site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 май  в  историята

7 май 2024 г., вторник, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Възкресение Христово. Акакий.
 
В България се отбелязва:

Денят на радиото и телевизията. Годишнина от откриването (1895) на радиото от руския учен Александър С. Попов.  На тази дата той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път на големи разстояния без проводник. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. Създава първата радиовръзка с практическо значение. В България денят се отбелязва от 1945 г. като Ден на радиото, а от 1968 г. - като Ден на радиото и телевизията.

По света се отбелязва:

Международният ден на планетариумите. Отбелязва се от 1991 г. по инициатива на италианската Асоциация на приятелите на планетариумите като Ден на планетариумите. От 1995 г. се отбелязва като Международен ден на планетариумите през втората неделя на март по инициатива на Международното дружество на планетариумите (IPS). Целта е да се популяризира дейността на планетариумите и ролята им в образованието, науката и културата за популяризиране на астрономията, както и да се насърчи сътрудничеството между планетариумите в страните.  От 2024 г. денят се отбелязва на 7 май с решение на  Международното дружество на планетариумите (IPS). Годишнина от откриването (1925)  в  "Дойчес музеум" в Мюнхен, Германия, на първия в света проекционен планетариум, известен като Цайс планетариум. Мотото на деня през 2024 г. е : "Звездите бяха само началото!"               

Световният ден за борба с астмата. Отбелязва се от 1998 г. през първия вторник на  май по инициатива на Глобалната инициатива за астма (GINA), с цел да се информира международната общност за заболяването. Мотото на деня за 2024 г. е: "Образованието за астма дава възможност", като акцентът е хората с астма да получат съответното образование, за да могат да контролират заболяването си и да разпознават кога е необходимо да потърсят медицинска помощ. Астмата е едно от най-честите хронични заболявания, което по данни на  Глобалната инициатива за астма всяка година засяга над 260 млн. души, а над 450 000 умират.

На този ден в България:

1836 - Избухва Берковското въстание на българското население от Северозападна България против османското иго - т. нар. Манчова буна. През 1832 г. Високата порта премахва военно-спахийската система и прокламира провеждането на аграрна реформа, която дава надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. След непълното провеждане на поземлената реформа (1934) в Османската империя в северозападните български земи избухват стихийни бунтове. Подтик за тях е и успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович (1833), който успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Първи въстават селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко. В края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. След обещания на местните османски първенци и поради отказа на сръбския крал да ги подкрепи бунтовете са преустановени. След като дадените обещания не са изпълнени, на 7 май 1836 г. избухва въстание в Берковско. За предводител е избран Манчо Пунин от с. Бистрилица, по чието име въстанието е наречено Манчова буна. Въстават около 3000-4000 души, но само 150 от тях са въоръжени. В края на 1836 г. се надига и населението в Пиротско Съвместните им действия завършват с неуспех поради липса на въоръжение. Поискана е помощ от сръбските власти, но те отказват. През м. ноември 1937 г. въстаническите действия в Берковско са подновени. Отряд от около 2000 души начело с Върбан Панов и Кръстьо Нешин тръгва към Берковица, но е разбит. Върбан Панов е обесен, а Кръстьо Нешин се спасява в Сърбия.

1902 - Излиза бр. 1 на в. "Дневник" с отговорен редактор Георги Николов. Последният брой на вестника излиза на 8 септември 1944 г.

1918 - В Букурещ е подписан Букурещкият мирен договор между страните от Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Турция), от една страна, и Румъния - от друга, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война (1914-1918). Съгласно чл. 10 от договора Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета й по Букурещкия мирен договор от 1913 г. В Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Четворния съюз, в което доминира Германия. Букурещкият мирен договор е отменен от Версайския мирен договор от 1919 г.

1950 - С Указ 209 от 3 май 1950 г. на Президиума на Народното събрание гр. Горна Джумая се преименува на Благоевград на името на Димитър Благоев, основател на организираното социалистическо движение в България.

1962 - Направена е първа копка за изграждането на ТЕЦ "Марица Изток 2". С Решение 433 на Министерския съвет от 8 септември 1966 г., считано от 1 септември, е образувано електропроизводствено предприятие ТЕЦ "Марица-изток 2" с предмет на дейност - производство на електрическа и топлинна енергия. На 25 октомври 1966 г. е пусната в експлоатация първата 150-мегаватова турбогрупа. Официалното откриване на електроцентралата е на 10 ноември 1966 г.

1992 - България подписва в Страсбург, Франция, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Конвенцията е подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим, Италия, и e в сила от 3 септември 1953 г. Тя разглежда мерките за колективното гарантиране на осъществяването на някои права, провъзгласени от Общата декларация на ООН за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. Конвенцията е ратифицирана със закон от 36-то Народно събрание на България на 31 юли 1992 г. и влиза в сила за България от 14 август 1992 г.

1992 - В Страсбург, Франция, България подписва Протокол за присъединяване на страната към Съвета на Европа. България официално подава молба за членство в организацията на 17 януари 1991 г.

