site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 юли в историята

20 юли 2024 г., събота, 29-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Илия (Илинден).
Свети Илия се почита от християните като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия (името му означава "крепост Господня") бил из потомството на Аарон, от гр. Тезвия, Галатия и живял в IX в пр. Хр. по времето на израелския цар Ахав. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвеника се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало, а върху жертвеника на пророка паднал огън от небето и го изгорил. Народът видял това и всички признали Бога, сушата престанала, а според едно предание Илия пророкувал цели 25 години, след които бил грабнат в огнена колесница и отнесен на небето.
Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
В деня на св. пророк Илия, пазител на хората от бедствия, се отслужва заупокойна молитва за загиналите при изпълнение на служебния си дълг огнеборци.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

В България се отбелязва:

Празникът на пивоварите. Отбелязва се с решение на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България от 1996 г. в деня на църковния празник на св. пророк Илия (Илинден) - 20 юли, избран от агатоникийски епископ Наум за покровител на пивоварите. В народните вярвания св. пророк Илия се свързва с надеждата земята да дава много плодове и да има вода и други питиета до насита за народа. По стара българска традиция на Илинден се е приготвяло пиво, от което човек не се напива.

Празникът на град Пирдоп. Отбелязва се от 2017 г. с Решение на Общинския съвет през първата събота след църковния празник на св. пророк Илия (Илинден) - 20 юли. Когато църковният празник е в събота празникът на града се отбелязва същия ден. До 2016 г. с Решение 9 на Общинския съвет от 28 януари 1993 г. Празникът на Пирдоп се е отбелязвал през първата събота на м. август, когато по традиция се провежда народен събор край Еленската базилика в местността Еленско.

По света се отбелязва:

Международният ден на Луната. Отбелязва се от  2022 г. с резолюция A/RES/76/76 на Общото събрание на ООН от 9 декември 2021 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за устойчивото изследване и използване на Луната. Годишнина  от кацането (1969) на американския спускаем апарат "Ийгъл", част от мисията "Аполо 11", с хора на борда - астронавтите Едуин Олдрин, Майкъл Колинс и Нийл Армстронг - човекът, който на 21 юли стъпва на повърхността на Луната. Мотото  на деня за 2024 г. е: ''Осветяване на сенките'', насочено към изследването на Луната.

Международният ден на шахмата. Отбелязва се от 1966 г. по инициатива на Международната шахматна федерация (ФИДЕ) и Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) като Международен ден на шахмата. С резолюция A/RES/74/22 на Общото събрание на ООН от 12 декември 2019 г. 20 юли е обявен за Световен ден на шахмата. Годишнина от основаването (1924) в Париж, Франция, на Международната шахматна федерация от делегатите от 15 държави, участвали в първия шахматен турнир на осмите летни Олимпийски игри (12-20 юли 1924).

Националният празник на Колумбия. Ден на независимостта (1810).

На този ден в България:

792 - Битка при граничната крепост Маркели (край Карнобат) на войските на българския хан Кардам и на византийския император Константин VI, завършила с разгром на византийската армия. Загиват много византийски войници и военачалници. Император Константин VI е принуден да сключи мир, според който Византия се задължава да плаща годишен данък на България.

1877 - Първа атака (8 юли ст. ст. 1877) на руските войски срещу укрепилите се в Плевен османски войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Отрядът на ген. Юрий Шилдер-Шулднер от 8600 души и 46 оръжия е отблъснат. От руските части са убити около 2500 души, а от турските - около 2000. На 30 юли (18 юли ст. ст.) 1877 г. руските войски за втори път безуспешно атакуват града и понасят големи загуби. На 7 септември (26 август ст. ст.) 1877 г. със засилена артилерийска подготовка започва третата атака на Плевен, която също завършва без успех. На 28 октомври (16 октомври ст. ст.) 1877 г. Плевенският гарнизон на Осман паша е обкръжен. Обсадата на гарнизона е поверена на ген. Едуард И. Тотлебен. Тя е една от най-мащабните операции по време на Руско-турската освободителна война. В обсадата участват и румънски отряди. Останал без продоволствие, Осман паша предприема на 10 декември (28 ноември ст. ст.) опит за разкъсване на блокадата, но е принуден да капитулира. Той се предава заедно с 10 паши, 120 старши и 2000 младши офицери и над 40 000 войници. Победата при Плевен дава възможност на Дунавската армия да възстанови настъпателните си действия към София и Пловдив.

1878 - Руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава Заповед 1 за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска (8 юли ст.ст.). На основата на тази заповед и на "Временните правила за Българската земска войска", одобрени на 25 април 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков, се полага началото на българската армия. Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. Този принцип по-късно заляга в Търновската конституция. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят и основите на военния флот. В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.

