site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 27 юли в историята
27 юли 2024 г., събота, 30-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски.
Св. великомъченик Пантелеймон е живял в Никомидия през III в. Син на сенатора Евстрогий. Бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка, но тя умряла, когато Пантелеймон бил още дете и за него останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник. Пантелеймон учил при знаменития лекар Ефросин. След училище всеки ден посещавал християнския свещеник на име Ермолай. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Господ му дал сила да цери чрез Неговото име всякаква болест. Обвинен, че е християнин, бил осъден и измъчван, но не се отрекъл от вярата си. Убит е на 27 юли 305 г.
Почитта на българската църква към делото на равноапостолите Кирил и Методий и техните най-близки ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий се изразява и в общото им честване като св. Седмочисленици в деня на успението на св. Климент Охридски (27 юли 916), най-изявеният от Кирило-Методиевите ученици.
В България се отбелязва:
Празникът на град Стрелча. Отбелязва се през последната събота на м. юли съгласно решение на Общинския съвет от м. май 2006 г.
На този ден в България:
1903 - В София е осветена църквата "Свети Седмочисленици" - реконструираната Черна джамия. Построена е на мястото на Коджа дервиш Мехмед пашовата джамия (Имарет джамия), наричана още Черната джамия поради облицованото с черен мрамор минаре (построена 1528 г.). След 1878 г. част от сградите са използвани за затвор (до построяването на Централния затвор). По инициатива на Петко Каравелов, затворен там от 1891 г. до 1894 г., джамията е преустроена на православна църква (1901-1903). Преустройството е извършено от българските архитекти Йордан Малинов и Петко Момчилов в сътрудничество с руския архитект Александър Н. Померанцев. Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903 г. от Софийския митрополит Партений и е посветен на Светите Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий. Южният престол е посветен на "Всички български светии" с решение на църковното настоятелство, протокол 2 от 8 март 1956 г., след като Св. Синод установява такъв празник в календара през 1953 г. Същата година престолът е осветен от българския патриарх Кирил и Софийски митрополит. Северният престол е наречен на св. Иван Рилски чудотворец и не е осветен. В двора на църквата е погребан Петко Каравелов, починал в годината на освещаването й (24 януари 1903).
1919 - Българска делегация, в която влизат Венелин Ганев, Янко Сакъзов и Александър Стамболийски, пристига в Париж за подписването на Ньойския договор (договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта). Проектът за мирен договор е връчен на делегацията едва на 19 септември като е даден 25-дневен срок за възражения. На 3 ноември 1919 г. възраженията на България са отхвърлени с изключение на няколко несъществени поправки. Ньойският договор е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен.
1947 - Провежда се първият републикански конгрес на Съюза на глухонемите в България (дн. Съюз на глухите в България). Съюзът е учреден на 12 юли 1934 г. като Дружество на глухонемите в България. На конгрес на дружеството, състоял се от 2 до 4 декември 1944 г. в София, е взето решение дружеството да се преименува в Съюз на глухонемите в България. На 27 юли 1947 г. се провежда първият републикански конгрес на съюза. На третия конгрес на съюза (4-5 декември 1955) , съгласно установеното наименование от Световната федерация на глухите, Съюзът на глухонемите в България се преименува в Съюз на глухите в България. С Решение на Министерския съвет от 19 януари 2006 г. организацията е призната за представителна на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
1991 - На обединителна конференция на партиите Български земеделски народен съюз, БЗНС "Никола Петков" и БЗНС "Врабча 1" е създаден Български земеделски народен съюз - единен, с председател Ценко Барев. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 3 септември 1991 г. На 7-8 ноември 1992 г. е свикан възстановителен конгрес на Български земеделски народен съюз, който обединява БЗНС - единен, БЗНС "Никола Петков" и БЗНС (с председател Димитър Баталов). С решение на Софийски градски съд от 11 март 1994 г. БЗНС - единен е самостоятелна политическа партия.
2002 - Министърът на отбраната Николай Свинаров и президентът на американската фирма "Си Ди Ай" Марк Лоазо подписват споразумение, регламентиращо практическите и техническите параметри по унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог". Споразумението е подписано в съответствие с Меморандума за разбирателство между България и САЩ за унищожаването на ракетните комплекси и предвижда унищожаването на ракетите да стане по метод и технология, избрани от българската страна.
2005 - В Търговище е запалена най-голямата пещ за домакинско стъкло в света, с което официално започва работа първият завод на турската компания "Шишеджам" в града. Заводът има 8 производствени линии и капацитет от 54 000 тона или 235 милиона съда с марката "Пашабахче" годишно.
2009 - Със 162 гласа "за", 77 "против" и 1 "въздържал се" 41-ото Народно събрание избира Бойко Борисов за министър-председател. Със 162 гласа "за", 78 "против" и без "въздържал се" депутатите приемат предложената от него структура на правителството. Същия ден новоизбраното правителство полага клетва. На парламентарните избори на 5 юли 2009 г. партия "ГЕРБ" печели 39,70 процента от гласовете и 116 мандата в 41-ото Народно събрание.
2011 - Върховният касационен съд потвърждава 20-годишната присъда на Джок Полфрийман за убийството на Андрей Монов, извършено на 28 декември 2007 г. в центъра на София. Австралийският гражданин трябва да заплати и 450 000 лв. обезщетение за убийството.
2013 - Поредица от земни трусове са усетени през нощта и рано сутринта на територията на цялата област Благоевград. Първият е регистриран в 4:48 ч., а последният - в 6:51 ч. Регистрираните земетресения са магнитуд между 3 и 4 по скалата на Рихтер. Най-силният е бил в 6:21 ч. Епицентърът според първоначалните данни е в района на селата Осеново и Градево.
2014 - В зала 1 на НДК в София е свикан 48-ият конгрес на Българската социалистическа партия. За председател на Националния съвет на партията е избран Михаил Миков. Конгресът на БСП подкрепя кандидатурата на Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти за следващ мандат.
2015 - С официална церемония на летище София е даден старт на новите целогодишни редовни полети на авиокомпания Wizz Air до Кьолн, Бари, Неапол, Женева и Меминген.
