site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 август  в  историята

18 август 2024 г., събота, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 8 Неделя след Петдесетница. Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Св. мчци Флор и Лавър.
Отбелязва се в деня на годишнината от смъртта на Св. Йоан (Иван) Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ.
Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, разположено в полите на Осоговска планина, край р. Струма. Като юноша той копне да се посвети в служба на Бога и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира. Установява се в Рила и основава Рилския манастир. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. Умира на 18 август 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец, считан за небесен закрилник на целия български народ и основател на Рилския манастир. Празникът се свързва с пренасянето на неговите мощи от Рилския манастир до град Средец, където е канонизиран за светец. Предполага се, че това се случва на 19 октомври 980 г. През годините мощите на светеца са били местени в Унгария и Велико Търново. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и мощите на Йоан Рилски са пренесени в унгарската столица Гран (дн. Естергом), откъдето са върнати в България след четири години. След освобождението на България от византийско иго Цар Асен ги пренася през 1195 г. в столицата Търново. През 1469 г. мощите на Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на миньорите. Отбелязва се с Решение 834 от 8 август 1996 г. на Министерския съвет на църковния празник Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец - покровител на миньорите. Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

На този ден в България:

1894 - Излиза бр. 1 на в. "Знаме", орган на Демократическата партия. Излиза до 27 юни 1898 г.

1945 - Обнародван е Указ 181 от 4 август 1945 г. на Регентите на България за утвърждаване на Наредба-закон за държавен университет "Св. Кирил Славянобългарски" във Варна, приета с ПМС 4/31 юли 1945 г. Според Наредбата-закон Висшето училище за стопански и социални науки "Св. Кирил Славянобългарски", открито на 14 май 1920 г., се  преобразува в Държавен университет "Св. Кирил Славянобългарски" с два факултета - Стопански и Технически. От 1953 г. до 1963 г. е  Висш институт за народно стопанство, който от 1963 г. до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден на 21 юли 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.). Наследник на Техническия факултет към Държавния университет "Св. Кирил Славянобългарски" е Машинно-електротехническият институт (МЕИ - Варна) с три факултета: Машиностроителен, Електротехнически и Корабостроителен,  създаден с ПМС162/27 септември 1962 г. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Технически  университет - Варна.

1952 - Във Варна е открит Народният куклен театър (дн. Държавен куклен театър - Варна) с постановката "Патенцето" от Нина Гернет и Тамара Гуревич. Основател, директор, режисьор и сценограф на театъра от 1952 г. до 1958 г. е Георги Сараванов. По време на неговото ръководство е и първата международна проява на театъра - участие в Световния фестивал на кукленото изкуство в Букурещ, Румъния (май 1958 г.).

1964 - Дипломатическите отношения между България и Иран са издигнати в ранг на посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 15 ноември 1897 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 17 септември 1941 г. и са възстановени на 16 декември 1961 г. на ниво легации.

1987 - 9-ото Народно събрание приема Закона за създаване на административно-териториални единици - области, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" на 21 август 1987 г. Дотогава от 1959 г. България е разделена на 27 окръга. На 26 август 1987 г. е издаден Указ 2704 на Държавния съвет за определяне броя на границите и областите, общините, които се включват в тях, както и техните административни центрове, публикуван в "Държавен вестник" на 28 август 1987 г. България е разделена на 9 области:  Бургаска област с административен център град Бургас, Варненска област с административен център град Варна, Ловешка област с административен център град Ловеч, Михайловградска област с административен център Михайловград (дн. Монтана), Пловдивска област с административен център град Пловдив, Разградска област с административен център Разград, Софийска област с административен център град София, Хасковска област с административен център град Хасково и град София със статут на област.

1992 - България установява дипломатически отношения със Словения.

2006 - В рудник "Трояново 1" в комплекса "Марица Изток" е въведен в експлоатация най-големият багер в България RS-4000. Вместимостта на 16-те му кофи е общо 4000 литра. Тежи 5200 тона и се извисява до 52 м от земята, 208 стълби водят до манипулационната кабина. Въгледобивната машина е закупена през 1988 г. от германската фирма "Такраф".

2008 - Орденът на рицарите тамплиери на Ерусалим в България получава статут на Велик Приорат, като с това става 14-ят Велик Приорат в света.

