевен по препоръка на проф. Григор Горчев.  Той е висок около 1,20 м и се движи безпрепятствено на етажа в четири операционни зали, в кабинетите и в стаите на пациентите.

2018 - В Подгорица, Черна гора, министър-председателят Бойко Борисов е награден с най-висшето държавно отличие от президента Мило Джуканович орден "Черна гора" с лента в знак на благодарност за последователните му усилия и подкрепата на България за европейската перспектива на Черна гора по време на двудневното му официално посещение в Черна гора.

2020 - Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева открива десетата сесия на 44-ото Народно събрание в новата пленарна зала в сградата на парламента на пл. "Александър Първи" 1.

2021 - Народното събрание гласува без дебати решение, с което насрочва изборите за президент и вицепрезидент за 14 ноември 2021 г. "За" гласуват 152 депутати, няма гласували "против" и 25 гласуват "въздържал се".

2023 - В София се открива първият фестивал за графити и улично изкуство "Мостъ", който се осъществява с подкрепата на фондация "София – европейска столица на спорта".

 
На този ден по света:

1192 - Английският крал Ричард Лъвското сърце и египетско-сирийският султан Саладин сключват мирен договор след няколко кръвопролитни битки. Завършва третият кръстоносен поход (1189-1192).

1666 - В Лондон, Великобритания, избухва пожар в малка пекарна, който унищожава 80 процента от града. Т. нар. голям лондонски пожар продължава четири дни, като са засегнати над 13 200 жилищни, търговски и стопански постройки, 87 църкви, включително и катедралата "Св. Павел". Почти всички правителствени сгради са унищожени. Без подслон остават 70 000 души. Официално регистрираните смъртни случаи са шест.
1895 - В Брюксел, Белгия, по инициатива на белгийските юристи Пол Отле и Анри Лафонтен е създаден Международният библиографски институт по време на международна конференция по библиография (2-5 септември 1895). В института са разработени Универсалната десетична класификация, картотеки на печатните издания в редица страни и др. От 1931 г. институтът се преименува на Международен институт за документация (IID), от 1937 г. е  Международна федерация за документация, от 1988 г. -  Международна федерация за информация и документация (FID).

1917 - Основана е националната информационна агенция на Канада "Канейдиън прес".

1933 - В Рим, Италия, е подписан Договор за дружба, ненападение и неутралитет между Италия и СССР за срок от пет години. Неговото действие формално продължава до 22 юни 1941 г., когато фашистка Италия обявява война на СССР.

1945 - Провъзгласена е Декларация за независимост на Виетнам и за образуване на Демократична република Виетнам. Декларацията е огласена от министър-председателя на Виетнам Хо Ши Мин на площад Ба Дин в Ханой от името на временното правителство на страната.

1945 - На борда на американския линеен кораб "Мисури" в Токийския залив  е подписан Актът за безусловна капитулация на Япония във Втората световна война (1939-1945), с което завършва войната в Тихия океан и Втората световна война. Актът е подписан от представители на четирите съюзнически сили - САЩ, Великобритания, СССР, Франция, от една страна, и Япония от друга. По официални данни през Втората световна война Япония е дала 3,1 млн. жертви, в това число 800 000 цивилни, загинали при атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки. Във Втората световна война са въвлечени 61 държави (повече от 80 процента от населението на Земята), мобилизирани са около 110 млн. души. Загиват над 50 млн. души.

1990 - Влиза в сила Конвенцията за правата на детето, приета по време на 44-ата сесия на Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г. в Ню Йорк, САЩ. България подписва конвенцията през май 1990 г., ратифицирана от VII Велико Народно събрание на 11 април 1991 г. и в сила от 3 юли 1991 г.

1993 - Във Вашингтон, САЩ, председателят на правителството на Руската федерация Виктор Черномирдин и вицепрезидентът на САЩ Алберт Гор подписват "Съвместна декларация за сътрудничество в Космоса", предвиждаща създаването и извеждането в орбита на международна космическа станция.

1996 - В Манила, Филипините, правителството и бунтовниците от Фронта за национално освобождение на Моро подписват договор, утвърждаващ създаването на автономен мюсюлмански район в южната част на о. Минданао. Официално са прекратени размириците, при които от 1972 г. са загинали повече от 120 000 души.