2001 - В 11:07 ч. на борда на българския танкер "Места", намиращ се на открития рейд пред румънското пристанище Констанца, където и е подготвял танковете си за ремонт, избухва взрив и възниква пожар. Румънски спасителни екипи загасяват пожара. Двама души загиват от 34-членния екипаж на кораба, а един е с леки обгаряния. Експлозията причинява разрушения по палубата. Част от близо 10 000 тона петролен баласт, с които е бил натоварен българският танкер "Места", е изтекла в Черно море. Танкерът "Места" е произведен през 1974 г. и е с капацитет за превоз на горива от 75 000 тона.

2003 - В Добрич е открит Завод за маргарин "Калиакра",  собственост на "Юниливър", която е част от холандско-британската корпорация "Юниливър груп". На 27 март 2007 г. "Юниливър" спира производство на маргарините "Калиакра" и "Рама" в Добрич и го прехвърля в Плоещ, Румъния.

2004 - България установява дипломатически отношения с Хондурас.

2005 - В Каварна е открит собствен предавателен комплекс на Българското националното радио, благодарение на който българите от Румъния, Молдова и Украйна ще могат да слушат програмите на радиото.

2008 - В Казанлък е направено първото електронно гласуване на общински съветници в България. Приет е дневният ред на 68-ото заседание на Общинския съвет.

2014 - Българската народна банка дава одобрение за придобиването от "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) на всички акции с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България" ЕАД в размер на 92 090 621 лв. С одобрението на БНБ се финализира сделката, която е подписана в началото на януари 2014 г. между КТБ и банката майка - френската "Креди Агрикол".

2016 - В София в зала 1 на НДК се открива 49-ият конгрес на Българската социалистическа партия (БСП). В дневния ред е избор на председател и национални ръководни органи на партията, гласуване и Политическа платформа на БСП, етапен доклад "България и БСП - състояние и перспективи за развитие" и Политическа декларация "125 години БСП". От номинираните 28, петима кандидати остават да се борят за поста председател на БСП. Това са настоящият председател Михаил Миков, депутатите Корнелия Нинова, Красимир Янков и Валери Жаблянов и председателят на Областния съвет на БСП в Пловдив област Георги Гергов. Кандидатите за председател на Общопартийната контролна комисия в БСП са 14. На 8 май 2016 г. Корнелия Нинова е избрана за председател на партията на балотаж, като за нея гласуват 395 делегати, а за досегашния председател на партията Михаил Миков - 349 делегати.  Делегатите на конгреса приемат политическа декларация "Съвременници на бъдещето - 125 години БСП" и Политическа платформа "За България - суверенна, солидарна, справедлива".      
                         
2018 -  От пресцентъра на Министерство на външните работи съобщават, че алпинистът Боян Петров е в неизвестност в Хималаите на територията на Тибетски автономен район в Китай. На 6 май 2018 г. в посолството на България в Пекин, Китай, постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация, че Боян Петров е в неизвестност от 3 май 2018 г. Той е участвал в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души (един унгарец, петима италианци и четирима водачи от непалски произход). Неговата липса е била забелязана от участниците в експедицията в района на Шиша пангма на около 7500 м надморска височина, като веднага са изпратени трима души, за да го издирват. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са открити палатката му и спалният му чувал. Тибетската алпинистка асоциация е била информирана за случилото се на 6 май в 12.20 ч. местно време от лицето за връзка от района на Шиша пангма.

2020 - Малко преди 9.00 ч. в района на стадиона в кв. "Калкас"  в Перник се къса дига на шламохранилище "Седми септември" на ТЕЦ "Република". Част от водата, която е на повърхността на складирания отпадък прелива, отмива част от дигата и тече към река Струма. Временно е спряно движението от 78-и км до 86-и км по пътя от Перник за София поради опасност от наводняване на платното за движение. Депото съхранява повече от 50 години милиони тонове отпадък от дейността на топлоцентралата. Същия ден дигата е поправена и ситуацията с пробива на шламохранилището е овладяна.

2021 - Върховният касационен съд окончателно се произнася, че няма виновни за рухналата преди 15 години сграда на ул. "Алабин", при което загиват двама души. Собственикът на сградата Георги Кирчев, инженерът, контролирал ремонта - Петър Петров, Николай Симеонов, управител на фирмата, ангажирана с ремонта, и строителят Манчо Антонов са окончателно оправдани. Първата оправдателна присъда е постановена през 2018 г. от Софийския градски съд, потвърдена и от втора инстанция. Сградата на пет етажа в центъра на София се срутва на 19 септември 2006 г. От отломките са затиснати Деница Ченишева (26 г.) и Петрина Христова (24 г.), които били спрели с колата си на улицата.

2022 - В зала "София" в София се провежда първият международен и републикански турнир по художествена гимнастика "Нови звезди", организиран от Клуб по художествена гимнастика "Биляна". В турнира участват над 600 състезателки от над 20 клуба от цялата страна, както и гимнастички от Израел, Сърбия, Бразилия и Индия.

