site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 май  в  историята

6 май 2024 г., понеделник, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Възкресение Христово. Св. Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Св. Прав. Иов Многострадални.  На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Исус Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото тогава се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома. Във всеки от дните на Светлата седмица се благославят светии. В Светли понеделник се благославят светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Свети великомъченик Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен на 23 април 306 г. Погребан е в палестинския гр. Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник. Едно от чудесата извършени от св. Георги, и заради което често е изобразяван на иконите като конник убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит (дн. Бейрут), недалеч от гр. Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън и др. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е схващан като покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне; всички се събират на празнична трапеза с песни, музика и танци. На този ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо и др.

В България се отбелязва:

Великден. Официален празник. Отбелязва се с промени в Кодекса на труда, приети от VII Велико народно събрание на 2 април 1991 г.

Гергьовден, Денят на храбростта и Българската армия. Официален празник.  Отбелязва се от 1999 г. със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 38-ото Народно събрание на 6 май 1998 г. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" (учреден  с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I)  и ограничени военни паради. До 1919 г. освен 6 май - Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885). От 1926 г. Денят на храбростта (6 май) и Денят на бойната прослава (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец (6 май). През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с Постановление 129 на Министерския съвет от с.г. 23 септември е опреден за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С Постановление 100 на Министерския съвет от 30 май 1991 г.  23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). С Постановление 15 на Министерският съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 6 май 1998 г. от 38-ото Народно събрание, 6 май се отбелязва като - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.

Празникът на етнографите в България. Отбелязва от 1975 г. като Ден на етнографите в България. Празникът е свързан с началото на новата стопанска година. Денят се чества като Празник на етнографите в България с решение от 3 май 1985 г. на първата среща на етнографите в България, проведена в Регионалния етнографски музей на открито "Етър"  участието на 25 специалисти от Велико Търново, Търговище, Враца, Перник, Хасково и Казанлък. По традиция на този ден музей "Етър" посреща етнографи от страната, които разказват за професионалните си успехи.

Ден на град Мездра. Отбелязва се с Решение 7 на Общинския съвет от 17 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец. Храмов празник на църквата "Св. Георги Победоносец" в града, осветена на 8 май 1932 г.

Денят на град Пещера. Отбелязва се с Решение 143 на Общинския съвет от 24 февруари 1994 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец.

Денят на град Тервел. Отбелязва се с Решение 2-26 на Общинския съвет от 25 март 2011 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец, храмов празник на православния храм "Св. Георги Победоносец", осветен през 2011 г.

Празникът на Община Антон. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 2000 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец, храмов празник на възстановения през 2008 г. параклис "Св. Георги".

Празникът на град Каварна. Отбелязва се в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец. Свързан е с традиционно провеждащия се от 1878 г. първоначално на 24 май каварненски сбор, няколко години по-късно преместен на 6 май.

Празник на град Камено. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 28 април 2016 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец.

Празникът на град Луковит. Отбелязва се от 2000 г. в деня на църковния празник на св. вмчк. Георги Победоносец, покровител на града и храмов празник на храм "Св. вмчк Георги", построен през 1885 г.

Празникът на град Петрич. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 15 април 1994 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец.

Празникът на град Поморие. Отбелязва се от 1991 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец, покровител на града, и храмов празник на църквата в манастира "Св. Георги Победоносец", изграден през 1856 г.

Празникът на град Русе. Отбелязва се от 2002 г. с решение на Общинския съвет от 12 април 2002 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец, покровител на града.

По света се отбелязва:

Световният ден на акордеона. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на Международната конфедерация на акордеонистите (CIA) по повод 180-ата годишнина от регистрирането (1829) на първия патент за акордеон във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо. Патентът е одобрен на 23 май 1829 г. Целта на деня е да се популяризира акордеонът като музикален инструмент. На този ден групи, оркестри, изпълнители и учители организират различни прояви, свързани с изпълнения на акордеон.

На този ден в България:

1651 - В Рим е издадена първата българска печатна книга "Абагар". Съставена на кирилица от българския книжовник Филип Станиславов. Името на книгата произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Исус. Книгата съдържа кратки апокрифни молитви. Състои се от пет големи листа във формата на свитъци, напечатани само на лицевата страна. Текстът е разположен в четири колони, които допълнително се изрязват и се залепват  една след друга, като се получава дълъг свитък. Поместени са и девет малки ксилографски илюстрации, подражание на произведения на Алберехт Дюрер, Рафаело и др. От "Абагар" са запазени 6 екземпляра, един от които се пази в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, а останалите пет са в чужбина.

1903 - Сформирано е 26-ото правителство на Княжество България с министър-председател и министър на външните дела и изповеданията ген. Рачо Петров. Кабинетът е образуван от дейци на Народнолибералната партия. Управлява до 22 октомври 1906 г.

1916 - Основан е футболен клуб "Берое" - Стара Загора.

1935 - В Търново (дн. Велико Търново) е открит Паметник на падналите за победите на България, известен като "Майка България". Изграден е в памет на загиналите в Руско-турската (1877-1878), Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914-1918) със средства, дарени от всички общински съвети в окръга, църковните и училищни настоятелства, фабрики, банки, кооперации и частни лица. Автор на паметника е скулпторът Светослав Йоцов. Монументът е ансамбъл от шест бронзови фигури. От четирите страни на паметника са изписани годините на войните, в които са загинали български воини в името на победата. В основата на монумента е разположена костница. На върха на паметника е поставена фигурата на Майка България, която държи в едната си ръка маслиново клонче - символ на мира, а в другата - националното знаме.

1956 - В София официално е открита къщата музей "Никола Й. Вапцаров". Музеят е създаден през 1952 г. по решение на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет въз основа на решение на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1952 г. Помещава се в последния софийски дом на поета на ул. "Ангел Кънчев" 37, в който той е живял със съпругата си и семейството на брат си от май 1940 г. до 4 март 1942 г. Десет години след гибелта му неговите близки даряват жилището, за да бъде създаден музей. Музеят съхранява най-голямата част от архива на Никола Вапцаров - тетрадки, ръкописи и снимки от ученическите му години, личната му библиотека , преводи на стиховете му на повече от 30 езика, много от личните му вещи. Богата е колекцията от портрети и илюстрации на български и чужди художници. За 25-годишната си дейност през 1981 г. музеят е удостоен с орден "Кирил и Методий" първа степен. Съгласно разпореждане 254 на Министерския съвет  от 19 юни 1975 г. къщата музей "Никола Й. Вапцаров" е филиал на Националния литературен музей в София.

