site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 юли в историята

26 юли 2024 г., петък, 30-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчца Параскева Римлянка. Св. свщмчк Ермолай.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на служителите от жандармерията към Министерството на вътрешните работи.
Отбелязва се от 2003 г. съгласно Решение 386 на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Годишнина от издаването (26 юли 1881) на указ 627 на княз Александър I Батенберг, с който се утвърждава "Привременен устав за устройството на жандармерията", според който жандармерията е правителствена стража с военна организация. Празникът е обявен през 2002 г. като професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия". Понастоящем жандармерията е в Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма".

По света се отбелязва:

Денят на системния администратор. Отбелязва се от 2000 г. през последния петък на м. юли по инициатива на системния администратор от САЩ Тед Кекатос в знак на признателност към системните администратори, които поддържат електронните мрежи и системи. Професионален празник на системния администратор.

Националният празник на Либерия. Ден на независимостта (1847).

Националният празник на Малдивската република. Ден на независимостта (1965).

На този ден в България:

811 - Българската армия, командвана от хан Крум, побеждава византийската войска на император Никифор I Геник в битката при Върбишкия проход. През 811 г. император Никифор I Геник предприема поход в българските земи и успява да превземе столицата Плиска. Хан Крум два пъти му предлага мир. След получения отказ разгромява византийската армия в битката при Върбишкия проход, при която е убит и императорът. Победата прославя българския владетел и спомага за приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока югозапад. Илюстрация на пира на хан Крум след победата дава Манасиевата хроника.

1881 - Основана е жандармерията като структура на реда в Княжество България. С указ 627 на княз Александър Батенберг от 26 юли 1881 г. е приет "Привременен устав за устройството на жандармерията". До септември 1944 г. е разформирана и възстановявана три пъти. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. е създадена Национална служба "Вътрешни войски" като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Със Закона за МВР от 1997 г. Национална служба "Вътрешни войски" е преобразувана в Национална служба "Жандармерия" като специализирана охранителна и оперативно-издирвателна служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността. От 1 октомври 2004 г. службата е напълно професионализирана. През годините съобразно  измененията в Закона за Министерството на вътрешните работи, жандармерията е на подчинение на различни структури в МВР.

1909 - Открита е линията Радомир-Кюстендил, построена като част от железницата София-Скопие. Участъкът с дължина 54,4 км е открит на 26 юли 1909 г. от министър-председателя Александър Малинов. Трасето е с 9 тунела, преминава през Земенския пролом и на няколко места пресича река Струма с железни мостове. През 1909 г. е завършено строителството и на жп гара Кюстендил.

1909 - Обявена е стачка на работниците от Кибритената фабрика в Костенец.
В  най-продължителната стачка в историята на българското работническо движение през първото десетилетие на ХХ век (133 дни) участват предимно девойки, жени и юноши, като  няма нито един стачкоизменник. Те предявяват искания за увеличаване на заплатите, медицинско осигуряване, 8-часов работен ден. Стачката е ръководена от Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Димитров. Прекратена е на 6 декември 1909 г. с използване на полицейска сила. Работниците не постигат успех.

1946 - 26-ото Обикновено народно събрание (ОНС) приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република, както и за свикване на Велико народно събрание. На 25 юли 1946 г. Министерският съвет внася за обсъждане в Народното събрание законопроекта за допитване до народа за премахване на монархията и за създаване на "Народна демократична република". Законопроектът е приет на 26 юли единодушно на първо четене с поименно гласуване на 244 народни представители (от заседанието поради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати). Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г., като 92.72 процента от гласувалите са "за" република. На 15 септември 1946 г. 26-ото Народно събрание провъзгласява  България за народна република.

1999 - Учредена е Българска комунистическа партия "Георги Димитров". На 29 януари 2000 г. в нея се влива Българската единна комунистическа партия. На 24 септември 2005 г. на ХVII редовен конгрес партията е преименувана в Партия на българските комунисти. Регистрирана е на 12 май 2006 г.

2002 - Подписан е договор за продажба на 99,59 процента от капитала на банка "Биохим" на "Банк Аустрия кредитанщалт груп".

2002 - Поройни дъждове в цялата страна. Само за два часа в каварненските села Белгун, Вранино и Челопечене падат по 200 литра на квадратен метър. В Силистра са наводнени много сгради и мазета.

2006 - Подписан е договор за продажбата на 69.99 процента от капитала на "Балканкар Средец" АД - София между Агенцията за приватизация и "ГТМ - Ангел Балевски" ЕАД за 91 111 111 лв.

2008 - Във Велико Търново се провежда 18-ата извънредна Национална конференция на Съюза на демократичните сили (СДС). Приет е нов Устав на партията, според който бивши и настоящи сътрудници на български и чужди тайни служби не могат да бъдат избирани за членове на Националния изпълнителен съвет на СДС. Предвиден е пряк избор на председателя на партията, на националните, регионални и общински ръководства, както и вътрешни избори за определяне на кандидатите на СДС за изборни длъжности - депутати, кметове и общински съветници.

2011 - Със 143 гласа "против" парламентът отхвърля вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за "провал в политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното членство в Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основни човешки права". Вотът е внесен на 18 юли 2011 г., подписан от 74 народни представители от "Коалиция за България" и Движението за права и свободи.

2012 - Със 72 гласа "за", 136 "против" и двама "въздържал се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов, внесен от "Коалиция за България" и Движението за права и свободи за "провал в политиката в областта на вътрешните работи и правосъдието".

2015 - Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева откриват пречиствателна станция в Раковски. Изграждането на станцията е финансирано по Оперативна програма "Околна среда" за около 58 млн. лв. На церемонията  присъстват депутати и политици от всички политически сили, заместник-областният управител на Пловдив Христо Грудев, кметове на общини и населени места от региона.