1998 - Пътнически самолет ДС-10 на  швейцарската авиокомпания "Суисеър", пътуващ по маршрута Ню Йорк (САЩ) - Женева (Швейцария), пада в Атлантическия океан край Бландфорд, южно от Халифакс, в канадската провинция Нова Шотландия. Загиват всичките 229 души. Причината за катастрофата е възникнал пожар на борда.

2001 - В Дърбан, Република Южна Африка, по време на световна конференция срещу расизма, организирана от ООН, министърът на външните работи на Германия Йошка Фишер от името на Федерална република Германия се извинява на африканските държави, станали жертва на робството и колониалната експлоатация.

2005 - Две жени - Шерифи Ханъм Алтинери и Сансевер Докуз, са назначени за помощник-мюфтии в турските окръзи Анталия и Кайсери. За първи път в Турция жени се назначават на толкова висок религиозен пост. Назначенията са направени съгласно решение на турското правителство от 2004 г. да назначи жени на религиозни постове. 

2008 - "Гугъл" пуска свой оригинален безплатен интернет браузър, наречен "Хроум". Новата програма е замислена като конкурент на "Интернет иксплорър" на "Майкрософт" и гарантира лесен достъп до най-популярната търсачка в интернет пространството. Програмата е пригодена да работи с "Майкрософт уиндоуз".

2010 - В Австралия парламентът на Нов Южен Уелс гласува промени в Закона за осиновяването, с които отменя дискриминационните клаузи и разрешава на хомосексуалните двойки да осиновяват деца.

2014 - Джихадисти от сунитската групировка "Ислямска държава" разпространяват в интернет видеозапис, показващ обезглавяването на американския журналист, работещ на свободна практика за списанията "Тайм" и "Форин полиси" Стивън Сотлоф, който е вторият американски журналист, отвлечен на 4 август 2013 г. в Алепо, Сирия, след Джеймс Фоули, който също е обезглавен на 19 август 2014 г. заради въздушните удари, които САЩ нанасят по цели на джихадистите в Ирак.

2016 - Полският водолаз Кшищоф Старнавски се спуска на дълбочина 230 метра в подводната пещера Врело в македонския каньон Матка, с което  подобрява досегашния рекорд от 212 метра, постигнат от италианския водолаз Луиджи Казати през 2010 г.

2017 - В Ирак при троен самоубийствен атентат в електроцентрала в град Самара, на 125 километра северно от столицата Багдад, загиват седем души. Сунитската групировка "Ислямска държава" поема отговорност за атаката в изявление в интернет.

2018 - Ген. Остин Скот Милър от Сухопътните сили на САЩ поема командването на мисията на НАТО в Афганистан. На церемония в Кабул в присъствието на афганистански представители и чуждестранни посланици Остин Скот Милър поема поста от ген. Джон Никълсън, оглавил 41-членната мисия през 2015 г., дни след като НАТО прекратява официално бойните си операции в Афганистан. Оттогава силите на НАТО в Афганистан подпомагат местната армия и полиция в операциите им срещу талибаните и групировката "Ислямска държава".

2020 - В Камбоджа на 77-годишна възраст умира Каинг Гуек Еав (изв. като Другарят Дойк) - директор на тайния затвор "Туол Сленг" в  Пномпен по време на режима на Червените кхмери. През 2009 г. Другарят Дойк става първият високопоставен представител на Червените кхмери, изправен пред Международния трибунал за престъпленията на режима. На 3 февруари 2012 г. той е осъден на доживотен затвор за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. По време на процеса срещу него той признава, че е надзиравал измъчването и убийството на около 16 000 камбоджанци. При управлението на Червените кхмери (17 април 1975-7 януари 1979) в Камбоджа загиват 1,7 млн. души - една четвърт от населението на страната по онова време.

2021 - Бившият президент на Финландия Марти Ахтисаари се оттегля от политическия живот заради последиците от болестта на Алцхаймер, от която страда. Той е държавен глава на Финландия от 1994 до 2000 г. През 2008 г. е удостоен с Нобеловата награда за мир за усилията му за разрешаване на конфликти и способностите му на медиатор в Индонезия, Намибия, Северна Ирландия и на Балканите. След края на президентския му мандат през 2000 г. Марти Ахтисаари основава в Хелзинки неправителствена организация "Инициатива за кризисен мениджмънт" (СМI), която работи за предотвратяване и разрешаване на свързани с насилие конфликти чрез неформален диалог и медиация.

