site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 юни в историята

6 юни 2024 г., четвъртък, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Висарион Египетски, чудотворец. Преп. Иларион Нови.

По света се отбелязва:

Денят на руския език в ООН. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Департамента на ООН за обществена информация, с цел да се обърне внимание на многоезиковото и културното разнообразие и да се стимулира равноправното използване на шестте официални езика, използвани в ООН - английски, арабски, китайски, испански, френски и руски. Годишнина от рождението на руския поет и писател Александър Пушкин (1799-1837).

Националният празник на Швеция. Годишнина от коронацията на първия крал на Швеция Густав Ваза (1523) и годишнина от приемането на първата конституция (1809).
 
На този ден в България:

1879 -  Извършена е първата парична операция на Българска народна банка (БНБ), при която  държавата внася в банката  8 687 043 франка, от които  2 000 000 франка са предназначени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите - на депозит.

1914 - България установява дипломатически отношения с Швеция на ниво легации. На 14 януари 1964 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1935 - В Сопот е открита къщата музей "Иван Вазов". Официално е открита от Цар Борис III. Проектът за възстановяване на родния дом на поета, опожарен по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на ген Георги Вазов и сестрата на Иван Вазов Въла Вазова-Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов Иван Вазов прави скица на дома, в който е израсъл. Тя също е използвана при възстановката. Строежът й започва през 1931 г. Вътрешната уредба е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов. По негова идея в едно от помещенията е подредена и бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от повестта "Чичовци" и Разказа "Хаджи Ахил". През 1964 г. къщата музей официално е обявена за паметник на културата от национално значение.

1954 - В София е открита къща музей "Николай Хрелков". След 1989 г., по Закона за реституцията, от Националния литературен музей (НЛМ) в София, е отнета сградата на музей "Николай Хрелков" в Горна баня. Имуществото на Николай Хрелков остава в НЛМ, а сградата е върната на наследниците.

1977 - България установява дипломатически отношения с Коморските острови.

1990 - България установява дипломатически отношения с Намибия.

1991 - Министерският съвет приема Постановление 107, съгласно което от 1 юли 1991 г. Творческо стопанско обединение "Българска кинематография" (създадено с ПМС 27/1970 г. за образуване на държавни стопански обединения) се преобразува в Национален филмов център към Министерство на културата. Според Закона за филмовата индустрия, приет от 39-ото Народно събрание на 19 ноември 2003 г., и с ПМС 97/13 май 2004 г. се преобразува в Изпълнителна агенция "Национален филмов център" към министъра на културата.

1998 - Асоциацията на приватизационните фондове, учредена на 5 декември 1996 г. в София, се преобразува в  Асоциация на индустриалния капитал в България.
 
2001 - В София е открит първият бюст-паметник в България на руския поет Александър Пушкин. Паметникът е поставен в градинката зад руската църква. Направен е от скулптура Вячеслав Клъйков. Архитект от българска страна е Станислав Константинов.

2006 - В София са открити възстановените фонтани пред Националния дворец на културата (НДК) в София, построени през 1981 г. за откриването на НДК по проект на инж. Йордан Йоргов. Работата им е преустановена през 1992 г.
 
2007 - В Плевен е открит първият на Балканите университетски телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна зала за безкръвна хирургия. Той е изграден с финансовата подкрепа на френска национална програма от 5 милиона лева по идея и инициатива на проф. Григор Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен.

2018 - В Индустриалната зона в Божурище министър-председателят Бойко Борисов открива ново производствено предприятие на компанията "Мултивак България Продакшън" ЕООД, която е дъщерно дружество на световната компания"Мултивак", специализирана в производството на вакуум-опаковъчни решения, етикиращи машини, системи за контрол и инспекция, както и роботизирани опаковъчни линии. Новата производствена база се простира на обща площ от 20 000 кв. м и включва производство, складова и логистична база, шоурум, офиси и социална сграда. В нея ще се произвеждат части и модули за опаковъчните машини на "Мултивак".

2021 - Световна премиера на операта "Хамлет" на американския композитор Джоузеф Самър  в Държавната опера в Русе. Режисьор на постановката е Пламен Бейков, сценографията е на Денис Иванов, диригент е Лео Хусейн. Участват гост солисти от САЩ и солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Русе. Операта "Хамлет" е написана от Джоузеф Самър през 2006 г.