2023 – Кметовете на село Обнова, община Лески, област Плевен, и на село Извоареле, Румъния, Анелия Николова и Дан Гена подписват споразумение за побратимяване. Изборът на село Обнова не е случаен, тъй като населението на село Извоареле е предимно от етнически българи, чиито предци в началото на 14-и век, след Руско-турската война от 1828-1829 година, бягат  от Плевенския край и търсят спасение в тогавашното Влашко княжество.

  
На този ден по света:

1756 - В типографията на Московския университет излиза бр. 1 на в. "Московские ведомости". Вестникът е създаден с указ на императрица Елисавета Петровна като печатно издание на университета по повод първата годишнина от откриването на университета и 14-ата годишнина от коронацията на Елисавета. До 1909 г. вестникът се издава от университета. Два дни след Октомврийската революция вестникът е закрит. От 2012 г. като продължител на вестника излиза електронното периодично издание "Московские ведомости" на Културно-просветителския руски издателски център.

1824 - Във Виена, Австрия, за първи път е изпълнена Деветата симфония на немския композитор Лудвиг ван Бетовен. Симфонията е завършена през 1824 г., когато композиторът напълно губи слуха си. Той използва вокални елементи и поставя началото на жанра хорална симфония. Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четирима солисти на адаптация на лирическата поема на Фридрих Шилер "Ода на радостта". През 1972 г.  Съветът на Европа приема мелодията на "Ода на радостта" за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на ЕС за официалния химн на Европейския съюз, изразяващ европейските идеали за свобода, мир и солидарност. Химнът се изпълнява от Младежкия духов оркестър на Европейския съюз под диригентството на Андре Райхлинг. Записан е през 1994  г. в Лисабон в Португалия. Музикалният аранжимент е на Херберт фон Караян.

1867 - Шведският индустриалец и изобретател Алфред Нобел получава патент във Великобритания за изобретения от него динамит.

1895 - В Санкт Петербург, Русия, руският учен Александър Попов представя пред Руското физическо дружество доклад за изследванията за използването на електромагнитни вълни при предаването на информация без проводник. Той демонстрира първата безжична радиосистема за надежден обмен на информационните сигнали.

1915 - Немската подводница "U-20" атакува британския пътнически кораб "Луситания" на около 10-15 мили от крайбрежието на Ирландия. Торпедо удря едната страна на кораба, след което вътрешна експлозия причинява потъването му за около 20 мин. Загиват 1198 души от общо 1959 души на борда повечето, от които американци.

1919 - В Познан е основан Университетът "Адам Мицкевич", един от водещите висши учебни заведения в Полша. Университетът е създаден по инициатива на членовете на Познанското дружество на любителите на науката.

1946 - В Токио, Япония, е основана японската компания за електроника "Сони". Първоначално компанията се нарича "Токио Цушин Когио К.К." ("Токийска телекомуникационна инженерна корпорация"). Нейни основатели са японските предприемачи Акио Морита и Масаро Ибука. През 1949 г. компанията разработва магнетофонната лента и през 1950 г. продава първия магнетофон в Япония. През 1957 г. започва производството на радиоапарат с джобен размер, а през 1960 г. произвежда първия транзисторен телевизор в света. От февруари 1955 г. за лого на компанията се използва SONY, а през януари 1958 г. компанията се преименува на "Сони корпорейшън". Това е първата японска компания, която изписва името си на латиница.

1995 - Жак Ширак е избран за президент на Франция. Той полага клетва на 17 май 1995 г. Жак Ширак е преизбран за втори мандат на 5 май 2002 г. и заема поста до 16 май 2007 г.

1996 - В Хага, Нидерландия, започва първият процес в Международния съд на ООН за военни престъпления в бивша Югославия срещу босненския сърбин Душан Тадич, обвинен в убийството на 13 мюсюлмани и мъчения на 18 други в затворническия лагер "Oмарска" през 1992 г. На 14 юли 1997 г. Душан Тадич е осъден на 20 г. затвор заради ролята му в кампанията за етническо прочистване срещу цивилни мюсюлмани по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995).

1999 - По време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия (24 март 1999-10 юни 1999) три ракети на НАТО попадат върху сградата на посолството на Китай в Белград. Загиват четирима души, над 20 са ранени, а сградата е почти напълно разрушена. На 8 май 1999 г. НАТО официално признава, че е ударила по погрешка китайското посолство, и че инцидентът се дължал на грешно зададена цел. Това е първият път от началото на бомбардировките през март 1999 г., когато НАТО официално признава, че е насочила оръжията си по грешна мишена. Заради инцидента на 10 май 1999 г. Китай прекъсва връзките си със САЩ в областта на предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, контрола над оръжията и международната сигурност.

2000 - В Мадрид, Испания, е застрелян журналистът от в. "Мундо" и един от учредителите на Форум за мир на баските Хосе Луис Лопес де ла Кайе.

2004 - Великото национално събрание на Турция одобрява пакет с конституционни промени, чиято цел е да улесни Турция да получи дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз. Предвиждат се изменения в 10 члена от конституцията, сред които са премахване на съдилищата за държавна сигурност и  споменаването на смъртното наказание, което е отменено през 2003 г., гарантиране на равенството между половете и  премахване на участието на военни в Съвета за висше образование и във Висшия съвет за радио и телевизия.