2022 - На вода е пуснат първият индийски самолетоносач местно производство "Викрант" (в превод от санскритски - "Храбрец" или "Смелчак").  Корабът, дълъг 262 м и висок почти 60 м, е разработен от Военноморските сили на Индия и е построен в корабостроителница в град Кочи в Южна Индия. Той има екипаж от около 1600 души и може да носи около 30 самолета, включително изтребители и вертолети.

Родени на този ден българи:

Асен Йорданов, летец, авиоинженер и авиоконструктор (1896-1967).
На 15 февруари 1912 г. извършва за пръв път в България полет на планер, конструиран от него. На 10 август 1915 г. летецът Радул Милков провежда изпитания на първия български самолет "Експрес", конструиран от 19-годишния тогава Асен Йорданов, който работи като механик в авиобазата в Божурище. Комисия от Министерството на войната признава самолета за изобретение и датата се смята за начало на българското самолетостроене. След първата световна война (1914-1918) Асен Йорданов заминава в САЩ, където работи в самолетостроителни фирми. Създател е на самолет ДС-3, произвеждан в САЩ и в Русия. Работи и в областта на радиоелектрониката, като изобретява телефонния секретар, въздушната възглавница за автомобилите. Вписан е в почетната книга на Ню Йорк. Автор е на книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, наземната поддръжка и др.

проф. Генчо Генчев, генетик (1906-1989).
Работи в областта на цитогенетиката. Преподавател в Катедра по генетика и селекция при Агрономическия факултет (дн. Биологически факултет на  Софийския университет "Св. Климент Охридски") в София (1933-1974). Автор е на над 50 научни труда, учебници, ръководства и др. - "Генетика" (1945), "Обща селекция и семепроизводство" (1963), "Хетерозис" (1966), "Генетиката в селското стопанство" (1973) и др.

Таня Масалитинова (Татяна Николаева Масалитинова-Есауленко), актриса и режисьорка (1922-2014).
Играла е на сцените на Народния театър "Иван Вазов" (1946-1989), театър "Сълза и смях", Театър 199 "Валентин Стойчев", в Габровския театър, от 1994 г. в театър "Барбуков" и др. Една от създателките на Театър 199 "Валентин Стойчев" (1965). Участвала е във филмите "Точка първа" (1956), "Рицар без броня" (1966), "Сбогом, приятели!" (1970), "Ненужен антракт" (1987), "Мъже без мустаци" (1989), "Изток-Запад" (1999) и др. През 1997 г. е издадена автобиографичната й книга "Така било писано". Удостоена със званията "Заслужил артист (май 1965), "Народен артист" (май 1971).  Носителка на орден "Кирил и Методи" втора степен (31 декември 1954), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1981),  на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002), на голямата награда "Златна муза" за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България (28 януари 2002 г.), на награда "Аскеер" за цялостен принос към българския театър (24 май 2005) и др. Почетен гражданин на София (май 2001).

Петър Бочуков, журналист (1938-2024).
Дългогодишен журналист във в. "Работническо дело" и в. "Дума". Кореспондент на в. "Работническо дело" в Берлин (Германия) (1973-1978) и в Лондон (Великобритания)(1983-1987). Заместник главен редактор на в. "Дума" (1994-2001).

Петър Вучков, актьор и телевизионен водещ (1938).
Играл е в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново (1964 - 1965), в Драматичен театър "Йордан Йовков" в  Добрич (1965-1968), в Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора (1969-1970) и в Драматичен театър "Боян Дановски" в Перник (1970-1979). Участвал е във филмите "Пътят на музикантите" (1985), "Човек не съм убивал" (1983), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Трета след слънцето" (1972), "Езоп" (1970), "Хроника на чувствата" (1962) и др. Водещ на телевизионното състезание "Минута е много" по Българската национална телевизия (22 февруари 1980- декември 1987; 3 април 1992-31 декември 2011).

Рашко Узунов, актьор и режисьор (1941).
Режисьор в Студия за документални филми (1967-1968), режисьор-постановчик в Студия за игрални филми "Бояна" (1969-1991). Главен експерт в управление "Култура" на Столична община (1996-2001). Играл е във филмите "Стъклени топчета" (1999), "Зелените поля" (1984) и др. Режисьор е на повече от 50 документални, научнопопулярни, рекламни, видеофилми и игрални новели, както и на няколко театрални постановки. Сред филмите му са "Бягай... обичам те" (1979), "Човек не съм убивал" (1983), "Пет лалета" (1974), "Между рая и ада" (2003) и др.