2016 - Партията "Българско национално обединение" (БНО) издига икономиста Румен Гълъбинов и адвоката Веска Волева за кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 6 ноември 2016 г. Кандидатпрезидентската двойка има подкрепата на Гражданския форум "Промяна", Политическия клуб "Звено" и Българската асоциация на пенсионерите в София.

2017 - Министерският съвет одобрява Меморандум за разбирателство между Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България и Министерство на транспорта и съобщенията на Македония за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г. Македония, от своя страна, се ангажира да изгради жп направлението Крива паланка - Деве баир - българска граница до края на 2025 г.

2018 - Народното събрание подкрепя ветото на президента Румен Радев, наложено на 24 юли 2018 г.  върху параграф 3 и параграф 4 от Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 18 юли 2018 г. С параграф 3 се ограничава срокът на специфични задължения на купувачите по приватизационни договори в рамките на 5 години. С параграф 4 това ново правило се отнася и за вече сключени приватизационни договори.

2019 - Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултати от цялостната оценка на българската банкова система, която обхваща шест банки вследствие на искането на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка (БНБ). Цялостната оценка обхваща "Уникредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Обединена българска банка" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Централна кооперативна банка" АД и "Инвестбанк" АД. Европейската централна банка открива капиталов недостиг от 263 млн. евро в "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) и 52 млн. евро в "Инвестбанк". Другите четири банки не падат под заложените минимални прагове и минават прегледите на качеството на активите и стрес тестовете без забележки. ПИБ и "Инвестбанк" са и най-слабо представилите се банки при проверката на БНБ през 2016 г.

2021 - В 18:00 ч. започва видеоконферентният разговор "Ало, Космос! Говори България!", който се предава на живо от "София тех парк" в София. Разговорът е с двама астронавти от Международната космическа станция и в него ученици от България и Европа задават въпроси към астронавтите. Българската телеграфна агенция  излъчва видеоконферентният разговор "Ало, Космос! Говори България!". Въпросите към двамата астронавти са на ученици на възраст между 6 и 19 години. "Какво бихте донесли от космоса като подарък за едно дете?" - е първият детски въпрос към тях.

2023 -  В Разград е открит Национален пресклуб на Българската телеграфна агенция. Същия ден започва знаковата за Разград културна проява – Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествените занаяти.
           
На този ден по света:

1821 - От пристанището в Архангелск, Русия, под командването на Фьодор Литке, руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика, започва първата експедиция на кораба "Нова земя" към бреговете на Нова Земя - островна група в Северния ледовит океан между Баренцeво и Карско море. Експедицията изследва бреговете на Нова Земя, източната част на Баренцево море и Бяло море и завършва на 11 септември 1821 г. Това е първата от общо четири експедиции на кораба "Нова земя", последната от които завършва на 23 септември 1824 г.

1908 - В САЩ е създадено Федералното бюро за разследване (ФБР) със заповед на министъра на правосъдието и главен прокурор на САЩ Чарлз Бонапарт като специална служба, пряко подчинена на Министерството на правосъдието на САЩ и със седалище във Вашингтон. Чарлз Бонапарт, представител на един от клоновете на династията на Наполеон Бонапарт, установил се в Балтимор, щата Мериленд, създава бюрото, защото имал нужда от детективи, които да разследват федерални престъпления за Министерството на правосъдието. Първоначално бюрото работело с около десетина детективи, като през Втората световна война (1939-1945) персоналът на ФБР е увеличен от неколкостотин души на около 13 000 агенти. През първите години след създаването си ФБР се занимавало с двайсетина вида престъпления - от федерални криминални разследвания до случаи, свързани с националната сигурност. С течение на времето правомощията на бюрото се разширяват. През 50-те години на 20-и век ФБР за първи път започва да публикува списък на 10-те най-издирвани престъпници. 

1921 - Влиза в сила Трианонският мирен договор, подписан на 4 юни 1920 г. в двореца "Голям Трианон" във Версай между Унгария и страните победителки в Първата световна война (1914-1918). Според договора повече от половината от територията на Унгария се разпределя между Кралството на сърби, хървати и словенци, Чехословакия и Румъния, като към Румъния преминават Трансилвания и източната част на Банат, към Кралството на сърби, хървати и словенци Хърватско, Бачка и западната част на Банат, към Чехословакия Словакия и част от Украйна, провинция Бургенланд е предадена на Австрия. Числеността на унгарската армия се ограничава на 30 000 души, а на Унгария са определени репарации за изплащане. Договорът е в сила до Виенските арбитражи от 2 ноември 1938 г. и 30 август 1940 г., съгласно които към Унгария се присъединяват земи от Чехословакия и Румъния.

1944 - Съветските войски освобождават гр. Нарва от близо 3-годишна фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е превзет от нацистите през август 1941 г.

1949 - Опитният образец на съветския реактивен изтребител "МиГ-17" извършва първия си полет. Влиза в експлоатация в началото на 50-те години на 20 век. "МиГ-17" е първият руски самолет, способен да постига близка до свръхзвуковата скорост. Използван в бойни действия във Виетнам и Близкия изток и други части на света.

1952 - В Египет крал Фарук абдикира след преврат, извършен от тайната военна организация "Свободни офицери" начело с полк. Гамал Абдел Насър (23 юли 1952). На 18 юни 1953 г. Египет е провъзгласен за република.

