site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 август  в  историята

29 август 2024 г., четвъртък, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител. Преп. Анастасий Струмишки.
Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината: на 24 юни се празнува рождението му, на 7 януари - след празника Богоявление и на 29 август - неговата смърт и в знак на участие в страданията му на този ден се спазва строг пост. Според Евангелието когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него. Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод. Денят 29 август се нарича и Секновение поради вярването, че тогава се сече лятото, секат денят и нощта стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. Забранено е да се ядат червени плодове и да се пие червено вино.

В България се отбелязва:

Денят на община Криводол. Отбелязва се съгласно Решение 225 на Общинския съвет от 30 януари 2006 г. Годишнина от обявяването (1969) на Криводол за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в "Държавен вестник" на 29 август 1969 г.

По света се отбелязва:

Международният ден за действия срещу ядрените опити. Отбелязва се от 2010 г. с резолюция A/RES/64/35 на Общото събрание на ООН от 2 декември 2009 г., приета по инициатива на Казахстан, за да се активизират усилията на международната общност за прекратяване на ядрените опити като важна крачка за постигането на мир и сигурност в света. Годишнина от закриването (1991) на ядрения полигон Семипалатинск в СССР (дн. Казахстан).

На този ден в България:

866 - Български пратеници, сред които кавханът Петър и боилите Йоан и Мартин, пристигат в Рим, като носят дълъг списък със 115 въпроса, поставени от княз Борис I, чийто отговори той очаква от папа Николай I. Въпросите се отнасят до теологични и политически проблеми, до необходими промени във всички страни на християнизиращото се българско общество, до организацията българската църква. Заедно с тези общи въпроси княз Борис I поставя и въпроса за личната си греховност поради жестокото потушаване на антихристиянския бунт от началото на 866 г., организиран от част от българските боили, получил подкрепа сред населението във всички области на държавата, както и за статута на бъдещата българска църква. Папа Николай I вижда в допитванията възможност, да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква.  На 13 ноември 866 г. в Рим папа Николай I тържествено връчва на българските пратеници  отговорите на 106 от зададените му 115 въпроса от княз Борис I, който  получава принципно съгласие за създаване на самостоятелна българска църква. В края на 866 г. в Плиска заедно с българските пратеници от Рим идват римски свещеници, начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Гръцките духовници са изгонени от България. Масовата християнизация в България е завършена.

1954 – В Девня е пуснат в експлоатация химическият комбинат "Карл Маркс". От 1 март 1989 г. е Държавна фирма "Полихим", а от 1 септември 1991 г. "Полимери" ООД. От 2001 г. е част от консорциум "Девня". През м. декември 2012 г. заводът е обявен в неплатежоспособност.

1990 - България установява дипломатически отношения с НАТО. Посланикът на България в Белгия Атанас Гинев връчва писмо, адресирано до генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер, с което министърът на външните работи на България Бойко Димитров го уведомява, че възлага на българския посланик в Белгия да "поддържа редовни дипломатически отношения с НАТО".  България е пълноправен член на НАТО от 29 март 2004 г., когато във Вашингтон е връчен ратификационният  документ за присъединяване на страната към Организацията на Северноатлантическия договор.

2001 – В района на Община Нови Искър преминава смерч. Засегнати са селата Доброславци, Нови Искър, Мировяне, Световрачене, Курило и други. Разрушени са 22 къщи, 12 от които в село Доброславци. Нанесени са материални щети на още 34 къщи.

2002 - Министерският съвет приема Постановление 199, с което Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет (създаден в изпълнение на Закона за използването на атомната енергия за мирни цели, приет от Народното събрание на 3 октомври 1985 г.) се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

2003 - В Добрич е връчена първата литературна награда "Дора Габе" на поетесата Елка Няголова.

2006 - Президентът Георги Първанов пристига на държавно посещение в Норвегия по покана на Негово Величество крал Харалд Пети - първо посещение на държавен глава от България в Норвегия.

2016 - Между село Бараково, област Кюстендил, и с. Дъбрава, област Добрич, избухва пожар, който унищожава около 200 дка сухи треви и храсти, както и земеделска земя и 30 дка иглолистни гори. В гасенето участват над 40 служители от 7 териториални поделения на Югозападното държавно предприятие.

