site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 септември в историята

1 септември 2024 г., неделя, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 10 Неделя след Петдесетница. Начало на Индикта - Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. Правед. Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген.
Първият Вселенски събор в Никея (325) определя 1 септември като начало на църковната Нова година. В миналото началото на новата църковна година се е наричало също "начало на индикта". Индиктът (Обявяването), както се нарича празникът, е свързан с ред библейски събития. През този ден православната църква припомня събитието, когато Исус Христос прочел в синагогата първата си проповед - пророчеството на Исайя за настъпването на благоприятната Господня година. От тогава и до днес след светата литургия на 1 септември се чете този библейски текст. Вярва се, че това е ден на светците, че на него Господ опрощава греховете на покаялите се от сърце грешници.
На този ден е умрял и преподобният Симеон Стълпник през 460 г., на преклонната 103-годишна възраст. Той е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни и благочестиви християни. В детските и юношеските си години бил пастир на чужди стада. На 18-годишна възраст постъпва в манастир и не след дълго се усамотява в една трудно достъпна пещера. Заживява като пустинник и се отдава на пост и молитви. Благ и смирен Симеон се плашел от човешките похвали и по-късно решава да се изолира напълно от света като заживява в каменна кула (стълп), висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха, бил наречен Стълпник. Църквата празнува този ден и в памет на неговата майка св. Марта. Свети Симеон Стълпник е почитан от народа като покровител на земеделието. В много краища на България за начало на новата година смятали Симеоновден - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
Когато прибира плодовете на труда си и засява бъдещите кълнове, българинът завърта календара отначало. Затова и първият ден от тази нова трудова година има особен тайнствен и магически смисъл, по него се гадае и предсказва за всичко онова, което ще се случи. 

По света се отбелязва:

Световният месец за борба с болестта на Алцхаймер (до 30). Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер. В рамките на месеца на 21 септември се отбелязва и Световният ден за борба с болестта на Алцхаймер, който се чества от 1994 г. През 2024 г. кампанията за месеца е под мотото: „Време е да действаме срещу деменцията , Време е да действаме срещу болестта на Алцхаймер“, като целта е да се фокусира върху нагласите към деменцията и премахване на стигмата и дискриминацията, които все още съществуват около заболяването.

Световният ден на молитва за опазване на Творението. Обявен е с решение на папа Франциск от 6 август 2015 г., с цел да даде на вярващите възможност да покажат, че се придържат към призванието си като пазители на Творението, и в съответствие с екологичните убеждения, изразени в енцикликата "Лаудато Си", публикувана на 18 юни 2015 г. В нея папата призовава правителствата и хората към "зелена революция", за да спасят планетата, заплашена от унищожение вследствие на затоплянето на климата. Посланието на папа Франциск за деня през 2024 г. е: "Надявай се и действай с Творението".

Денят на Движението на необвързаните страни. Отбелязва се от 1981 г. с решение на конференцията на министрите на външните работи на Движението на необвързаните страни в Делхи, Индия (9-13 февруари 1981). Годишнина от създаването на организацията на първата среща на високо равнище на необвързаните страни в Белград, Югославия (1-6 септември 1961).

Националният празник на Словакия. Ден на конституцията (1992).

Националният празник на Узбекистан. Ден на независимостта (1991).

На този ден в България:

1860 - В Белград излиза бр. 1 на в. "Дунавский лебед" под редакцията на Г. С. Раковски. Излиза до 24 декември 1861 г. Заедно с в. "Българска дневница" (26 юни-30 октомври 1857) той поставя началото на българския революционен печат. Основен въпрос, който поставя Георги Раковски във вестника, е национално-културната самостоятелност на българите като в 62-а броя на вестника той помества 187 статии, прегледи, фейлетони по тази тема. Вестникът спира да излиза поради материални затруднения.

1878 - Във Филипопол (дн. Пловдив) е подписана Заповед 14 за Военното управление на Българската земска войска от императорския руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Дондуков-Корсаков, с която се назначава първият команден състав на Софийското военно училище (дн. Национален военен университет "Васил Левски" във Велико Търново).  Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз. В Пловдив училището се разполага в Първоначалното училище "Света Троица" в старата част на града. В периода 14-19 ноември 1878 г. училището се премества в София, където е открито официално на 26 ноември 1878 г. На 9 април 1924 г. 21-ото Обикновеното народно събрание приема специален закон, с който военното училище е признато за висше специално учебно заведение. От 1928 г. започва да обучава офицери и за морските и въздушните войски. От 1944 г. е  Народно военно училище, а от 18 февруари 1945 г. се нарича "Васил Левски". С ПМС 148/10 юни 1959 г. става висше училище и е преместено във Велико Търново. От 15 август 1991 г. се нарича Висше военно общовойсково училище "Васил Левски". С Решение на 38-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. се създава Национален военен университет "Васил Левски" с три факултета - "Общовойскови" във Велико Търново, "Артилерия противовъздушна отбрана и комуникационно-информационни системи" в Шумен и "Авиационен" в Долна Митрополия (с решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. се трансформира в новосъздадено Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия).

1878 - С "Приказ по военното ведомство" 29 на военния министър ген. Пьотър Паренсов  е обявен "Щат на военното министерство и състоящото при него управление на главния лекар на войската" към Българската земска войска.
Начало на Българската военномедицинска служба на българските въоръжени сили. За началник на новосъздадената военномедицинска част е назначен д-р Константин Бонев.

1912 - Крупният търговец Димитър Ценов завещава цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти, оценени тогава за 5 млн. златни лева, за откриване и поддържане на Висше търговско училище в родния му град Свищов. В завещанието е дадено задължително указание за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле в Берлин с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства "не бива да се смесва или слива с никое друго държавни или с частни средства създадено учебно заведение". На 4 септември 1920 г. с Нотариален акт за дарение 24, том 9, дело 1964/1920 г. Димитър А. Ценов прехвърля на държавата собствеността на четири свои имота в София, изповядани пред нотариус и приети от представителя на държавата Райко Даскалов, министър на търговията, промишлеността и труда. С приемането на имотите държавата приема неотменимо волята на дарителя най-късно до 5 години след неговата кончина да учреди висше търговско училище в Свищов. Осем години по-късно имотите са оценени на обща сума от 7,050 млн. златни лв. На 16 септември 1920 г. с протокол 45 Общинският съвет в Свищов определя общинското място "Калето" за построяване на училището и в знак на признателност към дарителя провъзгласява Димитър Ценов за почетен гражданин на Свищов. Той умира в София на 21 май 1932 г. и е погребан в двора на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Свищов. На 5 юни 1932 г. парламентът приема закон, обнародван на 30 септември 1932 г., с който държавата приема завещанието на Димитър Ценов от 1 септември 1912 г. и нотариалния акт за дарение от 1920 г. и възлага на министъра да изпълни неговата воля в частта, отнасяща се до държавата. На 5 септември 1936 г. е обнародвана Наредба-закон, с която се учредява Висшето търговско училище "Димитър А. Ценов"(дн. Стопанска академия "Д. А. Ценов), открито официално на 8 ноември 1936 г.

