site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 юни в историята

3 юни 2024 г., понеделник, 23-а седмица от началото на годината
 
Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк. Лукилиан, Клавдий, Ипатий, Павел, Дионисий и мчца Павла девица. Св. Маркелин. Преп. Атанасий Чудотворец.

По света се отбелязва:

Международната седмица на архивите (до 9). Отбелязва се от 2019 г. по инициатива на Международния съвет на архивите. Седмицата се провежда всяка година около Международния ден на архивите - 9 юни, обявен с решение на Общото събрание на Международния съвет на архивите в Квебек, Канада, от  ноември 2007 г., за да се обърне внимание на международната общност върху значението на архивното наследство като ценно свидетелство за икономическото, политическото и социалното развитие на човечеството. Мотото на  седмицата през 2024  г. е: "Киберархиви", като акцентът е върху влиянието на технологичния напредък върху архивния сектор.

Световният ден на велосипеда. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/272 на Общото събрание на ООН от 12 април 2018 г., за да се подчертае значението от използването на велосипеда за здравето на хората и за опазването на околната среда. Общото събрание на ООН приканва страните членки да насърчат използването на велосипеда като екологично средство за транспорт.

На този ден в България:

1873 - Сливенската епархия започва да функционира след избирането на Сливенския митрополит Серафим. Сливенската епархия е създадена след възстановяването на Българската екзархия през 1870 г. След продължителни преговори с Високата порта на 28 февруари 1870 г. великият везир Али паша връчва на българските представители султански ферман, подписан на 27 февруари 1870 г. от султан Абдул Азис за възстановяването на самостоятелната  българска църква. През 1871 г. на първия Църковно-народен събор за Сливенската епархия е избран архимандрит Серафим, който през 1873 г. е ръкоположен за Сливенски митрополит.

1894 - В София е основана Народната (народняшката) партия начело от тогавашния министър-председател на Княжество България Константин Стоилов. В състава й влизат дейци от съществувалата до 1885 г. Народна (съединистка) партия в Източна Румелия и Консервативната партия от 1879 г.

1988 - Учредено е Българското дружество за защита на птиците. Това е първата регистрирана в България природозащитна организация.

1991 - В Пловдив излиза бр. 1 на в. "Марица". Вестникът е наследник на първия български общонационален вестник след Освобождението - в. "Марица", който се издава от Христо Г. Данов от 25 юли 1878 г. до 6 септември 1885 г.

1999 - 38-ото Народно събрание ратифицира Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрените изследвания - ЦЕРН и на приложения към нея Финансов протокол от 1 юли 1953 г., Париж, Франция, с измененията и допълненията към тях, в сила от 8 октомври 1954 г. и от 17 януари 1971 г., Женева, Швейцария. Решението за приемане на България за член на организацията е гласувано на 11 март 1999 г. от Съвета на ЦЕРН.  На сесията на Съвета на ЦЕРН от 14 до 17 юни с.г. България е официално обявена за 20-та страна-членка на организацията.

2002 - На публичен търг с явно наддаване Агенцията за приватизация раздържавява 100 процента "Фармахим холдинг" и 45,89 процента от Научноизследователския химикофармацевтичен институт за 9,202 млн. лв. Наддаването е спечелено от "Софарма". На друг публичен търг с явно наддаване Агенцията за приватизация продава ВЕЦ "Черни Осъм" на фирма "Кабел комерс" за 4,550 млн. лв., и ВЕЦ "Топлика" на СД "Елеганс-Пееви и Сие" - община Созопол, за 1,080 млн. лв.

2007 - На 3-ия извънреден конгрес на Национално движение "Симеон Втори" е прието решение партията да се преименува в Национално движение за стабилност и възход. Това решение е потвърдено и от IV конгрес на партията на 18 октомври 2008 г. Направената промяна е обнародвана в "Държавен вестник" от 9 декември 2008 г.
 
2011 - Министър-председателят Бойко Борисов открива край Гълъбово новата електроцентрала ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", в която са инвестирани над 1,3 млрд. евро. Проектът е най-голямата еднократна инвестиция в България "на зелено" през последните 20 години. Първата копка на централата е направена на 6 юни 2006 г.

2017 - На церемония в София кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините Даниел Панов, министърът на културата Боил Банов и кметовете на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Габрово, Търговище, Несебър и Копривщица подписват Национална харта на градовете с исторически зони в България. Целта е да се обединят усилията на изпълнителната, законодателната и местната власт за опазване на културно-историческото и архитектурно наследство.

2019 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "Евлоги и Христо Георгиеви" от серията "Българско възраждане". Художественият проект на нумизматичното изделие е на Пламен Чернев и Преслав Чернев. Номиналната стойност на монетата е 10 лв., а цената - 78 лв.

2021 - Служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров освобождава Съвета на директорите на болница "Лозенец" заради нарушения. На брифинг в Министерския съвет той съобщава, че проверки са установили нарушения, свързани с източване на здравната каса и неправомерни трансплантации на бъбрек. Проверката е започнала през януари по повод на  журналистическо разследване и при нея е установено, че за ноември 2020 г. болницата е отчела лекувани 60 пациенти, които реално не са лекувани там. В деня, в който е назначена проверката, от болницата са върнали парите, обяснявайки вземането с техническа грешки. В периода от 2019 г. до 27 април 2021 г. в болницата са извършени 14 трансплантации на бъбрек от живи донори.