2017 - На площадка "Радиана" на територията на АЕЦ "Козлодуй" министърът на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителният директор на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО) правят първа копка и дават символично начало на изграждането на Национално хранилище за съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО) от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. Няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Капацитетът на хранилището е 138 200 куб. метра, предвижда се то да се експлоатира 60 години. Изграждането на НХРАО е част от ангажиментите на България като страна-членка на ЕС, експлоатираща ядрени мощности.

2018 - В София на работно посещение пристигат представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA), Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC) в изпълнение на подписания през юли 2018 г. Меморандум за разбирателство относно мирното използване на ядрената енергия между Министерството на енергетиката и Китайската национална енергийна администрация.

2019 - На посещение в София пристига новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в рамките на консултациите, които тя провежда с лидерите на държавите членки на ЕС преди представянето на пълния състав на новата Европейска комисия за одобрение пред Европейския парламент.

2021 - В Пазарджик  на място умира бившият футболист и треньор от школата на футболен клуб "Хебър" 41-годишният Иван Ранчев, ударен от мълния по време на футболен мач между отборите на "Лесичово" и "Черногорово".

2022 - На 88-годишна възраст умира  една от основателките на театъра във Велико Търново - актрисата Лина Ковачева, която в продължение на 57 години играе на сцената на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" в София.

На този ден по света:

1541 - Султан Сюлейман Първи Кануни, известен като Сюлейман Великолепни (1456-1566), превзема Буда. Централната част на Унгария става провинция на Османската империя. Градът е освободен на 2 септември 1686 г.

1756 - Започва Седемгодишната война (1756-1763) в Европа. Във войната за колониално господство участват Австрия, Великобритания, Испания, Португалия, Прусия, Русия, Саксония, Франция, Швеция. Седемгодишната война завършва на 10 февруари 1763 г. с Парижкия мирен договор, сключен между Великобритания и Португалия, от една страна, и Испания и Франция, от друга, с който Франция загубва своите отвъдморски колонии, а Великобритания разширява колониалните си владения. На 15 февруари 1763 г. е сключен и Хубертусбургския договор между Прусия, от една страна, и Австрия и Саксония, от друга, с който Прусия запазва владенията си отпреди войната.

1842 - Завършва т. нар. Първа опиумна война между Великобритания и Китай. Войната започва на 3 ноември 1839 г. заради забраната от страна на Китай, наложена над Британската източноиндийска компания да търгува с опиум. Войната завършва с подписването на Нанкинския договор, по силата на който Великобритания получава контрол над Хонконг.

1926 - Основан e "Фиорентина" - Флоренция, италиански футболен клуб.

1949 - На ядрения полигон в Семипалатинск (дн. в Казахстан) СССР извършва първия си опит с атомна бомба. Мощността на взривното устройство е от 10 до 20 килотона. Полигонът е създаден на 21 август 1947 г. с решение на ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР.

1966 - Последен концерт на британската попгрупа "Бийтълс". Концертът е изнесен в Кандълстик парк, Сан Франциско, пред 24-хилядна публика в рамките на турнето им в САЩ, започнало на 11 август 1996 г.

1988 - От космодрума в Байконур, Казахстан, към орбиталната станция "Мир" е изстрелян съветският космически кораб "Союз ТМ-6" с екипаж командир Владимир Ляхов, инженер на полета Валери Поляков и първия космонавт от Афганистан Абдул Ахад Мохманд. Полетът е в рамките на международната програма "Интеркосмос" и завършва на 21 декември 1988 г.

1995 - В Тбилиси, Грузия, е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Грузия Едуард Шеварднадзе.

1996 - Влиза в сила Договорът за създаването на Общност на суверенни републики между Беларус и Русия. Подписан е на 2 април 1996 г. от президентите на Беларус и Русия Александър Лукашенко и Борис Елцин. Договорът предвижда укрепване на двустранното сътрудничество в политическата, икономическата, научната, социалната, културната и военната област при напълно запазване на суверенитета, независимостта и териториалната им цялост. На 2 април 1997 г. Общността се преобразува в Съюз между Беларус и Русия. На 8 декември 1999 г. президентите Александър Лукашенко и Борис Елцин подписват договор за създаването на Съюзна държава Беларус - Русия, който влиза в сила на 26 януари 2000 г.