1916 - С царски манифест България обявява война на Румъния по време на Първата световна война (1914-1918). След като Румъния влиза във войната на страната на Антантата (основните сили са Франция, Англия и Русия) на 27 август 1916 г., на 1 септември 1916 г. България, която воюва на страната на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия), й обявява война. Целта е да си върне изгубените по време на Междусъюзническата война (1913) територии. Общосъюзническият план предвижда с настъпление на австро-германските войски от север и на българските войски и един турски корпус от юг да се разгроми румънската армия и да се принуди Румъния да капитулира. На 2 септември 1916 г. българските войски преминават границата с Румъния и настъпват по целия фронт в Добруджа. На 6 септември превземат Тутраканската крепост, на 19 октомври 1916 г. - Кюстенджа и Черна вода. На 23 ноември 1916 г. новосформираната Дунавска армия, съставена от български, германски и турски войски, настъпва успешно и до 4-5 януари 1917 г. овладява Букурещ и достига до р. Серет, където преминава към отбрана. През 1917 г. Румъния и Русия излизат от войната. През септември 1918 г. българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие, което е подписано в Солун на 29 септември 1918 г. На 11 ноември 1918 г. е подписано Компиенското примирие между Германия и страните от Антантата, с което се слага край на Първата световна война. Примирието е подписано в железопътен вагон  2419Д, превърнат в подвижен кабинет от командващия съюзническите войски маршал Фердинанд Фош, в гората край гр. Компиен, Франция. На 27 ноември 1919 г. на мирната конференция  в Париж, Франция (18 януари 1919-21 януари 1920), министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва от страна на България Ньойския мирен договор, който е наложен на страната след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Съгласно договора от България е откъсната площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко, и Беломорска Тракия, и са наложени тежки репарациии на страната.

1927 - Излиза от печат бр. 1 на сп. "Трудово дело". Последният брой на списанието излиза през  м. ноември 1949 г.

1944 - Начало на преговорите в Кайро, Египет, водени от пратеника на правителството на Иван Багрянов - Стойчо Мошанов, за излизане на България от Втората световна война (1939-1945) и за сключване на сепаративен мир с представителите на САЩ и Англия. При известието за оставката на правителството на Иван Багрянов (1 юни-2 септември 1944) преговорите са прекратени. На 4 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), подновява пълномощията на Стойчо Мошанов. На 6 септември 1944 г. преговорите окончателно са прекратени поради обявената от СССР война на България (5 септември 1944).

1955 - В София е основавана Българската националистическа партия. Главен организатор и идеолог е Иван Палазов. През 1957 г. партията е разпусната и е възстановена през 1962 г. като Българска национал-революционна партия. През 1983 г. отново е разпусната. На 15 ноември 1989 г. е учредена Българска национално-радикална партия като продължител на Българската националистическа партия. С решение 324 на Софийския градски съд от 14 февруари 2018 г. партията е разпусната.

1960 - В Кърджали е основан Държавен театър с три творчески формации - естрада, драма и кукли (дн. Театрално-музикален център). С указ 1058 на Държавния съвет на Народна република България от 27 май 1978 г. носи името на писателя Димитър Димов. От 1 януари 2000 г. с ПМС 204/11 ноември 1999 г. се преобразува  в Драматично-куклен театър "Димитър Димов". С ПМС 152/28 юли 2010 г. в него се влива Държавен музикално-драматичен театър "Кадрие Лятифова" (създаден с ПМС 124 от 6 юни 2003 г.). С ПМС 45/6 март 2014 г. Драматично-куклен театър "Димитър Димов" се преобразува в Театрално-музикален център - Кърджали.

1961 - България установява дипломатически отношения с Мароко.

1969 - В Ловеч официално са открити Завод за монтаж на леки коли, Инструментален завод, Завод за пластмаси и каучук и Ремонтно-механичен цех към Обединено стопанско предприятие (ОСП) "Балкан". Заводът за монтаж на леки коли "Балкан" е наследник на създадената през 1939 г. Държавна самолетна фабрика, която от 1949 г. се нарича Завод 14. До 1954 г. са произведени 409 български самолета ЛАЗ-7, ЛАЗ-8 и УП-1. През същата година обаче тази дейност е преустановена с решение на правителството, след което започва серийно производство на широка номенклатура от нови изделия. През 1957 г. стартира изработването на двуколесни превозни средства - велосипеди, мотоциклети и мотопеди. До 1962 г. заводът произвежда селскостопанска техника. От 1966 г. в ловешкото дружество започва сглобяването на автомобили. От 1 януари 1969 г. с постановление на Министерския съвет досегашният завод за леки автомобили "Балкан" се преобразува в обединено стопанско предприятие, което обхваща 6 отделни завода с различни производства - монтаж на леки коли, производство на двуколесни превозни средства, на инструменти, завод за механични изделия,  чугунолеярен завод, за производство на пластмаси и каучук. След 1970 г. заводът се ориентира като основен производител на възли и агрегати за различни видове електрокари. С промените в структурата през 1991 г. този промишлен център е регистриран като акционерно дружество с държавата като едноличен собственик. Основно се произвеждат мотокари, хидродинамични предаватели, двигателни мостове, резервни части и велосипеди. От 1996 г. е "Балкан" АД. През 1997 г. дружеството е приватизирано по линия на масовата приватизация и основен акционер е "Напредък холдинг".

1984 - В Созопол са открити първите Празници на изкуствата "Аполония". Провеждат се между 1 и 10 септември и включват  различни видове изкуства - театър, музика, литература, кино, балет, пластични изкуства, архитектура, детска програма. През 1991 г. е основана Фондацията за изкуство "Аполония", която е основен организатор на фестивала. От 1999 г. фондацията присъжда награда "Аполон Токсофорос" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.

1997 -  В 10:50 ч. в рудник "Иван Русев" на мини "Бобов дол" се взривява газ гризу. На място загиват 7 миньори, а по-късно - още четирима в Университетската многопрофилна болница "Пирогов". Около 30 души са пострадали.

2000 - Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" се девоенизира, съгласно Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет от 38-ото Народно събрание на 29 юни 2000 г.

2002 – Във Велико Търново официално е открит Националният военен университет "Васил Левски" като държавно висше училище с три факултета  - "Общовойскови" във Велико Търново, "Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи" (А, ПВО и КИС) в Шумен и "Авиационен" в Долна Митрополия (с решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. се трансформира в новосъздадено Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия).

2006 - В България влиза в сила Интрастат - система за събиране на данни за търговия със стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ между държавите членки на Европейския съюз.

2008 - Излиза бр. 1 на първия безплатен всекидневник в България - "19 минути".

2017 - В град Берген, Норвегия, е открита изложбата "Легенди в злато. Тракийски съкровища от България",  в която за първи път е представено богатото културно наследство в  българските земи. Изложбата е организирана от Министерството на културата заедно с Националния исторически музей и с Градския музей в Берген.

2020 - Със заповед на министъра на образоването и науката се закрива Професионалната гимназия по лека промишленост "Пенчо Славейков" в Силистра.

2023 – В Плевен е открито  първото Винарско изложение "Сторгозия",  в което участват винопроизводители със семеен бизнес от Северозападна България.

На този ден по света:

1867 - Основано е Норвежкото телеграфно бюро - информационната агенция на Норвегия.