2015 - По данни на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав нивото на река Дунав при Ново село се е понижило с 8 см и е регистриран воден стоеж от  46 см. При Видин нивото е 137 см, при Лом е 101 см. Ниското ниво на реката създава трудности при дунавското корабоплаване, като критичните за корабоплаването участъци в българската част на реката са 26, а на 11 места безопасният корабоплавателен дунавски път е силно стеснен.

2018 - Национален възпоменателен събор по повод 115-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива, организиран от Съюза на тракийските дружества. Присъства президентът Румен Радев, заместник министър-председателят Валери Симеонов, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, депутати, общественици, кметове от региона, стотици хора.

2019 - В района на водоема край с. Негован криминалисти от Столичната дирекция на вътрешните работи извършват оглед след подаден на 17 август 2019 г. сигнал от местен жител за открит череп в близост до водоема на селото. При извършения първоначален оглед е установено, че намереният череп е човешки, открити са и останки от тяло. По-късно са открити останки и на второ тяло. На 28 август 2019 г. на извънреден брифинг в София заместник-главният прокурор Иван Гешев съобщава, че това са бившият треньор по борба Йордан Атанасов и жена му Марияна Атанасова. За убийството са задържани Георги Начев и Пламен Шляпашки.

2020 - След тежко и продължително боледуване на 78-годишна възраст умира Доростолският митрополит Амвросий, митрополит на Доростолската епархия от 17 януари 2010 г.

2023 - В село Жеравна, в местността Добромерица, се открива тридневният 15-и Международен фестивал на фолклорната носия „Жеравна“, организиран от фондация „Българе".

На този ден по света:

1743 -  в Або (дн. Турку, Финландия) е подписан мирен договор, т. нар. Абоски мир, който слага край на Руско-шведската война (1741-1743). Документът потвърждава условията на Нищадския договор или т. нар. Нищадски мир (1721), с който завършва Северната война между Русия и Швеция (1700-1721). Съгласно Абоския мир Швеция отстъпва на Русия югоизточна Финландия, с което укрепва позициите на Русия на Балтийско море.

1948 - В Белград, Югославия, е подписана Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от представители на България, Унгария, Румъния, СССР, Чехословакия, Украйна и Югославия. Съгласно конвенцията се създава Дунавска комисия, в която всяка страна има по един представител.  Президиумът на шестото Великото народно събрание на България ратифицира конвенцията с Указ 11 от 3 януари 1949 г.  Днес в Дунавската комисия членуват 11 държави: Австрия, България, Унгария, Германия, Молдова, Русия, Румъния, Сърбия, Словакия, Украйна и Хърватия. 

2003 - Последните 14 заложници - 9 германци, 4 швейцарци и 1 холандец, държани повече от 5 месеца в Сахара от алжирски бунтовници, са освободени и са поети от малийските власти. 32-а западни туристи са отвлечени в алжирска Сахара в периода средата на м. февруари и средата на м. март от Салафистката група за призив и бой, свързана с терористичната мрежа "Ал Каида" на Осама бин Ладен. Алжирски командоси освобождават първата група от 17 заложници през м. май. 

2004 - Федералният департамент на правосъдието на Швейцария обявява, че Швейцария ще върне на Нигерия около 500 млн. долара, които са били преведени в швейцарски банки от бившия нигерийски диктатор Сани Абача. Връщането е забележителен етап от 6-годишното издирване на близо 3 млрд. долара, присвоени от Абача и обкръжението му през периода от 1993 г. до смъртта на генерала през 1998 г.  След като разследване установява, че швейцарски банки са приемали влогове на Абача, федералните власти замразяват неговите сметки и започват свое следствие дали тези пари имат законен произход.

2008 - Правителството на Израел одобрява списък с имената на 200 палестински затворници, които да бъдат освободени. Всички палестинци, чиито имена са в списъка, са участвали в нападения срещу Израел. Като специален жест към палестинския президент Махмуд Абас в списъка са и двама души, прекарали най-дълго време в израелски затвор - от края на 70-те години на 20-и в.

2009 - Грузия напуска Общността на независимите държави (ОНД), създадена през 1991 г., след разпадането на СССР. Това е първата страна, напуснала ОНД. С напускането на Грузия в ОНД остават Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна. Грузинският парламент гласува решение за напускането на ОНД на 14 август 2008 г.

2012 - На остров Сулавеси, Индонезия, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 55 км югоизточно от гр. Палу, административен център на острова, на дълбочина 18 км. Загиват 6 души, а най-малко 43 са ранени. Разрушени са пътища и мостове. 

