site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 юли в историята

24 юли 2024 г., сряда, 30-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Христина. Св. мчци князе Борис и Глеб.

На този ден в България:

1894 - В София се провежда първият събор на българските журналисти и писатели (24-29 юли 1894). Начало на организираното журналистическо движение в България. Свиква се във връзка с 50-годишнината на българската журналистика (през 1844 г. в Смирна излиза първото българско периодично издание - сп. "Любословие" под редакцията на Константин Фотинов). На събора в София присъстват над 130 журналисти и писатели, между които Иван Андрейчин, Георги Бакалов, Александър Теодоров-Балан, Димитър Благоев, Стефан Бобчев, Марко Балабанов, Иван Вазов, Тодор Влайков, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Стоян Заимов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Христо Максимов, Любомир Милетич, Беню Цонев и Иван Шишманов. На форума журналистите обсъждат професионални проблеми и изразяват намерението си за изграждане на журналистическа организация, което се отлага, тъй като не намира достатъчно поддръжници. На 3 декември 1905 г. на съвместна сбирка софийските журналисти публично обявяват създаването на журналистическо сдружение. Приет е устав и е избрано настоятелство на сдружението.

1962 - Резерватът "Ропотамо" е обявен за народен парк със Заповед 2080 на Главно управление на горите ("Държавен вестник", бр. 71 от 1962 г.). На 13 януари 1940 г. Министерството на земеделието и държавните имоти (дн. Министерство на земеделието и храните - от 24 април 2008 ) обявява областта около течението на река Ропотамо за резерват с площ от 846, 9 хектара. Решението е взето по предложение на учени биолози след обсъждане в Съюза за защита на родната природа. Народният парк "Ропотамо" е разположен е на 846, 9 хектара и обхваща лонгозна гора при устието на р. Ропотамо, където топлият климат и изобилната влага създават условия за богата растителност. Той включва редки растителни и животински видове от влажните зони видове като пясъчната лилия. Интересни са скалните образования в района на река Ропотамо. Оттук минава пътят на прелетните птици "Виа Понтика". Със Заповед 318 от 7 май 1992 г. на Министерството на околната среда на основание чл. 16 и 22 от Закона за защита на природата с цел запазване на находищата на множество редки и застрашени от изчезване видове се възстановява резерватът "Ропотамо" и се разширява територията му на 1000, 7 ха. Статутът му се променя на резерват със строг режим. Със Заповед 988 от 4 ноември 1993 г. на Министерството на околната среда е обявен за обект с международно и национално значение за опазване на биологичното разнообразие за науката и културата. На територията на резервата се намират няколко природни обекти - лиманът на р. Ропотамо, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Там са и някои обособени по-малки резервати - резерват "Аркутино" и лонгозната гора около него, резерват "Змийски остров", разположен недалеч от брега на морето, резерват "Водни лилии" - впечатляващ с красивите си водни лилии и резерват "Морски пелин" с находище от морски пелин на площ от 140 дка.

1972 - С Указ 1695 на Държавния съвет на Народна република България е учредена Международната Ботевска награда. Присъжда се на поети и публицисти за принос в световната литература. Връчвана е на всеки 5 години, като от 1986 г. до 1996 г. не е била присъждана. Лауреати на Международната Ботевска награда са: Алексей Сурков (Русия) - 1976, Николас Гилен (Куба) - 1976, Ласло Наги (Унгария ) - 1976, Пиер Сегерс (Франция) - 1976, Рафаел Алберти (Испания) - 1981, Расул Гамзатов (Русия) -1981, Ахмад Ал. Ахмад (Сирия) -1981, Мирослав Кърлежа (Хърватия) -1981, Дмитро Павличко (Украйна) - 1986, Марио Бенедети (Уругвай) - 1986, Нил Гилевич (Беларус) - 1986, Гюнтер Валраф (ФРГ) - 1986, Надин Гордимър (ЮАР) - 1996, Бранко Цветкоски (Македония) - 2001, Евгений Евтушенко (Русия) - 2006, Александър Руденко (Русия) - 2011. За последно е връчена през 2011 г., а през 2016 г. е отменена.

1974 - Влиза в действие първата турбина с мощност 220 МВт на Първи блок на АЕЦ "Козлодуй" с мощност от 440 МВт. На 26 август с. г. влиза в действие втората турбина с мощност 220 МВт. Официалното откриване на АЕЦ "Козлодуй" е на 4 септември 1974 г. На 31 декември 2002 г. със спирането на първи турбогенератор първи енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е изключен от електроенергийната система на страната в съответствие с приетото на 19 август 2002 г. решение на Министерския съвет.

1990 - На Централните софийски гробища е положена урната с праха на Георги Димитров, председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949), генерален секретар (1946-2 юли 1949) на Централния комитет на Българска работническа партия (комунисти) (от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943) (1882-1949).
По желание на близките му в траурната церемония участват само членовете на семейството. След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. тялото му е балсамирано и положено в мавзолей, който през периода 1949-1989 г. е част от държавния церемониал в Народна република България. На 18 юли 1990 г. по решение на ръководството на БСП тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея и е кремирано, а на 23 юли 1990 г. в София е организирано възпоменателно шествие и поклонение пред урната с праха му на Централните софийски гробища.

1998 - Излиза бр. 1 на в. "Янтра днес" - областен всекидневник.