1870 - Битка при Седан във Франция по време на Френско-пруската война (1870-1871). Френските войски, водени от император Наполеон Трети, претърпяват пълно поражение от пруската армия. В битката при Седан загиват 3000 френски войници, 14 000 са ранени, 21 000 са пленени и още 63 000 се предават. От страна на Прусия загиват 460 офицери и 8500 войници. Битката в Седан е от решаващо значение за хода на войната, която завършва, след като пруските войски влизат в Париж през януари 1871 г. Френско-пруската война започва на 19 юли 1870 г. Войната е обявена от Франция, а Прусия е подкрепяна от Северногерманската конфедерация и от южните германски държави Баден, Вюртемберг и Бавария. Войната е последната важна стъпка към обединяването на Германия под ръководството на Ото фон Бисмарк. Формален повод за конфликта е кандидатурата на принц Леополд Хоенцолерн, роднина на пруския крал Вилхелм, за вакантния испански престол след свалянето на кралица Изабела Втора през 1868 г. Франция иска Прусия да оттегли кандидатурата му и след отказа обявява война, макар и да не е достатъчно подготвена. Военните действия започват 10 дни след обявяването на войната, като френската армия навлиза на територията на днешна Югозападна Германия.

1886 - Основан е "Грасхопърс" - Цюрих, швейцарски футболен клуб.

1902 - Премиера на филма "Пътешествие до луната" на френския режисьор Жорж Мелиес в  Париж, Франция - първият научно-фантастичен филм в историята на киното.

1904 - Начало на дейността на Санктпетербургската телеграфна агенция (СПТА) като официална информационна агенция на Русия. На 21 юли 1904 г. император Николай Втори дава съгласието си за създаването на информационнна агенция на страната. На 19 август 1914 г., един ден след преименуването на Санкт Петербург в Петроград, е преименувана в Петроградска телеграфна агенция (ПТА). На 1 септември 1904 г. в столицата на Русия започва да действа Санктпетербургската телеграфна агенция (СПТА) като официална информационна агенция на Русия. На 7 септември 1918 г. Президиумът на Общорусийския централен изпълнителен комитет (ОЦИК) приема постановление за сливането на Петроградската телеграфна агенция с Бюрото по печата към ОЦИК, като новата агенция започва да се нарича Руска телеграфна агенция (РОСТА). На 10 юли 1925 г. с постановление на Президиума на Централния изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари се учредява Телеграфна агенция на Съюза на съветските социалистически републики (ТАСС), която приема основните функции на РОСТА като централна информационна агенция на страната. На 17 януари 1992 г. директорите на агенциите от 14 бивши съветски републики се договарят да запазят единното информационно пространство на територията на бившия СССР. ТАСС остава телеграфна агенция на суверенните държави с фирмени инициали ИТАР-ТАСС. Информационната агенция на Русия (ИТАР-ТАСС) е учредена с Указ на президента на Руската федерация през януари 1992 г. след провъзгласяването на суверенитета на Русия. С указ на президента Борис Елцин от 23 декември 1993 г. ИТАР-ТАСС получава статут на официална информационна агенция на Русия. От 1 октомври 2014 г., съгласно решение на ръководството на агенцията, обявено на 1 септември 2014 г., Информационната телеграфна агенция на Русия (ИТАР-ТАСС), се преименува на "ТАСС". Това е кратката форма на името, а пълната е: "Информационна агенция на Русия "ТАСС" или "Russian news agency TASS". "ТАСС" e търговска марка, която не се разшифрова, т. е. "ТАСС" не е абревиатура на Телеграфна агенция на Съветския съюз.

1908 - Официално е открита Хиджазската железопътна линия, която свързва Истанбул в Турция със свещените за исляма места - Мека и Медина в Саудитска Арабия. Хиджаз е област в Саудитска Арабия, която от 1519 г. до 1916 г. е в състава на Османската империя.

1910 - Основан е "Коринтианс" - Сао Пауло, бразилски футболен клуб. Пълното му име е "Спорт клуб Коринтианс паулиста".

1917 - Основана е националната информационна агенция на Канада "Канейдиън прес".

1919 - На учредителен конгрес в Чикаго в САЩ е основана Комунистическата партия на САЩ.

1923 - Земетресения с магнитуд между 7,9 и 8,4 по скалата на Рихтер с епицентър в залива Сагами в Япония. Трусът разрушава Токио и Йокохама, засегнати са съседните префектури Чиба, Канагава и Шизуока, тежки поражения са нанесени в цялата равнина Канто. Загиват около 142 000 души. Над 570 000 жилища са разрушени, около 1,9 млн. души остават без подслон. Земетресението предизвиква цунами с височина на вълните около 12 метра, което нанася допълнителни щети по крайбрежието. Разразилият се тайфун край бреговете на Северна Япония в резултат на силните ветрове превръща възникналите пожари в огнени бури, в една от които загиват над 30 000 души в центъра на Токио.

1928 - Албания е обявявeна за кралство. Учредителното национално събрание провъзгласява смяната на републиканския режим с монархически, а Ахмед Зегу - за крал.

1932 - Започва Перуано-Колумбийската война (1 септември 1932-24 май 1933). Повод за войната е териториален спор, породен от претенциите на Перу за връщане собствеността на трапеца Летисия на р. Амазонка, който е собственост на Колумбия по силата на споразумение, подписано на 24 март 1922 г. На 24 май 1933 г. в Женева, Швейцария, е подписано споразумение за примирие, съгласно което войските на двете страни трябва да напуснат окупираните от тях територии. На 24 май 1934 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, представители на Перу и Колумбия подписват споразумение, което окончателно урегулира териториалния спор, като Летисия е призната за част от Колумбия.

1939 - Германски войски нахлуват в Полша - начало на Втората световна война (1939-1945). В 4:45 часа местно време на 1 септември 1939 г. германският крайцер "Шлезвиг Холщайн" открива огън по разположените на брега на полуостров Вестерплате полски военни складове. Битката за Вестерплате е първата битка на Втората световна война. На 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия. На 9 април 1940 г. немско-фашистките войски нахлуват в Дания и Норвегия, на 10 май 1940 г. - в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция. На 10 юни 1940 г. на страната на фашистка Германия се включва Италия. През април 1941 г. Германия и Италия окупират Югославия и Гърция. На 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия напада СССР, като едновременно във войната против СССР се включват Унгария, Италия, Румъния и Финландия. На 7 декември 1941 г. Япония се включва във войната против САЩ. На 8 декември 1941 г. САЩ, Великобритания и други страни обявяват война на Япония, а на 11 декември 1941 г. фашистка Германия и Италия обявяват война на САЩ. Втората световна война завършва с победата на страните от антихитлеристката коалиция. Актът за безусловна капитулация на Германия е подписан на 8 май 1945 г., а актът за капитулация на Япония - 2 септември 1945 г. Във Втората световна война са въвлечени 61 държави (повече от 80 процента от населението на Земята), мобилизирани са около 110 млн. души. Загиват над 50 млн. души.