2016 - Организацията на обединените нации (ООН) признава за пръв път, че носи вина за възникване на холерната епидемия в Хаити през 2010 г., причинила досега смъртта на около 9000 души. Според местни жители и епидемиолози разпространяването на холерния бацил е било причинено от изхвърлени отпадни води в река Артибонит от лагера на непалските сини каски, изпратени в Хаити след разрушителното земетресение там. Ферхан Хак, заместник-говорител на Бан Ки-мун казва, че ООН е трябвало да направи повече в началните етапи от разпространяването на болестта и за облекчаване на страданията на хората. Според различни данни броят на заразените е бил между 700 000 и 800 000 души. На 8 август 2016 г. експертът към Съвета на ООН по правата на човека Филип Олстън констатира в доклад до генералния секретар Бан Ки-мун, че "епидемията не би възникнала, ако не са били действията на ООН".

2018 - Президентът на Беларус Александър Лукашенко сменя министър-председателя на страната, заместник министър-председателите и министрите от икономическия блок, след като на 14 август 2018 г. той отправя критики срещу правителството, което "работело неефективно и саботирало нарежданията му". Нов министър-председател става Сергей Румас.

2019 - В Рейкявик, Исландия, на церемония с участието на министър-председателката Катрин Якобсдотир правителството официално обявява първата "смърт" на ледник в страната. На церемонията в присъствието на бившия президент на Ирландия Мери Робинсън исландският геолог Оддур Сигурдсон открива паметна плоча, отбелязваща изчезването на първия от стотиците ледници в Исландия - ледника Окйокюл (съкратено Ок). Като послание към бъдещето на плочата е изписано: "През следващите 200 години всички големи ледници се очаква да последват същия път." Ледникът Окйокюл, пребивавал 700 години на върха на вулканична планина, е загубил още през 2014 г. статута си на ледник заради стопяване и изтъняване. Според сателитни снимки на Земната обсерватория на НАСА през 1986 г. ледникът Ок е представлявал компактно бяло петно, но на снимка от 1 август 2019 г. от него са останали само малки фрагменти бял лед. По определение ледникът трябва да бъде с дебелина 40-50 м и да се движи от собствената си тежест, а ледът на Ок е само 15 м дебел.

2020 - Специалният трибунал за Ливан, заседаващ в Нидерландия, оправдава трима от четиримата подсъдими по делото за убийството на бившия министър-председател на Ливан Рафик Харири през 2005 г. и признава за виновен Салим Джамил Аяш по обвинение в планиране и извършване на терористично нападение и за убийството на Рафик Харири и още 21 души. 

2021 - Край бреговете на Вануату е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер. Трусът е станал на дълбочина от 91 км, с епицентър на 19 км северозападно от град Порт Олри, с население от близо 2000 души.
                                
Родени на този ден българи:

Роза Попова, актриса и режисьорка (1882-1949).
Играла е в театър "Сълза и смях" (1900-1902). Директор, режисьор и актриса в Пловдивския театър (1904-1906, с прекъсвания). Директор на Русенския драматичен театър (1910-1911). Основава (1918) собствен театър в София. Пише стихове, легенди, разкази и критически статии в различни области на изкуството.

Цола Драгойчева, политик (1898-1993).
Участник в Септемврийското антифашиско въстание (1923). След Априлските събития (1925) е осъдена на смърт, но смъртната й присъда е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. е амнистирана. От 1937 г. е член на Централния комитет на Българската работническа партия (ЦК на БРП), а от 1940 г. е член на Политбюро на ЦК на  БРП. Участва в Съпротивителното движение (1941-1944). През 1941 г. е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето бяга. През юли 1942 г. е осъдена за втори път на смърт (задочно) по процеса срещу ЦК на БРП. Главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948). От 1945 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на демократичните жени. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), и от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1990). Министър на пощите, телеграфите и телефоните (11 декември 1947-1 февруари 1957). Председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952). Член на Политбюро на ЦК на БКП (1966-1984). Член на Държавния съвет (1976-1986). Автор на мемориалните книги: "Повеля на дълга"(1972), "Щурмът"(1975), "Победата"(1979), "Избрани съчинения"(1978). Удостоена със званията "Герой на социалистическия труд (6 март 1963), "Герой на Народна република България " (17 август 1968). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985) и на  съветските ордени "Дружба между народите" (20 септември 1973) и "Почетен знак" (17 август 1988).

