site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 май в историята

2 май 2024 г., четвъртък, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велики четвъртък. Тайната вечеря. Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики.
Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. Той е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. Преди вечерята Исус Христос умил краката на апостолите и казал: "Не дойдох да служа, а да послужа", с което им предал най-ценния урок - за смирението. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден според народните обичаи не се работи и се извършват много обреди, най-важният от които е боядисването на яйцата. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Първото червено яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата , за да носи късмет, здраве, радост и щастие на нейните обитатели. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят различни наименования - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
 
Борис е роден през 30-те години на 9 в. Хан на България (852-865). Княз на България (865-889). През 865 г. Борис I с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ. От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. Борис има важна роля за разцвета на славянската писменост и книжнина в България. През 886 г. с учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий,  разработва план за широка просветна и книжовна дейност. Създава Охридската книжовна школа (885) и Преславската книжовна школа (886). През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашва, като запазва върховенството на властта си. Но недоволните боляри подтикнали Владимир-Расате към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал това, Борис се връща в столицата Плиска и потушава метежа. Владимир-Расате бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон. След това Борис се оттегля в манастир, където остава до края на живота си на 2 май 907 г. След смъртта му е канонизиран за светец от църквата. Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на Св. цар Борис-Михаил. Атанасий Велики е роден през 295 г. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в  Никея, на който е осъдено учението на древноримския християнски теолог Арий, основоположник на арианството. Целият живот на Атанасий преминава в борба с арианството. През 328 г. е избран за архиепископ на Александрия като остава такъв в продължение на 45 години до смъртта си на 2 май 373 г. Църквата е установила двукратно честване - в деня на смъртта му (2 май), и на 18 януари (Атанасовден) съвместно със св. Кирил Александрийски заради изключителната заслуга на двамата в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

В България се отбелязва:

Денят на град Копривщица. Годишнина от избухването (1876) на Априлското въстание (20 април 1876 г. ст. ст.). Тържествата по повод годишнината ще бъдат на 30 април и 1 май 2023 г.

Денят на град Харманли. Отбелязва в деня на църковния празник на св. Атанасий Велики.

Празникът на град Свети Влас. Отбелязва се в деня на църковния празник на св. Атанасий Велики, храмов празник на църквата "Свети Атанасий" в града, построена през 1864 г.

По света се отбелязва:

Световният ден на рибата тон. Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на страните, подписали Споразумението от Науру (PNA) и с резолюция A/RES/71/124 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2016 г., за да се насочи вниманието на международната общност към заплахите, пред които е изправена популацията на рибата тон и икономическите и социалните ползите от управлението на запасите от риба тон.

На този ден в България:

1876 - Избухва Априлското въстаниe (20 април ст. ст.) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето). На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира. В началото на 1876 г. апостолите се прехвърлят в определените им окръзи в България и се заемат с подготовката на въстанието. В местността Оборище от 26 до 28 април 1876 г. е свикано събрание на представителите на революционните комитети от IV революционен окръг като част от подготовката за въстанието. Присъстват 65 представители, както и апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и др. Решенията от събранието са изпратени до останалите революционни окръзи чрез куриери. Поради предателство османските власти научават за решенията от събранието в Оборище  и предприемат незабавни контрадействия. На 1 май (19 април ст.ст.) конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет, сред които е и Тодор Каблешков.  Той заедно с другарите си напада конака, където се е установил Неджиб ага. Част от турските заптиета са убити, а други начело с Неджиб ага успяват да избягат. Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица. На 2 май (20 април ст.ст.) Тодор Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, подписано с кръвта на едно от убитите заптиета (т. нар. Кърваво писмо), в което приканва всички българи към повсеместен бунт. Същия ден и в следващите дни въстават Панагюрище (2 май /20 април ст. ст./), Клисура (2 май /20 април ст. ст./), Стрелча (2 май /20 април ст. ст./), Брацигово (3 май /21 април ст. ст./), Перущица (5 май /23 април ст. ст./), Търново (7 май /25 април ст.ст./), Батак (4 май /22 април ст. ст./) и много други селища. Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 000 българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, хиляди са хвърлени в затворите или са заточени.

