site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 май в историята

20 май 2024 г., понеделник, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Талалей. Св. Лидия Филипянка.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на метролога. Обявен е с Решение 342 на Министерския съвет от 17 май 2001 г. От 2000 г. на 20 май се отбелязва Световният ден на метрологията по инициатива на Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и Международната организация по законова метрология (OIML). Годишнина от подписването (1875) в Париж, Франция, на Конвенцията за метъра от представители на 17 страни на заключителното заседание на Международната конференция по мерки и теглилки.

По света се отбелязва:

Световният ден на метрологията. Отбелязва се от 2000 г. по инициатива на Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и Международната организация по законова метрология (OIML). Годишнина от подписването (1875) в Париж, Франция, на Конвенцията за метъра от представители на 17 страни на заключителното заседание на Международната конференция по мерки и теглилки. Мотото на деня за 2024 г. e: "Ние измерваме днес за устойчиво утре.

Световният ден на пчелите. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/211 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2017 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите. Целта е да се информира международната общност за приноса на пчелите за опазването на биоразнообразието и за заплахата от тяхното изчезване. Годишнина от рождението на словенеца Антон Янша (1734-1773), който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на съвременното пчеларство.

Европейският ден на морето. Отбелязва се от 2008 г. в страните от Европейския съюз, съгласно подписаната на 20 май 2008 г. в Страсбург, Франция, Съвместна тристранна декларация от председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, председателя на Съвета на Европейския съюз Янез Янша и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Националният празник на Демократична Република Източен Тимор. Ден на възстановяване на независимостта (2002).

Националният празник на Камерун. Провъзгласяване на обединената република (1972).

На този ден в България:

1878 - Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в Княжество България. Той заема поста до 22 юни 1879 г. и ръководи Временното руско управление, създадено в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878). По време на неговото управление са приети голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др.

1919 - В Сливен е основано първото ученическо стенографско дружество "Бързопис". Група младежи от мъжката гимназия "Добри Чинтулов" основават първото по рода си в България ученическо стенографско дружество "Бързопис". Две години по-късно всички ученически дружества се обединяват в Ученически стенографски съюз в България.

1923 - Във Варна е открит Морски музей (дн. Военноморски музей). Началото му е поставено в Русе през 1883 г. Първият документ за музея е рапортът на кап.-лейт. Зинови Рожественски - командир на Дунавската флотилия, до военния министър от 24 октомври 1883 г. През 1885 г. за уредник на морската музейна сбирка е назначен инженер-механикът Павел Кузмински. С решение на Управителния съвет на Българския народен морски сговор от август 1921 г. музейната сбирка е преместена от Русе във Варна. Официалното откриване на музея е на 20 май 1923 г. със слово на чешкия археолог Карел Шкорпил. Музеят е осветен от Варненския и преславски митрополит Симеон. Със заповед 46 на министъра на народната отбрана от 10 април 1955 г. Морският музей е включен в системата на Министерството на народната отбрана под името Военноморски музей като филиал на Централния музей на народната армия (дн.  Национален военноисторически музей). Военноморският музей е носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973) по случай 50-годишнината от откриването му във Варна.

1989 - В село Пристое, шуменско, е проведена мирна демонстрация срещу насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход - т.нар. възродителен процес. Събралите се хора, около 50 човека, тръгват към съседните села Климент и Каолиново с лозунги ''Искаме си имената'' и ''Права за целия български народ''. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 3000 души. Демонстрация е последвана и от други протести в Североизточна България. Между 19 и 27 май 1989 г. около 25 000 - 30 000 демонстранти излизат на протести в Североизточна България. В сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 души, 28 са ранени, а като "подстрекатели" са задържани 40 души, които са депортирани.

1992 - България установява дипломатически отношения с Киргизстан.

1992 - България установява дипломатически отношения с Туркменистан.

1998 - На заседание на Европейската конференция към Международната федерация по баскетбол е прието предложението за преименуването на турнира за Купата на европейските шампионки за жени на името на българската баскетболистка Ваня Войнова.

2003 - Подписан е договор между Банковата консолидационна компания (БКК) и унгарската банка "ОТП Банк" за приватизацията на 100 процента от  българската банка "Банка ДСК". Цената на сделката е 311 млн. евро. Официалното приключването на сделката е обявено на 2 октомври 2003 г.

2006 - В Чикаго се провежда втората Световна среща на българските медии на тема: "Националната идентичност и ролята на медиите за образа на България по света" (до 22). Срещата е под патронажа на президента Георги  Първанов и се организира от Българска телеграфна агенция.

2007 - Произведени са първите избори за членове на Европейския парламент от Република България. Съгласно Договора на Европейския съюз от Ница (подписан на 11 декември 2000 г., в сила от 1 февруари 2003 г.) за мандата на парламента (2004-2009) България има 18 места. Спечелилите мандати след изборите са партия "ГЕРБ" - 5 места, коалиция "Платформа европейски социалисти"  (Българска социалистическа партия и партия "Движение за социален хуманизъм") - 5 места, партия "Движение за права и свободи" - 4 места, партия "Атака" - 3 места и партия "Национално движение Симеон Втори" - 1 място.

