site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 август в историята

7 август 2024 г., сряда, 32-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчк Дометий. Св. прпмчца Потамия чудотворица.

По света се отбелязва:

Националният празник на Кот д'Ивоар. Ден на независимостта (1960).

На този ден в България:

1865 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Время" - орган на Консервативната партия. Редактор и собственик на седмичника е просветният и църковен деец Тодор Бурмов. Последният брой на вестника излиза на  14 януари 1867 г.

1884 - Първо Главно събрание на Българското книжовно дружество (БКД), свикано след освобождението на България от османско иго (1878). Приет е нов Устав на дружеството. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за естествени науки и медицина и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран  проф. Марин Дринов.  В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I. Българското книжовно дружество е създадено в Браила, Румъния, на Общо събрание, свикано от 26 до 30 септември 1869 г. През 1878 г. дружеството взима решение за преместване на седалището в София. На 6 март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките (БАН).

1887 - Руското правителство уведомява с нота европейските сили, че смята избора на Фердинанд I за български княз за незаконен и иска от тях да откажат да го признаят. Фердинанд I е избран за български княз на 25 юни 1887 г. и полага клетва на 2 август 1887 г. Първоначално изборът му не е признат от Русия и другите Велики сили. България приема условието на руския император Николай Втори, престолонаследникът на княз Фердинанд I - Борис, да премине от католическа в източноправославната вяра. След покръстването му на 2 февруари 1896 г., двете страни възстановяват дипломатическите си отношения и Русия признава Фердинанд I за княз на България. По-късно той е признат и от европейските държави.

1950 - С Указ 382/7 август 1950 г. на Президиума на Народното събрание Агрономо-лесовъдният факултет към Държавния университет в гр. Пловдив (създаден с Наредба-закон, приета с ПМС 3/31 юли 1945 г. и одобрена с Указ 180/4 август 1945 г. на регентите на България) се обособява като самостоятелно учебно заведение - Висш селскостопански институт с три факултета - Агрономически, Лозаро-градинарски и Земеделско-технологически. От 1 април 1951 г. институтът приема името на Васил Коларов. С Указ 230/10 юни 1953 г. Висшият селскостопански институт "Васил Коларов" се разделя на Висш институт по хранителна и вкусова промишленост и Висш селскостопански институт "Васил Коларов" с два факултета - Агрономически и Лозаро-градинарски. В периода 1972-1975 г. е филиал на научно-учебния комплекс Селскостопанска академия "Георги Димитров". От 1990 г. се нарича Висш селскостопански институт - Пловдив. С Решение на 38-ото Народно събрание от 4 април 2001 г. се преобразува в Аграрен университет - Пловдив.

1981 - От космодрума "Плесецк" в СССР е изведен в околоземна орбита изкуственият спътник на Земята "Интеркосмос-България-1300" ("Интеркосмос 22"). Спътникът е част от научната програма "България-1300", която се реализира по повод 1300 години от основаването на Българската държава (681). Ръководители на програмата са акад. Кирил Серафимов и акад. Андроник Йосифян. В спътника има 12 български научни уреда за измерване на плазмата и за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, както и лазерен отражател за геодезични измервания, подготвени от Централната лаборатория за космически изследвания към БАН.

1995 - В Бургас е открит Дом музей "Петя Дубарова". Къщата, където е живяла поетесата Петя Дубарова на ул. "Гладстон" 68 с решение на Общинския съвет и на Министерския съвет от 20 февруари 1988 г. и със съгласието на нейните родители е преустроена в Дом музей "Петя Дубарова" със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.

2002 - На връх Шипка с тържествен водосвет започва реставрацията на мемориалния храм-паметник "Рождество Христово", построен в памет на загиналите в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Реставрацията  е на стойност 300 000 долара.

2006 - С Решение 591 на Министерски съвет с. Мартен, община Русе, област Русе, е обявено за град.

2007 - Наводнение в град Цар Калоян, област Разград, причинено от проливни дъждове. От 6 до 7 август 2007 г. за по-малко от денонощие падат валежи около 300 литра на кв. метър. Река Хлебаровска излиза от коритото си, преливат микроязовирите "Езерче 2" и "Цар Калоян 3". Язовирната стена на "Езерче 2" се разрушава, а на "Цар Калоян 3" се разрушава преливникът.Образува са преливна вълна, която залива града и земеделски площи в района. На 7 август 2007 г. следобед втора приливна вълна залива град Цар Калоян.  Нанесени са значителни материални щети. Достъпът до населеното място е прекъснат. Община Цар Калоян обявява бедствено положение. Градът е посетен от президента Георги Първанов. При наводнението загиват 8 души, а 10 са пострадали. Над 15 къщи са напълно срутени, а стотици са наводнени. Временно са прекъснати електричеството, водата и телефонните връзки.

2014 - Европейската комисия и България подписват Споразумение за партньорство във връзка с прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове през програмен период 2014-2020 година. Споразумението е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от тези фондове за изпълнение на Кохезионната политика на ЕС, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството. Инвестициите ще бъдат на обща стойност 9,8 млрд. евро.