1991 - VII Велико Народно събрание приема Закон за защита на конкуренцията, с който се създава Комисия за защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган, отговорен за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията. Отменен е със Закона за защита на конкуренцията, приет от 38-ото Народно събрание (НС) на 29 април 1998 г. На 14 ноември 2008 г. е приет нов Закона за защита на конкуренцията, който отменя предишния.

1999 - Българската национална телевизия започва да излъчва сателитната програма за чужбина "ТВ България" (от 14 септември 2008 "БНТ Сат", а от 15 декември 2010 "БНТ Свят").

1999 - За първи път е връчена награда "Оборище", учредена от Сдружението на възрожденските градове в България. Връчва се всяка година на 2 май по време на събора-поклонение пред паметника на "Оборище" в местността "Оборище" по повод годишнината от Априлското въстание. Неин първи носител е Петър Увалиев (посмъртно).

2003 - Рекордно висока температура от 30.2 градуса е отчетена на термометрите в София към 15:00 часа. Досега най-високата температура, отчитана на 2 май, е през 1947 година - 28,2 градуса. В Плевен температурата също е по-висока от абсолютните рекорди за деня. В 15:00 ч. термометрите отчитат 32 градуса, а рекордът досега е  31 градуса през 1947 г.

2015 - Тържествена литургия за 1150 години от покръстването на българския народ и в памет на Свети цар  Борис-Михаил е отслужена в базиликата на Националния историко-археологически резерват "Плиска" от патриарх Неофит заедно с митрополитите на Българската православна църква и с гостите от всички поместни православни църкви, дошли за честването на годишнината. 

2018 - В Русе на церемония председателят на Общинския съвет в Русе проф. Христо Белоев и кметът на града Пламен Стоилов връчват званията "Почетен гражданин на Русе" на цигуларя Светлин Русев, художника Пламен Монев (посмъртно), както и седемте жени, инициирали първите екопротести в Русе през 1987 г. - Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Албена Велкова, Евгения Желева (посмъртно), Вяра Георгиева (посмъртно) и Мария Варамезова (посмъртно). Цонка Букурова благодари от името на всички наградени жени и разказва за зараждането на идеята за екопротестите. Наградата на Пламен Монев получава неговата съпруга. Тя обясни, че мъжът й е бил един от организаторите на екоизложба, представена през 1987 г. Наградата на Светлин Русев е връчена на неговата сестра. 

2020 - Държавният архив в Кюстендил публикува в социалните мрежи документи за борбата на Кюстендилския окръжен хигиенен съвет с холерата в началото на 20-и век. От Окръжно номер 24 на Кюстендилския окръжен хигиенен съвет от 24 юли 1910 г. за борба срещу холерата, което се съхранява в Държавния архив в Кюстендил, става ясно как се справяли хората с епидемиите. Първите два случая на заболяването се появили най-напред в Кюстендилската околия - на 17 и 19 април 1913 г., когато в болница били настанени двама войници. През 1914 г. от холера в Кюстендил са заболели 83 души, от които 41 починали. Общо в околията болните са 275 души, от които починалите са 120.
 
На този ден по света:

1497 - От Бристол, Англия, отплава експедицията на италианския мореплавател Джон Кабот (Джовани Кабото) с кораба "Матю", плаващ под английски флаг. В хода на експедицията на 24 юни 1497 г. е открит остров, впоследствие наречен "Нюфаундленд", а членовете на екипажа стават първите европейци от времето на викингите (началото на 11 в.), достигнали до бреговете на съвременна Канада.  