2022 - На 48-годишна възраст умира доц. Христо Стоев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", признат от философската общност в България за познавач на трансценденталната философия на германския философ Имануел Кант. Доц. Христо Стоев е съосновател на Института за българска философска култура.

2023 – Сформирано е 102-ото правителство с министър-председател акад. Николай Денков. Управлява до 9 април 2024 г.

На този ден по света:

48 пр. н. е. - Решителното сражение в битката при Фарсала (дн. в Гърция). След неколкодневни сражения край Фарсала войските на Гай Юлий Цезар, наброяващи около 22 000 души, разгромяват близо 45-хилядната армия на Помпей Велики по време на гражданската война в Римската република (10 януари 49 - март 45 г. пр. н. е.).

1523 - Густав Ериксон е коронясан за крал на Швеция под името Густав Първи Ваза. Той управлява Швеция до 1560 г. Родоначалник е на династията Ваза. Дотогава Швеция е управлявана от датски монарси. Въвежда протестантството в Швеция като национална религия, създава постоянна армия и флот.

1683 - В Оксфорд, Великобритания, е открит музеят "Ашмолиън" - първият университетски музей в света. Колекцията на музея включва антични монети, книги, гравюри, керамика, геоложки образци и други експонати.

1710 - В замъка Aлбрехтсбург в Майсен, Германия, е създадена манифактура за порцелан. В стремежа си да създаде злато от непотребни метали германският алхимик Йохан Фридрих Бьотгер извършвал опити, в резултат на които за първи път в Европа създава твърд и фин порцелан, който приличал много на внасяния по това време порцелан от Китай от началото на 13 в. Той започва да експериментира с каолин, изгорял алабастер и кварц. През м. януари 1708 г. той открива подходящата формула за получаването на твърдия порцелан и на 28 март 1709 г. предава в придворната канцелария на курфюрста на Саксония Август II Силния записките от последните си опити за производството му. На 23 януари 1710 г. е издаден указ на латински, френски, немски и нидерландски език, в който е обявено изобретяването на порцелан и създаването на манифактура за порцелан в Mайсен, в която всичко се изработвало на ръка. Логото на фабриката е от две кръстосани шпаги.

1911 - В Михайловское, Русия, официално е открит Дом-музей "Александър Сергеевич Пушкин" в родовото имение на поета, където той е израснал. Откриването съвпада с рождената му дата (6 юни 1799). На 17 март 1922 г. с постановление на Съвета на народните комисари на РСФСР е основан държавния мемориален музей-резерват на Александър Пушкин "Михайловское" с обща площ от 9,8 хил. хектара. 

1944 - Десант в Нормандия, Франция, на съюзническите сили на САЩ, Великобритания и Канада, с който се поставя началото на широкомащабна сухопътна операция по време на Втората световна война (1939-1945). Поставено е началото на операция "Овърлорд" ("Властелин") за освобождаването на окупираната от нацистите Франция. Бойните действия започват с атака на авиацията на съюзниците късно вечерта на 5 юни 1944 г. и през цялата нощ, когато около 2600 бомбардировачи атакуват германските позиции и извършват масирани въздушни удари. Съюзническите войски извършват парашутен десант в района на селището Сент Мер Еглиз в Нормандия през нощта на 5 срещу 6  юни 1944 г. с една британска и две американски въздушно-десантни дивизии. На 6 юни в 6:30 ч. местно време пет дивизии - две американски, две британски и една канадска - дебаркират на брега в Нормандия в пет зони,  наречени с кодовите имена Юта, Омаха, Гоулд, Джуно и Сорд. Германските войски не очакват атаката, но те оказват ожесточена съпротива. При десанта убитите, ранените, изчезналите и пленените войници от съюзническите войски са 10 600 души. Започва настъпление на съюзниците, които  на 29 юни 1944 г. превземат Шербур, на 18 юли - Сен Лоа, на 20 юли - Каен. В резултат на операцията, приключила на 24 юли 1944 г., съюзническите войски завземат територия по фронта от около 100 км  и до 50 км в дълбочина. За периода от 6 юни до 24 юли 1944 г. от съюзническите войски загиват 122 000 души и 117 000 от германските части. Загиват и около 20 000 мирни граждани.

1951 - В Берлин, Германия, се открива първият Международен кинофестивал (Берлинале).