1975 - За първи път се отбелязва Денят на етнографите в България. От 1984 г. е Празник на етнографите в България.

2000 - В София се провежда 44-ият конгрес на БСП. Направени са промени в Устава на партията, според които главните редактори на централните партийни издания вече ще се избират не от конгреса, а от Висшия съвет на БСП. Взето е решение за създаване на областни съвети на БСП. За трети мандат на поста председател е преизбран Георги Първанов.

2002 - Започва излъчвания радио "Fresh". Приемник е на радио "Плюс".

2004 - Наказателният съд в Бенгази, Либия, произнася смъртните присъди на петте медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и на палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута и на лишаване от граждански права за срока на наказанието и за една година след това. На 7 февруари 2000 г. към шестимата български медици е предявено обвинение в умишлено причиняване на  епидемия на СПИН и за несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия. Ход на делото е даден на 2 юни 2001 г. Присъдите от 6 май 2004 г. са  потвърдени на 19 декември 2006 г. от Наказателния съд и окончателно потвърдени на 11 юли 2007 г. от Върховния касационен съд на Либия. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор смъртните присъди. На 24 юли 2007 г. медиците са освободени от затвора "Джудейда" и отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. След пристигането им в България заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин прочита указ на президента Георги Първанов за помилване на медиците.

2007 - В Сливен са представени два модела на автомобил "Юнивърс", произведени в България, изработени в сътрудничество между Техническия университет-София, "Балканстар - София", "Брабус" АД - Германия и направление "Мерцедес-Бенц дизайн" на "Даймлер Крайслер". Патрон на проекта е кметът на Сливен Йордан Лечков. Ръководител на проекта е проф. Харалд Лешке от дизайнерския отдел на "Даймлер Крайслер".

2011 - В София е подписан Меморандум за сътрудничество от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и председателя на националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН Сашо Дончев. На официалното събитие Дончев обявява създаването на Българската мрежа като самостоятелна правна организация.
   
2015 - Към 15:00 ч. във Велико Търново е измерена най-висока температура на въздуха от 33 градуса. Високи температури са измерени и на други места в Северна България като стойностите варират между 29 и 30 градуса. По данни на Националния институт по метрология и хидрология на БАН досега през май е било най-горещо през 1973 г. - 39,5 градуса в с. Бръшлян, Югоизточна България. Най-ниски са били температурите на връх Мусала - минус 11 градуса, през 2011 г.

2016 - В София на двудневно работно посещение пристига заместник-държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. По време на срещата с министър-председателя Бойко Борисов са обсъдени сътрудничеството между България и САЩ в областта на отбраната, противодействието на тероризма, енергийната сигурност. В рамките на своята визита Антъни Блинкен се среща и с президента Росен Плевнелиев, и с министъра на външните работи Даниел Митов.

2017 - На церемония в Русе проф. Румяна Ценкова е удостоена със званието "Почетен гражданин на град Русе" за високи държавни и международни постижения в областта на науката. Проф. Румяна Ценкова е родена в Русе. От 1996 г. работи в Университета в Кобе, Япония, където е единствената жена - професор в инженерния факултет на висшето училище, преподавател по "Биоизмервания".

2019 - В Раковски папа Франциск отслужва Света литургия с първо причастие за 242 деца в църквата "Пресвето сърце Исусово". На церемонията присъстват 750 души, сред които родителите на децата, представители на енориите в България. Същия ден на пл. "Независимост" в София в присъствието на повече от 1000 души и 200 официални лица папа Франциск отправя послание за мир към целия свят заедно с представители на различните вероизповедания в България. Папа Франциск пристига на 5 май 2019 г. на апостолическо пътуване в България с папска свита, съставена от 35 души, сред които държавният секретар на Светия престол - кардинал Пиетро Паролин, и кардиналите Леонардо Сандри и Курт Кох.

2021 - На 64-годишна възраст умира певицата Ваня Костова. Тя е била вокалистка в групите "Тоника СВ" към Строителни войски, "Магистрали", "Фамилия Тоника".

2023 - В с. Богданов дол, община Перник, е пресъздаден обичаят „Премуз“, който по традиция се организира на Гергьовден. На поляна в центъра на селото се правят импровизирани кошари, в които се заграждат стадата. Облечени в ямурлуци, овчарите доят животните. Обичаят е наречен "премуз", защото в района за доене се използва думата "музене". Облечени в народни носии, участниците в тържеството са седнали на софра в лятна овчарска къща до кошарите,  украсена с цветя, звънци и геги. На клоните на дърветата се връзват гергьовски люлки. Животновъдството е запазено като поминък в селото, в което има десетина овчари, които на празника показват най-хубавите си и най-млекодайни овце.

На този ден по света:

1527 - По време на Италианските войни (1494-1559) между Испания и Франция на 6 май 1527 г. гр. Рим е завладян и опустошен от испанските войски. При отбраната на Ватикана и защитата на папа Климент Седми загиват 147 от общо 189 швейцарски гвардейци. В тяхна памет на този ден полагат клетва новобранците в Папската швейцарска гвардия, създадена на 22 януари 1506 г. от папа Юлий Втори.

1840 - На пазара във Великобритания е пусната първата пощенска марка - т. нар. черно пени на стойност 1 пени. Марката е създадена от Роуланд Хил и има гравюра с профила на британската кралица Виктория, чийто образ остава на британските марки за следващите 60 години. 

