site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 юли в историята

22 юли 2024 г., понеделник, 30-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Възвръщане мощите на св. свщмчк. Фока.

На този ден в България:

1877 - Град Стара Загора е освободен от османско иго от руските войски от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски по време на Руско-турската война (1877-1878). На 23 юли (11 юли ст. ст.) 1877 г.  българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора. Сюлейман паша предприема настъпление с 40-хилядния си корпус срещу Стара Загора. Решителната битка между двете войски е на 31 юли (19 юли ст. ст.) 1877 г. След тежки отбранителни боеве, в които участва и Българското опълчение, градът е превзет и опожарен от турците. Броят на убитите е между 7850 и 14 500 души. В храма и двора на старозагорската църква "Света църква" са убити над 2500 души. Много жени и деца са отвлечени в робство. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава  първото си бойно кръщение. Градът остава 5 месеца под турска окупация. На 13 януари 1878 г. градът е освободен повторно.

1949 - В София е открита Полска читалня (дн. Полски институт). На 26 октомври 1957 г. се преименува в Полски културен и информационен център, а от декември 1994 г. се нарича Полски институт. Институтът е най-старият на Балканския полуостров и продължава да развива традициите на Полско-българското дружество, популяризиращо полската култура основно на страниците на издаваното в периода 1919-1935 г. сп. "Полско-български преглед", както и в поредицата Полска библиотека. Основоположници на Дружеството са изтъкнатия критик Боян Пенев (1882-1927), поетесата - преводачка Дора Габе и Тадеуш Станислав Грабовски (1881-1975) - първият посланик на Полша в България след възстановяване независимостта на Полша през 1918 г. На 26 октомври 1957 г. се преименува в Полски културен и информационен център, а от декември 1994 г. се нарича Полски институт.

1983 - Открит е панорамният път Смолян - Пампорово.

2005 - Край Русе, в каньона на река Черни Лом, е открито първото в Северна България скално светилище, ползвано от началото на каменно-медната епоха до Средновековието. Състои се от скален навес с дължина 40 метра и дълбочина 20 метра, 40-метров тунел под скалата, средновековен скален скит и две отшелнически килии. То е на височина 30 метра над реката в две пещери - "Водна" и "Тъмно". Култовото място е ползвано от 4600 година пр. н. е., през бронзовата епоха, тракийско и римско време, при Второто българско царство до началото на 19 в. 

2008 - Изпълнителният директор на металургичния комбинат "Кремиковци" подписва  протокол за влизане в сила на договора, с който комбинат "Кремиковци" АД започва да работи на ишлеме за украинската компания "ВОРСКЛА Стийл".

2009 - Светилище, в което е честван култът към нимфите, е открито в близост до римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново. Според археолози находката е първа по рода си в този район. Разкрита е алея, настлана с варовикови плочи с релефна украса, която води към извор.

2009 - 41-ото Народно събрание приема оставката на Министерския съвет на България с министър-председател Сергей Станишев.

2010 - Народното събрание след прегласуване отхвърля президентското вето върху промени в Кодекса на труда, приети на 23 юни 2010 г., които касаят режима на ползване на отпуските. Според измененията натрупаният годишен отпуск трябва да се изчисти до края на 2011 г., а след 1 януари 2012 г. работещите могат да отлагат за следващата година най-много до 10 дни от платения си отпуск. На 5 юли 2010 г. президентът Георги Първанов налага вето и връща закона за ново обсъждане в парламента. С гласуването на 22 юни остава непроменен текстът натрупаният отпуск да се изчисти до края на 2011 г.

2014 - Със заповед на кмета на Стара Загора Живко Тодоров започва събарянето на 22 незаконни къщи на роми на територията от лесопарк "Аязмото".

2015 - На пресконференция в парламента Любен Дилов-син обявява създаването на нова коалиция "Народен съюз", която обединява няколко политически сили - Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз - радикали, Движение "Гергьовден", "Бъдеще и развитие за България", БАСТА.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за радиото и телевизията, свързани с мандата на управителните съвети на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). С приетите промени, в случай че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, не е осъществен избор на нов генерален директор, мандатът на действащите членове на управителните съвети се удължава до утвърждаването на новите управителни съвети от Съвета за електронни медии. До момента законът урежда само удължаването на мандата на генералните директори до избора на нови. Измененията влизат в сила от 5 август 2016 г.

2018 - В пловдивското село Труд се провежда първо издание на "Фестивал на плъстите" под мотото: "Пъстро да ни е" - цветовете на вълната. Представен е автентичният начин на плъстене и неговите съвременни интерпретации с израз в различни продукти на ръчното творчество. Плъсти се наричат изделията, които се правят от непредена вълна.

2019 - В София министърът на икономиката Емил Караниколов връчва сертификат за инвестиция клас А на "Агрополихим" АД по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Размерът на инвестицията възлиза на 25,890 млн. лв. Инвестиционният проект е свързан с разширение на съществуващото стопанство за съхранение на течен амоняк. Проектът ще бъде реализиран в промишлената зона на гр. Девня и ще осигури на дружеството възможност за обезпечаване на основна суровина за производството на минерални торове.

2020 - С 93 гласа "за" и 28 "въздържал се" Народното събрание избира Елена Чернева-Маркова за заместник-омбудсман на България.