1648 - Начало на казашкото въстание начело с Богдан Хмелницки. Завършва на 8 януари 1654 г. От 16 в. Украйна е в състава на обединеното литовско-полско княжество - Жечпосполита. През 1648 г., предвождани от Богдан Хмелницки, казаците от Запорожието въстават срещу полската шляхта. Успехите на казаците при Жолтие води, Корсун и Пилавци водят до признаването от страна на полския крал на Богдан Хмелницки за хетман на Украйна, но войната продължава, след като Сеймът отказва да го утвърди за такъв. През 1653-1654 г. инициативата посредством контраатака минава на полска страна, което принуждава Богдан Хмелницки да потърси помощта на Русия. Свиканата от Бодан Хмелницки на 8 януари 1654 г. Переяславска рада взима решение контролираните след въстанието територии да преминат под протектората на Руската империя.

1808 - В Мадрид, Испания, избухва въстание на жителите на града срещу френската окупация на войските на Наполеон I. Начало на първата испанска революция за независимост (2 май 1808-18 май 1814). През март 1808 г. Наполеон I превзема Мадрид. Въстанието е потушено с жестокости на 3 май 1808 г. Градът е освободен през август 1808 г.

1896 - В Будапеща е открито метрото, което е първото в Европа.

1936 - Премиера в Москва на симфоничната приказка "Петя и вълкът" от съветския композитор Сергей Прокофиев в изпълнение на Московската филхармония.

1945 - Съветските войски превземат столицата на фашистка Германия - Берлин, по време на Втората световна война (1939-1945). Операцията е извършена от войските на 1-ви Беларуски фронт, командван от маршала на СССР Георгий Жуков, и на 2-ри Украински фронт под командването на маршала на СССР Иван Конев.

1952 - Първи полет в света на пътнически реактивен самолет - 36-местния британски самолет "Де Хавиланд Комет" на компанията "Де Хавиланд". Производството на самолетите започва на 2 април 1949 г., въведени са в експлоатация на 2 май 1952 г., като извършват редовни полети по маршрут от Лондон, Великобритания, до Йоханесбург, Република Южна Африка. От експлоатация са изведени през 1980 г.

1976 - Основан е Европейският съюз по таекуондо (олимпийско). Първите страни, които членуват в съюза са: Испания, Белгия, Австрия, Португалия, Германия, Италия, Франция, Нидерландия, Турция, Гърция, Дания и Англия.

1998 - Нидерландският икономист и политик Вим Дуйзенберг е избран за първи председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) на среща на високо равнище на страните от Европейския съюз в Брюксел, Белгия (2-3 май 1998). Той встъпва в длъжност на 1 юни 1998 г. и заема поста до 1 ноември 2003 г.

1999 - НАТО за пръв път използва нов вид бомби - графитни бомби, при въздушно нападение над СР Югославия в рамките на операцията на НАТО "Решителна сила” (24 март 1999-10 юни 1999). Новият тип бомби разсейват над обектите на удара специално обработен графит чрез "прашен облак", като разстройват действието на всички електрически устройства, без да ги разрушават. Използването на свръхпроводници изцяло изважда от строя електроустройствата и причинява масови  прекъсвания в електрическите вериги.

2005 - В Ню Йорк, САЩ, е открита Конференция на ООН за глобалното разоръжаване от генералния секретар на ООН Кофи Анан, на която е направен преглед на изпълнението на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Участват представители на 190 държави.    
  
2008 - Изригва вулканът Чаитен в южните райони на Чили, предизвиквайки земни трусове и изхвърляйки облак от пепел на 3 км височина. Евакуирано е почти цялото население на Чаитен от близо 4000 души. Пепел се изсипва над гр. Чаитен, намиращ се в чилийската част на Патагония, на 1220 км южно от столицата Сантяго и само на 10 км от вулкана. В Чили има 2000 вулкана. 500 от тях са смятани са потенциално активни. През вековете е регистрирано изригването на 60 вулкана. В Чили се намират и двата вулкана, смятани за най-активни в Латинска Америка - Вилярика и Лайма, който се намира на 700 км южно от Сантяго.

2013 - В обращение е въведена банкнота от пет евро, първата от серията "Европа", която съдържа за пръв път надпис на кирилица.