1949 - Сформиран е кабинет с министър-председател Васил Коларов от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт. Управлява до 20 януари 1950 г.

1960 - Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия) излъчва в 20.00 ч. първата централна информационна емисия "По света и у нас". Водещ е телевизионният говорител Никола Филипов. Запазената марка на "По света и у нас" - земното кълбо, което се завърта, се появява за първи път в ефира през 1961 г.
На 7 ноември 1959 г. в 9:45 ч. за първи път говорителят на телевизията съобщава: "Внимание, излъчваме в ефир". С това Българската телевизия - единствената съществуваща тогава държавна телевизия, започва излъчването на манифестацията от площад "9 септември" (дн. "Александър Батенберг") по повод 42-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция. На същата дата за първи път се появява и информационната рубрика "Новини", която на 20 юли 1960 г. прераства в централна информационна емисия "По света и у нас".

1963 - Влиза в експлоатация втората в България електрифицирана жп линия Горна Оряховица-Русе. Участъкът е с дължина 116 км. Първата електрифицирана жп линия в страната е София-Пловдив, открита на 27 април 1963 г.

1975 - В Одрин, Турция, председателят на Държавния съвет Тодор Живков се среща с министър-председателя на Турция Сюлейман Демирел. Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на България и Турция.

1990 - VII Велико народно събрание приема решение за налагане на мораториум върху изпълнението на смъртното наказание в страната. С изменения в Наказателния кодекс, приети от 38-ото Народно събрание на 10 декември 1998 г., смъртното наказание се заменя с доживотна присъда без право на помилване. В България смъртното наказание е прилагано от 21 февруари 1896 г., когато в "Държавен вестник" е обнародван Наказателния закон, приет от 8-ото Обикновено народно събрание, до 4 ноември 1989 г., когато е изпълнено последното смъртно наказание.

1995 - В София е учредена Столична общинска банка. На 4 март 1996 г. получава от БНБ лиценз за извършване на банкови сделки. От 24 ноември 1997 г. е Общинска банка.

2001 - Подписано е политическо споразумение за създаване на коалиция между НДСВ и ДПС за съвместно управление на страната, според което ДПС ще има 2-ма министри, 5 заместник-министри, 3-ма областни управители.

2011 - С решение на Министерски съвет България признава независимостта на Южен Судан.

2014 - Български ученици печелят два златни и един сребърен медал на 26-ата международна олимпиада по информатика в Тайпе, Тайван (13-20 юли 2014). Отборът на България се класира на 7-мо място в света по брой на отличията.

2016 - В кв. "Хладилника" в София министър-председателят Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на транспорта Ивайло Московски откриват разширението на Линия 2 на метрото от станция "Джеймс Баучер" до станция "Витоша". С новопостроения участък метрото има над 40 километра релсов път с 35 метра станции. Разширението на Линия 2 на метрото е с дължина 1,3 километра с една метростанция и е на стойност 21 млн. евро. Началото на строителството е дадено на 1 август 2014 г.

2017 - Народното събрание приема промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени от Министерския съвет. Прагът за плащанията в брой се запазва 10 000 лв. С промените се подобрява ефективността на прилагането на закона по отношение на ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност. Въведени са и правила на две европейски директиви за автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Целта е по-ефективна борба с укриването на данъци. 

2018 - На церемония в Информационния център на Министерството на отбраната министърът на отбраната Красимир Каракачанов и заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски, както и други официални лица, валидират юбилейна пощенска марка, посветена на 140-ата годишнина от създаването на Българската армия.

2020 - В Перник е открит Национален кабинет по репродуктивно здраве, който е вторият в България. Инициативата за откриването му е на фондациите "Богданова и Данаилова" и "Искам бебе", и е осъществена с подкрепата на община Перник.

2021 - Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) пласира в България дебютна необезпечена облигационна емисия с общ номинал 68 млн. лв. Облигациите са с тригодишен матуритет (падеж през 2024 г.), лихвен купон от 1.15 процента годишно, и рейтинг ВВВ (издаден от Fitch Ratings). Водещите мениджъри на емисията "Райфайзенбанк България" ЕАД и "УниКредит Булбанк" са привлекли разнообразни институционлни инвеститори - банки, пенсионни фондове и компании за недвижими имоти. От МБИС съобщават, че това е първата дългова емисия в местна валута, която са емитирали извън пазара, на който е базирана централата на банката - Русия. България е член и основен пазар за МБИС от нейното основана през 1963 г.