2003 – В Наджаф, Ирак, е извършен атентат пред Мавзолея на Али в свещения за шиитите град Наджаф. Близо 700 кг експлозиви, заложени в два автомобила, избухват в края на петъчната молитва, когато хората излизат от джамията на Мавзолея. Загиват 125 души и 142 са ранени. Сред загиналите е ръководителят на шиитската организация Висш съвет за ислямска революция в Ирак (СКИРИ) аятолах Мохамед Бакр ал Хаким.

2005 - Стотици хиляди жители на Ню Орлиънс в щата Луизиана в САЩ са евакуирани заради урагана Катрина, който се развива до най-силната пета степен и се превръща в една от най-мощните бури в САЩ. Властите нареждат на 485 000 души да напуснат града, по-голямата част от който е под морското равнище. Ураганът се придвижва на север със скорост 27 км/час, като ветровете достигат средна скорост от 169 км/час и обхващат зони до 200 км от центъра на урагана. Президентът на САЩ Джордж У. Буш обявява три щата - Луизиана, Мисисипи и Флорида, за бедстващи зони.  

2010 - На индонезийския остров Суматра изригва вулканът Синабунг за първи път от 400 години. Вулканът изхвърля гореща лава и разпръсва черен дим и пепел на 1500 м във въздуха, което налага евакуацията на хиляди жители от околността. Предишното изригване на вулкана е било през 1600 г.

2012 - В Делхи, Индия, Върховният съд потвърждава смъртната присъда на 24-годишния пакистанец Мохамед Аджмал Касаб - единственият останал жив от извършителите на атентатите в Мумбай през 2008 г., при който загиват 166 души и над 300 са ранени. Мохамед Аджмал Касаб е осъден на смърт през май 2010 г. за убийства, военни действия срещу Индия, заговор и тероризъм. Останалите девет от нападателите са убити при намесата на силите на реда. От 26 до 29 ноември 2008 г. 10-те тежковъоръжени нападатели стрелят напосоки в сградата на железопътната гара "Виктория", взимат заложници в петзвездните хотели "Тадж Махал" и "Оберой", нападат ресторант и полицейски участък. Атакувани са общо седем обекта, включително градска болница и еврейски център.

2015 - Висшият съд в Белград издава решение за окончателно реабилитиране на последния югославски крал Петър Втори Караджорджевич, управлявал от 1934 до 1945 г. С това решение се връщат всички граждански права, честта и авторитетът на последния югославски монарх. С него кралят може да се смята за неосъждан. Искането за реабилитация на крал Петър Втори е подадено от адвокатите на сина му Александър Караджорджевич на 2 февруари 2015 г. Решението за реабилитация е съдебно, а не законово, тъй като със закон от 2001 г. семейство Караджорджевич вече са реабилитирани. С този закон е отменено решение на парламента на Югославия от 8 март 1947 г. за лишаване на крал Петър и неговото семейство от гражданство и имоти.

2019 - В КНДР Върховното народно събрание (парламентът) приема промени в конституцията, които позволяват на председателя на Държавния съвет на КНДР Ким Чен-ун да обнародва законови разпоредби, укази и решения и да назначава и отзовава посланици в чужбина. По този начин ролята му на държавен глава се увеличава.

2020 - Президентът на Обединените арабски емирства Халифа бин Зайед Ал Нахаян издава указ, с който се отменя закона за бойкот на Израел и позволява да бъдат сключвани търговски и финансови спогодби между двете страни. Целта е да бъде подпомогнато двустранното сътрудничество с оглед на установяването на пълноценни двустранни отношения. Преди това, на 13 август 2020 г. с посредничеството на САЩ, Израел и ОАЕ постигат споразумение за нормализиране на двустранните отношения.

2021 - Близо до Охрид в Република Северна Македония започва изграждането на 400-киловолтов далекопровод Битоля-Елбасан с дължина 97,4 км и изграждане на трансформаторна станция. Предвижда се реализацията на тази инвестиция да задвижи електроенергийния коридор Изток-Запад, което ще позволи пренос на електроенергия от България през Република Северна Македония и Албания до Италия.
       