2022 - В хотел "Маринела" в София вицепрезидентът на България Илияна Йотова открива Мултиевропейското първенство по таекуондо. То се провежда от 2 до 8 юни 2022 г. и в него участват над 1200 спортисти от 38 държави. Освен него за първи път в историята ще се състои и Пара таекуондо Гранд при, което е под егидата на световната федерация.

2023 - Съюзът на българските художници отбелязва 45 години от основаването на секция "Монументални изкуства" с изложбата "Монументално – кавалетно". Изложбата е представена в галерията на съюза на ул. "Шипка" 6.

На този ден по света:

1892 - Основан е "Ливърпул" - Ливърпул, английски футболен клуб.

1918 - С декрет на Владимир Ленин е национализирана една от най-големите галерии за изобразително изкуство в света - Третяковската галерия в Москва, Русия. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. Създадена е от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. На 15 август 1893 г. галерията официално е открита за посетители. До 3 юни 1918 г. се нарича Московска художествена галерия на "П. и С. Третякови".

1950 - Френските алпинисти Морис Ерцог и Луи Лашенал първи покоряват хималайския връх "Анапурна 1" (8091 м). Те са първите алпинисти в света, които покоряват осемхилядник, като достигат върха, без да ползват кислородни апарати.

1956 - В Дрезден, Германска демократична република, официално е открита след реконструкция галерията „Земпер“ в дворцовия комплекс „Цвингер“. След бомбардировките на британските военновъздушни сили над града (13 и 14 февруари 1945) в края на Втората световна война (1939-1945) са нанесени сериозни щети върху прочутия музеен комплекс. Реставрацията продължава до 1960 г. През 1989-1990 г. музеят е саниран основно.

1959 - Влиза в сила  конституцията на Сингапур, приета на 28 ноември 1958 г. Съгласно конституцията Сингапур е обявен за автономна и самоуправляваща се държава в рамките на Британската общност (от 1931 г. - Общност на нациите). Новата конституция предоставя на  правителството на Сингапур пълни вътрешни управленски правомощия с изключение на въпросите, свързани с вътрешната сигурност.

1961 - Във Виена, Австрия, започва двудневна среща (3-4 юни 1961) на председателя на Съвета на министрите на СССР Никита Хрушчов с президента на САЩ Джон Кенеди, на която са обсъдени проблеми, свързани с т. нар. германски въпрос. Като германски въпрос се определя комплексът от неразрешени, или периодично повтарящи се проблеми от европейската история в периода 1806-1990 г., засягащи германското единство, граници и териториалното устройство на страната.

1998 - Влакът стрела, който се движи по маршрута Хамбург - Хановер дерайлира край гарата на гр. Ешеде, провинция Долна Саксония, и  катастрофира в основите на мост. Загиват над 100 души, над 100 са ранени.

1999 - В Москва президентът на Русия Борис Елцин подписва указ за помилване на последните 713 души, получили смъртна присъда. Съгласно действащата в Русия конституция, приета на 12 декември 1993 г., изпълнението на смъртни присъди в Русия "носи временен характер и може да се прилага за определен преходен период от време". На 16 май 1996 г. Борис Елцин издава указ за поетапно спиране прилагането на смъртното наказание, условие за приемането на Русия за член на Съвета на Европа (28 февруари 1996 г.). От 16 април 1997 г., след подписването от Русия на Протокол 6 от 28 април 1983 г. към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание, смъртната присъда в Русия не може нито да се присъжда, нито да се изпълнява. Последната смъртна присъда в Русия е изпълнена на 2 септември 1996 г.

2006 - Провъзгласена е независимостта на Черна гора. На извънредна сесия на парламента в столицата Подгорица са потвърдени резултатите от референдума на 21 май 2006 г., при който 55,5 процента от гласоподавателите подкрепят независимостта й. Приета е Декларация за независимостта, с която Черна гора е определена като "мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозна" държава.

2009 - В Ню Хемпшир, САЩ, двете камари на местното законодателно събрание приемат законопроект, според който Ню Хемпшър става шестият американски щат след Масачузетс, Кънектикът, Мейн, Върмонт и Айова, който разрешава хомосексуалните бракове. Законът влиза в сила на 1 януари 2010 г.

2010 - Във Финландия на избори за нов епископ на Хелзинкската епархия на Евангелистката лютеранска църква е избрана жена за първи път в историята на страната. Това е 58-годишната Иря Аскола - до този момент секретар на епархията в гр. Еспоо. Иря Аскола застава начело на втората по големина от общо деветте епархии на финландската Евангелистка лютеранска църква.

2015 - С 67 гласа "за" и 32 гласа "против" Сенатът (горната камара) на Конгреса на САЩ одобрява Закон за свободата, който ограничава програмата за масово следене на Агенцията за национална сигурност (АНС). Съгласно закона телекомуникационните компании ще носят отговорност за събирането на данните, до които властите ще имат достъп само със съдебно решение.

