site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 юли в историята

30 юли 2024 г., вторник, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. апли от 70-те Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник. Св. Валентин, еп. Интерамски.

По света се отбелязва:

Международният ден на приятелството. Отбелязва се от 2011 г. с резолюция A/RES/65/275 на Общото събрание на ООН от 3 май 2011 г., за да се насърчи международното разбирателство и приятелството между различните народи, култури и държави, с цел изграждане на един мирен и по-добър свят. ООН призовава всички правителства и граждански организации да се включат в разнообразни инициативи, целящи да подобрят диалога между различните култури в името на солидарността, взаимното уважение и помирението.

Световният ден за борба срещу търговията с хора. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/192 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г., с цел да се насочи вниманието на обществеността към необходимостта от по-голяма информираност за проблемите на засегнатите от търговията с хора. Мотото на деня за 2024 г. е :"Не изоставяйте нито едно дете в борбата срещу трафика на хора".

Националният празник на Вануату. Ден на независимостта (1980).

Националният празник на Мароко. Годишнина от възкачването (1999) на трона на крал Мохамед Шести, коронясан на 30 юли 1999 г.

На този ден в България:

1964 - Създаден е Висш общотехнически задочен институт в Габрово с Указ  395 от тази дата на Президиума на Народното събрание. С Указ на Държавния съвет на Народна република България от 29 септември 1972 г. се преименува във Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ). С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Технически университет - Габрово.

1990 - Учредена е фондация "Еврика" с цел подпомагане на даровити деца и млади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката и управлението, подкрепа на младите новатори  и предприемачи, усъвършенстване на материалната база за научно и технически творчество.

1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за Конституционния съд, с който се създава Конституционният съд (КС) като независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На 3 октомври 1991 г. КС е конституиран. Състои се от 12 съдии. Конституционният съд обезпечава върховенството на Конституцията на Република България спрямо законите и другите актове на Народното събрание, както и спрямо указите на президента. Решенията му са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата.

1999 - Народното събрание отнема депутатския имунитет на Цветелин Кънчев, народен представител от Евролевицата, и разрешава той да бъде задържан по искането на главния прокурор Никола Филчев. Софийската окръжна прокуратура образува наказателно  производство срещу него и повдига обвинение за извършени тежки престъпления. На депутата е определена мярка за неотклонение "задържане под стража".

2002 - Агенцията за приватизация одобрява договора за продажба на каскадата "Копринка", обособена част от "НЕК" ЕАД, София с "Енерго - Про България" АД, София. Цената по сделката е 16 200 000 лв. В каскадата се включват ВЕЦ "Стара Загора" (22,4 МВ) и ВЕЦ "Копринка" (7 МВ). Купувачът е 100 процента собственост на "Енерго - Про" АД, Чехия и извършва експлоатация на водни електроцентрали.
2003 - 39-ото Народно събрание приема Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с който се създават Изпълнителна агенция по трансплантация и Етична комисия по трансплантация. Законът е повторно приет на 11 септември 2003 г. и влиза в сила от 1 януари 2004 г.

2004 - При престрелка в ресторант-градина "Славия" в София са убити Милчо Борисов Бонев - по прякор Бай Миле, и петима от охранителите му.   

2005 - В центъра на София (пред сладоледена къща "Джимис") са застреляни Антон Милтенов-Клюна, и двама негови бизнес партньори - Иван Тодоров-Призрака и Николай Добрев. Тримата убити са криминално проявени.

2008 - С 84 гласа "за", 150 "против" и един "въздържал се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Сергей Станишев за нанесените материални и морални щети на България и нейните граждани поради неусвояване на парите от европейските структурни фондове. Искането за вота е подкрепено с 86 подписа на депутати от ДСБ, ОДС, БНД, "Атака", БНС и независими и е внесено в НС на 23 юли 2008 г.

2011 - Министър-председателят Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков откриват в София многофункционалната спортна зала "Арена Армеец". Залата е изградена за 1 година и 8 месеца и капацитетът й е 12 000 души за спорт и 18 000 души за концерти. 

2014 - Председателят на Движението за права и свободи (ДПС)  Лютви Местан връща проучвателния мандат за съставяне на правителство в рамките на 42-то Народно събрание, който президентът Росен Плевнелиев му връчва по-рано същия ден. На 24 юли 2014 г. 42-ото Народно събрание приема оставката на правителството на Пламен Орешарски, подадена на 23 юли 2014 г. На 24 юли 2014 г. Росен Плевнелиев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство  на най-голямата парламентарно представена пария - "ГЕРБ". Председателят на партията Бойко Борисов връща мандата. На 25 юли 2014 г. президентът Росен Плевнелиев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на "Коалиция за България", върнат същия ден. С връщането на мандата от ДПС се изчерпва конституционната процедура и се преминава към назначаване на служебен кабинет. На 30 юли е свикано последното заседание на кабинета на Пламен Орешарски.