Родени на този ден българи:

Тодор Икономов, писател, публицист и политик (1838-1892).
Участник в борбата за самостоятелност на българските училища, автор е на учебници, един от създателите на новобългарския език. Взема участие в борбата за църковна независимост. Спомагателен член (1869), дописен член (1881) и редовен член на Българско книжовно дружество (1884). Депутат в Учредителното събрание (1879). Един от водачите на Консервативната партия. Министър на вътрешните работи (19 януари-24 март 1880). Кмет на София (1 юли-30 декември 1880), окръжен управител на Шумен (1881). Председател на Държавния съвет (1882). Министър на обществените сгради, земеделието и търговията (20 септември 1883-29 юни 1884).

Иван Дорев, книжовник, учен и литератор (1866-1942).
В продължение на 31 години е учител в различни градове - в Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София. Учител в Солунската българска девическа гимназия (1908-1909). Работи в Архива на Възраждането (1909-1914), в Министерство на народната просвета (1921-1923). Редактира детската илюстрована библиотека "Щастливи години" (1930-1931). Член е на Българо-гръцкото дружество, а от 1937 г. и на Македонския научен институт. Автор на сборници със стихове и разкази, училищни христоматии и граматики. Превежда различни автори от гръцки език.

Александър Добринов, художник карикатурист (1898-1958).
Работил е в областта на портретната карикатура и създава образи с психологическа задълбоченост. Печатал е портретни карикатури във вестници, списания, сборниците "Темидa", "Стършел", в програми за театрални представления и в известни хумористични списания в чужбина. Работил е във Виена, Австрия (1921-1921), Прага, Чехия (1927-1932), Рим, Италия (1932-1933), Варшава, Полша (1937), където създава карикатурни портрети на видни държавни и културни дейци. През 50-те години на 20 в. е сътрудничил на в. "Литературен фронт", в. "Народна култура", в. "Работническо дело", в. "Вечерни новини" и др.

Мира Тодорова (Маргарита Тодорова Бръмбарова), журналистка (1921-1997).
Кореспондент на в. "Работническо дело" в Букурещ, Румъния (1949-1950). Кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) в Прага, Чехия (2 януари 1951-1961) и в Париж, Франция (1 октомври 1965-1968). Главен редактор на редакция "Информация за чужбина" на БТА (1961-1965). Заместник-главен директор на БТА (9 април 1968-1 януари 1989). Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1971-1989). Носител на орден "Народна република България" първа степен (септември 1971), орден "Георги Димитров" (28 август 1981) и др.

акад. Цено Хинковски, животновъд, доайен на българската селскостопанска наука (1927-2013).
Работил е в областта на популационната и частна генетика на животните. Създател на школа от учени и специалисти в областта на популационната генетика, развъждането и селекцията на селскостопански животни. Създател е на ценни породи овце и биволи с национално и международно значение. Главен научен секретар на Селскостопанската академия (1973-1976). Директор на Института по животновъдство в Костинброд (1976-1981). Генерален директор на Научно-производственото обединение по говедовъдство и овцевъдство (1976-1981). Председател на Селскостопанската академия (17 август 1981-1992). Бил е председател на Земеделската кооперативна банка, вицепрезидент на Международната федерация по биволовъдство, заместник-председател на Световната асоциация на биволовъдите. Чл.-кор. на БАН (1981), на Академията на селскостопанските науки на ГДР (1980) и на други чуждестранни академии, член на Световната федерация на генетиците. Автор е на над 230 научни труда. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1966, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1986). Носител на орден "Стара планина" за изключителните му заслуги и принос за развитието на българската аграрна наука и по повод 75 години от рождението му (20 януари 2003).

Иван Татарчев, юрист (1930-2008).
Адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград (1956-1961) и в София (1966-1990). Главен прокурор на Република България (17 февруари 1992-17 февруари 1999). Председател на партия "Движение за национално единство и социална справедливост" (ДНЕСС) (31 октомври 1999-24 декември 2008). Председател на Национална фондация за защита на животните (31 октомври 1999-24 декември 2008).