2016 - В Ню Йорк, САЩ, в централата на ООН е проведена първата среща на ръководители на полицейски служби от страните членки на ООН (UN COPS). Участват над 100 началници на правоохранителни агенции.

2017 - В Торино, Италия, на централния площад "Сан Карло", около 10-минути преди края на мача от финала на Шампионската лига по футбол между отборите на "Реал Мадрид" и "Ювентус Торино" се чува звук, наподобяващ експлозия, причинен от пиратки. При възникналата паника между хората, гледащи мача, и последвалата блъсканица са ранени 1527 души.

2018 - В Гватемала изригва вулканът "Фуего" (огън на испански), на 25 км югозападно от столицата Гватемала. Това е най-силното изригване на вулкана от повече от 40 години насам, който е висок 3763 м. С гореща пепел, достигнала височина от 10 км, и кал са затрупани селата, намиращи се по склонове му. Напълно разрушени са 186 къщи, големи щети са причинени на инфраструктурата. На 4 юни 2018 г. президентът Джими Моралес обявява тридневен национален траур. В департаментите Чималтенанго, Сакатепекесе и Ескуинтле е обявено бедствено положение. На 5 юни 2018 г. вулканът отново изригва. Над 12 100 души са евакуирани. Засегнати от вулканичната дейност са 1,7 млн. души. Загиват общо над 190 души, 332 души са в неизвестност.

2021 - В Куба правителство дава разрешение за съществуването на малки и средни предприятия в страната.

2022 - При катастрофа между локомотив и спрял пътнически влак в Словакия са ранени 74 души. Произшествието става по линията Врутки-Варин, в Жилински окръг, на около 220 км северно от Братислава. Материалните щети възлизат на около 2 млн. евро.

2023 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган полага клетва за трети мандат като държавен глава. На инаугурацията са поканени представители на 78 държави, сред които над 20 държавни глави. На церемонията за високопоставените гости на турския президент присъства и президента на България Румен Радев.

Родени на този ден българи:

проф. Туше Влахов, историк (1899-1981).
Главен инспектор по история в Министерство на народната просвета (1945-1949). Бил е преподавател (от 1949)по нова обща история н Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по нова и най-нова обща история в университета (1961-1968). Член-кор. на Българската академия на науките (1967). Автор е на "Турско-българските отношения през 1913-1915" (1955), "Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912-1918" (1957). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1969,1974).

Дело Писков, журналист (1922-2010).
Дългогодишен журналист в Българската телеграфна агенция (БТА). Работил е в редакция "Международна информация" на БТА и е бил кореспондент на агенцията в Албания. Бил е главен редактор на сп. "България", издавано от агенция "София прес".

акад. Йордан Малиновски, физикохимик (1923-1996).
Основател и пръв директор на Централната лаборатория по фотопроцеси при Българската академия на науките (БАН) (1967-1992), която от 1996 г. носи неговото име. Директор на Института по физикохимия при БАН (1972-1991). Председател на БАН (9 декември 1991-12 март 1996). Има признати 16 авторски свидетелства за изобретения и 5 патента в Белгия, Франция, Англия, Италия, Германия, САЩ, Япония, Лихтенщайн. Носител на награда "Краус" на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" (1980),  на медал "Ливен-Гиверт" на американското Дружество за фотографска наука и техника (IS&T) за неговите изключителни постижения в сребърно-халогенидната фотография (1988). През 2010 г. при БАН е създаден Институт по оптически материали и технологии "Акад. Йордан Малиновски".

проф. Мария Папазова, учен физиолог (1925-2009).
От 1954 г. е научен сътрудник в Института по физиология на БАН. От 1963 г. е завеждащ секция "Вегетативни регулации", заместник-директор (1963-1988) и директор (1989-1993) на института. Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1984). Създава школа за изследване на  механизмите на вегетативните регулации в организма. Има съществен принос в областта на  физиологията на храносмилането, за подобряване на диагностиката при заболяванията на  стомашно-чревния тракт.

Лиляна Кисьова, оперетна певица (1928-2014).
От 1951 г. е солистка в Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Дългогодишна партньорка на оперетния артист Видин Даскалов, с когото участва и в концертни програми. Изпълнява повече от 80 роли. Удостоена със званията "Заслужил артист" (1966) и "Народен артист" (23 май 1985).

Жени Божилова, преводачка (1928-2014).
Основател, председател и почетен председател на сдружение "Нехудожествена литература-България". Била е редактор в издателство "Народна култура", сп. "Панорама" и сп. "Съвременник". Превела е над 50 романа и стотици разкази: "Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин, есетата на Вирджиния Улф, "Малката Дорит" от Дикенс, Шарлот Бронте, "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий" от Робърт Грейвз и др. Носителка на орден "Кирил и Методий".

Коста Цонев, актьор и политик (1929-2012).
Играл е в Народния театър за младежта (1952-1966), в Театър "София" (1966-2001), в Театър 199 "Валентин Стойчев", едновременно с това и на естрадния подиум. Участвал е в над 200 филма, както и  в телевизионни постановки. Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Удостоен със званието "Народен артист" (1976). Лауреат на Димитровска награда (1980). Почетен гражданин на София (31 май 1999). Носител на орден "Стара планина" първа степен (1999), на наградата на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за 1977 г. (13 януари 1978), на награда за мъжка роля на СБФД за 1984 г. (януари 1985), на награда "Златно перо" на Класик ФМ Радио (19 май 1999), на наградата на СБФД за цялостен принос към българското филмово изкуство (28 февруари 2000), на награда за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (27 март 2001), на награда "Аскеер" на Театър "Българска армия"  за цялостен принос в театралното изкуство (23 май 2011). Първи носител на голямата награда на Министерството на културата "Златен век" с огърлие (20 май 2011).