2017 - На пресконференция в Националния пресклуб на БТА проф. Николай Овчаров съобщава, че археолози в Перперикон са открили - "Градът на мъртвите", който  се намира до най-голямата средновековна средновековна базилика в Родопите. Намерени са 105 гроба от периода 12-14 век, които представляват много добре оформени гробни камери (саркофази), разположени един върху друг. Това е третият голям некропол от този период, разкрит на Перперикон.

2018 - Министърът на икономиката Емил Караниколов връчва сертификат за инвестиция клас А на "Интерлинк Груп" АД по реда на Закона за насърчаване на инвестициите за проекта "Технолинк Парк" в Индустриална зона Марица, част от Тракия икономическа зона. Стойността на инвестицията е 6 670 000 лв. и се предвижда назначаването на 10 нови служители.

2020 - В Кубрат след основен ремонт е възстановена работата на часовниковия механизъм, който е разположен в кулата, част от сградата на общинската администрация в Кубрат. Ремонтът на часовниковия механизъм - символ на града и местна забележителност, е дело на майстора Димитър Димитров от Исперих, който възстановява изцяло работата на часовника, вграден в кулата през 1936 г. Възстановена е и работата на камбаната, отброяваща времевите интервали, както и шината, придържаща чукчето за камбаната, като при всеки удар то се издига отново, за да бъде по-ефектен камбанният звън. Камбаната е  излята по поръчение на тогавашното околийско ръководство през 1921 г.

2023 - Народното събрание приема промени в Закона за защита от домашното насилие. Чрез промените се увеличава кръгът от хора, които попадат под обхвата на закона, като се включват и тези, които са в интимна връзка, продължаваща повече от 60 дни.

На този ден по света:

1782 - В  Санкт Петербург, Русия, тържествено е открит паметникът на Петър Първи, известен с името "Медният конник". Монументът е издигнат на Сенатския площад в чест на 100-годишнината от възкачването на престола на руския император Петър Първи и е по проект на  френския скулптор Етиен Морис Фалконе.

1803 - В Кронщат, Русия, започва първата руска околосветска експедиция, ръководена от Иван Крузенщерн и Юрий Лисянски с корабите "Надежда" и "Нева". Завършва на 19 август 1806 г. По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия океан, Тихия океан и Индийския океан, като е положено началото на дълбоководни изследвания на океаните.

1943 - Начало на Смоленската операция на войските на Западното крило (с командващ Василий Соколовски) и на лявото крило (с командващ Андрей Еременко) на Калининския фронт срещу фашистките войски по време на Втората световна война (1939-1945). Операцията завършва на 2 октомври 1943 г. Войските на Калининския фронт се придвижват на  200-250 км, като навлизат в пределите на Беларус. По време на операцията от немска окупация е освободена Смоленска област и част от Калининска област, а линията на фронта е отдалечена значително от столицата Москва. 

1962 - В СССР е извършен последният атомен взрив в атмосферата. Ядрените взривове в атмосферата са забранени с Договора за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата (Московски договор), подписан на 5 август 1963 г. в Москва СССР, от представители на правителствата на СССР, САЩ и Великобритания. Договорът влиза в сила на 10 октомври 1963. 

1964 - Във Вашингтон, САЩ, Конгресът (парламентът) гласува т. нар "Тонкинска резолюция". В Сената (горната камара на парламента) резолюцията е приета с 88 гласа "за" и 2 "против", а в Камарата на представителите (долната камара на парламента) - с пълно мнозинство от 416 гласа.  Резолюцията предоставя легитимни права на президента на САЩ Линдън Джонсън да предприеме действия в защита на американските въоръжени сили в Индокитай, като на практика се поставя началото на Войната във Виетнам (1964-1973). Едновременно с "Тонкинската резолюция" в Хонолулу, щата Хавай, САЩ, окончателно е одобрен план "37 - 64", съгласно който точно са предвидени обектите за бомбардировки във Виетнам и тонажа на бомбите.

1994 - На стадион "Уембли" в Лондон, Великобритания, е проведена най-голямата ислямска конференция извън мюсюлманския свят, организирана от Организацията за ислямско единство. Участниците призовават за установяването на мюсюлманско единство с политическо лидерство, като средство за оказване на помощ на потиснатите мюсюлмани по света.

1996 - При наводнение край Биескас в Пиренеите в Испания, се скъсва бент на водохранилище и предизвиква свличане на кални маси, които затрупват къмпинг с над 600 летовници. Загиват 87 души, 183 са ранени, около 30 души се смятат за безследно изчезнали.

1998 - Атентати срещу посолствата на САЩ в Найроби (Кения) и Дар ес Салам (Танзания), извършени с камиони с експлозив, при които загиват 257 души, от които 12 американци, а около 5000 души са ранени. В Найроби са убити 12 американци. Според американските власти атентатите са извършени от международната терористична организация "Ал Каида", ръководена от Осама бин Ладен.