2023 - На церемония в Министерския съвет  е подписано финансово споразумение в размер на 175 млн. евро между Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Българската банка за развитие (ББР). Подписите си под документа полагат  вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова и Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на ББР. Очаква се споразумението да помогне на малкия и среден бизнес с подобряване на достъпа му до финансов ресурс, а сред заложените цели са насърчаване на заетостта и поставяне на фокус върху зелената икономика.

На този ден по света:

1402 - Битка при Ангора (дн. Анкара), в която монголският пълководец и завоевател Тамерлан (Тимур) разгромява войските на османския султан Баязид I и го пленява заедно с двамата му синове. Поражението при Ангора укрепва военната мощ на Тамерлан и задържа за дълго процеса на централизация на Османската империя.

1924 - В Париж, Франция, е основана Международната шахматна федерация (ФИДЕ).

1936 - В Монтрьо, Швейцария, е подписана Конвенцията за статута на проливите и урегулираща корабоплаването в проливите Босфора, Дарданелите и Мраморно море.

1944 - Неуспешен бомбен атентат в Растенбург, Прусия (дн. гр. Кенштин, Полша) срещу Адолф Хитлер, организиран от германски генерали. Предвиждайки поражение във Втората световна война и  обвинявайки за всичко фюрера, група германски генерали и висши офицери,  начело с полк. Клаус Шенк фон Щауфенберг организират през 1943 г. заговор, с кодово название "Валкирия". Целта е да премахнат Адолф Хитлер и същевременно да превземат Генералния щаб в Берлин, разчитайки, че по този  начин ще съумеят да сключат мир и да избегнат окончателния разгром на Германия. След като атентатът се проваля, над 7000 души са арестувани, няколко десетки след жестоки изтезания са убити.

1951 - От военновъздушната база в Еймсбъри във Великобритания е извършен първият полет на британския реактивен изтребител "Хокър Хънтър".

1954 - В Женева, Швейцария, е закрита конференцията, на която са подписани Споразуменията за Индокитай. Целта на конференцията, която е открита на 26 април 1954 г. е постигане на мирно уреждане на корейския въпрос и възстановяване на мира в Индокитай. Участват министрите на външните работи на СССР, КНР, САЩ, Великобритания и Франция. Подписаните споразумения предвиждат прекратяване на военните действия във Виетнам, Лаос и Камбоджа, изтегляне на френските войски от територията на Лаос и Камбоджа и изтегляне на войските на воюващите страни във Виетнам под 17-и паралел. Виетнам се разделя на Северен и Южен.

1969 - Американският космически апарат "Ийгъл" каца на повърхността на Луната в района на Морето на спокойствието в 20 часа и 17 минути средноевропейско време (22 часа и 17 мин. българско време). След осем часа за първи път човек стъпва на Луната - това е астронавтът Нийл Армстронг, последван от Едуин Олдрин. В мисията "Аполо 11" (16-24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

1974 - Турция завладява северните и североизточните части на остров Кипър. В рамките на операция "Атила" 30 000 турски войници дебаркират на острова. Поводът е превратът, извършен в Кипър на 15 юли 1974 г. от членове на гръцката Национална организация на кипърските бойци (ЕОКА) с цел отстраняването от власт на президента на Кипър архиепископ Макариос и присъединяване на острова към Гърция. Позовавайки се на Цюрихското споразумение от 1959 г., определящо Турция, Гърция и Великобритания за страни гаранти на статуквото на острова, министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит дава начало на операцията. Турските въоръжени сили установяват контрол на над 38 процента от територията на Кипър. При операцията загиват 1000 души от страна на Турция и 6000 кипърски гърци. От северната част на острова са прокудени 200 000 кипърски гърци, а 50 000 турци са принудени да напуснат южната му част. На 15 ноември 1983 г. е създадена т.нар. Севернокипърската турска република, призната само от Турция, а Република Кипър е член на Европейския съюз. Островът е разделен от зелена линия, която минава през средата на столицата Никозия.

1991 - Президентът на Русия Борис Елцин издава указ "За прекратяване на дейността на организационните структури на политическите партии и масови обществени движения в държавните органи, учреждения и организации на РСФСР" - указ за департизацията.

1997 - В 12:00 ч. местно време влиза в сила обявеното на 19 юли 1997 г. от Ирландската републиканска армия (ИРА) решение за "пълно и безусловно" примирие. В декларация ИРА подчертава, че исканията са за траен мир, като е изразена готовност за съдействие на опитите за демократично, мирно уреждане на 28-годишния конфликт между протестанти и католици чрез всеобхватни преговори. На 7 октомври 1997 г. започват първите многопартийни преговори за Северна Ирландия след близо три десетилетия насилие с участието на 8 политически партии, представляващи католиците и протестантите.

2001 - В Италия е създаден Световен здравен фонд за борба със СПИН, туберкулозата и маларията по света.