акад. Илчо Димитров, историк и политик (1931-2002).
Редактор в сп. "Младеж" и издателство "Народна младеж" (1953-1959).  От 1959 г. е преподавател, а по-късно и ректор (10 октомври 1979-18 ноември 1981) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Единния център по история при Българска академия на науките (БАН) (1972-1977) и негов директор (1978-9 януари 1980). Директор на Центъра по българистика при БАН (септември 1984-октомври 1986). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-председател на БАН (септември 1984-25 юли 1988). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (5 април 1986-2 февруари 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-23 март 1987). Министър на народната просвета (21 март-18 август 1987), министър на културата, науката и просветата (19 август 1987-4 юли 1989), министър на образованието, науката и технологиите (26 януари 1995-12 февруари 1997). Автор е на десетки монографии и студии по нова и най-нова история на България. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1981).

Киряк Цонев, дипломат, писател и преводач (1938-2016).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Алжир (27 януари 1988-5 февруари 1990). Работил е в посолствата на България в Дамаск (Сирия) и Кайро (Египет). Бил е преподавател по "Българо-арабски отношения " в Софийски университет "Св. Климент Охридски", по "Външна политика на арабските страни" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и др. Автор е на документални, художествени и научноизследователски книги, сред които "Четирийсет часа надежда" (1988), "Докосвания  през времето" (1995), "Жаравата ражда огън" (1997-1998), "Картата от кожения щит" (2006),  "Българо-арабските отношения" (1999), "Българи и араби" (2003), "Законът за скачените съдове" (2004), "Лица от големите портрети" (2005), "Ба Ал-гури" (2005), "Картата от кожения щит" (2006), "Външна политика на арабските държави" (2007), "Имената на българските канове проговарят" (2007), "Външна политика на азиатските държави" (2009), "Ориенталски масали за… (2008), "Сирия - война в земите на Адам и Ева" (2013), "Шифърът на древните българи" (2014) и др. Преводач от арабски език на проза и стихове, сред които  пълен превод  на "Приказки от 1001 нощ" (2004). Носител на международната награда за поезия и превод от арабски "Ал Ахмад" (май 1997). Почетен гражданин на Каварна (2006).

Любен Петков (Любен Петков Желязков), писател (1939-2016).
Журналист в Радио „Варна“ (1965-1966), във в. "Народна младеж" (1969), в сп. "Младеж" (1969-1973). Редактор в издателство "Български писател" (1974-1989) и в сп. "Съвременник" (1990-1992). Директор на издателство "Отечество" (1993-2000). Автор е на романите "Зелени кръстове" (1968), "Преображение господне" (1990), "Убийство" (1992), на повести и разкази, както и на книги за деца - "Кошничка с диви ягоди" (1975), "Око на света" (1988), "Сладкишът на доктор Сириус" (2004), "Край огъня - приказки от Странджа" (2010) и др. Книгите му са преведени на руски, сръбски, полски, унгарски, чешки, испански и др. езици. Носител на Голямата литературна награда на Бургаския регион "Златен Пегас" за цялостно литературно творчество (2005), на литературната награда на Министерството на образованието и науката "П. Р. Славейков" за 2008 г. (2009). Почетен гражданин на Бургас (2009).

Вълчан Вълчанов, режисьор, сценарист и педагог (1940-2016).
Бил е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където става инициатор за учредяването на наградата "Горчивата чаша" на Журналистическия факултет, която над 20 години се връчва за принос в развитието на филмовата изразност на фестивали в България. Член на Евроазиатската академия за телевизия и радио. Като режисьор и сценарист реализира филмите "Белег на човещина" (1991) и "За Рембранд, за котката (1997). Почетен гражданин на Варна (2016).

проф. Александър Текелиев, български композитор и музикален педагог (1942).
Отговорен редактор в Българското национално радио (1971-1976). От 1977 г. е преподавател в Държавната музикална академия(дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Автор е на музикално сценични произведения,  оратории и други вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър и други камерно-инструментални опуси. Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1981). Носител на Първа награда за хорови творби на Съюза на българските композитори за 1978 г.  (1979), на  Наградата на София за балета "Сянката" (1985), на наградата "Проф. Васил Арнаудов" на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" (юни 1998), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016). 

Филип Боков, политик и дипломат (1948).
Работи като дипломат в Министерството на външните работи - в отделите "Западна Европа, САЩ и Канада", "Печат" и началник на отдел "ООН и разоръжаване" (1974-1990). Председател на Комитета за радио и телевизия (декември 1989-февруари 1990). Член на Висшия съвет на БСП (1990-1997). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Началник на кабинета на министър-председателя Сергей Станишев (август 2005-19 септември 2008). Извънреден и пълномощен посланик на България в Словения (19 септември 2008-22 юли 2013).