1953 - Група революционери начело с Фидел Кастро щурмуват и превземат казармата "Монкада" в Сантяго, Куба. Това е началото на борбата на кубинския народ срещу диктатурата на ген. Фулхенсио Батиста, установена на 10 март 1952 г. с военен преврат. На 1 януари 1959 г. ген. Батиста е изгонен от страната. Обявена е победа на кубинската революция.

1956 - Президентът на Египет Гамал Абдел Насър обявява национализирането на Суецкия канал, като на британските и френски акционери на национализираната компания се изплаща компенсация. Целта е с получените от експлоатацията на канала средства да се компенсира отказът на Великобритания и САЩ да финансират строителството на Асуанския язовир, след като на 13 юни 1956 г. Суецкият канал преминава от британски под египетски контрол. Каналът, завладян от британските войски през 1884 г., е открит на 17 ноември 1869 г. Той свързва Средиземно море с Червено море и скъсява морския път между Европа и Индия с 6000 мили.

1963 - В 5.17 ч. в Скопие, Македония, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер.
Трусът е регистриран в  5,17 часа и нанася огромни материални щети. Разрушени са 15 800 апартамента, а 28 000 са повредени. Над 200 000 жители остават без покрив над главата си, загиналите са 1070 души.

1995 - В Брюксел, Белгия, е подписана Конвенцията за създаване на Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ) от посланиците на 15-те страни членки на Европейския съюз. Влиза в сила от 1 октомври 1998 г.

2002 - Започва експлоатацията на Северно-Васюганското газово находище в Томска област в Русия, чиито запаси възлизат на 29 млрд. куб. м.

2005 - Президентът на Италия Карло Адзелио Чампи подписва закон за реформа на съдебната система, който предвижда въвеждане на йерархична структура в системата на правосъдието, като се създава разделение между съдии и прокурори. Дотогава те са имали право да разменят ролите си.

2008 - В САЩ Сенатът гласува мащабен план за спасяване на пазара за недвижими имоти, чиято цел е да се окаже помощ и на хилядите заемополучатели, и на ипотечните компании, които са засегнати от кризата на жилищния пазар в резултат на най-тежката криза на пазара за недвижими имоти от Голямата депресия от 1929 г. Преди това текстът е одобрен и от Камарата на представителите. Планът цели да подпомогне заемополучателите, затруднени да изплащат месечните си ипотеки, най-вече повишавайки тавана на заемите за покупка на жилища, които могат да получат държавна гаранция. Текстът предвижда и значително финансиране за ипотечните компании "Фани Мей" и "Фреди Мак", които са на прага на фалита.

2009 - На церемония във военноморската корабостроителница в пристанище Вишакхапатнам, Индия е пусната на вода първата атомна подводница, построена в Индия - "Арихант" с водоизместимост 7000 тона, проектирана през 80-те години на 20-и век и с въоръжение 12 ракети К - 15 "Сагарика".

2010 - В Камбоджа Международният трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери издава първата си присъда. Каинг Гуек Еав, бивш директор на затвор в Пном Пен, известен с кодовото име С-21, където през 70-те години са убити около 17 000 души, е обвинен и признат за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и тежки нарушения на Женевските конвенции и осъден на 30 години затвор. Международният трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери е създаден от ООН и от правителството на Камбоджа. Червените кхмери управляват Камбоджа от 1975 г. до 1979 г., като при управлението им в лагери и затвори са убити около 2 млн. души, представляващи образованата градска част от населението.

2011 - Списание "Нейчър" съобщава, че изследователи от Института за наука и технологии на Окинава, Япония, са дешифрирали генома на кораловия полип. Много корали са застрашени от измиране заради глобалното затопляне и увеличаването на киселинността на водата. Кораловите полипи образуват гигантски коралови рифове и играят изключително важна роля в екологията. Екосистемите, образуващи се около коралите, са основа на икономиката на много райони.

2012 - В Япония главният изпълнителен директор на най-голямата японска инвестиционна банка "Номура", Кеничи Ватанабе, подава оставка след скандал за търговия с вътрешна информация. Оставка подава и друг високопоставен ръководител на банката - Такуми Шибата. Финансовите регулаторни органи на Япония разследват "Номура секюритис" (подразделение на банката "Номура", което е в центъра на скандала) за изтичане на информация към клиенти преди планирани предлагания на ценни книжа на енергийната компания "Инпекс", финансовата група "Мицухо" и "Токио електрик пауър" през 2010 г.

2016 - Във Ватикана управителят на Италианската банка Иняцио Виско и председателят на Управлението за финансово разузнаване на Ватикана Рене Брюлхарт подписват споразумение за сътрудничество, целящо да регулира отношенията им и да сложи край на недоверието към дейността на банката на Светия престол. Споразумението е подписано след години на финансови реформи, чрез които банката на Ватикана трябва да отговори на международните стандарти за гарантиране на прозрачност на финансовите операции извършвани от нея.

2017 - С 419 гласа "за" и 3 гласа "против" Камарата на представителите (долната камара) на Конгреса на САЩ одобрява законопроект за засилване на едностранните санкции срещу Русия, Иран и КНДР. Законопроектът предвижда президентът на САЩ по-трудно да премахва санкции срещу Русия, и по-трудно да може да налага вето на вече въведени санкции.

2019 - Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп след 16-годишно прекъсване възобновява екзекуциите на федерално равнище. Министерството на правосъдието одобрява нов протокол за изпълняване на присъди със смъртоносна инжекция и планира, по искане на министър Уилям Бар, пет екзекуции, които ще бъдат извършени във федерален затвор в гр. Тера Хоут, щата Индиана. Смъртното наказание е законно в САЩ, но има значителни различия между щатите. В много от тях то е незаконно, а в други е обявен мораториум. Смъртната присъда е в сила в 25 от 50-те щата, но в много от тях на практика то не се прилага, поради трудностите по осигуряване на смъртоносните субстанции и въпросите доколко законни са тези продукти.