2022 - Вълна от реакции и коментари предизвиква изтекъл запис от заседание на парламентарната група на "Демократична България" (ДБ). Срещата е проведена в зала "Запад" на Народното събрание и е била записана и излъчена на сайта на парламента, тъй като микрофоните и камерите в залата са били забравени включени. По-късно ДБ публикува целия видеозапис от заседанието на групата, по време на което са коментирани теми като Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и преговорите за съставяне на кабинет.

2023 - Върховният касационен съд окончателно потвърждава осъдителната 9-годишна присъда на Кристиан Николов, подсъдим за катастрофата, при която загива Милен Цветков. Според решението на съда престъплението е извършено при евентуален умисъл, а не както двете други съдебни инстанции преценяват - по непредпазливост. На първа инстанция делото е гледано от Софийския градски съд, а на  втора от Апелативния съд в София.

На този ден по света:

1298 - Битка при Фалкърк, Шотландия, между войските на английския крал Едуард Първи и шотландските войски, предвождани от Уилям Уолас, завършила с победа за англичаните. Войските на крал Едуард Първи нахлуват в Шотландия през 1296 г., което поставя началото на войната за независимост на Шотландия (1296-1314). 

1499 - Победа на швейцарската армия над войските на Швабската лига при гр. Дорнах, на 8 км от Базел по време на Швейцарската война (Швабската война). Войната започва през февруари 1499 г. от император Максимилян Първи Хабсбург и Швабската лига (асоциация от градове в югозападна Германия, подкрепена от Свещената Римска империя) срещу Швейцария и завършва на 22 септември 1499 г. с подписването на Базелския мирен договор. Обявена е независимостта на Швейцария от Свещената Римска империя.

1812 - Победа на испанските и британските войски под командването на херцог Уелингтън над френските войски, ръководени от маршал Мармон, в битката край Саламанка, Испания, по време на Наполеоновите войни (1799-1815).

1927 - Основан е италианският футболен клуб "Рома" - Рим, след обединяването на три отбора - "Алба Адуче" (1911), "Фортитудо" (1906) и "Роман" (1903).

1942 - Начало на депортирането на 300 000 евреи от Варшавското гето в концлагера "Треблинка" по време на Втората световна война (1939-1945). На 15 ноември 1940 г. германските окупационни власти завършват строежа на Варшавското гето на 15 ноември 1940 г., като територия с площ от 3,4 кв. км са живели около 400 000 евреи.

1944 - Концлагеристите от лагера на смъртта "Майданек" близо до Люблин на територията на окупирана Полша са освободени от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945). По време на съществуването на лагера са затворени 150 000 човека, като около 80 000 души, включително 60 000 евреи са изтребени от фашистите.

1946 - В Ню Йорк, САЩ, е подписан уставът на Световната здравна организация от 61 държави членки на ООН на Международна конференция по въпросите на здравеопазването (19-22 юни 1946). Уставът влиза в сила на 7 април 1948 г. От 1949 г. като Международен ден на здравето се отбелязва 22 юли, а от 1950 г. - 7 април.
 
1950 - В Брюксел, Белгия, избухва демонстрация срещу връщането на крал Леополд III в страната и възстановяването на престола му, след като на референдум на 12 март 1950 г. получава подкрепата на 57,7 процента от гласовете. Леополд III е обвиняван в сътрудничество с германците и държавна измяна и успява да се завърне в Белгия през 1950 г. В протеста в Брюксел участват около 2000 социалисти начело с министър-председателя на Белгия Пол-Анри Спак.

1969 - Държавният глава на Испания Франсиско Франко издава указ, с който обявява принц Хуан Карлос (Бурбонски) за свой приемник и бъдещ крал на Испания. На 22 ноември 1975 г. Хуан Карлос Първи се възкачва на престола, след смъртта на Франсиско Франко (20 ноември 1975). На 19 юни 2014 г. Хуан Карлос абдикира в полза на сина си принц Фелипе.

1972 - Съветската автоматична станция "Венера-8", изстреляна на 27 март 1972 г., извършва меко кацане на осветената част от повърхността на планетата Венера. Станцията за първи път в историята предава данни от повърхността на планетата.

1983 - В Полша е отменено военното положение, въведено на 13 декември 1981 г. от ген. Войчех Ярузелски.  Официален повод за въвеждането му е влошаването на икономическото положение в Полша. В нощта на въвеждането му са интернирани над 3000 души, включително ръководителите на профсъюза "Солидарност". Като най-важен аргумент, изтъкнат по-късно от Войчех Ярузелски, е предотвратяване навлизането на войски на Варшавския договор в Полша за действия срещу политическите опоненти на комунистическия режим, подобно на Пражка пролет през 1968 г. По време на този режим загиват над 90 души. Забранено е свикването на всякакви събрания, походи и манифестации. Временно се отменя правото на трудещите се на стачки и други протестни акции.

2003 - При операция на американски войници в района на гр. Мосул, Ирак, са убити синовете на Саддам Хюсеин - Удай и Кусай. Саддам Хюсеин е министър-председател, главнокомандващ и генерален секретар на Арабската социалистическа партия "Баас" на Ирак от 16 юли 1979 г. до смъртта си на 1 май 2003 г.