2001 - 39-ото Народно събрание избира Симеон Сакскобургготски за министър-председател на България, номиниран за този пост на 12 юли 2001 г. от Парламентарната група на Национално движение "Симеон Втори". На този пост е до 14 юли 2005 г. (до 16 август 2005 г. е министър-председател в оставка). Той е 48-ият министър-председател на България, ръководител на 88-ото правителство на България след 1879 г. и на 10-ото правителство след промените на 10 ноември 1989 г.

2003 - При потушаване на горски пожар в национален парк "Пирин" край Разлог в местността "Бетоловото" се разбива военен хеликоптер Ми-17 от авиобаза "Крумово" и загиват военните летци подп. Милко Пейковски, майор Николай Радулов, борден техник мл. л-т Бойко Панайотов и полк. Кирил Чемишки от РДВР Благоевград. Хеликоптерът е участвал в потушаване на агорския пожар, възникнал на 23 юли в местността "Църнако" край Предела. Според Министерство на отбраната основната причина за катастрофата на вертолета е внезапно възникнал силен страничен вятър. Малката височина и скорост на полета в момента на изпълнение на задачата, и силно пресечения терен на местността не са позволили на екипажа да изведе вертолета от създалия се критичен режим на полета.

2005 - Коалиция за България и Движение за права и свободи (ДПС) подписват в Народното събрание политическо споразумение за коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление. Подписани са и политическите приоритети на бъдещото съвместно правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Подписите си под документите слагат председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев и председателят на ДПС Ахмед Доган.

2006 - Министърът на транспорта Петър Мутафчиев прави първа копка на новата пътна връзка в София между бул. "Брюксел " и новия пътнически терминал на летище "София.

2007 - От затвора "Джудейда" в Триполи в Либия са освободени българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, на които либийският Наказателен съд присъжда смъртни присъди (издадени на 6 май 2004 г. и потвърдени на 19 декември 2006 г. от Наказателния съд, и окончателно потвърдени на 11 юли 2007 г. от Върховният касационен съд на Либия) за умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия на последна инстанция заменя с доживотен затвор смъртните присъди. На 24 юли 2007 г. медиците аса освободени от затвора "Джудейда" и отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. В София медиците са посрещнати от роднините си, от представители на държавните институции и от журналисти. След пристигането им президентът на България Георги Първанов издава указ за помилването им.

2010 - По инициатива на български обществени организации в Созопол е открит мемориален комплекс в памет на екипажите на руски подводници, загинали до бреговете на България по време на Втората световна война (1939-1945). Според военни историци край българските брегове са намерени пет подводници на Черноморския флот на СССР, потънали по време на войната, като общият брой на загиналите моряци е 237.

2014 - Със 180 гласа "за", 8 "против" и 8 "въздържали се" 42-ото Народно събрание приема оставката на правителството на Пламен Орешарски, подадена на 23 юли 2014 г. 2015 - В деловодството на парламента е внесен законопроект за промяна на конституцията. Документът е подписан от 180 народни представители - всички депутати от "ГЕРБ", от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт, от Движението за права и свободи, от Българския демократичен център (с изключение на един), трима от АБВ - Алтернатива за българско възраждане.

2019 - Народното събрание приема отмяна на машинното гласуване за местните избори. Със 129 гласа "за", 69 - "против" и един "въздържал се" депутатите приемат окончателно промените в Изборния кодекс, с които след изборите за общински съветници и за кметове през 2019 г. се регламентира, че машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на България и на избори за членове на Европейския парламент от България.

2020 - Със 116 гласа "за" и 89 "против" Народното събрание освобождава от длъжност министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на вътрешните работи Младен Маринов, министъра на икономиката Емил Караниколов, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и министъра на туризма Николина Ангелкова. За министър на труизма е избрана заместник министър-председателката по икономическата и демографската политика Марияна Николова. За министър на вътрешните работи е избран директорът на Главна дирекция "Национална полиция" главен комисар Христо Терзийски. За министър на здравеопазването е избран проф. Костадин Ангелов, за министър на финансите - Кирил Ананиев, а за министър на икономиката - Лъчезар Борисов. Промените в правителството са предложени на 23 юли 2020 г., след заседание на Коалиционния съвет на управляващата коалиция.

2022 - В Хасково е регистриран абсолютен температурен рекорд в цялата история на измерванията за днешния ден в града. Температурата стига стойност 39,2 градуса. Досега на 24 юли най-топло в града е през 1913 г. - 39 градуса.

На този ден по света:

1701 - Френски колонисти основават на р. Детройт едноименен форт, положил основите на гр. Детройт в щата Мичиган в САЩ.

1906 - В Мюнхен, Германия, в медицинско списание е публикувана статия на австрийския лекар Клеманс Пирке, в която той за първи път въвежда термина "алергия".

1908 - В Турция султан Абдул Хамид Втори е принуден да обяви, че възстановява конституцията от 1876 г. и дава съгласието си за произвеждането на парламентарни избори в страната, след като на 3 юли 1908 г. офицери и представители на интелигенцията, обединени в националистическия комитет "Единение и напредък (създаден 1889) започват Младотурската революция. Това е първата буржоазна революция в Турция, имаща за цел ограничаване на абсолютната власт на султан Абдул Хамид Втори. След поемането на управлението на страната на 23 юли 1908 г., комитетът "Единение и напредък" се преустройва в политическа партия.