2020 - В Париж, Франция, на 104-годишна възраст умира актрисата Оливия де Хавиланд, изиграла ролята на Мелани във филма "Отнесени от вихъра" (1939).

2021 - Мери Саймън официално встъпва в длъжност като генерал-губернатор на Канада, ставайки първата представителка на коренното население на страната на този пост. Тя е представителка на народността инуити. Мери Саймън е бивша канадска дипломатка и радиожурналистка. Тя е била посланик в Дания, а също така представителка на канадското външно министерство по въпросите на Арктика.

2022 - По време на среща с президента на Русия Владимир Путин, излъчена по телевизията, генералният директор на Федералната космическа агенция "Роскосмос" Юрий Борисов обявява, че Русия ще прекрати ангажиментите си, свързани с Международната космическа станция след 2024 година. В рамките на посочения срок ще бъде поставено началото на строеж на руска орбитална станция.

2023 - Извършен е държавен преврат от военни. В телевизионно обръщение полк. Амаду Абдраман от армията обявява, че президента Мохамед Базум е отстранен от власт.

Родени на този ден българи:

акад. Райна Георгиева, биолог генетик (1902-1983).
Учителка в земеделските гимназии в Айтос и Хасково и в полувисшето земеделско училище в Пазарджик (1925-1941). Завеждащ Катедрата по генетика и селекция във Висшия селскостопански институт "Г. Димитров" (1949-1967) и секция "Генетика" в Института по растениевъдство при БАН (1952-1963), директор на Централната лаборатория по генетика при Академията на селскостопанските науки (1963-1966). Тя е първата жена академик в България (1961). Носител на орден "Георги Димитров" (1972), на орден "Народна република България" първа степен (1964).

проф. Георги Атанасов (Джиджи), алпинист (1925-2020). 
Има над 600 изкачвания в български и чужди планини. Oсновател (1952) на катедра "Туризъм и алпинизъм" към Висшия институт по физическа култура "Георги Димитров" (дн. Национална спортна академия "Васил Левски") и неин ръководител (1952-1992). Ръководи и участва в първото българско изкачване на връх над 7000 метра - пик Авицена (тогава пик Ленин - 7134 м) в Памир (13 август 1967). Председател на Българската федерация по алпинизъм (23 декември 1969-8 май 1972) и председател на Българския алпийски клуб (29 юни 1990-27 февруари 1993).

Усин Керим (Асен Керимов Кирилов), поет (1928-1983).
Бил е окръжен кореспондент на в. "Отечествен фронт" за Сливенски и Ямболски окръг. Редактор на вестници в Хасковско и Разградско (1958-1964). Автор е на стихосбирките "Песни от катуна" (1955), "Очите горят" (1959), "Сърцето ми" (1978), "С бащин глас" (1978), "Когато страшен пътник се завръща" (1989) и др. Почетен гражданин на Чепеларе (2008, посмъртно). През 2010 г. община Чепеларе учредява конкурс за Национална литературна награда за поезия "Усин Керим". 

Алексис Вайсенберг, пианист (1929-2012).
Първият си концерт изнася през 1939 г. През 1941 г. напуска България и се установява в Хайфа, Израел. През 1947 г. става лауреат на международния конкурс "Ливънтрит", с което започва международната му кариера - концертира в САЩ, Европа, Япония, Южна Америка, България и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги в областта на музиката като световноизвестен пианист и педагог (23 май 2001).

проф. Райко Петров, треньор по борба свободен стил, учен и педагог (1930-2011).
Треньор на националния отбор по свободна борба (1953-1968), подготвил първите олимпийски и световни шампиони в българския спорт. Има значителен научен и приложен принос във формирането на българската школа по свободна борба. Той създава пълна педагогическа теория за управлението на спортната тренировка в борбата. Председател на Българската федерация по борба (1969-1990). Ректор на Национална спортна академия "Васил Левски" (НСА) (22 април 1978-4 юни 1990). Ръководител на Катедра "Борба - джудо" в НСА (1973-1991). Член на Изпълнителното бюро на Международната федерация по борба (ФИЛА) (1978-2002) и вицепрезидент на ФИЛА (1984-2002). Работил е в Изпълнителния комитет на Световния съвет за наука и спорт (СИЕПС) към Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).  Като треньор и спортен деятел проф. Райко Петров е участвал на 12 поредни летни олимпийски игри. Избран е за лауреат на Международната зала на славата по борба в Оклахома, САЩ. През 2005 г. е удостоен с престижната награда на Международния олимпийски комитет (МОК). Удостоен и с специалната награда (възпоменателен медал) на Генералната асоциация на международните спортни федерации (АГФИС) за заслуги в областта на световния спорт (21 септември 2005). Удостоен е с най-високото отличие на ФИЛА - орден "Златно клонче" (2002). Автор е на много научни публикации и над 80 книги, повечето от които преведени на 15 езика. На 20 април 2012 г. в двора на Ректората на НСА "Васил Левски" тържествено е открит бюст-паметник на проф. Райко Петров.

Маргарита Лилова, оперна певица мецосопран (1935-2012).
През 1959 г. дебютира на оперната сцена във Варна. Била е солистка на Софийската опера. Щатна солистка на Виенската държавна опера (1 януари 1963-1995), където се превъплъщава в 46  роли в 1135 представления. Удостоена е със званието "камерзенгерин" на Виенската държавна опера.

