site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 май в историята

18 май 2024 г., събота, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Теодот Анкирски. Св. 7 девици. Св. мчци Петър, Диориний, Андрей, Павла, Христина.

По света се отбелязва:

Денят на астрономията. Отбелязва се от 2007 г. два пъти годишно по инициатива на Астрономическата лига, като първият ден се отбелязва през пролетта в деня, когато Луната е във фаза, най-близка до първа четвърт - от средата на  април до средата на  май, а вторият - от средата на  септември до средата на октомври. Денят е честван за първи път в САЩ през 1973 г. по инициатива на Дъг Бъргър, тогавашния президент на Астрономическата асоциация на Северна Калифорния, като впоследствие става популярен и в други страни и първоначално се отбелязва само през пролетта в деня от средата на  април до средата на  май. През 2024 г. Денят на астрономията ще се чества на 18 май и на 12 октомври.

Международният ден на музеите. Отбелязва се от 1978 г. с решение на 11-ата Генерална конференция на Международния съвет на музеите в Москва, СССР (23-29 май 1977), с цел да се повиши информираността на международната общност за ролята на музеите като средство за културен обмен, обогатяване на културите на народите и постигане на взаимно разбирателство. На този ден Международният съвет на музеите призовава музеите и галериите да организират изложби и международни форуми, посветени на развитието на културните институции и работата на музейните работници. Мотото на деня през 2024 г. е: "Ролята на музеите за образованието и научните изследвания".

На този ден в България:

1877 - На тържествена церемония в град Плоещ, Румъния, делегация на гр. Самара - Ефим Кожевников и Пьотър  Алабин връчва Самарското знаме на Трета дружина от Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Първи знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва във всички боеве на Опълчението. След освобождението на България от османско иго (1878) знамето е донесено в гр. Радомир от Трета опълченска дружина и се съхранява в казармите в града до 1882 г. От 1946 г. се пази в Националния военноисторически музей в София. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден "За храброст" I ст. (30 август 1880). То е ушито за въстаниците по време на Априлското въстание (1876) от жителите на руския град Самара, откъдето носи и името си. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са  изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на обратната - Иверската Света Богородица. Иконите са нарисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. На горната част на знамето има две цветни ленти, на едната е написано: "Город Самара. Болгарскому народу, 1876 г.". Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор.

1900 - Учреден е орденът "За военна заслуга" с рескрипт на княз Фердинанд I. Връчва се на офицери и войници за безупречна военна служба в мирно време и за особени заслуги по време на война. Учреден е в шест степени и две категории, а през 1933 г. е въведена и степента Велик кръст. Орденът има формата на пизански кръст, раменете на който са покрити с червен емайл. Между тях са поставени два меча, обърнати с остриетата нагоре. През 50-те години на 20 в. орденът е отменен. На 29 май 2003 г. с приетия от 39-ото Народно събрание на Закон за ордените и медалите на Република България орденът е възстановен.

1903 - Официално откриване на пристанище Бургас в присъствието на княз Фердинанд I. На 21 януари 1889 г. правителството приема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. На 20 декември 1894 г. княз Фердинанд I издава Указ 7 за построяването на пристанището в Бургас, а през 1895 г. и 8-ото Обикновено народно събрание приема Закон за построяването му. Строителството започва през 1895 г. по проект на френския инженер Адолф Герар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 м и дълбочина на акваторията 24 фута. През 1941 г. са доставени първите два крана - 3-тонни електрически, производство на "Шкода". Дотогава целият труд е бил ръчен-товарите са се носели на гръб самари.  На 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на три мили южно от основния порт, в района на парк "Росенец", започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти.  През 1980 г. влиза в експлоатация пристанище "Запад", специализирано за обработка на голямотонажни кораби, превозващи черни метали.

1906 - В присъствието на княз Фердинанд I, министри и представители на чуждите легации е открито пристанището във Варна. На 21 януари 1889 г. правителството взема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. Пристанището във Варна е строено по проект на френския инженер Адолф Герар, одобрен в края на 1894 г. На 4 февруари 1895 г. след търг е одобрена българската фирма "Михайловски-Хайрабедян", която да извърши строителството. С малки прекъсвания строежът продължава до 1906 г. При откриването си пристанището има един приморски вълнолом, един южен вълнолом, кейови стени и басейн.

1909 - С рескрипт на цар Фердинанд I е учреден орден "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" като най-високото държавно отличие от цар Фердинанд в чест на обявяването на независимостта на България (22 септември 1908). На 25 май с. г. е отменен, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за повторното му учредяване от 14-ото Народно събрание. С него се награждават граждански, военни и духовни лица,  чужди владетели, чужденци с общочовешки заслуги. С този орден са наградени девет българи и около 50 чуждестранни короновани величия. Като отличие в Народна република България орденът се преименува на "Кирил и Методий" и е утвърден на 13 декември 1950 г. Отменен е от VII Велико народно събрание на 21 март 1991 г. със Закона за изменение на Указ 1094 за духовното стимулиране в Народна република България. Орден "Св. св. Кирил и Методий" е учреден със Закон за ордените и медалите на Република България, приет от 39-ото Народно събрание на 29 май 2003 г.  като приемник на орден "Кирил и Методий" (1950).

1971 - На тържествено заседание на 5-ото Народно събрание (16-ата сесия) е провъзгласена Конституцията на Народна република България, приета чрез произведения на 16 май 1971 г. референдум. Действа до 12 юли 1991 г., когато е приета Конституцията на Република България от VII Велико народно събрание.