2004 - Във Вашингтон, САЩ, Анкетната комисия за атентатите от 11 септември 2001 г. публикува окончателния си доклад. Докладът представлява книга от около 600 страници, озаглавена "Докладът на комисията за 11 септември". В него комисията критикува пропуските на правителството на САЩ в неговата политика, способности и управление по отношение на антитерористичната борба. В доклада не се отправят критики към президента Джордж Буш, нито към предишния президент Бил Клинтън за допуснати грешки, които да са допринесли за атаките на 11 септември 2001 г.

2005 - Камарата на представителите на САЩ подновява действието на т. нар. Патриотичен закон за борба с тероризма и дава постоянни извънредни правомощия на правителството да разследва заподозрени терористи. Шестнайсет текста на закона, приет скоро след атаките на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон, имат срок на действие до края на 2005 г.

2007 - Предсрочни парламентарни избори в Турция. Най-много места във Великото национално събрание печели Партията на справедливостта и развитието - 341, следвана от Народнорепубликанската партия - 112 места. Предсрочното организиране на вота е опит да бъде преодоляно политическото напрежение в страната, породено от неуспеха на изборите за президент в парламента, на които единствен кандидат е министърът на външните работи Абдуллах Гюл.

2010 - Международният съд в Хага постановява, че едностранното обявяване на независимостта на Косово през 2008 г. не е било в нарушение на международното право. Съдиите приемат становището с 10 гласа "за" и 4 "против". "Съдът счита, че общото международно право не съдържа приложима забрана на обявяването на независимост. Той съответно стигна до заключението, че обявяването на независимост на Косово на 17 февруари 2008 г. не е нарушило международното право", заявява председателят на съда Хисаши Овада. През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН изисква от Международния съд в Хага да се произнесе дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина не противоречи на международното право. Становището има консултативен и необвързващ характер, но създава определен международноправен прецедент.

2011 - Двоен терористичен акт в Осло, Норвегия, извършен от 32-годишния десен екстремист норвежецът Андерш Беринг Брайвик. Първоначално той залага бомба пред комплекса от правителствени сгради в центъра на града, където загиват 8 души. След няколко часа на остров Ютьоя Андерш Брайвик, преоблечен в полицейска униформа, открива стрелба срещу участниците в летен учебен лагер на младежката организация на Норвежката работническа партия. Загиват 85 души. Общо при двата атентата загиват 93 души и са ранени 151 души. Андерш Брайвик сам се предава на полицията и признава деянията си, като заявява, че е действал в защита на норвежката културна идентичност, която по думите му е заплашена от толерантността на властите към имигрантите. На 24 август 2012 г. Андерш Брайвик е осъден на 21 години затвор. Според действащия в Норвегия Наказателен кодекс 21-годишната присъда е максималната, която може да бъде наложена, след като през 1971 г. в страната е премахнато смъртното наказание. Тя обаче може да бъде удължавана неограничено, ако се прецени, че обвиняемият представлява опасност за обществото.

2013 - В северозападната провинция Гансу, Китай, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Първият трус е последван от 422 вторични, най-силният от тях  - с магнитуд 5,6 по Рихтер. Загиват над 94 души, петима са в неизвестност. Ранени са 887 души, като 60 от тях са в доста тежко състояние. Първите сведения показват, че вследствие на трусовете рухват 1200 къщи, а 21 000 жилища са сериозно повредени. Два хеликоптера и около 3000 души въоръжена полиция, пожарникари, местни отряди и служители на местните управи са изпратени в подкрепление на спасителите.

2013 - Във Великобритания съпругата на принц Уилям - Кейт Мидълтън, херцогиня на Кембридж, ражда момче, което се нарежда на трето място в списъка за наследяване на британския трон. Първото дете на двойката се ражда в 16,24 ч. лондонско време (15,24 ч. по Гринуич) в болницата "Сейнт Мери" в Лондон и тежи 8 паунда и 6 унции (3,8 кг).

2015 - Президентът на Румъния Клаус Йоханис подписва закон, който наказва отричането на Холокоста и рекламирането на фашисткото легионерско движение със затвор до три години. Президентът Клаус Йоханис подписва поправки към съществуващото законодателство, които са одобрени от парламента през юни 2015 г. Отричането на Холокоста се отнася за непризнаването на ролята на Румъния в унищожаването на евреи и роми между 1940 и 1944 г. Около 280 000 евреи и 11 000 роми са убити от профашисткия режим на диктатора маршал Йон Антонеску.

2016 - В пресцентъра на Светия престол официално е представена апостолическата конституция "Vultum Dei quaerere" (на латински език, Търсене на Божия облик), изготвена от папа Франциск. Апостолическата конституция е законодателен акт на предстоятеля на Римокатолическата църква. С апостолическите конституции се утвърждават изменения на границите на църковните окръзи (епархии и териториални абатства), актовете за основаване на различни институти, монашески ордени и конгрегации, както и промените в техния статут. Папа Франциск извежда 12 теми на монашеския живот, подлежащи на преразглеждане и нови разпоредби. Той нарежда всички манастири да бъдат обединявани във федерации. Изключения се допускат само с разрешение на Светия престол. Поощрява се сдружаването, в това число и на юридическа основа, на мъжки и женски манастири от един и същи орден, както и създаването на конфедерации и на международни комисии на манастири от различни ордени.

