site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 юли  в  историята

2 юли 2024 г., вторник, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.

По света се отбелязва:

Международният ден на спортния журналист. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортния печат. Годишнина от създаването (1924) на организацията в Париж, Франция. Първият конгрес на асоциацията е проведен от 1 до 3 юли 1924 г. с участието на представители на 29 държави.

Световният ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО). Отбелязва се от 2001 г. по предложение на Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция. Годишнина от инцидента в Розуел, щата Ню Мексико, САЩ, където е намерен катастрофирал неидентифициран летящ обект (юли 1947). В нощта на 4 юли 1947 г. близо до град Розуел, щата Ню Мексико, собственикът на ранчото "Мак" Брейзъл открива нещо като летяща чиния, разбила се в имота му. До нея се намирали телата на четирима от пътниците, трима от които мъртви. Първоначално военните потвърждават, че това е летяща чиния. Но малко след това на вестниците е съобщено, че това е експериментален климатичен балон, пуснат от армията, а телата били тестови кукли. В продължение на 40 години коментарите по случая са прикривани. През 1995 г. анонимен офицер показал филм, който бил заснел и криел от 1947 г. със запис на аутопсия, извършвана върху един от извънземните. През 1997 г. военните разпространяват доклад, според  който очевидците на инцидента казват истината, но допускат грешки относно момента, в който се е случил, както и подробностите му.

На този ден в България:

1954 - Проливен дъжд предизвиква голямо наводнение в Благоевград и преливане на река Джумайска Бистрица (ляв приток на р. Струма). Образувалата се приливна вълна висока 5-6 метра, влачеща със себе си камъни, дървета и тиня, за минути залива къщи, магазини, складове, дюкяни, улици, площади. Природното бедствие взема 13 жертви, унищожени са имоти, стоки, наводнени са 58 къщи, от които 31 стават напълно негодни за обитаване. Причинените щети са оценени на 25 млн. лв.
 
1990 - България получава статут на "специално поканена" в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Молбата на страната за получаване на статут "специално поканена" е подадена на 11 май 1990 г. На 17 януари 1991 г. в писмо на министъра на външните работи Виктор Вълков България официално отправя молба страната да бъде приета за пълноправен член на организацията, което става на 7 май 1992 г.

1999 - Международната организация по стандартизация (ИСО) утвърждава новия код на националната валута на България, който е BGN.

2002 - Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява  договора за продажба на ВЕЦ "Черни Осъм" с мощност от 2,05 мегавата с купувача "Кабел комерс" ООД от София. Цената по сделката е 4,550 млн. лв., платена изцяло в брой.

2008 - Извършено е окончателно плащане на иракския дълг към българската държава в размер 360 млн. щ. долара. България е първата страна, която постига споразумение за уреждане на вземанията си чрез еднократно плащане в брой.

2018 - Ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев информира за задържането на престъпна група, готвела убийства и побои на прокурори и полицаи. Тази група е съставила списък със служители на МВР и на Спецпрокуратурата, спрямо които са се планирали, според доказателствата, телесни повреди включително и убийства. Готвените действия спрямо полицаи и магистрати били заради това, че тези служители са работили активно върху други разследвания, свързани с обвиняеми и подсъдими от групата и не само.
 
2019 - В Берковица министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова и министърът на околната среда и водите Нено Димов откриват новоизградения водопровод за минерална вода от село Бързия до град Берковица с дължина 7787 м. За изграждането му са вложени 1 040 109 лв.

2021 - В София на заседание на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет "Св. Климент Охридски" комисията по наименуване на първия български военен научно-изследователски кораб избира името "Св. св. Кирил и Методий" измежду 250 предложения. Корабът ще плава под военноморски флаг и ще бъде в състава на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров". 

2023 - В Брюксел, Белгия, Комитетът на постоянните представители - КОРЕПЕР I, одобряват законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла. Във връзка с предложения от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът приема аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след четири години.

На този ден по света:

1644 - Победа на парламентаристите под командването на Оливър Кромуел над роялистите, ръководени от принц Рупърт Рейнски и маркиза на Нюкасъл Уилям Кавендиш, в битката при Марстън Мур по време на Английската гражданска война (1642-1651). Английската гражданска война, наричана още Английска революция, се води между роялистите - привържениците на крал Чарлз I, и привържениците на Парламента, обединяващи английските парламентаристи, шотландските ковенанти и ирландските съюзници. В битката от 21 5000 парламентаристи загиват 300 души, а от 16 000 роялисти 4000 загиват и 1500 са пленени. В резултат на битката, парламентаристите се връщат в Йорк и превземат града на 16 юли 1644 г., а роялистите напускат северната част на Англия.