1982 - Влиза в редовна експлоатация четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", който достига пълната си мощност на 18 юни 1982 г. Официалното е открит заедно с трети енергоблок на 25 декември 1982 г. На 31 декември 2006 г. в 21 ч. 49 мин. и 14 сек. четвърти блок е изключен от електроенергийната система на страната, съгласно решение на Министерски съвет от 21 декември 2006 г. Решението е в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.

1993 - Излиза бр. 1 на в. "Отзвук" - регионален седмичник, разпространяващ се на територията на Област Смолян.

1997 - Учредена е партия "БЗНС - Народен съюз" от членове, напуснали БЗНС (с главен секретар Петко Илиев). За главен секретар е избрана Анастасия Мозер. На извънреден конгрес на партията на 18 май 2006 г. са приети решения за промени в устава, името и ръководството. Партията се преименува в Земеделски народен съюз. На 37-ия извънреден конгрес на ЗНС (1 юни 2008) в нея се вливат партиите "Български земеделски народен съюз "Врабча 1" и "Земеделски съюз", като се запазва името Земеделски народен съюз.

2000 - Народното събрание отхвърля вота на недоверие, поискан от депутати от БСП и Евролевицата, срещу правителството на Иван Костов "за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви".

2004 - Българският алпинист Петко Тотев покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите.

2007 - Международната киноложка федерация (UCI) със седалище в Германия издава сертификат, с който признава българското овчарско куче за автентична българска порода.

2010 - На посещение в България пристига вселенският патриарх Вартоломей Първи.  Придружаван е от митрополита на Александруполис Антимос и от архимандрит Бартоломей. Посрещнат е в Бургас и удостоен на тържествена церемония в Свободния университет в града с титлата доктор хонорис кауза в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов. След церемонията вселенският патриарх отпътува за гр. Свети Влас да благослови построения храм "Свети Власий" и мястото, където ще бъде изградена църквата "Свети Андрей Първозвани".

2016 - В София се провежда 126-ата сесия на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа. Сесията се открива от президента Росен Плевнелиев и се председателства от министъра на външните работи Даниел Митов и с нея се отбелязва приключването на шестмесечното Българско председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа и предаването на председателството на Естония. Участват представители от всичките 47 страни членки на организацията, сред които 17 министри на външните работи.

2018 - В София се провежда петото издание на Европейския минен бизнес форум, който е част от програмата на българското председателство на Съвета на ЕС. Форумът е открит от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Инициативата събира на едно място представители на европейски и български институции, бизнеса и браншови структури, ангажирани с развитието на отрасъла.

2020 - Директорът на Регионалната здравна инспекция в Габрово Николай Пенчоков съобщава, че в три кравеферми и в една овцеферма в севлиевските села Ловнидол и Крамолин и в габровското село Съботковци има 19 души, заразени с ку-треска (Кланична треска или Балкански грип), деветима от които са ветеринарни лекари. Положителните проби са 14, хората нямат клинични прояви и болестта  протича безсимптомно, а у петима са открити антитела, което значи, че са преболедували. Заразяването става от болни животни или от кърлежи, пренасящи болестта. Заразено месо, сирена и кашкавали, които не са добре узрели, както и непастьоризирано мляко могат да заразят хората с ку-треска.

2021 - В Пловдив "Фондация за развитие на артистични таланти" и пловдивчанина Иван Фратев учредяват награда "Борис Христов", с която в Пловдив ще бъдат отличавани талантливи артисти и прояви със значим принос за развитието на съвременната култура. Наградата "Борис Христов" се обявява на 18 май 2021 г. - денят, в който е роден оперният бас Борис Христов.

2022 - В Министерския съвет е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на България и Базелския институт за добро управление в Швейцария. Документът е подписан от министър-председателя Кирил Петков и управляващия директор на института Грета Фенер.

2023 - В София е валидирана пощенска марка, посветена на 100-годишнината на Българския олимпийски комитет. Изданието е пуснато в употреба от заместник-министъра на транспорта и съобщенията Красимир Папукчийски, председателя на БОК Стефка Костадинова, председателя на Международния олимпийски комитет Томас Бах и др. Марката ще бъде част от колекцията на музея на МОК.

На този ден по света:

1190 - При битката в Икония немската армия начело с императора на Свещената Римска империя Фридрих Първи Барбароса превзема града столица на Иконийския султанат по време на Третия кръстоносен поход (1189-1192).

1642 - Основан е град Монреал. Създаден е от петдесетина френски заселници на мястото на индианско селище, разположено на няколко острова, на мястото на сливането на реките Свети Лаврентий и Отава в източната част на Северна Америка. Първоначално градчето е наречено Вил Мари. Сегашното си име Монреал получава от една от неговите географските забележителности - възвишението Мон Роял. Днес Монреал е вторият по големина град в Канада, административен център на провинция Квебек.

1804 - Сенатът (горната камара) на Франция провъзгласява Наполеон Бонапарт за император на Франция под името Наполеон Първи Велики. На 2 декември 1804 г. той е коронясан от папа Пий Седми на церемония в катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Управлява до 11 април 1814 г.

1910 - В Париж, Франция, в Министерството на външните работи е открита първата конференция по въпросите на въздушния транспорт с участието на 18 европейски страни. Конференцията продължава до 29 юни 1910 г. и с нея се поставят основните правила на гражданската авиация. През 1947 г. е създадена Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), която прилага основните правила от конференцията. Целите й са да разработва унифицирани технически правила за регулиране на международните полети и да подпомага планирането на международния въздушен транспорт.