2016 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Според тях магистратите ще подават декларация за имущество и интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), както и декларация за промяна в декларирани обстоятелства в заявлението за имущество и интереси. Инспекторатът към ВСС ще води и поддържа електронни публични регистри на декларациите и на влезли в сила наказателни постановления. Всеки, който разполага с данни за частен интерес на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на служебните функции или за действия, които противоречат на принципите за почтеност и накърняват престижа на съдебната власт, ще може да подаде сигнал до Инспектората.
2018 - Конституционният съд приема решение, че Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилия (т.нар. Истанбулска конвенция), подписана от България на 21 април 2016 г., не съответства на конституцията на страната.
2019 - Първо издание на "Захаристоянови четения" в котленското село Медвен.
2020 - След водопой на река Марица край Димитровград в рамките на 10-15 минути измират 28 крави и юници на местен фермер. В колектора на канала на Марица е открит компонентът, който е отровил животните. Не е ясно кой пряко е замърсителят. Спряно е водоподаването от всички помпени станции към градове и села по поречието на река Марица до Свиленград, като без вода са 48 населени места в област Хасково. Във взетите проби в точката на заустване на Северния колектор на "Неохим" АД в река Марица са установени значителни превишения на нормите за състоянието на водите.
2021 - Във Варна се провежда тържествен акт по издигане на военноморския флаг и присвояването на име на първия военен научноизследвателски кораб - "Св. св. Кирил и Методий". Кръстница на кораба става Мария Бакалова - първата българска актриса, номинирана за най-престижната филмова награда "Оскар".
Плавателният съд е собственост на Консорциум "Българска антарктическа база "Св. Климент Охридски" и научноизследователски кораб", чиито членове са Софийският университет "Св. Климент Охридски", Българският антарктически институт и Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
2022 - В София министърът на културата проф. Велислав Минеков и министърът на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора Весна Братич подписват Програма за сътрудничество в областта на културата за периода 2021-2023 г.
2023 - Омбудсманът Диана Ковачева сезира здравния министър проф. д-р Христо Хинков за десетки жалби от граждани - диабетици, които алармират, че в аптечната мрежа липсват животоподдържащи инсулини за лечението на захарен диабет.
На този ден по света:
1656 - В Амстердам синагогата отлъчва нидерландския философ Бенедикт Спиноза заради еретични възгледи и отказа му да спазва религиозните обреди. Наложена е най-висшата мярка на наказание "херем" велико отлъчване и проклятие - изгонване от еврейската община завинаги, като се забранява на всички евреи, включително роднините, да имат с него каквато и да е връзка, да не му правят никакви услуги, да не живеят с него под един покрив и да не четат произведенията му.
1694 - В Лондон, Великобритания, с кралски указ е създадена Английската банка (Банк ъф Ингланд) като частна институция, упълномощена да управлява авоарите на правителството. Банката е национализирана на 1 март 1946 г.
1794 - Във Франция е извършен Термидорианският преврат начело с Пол Барас. Превратът слага край на якобинската диктатура. На следващия ден са екзекутирани лидерите на якобинците Максимилиан Робеспиер, Луи Антоан Сен-Жюст и още 20 техни сподвижници. Термидорианският период е третият период в историята на Конвента - висшето представително събрание на Франция в периода на Великата френска революция (1789-1794). Първите два са жирондинският (1791-1793) и якобинският (1793-1794).
1821 - Започва първото плаване към бреговете на Нова Земя - островна група в Северния ледовит океан между Баренцeво и Карско море. Осъществено e с военния кораб "Нова земя" под командването на Фьодор Литке, руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика. Експедицията изследва бреговете на Нова Земя, източната част на Баренцево море и Бяло море. Завършва през 1924 г.
1830 - Във Франция започва Юлската революция в резултат на издаването на 4 закона от крал Шарл Десети на 26 юли 1830 г. Това са разпускането на Камарата на заместниците (парламента), отмяна на свободата на печата, промяна в законите за избор на Камарата на заместниците и свикването на нови избори за Камара на заместниците през септември 1830 г. Политиката на крал Шарл Десети е последвана от демонстрации в Париж, които прерастват във въстание и поставят началото на революцията. На 29 юли 1830 г. крал Шарл Десети абдикира и емигрира в Англия. На 7 август 1830 г. в страната е установена Юлската монархия, която управлява до Февруарската революция през 1848 г. Луи Филип е провъзгласен за крал на Франция.
1908 - В Дрезден, Германия, е основан Международният вегетариански съюз (IVU).
1921 - В Университета в Торонто, Канада, канадският хирург и физиолог Фредерик Бантинг за първи път изолира хормона инсулин. През 1921 г. той и неговият асистент Чарлз Бест извършват серия от експерименти, в които успяват да изолират инсулин от панкреас на куче и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата работят заедно с шотландския физиолог и директор на лабораторията в университета в Торонто Джон Маклауд, който им осигурява условия за експериментална работа. Джон Маклауд не присъства на опитите, но участва в представянето на откритието пред членовете на Американското физиологично дружество през декември 1921 г. През 1923 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклауд получават Нобеловата награда за физиология или медицина за откриването на инсулина, като Фредерик Бантинг поделя своята част от паричната стойност на наградата с асистента си Чарлз Бест и публично му изказва благодарност за работата. За първи път инсулинът е използван за лечение на болни от диабет на 11 януари 1922 г.
1922 - В Брюксел, Белгия, е основан Международният географски съюз.
1944 - Гр. Лвов, Украинска ССР, е освободен от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е окупиран от фашистките войски през юни 1941 г.
1953 - Завършва Корейската война (1950-1953). В Панминчжон представители на Корейската народно-демократична република (КНДР) и китайски народни доброволци, от една страна, и командването на експедиционния корпус на САЩ, от друга страна, подписват споразумение за примирие и за създаване на демилитаризирана зона между КНДР и Република Корея. Примирието е подписано от американския ген.-лейт. Уилям Харисън и севернокорейския ген. Нам Ил. Корейският полуостров е разделен, като границата е върната на 38-ия паралел, откъдето започват военните действия на 25 юни 1950 г. На територията на Република Корея са разположени войски на ООН, които да следят спазването на примирието и запазването на демилитаризираната зона. Мирен договор и до момента не е подписан.