1937 - По време на кацане на дирижабъла (LZ 129) "Хинденбург" в Ню Йорк, САЩ, избухва пожар. Загиват 36 души. На практика трагедията слага край на пътническия транспорт с дирижабли, независимо че през 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл - копие на "Хинденбург", наречен "Граф Цепелин II" (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано. "Хинденбург", най-големият пътнически летателен апарат от този вид с дължина 245 метра, е конструиран през 1936 г. Името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Той е поредица от построените и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на Фердинанд Граф фон Цепелин. Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 г.

1945 - Започва Пражката настъпателна операция под командването на маршал Иван Конев, на Родион Малиновски и ген. Андрей Ерьоменко по време на Втората световна война (1939-1945), с която е освободена територията на Чехословакия. Операцията завършва на 11 май 1945 г. и с нея се слага край на военните действия в Европа.

1953 - В САЩ е осъществена първата в света успешна сърдечна операция за поставяне на коронарен байпас. Операцията е извършена в университетската болницата "Томас Джеферсън" във Филаделфия, щата Пенсилвания, от Джон Гибън и екипа му с машината сърце-бял дроб, която позволява за известно време да бъде спряна работата на сърцето и белите дробове. Тази машина е революционно изобретение - открива нова ера в медицината. Пациентката Сесилия Бейволик, тогава на 18 години, успешно се възстановява след операцията.

1955 - Учреден е Западноевропейският съюз (ЗЕС). На 17 март 1948 г. в Брюксел, Белгия, пет европейски държави - Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Нидерландия, подписват Брюкселския договор за икономическо, културно и социално сътрудничество и за колективна самоотбрана, по силата на който е създадена Организацията на Брюкселския договор. На 23 октомври 1954 г. договорът е модифициран с Парижките споразумения, към които се присъединяват Федерална република Германия и Италия, и се създава ЗЕС. С Марсилската декларация, приета в Марсилия, Франция, на последното заседание на Съвета на министрите на ЗЕС (13 ноември 2000), основните функции, пълномощия и имуществото на организацията са прехвърлени на Европейския съюз (1 юли 2001).

1980 - В Москва официално е открито новото международно летище "Шереметиево - 2".

1994 - Кралицата на Великобритания Елизабет Втора и президентът на Франция Франсоа Митеран официално откриват железопътния тунел под Ламанша. Това е първата в историята сухопътна връзка под протока, свързващ Франция и Великобритания. С мотрисата "Евростар" кралицата прекосява 50-километровия тунел до Кале на френския бряг, където е посрещната от президента на Франция  Франсоа Митеран. Сред официалните гости на церемонията са министър-председателят на Белгия Жан-Люк Дьоан, председателят на Комисията на Европейския съюз Жак Делор и Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания от 5 май 1979 г. до 22 ноември 1990 г. Проектът е одобрен от Маргарет Тачър и Франсоа Митеран през 1986 г. На 19 май 1994 г. тунелът под Ламанша е пуснат в редовна експлоатация.

1996 - В Брюксел, Белгия, е подписан Договор за сигурност между Западноевропейския съюз и НАТО. Договорът е подписан от генералните секретари на НАТО и на ЗЕС Хавиер Солана и Жозе Пирш Кутилейру, за да се подобри връзката помежду им и да се синхронизират методите им на работа.  

1997 - В Хага, Нидерландия, е открита първата конференция на Организацията за забрана на химическите оръжия. Продължава до 23 май 1997 г. Организацията е създадена на 29 април 1997 г. с влизането в сила на международната Конвенция за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване.

1998 - С указ на президента Нурсултан Назарбаев столицата на Казахстан Акмола е преименувана на Астана. Президентът обоснова решението си с факта, че Акмола означава "бял гроб" и "не звучи респектиращо". Новото име Астана означава "столица". На 23 март 2019 г. президентът на страната Касим-Жомарт Токаев подписва указ за преименуване на столицата на Нур Султан в чест на бившия президент на страната Нурсултан Назарбаев. Столицата на Казахстан връща предишното си име Астана на 17 септември 2022 г. съгласно указ на президента Касъм-Жомарт Токаев.

1999 - В Уелс и Шотландия за първи път се произвеждат избори за местни парламенти. Право на глас имат общо 30 млн. души. Шотландците избират първия си парламент от 1707 г., когато Шотландия се присъединява към Англия. Уелсците гласуват за първи път в историята за отделно законодателно събрание. Заедно с изборите за двата местни парламента се гласува и за подновяването на около 13 000 общински съветници в 362 градове.

2002 - Убит е Пим Фортаун, нидерландски социолог, публицист и политик, основател на крайнодясната партия Листа Пим Фортаун (15 февруари 2002).

2005 - Главата на Православната патриаршия в Йерусалим Ириней Първи е свален от поста. Общо 11 архиереи и 23 архимандрити се подписват под текст, в който се настоява за отлъчването на патриарха. Според устава на Йерусалимската патриаршия това на практика означава, че Ириней автоматично е свален от поста. Патриарх Ириней е обвинен, че е дал под аренда на израелски фирми патриаршески имоти в старата част на Йерусалим. Постъпката на главата на Патриаршията, чието двестахилядно паство се състои главно от палестинци, е обявена за "предателски акт спрямо палестинската кауза".

2011 - В Амстердам е открит частен Музей на каналите. Експонатите и мултимедийните материали в експозицията са посветени, както на историята на създаването на каналите, така и на ролята им в съвременния живот на столицата на Нидерландия. Мрежата от канали в Амстердам е една от забележителностите на нидерландската столица. Тя е вписана в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Състои се от три главни канала, които са разположени концентрично около центъра на града. Заради каналите си Амстердам е наричан "Северната Венеция". Каналите са построени през XVII в. Те са служили както за отбрана на града, така и за превоз на стоки и хора, при това са запазили и естетическата си функция. Край каналите, които съединяват около 1500 моста, се намират 6000 исторически сгради, много от които са жилищни.

2014 - В Никозия, Кипър, на 92-годишна възраст умира изтъкнатият суфист Шейх Мухамад Назим Адил ал Кубриси ал Хаккани. Той е един от най-влиятелните ислямски учени и е духовен лидер на последователите на суфизма.

