site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 август в историята

14 август 2024 г., сряда, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Михей (Предпразненство на Успение Богородично).
   
По света се отбелязва:

Националният празник на Пакистан. Ден на независимостта (1947).

На този ден в България:

1914 - Инж. Георги Бърнев, инж. Васил Кърджиев и адвокатът Демирджиев първи преплуват разстоянието от Галата до Варна (около 4000 метра), с което поставят началото на плувния маратон в България. По-късно от 1939 г. всяка година се организира маратонът Галата - Варна, което е най-старото плувно състезание в България. Единствено през 1944 г. маратонът не се е провеждал.

1945 - Дипломатическите отношения между България и СССР са възстановени.
Установени са на 23 юли 1934 г. на ниво легации. Прекъснати са в края на Втората световна война на 5 септември 1944 г., когато със специална нота съветското правителство отбелязва, че скъсва всякакви отношения с България и заявява, че "не само България се намира в състояние на война със Съветския съюз, но и Съветският съюз отсега нататък се намира в състояние на война с България". Дипломатическите отношения между двете страни са възстановени на 14 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. На 23 октомври 1991 г. Русия се обявява официално за правоприемник на бившия Съветски съюз и подписва с България протокол за установяване на дипломатически отношения с ранг на посолства.

1958 - България установява дипломатически отношения с Ирак.

1963 - В експлоатация е пуснат първият български електронен цифров компютър "Витоша", показан за първи път на българска национална изложба в Москва, СССР, през август 1963 г. Машината разполага с памет от 4096 думи. Ширината на основната конструкция, в която са поставени 200 броя "шасита", е 4 м, а височината - 2 м. Машината е предназначена за математически и научно-технически изчисления. Идейният проект и логическата структура на компютъра са уточнени в края на 1961 г., а настройката му започва през пролетта на 1963 г. Почти всички части са изработени в лабораторията и работилницата на Математическия институт на Българската академия на науките (БАН). Машината е разработена в рамките на първата тема от проекта "Строене на цифрови електронни сметачни машини" с ръководител чл.-кор. Любомир Илиев, главен научен секретар на БАН. В колектива, изработил компютъра, участват доц. Благовест Сендов, Георги Алипиев, Димитър Богданов, Димитър Рачев, Енчо Кърмаков, Илич Юлзари, Иван Станчев, Корил Боянов, Мария Димитрова, Рафи Асланян и Стефан Пешев.

1984 - България установява дипломатически отношения с Малдивската република.

1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за ратифициране на Европейската културна конвенция, подписана в Париж, Франция, на 19 декември 1954 г. Влиза в сила за България от 2 септември 1991 г. Съгласно конвенцията всяка договаряща страна взема необходимите мерки за запазване и насърчаване развитието на нейния национален принос в общото културно наследство на Европа.

2010 - В Созопол в храма "Св. Георги" са положени мощите на св. Йоан Кръстител в реликварий, дарен от министър-председателя Бойко Борисов, и са предадени от министъра без портфейл Божидар Димитров на енорийския свещеник отец Иван в храмаа. Реликварият е изработен от пловдивския майстор Ганчо Ганчев. Мощите на св. Йоан Кръстител са открити при разкопки на 28 юли 2010 г. в олтарната част на най-стария храм на остров Св. Иван край Созопол. Подобен реликварий се намира за първи път по българското Черноморие. Мощехранилницата датира от средата на 5 в. пр. н. е.

2013 - Около 16:30 ч. жп цистерна, превозвала запалими вещества, се възпламенява в петролната база на гара Езерово. По-късно цистерната се взривява, възпламенява се и втора цистерна от композицията, натоварена с газ пропан-бутан. Ранени са 11 души, от които един по-късно умира. На 15 август 2013 г. пожарът е окончателно потушен.

2019 - В Пловдив областният управител на Пловдив Здравко Димитров и изпълнителният директор на израелска фирма Алон Сегеф подписват договор за прединвестиционни проучвания за обект "Водоснабдителна система за водоснабдяване на Пловдив и населени места от област Пловдив от каскада "Доспат - Въча" с оглед оптималното му използване и задоволяване на нуждите от питейна вода в перспектива до 2070 г. 
 
2021 - С водосвет за здраве и просперитет и откриване на изложба на Надежда Тороманова от Копривщица, в Калофер започва двудневният Празник на калоферската дантела. Домакин на събитието е Творческият център на калоферската дантела, който е част от Мемориалния комплекс "Христо Ботев". Повече от 100 години са изминали от появата на калоферската дантела. Дантелите се плетат със совалки на цилиндър и в Западна Европа са известни като "брюкселски". Българката обаче е съумяла да промени и да вкара в нея типично нашенски мотиви - рози, еделвайси, лалета, слънчогледи.

2022 - Автобус със сръбска регистрация се обръща в канавката около 20:30 ч. на 216 км на автомагистрала "Тракия" в посока София. В автобуса са пътували 49 души, повечето от които деца. Няма загинали.
 
На този ден по света:

1457 - Излиза от печат Майнцкият псалтир. Това е първата точно датирана печатна книга. Издадена е в гр. Майнц, Германия, в печатницата на Йохан Фуст и Петер Шофер.

1941 - Подписана е Атлантическата харта, в която се декларират целите на Великобритания и САЩ във Втората световна война (1939-1945) и принципите на следвоенното сътрудничество - важна стъпка за създаването на антихитлеристката коалиция. Хартата е подписана на борда на британския линеен кораб "Принцът на Уелс", на рейд около Нюфаундленд в Атлантическия океан, от министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и от президента на САЩ Франклин Рузвелт. На 24 септември 1941 г. СССР се присъединява към хартата с особено мнение.

1943 - В Квебек, Канада, се провежда т. нар. Квебекска среща между президента на САЩ Франклин Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил. Срещата завършва на 24 август 1943 г. На 19 август е подписано тайно американско-британско споразумение за сътрудничество при създаването на атомна бомба. Срещата е в рамките на Квебекските конференции (1943-1944), проведени по повод откриването на втори фронт по време на Втората световна война (1939-1945).