1971 - От космодрума Байконур в СССР е изстрелян съветският пилотиран кораб "Союз-11", който успешно се скачва с орбиталната космическа станция "Салют". Екипажът на кораба "Союз-11" с командир Георги Доброволски и космонавтите Владислав Волков и Виктор Пацаев става първият в света екипаж на първата в света орбитална станция "Салют". Тримата работят на станцията 24 денонощия. Корабът се завръща на Земята на 30 юни 1971 г., но заради разхерметизиране на люка на спускаемия апарат тримата космонавти загиват. Станцията "Салют" е изведена в орбита на 19 април 1971 г. и е изведена от експлоатация на 11 октомври 1971 г., като е потопена в Тихия океан.

1995 - В Република Южна Африка е забранено смъртното наказание с решение на Конституционния съд.

1999 - Руският поет Евгений Евтушенко е удостоен с американската награда "Уолт Уитман". Евгений Евтушенко е единственият чуждестранен поет, получил наградата.

2006 - В Тулуза Административният съд осъжда френската държава и френските държавни железници за престъпления срещу човечеството заради ролята им при депортирането на евреи. Това се случва за пръв път във Франция. Държавата и държавните железници ще трябва да изплатят 62 000 евро на жертвите и техните правоприемници.

2008 - С резолюция парламентът на Япония признава официално местния народ айну, който населява архипелага от хилядолетия, но чието съществуване не е признато досега от закона. Айну се различават от японците по това, че са по-високи, кожата им е по-светла и не са с дръпнати очи. На остров Хоккайдо живее основната група от общо 70 000 представители на айну в Япония.

2009 - В САЩ за първи път тъмнокожа жена става равин - 35-годишната Елиса Стентън, която е посветена в духовен сан според юдейските канони в Синсинати, щата Охайо. 

2017 - Международен екип от астрономи открива най-горещата екзопланета. Температурата на обърнатата към светилото страна на атмосферата на горещия Юпитер KELT-9b (HD 195689 b) е около 4327 градуса по Целзий, т.е. близка е до тази на оранжево джудже. Небесното тяло е около 2,88 пъти по-тежко и 6,75 пъти по-обемно от Юпитер.

2020 - Протестни шествия във Вашингтон и в други градове на САЩ, в които участват над 200 000 души срещу расизма и бруталността спрямо цветнокожи след смъртта на цветнокожия Джордж Флойд, който умира на 25 май 2020 г. по време на арест в Минеаполис.

2022 - Русия налага санкции срещу 61 американци в отговор на постоянно увеличаващите се санкции срещу руски политици, обществени дейци и представители на бизнеса. В списъка са включени ръководители на водещи корпорации от военнопромишления комплекс, на медийни платформи и рейтингови агенции, авиационни и корабостроителни компании, както и отделни служители на Държавния департамент на САЩ.

2023 - Разрушена е стeнaтa нa язовир "Hoвa Kaxoвĸa" в ĸoнтpoлиpaнaтa oт Pycия чacт нa Xepcoнcĸa oблacт в Уĸpaйнa. Наводнени са 24 населени места. Броят на загиналите след скъсването на стената на язовира е 53 души, ранените са 139 души. Най-малко 150 тона машинно масло изтичат в река Днепър, а щетите за околната среда се оценяват на 50 милиона евро.

Родени на този ден българи:

Никола Ракитин (ист. име Никола Василев Панчев), писател (1885-1934).
Бил е учител в Плевен (1908-1933)и директор на Военно-историческия музей в Плевен (19 септември 1932-1934). Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Просвета", "Съвременна мисъл", "Листопад", "Златорог", "Българска мисъл" и на вестник "Светлоструй". Автор е на книгите "Под цъфналите вишни", "Животът може би е сън", "Лес", "Беглец", "Размирни години", "Златните нишки", "Родното село", "В тишината на далечния град", "Жената и морето", "Освободеният Прометей", "Дарове на Балкана", "Капят Листата", "Васил Левски" (съавтор) и др. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г.

о.з. ген.-майор, проф.  Желязко Колев, български юрист, политик и спортен деец (1917 - неизв.)
От 1932 г. е член на РМС, от 1937 - на БКП. Бил е председател на Българския съюз за физкултура и спорт (14 април 1958-8 май 1962). Бил е заместник-председател на Българския олимпийски комитет (от 7 април 1961).  Депутат от 6-ото до 9-ото (1971-1990). Автор е на научни трудове и мемоарни книги. Носител на орден "Народна република България" първа степен и на орден "Георги Димитров" (юни 1977).