2016 - На церемония в Кралската зала на Апостолическия дворец във Ватикана папа Франциск е удостоен с международната награда "Карл Велики" на Аахен като признание за неговия изключителен принос за мир, разбирателство и милосърдие в европейско общество, основано върху ценностите. Годишната награда  е учредена през 1949 г. в Аахен, Германия. Тя представлява медал с лента, на който е възпроизведен средновековен печат на града, където е живял и е погребан основателят на Свещената римска империя Карл Велики. Франциск е 58-ият носител на наградата и вторият папа, след папа Йоан Павел Втори, удостоен с нея.

2017 - В двора на апостолическия дворец Сан Дамазо във Ватикана се провежда церемония, на която клетва полагат 40 новобранци на папската швейцарска гвардия - най-старата редовна войска в историята. Всеки от войниците се заклева във вярност на пищен ритуал, който датира от 6 май 1527 г., когато 147 гвардейците умират, защитавайки папа Климент Седми по време на т. нар. разграбване на Рим. Гвардейците, които служат две години, трябва да са швейцарци, католици, ергени между 19 и 30 години и високи не по-малко от 1,74 м. Тяхната основна мисия е да пазят папата.

2019 - За първи път в историята на Румъния е издадено предупреждение "червен код" за опасност от торнадо. Предупреждението "червен код" се отнася за югоизточните окръзи Яломица и Кълъраш.

2021 - Кралската поща на Великобритания пуска серия от 12 марки, посветени на творчеството на британския музикант и композитор, бивш член на групата "Бийтълс" Пол Маккартни. Той е най-успешният музикант в историята на официалните класации на Великобритания с над 60 златни плочи в актива си. Пол Маккартни е автор или съавтор на 188 композиции, влезли в класациите на Великобритания. Деветдесет и една от тях са се изкачили в челната десетка , а 33 от тях са оглавили хит парадите.

2022 - Статистическата служба на Европейския съюз "Евростат" публикува данни, според които продължителността на живота в страните от ЕС e започнала да намалява, след като постоянно се е увеличавала през последните десетилетия, като от 60-те години на 20 век е нараствала средно с по 2 години на десетилетие. Най-сериозен спад е регистриран в Словакия и България (-2,2 години спрямо 2020 г.), следвани от Латвия (-2,1 години) и Естония (-2 години). Продължителността на живота през 2021 г. спада навсякъде освен в Люксембург (+0,1 година) и в Малта и Швеция, които остават без промяна.

2023 - Британският крал Чарлз Трети официално е коронясан на пищна церемония в Уестминстърското абатствo. Архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби поставя 360-годишната корона на Свети Едуард на главата на монарха, който седи на трон от 14-и век. Предстоятелят на Англиканската църква произнася думите "Бог да пази краля", които са повторени от 2200-те гости, присъстващи на церемонията. Новият британски монарх наследява на трона кралица Елизабет Втора, която умира на 8 септември 2022 г.

Родени на този ден българи:

Апостол Петков (Апостол Петков Терзиев, Апостол войвода), български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1869-1911).
От 1897 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Войвода на чети в района на Ениджевардарското езеро, наречен от населението Ениджевардарското слънце. Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Приживе е възпят в десетки народни песни.

маестро Георги Атанасов (Георги Атанасов Георгиев), композитор и диригент (1882-1931).
Капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1908-1914), диригент на Гвардейския оркестър в София (1914-1920; 1923-1926), капелмайстор във Военното училище (1920-1923; 1926-1931), диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-1923). Автор е на 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), на първата българска оперета за възрастни, на 5 детски оперети, песни, маршове, китки за духов оркестър, детски песнички, 10 обработки за пеене и пиано, 5 пиеси за соло пиано и др., сред които оперите "Борислав" (1911), "Гергана" (1916), оперетите "Болният учител" (1909), "За птички" (1911), "Самодивското изворче" (1912).

Владимир Полянов (ист. име Георги Иванов Тодоров), български писател, драматург и режисьор (1899-1988).
Първата му отпечатана творба е разказът "Нанaй марo" през 1918 г. в сп. "Сила". Сътрудничил е на списанията "Художествена седмица", "Хиперион", "Златорог". Работил е в Народната библиотека в София (1924), бил е секретар е на главния директор на железниците (1924-1934) и чиновник в Министерството на народната просвета (1937, 1939-1941). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1941) и на Държавната театрална школа при театъра (1942-1944). Режисьор на театрите в Бургас (1946-1947), в Русе (1947), на Народния театър за младежта в София (1947-1951), кукления театър в Пловдив (1951-1957) и Перник (1957-1960). Директор-режисьор на театрите в Сливен (1962-1963) и в Разград (1964-1966), главен режисьор на Родопския театър в Смолян (1966-1970). Един от основателите на Българския П.Е.Н. клуб и негов секретар (1926-1932). През 1920 г. съвместно със Светослав Минков създава библиотека "Галерия на фантастите". Автор е на "Смърт" (разкази, 1922), "Комедия на куклите" (разкази, 1923), "Момичето и тримата" (разкази, 1926), "Крадецът" (разкази, 1927), "Двете страни на медала" (комедии, 1928,1934), "Слънцето угаснало" (роман, 1928, 1995), "Ивайло и Мария: Истор. приказки" (приказки, 1929), "Вик" (роман, 1931), "Бащи и синове" (драма, 1937, 1938, 1948, 1962), "Слънчеви пътеки" (пиеси, 1961), "Белият вятър на планината" (повести, 1963), "Случаят Иван Андреев" (повести, разкази, 1978) и др. Превежда художествена литература от английски и немски език, а негови произведения са преведени на гръцки, италиански, немски, румънски, руски, турски и др.

проф. Васил Стефанов, диригент и цигулар (1913-1991).
Концертмайстор на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1945). Диригент на Софийската филхармония (1946-1954). Един от основателите, от 1948 г. диригент и от 1954 г. главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското радио. Основател на Държавния симфоничен оркестър в Шумен (1954), ръководител на хор "Гусла" (1960-1979). Бил е преподавател по цигулка и дирижиране в Българската държавна консерватория. Носител на орден "Кирил и Методий"  първа степен (1960), носител на орден "Георги Димитров" (1983), орден "Народна република България"  трета степен (1973). Лауреат на Димитровска награда (1953).