2015 - Народното събрание избира Мая Манолова от парламентарната група на "БСП лява България" за омбудсман на България.

2016 - Във Велико Търново е открита модерна система за управление на отпадъците в регион Велико Търново. Системата, която ще обслужва близо 180 домакинствата от шест общини в областта, ще осъществява сепариране на отпадъка, извличане на полезните компоненти и е снабдена с компостираща инсталация с за биоразградимите и органични отпадъци.

2019 - В Пловдив се открива 25-ото издание на Международния фолклорен фестивал. В програмата на фестивала се представят фолклорни състави от 6 държави.

2020 - В София на двадесет и втория ден от протестите с искания за оставката на правителството на министър-председателя Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, протестиращи блокират ключови кръстовища в столицата. Разпънати са палатки на площад "Орлов мост" и на бул. "Цар Освободител", които блокират движението в центъра на София през целия ден.

2021 - Първото малко черно лешоядче, излюпено в природата в България за последните близо 30 години, е успешно опръстенено, съобщават от организацията "Зелени Балкани". Лешоядчето е опръстенено в гнездото му със стандартен орнитологичен и цветен пластмасов пръстен, както и е маркиран с GPS предавател, за да проследява местонахождението му, когато започне да лети. Сега е на 78 дни, тежи 5,600 кг. Кръстено е Мичев-Боев - на българските орнитолози и природозащитници Таньо Мичев и Николай Боев, които първи публикуват статия, предлагаща реинтродукция на вида в страната още през 1980 г.- няколко десетилетия след като видът е смятан за локално изчезнал.

2022 - Песента "Не те забравям" в изпълнение на Дани Илиева и Емин Ал-Джунейд печели 39-ото издание на Националния конкурс "Бургас и морето", който се провежда в Летния театър в Бургас. Песента е по текст на Красимир Ефтимов, музиката и аранжимента са на Ефтим Чакъров.

2023 - В Каспичан Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освещава новопостроения храм "Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици". В Светия престол са положени мощи на Свети Трифон. Парцелът за църквата е осигурен през 2002 г., първа копка на храма е направена през 2004 г., а основните строителни дейности, поради липса на средства, започват през 2012 г. Новопостроената църква е с площ 500 кв. метра и е проектирана като „умален макет“ на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Иконостасът й - 12,5 на 7 метра, е сред най-големите в страната. Храмът е изграден предимно от дарения, от физически и юридически лица.

На този ден по света:

1775 - В пристанище Портсмут, Великобритания, акустира корабът на британския мореплавател Джеймс Кук "Резолюшън". С това завършва второто околосветско пътешествие на мореплавателя, продължило 3 години и 18 дни, започнало на 13 юли 1772 г. от Плимът, Великобритания. По време на експедицията Джеймс Кук открива два атола в архипелага Туамоту, о. Нова Каледония (1774), о. Норфолк (1774), о. Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови (1775) и др.

1858 - Британският изследовател Джон Спийк открива езерото Виктория в Източна Африка, наречено на името на кралица Виктория. Езерото е извор на най-дългото разклонение на р. Нил - р. Виктория-Нил.

1930 - В Монтевидео, Уругвай, на стадион "Сентенарио" се състои първият финал на Световно първенство по футбол. Първото световно първенство се провежда от 13 до 30 юли 1930 г. Финалът е между Уругвай - Аржентина (4:2). Първият световен шампион е Уругвай.

1935 - Във Великобритания са публикувани първите 10 книги на издателство "Пенгуин". Предлагани са произведения на американския писател Ърнест Хемингуей, френския писател Андре Мороа и британската писателка на криминални романи Агата Кристи. Цената на една книга е 6 пенса, което е цената и на една кутия цигари. През първата година "Пенгуин" има продажби на 3 млн. книги в страната с население около 38 млн. души.