1911 - Древният град на инките Мачу Пикчу е открит от американския изследовател Хайрам Бингам, който с помощта на местен земеделец успява да достигне до труднодостъпния планински град, разположен на 2430 м надморска височина в Андите. Повечето археолози смятат, че Мачу Пикчу е построен по време на царуването на императора на инките Пачакути (1438-1472). Век по-късно е изоставен, когато испанците нахлуват в империята на инките. През 1983 г. Мачу Пикчу е включен в Списъка за историческо наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1923 - В Лозана, Швейцария, е подписан Лозанският мирен договор между държавите от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен в периода 1904-1907), и Турция, по време на Лозанската международна конференция (20 ноември 1922-24 юли 1923). С Лозанския мирен договор се денонсира Севърския мирен договор, подписан на 10 август 1920 г. в парижкото предградие Севър между държавите победителки в Първата световна война (1914-1918) и Османската империя. Лозанският мирен договор определя съвременните граници на Турция. Западна Тракия е дадена окончателно на Гърция, Източна Тракия-на Турция, а България е лишена от излаз на Бяло море.

1945 - По време на Потсдамската конференция президентът на САЩ Хари Труман съобщава на председателя на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин, че САЩ са създали атомна бомба. Конференцията се провежда от 17 юли 1945 г. до 2 август 1945 г. с участието на държавните ръководители на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - председателят на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин, президентът на САЩ Хари Труман и министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил.

1956 - Във Вашингтон, САЩ, е основана Международната финансова корпорация, която влиза в състава на Групата на Световната банка и предоставя кредити за осъществяването на проекти на частния сектор в развиващите се страни. Съгласно резолюция 1116(XI) на Общото събрание на ООН от 20 февруари 1957 г. Международната финансова корпорация получава статут на специализирана организация на ООН.

1956 - Работното селище Дубна получава статут на град с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР. Селището е основано през 1947 г. и се намира на 125 км от гр. Москва на брега на р. Волга. Промяната в статута му е свързана със създаването на 26 март 1956 г. на Обединения институт за ядрени изследвания. От 2001 г. Дубна има статут на град на науката на Руската федерация.

1997 - Учените от института "Розлин" в Шотландия, Великобритания, създават първото клонирано животно с човешки ген - овцата Поли. Човешкият ген у Поли ще позволи да се произвежда мляко, богато на човешки протеин. Същите учени дават живот преди това и на клонираната овца "Доли".

2006 - В Словения влиза в сила закон, с който се разрешават еднополовите бракове.

2011 - Судан пуска в обращение нова валута. Няколко дни преди това Южен Судан, който обявява независимост на 9 юли 2011 г., пуска собствена валута - южносуданска лира при курс 1:1 със старата суданска лира.

2014 - Самолет на авиокомпанията "Ер Алжери", пътуващ от Уагадугу в Буркина Фасо към Алжир, се разбива в централната част на Мали в район между Гао и Тесалит. Загиват всичките 118 пътници на борда, сред които 54 френски граждани. Основните версии за причините за катастрофата са неблагоприятните метеорологични условия и лошото техническо състояние на самолета, произведен през 1996 г.

2015 - Европейската агенция по лекарствата дава положителна оценка на първата в света ваксина "Москирикс" срещу маларията, разработена от британската компания "ГлаксоСмитКлайн". Всяка година в света от малария умират 584 000 души, по-голямата част от които са деца от Африка, южно от Сахара.

2016 - В Истанбул в Турция, на площад "Таксим" основната опозиционна Народнорепубликанска партия организира митинг под наслов "Митинг за републиката и демокрацията", на който се събират стотици хиляди души, за да осъдят опита за преврат на 15 юли 2016 г. На митинга присъстват много партии, синдикати, неправителствени организации.

2017 - В Истанбул, Турция, започва процес срещу общо 17 журналисти, ръководители и други настоящи и бивши сътрудници на създадения през 1924 г. в. "Джумхуриет" по обвинение в подпомагане на различни "въоръжени терористични организации".

2018 - В Гърция министър-председателят Алексис Ципрас обявява тридневен национален траур за жертвите на пожарите, избухнали на 23 юли 2018 г., при които загиват 92 души, 25 души се водят за изчезнали, още 178, включително 22 деца, са пострадали. Единият пожар пламва на около 50 км западно от Атина в Кинета, а другият - североизточно от столицата, в близкия пристанищен град Рафина. По данни на брюкселския Център за изследване на епидемиологията на бедствията това е най-смъртоносният пожар в Европа от 1900 г.

2019 - Във Вашингтон, САЩ, се състои изслушване на бившия американски специален прокурор Робърт Мълър в комисиите по разузнаването и съдебните въпроси към Камарата на представителите (долната камара на парламента). Робърт Мълър отговаря в продължение на над шест часа на въпроси за разследването си за предполагаемата руска намеса в президентските изборите в САЩ през 2016 г. и дали президентът Доналд Тръмп е възпрепятствал правосъдието по този въпрос.

2020 - В Истанбул, Турция, храмът "Света София" е отворен официално за мюсюлмански богослужения. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган лично прочита в "Света София" на глас две от главните сури от свещената книга на мюсюлманите Корана, след което се преминава към масовия намаз (масов мюсюлмански молебен в свещения петъчен ден). На събитието присъстват около 360 000 души. Храмът "Света София" е построен през шести век като християнска църква. През 1453 г. след превземането на града от османските турци той е превърнат в джамия, а на 24 ноември 1934 г. с решение на Министерския съвет е обявен за музей. Искът за превръщането на храма "Св. София" в джамия е внесен от Асоциацията на постоянните фондации за историческите артефакти и околната среда с твърдението, че подписът на основателя на република Турция Мустафа Кемал Ататюрк под документа е фалшив. На 10 юли 2020 г. Държавният съвет (висшият административен съд) на Турция отменя решение на Министерския съвет от 24 ноември 1934 г. за превръщането на "Света София" от джамия в музей. Същия ден е публикуван указ на президента Реджеп Таийп Ердоган за прехвърляне на управлението на "Света София" към Дирекцията по религиозните въпроси и за отварянето й за мюсюлманско богослужение.