2009 - Алберто Фухимори, президент на Перу от 10 юни 1990 г. до 20 ноември 2000 г., е осъден на 7 и половина години затвор. Фухимори е признат за виновен по обвинения в даване на подкуп в размер на 15 млн. долара на началника на разузнаването. Това е третата присъда, откакто той се завръща в страната от изгнание през 2007 г., за да отговаря по серия от обвинения.

2013 - В Европейския съюз влизат в сила нови, по-строги правила за химическия състав на играчките. Те предвиждат по-конкретно забрана на канцерогенните, мутагенните и увреждащите плодовитостта  вещества, както и на 55 алергена. Наличието на 11 други алергенни вещества, както и на тежки метали като олово и барий, ще трябва да бъде отбелязано на етикетите. Новите правила са сред най-стриктните в тази област в целия свят.

2016 - В Мутриба, Северозападен Кувейт, е измерена най-високата до момента температура на Земята за цялата история на метеорологичното наблюдение - от 54 градуса над нулата по Целзий (129 градуса по Фаренхайт).

2017 - Парламентът в Молдова приема закон за промяна на избирателната система с подкрепата на 74 от общо 101 депутати, който заменя досегашната пропорционална избирателна система със смесена, което ще даде възможност на молдовците да гласуват както за индивидуални кандидати от избирателните окръзи, така и за партийни листи. Същия ден президентът Игор Додон подписва нормативния акт.

2019 - 20 юли 2019 г. е 4876-ият ден от управлението на Бенямин Нетаняху като министър-председател на Израел, с което той става най-дълго управлявалия министър-председател на Израел. Бенямин Нетаняху заема поста от 1996 до 1999 г. и от 2009 година - общо над 13 години.

2020 - От космодрума Танегашима в Япония към планетата Марс е изстреляна космическата сонда "Амал" ("Надежда") на Обединените арабски емирства. Това е първата арабска космическа мисия до Марс. Сондата е изстреляна с японската ракета носител "Н2А".

2021 - Китай представя влак, който развива 600 километра в час на електромагнитна възглавница. Това е най-бързото превозно средство в света. Влакът е произведен в крайбрежния град Циндао, в източната провинция Шандун. Използвайки електромагнитната сила, влакът "левитира" над коловоза без контакт с релсата. При скорост от 600 километра в час пътуване с "маглев" от Пекин до Шанхай - на разстояние над 1000 километра - би отнело едва два часа и половина. За сравнение пътуването със самолет трае 3 часа, а с високоскоростен влак - пет часа и половина.

2022 - Сирия прекъсва дипломатическите си отношения с Украйна като реципрочна мярка. На 29 юни 2022 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски обявява, че прекъсва дипломатическите отношения със Сирия, след като по-рано същия месец режимът в Дамаск признава независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР), подкрепяни от Русия от 2014 г.

Родени на този ден българи:

Недялко Атанасов (Недялко Атанасов Мочуров), български политик (1881-1960).
От 1908 г. е член на БЗНС. Депутат в V Велико народно събрание (1911), в 15-ото (1911-1913) и от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923). Председател на 19-ото Обикновеното народно събрание (4 ноември 1921-11 март 1923). Министър на железниците, пощите и телеграфите (22 май 1920-24 юни 1921).След Деветоюнския преврат (1923) е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. На 9 април 1924 г. е оправдан от съда. Депутат в 24-ото (1938-1939) и 26-ото (1945-1946) Обикновено народно събрание. Заедно с останалите народни представители от опозицията в 26-ото Обикновено народно събрание е арестуван през 1946 г., въдворен в лагера в Белене и освободен през 1955 г.

Стефан Аврамов, публицист и политически деец (1884-1953).
През 1902 г. се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участник в Илинденско-Преображенското въстание като четник на Георги Сугарев (1903). Сътрудник на военната организация на БКП  (1923-1925). От 1921 г. участва в дейността на организация "Илинден", председател на организацията (20 септември 1944-1948). След 9 септември 1944 г. е директор на предприятие "Стрела". Сътрудничи на сп. "Илюстрация Илинден", сп. "Септември", в. "Заря", в. "Мир", в. "Македония", в. "Литературен глас", в. "Работническо дело", в. "Отечествен фронт", в. "Народна войска", в. "Македонско знаме", в. "Ведрина", в. "Литературен фронт". Автор е на "Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929), "Солунското съзаклятие" (1933), "Героични времена. Романтиката на Македония" (1934), "Българският дух през вековете" (1944) и др.

Александър Александров, кинокритик и филмов историк (1926-2009).
Преподавател (от 1960) във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) Кръстьо Сарафов  по история на киното, научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1963). Автор е на книгата "Съвременни проблеми на западното кино" (1974).