1999 - В Дагестан нахлува от Чечения въоръжена ислямистка групировка, наброяваща около 500 души под ръководството на полевите командири Шамил Басаев и Емир ал Хатаб. Ислямистите завземат граничните сели Ансалт и Рахат. Сред тях има араби, граждани на централноазиатски републики и дагестанци. По данни на Министерството на отбраната на Русия в хода на операцията срещу ислямистите, продължила до 24 август 1999 г. са убити около 300 руски военнослужещи, ликвидирани са 2 500 бойци.

2002 - Многонационален консорциум започва изграждането на атомна електроцентрала на източното крайбрежие в КНДР.  Неколкократно отлаганият проект стартира в присъствието на ръководители на многонационалната Организация за съдействие на развитието на енергетиката на Корея (КЕДО) и дипломати от страните, финансиращи  строежа - САЩ, Република Корея, Япония и ЕС.

2007 - В Колумбия при операция срещу международна мрежа за контрабанда и пране на пари в гр. Алдея да Сиера, щата Сао Пауло е арестуван Хуан Карлос Рамирес Абадия ("Чупета" - Близалката), един от лидерите на наркокартела Норте дел Вале и един от най-големите трафиканти на кокаин в Колумбия. Той е заподозрян, че нареждал да бъдат убити стотици хора в Колумбия и САЩ, включително полицаи. Обвиняват го във внасянето на над 500 тона кокаин на стойност 10 млн. долара на територията на САЩ между 1990 г. и 2004 г.

2008 - Начало на офанзивата на войските на Грузия срещу Южна Осетия (сепаратистки проруски регион в състава на Грузия).
На 8 август 2008 г. грузинските войски навлизат в столицата Цхинвали, където се намират Смесените сили за поддържане на мира в региона, съставени от три батальона от по 500 миротворци от Русия, Грузия и Северна Осетия. Обстрелвани са и постове на руските миротворци. В отговор Русия изпраща войски за защита на живущите руски граждани в региона, а от пристанището в Севастопол отплават кораби на Черноморския флот на Русия към бреговете на Абхазия. На 9 август 2008 г. абхазките войски започват операция с цел прогонване на грузинските сили от Кодорското дефиле, единствената част от Абхазия, която е контролирана от грузинците. Конфликът завършва на 12 август 2008 г., когато военните сили на Абхазия и Русия изтласкват грузинските бойни подразделения от Кодорското дефиле. На 26 август 2008 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев подписва указ за признаването от Русия за независими Абхазия и Южна Осетия в Грузия.

2008 - В Сирия властите освобождават дисидента Ареф Далила, след 7 години затвор заради призиви за гражданските свободи и отменяне на еднопартийния монопол. Далила е икономист и лидер на движението "Дамаска пролет", създадено през 2000 г. и обединяващо интелектуалци и опозиционни дейци.

2009 - Във Великобритания, ден преди да навърши 80 години, от затвора е освободен по здравословни причини Рони Бигс, един от най-известните британски гангстери. Бигс е участвал в бандата, която на 8 август 1963 г. извършва най-големият обир от пощенски влак - 2,6 млн. британски лири (около 49 млн. долара). Обирът е наречен "Големия влаков обир". След обира Рони Бигс е заловен и осъден на 30 години затвор, но успява да избяга. Той се укрива 36 години, като живее в Южна Америка. Предава се на британската полиция през 2001 г., но е освободен от затвора през 2009 г. по здравословни причини.

2013 - Кралят на Бахрейн Хамад бен Иса Ал Халифа променя закона за публичните събирания, като налага забрана за демонстрации в столицата Манама. Забранени са всякакви демонстрации, сбирки или други акции в Манама с изключение на прояви пред офисите на международни организации, които могат да се провеждат след предварително разрешение от полицията. Крал Хамад бен Иса Ал Халифа променя и втори закон, за да направи по-тежки затворническите присъди за родителите на деца, които участват в демонстрации. От 2011 г. Бахрейн е разтърсван от шиитски протести, а шиитската опозиция е обявила бойкот на парламента.

2014 - Трибуналът в Пномпен в Камбоджа, под егидата на ООН, осъжда двамата най-високопоставени живи лидери на червените кхмери, идеолога на режима 88-годишния Нуон Чеа и държавния глава на "Демократична Кампучия" 83-годишния Киеу Сампан на доживотен затвор за извършване на престъпления срещу човечеството. Това е първият "мини процес" за престъпления срещу човечеството, причинени по време на една от най-големите насилствени миграции в съвременната история. По време на режима на червените кхмери в периода 1975-1979 г. загиват близо 2 млн. души.

2015 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за установяване на отговорните за използване на хлор и други химически оръжия при нападения в Сирия. Резолюцията "по най-решителен начин осъжда употребата на каквито и да било отровни химически вещества подобни на хлор в качеството им на оръжия в Сирия" и постановява "създаването на Съвместен механизъм за разследване" с участието на ООН и Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) "за срок от една година с възможност за продължаване в случай на необходимост".