Ганка Найденова-Стоилова, литературовед (1914-1999).
Племенница и изследователка на поета Пейо Яворов. От 1956 г. работи към Българската академия на науките в къщата музей "П. К. Яворов", като е била и негова директорка. Дарява много оригинални документи на поета на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Дарява и над 250 семейни реликви, сред които сребърни обеци и златни пендари на майката на поета, златен медальон с косите на Мина Тодорова, на къщата музей "П. К. Яворов" в София.

Христо Ковачев, оператор и режисьор (1929-1997).
От 1950 г. е асистент-оператор в Студията за игрални филми, а от 1973 г. е главен художествен ръководител на творчески колектив "Глобус" към Студията за игрални филми. Режисьор и оператор е на документалните филми "Светлини и хора" (1960), "Хора и бури" (1963), "От 1 до 8" (1966),  "Парад на позора" (1967), "Строители" (1974),  "Агрономи" (1976), "Човек от народа" (1981) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1989).

Гена Димитрова, оперна певица (1941-2005).
Пяла е на световните оперни сцени "Ла Скала", "Арена ди Верона", "Ковънт Гардън", Щатсопер, "Метрополитън" заедно с оперните певци Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и др. Печели редица престижни конкурси, сред които Международния конкурс за млади оперни певци в София (1970), конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия (1972), международния конкурс за изпълнители в Ню Йорк, САЩ (1987) и др.  Водила е майсторски класове в консерваториите на Атина, Гърция, в Рим, Италия, в Будапеща, Унгария, в София и др. Обявена е за най-добра изпълнителка в театър "Ла Скала" (за сезон 1983/1984) и удостоена с наградата "Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Носителка на приза "Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за най-успешен спектакъл (1984). Носителка на наградата "Златен Верди" за Вердиевите й героини (27 юни 1987). Обявена е за почетен член на Софийската опера по повод нейната 30-годишна сценична дейност (19 ноември 1996). Носителка на наградата "Голям платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон" (17 юни 2002), на орден "Стара планина" първа степен (1996), на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (31 януари 1997).

Муравей Радев, икономист и политик (1947).
Депутат от 37-ото и 38-ото Народно събрание (12 януари 1995-21 май 1997). Министър на финансите (21 май 1997-24 юли 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (24 юли 2001-17 юни 2005). Министър на финансите (21 май 1997-24 юли 2001).  Заместник-председател на партия "Български демократически форум" (2 юли 1995-12 октомври 1997), неин съпредседател (12 октомври 1997-1 август 1999) и председател (31юли 1999- 9 декември 2001). Председател на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания (юли 1997-август 2001). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (СДС) (5 май 2001-12 март 2002).

Минчо Казанджиев, икономист (1957).  
Работи в Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/ в Ловеч (1983-1988). Секретар и главен счетоводител на СБА-Ловеч (1989-1993). Общински съветник в Общинския съвет на Ловеч (1991-1995). Експерт в "Тексимбанк" в Ловеч (1994-1996). Ръководител в Сметната палата в Ловеч (1997-2003). Кмет на Ловеч (2 ноември 2003-1 ноември 2015). Общински съветник в Общинския съвет на Ловеч (2015-2022).

Николай Свинаров, юрист и политик (1958).
Министър на отбраната (24 юли 2001-16 август 2005). Член на Политическия съвет и  заместник-председател на партия  "Национално движение Симеон Втори" (6 април 2002-19 юни 2007). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Председател на партия "Българска нова демокрация" (11 май 2008-2 април 2011).

Людмила Жечева - Андонова, състезателка по лека атлетка (скок на височина) (1960).
На 20 юли 1984 г.  поставя световен рекорд от 2.07 метра на 20 юли 1984 г.  по време на открития турнир "Олимпийски ден" на стадион "Фридрих Лудвиг Ян" в Източен Берлин. Тя е първата българка, преодоляла 200 см в скока на височина.  През 1984 г. е победителка в анкетата "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Спортист на България за 1984 г. Почетен гражданин на Стара Загора (12 декември 1984).

Мая Новоселска, актриса (1963).
Играла е в Държавен куклен театър "Дора Габе" в Добрич (1986-1988), Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян (1988-1989), Общински театър "Сириус" (1989-1990), Народен театър за младежта (1990-1991), от 1991 г. в Първи частен театър "Ла Страда". Участва във филмите "Писмо до Америка", "Госпожа динозавър" и др. , в телевизионното предаване "Улицата". Носител е на редица награди, сред които награда "Аскеер' 95" г. за спектакъла "Мармалад", на награда "Икар" 2012 на Съюза на артистите в България  за главна женска роля в  моноспектакъла "Едно малко радио (27 март 2012).

Христо Модев, състезател по волейбол (1976-2019).
Повече от 20 години играе волейбол. Играл е в ЦСКА, "Славия" и националния отбор по волейбол, след което в продължение на 10 години играе за Република Северна Македония. Със своите 217 сантиметра височина, докато се състезава, той е третият най-висок състезател в света.

Драгомир Стойнев, икономист и политик (1976).
Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013)  и в 42-ото Народно събрание (21 май-29 май 2013). Министър на икономиката и енергетиката (29 май 2013-6 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017) и 44-ото Народно събрание (2017-2021). Член на Изпълнителното бюро и заместник-председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия  (От 5 юли 2014-15 ноември 2015). От 21 май 2016 г. е член на Националния съвет на БСП. Депутат от 45-ото до 49-ото Народно събрание (2021-2024).

На този ден са родени и:

Скендербег (Георги Кастриоти Скендербег), албански национален герой (1405-1468).
Прославил се е с въстанието си в гр. Круя през 1443 г., заставил е османския султан Мурад II да предаде Круя и земите около него, през ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Максимилиан Робеспиер, френски адвокат и политик (1758-1794).
Деец на Френската буржоазна революция (1789-1794) и един от лидерите на якобинците. На 27 юли 1794 г. е извършен Термидорианският преврат, който слага край на "Якобинската диктатура". На следващият ден Максимилиан Робеспиер е екзекутиран заедно с Луи Антоан Сен-Жюст и още 20 техни сподвижници.