2014 - Влиза в сила допълнение към Наказателния кодекс на Русия, съгласно което в Русия може да бъде наложена присъда до 5 години затвор на всеки, предприел стъпки за реабилитацията на нацизма. Наказателният кодекс на Русия вече обявява за престъпление публичното отричане на фактите, установени на Нюрнбергския процес, както и проявата на одобрение към извършените от нацистите престъпления или разпространяването на лъжлива информация за дейността на СССР през Втората световна война. Наказанието варира от глоба от 300 000 рубли (над 6000 евро) до лишаване от свобода или принудителен труд до 3 години. Изменението на Наказателния кодекс е прието от Държавната дума на 23 април 2014 г. и законът е подписан от президента Владимир Путин на 5 май 2014 г.

2017 - Еманюел Макрон, основателят на движение "Напред!", e избран за президент на Франция на втория тур на президентските избори с 66,10 процента от гласовете (20 257 167 гласа) срещу Марин льо Пен, която получава 33,90 процента (10 584 646 гласа). Еманюел Макрон е най-младият президент в историята на Франция.

2019 - Папа Франциск пристига на еднодневно Апостолическо посещение в Република Северна Македония. Той е официално посрещнат на летището от президента Георге Иванов и министър-председателя Зоран Заев. На площад "Македония" папата отслужва Света литургия, на която присъстват над 15 000 граждани от страната и чужбина.

2020 - В Истанбул, Турция, умира 41-годишният бас китарист Ибрахим Гьокчек, член на турската музикална фолк група "Груп Йорум", забранена в Турция от 2016 година. Той умира след 323 дни гладна стачка в знак на протест срещу  преследване на групата от страна правителството. "Груп Йорум", създадена през 1985 г., става популярна в Турция и в чужбина с левите си позиции и антикапиталистически идеи, комбинирайки в стила си турска и кюрдска фолк музика. Според властите в Турция "Груп Йорум" е свързана с левоекстремистката Революционна партия и фронт за народно освобождение (ДХКП-С), призната за терористична организация от Турция, ЕС и САЩ.

2021 - Световната здравна организация дава разрешение за спешна употреба на ваксината срещу „КОВИД-19“ на китайската държавна фармацевтична компания "Синофарм", с което тя става първата ваксина, разработена от незападна страна, получила одобрението на СЗО. До този момент одобрените от организацията  за спешно ползване антикоронавирусните ваксини са на "Пфайзер", "АстраЗенека", "Джонсън и Джонсън" и "Модерна".

2022 - В Афганистан е оповестено разпореждане на върховния лидер на талибаните Хайбатулла Ахунзада всички жени да ходят с бурка на обществени места. В него се казва, че "жените, които не са много млади и не са много стари, трябва да закриват лицето си пред всички мъже, които не са членове на семейството."

2023 - В Кайро, Египет, на среща на министрите на външните работи на страните от Арабската лига Сирия отново е приета в организацията. Страната е изключена на 12 ноември 2011 г. заради потушаването на народно въстание, което прераства в гражданска война.

Родени на този ден българи:

Йордан Маринополски, литературен критик и преводач (1874-1924).
Бил е преподавател в средните училища. Член на Висшия учебен съвет в Министерството на народното просвещение (1922-1924). Сътрудничи на сп. "Училищен преглед" (1896-1949), на сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920), на в. "Пряпорец" (1898-1932), на "Учителски вестник" (1903-1915; 1919-1924), на в. "Ден" (1903-1912; 1921-1923), съредактор на сп. "Звезда" (1900). Автор е на "Българската литература подир Освобождението" (1898), "Прояснени небосклони" (2 кн., 1922-1924), "Огледайте се!" (1898) и др. Превежда немски и руски автори. 

ген.-полк. проф. Иван Кинов, военен деец и политик (1893-1967).
Участва в отбраната на Москва по време на Великата отечествена война на СССР (1941-1945). Бил е преподавател по история на военното изкуство във Военна академия "М.В.Фрунзе", Москва, Русия. В България участва в заключителната фаза на Отечествената война  (1944-1945) като началник на щаб на Главното командване. Бил е началник на Щаба на армията (15 декември 1944-10 декември 1949), началник на Военна академия "Г. С. Раковски" - София (1951-1954). Заместник-министър на Народната отбрана (1954), първи заместник-министър на Народната отбрана (септември 1956-1960). Извънреден и пълномощен посланик  на България в Румъния (29 април 1960-26 октомври 1963). Депутат от 2-ото до 3-ото Народно събрание (1953-1962), и в 5-ото Народно събрание (1966-2 януари 1967). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1963, 1964), на орден "Народна република България" първа степен (1953).  