2016 - В Истанбул, Турция, над около 5 млн. души се събират на митинг "Демокрация и герои", свикан по призива на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и на президента Реджеп Тайип Ердоган в защита на демокрацията, срещу неуспелия опит за преврат и в памет на хората, убити при съпротивата срещу пуча на 15 юли 2016 г. На митинга за пръв път в историята на Турция присъстват управляващи и опозиция. Лично президентът кани председателите на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу и на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели да присъстват и да произнесат речи. Двамата опозиционни лидери, както и ръководството на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), се присъединяват към общата декларация на управляващата ПСР, в която е осъден опитът за преврат и е защитена законната власт. На демонстрацията присъства и началникът на генералния щаб на турската армия Хулуси Акар. Това е първият случай в турската история, в който началник на армията прави обръщение на митинг пред народа.

2017 - Забранената в Пакистан благотворителна фондация "Джамаат уд дауа" основава партията "Мюсюлманска лига-Милли", на която председател ще бъде Саифула Халид, учен от религиозната сфера и дългогодишен представител на групировката "Лашкар е тайба", стояща зад атентатите от 26 ноември 2008 г. в Мумбай, Индия, когато са убити 174 души, а ранените са 239. Смята се, че "Джамаат уд дауа" служи като параван на "Лашкар е тайба".

2018 - В Минск, Беларус, са арестувани три журналистки след обиски в редакциите на две независими медии, обвинени в използването без абонамент на емисии на Беларуската телеграфна агенция (БелТА). Задържаните са Марина Золотова, Ана Калтигина и Татяна Коровенкова - журналистки от информационния сайт Tut.By и агенция BelaPAN. Издателска къща "Беларуская наука" също е разследвана по случая, като според следователите през 2017 и 2018 г. са регистрирани общо над 15 000 нейни неразрешени влизания в емисиите на БелТа, което е нанесло "значителни вреди".

2019 - В САЩ правителството публикува данни, според които м. юли 2019 г. в щата Аляска е бил най-топлият месец, откакто там се водят подобни статистики. Средната месечна температура е била 14,5 градуса по Целзий, което е с 3 градуса повече от средното за м. юли в Аляска. Досегашния най-топъл месец юли в щата е през 2004 година.

2020 - В град Кожикод, Индия, при опит за кацане в тежки метеорологични условия, пътническият самолет "Боинг-737" на авиокомпания "Ер Индия Експрес" със 190 души на борда, излиза от пистата и се разцепва на две. Загиват 20 души, а ранените са над 140. Самолетът е изпълнявал полет от Дубай за Кожикод. Това е най-тежката катастрофа с индийски пътнически самолет от 2010 г.

2021 - Земетресение с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер е регистрирано в Егейско море край бреговете на Гърция. Епицентърът е на 68,3 км югозападно от град Кос, в който живеят около 19 000 души. Трусът е на дълбочина от 10,7 км. Няма постъпили сведения за жертви, разрушения или опасност от цунами.

2022 - Двадесет и един души са били убити при терористична атака близо до град Тесит в Мали, който се намира до границата с Нигер и Буркина Фасо. Сред жертвите са четирима цивилни и 17 малийски войници. Ранени са 22 души. Армията на Мали съобщава също, че е убила най-малко седем терористи и обвинява за нападението терористичната организация "Ислямска държава в Голяма Сахара", която е основно разклонение на сунитската организация "Ислямска държава".

Родени на този ден българи:

Никола Образописов, художник (1829-1915).
Представител на Самоковската художествена школа. Внася светски елементи в религиозната живопис. Зографисал е част от иконите в църквата "Св. Параскева" в с. Радибош, Пернишка област (1848) и в Лозенския манастир "Св. Спас" (1855), църквата "Св. Илия" в с. Горни Окол, Софийска област (1857). Рисувал е в Рилския манастир, метоха "Орлица" и параклиса "Св. Лука" към него, в Бельовата църква в Самоков. Автор е на стенописните композиции "Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир" и "Срещата на цар Петър със св. Иван Рилски" - едни от първите композиции с историческа тематика (1863, изписани в църквата "Св. св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир). В самобитния стил на възрожденската живопис създава популярната жанрова картина "Селско хоро от Самоковска околия" (1892). Рисува по памет портрет на баща си (1871), автопортрет и семейни портрети по фотографии (1897, 1903).

Август Попов, деец на Българската работническа партия (1909-1942).
Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Дако Даковски, актьор, режисьор и сценарист (1919-1962).
Играл е в Студийния опитен театър (1939-1941) и в театъра в Скопие (1941-1944). Режисьор е на филмите "Под игото" (1952), "Неспокоен път" (1955), "Калоян" (1963). Бил е главен секретар и председател на Съюза на българските кинодейци (1954-1962). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив, 1959).