2011 - Актьорът Коста Цонев е удостоен с голямата награда на Министерството на културата "Златен век" огърлие – първи носител на наградата.  

2014 - Във Варна, Силистра и Разград е проведена международна операция "Лион" за неутрализиране дейността на организирана престъпна група, ангажирана с извършването на злоупотреби с електронни платежни инструменти в страната и в чужбина. Разкрити са три работилници за скимираща техника. При операцията са задържани 11 български граждани,  четирима от които са с издадени европейски заповеди за арест от Франция. Групата е осъществявала незаконната си дейност на територията на Франция и други страни от Европейския съюз, както и във Филипините, Малайзия и Индонезия.

2016 - В присъствието на министър-председателите на България и Бангладеш Бойко Борисов и Шейх Хасина са подписани четири меморандума за сътрудничество между двете страни- в икономическата сфера и между дипломатическите институти на България и Бангладеш. Подписването е в рамките на посещението на Шейх Хасина в София за участие в Глобалния форум на жените лидери (18-20 май 2016).

2018 - В общините Лозница и Макреш се произвеждат частични избори за кмет на общините. За кмет на Лозница е избран Севгин Шукри (ДПС). За кмет на Макреш е избран Митко Антов (БСП).

2020 - Министерският съвет приема решение за откриване на почетно консулство на Етиопия в България със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на страната ни.

2022 - В Музея на хумора и сатирата в Габрово се открива 25-ото Биенале на хумора и сатирата в изкуството, което продължава до 30 септември 2022 г. Неговата тема е: "Икономия на средствата", а акцентът му е върху екологичните и икономическите проблеми.

На този ден по света:

1293 - При земетресение в Камакура, Япония, загиват около 30 000 души.

1498 - Край бреговете на Индия близо до Калкута акостира експедицията на португалския мореплавател Васко да Гама. Той е първият, който достига до Индия по море. Открит е морския път за Индия. Експедицията потегля на 8 юли 1497 г. от пристанището на Лисабон да търси морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба "Сан Габриел", "Сан Рафаел" и "Бериу". По своя път на север  експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. С попътната помощ на мусоните на 20 май 1498 г. стига до индийското пристанище Каликут (дн. Кожикоде). На 18 септември 1499 г. експедицията се завръща в Лисабон.

1622 - Бунт на еничарите срещу Осман Втори. Султанът е удушен и на трона го замества душевноболният Мустафа Първи.

1862 - В САЩ е приет законът за хоумстедите, по силата на който всеки гражданин придобива правото да получи 160 акра земя.

1873 - В САЩ имигрантите Леви Строс от немски произход и Джейкъб Дейвис от латвийски произход получават патент номер 139,121 за производство на дънки. Датата се смята за "рожден ден" на денима. През 1873 г. в Сан Франциско, САЩ, се откриват и първите три фабрики за производството на панталоните от груба памучна материя, боядисана с естествено индиго.

1875 - В Париж, Франция, е подписана Международната конвенция за усъвършенстване на метричната система, т. нар. Метрична конвенция, приета на заключителното заседание на Международната конференция по мерки и теглилки. От 2000 г. се отбелязва Световният ден на метрологията по инициатива на Международното бюро за мерки и теглилки.

1902 - Официално е провъзгласена Кубинската република. В края на 19 в. в страната се засилва инвазията на САЩ. Войните на местното население против испанските колонизатори (1868-1878), националноосвободителното въстание (1895-1898) и испанско-американската война (1898) довеждат до подписването на Парижкия мирен договор (10 декември 1898), по силата на който Куба получава независимост от САЩ.
1902 - Американецът Уолтър Бейкър първи в света използва предпазен колан при шофиране, докато участва с автомобил "Торпедо" в автомобилно състезание в Ню Йорк, САЩ.

1927 - Американският пилот Чарлз Линдбърг извършва първия в света полет без прекъсване над Атлантическия океан. За 33 часа и 30 минути той прелита разстоянието от Ню Йорк, САЩ, до Париж, Франция - 5810 км  при средна скорост 172 км/ч. Полетът завършва на 21 май 1927 г.

1941 - Начало на битката за о. Крит по време на Втората световна война (1939-1945). При операцията с кодовото име "Меркурий" хитлеристките войски провеждат въздушен десант за превземането на о. Крит. Целта е унищожаване на британския военен контингент на острова и пълен контрол над Източното Средиземноморие и Егейско море. Битката завършва на 1 юни 1941 г. с превземането на о. Крит от германските войски.