Христо Георгиев (Христо Георгиев Стоичков), български поет, писател, журналист и издател (1951).
Редактор и журналист в културния отдел на в. "Народна армия" (1980-1991), бил е главен редактор на в. "България", в. "Лабиринт" и сп. "ХРБ Свят". Работи в Съюза на българските писатели (СБП) (1994-2000) като председател на Творческия фонд на съюза, главен редактор на издателство "Български писател" и управител на фирмата за книгоиздаване и книгоразпространение на СБП "Парнас - 96". От 2000 г. е собственик и управител на Издателска къща "Синева". Автор е на няколко стихотворни и белетристични книги, сред които "Вест за раждане", "Един ден, една нощ", "Пастирът на пчелите", "Утопиите на Яне Сандански" и др. Носител на наградата на БСП за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков-Майстора" за 2018 г.

Петър Пунчев, радиожурналист (1956).
Работил е в Българското национално радио (БНР) като редактор и водещ (1980-1988). Един от създателите на Нощния блок на програма "Хоризонт" на БНР (от 1984). Съосновател и ръководител на първото  българско частно радио "FM+" (1992), а по-късно и на радиостанциите "Фреш", "Мила голд", "Star FM" и др. Председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (1997-1999). Управляващ директор на "Радио 3", Белград, Сърбия (2008-2014). Автор е на книгите "Първите седем. Частното радио в България" (1997), "Вие сте тук" (пътеписи, очерци, ревюта и негови снимки).

проф. Милена Кирова, литературен критик и педагог (1958).
От 1983 г. е преподавател по Нова българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата "Българска литература"  в университета (2003-2011) и от 2015 г. отново е ръководител. От 2008 г. е председател на Българската асоциация на университетските жени. Авторка е на 15 книги и около 350 публикации на статии и рецензии в специализирания периодичен печат. Почетен изследовател на университета "Монаш", Австралия (2006). Носителка на Наградата за постижения в областта на литературната история на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2001), на наградата за литературна история и критика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2003), на Националната награда за хуманитаристика "Хр. Г. Данов" (2006, 2011), на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" (2011). Носителка на отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство от община Добрич (27 октомври 2020).

Цонко Цонев, адвокат и политик (1967).
Юрист на Община Каварна (1994-1995). Общински съветник в Каварна (1995-1999). Кмет на Каварна (10 ноември 2003-1 ноември 2015). Общински съветник (2015-2019). Инициатор е на фестивала "Каварна рок фест", който се е провеждал ежегодно от 2006 г. до 2016 г. Обявен е за "Мъж на годината" за 2005 г. на списание "Клуб М" (3 декември 2005).

Николай Станчев, футболист (1967).          
През футболната си кариера е играл за отборите на "Балкан" (Ботевград), "Локомотив" (Мездра), "Ботев" (Враца), "Черноморец" (Бургас), "Спартак" (Варна), "Шавеш" (Португалия), "Заксен" (Германия) и "Черноморец" (Бяла).

Найо Тицин (Найо-Тицин Атанасов Нейков), журналист, режисьор и продуцент (1970).
Работил е във в. "Стандарт" и като репортер в Българската национална телевизия (БНТ) (1993-2002). Автор е на книгите "Ваше Величество, колко ви е часът?" (2003) и "Иван Костов - Отговори" (2006). Съпродуцент е на сериала по БНТ  "Четвъртата власт" (2013), на игралните филми "Лора от сутрин до вечер" (2011) и "Маймуна" (2016). Автор е на документалните филми "Лице в лице с Агрипина" и "В търсене на Дон Жуан", за който получава специалната награда на фестивала за дигитални филми в Мюнхен, Германия (2006). Създател и артистичен директор на фестивала за документално кино Master of Art (2016). Бил е преподавател в Нов български университет.

Евгени Иванов (Пушката), състезател по волейбол (1974).
Печели златен медал на Световното първенство за младежи до 20 години през 1991 г. в Кайро, Египет. С националния отбор по волейбол за мъже печели бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Япония, бронзов медал в Световната купа през 2007 г. и четвърто място от Европейското първенство през 1995 г., в Атина, Гърция. Директор на Националната волейболна лига (2015-2016). От 2020 г. е  председател на Комисията за детско-юношески волейбол към Българската федерация по волейбол.

Емил Караниколов, юрист и политик (1980).
Юрисконсулт в дирекция "Правно и нормативно обслужване" в Столична община (2004-2010). Директор на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в Областна администрация София (12 януари 2010-27 май 2010). Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (26 май 2010-4 май 2017). Министър на икономиката (4 май 2017-24 юли 2020).

Явор Янакиев, състезател по борба класически стил (1985).
Печели златен медал на Световното първенство през 2007 г. в Баку, Азербайджан. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. Почетен гражданин на Стара Загора (2008).

На този ден са родени и:

Хенри Шрапнел, британски военен деец и изобретател (1761-1842).
Изобретил артилерийския снаряд, който носи неговото име (1784).

Шарл Льокок, френски композитор (1832-1918).

проф. Климент Тимирязев, руски ботаник и физиолог (1843-1920).
Един от основоположниците на руската школа за физиология на растенията.