Андрей Гуляшки, писател (1914-1995).
Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1944-1945), на сп. "Пламък" (1957-1966), на сп. "Съвременник" (1972-1973; 1984-1987). Художествен ръководител и директор на Народен театър "Иван Вазов" (1967-1970). Секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962) и негов заместник-председател (8 юни 1972-29 март 1989).  Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1986). Автор е на романите "Село Ведрово. Хроника на едно село" (1952), "Седемте дни на нашия живот" (1964), "Златният век" (3 книги, 1970-1972), "Домът с махагоновото стълбище. Семейна хроника" (1975), "Трите живота на Йосиф Димов" (1977), на повестите "Романтична повест" (1970), "Отделение за реанимация" (1978), на приключенските повести "Животът и приключенията на Авакум Захов" (2 тома, 1977) и др. Лауреат на Димитровска награда (м. декември 1959) за романа "Ведро". Удостоен е със званията "Народен деятел на културата" (май 1970) и  "Герой на социалистическия труд" (1974, 1984). Носител  на орден "Народна република България" втора степен (1959),  на литературната награда "Елин Пелин" за 1977 г. (11 ноември 1977), на литературната награда на Съюза на българските писатели за 1982 г. за проза за "Скитник броди по света" (м. май 1983).

Георги Русев, актьор (1928-2011).
Играл е в Пловдивския театър (1953-1962), в Младежкия театър "Николай Бинев (1962-1966) и в Пернишкия театър (1966-1990). Директор на Пернишкия театър (1977-1990). Един от основателите на Малък градски театър "Зад канала" (1990). Член на Съюза на артистите в България (1953) и на Съюза на българските филмови дейци (1977). Участвал е във филмите "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "Селянинът с колелото" (1974), "Матриархат" (1977), "Дами канят" (1980), "Опасен чар" (1984), "13-ата годеница на принца" (1987), "Вчера" (1988) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1978), "Народен артист" (1985). Носител на почетната награда "Аскеер" за цялостно творчество (2006), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (31 октомври 2008).

Пеньо Пенев (Пеньо Пенев Митев), поет (1930-1959).
Участник в бригадирското движение (1947-1949). Бил е журналист във в. "Димитровградска правда" и сътрудник на в. "Стършел". Кореспондент на в. "Литературен фронт" в Димитровград (1957-1959). Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения" (1959), "Стихотворения (1961, посмъртно) и др. Самоубива се на 26 срещу 27 април 1959 г. От 1970 г. община Димитровград връчва Национална литературна награда "Пеньо Пенев", която се присъжда веднъж на 2 години в рамките на Дните на поезията "Пеньо Пенев", които се провеждат около рождения ден на поета - 7 май.

Стефка Евстатиева, оперна певица (1947).
Пее в Русенската опера (1971-1978). От 1 април 1978 г. до  началото на 90-те години на 20-и век е солистка в Софийската опера. Повече от 15 години пее по най-големите оперни сцени на света - Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк, Виена и др. От началото на 90-те години на 20-и век живее със семейството си в Ню Рошел, щата Ню Йорк, САЩ. През 2004 г. тя е една от основателките на българския детски хор "Гергана" в Ню Йорк. Хорът е кръстен на нейна ученичка Гергана, която е негов диригент, а Стефка Евстатиева е вокалния педагог на хора. Носителка на втора награда от международния конкурс "Чайковски" в Москва, Русия (1974), на голямата на журито за белкантово пеене и на публиката за ансамблово пеене в Остенде, Белгия (1978), на голямата награда на 7-ия международен конкурс за млади оперни певци в София (1979), на наградата "Джовани Дзантело" на Арена ди Верона, Италия, за най-добър изпълнител на годината (1982). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (25 юни 2018).

Долорес Арсенова, политик (1964).
Депутат в 39-ото Народно събрание (17 юни 2001-24 юли 2001). Министър на околната среда и водите (24 юли 2001-15 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Заместник-председател на Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) (дн. Национално движение за стабилност и възход) (3 февруари 2004-3 юни 2007).

Цветлин Йовчев, политик и офицер по сигурността (1964).
Корабен механик в Българския морски флот (1987-1992). Главен механик-енергетик в Авторемонтния завод (АРЗ) "Гара Искър" (1992-1993). Работил е в Национална служба "Сигурност" (НСС) към Министерство на вътрешните работи, като последователно е заемал всички ръководни длъжности - началник на сектор, началник на направление и заместник-директор на НСС (1993-2007). Главен директор на Държавна агенция "Държавна сигурност" (ДАНС) (април-октомври 2008). Главен директор на Главна дирекция  "Контраразузнаване" в ДАНС (2008). Председател на ДАНС (10 август 2009-25 февруари 2011). От 2011 г. е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Съветник в политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов (2011-2012). Началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев (23 януари 2012-17 май 2013). Министър на вътрешните работи (29 май 2013-6 август 2014) и заместник министър-председател (27 юни 2013-6 август 2014).

Дони (ист. име Добрин Векилов), певец, композитор и продуцент (1967).
Вокалист и басист на група "Атлас" (1989-1993) и на група "Медикус" (1991-1994). Пее в дует с певеца Момчил (1993-2000) и със съпругата си Антоанета Добрева - Нети. Има над 22 албума като певец и композитор. Автор е на повече от 300 текста за песни. Участва в театрални постановки. През 2013 г. заедно с музикантите Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански създават група "Фондацията".