проф. Василка Тъпкова-Заимова, филолог и историк (1924-2918). 
Работила е в Института по българска история (1947-1963) при Българската академия на науките (БАН). Работила е от основаването на Института по балкнистика към БАН през 1964 г., където е ръководител на секция "История на Византия и балканските народи през Средновековието"  (1971-1989). Била е преподавател в Националната художествена академия (1973-1974), във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1974-1983), в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет. Работила е в историческата секция на Кирило-Методиевски научен център на БАН (1993-2003). Председател на Националния комитет по балканистика (1978-1988). Авторка е на монографии, многобройни студии, статии и съобщения, сред които "Гръцки извори за българската история" (в съавторство, 1954-1958), "Нашествия и етнически промени на Балканите през  VI-VII в. (1966), "Извори за историята на Тракия и траките" (в съавторство, 1981) и др. Носителка на Кирило-Методиевска награда на БАН заедно със съпруга си проф. Йордан Заимов (1971) и на орден "Академични палми" на Френската академия (1995).

Климент Цачев, писател и драматург (1925-1996).
Редактор в Радио София (1949-1950), във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1953-1954), в. "Труд" (1956), в сп. "Наша родина" (1958-1959), сп. "Пламък" (1965-1967), във в. "Народна култура" (1968), "Профиздат" (1973). Бил е завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък" и специален кореспондент на в. "Народна младеж" и в. "Литературен фронт" в Русе (1956-1958). Драматург на Плевенския театър (1963) и на Театър "София" (1969-1970). Автор е на стихосбирки, разкази, романи, повести и сборници с новели. Автор на "Смяна" (1948), "Първи сноп" (1951), "Село Обнова" (поема, 1953), "Нови стихотворения" (1957), "Шепа пръст" (1967), "Сбогуване с пролетта" (1967), "С другари на път" (1969), "Равносметка" (1981), "Невроза" (1984), "Дни и хора" (разкази, 1954), "От много любов" (драма, 1958, 1960, 1967), "Горчив залък" (повест, 1960), "Завръщане на земята" (драма, 1963), "Жестокост" (роман, 1978), "Дом като другите" (роман, 1980) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).

Мартин Гунев, юрист (1928-1997).
Главен прокурор на България (1 ноември 1990-17 февруари 1992).

Христо Друмев, културен деец (1932-2023).
Бил е аташе по културните въпроси на България в Париж, Франция, и в Бон, Германия, както и заместник генерален директор на Държавно обединение "Театър и музика" и директор на "Дом Витгенщайн" във Виена, Австрия. Заместник генерален директор на Националния дворец на културата (НДК) (1988-1990) и генерален директор на НДК (юни 1990-4 май 2011).  Учредител и председател на Управителния съвет на съюз "Произведено в България" (1994-28 ноември 2013) и негов почетен председател от 28 ноември 2013 г. Председател на Българската бридж федерация (2000-2007), многократен републикански шампион по спортен бридж и два пъти световен шампион по бридж - в Лил, Франция, през 1998 г. и в Монреал, Канада, през 2002 г. Съучредител и председател на Българското конгресно бюро (1995-2007), а от 2007 г. е председател на Софийското конгресно бюро (наследник на Българско конгресно бюро). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за принос за разпространението на българската култура в чужбина (1982), на Националния орден за заслуги на президента на Франция - степен "кавалер" за принос в развитието на българо-френските културни отношения (1996), на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги в полза на българската култура и по повод 70-ата годишнина от рождението му (17 септември 2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на културата, изкуството и науката (1 ноември 2007). Почетен гражданин на София (17 септември 2002). 

Стефан Цанев, поет, писател и драматург (1936).
Редактор в Студия за игрални филми (1965-1967). Драматург в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1970), в Театър 199 "Валентин Стойчев" (1970-1973), в Театър "София" (1973-1983), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), в театър "Българска армия" (1992-1996), в Театър "София" (1996-2008). Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред пиесите му са  "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Страшният съд" (1988), "Животът - това са две жени" (1983), "Любовни булеварди" (1982), "Другата смърт на Жана д`Арк" (1990), "Носете си новите дрехи, момчета" (1974), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987), "Всички луди ме обичат" (2004), "Заговорът на Калигула" (2014), "Плач на ангел" (2015), "Цигуларката на Бога" (2016), "Убийството на Богородица" (2020) и др. Автор е на стихосбирките "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992), "Стъпки по облаците. Парапети" (1997), "Сълзата на Бога" (2003), "Птици" (2005), "Спасете нашите души!" (стихове, есета, драми - 2009), "Душата ми плаче за сняг" (2017) и др. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а негови пиеси са играни в повече от 200 театри в България и по света. Носител на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (5 май 1988), на националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), на националната награда "Христо Г. Данов" за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), на "Златен Орфеев венец" за високи постижения в съвременната поезия (2012), на литературната награда "Почетен знак "Стоян Михайловски" за философско-морализаторска и религиозна поезия и проза" за 2014 г. (8 януари 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен за цялостен принос към българската култура (18 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (27 март 2019), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство  (23 май 2021, заедно с Красимир Спасов и Стефан Мавродиев).