Ото Льови, американски физиолог от немски произход (1873-1961).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1936 г. заедно с британския физиолог и фармаколог Хенри Дейл за техните открития, свързани с химичното предаване на нервните импулси. 

Георг фон Бекеши, американски физик и физиолог от унгарски произход (1899-1972).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1961 г. за откриването на физическия механизъм на предаване на звука в охлюва.

Джозефин Бейкър, американска танцьорка и певица, наричана "черната перла" (1906-1975).
На 13 години се включва в трупа на пътуващи артисти, с която в продължение на 6 години обикаля САЩ. Играе в Ню Йорк в кабаре "Платасион клъб" на Бродуей, където е забелязана от продуцентката Карълайн Дъдлей. За първи път се появява на сцената в Париж в "Мюзикхол"  на 2 октомври 1925 г. По време на Втората световна война (1939-1945) тя шпионира в полза на френската Съпротива, посещава военните позиции и изнася стотици концерти. Носителка на Ордена на Почетния легион на Франция. През 1932 г. създава благотворителен ресторант за бездомни, през 1947 г. купува замъка "Миланд" във Франция и го превръща в детски дом. През 1970 г. тя изнася рецитал на фестивала "Златният Орфей" в България.

Ален Рене, френски режисьор (1922-2014).
Представител на френската нова вълна. Създава над 20 игрални и няколко документални филма, режисира поредица късометражни филми, сред които "Нощ и мъгла" (1955), "Хирошима, моя любов" (1959) и "Миналата година в Мариенбад" (1961). Носител на множество награди, сред които "Сезар" за "Провидение" (1978) и за "Тази стара песен"(1998), "Бафта" (1961), Гран при на кинофестивала в Кан за "Моят американски чичо" (1980), наградата на името на Алфред Бауер на Берлинския кинофестивал за последния му филм "Да обичаш, да пиеш и да пееш" (2014) и др.

Торстен Висел, американски неврофизиолог от шведски произход (1924).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1981 г. заедно с американския невробиолог Дейвид Хюбъл за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система. Те си поделят наградата с американския невролог Роджър Спери, който я получава за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба.

Тони Къртис (ист. име Бернард Шварц), американски актьор (1925-2010).
Участвал е във филмите "Худини" (1953), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Спартак" (1960), "Твърда игра" (1997) и др.

Алън Гинсбърг, американски поет (1926-1997).
Автор е на стихосбирките "Вой" (1955), "Кадиш" (1961), "Падането на Америка" (1972) и др.

Вернер Арбер, швейцарски молекулярен биолог и генетик (1929).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1978 г. заедно с американския молекулярен биолог Даниел Нейтанс и американския молекулярен биолог и генетик Хамилтън Смит за откриването на рестрикционните ензими и за приложението им в решаването на проблеми на молекулярната генетика.

Раул Кастро Рус (Раул Модесто Кастро Рус), кубински политик (1931).
Първи заместник-председател (вицепрезидент) на Куба (3 декември 1976-24 февруари 2008). И. д. председател на Държавния съвет (президент) на Куба (1 август 2006-24 февруари 2008). Председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет (24 февруари 2008-19 април 2018). Първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия (КПП) (19 април 2011-19 април 2021).

Сузи Куатро, американска певица, бас-китаристка и актриса от италиански произход (1950).

Мелиса Матисън, американска писателка и сценаристка (1950-2015).
Авторка е на "Черният жребец" и "Кундун". За сценария на филма "Извънземното" (1982) на режисьора Стивън Спилбърг Мелиса Матисън е номинирана за "Oскар". Последният й съвместен проект със Стивън Спилбърг е филмовата адаптация на романа за деца "ГДВ" от британския писател Роалд Дал, който излиза на екран на 1 юли 2016 г.

Луиджи Ди Биаджо, италиански футболист (1971).

Сергей Ребров, украински футболист и треньор (1974).

Амаури (Амаури Карвальо де Oливейра), бразилски футболист (1980).

Рафаел Надал, испански тенисист (1986).
Двукратен олимпийски шампион - през 2008 г. в Пекин, Китай (сингъл), и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (двойки мъже). Спечелил е 22 титли от турнирите на "Големия шлем", като 14 от тях са спечелени на "Ролан Гарос". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (18 август 2008). Обявен за "Играч на годината" от ATP за 2008 г., 2010 г., 2013 г., 2017 г. и 2019 г.  През ноември 2017 г. е избран за спортист номер 1 на Испания за последните 50 години в анкета на испанския вестник "АС".

Марио Гьотце, немски футболист (1992).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели Суперкупата на УЕФА (2013) и Световното клубно първенство на ФИФА (2013).

Това е денят на смъртта на:

Уилям Харви, английски анатом и хирург (1578-1657).
Основоположник на физиологията и ембриологията. Той е първият учен, описал точно системата на кръвообращението в своя труд "Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните" (1628).

Николай Карамзин, руски писател (1766-1826).
Автор е на първия обобщен и систематизиран научен труд по история на Русия в 12 тома "История на руската държава" (1826).