Георги Георгиев, актьор, режисьор и театрален деец (1939-2008).
Играл е в Драматично-музикалния театър във Велико Търново (1966-1967), Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив  (1967-1968), театъра в Перник (1968-1971), театър "4+4" (1971-1972), Централен куклен театър (1972-1974) и Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1976-1994). Директор на Общинския театър "Възраждане" (1994-2005).

Димитър Манолов, диригент и музикален деец (1940-1998).
Диригент на операта в Русе (1966-1969), на симфоничния оркестър в Плевен (1969-1972). Главен диригент на Софийската филхармония (1972-1980) и на Софийската опера (1986). Участва в създаването на ансамбъл "Полиритмия" (1977) и е негов диригент. Заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България (28 декември 1974-11 декември 1979; 21 февруари 1984-26 март 1989). Диригент на филхармонията в Богота, Колумбия (1981-1984).

Васил Банов, актьор (1946).
Бил е  заместник-директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и заместник-директор на Малък градски театър зад канала. Участвал е във филмите "Иван Кондарев" (1974), "По дирята на безследно изчезналите" (1979), "Капитан Петко войвода" (1981), "Дунав мост" (1999), "Патриархат" (2005), "Като за последно" (2021) и в телевизионните сериали "Столичани в повече" (2011), "Седем часа разлика" (2011), "Дървото на живота" (2013), "Откраднат живот" (2016-2017), "Дяволското гърло" (2019) и др. Озвучавал е филми и сериали. Носител на специалната награда за цялостен принос в киното на Фестивала за европейско кино "Златната липа" в Стара Загора (юни 2018). Почетен гражданин на София (1 ноември 2021).

доц. Христо Темелски, църковен историк (1948).
И. д. директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (27 март 1987-31 март 1995) и от 1 април 1995 г. е негов директор. Автор е на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.

Кристина Патрашкова, журналист (1962).         
Работила е във  в. "Отечествен фронт", в. "Работническо дело", в. "24 часа", в. "Сега", в. "Монитор", в. "Уикенд". Водила е авторска рубрика във в. "Труд", авторско предаване "Истории с Патрашкова" в телевизия ТВ2. Била е заместник-главен редактор на вестник "Уикенд". Главен редактор на в. "Галерия" (м. декември 2009-м. декември 2021). От 2018 г. е част от панелистите в предаването на Гала "На кафе" по Нова телевизия. От 4 февруари 2022 г. е редактор на седмичния вестник "Филтър". Авторка е на книгите "За какво ядохме жабите. Интервюта" (2000), "Да живей България!" (2006), "Vip Brother: Аз бях там." (2012), "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата" (2024) и др.

проф. Ваня Добрева, филолог и политик (1965).
От 1998 г. е редовен асистент по балкански литератури, а от 2007 г. - доцент в катедра "Литература" и катедра "Етнология и балканистика" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Заместник-министър на образованието и науката (9 септември 2005-юли 2009). Депутат в 41-ото (4 юли 2012-14 март 2013) и 42-ото Народно събрание (2013-2014).  На 6 юни 2022 г. е сред учредителите на Стратегическия институт за национални политики и идеи. Била е ръководител на катедра "Култура, историческо наследство и туризъм" в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Заместник-председател на Градския съвет на Българската социалистически партия - София. Автор е на монографиите "Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов)" (1997), "Възрожденска историческа драма" (сборник - съставителство и научна студия, 1997), "Българската възрожденска комедия. Типология и архитектоника" (2011), "Прочити и наследства. Из възрожденската книжнина" (2015) и др. Носителка на Националната награда за литературна критика "Нешо Бончев" (2023).

Борис Клисурски, аниматор карикатурист, илюстратор и художник на комикси (1967).   
Дълги години работи като художник-аниматор по български и чуждестранни анимационни филми и сериали. Има два авторски късометражни филма, реализирани с подкрепата на Националния филмов център. Художник на комикси в няколко родни и чуждестранни комикс издания и периодика - "Рико", "Дъга", "Ко-Миксер". Участва в редица изложби на карикатури, комикси и илюстрации в различни европейски страни. Работи и като илюстратор, предимно на детска литература. Сценарист, режисьор и оператор на анимационния филм "НАСКА" (2005).