1947 - Провъзгласена е независимостта на Пакистан. В съответствие с т. нар. план  Маунтбатън, одобрен със закон от Парламента на Великобритания на 18 юли 1947 г., Индия е разделена по религиозен признак на два доминиона - Индия и Пакистан. В новосъздадената държава Пакистан живеят предимно мюсюлмани, като от 25 март 1956 г. името на страната е Ислямска република Пакистан. Независимостта на Индия е провъзгласена на следващия ден - 15 август 1947 г.

1957 - Мароко е провъзгласено за кралство. Султан Мохамед Пети е коронясан за крал. Преди това страната е протекторат на Франция (30 март 1912-2 март 1956).

1992 - Начало на грузинско-абхазкия  въоръжен конфликт с навлизането на войските на Държавния съвет на Грузия на територията на Абхазия.  Целта на правителството на Грузия е да установи контрол над региона и да съхрани целостта на страната, а целта на властите в Абхазия е регионът да получи независимост от Грузия. Въоръжените сили на Грузия окупират цяла Абхазия, включително столицата Сухуми. Въоръженият конфликт завършва на 30 септември 1993 г., когато абхазките войски си връщат контрола над гр. Сухуми, а грузинските войски са принудени да напуснат Абхазия. По време на въоръжения конфликт загиват около 16 000 души (4000 абхазци, 10 000 грузинци и 2000 доброволци от Южна Осетия и републиките от Северен Кавказ). През 1994 г. с посредничеството на ООН и Русия е подписано споразумение за прекратяване на огъня, като в зоната на конфликта са разположени Колективни сили за поддържане на мира на Общността на независимите държави (ОНД).

2003 - Прекъсване на електроснабдяването в редица големи градове по Източното крайбрежие на САЩ и Канада - най-големият срив в електроенергийната система в историята на Северна Америка. Без електричество остават Ню Йорк, Детройт, Торонто и Отава, засегнати са над 50 млн. души в САЩ и Канада, спират повече от 100 електроцентрали, включително 22 атомни реактора в двете страни.  Вероятната причина за най-големия срив в енергийната мрежа на Северна Америка е повредата в три линии за пренос на електроенергия в американския щат Охайо. Електрозахранването в Отава и Торонто изцяло е възстановено на 15 август, а в Ню Йорк - на 16 август.

2005 - Пътнически самолет "Боинг 737" на кипърската авиокомпания "Хелиос Еъруейз" със 121 души на борда (115 пасажери и шестчленен екипаж), изпълняващ полет от Ларнака, Кипър, за Прага, Чехия, се разбива по обед на около 40 км северно от Атина. Няма оцелели. Повечето от жертвите са кипърски гърци. Това е най-голямата самолетна катастрофа в историята на Гърция и Кипър.

2006 - Завършва военната операция на Израел в Ливан под кодовото название "Подходящо възмездие" (12 юли 2006-14 август 2006). На 12 юли 2006 г. въоръжената ливанска групировка "Хизбула" започва операция "Истинска заплаха" срещу Израел. "Хизбула" отвлича двама израелски войници, които иска да размени срещу "затворници и задържани", намиращи се в Израел. В отговор Израел започва широкомащабна операция срещу Ливан под кодовото название "Подходящо възмездие", като налага пълна блокада по суша, въздух и вода на Ливан, бомбардира летища, мостове, пътища и военновъздушни бази. Военните действия продължават до 14 август, когато Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1701 за прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула", която влиза в сила в 5 ч. сутринта по Гринуич. Петседмичните боеве, бомбардировки и ракетен обстрел отнемат живота на близо 1200 души в Ливан, една трета от които деца, и 154 в Израел, разрушават голяма част от инфраструктурата на Ливан и принуждават стотици хиляди жители на Северен Израел да напуснат домовете си.

2008 - Либия и САЩ подписват всеобхватно споразумение за изплащане на обезщетение на близките на загиналите американци и либийци при атентатите през 1988 г. на самолета на "ПанАм" над Локърби в Шотландия и през 1996 г. в дискотеката "Ла Бел" в Берлин, Германия. Споразумението е подписано от помощник-държавния секретар на САЩ за Близкия изток Дейвид Уелч и заместник-министъра на външните работи на Либия Ахмад Фитури. Съгласно споразумението Либия трябва да изплати 536 млн. долара по делото за взривяването на самолета на "ПанАм" над Локърби, Шотландия, при който загиват 270 души, както и 283 млн. долара за семействата на загиналите и ранените при атентата в дискотека "Ла Бел" в Берлин, Германия,  при който загиват трима души, двама от които американци и 229 са ранени. Споразумението предвижда и близките на либийците, загинали при американските въздушни удари на Триполи и Бенгази през 1986 г., също да получат обезщетение. Според Либия тогава загиват най-малко 40 души. Всеобхватното споразумение слага край на юридическата отговорност на Либия по делата, заведени от семействата на загиналите американци.

2013 - При сблъсъци между силите за сигурност и привърженици на сваления президент на Египет Мохамед Морси в градовете Миня, Асют и Кайро са убити 638 души, а 1403 са ранени. С указ на и.д. президента Адли Мансур в страната е въведено извънредно положение на територията на цялата страна за срок от един месец. И. д. вицепрезидентът Мохамед ел Барадеи връчва оставката си на и. д. президента Адли Мансур в знак на несъгласие срещу бруталните мерки на правителството, предприети срещу привържениците на сваления от власт президент Мохамед Морси.

2013 - Организацията "Лекари без граници" се изтегля от Сомалия след 22 години работа там заради нападения над нейни служители. В страната въоръжени групировки и местни власти подкрепят, толерират или опрощават убийства, отвличания и нападения над хуманитарни работници и не се съблюдават хуманитарните принципи.