1946 - В Гърция е произведен референдум, на който 69 процента от гласоподавателите гласуват за възстановяването на монархията. На 21 юли 1967 г. в Гърция е извършен военен преврат. Установена е военна диктатура на "черните полковници". На 13 декември 1967 г. крал Константин II прави неуспешен опит за контрапреврат и напуска страната. На 29 юли 1973 г. хунтата организира референдум за премахването на монархията и превръщането на Гърция в президентска република, като  "за" гласуват 78,43 процента от гласоподавателите, а "против" - 21,57 процента. На 23 юли 1974 г. хунтата е свалена от власт и е създадено гражданско правителство с министър-председател Константинос Караманлис, което организира нов референдум на 8 декември 1974 г., на който 69,2 процента от гласоподаватели гласуват срещу монархията и Гърция е обявена за република.

1946 - Основана е Австрийската телеграфна агенция - АПА. Националната осведомителна агенция е създадена като кооперативно обединение на австрийските вестници и на Австрийското радио и телевизия (ОРФ).

1948 - В Душанбе, Таджикска ССР, е открит Таджикският държавен университет с постановление на Съвета на министрите на СССР от 21 март 1947 г. Днес Таджикски национален университет.

1949 - В Хамбург, Германия, започва дейността си немската информационна агенция "Дойче Прессе-Агентур" - ДПА. Агенцията е учредена на 18 август 1949 г. в западногерманския град Гослар в резултат на обединяването на трите информационни агенции, действащи в три от четирите окупационни зони на страните победителки във Втората световна война (1939-1945): Немската информационна агенция (ДЕНА) (основана през 1946 г.) в американската окупационна зона, Южно-немската информационна агенция (Зюдена) (основана през 1947 г.) във френската и германската пресслужба "Дойче Пресединст" (ДПД) (основана през 1945 г.) в британската зона. През 1957 г. първите кореспонденти на агенцията започват да предават от Москва, СССР, и Варшава, Полша, а през 1966 г. кореспондентската мрежа вече обхваща 75 държави. Към 2019 г. ДПА е акционерно дружество на издателите на най-големите вестници и радиотелевизионни компании.

1951 - В Сан Франциско, САЩ, е подписан договор за създаването на  АНЗЮС - Тихоокеански пакт за сигурност, между Австралия, Нова Зеландия и САЩ, в Сан Франциско, САЩ. Влиза в сила на 29 април 1952 г. През 1986 г. Нова Зеландия се обявява за безядрена зона и забранява достъпа в свои пристанища на американски кораби, които биха могли да носят ядрено оръжие на борда. Контактите в организацията се поддържат само на двустранна основа - между САЩ и Австралия и Австралия и Нова Зеландия.

1961 - В Белград, Югославия, е учредено Движението на необвързаните като международната организация на принципа на неучастието на страните във военни блокове (НАТО, Органзицията на Варшавския договор и др.) Организацията е учредена по време на конференция с участието на 25 държави (1-6 септември 1961).

1969 - В Либия е организиран държавен преврат от 27-годишния полковник Муамар Кадафи. Ликвидирана е монархията и страната е провъзгласена за Либийска арабска република начело със Съвет на революционното командване.

1975 - В Ерусалим (Израел) и в Александрия (Египет) началниците на генералните щабове на Израел и Египет Мордехай Гур и Мохамед Али Фахми подписват Временно израелско-египетско споразумение за Синай в присъствието на дипломатически представители от двете страни. Споразумението предвижда неприлагането на военна сила при конфликти между двете страни, преминаване на невоенни товари за и от Израел през Суецкия канал, разширяване на буферната зона на ООН в Синай с 40 км, корекции на броя на войските и въоръженията източно от Суецкия канал. Съгласно споразумението Израел отстъпва на Египет територии от Синайската пустиня, включващи петролните полета Абу Родейс. Предвижда се 200 американски доброволци да обслужват 6 предупредителни поста в буферната зона в Синай. На 4 септември 1975 г. в Женева (Швейцария) Израел и Египет подписват споразумение за раздалечаването на войските в Синай. Срокът за прилагане на Временното израелско-египетско споразумение за Синай изтича през м. октомври 1978 г.

1982 - Започва работа Международната спътникова система "Коспас-Сарсат", предназначена за откриване и определяне на местоположението на морски съдове, самолети и други обекти, претърпели авария. Системата е замислена през 1977 г. на основата на международно сътрудничество между СССР (КОСПАС) и САЩ, Канада и Франция (SARSAT). През 1979 г. е подписано споразумение за създаването й.

1983 - Пътнически самолет "Боинг-747" на южнокорейската авиокомпания "КАЛ", извършващ полет по маршрута Ню Йорк (САЩ) - Сеул (Република Корея) е свален от съветски изтребители над остров Сахалин. Загиват всичките 269 пътници и членове на екипажа. По неизвестни причини самолетът се отклонява от маршрута си и пресича "буферната зона" над Берингово море, навлизайки във въздушното пространство на СССР. На 5 септември 1983 г. западните държави въвеждат 14-дневна забрана за полети на съветската авиокомпания "Аерофлот" в своите страни. До момента не е известна истинската причина, а документите по разследването се съхраняват в архивите на специалните служби на Русия и САЩ.

1985 - В Атлантическия океан на дълбочина 3840 м, на 1000 мили източно от Бостън, щата Масачузетс в САЩ и на 375 мили югоизточно от Сейнт Джон в Канада, екип от френски и американски учени под ръководството на Робърт Белард открива останките от потъналия през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. кораб "Титаник" в Атлантическия океан. Останките са открити с подводния видеоробот "Арго". През август 1996 г. е направен неуспешен опит да бъде изваден 21-тонен отломък от корпуса на кораба. Корабът е построен през 1911 г. от компанията "Уайт стар лайн" и с теглото си от 46 329 тона и дължина 268 метра той е най-модерният и най-луксозен пътнически кораб за времето си. На 2 април 1912 г. "Титаник" се отправя на първото си презокеанско плаване от британското пристанище Саутхамптън. През нощта на 14 срещу 15 април, на 680 км от Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан корабът се сблъсква с огромен айсберг и потъва за по-малко от 3 часа. От 2224 души на борда загиват 1513 души. От пътувалите около 50 българи са загинали 38 души, като 8 от тях са от с. Гумощник до гр. Троян.

1992 - Приета е конституцията на Словакия. Денят се отбелязва като национален празник на страната - Ден на конституцията.

2004 - В Беслан в Северна Осетия в Русия по време на тържество по повод първия учебен ден в училище номер 1 е извършено терористично нападение. Група от 32-ма терористи, основно чеченци, взима за заложници около 1100 души - ученици, учители и родители. На 3 септември терористите взривяват бомби, поставени сред заложниците. По време на операцията за освобождаването на заложниците с участието на бойци от 58-а армия руските сили за сигурност успяват да превземат сградата на училището, ликвидирани са 31 терористи. По време на операцията загиват 330 души, от които 186 деца. Чеченският бунтовнически лидер Шамил Басаев поема отговорността за атентата.

2006 - Нова християнска евангелистка църква е открита в Истанбул за първи път в историята на съвременна Турция. От създаването на турската република през 1923 г. като светска държава с преобладаващо мюсюлманско население, което е било съпътствано от масово изселване на гръцки и арменски християни, много църкви са били затворени или изоставени.