Робърт Едуин Пири, американски полярен изследовател (1856-1920).
Достига първи Северния полюс на 6 април 1909 г. Американският пътешественик Фредерик Кук твърди, че е достигнал Северния полюс преди Робърт Пири на 21 април 1908 г. На 21 януари 1911 г. Конгресът на САЩ приема резолюция, съгласно която Робърт Пири е обявен за първия човек, достигнал до Северния полюс.

Зигмунд Фройд, австрийски невролог и психиатър (1856-1939).
Основоположник на психоанализата (1896). Автор е на трудовете "Тълкуване на сънищата" (1899), "Тотем и табу" (1913), "Аз и То" (1923), "Очерк на психоанализата" (1940) и др.

Алексей Степанов, руски художник живописец (1858-1923).

Рабиндранат Тагор, индийски поет, писател, драматург и философ (1861-1941).
Автор е на текста на химна на Индия и на химна на Бангладеш. Носител на Нобелова награда за литература за 1913 г.

Виктор Гриняр (ист. име Франсоа Огюст Виктор Гриняр), френски химик (1871-1935).
Носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. за откриването на т.нар. Гриняров реактив, който допринася за развитието на органичната химия. Той си поделя наградата с френския химик Пол Сабатие, който я получава за неговия метод за хидрогениране на органични съединения в присъствие на фино раздробени метали, с което допринася за развитието на органичната химия.

Рудолф Валентино (ист. име Родолфо Алфонсо Рафаело Пиер Филиберт Гулиелми ди Валентина д'Антонгуола), американски актьор от италиански произход (1895-1926).
Участвал е във филмите "Четиримата конници на Апокалипсиса" (1921), "Шейхът" (1921), "Кръв и пясък" (1922), "Младият раджа" (1922) и др.

Макс Офюлс (ист. име Максимилиан Опенхаймер), немски режисьор и актьор (1902-1957).
Започва да режисира филми в Берлин в началото на 30-те години на 20-и век. Режисьор е на филмите "Изгнанието" (1947), "Писмо от неизвестна жена" (1948), "Уловени" (1949) и "Безразсъдният момент" (1949) и др.

Хари Мартинсон (Хари Едмунд  Мартинсон), шведски поет и писател (1904-1978).
Автор е на стихосбирките "Призрачният кораб" (1929), "Скитник" (1931), "Пасат" (1945), "Цикада" (1953), пътеписите "Пътешествия без цел" (1932) и "Сбогом, Кейл" (1933), автобиографичните романи "Копривите цъфтят" (1936), "Изходният път" (1936), на поемата "Аниара" (1956) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1974 г.  заедно с шведския писател Ейвинд Юнсон за цялостно творчество. Самоубива се на 11 февруари 1978 г.

Орсън Уелс, американски актьор и режисьор (1915-1985).
Дебютният му филм "Гражданинът Кейн" (1941), на който той е сценарист и режисьор съвместно с американския сценарист Хърман Манкевич, режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля, е удостоен с награда "Оскар" (1942) за най-добър сценарий. Сценарист е на редица късометражни филми. Режисьор е на филмите "Чужденецът" (1946), "Мистър Аркадин" (1955), "Допир до злото" (1958), "Процесът" (1962), "Камбани в полунощ" (1965) и др. Участвал е във филмите "Третият човек" (1949), "Моби Дик" (1956), "Много важни персони" (1963), "Казино Роял" (1967), "Параграф 22" (1970), "Островът на съкровищата" (1972), "Тайната на Никола Тесла" (1980) и др.

Владимир Етуш, съветски актьор (1922-2019).
Участвал е в повече от 30 филма, сред които "Кавказка пленница" (1966), "Дванадесет стола" (1971), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Соларис", "Приключенията на Буратино" (1975). Народен артист на СССР (1984). Носител на театралната награда "Кристална Турандот" (1994) и Държавната награда на Руската федерация в областта на литературата и изкуството (2001). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" първа, втора, трета и четвърта степени (2018, 2008, 2003, 1995).

Александър Белявски, руски актьор (1932-2012).
Участвал е в над 100 филма. Сред по-известните са "Юлски дъжд" (1966), полският "Четиримата танкисти и кучето" (1966), "Ирония на съдбата или Честита баня!" (1975) и за "За бедния хусар кажете добра дума" (1980). Световна известност му донася ролята на Фокс във филма на Станислав Говорухин "Мястото на срещате да не се променя"(1979). Народен артист на РСФР (2003). Самоубива се на 8 септември 2012 г.

Рубин Картър (Урагана), американски боксьор в средна категория (1937-2014).
В началото на спортната си кариера той е обвинен за убийството на трима бели мъже в бар в Ню Джърси. Рубин Картър е осъден и прекарва 19 години в затвора, след което е освободен като невинен от Федералния съд на САЩ. Съдбата му е пример за съдебна грешка и е повод за написването на книгата "Шестнадесетият рунд" (автобиографична, 1974), а също и на песента "Ураган", изпълнявана от Боб Дилън (1975), на базата на които е създаден игралният филм "Ураган" (1999).

ген.-майор Самюъл Доу, либерийски военен и политически деец (1951-1990).
Президент на Либерия (6 януари 1986-10 септември 1990). Убит от бунтовническата група на Принс Джонсън на 10 септември 1990 г. в Монровия, Либерия.