полк. о. р. Петко Йотов, военен деец и историк (1947-2009).
Бил е 13 години преподавател по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия "Г. С. Раковски" в София. Директор на Националния военноисторически музей (24 септември 1989-1 декември 2009). Автор на  статии и учебници по военна история, посвещава живота си на Българската армия, на съхраняването и популяризирането на традициите и воинските ценности.

Иван Тенев (псевд. агент Тенев), журналист и художник (1951).
Работи в областта на сатиричната и приложна графика. Негови творби са публикувани във в. "Стършел" и други хумористични издания.  Участвал е в осем национални изложби на карикатурата, над 60 международни изложения. Създава обложки на плочи. След 1980 г. пише текстове на поп и рок песни. Журналистическата си дейност започва през 1989 г. като създава агенция "Тенев", чийто предавания са излъчвани в радио "Хоризонт" на Българското национално радио, радио "Дарик", в спортната рубрика "Трето полувреме" на Българската национална телевизия и др. Носител на награда от конкурса за сатирична графика "Настрадин Ходжа" в Турция (1976, 1977), на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен за значимия му принос за развитието на културата и изкуството (8 юни 2011).
 
Георги Рупчев, поет и преводач (1957-2001).
Автор е на стихосбирките "Уморени от чудото", (1982) "Смяна на нощната стража" (1986, 2004), "Смъртта на Тибалт" (1989), "Силните на нощта" (1991), "Приковаване на огъня" (2001), "Отдалечаване на въздуха" (2002, посмъртно) и др. Превежда от английски език, руски език и староиврит.  Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на Българската академия на науката "Периодика и литература", както и в издаването на сп. "Глас" и "Мост". Носител на наградата "Южна пролет" (1982), на наградата на Съюза на българските писатели (1992), на наградата на Съюза на преводачите (1992, 1994), на националната награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура през 2000 г. за превода му на "Поезия" от Никола Гумильов"  и др.
 
Найден Зеленогорски, икономист и политик (1961).
Депутат в 38-ото  Народно събрание (7 май 1997-23 октомври 1999). Кмет на  Плевен  (23 октомври 1999-30 октомври 2011) г. Бил е председател на Управителния съвет на Асоциация на българските градове и региони. Бил е съпредседател (2009) на Националния предизборен щаб на "Синята коалиция" (Съюз на демократичните сили и Демократи за силна България), заместник-председател и член на Националния изпълнителен съвет на СДС. Член на Националния съвет на партия "Движение "България на гражданите" (1 юли2012-септември 2019) и заместник-председател на Изпълнителния съвет на партията (21 септември 2013-септември 2019).  Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Депутат в 46-ото Народно събрание (2021).

Страхил Найденов, художник (1973-2021).
Работи в областта на мозайката, 3D мозайката и скулптурната мозайка - директна техника. Има над 20 самостоятелни изложби и над 50 участия в общи изложби в страната и чужбина.

Елица Тодорова, певица и перкусионистка (1976).
Била е солистка в "Ансамбъл Варна", в  хор "Космически гласове от България" и в "Мистерията на българските гласове". Изпълнява композиции на български автентични народни песни, на иврит и санскрит. Свири на различни ударни инструменти. През 2003 г. започва съвместна работа  със Стоян Янкулов (Стунджи) - български барабанист, с когото през 2007 г. изпълняват песента "Вода", заела пета позиция  на финала на конкурса за песен на  "Евровизия" в Хелзинки, Финландия.  Носител на наградата "Кристална лира" за поп и рок музика (2007). Избрана е за "Жена на годината" на сп.  Grazia (2007) и др. Автор е на книгата "С ритъм и любов" (2021).

Крум Бибишков, футболист (1983).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Байерн Мюнхен" (Германия), "Левски" (София), "Беласица" (Петрич), "Берое" (Стара Загора), "Марек" (Дупница), "Маритимо" (Португалия), "Пеняфиел" (Португалия), "Литекс" (Ловеч), "Стяуа Букурещ" (Румъния), "Академика" (Португалия), "Апоел Рамат Ган" (Израел), "Миньор" (Перник), "Локомотив" (София) и "Брентфорд Галакси" (Канада). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Радослав Великов, състезател по борба свободен стил (1983).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. Печели златен медал на Световното първенство  през 2006 г. в Гуанджоу, Китай. Печели и два сребърни медала на световни първенства през 2005 г. в Будапеща, Унгария, и през 2011 г. в Истанбул, Турция. От европейски първенства печели два сребърни (2005, 2010) и два бронзови медала (2007, 2009).