Христо Кирков, кинокритик и сценарист (1928-1997).
Заместник главен редактор и главен редактор на "Интерфилм" в "София прес" (1970-1975), главен редактор на редакцията за производство на игрални филми в Българска национална телевизия (1975-1980). Първи заместник генерален директор и заместник-председател на Държавно обединение "Българска кинематография" по художествено-творческите въпроси (1980-1990). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1965) и орден "Кирил и Методий" първа степен (1978).

Морис Аладжем, композитор (1932-2004).
От 5-годишен учи цигулка, а на 19 години започва да свири на саксофон. Като ученик в Първа мъжка гимназия в София се включва в училищния оркестър, на който става концертмайстор. Тогава е и първият му опит като композитор - създава увертюрата "Изгубено лято" и концерт за цигулка и струнен квартет. Като студент в Инженерно-строителния институт създава формацията си "Джаз на младите" и свири в естрадния оркестър към Клуба на културните дейци в София. След дипломирането си през 1956 г. започва да прави аранжименти за естрадния оркестър на националното радио и оркестър "Балкантон".  Първата му оркестрова пиеса е "Мечти" , а първата авторска песен - "Влюбеният телефон" е изпълнена от певицата Мария Мицева. Като композитор и аранжор на естрадни, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси Морис Аладжем е сред авторите, които създават хитове и формират българската естрадна песен през 60-те и 70-те години на 20-и век. Главен художествен ръководител на естрадата при Главно управление на строителни войски (1974-1976). Главен художествен ръководител на дирекция "Българска естрада" към Държавно обединение "Музика" (1980-1985). Музикален директор на "Балкантон" (1989-1991). През годините е работил с различни изпълнители, поети и диригенти. Автор е на над 1000 аранжимента и над 300 популярни песни. Работил е с певицата Леа Иванова - една от първите изпълнителки на джаз в България, с Лили Иванова, която изпълнява песните му "Сърце", "Ръцете ти", "Думи", "Спомен мой". Неговата песен "Янтра", свързвана през годините с изпълнението на Паша Христова, е създадена от Морис Аладжем за певицата Йорданка Христова. С нея тя участва във фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. и е първата изпълнителка на песента. С "Янтра" композиторът Морис Аладжем и поетът Димитър Ценов печелят конкурса за песен на Комитета по туризъм.  През 2003 г.  композиторът Морис Аладжем дава съгласието си песента "Янтра" да стане музикална емблема на новосъздадения от Община Велико Търново Международен конкурс за млади изпълнители на популярна песен "Сребърна Янтра". Работил е с Емил Димитров, Васил Найденов, Георги Христов, Панайот Панайотов, дует "Ритон" и др. Песните му са издавани в Куба, Германия, Великобритания, Финландия и Испания. Морис Аладжем е носител на 8 награди през различни години от радиоконкурса "Пролет" на Българското национално радио, на Сребърен трофей от фестивала в Касълбар, Ирландия за песента си "Цвете на надеждата" (1973), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г. (април 1985), на Награда за цялостно творчество на "Златния Орфей" (1995) и др.

Станислав Друмешки, писател и журналист (1932-2007).
Работил е във в. "Дунавска правда" - Русе, в. "Работническо дело" и в. "Дума" (1989-1990). Кореспондент на в. "Работническо дело" в Унгария (1982-1987). Автор е на книгите "Папалинга","Безсмъртници", "По русали", на 18 театрални пиеси и на сценариите на 19 телевизионни филма.

Иванко Николов, поет (1933-2002).
Автор е на стихосбирките  "Послеписи" (1992), "Както валеше дъжда в една стара тетрадка на Иванко Николов" (1995), "Ателие" (1995), "Невидими отражения" (1996), "Наколно небе" (1996) и др.

Здравко Мавродиев, художник (1936-2017).
Един от основателите на Празниците на изкуствата "Аполония" през 1984 г. 
Работил е в сферата на декоративно-приложните изкуства - текстила и гоблена. От 1961 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ). Участвал е в Управителния съвет и в ръководството на Творческия фонд при СБХ.

проф. Минчо Драганов, социолог (1937-2011).
Близо 40 години е работил в Института по социология при Българската академия на науките, където създава и ръководи в продължение на 22 години секция "Социална психология" (1972-1994). Бил е главен редактор на сп. "Социологически проблеми", председател на Научния съвет на Института по социология, дългогодишен председател на изследователски комитет по социална психология в Международната социологическа асоциация и вицепрезидент на Българската социологическа асоциация. Бил е преподавател по социална психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и др. Автор е на 10 монографии, над 200 научни студии и статии, над 200 публикации в пресата, и 15 сборника. Носител на орден "Народна република България", на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Кирил и Методий" трета степен. Удостоен със званието "професор емеритус" (заслужил професор) на Българската академия на науките.