1944 - От 20 до 23 май 1944 г. в Исландия е произведен референдум, на който 97,3 процента от избирателите отхвърлят унията на страната с Дания. На 17 юни 1944 г. Исландия е провъзгласена за република. Свен Бьорнсон е назначен за първи президент. В периода 1262-1264 г. Исландия е подчинена на Норвегия. През 1380 г. Исландия заедно с Норвегия встъпва в уния с Дания. През 16 век Дания поема управлението над Исландия. През 1808 г. е ликвидирано самоуправлението в общините, с което Исландия окончателно изгубва автономните си права. На 30 ноември 1918 г. е сключена уния между Исландия и Дания, която изтича през 1943 г. На 30 ноември 1944 г. Исландия и Дания подписват нов договор за уния за срок от 25 години, според който въпросите на отбраната и външната политика на Исландия остават под юрисдикцията на датската корона.

1956 - На 6 км от о. Чарли в атола Бикини в Тихия океан САЩ извършват първия успешен опит с водородна бомба във въздуха - първата водородна бомба в света. Бомбата TX-15-X1 е с мощност от 3,8 мегатона и е пусната от бомбардировач В-52. Облакът от взрива се издига на височина от 28 650 м.

1983 - В официална публикация в сп. "Сианс" на института "Пастьор" във Франция е съобщено, че е изолиран вирусът на СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност). Откритието е на екип от вирусолози, ръководен от Люк Монтание. Първоначално вирусът е наречен LAV (Lymphadenopathy-Associated Virus), впоследствие HIV (Human Immunodeficiency Virus) - "човешки имунодефицитен вирус".

1999 - За първи път в историята на Израел жена от арабски произход става член на парламента - 41-годишната Хусня Джабара, представителка на лявата партия Мерец.

2009 - В Копенхаген, Дания, парламентът приема закон за разширена автономия на Гренландия, с която областта получава право самостоятелно да се разпорежда с природните ресурси - находищата на петрол, газ, злато и диаманти, уран, цинк и олово. Новият статут влиза в сила на 21 юни 2009 г.

2010 - САЩ официално се извиняват на американските индиански племена за "зле замислената политика" и насилието, извършено срещу тях. Сенаторът Сам Браунбек прочита резолюцията на Конгреса на среща в Конгресното гробище в град Вашингтон, на която присъстват представители на пет индиански племена: чероки, чоктау, мускоги (крийк), поуни и сисетон уахпетон ояте. Всички те се намират в Оклахома, с изключение на последното, което е в Южна Дакота. Племето чероки първоначално е живеело в югоизточните щати, но е било принудено да се пресели в Оклахома в началото на 18-и век.

2012 - В Италия в 4:04 часа местно време е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер в северната област Емилия - Романя. Епицентърът е на 10 км дълбочина във Финале Емилия, на 36 км северно от Болоня, провинция Модена. Над 100 вторични труса са регистрирани по-късно. Загиват 7 души, около 50 души са ранени и близо 7000 остават без подслон. Нанесени са сериозни щети на промишлени обекти и исторически паметници.   
 
2014 - Московският градски съд признава за виновни петимата обвиняеми - Лом-Али Гайтукаев, неговите племенници - братята Рустам, Ибрахим и Джабраил Махмудови - и Сергей Хаджикурбанов, за убийството на руската разследваща журналистка от в. "Нова газета" Анна Политковская на 7 октомври 2006 г. пред дома й. Четирима от тях са признати за виновни в организирането на атентата срещу журналистката пред входа на сградата, в която живеела, а петия - за извършването на убийството.

2017 - В Турция опозиционният вестник "Сьозджу" излиза с издание с напълно празни страници, след като редакторката на интернет изданието Медиха Олгун и кореспондентът на вестника в Измир Гьокмен Улу са задържани при полицейски акции на 19 май 2017 г. заради подозрения за връзки с Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), която според властите в Турция е в основата  на опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. "Сьозджу" е светски вестник с лява ориентация и е третият по тираж в страната.

2018 - Във Венецуела са произведени президентски избори. Настоящият президент Николас Мадуро печели изборите, получавайки 5,8 млн. гласа срещу Енри Фалкон, който получава 1,8 млн. гласа. Избирателната активност е 46,1 процента.

2019 - В Украйна встъпва в длъжност новоизбраният президент на страната - 41-годишният Володимир Зеленски. Комедийният актьор и продуцент е избран на 21 април 2019 г. на втори тур на президентските избори като кандидат на партията "Слуга на народа" с 30,24 процента от гласовете.

2020 - Циклонът "Амфан" причинява смъртта на 106 души в Индия и Бангладеш. Средната скорост на ветровете достига 155-165 км/ч с пориви до 190 км/ч. В Източна Индия загиват 80 души, а в Бангладеш – 26 души. Наводнени са села и градове, нанесени са щети на десетки хиляди къщи, повалени са дървета и електрически стълбове. Над три милиона души са евакуирани в двете страни. Това е най-мощният циклон в Бенгалския залив от началото на 21 век.