На този ден са родени и:

Джовани Верга, италиански писател и драматург (1840-1922).
Автор е на романите "Семейство Малаволя" (1881), "Съпругът на Елена" (1882), "Майстор дон Джезуалдо" (1889), на сборници "Чер хляб" (1882), "Селска чест" (1940-1942) и др.

Вилхелм Оствалд, немски физик, химик и философ от латвийски произход (1853-1932).
Носител на Нобелова награда за химия за 1909 г. като признание за работите му в областта на катализата и за изследването на основните принципи на управляване на химичното равновесие и скоростта на химичните реакции. Развива енергетизма - философско учение за енергията като начало на Вселената, според което материята е форма на проявление на енергията.

Фредерик Соди, британски радиохимик (1877-1956).
Носител на Нобелова награда за химия 1921 г. за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите.

Фриц Чепан, немски футболист и треньор (1907-1974).

Валентин Глушко, съветски инженер и конструктор (1908-1989).
Конструктор на първия в СССР ракетен двигател с течно гориво (1931) и на първия в света електротермичен ракетен двигател (1933). Под негово ръководство е изградена съветската орбитална станция "Мир" (1979-1986). Носител на Ленинска награда (1957), Герой на социалистическия труд (1956, 1961) и на Държавна награда на СССР (1967, 1984).

Евгений Леонов, съветски актьор (1926-1994).
Участвал е във филмите "Белоруската гара" (1970), "Джентълмени с късмет" (1971),  "Награда" (1974), "Афоня" (1975), "Есенен маратон" (1979), спектакъла "Заупокойна молитва" (1989) и др. Играл е в театрите "Станиславски" и "Маяковски", а последните години в "Ленком". Народен артист на СССР (1978). Носител на Държавната награда на СССР (1976, 1992).

Матьо Кереку, бенински политик (1933-2015).
Президент на Бенин (26 октомври 1972-1 април 1991; 4 април 1996-6 април 2006). Бенин от 1 август 1960 г. до ноември 1975 г. е Република Дахомей, а от ноември 1975 г. до март 1990 г. е Народна Република Бенин.

Джулиано Джема, италиански актьор (1938-2013).
Участвал е във филмите "Сбогом, гринго" (1965), "За един пробит долар" (1965), "Корлеоне" (1978), "Един мъж на колене" (1980), "Рали" (1986)  и др. Джулиано Джема започва кариерата си на 18-годишна възраст като каскадьор, снимал се е в над 100 игрални и телевизионни филма - комедии, приключенски и исторически продукции. Той е партнирал на някои от най-големите актьори, като Чарлтън Хестън в "Бен Хур", Ален Делон в "Гепардът" на Лукино Висконти, Кърк Дъглас, Рита Хейуърд, Хенри Фонда, Лив Улман, Филип Ноаре, Катрин Деньов и др.

Били Престън, американски певец и композитор (1946-2006).
Смятан е за виртуозен изпълнител на клавишни инструменти - от пиано до орган. Автор е на песента, изпълнявана от Джо Кокър "You Are So Beautiful". Носител на награда "Грами" за песента "Outa Space" (1973). 

Джими (Джеймс Скот) Конърс, американски тенисист (1952).
Спечелил е 10 титли от турнирите на "Големия шлем" - 8 сингъл и 2 двойки. Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1982 г.

Клод Пюел, френски футболист и треньор (1961).

Карлос Валдерама, колумбийски футболист (1961).
Футболист на Южна Америка за 1987 г. и 1993 г.

Киану Рийвс, американски актьор (1964).
Участвал е във филмите "Критична точка" (1991), "Скорост" (1994), "Верижна реакция" (1996), "Адвокат на дявола" (1997), "Матрицата" (1999), "Джон Уик" (2014) и др.