проф. Митко Димитров, икономист (1950).
Работи в областта на икономическите науки - индустриална организация, предприемачество и малки и средни предприятия, икономики в преход, икономическо развитие, сравнителни изследвания. Преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Нов български университет, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. Заместник-директор на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (1993-1995), негов директор (30 май 2003-15 февруари 2016). Бил е председател на Научния съвет на института, чийто член е от 1993 г.  Член на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките (2012-2015). От 1996 г. е главен редактор на международното научно сп. "Икономически изследвания", което се издава от  Института за икономически изследвания. Съветник по икономически стратегии и програми на президента Георги Първанов (16 април 2007-22 януари 2012).

Венко Евтимов, поет и драматург (1955).
Заместник главен редактор на в. "Септемврийче" (1986-1990). Автор е на стихосбирките "Подмолни думи", "Доверие в среднощ", "Молекула любов" и др. Носител на Националната литературна награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ на Съюза на българските писатели (14 юли 2023).

Божидар Йотов, политик (1956).
Общински съветник в Русе (1991-2000). Кмет на Русе (5 ноември 2005-8 ноември 2011). Председател на Областният съвет на Българската социалистическа партия в Русе (м. юли 2016-17 ноември 2020).

Красимира Медарова, юрист (1966).  
Работила е като съдия в Софийския районен съд (1992-1998) и в Софийския градски съд (1998-2006). Била е съдия в Апелативен съд София. Председател на Централната избирателна комисия (15 април 2011-5 март 2014).

На този ден са родени и:

Антонио Салиери, италиански композитор и диригент, музикален педагог и капелмайстор (1750-1825).
Обучил е  повече от 60 музиканти, сред които Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, Йохан Хумел, Франц Ксавер, Волфганг Амадеус Моцарт и други известни композитори от началото на 19-и вe. Автор е на 49 опери, 6 балета, 2 реквиема, 6 концерта, вокална музика, меси, химни, мотети, псалми и др.

Иван Мажуранич, хърватски поет и общественик (1814-1890).

Марсел Карне, френски режисьор (1906-1996).
Представител на романтичния реализъм. Режисьор е на филмите "Крайбрежни мъгли", "Денят започва", "Децата на рая", "Измамници" и др.

Каспар Уайнбъргър, американски политик (1917-2006).
Министър на отбраната на САЩ (21 януари 1981-23 ноември 1987).

Ален Роб-Грийе, френски писател и режисьор (1922-2008).

проф. Люк Монтание, френски микробиолог (1932-2022).
На 20 май 1983 г. в официална публикация на института "Пастьор" във Франция, е съобщено, че е изолиран вирусът на СПИН. Откритието е дело на екип от вирусолози, ръководен от Люк Монтание. Автор на книгата "Вирусът и човекът" (1994), в която описва как изследванията върху СПИН  могат да помогнат на специалистите по-добре да разберат и да осигурят лечение за други заболявания. Носител на Нобелова награда за  физиология или медицина за 2008 г. заедно с френския микробиолог Франсоаз Баре-Синуси за откриването на ХИВ вируса. Те си поделят наградата с немския микробиолог Харалд цур Хаузен, който я получава за откриването на човешките папилома вируси, които предизвикват рак на шийката на матката. Носител на почетния знак на Министерството на външните работи на България "Златна лаврова клонка" за особено големи заслуги за научното доказване на невинността на българските медици, обвинени в причиняването на епидемия от СПИН в Либия (26 септември 2007). 

Роман Полански, френски режисьор от полски произход (1933).
Режисьор е на филмите "Отвращение" (1965), "Бебето на Розмари" (1968), "Китайски квартал" (1974), "Наемателят" (1976), "Деветата порта" (1999), "Пианистът" (2002), "Писател в сянка" (2010) и др. Носител на "Златен глобус" за "Китайски квартал" (1975), на "Оскар" (2003) и "Златна палма" (2002) за "Пианистът" и др.