2021 - За първи път Ватикана публикува информация за недвижимото си имущество. Според оповестените данни Светият престол притежава над 5000 имота, от които 4051 в Италия, а около 1120 са в чужбина. Тук не се включват посолствата на Ватикана зад граница. Около 40 процента от имотите са институционални сгради, като училища, манастири и болници.

2022 - В 20:05 ч. местно време (11:05 по Гринуич) в префектура Кагошима в Западна Япония изригва вулканът Сакураджима. Японската метеорологична агенция повишава тревогата за вулкана от ниво 3 на 5 по 5-степенната скала, предупреждавайки хората да се евакуират. Това е едва вторият път, когато се съобщава за най-високото ниво на тревога заради вулкан в Япония след изригване през 2015 г. на остров Кучиноерабу, префектура Кагошима. Издадени са заповеди за евакуация на 51 души в 33 домакинства, живущи в радиус от 3 км от кратерите Минамидаке и Шова.

2023 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, с който се повишава възрастовата граница за запасна военна служба. Законът вдига максималната възраст за военна служба в резерва за всички чинове и видове войски с по пет години - редници, матроси и сержанти могат да бъдат викани в запас до 55 години, офицери до чин капитан  -до 60 години, по-висшите чинове - до 65 години, а генералите до 70 години.

Родени на този ден българи:

Манол Сакеларов, инженер и политик (1890-1954).
Министър на електрификацията, водите и природните богатства (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на строежите и пътищата (12 декември 1947- 20 юли 1949). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, посмъртно).

проф. Кирил Лазаров, икономист статистик (1895-1980).
Един от организаторите и ръководителите на Септемврийското въстание в Ихтиманско (1923). Осъден на доживотен затвор. През 1923 г. бяга от затвора и емигрира в Югославия и СССР. В Москва е научен сътрудник в Международния аграрен институт (1935-1940), главен редактор на българската редакция при Радио Москва и редактор в радиостанция "Христо Ботев" (1940-1945). През 1945 г. се завръща в България и става сътрудник на ЦК на БКП. Главен директор на Централното статистическо управление (1947-1949). Подпредседател и председател на Държавна планова комисия (6 август 1949-27 ноември 1962). Министър на финансите (5 декември 1949-27 ноември 1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1958). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 7-ото народно събрание (1949-13 юни 1980). Автор "Финансите на Народна република България" (1956, 2 прераб. изд. 1959), "Икономическо развитие на Народна република България (1961) и др. Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (7 септември 1964). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1964, 1965, 1970, 1975).

проф. Иван Фунев, скулптор (1900-1983).
Един от основателите на Дружеството на новите художници (1931). Председател на Съюза на българските художници (1956). Преподавател по скулптура в Художествената академия (1946-1962). Автор е на "Николай Хрелков" (1933), "М. Павурджиева" (1933), "Георги Караславов" (1932-1936), "Трета класа" (1934), "Радиослушатели" (1934), "Аргатки" (1936), "Жетварка" (1937), на композицията "Посрещане на съветската армия в България", част от Паметника на съветската армия в София (1953, с колектив) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (1967). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1959), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1963), орден "Георги Димитров" (1970; 1980), на Наградата на София (1981).

проф. Илия Бешков (Илия Бешков Дунов), художник карикатурист, илюстратор (1901-1958).
Художник на в. "Пладне" (1928-1934), сътрудничи във в. "Земеделско знаме" (1902-1934), в. "Българан" (1916-1924), в. "Литературен глас" (1928-1944), сп. "Лик" (1934-1936), сп. "Съвременник" (1935-1936) и др. Редактор на в. "Стършел" (1940-1941). Преподавател в Художествената академия в София (дн. Национална художествена академия) (1945-1958). Илюстрирал е над 45 книги за деца и юноши, детски списания и вестници. На негово име през 1971 г. е учредена Награда за рисунка и карикатура от Съюза на българските художници. На негово име е наречена и художествената галерия в Плевен - художествена галерия "Илия Бешков", основана през 1958 г. Носител на Димитровска награда (1950).

Христо Козлев, поет, участник в революционното младежко и работническо движение (1910-1944).
Сътрудник на в. "Жупел" (1931-1934), в. "Поглед" (1930-1934), в. "Борба" (1943-1944) и др. Автор на поемата "Вчера и днес", на текста на песента "Спомен", стихотворението "Към нов затвор" и др.

Христо Кърпачев, поет и публицист (1911-1943).
Автор е на стихотворенията "Майчино писмо", "Обяснение", "Другари", както и на текстове на партизански маршове "Септемврийци", "Чавдарци" и др. През м. октомври 1941 г. застава начело на партизанска група в Ловешко-Троянския край. По негова инициатива е създаден първият в България нелегален партизански вестник "Истина" (1942), на който е и редактор. Участва в създаването на народна бойна дружина "Чавдар" (март 1943) и е неин командир. Убит е на 23 май 1943 г. в местността "Сливешки ливади" край Ловеч след ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение.