Салма Хайек, американска актриса от мексикански произход (1966).
Участвала е във филмите "Десперадо" (1995), "От залез до зори" (1996), "Студия 54" (1997) "Догма" (1999), "Този див, див Запад" (1999), "Таймкод" (2000), "Отбор глупаци" (2000), "Трафик" (2000), "Хотел" (2001), "Времето на пеперудите" (2001), "Фрида" (2002), "Деца шпиони 3D: Краят на играта" (2003), "Имало едно време в Мексико" (2003), "След залеза" (2004), "Бандитки" (2006),"Питай прахта" (2006),"През вселената" (2007), "Циркът на кошмарите: чиракът на вампира" (2009), "Дърти хлапета" (2010) и др.

Оливие Панис, френски автомобилен състезател (1966).
Участва във "Формула 1".

Андреас Мьолер, немски футболист (1967).
Печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия и златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия с националния отбор по футбол. С "Борусия Дортмунд" (Германия) печели турнирът Шампионска лига (1997) и Интерконтиненталната купа (1997), а с "Ювентус" (Италия) печели Купата на УЕФА (1993).

Халил Ал Гамди, международен футболен съдия от Саудитска Арабия (1970).

Сезар Санчес, испански футболист (вратар) и треньор (1971).

Киетил Андре Аамод, норвежки състезател по ски алпийски дисциплини (1971).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Албервил, Франция; през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, където печели 2 медала, и през 2006 г. в Торино, Италия. От олимпийски игри има още 2 сребърни и два бронзови медала. От световни първенства има спечелени 12 медала (5 златни, 4 сребърни и 3 бронзови). Има и 21 победи в състезания за Световната купа, която е печелил само веднъж (сезон 1993-1994).

Саво Милошевич, сръбски футболист (1973).

Желсон Фернандес, швейцарски футболист (1986).

Хави Мартинес, испански футболист (1988).
Печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка с националния отбор по футбол.

Маркус Ериксон, шведски автомобилен състезател (1990).
Участва във "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Уилям Хамилтън, ирландски математик, физик и астроном (1805-1865).
Председател на Ирландската кралска академия (1837-1846).

Анри Русо (Анри Жулиен Феликс Русо), френски художник (1844-1910).

Захари Стоянов (ист. име Джендо Стоянов Джендов), български революционер, участник в националноосвободителното движение, писател и журналист (1850-1889).
Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и в подготовката на Априлското въстание (1876) като апостол от IV революционен окръг. След освобождението на България от османско иго, като председател на Българския таен централен революционен комитет е един от идеолозите и организаторите на  Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Участва в борбата за освобождението на Македония (1884-1885). Член на Народнолибералната партия. Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886). Заместник-председател (1887) на 5-ото Обикновено народно събрание и негов председател (13 декември 1888-6 септември 1889). Издава вестниците "Борба" (1885), "Самозащита" (1885) и "Независимост" (1886). Един от редакторите на в. "Свобода" (1886-1899, 1918-1920). Участва в редактирането на в. "Братство" (1881-1882, 1884). Автор е на книгите "Васил Левски" (1883), "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868)" (1885), "Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов" (1885), "Христо Ботйов" (1888) - пръв опит за биографичен роман в българската литература; както и на публицистичните брошури "Заробването на Гавраил паша" (1885), "Не му беше времето" (1886), "Какво направихме в Търново" (1886), "Чардафон Велики" (1887) и др. Най-значителното му произведение е творбата "Записки по българските въстания" (3 тома, 1884-1894, посмъртно), в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание.

барон Пиер дьо Кубертен (Пиер дьо Фреди, барон дьо Кубертен), френски историк и педагог (1863-1937).
Основател на съвременните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1896-1925). Почетен президент на МОК (1925-1937). Пиер дьо Кубертен умира в Женева, а сърцето му е погребано отделно в гробница близо до руините на древна Олимпия в Гърция. От 1964 г. МОК връчва медал "Пиер дьо Кубертен", който се присъжда на спортисти, показали дух на спортменство по време на олимпийски игри и се счита за по-ценен и от златния олимпийски медал.

акад. Тодор Самодумов, български педагог (1878-1957).
Учител в различни селища в България (1896-1909). Преподавател в Учителския институт в Пловдив (1910-1921) и в Учителския институт в София (1921-1923). Редактор в сп. "Наука и възпитание" (1923-1925), сп. "Народна просвета" (1928-1934; 1945-1957), сп. "Росица" (1934-1945). Един от основателите на Научното социологическо дружество (1932).  Член-основател на Съюза на научните работници в България (1944).  Председател на Съюза на работниците по просветата (1947-1951). Пръв председател на Националния комитет за защита на мира (1948). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1948-1952).  Директор на Педагогическия институт при Българската академия на науките  (1952-1957). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Автор е  на научни студии в областта на педагогиката и  психологията, сред които "Волята и нейното значение при възпитанието" (1906), "Основи на новата педагогика" (1931) и др. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950).  Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956, 1957).