Жюст Фонтен, френски футболист и треньор (1933-2023).
С националния отбор печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция. На Жуст Фонтен е рекордът за най-много вкарани голове на едно световно първенство - 13 гола (през 1958 г.). Носител на "Златната обувка" за 1958 г., като през 2014 г. на Световното първенство в Бразилия той получава наградата за постижението си от ръцете на Роналдо и Мишел Платини. През юли 1962 г. прекратява състезателната си кариера, а от 1967 г. е треньор. Спортен директор на ФК "Пари Сен Жермен" (1973-1976). Завършва треньорската си кариера в отбора на Мароко, където е роден, като печели Купата на Африка през 1980 г. През ноември 2003 г. е избран за най-добрия френски играч за последните 50 години от Френската футболна федерация. Избран за футболна легенда от Golden Foot ("Златно стъпало") през 2003 г. Офицер на Ордена на Почетния легион (12 юли 2013). 

Робърт Редфорд, американски актьор, режисьор и продуцент (1936).
Участвал е във филмите "Ужилването" (1973), "Великият Гетсби" (1974), "Трите дни на кондора" (1975), "Цялото президентско войнство" (1976), "Електрическият конник" (1979), "Бръбейкър" (1980), "От Африка" (1985), "Адвокати Асове" (1986), "Войната в бобовите полета на Милагро" (1988), "Хавана (1990), "Тук тече река" (1992), "Експертите" (1992), "Неприлично предложение" (1993), "Повелителят на конете" (1998), "Последният замък" (2001), "Шпионски игри" (2001), "Незавършен живот" (2005), "Офицери и пешки "(2007), "Всичко е загубено" (2013), "Завръщането на първия отмъстител" (2014), "Драконът, моят приятел" (2016), "Старецът и оръжието" (2018), "Отмъстителите: Краят" (2019) и др. Режисьор и продуцент е на филмите "Там тече река" (1992), "Телевизионно състезание" (1994), "Повелителят на конете" (1998), "Офицери и пешки" (2007), "Конспираторът" (2010), "Хората, на които държиш" (2012) и др. Носител на награда БАФТА (1971). Носител на награда "Оскар" за най-добър режисьор за филма "Обикновени хора" (1981). Носител на почетна награда "Оскар" за цялостен принос (2002).

Джани Ривера (Джовани Ривера), италиански футболист и политик (1943).
Член на Камарата на депутатите на Италия (2 юли 1987-29 май 2001). Член на Европейския парламент (25 май 2005-13 юли 2009). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1969 г. Печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Патрик Суейзи, американски актьор, танцьор и певец (1952-2009).
Участвал е във филмите "Неприлични танци" (1987), "Дух" (1990), "Зеленият дракон" и "Дони Дарко" (2001) и др.

Джонатан Гилмет, канадски състезател по шорттрек (1978).
Олимпийски шампион  (5000 м - щафета) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и два сребърни медала през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели един златен, шест сребърни и един бронзов медал. От световни отборни първенства печели три златни и четири сребърни медала.

Естебан Камбиасо, аржентински футболист (1980).
С младежкия национален отбор по футбол на Аржентина печели златни медали от Първенството на Южна Америка за младежи (1997, 1999) и Световното първенство за младежи (1997). С "Реал Мадрид" Супер купата на УЕФА (2002) и Интерконтиненталната купа (2002). С "Интер" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2010) и Световното клубно първенство (2010).

Това е денят на смъртта на:

Иван Рилски (Йоан Рилски), български духовник (ок. 876-946).
Считан за небесен закрилник на целия български народ и основател на Рилския манастир. Роден е село Скрино, разположено в полите на Осоговска планина, край р. Струма. Като юноша той копне да се посвети в служба на Бога и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира. Установява се в Рила и основава Рилския манастир. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. Умира на 18 август 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. През 980 г. мощите му са пренесени от Рилския манастир до град Средец, където е канонизиран за светец. На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец, като годишнина от пренасяне на мощите му. През годините мощите на светеца са били местени в Унгария и Велико Търново. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и мощите на Йоан Рилски са пренесени в унгарската столица Гран (дн. Естергом), откъдето са върнати в България след четири години. След освобождението на България от византийско иго Цар Асен ги пренася през 1195 г. в столицата Търново. През 1469 г. мощите на Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир. Според преданието св. Иван Рилски е извършил много чудеса през живота си и след смъртта си.

Чингис Хан (Темюджин), монголски владетел (1155-1227).
Основал през 1206 г. Монголската империя, просъществувала до 1368 г.