1980 - Парламенът на Израел приема закон, озаглавен "Йерусалим, столица на Израел", като Йерусалим е провъзгласен за "вечна и неделима столица" на Израел. На 29 ноември 1947 г. с резолюция A/RES/181(II) на ООН градът е поставен под международен контрол, като са определени границите му с Израел и отделните арабски страни. Израел окупира Западен Йерусалим, а източната част на Йерусалим е под управлението на Йордания, по време на първата Арабско-израелска война (15 май 1948-март 1949). Израел окупира Западния бряг на р. Йордан и Източен Йерусалим по време на третата Арабско-израелска война, известна като Шестдневната война (5-10 юни 1967).

1980 - Обявена е независимостта на островите Нови Хибриди под името Република Вануату и е утвърдена конституция. От 1887 г. до 30 юли 1980 г. страната е със статут на общо владение на Великобритания и Франция под името Нови Хибриди.

1995 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер в района на гр. Антофагаста, Чили. Нанесени са материални щети на града и по-специално на пристанището, което продължава да функционира с 30 процента капацитета си. Загиват 3 души, ранени са над 12 души.

1996 - Китай обявява мораториум върху ядрените опити. На 29 юли 1996 г. на полигона Лобнор в Синцзян-Уйгурския автономен район Китай извършва последния ядрен опит.

1999 - На церемония в Рабат, Мароко, е коронясан престолонаследникът Сиди Мохамед. Новият крал на Мароко носи името Мохамед Шести. От този ден нататък датата 30 юли е обявена за национален празник на страната - Ден на трона.

2000 - Правителството на Зимбабве решава да експроприира 3000 ферми на бели собственици, за да преразпредели земята им сред безимотното черно население.

2002 - На религиозна церемония пред около 350 000 богомолци, събрани в подножието на вулкана Пакая в Гватемала, папа Йоан Павел Втори канонизира католическия мисионер от 17-и век Педро де Сан Хосе Бетанкур, който става първият светец от Централна Америка.

2003 - Прекратява се производството на легендарния модел на Фолксваген - "бръмбар", известен като "Колата на народа" по време на нацисткия режим в Германия. Колата започва да се произвежда през 30-те години на 20 век. От този модел на "Фолксваген" са продадени 21 млн. коли.

2007 - Във Венецуела по време на традиционната неделна телевизионна програма "Ало, президентът", президентът Уго Чавес съобщава, че венецуелските власти са възстановили напълно контрола си над енергийните ресурси на страната. Предаването се излъчва от един от нефтодобивните комплекси на брега на р. Ориноко. Залежите на свръхтежък петрол в този район се изчисляват на 235 млрд. барела. Според Чавес с пълната национализация на залежите от петрол Венецуела слага край на "епохата на неолиберализма", която позволява навлизането на чуждестранни компании в петролния бизнес на страната.

2008 - Министър-председателят на Косово Хашим Тачи връчва първия паспорт на Република Косово на Теута Беголи от Прищина. След 1999 г. жителите на Косово ползват паспорти на Цивилната администрация на ООН в Косово (ЮНМИК) и бившата СР Югославия, след това на Държавната общност Сърбия и Черна гора, а по-късно и на Сърбия. През юли 2008 г. ЮНМИК престава да издава паспорти. Новите косовски паспорти са тъмно сини на цвят и върху тях има надпис "Република Косово" на албански, а също на сръбски и английски език.

2009 - В Мароко крал Мохамед Шести помилва 24 865 затворници, сред които 517 бременни жени или майки с деца, 659 чужденци и 32-ма осъдени на смърт по случай 10-ата годишнина от възкачването си на трона. Осъдените на смърт се спасяват от екзекуция, а присъдите им са намалени до доживотен затвор. 

2011 - Внучката на британската кралица Елизабет Втора Зара Филипс се омъжва за английския национал по ръгби Майк Тиндъл на скромна частна церемония в шотландската столица Единбург. Сред гостите са кралицата и съпругът й принц Филип, синът им принц Чарлс и съпругата му Камила, внуците им принц Хари и принц Уилям и съпругата на принц Уилям Кейт Мидълтън. Присъстват и братът на булката Питър и чичо й херцогът на Йорк. 30-годишната Зара е дъщеря на принцеса Ана от първия й брак с Марк Филипс.

2013 - В Москва, Русия, в телевизионния център "Останкино" избухва пожар на площ от около 150 кв. м. Огънят е пламнал в едно от помещенията на четириетажната сграда, в която се намират около 200 души. Полицията и пожарникарите евакуират 10 души, намирали се в сградата, и над 1000 - от съседното основно здание на "Останкино".  Пожарът е ликвидиран. Няма пострадали.