1976 - В Япония е арестуван Какуей Танака, който на 16 август 1976 г. е обвинен във вземане на подкуп в размер на 1,6 млн. долара от американската самолетостроителна компания "Локхийд" в замяна на получаването на подкрепа при продажбата на самолети на американската компания от японската авиокомпания "Нипон" по време на управлението му като министър-председател на Япония (7 юли 1972-9 декември 1974). Т. нар. скандал "Локхийд" принуждава Какуей Танака да подаде оставка като министър-председател и да напусне управляващата Либерално-демократическа партия. На 17 август 1976 г. той е освободен е под гаранция. На 12 октомври 1983 г. е осъден на 4 години лишаване от свобода и глоба от 500 млн. йени, но отново е освободен под гаранция.
1990 - В Минск, Беларус, Върховният съвет (парламента) на Беларуската съветска социалистическа република (БССР) приема Декларация за суверенитета на страната. На 2 ноември 1939 г. Полша връща на Беларус западните територии, които е получила по силата на Версайския мирен договор през 1919 г. На 12 ноември 1939 г. Западна Беларус влиза в състава на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). На 27 юли 1990 г. Върховният съвет на БССР приема Декларация за суверенитета на страната, на 25 август 1991 г. е приет закон за независимостта на републиката, а на 19 септември 1991 г. - за промяна на името на страната от БССР на Република Беларус.
1996 - Бомбен атентат в Атланта по време на концерт в Олимпийския парк в града по време на 26-ите олимпийски игри (19 юли-4 август 1996). Загиват двама души и над 110 са ранени. На 31 май 2003 г. е арестуван атентаторът - Ерик Робърт Рудолф. На 8 април 2005 г. той се признава за виновен за този и други атентати, извършени през периода 1996-1998 г., и на 22 август 2005 г. получава четири последователни доживотни присъди.
2002 - Изтребител "Су-27" се разбива по време на авиошоу край украинския град Лвов. Загиват 83-ма души и 115 са ранени.
2005 - Френското правителство обявява серия мерки за затягане на режима срещу нелегалната имиграция. Една от основните цели е да се спрат "фалшивите молби за убежище". Освен това работодателите, които наемат нелегални имигранти, ще бъдат принудени да участват в разходите по експулсирането им. Предвиждат се и мерки срещу фиктивните бракове. Правителството ще окуражава доброволното заминаване на нелегалните имигранти, като им предлага значителни парични суми - 2000 евро за възрастен, 3500 за двойка и 1000 евро за дете.
2007 - В Индия един от главните заговорници и брат на организатора на атентатите в Мумбай през 1993 г., при който загиват 257 души - Якуб Мемон, е осъден на смърт. С това осъдените на смърт чрез обесване за участието в най-кървавия терористичен акт в Индия стават 12. Якуб е брат на Тигер Мемон, един от 35-имата главни заподозрени, който към момента все още е на свобода. Според полицията атаките са планирани от Тигер Мемон и от най-търсения в Индия престъпник Дауд Ибрахим. Доживотни присъди получават още двама братя на Мемон и снаха му, тъй като позволили в домовете им да бъдат планирани атентатите и да се изработят взривните устройства.
2011 - В Бенгази, Либия, е учредена партията "Нова Либия" от либийци, живеещи в изгнание. До този момент в страната не съществуват политически партии. Целта на новата формация е реформа на петролния отрасъл и развиване на алтернативни енергийни източници.
2012 - Президентът на Афганистан Хамид Карзай представя амбициозен списък от реформи, които заставят министрите, прокурорите и другите представители на съдебната система да се борят срещу взимането на подкупи и шуробаджанащината. Сред мерките са забрана за правителствените представители да назначават роднини и приятели на постове в държавната администрация или да се опитват да влияят на онези, които правят тези назначения.
2012 - Открити са 30-ите летни Олимпийски игри в Лондон, Великобритания. Игрите завършват на 12 август 2012 г. В тях участват 10 768 спортисти (5992 мъже и 4776 жени) от 204 държави, които се състезават в 26 вида спорт. Това са третите олимпийски игри, които се провеждат в Лондон.
2013 - В болница в Лондон, Великобритания, умира Иля Сегалович, съучредител на руската търсачка "Яндекс".
2016 - В Турция властите издават нареждане да бъдат затворени три информационни агенции, 16 телевизии, 23 радиостанции, 45 вестника, 15 списания и 29 издателски къщи в съответствие с въведеното извънредно положение заради неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.
2017 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, по силата на който Русия ще запази военновъздушната си база в Сирия за още 49 години. Подписаният от Владимир Путин закон ратифицира сключено през януари 2017 г. споразумение между Русия и Сирия, с което се разрешава на Русия да ползва базата безплатно за срок от 49 години.
2018 - В Гърция министър-председателят Алексис Ципрас заявява, че поема цялата политическа отговорност за опустошителните пожари, избухнали на 23 юли 2018 г. - единият на около 50 км западно от Атина в Кинета, а другият - североизточно от столицата, в близкия пристанищен град Рафина. Загиват 92 души, 25 души се водят за изчезнали, още 178, включително 22 деца, са пострадали. Министерството на инфраструктурата регистрира 1 046 изгорени жилища от общо 3 676 в засегнатите селища. По данни на Центъра за изследване на епидемиологията на бедствията в Брюксел, това е най-смъртоносният пожар в Европа от 1900 г.
2019 - В Москва, Русия, за участие в неразрешени от властите протести, са арестувани 1400 души. Демонстрантите протестират срещу изключването на опозиционни кандидати от участие в изборите на 8 септември 2019 г. за градски парламент на Москва. Протестите са свикани от опозиционния лидер Алексей Навални, който е арестуван и пратен в затвора на 24 юли 2019 г. за 30 дни заради призивите си към хората да участват в протеста. По официални данни на полицията в демонстрациите участват около 3500 души, от които около 700 професионални журналисти и блогъри.
2020 - Във Франция парламентът окончателно приема внесен от президентската партия "Република, напред" законопроект, който предвижда мерки за сигурност срещу осъдени за тероризъм след излежаването на присъдата им. Предвидено е за период от пет или десет години след излежаването на присъдата, съдът да може да налага на осъдени за тероризъм да отговарят на призовки на съда по прилагане на наказания, да ги задължава да живеят на определено място, да им забранява да влизат в контакт с някои хора и да се появяват на някои места и да ги задължава да се явяват редовно в полицията, а при тяхно съгласие и да носят електронна гривна. Тези мерки важат само за хора с присъди над 5 години затвор.