Йохан Щраус (син), австрийски композитор, цигулар и диригент (1825-1899).
Създател на класическия тип виенски валс - "На хубавия син Дунав" (1867), "Приказки от Виенската гора" (1868), "Есенни гласове" (1883) и др. Автор на 168 валса, 117 полки, 31 мазурки, 16 оперети.

граф Николай Игнатиев, руски офицер и дипломат (1832-1908).
Активен участник в сключването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (3 март 1878).

Жорж Бизе, френски композитор (1838-1875).
Композирал е оперите "Ловци на бисери", Кармен", балетът "Джамиле", "Арлезианката" и др.

Никола Камий Фламарион, френски астроном (1842-1925).

Михаил Калинин, съветски политик (1875-1946).
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (17 януари 1938-19 март 1946). Носител на почетното звание "Герой на социалистическия труд" (1944).

папа Йоан XXIII (светско име Анджело Ронкали), глава на Римокатолическата църква (28 октомври 1958-3 юни 1963) (1881-1963).

Франц Кафка, австрийски писател (1883-1924).
Автор е на разказа  "Присъдата" (1913), новелата "Метаморфозата" (1915), романите "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и др.

Арчибалд Хил, британски биохимик (1886-1977).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1922 г. заедно с немския биохимик Ото Майерхоф за откритие на фиксираното взаимоотношение между консумацията на кислород и метаболизма на млечна киселина в мускулите.

Франс Емил Силанпя, финландски писател (1888-1964).
Автор е на романите "Слънце и живот" (1916), "Свещена простота" (1919), "Хора в лятната нощ" (1934), "Август" (1941), "Красота и нищета на живота" (1945). Носител на Нобелова награда за литература за 1939 г.

аятолах Рухола Мусави Хомейни, ирански политик и духовен водач на мюсюлманите (1900-1989).
Ръководител на Ислямска република Иран (3 декември 1979-3 юни 1989). От 1964 г. живее в изгнание. През януари 1979 г. в Париж, Франция, съставя ислямски революционен съвет като основа за бъдещата ислямска република. На 1 февруари 1979 г. триумфално се завръща в Иран и е провъзгласен за ръководител на Иран (от 1 април 1979 г. - Ислямска република Иран).

Ейсаку Сато, японски политик (1901-1975).
Министър на пощите и телекомуникациите (1951-1952). Министър на строителството (1952-1953). Председател на Изпълнителния съвет на Либерално-демократическата партия (1957). Министър на финансите (1958-1960). Министър на външната търговия и индустрията (1961-1962). Министър-председател на Япония (9 ноември 1964-19 юни 1972). Носител на Нобелова награда за мир за 1974 г. за ролята му при поставянето на Япония на твърди антимилитаристични позиции. Той си поделя наградата с ирландския политик Шон Макбрайд.

Диего Лусеро, уругвайски спортен журналист (1901-1995).
През по-голямата част от живота си живее в Аржентина. Той е единственият спортен журналист в света, който е успял да види всички Световни първенства по футбол от 1930 г. до 1994 г. включително. Носител на Медал на Международната федерация по футбол (ФИФА) за особени заслуги към футбола (1987).

Назъм Хикмет, турски поет, драматург и писател (1902-1963).
Основоположник на съвременната турска поезия. Автор е на сборници със стихове "Песен на пиещия слънце" (1928), "835 реда" (1929), "Джокондата и Си Я-у" (1929), "Град, изгубил гласа" (1931), "Портрети" (1935), епопеята "Човешка панорама" (1941-1961), пиесите "Разказ за Турция" (1952), "Чудак" (1955) и др. Носител на Международната награда за мир (1950).

Роберто Роселини, италиански режисьор (1906-1977).
Един от създателите на неореализма. Негови са филмите "Рим открит град" (1945), "Германия, година нулева" (1947), "Стромболи, Божия земя" (1949), "Да живее Италия!" ,"Ванина Ванини", историческите филми "Възход във властта на Людвиг XIV" (1966), "Деяния на апостолите", "Сократ", "Блез Паскал" и др.

Атанас Душков, български писател и журналист (1909-2000).
Участник в Отечествената война на България (1944-1945). Главен редактор на детското списание "Кладенче" (1947-1949). Дълги години е заместник главен редактор на сп. "Славейче". Автор на над 60 книги за деца: "Зайо Байо радиолюбител" (1934), "Майчино сърце" (1935), "Весели гости" (1938), "Горски ягоди" (1938), "Зоологическа градина" (1958), "Дядо Мраз"(1958), "Пъстри пеперуди" (1958), "Юнаци-веселяци" (1960), "Крилатият българин" (1967), "Горска стряха" (1969), "Гатанки" (1971, 1981), "Цветя за мама" (1980), "Кладенче", "100 гатанки" (1979), "Чета от момчета" (1985) и др. Носител наградата "Петко Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостен принос в развитието на детската литература (1989).

проф. Раймон Латарже, френски биолог (1911-1998).
Участник във френски полярни експедиции (1948-1952).

Антъни Куин, американски актьор от мексикански произход (1915-2001).
Участвал е във филмите "Вива Сапата!" (1952), "Жажда за живот" (1956), "Зорба Гъркът" (1965), "Лоуренс Аравийски" (1962) и др. Носител на две награди "Оскар" за поддържаща мъжка роля за филмите "Вива Сапата!" (1952) и "Жажда за живот" (1956).