Катерина Малеева, тенисистка (1969).
Тя от фамилията, донесла най-големите тенис успехи на България, сестрите Мануела, Катерина и Магдалена Малееви и майка им Юлия Берберян. Има спечелени 13 титли в кариерата си (11 на сингъл и 2 на двойки). Най-доброто й класиране за световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) е 6-то място (9 юли 1990).

Ерика Зафирова, състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (1999).
Олимпийска шампионка с ансамбъла на България през 2021 г. в Токио, Япония. С ансамбъла на България печели сребърен медал (пет топки) и бронзов медал (многобой) на Световното първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан. От Европейското първенство през 2019 г. в Минск, Беларус, печели два сребърни медала (многобой; и пет топки) и един бронзов медал (три обръча и два чифта бухалки), от Европейското първенство през 2021 г. във Варна печели един златен медал (пет топки) и един сребърен медал (три обръча и два чифта бухалки). С ансамбъла е носителка и на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. През м. март 2021 г. в кръг от Световната купа за съчетанието си с пет топки ансамбълът на България получава рекордна оценка от 44.150 точки, която е най-високата, присъждана до момента в историята на художествената гимнастика. Почетен гражданин на Кюстендил (31 август 2021), Почетен гражданин на София (17 септември 2021). През м. декември 2021 г. прекратява състезателната си кариера.   

На този ден са родени и:

Дейвид Хюм, британски историк, философ и икономист (1711-1776).
Автор е на "Трактат за човешката природа" (1739-1740), "История на Англия" (1754-1762), "Диалози за естествената религия" (1779) и др.

Робърт Браунинг, британски поет (1812-1889).
Автор е на стихотворенията "Полина", "Моята последна херцогиня", "Граф Гизмънд", "Инцидент във френския лагер", "Лирия", "Завръщането на друзите", "Крал Виктор и крал Чарлз", "Бъдни вечер" и "Великден" (1850), и "Мъже и жени" (1855), "Пръстенът и книгата" (1869), "Асоландо" (1871-1884) и др.

Йоханес Брамс, немски композитор, пианист и диригент (1833-1897).
Автор е на "Немски реквием" (1863-1867), четири симфонии, вариации по теми от Роберт Шуман (1854), Георг Фридрих Хендел (1861) и Николо Паганини (1862-1863), вокално-оркестрови произведения и др.

Пьотр Чайковски, руски композитор (1840-1893).
Автор e на 6 симфонии, 4 сюити, 3 концерта на пиано и 1 концерт за цигулка с оркестър, на опери, балети, пиеси на пиано, над 100 романса и др. Автор е на операта "Евгений Онегин", балета "Лебедово езеро" и др. Неговото име носи московската държавна консерватория.

Рабиндранат Тагор, индийски поет и писател (1861-1941).
Автор е на текста на песента "Душата на народа", която от 1947 г. е национален химн на Индия, на песента "Моята златна Бенгалия", която от 1972 г. е държавен химн на Бангладеш, на сборника със стихове "Жертвени песни", на романа "Дом и мир", на повестта "Две сестри" и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1913 г. за дълбоко прочувствените, оригинални и прекрасни стихове, в които с изключително майсторство е изразил своето поетическо мислене.

Владислав Реймонт, полски писател (1867-1925).
Автор е на романите "Комедиантка" (1896), "Ферменти" (1897), "Обетована земя" (1899), "Селяни" (4 тома, 1902-1909), "Годината 1794" (3 тома, 1914-1918) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1924 г. за романа "Селяни" - епопея на полското село от първото десетилетие на 20-и век.

Йосип Броз Тито, югославски политик (1892-1980).
Генерален секретар на ЦК на Югославската комунистическа партия (1940-1952). Председател на Съюза на югославските комунисти (март 1939-4 май 1980). Главнокомандващ на Народноосвободителната армия на Югославия (1941-1945). Председател на Националния комитет за освобождение на Югославия (1943-1945). Председател на Министерския съвет (2 ноември 1944-29 юни 1963). Президент на Социалистическа федеративна република Югославия (14 януари 1953-4 май 1980).

Гари Купър (ист. име Франк Джеймс Купър), американски актьор (1901-1961).
Участвал е в над 100 филма, повечето от които от жанра уестърн. Сред тях са "Сержант Йорк" (1941), "Точно по пладне" (1952),"Сбогом на оръжията" (1941) и др. Номиниран е пет пъти за награда "Оскар" за най-добра мъжка роля, печелейки две награди за ролите си във филмите "Сержант Йорк" (1941) на Хауърд Хоукс и "Точно по пладне" (1952) на Фред Цинеман. Носител на почетната награда "Оскар" (1961).

Сидни Олтман, канадски молекулярен биолог (1939-2022).
Носител на Нобелова награда за химия за 1989 г. заедно с американския молекулярен биолог Томас Чек за тяхното откритие на каталитичните свойства на рибонуклеиновата киселина (РНК).