2015 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за ратификацията на споразумението с Китай за доставки на газ по "източния" маршрут. Договорът е на стойност 400 млрд. долара за срок от 30 години, а обемът на доставките е 38 млрд. куб. м годишно. Правителствата на Русия и Китай подписват споразумението на 13 октомври 2014 г. Сключването му е условие, за да влезе в сила договорът за покупко-продажба на природен газ по "източния" маршрут, подписан на 21 май 2014 г. от "Газпром" и Китайската национална петролна корпорация (CNPC). Ресурсна база за газовите доставки ще бъдат Чаяндинското и Ковиктинското находище в Източен Сибир.

2016 - Круизният кораб "Адония" на американската компания "Фантом" (филиал на компанията "Карнивал"), отплавал на 1 май 2016 г. от американското пристанище Маями, щата Флорида, със 700 туристи на борда, пристига на пристанището в Хавана, Куба. "Карнивал" е първата компания, която получава разрешение едновременно от САЩ и от Куба да плава между двете страни, след възобновяването на дипломатическите им връзки. Круизите между тях са забранени след кубинската революция през 1959 г.

2017 - Президентът на Венецуела Николас Мадуро подписва указ за свикване на Конституционно събрание, което ще има правомощията да променя системата на държавно управление и конституцията на страната. Според президентския указ в състава на Конституционното събрание ще бъдат включени 545 членове, които не принадлежат към политически партии. Мнозинството от членовете на събранието -  364, представляват общинските избирателни райони (всяка община си има по един член на събранието, с изключение на столиците на венецуелските щати, които имат по двама членове, независимо от числеността на населението си), 173 членове се определят от социални групи (работници, пенсионери, студенти, селяни, инвалиди, ръководители на компании) и 8 членове се определят от общностите на коренното население.

2020 - В Париж, Франция, в 20.00 часа местно време Айфеловата кула и кулата "Монпарнас" са осветени в кристално бяло в знак на почит към медицинския персонал в борбата му с КОВИД-19. По същото време прозвучават аплодисментите на жителите на Париж, приветстващи куража на медиците. Половин час по-късно бялата светлина по очертанията и върха на "Монпарнас" ускорява трептенето и преминава в червено, с което отбелязва още по-силно подкрепата, подобно на биещо сърце.

2021 - В Беларус са произнесени присъди за общо 205 години затвор срещу стотина човека заради участието им в антиправителствени демонстрации през април 2021 г. Нито един от обвиняемите не е оправдан. Масовите протести в Беларус започват през август 2020 г., след като е обявено, че президентът Александър Лукашенко е преизбран за пореден мандат.

2023 - В Австралия влизат в сила мерки за ограничаване използването на електронни цигари за развлечение в рамките на най-мащабните действия срещу тютюневата индустрия от повече от десетилетие. Съгласно новите правила устройствата за вейпинг ще се продават само в аптеките и ще изискват опаковка като при фармацевтични продукти.
     
Родени на този ден българи:

Георги Икономов, революционер, участник в националноосвободителното движение (1846-1876).
Ръководи чета по време на Старозагорското въстание (1875). Един от учредителите на Гюргевския революционен комитет (11 ноември 1875). Участва в събранието в местността Оборище (26-28 април 1876), свързано с подготовката на Априлското въстание. Бил е помощник-апостол на тт (Сливенски), по-късно на тV (Пловдивски) революционен окръг. След потушаване на въстанието заедно с Панайот Волов стигат до Стара планина и преминава в Търновски революционен окръг. Преследвани от турски потери стигат до село Бяла, Русенско, където при опит да преплуват река Янтра се удавят.