2021 - В Париж, Франция, започва процес срещу бившия президент на страната Никола Саркози относно прекомерните разходи на кандидат-президентската му кампания през 2012 г. Делото е известно под името "Процес Бигмалион" по името на агенцията за връзки с обществеността, свързана с партията Съюз за народно движение. Подсъдими са 14 души, които са бивши кадри на "Бигмалион" или на Съюза за народно движение. Според обвинението Никола Саркози се е възползвал от измамна схема за фалшиви фактури, която му е позволила да разполага за кампанията си през 2012 г. с най-малко 42,8 милиона евро или близо двойно повече от законния лимит от 22,5 милиона евро.

2023 - Руският клон на екологичната организация "Грийнпийс" заявява, че прекратява дейността си, след като руската главна прокуратура го обявява за "нежелана организация".

Родени на този ден българи:

Георги Горанов, композитор (1882-1905).
Ръководи училищен хор и малък оркестър, както и оркестъра и мъжкия хор на работническото просветно дружество "Класово съзнание" в Кюстендил (ок. 1899). Композира хорови песни, пиеси за мандолинен оркестър и др. Автор е на музиката на първата масова работническа песен "Дружна песен" ("Песен на труда", 1900) по текст на Георги Кирков.

проф. Милко Бичев, архитект и изкуствовед (1897-1972).
Началник на Архитектурно-градоустройствената дирекция към Софийска община (1938-1946). Преподавал е история на архитектурата в Държавната политехника и Висшия инженерно-строителен институт в София.  Ръководител на катедра "История и теория на архитектурата" в Държавната политехника (1951-1964). В трудовете си анализира развитието на европейската и българската архитектура - "Италиански дворци през Ренесанса" (1943), "Архитектурата на Ренесанса в Италия и другите западноевропейски страни" (1954), "Български барок"(1954), "Архитектурата на новото време. ХVII и ХVIII в.", "Стенописите в Иваново" (1965) и др. Носител на орден "Кирил и Методи" първа степен (1957).

Мирослав Минев, адвокат, писател и книгоиздател (1898-1982).
Редактира в. "Погледи" (1924), в. "Перун" (1926), сп. Завети" (1935-1940). Сътрудничи на сп. "Хиперион",  на в. "Лъч", в. "Литературен глас" и др. Издава в. "Погледи" - седмичник за литература, култура и обществен живот (1924), в. "Перун" (1926),  списание "Завети"  (1934-1940) заедно с Никола Балабанов. Автор е на сборниците с разкази "Седем погачи за господа" (1927), "Люде без години (две повести, 1934), "Суша" (1938), "Наша родина" (1939, "Битката при Одрин" (1969) и др. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за 1935 г. за книгата "Когато палеха лулите с прахан".

Васил Иванов, художник живописец и график (1909-1975).
Рисува предимно пейзажи и натюрморти. Автор е на картините "Орловият мост в София" (1951), "Морски плаж" (1954), "Морски пейзаж" (1954), "Залив - Созопол" (1957) и др.

проф. Милена Цанева, литературовед и литературен критик (1930).
Работила е в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), повече от 20 години е ръководител на Катедрата по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Редактор в издателство "Български писател" (1970-1972), заместник главен редактор на сп. "Литературна мисъл" (1976-1989), от 1984 г. е редактор сп. "Език и литература", а от 1991 г. е негов заместник главен редактор. Чл.-кор. на БАН (1997). Редактор и съставител на многобройни литературни и литературно-критически издания,  тя е най-големият изследовател в България на творчеството на Иван Вазов. Автор е на литературно-критическите очерци, статии и на 14 книги "Светослав Минков"(1961), "Из поетичния свят на Иван Вазов"(1965), "Иван Вазов в Пловдив" (1966), "Иван Вазов. Поетически път" (1992), "Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов" (2000), "Броеница. Из гънките на паметта" (2020) и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 май 2004), на почетния знак "Марин Дринов" на Българската академия на науките за постиженията й  в изучаването на творчеството на Иван Вазов (9 юли 2020).

Димитър Киров (псевд. ДиКиро), художник (1935-2008).
Председател на Градския съвет за изкуство и култура в Пловдив (1973-1975). Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ) (1968-1985). Секретар по творческите въпроси СБХ-Пловдив (1970-1976; 1986-1989). Председател на Държавната комисия по изобразително изкуство (1987). Работил е в областта на живописта и монументалното изкуство (фрески, мозайка, сграфито). Носител на Наградата на София (1967), на Голямата награда "Пловдив" (1967), на награда за живопис на името на "Владимир Димитров-Майстора " на СБХ за 1980 г., за цикъла "Самуиловите войници" (1981), на награда за живопис "Захари Зограф" на СБХ (1983), на Голямата награда "Златю Бояджиев" (1986), на Наградата на Плевен (1987). Удостоен със званието "Народен художник" (23 май 1985). Кавалер на почетния легион на Франция за култура (1997). Носител на орден "Народна република България" (1985), на Сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2005). Почетен гражданин на Плевен (2000).