проф. Филип Филипов, театрален режисьор и педагог (1914-1983).
Участва в театър "Т-35" (1934-1940), ръководен от Георги Костов. Ръководител на студио "Фронтовак" към щаба на Първа българска армия (1944-1945). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1966, 1972-1983), директор и художествен ръководител на театъра (1957-1964). Основател и пръв художествен ръководител на Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1967). Генерален директор на Българската кинематография (1967-1968). Депутат от 6-о до 8-о Народно събрание (1971-1986). Председател на Българския център на Международния театрален институт (1974-1983). Дългогодишен преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1982-1983). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1960, 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1972, 1974).

Тодор Динов, кинорежисьор и художник, създател на българската анимационна школа (1919-2004).
Художествен ръководител (от 1971) на Студията за анимационни филми в София. Председател на Съюза на филмовите дейци (1967-1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Създател, преподавател и завеждащ катедра по анимация във Висшия институт за театрално изкуство (1980). Автор е на първия български професионален рисуван филм - дипломната му работа "Юнак Марко" (1955). Има над 100 филма, сред които анимационните "Гръмоотвод", "Ябълката", Ревност", "Маргаритката", "Изгонен от рая" и др. Режисьор е на игралните филми "Иконостасът", "Ламята", "Барутен буквар". Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Носител на орден "Стара планина" първа степен (1999), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос в развитието на българското кино (2003) и др.

проф. Минко Балкански, физик (1927).
Бил е преподавател в университета "Пиер и Мария Кюри"в Париж, Франция, по-късно е почетен професор на университета. Преподавател  във Факултета по физико-математически науки в Сорбоната, Париж (1959),  а след това и  директор на лабораторията по физика към Екол нормал сюпериор. Бил е многократно гост-професор в Калифорнийския университет. В Индия участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската академия на науките. Има дългогодишно научно сътрудничество с Китай и много други страни. Работил е в Масачузетския технически университет. Развива широка благотворителна дейност. Основател е на фондация "Миньо Балкански" (1993), която носи името на неговия баща. Основната й цел е подпомагане на културния живот в неговия  роден край и на млади таланти в сферата на физиката, информатиката и математиката. Създава Висш институт за развитие на науката, културата и технологиите в България с цел подпомагане отварянето на българските научни среди към свободния свят (1993). Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Носител на най-високото френско отличие Кавалер на почетния легион (1991). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1993). Носител на орден "Стара планина" (2003). Носител на годишната награда "Будител на годината" 2018 (1 ноември 2018). Удостоен с титлата "почетен доктор" на Нов български университет (6 декември 2019). От 28 януари 2021 г. Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора носи неговото име.

Георги Бояджиев-Бояджана, художник (1933-2013).
Има над 60 самостоятелни изложби.

доц. Иван Иванов, инженер и политик (1945).
Преподавател в Техническия университет-София (ТУ-София)  (1968-2013). Водил е лекции, семинарни и лабораторни упражнения на български и френски език в България,  Тунис и Франция. От 1995 г. до 1997 г. е ръководител на катедра ЮНЕСКО към ТУ - София и член на Факултетния съвет на Факултет "Автоматика" на университета. Член на Академичния съвет на Техническия университет в София (1999-2003). Изследовател в Лаборатория за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет (2013-2015). Депутат от 38-ото до 41-ото Народно събрание (1997-2013). Съучредител на партия "Демократи за силна България" (ДСБ) през 2004 г. Заместник-председател на ДСБ (21 юли 2007-26 ноември 2011). Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране (2 април 2015-10 февруари 2022). С решение на Народното събрание от 28 юли 2022 г. доц. Иван Иванов продължава да изпълнява функциите на председател на Комисията до встъпването в длъжност на нов председател. Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия.

Асен Гаргов, композитор и музикант (1949-2017).
Кариерата му започва в началото на 70-те години на 20 в. във вокален квинтет "Студио В", където е поканен за солист от композитора Вили Казасян. От 1975 г. до 1991 г. Гаргов е дуетен и творчески партньор на Лили Иванова, двамата изнасят редица концерти и записват албуми. Той пише редица песни, както за нея, най-популярната от които е "Детелини", така и да дуета им. След този период има самостоятелна кариера. Като самостоятелен певец е известен с песента "Развод ми дай", станала популярна през 1989-1990 г. Има песни и дуети с Маргарита Хранова. През 1996 г. песента "Забрави за мен" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей".

Андрей Дреников, цигулар и композитор (1950-2023).
През студентските си години основава квартет "Дреников". Работил е в Пловдивската филхармония (1973). Концертмайстор на естрадния оркестър "Младост" към Ансамбъла на Строителни войски (1975-1977). До 1981 г. свири в Симфоничния оркестър на Българско национално радио. Бил е водещ на предаването "Музикален магазин" на Българската национална телевизия и на предаването "В музикалното студио" на Българското национално радио. Изявява се като импровизатор, певец, цигулар, пианист, драматичен и комедиен актьор, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни. Работил е в Центъра за работа с деца в община "Люлин" в София (1994-2000). Творчеството му обхваща стотици детски, театрални и естрадни песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио и телевизионни новели, филми, и други предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика. Автор е на химна на Университета по архитектура, строителство и геодезия (2016). Носител на почетния знак на Министерство на културата "Златен век" печат на Симеон  Велики (21 май 2015).   