2021 - Ватикана за пръв път изправя на съд кардинал по дело за покупка на луксозен имот с пари на Църквата. Съдът на Ватикана разследва ролята на 73-годишния кардинал Джовани Анджело Бечу и други обвиняеми в инвестиционен скандал, свързан с използването на средства на Римокатолическата църква за покупката на луксозен имот в елитния лондонски квартал "Челси". Наред с Джовани Бечу пред съда са изправени бивши служители на Ватикана, включително финансови мениджъри и съветник по сигурността. Повдигнати са им обвинения за злоупотреба със служебно положение, пране на пари, измами и финансови злоупотреби.
2022 - В северната част на Филипините е регистрирано земетресение с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер.
Епицентърът му е на около 11 км югоизточно от град Долорес на дълбочина около 10 км и е усетено и в столицата Манила. Загиват шестима души, четирима души са в неизвестност, а над 7300 напускат домовете си. Сто трийсет и шестима души са ранени при свличане на земни и скални маси и при срутване на сгради. Земетресението е засегнало над 79 000 души. Щетите по сградите, включително болници, училища и държавни институции, се изчисляват на близо 48,3 млн. песос (над 878 000 долара).
Родени на този ден българи:
Христо Г. Данов (Христо Груев Данов), възрожденски учител и книжовник, основоположник на книгоиздаването в България (1828-1911).
Той е първият български издател. Отпечатал е над 1000 издания - учебници и учебни помагала, научни съчинения и художествени произведения. Открива в Стрелча първото неделно училище в България (1850). Основава първото класно училище и първото читалище в Клисура (1856-1857). През 1855 г. издава в Белград книгата "Старопланинче. Календар за 1856 г. високосна година...", с което се поставя началото на книгоиздаването в България. През 1857 г. учредява "Дружествена книговезница" в Пловдив, която се превръща в книжарница и издателство, от 1862 г. се преименува на "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие". От 1867 г. издателството има свои кловоне в Русе и Велес, а от 1880 г. в София и Лом. В периода 1869-1876 издава списание "Летоструй или домашен календар", в който са поместени и първите търговски каталози на книги, наречени от Христо Г. Данов "расписи". От 25 юли 1878 г. до 6 септември 1885 г. издава в Пловдив първият общобългарски вестник след Освобождението - "Марица". Депутат в 3-ото Обикновено народно събрание (1882-1883). Кмет на Пловдив (1 февруари 1897-2 юли 1899). Той е единственият кмет на града, който управлява на обществени начала и отказва да получава заплата. По време на неговия мандат са залесени две от тепетата на града и е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от арх. Йосиф Шнитер. Като кмет полага грижи за развитието на промишлеността в града, като отпуска общинско място за построяване на Захарната фабрика и увеличава средствата за издръжка на училищата и читалищата в Пловдив. Дописен член на Българското книжовно дружество (1881) и почетен член (1900). След смъртта му на 11 декември 1911 г. е погребан в съборната църква "Света Богородица". Камбанарията на гроба му е построена от арх. Йосиф Шнитер.
Илия Цанов, юрист и политик (1835-1901).
От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. Той е първият български съдебен защитник - през 1876 г. е защитник на заловените Ботеви четници и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на брата на Христо Ботев - Кирил Ботев, със заточение. След Освобождението (1878) работи в администрацията на Временното руско управление. Той е един от водачите на Либералната партия. Депутат в Учредителното събрание (1879), в 1-ото Обикновено народно събрание (1879), във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886) и в III Велико народно събрание (1886-1887). Дипломатически агент на България в Цариград (1883-1884). Министър на външните работи и изповеданията (1884-1886).
Георги Данчов (псевд. Зографина), живописец, революционер и обществен деец (1846-1908).
Един от сподвижниците на Васил Левски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) взема участие в Българското опълчение. Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. Като заместник-кмет на град Пловдив (1890-1893) участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в IV Велико народно събрание (3 май -15 май 1893), в 7-ото Обикновено народно събрание (1893-1894). Създал е над 50 портрета на български революционери и общественици - Васил Левски (1887, 1888, 1897, 1907, 1908), Христо Ботев (1887, 1888, 1896, 1904)., Захари Стоянов (1889, 1904), Стефан Стамболов (1894) и др. Автор е на композициите "Тракийско хоро" (1876), "Русалки" (1875) и др. Известни са около 200 негови икони в църквите в Казанлък, Карнобат, Чирпан, Стара Загора и др. Автор е и на стенописите в Сопотския манастир "Свети Спас".
майор Асен Агов, авиатор и военен деец (1890-1925).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Командир на Отделението за въздухоплаване към Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (21 април 1922 -9 юни 1923). През пролетта на 1922 г. е натоварен с изпълнението на правителствената програма за възраждане на българската авиация по европейски образец и главно в посока на развитието на гражданското въздухоплаване. След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е убит в Пловдив "при опит за бягство". Твърди се, че той осигурява част от експлозивите за атентата.
проф. Борис Спасов, юрист (1912-2002).
Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Председател на Съюза на юристите в България (11 юни 1966-14 май 1985) и негов почетен председател (1985-2002). Бил е главен секретар на Министерския съвет и декан на Юридическия факултет на "Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на БАН (1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (август 1972), на орден "Народна република България" втора степен за големи заслуги в научноизследователската и преподавателската дейност (6 декември 1978), на орден "Георги Димитров" за активна научна и обществено-политическа дейност (1982), на орден "Стара планина" първа степен (4 април 2002). Удостоен със званията "Заслужил деятел на науката" (август 1974), "Народен деятел на науката" (23 май 1985), "Герой на социалистическия труд" за активна научна, преподавателска и обществено-политическа дейност (26 юли 1987), "Доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (27 юни 2001).
Пенчо Кубадински, политик (1918-1995).
Депутат от 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1961). Избиран е за депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Заместник-председател на Министерския съвет (27 ноември 1962-21 ноември 1974). Министър на транспорта и съобщенията (27 ноември 1962-12 март 1966). Член на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-8 декември 1989). Министър на строежите и архитектурата (27 декември 1968-7 юли 1971). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (20 ноември 1974-21 декември 1989), член на Държавния съвет (2 юли 1975-14 декември 1989). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Удостоен със званието "Заслужил строител" (10 юли 1983) и "Герой на Народна република България" (5 март 1989). Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).
Лиляна Димитрова (Блага), деец на българското революционно работническо и младежко движение (1918-1944).