2014 - Президентът на Гвинея Алфа Конде обявява извънредно положение в страната заради епидемията от ебола. Преди това аналогично решение приемат Либерия, Нигерия и Сиера Леоне. Заради епидемията от хеморагична треска Гвинея Бисау затваря границата си с Гвинея. Световната здравна организация съобщава, че за два дни са регистрирани 56 нови смъртни случая и 128 нови случая на заразяване с вируса в Западна Африка. До момента от епидемията от ебола са умрели 1069 души и 1975 души са заразени.

2015 - На церемония в Хавана, Куба, пред сградата на посолството на САЩ в Куба е издигнато американското знаме - за първи път от 54 години насам. На церемонията присъстват членове на правителствата на САЩ и Куба, депутати в парламентите на двете страни, както и държавният секретар на САЩ Джон Кери. Това е първото посещение на държавен секретар на САЩ в Куба от 1945 г. Флагът е вдигнат от трима морски пехотинци, които го получават от тримата ветерани от Морската пехота на САЩ - Джеймс Трейси, Франсис "Майк" Ист и Лари Морис - същите, които на 4 януари 1961 г. са свалили знамето пред американската мисия в Куба.

2018 - В Генуа, област Лигурия, Италия, в 11:30 ч. се срутва 200-метров участък от моста "Моранди" на автомагистрала А10, свързваща Генуа с Южна Франция. Мостът, наричан от местните жители "Бруклин бридж", е част от шосето Милано-Генуа и свързва Генуа с Франция. Той е висок 90 м и дълъг малко повече от километър, като най-дългата отсечка между две подпори е 200 м. Мостът е открит за движение през 1967 г, а през 2016 г. е ремонтиран. В момента на срутването на пътя са се намирали около 30 коли и между 5 и 10 камиона, които падат от височина 50 м върху два склада, железопътна линия и река. Загиват 43 души, 16 са ранени. Причина за рухването на моста е неустойчивост на конструкцията. Орператор на моста е  компанията "Аутостраде пер л'Италия", която в комюнике съобщава, че е провеждала редовни, детайлни проверки на структурата преди трагедията и те са показали удовлетворяващи резултати.

2019 - В столицата Бразилия около 100 000 жени от селски райони участват в традиционното "Шествие на маргаритките", което през 2019 г. се превръща в протест срещу президента Жаир Болсонаро. Жените протестират срещу правителствената политика за разширяване на употребата на пестициди и обявеното от Жаир Болсонаро намерение да разреши експлоатацията на мини в туземни територии и защитени зони. Шествието се провежда на всеки четири години в защита на селяните и на правата на жените.

2020 - Европейската комисия и ЮНЕСКО разпространяват наръчник за изобличаване и противодействие на т. нар. конспиративни теории. Двете организации препоръчват да се проверява дали подобни твърдения са изразени от действителен специалист или от самозван експерт, несвързан с авторитетна организация, с отнета или с несъществуваща акредитация. Препоръчва се да се подхожда със съмнение към твърдения с неясен източник или когато проверка на фактите ги опровергава. Ако конспиративна теория се срещне в медии, препоръката е да се съобщи на редакцията и на институция, свързана с наблюдение на медийното съдържание. Препоръката към журналистите е, когато отразяват теория на конспирацията в текстовете си да се придържат към достоверните факти, както и да обясняват какво в конспиративните теории е подвеждащо.

2021 - В западната част на Хаити е регистрирано земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 8 км от гр. Пети Тру дьо Нип, на 125 км западно от столицата Порт-о-Пренс, и на дълбочина от 10 км. Загиват 2207 души, 344 души се водят за изчезнали. В резултат на земетресението са пострадали над 12 000 души, а повече от
52 000 сгради са разрушени.

Родени на този ден българи:

Рафаил Попов, историк, археолог, палеонтолог и спелеолог (1876-1940).
Един от основателите на Българското археологическо дружество (1902) и на Археологическия музей в Шумен (1903). Първи уредник на Археологическия музей в Шумен. Основател и уредник на Праисторическия отдел на Народния археологически музей (1911-1929) и директор на музея (1929). Един от основателите на Българския археологически институт (1920) и негов секретар (1920-1939). Преподавател по праистория при "Катедрата по обща география и етнография" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1940). Дописен член на Българската академия на науките (1937). Открива Чаталарския надпис (1906), проучва пещерите около Търново (1906), Коджадерменската могила край Шумен (1914) и др. Съавтор (заедно с Никола Мушмов) на първия "Водач на Народния музей в София" (1923) и на "Ръководство за събиране на старини и монети" (1922). Автор е на "Принос към предисторията на България" (1904), "Материали за предисторията на България" (1920), "Предисторическият човек през старата каменна епоха" (1920) "Култура и живот на предисторическия човек в България" (2 части, 1928, 1930) и др.

Тодор Хаджиев, оперен диригент, композитор и пианист (1881-1956).
Капелмайстор на Първи конен полк (1905-1909). Диригент на Българската оперна дружба (1909-1924). Капелмайстор на Гвардейския оркестър (1923-1926). Диригент и главен диригент на Софийската народна опера (1927-1932). Основава подвижна народна опера (1935). Бил е диригент на хора при дружество "Славянска беседа" и на Симфоничния оркестър на Българската народна филхармония. Ръководител на мъжкия хор "Кавал" (1936-1937). Автор е на солови и хорови песни, маршове за духов оркестър, пиеси за пиано, оперети и др.

Милко Балев, политик и журналист (1920-2002).
Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (17 юли 1979-16 ноември 1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (2 март 1982-16 ноември 1989). Началник на кабинета на председателя на Държавния съвет на Народна република България (1976-март 1986). Член на Държавния съвет (3 януари 1984-17 ноември 1989). Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Носител на орден "Георги Димитров" (август 1970), орден "Народна република България" (1959). На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Милко Балев е осъден на 2 години лишаване от свобода по Дело номер 1 с обвинение за получаване без правно основание от различни издателства на 39 392 лв. На 18 януари 1994 г. присъдата е променена на 1 година и 6 месеца условно. На 9 февруари 1996 г. решението на втората и присъдата на първата инстанция са отменени от Наказателната колегия на Върховния съд и Милко Балев е оправдан.