Беньо Бенев, български художник график (1932-2006).
Работил е в областта на графичния дизайн и пространственото оформление.

проф. Антон Диков, пианист и музикален педагог (1938-2004).
Гастролирал е в почти всички европейски страни, в САЩ, Латинска Америка, Япония, Южна Корея. Води майсторски класове и курсове в Япония, Франция, Южна Корея. Солист (от 1962) на Софийската филхармония. Преподавател (от 1974) в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".

Жорж Ганчев (ист. име Георги Петрушев), политик (1939-2019).
Председател на партия "Български бизнес блок" от нейното създаване (24 ноември 1990-9 април 2001). Председател  на партия "Блокът на Жорж Ганчев" (от 10 юли 2004 г. е "Национално патриотично обединение") (2001-2014). Президент на Българската федерация по баскетбол (18 януари-12 юли 1993; 1995-1997). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Автор, продуцент и водещ на предаването "Жорж в действие" по "ТВ 2000" (2005). Бил е водещ и на предаването "При Жорж - музика, изкуство, култура" по телевизия "Евроком". Почетен гражданин на град Оклахома, САЩ (1993).

проф. Мариана Евстатиева-Биолчева, режисьорка (1939-2024).
Работила е в Студия за игрални филми "Бояна" (1971-1992). Преподавател в Нов български университет по кино- и телевизионна режисура от 1996 г. Режисьор е на повече от 30 документални и научнопопулярни филми, както и на близо 20 игрални и телевизионни филми. В игралното кино дебютира с "Тигърчето"(1973) по сценарий на Васил Акьов, следват игралните филми "Мигове в кибритена кутийка"(1979), "Похищение в жълто"(1981) по мотиви от повестта на Павел Вежинов "Произшествие на тихата улица", "Дяволското оръжие"(1982) по сценарий на Боян Биолчев, "Горе на черешата"(1984), "Търси се съпруг за мама"(1985), "Амиго Ернесто"(1986), "Племенникът чужденец"(1989) по мотиви от приказката "Младият англичанин" на Вилхелм Хауф и др. Сред телевизионните й филми са "Отрова в извора"(1985), "Не се мотай в краката ми"(1987), "Здравей, бабо" (1991), детската новела "Сватбата"(1997) и телевизионните сериали "Синята лампа"(1974), "Сбогом, любов"(1975), "Мъже без мустаци"(1989), "Мили, бате - писмата на един дакел"(2001), "Принцът и просякът" (2005) и др. Удостоена със званието “Почетен професор на Нов български университет” за принос в развитието на българското и европейско киноизкуство и като основател на магистърска програма “Филмово и телевизионно изкуство” (9 ноември 2007).

проф. Ивана Енева, художничка (1944-2022).
Работи в областта на архитектурната керамика. Била е преподавател по методика на изобразителното изкуство в Художествената гимназия в София и професор в катедра "Керамика" в Националната художествена академия. Ивана Енева е първата жена професор по керамика. Нейни фасадни и интериорни декоративно-монументални керамични пана се намират в обществени сгради в София, Добрич, Белоградчик, Смолян, Кърджали, Тополовград, Банско и др.

Светла Иванова, кинокритик и редактор (1948-2006).
Програмен директор на "Институт отворено общество" (1996-1998). Културен аташе към посолството на България в Германия (1998-2002).

Осман Октай, политик (1952).
Един от основателите на Движението за права и свободи (1990). Депутат от 36-ото до 39-ото Народно събрание (1991-2005). Заместник-председател на ДПС (ноември 1993-декември 1996; 12 февруари 2000-10 септември 2001). На 16 октомври 2001 г. е изключен от ДПС. Основател на партия Движение "Демократично крило" (17 юли 2003) и неин председател (17 юли 2003-10 март 2007).

Душана Здравкова, юрист и политик (1953).
Председател на Варненския районен съд (1992-1998) и на Варненския окръжен съд (1998-2004). Един от учредителите и пръв председател на Управителния съвет на гражданското сдружение "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) (28 март 2006-април 2009). Депутат в Европейския парламент от партия ГЕРБ (6 юни 2007-14 юли 2009). Съдия  в Окръжния съд във Варна (2009-юни 2011).