Тома Томов, журналист и публицист (1942).
Редактор в сп. "Младеж" (1966-1969). В Българската национална телевизия (БНТ) е бил водещ на предаването "Панорама", редактор в новините, пътуващ кореспондент (1969-1978). Създател и водещ на предаването "Светът в действие" (1977). Редактор в Студия за документални филми "Екран" (1980). Продуцент и автор на програма "Наблюдател" на БНТ (1993-1996). Ръководител на новините в "Нова телевизия" (септември 2001-2002). Главен редактор на в. "Стандарт" (2005-2006). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021). Автор е на документални филми, сред които "Кендзо Танге" (1980), "Индия, моя любов" (1982), "Тъй рече Ванга" (2003) и др. Носител на специалната награда за принос в българската журналистика и международни коментари "Свети Влас 2016" (29 май 2016).

Илко Ескенази, юрист и политик (1949-1994).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), депутат (4 ноември 1991-20 май 1992) в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994). Заместник министър-председател (20 май 1992-30 декември 1992). Основател на Еврейски комитет ЦИОН (1991) и негов пръв председател (1991-1994). Носител на наградата "Йони Нетаняху" за цялостна дейност и доблестното си поведение като гражданин и политик (1998, посмъртно). През 1994 г. е създаден мемориален фонд "Д-р Илко Ескенази" към Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" в памет на приноса му за интеграцията на България в Европейския съюз, за изграждане на демократичната и правова система в България, както и в памет на усилията му да подпомага развитието на талантливите млади хора. От 2005 г. фондът учредява награди "Д-р Илко Ескенази" за научни разработки в областта на правото и икономиката, свързани с присъединяването на България към ЕС.

Иван Матанов, поет и журналист (1952).
Работил е като редактор във в. "Народна младеж" и в. "Литературен фронт", завеждащ културния отдел на в. "24 часа". Бил е заместник главен редактор на сп. "Родна реч" и редактор в сп. "Пламък", първи заместник главен редактор и заместник главен редактор на в. "Стандарт". Автор е на 12 поетични книги, сред които стихосбирките "Аванс за трубадура" (1982),  "Амнистия" (1986), "Мъртвият кораб" 2001) и др. Носител на приза за най-добър журналист в ресор "култура и стил на живот" от наградата "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите в България (26 май 2008), на националната награда за поезия "Слав Хр. Караславов" в Първомай (октомври 2013).

Весела Лечева, спортист и политик (1964).
Печели сребърни медали на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, и през 1992 г. в Барселона, Испания. Петкратна световна шампионка - 1986 г., когато печели два златни медала, 1987 г., 1989 г. и 1990 г. От световни първенства печели и един бронзов медал (1985). Седемкратна европейска шампионка - 1985 г., 1987 г., когато печели два златни медала, 1991 г., 1993 г. и 1995 г., когато също печели два златни медала. От европейски първенства печели и четири сребърни и пет бронзови медала. От Световната купа има спечелени 31 златни, 13 сребърни и 11 бронзови медала. Притежава 17 световни рекорда в индивидуалните дисциплини. Спортист на България за 1989 г. (заедно с Валентин Йорданов). Избрана за стрелец номер 1 на 20-и век в анкета на Световната федерация по спортна стрелба.  Председател на Държавната агенция за младежта и спорта (8 септември 2005-19 август 2009). От 4 декември 2005 г. е член на Националния съвет на Българската социалистическа партия (БСП). Член на Изпълнителното бюро (21 май 2016-14 май 2017). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009) и в 44-ото и 45-ото Народно събрание (2017-2021). Председател на Български стрелкови съюз (24 февруари 2022-2 август 2022). Министър на младежта и спорта (2 август 2022-6 юни 2023).  От 25 юли 2023 г. отново е председател на Български стрелкови съюз. Удостоена със златна значка на Националната спортна академия "Васил Левски" за принос в развитието на българския спорт (18 май 2023). Почетен гражданин на Велико Търново (17 септември 1992). През септември 2023 г. става член на Комисията по обществени въпроси и корпоративни комуникации към Международния олимпийски комитет по лично предложение на президента на МОК. Така Весела Лечева става първата българка след Надежда Лекарска, която става член на комисия в МОК.

Нигяр Джафер, лекар и политик (1966).
Кмет на община Цар Калоян (1999-2003). Депутат в 40-ото Народно събрание (18 август 2005-25 юни 2009), в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014). Депутат в 44-ото Народно събрание и негов заместник-председател (2017-2021).

Стефан Вълдобрев, актьор, певец и композитор (1970).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", в Театър "Българска армия", в Първи частен театър "Ла Страда". Участвал е във филмите "Изпепеляване" (2004), "Стъклената река" (2010), "Миграцията на паламуда" (2011), "Потъването на Созопол" (2014), "Доза щастие" (2019) и др. Режисьор е на късометражни филми и документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов". Автор е на музиката на над 70 театрални постановки и 20 игрални и документални филма. Има издадени 11 музикални албума. Носител на много български и международни награди, сред които на наградата на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна за филмов дебют за музиката към филма "Пансион за кучета" (2000), на наградата на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна за главна мъжка роля във филма "Изпепеляване" (2004), на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" за музиката към представлението "Фигури при влюбен полет" (2005), на наградата "Аскеер" на фондация "Академия Аскеер" за награда за най-добро представление на "Приятно страшно" (2010).