проф. Константин Бояджиев, архитект (1942-2020).
Бил е директор на Центъра по архитектурознание в Българската академия на науките. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, в Нов български университет (НБУ), във Висшето строително училище "Любен Каравелов". Един от основателите на програма "Архитектура" в НБУ. Бил е председател на редколегията на сп. "Архитектура", член на редколегията на сп. "Арх и Арт", член на редколегията на сп. "Паметници, реставрация, музеи", главен редактор на Енциклопедия А-Я, част "Архитектура и строителство". Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" (28 септември 2011).

проф. Николай Майсторов, художник (1943).
Асистент в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт (1972-1973; 1990-1993). Главен художествен ръководител на Първа частна художествена академия "Жул Паскин" в София (1993-1997). Преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000-2006). От 2006 г. е преподавател в  Нов български университет. Носител на Почетна диплома на Министерство на културата (1998), на първа награди на Съюза на българските художници (1986, 1996), на Национална награда за живопис "Захари Зограф" (май 2005), на Национална награда  за живопис "Владимир Димитров-Майстора" (2017) и др.

Кирил Кавадарков, актьор (1943).
Играл е в театрите в Толбухин (дн.  Добрич) (1967-1968), Варна (1968), Пловдив (1969-1971), Пазарджик (1971-1976). От 1976 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Силна вода" (1975), "Търновската царица" (1981), "Йо-хо-хо" (1981), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Гори, гори огънче" (1994), "Отвъд чертата" (2003), "Турски гамбит" (2005), "Летете с Росинант" (2007), "Пустинният бегач" (2009) и др. Озвучава анимационни филми и сериали, като сред най-известните е "Мечо Пух". Удостоен със званието "Заслужил артист"  (1981). Носител на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля (1993).

Симеон Варчев, състезател по баскетбол, треньор и спортен деец (1943-2020).
През баскетболната си кариера е играл за отборите на "Лудогорец" (Разград), ВИФ (София), "Миньор" (Перник) и "Лъсков" (Ямбол).  Като треньор печели три пъти първенството по баскетбол за мъже (1985, 1998, 1999) и три пъти Купата на България по баскетбол за мъже (1998, 1999, 2000). Бил е треньор и на мъжкия национален отбор по баскетбол. Треньор на България за 1992 г. Треньор на Варна за ХХ век. Носител на награда за принос към баскетбола на Българска федерация по баскетбол (11 ноември 2019). Почетен гражданин на Варна, Ямбол и Разград (2009).

Кева Апостолова, писател, поет и драматург (1946).
Авторка е на книгите "Орбити в мен" (1989), "Аз съм" (1994), "Вече съм готова" (1996), "Отворено слънце" (1998), "Театър, театър, театър" (1998), "Детски пиеси" (1999), "Свободни пиеси" (2000),  "As sam balgarka & Edna balgarka" (2002), "Ембриони в слънцето" (2013), "Не пишете повече, аз написах всичко" (2014), "P.S." (2016), "Un texte provisoire" издадена във Франция (2013), "4 пиеси" (2018), "Хоризонтални стихотворения" (2020) и др. Авторка е на пиесите "Багажът", "Мълчаливите", "Още сто години", "Умирай спокойно", "Булевардна история",  на детските пиеси "Златното момиче", "Принцесата и граховото зърно", "Теди", "Спящата красавица", "Червената шапчица" и др. От 1992 г. е главен редактор на сп. "Театър".

mроф. Марин Вълчанов, музикант, композитор и педагог (1949-2017).
Солист - водач на група в Симфоничния оркестър при Българското национално радио (1971-2009). От 1977 г. преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", заместник-декан на Инструменталния отдел в академията (2006-2009). Член на Духовия квинтет при Българското радио, а по-късно и основател и член на Академичния духов квинтет.  Като солист, камерен изпълнител и оркестрант е концертирал в Европа, Азия, Южна Америка и Африка. Водил е майсторски класове в Германия, Франция, Япония, Турция, Чехия, Люксембург, Италия, Алжир и др. Композирал е произведения във всички жанрове, предимно творби за духови инструменти, за различни камерни формации. Автор е на 2 камерни опери, на симфонична музика, както и на Концерт за кларинет, Концертино за флейта, Концерт за кавал (флейта) и обой и др. Удостоен е с първа награда и златен медал на VI Общобългарско състезание за певци и инструменталисти (1974), с награда от Прегледа на симфоничните оркестри (1978).

ген.-лейт. Димитър Зехтинов, военен деец (1950-2006).
Бил е началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия и заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по операциите (6 юни 2002-1 юни 2006). 

Алексения Димитрова, журналист (1963).
Работила е във в. "Поглед".  От 1995 г. работи във в. "24 часа". Авторка e на десетки разследвания, както и на документалните книги "Железният юмрук - в българските и американските секретни архиви" (публикувана в Лондон, Великобритания, 2005), "Войната на шпионите" (2005), "Тайните досиета на царя" (2009), "Отдел за убийства" (2010). Има публикации в повече от 40 печатни и електронни медии в България, САЩ, Русия, Великобритания, Хърватия, Германия и др.  Хоноруван преподавател по разследваща журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Носителка на наградата "Черноризец Храбър" в категорията "Журналистическо разследване" (ноември 2004). Тя е един от репортерите от международния консорциум на разследващите репортери, който през 2017 г. печели журналистическата награда "Пулицър" за разследването "Панама пейпърс".