проф. Секул Крумов (Секул Крумов Марков), скулптор и педагог (1922-2003).
Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (юни 1968-юли 1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976) и 8-ото Народно събрание (1981-1986). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1976).

Недялко Донски, спортен деец (1927-2012).
Ръководител на дружеството за физкултура и спорт "Академик", София (1952-1959). Заместник-председател на Българската футболна федерация (1959-1962) и неин председател (1962-1970). Основател (1971) и главен редактор на в. "Старт" (1971-1991).

Иван Вълев, композитор, диригент и педагог (1928-2010).
Работил е като гимназиален учител, директор на детската музикална школа, диригент на смесен хор, симфоничен оркестър и оперета в Луковит (1952-1960), преподавател по солфеж в Плевен (1960-1961). Над 30 години е главен художествен ръководител и диригент на хора "Северняшки ансамбъл". Автор е на песни за народен хор, за хор и оркестър, за женски, мъжки и смесени академични хорове; пиеси и аранжименти за духов оркестър; музика за танцови постановки; за хор и симфоничен оркестър и др. Почетен гражданин на Плевен (1998).

Павел Владимиров, футболист и треньор (1934-1997).
През футболната си кариера е играл за  "Миньор" (Перник)  и  ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.  Бил е треньор на "Миньор" (Перник), "Марек" (Дупница), "Светкавица" (Търговище) и  "Хебър" (Пазарджик).

проф. Валентин Старчев, скулптор и педагог (1935).
Работи в много жанрове на изобразителното изкуство, но най-вече в областта на монументалната пластика, кавалентната скулптура, малка пластика, медалиерно изкуство - ордени и монети и др. Секретар на Съюза на българските художници (22 юни 1979-28 юни 1985) и негов заместник-председател (28 юни 1985-април 1989). От 1964 г. е преподавател в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на монумента "1300 години България" пред НДК, на паметника "Пегас" в памет на загиналите български писатели пред Съюза на българските писатели в София, на паметника на капитан Петко войвода в Алеята на гарибалдийците в Рим, Италия, и др. Удостоен със званията "Заслужил художник" (1977) и "Народен художник" (1986). Лауреат на Димитровска награда (1980). Носител на златното отличие "Медуза Ауреа" за 1979-1980 г. на международния конкурс на Италианската академия за съвременно изкуство в Рим (1980) за творбата си "Пиета", на Наградата на Съюза на българските художници за 1981 г. (27 февруари 1982). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985) и на наградата "Златен век" на Министерство на културата (30 октомври 2015).

Иван Попйорданов, киноинженер и продуцент (1938).
Директор на Студия за игрални филми "Бояна" (1972-1979). Заместник главен директор на Творческо стопанско обединение "Българска кинематография" (от 1980). Директор на Българския културен център в Прага (1984-1988). Заместник генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) (1990-1991) и изпълнителен директор на БНТ (1992-1993). Заместник-министър на културата (17 февруари-21 май 1997). Генерален директор на БНТ (19 януари-13 ноември 1998). И.д. директор на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (19 октомври 2009-1 септември 2012). Преподавател в Нов български университет в София. Продуцент на телевизионното предаване "Клуб НЛО" на БНТ. Под негово ръководство са реализирани над 150 филма. Автор е на многобройни публикации в специализирания печат по проблемите на филмопроизводството и масмедиите.  Автор е на книгите "Кадър по кадър" и "Писма до сина ми Чочо". Носител званието "Заслужил деятел на културата", на орден "Кирил и Методий" първа степен (1975).

Тома Спространов, музиковед, радио и телевизионен водещ (1941).
Музикален редактор и водещ на предавания по Радио Пловдив и Програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР). Създател на предаването "Любопитно петолиние" по Радио Пловдив и негов водещ 57 години (1 януари 1967-31 декември 2023) и негов водещ повече от 50 години, както и на предаването "Пулсиращи ноти" (4 януари 1979) по програма "Хоризонт" на БНР.

Благодарение на Тома Спространов в България за първи път звучи музиката на групите "Бийтълс", "Ролинг Стоунс", "Шадоуз" и пеят световни знаменитости като Тина Търнър Рей Чарлз, Джеймс Браун и др.  През 90-те години на 20 век работи в предаването  "Мега час" на българската редакция на "Би Би Си".  Бил е водещ на телевизионните предавания "Томи представя" по "Евроком България", "Рок & Хеви с Тома Спространов" по Военния телевизионен канал и "Хавата на Томата" по Пловдивската обществена телевизия "Тракия". Преподавател по история на поп музиката и джаза в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ). Носител на Почетния знак на град Пловдив (2006). Носител на наградата на БНР "Сирак Скитник" за заслуги в областта на музикалното радиотворчество (25 януари 2007) и на Голямата награда "Сирак Скитник" за принос за развитие на радиото (25 януари 2017), на награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Златна лира" (8 ноември 2007), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016).

акад. Атанас Атанасов, учен агроном (1943).
Завеждащ лаборатория в Института по захарно цвекло в Шумен (1967-1974). Ръководител на група по клетъчна генетика в Института по генетика при Българската академия на науките (1974-1985). Директор на "АгроБиоИнститут" (1985-2009). Основател, съуправител и управител на Съвместния геномен център, създаден през 2007 г. като дружество с ограничена отговорност между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Селскостопанската академия. Той работи върху развитието на генетичните биотехнологии в България. Създава метод за "инвитро" отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. За пръв път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от прашници. Въвежда гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес. Създава нови сортове и селекционни линии. Преподавател в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Аграрния университет в Пловдив и Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Научните му трудове са публикувани в над 170 престижни български и чуждестранни списания. Член-кореспондент (1997) и академик (2003) на Българската академия на науките, на академиите на селскостопанските науки на Украйна и Русия, почетен доктор на Университета по земеделие и ветеринарна медицина в Клуж-Напока, Румъния, и на Академията на селскостопанските и горските науки на Румъния.