2017 - В Китай е приет закон за националния химн, предвиждащ наказания лишаване от свобода при отклонение от новоприетите норми, съгласно който тези, които злонамерено изменят текста на химна, може да бъдат подведени под наказателна отговорност и да бъдат задържани под стража до 15 дни. Законът предвижда изпълнението на химна да бъде забранено при погребения и други "неуместни" поводи, търговски реклами и като фонова музика на обществени места. То ще бъде позволено единствено на официални политически събрания, спортни прояви и при други "уместни поводи".

2018 - В Нови Сад, Сърбия, е открит новият мост, построен на мястото на стария Жежелев мост на Дунава, разрушен при бомбардировките на НАТО през 1999 г. Мостът, част от транспортен Коридор 10, е открит от президента на Сърбия Александър Вучич и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан. Съоръжението е с дължина 474 метра и ширина 31,45 метра. Има два жп коловоза, две автомобилни платна със ширина 3,5 м всяко. Мостът има и две пешеходни платна с ширина 2,5 метра. Старият мост, който е разрушен при бомбардировките, е построен през 1961 г. по проект на архитекта Бранко Жежел и е известен като Жежелев мост, макар че официалното му име е Мост на братството и единството.

2020 - Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер е регистрирано край бреговете на Северно Чили. Земетресението е на дълбочина от 35 км, епицентърът му е на 78 км североизточно от намиращия се в пустинята Атакама град Валенар. Няма данни за пострадали и разрушения.

2021 - В Берлин, Германия, се провежда церемония по откриването на глобален Център за пандемично и епидемично разузнаване на Световната здравна организация. Центърът за ранно предупреждение за пандемии обединява партньори от цял свят, които ще си сътрудничат, ще събират данни и ще създават средства и бази данни за справяне с пандемиите, които са нужни на всички държави, за да се подготвят за пандемични и епидемични рискове, да могат да ги разпознават и да реагират правилно.

2022 - Националната метеорологична служба на Великобритания обявява данни, според които Англия е преживяла най-топлото си лято, откакто се водят подобни статистики. През юни, юли и август 2022 г. средната температура в Англия е 17,1 градуса по Целзий, в това число и през нощта.

Родени на този ден българи:

Сава Коев, революционер (1854-1914).
Доброволец в Руско-българската бригада по време на Сръбско-турската война (1876) и в 1-ва дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Трайко Китанчев, общественик, книжовник, публицист и учител, деец на македоно-одринското движение (1858-1895).
Учител в семинарията на Лясковския манастир (1881-1882), в Солунската българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (1882-1883), в Пловдив (1883-1884), в Габрово (1884-1885) и в София (1885-1886). Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Училищен инспектор в Търновско (1886-1890). От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Председателства Първия конгрес (19-28 март 1895) на македонските дружества, на който е избран за председател на Македонския комитет (по-късно Върховен македоно-одрински комитет). Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), III Велико народно събрание (1886-1887), в 5-ото Обикновено народно събрание (1887-1889) и 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896).

проф. Иван Вулпе, оперен певец и вокален педагог (1876-1929).
Един от основателите на българския оперен театър и един от първите членове на Българската оперна дружба (от 1922 г. - Софийска народна опера). През 1909 г. е избран за член на комисията на Министерството на народното просвещение, която изработва проект за устройството на Държавното музикално училище. От 1912 г. е вокален педагог в Държавното музикално училище и в Българската държавна консерватория.

акад. Даки Йорданов (Даки Йорданов Вичев), ботаник (1893-1978).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1945). Член на Президиума на БАН (1945-1978). Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1950), ръководител на Катедра по систематика на растенията и растителна география (1952-1963) в университета, директор на филиала на Ботаническата градина към СУ "Св. Климент Охридски" в Балчик (13 септември 1955-1978), заместник-ректор (1950-1956) и ректор (1956-1962) на СУ "Св. Климент Охридски". Председател на Българското природоизпитателно дружество (1944-1978). Директор на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН (1962-1974). Член-основател (1923) и председател на Българското ботаническо дружество (1966-1978). Член (от 21 март 1967) на Президиума на Съюза на научните работници. Член на Висшата атестационна комисия (1967-1978). Отговорен редактор на "Известия на Ботаническия институт" (1961-1974) и на сп. "Фитология" (1975-1978). Ръководи и участва пряко в съставянето на многотомното издание "Флора на Hародна република България" (т. 1-7, 1963-1979). Автор е на учебник по систематика на растенията и на повече от 120 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (септември 1973). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1957) и на орден "Георги Димитров" (септември 1963, 13 септември 1968, 1973).

Димитър Талев (Димитър Талев Петров), писател (1898-1966).
От 1923 г. до 1924 г. той публикува разкази във в. "Работнически вестник", в. "Лъч", в. "Работническо единство" и в сп. "Нов път". Бил е главен редактор на в. "Македония" -  орган на дясното крило на Вътрешната македонска революционна организация (1930-1931) и негов директор през 1933-1934 г. Редактор във в. "Зора" (1938-1944). Бил е депутат в  4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-20 октомври 1966). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (27 март 1964-20 октомври 1966). Автор е на тетралогията "Железният светилник" (1952), "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954) и "Гласовете ви чувам" (1966), на сборниците с разкази "Златният ключ" (1935), и "Великият цар" (1937) и "Старата къща" (1938), на спомените "Братята от Струга" (1962), на романа "Хилендарският монах" (1962) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (15 септември 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1959).  Носител на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот (1970). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на културата" (1966). На 2 юни 1997 г. Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) включва името му в списъка на световноизвестните личности за 1998-1999 г., а 1998 година е обявена от ЮНЕСКО  за година на Димитър Талев. Почетен гражданин на Луковит (юли 2016, посмъртно).

Анастас Петров, балетист, балетмайстор и педагог (1899-1978).
Балетист в Държавната опера в Берлин (1925-1927), солист и балетмайстор в Софийската опера и балет (1927-1961). Основател на първата професионална балетна школа в България (1927). Осъществява първата цялостна балетна постановка в България - "Копелия" от Лео Делиб (премиерата е на 22 февруари 1928 г.), която се смята за начало на българския професионален балет. До 1935 г. е единственият мъж-танцьор в балетната трупа на операта. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на Хердерова награда (1977), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа (1969).

Дамян Обрешков, журналист (1929).
Репортер, заместник отговорен секретар и отговорен секретар във в. "Народна младеж" (1952-1966). Завеждащ отдел на в. "Поглед" (1966-1968). Отговорен секретар на в. "Отечествен фронт" (1968-1974). Главен редактор на отдела за вътрешна информация в Българско радио (1974-1980). Главен редактор на в. "Учителско дело" (1980-1982). Главен редактор на в. "Труд" (ноември 1983-март 1988; май 1989-януари 1991). Бил е няколко години главен редактор на в. "Поглед". От 1981 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Автор е на книгата "Половин век в българската журналистика", на коментари и проблемни статии по вътрешнополитически въпроси. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1982). Носител на наградата "Йосиф Хербст" на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика (ноември 2019).