Мария Димитрова, състезателка по лека атлетика (троен скок) и треньор (1976).

 На този ден са родени и:

Мата Хари (ист. име Маргарете Гертруда Зеле), нидерландска танцьорка (1876-1917).
Мата Хари е арестувана на 13 февруари 1917 г. и осъдена на смърт на 25 юли 1917 г. по обвинение в шпионаж в полза на Германия и в дезинформация на френските разузнавателни служби по време на Първата световна война (1914-1918). Екзекутирана е в Париж, Франция, на 15 октомври 1917 г.

Ралф Бънч, американски политик и социолог (1904-1971).
Ралф Бънч е първият чернокож американец, доктор на политически науки (1934). През 1936 г. става съдиректор на Института за расови взаимоотношения в Суортмор Колидж, Пенсилвания, и публикува "Преглед на расите в света". В периода от 1936 г. до 1940 г. прави проучвания за колониалната политика и расовите взаимоотношения, а през 1944 г. в сътрудничество с шведския икономист Гунар Мюрдал публикува резултатите си в сп. "Американ дилема". Член е на американската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс (1944) до Вашингтон, на която представители от САЩ, Великобритания, Китай и СССР разработват т.нар. "План от Дъмбартън Оукс", послужил за основа на Хартата на Организацията на обединените нации (ООН). През 1946 г. участва като член на делегацията в първото Общо събрание на ООН. През 1947 г. приема предложението на генералния секретар на ООН да заеме поста директор на Отдела за териториите под попечителство. По време на Арабско-израелската война (1948) е придружител на специалния представител на ООН граф Фолке Бернадот, а след убийството му от израелски терорист Ралф Бънч го замества като посредник на ООН. В резултат от дейността му в Израел, Египет, Йордания. Ливан и Сирия е подписано споразумение. Носител на Нобелова награда за мир за 1950 г. "за благоприятното решаване на Близкоизточния конфликт". Той е първият цветнокож, получил тази награда.

Елинор Остром, американска икономистка (1933-2012).
Носителка на Нобеловата награда за икономика за 2009 г. заедно с американския икономист Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление. Елинор Остром е първата жена, удостоена с тази награда от въвеждането й през 1968 г. Тя е отличена за разработката й за успешно управление на съсобствеността от сдружения на ползвателите.

София Ротару, украинска естрадна певица (1947).
Народна артистка на Украйна (1976). Народна артистка на Молдова (1983). Народна артистка на СССР (1988).

Кес Кист (Корнелис Кист), нидерландски футболист (1952).  
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1979 г. 

Брус Дикинсън, британски рокмузикант (1958).
Вокалист на хеви метъл групата "Айрън Мейдън" от 1981 г. до 1993г. и от 1999 г.

Дейвид Духовни, американски актьор (1960).
Участвал е във филмите "Бетовен 1" (1992), "Калифорния" (1993), "Фронтално" (2002), в телевизионните сериали "Дневниците на червените обувки" (1992-1996), "Секс до дупка" (2007-2014), "Досиетата Х" (1993-2018) и др. Носител на телевизионните награди "Златен глобус" (1997, 2008).

Жослен Англома, френски футболист (1965).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия, с националния отбор по футбол.

Димитриос Елефтерополус, гръцки футболист (вратар) (1976).

Дани (ист. име Мигел Алвеш Гомеш Дани), португалски футболист (1983).

Сидни Кросби, канадски състезател по хокей на лед (1987).
Печели два златни медала от Длимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия, с националния отбор по хокей на лед. С националния отбор печели и златен медал на Световното първенство през 2015 г. в Чехия.

Това е денят на смъртта на:

Жозеф Мари Жакар, френски тъкач и изобретател (1752-1834).
Създава т. нар. "машина на Жакар" (1808), която произвежда текстил, предназначен главно за производството на декоративни тъкани. Жакардовите платове са изтъкани с преплитащи се цветни нишки, образуващи повтарящи се орнаменти от всякакъв род.

Йенс Якоб Берцелиус, шведски химик и минералог (1779-1848).
В хода на аналитичната си работа заедно със шведския химик Вилхелм Хизингер открива три нови химически елемента: церий (1803), селен (1817) и торий (1828). Първо получил в свободно състояние от силиций, титан, тантал и цирконий.

Вилхелм Либкнехт, немски педагог, журналист и политик (1826-1900).
Съратник на немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Заедно с немския публицист и обществен деец Аугуст Бебел основават през 1869 г. Социалдемократическата работническа партия.

Александер Котсис, полски художник живописец (1836-1877).