1922 - Приета е конституцията на Туркменистан от Върховния съвет на страната.

1972 - Влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните и в неговите недра на ядрено оръжие и на други видове оръжие за масово унищожение. Договорът е разработен по инициатива на СССР. На 7 декември 1970 г. документът е одобрен от Общото събрание на ООН. Открит е за подписване на 11 февруари 1971 г. едновременно в Москва, СССР, Вашингтон, САЩ, и Лондон, Великобритания. Договорът е подписан от България на 11 февруари 1971 г., ратифициран е от Народното събрание на 18 март 1971 г.

1973 - Във Вашингтон, САЩ, специална сенатска комисия започва разследване на аферата "Уотъргейт". Заседанията на комисията се излъчват пряко по телевизията. Политическата афера, станала известна с името "Уотъргейт", започва по време на президентската предизборна кампания през лятото на 1972 г. На 17 юни 1972 г. в централата на Демократическата партия в комплекса "Уотъргейт" във Вашингтон са арестувани петима сътрудници от предизборния щаб на Ричард Никсън, кандидат за втори президентски мандат, при опит да монтират подслушвателна апаратура. На следващия ден случаят е отразен във в. "Вашингтон пост". На 10 октомври 1972 г. в. "Вашингтон пост" публикува статия, в която се твърди, че от ФБР са разкрити сътрудници на президента Никсън, които са шпионирали и саботирали кандидатите за президент на Демократическата партия. Започва разследване, което установява, че президентът Никсън не е плащал данъци, приемал е незаконни дарения, използвал е държавни институции, за да оказва натиск над политическите си противници. На 1 март 1974 г. той е обвинен от съда на окръг Колумбия в съучастие в аферата. На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура по отстраняването от длъжност (импийчмънт) на президента Никсън. След като не успява да докаже убедително, че не е замесен в аферата, Никсън подава оставка на 9 август 1974 г.

1977 - В Женева, Швейцария, за подписване е открита Конвенцията за забрана на военното или на всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1976 г., влязла в сила на 5 октомври 1978 г.

2003 - Референдум в Швейцария за приемане на два проекта за премахване или замразяване на ядрената енергетика в страната. Общо 26 швейцарски кантона гласуват против.

2006 - Италианската данъчна полиция претърсва офиси на футболния клуб "Ювентус" в рамките на разследването на неговата дейност на трансферния пазар. Срещу главния изпълнителен директор на клуба Антонио Джираудо, който е подал оставка една седмица по-рано, са повдигнати обвинения във фалшиво счетоводство.

2007 - Парламентът на Казахстан приема с голямо мнозинство законопроект за промени в конституцията, според които настоящият президент Нурсултан Назарбаев ще може да остане на този пост неограничен брой мандати. Назарбаев е на висшия ръководен пост в Казахстан от 1989 г. Настоящият му президентски мандат изтича през 2012 г.

2008 - В Украйна близо 10 000 татари участват в демонстрация в кримския град Симферопол, за да отбележат годишнината от депортирането на народа им по заповед на Йосиф Сталин през 1944 г., настоявайки то да бъде признато за геноцид.

2009 - В Литва независимата кандидатка и досегашен комисар в Европейския съюз за финансовото планиране и бюджет Далия Грибаускайте, е избрана за президент на страната на президентските избори на 17 май 2009 г. с 69 процента от гласовете. Тя е първата жена президент в историята на страната.
 
2013 - В Мадрид, Испания, Конгресът на депутатите - долна камара на парламента, приема закон, който регулира изселването на граждани, ако не си плащат ипотечните заеми. През последните години, откакто страната е в икономическа криза, над 150 000 семейства са били изведени насилствено от жилищата им заради непогасени ипотеки.

2014 - Над 3000 граждани на Китай са евакуирани от Виетнам заради антикитайските протести в страната, организирани в индустриалните зони на различни места във Виетнам срещу засилващите се претенции на Китай към спорната акватория на Южнокитайско море. В началото на май 2014 г. Китай инсталира нефтена платформа и започна работа по търсенето на въглеводороди в участъка на континенталния шелф, който се намира в изключителната икономическа зона на Виетнам. В резултат на безредиците загиват 2 души, а над 100 са ранени.

2015 - Сунитската групировка "Ислямска държава" установява пълен контрол над гр. Рамади в провинция Анбар, Ирак. През последните няколко дни загиват около 500 души, цивилни и иракски военнослужещи. Около 25 000 души са избягали от града. Превземането на Рамади е най-голямата победа за сунитската групировка в Ирак и най-тежкото поражение за иракските сили за сигурност от лятото на 2014 г., когато групировката започва настъпление, при което завзема значителни територии от страната.

2016 - В западната част на Еквадор е регистрирано земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер и епицентър на 35 км от гр. Муисне в провинция Есмералдас, на дълбочина 32 км. В 11 ч. и 47 мин. местно време (16.47 по Гринуич) е регистрирано второ земетресение с магнитуд 6,8  в близост до курорта Момпиче в крайбрежната северозападна провинция Есмералдас на границата с Колумбия. Земетресението е последвано от вторични трусове с магнитуд до 5,1 и е усетено в столицата Кито и в няколко провинции, както и в Западна Колумбия. При двете земетресения загива един човек и 85 души са ранени.