Член на Централния комитет на Работническия младежки съюз и на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. В началото на 1944 г. е изпратена в Пловдив, за да ръководи дейността на Работническия младежки съюз за Южна България. Попаднала на засада, след около 12-часова престрелка с полицията се самоубива.
Минко Босев, оперетен актьор (1927-1990).
От 1953 г. е солист в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" в София. Незабравими са ролите му в "Царицата на чардаша" от Имре Калман, "Службогонци" от Парашкев Хаджиев, "Сватба в Малиновка" от Борис Александров, "Човекът от Ла Манча" от Мич Лий и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1970).
Елза Гоева, художник живописец (1928).
Участвала е в общи художествени изложби, окръжни изложби и изложби в чужбина. Има десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина. По-известни нейни творби: "Учителка в помашко село" (1953), "Свиждане" (1957); портрети -"Ген. Владимир Заимов" (1967), "Никола Вапцаров" (1969), "Иван Загубански" (1970), "Лeнин" (1970), "Георги Димитров" (1972); пейзажи - "Църква в Райково" (1968), "Созопол - музеят" (1970), "Турция - декември" (1972), "Истанбул" (1971). Носител на наградата "Икар" на едноименната галерия за самостоятелната и изложба живопис "Храмът" (ноември 2006).
Наум Шопов, актьор (1930-2012).
Играл е в театъра в Стара Загора (1948-1950), в Пловдив (1952-1958), в Бургас (1967-1968), в Театъра на Българската армия (1958-1967, 1968-1985), в Народния театър "Иван Вазов" (1985-2000). Има повече от 60 роли в киното, сред които във филмите "Крадецът на праскови" (1964), "Цар и генерал" (1966), "По дирята на безследно изчезналите" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Вагнер" (1998) и др. Носител на две награди "Аскер" за мъжка роля (1991, 1993), награда "Аскеер" за цялостно творчество (23 май 2003), награда "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостно творчество (27 март 2006), на държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителни постижения в българския театър и кино и за яркото му присъствие в българския културен живот (9 ноември 2010) и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен за забележителния му принос в областта на българското филмово изкуство и по повод неговата 70-годишнина (11 декември 2000), държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (9 ноември 2010) и др.
Дончо Цончев, писател и общественик (1933-2010).
Завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1968-1970). Заместник главен редактор на "Профиздат" (1970-1973). Завеждащ отдел "Българска литература" в сп. "Съвременник" (1973-1989). Бил е главен редактор на сп. "Лов и риболов". Основател на в. "Наслука" (1992) и негов директор. Депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009). Автор е на близо 60 книги с проза и публицистика. Сценарист е на 4 игрални филма, автор е на 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми, сред които "Мъже без вратовръзки", "Роман на колелета", "Червени слонове", "Опасни типове", "Почти любовна история", "Принцовете", "Ако можехме да ги чуем", "Звезден прах", "Къщата на песните" и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1984). Носител на орден "Стара планина" първа степен (10 март 2004), голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (14 декември 2007), литературната награда "Елин Пелин" по повод 120-годишнината от рождението на писателя (септември 1997), награда на Съюза на българските писатели (май 1999) и др. От 2010 г. Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и Съюз на българските писатели организират национален ежегоден литературен конкурс за къс разказ "Дивото" за наградата "Дончо Цончев".
Георги Стоянов (псевд. Мрамор), режисьор и сценарист (1936).
Работил е в Студията за хроникални и документални филми, от 1967 г. - в Студията за игрални филми "Бояна". Основател и първи председател на Кабинета на младите филмови дейци. Член и основател на Първата световна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра (1980). Председател на Съюза на българските филмови дейци (17 февруари 1983-24 март 1992; 21 май 2010- 26 септември 2013). Депутат в 9-ото Народно събрание (8 юни 1986-1990). Заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заместник-министър на културата (февруари 1995-ноември 1996). Съветник по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997). Режисьор е на над 15 игрални филма, сред които "Случаят Пенлеве" (1968), "Птици и хрътки" (1969), "Щурец в ухото" (1976), "Константин философ" (1983), "Брачни шеги" (1989), "Онова нещо" (1991) и др. Сценарист е на филмите: Дрямка (1965), "Прозорецът" (1980), "Брачни шеги" (1989), "Едуард Захариев и документалното кино" (2001). Автор е на няколко книги, една от които е романът "Ваучер Калифорния-Гулаг" (2011). Носител на наградата на ФИПРЕССИ за документално кино от фестивала във Варна (1966), наградата за режисура и наградата на критиката за филма Случаят Пенлеве (Варна, 1968); втора награда за филма "Щурец в ухото" (Варна, 1976); наградите на Съюза на българските филмови дейци (1978, 1979); награда на София (1978, 1981); награда на Министерство на народната просвета за филма Константин Философ (1986); награда на Киноцентър "Бояна" във връзка със 70-годишния му юбилей, за цялостно творчество и принос към българското кино (2006). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" (25 юли 1986), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му (21 юли 2006). Носител на "Наградата на София" на 16-я международен кинофестивал "София филм фест" (13 март 2012).
Вера Кочовска, ясновидка и лечителка (1945-2011).
Придобива способностите си на 13 годишна възраст след като е блъсната от камион и прекарва два месеца в кома. Известна е със своите дарби не само в България, но и в целия свят. Способностите й са изследвани от проф. Андрей Брюховецки от руската клиника "Нейро вита", който пръв доказа уникалните й умения да вижда в бъдещето и да изцелява. Брюховецки е първият учен, открил "третото око" на Вера Кочовска със снимки на ядреномагнитен томограф. По-късно японски учени, заинтригувани от феноменалните й способности също я подлагат на изследване и установяват и заснемат аура, очертала се като ореол над главата й и "третото й око". Установяват още, че фонтанелата й не е затворена. Според самата Вера Кочовска тя е черпила енергия от Мадарския конник. За Вера Кочовска има написани две книги "Вера Кочовска - живот в два свята" (1995, от Лиляна Серафимова) и "Вера. Мисия феномен" (2004, от Капка Сидерова) и направен филм "Феноменът Вера" (2006, на режисьора Стилиян Иванов). Носителка на почетния знак на държавния глава за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се (9 март 2006).
Божидар Григоров, футболист и треньор (1945).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Орлин" (Пирдоп) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача и отбелязани 2 гола. Футболист на България за 1976 г. Президент е на ПФК "Славия" (1989-1993).