Хо Ши Мин, виетнамски политик (1890-1969).
Министър-председател на Демократична република Виетнам (2 септември 1945-20 септември 1955). Президент на Виетнам (2 март 1946-2 септември 1969). Председател на Виетнамската партия на трудещите се (1930-1969).

Джон Роналд Руел Толкин, британски писател, поет и лингвист (1892-1973).
Родоначалник на жанра фентъзи. Асистент в работата по Осфордски речник на английския език (1919-1920). От 1921 г. е преподавател по английска литература в Лийдс. Преподавател по английски език в университета в Лийдс (1924-1925). Автор е на "Таласъмска крачка" (1915), "Веселите моряци" (1920), "Хобитът" (1936),  първата му издадена книга, свързана със Средната земя и разказваща историята на хобитът Билбо Торбинс. Трилогията "Властелинът на пръстените", писана от 1937 г.  до 1949 г., е продължение на "Хобитът"  и включва "Задругата на пръстена" (1954) и "Двете кули" (1954) и "Завръщането на краля" (1955). Представлява книга от цикъла за Средната земя и описва подробно събитията, очертани в последната част на "Силмарилион" (1937) - "За Всевластните Пръстени и Третата епоха на света". Командор на Британската империя от 1972 г. заради приноса му към английската литература.

Стефан Грудев, български писател и драматург (1900-1971).     
Автор е на пътеписи - "До Норвегия и Шпицберген" (1937), на сборници с разкази - "Новели за жената" (1947), на пиеси - "Великден" (1940), " Строители" (1949), на  очерци -  "От Странджа до Видин. По пътя на българския трудов герой" (1948), "Майстори на спорта" (1952) "Майстори на цигулката " (1955), на монографията " Генерал-полковник Владимир Стойчев, заслужил майстор на спорта" (1954), на романа "Оковите се чупят" (1970) и др.

Барбара Макклинтък, американски генетик (1902-1992).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1983 г. за откритието й на подвижните генни системи.
 
Бенту Антониу Гонсалвиш, португалски деец на работническото и комунистическото движение (1902-1942).
Генерален секретар на Португалската комунистическа партия (1929-1942).

сър Рудолф Бинг, британски импресарио от австрийски произход (1902-1997).
Генерален директор на "Метрополитън опера" в Ню Йорк (1950-1972).

Карло Цеки, италиански пианист и диригент (1903-1984).

Роналд Коус, американски икономист от британски произход (1910-2013).
Автор е на статиите "Същността на фирмата" (1937), "Проблемът за социалните разходи" (1961) и др., на книгата "Фирмата, пазарът и законът" (1970), в която развива своята теория за трансакционните разходи (разходи за определяне на цените или за използване на ценовия механизъм като координатор в конкуриращата се икономика). Според Роналд Коус трансакционните разходи предизвикват не само договорни задължения, но и определят какви стоки и услуги трябва да се произвеждат. Носител на Нобелова награда за икономика за 1991 г. за откритието и изясняването на значението на трансакционните разходи и присъщите права на институционалната структура и функционирането на икономиката.

Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик и дипломат (1911-1991).
Министър на външните работи на Мексико (29 декември 1975-1 декември 1976). Носител на Нобелова награда за мир за 1982 г. заедно с шведската социоложка и пацифистка Алва Мюрдал като признание за дългогодишната им дейност в полза на разоръжаването.

Теодор Кристенсен, датски режисьор и сценарист (1914-1967).
Един от създателите на датското документално кино.

проф. Кристиан Барнард, южноафрикански хирург (1922-2001).
Извършил първата трансплантация на сърце в света на 3 декември 1967) г. на 55-годишния Луис Вашкански. Пациентът живее 18 дни след операцията.

Атанас Наковски, български писател (1925-2014).
Драматург на Радиотеатъра в Радио София (1949-1958). Главен редактор в издателство "Български писател" (1972-1975), заместник главен редактор на сп. "Септември" (1975-1986). Автор е на повече от 20 романа, сред които романите "Аз Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон", "Зловеща вселена", на повестите "През пролетта", "Просено зърно" и др., на произведения за деца и др. Носител на "Награда за фантастика Гравитон" за цялостен принос (2001), на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2006 г. за цялостно творчество (21 май 2007).