Георг Еберс, немски египтолог и писател (1837-1898).
Автор на исторически романи. Сред най-значимите му трудове е т. нар. Папирус на Еберс, който е един от най-важните медицински папируси на древен Египет. В него се съдържат повече от 900 рецепти с лекарства за лечение на различни заболявания. Папирусът представлява свитък от 108 страници и има дължина над 20 м.

Рабиндранат Тагор, индийски поет и писател (1861-1941).
Автор е на текста на песента "Душата на народа", която от 1947 г. е национален химн на Индия, на песента "Моята златна Бенгалия", която от 1972 г. е държавен химн на Бангладеш, на сборника със стихове "Жертвени песни", на романа "Дом и мир", на повестта "Две сестри" и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1913 г. за дълбоко прочувствените, оригинални и прекрасни стихове, в които с изключително майсторство е изразил своето поетическо мислене.

Константин Станиславски, руски режисьор, актьор и критик (1863-1938).
Заедно с Владимир Немирович-Данченко създава Московския художествен театър (1898). Основател на Музикалното студио при Московския художествен театър (дн. Московски академичен музикален театър "Константин Станиславски" и "Владимир Немирович-Данченко" - 1919). Разработвал нова теория на сценичната подготовка, насочена към постигането на психологическа достоверност на актьорската игра (система на Станиславски).

Януш Корчак (ист. име Хенрик Голдшмит), полски писател (1878-1942). 

Александър Блок, руски поет (1880-1921).
Представител на символизма. Автор е на "Стихове за Прекрасната Дама" (1904), "Нечакана радост" (1906), "Лирически драми" (1908), "Земя в снега" (1908), "Дванадесетте" (1918) и др.

Стоян Дринов, български писател и преводач (1883-1922).
Сътрудничи на списанията "Светулка", "Детска радост", "Веселушка", "Пчелица", "Другарче" и др.  Редактор на детския в. "Люлка" (1921-1922). Автор е на произведения за деца и юноши. По негови стихове български композитори създават песни. Превежда много произведения на поети от руската, западноевропейската и сръбската литература, сред които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Майн Рид. Автор е на стихосбирките "Кукувица кука. Песен" (единствената негова книга,издадена приживе, 1919), "Забави дневни и вечерни" (1922), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Верни-неразделни" (1964), "Герчо с тамбурата" (1965), "Цуцул Цуцул Цуцулан" (1981), "Хорце" (1990) и др.

епископ Йоан Гаруфалов, български католически свещеник (1887-1951).
Апостолически екзарх на българите католици от източен обред (6 юли 1942-7 август 1951).

Оливър Харди, американски актьор комик (1892-1957).

Жозеф Косма, френски композитор от унгарски произход (1905-1969).

Максим Танк (ист. име Евгений Скурко), беларуски поет (1912-1995).

Паун Генов, български писател, журналист и преводач (1915-1999).
От 1930 г. печата във вестници за деца. Сътрудничи на в. "Хоризонт" и е негов редактор (1933). Като председател  към читалището в с. Средногорово, община Казанлък, създава издателска библиотека "Селско възраждане". Редактира в. "Младо село" (1936-1938), в. "Трезва младеж" (1936), в. "Светлоструй" (1939-1941),  в. "Народно земеделско знаме" (1945-1947), в. "Земеделско знаме" (1948-1950), в. "Кооперативно село" (1953-1967), в. "Трезвеност" (1969-1973). Автор е на "Нова вяра" (стихове и поеми, 1938), "Предпролет" (стихове, 1940), "Измамни блаженства" (1970), "Приятна болка" (стихове, 1975), "С обич към земя и хора. Селски хроники" (очерци, 1975), "Един живот в стихове" (стихове, 1983), "Откоси от моята нива" (стихове, 1985),  на биографиите "Коста Тодоров" (очерк, 1947), "Янко Забунов. Първоапостолът на земеделското сдружаване" (очерк, 1948), "Райко Даскалов" (очерк, 1970, 1978), "Райко Даскалов - история на един кратък, но с бури изпълнен живот" (1973, 1978), "Петко Д. Петков. Живот между два изстрела" (1978, 1980), "Цанко Церковски. Поет и държавник" (1980) и др.

Анатолий Папанов, съветски актьор (1922-1987).
Озвучава вълка в популярният анимационен филм "Ну погоди!". Гласът му се използва и до сега при озвучаването на нови  серии от архивни записи.

Асен Гаргов, български композитор и музикант (1949-2017).
Кариерата му започва в началото на 70-те години на 20 в. във вокален квинтет "Студио В", където е поканен за солист от композитора Вили Казасян. От 1975 г. до 1991 г. Гаргов е дуетен и творчески партньор на Лили Иванова, двамата изнасят редица концерти и записват албуми. Той пише редица песни, както за нея, най-популярната от които е "Детелини", така и да дуета им. След този период има самостоятелна кариера. Като самостоятелен певец е известен с песента "Развод ми дай", станала популярна през 1989-1990 г. Има песни и дуети с Маргарита Хранова. През 1996 г. песента "Забрави за мен" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей".
/АЯ, МГ/