Стефан Георгиев, състезател по ски алпийски дисциплини (1977).
   
Мария Габриел, политик (1979).
Помощник научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция (2004-2008). Депутат в Европейския парламент (14 юли 2009-7 юли 2017). Заместник-председател на Групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент (4 юни 2014-16 юли 2017). Член на Европейската комисия, отговаряща за цифровата икономика и цифровото общество (7 юли 2017-1 декември 2019) и член на Европейската комисия, отговаряща за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта (1 декември 2019-15 май 2023).От 19 октомври 2012 г. е заместник-председател на ЕНП - Жени. От 21 ноември 2019 г. е първи заместник-председател на ЕНП. Заместник министър-председател и министър на външните работи (6 юни 2023-до 9 април 2024). Носителка на наградата "Евродепутат на годината" на списание Parliament Magazin (2013) в категория "Равенство между половете" и през 2016 г. - в категория "Развитие".  Носителка на наградата "Евродепутат, защитник на социална кауза" на Европейската асоциация на агенциите по комуникации (2015).

Александра Сърчаджиева, актриса и телевизионна водеща (1983).
От 1 септември 2006 г. играе в Театър "Българска армия", а от 2014 г. е част от трупата на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите "Мечтатели" (1987), "Вампири, таласъми" (1992), "Хълмът на боровинките" (2001), "Турски гамбит" (2005), "Шивачки" (2007) и други и в телевизионните сериали "Женени с деца в България" (2012), "Господин X и морето" (2019)  и "Откраднат живот" (2016, 2021). Носителка на наградата "МаксиМ-2007" на Театър "Българска армия" за главна женска роля в постановката "По-големият син"  (29 март 2007), на наградата "Златна  муза"  за принос в развитието на културите на България и на Русия (8 март 2008), на наградата "МаксиМ-2012" на Театър "Българска армия" за главна женска роля в постановката "Железният светилник" (28 март 2012).  Била е водеща на популярни тв предавания и риалити формати. През юни 2021 г. представя своя моноспектакъл "На живо", за който получава "Аскеер" в категория "Моноспектакъл" (24 май 2022).

Мирослав Манолов, български футболист (1985).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Металик" (Сопот), ЦСКА (София), "Конелиано" (Герман), "Черно море" (Варна),  "Литекс" (Ловеч) и "Търгу Муреш" (Румъния).

Валентин Алипиев, състезател по джудо (1995).

На този ден са родени и:

Уилям Конгрийв, британски офицер и изобретател (1772-1828).
Създател на ракетите "Конгрийв" (1805).

Оноре дьо Балзак, френски писател (1799-1850).
Автор е на цикъл повести и романи под общото заглавие "Човешка комедия" (1831-1847).

Джон Стюарт Мил, британски икономист и философ (1806-1873).
Един от основателите на философското учение "позитивизъм". Автор е на трудовете "Принципи на политическата икономия" (1848), "За свободата" (1859), "Утилитаризъм" (1861) и др.

Едуард Тотлебен, руски военен деец (1818-1884).
По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на отряда, който обсажда Плевен. След войната е главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България. Неговото име носи село Тотлебен в община Пордим, Плевенска област.

Фредерик Паси, френски икономист и пацифист (1822-1912).
Носител на първата Нобелова награда за мир за 1901 г. за дългогодишните му миротворчески усилия, която си поделя с швейцареца Жан Дюнан, който я получава за приноса му за мирното сътрудничество на народите.

Ектор Мало, френски писател (1830-1907).
Автор е на над 70 книги, като една от най-известните му книги е романът "Без дом" (1878).

Александър Воейков, руски географ, метеоролог и климатолог (1842-1916).
Основоположник на климатологията в Русия.

Анри Русо (Анри Жулиен Феликс Русо), френски художник (1844-1910).

Емил Берлинер, американски предприемач и изобретател от немски произход (1851-1929).
Създава и патентова грамофона (1887), грамофонната плоча (1888), както и други изобретения.

Едуард Бухнер, немски химик (1860-1917/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1907 г. за неговите биохимични изследвания и откриването на безклетъчната ферментация.

ген. Владислав Сикорски, полски политик (1881-1943).
Министър-председател на емигрантското правителство на Полша (1939-1943), сформирано в Анжер, Франция по време на Втората световна война (1939-1945). От юни 1940 г. е със седалище в Лондон, Великобритания.
 
Сигрид Ундсет, норвежка писателка (1882-1949).
Първият си роман публикува през 1907 г. - "Марта Оули". Авторка е на сборникът с разкази "Най-щастливите години" (1908), романа "Сърцето на Йени" (1911),  романа "Пролет" (1914), на сборника с новели "Отломки от огледалото на джуджето" (1917) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1928 г. за майсторството, с което описва средновековната история на скандинавските страни.