Oскар Агуад, аржентински политик (1950).
Министър на комуникациите на Аржентина (10 декември 2015-17 юли 2017). Министър на отбраната на Аржентина (17 юли 2017-10 декември 2019).

Ян Петер Балкененде, нидерландски политик (1956).
Лидер на партията Християндемократически призив (1 октомври 2001-9 юни 2010). Министър-председател на Нидерландия (22 юли 2002-14 октомври 2010).

Джузепе Якини, италиански футболист и треньор (1964).

Паоло Саволдели, италиански състезател по колоездене (1973).
Победител в обиколката на Италия "Джиро д'Италия" през 2002 и 2005 г.

Мария Раднер, немска оперна певица контраалт (1981-2015).
Солистка на "Дойче опера" в Дюселдорф, Германия. Загива на 24 март 2015 г. при самолетна катастрофа в района на Барселонет, във Високите Алпи, Южна Франция.

Жереми Менез, френски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Николо Пичини, италиански композитор (1728-1800).

Антонио Салиери, италиански композитор и диригент, музикален педагог и капелмайстор (1750-1825).
Обучил е повече от 60 музиканти, сред които Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, Йохан Хумел, Франц Ксавер, Волфганг Амадеус Моцарт и други известни композитори от началото на 19-и в. Автор е на 49 опери, 6 балета, 2 реквиема, 6 концерта, вокална музика, меси, химни, мотети, псалми и др.

Шарл де Костер, белгийски писател (1827-1879).
Автор е на "Фламандски легенди" (1858), "Брабантски разкази" (1861), "Легендата за Уленшпигел и Ламе Годзак" (1868) и на много статии и памфлети в защита на фламандците.

Димитър Благоев, български общественик, публицист, основател на организираното социалистическо движение в България (1856-1924).
Един от учредителите на Българската социалдемократическа партия (БСДП) (2 август 1891 г.). През 1885 г. заедно с Вела Благоева издава първото социалистическо сп. в България - "Съвременний показател". Към края на 1891 г. публикува книгата "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" - първото марксистко съчинение в България. След разцеплението на БСДП през 1892 г. започва да издава в. "Работник" (1892-1894). През 1897 г. започва да издава сп. "Ново време", което редактира почти до края на живота си. Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). На X конгрес (31 юли-4 август 1903) БРСДП се  разцепва на БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки  социалисти). Благоев ръководи БРСДП (т.с.). Общински съветник в София (1911-1915).  Депутат в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-1919). 

Пол Думер, френски политик (1857-1932).
Генерал-губернатор на Индокитай (1897-1902). Министър на финансите на Франция (1 ноември 1895-29 април 1896, 16 януари 1921-15 януари 1922, 16 декември 1925-9 март 1926). Президент на Франция (13 юни 1931-7 май 1932).

Йозеф Веленовски, чешки ботаник (1858-1949).
Чуждестранен член на Българската академия на науките (1904). Професор в Карловия университет в Прага. През периода 1884-1922 г. той публикува над 30 труда, изследващи българската флора. Най-забележителен между тях е "Флората на България" (1891, на латински език, с допълнение "Суплементум", 1898), в който са събрани резултатите от дотогавашните изследвания и личните му проучвания на българската флора, като е описал над 2500 вида растения, от които само 500 са били известни дотогава.

Феликс Вайнгартнер, немски диригент и композитор (1863-1942).

Иван Филипов (Иван Филипов Илиев), български военен деец (1869-1917).
Помощник-командир на рота в 3-и Бдински пехотен полк. Загива по време на Първата световна война (1914-1918). 

Албер Тома, френски политик (1878-1932).
Първи генерален директор на Международното бюро по труда (Секретариата) на Международната организация на труда (МОТ) (1919-1932).

Октавиан Гога, румънски поет, драматург и политик (1881-1938).
Министър на изкуството и на вътрешните работи (1920-1926). Министър-председател на Румъния (28 декември 1937-11 февруари 1938). Председател на Националхристиянската партия (1935-1938). Автор е на сборниците "Нас ни зове земята" (1909), "Песни, лишени от страна" (1916), стихове, драми, публицистика, преводи. Член на Румънската академия на науките (1920).

Владимир Тенев, български актьор и режисьор (1882-1968).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1909; 1923-1924; 1925-1968), в пътуващ театър "Смях и сълзи" (1909-1910), в Нов народен театър (1911), в Пловдивския общински театър (1912-1914), в "Свободен театър" (1922-1923). Основоположник, актьор, режисьор и директор на Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1914-1922). Директор-режисьор на Варненския градски театър (1924). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1 юли 1939-1941). Председател на Съюза на българските артисти (1932-1935;1938-1942). Удостоен е със званието "Заслужил и народен артист" (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1957) и др.

Уорнър Бакстър, американски актьор (1889-1951).
Участвал е в над 100 филма, сред които "Великият Гетсби", "В старата Аризона" (награда "Оскар", 1930), "Авиопоща" и др.