Борислав Дионисиев, бизнесмен (1947-2021).
Работи в Института за съвременни социални теории (1975-1981). Редактор и завеждащ международния отдел на сп. "Отечество" (1981-1989). Представител на гръцката икономическа групировка "Вардиноянис" за Източна Европа със седалище във Виена, Австрия (1989-1991). През 1992 г. създава собствена верига бензиностанции "Булвария холдинг". Един от съучредителите на основания през 1993 г. Г-13, клуб на едрия бизнес в България, както и на Бизнесклуб "Възраждане" (2001). Почетен консул на Малдиви в Бългаpия (януари 2005-6 септември 2021).
ген. Георги Ламбов, служител на Министерството на вътрешните работи (1948-2019).
Главен секретар на Министерството на вътрешните работи (17 октомври 1994-25 януари 1995; 25 януари 1995-12 февруари 1997).
Венелин Узунов, машинен инженер и политик (1949).
Кмет на община Разград (13 октомври 1991-29 юни 2005). Председател на Националното сдружение на общините в Република България (3 октомври 2001-30 януари 2004). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Секретар на президента по взаимодействието с местните власти (септември 2009-22 януари 2012). Почетен гражданин на Разград (28 януари 2006).
Валери Малчев, актьор (1957-2005).
Играл е на сцената на Сливенския театър и в Първи частен театър "Ла Страда" (1990-2005), както и в телевизионното шоу "Улицата".
Трифон Иванов, футболист (1965-2016).
През футболната си кариера е играл за "Етър" (Велико Търново), ЦСКА (София), "Бетис" (Испания) , "Ксамакс" (Швейцария), "Рапид Виена" (Австрия), "Аустрия Виена" (Австрия) и "Флоридсдорфер" (Австрия). За националния отбор има изиграни 76 мача и вкарани 6 гола. Футболист на България за 1996 г. Участва. е на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. От 2014 г. е бил ръководил футбола в Северозападна България в качеството си на председател на Зоналния съвет на Българския футболен съюз във гр. Велико Търново. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Носител (посмъртно) на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (16 февруари 2016). От 2016 г. в памет на Трифон Иванов се организира детски турнир, носещ неговото име.
Делян Пеевски, юрист и политик (1980).
Следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба (май - ноември 2005). Заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии (от 24 април 2008 г. е Министерство на извънредните ситуации) (15 ноември 2005-8 юли 2009). Депутат от 41-ото до 44-ото Народно събрание (2009-2021). На 14 юни 2013 г. е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Следват протести срещу това назначение и на 19 юни 2013 г. Народното събрание единодушно отменя решението си за назначаването му. Депутат в 47-ото и 49-ото Народно събрание (2021-2024). От 24 февруари 2024 г. е съпредседател на ДПС. От 19 юни 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание.
На този ден са родени и:
Александър Дюма - син, френски писател (1824-1895).
Автор е на романа "Дамата с камелиите" (1848), използван от композитора Джузепе Верди при написването на операта "Травиата" (1953).
Джура Якшич, сръбски поет, прозаик, драматург и художник (1832-1878).
Джозуе Кардучи, италиански поет (1835-1907).
Автор е на лирическия цикъл "Варварски оди" (1877-1889), стихосбирката "Ямби и еподи" (1867-1869), "Рими и ритми" (1899) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1906 г. за поетическото си творчество.
Владимир Короленко, руски писател (1853-1921).
Редактор на сп. "Русское богатство" (1904-1918, с прекъсвания). Автор е на разкази и повести като "Сънят на Макар" (1883), "Слепият музикант" (1886), "Без език" (1895), на автобиографичния роман "История на моя съвременник" (1922) и др.
Хилъри Белок, британски писател (1870-1953).
Станислав Бинички, сръбски композитор, диригент и педагог (1872-1942).
Основател и първи диригент на Белградския военен оркестър (1899-1903), който е първия симфоничен оркестър в Сърбия и оркестърът на Кралската гвардия (1904-1920). Основател и първи ръководител на оперната трупа на Националният театър в Белград (1920-1924). Автор на първата сръбска операта "На зазоряване" (1904).
Николай Черкасов, съветски актьор (1903-1966).
Участвал е във филмите "Децата на капитан Грант" (1936), "Петър I" (1937), "Александър Невски" (1938), "Иван Грозни" (1945) и др. Носител на Сталинска награда (1941, 1946, 1950, 1951).
Йежи Гедройц, полски писател и публицист (1906-2000).
Основател на литературния журнал на полските емигранти "Култура" (1947).
Николай Кузнецов, съветски разузнавач (1911-1944).
Посмъртно обявен за герой на СССР (5 ноември 1944).
Марио дел Монако, италиански оперен певец тенор (1915-1982).
Бурвил (ист. име Андре Рембур), френски актьор комик (1917-1970).
Марис Лиепа, съветски балетист (1936-1989).
Народен артист на Латвийска ССР (1968) и народен артист на СССР (1976).
Мануел Монталбан, испански поет, публицист, журналист и писател (1939-2003).
Автор е на романите "Южни морета", "Александрийска роза", "Галиндес", поредицата криминални романи за детектива Карвальо и др. Носител на испанската Литературна награда "Планета" (1979) за романа си "Южни морета" и Международната награда за криминална литература в Париж (1981). За поредицата "Карвальо в Италия" му е присъдена наградата "Реймънд Чандлър", а през 1997 г. получава отличие за Международен отзвук на град Барселона. Монталбан е удостоен и с Националната награда за художествена проза (1991) за "Галиндес", с Европейска награда за роман (1992) също за "Галиндес", с Националната награда за Испанска литература (1995) за цялостното си творчество, както и с наградата "Гринцане-Кавур"(2000).
Пина Бауш, немска балерина и хореографка (1940-2009).
Бернардо Ачага (ист. име Хосе Ирасу), испански писател и поет, пише на испански и баски език (1951).
Автор е на поетичната книга "Етиопия" (1978), на романите "Обабакоак" (1989), "Само човекът (1994), "Тези небеса" (1997), "Синът на акордиониста" (2004), "Седем къщи във Франция")2009) и др. Творбите му са преведени на 32 езика. Член е на академията на баския език.
Хосе Чилаверт, парагвайски футболист (вратар) (1965).