Александър Дейнека, съветски художник живописец, график и скулптор (1899-1969).
Автор е на картините "Отбраната на Петроград" (1928), "В покрайнините на Москва. Ноември 1941" (1941), "Отбраната на Севастопол" (1942) и др. Работи в областта на графиката и монументалната украса (стенописи и мозайки).

Нерео Роко, италиански футболист и треньор (1912-1979).
Като треньор с "Милан" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1963, 1969) и два пъти Купа на носителите на купи (1968, 1973).

Уилям Хюлет, американски инженер (1913-2001).
Заедно с Дейвид Пакард основава компанията за производство на компютри и принтери "Хюлет-Пакард" (1 януари 1939).

ген. Моше Даян, израелски политик (1915-1981).
Министър на отбраната на Израел (1 юни 1967 - 27 май 1974). Министър на външните работи (21 юни 1977 - 21 октомври 1979).

Алексей Маресиев, съветски военен летец (1916-2001).
Герой на Съветския съюз (1943). Подвигът му по време на Великата отечествена война (1941-1945) е описан от Борис Полевой в "Повест за истинския човек".

Едуард Люис, американски биолог и генетик (1918-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1995 г. заедно с Кристиане Нюслайн-Фолхард и Ерик Вишаус, за откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие.

Волфганг Борхерт, немски поет, писател и драматург (1921-1947).
Полага началото на антифашистката литература в Западна Германия. Автор е на стихосбирката "Фенер, нощ и звезди" (1946) с творби от периода 1940-1945 г., драмата "Вън пред вратата" (1947), сборник с разкази "Жълтурчето" (1947) и др.

акад. Алексей Туполев, руски авиоконструктор (1925-2001).
Под негово ръководство са създадени сериите военни и граждански самолети "Ту-144", "Ту-204", "Ту-334", "Ту-155", въздушно-космическият самолет "Буран" и междуконтиненталният ракетоносец "Ту-160".

Джо Кокър (ист. име Джон Робърт Кокър), британски музикант и певец (1944-2014).
Дебютира на сцената 12-годишен, а през 1960 г. създава първата си група "Кавалиърс". Първият му голям хит е кавър на "Бийтълс" и "С малко помощ от моите приятели", а сред най-известните му песни е "You Can Leave Your Hat On" от филма "9 седмици и половина". Издава 40 студийни и концертни албума. През 1983 г. получава престижната американска награда "Грами" за песента "Up Where We Belong". Издал е 40 студийни и концертни  албума. Носител на "Грами" за песента "Up Where We Belong" (1983). Носител на Ордена на Британската  империя за принос в историята на музиката (2011). 

Шер (ист. име Шерилин Саркисян), американска актриса и певица от арменски произход (1946).
Носителка е на наградите "Оскар" (1988), "Грами" (2000), "Еми" (2003), "Златен глобус" (1974, 1984, 1988). Удостоена е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (1998).

Роже Мила, камерунски футболист (1952).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината"  на сп. "Франс Футбол" за 1976 г. и 1990 г. Футболист номер 2 на Африка за ХХ век според Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).

Ненад Пистолевич, сръбски баскетболист (1980).

Икер Касиляс, испански футболист, вратар (1981).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка. Носител на "Златно стъпало" за 2017 г., която се връчва от Монако.

Петър Чех, чешки футболист (вратар) (1982).
Печели златен медал на Европейското първенство за младежи до 21 години през 2002 г. с националния отбор по футбол за младежи до 21 години. Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол. С "Челси" печели турнирът Шампионска лига (2012) и турнирът Лига Европа (2013). Четири пъти печели титлата на Висшата лига на Англия с "Челси". Пет пъти печели ФА Къп - четири пъти с "Челси" и  един път с "Арсенал" (Англия). Четири пъти е носител на Суперкупата на Англия - два пъти с  "Челси" и  два път с "Арсенал". Три пъти е носител на Купата на лигата на Англия с "Челси". През 2019 г. прекратява състезателната си футболна кариера.

Това е денят на смъртта на:

Христофор Колумб, испански мореплавател (1451-1506).
Открил континента Америка (12 октомври 1492).

ген.-майор Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие (маркиз дьо Ла Файет), френски военен и политически деец (1757-1834).
Участвал е в Американската война за независимост (1775-1783), Френската революция (1789-1794) и Френската революция от 1830 г. (Юлска революция).
 
Васил Петлешков, български революционер, участник в националноосвободителното движение (1845-1876).
Избран за председател на революционния комитет в Брацигово за Априлското въстание(1876), той е делегат в събранието на представителите на революционни комитети в България  в Оборище (1876), което взема решение за въстание в България. Той занася  в Брацигово и Пещера "Кървавото писмо ", написано от Тодор Каблешков до Панагюрския окръжен революционен комитет, в което призовава панагюрци да въстанат. След разгрома на въстанието е предаден, разпитван и жестоко измъчван от турците. Издъхва в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив.