1897 - Италианският радиотехник и изобретател Гулиелмо Маркони патентова безжична телеграфна система, след като получава британски патент 12039 на тема: "Усъвършенстване на предаването на електрически импулси и сигнали и на нужната техника за това". Системата получава впоследствие широка популярност под названието "радио".

1900 - Първи полет на дирижабъл "LZ1" над Манцел до езерото Бодензее в Германия. На борда на дирижабъла е неговият създател - германският инженер граф Фердинанд фон Цепелин. Управляемият въздушен кораб с двигател, конструиран през 1899 г., е с дължина от 128 м, с диаметър близо 12 м и обем 11 300 куб. м. Той изминава 6 км на 400 м височина. Полетът продължава 18 минути.

1947 - В СССР е премиерата на филма "Пролет" на режисьора Григорий Александров. Това е първият филм, в който се появява  логото на киностудията "Мосфилм", изобразяващо скулптурата "Работник и колхозничка" на съветската скулпторка Вера Мухина.

1964 - В САЩ влиза в сила Закон за гражданските права (Акт за гражданските права), забраняващ дискриминацията по расов или религиозен признак на обществени места и учебни заведения, както и проверка на грамотността за участие в избори. Законът е приет от Конгреса на 29 юни 1964 г. и подписан от президента на САЩ Линдън Джонсън на 2 юли 1964 г.

1966 - Франция извършва първия от серия от ядрени опити на атола Муророа, Френска Полинезия, под кодовото име "Алдебаран". Опити са извършени и 19 юли, 11 септември, 24 септември и 4 октомври.

1976 - Националното събрание на Виетнам приема решение за oбединяването на Република Южен Виетнам и Демократична република Виетнам в Социалистическа република Виетнам по време на първата сесия на Националното събрание (24 юни-3 юли 1976). Виетнам е разделен на Северен и Южен Виетнам съгласно Женевските споразумения от 1954 г. Неизпълнението на условията от споразуменията от страна на Южен Виетнам довежда до Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973). На 25 април 1976 г. са произведени избори за Национално събрание за Северен и Южен Виетнам.

1990 - Начало на 28-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) - последният в историята на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Конгресът завършва на 13 юли 1990 г.

1998 - Oткрито е международното летище на Специалния административен район Сянган (бивш Хонконг) "Чек Лап Кок" по проект на британския архитект Норман Фостър.

2003 - Европейският парламент гласува два закона, с които се забранява използването на геннoмодифицирани храни и се заменя с правила, позволяващи употребата на такива продукти, ако носят етикет, посочващ че са именно такива. Според новите правила производителите ще бъдат задължени да опишат всички генномодифицирани организми при всички стадии на производството, а супермаркетите ще трябва да слагат ясни етикети на стоките, които да гласят следното: "Този продукт е произведен от генномодифицирани организми".

2008 - От плен е освободена Ингрид Бетанкур, държана като заложник повече от 6 години от колумбийските Революционните въоръжени сили (ФАРК). Тя е бивша кандидатка за президент на Колумбия и бивша депутатка от Зелената партия в парламента на Колумбия и е отвлечена на 23 февруари 2002 г.

2009 - Върховният съд на Индия отменя член 337 от Наказателния кодекс, с който се забраняват хомосексуалните връзки като "противоестествени" и на нарушителите се налагат до 10 години затвор, тъй като третирането на  хомосексуалността като престъпление е "нарушение на фундаменталните човешки права".

2013 - Във Ватикана Конгрегацията по въпросите на канонизацията признава второ чудо на покойния полски папа Йоан Павел Втори, което е стъпка към канонизирането му за светец. Второто чудо, извършено от папа Йоан Павел Втори, е чудодейното изцеление на жена от Коста Рика вечерта след церемонията за обявяването му в блаженство на 1 май 2011 г. Първото чудо, извършено от папа Йоан Павел Втори, е чудодейното изцеление на френска монахиня от болестта на Паркинсон.

2019 - В Унгария Държавното събрание (парламентът) одобрява закон за реформиране на Унгарската академия на науките, който позволява на правителството да контролира много научни институти, които са на нейно подчинение. Със закона се създава съвет, чийто членове ще се назначават от властите и чиято задача ще е да управлява както финансите на Унгарската академия на науките, така и нейните недвижими активи и част от администрацията й.