акад. Христо Недялков (Христо Недялков Христов), хоров диригент, композитор и педагог (1932-2013).
Музикален оформител в Детския отдел на Българското национално радио /БНР/ (1956-1960). Диригент на Хора на медицинските работници (1955-1960) и на Хора на софийските девойки (1966-1970). Основател и главен диригент на Детския радиохор на БНР от 1960 г. до смъртта си през 2013 г. Автор е на над 400 песни за детски и женски хорове, както и музика за детски телевизионни и радиопостановки. Почетен гост-професор на японския университет "Токай" (1996). Носител на медал за музикално изкуство "Золтан Кодай" на Министерството на културата на Унгария (1984), на Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка - най-високия японски орден за чужденци (1995). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1972), "Народен артист" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" (8 октомври 1982), на орден "Стара планина" първа степен (16 юли 2002). Носител на наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Златна лира" (2000), на годишната награда "Сирак Скитник"  на Българското национално радио (БНР) за 2004 г. за принос в развитието на БНР (26 януари 2004), на наградата "Златен век" с огърлие на Министерството на културата (21 май 2012), на годишната награда на БНР "Сирак Скитник" 2012 г. за цялостен принос в развитието на Българското национално радио (25 януари 2013).

проф. Костадин Ганчев, икономист и преподавател (1932-2007).
Специалист по икономика на селското стопанство. От 1972 г. е преподавател във Висшия селскостопански институт в София. Автор на над 110 публикации и на книги.

Тодор Янчев, литературен критик, писател и публицист (1933-2015).
Редактор във в. "Народно дело" - Варна (1964-1966), редактор на бюлетина "Български книги" - София (1966-1969). Референт в Съюза на българските писатели (1969-1970). Завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1971-1992). Автор е на "Цяло небе" (1968), "Графика" ( 1978), "Бащина земя" (1975), "Слънчеви люлки" (1974) и др.

Благо Прангов, поет (1933).        
Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на в. "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор е на "Кръговрати" (1980), "Пукнатини" (1990), "Същинското ми име" (1994), "Предел" (1997), "С душа на трепетлика" (2008), "Сблъсъци" (2015).

акад. Богдан Петрунов, лекар имунолог и алерголог (1936). 
Завеждащ Отдела по имунология и алергология към Националния център по заразни и паразитни болести (1985-1993), директор на центъра (1993-8 януари 2010). От 1976 г. е преподавател в катедрата по микробиология и алергология  към Медицинска академия в София. Член-кор. на БАН (2004). Създател на първата в България лаборатория по алергия, произвеждаща повече от 200 вида алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания. Създател е на ново научно направление, свързано с разработването и изучаването на полибактериалните имуностимулатори, които намират широко приложение в клиничната практика в България и в чужбина - Респивакс, Уростим, Дентавакс. Има публикувани над 200 научни труда и е автор и съавтор на над 10 учебника по алергология и имунология. Главен редактор на сп. "Инфектология" и сп. "Problems of Infectious and Parasitic Deseases". Един от първите носители на почетния знак на Българския лекарски съюз (1995). Обявен е за "Лекар на България" (2005) и "Лекар на годината" (2006). Носител на Почетния знак  на БАН "Марин Дринов" на лента (2006), на наградата "Проф. д-р Чилов" на Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българска академия на науките и в. "Български лекар" за висок професионализъм и морал (2007), на орден "Кирил и Методий" (1976) и орден "Червено знаме на труда" (1986). Удостоен със специалната награда на Световното изложение на изобретателите (1991), обявен от Американския биографичен институт за "Мъж на годината" (1995). Носител на награда "National medical awards 2017" за цялостен принос в медицината (10 октомври 2017).

Людмила Емилова (Людмила Емилова Янова), лекар диетолог (1943).   
На 5 май 1993 г. основава и е ръководител на клиника, която работи по методите на природонаучната медицина. Носител на орден "Михаил Ломоносов" за заслуги и личен принос в развитието на дружеските отношения между народите на Русия и България и за високи постижения в опазването на човешкото здраве (2007).

акад. Стефан Воденичаров, машинен инженер и учен (1944-2020).
От 1969 г. работи в Института по металознание при Българска академия на науките (БАН). Заместник-директор (1990-2007) и директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Академик Ангел Балевски" към БАН (декември 2007-6 февруари 2013, 14 март 2013-2014). Съпредседател на сдружението "Българска отбранителна индустрия" (2004-2020). Председател на Общото събрание на БАН (21 април 2008-23 април 2012). Председател на БАН (3 декември 2012-5 февруари 2013, 14 март 2013-1 декември 2016). Министър на образованието, младежта и науката (6 февруари 2013-13 март 2013). Има над 70 патента и авторски свидетелства, 200 научни труда. Ръководител е на 21 научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика. Записан е в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство за 2006 г., удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Техническия университет във Варна (15 ноември 2011). Носител на националната награда "Следовник на народните будители" на Съюза на народните читалища за принос към духовността, образованието и културата (1 ноември 2012). Удостоен с  почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" (30 януари 2014). Носител на годишната награда на Националната фондация "Тодор Рачински" за принос в развитието на българската наука и по повод 70-годишнината му (6 юни 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен за неговите изключителни заслуги за развитието на науката (30 юни 2014). Носител на наградата "Оборище" на Сдружението на възрожденските градове в България (3 май 2015), на "Почетен знак на София" за изключителни заслуги за развитието на града (17 септември 2016). Почетен гражданин на София (23 октомври 2014).

Катерина Евро, актриса и телевизионна водеща (1956).
Участвала е в над 20 филма, сред които "Оркестър без име" (1982), "Равновесие" (1983), "Искам Америка" (1991), "Фатална нежност" (1993), "Време за жени" (2006) и др. Била е част от екипа на телевизионното предаване "Клуб НЛО" по Българската национална телевизия, в кулинарното предаване "Станция Нова" по Нова телевизия и  водеща в предаванията  "Вечерното шоу на Азис" и "Усещане за жена" по ТВ7. Водеща на кулинарното предаване "Бързо, лесно, вкусно: храна за душата" по БНТ. Автор е на биографичната книга "Катерина Евро… и още нещо" (2019).

Емил Андреев, писател, журналист, преводач и сценарист (1956).
Работил е като гимназиален учител, редактор в различни вестници (главен редактор на в. "Ломски вестник" и във в. Стършел), преводач и редактор във фирмата за преводи на филми "Български текст", преподавател по английски в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на сборниците с разкази "Ломски разкази" (1996), "Късен сецесион" (1998), "Островът на пияниците" (1999), на романа "Стъклената река" (2004), на пиесите "Да убиеш премиер" (2004), "Иманяри", "Бебето", "Проклятието на жабата" (2006). Той е един от сценаристите на сериала на БНТ "Под прикритие". Носител на награда на фондация "ВИК" и наградата на читателите за романа  "Стъклената река" (2004), на награда за съвременна българска художествена проза "Хеликон" за "Проклятието на жабата" (2007). Почетен гражданин на Лом (2016).

Миролюб Столарски, бизнесмен (1957).
Бил е председател на Управителния съвет на Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСТ).