2016 - В Тунис със 118 гласа "за", 3 "против" и 27 "въздържали се" Събранието на народните представители (парламентът) гласува недоверие на правителството на министър-председателя Хабиб Есид. През юни 2016 г. президентът на Тунис Бежи Каид Есебси представя своя инициатива за създаване на правителство на националното единство от представители на различни политически партии. На 13 юни 2016 г. в президентския дворец лидерите на основните партии и организации, участващи в националния диалог, подписват "Картагенското споразумение", което трябва да положи началото на процеса на формиране на правителство на националното единство в републиката. Едно от условията за създаването му е именно оставката на министър-председателя Хабиб Есид.

2017 - В Берлин, Германия, парламентът приема закон за борба срещу езика на омразата, който предвижда строги мерки срещу езика на омразата в социалните мрежи. Текстът предвижда налагане на глоби до 50 млн. евро на социални медии, които системно не премахват незаконно съдържание до една седмица, включително клеветнически "фалшиви новини".

2019 - В Куала Лумпур, Малайзия, на официална церемония в Националния дворец султан Абдула Шах е коронован за крал на Малайзия. Султан Абдула става 16-ия крал на Малайзия. Кралете на Малайзия се избират от владетелите на деветте управлявани от султани щати на страната, които се редуват на малайзийския трон на всеки пет години.

2020 - В Тайпе на 97-годишна възраст умира бившият президент на Тайван Ли Тънхуей. През март 1996 г. той става първият демократично избран тайвански президент. Приживе Ли Тънхуей е наричан "Господин Демокрация" заради скъсването с автократичното управление в полза на политическия плурализъм.

2021 - В Северно Перу на 12 километра западно от град Сулана, на дълбочина 36 километра, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер. Ранени са над 40 души, над 180 жилища и най-малко четири храма са повредени от труса. Земетресението е усетено из целия район и в съседен Еквадор. В област Колан на тихоокеанското крайбрежие се съобщава за свлачища.

2022 - В Лондон, Великобритания, около 5000 машинисти се включват в 24-часова стачка на представители на железопътния транспорт в страната във връзка със спор за заплащането, работните места и трудовите условия. В протестните действия, които са проведени пред жп гарите, участват профсъюзни членове от седем железопътни компании. Предизвиканите от протеста транспортни проблеми засягат хиляди хора.

2023 - В Централноафриканската република (ЦАР) е произведен референдум за нова конституция на страната, която предвижда да бъде премахнато ограничението за броя на президентските мандати, както и президентският мандат да бъде удължен от пет на седем години. Проект за нова конституция е одобрен от 95,27 процента от гласоподавателите. Активността на референдума е била 61,10 процента. За да станат резултатите окончателни, те трябва да бъдат потвърдени от Конституционния съд на ЦАР.

Родени на този ден българи:

Живка Клинкова, композитор (1924-2002).
Работи като композитор и диригент в Националния ансамбъл за народни песни и танци (1951-1966). Автор е на 11 балета, опери, мюзикъли; на произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър; на сюити и други за народен оркестър; на камерна инструментална музика; на над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано; на обработки на народни песни и танци; на музика към филми; на пиеси за естраден оркестър и др. През 1981 г. получава грамота от Папа Йоан Павел II за операта "Св. Св. Кирил и Методий", чиято партитура се съхранява във Ватикана.

проф. Александър Бешков, журналист, писател и сценарист (1937-2013).
Един от дългогодишните водещи политически коментатори, създател и главен редактор на обзорното политическо предаване "Панорама" на Българската национална телевизия (1968-2000). Автор е на филми за Кенет Кларк, Федерико Фелини, Нино Рота, папа Йоан-Павел Втори, Индира Ганди, президента на Мексико Хосе Лопес Портильо, Петър Увалиев и Дора Валие. Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Художествената академия и Университета на Колчестър във Великобритания. Основател е на фондация на името на баща му, художникът Илия Бешков, и дарител на Плевенския музей "Илия Бешков", както и на стипендии за студенти по културология.

Банко Банков, актьор (1938-2007).
Играл е в трупата на Младежкия театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1964-2006).

проф. Юлия Ценова, пианистка,  композитор и музикален педагог (1948-2010).
Била е преподавател в катедра "Поп и джаз изкуство" в Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров", ръководител (от 1999) на катедрата. Творчески секретар на Дружеството за нова музика в България (1998-2002) и негов председател (2000-2002). Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби, детски хорови песни, песни за детски вокални групи, поп-песни, джазови пиеси, музика за куклен театър, телевизионни сериали и др. Носител на наградата " Златно петолиние" от Съюза на българските композитори (2003), на "Кристална лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци (2008), на Златен медал от НМА "Проф. Панчо Владигеров" (2008) и др.