Здравка Евтимова, писателка (1959).
Била е редактор в българската секция на сп. Muse Apprentice Guild в Сан Диего, САЩ, както и редактор за България на сп. Literature of the Avanteguard във Великобритания.  Авторка е на сборниците с разкази "Разкази срещу тъга" (1985), "Разкази от сол" (1990), "Разкази за приятели" (1992), "Сълза за десет цента" (1994), "Юлски разкази" (2017),  "Добрата страна на нещата" (2019),  "Пернишки разкази" (2019), "Кръв от къртица. Разкази" (2019), на романите "В студената ти сянка, лейди", "На две крачки от мен" (1999), "Линди" (1999), "За теб, за мен", "Четвъртък" (2003), "Зелените очи на вятъра" (2018), "За теб, за мен" (2019), „Резерват за хора и вълци“ (2022) и др. Нейни творби са публикувани в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Индия, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Република Северна  Македония и Сърбия. През 2015 г. разказът й "Кръв от къртица" е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания, а през 2019 г.  - в антология от препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите в САЩ. Носителка на Национална награда "Чудомир" на в. "Стършел" (1982), на Национална награда за съвременен роман на фонд "Развитие" (1998) за романа "В студената ти сянка, лейди“, на награда "Балканика" за най-добра книга от балкански писател за "Пернишки разкази" (2014), на Националната награда "Блага Димитрова" (2015) за произведение на морално-етична тема, писано от жена, на наградата на Фонд "13 века България" за роман, публикуван през 2015 г. в България  (2016), на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската духовност (2019). Първи носител на американската награда за фантастика "Доктор Т. О’Конър Слоун"  на издателство Starship Sloane Publishing за романа "Той носи моето мълчание" (2023). Избрана за любим автор от зрителите на Българската национална телевизия (октомври 2021).

Росен Петров, телевизионен водещ, сценарист и продуцент (1970).
През 90-те години на ХХ в. е сценарист на телевизионните предавания "Ку-ку" и "Хъшове", главен сценарист на предаването "Шоуто на Слави" (2001-2008). През октомври 2008 г. създава продуцентската компания "Медиа тайм" (Media Time). Водещ на предаването по bTV "Нека говорят с Росен Петров" (18 май 2009-9 февруари 2014). Един от основателите на партия "Движение Гергьовден" (10 декември 1996). Заместник-председател на партия "България без цензура" (1 март-13 декември 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). От 8 април 2018 г. е водещ на предаването "Операция: История" по Bulgaria ON AIR.

Зинаида Златанова, юрист и политик (1973).
Работила е в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отдел "Международно сътрудничество и европейска интеграция", а по-късно - началник на отдел "Европейска интеграция". Директор на дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции" в Министерски съвет. Ръководител на представителството на Европейската комисия в България от (3 януари 2008-30 април 2013). Заместник министър-председател и министър на правосъдието (29 май 2013-6 август 2014).

доц. Христо Стоев, философ (1973-2022).
Член и съосновател на Института за българска философска култура. Член на редакционната колегия на сп. "Български философски преглед" и на електронното списание за философия и култура Philosophia.bg. Бил е преподавател авъв Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Автор е на над 200 статии и студии, съавтор на четири учебника по философия и автор на монографиите "Кант и проблемът за вътрешното сетиво" (2005), "Понятията в "Критика на чистия разум" на Кант" (2010), "Евдемонии" (2015), "Откъм невъзможността на една трансцендентална антропология" (2017).

На този ден са родени и:

Симон Боливар, латиноамерикански политик, един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка (1783-1830).
През 1813 г. е провъзгласен от Националния конгрес на Венецуела за "Освободител". Взема активно участие в освобождаването на Венецуела (1810) и провъзгласяването й за република (1811), на Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) (1819) и на провинция Кито (съвременен Еквадор) (1822). На 10 февруари 1824 г. разгромява испанските войски на територията на Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (6 август 1825), наречена на него в негова чест. През 1826 г., в стремежа си да обедини младите латиноамерикански държави, създава в Панама Континентален конгрес. Президент на Велика Колумбия, създадена на територията на тези страни (1819-1830). Създалите се сепаратистки движения в отделните латиноамерикански държави обаче не му позволяват да реализира плановете си и през 1830 г. се оттегля от властта.

Александър Дюма-баща, френски писател и драматург (1802-1870).
Автор е на романите "Тримата мускетари" (1844), "Двадесет години по-късно" (1845), "Граф Монте Кристо" (1845-1846) и др.

Адолф Шарл Адам, френски композитор (1803-1856).
Автор е на балетите "Жизел" (1841) и "Корсар"(1856).

Константин Иречек, чешки историк и политик, деец на българската култура (1854-1918).
През 1879 г. пристига в София, където е назначен за главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение на Княжество България (1879) и министър на народното просвещение (11 май 1881-5 юли 1882). Има големи заслуги за организиране на учебното дело в България и за създаването на редица културни институти. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Автор е на "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 - 1870" (1872), на историографското изследване, написано с подкрепата на много българи - "История на българите" (1876) на чешки, немски и на руски език, която претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Това е първата цялостна българска научна история, която обхваща периода от древността до 1875 г. Константин Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. През септември 1884 г. той се завръща в Прага, където е професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет като основно се занимава с история на славянските народи и по-специално историята на българския и сръбския народ. Носител на първия златен медал "За наука и изкуство" от княз Александър Първи (ноември 1883), на орден "Св. Александър" трета степен (август 1884).

Емил Пикар, френски математик (1856-1941).
Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения. Член на Френската академия на науките (1924).

Хенрик Понтопидан, датски писател (1857-1943).
Сред произведенията му са мемоарите в 5 тома "Юношески години" (1933), "Преоцветяване" (1936), "Наследство и дълг" (1938) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1917 г. заедно с датския писател и драматург Карл Гелъруп за автентичното описание на съвременния живот в Дания.