Зако Хеския (Исак Хеския), български кинорежисьор (1922-2006).
Режисьор-постановчик в Студията за игрално кино "Бояна" (1966-1991). Секретар на Съюза на българските филмови дейци (1976-1985). Режисьор е на екранизацията на повестта на Йордан Радичков "Горещо пладне" (1966), на филмите "Осмият" (1969), "Тримата от запаса" (1971),  "Зарево над Драва" (1973), "Бой последен" (1976), "Без драскотина" , "Сами сред вълци" (1979), "Йо-хо-хо" (1981),"Нощем с белите коне" (1985) и др. От кинофестивала във Варна е носител на наградата "Златна роза" за филма "Осмият" (1969) и за филма "Зарево над Драва" (1974), за филма "Сами сред вълци" (1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа дейност и приноса му за развитието на българското киноизкуство (1982), на наградата на Министерство на отбраната "Св. Георги Победоносец" за цялостното му творчество (3 май 1996).

Мъртън Милър, американски икономист (1923-2000).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1990 г. за принос в теорията на финансите на корпорациите и най-вече за теорията за зависимостта между структурата на активите на корпорациите, политиката им на дивиденти и пазарната им стойност.

Жул Леви, български композитор, диригент и музикален педагог (1930-2006).
Изпълнител в самодейния художествен колектив "Лиляна Димитрова" (1945-1948) и негов диригент (1948-1950). Музикален оформител в детския радиотеатър при Българското национално радио (1948-1950). Оркестрант, композитор и диригент в Ансамбъла на Българската народна армия (1950-1955), композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи (1955-1958). Композитор и диригент на оркестъра към Държавния сатиричен театър  (1958-1963), главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1963-1991). Преподавател в Българската държавна консерватория (1967-1975). Основател и ръководител на камерен струнен оркестър "Театрален колегиум за музика". Секретар на Съюза на българските композитори (1973-1980), генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО (1974-1981), секретар на Европейската национална групировка на националните комитети за музика при Международни съвет за музика при ЮНЕСКО (1980-1981). Автор е на произведения в различни жанрове. Пише шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Лауреат е на конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва, Русия (1957).

проф. Николай Евров, български пианист (1936-2019).
Преподавател в Държавната музикална академия (1967-1986). Изнасял е концерти в над 35 страни от 5 континента. От 1986 г. е преподавател  в консерваторията в Сидни, Австралия. Дългогодишен председател, а след това и член на журито на Международния конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров" в Шумен. Носител на първа награда и златен медал от Световния младежки фестивал във Варшава (1955), на награди от международните конкурси "Маргьорит Ланг-Жак Тибо" в Париж (1959), "Лист-Бела Барток" в Будапеща (1961) и др.

Невена Коканова, българска актриса (1938-2000).
Играла е в театрите в Ямбол (1956-1957), в Габрово (1957-1958), в Русе (1958-1959) и от 1961 г. в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".  От 1974 г. е член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), заместник-председател на съюза (1980-1989). Има над 50 роли в киното, между които във филмите "Бъди щастлива Ани" (1961), "Тютюн" (1962), "Крадецът на праскови" (1964), "Отклонение" (1967), "С дъх на бадеми" (1967), "Обич" (1972), "Момчето си отива" (1972), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Спомен за близначката" (1976) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1965). Удостоена с награди за най-добра женска роля за филмите "Тютюн", "Отклонение", "Крадецът на праскови", на наградата за цялостно творчество  и изключителен принос в българската филмова култура на Съюза на българските филмови дейци (1995). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999). Удостоена е с годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското киноизкуство (февруари 2000). От 15 юни 2000 г. Общинският драматичен театър в Дупница носи нейното име. От 19 октомври 2001 г. драматичният театър в Ямбол носи нейното име.

Леонид Неведомски, руски актьор (1939-2018).
За 51 години актьорска работа той е изпълнил над 40 роли на сцената на Големия драматичен театър "Товстоногов" в Санкт Петербург. Участвал е в над 100 филма, като сред най-известните му роли е на Павел Олеванцев във филма на режисьора Олег Бондарев "Мащеха" (1973). Повечето от ролите му са на военнослужещи, като той  почти не е играл отрицателни персонажи.

Мохамед Али (Касиус Клей), американски боксьор (1942-2016).
Олимпийски шампион през 1960 г. в Рим, Италия (полутежка категория). Трикратен световен шампион  за професионалисти в категория тежка (1964 г.,1974 г. и 1978 г.). През 1964 г., ден след като печели световната титла в тежка категория, на пресконференция обявява, че приема исляма и ще се казва Мохамед Али, като публично се отрича от името Касиус Клей. През 1967 г. шампионската титла му е отнета заради отказ да участва във войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973). През професионалната си кариера е изиграл 61 мача, от които печели 56 (37 с нокаут). През 1996 г. запалва олимпийския огън при откриването на Олимпийските игри в Атланта, САЩ. Избран е за "Спортист на столетието" от американското списание "Спортс  илюстрейтед" (1999). Включен е в Международната зала на боксовата слава през 1990 г. От 2002 г. има звезда в Алеята на славата в Холивуд.

/КГ/АЯ