2020 - В Черна гора парламентът одобрява узаконяване на еднополовите бракове, с което става първата европейска страна извън Европейския съюз и 32-ата страна членка на ООН, която признава законно браковете между гей двойките.

2022 - На 101-годишна възраст умира художникът Леонид Шварцман, създател на Чебурашка. В творческия си път той е участвал в създаването на повече от 60 анимационни филма, сред които "Снежната кралица", "Аленото цвете", "Златната антилопа", "Крокодилът Гена", "38 папагала".

2023 - Във Великобритания влиза в сила нов Закон за обществения ред, съгласно който полицията получава нови разширени правомощия, включително за предприемане на мерки срещу активисти, които спират движението и мащабни строителни дейности с организирането на протести. Съгласно разпоредбите на новия закон протестиращите, които бъдат признати за виновни в прокопаването на тунели за възпрепятстване на изграждането на нови инфраструктурни обекти, могат да получат до три години затвор. Всеки, който бъде признат за виновен за възпрепятстване на дейността на голям транспортен обект, може да получи до шест месеца затвор.

Родени на този ден българи:

Тодор Паница, революционер, деец на националноосвободителното движение (1879-1925).
Четник в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Заедно с Яне Сандански участва в Младотурския преврат (1908) и в похода на младотурците към Цариград (1909) с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев.  Войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско по време на Балканската война (1912-1913). Участва в Първата световна война (1914-1918) в боевете при Криволак, където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст "За храброст". След войната организира заедно с Димо Хаджидимов и други серски дейци т.нар. левица в македонското движение. След Деветоюнския преврат (1923) емигрира, изгражда във Виена Македонска федеративна организация. Участва (1924) в преговорите за изработване на Майския манифест на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и за образуване на ВМРО (обединена). Убит е в Бургтеатър във Виена, Австрия.

Иван Иванов, строителен инженер (1891-1965).
Кмет на София (25 май 1934-9 септември 1944). Проектира и реализира важни обществени строежи. Ръководи проучването и проектирането на водопровода "Рила-София" и свързаните с него две електроцентрали (1919-1924). Участва в разработването на проектите за Бръшлянската напоителна система, цялостното проучване на р. Искър и поречията й от Рила до р. Дунав. Ръководи строежа на хидровъзел "Искър" (1950-1957), на водноелектрическите централи "Пасарел", "Кокаляне" и "София", на насипния язовир "Панчарево" и др. Автор е на проект за язовир Бели Искър (1936). Дописен член на Българската академия на науките (1934, изключен през 1945, възстановен през 1991, посмъртно).

доц. Борис Иванов (Борис Иванов Николов), художник живописец, плакатист и сценограф (1904-1993).
Член и основател на Дружеството на новите художници (1931). Рисува портрети, пейзажи, натюрморти, интериори, голо тяло и фигурални композиции. Автор на статии в периодичните издания и вестници. Издава албуми за художниците Бенчо Обрешков (1964) и Кирил Петров (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1975).

Петър Димитров-Рудар (ист. име Петър Димитров Келов), детски писател и критик на детска литература (1906-1994).
Един от основателите (1928) на Дружеството на детските писатели, секретар (1928) и председател (1946-1948) на дружеството. Главен редактор на в. "Българо-съветско единство" (1946-1951). Заместник главен редактор на издателство "Народна младеж" (1952-1962). Преподавател по детска литература в Държавния библиотечен институт (1952-1962). Автор е на над 20 книги, по-голяма част от тях с разкази за деца и юноши, на първите учебници и христоматии за детска литература, сред които: "Нашата детска литература. Ч. I. Поезия", "Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II" и др. Носител е на орден "Народна република България" първа степен (1976).

проф. Иван Татаров, архитект (1926-1998).
Директор на проектантско бюро (1964-1965). Главен архитект на община в Тунис (1965-1967). Ръководител на катедра "Обществени сгради" във Висшия институт за архитектура и строителство (от 1982). Участвал е в колективи по проектиране на залите "Универсиада" (1959-1960) и "Фестивална" (1967-1968) в София, спортните зали в Перник и Ловеч (1958-1960), Драматичния театър в Търговище (1961) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986), на орден "Народна република България" втора степен (1975).