Алфонс Муха, чешки художник - живописец, плакатист, декоратор, приложник (1860-1939).
Един от най-видните представители на стила ар нуво.

Ърнест Блох, американски композитор, цигулар и диригент от швейцарски произход (1880-1959).

Робърт Грейвс (Роберт фон Ранке Грейвс), британски писател и поет (1895-1985).
Автор е на романа "Аз, Клавдий" (1934), изследването върху митологията "Бялата богиня" (1948, 1960) и др.

Амелия Ерхарт, американска авиаторка (1897-1937).
На 22 октомври 1922 г. тя подобрява рекорда за надморска височина при жените, когато се издига до 14 000 фута с първия си самолет, наречен "Канарчето" и закупен през юли 1921 г. Тя е първата жена, прелетяла Атлантика за 20 часа 40 минути  с Fokker F7, Friendship (17-18 юни 1928).  През 1929 г. тя печели трето място в първото авиационно състезание за жени, известно още като Powder Puff Derby, прелитайки разстоянието от Санта Моника до Кливланд в САЩ.  Поставя нов световен рекорд за височина, като достига 18 415 фута със самолет по дизайн на Питкерн  (8 април 1931). Тя е първата жена, летяла самостоятелно без прекъсване от бряг до бряг, поставяйки трансконтинентален рекорд за скорост без спиране за жени и прелитайки 2447,8 мили за 19 часа и 5 минути ( 24-25 август 1932). По нейна инициатива през 1931 г. е създадена организацията "Деветдесет и деветте", наречена заради участвалите 99 жени в първото събрание. На 20 и 21 май 1932 г. Амелия Ерхарт прелита над Атлантическия океан със специално оборудван едноместен самолет "Локхийт Вега" за 14 часа и 56 минути, като излита от Харбър Грейс, Нюфаундленд, и каца до Кълмор, Северна Ирландия. Това е първият самостоятелен полет над Атлантическия океан, осъществен от жена. За своето постижение тя е удостоена с Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, Орден на Почетния легион от правителството на Франция и златен медал на Националното географско дружество от президента на САЩ Хърбърт Хувър. Тя е първият човек, изминал разстоянието от 2408 мили през Тихия океан между Хонолулу и Оукланд, Калифорния (11 януари 1935), първият, който лети сам от Лос Анджелис до Мексико ( 19-20 април 1935) за 13 часа 23 минути и първият човек, летял самостоятелно без прекъсване от Мексико до Нюарк за 14 часа 19 минути (8 май 1935).  На 1 юни 1937 г. заедно с Френ Нунан като неин навигатор предприемат  околосветски полет с двумоторния самолет "Локхийд Електра", с цел да изминат 47 000 км. Те излитат от Маями на изток, като през следващите седмици спират на различни места за зареждане, преди да стигнат на 29 юни 1937 г. до Лае, Нова Гвинея. Дотогава са изминали около 35 000 км. На 2 юли 1937 г. те се насочват към остров Хауланд, приблизително на 4200 км. Час по-късно Амелия за последен път предава съобщение от самолета. Предполага се, че самолетът е паднал на около 160 км от острова в Тихия океан На 19 юли 1937 г. операцията по издирването им, за която са изразходени 4 милиона долара и са обходени 250 000 кв. мили, е прекратена от правителството на САЩ, а те са обявени за изчезнали. На 5 януари 1939 г. Върховният съд в Лос Анджелис обявява Амелия Ерхарт за мъртва.

Блас Рока Калдерон, деец на кубинското работническо и комунистическо движение (1908-1987).
Генерален секретар на Кубинската комунистическа партия (1934-1940). Председател на Националното събрание на народната власт (1976-1981).

Николай Гриценко, съветски актьор (1912-1979).
Народен артист на СССР (1964).

Джузепе ди Стефано, италиански оперен певец тенор (1921-2008).

Ермано Олми, италиански режисьор и сценарист (1931-2018).
Режисьор и сценарист е на филмите "Дървото на налъмите" (1978), "Легенда за светия пияница" (1988), "Занаятът на оръжията" (2001), "Поляните отново ще цъфтят" (2014) и др. Носител на наградата "Златна палма" (1978). Носител на наградата "Златен лъв" (1988, 2008).

Жозе Жоао Алтафини (Мацола), бразилски футболист (1938).
Състезава се и за националния отбор по футбол на Италия. Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол на Бразилия. С "Милан" (Испания) печели Европейската купа (дн. Шампионска лига) (1963).

Тони Дън, футболист от Република Ирландия и треньор (1941-2020).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на Европейските шампиони (1968). Футболист на Република Ирландия за 1969 г.

Ирина Мирошниченко, руска актриса (1942).

Анатолий Рудаков, руски актьор (1950-2021).
Участвал е в повече от 80 филма, сред които "Държавна граница" (1980), "Никога няма да те забравя" (1983), "Търсенето на капитан Грант" (1985), "Прозорец към Париж" (1993), "Майсторът и Маргарита" (2005), "Шерлок Холмс" (2013). Заслужил артист на РСФСР (7 юни 1996).

Дженифър Лопес, американска певица и актриса (1969).
Участва във филмите "Клетката" (2000), "Ангелски очи" (2001), "Петзвезден романс" (2002), "Ще танцуваме ли?" (2004), "Свекървище" (2005) и др.

Дино Баджо, италиански футболист (1971).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Печели три пъти турнира Купата на УЕФА - с "Ювентус" (Италия) (1993) и с "Парма" (Италия) (1995, 1999).