Пламен Димитров, психолог (1958).
Специалист в сферата на екзистенциалната психология и психотерапия с над 40-годишен професионален път. Между 1985 г. и 2004 г. ръководи програми като "Корпус за гражданска демокрация" и "Демократична мрежа". От 1990 г. е член на Американската психологическа асоциация. Един от основателите на Българската асоциация по приложна психология (1999). Председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в Република България (2002-2019).

проф. Николай Петров, лекар, анестезиолог (1959).
Работил е във Военна болница в Бургас (1989-1992). От 1992 г. работи във Военномедицинска академия (ВМА), като е бил ръководител на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (2004-2007). Заместник-началник на ВМА (2007-2 юни 2014). Началник на ВМА (3 юни 2014-4 май 2017). Два пъти е бил министър на здравеопазването (3 март-29 май 2013; 4 май-10 ноември 2017).  Председател на Дружеството на анестезиолозите в България (2008-юни 2017). От 2012 г. е национален консултант по анестезиология и интензивно лечение. От 2017 г. е началник на Клиниката по анестезиология във ВМА. Член-кор. на БАН (2015). Носител на наградата "Лекар на годината 2012" на Българския лекарски съюз (19 октомври 2012), на орден "Стара планина" първа степен (24 януари 2015).

Светлана Шаренкова, социолог и издател (1961).
Била е заместник-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата (1995), директор на Националния дарителски фонд "13 века България" с ранг заместник-министър на културата (1996-1997), общински съветник в Столичния Общински съвет (1991-1995). От 1997 г. се занимава с издателски бизнес. От 1997 г. е създател и директор на "БРИП - Българо-руски информационен пул" ООД, както и основател и издател на двуезичния вестник "Русия-днес Россия-сегодня". Управител на в. "Земя". Заместник-председател на Съюза на издателите в България (2002-2011). От 2002 г. е председател на Форум "България-Русия". Издател е на книги за Русия и нейните ръководители: Борис Елцин, Владимир Путин, Евгений Примаков, Игор Иванов, ген. Асламбек Аслаханов и Юрий Лужков и други, както и на книгата "България-Русия. Исторически очерк" (2000) и др. Авторка е на 10 книги, десетки научни и публицистични статии. Носителка на орден "Дружба" на Форум "България-Русия" (21 март 2013). Удостоена със званието почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2016).

На този ден са родени и:

Жан Батист Колбер, френски икономист (1619-1683).
Икономически съветник на краля на Франция Луи ХIV (1665-1683).

Джон Лок, английски философ (1632-1704).
Автор е на книгите "Два трактата за управлението" (1689), "Писмо за толерантността" (1689), "Опит върху човешкия разум" (1690) и др.

Жан Огюст Доминик Енгър, френски художник (1780-1867).

ген. Пьотър Алабин, руски историк и обществен деец (1824-1896).
Първи граждански губернатор на София след освобождението на България от османско иго (5 февруари 1878-18 май 1879). София е освободена от османско иго на 4 януари 1878 г. от руските войски под командването на ген. Йосиф Гурко.

Морис Метерлинк, белгийски писател, поет и драматург (1862-1949).
Автор е на драмите "Княгиня Мален" (1889), "Слепите" (1890), "Синята птица" (1909). Носител на Нобелова награда за литература за 1911 г. предимно за драматургичното му творчество.

Вернер Форсман, немски лекар (1904-1979).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американците Андре Курнан и Дикинсън Ричардс за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Ингрид Бергман, шведска актриса (1915-1982).
Участвала е във филмите "Светлина от газова лампа" (1944), за който получава награда "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1945 г., "Камбаните на света Мария" (1945), за който получава "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1946 г., "Анастасия" (1956), за който получава награда "Оскар" за най-добра женска роля през 1957 г., "Убийство в Ориент Експрес" (1974), за който получава "Оскар" за най-добра женска робя през 1975 г., "Жена, наречена Голда" (1982), за който получана "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1983 г. и др.

Чарли Паркър (Чарлз Кристофър Паркър), американски саксофонист (1920-1955).