проф. Кирил Григоров, икономист и социолог (1909-1981).
Секретар на Научното социологическо дружество (1931-1938). Работи в Софийския окръжен съд (1934-1944). Ръководител на Катедра по стопанска история във Висшия икономически институт в София (дн. Университет за национално и световно стопанство) (1952-1974) и на Катедрата по политическа икономия в института (1974-1976). Ректор на Висшия икономически институт в София (1966-1972). Главен секретар на Съюза на научните работници в България (1962-1976) и негов заместник-председател (1976-1981). Председател на Съюза на икономистите (1972-1974). Автор е на трудовете по история на икономическата мисъл, по социология и други, сред които "История на икономическите науки", "Развитие на буржоазната икономическа мисъл в България между двете световни войни (1960), "Единното индустриално общество. Маска и действителност" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1979).

проф. Павел Марков, физик (1918-1998).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1974). Ръководител на лабораторията  по ядрени  фотоемулсии във Физическия институт с атомна експериментална база при БАН (1960-1972). Ръководител на сектора  по високи енергии и космическо лъчение в Института за ядрени изследвания  и ядрена енергетика при БАН (1972-1988). Заместник-директор на Лабораторията по високи енергии (1967-1970) и председател на Фотоемулсионния комитет при Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в СССР (1967-1971). Удостоен с диплома на Държавния комитет на СССР по изобретенията и откритията  (1982) и на Института за изобретения и рационализации в България (1988) за откритието "Закономерност за изменението на радиуса на силното взаимодействие на протоний при високи енергии" (съвместно българския физик Велко Заячки и 11 съветски учени). Лауреат на Димитровска награда (1984).

Асен Манов, юрист (1922-2007).
Помощник-съдия в Софийския градски съд (1948-1950). Заместник околийски съдия в Търговище (1950-1953). Юрисконсулт на Министерство на финансите (1953-1968). Консултант и член-съдия на Върховния съд (1968-1990), председател на отделение във Върховния съд (1990-1991), заместник-председател на Върховния съд (1991). Съдия в Конституционния съд (18 септември 1991-29 септември 2000) и негов председател (8 октомври 1991-14 октомври 1997).

Стойчо Мазгалов, актьор и режисьор (1930-2006).
Играл е в театъра в Перник (1954-1955), в театър "Трудов фронт" в София (1955-1964), в театър "Народна сцена" (1964-1966). Един от основателите на театър "Сълза и смях" (1966), негов директор и художествен ръководител (1969-1983). От 1985 г. работи в Народния театър "Иван Вазов". Има повече от 100 роли в театъра и 47 във филми. Автор е на книгата "Театрален лабиринт" и на автобиографичната "Когато съм". Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1970)и "Народен артист" (май 1980). Първи носител на театралната награда "Златна сълза", създадена от трупата на театър "Сълза и смях" (12 ноември 1997).

проф. Стоян  Илиев (Стоян Илиев Димитров), писател, литературен  критик и литературовед (1932-2003).
Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1960). Заместник  главен редактор на в. "Литературен фронт" и на издателство "Български писател" (1969-1971). Автор е на книгите "Незавършени портрети"(1967), "Спор за поезията и критиката"(1969), "Противоречивият свят на Яворов"(1976), "Естетическите програми на френските и руските символисти"(1979), "Пътищата на българските символисти"(1981), "Теодор Траянов - грядущ и непознат"(1983), "Дебелянов между греха и разкаянието"(1985) и др.

Иван Бъчваров, писател, поет и журналист (1933).
Главен редактор на в. "Кооператор" (1 януари 1966 - 9 декември 1969). Работил е като методист по библиотечно дело в Окръжен съвет във Варна, отдел "Просвета и култура" и като главен редактор на в. "Битова култура" към Битовия комбинат във Варна. Има издадени над 10 стихосбирки сред които "Диви цветя" (1976), "Плаващо море" (1992), "Нежност от тоя свят" (1994), "Неизвестни сияния" (2001), "Идвам от любовта" (2003), "Нежни светкавици" (2004), "Иван Бъчваров или следобедът на нежността" (2005) и др. Автор е на романа "Раят на дяволите" (2002), на пиесата "Гърдите на феята" (1997), на епиграмите "Подстригване на активисти" (1998) и др. Носител на  Награда от Община Варна и Български морски фрот за стихосбирката „Плаващо море“ (1992), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на цар Симеон Велики - златен, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (25 май 2021) и др.
 