Чудомир Александров, минен инженер и политик (1936-1998). 
Работи в Научноизследователския и проектантски институт за рудодобив и обогатяване като технически научен сътрудник, старши инженер и старши научен сътрудник. Кандидат-член на ЦК на БКП (3 април 1976-4 април 1981). Първи секретар на Софийския градски комитет на Българската комунистическа партия (БКП) (23 октомври 1979-14 март 1984). Член на Бюрото на Министерски съвет (февруари 1984-декември 1985). Член на ЦК на БКП (4 април 1981-14 декември 1988), секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-3 януари 1984; 5 април 1986-20 юли 1988). Член на Политбюро на ЦК на БКП (3 януари 1984-20 юли 1988). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (дн. Национален съвет) (2 февруари 1990-25 септември 1990; 27 декември 1996-4 май 1998). Първи заместник-председател на Министерски съвет (3 януари 1984-25 януари 1986), член на Държавния съвет на Народна република България (18 юни 1986-8 февруари 1990). Заместник-председател на Министерския съвет (8 февруари-20 септември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (30 март 1980-1990). Председател на Стопанско обединение "Минерални суровини" (октомври 1988-май 1989). Председател на Комитета по геология при Министерски съвет (10 май 1989-февруари 1990). Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).

проф. Стоян Кушлев, юрист и политик (1938).
Следовател в Девин (1961-1964). Аспирант, научен сътрудник и доктор в Института за държавата и правото към БАН (1964-1991). Председател на Царския ловен клуб (1993-1999). Заместник-председател на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (1991-2000) и председател на съюза (1 юли 2000-27 юли 2001). Депутат в 39-то Народно събрание (2001-2005). Първи председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (дн. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) (8 август 2005-20 април 2011).

проф. Красимир Спасов, режисьор и театрален педагог (1941-2024).
Работил е във всички български театри, но по-трайно е свързан с театрите във Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Стара Загора, Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1977-1978), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1978-1985), Театър "Българска армия" (1985-1990, 1996). От 1991 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".  За 50-годишната си театрална дейност той е  осъществил над 100 постановки от български, руски, западноевропейски и американски автори, сред които "Полет над кукувиче гнездо", "Обърни се с гняв назад", "Веселите уиндзорки", "Чайка", "Иванов", "Трамвай желание", "Стъклената менажерия", "Много шум за нищо", "Колко е важно да бъдеш сериозен" и др. Режисьор е на филмите "Забравете този случай", "О, Господи къде си?" и др. Носител на наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за режисура (2012), на  наградата на Министерство на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (17 септември 2014),  на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство  (23 май 2021, заедно с Стефан Цанев и Стефан Мавродиев).

Людмила Живкова, политик (1942-1981).
Заместник-председател (31 декември 1971-16 декември 1972), първи заместник-председател (30 декември 1972-1 юли 1975) и председател на Комитета за изкуство и култура (1 юли 1975-20 май 1977), председател на Комитета за култура (20 май 1977-21 юли  1981). Член (от 2 април 1976) на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Член на Бюрото на Министерския съвет (от 18 юни 1976). Член на Политбюро на ЦК на БКП (от 17 юли 1979). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (от 1972). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-21 юли 1981). Председател на Съвета на председателите на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация" (1975-21 юли 1981). По нейна инициатива са организирани честването на "1300 години България" (1981), домакинството на България на Международната детска асамблея "Знаме на мира" (1979) под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса "Камбаните" край София, на Националния дворец на културата в София (от 23 юли 1982 г. до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на десетки културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна. Носителка на трета награда и бронзов медал за най-добро художествено и полиграфическо изпълнение на книгата й "Казанлъшката гробница", издадена от "Аурел Бонгерс" в ГФР (септември 1974). Носителка на иранския орден "Плеад" (21 ноември 1971), на австрийския голям златен почетен знак на лента "За заслуги към Република Австрия" (23 декември 1976), на мексиканския орден "Ацтекски орел" с лента първа степен  (25 май 1978), на големия кавалерски кръст за заслуги пред Италианската република (28 март 1980), на международната награда за мир и сътрудничество  "Златният Меркурий" (посмъртно, 29 септември 1981). Удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977), със званието "Доктор хонорис кауза" на университета "Токай" в Япония (1 март 1979). Лауреат на Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес (юни 1982 г., посмъртно), носител на орден "13 века България" (1984 г., посмъртно). Автор е на книгите  "Казанлъшката гробница" (1974),  "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1976), "Англо-турските отношения" (1971), "По законите на красотата" (сборник от статии и изказвания на Живкова) и др.

Нораир Нурикян, състезател и треньор по вдигане на тежести (1948).
Двукратен олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, ФРГ, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Печели златен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Берлин, Германия. От европейски първенства печели и два бронзови медала - 1971 г. и 1974 г. През спортната си кариера подобрява 4 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. През 2001 г. е обявен от Българска федерация по вдигане на тежести за щангист на ХХ век на България. Носител на орден "Стара планина" първа степен (27 юни 2008).

Юли Дамянов, диригент и композитор (1959).
Бил е диригент (от 1986) в Музикалния театър "Стефан Македонски", главен диригент (септември 2008-септември 2010) и  художествен ръководител на театъра. От 2012 г. е диригент и на Софийския духов оркестър. Успоредно работи и като постоянен гост-диригент на Варненската, Бургаската, Пловдивската опера и др. Преподавател по "оперно пеене с диригент" в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Носител на наградата "Кристална лира" за 2003 г. на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

Захарин Пенов, служител в системата на Министерството на вътрешните работи (1962).
Заместник-началник (2000-2006) и директор (2006-2009) на Регионална гранична служба - Драгоман (дн. Регионална дирекция "Гранична полиция"). Директор на Главна дирекция "Гранична полиция" (21 август 2009-14 декември 2014). Бил е съветник на служебния министър на вътрешните работи Пламен Узунов по въпросите за охраната на границата (27 януари-4 май 2017).