доц. Петър Чобанов, финансист и политик (1976).
Бил е главен експерт в отдел "Анализи" при дирекция "Ковчежничество" на Българска народна банка (2000-2005). Изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози (2005-май 2009). Председател на Комисията за финансов надзор (21 май 2009-16 юни 2010). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-29 май 2013).  Министър на финансите (29 май 2013-6 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017).  Преподавател в катедра "Финанси" на Университета за национално и световно стопанство. Автор е на редица публикации в областта на макроикономическата и финансова стабилност, системния риск, паричния пазар и икономическата конвергенция. Депутат от 46-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). Депутат в 49-ото Народно събрание (април 2023-юли 2023). От 26 юли 2023 г. е подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление "Банково" и член на Управителния съвет на БНБ.

Милан Коприваров, футболист и треньор (1983).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Левски" (София), "Родопа" (Смолян), "Славия" (София), "Локомотив" (Мездра), "Велс" (Австрия), "АТСВ Щадл-Паура" (Австрия), "Марчтренк" (Австрия) и "Левски Раковски" (София). За националния отбор по футбол има изигран 1 мача. От 2018 г. е треньор.

На този ден са родени и:

Франческо Петрарка, италиански учен, поет и хуманист (1304-1374).
Сред най-известните му творби е поемата "Африка".

Махмуд Втори, султан на Османската империя (1808-1839)(1785-1839).

Макс Либерман, немски художник - живописец и график (1847-1935).

Ерик Карлфелт, шведски поет (1864-1931).
Носител на Нобелова награда за литература за 1931 г. От 1907 г. е член на Нобеловия комитет за литература, а от 1912 г. - секретар. Предлаган е няколко пъти за Нобелова награда, но поради поста, който заема в комитета, сам отказва. Наградата му е присъдена 6 месеца след смъртта. Най-значителните му творби са събрани в стихосбирките "Горски и любовни песни" (1895), "Песни на Фридолин" (1898), "Паркът на Фридолин" (1901), "Флора и Помона" (1906), "Флора и Белона" (1918), "Рогът на есента" (1927).

Тадеуш Райхщайн, швейцарски химик от полски произход (1897-1996).
През 1933 г. синтезира витамин С , като методът му се прилага и днес в промишленото производство на витамина. Тадеуш Райхщайн проучва и зависимостта между химичната структура на хормоните и тяхната биологична активност. Автор е на раздела за хормоните на надбъбречната жлеза в класическия труд "Витамини и хормони" (1943). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с американския биохимик Едуард Кендъл и американския лекар Филип Хенч за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Харилаос Флоракис, гръцки политик (1914-2005).
Генерален секретар на ЦК на Гръцката комунистическа партия (декември 1972-11 юли 1989).

Едмънд Хилари, новозеландски алпинист и изследовател (1919-2008).
Първи покорил връх Еверест (8848 м) в Хималаите (29 май 1953) заедно с придружителя си, шерпа Тенсинг Норгей.

Жак Делор, френски икономист и политик (1925-2023).
Министър на икономиката и финансите на Франция (22 май 1981-17 юли 1984). Председател на Европейската комисия (6 януари 1985-23 януари 1995).

Павел Кохоут, чешки поет, писател и драматург (1928).
Един от авторите на "Харта 77" - манифест на чехословашките десиденти за защита на правата на човека, публикуван през януари 1977 г. 

Натали Ууд, американска актриса (1938-1981).
Участвала е във филмите "Бунтовник без кауза" заедно с Джеймс Дийн (1955), в главната роля на мюзикъла "Уестсайдска история" (1961) и др.

Даяна Риг, британска актриса (1938-2020).
Участвала е във филмите "Сън в лятна нощ" (1968), "Бюро за убийства" (1969), "В служба на Нейно величество" (1969), "Юлий Цезар" (1970), "Болницата" (1971), "Кървав театър" (1973), "Зло под слънцето" (1982), "Един добър човек в Африка" (1994), "Американецът" (1998), "Цветният воал" (2006) и др. Участвала е и в сериалите "Отмъстителите" (1965-1968), "Доктор Кой" (2013), "Игра на тронове" (2013-2017), "Виктория" (2017) и др.

Людмила Чурсина, руска актриса (1941).
Народна артистка на РСФСР (1969), народна артистка на СССР (1981).

Герд Биниг, немски физик (1947).
Носител на Нобелова награда за физика за 1986 г. заедно с  швейцарския физик Хайнрих Рорер за конструирането на сканиращ тунелен микроскоп. Те си поделят наградата с немския физик Ернст Руска, който я получава за фундаменталната му работа в областта на електронната оптика и за конструирането на първия електронен микроскоп.

Карлос Сантана (Карлос Аугусто Алвес Сантана), американски рокмузикант и китарист от мексикански произход (1947).
Основател на групата "Сантана блус бенд" (1966). Носител на 10 награди "Грами".

Томас Нконо, камерунски футболист (вратар) (1955).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на сп. "Франс Футбол" за 1979 г. и 1982 г.