Борис Христов, поет, писател и сценарист (1945).
Работил е като учител в Перник през 1971-1972 г., като журналист и редактор в Студия за игрални филми до 1981 г., в литературния алманах "Струма" и сп. "Феникс". Дебютът му в литературата е през 1975 г., когато с още двама автори е включен в сборника "Трима млади поети". Първата му самостоятелна стихосбирка е "Вечерен тромпет" (1977), която има и второ издание през 1979 г. в тираж от 3200 бройки, нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. Автор е на стихосбирките "Честен кръст" (1982), "Крилете на вестителя" (1991), "Думи върху други думи" (1992), "Вечерен тромпет. Честен кръст" (2000), "Поезия" (2004), на романа "Бащата на яйцето" (1987), по който Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите "Сляпото куче. Долината на обувките" (1990) и "Смъртни петна" (1991), на книгите с тристишия "Думи и графити" (1991), "Черни букви върху черен лист" (1997), на митографиите "Каменна книга" (2006), "Книга на мълчанието" (2008), "Книга от заглавия" (2008), "Камък и слово" (2015), на "Спомени за хора, камъни и риби" и "Стълб от прах. Избрано" (2015). Съставител на антологиите "Българска лирика", "Българска народна лирика" (1994), "Български разкази", "Народни устни писмена" (1995), "От изгрев солнце до заник" (1997) и на смятания за мистификация през 19-и век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник "Веда Словена" (1997), „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020), „Иван Вазов, Лирика“ (2020), „П.К. Яворов, Лирика" (2023) и др. Автор е на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми, сред които "Корабът" (1980), "Смъртта на заека" (1982), "Сънувам музика" (1983), "Лабиринти"(1984), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Носител на Голямата награда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за литература (2000) и на Голямата награда на Литературен клуб "Перото" (6 ноември 2015), на Националната Вазова награда за 2020 година на община Сопот и Министерство на културата (юли 2020). През 2010 г. Борис Христов отказва да получи орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен, за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. В открито писмо до Министерския съвет,  той посочва, че предложението на правителството за удостояването му с високо държавно отличие противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България, да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.

Ясен Пенчев, психолог и политик (1955-2007).
Работил е в Градския и Окръжния комитет на ДКМС в Добрич и в Окръжния комитет на БКП. По-късно е работил в Областна управа на Варна. Бил е заместник-кмет по духовното развитие в Добрич. Няколко мандата е общински съветник в Добрич.  Бил е председател на Областния и Общински съвет на Българската социалистическа партия в Добрич и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, както и председател на Комисията по организационни въпроси във ВС на БСП.  Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-11 декември 2007).

Ивайло Андонов, футболист и треньор (1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Албасете" (Испания), "Арминия Билефелд" (Германия), "Локомотив" (София), "Унион Берлин" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Валентин Дъртилов, футболист (1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Пирин" (Благоевград), "Левски" (София), "Кайзериспор" (Турция), "Кремиковци" (София), "Искър" (София) и "Хебър" (Пазарджик). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Тенчо Банев, баскетболист (1980).

На този ден са родени и:

Ханс Кристиан Йорстед, датски физик и химик (1777-1851).

Ърнест Ситън, канадски писател и художник анималист (1860-1946).

Джон Голсуърти, британски писател (1867-1933).
Автор е на пиесите "Сребърната кутия" (1906), "Борба" (1909), "Справедливост" (1910), на романите "Собственикът" (1906), "В съда" (1920), "Дава се под наем" (1921) публикувани заедно под общото заглавие "Сага за Форсайтови" (1922). Творчеството му включва и много разказа, поезия, есета. Поради прецизния анализ на психиката и поведението на хората на собствеността и подробното представяне на условията на техния живот някои критици определят творческия метод на Джон Голсуърти като "социологически реализъм". Носител на Нобелова награда за литература за 1932 г. за забележителното му повествователно изкуство, достигнало най-ярката си форма в "Сага за Форсайтови".

Жорж дьо Режибюс, швейцарски атлет и педагог (1867-1927).
Преподавател във Варненската мъжка гимназия (13 май 1894-12 юли 1896), където пръв въвежда като извънкласно занимание непознатата дотогава футболна игра с побългареното й име "ритнитоп". Той донася първата футболна топка в България (1894).

Леополд Нич, австрийски футболист и треньор (1897-1977).
Той е първият треньор на българския национален отбор по футбол. Назначен е през 1924 г., а отборът е сформиран на 17 декември 1923 г. от Българската национална спортна федерация (БНСФ) (дн. Български футболен съюз).

Франц Конвични, немски диригент (1901-1962).

Джорджо Стрелер, италиански режисьор (1921-1997).
Създател (14 май 1947) и директор на "Пиколо театро" в Милано.
 
Диодорос Първи (светско име Дамянос Кариварис), гръцки патриарх (1923-2000).
Патриарх на Ерусалим и на цяла Палестина (глава на гръцката православна църква в Ерусалим) (1 март 1981-19 декември 2000).

Лина Вертмюлер, италианска режисьорка от швейцарски произход (1928-2021).
Кариерата й започва като помощник-режисьор на Федерико Фелини във филмите му "Сладък живот" и "Осем и половина". През 1963 г. тя заснема първия си пълнометражен филм "Базилиски". Следват филмите  "Обидената Мими" (1972),  "Филм за любов и анархия" (1973) и др. Тя е първата жена, номинирана за американската награда "Оскар" за най-добър режисьор през 1976 г., за филма "Седемте хубавици" (1975). Носителка на почетна награда "Оскар" за цялостно творчество (2019).

проф. Рихард Ернст, швейцарски физик и химик (1933-2021).
Носител на Нобелова награда за химия за 1991 г. за неговия принос в развитието на методологията на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) - спектроскопията с висока разделителна способност.