проф. Николай Неновски, икономист (1963).
През 1989 г. завършва икономика в Московския държавен университет "М.Ломоносов".  От 1996 г. работи в Българската народна банка. От 1997 г. е преподавател в Катедра "Финанси" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Директор е на Центъра за парични и икономически изследвания към УНСС. Съучредител е на "Българската макроикономическа асоциация"  през 2003 г. и на българското дружество "Фридрих Хайек" през 2002 г. Член на Управителния съвет на Българската народна банка (12 юни 2002-12 юни 2008). От 13 юни 2020 г. е член на Управителния съвет на Българската народна банка от квотата на президента.       
             
Георги Дичев, юрист (1973).
Работи като юрист в отдел "Приемна" на президента на България (1997-1999).  От 1 юли 1999 г. е съдия-изпълнител при Софийски районен съд. От 4 април 2006 г. е действащ частен съдебен изпълнител. Един от учредителите и първи председател на Управителния съвет на Съюза на българските съдия-изпълнители (11 юни 2002-декември 2005). Български представител в Международния съюз на съдебните изпълнители (2003-2012). Първи председател на Камарата на частните съдебни изпълнители (26 ноември 2005-28 януари 2012). Председател на Съвета на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители (от януари 2015-юни 2021). Бил е председател на Контролния съвет на Камара на частните съдебни изпълнители. От 27 януари 2024 г. е председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.

На този ден са родени и:

Джон Филд, ирландски пианист и композитор (1782-1837).

Огюст Бернарт, белгийски юрист и политик (1829-1912).
Министър-председател на Белгия и министър на финансите (1884-1894). Председател на Камарата на депутатите (1895-1900). Носител на Нобелова награда за мир за 1909 г.

Джордж Бърнард Шоу, британски драматург и публицист от ирландски произход (1856-1950).
Публикува първото британско изследване за норвежкия драматург Хенрик Ибсен - "Квинтесенция на ибсенизма" (1890). Автор на пиесите "Къщите на вдовиците" (1893), "Професията на мисис Уорън" (1898), "Кендида" (1898), "Избраник на съдбата" (1898), "Човек и свръхчовек" (1903), "Майор Барбара" (1907), "Андрокъл и лъвът" (1916), "Пигмалион" (1916), "Дом на разбитите сърца" (1919), "Света Йоана" (1924) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1925 г. за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с необикновена поетична красота.

Язеп Витол, латвийски композитор, педагог и музикален критик (1863-1948).

Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и философ (1875-1961).
Създател на направлението в психологията аналитична психология (1917).

Антонио Мачадо и Руис (Антонио Сиприано Хосе Мария Мачадо Руис), испански поет и драматург (1875-1939).
Един от водещите фигури на литературното течение "Поколение '98" (1898).

Андре Мороа (ист. име Емил Ерцог), френски писател (1885-1967).
Автор е на множество биографии, съвременни романи, историческа литература. Сред най-известните му произведения са "Мълчанието на полковник Брамбъл" (1918), "Ариел, или животът на Шели" (1923), "Животът на Дизраели" (1927), "Байрон" (1930), "Бернар Кене" (1926), "Климати" (1928), "Семеен кръг" (1932), "В търсене на Марсел Пруст" (1949), "Лелия или животът на Жорж Санд" (1952), "Септемврийски рози" (1954), "Олимпио или животът на Виктор Юго" (1955), "Тримата Дюма" (1957), "Прометей или животът на Балзак" (1965).

Олдъс Хъксли, британски писател, поет и драматург (1894-1963).
Автор е на "Имението Кроум" (1921), антиутопичния роман "Прекрасният нов свят" (1932), "Дверите на възприятието" (1954) и др. От 1938 г. се установява в Лос Анджелис, САЩ, където живее до смъртта си.

Робърт Грейвс, британски писател и преводач (1895-1985).
Автор е на романа "Аз, Клавдий" (1934), изследванията върху митологията "Бялата богиня" (1948, 1960) и др.

Салвадор Алиенде, чилийски политик (1908-1973).
Президент на Чили (3 ноември 1970-11 септември 1973).  Убит по време на военния преврат (11 септември 1973), извършен от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет.

Джейсън Робърдс, американски актьор (1922-2000).
Участвал е във филмите "Нежна е нощта" (1962), "Дългият път на деня в нощта" (1962), "Развод по американски" (1967), "Имало едно време на Запад" (1968), "Юлий Цезар" (1970), "Убийства на улица Морг" (1971), "Хиляда акра" (1997), "Магнолия" (1999). Носител на две награди "Оскар" (1977, 1978).

Ана Мария Матуте, испанска писателка (1925-2014).
Една от основните теми в книгите й е Гражданската война в Испания (1936-1939). Авторка е на книгите "Малък театър" (1954), "Мъртвите синове" (1964), "Войниците плачат нощем" (1969), "Капан", "Необитаваният рай", "Първи спомен" (1977), "Реката" (1963), "Артамилски истории" (1961), "Пътникът без билет на "Одисей", "С едно босо краче. Паулина". През 1996 г. Ана Мария Матуте става третата жена, избрана за член на Испанската кралска академия за литература след писателката  Кармен Конде и историчката Кармен Иглесиас. Носителка на награда "Планета" (1954), на Националната награда за литература на Испания (2007), литературната награда "Мигел де Сервантес" (2010).