папа Павел IV, глава на Римокатолическата църква и духовен водач на всички католици (23 май 1555-18 август 1559) (1476-1559).

Андре-Жак Гарнерен, френски летец - първият парашутист (1769-1823).
Въвежда във френската армия използването на въздушни балони за военни цели. На 22 октомври 1797 г. в небето над Париж извършва скок с парашут от височина 1000 м.

Оноре дьо Балзак, френски писател (1799-1850).
Автор е на цикъл повести и романи под общото заглавие "Човешка комедия" (1831-1847).

Петар Прерадович, хърватски писател (1818-1872).

Уилям Хенри Хъдзън, британски писател и естественик - орнитолог (1841-1922).

Рихард Авенариус, швейцарски философ идеалист (1843-1896).
Един от основоположниците на емпириокритицизма, разработен в началото на 20 век.

Албер Самен, френски поет и писател (1858-1900).

проф. Петър Нойков, български педагог (1868-1921).
От 1 декември 1899 г. е преподавател във Висшето училище в София. През 1905 г. става първият български професор по педагогика. Декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1911-1912; 1914-1915). Автор е на "Учение за активното образование", "Физиологически прояви на половото съзряване у българските ученици и ученички", "Поглед върху развитието на българското образование до Паисия" и др.

Леонард Франк, немски писател (1882-1961).
Автор е на романите "Разбойническата банда" (1914), "Оксенфуртският мъжки квартет" (1927) и др.

Ернст Телман, немски политик (1886-1944).
Участник в Ноемврийската революция в Германия (1918). Председател на Германската комунистическа партия (1925-1933). Депутат в Райхстага (1925-1933). Кандидат-президент на президентските избори през 1925 г. и 1932 г.  Противник на национализма и фашизма. На 3 март 1933 г. е арестуван. През август 1944 г. е прехвърлен в концлагера Бухенвалд (край Ваймар), където е разстрелян на 18 август 1944 г.

Алексей Попов, руски актьор и режисьор (1892-1961).

проф. Саша Попов (Александър Попов), български  диригент и цигулар (1899-1976).
Основател на Академичния симфоничен оркестър (дн. Софийска филхармония) (1928) и е диригент на оркестъра (1928-1936). Бил е преподавател в Музикалната академия. Диригент на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1944). Главен диригент на Софийската филхармония (1945-1956). През 1946 г. съдейства за създаването на Варненския симфоничен оркестър. Създател и ръководител на Държавния симфоничен оркестър в Плевен (1953). Диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1959-1960). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител  на орден "Народна република България" първа степен (1960).

Мара Михайлова (Мара Тонева Бакърджиева), българска журналистка (1901-1989).
Издава със собствени средства и редактира в. "Арда" в Кърджали (9 април 1935-19 май 1936), в. "Тракия" (1941-1944). Основателка на Тракийския женски съюз в България (1933). Първата жена журналистка и изследователка краевед на бита и културата на населението в Източните Родопи. Авторка е на исторически, етнографски и фолклорни изследвания: "Писателите и войната" (1940, второ издание 2000), "Етнографски проучвания на Източните Родопи" (1996), "Виена китка с алтънче. Народни песни от Беломорска Тракия" (1999), "Кърджали" (2000),  "Село Чобанкьой" (2002), "Турски масали", "Спомени за Кърджали" (излязла след смъртта й). Почетен гражданин на Кърджали (25 ноември 2000, посмъртно).

Робърт Флеминг, британски писател (1907-1971).

Жак Румен, хаитянски писател и политик (1907-1944).
През 1934 г. основава Комунистическата партия на Хаити.

подполк. Василий Ефремов, съветски военен летец (1915-1990).
Два пъти Герой на Съветския съюз (1 май 1943; 24 август 1943).

ген.-майор, о. р. Стоян Заимов, български военен деец и дипломат (1916-1994).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Судан (7 ноември 1967-1970), в Индия (1 октомври 1973-22 ноември 1978), в Непал (17 ноември 1973-2 август 1979), в Шри Ланка (3 януари 1974-2 август 1979), в Сингапур (12 март 1975-ноември 1979), в Мароко (30 януари 1979-16 септември 1982) и в Мавритания (9 май 1980-16 септември 1982). Носител на орден "Народна република България" (6 февруари 1976), на орден "Георги Димитров" (февруари 1986).