2017 - Президентът на САЩ Доналд Тръмп назначава 34-годишната Сара Хъкаби Сандърс за говорител на Белия дом и Антъни Скарамучи, като директор на комуникациите.

2018 - Босненското село Меджугорие, където според очевидци се е явявала Дева Мария, от 22 юли 2018 г. е под надзора на Ватикана. На 31 май 2018 г. папа Франциск назначава архиепископ Хосер за апостолически визитатор в Меджугорие. През 2010 г. папа Бенедикт XVI назначава кардинал Камило Руини да проучи случая Меджугорие, а делото му е продължено от папа Франциск, който през 2017 г. изпраща там Хосер, за да анализира ситуацията. В изявления за медиите монсеньор Хосер е казвал, че първите явявания на Богородица в Меджугорие през пролетта на 1981 г. може да бъдат признати.

2020 - В Аляска е регистрирано земетресение с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина от около 9,6 км, с епицентър на 105 км на юг-югоизток от Перивил, Аляска. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2021 - Таджикистан провежда най-голямото военно учение в историята си, включващо цялата армия на централноазиатската държава. Таджикистан мобилизира 130 000 резервисти в допълнение към 100-те хиляди военнослужещи на активна служба за тричасовото военно учение. В реч, предавана на живо по всички държавни телевизии и радиа, президентът на страната Емомали Рахмон призовава към бдителност поради нестабилната ситуация в региона, породена от ожесточените боеве в някои провинции на Афганистан.

2022 - В Истанбул (Турция) с посредничеството на Турция и на ООН представители на Украйна и Русия подписват споразумение за деблокиране на износа на украинско зърно и изкуствени торове от черноморските пристанища на Украйна. Сделката за износ на зърно е постигната, след като започналата на 24 февруари 2022 г. война в Украйна спира доставките на украинско зърно през Черно море и довежда до значително повишаване на цените на зърното в световен мащаб. Друга част от договореностите се отнасят за достъпа до международните пазари на руски селскостопански продукти. В Истанбул е създаден контролен център, в който служители на ООН, Турция, Русия и Украйна ръководят и координират процеса. На 17 юли 2023 г. Русия обявява, че прекратява участието си в сделката, тъй като според властите договореностите, които се отнасят за достъпа до международните пазари на руски селскостопански продукти не се изпълняват.

Родени на този ден българи:

Мими Балканска, оперетна актриса (1902-1984).
През 1920 г. дебютира в театър "Ренесанс" в София. Актриса в Свободен театър в София (1922), оперетния Кооперативен театър, на който е един от основателите (1922), театър "Одеон" в София (1938-1942). Един от основателите на Художествения оперетен театър в София и негов директор-режисьор (1942-1946). Актриса в Народната оперета (1947) и в Държавния музикален театър в София (1948).

Ирина Тасева, актриса (1910-1990).
Играла е в театър "П. К. Стойчев" (1929), а от 1930 г. - в Народен театър "Иван Вазов". Участвала е във филма "Български орли" (1941). Автор е на книгите "Така блестят звездите"(1963) и "Сбогом, любов" (2012, посмъртно). Носителка на орден "Георги Димитров" (1980, 1985), на орден "Народна република България" втора степен (1970). Лауреат на Димитровска награда (1950).

проф. Георги Лозанов, учен, психиатър, невролог, психолог и педагог (1926-2012). 
Работил е като лекар в психиатричните болници в Бяла и Курило (1952-1957), директор на болницата в Курило (1955-1957), в Градския психоневрологичен диспансер - София (1957-1963) и в Института за следдипломна квалификация ИСУЛ (1963-1965). Основоположник на науката сугестология. През 60-тe гoдини на 20 в. paзpaбoтвa здpaвнo-yчeбнaта cиcтeмa cyгecтoпeдия, бaзиpaнa нa тeopиятa зa внyшeниeтo, която през 1978 г. е oцeнeнa от 25-члeннa мeждyнapoднa кoмиcия нa ЮНЕСКО кaтo нaй-дoбpa и e пpeпopъчaнa зa пpилaгaнe пo вcички пpeдмeти във вcички cтpaни. Създател на  държавния Нayчнoизcлeдoвaтeлcки център пo cyгecтoлoгия в София и негов директор (6 октомври 1966-1984), на Цeнтъpа пo cyгecтoлoгия и paзвитиe нa личнocттa към Сoфийcкия yнивepcитeт "Св. св. Климент Охридски" и негов директор (1985-1994). През 1994 г. заминава за Австрия, където продължава да развива идеите си и създава Мeждyнapoден цeнтъp пo дecyгecтoлoгия и Мeждyнapoдeн цeнтъp зa oбyчaвaнe нa пpeпoдaвaтeли, създател и шест години е ръководител в Австрия на Научен институт за изследване на ученето. През 2008 г. се завръща в България. През 2010 г. проф. Георги Лозанов учредява фондация "Проф. Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева", която има за цел да запазва, развива и разпространява научните постижения в областта на сугестологията и сугестопедията.