2017 - В експлоатация е пусната първата морска фериботна връзка между Русия и КНДР, която има за цел да привлича китайски туристи и севернокорейски работници. Корабът "Мангьонбон" ще изпълнява веднъж седмично двупосочен курс между град Владивосток в Русия и пристанище Раджин, известно още като Расон, в КНДР. Линията се обслужва от руската компания "ИнвестСтройТрест". Пътуването с ферибота в едната посока отнема около 9 часа.

2018 - Хърватия поема председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа, за пръв път откакто е приета за член на организацията преди 22 години през 1996 г. В организацията членуват 46 държави.

2019 - Законодателното събрание на щата Мисури одобрява закон, ограничаващ правото на аборт. Законът забранява аборта 8 седмици след началото на бременността дори при изнасилване или кръвосмешение, в името на "свещеното право" на живот. Текстът предвижда между 5 и 15 години затвор за лекарите, които прекъснат бременност след този срок, но не и за самата жена. Законът в Мисури е в противоречие с емблематично решение на Върховния съд от 1973 г., което узаконява правото на аборт в САЩ.

2020 - Президентът на Украйна Володимир Зеленски назначава 37-годишната Емине Джапарова за заместник-министър на външните работи на страната. Тя е първият представител на кримските татари, който заема висок пост в Украйна. Принудителното изселване на кримските татари в Централна Азия започва на 18 май 1944 г. по заповед на генералния секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз и председател на Министерския съвет Йосиф Сталин. Около 200 000 души, сред които много жени и деца, са изселени в днешен Узбекистан. През 2015 г. парламентът на Украйна признава депортирането на татарите за геноцид.

2021 - Парламентът на Коста Рика одобрява членството на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Централноамериканската държава става 38-ият член на ОИСР и четвъртата страна от Латинска Америка след Мексико, Чили и Колумбия. Коста Рика уведомява официално ОИСР за желанието си за членство през 2012 г. През 2015 г. започва процедура по оценка на страната, довела до изменения на закони в 22 различни области като търговия, здравеопазване, земеделие, образование, наука и технологии и държавна администрация. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие приема молбата за членство на Коста Рика през м. май 2020 г.

2023 - В САЩ губернаторът на щата Монтана Грег Джанфорте подписва законопроект за забрана на дейността в щата на китайската компания "ТикТок". Така Монтана официално става първият американски щат, забранил популярната платформа за споделяне на кратки видеоклипове. Монтана въвежда законова забрана за магазините за приложения на компаниите "Гугъл" и "Епъл" да предлагат приложението "ТикТок" на територията на щата. 

Родени на този ден българи:

акад. Спас Вацов (Спас Вацов Киров), метеоролог, климатолог и сеизмолог (1856-1928).
През 1891 г. полага основите на сеизмологичната наука и организираните сеизмоложки изследвания в България. Основател и завеждащ първата българска метеорологична станция в София - Централната метеорологична станция (20 февруари 1890-1 януари 1894). Пръв директор на Дирекция на метеорологията към Министерство на просвещението (20 януари 1890-1 февруари 1928). Действителен член на  Българското книжовно дружество (1904).

Яне Сандански, революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1872-1915).
Участва в четническата акция на Вътрешния македоно-одрински комитет (1895) и в дейността на македоно-одринското дружество в Дупница. От 1899 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През април 1901 г. влиза с чета в Пиринския край и се включва в освободителната борба на българското население от Македония и Одрин, останали под властта на Османската империя по силата на Берлинския договор (1878). Организатор и ръководител на аферата "Мис Стоун"- с цел да се осигурят парични средства за въоръжението на  ВМОРО, заедно с Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, пленяват на 21 август 1901 г. американската протестантска мисионерка Елена Стоун. През 1903 г. се обявява против решението на Солунския конгрес на ВМОРО за въстание в Македония и Одринско, но когато избухва Илинденско-Преображенското въстание през с. г. се включва с четата си. След разгрома на въстанието се утвърждава като ръководител на т.нар. левица във ВМОРО. Участва в младотурската революция (1908) след която влиза в състава на Народна федеративна партия (българска секция). Разочарован от надделяването на национализма над реформаторските идеали сред младотурците, се оттегля в Роженския манастир край Мелник. През Балканската война (1912-1913) участва с чета в освобождаването на Пиринския край. Убит е от негови противници във ВМОРО. Погребан е край Роженския манастир.

Димитър Бояджиев, поет (1880-1911).
Един от създателите на българската психологическа лирика. От 1901 г. работи в Министерството на външните работи. Уредник (1900-1902) на издаваното от Константин Величков  сп. "Летописи", в което помества стихотворения и преводи от руски език. Сътрудничи на сп. "Ново време" (1897-1923), сп. "Слънчоглед" (1909), сп. "Съвременна мисъл" (1910-1920) и на в. "Българан" (1904-1909). Самоубива се на 12 юли 1911 г.

проф. Борис Геров, езиковед, историк и археолог (1903-1991).
Учител по латински и старогръцки език в Първа мъжка гимназия (1928-1930) в София, учител в Трета софийска мъжка образцова гимназия (1930-1940). Асистент при Катедрата по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1948), завеждащ катедрата (1955-1969). Заместник-декан на Филологическия факултет на университета (1952-1957). Дописен член на Българския археологически институт (1940). Работи в областта на гръцко-старобългарските езикови отношения и провинциалната римска история. Автор на "Латинско-гръцки лексикални взаимоотношения в надписите от балканските земи" (2 части, 1946-1947), "Землевладението в Римска Тракия и Мизия" (1980) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957), орден "Червено знаме на труда" (1963) и юбилеен медал "25 години народна власт" (1969).