проф. Банко Банков, строителен инженер, писател и драматург (1936). 
Ръководител на обект при строежа на Комбината за цветни метали в Пловдив (1960-1962), инженер-конструктор при изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас (1962-1964). Преподавал е строителна механика в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище "Любен Каравелов". Сътрудник на в. "Литературен фронт",  в. "Пулс", в. "Труд", сп. "Отечество", сп. "Съвременник" и др. Автор на над 50 научни публикации, монографии и учебници по строителна механика, на художествена литература - сборници с разкази и новели, драматургични творби. Член на Съюза на учените в България. Носител на годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2012). Първи носител на Националната литературна награда за цялостно творчество "Проф. Димитър Димов" (26 юни 2015).

ген.-лейт. Георги Иванов, военен деец, първият български космонавт (1940).
Служил е в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос и от същата година започва обучение в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин". Участва в съвместния полет на кораба "Союз -  33"  заедно със съветския  космонавт Николай Рукавишников (10-12 април 1979), като извършват 31 пълни обиколки около Земята и  прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута. Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990), в VII Велико народно събрание (1990-1991). От 1994 г. е съосновател и управител на българската авиокомпания "Ер София" ООД. Автор е на книгите "Полети" (1981) и "Време за полети" (1987). Удостоен е със званията "Герой на Съветския съюз" (13 април 1979), "Герой на Народна република България" (14 април 1979),  на почетното звание "Летец-космонавт на Народна република България" (14 април 1979), на званието "Заслужил летец" (14 май 1979). Носител на Големия медал на Асоциацията на участниците в космически полети (октомври 1988). Носител на златна звезда и орден "Георги Димитров (14 април 1979). Почетен гражданин на Ловеч (29 април 1979). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове (10 март 2004).

Кирил Ананиев, финансист (1955).  
От 1980 г. работи в Министерство на финансите, където е заемал последователно длъжностите  специалист и главен експерт в Дирекция "Финанси и нормативи на социално-културната сфера", главен специалист в Дирекция "Финанси на извънпроизводствената дейност" и началник отдел на Главно управление "Държавни разходи". Завеждащ "Финансово-административна служба" в Постоянно представителство на България към ООН в Женева, Швейцария (1996-1998). Заместник-министър на финансите (20 юли 1998-27 юли 2009). Председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ (2002-2005). Член на Надзорния съвет на Насърчителна банка (2006-2009). Секретар по финансова политика в администрацията на президента (2009-2011). Съветник към политическия кабинет на министър-председателя (2013-2014). Председател на Надзорния съвет на НЗОК (2014-2016). Заместник-министър на финансите (19 август 2014-27 януари 2017). Заместник-председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (2014-26 януари 2017). Министър на финансите (27 януари-4 май 2017). Заместник-министър на финансите (5 май-10 ноември 2017). Заместник-председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (юни-10 ноември 2017). Министър на здравеопазването (10 ноември 2017-24 юли 2020). Министър на финансите (24 юли 2020-12 май 2021). Депутат от 46-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023).

проф. Лалко Дулевски, икономист (1957).  
Бил e зaмecтник-пpeдceдaтeл и члeн нa Упpaвитeлния cъвeт нa Бaнкa "ДCK", изпълнитeлeн диpeктop и члeн нa Cъвeтa нa диpeктopитe нa пенсионно осигуритерно дружество "Coлидapнocт" AД. B пepиoдa 1999-2001 г. e члeн и пpeдceдaтeл нa Haдзopния cъвeт нa Haциoнaлнaтa cлyжбa пo зaeтocттa. Председател на Икономическия и социален съвет на България (17 септември 2003-3 декември 2020). Paбoтил e кaтo кoнcyлтaнт нa Hационалния осигурителен институт и Cвeтoвнaтa бaнкa пo cтpaтeгичecкo плaниpaнe и кaтo cтapши кoнcyлтaнт към пpoeкт "пeнcиoннa peфopмa" нa Aмepикaнcкaтa aгeнция зa мeждyнapoднo paзвитиe (UЅАІD). От 1982 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Ръководител на Катедра "Човешки ресурси и социална защита" в университета (2005-2021) и неин заместник-ръководител от 2021 г. Член на Академичния съвет на УНСС (2010-2024). Заместник–председател на Общото събрание на УНСС (2011-2015) и негов председател (2015-2024). От 19 декември 2023 г. е омбудсман на УНСС. От 21 септември 2010 г. е член на Европейския икономически и социален комитет. От 13 януари 2021 г. е член на Икономическия и социален съвет на България. Носител на наградата "Стилиян Баласопулов" за заслуги в развитието на европейското социално предприемачество (29 септември 2021), на възпоменателен медал "Проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на УНСС" (11 декември 2023).