доц. Неделчо Беронов, юрист и икономист (1928-2015).
В периода 1954-1991 г. е арбитър и главен арбитър в Държавния арбитраж в Стара Загора, Сливен и Варна. Арбитър в Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата (1977-1997). От 1993 до 1997 г. е хоноруван извънреден доцент по гражданско и облигационно право в Юридическия факултет на Икономическия университет и Техническия университет във Варна. Има много публикации в юридически списания. Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Председател на Конституционния съд на Република България (28 октомври 2003-3 октомври 2006). Носител на орден "Стара планина" първа степен (22 юли 2013).

Тодор Цонев, художник карикатурист (1934-2004).
Работи в областта на графиката, живописта, сатиричната пластика, дърворезбата и металопластика и др. Известен е с политическите си карикатури. Издава в. "Сатира" (1991-1999, в сътрудничество с Мария Овчарова). Негови карикатури са публикувани в много български всекидневници.

Златка Бобева, художник и педагог (1937).
Въвежда батик технологиите (техника за рисуване с восък) в България. Основателка и ръководителка на първата школата по батик в България - школата "Батик" в Бургас (1980). Учител по изобразително изкуство в училище "Братя Миладинови" в Бургас (1957-1992). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Удостоена е със званието "Заслужил учител" (1985). Носителка на специалната награда за преподаватели по изобразително изкуство в Нови Сад, Сърбия (1979), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1979). Почетен гражданин на Бургас (2012).

Адриана Палюшева, българска актриса (1942-2021).
Играла е в Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян, в Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен, в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив, в Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик и в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1977-2003). Сред най-значимите й и любими на публиката роли са Шарлота - "Дон Жуан" от Молиер, Амалия - "Двубой" от Иван Вазов, Софрона - "Януари" от Йордан Радичков, Андрофоба - "Мъжемразка" от Ст. Л. Костов, Турусина - "И най-мъдрият си е малко прост" от Александър Островски.

Ирена Кръстева, бизнесдама (1955).
Изпълнителен директор на държавно дружество "Олимпика" (2001-2003). Изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор (26 февруари 2002 - 24 ноември 2005). Била е собственик на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и на телевизия ББТ. Изпълнителен директор на "Нова българска медийна група холдинг" (2007-20 май 2016). Изпълнителен директор на "Балканска медийна компания" (2007-16 март 2016).

Евгений Желев, български лекар и политик (1957-2017).
Лекар в Обединената районна болница - Стара Загора (1984-1994), лекар в Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската болница в Стара Загора (1994-1996). Директор на Обединената районна болница - Стара Загора (1996-1999). Кмет на Стара Загора (16 октомври 1999-7 декември 2007). Председател на Агенцията за българите в чужбина (20 март-24 април 2008). Съветник на президента на България по развитието на  регионалната политика (21 март-24 април 2008). Министър на здравеопазването (24 април 2008- 27 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013).  Бил е управител на многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед". Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-20 октомври 2017).

Поля Станчева, български журналист (1957).
Журналистка в "Новини и публицистични предавания" на Българска национална телевизия (1993-1997). Директор на дирекция "Връзки с обществеността" на 38-ото Народно събрание (9 юни 1997-13 септември 2000). Програмен директор (13 септември 2000-28 май 2001, 2020-2021) и генерален директор на Българско национално радио (28 май 2001-29 май 2007). Общински съветник в Столичен общински съвет (2007-2011). Автор е на документалните филми "10 януари",  "Олово срещу словото", "От града към света",  "България и Международният валутен фонд" и др.

Бойко Боев, агроном и политик (1958).
Заместник-министър на земеделието и горите (10 август 2001-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009).

Георги Илиев, състезател по борба и бизнесмен (1966-2005).
Убит на 25 август 2005 г. От 2006 г. турнирът по борба, който съществува от 1996 г. и е на името брат му Васил Илиев, се преименува на "Васил и Георги Илиеви".

Серафим Бързаков, състезател по борба свободен стил (1975).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели два златни (1998, 2001) и два сребърни медала (2003, 2005). От европейски първенства печели четири златни (1996, 1998, 2001, 2005), два сребърни (1995, 1999) и четири бронзови медала (1997, 2000, 2006, 2007). Трикратен носител на златния пояс на "Дан Колов". Бил е треньор на женския национален отбор по борба и на мъжкия национален отбор по борба свободен стил. На 19 юли 2017 г. Българската федерация по борба взима решение за откриване на академия "Серафим Бързаков", в която той е треньор на младите таланти в България. През 2011 г. на негово име има учреден ежегоден турнир по свободна борба за деца, момчета и момичета, който се провежда в Петрич -  турнир за купа "Серафим Бързаков". На 26 април 2019 г. в Петрич официално е открита реконструираната спортна зала носеща вече името "Серафим Бързаков". Почетен гражданин на Петрич.

Емил Петров, футболист (вратар) (1983).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Рилски спортист" (Самоков), "Славия" (София), "Спартак" (Плевен), "Септември" (София), "Пирин" (Разлог) и "Локомотив 1929" (София).

На този ден са родени и:

Михаил Романов, руски цар (1613-1645) (1596-1645).
Първият от династията Романови. Избран на Земския събор на 21 февруари 1613 г. по инициатива на болярите.

Жак Жермен Суфло, френски архитект (1713-1780).