Стенли Кубрик, американски режисьор, сценарист и продуцент (1928-1999).
Сред филмите, създадени от него, са "Пътеки на славата" (1957), "Спартак" (1960), "Лолита" (1962), "Д-р Стрейнджлъв" (1963), "Портокал с часовников механизъм" (1971). Носител на награда "Оскар" за филма "2001: Космическа одисея" (1969), "Широко затворени очи" (1999) и др.

Янис Спанос, гръцки композитор (1934-2019).
Смятан е за пионер на т.нар. нова вълна в гръцката популярна музика от средата на 60-те години на 20-и в., която свързва елементи от авторската музика с фолклорни елементи (ентехно) и от френския шансон. Създава музика по стихове на Лефтерис Пападопулос, Йоргос Папастефану, Василис Ротас, Георгиос Визиинос, Миртиотиса, Никос Кавадиас и др. Негови песни са изпълнявали Арлета, Костас Каралис, Кети Хомата, Янис Париос, Елени Диму, Харис Алексиу и др.

Мик Джагър, британски рокмузикант (1943).
Един от създателите на групата "Ролинг Стоунс" (1962), заедно с Бил Уаймън и Кийт Ричардс. Удостоен с почетното звание Рицар на Британската империя за заслуги към популярната музика (15 юни 2002).

Феликс Магат, немски футболист и треньор (1953).
С "Хамбургер ШФ" (Германия) печели Европейската купа (дн. турнира Шампионска лига) (1983) и Купата на носителите на купи (1977). С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия и два сребърни медала от световните първенства през 1982 г. в Испания и през 1986 г. в Мексико.

Кевин Спейси, американски актьор, певец, сценарист и режисьор (1959).
Участвал е във филмите "Обичайните заподозрени" (1995), "Поверително от Ел Ей" (1997), "Американски прелести" (1999), "Предай нататък" (2000), "Кей Пакс" (2001), "Животът на Дейвид Гейл" (2003), "Отвъд морето" (2004), "Мъжете, които се взират в кози" (2009), "Казино Джак" (2010) и др. Носител на две награди "Оскар" - за поддържаща мъжка роля във филма "Обичайните заподозрени" (1995) и за главна мъжка роля във филма "Американски прелести" (1999).

Сандра Бълок, американска актриса и продуцент (1964).
Участвала е във филмите "Разрушителят" (1993), "Скорост" (1994), "Докато ти спеше" (1995), "Мрежата" (1995), "Време да убиваш" (1996), "Приложна магия" (1998), "Мис таен агент" (2000), "Къщата край езерото" (2006), "Сляпата страна" (2009), "Гравитация" (2013) и др. Носителка на наградата "Оскар" за главна женска роля във филма "Сляпата страна".

Майкон (Майкон Дъглас Сизенадо), бразилски футболист (1981).

Кели Кларк, американска сноубордистка (1983).
Олимпийска шампионка (халфпайп) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и два бронзови медала  през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия. Печели златен медал от Световното първенство през 2012 г. в Осло, Норвегия.

Гаел Клиши, френски футболист (1985).

Това е денят на смъртта на:

Цани Гинчев, български писател и обществен деец (1835-1894).
Дописен член на Българското книжовно дружество (1875). Записва и обнародва предания, легенди, обичаи и материали за народната медицина и др. в редактираните от него сп. "Общ труд" и сп. "Труд". Сътрудничи на в. "Цариградски вестник", в. "Българска пчела" и др. Автор е на сборника "Български басни от Цаня Гинчова", "Стихотворения и приказки", на повестите "Зиналата стена", "Женитба" и др.

Реза Хан, ирански монарх, първи шах на Иран от династия Пахлави (1878-1944).
Шах на Иран (до 22 март 1935 - Персия) от 12 декември 1925 г. до 16 септември 1941 г.

Дмитрий Григорович, руски авиоконструктор (1883-1938).

проф. Марко Марков, български скулптор (1889-1966).
Автор на монументални пластики, един от първите създатели на реалистичния портрет в България. Автор е на едни от най-известните паметници, символи на София  - този на патриарх Евтимий (Попа - 1937), на Александър Стамболийски и Христо Смирненски. Преподавател по скулптура във Висш институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (1945-1960).

Уилям Аверил Хариман, американски политик и дипломат (1891-1986).
Посланик на САЩ в СССР (19431946), посланик на САЩ във Великобритания (април- септември 1946). Министър на търговията на САЩ (19461948). Губернатор на щата Ню Йорк (1954-1958). Помощник държавен секретар по въпросите на Далечния изток (19611963).

Абрам Роом, съветски режисьор (1894-1976).
През 1930 г. снима първия озвучен филм в СССР "План на великите дела". Най-известните му творби са "Нашествието", "Съд на честта", "Гранатовата гривна" и др.

Джордж Галъп, американски социолог (1901-1984).
Основател на Института за допитване до общественото мнение "Галъп" (1958).

Малгожата Форналска, полска общественичка (1902-1944).
Участвала е в полското работническо движение (1926-1934). Разстреляна от хитлеристите на 26 юли 1944 г.

мистър Сенко (ист. име Евстати Христов Карайончев), български илюзионист (1905-1987).
Работил е в цирк "България" на Н. Цанков и в малки артистични трупи,  участвал е в програмите на редица български циркове. От около 1929 г. представя самостоятелни илюзионни спектакли. Някои от най-известните му илюзии са "Електрическият стол", "Разрязване на жена с циркулярен трион" и "Сваляне на главата". Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), званието "Народен артист" (май 1967) и званието "Герой на социалистическия труд" за неговите изключителни постижения в развитието на илюзионното изкуство и във връзка с неговата 80-годишнина (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен за заслуги в естрадното изкуство (март 1955), на сребърен медал от първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша (декември 1956), на орден "Червено знаме на труда" (февруари 1965), на орден "Народна република България" първа степен (1975), на орден "Георги Димитров" (1985).