проф. Йовчо Крушев, пианист, композитор и педагог (1957).
От 1987 г. е преподавател по пиано в Националната музикална академия (от 2006 г. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров") и неин заместник-ректор  (2002-2008). Бил е ръководител на Клавирната катедра към Инструменталния факултет на академията.  Автор е  на солови, хорови, камерни и симфонични произведения, църковна музика, музика към театрални постановки и др. Носител на наградата на Министерството на културата "Кристална лира" (1999), на "Золотая муза", Русия (2003), на наградата на Съюза на музикалните дейци "Златна лира" (2007), на орден "Св.св. Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството в България (29 май 2008) и др.  Почетен гражданин на град Попово (2002).

Нели Топалова, актриса (1959).
Играла е в Драматичен театър "Рачо Стоянов" в Габрово, и театър "Възраждане" в София. Участвала е във филмите  "Птици долитат" (1971), "Вилна зона" (1975), "Голямото нощно къпане" (1980),  "Дело 205/1913" (1984), "Копнежи по белия път" (1987) , "Нещо във въздуха" (1993),  "Хищна птица" (1995) , "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Най-важните неща" (2001), "Една калория нежност" (2003) и др.  Освен с участията си в киното,  присъства на модния подиум, водеща е на концерти,  дублира телевизионни филми и др.

доц. Йордан Бакалов, инженер, металург и политик (1960).
Работил е като научен сътрудник в Института по цветни метали "Инженеринг" ЕООД и е бил началник на цех в "Балканкар рекорд" - Пловдив. Председател на Областния съвет на СДС в Пловдив (2000-2004), член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2004-2013). Депутат от 38-ото до 41-ото Народно събрание (1997-2013). От 2012 г. е преподавател по национална сигурност в Нов български университет и в Колежа по икономика и администрация в Пловдив. Министър на вътрешните работи (6 август-7 ноември 2014). Директор на Служба "Военна информация" към Министерството на отбраната (19 май 2015-1 април 2016).

Георги Терзийски, икономист, юрист и политик (1971).
От 1996 г. до 2002 г. е работил в Инспектората на Националната служба по заетостта, след което до 2009 г. в Дирекция "Инспекция по труда" в Ловеч. Управител на предприятия за производство на метални изделия (2009-2014). Заместник-областен управител на Ловеч (декември 2014-февруари 2017). Областен управител на Ловеч (10 май 2017-30 януари 2019). Председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (31 януари 2019- 27 май 2021). 

Кирил Терзиев, състезател по борба свободен стил (1983).
Носител на бронзов медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. От европейски първенства печели един сребърен медал през  2010 г. в Баку, Азербайджан, и един бронзов медал през 2009 г. в Вилнюс, Литва.

Антон Синапов, състезател по биатлон (1993).

На този ден са родени и:

Йохан Пахелбел, немски композитор и органист (1653-1706).
Представител на барока.

Огюст Форел, швейцарски невроанатом и психиатър (1848-1931).
Автор е на трудове по анатомия и физиология на централната нервна система, строежа на главния мозък, по проблемите на алкохолизма и др.

Джеймс Джон Корбет, американски боксьор (1866-1933).
Световен шампион в "тежка" категория от 1892 г. до 1897 г. През 1990 г. е въведен в Международната зала на боксовата слава в Ню Йорк, САЩ.

Едгар Бъроуз, американски писател (1875-1950).
Автор е на поредицата от романи с главен герой Тарзан, сред които са "Страшният Тарзан" (1921), "Завръщането на Тарзан" (1913), "Таразан и хората-мравки" (1924), "Тарзан - герой на джунглите" (1927), "Таразан и златният лъв" (1933), и др.

Франсис Астън, британски химик и физик (1877-1945).
Носител на Нобелова награда за химия за 1922 г. за откриването посредством мас-спектрографа на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи и за формулирането на целочисленото правило.

Хосе Педро Сеа, уругвайски футболист и треньор (1900-1970).
Печели златен медал от Световното първенство през 1930 г. в Уругвай с националния отбор по футбол, където става и голмайстор на първенството. С националния отбор печели и два златни медала - от Олимпийските игри през 1924 г. в Париж, Франция, и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия.

Хоакин Балагер, доминикански политик (1907-2002).
Президент на Доминиканската република (3 август 1960-16 януари 1962; 1 юли 1966-16 август 1978, 16 август 1986-16 август 1996).

Виторио Гасман, италиански актьор и режисьор (1922-2000).
Дебютът му на театралната сцена е в Милано (1943), а в киното - във филма "Среща с Лаура" (1945). През 1950 г. създава своя трупа, станала известна като Театър на италианското изкуство. Участвал е във филмите "Горчив ориз" (1949) на Джузепе де Сантис, "Страшният съд" (1961) на Виторио де Сика, "Армията Бранкалеоне" (1966) на Марио Моничели, "Аудиенцията" (1971)  на Марко Ферери, във филмите на Еторе Скола "Обичахме се толкова много"  (1974),  "Ухание в мрака" на Дино Ризи (награда за мъжка роля от фестивала в Кан  през 1975 г.), "Такива, каквито бяхме", "Терасата" (1980), "Семейството" (1987) и др. Седем пъти е носител на наградата "Давид на Донатело" за най-добра мъжка роля ("Голямата война" (1960), "Изпреварване" (1963), "Конюнктура" (1964), "Тигърът" (1967), "Ухание на жена" (1975), "Скъпи, татко" (1979), "Семейството" (1987).

Роко Франсис Маркеджано, американски боксьор (1923-1969).
Оттегля се официално от бокса през април 1956 г. Завършва кариерата си след 49 победи (43 с нокаут) в 49 мача, и остава в историята на бокса като единствения световен шампион в тежка категория без загуба. Загива в самолетна катастрофа на 31 август 1969 г.

Антониу Лобу Антунеш, португалски писател (1942).
Един от най-големите писатели на съвременна Португалия. Автор е на 18 романа, 8 публицистични книги, сред които "Слонска памет" (1979), "Към юга от никъде", "Познанието на ада" (1980), "Действието на проклятията", "Смъртта на Карлос Гарделя" (1994), "Учебник за инквизитори" (1996), "Великолепието на Португалия" (1997) и др.

Бари Гиб (Бари Алан Кромптън Гиб), австралийски музикант, певец и композитор от британски произход (1946).
Заедно с двамата му по-малки братя - близнаците Морис и Робин създават групата "Бий Джийс" през 1958 г. в Бризбейн, Австралия. Групата е продала над 200 млн. албума. През 1977 г. "Бий Джийс" стават първите автори на песни с пет хита в класацията Топ 10 по едно и също време. През 1997 г. "Бий Джийс" са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата работи под името "Бий Джийс" до смъртта на Морис Гиб на 12 януари 2003 г. След това двамата братя Бари и Робин Гиб се изявяват самостоятелно. Робин Гиб умира на 20 май 2012 г.

Дуду Джорджеску, румънски футболист (1950).
Носител на "Златната обувка" за 1975 г. и 1977 г.

Сергей Гармаш, руски актьор (1958).
Участвал е във филмите "72 метра" (2004), сериалите "Доктор Живаго" (2006) и "Анна Каренина" (2009) и др. Народен артист на Руската федерация (2006).

Рууд Гулит, нидерландски футболист и треньор (1962).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1987 г. По-късно е телевизионен коментатор.

Хакан Шукур, турски футболист (1971).

Сергей Серебренников, украински футболист (1976).