Александър Сизоненко, руски баскетболист (1959-2012).
През 1991 г. е вписан в Книгата на рекордите "Гинес" като най-високия баскетболист до момента - 239 см.

Себастиано Роси, италиански футболист (вратар) (1964).
С отбора на "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1994) и два пъти Супер купата на УЕФА (1990, 1994).

Крис Корнел, американски рокпевец и музикант (1964-2017).
Известен е като един от характерните гласове на гръндж движението от 90-ге години на 20 в. Един от основателите и вокалист на групата "Саундгардън" (1984-1997, 2010-2017). Вокалист на група "Аудиослейв" (2001-2007). Самоубива се в стаята си в гран хотел "Ем Джи Ем" в гр. Детройт, щата Мичиган, след концерт в града с група "Саундгардън".

Люка Дин, френски футболист (1993).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Гаврила Державин, руски поет (1743-1816).
Губернатор на Олонецка (1784) и Тамбовска област (1785). Личен кабинет-секретар на императрица Екатерина Втора (1791-1792), от 1794 г. е президент на Търговската колегия. Министър на правосъдието при император Александър Първи (1802-1803). Автор е на одата "Фелица" (1783), на четири тома съчинения (1808).

Деметриус Викелас, гръцки спортен деец (1835-1908).
Първи президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1894-1896).

проф. Жеко Спиридонов (Жеко Спиридонов Хадживичев), български скулптор (1867-1945).
Директор на Държавното художествено индустриално училище (1901-1911), ректор на Художествена академия в София (1920-1924, 1929-1930). Негово дело са паметниците на българския воин в Русе (1902) и в Плевен (1904) на загиналите в Сръбско-българската война (1885) и др. Извънреден член на Българска академия на науките (1945).

Пол Валери, френски поет и критик (1871-1945).
Основател на Международен колеж в Кан (1931). Автор е на стихосбирките "Младата парка" (1917), "Албум стари стихове" (1921), "Очарования" (1922), "Моят Фауст" (драматична поема, незавършена., публ. 1941), "Въведение в Метода на Леонардо да Винчи" (1895), "Вечер с господин Тест" (1896), "Кризата на духа" (1919), "Поглед към съвременния свят" (1931), много лекции, статии, есета. Член на Френската академия (1925). Председател на Пен-клуба (1924-1934).

Гулиелмо Маркони, италиански радиотехник и изобретател (1874-1937).
През 1895 г. започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи върху този проблем през целия си живот. През 1897 г. регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания" и получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. През 1900 г. прилага разработката на немския физик Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и през 1901 г. осъществява радиовръзка през Атлантическия океан (около 3400 км) - предавателят е в Корнуол, Англия, а приемникът - в Сейнт Джонс, Нюфаундленд, Канада. През 1905 г. открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба. Патентова насочена атена (1905), синхронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912) и рамкова антена (1913). Носител на Нобелова награда за физика за 1909 г. заедно с Карл Фердинанд Браун за техния принос в развитието на безжичната телеграфия. През 1927 г. компанията на Гулиелмо Маркони създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии. През 1932 г. осъществява първата микровълнова радиотелефонна линия. През 1934 г. демонстрира използването на микровълновата телеграфия за морска навигация.

Франсиско Виля, мексикански революционер (1878-1923).
Ръководил е армии в северната част на страната по време на Мексиканската революция (1910-1920). На 20 юли 1923 г. е убит от привърженици на бившия армейски генерал Алваро Обрегон.

Абдула ибн Хюсеин, крал на Йордания (1946-1951) (1882-1951).
От 1921 г. е емир на Трансйордания. От 1946 г. - крал на Трансйордания. От 1949 г. - крал на Йордания. Убит е при атентат на терористична организация в Ерусалим, Израел.

ген. Дмитрий Лелюшенко, съветски военачалник (1901-1987).
Участник в състава на Първа конна армия (1919) и командир на танкова бригада по време на  Съветско-финландската война (1939-1940). По време на Втората световна война (1939-1945) е командир на общовойскови и танкови формирования на Северозападния фронт, Западния фронт, Калининския фронт, Югозападния фронт, 1-и, 2-и и 4-и Украински фронт. Командващ войските в Забайкалския военен окръг (1956) и в Уралския военен окръг (1958). Председател на ЦК на Доброволната организация за съдействие на армията, авиацията и флота (ДОСААФ) (1960-1964). Герой на Съветския Съюз (1940, 1945).

Франтишек Планичка, чехословашки футболист (вратар) (1904-1996).