Васил Акьов, литературен критик, писател, сценарист и журналист (1924-1989).
Сътрудничи на периодичния печат с публицистични и литературнокритически статии. Автор е на повестта "Република на смъртните" (1966), на романите "И дойде денят" (1967), "Джокерите" (1977), "Инфаркт" (1988), на сценариите на филмите "Птици и хрътки" (1969), "Тигърчето" (1973), "И дойде денят" (1973), "Пантелей" (1978) и др.

Анастас Павлов, писател и сценарист (1926-2006).
Бил е редактор на издателство "Български писател", един от създателите и заместник-директор на Студията за анимационни филми "София", редактор във в. "Поглед". Сценарист е на първите епизоди от анимационната поредица "Тримата глупаци" (1972-1974), на анимационните филми "Happy end" (1969), "Комисия по равновесието", "Шареното човече" (1968). Автор е и на повестите за деца: "Капитанът" (1963), "Славното момче" (1982), "Къщичка на колела" (1974), "Бригадата на майстор Чук" (1958) и на приказките "Шареното човече", "Юнакът, що носел три планини", "Майчина обич", "Камъчето" и др.

Тодор Монов (Тодор Монов Тодоров), писател и кинодраматург (1928-1996).
Редактор и кореспондент на радио "София" (1949-1959). Редактор, главен редактор и драматург на Студия за игрални филми "Бояна" (1960-1990). Автор е на книгите "Смърт няма" (1960), "Вълнения" (1958), "Снежен човек", "Брегът и терасата" и др., на сценарии на филми, сред които "Смърт няма", "Десет дни неплатени", "Компарсита" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 50-годишнината му (юли 1978).

проф. Иван Данов, архитект и политик (1957).
Съосновател на Камарата на българските архитекти (1990). Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Заместник-декан на Архитектурния факултет на УАСГ (2008-2011). Министър на инвестиционното проектиране (29 май 2013-6 август 2014). От м. май 2013 г. е ръководител на катедра "Жилищни сгради" към Архитектурния факултет на УАСГ.

Васко Кръпката (ист. име Васил Георгиев), музикант и певец (1959).
Бил е барабанист в групите "Паралел 42", "Старт" с Развигор Попов и Мими Иванова и др. Създател (1989) на  групата "Подуене блус бенд" (от 2002 г. - "Подуене биг бенд"). Автор е на песните "Комунизмът си отива", "Кучето на крайния квартал" и др. Почетен гражданин на София (19 април 2019).

доц. Александър Донев (Александър Донев Ангелов), кинокритик, драматург, сценарист, режисьор и продуцент (1961).
Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Гост преподавател (от 1994) по различни дисциплини към катедра "Кинознание и кинодраматургия" в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов". Преподавател  (от 23 ноември 2011) в департамент "Кино, реклама и шоубизнес" в Нов български университет. Директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (27 май 2009-23 декември 2010). Бил е директор на издателство "Народна култура" и на "София филм +" АД. Директор на студио "Аудиовидео Орфей" (23 ноември 2011-април 2016). Съсценарист е на документалните филми "Джазта праста" (2009) и "Борис Делчев - живот и дневник" (2009). Автор е на книгата "Помощ от публиката" (2018). От 2017 година работи в сектор "Екранни изкуства" на Институт за изследване на изкуствата - БАН.

Николай Урумов, актьор (1963).
Играл е в Драматичния театър "София", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър "Николай Бинев". От 2011 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Има над 50 театрални роли и участия в повече от 70 български и чуждестранни филмови продукции. Носител на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля  (2000), на наградата "Аскеер" за водеща мъжка роля (2009), на награда "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля (2004), на наградата на IX Международен кинофестивал "Славянска приказка" за филма "Смешен съд" за най-добра мъжка роля (2021) и др. Почетен гражданин на град Каварна (28 юни 2013).