Беата Тишкевич, полска актриса (1938).
Участвала е във филмите "Самсон" (1961), "Първият ден на свободата" (1964), "Ръкопис, намерен в Сарагоса" (1964), "Пепел" (1965), "Залог, по-голям от живота" (1967), "Кукла" (1968), "Всичко за продан" (1968), "Дворянско гнездо" (1969), "Голямата любов на Балзак" (1973), "Контракт" (1980), "Сексмисия" (1983), "Ва-банк-2" (1984), "Кингсайз" (1987), "Двама" (1988), "Наследството на Гулденбург" (1988/1989), "ВИП" (1991), "Докосване с ръка" (1992), "Прекрасната непозната" (1993), "Немци" (1996) и др.

Вим Вендерс (ист. име Ернст Вилхелм Вендерс), немски режисьор, продуцент и фотограф (1945).
Вим Вендерс следва медицина, философия и социология, прави опити в живописта и музиката, преди да се насочи към киното. През 1970 г. завършва Висшето училище за кино в Мюнхен. Дебютът му в киното е с филма "Страхът" (1972). Режисьор е на филмите "Алис в градовете"(1973), "Американският приятел" (1977), "Състоянието на нещата" (1982), "Париж, щата Тексас" (1984), "Крилете на желанието" (1987), "Небето над Берлин" (1987),"До края на света" (1991), "Толкова далеч, толкова близо" (1993), "Лисабонска история" (1994), "Отвъд облаците" (1995), "Буена виста соушъл клъб" (1999), "Ода за Кьолн" (2002), "Душата на човек" (2003), "Обетована земя" (2004), "Снимки в Палермо" (2008), документалните филми "Пина" (2011) и "Солта на земята" (портрет на фотографа Сабастиао Салгадо), "Всичко ще бъде наред" (2015)  и др. Автор е на книгите "Логиката на образите" и "Усещане за място" (2005). Вим Вендерс е и сред основателите на Европейската филмова академия през 1988 г., на която е президент. Носител на награда "Златен лъв" - Венеция, Италия (1982).

Даниел Стийл, американска писателка (1947).
Авторка е на повече от 80 любовни романа, преведени на 38 езика и издадени в над 47 страни. Сред тях са "Сезон на страстта" (1980), "Семеен албум" (1985), "Тайни" (1985), "Зоя" (1988), "Звезда" (1989) "Ударите на сърцето" (1991), "Тиха чест" (1996), "Без драскотина" (2000), "Имението" (2002), "Дар" (2003) и др.

Мортен Олсен, датски футболист и треньор (1949).

Меджик Джонсън (ист. име Ървин Джонсън), американски баскетболист (1959).
Прякорът си Меджик получава, когато е на 15 години от спортен журналист, който е впечатлен от играта му. За 12 години в НБА Меджик Джонсън има общо 5 титли (1980, 1982, 1985, 1987 и 1988) и още 4 загубени финала. Избран е три пъти за MVP (най-полезен играч) на редовния сезон (1987, 1989 и 1990), както и три пъти за МVР във финалите (1980, 1982 и 1987). Има 12 участия в Мача на звездите, като два пъти  е избран и за МVР в тези срещи (1990 и 1992). Попада 9 пъти в първия отбор на баскетболната лига. През 1992 г. в Барселона, Испания, печели и олимпийския златен медал в баскетбола с отбора на САЩ, известен още като "Отбора мечта". Прекратява спортната си кариера през 1991 г., когато признава, че е носител на вируса ХИВ. Меджик Джонсън създава фондация на негово име, която финансира образователни програми в САЩ за ХИВ. През 2002 г. е приет и в Залата на славата на баскетбола.

Сара Брайтман, британска певица (1960).

Фреди Ринкон, колумбийски футболист (1966-2022).

Холи Бери (Холи Мария Бери), американска актриса (1968).
Първата афроамериканка, удостоена с награда "Оскар" за ролята си във филма "Балът на чудовищата" през 2002 г.

Джорджо Киелини, италиански футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Габриела Сабо, унгарска състезателка по кану-каяк (1986).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2012 г. в Лондон, Великобритания, и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, когато печели два златни медала. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 2008 г. в Пекин, Китай. От световни първенства печели девет златни, един сребърен и един бронзов медал. От европейски първенства печели три златни и два сребърни медала. Печели златен медал от първите Европейски игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан.

Това е денят на смъртта на:

Йохан Фридрих Хербарт, немски философ и педагог (1776-1841).
Представител на асоциативната психология. Основа на педагогическата система в трудовете му е обучението (1802-1809), което според него винаги минава през 4 формални степени: ясност, асоциация, систематизиране и методически наказания (основа на дисциплината). 

Спиридон Палаузов, български историк от руски произход, възрожденски обществен деец, медиевист (1818-1872).
В периода на Кримската война (1853-1856) е командирован към руския Генерален щаб като специалист по българските въпроси. Участва в изготвянето на план за освобождението на България с помощта на руските войски и развива голяма дейност по набирането на български доброволци за участие във войната. Председател е на специална комисия, която организира масовото преселване на български бежанци в Русия по време на оттеглянето на руските войски (1854). Основоположник е на модерната българска медиевистика. Автор е на повече от 15 научни труда, отнасящи се до историята на България, сред които: "Векът на българския цар Симеон" (1852), "Синодикът на цар Борис. Ръкопис от XтV век" (1855), "Уния в царуването на Йоанна т Асеня" (1858), "Разпространение на християнството в България" (1870) и др.

Пол Сабатие, френски химик (1854-1941).
Носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. за неговия метод за хидрогениране на органични съединения в присъствие на фино раздробени метали, с което допринася за развитието на органичната химия.  Той си поделя наградата с френския химик Виктор Гриняр, който я получава за откриването на т.нар. Гриняров реактив, който през последните години дава голям тласък за развитието на органичната химия.