Грегор Мендел, австрийски естествоизпитател (1822-1884).
Основоположник на учението за наследствеността. Между 1856 г. и 1863 г. култивира и тества около 28 000 грахови растения. Той засаждал различни видове грах, които се различавали по противоположни признаци - висок и нисък ръст, гладка и грапава повърхност, жълт и зелен цвят на зърната и т.н. Неговите експерименти правят обобщения за унаследяването на белезите, станали по-късно известни като закони на Мендел. Резултатите от изследванията си съобщава през 1865 г. на заседание на Обществото по естествена история в Брюн (дн. Бърно) и ги публикува през следващата година (1866) под заглавие "Опити с растителни хибриди".

Антал Сташек (ист. име Антонин Земан), чешки писател (1843-1931).

Януш Корчак (ист. име Хенрик Голдшмит), полски писател (1878-1942).
Автор е на книгите "Крал Матиуш Първи", "Избрани съчинения" и др. Умира в концентрационен лагер "Треблинка" по време на Втората световна война (1939-1945).

Селман Ваксман, американски микробиолог (1888-1973).
Изучава почвените микроорганизми актиномицети, като през 1940 г. извлича от тях вещество - актиномицин, способно да унищожава болестотворни микроорганизми. Установява, че вещества с подобно действие, наречени от него антибиотици (1941), се образуват от други организми, главно низши гъби. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1952 г. за изолирането (1943) на стрептомицина - първото ефективно средство против туберкулозните бактерии.

Роуз Кенеди, майка на американските политици Джон, Робърт и Едуард Кенеди (1890-1995).
Джон Кенеди е 35-ият президент на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963) и е убит по време на атентат; Робърт Кенеди е главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ (20 януари 1961-3 септември 1964) и е убит по време на атентат на 6 юни 1968 г.; и Едуард Кенеди, сенатор за щата Масачузетс и член на Демократическата партия (7 ноември 1962-25 август 2009) до края на живота си.

Павел Сухой, съветски авиоконструктор (1895-1975).
Конструктор на бронираните самолети "Су-6" (1942-1943) и реактивните самолети "Су-9". Носител на Ленинска награда (1968), Държавна награда на СССР (1943, посмъртно 1975) и на Русия (посмъртно 1996).

Зденек Калиста, чешки поет, есеист, историк (1900-1982).

Брайън Форбс (ист. име Джон Теобалд Кларк), британски режисьор, сценарист, и актьор (1926-2013).
Режисьор е на филмите "Степфордските съпруги" (1975), "Цар Плъх" (1965), "Шпионите" (1967), "Неделните любовници" (1980), "Животът в неговите ръце" и др. Автор е на сценария на биографичния филм "Чаплин" (1992). Кавалер е на Ордена на Британската империя (2004) за заслуги към изкуството.

Гуидо де Марко, малтийски политик (1931-2010).
Заместник министър-председател на Малта (14 май 1987-27 февруари 1992; 27 февруари 1992-29 октомври 1996; 8 септември 1998-29 март 1999). Министър на вътрешните работи (14 май 1987-27 февруари 1992). Министър на правосъдието (14 май 1987-27 февруари 1992). Министър на външните работи (27 февруари 1992-29 октомври 1996; 8 септември 1998-29 март 1999). Президент на Малта (4 април 1991-4 април 2004).

Тоехиро Акияма, японски журналист и космонавт (1942).
Той е първият японски космонавт на борда на съветския космически кораб "Союз ТМ - 11" с екипаж съветските космонавти Виктор Афанасиев и Муса Манаров. От 2 до 10 декември 1990 г. той е на орбиталния комплекс "Мир", когато се завръща на Земята с космическия кораб "Союз ТМ - 10".
 
проф. Петер Хабелер, австрийски алпинист (1942).
Заедно с италианския алпинист Райнхолд Меснер на 8 май 1978 г. покоряват връх Еверест (8848 м), без да използват кислороден апарат. Двамата алпинисти са първите в света изкачили самостоятелно връх Еверест без кислороден апарат. Петер Хабелер е рекордьор и по най-бързо спускане от връх Еверест до Южното седло (7906 м) - само за 1 час.

Мирей Матийо, френска естрадна певица (1946).

Пол Шрайдър, американски сценарист и режисьор (1946).

Джуна Давиташвили (ист. име Евгения Давиташвили), руска лечителка и астроложка, поетеса, художничка и актриса (1949-2015).
През 1990 г. основава Международната академия за алтернативни науки и нейн президент (1990-2015). Носителка на над 30 награди, сред които Герой на социалистическия труд на СССР. Носителка на орден "Дружба на народите" (1994), на  Медала на ООН "За укрепване на мира", на медала "За доблест" и др. Удостоена със званието генерал-полковник на медицинската служба.

Ал Ди Меола, американски джазкитарист, композитор и музикален продуцент от италиански произход (1954).
Носител на музикалната награда "Грами" (1975).

Уилям Дефо, американски актьор (1955).
Участвал е във филмите "Последното изкушение на Христос" (1988), "Взвод" (1986), "Мисисипи в пламъци" (1988), "Диво сърце" (1990), "Английският пациент" (1996), "Светците от Бундок" (1999) и др.