Младен Мутафчийски, предприемач (1951-2013).
Управляващ директор на "Тератон" (1988-1998). В средата на 90-те години на 20 в. основава компанията "Селена холдинг", собственик  на комплекса "Хелена ризортс" в "Слънчев бряг". Почетен консул на Сан Марино в България (27 април 2006-4 ноември 2013). 

Велизар Стоилов, машинен инженер (1952).
През 1976 г. патентова прибор за електрическо печене на чушки, т. нар чушкопек, за което у награден с орден "Народен на труда". Специализира банков мениджмънт в Свищов и в Германия.  От 1993 до 2003 г. заема ключови позиции в банковата сфера. Първо работи в банка "Биохим" (1993-1997). Главен секретар на Българска народна банка (1997-2003). Заместник-кмет на Столична община по транспорта (11 ноември 2003-ноември 2008).

Евгений Узунов, икономист и политик (1953).
Бил е първи секретар на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). Заместник-министър на финансите (1986-1988). Началник на Главно управление "Митници" (6 август 1990-24 май 1992). Бил е подуправител на Българска народна банка. Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) и секретар на ИБ на ВС на БСП (30 юни 2007-9 юни 2012).  Заместник-председател на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП (9 юни 2012-7 ноември 2014). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-4 ноември 2009). Председател на Съвета на директорите на "Стара планина холд".

Радослав Здравков, футболист и треньор (1956).
През футболната си кариера играе за отборите на отборите на "Локомотив" (София), ЦСКА (София), "Шавеш" (Португалия), "Спортинг Брага" (Португалия), "Пасош де Ферейра" (Португалия), "Фелгейраш" (Португалия), "Чардафон" (Габрово) и "Литекс" (Ловеч).  За Националния отбор на България има изиграни 75 мача и отбелязани 10 гола. Футболист на България за 1982 г. Треньор е от 1991 г.

Милен Цветков, журналист, водещ на телевизионни предавания (1966-2020).
От 1990 г.  е в БНТ, където работи в студентското предаване "Ку-ку", предаването "Телевизионен неделник", и като репортер и водещ на "По света и у нас". От 2000 г. е водещ на предавания по "Нова телевизия" - "Здравей, България", "Календар", "60 минути с Милен Цветков", "Часът на Милен Цветков". На 28 март 2020 г. започва предаването му "Alternativa" по TV 1. Загива в катастрофа на 19 април 2020 г.

Радостин Кишишев, футболист и треньор (1974).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черноморец" (Бургас), "Нефтохимик" (Бургас), "Бурсаспор" (Турция), "Литекс" (Ловеч), "Чарлтън" (Англия), "Лийдс" (Англия), "Лестър" (Англия) и "Брайтън" (Англия). За националния отбор по футбол има изиграни 83 мача и отбелязан 1 гол.  От 2012 г. е треньор.

Петя Неделчева, състезателка по бадминтон и треньор (1983).
Участва на три летни олимпийски игри - през 2004 г. в Атина, Гърция, през 2008 г. в Пекин, Китай, и през 2012 г. в Лондон, Великобритания. Тя е шесткратна носителка на Европейската купа по бадминтон. От Европейски първенства печели един сребърен медал на двойки (2010)  и един бронзов медал на двойки (2014). Печели сребърен медал на Европейското клубно първенство през 2015 г. с френският отбор "Екс ан Прованс". От европейските отборни първенства печели един сребърен (2016) и един бронзов медал (2014). Печели бронзов медал на Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан. Носител на медал "За заслуга" (2 юли 2014). Петя Неделчева влиза в Книгата на рекордите на Гинес за най-дълго разиграване по бадминтон в официален мач - 154 удара. Това се случва в двубой на 18 март 2010 г. на двойки жени между Петя Неделчева и Анастасия Руских (Русия) срещу японките Шидзука Мацуо и Мами Наито  на турнира Swiss Open в Базел (Швейцария).

На този ден са родени и:

Джорджо Вазари, италиански архитект и художник (1511-1574).

Емили Бронте, британска писателка (1818-1848).
Авторка е на романа "Брулени хълмове" (1847). Сестра на писателките Ан Бронте и Шарлот Бронте, с които заедно издават сборник със стихове (1846) под псевдонима - братя Бел.

Хенри Форд, американски индустриалец (1863-1947).
Основател на автомобилната компания "Форд" (16 юни 1903).