Тони Блеър (Антъни Чарлс Линтън Блеър), британски политик (1953).
Лидер на Лейбъристката партия (21 юли 1994-24 юни 2007). Mинистър-председател на Великобритания (2 май 1997-27 юни 2007). Специален пратеник на ООН на Квартета за мир в Близкия изток (27 юни 2007-27 май 2015).
                                                           
Джордж Клуни (Джордж Тимъти Клуни), американски актьор и режисьор (1961).
Участвал е в сериала "Спешно отделение" (1994-2009), във филмите "Един прекрасен ден" (1996), "От здрач до зори" (1996), "Миротворецът" (1997), "Тънка червена линия" (1998), "Бандата на Оушън" (2001), "Сириана" (2005), "Всичко в небето" (2009), "Маската на властта" (2011), "Гравитация" (2013), "Аве, Цезаре!" (2016), "Пулсът на парите" (2016) и др. През 1999 г. заедно с американския режисьор и продуцент Стивън Содърбърг основава продуцентската компания "Секшън ейт", която продуцира филмите "Бандата на Оушън" (2001), "Соларис" (2002), "Сирияна" (2005) и др. През 2003 г. Джордж Клуни дебютира като режисьор с филма "Самопризнанията на един опасен ум". Режисьор е също на филмите "Лека нощ и късмет" (2005), "Момичето на отбора" (2008), "Маската на властта" (2011), "Пазители на наследството" (2014) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща мъжка роля във филма "Сирияна" (2006). Носител на награда "Оскар" за най-добър филм за "Арго" като продуцент на филма заедно с Бен Афлек и Грант Хеслов (25 февруари 2013).

Даниел Алвеш, бразилски футболист (1983).

Дрийс Мертенс, белгийски футболист (1987).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Доминика Цибулкова, словашка тенисистка (1989).

Масато Кудо, японски футболист (1990-2022).

Матео Ковачич, хърватски футболист (1994).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия и бронзов медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар.

Това е денят на смъртта на:

Александър фон Хумболт, немски естествоизпитател, географ и пътешественик (1769-1859).
Автор е на книгата за експедицията си до Латинска Америка в 30 тома: "Пътешествие в равноденствените региони на Новия свят в периода 1799-1804 г." (1807-1834).

Франсиско де Пауло Сантандер, колумбийски държавник (1792-1840).
Вицепрезидент на Колумбия (3 ноември 1821 - 19 септември 1827). Президент на Нова Гренада (7 октомври 1832 - 1 април 1837).

Хенри Дейвид Торо, американски писател и философ (1817-1862).
Изповядва учението на трансцендентализма, намерило израз в произведението му "Уолдън" (1854). Подкрепя идеята за граждански свободи.

Лаймън Франк Баум, американски детски писател (1856-1919).
Автор е на поредицата "Вълшебникът от Оз" (1900-1921), както и на още 60 книги за деца и подрастващи.

Петър Ораховац, български лекар и политик (1857-1922).
Работил е като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин и окръжен лекар в Ловеч и София. Директор на Софийската общинска санитарна служба (1898-1901), директор на Държавната санитарна инспекция (1901-1902). През 1900 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България и създадената за тяхното практическо обучение малка  болница (лечебница) "Червен кръст". По време на управлението му започва използването на първите линейки за бърза помощ. Един от основателите (1901) и ръководителите на Български лекарски съюз и на медицинския периодичен печат. Участва в редактирането на сп. "Медицина", сп. "Български лекар" и сп. "Медицински напредък". Председател (1909-1910) на Върховния медицински съвет. Депутат от 14-ото и 15-ото Обикновено народно събрание (1908-1914). Председател на 14-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1910-15 февруари  1911). Автор е на "Санитарната организация и санитарното състояние на София" (1899), "Поглед върху нашите санитарни наредби" (1903) и др.

Морис Метерлинк, белгийски писател, поет и драматург (1862-1949).
Автор е на драмите "Княгиня Мален" (1889), "Слепите" (1890), "Синята птица" (1909). Носител на Нобелова награда за литература за 1911 г. предимно за драматургичното му творчество.

Кирил Попов, български икономист, статистик и математик (1870-1927).
Основоположник на статистиката в България. От 1896 г. е директор на статистическото бюро при Министерството на търговията и земеделието. Полага началото на редовни цялостни статистически публикации в България - организира издаването на "Месечни статистически известия на Главната дирекция на статистиката на Българското царство" и на статистическите годишници и статистически издания за резултати от преброявания на населението, сградите и др. Пръв прави опит за изчисляване на националния доход на България  - за 1892 г. и 1911 г. Един от основателите на Българското икономическо дружество (1895) и председател на настоятелството му (1896-1914). Основател на Чиновническото кооперативно спестовно-застрахователно дружество (1903) и дългогодишен негов председател. Създател на Върховния статистически съвет (1910) и негов председател (1910-1927). Председател на Върховния съвет на Българската централна кооперативна банка (1910-1921), член на Върховния съвет по труда на Министерството на търговията, промишлеността и труда (1919-1927).  Дописен член на Българска академия на науките (1919). Преподавател по застрахователно дело (1920) в Свободния университет в София. Секретар и председател на Съюза за защита на природата (1945-1952). Автор е на монография "Стопанска България през 1911 , Статистически изследвания" (1916, подобрено издание 1918, на френски език, 1920) и др. Завещава имотите си на Българското икономическо дружество.

Мария Монтесори, италианска лекарка - психиатър, педагог и антрополог (1870-1952).
Тя е първата дипломирана лекарка в Италия през 1896 г. Първоначално професионалните й занимания са посветени на умствено увредени деца, а впоследствие започва да разработва метод за работа с увредени деца. По-късно като преподавател в Римския университет (1904-1908) работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, основаващ се на усещанията на децата, който през 1906 г. за първи път прилага в реална среда. От 1909 г. започва да пише и издава книги, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. Основателка на  Международната асоциация Монтесори в Амстердам, Нидерландия (1929). Авторка е на "Тайната на детството", "Детето в семейството", "Дом на детето", "Поглъщащият ум", "Моят метод. Начално обучение" и др. Три пъти е номинирана за Нобелова награда за мир (1949, 1951, 1952).

Хелене Вайгел, немска актриса (1900-1971).
Една от основателите на театър "Берлинер ансамбъл"(1949) и съпруга на немския писател и драматург Бертолт Брехт. Участвала е във филмите "Майка" (1958), "Майка Кураж и нейните деца" (1961) и др.

Марлене Дитрих, немска актриса (1901-1992).
Известни филми с нейно участие са "Синият ангел" (1930), "Русата Венера" (1932), "Ангел" (1937) и др. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция.