Стойчо Кацаров, лекар и политик (1964).
Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май-1 юли 1997). Областен управител на Софийска област (1 юли 1997-януари 1999). Заместник-министър на здравеопазването (15 март 1999-юли 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Един от основателите (30 май 2004) на партия "Демократи за силна България" и член на националното й ръководство (30 май 2004-21 юли 2007). Работил е като управител на лечебни заведения, консултант на Националния омбудсман и преподавател по здравен мениджмънт. Ръководил е множество национални и международни проекти. Един от основателите (2007) на Центъра за защита на правата в здравеопазването и негов председател (2012-2021). Министър на здравеопазването (12 май-13 декември 2021).

Адриан Душев, състезател по кану-каяк и треньор (1970).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. Печели бронзов медал на Световното първенство през 1989 г. в Пловдив. От Европейски първенства печели един сребърен (1999) и два бронзови медала (1997, 2000).

доц. Ема Константинова, кинорежисьор и продуцент (1977).
Режисьор на документалните филми "В търсене на Шамбала" (2019), "Досието на ДС" (2009), "Последен концерт" (2018), "Анатомия на едно представление" (2019) и др. От 2020 г. е ръководител на специалността "Филмово и телевизионно продуцентство" в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

Мариана Попова, певица (1978).
Вокалистка на група "Кокомания" (1996-2000). Радиоводеща в БГ Радио (2001-2002). През 2006 г. представя България на Евровизия в Атина, Гърция, с песента си "Let Me Cry". Издала е албумите  "New Religion" (2008), "Предай нататък" (2011), "Истина" (2021).  Носителка на първа награда "Бургас и морето" с песента "Сънувай ме" в дует с Дани Милев (2005), на наградата на БГ радио за най-добра изпълнителка на годината (2008), на наградата на БГ радио за най-добър текст на песента "Чуй ме", която изпълнява  в дует с Орлин Горанов (2012) и др.

На този ден са родени и:

Йоханес Мюлер (Региомонтан), немски математик и астроном (1436-1476).
Един от основоположниците на тригонометрията.

Диего Веласкес (Диего Родригес де Силва Веласкес), испански художник живописец (1599-1660).
Сред най-известните му картини са "Закуска" (1617),"Продавач на вода" (1618), Инфантата Мария-Тереза (1651), Ковачницата на Вулкан" (1630), "Придворни дами" (1656) и др.
 
Пиер Корней, френски писател и драматург (1606-1684).
Представител на класицизма.

Джон Тръмбъл, американски художник и военен деец (1756-1843).
Известен е с историческите картини "Капитулацията на лорд Корнуолис" (1820) и "Декларация за независимостта" (1817), която е използвана за изображение на реверса на 2-доларовата банкнота. Участник във Войната за независимост на Северна Америка (19 април 1775-3 септември 1783).

Александър С. Пушкин, руски писател и поет (1799-1837).
Родоначалник на новата руска литература. Творчеството му оказва огромно влияние върху развитието на руската и световната литература. Автор е на романа в стихове "Евгений Онегин" (1832), романите "Капитанската дъщеря" (1836), "Дама пика" (1834), поемите Руслан и Людмила (1820) "Казказки пленник" (1821), "Бахчисарайски фонтан" (1823), "Цигани" (1824), "Полтава" (1829) и др.

Карл Фердинанд Браун, немски физик (1850-1918).
През 1897 г. той започва изследвания в областта на безжичната телеграфия. Разработва нов тип предавател, в който произведената от генератора електромагнитна енергия не се предава директно към антената, а посредством трансформаторна връзка. За това откритие Карл Браун получава патент и основава компания, която внедрява изобретенията му, между които е и кристалният детектор (1889). Носител на Нобелова награда за физика за 1909 г. заедно с италианския радиотехник и изобретател Гулиелмо Маркони за техния принос в развитието на безжичната телеграфия.

Робърт Скот, британски полярен изследовател (1868-1912).
Ръководител на британска антарктическа експедиция (1901-1904) и на експедиция до Южния полюс (1910-1912). На 17 януари 1912 г. ръководената от него експедиция, в която освен него участват и Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс, достига до Южния полюс, но установяват, че експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен ги е изпреварила с пет седмици, достигайки до Южния полюс на 14 декември 1911 г. Едгар Ивънс загива при падане от леден хълм на 17 февруари 1912 г., Лоурънс Оутс изчезва на 16 март 1912 г. Последната записка в дневника на Робърт Скот е направена на 29 март 1912 г. Телата на Робърт Скот, Едуард Уилсън и Хенри Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група на 12 ноември 1912 г.