Франс Мазарел, белгийски художник (1889-1972).

Хенри Мур, британски скулптор и график (1898-1986).
Автор е на абстрактни творби, сред които "Майка и дете", "Семейна група", "Лежаща фигура" и др.

Людовит Райтер, словашки диригент, композитор и педагог (1906-2000).

Сирил Паркинсън, британски историк, социолог и публицист (1909-1993).
Формулира т. нар. Закони на Паркинсън за бюрокрацията.

Майкъл Морис, ирландски журналист и спортен функционер (1914-1998).
Президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1972-1980).

Клайв Синклер, британски електронен инженер (1940-2021).
Сред революционните изобретения на Клайв Синклер е първият преносим електронен калкулатор, създаден през 1972 г., който работи с батерии за слухови апарати. Изобретява компютрите "Синклер ZX80" (1980), "ZX81" и "ZX Спектрум 48К" (1982). Удостоен с рицарско звание (1983).

Пол Анка, канадски поппевец и композитор (1941).

Патрик Модиано, френски писател (1945).
За творчеството на писателя е характерно, че то е изцяло фокусирано върху Париж по време на Втората световна война (1939-1945). Първият му роман е "Площадът на звездата" (1968). Следват романите "Нощна стража" (1969), "Вила "Тъга" (1975), "Улицата "Тъмните магазинчета" (1987), "Околовръстни булеварди" (1972), "Младост" (1981), "Среднощно произшествие" (1990), "Непознати" (2001), "Малкото съкровище" (2001), "Вратата на детството", "От дълбините на забравата" и др. Носител на литературната награда "Гонкур" (1978). Носител на Нобеловата награда за литература за 2014 г. за изкуството на спомена, с което той пресъздава най-неуловими човешки съдби и разкрива живия свят на окупацията. 

Арнолд Шварценегер, американски актьор и политик от австрийски произход (1947).
Участвал е във филмите "Терминатор" (1984), "Хищникът" (1987), "Последният екшън герой" (1993), "Истински лъжи" (1994), "Заличителят" (1996), "Краят на дните" (1999), "Непобедимите" (2010), "Маги" (2015), "Терминатор: Мрачна съдба" (2019) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1977). Удостоен със звезда на холивудската Алея на славата (2 юни 1987). Губернатор на щат Калифорния (8 октомври 2003-3 януари 2011).

Жан Рено, френски актьор (1948).
Дебютира в киното през 1979 г. с филма "Женско присъствие" на режисьора Коста Гаврас. Участвал е във филмите "Последната битка" (1983), "Метро" (1985), Никита" (1990), "Винтът" (1993), "Терористката" (1993), "Леон" (1994), "Отвъд облаците" (1995), "Мисията невъзможна" (1996), "Не умирай, Розана" (1997), "Годзила" (1998), "Пурпурните реки" (2000), "Гости от миналото" (2001), "Хотел Руанда" (2004), "Шифърът на Леонардо" (2006), "Съкровището" (2004), "С жени на море" (2009) и др.

Юрген Клинсман, немски футболист и треньор (1964).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия. От европейски първенства печели един златен медал през 1996 г. в Англия и един сребърен медал през 1992 г. в Швеция. Печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Република Корея. Печели два пъти турнира за Купата на УЕФА с "Интер" (Италия) (1991) и с "Байерн Мюнхен" (Германия) (1996). Като треньор на националния отбор на Германия печели бронзов медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Юмит Давала, турски футболист (1973).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол. С "Галатасарай" (Турция) печели турнирът Купата на УЕФА (2000) и Супер купата на УЕФА (2000).

Ники Хейдън, американски мотоциклетен състезател (1981-2017).
Световен шампион в клас MotoGP през 2006 г. Приет е в Залата на славата на MotoGP (2015). На 17 май 2017 г. е блъснат от кола, докато карал колело в италианския град Римини. Умира пет дни по-късно.

Мариано Андухар, аржентински футболист (вратар) (1983).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Това е денят на смъртта на:

Мигел Идалго и Кастилия, мексикански революционер (1753-1811).
Водач на революционната армия по време на народоосвободителната война на Мексико от Испания (1810-1811). Екзекутиран на 30 юли 1811 г.

княз Ото фон Бисмарк, нeмски политик (1815-1898).
Основател и първи канцлер на Германската империя (21 март 1871-20 март 1890).