Николай Носов, съветски детски писател (1908-1976).
Автор е на романите приказки "Приключенията на Незнайко" (1954), "Незнайко в Слънчевия град" (1958) и "Незнайко на Луната" (1965).

Айморе Морейра, бразилски футболист (вратар) и треньор (1912-1998).

Оливия де Хавиланд, американска актриса от британски произход (1916-2020).
Тя става известна с ролята на Мелани във филма "Отнесени от вихъра" (1939). Участвала е във филмите "Капитан Блъд" (1935), "Приключенията на Робин Худ" (1938), "В този наш живот" (1942), "Съдбата на всеки" (1946), "Наследницата"(1949), "Клевета" (1959), "Папеса Йоана" (1972), "Летище '77" (1977) и др. Носителка на награда "Златен глобус" (1950, 1987). Носителка е на две награди "Оскар" за най-добра актриса за ролите й във филмите "Сълзите на майката" (1947) и "Наследницата" (1950). Носителка на Ордена на Почетния легион на Франция (2010). Дама на Ордена на Британската империя (2017).

Ева Перон (ист. име Мария Ева Дуарте де Перон), аржентинска актриса (1919-1952).
Втора съпруга на президента на Аржентина Хуан Перон и първа дама на страната от 4 юни 1946 г. до смъртта си на 26 юли 1952 г. Ева Перон е прототип на главната героиня в мюзикъла на композитора Андрю Лойд Уебър и сценариста Тим Райс "Евита" (1975), който по-късно е адаптиран във филма на режисьора Кен Ръсел (1996) с участието на поппевицата Мадона.

Мърс Кънингам, американски танцьор и хореограф (1919-2009).
Наричан "Айнщайн на танца". Създател на техниката в съвременния танц, наречена на негово име "Кънингам", която е фокусирана върху разположението на човешкото тяло в пространството, ритъма и артикулацията на движенията, които следват една естествена енергийна линия.

Ханс-Йохен Фогел, германски политик (1926-2020).
Кмет на гр. Мюнхен (27 март 1960-1972). Министър на регионалното планиране, строителството и градското развитие (1972). Министър на правосъдието (1974-1981). Кмет на Западен Берлин (1981). Председател на Германската социалдемократическа партия (1987-1991).

Хериберто Херера, парагвайски футболист и треньор (1926-1996).
Играл е и за националния отбор на Испания.

Мартин Валзер, немски писател и драматург (1927-2023).
През 1953 г. е приет в писателската "Група 47". Първият му роман "Бракове във Филипсбург" е написан през 1957 г. Автор е на "Бягащият кон" (1978), "Душевни терзания" (1979), "Къщата с лебеда" (1980) и др. Носител на приза "Георг Бюхнер" (1981) и Наградата за мир на немските книгоразпространители (1998).

проф. Влъчко Кунчев, български журналист и преподавател (1929-2009).
Завеждащ отдел "Култура" на в. "Септември" в  Стара Загора (1959-1965). Главен специалист в Министерството на културата (1968-1969). Главен редактор в Комитета за телевизия и радио (1970-1975). Бил е директор на Научния институт за телевизия и радио. От 1975 г. е преподавател в дисциплината "Журналистика и култура" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра "Обществена комуникация" и дългогодишен заместник-декан на Факултета. Бил е преподавател в Учителския институт за прогимназиални учители в Стара Загора и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, където е създател (1995) на катедра "Културология". Има множество издадени монографии. Автор е на повече от 47 студии в научни сборници на български, английски, чешки, полски и руски език.

Адем Демачи, косовски писател и правозащитник (1936-2018).
Наричан "Косовския Мандела" той олицетворява съпротивата срещу авторитаризма. Адем Демачи е арестуван три пъти и  прекарва 28 години в затвора за съпротива срещу режима в Югославия. Автор е на романа "Змиите на кръвта" (1958). Председател на Съюза на писателите (2005-2007). Носител на Наградата на Европейския парламент за свобода на мисълта "Сахаров" (1991) и на орден "Герой на Косово" (2010).

акад. Матей Матеев, български физик и политик (1940-2010).
Работил е в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна, Русия (1971-1980). Декан на Физическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-1986), заместник-ректор на университета (1985-1988). Министър на народната просвета (20 септември- 8 ноември 1991). Ръководител на Катедрата по теоретична физика (1992-1993; 1995-2003). Председател на Съюза на физиците в България (1 декември 2001-26 юли 2010). Главен редактор на "Българско физическо списание" (от 1993). Бил е председател на Комисията за сътрудничество на България с Обединение институти за ядрени изследвания - Дубна към Агенцията за ядрено регулиране (1997-2003), член  на Комисията за сътрудничество на България с ЦЕРН, член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на страната в периода 1999-2000 г. Автор е на три изобретения и на проект за израстване на кристали в условията на микрогравитация, изпълнен при полета на втория български космонавт Александър Александров. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги към България в областта на образованието и науката (9 март 2009).

Румен Петков, български съдия по хандбал (1948-2020).
От 1971 г. ръководи срещи в елитните групи на българския шампионат в продължение на 28 сезона. От 1981 г. е международен съдия на Международната федерация по хандбал (IHF). Делегат е на Българската федерация по хандбал  (БФХ) от 1999 година, делегат на Европейската федерация по хандбал (ЕHF) (2005-2007). Румен Петков е сред учредителите като секретар и дългогодишен член на Дисциплинарната комисия към БФХ, съавтор на един от първите в спортните игри Дисциплинарен правилник на БФХ. Генерален секретар на БФХ (8 декември 2005-2006).

/МГ,АЯ/