Красимир Кънев, философ и политик (1958).
Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Пловдивския университет "Паисий хилендарски", както и в университети в чужбина - Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария, университета в Сараево, Босна и Херцеговина, и университета в Юджийн, щата Орегон, САЩ.  Един от учредителите на Българския хелзинкски комитет (1992), негов секретар (1992-1994) и от 1994 г. - председател. Член на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989-1991). Член е на редица международни организации. Представлявал е успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор и редактор е на множество книги и статии в сферата на международното право по правата на човека, социологията на междуетническите отношения, правото и образованието, естетиката и логиката.

Росица Кирилова (Росица Кирилова Начева), естрадна певица, телевизионна водеща и композитор (1963).
Музикалната й кариера започва през 1982 г. с група "Следа", от 1983 г. започва самостоятелна кариера. Била е автор и водещ на телевизионното предаване "За животните с любов" по Канал 1 на Българската национална телевизия. Автор е на текста и музиката на голяма част от песните си, както и на песни за други певци. Сред по-известните й песни са "Боса по асфалта", "Тишина", "Денонощие", "Учителко, целувам ти ръка", "Живей за мига" и др. Носителка на награда за авторска песен от конкурса "Бургас и морето" за песента "Като да и не" (2007).

Ернестина Шинова, актриса и телевизионна водеща (1963).    
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Участвала е във филмите "Петък вечер" (1987), "Копнежи по белия път" (1987), "Вагнер" (1998), "Годината на петела" (2003), "Ерудитът" (2005), "Хиндемит" (2006), "Мисия Лондон" (2010) и др., в телевизионните сериали "Столичани в повече" (2012-2013), "Откраднат живот" (2016-2020). Играла е в комедийното шоу "Комиците" и др. Носителка на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за главна женска роля във филма "Хиндемит" (2008).

Здравко Стоичков, състезател и треньор по вдигане на тежести (1964).
От европейски първенства печели един златен медал (1984), един сребърен медал (1985) и един бронзов медал (1983). От световни първенства печели един бронзов медал (1983). През спортната си кариера подобрява 6 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Старши треньор на мъжкия националния отбор по вдигане на тежести (2008-2009).

Илиан Илиев, футболист и треньор (1968).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна), "Левски" (София), "Славия" (София), АЕК (Гърция), "Бенфика" (Португалия), "Маритимо" (Португалия),  "Салгейрош" (Португалия), "Алтай" (Турция) и "Бурсаспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 35 мача и отбелязани 3 гола.  През 2010 г. е определен единодушно от Асоциацията на българските футболисти за "Треньор на годината". Бил е труньор на  "Черно море" (Варна), "Левски" (София), "Берое" (Стара Загора), "Локомотив" (Пловдив), "Верея" (Стара Загора), "Интерклуб" (Ангола). През 2010 г. воденият от него отбор "Берое" (Стара Загора) печели Купата на България за първи път от създаването на отбора през 1916 г.

Сергей Мурейко, състезател по борба свободен стил от молдовски произход (1970).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. След олимпиадата започва да се състезава за България. Европейски шампион през 1997 г. във Финландия. От европейски първенства печели и един сребърен медал  през 2000 г.  и шест бронзови медала (1993 г., 1995 г., 1996 г., 1998 г., 2001 г., 2004 г.). От световни първенства печели два сребърни  медала (1994 г., 1995 г.) и един бронзов медал (1999 г.).

Денислав Калчев, състезател по плуване (1973). 
Печели златен медал на Европейското първенство през 1994 г. в Норвегия (100 м cъчетано плyване). Печели и бронзов медал на Европейското първенство през 1997 г. (100 м бътерфлай).

Георги Иванов (псевд. Гонзо), футболист и треньор (1976).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Левски" (София), "Рен" (Франция), "Самсунспор" (Турция), "Газиантепспор" (Турция), "Риека" (Хърватия). За националния отбор по футбол има изиграни 33 мача и отбелязани 4 гола. Футболист на България за 2000 г. и 2001 г. Треньорската си дейност започва през 2009 г. Бил е треньор на  "Локомотив" (Пловдив), "Левски" (София), "Черно море" (Варна). Спортно-технически директор на "Локомотив" (Пловдив) (август 2019-декември 2021). На 15 март 2024 г. е избран за председател на Българския футболен съюз (БФС). От 26 юни 2024 г. е член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (БОК).