доц. Васил Лолов, композитор, диригент и цигулар (1913-1992).
Цигулар в Царския военен симфоничен оркестър (1935-1936). Концертмайстор в оперетния театър "Одеон" (1937-1938). Основател и ръководител  квартет "Лолов" (1943-1948). Концертмайстор в Софийската опера (1947н1948). Концертмайстор и стажант-диригент в Пловдивския симфоничен оркестър (1948-1949). Главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър (1949н1955). Главен диригент на операта в Пловдив (1956-1961). Главен редактор на редакция "Музикални предавания" в Радио София (1962-1969). Основател (1968) и ръководител "Колегиум за камерна музика" (1968-1980). От 1973 г. работи в Главна дирекция "Българска музика" като директор, заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974-1977). Бил е преподавател по камерна музика в Българската държавна консерватория. Автор е на симфонични и камерно-инструментални творби, хорови и детски песни, оркестрови сюити от народни песни, обработки на народни песни, музика към театрални постановки и др.

Борис Христов, оперен певец бас (1914-1993).
От 1930 г. пее в софийския хор "Гусла", от 1940 г. е негов солист. Оперният си дебют прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта "Бохеми" от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Солист в Миланската скала, операта в Рим, в "Ковънт Гардън" в Лондон и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (1976). Носител на почетния знак на София първа степен (16 октомври 1978), на наградата "Златна плоча" на "Балкантон" (май 1979). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1988). Носител на орден "Народна република България" първа степен (4 юли 1985), на орден "13 века България" (януари 1990). Носител е на датската "Музикална награда Леони Сонинг" (ноември 1969), на "Златен медал на Театро Реджо", Торино, Италия (1977), на почетен златен медал от "Ковънт Гардън" (май 1979). Избран е за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 г. През 1977 г. той дарява къщата си в София на Комитета по култура, която през 2003 г. става Държавен културен институт към Министерство на културата (дн. Музей "Борис Христов"). От 2005 г. в негова чест Музей "Борис Христов" в София организира фестивал на изкуствата на негово име, като началото му винаги е на рождената дата на певеца - 18 май. През 2021 г. "Фондация за развитие на артистични таланти" в Пловдив учредява награда "Борис Христов", с която в Пловдив ще бъдат отличавани талантливи артисти и прояви със значим принос за развитието на съвременната култура.

акад. Алексей Шелудко, физикохимик (1920-1995).
Основател на българската колоидна школа. От 1963 г. е завеждащ катедра по физикохимия  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководител на секция "Физикохимия на повърхностите и дисперсните системи"(1958-1983) в Института по физикохимия при Българска академия на науките (БАН). Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България (19 януари 1989). Председател (на обществени начала) на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" (24 февруари 1990-11 януари 1992). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1978), удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1979).

Мария Милева, архитект (1926-2002).
Работила е в "Главпроект" в София (1951-1971), била е началник на отдел "Синтез на архитектурата с монументалните изкуства и националното наследство" към Министерството на строежите и архитектурата (1971-1977), главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977-1981). Самостоятелно проектира градоустройствения план на град Елена (1972), Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив (1974), много български панаирни и търговски палати: в Солун (1963), Лайпциг (1964), град Алжир (1969, 1971), Барселона (1980) и др.

Кирил Цибулка, композитор (1927-1997).
От 1949 г. се занимава с  композиторска дейност. Автор на музиката към 230 игрални и късометражни филми, на над 160 детски песни, на симфонични, хорови, солови, естрадни песни. Носител на наградата "Златната роза" за музиката към филма "Веригата" от Фестивала на българския филм във Варна (1964), на втора награда за музиката към филма "Отвъд синия хоризонт" и на втора награда за музиката към филма "Тя" (филм на ДЕФА) на Лайпцигския фестивал (1970).

проф. Велизар Велков, историк и археолог (1928-1993).
Бил е преподавател (от 1955) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по Стара и средновековна обща история в Историческия факултет на университета (1979-1990). Съосновател (1963) на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където е бил преподавател (1964-1975) и ръководител на Катедра по стара и средновековна обща история в Историко-филологическия факултет (1968-1972). Директор на Археологичния институт към Българската академия на науките (БАН) (1987-21 април 1993), заместник-председател на БАН (16 декември 1991-21 април 1993). Председател на Българския национален комитет към Международния съвет на музеите при ЮНЕСКО (1972-1993). Има повече от 650 научни и научно-популярни публикации, сред които учебникът по стара история с две издания  (1958, 1963). Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на международната награда "Готфрид фон Хердер" за 1986 г. (декември 1986).

Румена Трифонова, актриса (1944).
Работила е в театрите в Ловеч (1970-1971), в Габрово (1971-1972), в Пазарджик (1973-1977), в Бургас (1977-1981), във Варна (1983-1985), в Шумен(1986-1987) и в Театър "София" (1989-1996). Участвала е във филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Мера според мера" (1981), "О, Господи, къде си?" (1991), "Следвай ме" (2003), "Пазачът на мъртвите" (2006) и др.