Петър Междуречки, дипломат и политик (1934-2017).
От 1962 г. работи в Министерството на външните работи. От 1968 г. е завеждащ стокообмена при търговското представителство на България във ФРГ. От 1971 г. е старши инструктор в отдел "Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП. Посланик на България във ФРГ (1974-1991). Кмет на София (1978-1986). Посланик на България в ГДР (1986-1991).

проф. Димчо Кашчиев, физикохимик (1942).
Заместник-директор на Института по физикохимия към Българска академия на науките /БАН/ (1989-1991), член (1986-2015) и председател (1993-1995) на Научния съвет на института. Чл.-кор. на Българска академия на науките (2004). Гост-професор в Института за петролни изследвания и инженерство в Пало Алто, САЩ, Университета на Хирошима, Япония, Университета Райс в Хюстън, САЩ, и Университета на Лийдс, Великобритания. Съветник в Генералната асамблея на Международната организация по кристален растеж (1995-1998), член на редакционния съвет на списание Central European Journal of Chemistry (2003-2009). Автор е монографии, статии и обзори, на книгата „Нуклеация: Основна теория с приложения” представлява подробно и систематично изложение на основните принципи, разработки и приложения на теорията на нуклеацията. Ключово откритие за проф. Димчо Кашчиев е неговата теорема на Зародишово образуване, известна като Теоремата на Кашчиев. През 2022 г. е включен в топ 2 процента от класацията на Станфордския университет за най-влиятелните учени в света, оказали влияние върху развитието на световната наука през 2021 година.

Йосиф Сърчаджиев, актьор и режисьор (1945).
Играл е в театъра в Сливен (1969-1970), в Студия за игрални филми "Бояна" (1971-1973), в Театър "Българска армия" (1973-1993), в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас (1994-2000) , в Малък градски театър "Зад канала" (от 2002). Има десетки роли в театъра, в телевизионния театър, във филми, сред които "Черните ангели" (1968), "Гневно пътуване" (1969), "Хан Аспарух" (1981), "Време разделно" (1987), "Жребият" (1991), "Фатална нежност" (1993),  телевизионният сериал "Дървото на живота" (2013) и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (1984), носител на наградата "Аскеер" за главна мъжка роля (1997) и с Голямата награда "Аскеер" за цялостно творчество (2010). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (май 2006). Носител на националната наградата "Любимец 13" на Общинския драматичен театър "Апостол Карамитев" в Димитроград в категорията "Майстор на актьорското изкуство" за изключителния му  принос към актьорското майсторство за драматичен театър и кино (18 октомври 2016).

Любомир Младенов, актьор (1946).
Играл е в Драматичния театър в Бургас (1972-1975), след което - в Театър "София", като през 1991-1992 г. е негов директор, както и в Народния театър "Иван Вазов". От 1976 г. се занимава и с озвучаване на реклами, филми и сериали. Участвал е във филмите "Ударът" (1981), "По дирите на безследно изчезналите" (1979), "Капитан Петко войвода" (1981), "Мечтатели", "Смъртта на заека" (1982), "Голямото нощно къпане" (1980), "Дело 205/1913 П. К. Яворов" (1984), "Възвишение" (2017) и др.

проф. Васил Проданов, български философ (1946).
Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към Българската академия на науките (1995-2010). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004). Бил е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. От 25 ноември 2011 г. е директор на Тракийския научен институт. Автор е на научни публикации в България и чужбина. Автор е на 21 книги, сред които "Познание и ценности" (1979), "Биосоциални ценности" (1982), "Биоетика" (1988), "Насилието в модерната епоха" (2003), "Гражданското общество и глобалният капитализъм" (2003), "Оценката в науката" (2007), "Теория на българския преход" (2012), "Социология на философията" (2013), "Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът?" (2017) и др.