Михай Томпа, унгарски поет (1817-1868).
Член на Унгарската академия на науките (1858). Поезията му черпи вдъхновение от народната песен, приказките и легендите, унгарската природа. Заедно с Шандор Петьофи и Арани Томпа е смятан за един от тримата големи поети на унгарската национална литература.

Мейджи (ист. име Муцухито), император на Япония от 3 февруари 1867 г. до 30 юли 1912 г. (1852-1912).

Стоян Данев, български юрист и политик (1858-1949).
Министър на външните дела и изповеданията (20 февруари-21 декември 1901). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (21 декември 1901-6 май 1903). Управляващ Министерството на народното просвещение (26 януари-9 март 1902). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896) и от 10-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1899-1920). Председател на V Велико народно събрание (1911) и на 15-ото Обикновеното народно събрание (1911-1913). Министър-председател (1 юни-4 юли 1913). Ръководи българската делегация при сключване на Лондонския мирен договор (17 май 1913). Министър на финансите (28 ноември 1918-7 май 1919; 8 май-6 октомври 1919). Председател на Българския червен кръст, подпредседател на Международния съюз на Червения кръст в Женева (1924-1939).

Умберто Нобиле, италиански полярен изследовател (1885-1978).
Участвал е в експедицията на първия в историята трансарктически полет без кацане с дирижабъла "Норвегия" от архипелага Шпицберген в Норвегия до Аляска в САЩ начело с норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен, заедно с американския изследовател и навигатор Линкълн Елзуърт и още 13 души на борда.

Николай Поликарпов, съветски авиоконструктор (1892-1944).
Той ръководи разработването и конструирането на различни самолети. През 1923 г. създава първите в страната изтребители И-1 (ИЛ-400) и през 1928 г. - изтребител И-3 и учебен самолет У-2 (По-2). Герой на социалистическия труд (1940). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1943).

Асен Разцветников (ист. име Асен Петков Коларов), български поет, писател и преводач (1897-1951).
Сътрудничи във вестниците "Работнически вестник" и "Лъч" (1923-1924), "Наши дни" (1924-1925), на списанията "Червен смях", "Младеж", "Звънар", "Смях и сълзи", "Нов път",  "Златорог". През 1931 г. работи като библиотекар. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Автор е на стихосбирките "Жертвени клади", "Планински вечери", на поемата "Двойник", на детските книги "Юнак Гого",  "От нищо нещо", "Мързелан и Мързеланка", "Щурчовото конче", "Сговорна дружина" и др. Автор е на първата българска методика "Техника на училищните библиотеки" (1932). Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир и др.

проф. Никола Пенчев, български химик (1901-1983).
Работи в областта на анализа и геохимията на благородните газове, хидрохимията на редките разсеяни елементи. Дава първите в света количествени аналитични методи и първите геохимични данни за неона, създава първите в света методи за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно в термоминерални води), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон и нови - за хелий и аргон. Ръководител на катедрата по аналитична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1971). Хоноруван преподавател във Фармацевтичния факултет на при Научноизследователския военномедицински институт  (дн. Военномедицинска академия) в София (1952-1959). Има над 80 публикации у нас и в чужбина. В съавторство с проф. Борис Загорчев написва учебниците "Кратък курс по аналитична химия", "Курс по аналитична химия" и "Качествен анализ". Носител на носител на Димитровска награда (1959).

Клодет Колбер (ист. име Лили Клодет Шошоан), американска актриса от френски произход (1903-1996).
Участвала е във филмите "Двете госпожи Гренвин" (1987), "Лейди от Тексас" (1955), "Клеопатра" (1934), "Това се случи една нощ" (1934) и др. Носителка на награда "Оскар" (1934).

Никола Панов (Никола Панов Димитров), български цирков артист (1907-1983).
Участвал е в програмата на цирковете "Колизеум", "Росиери", "България", "Независима България", в австрийските циркове "Централ" и "Ренц", немския цирк "Буш", в испанския цирк "Фейхо" и др. Член на трупата на известния барист Г. Зонети във Виена (1925-1927). Основател и ръководител на гимнастическата трупа "Нико" (1928-1933). Основател и ръководител на трупата въздушни гимнастици Панови (1951-1981). Член на Международната артистична ложа (от 1929).

Микеланджело Антониони, италиански режисьор, сценарист и продуцент (1912-2007).
Режисьор е на филмите "Приключението" (1960), "Забриски пойнт", "Фотоувеличение" (1967), "Професия: репортер", "Ерос", т. нар. трилогия за отчуждението: "Приключението", "Нощта"  и "Затъмнението" и др. Носител на "Оскар" за цялостен принос в киноизкуството (1996). 