сър Ричард Атънбъро, британски актьор и режисьор (1923-2014).
В 60-годишната си кариера е участвал във филмите "Пясъкът се стеле" (носител на наградата "Златен глобус" за най-добра поддържаща мъжка роля, 1967)", "Доктор Дулитъл" (носител на наградата "Златен глобус" за най-добра поддържаща мъжка роля, 1968), "Джурасик парк 3D" (1993), "Изгубеният свят: Джурасик парк" (1997), "Елизабет" (1998) и др. Режисьор е на филмите "Ганди" (1982) (носител на две награди "Грами" за най-добър филм и най-добра режисура, 1983), "Чаплин" (1992), "Земя на сенките" (1993), "Сивата сова" (1999) и др. Президент на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (2002-2014). Посланик на добра воля на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

Стелиос Казандзидис, гръцки поппевец (1931-2001).

Джоуел Шумахер, американски режисьор (1939-2020).
Режисьор е на филмите "Линия на смъртта" (1990), "Батман завинаги" (1995), "Време да убиваш" (1996), "Батман и Робин" (1997), "8 мм" (1999), "Телефонна клопка" (2003), "Фантомът от операта" (2004) и др.

Артър Макдоналд, канадски физик (1943).
Носител на Нобелова награда за физика за 2015 г. заедно с японския физик Такаки Каджита за откритието на осцилациите на неутрино, което показва, че въпросните частици имат маса.

Димитрис Христофиас, кипърски политик (1946-2019).
Генерален секретар на Прогресивната партия на трудовия народ на Кипър /АКЕЛ/ (22 април 1988-21 януари 2009). Председател на Камарата на представителите (7 юни 2001-28 февруари 2008). Президент на Кипър (28 февруари 2008-1 март 2013).

Джеймс Хънт (Джеймс Саймън Уолис Хънт), английски автомобилен състезател (1947-1993).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1976 г.

Майкъл Джексън, американски попмузикант, актьор и продуцент, известен като Краля на попмузиката (1958-2009).
Издава първият си солов албум Got To Be There през 1972 г. Шестият му солов албум "Трилър" (1982) печели рекордните осем награди "Грами" и става най-продаваният албум на всички времена, като продажбите се изчисляват на между 47 и 107 млн. копия. Заедно със заглавната песен и хитовете Billie Jean и Beat It албумът остава в челната десятка на класацията Билборд 200 в продължение на 80 поредни седмици, в 37 от които е на първо място. Албумът му "Бед" ("Лош") (1987) се продава в над 30 млн. копия в целия свят, като пет песни от него стават хитове номер 1. Песента You Are Not Alone става първият сингъл (1995) в историята на попмузиката, който влиза в класацията на "Билборд" под номер 1. През 1985 г. заедно с Лайънъл Ричи създават благотворителна песен We Are the World, в която участват и Стиви Уондър, Пол Саймън, Тина Търнър, Били Джоуъл, Даяна Рос, Брус Спрингстийн, Рей Чарлз и др. Той е певецът с продадени над 750 млн. копия на албумите си. Вписан е четири пъти в Книгата на рекордите на Гинес. Носител е на 13 награди "Грами" и 13 негови песни са били номер едно в музикалните класации.

Йон дал Томасон, датски футболист (1976).

Селестин Бабаяро, нигерийски футболист (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ.
 
Патрик ван Аанхолт, нидерландски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Жак Жермен Суфло, френски архитект (1713-1760).

ген. Данаил Николаев, български военен деец (1852-1942).
Командир на рота в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война (1877-1878). Ръководи войските в Пловдив по време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Министър на войната (16 август 1886-28 юни 1887; 22 май 1907-16 март 1911). Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897). Първият българин с най-високо звание в българската войска - генерал от пехотата.

Елисавета Консулова-Вазова, българска художничка (1881-1965).
Тя е първата българска художничка, рисувала голо тяло и първата художничка в България, която осъществява самостоятелна изложба през 1919 г. Рисува предимно женски и детски портрети. Автор е на и портрети на Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925). Рисува и картини на тема "Цветя".  Редактор на сп. "Беседа" (1934-1940) и сп. "Дом и свят" (1940-1943). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961).

Наум Голдман, израелски общественик (1894-1982).
Председател на Световния еврейски конгрес (1949-1977) и президент на Световната ционистка организация (1956-1968).