Милка Пейкова, българска художничка (1919-2016). 
Работила е в областта на приложната графика. Оформителка е на книги и пощенски марки. Работила е като художник в сп. "Жената днес" и сп. "Проблеми на изкуството". Авторка е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето и др. Авторка е на мемоарната книга "Дните предишни" (2011).

Елмър Бърнстейн, американски композитор (1922-2004).
В продължение на повече от 50 години той композира филмова музика. Композирал е музиката към филмите "Десетте божи заповеди", "Великолепната седморка", "Хавай", "Далеч от Рая", "Този див, див запад" и др. Композициите му донасят 14 номинации за наградата "Оскар", от които печели  награда "Оскар" за музиката към филма "Thoroughly Modern Milly" (1967). Композициите му донасят 14 номинации за наградата "Оскар".

Ким Те-чжун, южнокорейски политик (1925-2009).
Президент на Република Корея (25 февруари 1998-19 декември 2002). Носител на  Нобелова награда за мир за 2000 г.

проф. Иван Татаров, български архитект (1926-1998).
Директор на проектантско бюро (1964-1965) и главен архитект (1965-1967) на община в Тунис. Ръководител на катедра "Обществени сгради" във Висшия институт по архитектура и строителство (от 1982). Участвал е в колективи по проектиране на залите "Универсиада" (1959-1960) и "Фестивална" (1967-1968) в София, спортни зали в Перник и Ловеч (1958-1960), Драматичния театър в Търговище (1961) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986) и орден "Народна република България" втора степен (1975).

Иван Манолов, български футболист и треньор (1930-2007).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. Помощник-треньор и треньор на "Локомотив" - Пловдив (1971-1976). Треньор на "Ботев"  - Пловдив (1977-1979).

Петко Томов (Петко Томов Врачев), български журналист и писател (1934-2016).
Работил е като журналист и редактор във в. "Софийска правда", бил е заместник главен редактор на в. "Жар", наблюдател в Българска народна банка, главен редактор на в. "Транспортен глас", главен редактор на в. "Прогрес", в. "Наука и общество",  в. "Феномен", управител на издателска къща "Феномен". Бил е главен редактор на в. "Наука и общество" и на в. "Феномен". Автор е на белетристични и публицистични книги.

Кофи Анан, ганайски политик и дипломат (1938-2018).
Генерален секретар на ООН (1 януари 1997-31 декември 2006). Основател и председател на Управителния съвет на Световния хуманитарен фонд (октомври 2007 -31 декември 2010). Специален пратеник на ООН и Арабската лига за Сирия (24 февруари 2012-31 август 2012). Носител на Нобелова награда за мир (съвместно с ООН) за 2001 г. за принос в осигуряването по-ефективна Организация и по-траен мир в целия свят.

митрополит Амвросий (светско име Александър Александров Парашкевов), български църковен деец (1942-2020).
На 13 август 1983 г. е постриган в монашество с името Амвросий. На 19 октомври 1983 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. Епархийски дякон при Видинската митрополия (1 ноември 1983-1 декември 1984). Служи в Клисурския манастир, като заедно с това обгрижва и богослужебните нужди в различни енории към Берковското архиерейско наместничество (1 декември 1984-3 февруари 1988). От 29 юни 1989 г. е архимандрит.  Игумен на Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча" (3 февруари 1988-1 април 1994). От 3 април 1994 г. е епископ, а от 1 октомври 1998 г. е с титлата Браницки епископ. Викарий на Видинския митрополит Дометиан (юни 1999-1 юли 2004), викарий на Врачанския митрополит Калиник (1 юли 2004-17 януари 2010). Митрополит на Доростолската епархия (17 януари 2010-18 август 2020). Почетен гражданин на Силистра (14 септември 2011). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" първа степен (27 ноември 2012), на орден "Стара планина" първа степен за укрепване на православното духовенство на Света гора и задълбочаване на българо-гръцките отношения (6 ноември 2019).

Бен Крос (ист. Хари Крос), британски актьор (1947-2020).
Участвал е във филмите "Недостижимият мост" (1977), "Огнени колесници" (1981), "Хартиената къща" (1988), "Жива бомба" (1992), "Студена пот" (1993), "Изкачването" (1994), "Пърият рицар" (1995), "Турбилентност" (1997), "Орденът" (2001), "Заклинателят: Началото" (2004), "Механикът" (2005), "Нечестиви малки неща" (2006), "Когато Ницше плака" (2007), "Стар трек" (2009), "Диви и щастливи" (2019), "Останалото е пепел" (2020) и др.
/АЯ, МГ/