На този ден са родени и:

Кристоф Вилибалд Глук (Кристоф Вилибалд Ритер фон Глук), немски композитор (1714-1787).
Представител на епохата на ранния класицизъм. Написал е над 50 опери на немски, френски и италиански език, сред които Орфей и Евридика" (1762), "Алцеста" (1767), "Парис и Елена" (1770), "Ифигения в Авлида" (1774), "Ифигения в Таврида" (1779) и др.

Фридрих Клопщок, немски поет и драматург (1724-1803).
Смятан за основоположник на сантименталната поезия. Най-известното му произведение е поемата "Месия" (1748-1773).

Константин Маковски, руски художник (1839-1915).
Известни негови картини са "Момиче с куче", "Щастливата Аркадия", "Майка и дъщеря", "Летен ден","Българските мъченици", "Жестокостите на турския башибозук в България" от 1877 г. и други.

Антонио Лабриола, италиански философ, социолог и писател (1843-1904).
Автор е на произведенията "Исторически материализъм и философия", "Очерци по исторически  материализъм" и др.  

Уилям Хенри Браг, британски физик (1862-1942).
Един от основоположниците на  рентгеноструктурния анализ. Носител на Нобелова награда за физика за 1915 г. заедно със своя син Уилям Лорънс Браг за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи.

Херман Хесе, немски писател (1877-1962).
Автор е на сборник с поеми "Романтични песни" (1899), романите "Петер Каменценд" (1904), "Безкрайното колело" (1906), "Гертруда" (1910), "Росхалде" (1914), "Демиан" (1919), "Сидхарта" (1922), "Степният вълк" (1927), "Нарцис и Голдмунд" (1930), "Игра на стъклени перли" (1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1946 г. за неговото вдъхновено творчество, което проникновено представя класически хуманитарни идеали и високи качества на стила.

Олаф Пети, крал на Норвегия (21 септември 1957-17януари 1991) (1903-1991).

Алекс Дъглас-Хюм (Александър Фредерик Дъглас-Хюм), британски политик (1903-1995).
Лидер на Консервативната партия (11 ноември 1963-22 юли 1965). Министър на външните работи на Великобритания (1960-1963, 20 юни 1970-5 март 1974). Министър-председател (18 октомври 1963-16 октомври 1964).

Ханс Албрехт Бете, американски физик от немски произход (1906-2005).
Работи в областта на квантовата механика и ядрената физика. Той е един от първите физици, приложили теорията на групите за обясняване на квантовомеханични свойства на кристалите. Носител на Нобеловата награда за физика през 1967 г. за приносите му към теорията на ядрените реакции, в частност за откритията му, свързани с енергийните източници в звездите.

Албер Батьо, френски футболист и треньор (1919-2003).

Фернандо Аяла, аржентински режисьор (1920-1997).

Пиер Карден, френски моделиер и дизайнер (1922-2020).
Основател на модна къща "Пиер Карден" (1950). Пиер Карден е новатор в модата. Той е създателят на прет-а-порте, първи прави колекция за мъже и е един от първите, които предлагат унисекс мода. Въвежда роклите-балони, геометричните дизайни, денима в модата, футуристичните модели.

Вислава Шимборска, полска поетеса и литературен критик (1923-2012).
Авторка е  на стихосбирките "Обмислям света" (1998), "Начало и край" (1997), "Миг" (2008) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1996 г. за поезията си, която с пределна точност описва историческите и биологическите явления в контекста на човешките реалности.

Патрис Лумумба, конгоански политик (1925-1961).
Национален герой на Конго. През 1958 г. основава партията Национално движение на Конго. Първи министър-председател на Конго (24 юни 1960-14 септември 1960), след като страната получава независимост от Белгия на 30 юни 1960 г. Убит е на 17 януари 1961 г. при атентат срещу него.

Висенте Фокс Кесада, мексикански политик (1942).
Губернатор на щата Гуанахуато (1995-1999). Президент на Мексико (2 юли 2000-1 декември 2006).

Джени Ривера, мексиканска певица (1969-2012).
Има издадени 12 албума, от които са продадени 15 млн. копия. Загива при самолетна катастрофа на 9 декември 2012 г.