Костадин Байкушев, български лесовъд (1867-1932).
Пионер в организирането на горското дело в България, дългогодишен ръководител на българското горско дело и участник в изготвянето на законодателството в тази област. Основател на Службата по укрепване и залесяване. През 1897 г. пръв открива и описва вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин на надморска височина 1930 м, наречена в негова чест Байкушева мура. С помощта на тръбна сонда "Преслер" той изчислява, че иглолистното дърво е на 1200 години - с диаметър 2,60 метра и височина от 22 метра. След проверка на специалисти от Министерството  на земеделието и държавните имоти на 23 юли 1940 г. е издадено Постановление 14 282 за обявяването на Байкушевата мура за "природен паметник и строго охранителен периметър на площ до 100 дка около същото дърво". Автор е на книгите "Лесовъдство", "Нашите гори", "Татарпазарджишкия  окръг в горско отношение" и др.

Исак Бродски, съветски художник - живописец и график (1884-1939).

Стефан Танев, български журналист (1988-1950).
Главен редактор на в. "Утро" от първия до последния му брой (1 февруари 1911-8 септември 1944). След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор като "вестникарски магнат на жълтия печат". Той умира през 1950 г. в Сливенския затвор при неизяснени обстоятелства. През 2002 г. Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" учредява стипендия за студенти на негово име.

Карл Бьом, австрийски диригент (1894-1981).
Ръководител на Дрезденската опера (1934-1942). Директор на Виенската опера (1943-1944; 1954-1956).

Джон Пристли, британски писател (1894-1984).
Автор е на романите "Добри другари" (1929), "Улица на ангелите" (1939) и др.

Енцо Ферари, италиански автомобилен конструктор (1898-1988).
Основател  на компанията "Ферари" (1939) и на едноименния отбор във "Формула 1". Първият състезателен автомобил, изцяло проектиран от него, е произведен през 1937 г. за компанията "Алфа Ромео". Първият автомобил на компанията "Ферари" е произведен през 1946 г. В негова чест, пистата "Имола" в Италия, на която се провежда състезанието за Голямата награда на Сан Марино, е наречана "Енцо и Дино Ферари".

Бертолд Брехт, немски поет, драматург и режисьор (1898-1956).
Автор е на пиесите "Ваал" (1918), "Барабани в нощта" (1922), "В джунглите на градовете" (1921-1924), "Животът на Галилей" (1938), "Майка Кураж и нейните деца" (1939), "Добрият човек от Сечуан" (1938-1940), "Свендборгски стихотворения" (1939), на сборниците "Сто стихотворения" (1951), "Буковски елегии" (1953) и др. Основател на театъра "Берлинер ансамбъл" (1949) в Берлин, ГДР. Носител на национална награда на ГДР - I степен (1951). Носител на Сталинска награда за мир (1954).

Мара Тасева, деец на Българската комуниститеческа партия (1900-1942).
Първата жена в България, обесена за политическа дейност. Работи като текстилна работничка във Варна. През 1920 г. става член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), а от 1928 г. член на Българската комунистическа партия (БКП). През 1934 г. е арестувана за комунистическа дейност, а през 1935 г. е осъдена на 5 години затвор. Излежава присъдата във Варна. След амнистия е освободена през 1938 г. От м. април 1939 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в гр. Попово. Ръководи Соболевата акция (1940-1941) в Поповско. На 31 май 1942 г. е арестувана и на 12 август с. г. е осъдена на смърт от Военнополевия съд в Шумен. Обесена е на 14 август 1942 г.

Фредерик Жолио-Кюри, френски учен физик и общественик (1900-1958).
Първи върховен комисар в Комисариата по атомна енергия (1946-1950), който ръководи екипа по създаването на първия френски ядрен реактор. Първи председател на Световния съвет на мира (1950-1958). Заедно със съпругата си Ирен Кюри е носител на Нобелова награда за химия за 1935 г. за получаването на нови радиоактивни елементи.

Александър Лурия, съветски психолог (1902-1977).
Един от основателите на невропсихилогията.

Елиас Канети, австрийски писател от български произход (1905-1994).
Роден е в Русе, като семейството му живее в града до 1911 г. Сред основните теми в творчеството му са проблемите на властта, масовите движения, смъртта. Автор е на пиесите "Сватба" (1932), "Комедия на суетата" (1934), романа "Заслепението" (1935), философския труд "Маси и власт" (1960), записките "Провинцията на човека" (1973), есеистичния сборник "Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото (1980), "Игра с очи" (1985), записките "Тайното сърце на часовника" (1987) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1981 г. за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила. През 1992 г. в чест на писателя в родния му град Русе е учредено международното дружество "Елиас Канети". През 2005 г. в Русе е учредена и националната литературна награда "Елиас Канети".

Вано Мурадели, съветски композитор (1908-1970).
Музикален ръководител на Театъра на трудовата младеж и на Театъра "Константин Марджанишвили" в Тбилиси (1931-1934). Ръководил е Музикалния фонд на СССР към Съюза на композиторите на СССР (1939-1948). Художествен ръководител на Централния ансамбъл на Военноморския флот на СССР (1942-1944). Автор е на кантатите "Кантата за Сталин" (1939), "Пътят на победата" (1950), "Химн на Москва" (1949), на оперите "Велика дружба" (1947), "Октомври" (1964) и др. Народен артист на РСФСР (1957). Народен артист на СССР (1968).

проф. Димитър Яранов, български географ и геолог (1909-1962).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1936-1946). Чете лекции в Сорбоната в Париж, Франция (1937) и Скопие, Македония (1946-1948), води курс в Берлинския университет, Германия (1942) и др. Участва в няколко експедиции - в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и др. Културно аташе на България в Германия (1942-1944). Главен геолог в Хидроенергопроект (1949-1959), където ръководи проучвания свързани с хидроенергийното строителство през този период, включително най-големите български язовири "Искър", "Кърджали", "Пасарел", каскадата "Белмекен-Сестрима" и други (1948-1959). От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител е на секция "Тектоника" и Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геологични и минни проучвания (1960-1962). Автор е на трудовете "Морфологията на задбалканските котловини" (на немски език, 1935), "Средиземноморските земи" (2 ч, 1939-1940), "Тектониката на България" (1960) и др.

Борислав Габровски, български футболист (1910-1977).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Шипка" (София), "АС`23" (София), "Левски" (София), и "Левски" (Русе). За националния отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязан 1 гол.