Станислав Йежи Лец, полски писател и поет, сатирик (1909-1966).
Автор е на сборниците със стихове "Цветове" (1933), "Полеви бележник" (1946), "Нови стихове" (1950), "Йерусалимски ръкопис" (1956), на сборниците със сатира "Зоопарк" (1935), "Патетични сатири" (1936), "Разходката на циника" (1946), "Животът е фрашка" (1948), "Из хиляда и една фрашки" (1958) и др. Създава цикли от афоризми, сентенции и епиграми - книгите "Невчесани мисли" (1957) и "Нови невчесани мисли" (1964).

Христо Маринов, български оперен певец баритон (1919-1968).
От 1936 г. е солист в хора при Съюза на слепите, от 1939 г. пее в Радио "София", а след 1950 г. изнася и самостоятелни концерти в страната. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1954).

акад. Алексей Шелудко, български физикохимик (1920-1995).
Основател на българската колоидна школа. От 1963 г. е завеждащ катедра по физикохимия  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководител на секция "Физикохимия на повърхностите и дисперсните системи" (1958-1983) в Института по физикохимия при Българска академия на науките (БАН). Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България (19 януари 1989). Председател (на обществени начала) на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" (24 февруари 1990-11 януари 1992). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1979).

Алън Маклауд Кормак, американски физик (1924-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1979 г. съвместно с Годфри Хоунсфийлд за работата им, положила началото на развитие на нова диагностична техника - компютърната томография.

Уилард Бойл, канадски физик (1924-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 2009 г. заедно с американския физик Джордж Смит за изобретяването на CCD-сензорите, които  правят възможно създаването на цифронвите фото- и видеокамери. Те си поделят наградата с американския физик от китайски произход Чарлз Као, който я получава за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.

проф. Димитър Тъпков, български композитор и музикален педагог (1929-2011).
Работи в Музикалния отдел на Българското национално радио (1956-1962). Секретар на Съюза на българските композитори (1962-1965). Директор на Софийската народна опера (1967-1970). Ректор на Българската държавна консерватория (1979-1982). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание към Българската академия на науките (1972-1979). Заместник-председател на Комитета за култура (1982-1986). Директор на фестивала "Софийски музикални седмици" (1997-2005). Автор е на симфонични творби, инструментални концерти, сонати, сюити, песни. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1979).

Хосе Луис Лопес де ла Кайе, испански журналист (1938-2000).
Сътрудник на изданието "Страната на баските" на в. "Ел Мундо". Един от основателите на т. нар. Форум за мир от Ермуа (1997). Застрелян на улицата в квартала Андоаин в Мадрид.

проф. Соломон Салтиел, български физик (1947-2009). 
Преподавател в Катедрата по квантова електроника при Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1978-2009) и неин ръководител (1996-2009). Директор на Института по лазерна техника при Софийския университет (1991-1993). Заместник-председател на Съюза на физиците в България (2001-2004). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004).

ген. Никола Колев, български военен деец (1951-2021).
Началник на Генералния щаб на Българската армия (6 юни 2002-31 май 2006). Съветник на президента Георги Първанов по военната сигурност (1 юни-1 септември 2006). Секретар по военната сигурност при президента (1 септември 2006-15 март 2007). Началник на кабинета на президента (15 март 2007-22 януари 2012). Посланик на България в Нидерландия (23 март 2012-17 юни 2016). Носител е на орден "Стара планина" първа степен с мечове (26 май 2006).

Михаил Камберов, български художник (1952-2020).
Създава поредица от етюди, маслени платна, акварели, рисунки и пластики. Сред най-известните му творби са "Момичето и гълъбът", "Майка ми" (1982-1983). Картината "Спомен" е рисувана в продължение на 10 години и уникална с това, че върху платното има 130 портретувани фигури, някои от които са рисувани с лупа. Творбата му "Бърсачът на последните сълзи" е рисувана с игла и лупа в продължение на 17 години (1988-2005). От 1990 г. прави самостоятелни изложби в чужбина. Създава фондация "Камберов" (1997) и две художествени галерии "Михаил Камберов" (1997, 2000).  От 1993 г. е почетен член на Генералната асамблея на Есенния салон в Париж, Франция. От 1995 г. е член на Белгийската академия за съвременно изкуство. От 1997 г. е член на Европейската група на художниците на Националната федерация на културата на Франция. Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза на изкуствата" на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия (2004), която му връчва златен медал и орден "Офицер". Носител е на Рубинената награда на Франция за артистични търсения и оригиналност в цялостното си творчество (2004), на награда Златното платно", смятано за "Оскар" в изобразителното изкуство  (2002-2003 и 2005), и признанието "Творец на нашето време"  на Националната федерация на културата на Франция (2004), на Сребърен медал за принос в развитието на изкуството от Академичната асоциация на Френската академия, на Златен медал на честта (2005) и на званието "Посланик" (2006) на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия.

Диего Коралес, американски боксьор (1977-2007).
От март 1996 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион във версиите IBF, WBO и WBC. Загива в катастрофа с мотоциклет в околностите на Лас Вегас, САЩ, на 7 май 2007 г.
/АЯ/КГ/МГ/