проф. Анастас Славчев, пианист (1945).
Преподавател по пиано в  Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен (1967-1972). Директор на Средно музикално училище (дн. Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков") в Пловдив (1982-1986).  В продължение на два мандата е заместник-ректор, а след това и ректор (1999-2008) на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Много години е член на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Участва в издаването на  "Клавирни миниатюри" -I, II и III ч., "Христоматия по клавирен съпровод" и "Хорови песни с клавирен съпровод". Повече от 15 години концертира в клавирното дуо "Дора и Анастас Славчеви". Носител на "Златна лира" и "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, на "Кристален знак" на Съюза на българските композитори, на медал "1300 години България" (1981). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1984), на орден "Св. Св. Кирил и Методий"  огърлие (май 2016), на Грамота и почетен знак "Златен век" (огърлие) от Министерството на културата (16 ноември 2020). Почетен гражданин на Пловдив (7 май 2015). Носител на званието "Почетен професор на  Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев - Пловдив" (май 2023).

Вълчан Петров, художник живописец (1947).
Преподавател в художествена гимназия в Пловдив (1980-1984). Директор на Държавна художествена галерия в Пловдив (1984-1993). От 1993 г. е художник на свободна практика. Твори в областта на живописта и пластиката. Автор е на над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия. Участвал е в над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на Голямата награда от четвъртия годишен конкурс и изложба за миниатюра, в Торонто, Канада (1989),  Голямата награда  от първия международен конкурс за живопис в Торонто, Канада (1990),първа награда от Годишен конкурс за миниатюра на Арт адикшън галери, Стокхолм, Швеция (1994-1996),  Голямата награда на Петия салон на изкуствата в София (2000), наградата Златното перо на галерия Макта и радио ФМ Класик (2007), на "Наградата на Кмета" на Пловдив (2015,2021), на голямата награда от биенале "Тенец" в Монтана на името на Йордан Радичков за картината му "Сезоните на бай Йордан" (октомври 2021) и др.

Oгнян Готов, журналист (1950-2005).
Работил е във в. "Българска армия" и сп. "Български воин".
 
Димитър Николов, икономист и политик (1967). 
Изпълнителен директор на "Победа" АД (1998-2006). Бил е управител на "КБС" ООД - Бургас (2006). От 4 ноември 2007 г. е кмет на Бургас. Заместник-председател на партия ГЕРБ (16 февруари 2014-11 май 2021). Член на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ (10 януари 2010-16 февруари 2014). От 11 май 2021 г. е отново член на Изпълнителна комисия на партия "ГЕРБ". Заместник-председател на партия ГЕРБ (16 февруари 2014-11 май 2021).  Носител на статуетката "Бург на годината" за 2005 г., на наградата "Димитър Бракалов" (2005) за благотворителност и принос за развитието на Бургас, на статуетка "Хермес" на Бургаската търговско промишлената палата за 2004 и 2005 г. Удостоен е с почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос в местното самоуправление (11 февруари 2016).

Ивет Лалова (Ивет Лалова-Колио), състезателка по лека атлетика (1984).
Печели златен медал на Европейското първенство за девойки до 19-годишна възраст на 100 и 200 метра през 2003 г. Печели златен медал на Европейското първенство през 2005 г. в Мадрид, Испания (на закрито на 200 м),  през 2012 г. в Хелзинки, Финландия (на открито на 100 м). На Европейското първенство на открито през 2016 г. в Амстердам, Холандия, печели два сребърни медала (100 м и 200 м). Участвала е в пет летни Олимпийски игри - Атина, Гърция (2004), Пекин, Китай (2008), Лондон, Великобритания (2012), Рио де Жанейро, Бразилия (2016) и Токио, Япония (2021). Пет пъти е избирана за Атлет на България в анкетата на сп. "Атлетика" - за 2004 г. (заедно с Георги Иванов), за 2005 г. (заедно с Момчил Караилиев), за 2008 г., за 2012 г. и за 2019 г.

На този ден са родени и:

Oмар Хаям, персийски поет, математик и астроном (1048-1131).
Написал е около 104 стихотворения под формата на четиристишия, които са преведени и на английски език. През 1070 г. представя основите на алгебрата за арабската математика, които постепенно започват да се използват и в Европа. Омар Хаям участва и в групата експерти на султан Малик Шах Първи със задачата да реформират персийския календар. На 15 март 1079 г. султанът приема реформирания календар като официален за Персия. Месеците в календара имат продължителност от 29 до 32 дни в зависимост от момента, в който слънцето преминава през границата на новия зодиакален знак.

Вилхелм Хофмайстер, немски ботаник (1824-1877).

Николай Втори (ист. име Николай Александрович Романов), последният руски император (2 ноември 1894-15 март 1917) (1868-1918).
Разстрелян е в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. край Екатеринбург заедно със семейството си.

Сюлейман Сталски, дагестански поет, представител на лезгинската народност (1869-1937).
Народен поет на Дагестан (1934).

Бертранд Ръсел, британски философ, математик и писател (1872-1970).
Автор е на "Принципи на математиката" (1903), първата книга, която му донася международно признание. В нея той твърди, че математиката и формалната логика са идентични и всичко в математиката може да бъде изведено от сбора на принципите й. През следващите години заедно с Алфред Норт Уайххед развиват тази теория в "Основа на математиката" (3 т., 1910). Последните години от живота си той посвещава на дейността си за запазването на мира. Той е един от основоположниците на Пъгуошкото движение (1957). Носител на Нобеловата награда за литература през 1950 г. "като един от най-ярките представители на рационалността и хуманността на нашето време, като един смел защитник на свободното слово и свободата на мисълта в Западния свят".