Вратар номер 1 в света за 1995 г., 1997 г. и 1998 г. По време на състезателната си кариера като вратар е вкарал 62 гола. Той е втория по резултатност вратар в света и единствения отбелязал хеттрик (28 ноември 1999 г.).
Рикардо Росет, бразилски автомобилен състезател (1968).
Участва във "Формула 1".
Фернандо Риксен, нидерландски футболист (1976-2019).
Със "Зенит" (Санкт Петербург, Русия) печели турнирът Лига Европа (2008) и Супер купата на УЕФА (2008).
Сидни Гову, френски футболист (1979).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол.
Марек Хамшик, словашки футболист (1987).
Това е денят на смъртта на:
Климент Охридски, църковен деец и книжовник (ок. 840-916).
Ученик и съратник на славянските първоучители Кирил и Методий. От 863 г. ги придружава в Моравия, Панония, Венеция и Рим, където е ръкоположен за свещеник (867/868). Заедно с Наум, Сава и Ангеларий идва в България. Обучава над 3500 души, урежда училища, църкви и манастири, подготвя учители и духовници, книжовници. Създател и най-виден представител на Охридската книжовна школа (края на 9 и началото на 10 в.). През 893 г. е избран за епископ на Дрембица (Велика). Един от първите творци на славянската и българската литература. Името му се свързва със "златния век" на българската култура. Превежда, пише оригинални текстове, разработва литературни жанрове, развива създадения от Кирил и Методий старобългарски литературен език, участва в създаването на втората славянска азбука - кирилицата. Автор е на поучителни и похвални слова, на църковни песнопения. Канонизиран от Българската църква. Софийският университет, както и много български училища носят неговото име.
Джон Далтон, британски химик и физик (1766-1844).
Член на Лондонското кралско дружество (1822). Основател на класическата атомна теория, открива (1801 и 1803) основните газови закони (Далтонови закони), установява закона за кратните отношения, въвежда понятието атомно тегло. През 1794 г. първи описва дефекта на зрението - цветната слепота (от който страда самият той) получил названието "далтонизъм".
Фьодор Тютчев, руски поет (1803-1873).
Михаил Лермонтов, руски поет (1814-1841).
Автор е на лирика, на поемите "Хаджи Абрек" (1834), "Демон" (1839), "Мцири" (1839) и др., драмите "Испанци" (1830), "Хора и страсти" (1830), "Странен човек" (1831), "Маскарад" (1836), "Двама братя" (1836), романа "Герой на нашето време" (1840, 1841) - първия психологически роман в руската литература, "Стихотворения" (октомври 1840), който е единственият поетичен сборник на Михаил Лермонтов приживе. Убит е на 27 юли 1841 г. при дуел с офицера Николай Мартинов в гр. Пятигорск.
Никола Икономов (поп Никола Икономович Жеравненеца), български книжовник, учител и църковен деец (1820-1897).
Учител в Шумен (1851-1855), Разград (1860-1864), Русе (1866-1873). През 1874 г. е ръкоположен за свещеник в Разград, където участва в обществения и просветния живот. Родоначалник на земеделско-стопанската книжнина - автор на първата българска книга "Земледелие"(1853). Сътрудничи на "Цариградски вестник" (1849-1950). Депутат в Учредителното народно събрание (1879).
Валериан Майков, руски публицист и литературен критик (1823-1847).
Съставител на първия руски речник на чуждите думи (1845,1846).
Емил Кохер, швейцарски хирург (1841-1917).
Разработва техниката на основните операции на щитовидната жлеза, пръв извършва резекция на жлезата при болен от гуша, въвежда йодната терапия и профилактика при тиреотоксикоза. През дългогодишната си практика извършва над 5000 операции на щитовидната жлеза и става най-известният европейски хирург в тази област. Въвежда стомашната сонда в клиничната практика. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1909 г. за работата му върху физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза. Член на Кралския хирургичен колеж в Лондон, Великобритания.
Огюст Форел, швейцарски невроанатом и психиатър (1848-1931).
Автор е на трудове по анатомия и физиология на централната нервна система, строежа на главния мозък, по проблемите на алкохолизма и др.
Феручо Бузони, италиански композитор и пианист (1866-1924).
Гъртруд Стайн, американска писателка (1874-1946).
проф. Александър Цанков, български икономист и политик (1879-1959).
Преподавател по политическа икономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ катедрата по политикономия в университета (1919-1923). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1919-1920). Един от основателите на политическата организация "Народен сговор" (1921), с която участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Министър-председател, министър на войната и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (9 юни 1923-22 септември 1923), министър на народното просвещение (10 юни 1923-22 септември 1923), министър-председател и министър на народното просвещение (22 септември 1923-4 януари 1926). Избиран е за депутат от 21-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (1923-1944). Председател на 21-ото Обикновено народно събрание (5 януари 1926-15 април 1927) и на 22-ото Обикновено народно събрание (19 юни 1927-15 май 1930). Създава партия "Народно социално движение" (1932). Действителен член на БАН (1935 - изключен през 1944 г., възстановен през 1991 г. - посмъртно). През 1944 г. емигрира от България. Осъден е задочно на смърт от Народния съд (1945). Присъдата е отменена с Решение на Върховния съд от 1996 г.
Георги Кьосеиванов, български юрист, политик и дипломат (1884-1960).
Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (Италия) (1912), Цариград (Турция) (1913-1915), Берн (Швейцария) (1918-1920), Берлин (1920), Париж (Франция) (1923-1924) и в Букурещ (Румъния) (1925, 1931-1933). Извънреден и пълномощен министър в Атина (Гърция) (1929-1931), пълномощен министър в Белград (Сърбия) (1933-1934). Началник на канцеларията на цар Борис III (1934-1935). Министър на външните работи и изповеданията (21 април - 23 ноември 1935), министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1935-15 февруари 1940). Пълномощен министър в Берн (Швейцария) (1940-13 септември 1944).
Антониу Салазар (Антониу ди Оливейра Салазар), португалски икономист и политик (1889-1970).
Министър-председател на Португалия в продължение на 36 години (5 юли 1932-25 септември 1968), главен идеолог на т. нар. Нова държава. Изпълняващ длъжността президент на Португалия (18 април 1951-29 юли 1951). Три пъти заема поста министър на отбраната (1932, 24 ноември 1936-6 септември 1944, 13 април 1961-4 декември 1962), два пъти е министър на финансите (3 юни 1926-19 юни 1926; 28 април 1928-28 август 1940), министър на колониите (21 януари-20 юли 1930), министъра на флота (1936, 1939) и министър на външните работи (24 ноември 1936-4 февруари 1947). Един от основателите на партията "Католически център" (1918), на фашистката партия "Национален съюз" (1930). Неговото управление продължава до 25 септември 1968 г., когато е свален от власт с военен преврат (т. нар. Революция на карамфилите).