Жоел Агияр, международен футболен съдия от Салвадор (1975).

Това е денят на смъртта на:

Нострадамус (ист. име Мишел дьо Нотърдам), френски лекар и астролог (1503-1566).
Известен с порочествата си за бъдещето на света, събрани в книгата му "Центурии" (1555).

Жан-Жак Русо, френски писател и философ (1712-1778).
Негови трудове са "Обществения договор", "Допринесъл ли е напредъкът на науката и литературата за упадъка или за подобрението на нравите?", "За произхода и причините на неравенството между хората", "Емил, или За възпитанието" и др.

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, немски лекар и химик (1755-1843).
Полага основите на хомеопатията (1810). Автор е на трудовете "Органон на лечебното изкуство" (1810), където излага основните принципи на хомеопатията, на "Хронични болести" в четири тома, в която представя своята теория за произхода на хроничните заболявания, като описва начина на приготвяне и приложение на специфичните лекарства за тяхното лечение и др.

Робърт Пийл, британски политик (1788-1850).
Министър на вътрешните работи (1822-1827; 1828-1830). Министър-председател на Великобритания (декември 1834-април 1835; юни 1841-29 юни 1846).

Джоузеф Чембърлейн, британски политик (1836-1914).
Кмет на Бирмингам (1873-1876). Министър в няколко правителства на либералите (1880-1886). Министър на колониите в две правителства на консерваторите (29 юни 1895-16 септември 1903). Един от идеолозите на колониализма.

Божан Ангелов, български литературен критик и фолклорист (1873-1958).
Бил е учител в Свищов, Русе, Видин и София. Директор на Народния театър в София  (1909-1911; 1918-1920), директор на Народната библиотека в София (1923-1928). Автор е на книгите "Средновековна литература (1914), "Българска литература" (2 части, 1923, 1933), "Книга на народната лирика" (1946), сборници, учебни помагала и много литературни статии, публикувани в сп. "Училищен преглед".

Фердинанд Зауербрух, немски лекар хирург (1875-1951).
Един от основоположниците на гръдната хирургия (1904).

Георги Димитров (Георги Димитров Михайлов), български политик (1882-1949).
От 1902 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), от 1903 г. - на БРСДП (тесни социалисти), от 1919 г. - на БКП (т. с.). Депутат от 16-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). През 1923 г. заедно с Васил Коларов ръководи инспирираното от Комунистическия интернационал (Коминтерна) Септемврийско въстание. След разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Живее периодично в Швейцария, Германия и СССР. Ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна (1929-1933), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). На 9 март 1933 г. заедно с Благой Попов и Васил Танев е арестуван и обвинен в подпалването на германския Райхстаг на 27 февруари с. г. На 23 декември 1933 г. тримата са оправдани, на 15 февруари 1944 г. са признати за съветски граждани, освободени са от затвора и отпътуват за Москва. Завръща се в България на 4 ноември 1945 г. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949). Генерален секретар (1946-2 юли 1949) на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) (от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (февруари 1948-2 юли 1949).

доц. Петър Динев, български музиковед и композитор (1889-1980).
Учител по музика (1923-1924), лектор по църковна музика в Държавна музикална академия (1925-1936), учител в Духовната семинария и преподавател в Духовната академия (1926-1946). Инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод (1944-1951). Автор на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: "Сходство между народните и църковни мелодии" (1955), "Рилската църковнопевческа школа в началото на ХIХ век и нейните представители" (1957), "Народнопесенни елементи в българския църковен напев" (1959) и др. Превежда духовномузикалните съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис (1938).

Амелия Ерхарт, американска авиаторка (1897-1937).
Изчезва по време на околосветски полет, започнал на 1 юни 1937 г., докато прелита от Нова Гвинея за остров Хоуланд.

Ърнест Хемингуей, американски писател и журналист (1899-1961).
Автор е на романите "И слънцето изгрява" (1926), "Мъже без жени" (1927), "Сбогом на оръжията" (1929), "Зелените хълмове на Африка" (1935), "Да имаш и да нямаш" (1937), "За кого бие камбаната" (1940), "През реката към дърветата" (1950), на новелата "Старецът и морето" (1952) и др. Носител на  американската награда "Пулицър" за новелата "Старецът и морето"  (4  май 1953) и на Нобелова награда за литература за 1954 г. за майсторството на повествователното си изкуство, доказано и в "Старецът и морето", и за влиянието, което оказва върху стила на съвременната проза.