Ингмар Бергман, шведски режисьор, сценарист и писател (1918-2007).
Кариерата му започва в театъра през 40-те години на 20 век. Режисьор е на повече от 60 филма и 170 театрални постановки. Първата му работа в киното е сценарият за филма "Ярост" (1945). Носител на специалната награда на журито на международния филмов фестивал в Кан за филма "Седмият печат" (1957). Носител на четири награди "Оскар" за филма "Фани и Александър" (1982). В историята на киното остава известен с филмите "Усмивки от една лятна нощ" (1955), трилогията "Като в огледало"(1961), "Зимна светлина" (1962) и "Мълчанието" (1963), "Часът на вълка" (1967), "Страстта на Анна"(1969), "Докосването" (1971), "Есенна соната" (1977). След 20-годишно прекъсване снима филма "Сарабанда" (2003) за шведската телевизия.

Антони Рамалетс, испански футболист (вратар) и треньор (1924-2013).

Ивайла Вълкова, български журналист (1925-2008).
Била е репортер и заместник главен редактор на в. "Земеделско знаме",  кореспондент на агенция "София прес" и на в. "Труд" във Виена, Австрия. Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1985).

Христо Ковачев, български оператор и режисьор (1929-1997).
От 1950 г. е асистент-оператор в Студията за игрални филми, а от 1973 г. е главен художествен ръководител на творчески колектив "Глобус" към Студията за игрални филми. Режисьор и оператор е на документалните филми "Светлини и хора" (1960), "Хора и бури" (1963), "От 1 до 8" (1966),  "Парад на позора" (1967), "Строители" (1974),  "Агрономи" (1976), "Човек от народа" (1981) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1989).

Стефка Съботинова, българска народна певица (1930-2010).
Изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област. Хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" (1951-1965). Солистка към редакция "Народна музика" на Българското национално радио (БНР) и певица в Ансамбъла за народни песни към радиото (1973-1985). Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на швейцарски музикант и продуцент, издател на български фолклор Марсел Селие "Мистерията на българските гласове", в който са включени песните "Притури се планината" и "Мар, Станке ле". Има два самостоятелни диска и един дуетен албум с народната певица Тинка Пешева, с която записва много хумористични народни песни, сред които е популярната "Цонке ле, чушко червена". Гастролира в Англия, Франция, Белгия, Холандия, Сърбия, Германия, Китай, Монголия, Русия, Унгария, Чехия и други страни. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги в областта на културата и изкуството (18 юни 2010).

Георги Ведроденски, български журналист и писател сатирик (1933-2022).
Бил е главен редактор на Главна редакция "Вътрешна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА), кореспондент на агенцията в Москва, Русия (1969-1974) и в Будапеща, Унгария (1981-1985). Заедно с журналиста Иван Бачев участват в списването на сатиричния стенвестник "Трън", където през 1953 г. по идея на журналиста Георги Ведроденски се ражда митичният образ Трендафил Акациев, символ на другояче мислещия студент.  Автор е на книгите "Зелник в понеделник" (1993), "Под път и над път" (1994), "Коронясване" (1996), "Слънчева система", "Спомен", "Издълбано в камък" (2000-2010), "Бетеански дни и нощи. 100 г. БТА" (2001), "В крак с времето" (2001), "Решетката" (2005), "Облаче крилато" (2007), "Михалогон" (2009), "Държавна сянка" (2011), "Черешово топче" (2011), "Трицветен пейзаж" (2012).  Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, "Златното перо" на Съюза на българските журналисти, почетния знак на община Сливен. През 2016 г. е отличен от Съюза на българските писатели с почетна грамота за принос към съвременната българска литература. Носител на наградата за карикатура на в. "Дума" от 39-ата Национална изложба на карикатурата за цялостното му творчество (април 2014).

Франк Паис, кубински революционер (1934-1957).
Един от ръководителите на "Движение 26 юли", създадено през 1953 г. от Фидел Кастро. Национален герой на Куба. Убит на 30 юли 1957 г. от агенти на президента на Куба ген. Фулхенсио Батиста.

доц. Румен Дойчев, български учен биолог и еколог (1938-1999).
Един от основателите на катедра "Екология и опазване на природната среда" (1974) в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1994-1999). Научните му интереси са в областта на популационната екология, екологията на съобществата и етологията (науката за поведението) на гръбначните животни. Участва в авторския колектив на "Речник по екология и опазване на околната среда" (1984), на учебници по биология и др.

/МГ, АЯ/