Гунар Гунарсон, исландски писател (1889-1975).
Автор е на белетристични произведения, лирика и драми.

Франк Капра (ист. име Франческо Росарио  Капра), американски режисьор от италиански произход (1897-1991).
Носител на три награди "Oскар" за режисура - за филмите "Това се случи една нощ" (1934), "Мистър Дийдс отива в града" (1936) и "Не можеш да го вземеш със себе си" (1938).

Винсент дю Виньо, американски биохимик (1901-1978).
Носител на Нобелова награда за химия за 1995 г. за неговата работа върху биохимично важните серни съединения и по-специално за първия синтез на полипептиден хормон.

акад. Николай Пилюгин, съветски учен, конструктор на ракетно-космическа техника (1908-1982).
Разработил е система на управление на първите в света междуконтинентални балистични ракетни системи "Р-7", които впоследствие стават основа на космическите летателни апарати "Спутник", "Луна", "Светкавица", "Изток", "Союз" и др. С помощта на "Р-7" през м. октомври 1957 г. в орбита е изстрелян първият изкуствен спътник около Земята. Герой на социалистическия труд (1956, 1961). Носител на Ленинската награда (1957) и на Държавната награда на СССР (1967).

Фред Пери (ист. име Фредерик Джон Пери), британски тенисист (1909-1995).
Световен шампион по тенис на маса приз 1929 г. в Будапеща, Унгария. Спечелил е 14 титли от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (1934). Трикратен шампион на най-стария тенис турнир "Уимбълдън" (1934 г., 1935 г., 1936 г.). Той е последния англичанин, който печели "Уимбълдън" за мъже (1936). Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (1975). Има марка за дрехи на негово име - "Фред Пери".

Ричард Брукс (ист. име Рубен Сакс), американски режисьор, сценарист и писател (1912-1992).
Един от родоначалниците на реалистичното направление в американското кино. Режисьор е на филмите "Последният път, когато видях Париж" (1954), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) и "Хладнокръвно" (1967) и др. Носител на  награда "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий на филма "Елмър Гантри" (1960).

Уолтър Сисулу, южноафрикански политик (1912-2003).
Основател и секретар на Младежката лига на партията Африкански национален конгрес (АНК) (1943-1944). Първи генерален секретар на АНК (1949-1954).

Пиер Балмен, френски моден дизайнер (1914-1982).

Марго Фонтейн (ист. име Пеги Хукам), британска балерина (1919-1991).

папа Йоан Павел Втори (светско име Карол Войтила), глава на Римокатолическата църква (16 октомври 1978-2 април 2005) (1920-2005).

Жак Сантер, люксембургски политик (1937).
Министър-председател на Люксембург (20 юли 1984-20 януари 1995, 15 юни 1994-20 януари 1995). Председател на Европейската комисия (23 януари 1995-19 юли 1999).
 
Ноби Стайлс (Норберт Питър Стайлс), английски футболист и треньор (1942-2020).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия, с националния отбор по футбол.

Уго Сотил (Чоло), перуански футболист и треньор (1949).

Ерик Геретс, белгийски футболист и треньор (1954).

Хайнц-Харалд Френцен, немски автомобилен състезател (1967).
Участва във "Формула 1".

Брад Фрийдъл (Брадли Хауърд Фрийдъл), американски футболист (вратар) (1971).

Джон Хигинс, шотландски професионален играч на снукър (1975).
Наричат го "Магьосникът от Уишоу". Професионален играч на снукър от 1992 г. Световен шампион е 4 пъти (1998 г., 2007 г., 2009 г., 2011 г.).

Рикардо Карвальо (Рикардо Алберто Силвейра Карвальо), португалски футболист (1978).

Диего Перес, уругвайски футболист (1980).

Ники Терпстра, нидерландски колоездач (1984).

Това е денят на смъртта на:

Йоахим Кендлер, немски скулптор (1706-1775).
Майстор на майсенската порцеланова миниатюра.

Александър Суворов, руски пълководец и военен теоретик (1729-1800).
Един от основоположниците на руското военно изкуство.

Пиер Oгюст Бомарше, френски драматург (1732-1799).
Представител на класицизма. Автор е на пиесите "Севилският бръснар" (1775) и "Сватбата на Фигаро" (1784), по чиито сюжети Волфганг Амадеус Моцарт и Джоакино Росини създават своите едноименни опери.

Джордж Мередит, британски поет (1828-1909).

Шарл Лаверан, френски паразитолог (1845-1922).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1907 г. за неговата работа върху ролята на протозоите като причинители на болести.

Густав Малер, австрийски композитор и диригент (1860-1911).

Кръстю Станчев, български журналист и общественик (1879-1944).
Редактор на в. "Работническа борба" (1903-1908), на сп. "Ново общество" (1906-1909),  сп. "Млад работник" (1906-1908) и  сп. "Обществена мисъл" (1909) заедно с Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов  и др. Основател (заедно с Кирил Коларов) на в. "Камбана" (1907). Участник  в Македоно-одринското опълчение, специална българска военна част, действала по време на Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). Главен редактор на в. "Независимост" (1921-1924), издател и главен редактор на в. "Свобода" (1925-1926). Главен редактор на в. "Заря" (1929-1944).