Даниеле де Роси, италиански футболист (1983).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия, сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна, и бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция. Печели златен медал на Европейското първенство за мъже до 21 години през 2004 г. в Германия. На 7 януари 2020 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Аристотелис Валаоритис, гръцки поет и общественик (1824-1879).

акад. Петко Стайнов, български юрист и политик (1890-1972).
Преподавател (1923), ръководител на катедрата по административно право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Дописен член на БАН (1935). Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-15 май 1930). Министър на железниците, пощите и телеграфите (15 май 1930- 29 юни 1931). Депутат от 23-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-23 август 1944). Министър на външните работи и изповеданията (9 септември 1944 -31 март 1946). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (31 март-6 ноември 1946), и от 1-ото до 5-ото Народно събрание (1949-1971). Член на Националния комитет за защита на мира (25 април 1955-24 юли 1972). Удостоен със званието "Народен деятел на науката (май 1965).

Джеймс Чадуик, британски физик (1891-1974).
Открил неутрона (17 февруари 1932). Носител на Нобелова награда за физика за 1935 г. за откриването на неутрона (17 февруари 1932).

Рюноске Акутагава, японски писател (1892-1927).
Печели световна известност с психологическата новела "Рашомон" (1915), по която е създаден едноименният филм на режисьора Акира Куросава (1950). Автор е също на "Нос" (1916), "Мъките на ада" (1918), "Ранните години на Дайдодзи Синсуке" (1925, останал незавършен), "Животът на идиота" (1927), "Зъбчатите колела" (1927), "Писма до стария приятел" (1927) и др. През 1935 г. в Япония е учредена литературна награда на негово име. Самоубива се на 24 юли 1927 г.

Фриц Липман, американски биохимик от немски произход (1899-1986).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1953 г. за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм заедно с британския биохимик от немски произход Ханс Кребс, който я получава за откриването на цикъла на лимонената киселина.

Исаак Сингер, американски писател и драматург от еврейски произход (1904-1991).
Известен е с романа "Сатана в Горей" (1933). През 60-те и 70-те години на 20-и в. пише сборника "Един приятел на Кафка и други разкази", няколко романа "Магьосникът от Люблин" (1960), "Шоша" (1978) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1978 г.

Анри Зиглер, френски инженер (1906-1998).
Един от основателите на френския консорциум "Ербъс" (1970).

Георги Ганев, български архитект (1916-2002).
Съавтор на градоустройствения план на Димитровград (1952). Главен архитект на курортните комплекси "Златни пясъци" (1956), "Св. св. Константин и Елена" и "Чайка" във Варна (1959). Лауреат на Димитровска награда (1952 г., с колектив, 1959 г. с колектив).

Питър Селърс (ист. име Ричард Хенри Селърс), британски комедиен актьор (1925-1980).
Става известен с участието си в радиопредаването "The Goon Show" на "Би Би Си" (1951-1960). Участвал е във филмите "Убийците на старата дама" (1955), "Голата истина" (1957), "Аз съм добре, Джак" (1959), "Милионери" (1960), "Игра за двама" (1962), "Лолита" (1962), Розовата пантера" (1964), "Какво ново, котенце" (1965), "Партито" (1968), "Присъствие" (1979) и др. Носител на наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1960) и наградата "Златен глобус" (1979).

Тацио Сечиароли, италиански фотограф (1925-1998).

Христо Кирков, български кинокритик и сценарист (1928-1997).
Заместник главен редактор и главен редактор на "Интерфилм" в София прес (1970-1975), главен редактор на редакцията за производство на игрални филми в Българска национална телевизия (1975-1980). Първи заместник генерален директор и заместник-председател на Държавно обединение "Българска кинематография" по художествено-творческите въпроси (1980-1990). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1965) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1978).

Анатолий Фирсов, съветски състезател по хокей на лед (1941-2000).
Трикратен олимпийски шампион с националния отбор по хокей на лед на СССР - през 1964 г. в Инсбрук, Австрия, през 1968 г. в Гренобъл, Франция, и през 1972 г. в Сапоро, Япония. Световен шампион е осем пъти (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971) и осем пъти е европейски шампион (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971). През 2014 г. Висшата хокейна лига на Русия учредява награда на негово име "Анатолий Фирсов", която се присъжда ежегодно на най-добрия играч в лигата.

Ванча Дойчева, българска актриса (1942-2017).
От 1966 г. е играла в Народния театър "Иван Вазов". Играла е в театър 199 "Валентин Стойчев". Председател на Съюза на артистите в България (19 януари 1987-20 март 1990). Има над 250 роли в театъра, киното, радиотеатъра и телевизията. Записвала е и приказки в "Балкантон". Участвала е във филмите "Конникът" (1964), "Грамофон и маслини за моите приятели" (1965), "Цар Иван Шишман" (1969), "На всеки километър" (1969-1971), "Мечтател" (1975), "Звън на кристал" (1985), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. През 1991 г. е сред учредителите на фондация "Васил Левски" и неин председател (1998-2000). Лауреат на Димитровска награда (юни 1971). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1974) и "Народен артист" (май 1982). Носител на почетен знак на Министерство на културата "Златен век" - огърлие, грамота за изключителен принос в развитието на българската култура (май 2017).

Тревър Франсис, английски футболист и треньор (1954-2023).
С отбора на "Нотингам Форест" (Англия) печели два пъти турнира Купа на европейските шампиони  (1979, 1980) и Суперкупата на Европа (1979).

/МГ, АЯ/