Микис Теодоракис, гръцки композитор и политик (1925-2021).
Автор е на симфонии, камерни творби, популярни песни и танци в народен стил, операта "Квартълът на ангелите", балетите "Орфей и Евридика", "Медея" и др. Получава международна известност с музиката към филмите "Зорба гръкът" (1964), "Z" (1969) и "Серпико"(1973). През 1980-те и 1990-те е избиран за депутат два пъти с Гръцката комунистическа партия и два пъти с партия "Нова демокрация". Министър без портфейл в правителството на Константинос Мицотакис (1990-1992).

Георги Георгиев-Гец, български актьор (1926-1996).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1991). Участва във филмите "Стръмната пътека" (1961), "А бяхме млади" (1961), "С дъх на бадеми" (1967), "Най-дългата нощ" (1967), "Осмият" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971),  "Зарево над Драва" (1974), "Пътят към София" (1979) "Баща" (1989), в телевизионните сериали "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" - първи сезон (1969), "Сами сред вълци" (1979), "Васко да Гама от село Рупча" (1986) и др. Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Заместник-председател на Съюза на артистите в България (22 ноември 1978-април 1989). За образа на Йордан във филма "Селянинът с колелото" (1974) получава награди на 13-ия фестивал на българския игрален филм във Варна и на 9-ия кинофестивал в Москва, СССР (1975). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1971). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1976), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1976), на орден "Народна република България" (9 ноември 1976), на орден "Георги Димитров" (3 октомври 1986), на наградата на София за 1981 г. за театрално изкуство (2 април 1982), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за 1986 г. за цялостния му принос в развитието на българското кино (януари 1987) и др.

Тодор Монов (Тодор Монов Тодоров), български писател и кинодраматург (1928-1996).
Редактор и кореспондент на радио "София" (1949-1959). Редактор, главен редактор и драматург на Студия за игрални филми "Бояна" (1960-1990). Автор на книгите "Смърт няма" (1960), "Вълнения" (1958), "Снежен човек", "Брегът и терасата" и др.; на сценарии на филми, сред които "Смърт няма", "Десет дни неплатени", "Компарсита" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 50-годишнината му (юли 1978).

акад. Вениамин Чеботаев, съветски ядрен физик (1938-1992).
Един от основоположниците на нелинейната лазерна спектроскопия. Директор на Института за лазерна физика на Сибирския клон на Руската академия на науките (1991-1992). Носител на Ленинската награда (1978).

Ислам Каримов, узбекски политик (1938-2016).
Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Узбекската съветска социалистическа република (1989-1990). Президент на Узбекистан (24 март 1990-2 септември 2016).

Владлен Бирюков, съветски актьор (1942-2005).
Участвал е във филмите "Млада съпруга" (1978), "Тайно гласуване" (1982), "Вечен зов" (1973-1983) и др. Носител на Държавна награда на СССР (1978). Държавна награда на РСФСР (1984). Почетната значка на Съюза на кинематографистите на Русия "Златна камера" за изключителен принос към руското кино (1999).

Валентин Пламенов, български писател и драматург (1951-2003).
Работил е във в. "Стършел ", в Българския културен център в Делхи, Индия (1990-1991). Главен редактор на в. "Нов Българан" (25 ноември 1991-22 декември 1992) и на в. "Българан" (5 януари-10 август 1993). Публикувал е във в. "Народна младеж", в. "Пардон", сп. "Карикатура", в. "Новинар" и др. Сътрудничи активно дълги години на Българската национална телевизия, Българското национално радио, работил е и за киното. Автор е на сатирични разкази, фейлетон, 10 пиеси, детски книги, криминални романи, повече от 400 сценария за телевизионни и над 200 за радио предавания. Автор е на книгите "Белият човек", "Възпитаните трупове пращат писма", "Не се влюбвай привечер", "Не ме напускай", "Китовете се самоубиват в неделя", "Преди антракта" и др. Носител на литературната награда "Чудомир" за къс хумористичен разказ (1980) и на международната литературна награда "Алеко" за къс хумористичен разказ на община Свищов, международна фондация "Алеко Константинов" и в. "Стършел" (1983).
/МГ, АЯ/