Владимир Набоков, американски писател от руски произход (1899-1977).
Автор е на романите "Машенка" (1926), "Лолита" (1955), "Блед огън" (1962), "Прозрачни неща" (1972) и др.

Евгений Петров, руски писател сатирик (1903-1942).
Пише в съавторство с Иля Илф. Съавтор на романите "Дванайсетте стола" (1928), "Златният телец" (1931), и др.

Андрей Громико, съветски политик (1909-1989).
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (2 юли 1985-1 октомври 1988). Министър на външните работи на СССР (15 февруари 1957-2 юли 1985), посланик на СССР в САЩ (1943-1946), във Великобритания (1952-1953). Постоянен представител на СССР в ООН (1946-1948).

Миклош Габор, унгарски актьор (1919-1998).
Участвал е във филмите "Мишка аристократ" (1949), "Баща" (1966), "Алба Регия" (1961) и др.

Марио Пузо, американски писател и сценарист от италиански произход (1920-1999).
Майстор на криминалния роман, основна тема на романите му е мафията. Известни негови романи са "Тъмната Арена" (1955), "Кръстникът" (1969), "Сицилианецът" (1987), "Четвъртият К" (1990), "Последният дон" (1996), "Омерта" (2000) и др. Носител на две награди "Оскар" (1973, 1975) - за най-добър сценарий за филмите "Кръстникът" и "Кръстникът II".

Леонид Шварцман, руски художник аниматор (1920-2022).
През годините на своето творчество той участва в създаването на повече от 60 анимационни филма, сред които "Снежната кралица", "Аленото цвете", "Златната антилопа", "Крокодилът Гена", "38 папагала". Най-популярният герой на Леонид Шварцман е Чебурашка. Известен е и като илюстратор на детски книги и класически произведения. Носител на наградата "Холивуд за деца" и наградата "За принос в професията" на Открития руски фестивал на анимационния филм в Суздал. Бил е член на Академията за кинематографични изкуства "Ника" и на Международната асоциация за анимационни филми, както и почетен директор на Московския музей на анимацията.

проф. Чавдар Драгойчев, български лекар кардиохирург (1925-2000).
Един от основателите на българската сърдечно-съдова хирургия. Старши асистент към Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) в София (дн. Университетска болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ") (1956-1961). Заместник-директор на Центъра за сърдечносъдови заболявания при Медицинска академия (1972-1974). Ръководител на Клиниката по сърдечна хирургия на Научния институт по сърдечно-съдови заболявания (дн. Национална кардиологична болница) (1974-1977) и директор на института (1977-1985). От 1962 г. е член на Световната кардиохирургична асоциация. Работил е в областта на хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в най-ранна детска възраст и на операциите с умерена хипотермия при различните видове клапна сърдечна хирургия. Автор е на редица научни трудове и на мемоарните книги "Драгойчеви - майка и син" (юни 1998), "Начало" (31 май 2000) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), орден "Георги Димитров" (24 декември 1985).

Рей Браун, американски джаз музикант - контрабас, и виолончелист (1926-2002).

проф. Ели Визел, американски писател и педагог (1928-2016).
Професор по философия, хуманитарни и социални науки в "Сити юнивърсити" в Ню Йорк (1972-1976), в Бостънския университет (1976) и в Йейлския университет (1982-1983). Автор е на повече от 57 книги, много от които са удостоени с престижни литературни награди. Описва преживяванията си в нацистките лагери на смъртта в мемоарната си книга "Нощта" (1958), преведена на повече от 30 езика. Един от основателите и председател на Съвета на американския Мемориален музей "Холокост" (1980-1986). Носител на Нобелова награда за мир за 1986 г. 

Лариса Шепитко, съветска актриса, режисьорка и сценаристка (1938-1979).
Участвала е в няколко филма, сред които "Поема за морето" (1958). Режисьор е на филмите "Зной" (1962), "Криле" (1966), "Ти и аз" (1971), "Извисяване" (1976) и др. Заслужил деятел на културата на РСФСР (1974). Носител на Държавна награда на СССР (1979, посмъртно). На 2 юли 1979 г. загива при автомобилна катастрофа с част от снимачния екип на филма "Майка" край с. Редкино, Калининска област.

Руси Кожухаров, български художник живописец (1965-2007).
Твори в областта на живописта, рисунката, стенописите и витража. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Австрия, Германия, Испания, Италия и Канада.
/МГ, АЯ/