Чеслав Милош, полски поет, писател и  литературен историк (1911-2004).
Автор е на стихосбирките "Поема за застиналото време" (1933) и "Три зими" (1936), сборниците "Спасение" (1945), "Дневна светлина" (1953), "Поетически трактат" (1957), На брега на реката" (1994), "То" (2000) и други, автобиографичният роман "Долината на Иса" (1958), "Континенти" (1958), "Родната Европа" (1959), "Човек сред скорпионите. Студия за Станислав Бжозовски" (1962), "Видения над залива Сан Франциско" (1969), "Земята Улро" (1977), "Градината на науките" (1979), "Свидетелството на поезията" (1983), "Метафизична пауза" (1989), "Годината на ловеца" (1991). Автор е на "История на полската литература" (1969), както и на многобройни преводи, между които библейската "Книга на Псалмите" (1979) и др. Носител на Нобеловата награда за литература за 1980 г. за безкомпромисната яснота, с която дава израз на застрашеното положение на човека в един свят на остри конфликти.

проф. Тихон Хренников, съветски композитор (1913-2007).
Първата си опера "В бурята" написва през 1939 г. Създал е 8 опери, сред които "Майка" и "Момчето великан", 5 балета, сред които "Хусарска балада", 3 симфонии, 8 инструментални концерта. Автор е на музика към спектакли и филми. От 1966 г. е преподавател в Московската държавна консерватория "П. И. Чайковски" и председател на организационния комитет на международния конкурс "П. И. Чайковски", както и председател на Конкурса за млади композитори в Русия. Народен артист на СССР (1963), Герой на социалистическия труд (1973).

Светозар Русаков, съветски художник аниматор (1923-2006).
Художник-постановчик в "Союзмултфилм" (1956-1986). Един от създателите на сериите на анимационната поредица "Ну, погоди!" (1969-1974, 1976-1980, 1984-1986). Носител на Държавната награда на СССР за участието му в работата на над 16 от сериите на "Ну, погоди!" (1986). Сред останалите му известни анимации са "Шайба, Шайба!" (1964), "Приказка за Емеля" (1938), "Приключенията на Буратино" (1959). Участвал е в създаването на около 50 анимационни филма.

Светозар Глигорич, сръбски шахматист (1923-2012).
Един от най-добрите шахматисти в света. Печели първата си титла на 15-годишна възраст. След като през 1947 г. печели международния турнир във Варшава, Полша, Светозар Глигорич 12 пъти е шампион на Югославия и участва в 15 Олимпиади по шахмат.

проф. Илия Конев, български филолог и политик (1928-2009).
Работил е в Института за литература при Българската академия на науките (БАН) (1954-1989) и в Института по Балканистика при БАН (1964-1968). Ректор на Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" в Благоевград (1989-1991). Основател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации към ЮЗУ (1990) и негов председател. Съосновател и първи ректор на Славянския университет (26 януари 1994-12 ноември 1996). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Министър на науката и висшето образование (20 септември-20 декември 1990). Автор e на 17 монографии и на над 600 научни публикации в областта на сравнителното литературознание, балканистиката, славистиката и историята на културата.

Хелмут Ран, немски футболист (1929-2003).
Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария, с националния отбор по футбол. Във финала между ФРГ и Унгария Ран отбелязва 2 гола, включително и победния гол (мачът завършва 3:2).

Игор Ойстрах, руски цигулар, диригент и педагог (1931-2021).
От 1958 г. е солист на  Московската филхармония, а от 1965 г. -  преподавател в Московската консерватория. През 1968 г. дебютира като диригент. Изнася  концерти по цял свят. От 1996 г. до 2010 г. Игор Ойстрах преподава в Брюкселската консерватория.

Атанас Яранов (псевд. Шаро), български художник живописец (1940-1988).
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументална живопис (мозайка, сграфито). Носител на награда от Втората национална младежка изложба в София (1978), на награда от Третата национална младежка изложба в София (1979), на награда на Съюза на българските художници "Владимир Димитров-Майстора" (1982), на награда за живопис "Захари Зограф" (1985).

Едуард Успенски, руски детски писател, поет и сценарист (1937-2018).
Автор е на стихосбирката "Смешното слонче" (1965), повестта "Крокодилът Гена и неговите приятели" (1966), приказната повест "Чичо Фьодор, кучето и котаракът" и др. По сценарии и произведения на Едуард Успенски са заснети над 60 анимационни филма, сред които "Тримата от Простоквашино", "Крокодилът Гена", "Чебурашка и крокодилът Гена" и др.

Атанас Яранов (псевд. Шаро), български художник  живописец (1940-1988).
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументална живопис (мозайка, сграфито). Носител на награда от Втората национална младежка изложба в София (1978), на награда от Третата национална младежка изложба в София (1979), на награда на Съюза на българските художници "Владимир Димитров-Майстора" (1982), на награда за живопис "Захари Зограф" (1985).

Лотар Емерих, немски футболист (1941-2003).

Бруно Кърби, американски комедиен актьор (1949-2006).
Участвал е във филмите "Кръстникът" (1974), "Граница" (1980), "Добро утро, Виетнам" (1987), "Когато Хари срещна Сали" (1989), "Ние не сме ангели" (1989), "Дони Браско" (1997) и др.

Ракеш Джунджунвала, индийски предприемач и борсов инвеститор, известен като "индийския Уорън Бъфет" (1960-2022).
Основател на компанията за борсова търговия "Ар Ей Ар И ентърпрайсис" (1992). Инвестирал е в редица компании, управлявани от индийския конгломерат "Тата груп", включително в "Тата моторс", "Титан", "Тата къмюникейшънс", "Индиън хотелс", в  застрахователното дружество "Стар хелт" и др. За 2021 година той заема 36-о място в списъка на сп. "Форбс" на най-богатите индийци, като състоянието му се оценява на 6 млрд. долара.  Съосновател на нискотарифната индийска авиокомпания "Асака еър" (2021). 
/АЯ, МГ/