Пол Верхег, нидерландски футболист (1983).

Хосе Антонио Рейес, испански футболист (1983-2019).
Печели пет пъти турнирът Лига Европа - със "Севилия" (Испания) три пъти (2014, 2015, 2016) и два пъти с "Атлетико Мадрид" (Испания) (2010, 2012). С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели и Супер купата на УЕФА (2010). Умира при автомобилна катастрофа.

Джеферсън Монтеро, еквадорски футболист (1989).

Даниел Стъридж, английски футболист (1989).

Карлос Сайнц - младши, испански автомобилен състезател (1994).
Участва във "Формула 1".

През месец септември умира:

Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов), български църковен деец, възрожденски книжовник и общественик (неизв. 1739-неизв. 1813).
Ръкоположен е за свещеник през 1762 г. В продължение на 30 г. е духовник, учител и книжовник в Котел. Прави първия препис на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски (1765). Енорийски свещеник в Карнобат и 12 села и учител в Кара Бунар /дн. гр. Средец/ (1792-1794). За кратко време е игумен на Къпиновския манастир. На 17 септември 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний. Задържан е във Видин от паша Осман Пазвантоглу. Поради невъзможността да упражнява задълженията си Софроний Врачански напуска поста си (1803) и се оттегля в Румъния. По негово искане е освободен от епископска длъжност, но продължава да служи като висш духовник. Участва във формирането (1809) на политически кръг сред част от българската емиграция в Букурещ. Съставя два ръкописни нравоучителни сборника "Поучение и словосказания на праздников господних" (1802) и "Радщади и падкъжсетия" (1802). Автор е на сборника с проповеди "Неделник" /"Кириакодромион"/ (1806) - първата новобългарска печатна книга, която получава известност под името "Софроние". Написва автобиографичния разказ "Житие и страдания грешнаго Софрония" (ок. 1805), с който се поставя началото на новобългарската художествена проза. Канонизиран е за светец на Българската православна църква с Протокол 23 на Светия синод от 31 декември 1964 г.

Това е денят на смъртта на:

Луи XIV Велики, крал на Франция (1643-1715) от Бурбонската династия (1638-1715).
Останал в историята като "Краля слънце", наречен така заради блясъка на неговия двор, недостижим за предишните владетели. Негова е фразата "Държавата - това съм аз!".

ген.-майор Константин Кирков, български военен деец (1869-1920).
В Междусъюзническата война (1913) е началник на артилерията във Видинската крепост и успешно отбранява града срещу сръбските войски. През Първата световна война (1914-1918) е началник на Българския военноморски флот - Беломорска, Черноморска и Дунавска флотилии (18 януари 1914-12 май 1919).

Жак Тибо, френски музикант цигулар (1880-1953).

Уилям Фостър, американски политик (1881-1961).
Председател на Националния комитет на Комунистическата партия на САЩ (1929-1944, 1945-1957). Почетен председател на партията (1957-1961).

Франсоа Мориак, френски писател (1885-1970).
Носител на Нобелова награда за литература за 1952 г. за дълбокото духовно разбиране и художествената сила, с които в романите си прониква в драмата на човешкия живот. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция (1958).

Ливиу Ребряну, румънски писател (1885-1944).
Автор е на сборника с разкази "Грижи" (1912), романа "Йон" (1920) и др. Ръководител на Националния театър в Букурещ (1928-1930) и на Румънския съюз на писателите (1940-1944).

Джордже Джорджеску, румънски диригент (1887-1964).

Зорка Йорданова, българска актриса (1904-1970).
Играла е на сцената на Народния театър "Иван Вазов" (1923-1970). Автор е на "Мемоари"  (1971 г., посм.). Носителка на орден "Георги Димитров" (1965, 1969). Лауреат Димитровска награда (1950, 1952).

Владислав Гомулка, полски политик (1905-1982).
Първи секретар на Централния комитет на Полската обединена работническа партия - ПОРП (21 октомври 1956-20 декември 1970).

Луис Алварес, американски физик (1911-1988).
Носител на Нобелова награда за физика за 1968 г. за приноса му във физиката на елементарните частици, в частност за откриването на голям брой резонансни състояния и за развитието на методите с водородна мехурчеста камера и на анализа на данни. 

Атанас Мандаджиев, български писател (1926-2000).
Един от основателите на Международната асоциация на писателите криминалисти (АIEP), дългогодишен президент на Българската секция. Автор е на повече от 40 книги - романи, публицистика, сборници с разкази и новели, както и на телевизионната поредица "Баш майстора". Сред произведенията му са "Решаващият удар", "Старт към живота", "Бягство", "Когато денят е къс", "Вълчи капан", "Черен лист над пепелника", "Похитителката", "Белият цвят на рибите", "Жената, която наказва", "Зелената стена", "Глътка текила и олово", "Когато самолетите не излитат", "Сладко от зелени сливи", "Самотно тяло" и др. Негови книги и разкази са преведени в Мексико, Испания, Русия, Китай, Словакия, Унгария, Румъния, Куба, Германия, Никарагуа, Турция, Израел и др. От 2000 г. Българската секция на Международната асоциация на писателите-криминалисти (AIEP) и детективска агенция "Саламандър връчват Годишни награди за криминална книга "Атанас Мандаджиев".

Золтан Цибор, унгарски футболист и спортен деец (1929-1997).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и сребърен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Пал Чернай, унгарски футболист и треньор (1932-2013).
Старши треньор на Байерн (Мюнхен) в периода между 1978  г. и 1983 г. Под негово ръководство отборът на "Байерн" два пъти става шампион на Германия и един път печели купата на страната.

Атанас Манолов, български футболист (1933-2019).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Спартак" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Радко Радков, български поет и драматург (1940-2009).
Редактор в издателство "Народна култура" (1970-1974). Бил е преподавател по класически езици във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Основател и главен драматург на "Старинен театър". Автор е на стихосбирките "Византийски запеви" (1978, 2001, 2006), "Сонети" (1978), "Слово за Търновград" (1991), "Сонети на любовта" (2006) и др. Написал е повече от двадесет театрални пиеси, сред които "Балдуин Фландърски" (1969), "Хан Аспарух" (1970), "Патриарх Евтимий" (1975), "Сонети за Казънлъшката гробница" (1978), "Теофано" (1981), "Йоан и Цезарят" (1990), "Всенародно бдение за Апостола" и др. Носител на международната Наполеонова награда "Солензара" на френската Академия на науките (1983, 2005), на Кръста на френската Академия на науката за литература и изкуство (1985, 2005).

Йордан Йорданов (Юри), български фотограф (1940-2009).
Дълго време работи за модното списание "Леда". Негови фотографии са включени в колекциите на Националната библиотека в Париж, Франция, на Политехническия институт в Токио, Япония,  в Музея "Елизи" в Лозана, Швейцария, Музея за изящни изкуства в Хюстън, САЩ, Националната художествена галерия в София и др. Носител на златен медал, получен в гр. Мюнстер, Германия (1970), на златен медал от Биеналето на българската фотография в София (1983), на Голямата награда от Биеналето на българската фотография в София (1987), на Награда за социална фотография на KODAK Competition, НДК, София (2001).
/МГ, АЯ/