Томас Ман, немски писател (1875-1955).
Автор е на романите "Буденброкови" (1901), "Вълшебната планина"(1924), "Йосиф и неговите братя" (1933-1943), "Доктор Фаустус" (1947), на новелите "Тристан" (1903) и "Тонио Крьогер" (1903) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1929 г.

Лесли Патрик Абъркръмби, британски архитект (1879-1957).
Един от основоположниците на градоустройството в Западна Европа. Автор e на проекта за развитие на "Големия Лондон" (1944). Президент на Международния съюз на архитектите (1946-1957).

Арам Хачатурян, съветски композитор, диригент и педагог (1903-1978).
Сред най-известните му творби са балетите "Гаяне" (1942) и "Спартак" (1956). Автор е на химна на Армения. Народен артист на СССР (1954). Герой на социалистическия труд (1973).

Едуин Кребс, американски биохимик (1918-2009).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1992 г. заедно с американския биохимик Едмънд Фишър за откриването на обратимото фосфолиране на белтъците като биологичен регулаторен механизъм.

лорд Питър Карингтън, британски политик (1919-2018).
Наследява титлата лорд след смъртта на баща си през 1938 г. и заема мястото му в Камарата на лордовете на парламента през 1940 г. По време на Втората световна война (1939-1945) служи в Корпуса на гвардейците гренадири, където достига до чин майор и е награден с Кръст за военни заслуги. Министър на външните работи на Великобритания (5 май 1979-5 април 1982). Генерален секретар на НАТО (25 юни 1984-1 юли 1988).

Клаус Тенщет, немски  диригент (1926-1998).

Хайнрих Рорер, швейцарски физик (1933-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1986 г. заедно с немския физик Герд Биниг за конструирането на сканиращ тунелен микроскоп. Те си поделят наградата с немския физик Ернст Руска, който я получава за фундаменталната му работа в областта на електронната оптика и за конструирането на първия електронен микроскоп.

Албер Втори, белгийски монарх (1934).
Крал на Белгия (9 август 1993-21 юли 2013).

Бьорн Борг, шведски тенисист (1956).
Спечелил е 11 титли в турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (23 август 1977). Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти за 1976 г., 1977 г., 1978 г., 1979 г. и 1980 г. Въведен в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (1987).

Албер Ферер, испански футболист и треньор (1970).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, с националния отбор по футбол. С "Барселона" (Испания) печели турнирите Купа на европейските шампиони (1992),  Купа на носителите на купи (1997) и два пъти Супер купата на УЕФА (1992, 1997). С "Челси" (Англия) печели Супер купата на УЕФА (1998).

Себастиан Ларсон, шведски футболист (1985).

Джулиан Грийн, американски футболист (1995).

Това е денят на смъртта на:

Джеремая Бентам, британски юрист, социолог и философ (1748-1832).
Родоначалник на философския утилитаризъм.

ген. Ян Хенрик Домбровски, полски военен деец (1755-1818).

Фердинанд Врангел, руски мореплавател и полярен изследовател (1797-1870).
Участва в околосветската експедиция на руския мореплавател Василий Головнин на кораба "Камчатка" (1817-1819). Ръководи експедиция за изследването на североизточното крайбрежие на Сибир и открива остров, впоследствие наречен на негово име (1820-1824). Ръководи околосветско плаване на кораба "Кроткий" (1825-1827). Един от основателите на Руското географско дружество (1845).
 
Герхарт Хауптман, немски писател и драматург (1862-1946).
Автор е на пиесите "Пред изгрев слънце" (1889), "Тъкачите" (1892), "Бобровата шуба" (1893), на романите "Глупакът Емануел квинт" (1910), "Островът на великата майка" (1912). Носител на Нобелова награда за литература за 1912 г. за приноса му в развитието на немската драма и театър.

Луи Люмиер, френски инженер, изобретател и режисьор (1864-1948).
Заедно с брат си Огюст Люмиер създава кинематографа - първия киноапарат за снимки и прожектиране. На 28 декември 1895 г. в парижкото "Гран-кафе" е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа изобретен от братя Люмиер - Огюст и Луи. Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори. Първият им филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" (1895) и продължава 46 секунди. Направен е с изобретения от тях  кинематограф, патентован през 1894 г. През 1907 г. двамата братя заснемат и първия си цветен филм.

Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и философ (1875-1961).
Създава направление в психологията, наречено аналитична психология (1917).

Алексей Кулаковски, якутски поет и краевед (1877-1926).
Един от основоположниците на якутската литература.

Джордж Снел, американски генетик (1903-1996).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1980 г. заедно с френския имунолог Жан Досе и американския имунолог и генетик Барух Бенасераф за откриването на генетично детермираните структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.

проф. Иван Киров, български лекар педиатър (1910-2004).
Първи декан на Медицинския факултет (дн. Медицински университет - София). По негова инициатива е възстановен Българският лекарски съюз (БЛС) (1989). Председател на БЛС (13 януари 1990-9 февруари 1992) и негов почетен председател (9 февруари 1992-6 юни 2004). Носител на орден "Стара планина" първа степен (2000).

акад. Любомир Илиев, български математик (1913-2000).
Ръководител на катедрата по висш анализ във Физико-математическия факултет (дн. Математически факултет) на Софийския университет "Св. Климент Охридски", заместник-ректор на университета (1951-1960). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1958). Главен научен секретар на БАН (1961-1968) и заместник-председател на БАН (1968-1973). Основава първия изчислителен център в България (1961). Ръководи колектив, създал първия български компютър (1963). През 1965 г. е завършена разработката на първия български електронен калкулатор ЕЛКА, започнала по негова инициатива. Директор на Института по математика при БАН (1964-1988). Вицепрезидент на Международната федерация по обработката на информация (1972-1977). Председател на Балканския математически съюз(1974-1977). Председател на Висшата атестационна комисия (1972-1977). Председател на Съюза на математиците в България (1975-1992). Председател на Научния съвет на Международния математически център "Стефан Банах" (1972-1977). Заместник-председател (1971-1973) и председател (от 1974) на Съюза на научните работници в България. Председател на Съюза на учените в България (1986-1989). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1963) и орден "Народна република България" първа степен (1973, 1978). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 1998).

Жан Досе, френски имунолог (1916-2009).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1980 г. заедно с американския имунолог и генетик Барух Бенасераф и американския генетик Джордж Снел за откриването на генетично детерминирани структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.

Емил Главанаков, български диригент (1918-1978).
Втори диригент на Държавния симфоничен оркестър Варна (1 юни 1950-1956) и негов главен диригент  (1956-1978). Автор на композиции за симфоничен оркестър. Носител на ордените "Кирил и Методий" първа степен (1967) и "Червено знаме на труда (1967). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1970).

Джеръм Карл, американски химик (1918-2013).
Задено с Хърбърт Хауптман на базата на анализ на рантгенограма, изработват електро-плътностна карта на кристал, която показва точното разположение на атомите в молекулата на кристала (1953). Носител на Нобелова награда за химия за 1985 г. заедно с американския биофизик Хърбърт Хауптман за техния изключителен принос за откриването на директните методи за определянето на структурата на кристалите.

Фредерик Дар (ист. име Сан Антонио), френски писател (1921-2000).
Автор е на повече от 250 криминални романа, сред които "Гаджетата имат нежна кожа" (1951), "На зла кучка зъл прът" (1960), "Гласувайте за Берю" (1964), "Вива Берта!" (1968), "Дерзайте пичове!" (1986) и др.

Робърт Кенеди, американски политик (1925-1968).
Главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ (20 януари 1961-3 септември 1964). Убит при атентат на 6 юни 1968 г.

сър Питър Шафър, британски драматург (1926-2016).
Автор е на 18 пиеси, сред които "Кралски лов на слънцето" (1964), "Черна комедия" (1965), поставени в Британския национален театър и след това на Бродуей в Ню Йорк, САЩ. Пиесата "Еквус" (1973) е филмирана през 1977 г. от американския режисьор Сидни Лумет. Носител на филмовата награда "Оскар" за екранизацията на пиесата "Амадеус" (1979) от американския режисьор Милош Форман (1984). Удостоен е с рицарско звание от кралица Елизабет Втора (2001). Въведен е в Залата на славата на американския театър (2007).

Ричард Джонсън, британски актьор (1927-2015).
Той има 60-годишна кариера на сцената, в киното и телевизията. Сред ролите му на големия екран е участието му  във филма "Хартум" (1966) с Лорънс Оливие и Чарлтън Хестън.