Драгой Коджейков, български профсъюзен деец и публицист (1881-1979).
Един от основателите на Телеграфо-пощенския синдикат и негов секретар (1908-1910). Член на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съвет (1909-1923). Секретар на Обединения профсъюз на транспортните работници (1911-1925). Един от организаторите на стачката на транспортните работници през 1919-1920 г. Член на Изпълнителното бюро на Централния съвет на профсъюзите (1944-1962). Основател и ръководител на "Профиздат" (1945-1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1959, 1961, 1964, 1969, 1971), на орден "Народна република България" първа степен (1956).

Александър Филипов (Александър Филипов Томов), български поет, преводач и литературен критик (1895-1940).
Редактор на в. "Просветно единство", орган на Учителския просветен съюз. Сътрудничи на сп. "Златорог", в. "Съвременник" (1930-1932), сп. "Просвета". Автор е на книгите "Христо Ботйов" (1930) и "Идеологии на Просветния съюз" (1942). Със стихотворения сътрудничи на сп. "Златорог" - циклите "Стихотворения" и "Молитви" (1929), "Стихотворения" (1930) и на в. "Съвременник". Превежда художествени произведения от Зола, Балзак, Пирандело и др.

проф. Станчо Чолаков, български финансист и политик (1900-1981).
Преподавател във Висшето търговско училище (дн. Икономически университет) във Варна (1928-1944). Главен редактор на сп. "Икономист" (1939-1943). Министър на народното просвещение (9 септември 1944-29 септември 1945). Председател на Съюза на заклетите експерт-счетоводители (1944-1947). Министър на финансите (17 август 1945-31 март 1946). Управител на Българска народна банка (31 март-10 октомври 1946). Преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство) (1952-1981).

акад. Илия Петров, български художник и педагог (1903-1975).
Преподавател по рисуване и живопис (1940-1946) в Художествената академия в София. Заместник-ректор на Художествената академия (1949-1950), декан на факултета за изящни изкуства в академията (1957-1962), ректор на академията (1966-1968). Председател на Съюза на българските художници (1949-1950). Автор е на портрети и композиции, сред които "Автопортрет", "Портрет на момиченце", "Портрет на Владимир Димитров-майстора", "Паисий Хилендарски" и др. Работи и в областта на декоративно монументалната украса и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 19591, 1971). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1967, 1973), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествената галерия в родния му Разград.

Лерой Андерсън, американски композитор и диригент (1908-1975).

Уилям Сароян, американски писател и драматург от арменски произход (1908-1981).
Автор е на разкази, повести, на 12 пиеси и на около 10 романа, сред които повестта "Човешка комедия" (1942), романите "Приключенията на Уесли Джаксън" (1946) и "Мамо, аз те обичам" (1956), пиесите "В планината на моето сърце" (1939) и "Прекрасни хора" (1941).
 
Вацлав Добиаш, чехословашки композитор, педагог и музикален обществен деец (1909-1978).
Председател на Съюза на чехословашките композитори (1955-1963).

Стоян Даскалов, български писател и сценарист (1909-1985).
Главен редактор на сп. "Дружинка" (1947-1956), редактор в сп. "Български воин" (1958). Сценарист е на филмите "Неспокоен път" (1955), "Тайната вечеря на седмаците" (1957), "Село край завод" (1969), "Опак човек" (1973) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1979), на орден "Народна република България" трета степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1969).

Герхард Данелиус, немски политик антифашист (1913-1978).
Участва в антифашистката борба (1933-1945). Председател на Единната социалистическа партия - Западен Берлин (май 1970-18 май 1978).

Волфганг Шнайдерхан, австрийски цигулар и музикален педагог (1915-2002).

Алексей Маресиев, руски военен летец (1916-2001).
Герой на Съветския съюз (1943). Подвигът му по време на Великата отечествена война (1941-1945) е описан от Борис Полевой в "Повест за истинския човек".

Михаил Аникушин, руски скулптор (1917-1997).
Автор е на паметниците на Пушкин (1957) и на Бехтерев (1960) в Санкт Петербург.
 
Майкъл О'Риордън, ирландски политик (1917-2006).
Генерален секретар на Ирландската комунистическа партия (1970-1983) и неин национален председател (1983-1988).

Магда Пушкарова, българска народна певица (1920-2006).
Изпълнителка на фолклор от Странджанския край. Една от основателките на Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" (1 май 1951) и негова солистка. Има седем дългосвирещи плочи, изнасяла е концерти в около 25 страни, повече от 100 нейни песни се съхраняват в Златния фонд на Българското национално радио, в архива на Института за изкуствознание се съхраняват 200 нейни песни. Дарява родната си къща на общината в Малко Търново, където по-късно е открит музей на народната песен. Удостоена е с наградата "Нестинарка" на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество (2005).

Пиер-Жил дьо Жен, френски физик (1932-2007).
Носител на Нобелова награда за физика за 1991 г. за откритието, че използваните методи за изследване на простите системи могат да бъдат приложени и към по-сложни форми на материята, в частност към течните кристали и течните полимери.      

Рада Спасова, българска актриса (1945-2008).
Играла е в театрите във Велико Търново, Габрово, Разград, Варна и Шумен. Има над 100 роли. Била е директор на Драматичния театър "Антон Страшимиров" в Разград, на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна, директор и главен художествен ръководител на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен (1998-2008). Инициатор за възстановяването на Друмевите театрални празници "Нова българска драма" през 1998 г. Почетен гражданин на Шумен (29 септември 2005).

Манфред Бургсмюлер, немски футболист (1949-2019).
/КГ/АЯ