проф. Людмил Бояджиев, лекар кардиохирург (1950).
От 1986 г. работи в Националния център по сърдечно-съдови заболявания, от 1987 г. е главен асистент към Клиниката по сърдечна хирургия в Медицинска академия, от 1990 г. е завеждащ на клиниката. Изпълнителен директор на Националния център по сърдечно-съдови заболявания и рехабилитация (дн. Национална кардиологична болница)(1998-2002). Понастоящем е началник на Клиниката по кардиохирургия Националната кардиологична болница. Той въвежда за пръв път редица съвременни оперативни методи в областта на кардиохирургията, участва заедно с Борис Мишев като един от асистентите на проф. Алексанъдр Чирков на първата сърдечна трансплантация в България на 11-годишния Иван Сарафски от Кърджали (14 май 1986). Той извършва първата в България оперативна реваскуларизация на миокарда с използването на вътрешната гръдна артерия като графт(1990), както и първата в България операция на биещо сърце (ОРСАВ) за реваскуларизация (10 февруари 2000).

проф. Боян Дуранкев, икономист (1951).   
От 1980 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси. Три пъти е избиран за Професор №1 на УНСС, бил е председател на Съвета на старейшините на УНСС. Председател на Национална икономическа асоциация (1991-1993). Директор на Университетско издателство "Стопанство" при УНСС (1995-1997). Директор на сп. "Алтернативи" при УНСС (1997-2004).  Председател на Международна фондация "САЩ - България - САЩ" (1999-2004). Главен редактор на сп. "Маркетинг мениджмънт в Нова Европа" (2003-2004). Директор на Маркетингова и рекламна агенция "Нови хоризонти" (2004-2006). Председател на Дискусионен клуб "Алтернативи за ХХI век" (2007-2010). Член (2008) на Инициативната група за създаване на гражданското Движение за национално единство и спасение "ДНЕС" и един от неговите учредители. Член на American Marketing Association, New York Academy of Sciences, National Geographic, заместник-председател на Българската асоциация по маркетинг, член на Борда на Superbrands Bulgaria. През 2022 г. придобива титлата Professor Emeritus.  Автор е на над 300 монографии, учебници, студии, статии и доклади на международни конференции по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг.  Ръководител е на първото национално изследване "Българската фирмена култура" (2001) и на проекта "Маркетингова стратегия на висшето образование в България (2003).

Валентин Пламенов, писател и драматург (1951-2003).
Работил е във в. "Стършел ", в Българския културен център в Делхи, Индия (1990-1991). Главен редактор на в. "Нов Българан" (25 ноември 1991-22 декември 1992) и на в. "Българан" (5 януари-10 август 1993). Публикувал е във в. "Народна младеж", в. "Пардон", сп. "Карикатура", в. "Новинар" и др. Сътрудничи активно дълги години на Българската национална  телевизия, Българското национално радио, работил е и за киното. Автор е на сатирични разкази, фейлетон, 10 пиеси, детски книги, криминални романи, повече от 400 сценария за телевизионни и над 200 за радио предавания. Автор е на книгите "Белият човек" (1984) , "Възпитаните трупове пращат писма" (1989), "Не се влюбвай привечер" (1987), "Не ме напускай" (1987) , "Китовете се самоубиват в неделя" (1980), "Гълъб в шахтата" (1985) и др. Носител на литературната награда "Чудомир" за къс хумористичен разказ (1980) и на международната литературна награда "Алеко" за къс хумористичен разказ на община Свищов, международна фондация "Алеко Константинов" и в. "Стършел" (1983).

Валентин Божичков, състезател по ски скок (1958). 
През 1986 г. печели Европейската купа. По случай 80-годишнината на спорта ски в България на 21 юни  1999 г. петима състезатели са определени за скиори на ХХ век - Иван Лебанов, Георги Димитров, Петър Попангелов, Владимир Брейчев и Валентин Божичков.