Емилио Бутрагеньо, испански футболист и спортен деец (1963).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция. С отбора на "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Купа на УЕФА (1985, 1986).

Денис Ромедал, датски футболист (1978).

Дирк Каут, нидерландски футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Стюърт Даунинг, английски футболист (1984).

Дарил Янмаат, нидерландски футболист (1989).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Това е денят на смъртта на:

папа Климент Десети (светско име Емилио Бонавентура Алтиери), глава на Римокатолическата църква (29 април 1670-22 юли 1676) (1590-1676).

Джузепе Пиаци, италиански астроном (1746-1826).
Открива първата малка планета - Церера (1 януари 1801).

Михаил Достоевски, руски писател (1820-1864).
Заедно с брат си Фьодор Достоевски издава сп. "Време" (1861-1863) и сп. "Епоха" (1864-1865). Автор е на повестите "Господин Светелкин" (1848), "Петдесет години" (1850) и др.

Уилям  Кримър (Уилям Рандал Кримър), британски политик и пацифист (1828-1908).
Той е сред основателите на Международната работническа асоциация и председател на британската секция. Носител на Нобелова награда за мир за 1903 г. за усилията му да бъде установен световен мир чрез международен арбитраж. Отказва да приеме наградата, считайки, че това би било отстъпление от позицията му на работнически лидер, но през 1907 г. я  приема като признание за работническата класа.

Иван Калпазанов, български занаятчия, търговец, фабрикант, обществен деец и политик (1835-1889).
Основоположник на текстилното производство в Габрово. През 1860 г. отваря гайтанджийска работилница, а през м. ноември 1882 г. отваря първата предачна фабрика в Габрово.

Стефан Данаджиев, български лекар невролог и психиатър (1866-1943).
Дописен член на Българската академия на науките /БАН/ (1898), редовен член на БАН (1902). Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровска болница (1901-1924). Секретар на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (1921-1922, 1935-1936) и негов председател (1928-1929). Работил е в областта на съдебната, военната и социалната психиатрия. Автор на повече от 100 печатни труда. На 10 март 1932 г. дарява на БАН сумата 77 800 лв.  за образуване фонд на негово име за награждаване на трудове из областта на медицината (неврологията, психиатрията, психологията и съдебната психоанатомия) и за подпомагане на тяхното издаване.

Карл Сандбърг, американски поет, писател и издател (1878-1967).
Автор е на стихосбирките "В безразсъден екстаз" (1904), "Чикагски поеми" (1916), книгите за деца "Приказки за страната Алабашия" (1920, 1923), на биографията на 16-ия президент на САЩ Абрахам Линкълн (1939). Носител на три награди "Пулицър" (1919, 1940, 1951).

Михаил Зошченко, съветски писател сатирик (1895-1958).
Майстор на хумористичния разказ. Автор е на сборника с разкази "Излишни хора", повестите "Мишел Синягин", "Пред изгрев слънце", пиеси, произведения за деца и др.

Михаил Исаковски, съветски поет (1900-1973).
Първата му книга със стихове излиза през 1927 г. Автор е на стихосбирките "Провинция" (1930), "Майстори на земята" (1931), "Стихове и песни" (1938, доп. изд. 1940); "Здравей, Смоленск" (1944), "Избрани стихове и песни" (1940, доп. изд. 1947), "Стихове и песни" (1948), "За поетичното майсторство" (1952), "За поетите, за стиховете, за песните" (1968), на мемоарите "На Елнинската земя: Автобиографични страници" (1971-1972) и др. По стиховете му са създадени редица песни, писани през 1930-1940 г., сред които е "Катюша" др. Герой на социалистическия труд. Носител на Държавната награда на СССР (1943, 1949).

проф. Георги Веселинов, български писател и литературен критик (1909-1978).
От 1947 г. е преподавал в Кула, Пловдив и София, а от 1949 г. е преподавател по история на българската литература в Софийски университет "Св. Климент Охридски".  Преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където е сред положилите основите на множество от днешни филологически и педагогически специалности (1973). Автор е на учебници и буквари. Участва в съставителството на христоматии и сборници с поезия за деца. Съставя христоматията "Българска детска литература" (1964), която има четири подобрени издания. Автор е на литературно-историческите изследвания "Литературни очерци и портрети" (1959), "Димитър Полянов" (1964) и др., на книгите за деца "Чудният скитник"(1939), "Златното пламъче"(1947), "Весело календарче"(1967), "Майчина сенчица"(1968) и др.

Индро Монтанели, италиански журналист и писател (1909-2001).
Известен е като баща на италианската журналистика. Започва кариерата си като военен кореспондент във Финландия по време на Втората световна война (1939-1945). Основател на в. "Джорнале нуово" (25 юни 1974) (от 1977 г. - в. "Джорнале") и негов главен редактор (24 юни 1974-9 януари 1994).

Кирил Несторов, български политик и финансист (1912-1991).
Директор в Българска народна банка (БНБ) (1949), председател на БНБ (7 декември 1960-5 януари 1969). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-8 октомври 1970). Заместник-министър на външните работи (8 октомври 1970-13 август 1973).