Филип Ленард, немски физик (1862-1947).
Носител на Нобелова награда за физика за 1905 г. за неговата работа върху катодните лъчи.

Йордан Пекарев, български писател, журналист и политик (1866-1953).
Основател и председател на първата в България земеделска дружинка, образувана във Варна (1897). Главен редактор на в. "Акциз" и в. "Нова борба" (1898-1923, с прекъсвания). Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от Учредителния му конгрес (1899). Един от организаторите на селските бунтове против данъка "десятък" във Варна, Шабла и Дуранкулак (1900). През 1918 г. се отцепва от БЗНС и създава Български земеделски народовластен съюз. Кмет на Варна (23 май 1921-март 1923). Председател на Управителния съвет на БЗНС "Оранжев" (1931-1932). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Автор е на книгите " "Моите политико-обществени спомени (1945), "Шабла - Дуранкулак - символ на победния борчески дух на сдружените земеделци в България (1946).

ген.-лейт. Владимир Вазов, български военен деец и политик (1868-1945).
Командир на Четвърти дивизионен артилерийски полк по време на Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) и на Девета пехотна дивизия по време Първата световна война (1914-1918). Кмет на София (7 април 1926-14 март 1932).  По време на неговото управление започва изграждането на водопровода "Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927) и с. Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня. Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.

Никола Михайлов (Никола Михайлов Ненов), български художник (1876-1960).
Открива училище по рисуване в Мюнхен, Германия (1900). Учител в София (1902) и художник на Министерство на просветата. От 1911 г. работи като художник на свободна практика в Германия. Автор е на портрети на български интелектуалци и политически дейци, на композиции, вдъхновени от българския фолклор и митология: "Самодивско хоро" (1900), "Самодиви" (1901), "Самодиви и конник" (1901), "Сирена" (1906), и на пейзажи: "Пейзаж от Тетевен" (1910) и др.

Джон Хикс, британски икономист (1904-1989).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1972 г. заедно с американския икономист Кенет Ароу за пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесия и в теорията за благосъстоянието.

Цонка Митева, българска актриса (1923-2011).
Една от основателките (1944) на Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев") в София, в чиято трупа играе до 1987 г.  Удостоена със званието "Заслужил артист" (1968).

доц. Христина Ангелакова, оперна певица (мецосопрано) и педагог (1944-2018).
Била е преподавателка по оперно пеене във Вокалния факултет на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (от 1985). Директор на Софийската опера и балет (1 февруари 2001-16 юли 2004). Председател на фондация "Национална опера и балет" (200-2018). Преподавателка по класическо пеене в Нов български университет в София (2005-2008). Арт директор на фестивала "Моцартови празници" в Правец (2012-2018). Носителка на първа награда от Международния оперен фестивал в Тревизо, Белгия, (1972), на награда на журито от международния оперен конкурс в Остенде, Белгия (1975), на наградата на Съюза на музикалните дейци в България "Златна лира" за 1980 г. (февруари 1981), на наградата "Кристална лира - 99" (1 ноември 1999), на орден "Звезда на италианската солидарност" (12 октомври 2004), на почетното "Комендаторе д'Италия" (2006), на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (25 май 2015). Удостоена със званието "Народен артист" (24 май 1986). Почетен гражданин на Исперих (май 2002).

Робин Гиб, австралийски музикант, певец и композитор от британски произход (1949-2012).
Заедно с по-големия му брат Бари и брата му близнак Морис създават групата "Бий Джийс" през 1958 г. в Бризбейн, Австралия. Групата е продала над 200 млн. албума, което я поставя в категорията на "Ролинг стоунс" и "Пинк флойд". През 1977 г. "Бий Джийс" стават първите автори на песни с пет хита в класацията Топ 10 по едно и също време. През 1997 г. "Бий Джийс" са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата работи под името "Бий Джийс" до смъртта на Морис Гиб на 12 януари 2003 г. След това двамата братя Бари и Робин Гиб се изявяват самостоятелно. Робин Гиб умира на 20 май 2012 г.

Ники Лауда (ист. име Андреас Николаус Лауда), австрийски автомобилен състезател (1949-2019).
Участва във "Формула 1". Трикратен световен шампион през 1975 г., 1977 г. и 1984 г. Въведен в Международната зала на славата на моторните спортове в Таладега, САЩ (1993).

Ивайло Джамбазов, български актьор и режисьор (1959-2009).
Участвал е във филмите "Петимата от Моби Дик", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "При никого" и др. Режисьор е на игралните филми "Гилотина за еднократна употреба", "Бърлогата", "Трафик", "Нощта на самодивите", "Наблюдателят", "Резерват за розови пеликани", "Легенда за белия глиган" и др. Самоубива се на 20 май 2009 г.

Христо Христов, български алпинист (1977-2004).
Той е част от юбилейната българска експедиция "Еверест 2004", която предприема изкачване на връх Еверест в Хималаите по повод 20-годишнината от първото българско покоряване на върха. Умира при слизане от върха, след като го прави без кислороден апарат.
/КГ/АЯ