Ричард Олдингтън, британски писател, поет и биограф (1892-1962).
Стефан Гъдуларов, български актьор и режисьор (1899-1969).
Играл е като любител в Народния театър "Иван Вазов" (1914-1918). Актьор в Плевенския театър, в Нов народен театър, в Свободен театър. Актьор и режисьор в театър "Мара Тотева", в театрите във Варна, Пловдив, Русе, Шумен, Габрово, в Театър "Българска армия", в театъра в Михайловград (дн. Монтана). Основава във Франция театър "Гаминало" по време на пребиваването си там (1922-1932). Участвал е във филмите "Хайдушка клетва" (1957), "Малката" (1959), "Двама под небето" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Крадецът на праскови" (1964) и др.
Боб Хоуп, американски актьор от британски произход (1903-2003).
Актьорската си кариера започва като пътуващ танцьор през 1921 г. През 1933 г. се прочува с псевдонима Боб Хоуп и за пръв път участва в постановка на Бродуей. През 1937 г. заминава за Лос Анджелис и подписва договор за участие в седмична вариететна програма на Ен Би Си. Цели 60 години той е водещ на същата вариететна програма. Заедно с Бинг Кросби сформира един от най-популярните дуети комици. Обявен за най-популярния комик в САЩ (1941,1949, 1951). През 1953 г. прави първото си телевизионно празнично коледно предаване, което се превръща в традиция през следващите 41 г. Боб Хоуп няколко пъти е влизал в Книгата на рекордите Гинес. През кариерата си, завършила през 1994 г., е получил над 2000 награди и отличия.
проф. Христо Гандев, български историк (1907-1987).
От 1940 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ Катедрата по нова обща история (1946-1961) и декан (1948-1951) на Историко-филологическия факултет на университета. Директор на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1958-1972). Автор е на монографиите "Ранно възраждане 1700-1830" (1939), "Фактори на Българското възраждане" (1943), "Националната идея в българската историопис" (1940), "Условия за образуване на българската народност" (1971), "Етнографски закономерности в образуването на българската народност" (1972), "Преселване на тракийските българи и гърци в България" (1938), "Българската народност през ХV в." (1972) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен(1957), на орден "Червено знаме на труда" (1968), на орден "Народна република България" трета степен (1978).
ген.-майор Стойо Неделчев-Чочоолу (ист. име Стойо Иванов Неделчев), български военен и партиен деец (1908-1987).
По време на въоръжената антифашистка борба (1941-1944) е командир на Старозагорската чета в партизанския отряд "Христо Ботев", а по-късно на отряда на Пета въстаническа оперативна зона и на партизанската бригада "Георги Димитров". Участва в Отечествената война (1944-1945) като заместник-командир на Осма Тунджанска дивизия. От 1934 г. е член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). Член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП (1976-1987). След 9 септември 1944 г. заема командни длъжности в Българската народна армия. Народен представител от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-27 юли 1987). Автор е на мемоарната книга "Боят настана" (1967).Носител на орден "Георги Димитров" (1968, 1978, 1983). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (1978). Почетен гражданин на Стара Загора (1978).
Фернандо Алонсо, кубински балетист и балетмайстор (1914-2013).
Заедно със съпругата си, кубинската балерина и хореограф Алисия Алонсо, създават националната трупа "Балетът на Алисия Алонсо" (1948), от 1959 г. - Национален балет на Куба. Преподавал е в Русия, България, САЩ, Аржентина, Бразилия, Мексико, Венецуела, Колумбия, Перу и Китай.
Мохамад Реза Пахлави, шах на Иран (16 септември 1941-11 февруари 1979) (1919-1980).
Като владетел на Иран той приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Като Мохамад Реза Шах той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.
проф. Абдул Калам, индийски учен и политик (1931-2015).
Президент на Индия (25 юли 2002-24 юли 2007). Специалист в областта на ядрената енергетика и ракетостроенето. Един от участниците в разработването на националната ракетно-ядрена програма на Индия, ръководил разработката на първата индийска ракета-носител SLV-3, изстреляна през 1979 г. и на първия космически спътник "Рохини" през 1980 г. Първият азиатец, удостоен с медала "Хувър" (29 април 2009).
Робърт Шрифър, американски физик (1931-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 1972 г. заедно с американските физици Джон Бардийн и Лион Купър за тяхната микроскопската теория за свръхпроводимостта, при която някой материали могат да провеждат електричество при нула съпротивление.
лорд Дейвид Ръсел Джонстън, британски политик (1932-2008).
Председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (25 януари 1999-21 януари 2002).
Христо Фотев, български поет (1934-2002).
Работил е като художник (от 1957) в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол, редактор (от 1959) на многотиражката на мина "Черно море", драматург (от 1962) в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Бил е главен редактор на бургаския алманах "Море" (1990-1992) , а от 1994 г. отново е драматург в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Автор е на стихосбирките "Баладично пътуване", "Лирика" (1965), "Обещание за поезия" (1978), "Литургия за делфините" (1981), "Венецианска нощ", поеми (1989), "Над съня" (1995) и др. Носител на литературната награда "Пеньо Пенев" (22 март 1994), на литературната награда "Златният пегас" (декември 1994), на първа награда за принос към културните традиции на град Бургас (1 декември 2001), на литературната награда "П. К. Яворов" (1993), на първа награда за принос към културните традиции на град Бургас (1 декември 2001), на наградата "Никола Фурнаджиев" (27 май 2003, посмъртно). Почетен гражданин на Бургас (27 ноември 1995).
Мариана Паунова, българска пианистка и оперна певица (1951-2002).
Пяла е на сцените на най-известните оперни театри в САЩ, Канада, Мексико и в Европа и е участвала в оперни и концертни програми с изпълнения на арии от "Трубадур", "Дон Карлос", "Бал с маски" ,"Аида", "Танкреди", "Норма", "Реквием", "Дидона и Еней" и др.
/МГ, АЯ/
/АЯ/
news.modal.header
news.modal.text