Илия Кюльовски, български журналист (1912-2002).
Директор и заместник-директор на Българската телеграфна агенция (1 август 1951-9 април 1955). Заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1956-1957), главен редактор на в. "Отечествен фронт" (16 декември 1957-май 1969). Секретар по печата при Министерски съвет (май 1969-юли 1971). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1967). Носител на орден "Народна република България" втора степен  (1962), на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1982),  на орден "Георги Димитров" (1987).

Виктор Маккусик, американски генетик (1921-2008).
Инициатор на "Проекта за човешкия геном". Носител на наградата "Албърт Ласкър" за специални постижения в медицинската наука (1997), Американския национален медал за наука (2002) и др.

Серж Реджани (ист. име Реджио Емилио), френски актьор и певец от италиански произход (1922-2004).
Участвал е във филмите "Наполеон" (1955), "Клетниците" (1958), "Героини" (1997) и др.

Линда Крисчън (ист. име Бланка Роса Велтер), американска актриса (1923-2011).
Участвала е с ролята на Мара в последния филм за Тарзан "Тарзан и морските сирени" (1948). Тя е и първото момиче на Джеймс Бонд в телевизионната адаптация на "Казино роял" от 1954 г.

Клод Соте, френски режисьор (1924-2000).

Генчо Генчев, български режисьор (1927-2016).
Работил е в Студия за документални филми (1953-1960; 1966-1968), в Студия за игрални филми (1960-1966;1968-1969), в кинослужбата на Министерството на вътрешните работи (1969-1976), в Студия за телевизионни филми "Екран" (1976-1980). Автор е на десетки документални филми (включително и сатирични прегледи - "Фокуси"). Автор е на игралните филми "Черните рамки" (1989), "Подарък в полунощ" (1986), "Къде живееш?" (1983), "Лосенските грънчари"  (1980), "Саби и мечове"  (1980), "Цитаделата отговори" (1970), "До града е близо" (1965), "На тихия бряг" (1963) и "Маргаритка" (1961). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1971), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974).

Шандор Кочиш, унгарски футболист и треньор (1929-1979).
Носител на "Златната обувка" за 1954 г. Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и сребърен медал на Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Максимилиян Киров, български изкуствовед, галерист и педагог (1930-2003).
Бил е художествен редактор в издателство "Наука и изкуство", директор на Дирекция за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии към Министерството на културата (от 1986). Директор на галерия "Витоша" (1990-2003). Автор е на книги и сборници. Носител на Националната награда за художествена критика на името на проф. Николай Райнов (1977), Международна награда за художествена критика при отразяване проблемите на Международното триенале на живописта в София (1981), Международна награда за художествена критика при отразяване проблемите на Първото международно биенале на графиката във Варна (1983).

Антонио Саура, испански художник (1930-1998).

Саша Дистел, френски певец и композитор (1933-2004).
Композира песни за изпълнители като Рей Чарлз, Франк Синатра, Тони Бенет. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция за приноса му към френската музика (1997).

Дончо Цончев, български писател и общественик (1933-2010).
Завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1968-1970). Заместник главен редактор на "Профиздат" (1970-1973). Завеждащ отдел "Българска литература" в сп. "Съвременник" (1973-1989). Бил е директор на сп. "Лов и риболов". Основател на в. "Наслука" (1992) и негов директор. Депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009). Автор е на близо 60 книги с проза и публицистика. Сценарист е на 4 игрални филма, автор е на 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми, сред които "Мъже без вратовръзки", "Роман на колелета", "Червени слонове", "Опасни типове", "Почти любовна история", "Принцовете", "Ако можехме да ги чуем", "Звезден прах", "Къщата на песните"  и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1984). Носител на орден "Стара планина" първа степен (10 март 2004), голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (14 декември 2007), литературната награда "Елин Пелин" по повод 120-годишнината от рождението на писателя (септември 1997), награда на Съюза на българските писатели (май 1999) и др. От 2010 г. Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и Съюз на българските писатели организират Национален ежегоден литературен конкурс за къс разказ "Дивото" за наградата "Дончо Цончев".

Уейн Макларън, американски актьор (1940-1992).
Известен е най-вече в образа на каубоя от рекламата на цигари "Марлборо".

Веселин Вълков, български актьор (1940-2016).
Играл е в Драматично-кукления театър във Враца. Бил е директор на Окръжния драматичен театър в Ботевград. Режисьор на любителския театър към Народно читалище "Христо Ботев" в Ботевград (от 2001). Участвал е в над 15 филма, сред които "Юмруци в пръстта" (1980), "Почти любовна история" (1980), "Адаптация" (1979), "Дефицит" (1990), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Сезонът на Канарчетата" (1993), както и в телевизионните сериали "Седем часа разлика" (2012), "Столичани в повече" (2015)и др.

Анна Серафимова - Копринарова, български философ и културен деец (1948-1997).
Заместник-министър на културата (ноември 1991-30 декември 1992). Директор на Столична библиотека (25 юли 1994-май 1995).

Румен Тосков (псевд. Рупето), български джаз музикант, пианист, композитор и аранжьор (1970-2010).
Заедно с Васил Петров създават албумите "Другият", "Моите любими песни", "Дует", "Нещо различно". Носител на наградата "Кристална лира" (1999), на награда за театрална музика от Фондация "Димитър Вълчев" (2000).

/МГ, АЯ/