акад. Христо Даскалов, български растениевъд и политик (1903-1983).
Директор на Научноизследователския институт "Марица" в Пловдив (1932-1946). Преподавател по зеленчукопроизводство в Агрономическия факултет в Пловдив (1946-1952). Ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1947). Директор на Института по растениевъдство при Българската академия на науките /БАН/ (1952-1961). Секретар на Отделението за селскостопански науки при БАН (1955-1961). Подпредседател на БАН (1959-1961, 1972-1982). Депутат от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1949-1966) и в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Създава над 30 нови сорта домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши. Автор е на повече от 150 научни публикации и на повече от 100 научнопопулярни материала. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, 1971-с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, април 1963, 1 март 1973).

проф. Моис Бениеш, български режисьор и педагог (1907-1976).
Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1951-1976). Преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (1952-1976). Поставя пиеси в радиото и телевизията. Автор е на трудове по театрални въпроси.

ген. Август Кабакчиев, български военен деец, един от основоположниците на българските военновъздушни сили (1914-1999).
През 1927 г. емигрира в СССР. От 1933 г. служи в Червената армия. Участник във Втората световна война (1939-1945). След 9 септември 1944 г. се завръща в България и постъпва в редовете на Българската народна армия. Заместник-командващ на Военновъздушните сили (1951-1956). Заместник-началник на Генералния щаб (1956-1960). Заместник-министър на народната отбрана (1960-1971). Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (1971-1977). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1954), на орден "Народна република България" първа степен (1957), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1974).

Константин Бесков, руски футболист и треньор (1920-2006).
Носител на орден на  Международната федерация по футбол (ФИФА) "За заслуги към футбола" (2004).

Чатичай Чунаван, тайландски политик (1922-1998).
Министър-председател на Тайланд (4 август 1988 - 23 февруари 1991).

проф. Георги Лозанов, български учен, психиатър, невролог и психолог (1926-2012).
Работил е като лекар в психиатричните болници в Бяла и Курило (1952-1957), директор на болницата в Курило (1955-1957), в Градския психоневрологичен диспансер - София (1957-1963) и в Института за следдипломна квалификация ИСУЛ (1963-1965). Основоположник на науката сугестология. През 60-тe гoдини на 20 в. paзpaбoтвa здpaвнo-yчeбнaта cиcтeмa cyгecтoпeдия, бaзиpaнa нa тeopиятa зa внyшeниeтo, която през 1978 г. е oцeнeнa от 25-члeннa мeждyнapoднa кoмиcия нa ЮНЕСКО кaтo нaй-дoбpa и e пpeпopъчaнa зa пpилaгaнe пo вcички пpeдмeти във вcички cтpaни. Създател на  държавния Нayчнoизcлeдoвaтeлcки център пo cyгecтoлoгия в София и негов директор (6 октомври 1966-1984), на Цeнтъpа пo cyгecтoлoгия и paзвитиe нa личнocттa към Сoфийcкия yнивepcитeт "Св. св. Климент Охридски" и негов директор (1985-1994). През 1994 г. заминава за Австрия, където продължава да развива идеите си и създава Мeждyнapoден цeнтъp пo дecyгecтoлoгия и Мeждyнapoдeн цeнтъp зa oбyчaвaнe нa пpeпoдaвaтeли, създател и шест години е ръководител в Австрия на Научен институт за изследване на ученето. През 2008 г. се завръща в България. През 2010 г. проф. Георги Лозанов учредява фондация "Проф. Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева", която има за цел да запазва, развива и разпространява научните постижения в областта на сугестологията и сугестопедията.

Александър Миланов (Александър Миланов Александров), български поет, писател и преводач (1933-2006).
Редактор във в. "Народна младеж" (1959-1960), в. "Студентска трибуна" (1962), в сп. "Смяна" (1963-1967, 1969-1978), в издателствата "Народна младеж" (1967-1969), "Наука и изкуство" (1978-1981), "Народна култура" (1981-1985). Заместник главен редактор на сп. "Апропо" (1985-1991). Председател на Съюза на преводачите в България (2 март 1991-3 декември 1995). Изпълнителен директор на Национален дарителски фонд "13 века България" (1995-1996). Председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" (1990). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Анатема" (1959), "Разговор след години" (1965), "Рай за грешници" (1967), "Приключенията на Пуйчо" (1967), "Омагьосаният бор" (1967), "Венец от звезди" (1968),  "Бостански човечета" (1971), "Весели злополуки" (1978), "Гостилница за гладни" (1981), "Сърдечно отделение" (1983), "Кришка-мишка" (1989), "Каламбуриада" (2003) и др.

Мануел Хименес Абад, испански политик (1948-2001). 
Председател на Народната партия в автономната област Арагон (24 февруари 2001 - 6 май 2001). Убит на 6 май 2001 г. от членове на терористичната организация Съюз на борците за свобода на страната на баските (ЕТА).

Ваня Костова, българска певица (1957-2021).
Вокалистка в групите "Тоника СВ" към Строителни войски (1980-1986), "Магистрали" (от 1986), "Фамилия Тоника" (1993-2000). Сред популярните й песни са: "Рождество", "Нека бъда твоята есен", "Вишна", "Конче мое", "Закъснялата любов", "Мария", "Приятели" и др. Започва самостоятелната си кариера с песни като "Черен кон, не умирай върху белия сняг", "Лятото" - дует с композитора Стефан Димитров, "Искам да ти кажа", "Звезда". През 1987 г. издава първия си самостоятелен албум, запис от неин концерт в НДК. В края на 1991 г. издава втория си албум "Рождество" с хитове "Рождество", "Нека бъда твоята есен" и "Закъснялата любов", "Вишна", "Дом от мечти" и "Любовта, която ни спаси". От 2004 г., освен самостоятелно, се изявява и в дует със сина си Боян Михайлов.

Стивън Холкъмб, американски състезател по бобслей (1980-2017).
Олимпийски шампион (четириместен боб)  през 2010 г. във Ванкувър, Канада. На Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия, печели два бронзови медала (двуместен боб и четириместен боб). От световни първенства печели пет златни и пет бронзови медала.
/АЯ/КГ/МГ/