Пиер Брис, френски актьор (1929-2015).
Участвал е в 11 уестърна, екранизирани по романите на немския писател Карл Май през 60-те години на 20-и век.

Ан Банкрофт (ист. име Ана Мария Луиза Италиано), американска актриса (1931-2005).
Участвала е във филмите "Влез без да чукаш" (1952), "Чудотворецът" (1962), "Абсолвентът" (1967), "Повратна точка" (1977) и др. Носителка е на филмовите награди "Оскар", "Еми" и "Златен глобус", както и на театралната награда "Тони". Има звезда на "Алея на славата" в Холивуд.
 
Виктор Корчной, съветски шахматист (1931-2016).
В състава на съветския сборен отбор е победител на шахматна олимпиада 6 пъти. След 1976 г. се състезава за Швейцария. Три пъти е финалист за световната титла. Носител е на "Шахматен Оскар" за 1978 г. През 2006 г. е световен шампион за ветерани над 60 г.

проф. Владимир Топенчаров, български учен математик и политик (1933-2019).
Заместник-декан на Техническия университет в София (1963-1964). Директор на Научно-изследователския институт по образованието (1969-1971). Директор на Центъра по приложна математика при ТУ-София (1971-1981). Старши съветник в Държавния съвет на Народна република България (1972-1981). Ръководител на Катедра "Алгебра и геометрия" в ТУ-София (1972-1992). Член на Българската комунистическа партия от 1954 г. Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (11 юни 1994-17 юни 1996). Бил е председател на Движение на ветераните в БСП. Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Автор е на книгите "Изход" (1995), "Към властта" и "Погромът".

Дамян Дамянов, български поет (1935-1999).
Редактор в сп. "Пламък" (1961-1964). Автор е  на стихосбирките "Поема за щастието"(1963), "Пред олтара на слънцето (1964), "Стени"(1964), "Коленича пред тебе"(1967), "Моята България пътува"(1971), на пиесата " Преди всичко любов"(1965 , поставена 1966), сборник пътни  бележки " Първото има на щастието"(1976), на книгата "Тетрадка по всичко", на романа "Таванът" и др. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1976). Носител на Наградата на София за литература за 1977 г.,  на орден "Народна република България" първа степен (1985), на националната литературна награда "Иван Вазов" за цялостно творчество (1997). През 2006 г. в Сливен е учредена националната награда за поезия "Дамян Дамянов". 

Ейичи Негиши, японски химик (1935-2021).
Носител на Нобелова награда за химия за 2010 г. заедно с американския химик Ричард Хек и японския химик Акира Судзуки за разработването на нови, по-ефективни начини на свързване на въглеродните атоми за изграждането на сложни молекули и органични съединения известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор.

Били Престън, американски певец и композитор (1946-2006).
Смятан е за виртуозен изпълнител на клавишни инструменти - от пиано до орган. Автор е на песента, изпълнявана от Джо Кокър "You Are So Beautiful". Носител на награда "Грами" за песента "Outa Space" (1973).  

Владимир Крутаов, съветски и руски хокеист (1960-2012).
Двукратен олимпийски шампион през 1984 г. в Сараево,  Югославия, и през 1988 г. в Калгари, Канада, с националния отбор по хокей на лед. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. От световни първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал.

доц. Христо Стоев, български философ (1973-2022).
Член и съосновател на Института за българска философска култура. Член на редакционната колегия на сп. "Български философски преглед" и на електронното списание за философия и култура Philosophia.bg. Бил е преподавател  във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Автор е на над 200 статии и студии, съавтор на четири учебника по философия и автор на монографиите "Кант и проблемът за вътрешното сетиво" (2005), "Понятията в "Критика на чистия разум" на Кант" (2010), "Евдемонии" (2015), "Откъм невъзможността на една трансцендентална антропология" (2017).

Сергей Шариков, руски състезател по фехтовка (1974-2015).
Двукратен олимпийски шампион - през 1996 г. в Атланта, САЩ, и през 2000 г. в Сидни, Австралия. От олимпийски игри печели и един сребърен медал (1996) и един бронзов медал (2004, Атина, Гърция). От световни първенства печели три златни, два сребърни и два бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и два бронзови медала. Член на Международната еврейска спортна зала на славата (2003).

/АЯ/КГ