акад. Алекси Пухлев, български лекар кардиолог и нефролог (1905-1979).
Преподавател в Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1937), ръководител на Катедрата (1950-1975). Ректор на Висшия медицински институт в София (1959-1960). Първи председател (29 ноември 1968-20 април 1973) и почетен председател (1978) на Съюза на научните медицински дружества. Автор е на повече от 130 научни публикации, монографии и учебници, сред които "Терапия на вътрешните болести" - учебник за студенти, "Наръчник по вътрешни болести", "Хематологичен атлас - Особен тип фолиева пернициозна анемия", "Кръвното налягане в българското население", както и на изданието на "Selecta medica" за ендемичната нефропатия в България. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (5 декември 1958). Удостоен със званията "Заслужил деец на науката" (май 1965) и "Народен деятел на науката" (май 1969).

Любомир Панчев, български оперен певец бас (1913-2003).
През 1938 г. започва кариерата си във виенската Фолксопера (народната опера), през 1945 г. дебютира в хора на Щатсоперата (държавната опера), в който е солист над 30 години. Удостоен е с най-високото звание на операта "камерзингер".

Ингрид Бергман, шведска актриса (1915-1982).
Участвала е във филмите "Светлина от газова лампа" (1944), за който получава награда "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1945 г., "Камбаните на света Мария" (1945), за който получава "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1946 г., "Анастасия" (1956), за който получава награда"Оскар" за най-добра женска роля през 1957 г., "Убийство в Ориент Експрес" (1974), за който получава "Оскар" за най-добра женска робя през 1975 г., "Жена, наречена Голда" (1982), за който получана "Златен глобус" за най-добра женска роля през 1983 г. и др.

Пиер Месмер, френски политик (1916-2007).
Министър на отбраната (5 февруари 1960-22 юни 1969). Министър-председател на Франция (7 юли 1972-28 май 1974).

Ведат Тюркали, турски писател, поет, режисьор и сценарист (1919-2016).
Сред най-известните му творби е книгата  "Пепел от рози" ("Каква е вината на Фатмагюл?") публикувана, след като през 1986 г. излиза филмът му "Каква е вината на Фатмагюл?". През 2010 г. той пише и сценария на едноименния сериал "Пепел от рози".

Франсиско Рабал, испански актьор (1925-2001).
Участвал е в над 200 филма и театрални постановки и е работил с някои от най-големите филмови режисьори, сред които Луис Бунюел, Лучино Висконти, Карлос Саура и Педро Алмодовар. Участвал във филмите "Прахосницата", "Виридиана" (1961), "Затъмнението" (1962), "Дневна красавица" (1967) и др. Носител на награда на кинофестивала в Кан (1984) за ролята си във филма "Невинни светци". Удостоен с награда "Гоя" (1999) за най-добър актьор за ролята си във филма "Гоя в Бордо" (1999).

Георги Бояджиев-Бояджана, български художник (1933-2013).
Има 60 самостоятелни изложби.

Лина Ковачева, българска актриса (1935-2022).
Своя творчески път започва като стажант-актриса в Родопския драматичен театър в Смолян през 1955 г. Две години работи в кюстендилския театър, а през 1959 г. е назначена във Велико Търново. В продължение на 57 години тя играе на сцената на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" в София. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен, на наградата "Златен век" на Министерството на културата, присъдена й за цялостно творчество и принос в развитието на националната култура. Почетен гражданин на Велико Търново (16 април 2008) и носителка на наградата "Велико Търново", лауреат на "Златна лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци, на приза "1300 години България" и др.

Жак Рох, белгийски спортен деец (1942-2021).
По образование е лекар (хирург ортопед). Като състезател по ветроходство той участва в Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико, през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Световен шампион и два пъти световен вицешампион по ветроходство в клас "Фин". Като състезател по ръгби един път е шампион на Белгия и има 10 мача в националния отбор по ръгби на Белгия. Президент на Белгийския олимпийски комитет (1989-1992) и на Европейския олимпийски комитет (1989-2001). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1991 г. и негов президент (16 юли 2001-10 септември 2013). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" в София (2009).
/АЯ, МГ/