Кай Сигбан, шведски физик (1918-2007).
През 1951 г. полага основите на нов метод за химичен анализ, наречен електронна спектроскопия. През 1957 г. Кай Сигбан и сътрудниците му получават първия фотоелектронен спектър с точно изразени линии. Носител на Нобелова награда за за физика 1981 г. за приноса му към развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност. Той си поделя наградата с американския физик от холандски произход Николас Блумберген и американския физик Артър Шолоу, които я получават за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия.

Жерар Ури, френски актьор, режисьор и сценарист (1919-2006).
Участвал е в над 33 филма, написал е сценариите на 20 филма и режисирал 17. Сред тях са "Глупакът" (1964), "Голямата разходка" (1966), "Мозъкът" (1968), "Лудостта на величията" (1971), "Равина Якоб" (1973), "Ас на асовете" (1982), "Жажда за злато" (1993) и др.

Пиер Фабр, френски фармацевт (1926-2013).
Основател на фармацевтичната компания "Лаборатории Пиер Фабр" (1962).

Петър Дюлгеров, български журналист и политик (1929-2003).
Главен редактор на в. "Работническо дело" (май 1976-юни 1977). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-4 април 1981). Член на Държавния съвет на Народна република България (17 юни 1981-1989). Депутат от 6-ото до 7-ото Народно събрание (1971-1981). Председател на Централния съвет на Българските професионални съюзи (23 март 1981-26 декември 1989). Депутат от 8-ото до 9-ото Народно събрание (1981-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1967, 1979).

Тодор Тодоров, български етномузиколог (1931-1999).
Работил е в Института за музика при Българска академия на науките. Автор е на "Народни песни от Югозападна България. Пирински край" (1967) - съвместно с Николай Кауфман, "Народни песни от Родопския край" (1970) - съвместно с Николай Кауфман, "Съвременност и народна песен" (1978), "На сватба и на концертния подиум" (1986), "Нестинарството в България от началото на 30-те до забраната му през 50-те години" (1992), съставител на сборници с народни песни и др.

проф. Иван Зънзов, български лекар и политик (1933-2003).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991)и в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Един от основателите (1977) и от първите преподаватели в Kлиниката по сърдечно-съдова хирургия към Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести при Медицински университет в Пловдив.

проф. Александър Лилов, български философ, политолог и политик (1933-2013).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (1989). Секретар (13 юли 1972-1989) и член на Политбюро (юли 1974-1989) на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Член на Държавния съвет на Народна република България (16 юни 1976-18 юни 1986) на Народна република България. Председател на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП) (2 февруари 1990-17 декември 1991). Депутат в 4-ото (1962-1965) и от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). От 1992 г. е директор на Центъра за Стратегически изследвания към Висшия съвет (ВС) на БСП (от 23 ноември 2008 г. Национален съвет на БСП). Основател на сп. "Понеделник" (1998) и негов главен редактор. Автор е на "Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството", "Към природата на художественото творчество" (1979), "Въображение и творчество" (1986)"Философско-теоретически проблеми на ядрената война" (1989), "Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход" (2004), "Информационната епоха" - т. I "Цивилизациите" (2006), т. II "Световният и българският преход" (2007), т. III "Информационното(ите) общество(а)" (2008).

Антонио Гадес, испански танцьор и хореограф (1936-2004).
Печели световна известност с участието си в балетните постановки "Фуенте овехуна", "Кървава сватба" и "Кармен", както и с участието си във филмите на Карлос Саура "Кармен" и "Амор брухо".

Брус Ли, американски актьор (1940-1973).
Майстор на източни бойни изкуства Участвал е в сериалите "Батман" (1966-1967) и "Зеленият стършел" (1966-1967), във филма "Пътят на дракона" (1972) и др.

Ани Крулева, български юрист (1941-2013).
Директор на Националната следствена служба (7 април 1992-31 март 1995).

Ивайло Балабанов, български поет (1945-2021).
Негови творби са публикували почти всички големи столични литературни издания, както и вестници и списания в цялата страна. Автор е на книгите "Да се загледаш в звезда" (1979), "Окова за щурец" (1984), "Парола "Любов" (1988), "Религия" (1990), "Тракийски реквием" (1997), "Избрано" (1998), "Песни за старо вино" (2003, поетичен сборник в два тома) и др. Носител на наградата от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (1980), на наградата на Съюза на българските писатели (1987), на националната награда "Изворът на Белоногата" (2001), на литературната награда "Александър Паскалев" за цялостно творчество на община Хасково (април 2005), на литературната награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2006), на националната награда "Пеньо Пенев" (2008), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015), на националната литературна награда "Димчо Дебелянов" (18 август 2016) и др. Почетен гражданин на Ивайловград. Почетен гражданин на Кърджали.  Почетен гражданин на Свиленград. Почетен селянин на родното му с. Хухла.

/МГ, АЯ/