Тончо Токмакчиев, актьор (1963).
Кариерата му на актьор започва през 1990 г., когато постъпва в трупата на Бургаския куклен театър. От 1990 г. до 2004 г. участва в студентското предаване "Ку-ку" (от 1995 г. - "Каналето"). От 1992 г. е член на трупата на Първи частен театър "Ла Страда" и шоу спектакъла "Улицата". Актьор и продуцент в "Шоуто на Канала" по БНТ (16 юни 2007-31 март 2018). Сред основателите на Федерацията на независимите студентски дружества (1989-1990), член на партия "Новото време" и на групата за натиск "Новото време" (1999-2001). Участвал е във филмите "АкаТаМус" (1988), "Испанска муха" (1998), "Летете с Росинант" (2007), "Хиндемит" (2008), "6 и 1 наум" (2017) и др.

Светлана Ломева, политолог (1967).
Преподавател в Нов български университет (2002-2010). Директор на Центъра за продължаващо обучение към Нов български университет (2003-2005). Един от основателите и директор на Българско училище за политика (2001-юли 2009) и на на фондация "Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа". Заместник-министър на образованието, младежта и науката (3 август 2009-27 януари 2010). Един от основателите и член на Европейската асоциация по политически обучения към Съвета на Европа. От август 2010 г. е изпълнителен директор на фондация "Асоциация за развитие на София".

Емил Милев, състезател по спортна стрелба (1968).
Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ.

Евтим Милошев, продуцент (1968).
Продуцент на сериали, шоу-програми, публицистични ток-шоу предавания, риалити формати, специализирани предавания, заснемането на телевизионни реклами и реализирането на театрални спектакли. Съсобственик на продуцентските компании "Дрийм тийм прадакшънс" и "Дрийм тийм филмс". Един от създателите на студентската програма "Ку-Ку" (1990-1994). Сред основателите и реализаторите на много телевизионни предавания: "Шоуто на Слави", "Каналето", "Хъшове" и др. Председател на  Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти (2012-2018). Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016). 

Любка Качакова, икономист и политик (1970).
Депутат в 39-ото народно събрание (17 юни 2001-10 август 2001). Заместник-министър на икономиката (5 септември 2001-18 февруари 2002). Заместник-министър на околната среда и водите (2 септември 2005-юли 2009). Общински съветник в Столичния общински съвет (2012-2015).

Костадин Видолов, футболист и треньор (1970).   
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), ЦСКА (София), "Левски" (София), "Бурсаспор" (Турция) и "Унион" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 9 мача и отбелязан 1 гол.

Венета Райкова, телевизионна водеща (1974).
Водеща на телевизионните предавания предаването "Цветовете на нощта" по Българската национална телевизия, "Горещо" по "Нова Телевизия" (2004-юли 2014), "Дневникът на Венета" по ТВ7, "Горещи срещи с Венета Райкова" по BIT и "Папараци" по Би Ти Ви (17 септември 2017-март 2020). Авторка е на романите "Триумфът на кучките", "Вещицата", "Инсомния", "Вендета", "Скандал", "Завист", "Милионерката", "Куклите" и др.

На този ден са родени и:

Александро Скарлати, италиански композитор (1660-1725).
Един от основателите на Неаполитанската оперна школа през 18-и век.

Екатерина Втора Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст-Дорнбург), руска императрица от 28 юни 1762 г. до 17 ноември 1796 г. (1729-1796).
Укрепва съсловните привилегии на дворяните (1765), помешчическото земевладение (1766), бюрократичния апарат (1775). Присъединява към Русия Северното Причерноморие, Крим (1783), Северен Кавказ, територии от Западна Украйна, Беларус и Литва (1768). Участва в подялбата на Полша с Прусия и Австрия (1795). Управлението й се определя като "златен век" на руската империя.

Новалис (ист. име Фридрих Леополд фон Харденберг), немски поет (1772-1801).
Представител на романтизма. Първите му стихове се появяват през 1788 г. Автор е на "Студии за Фихте" (1795), "Студии за Кант" (1797), "Цветен прашец" (1798), "Духовни песни" (1799), "Химни към нощта" (1799-1800), романа "Учениците в Саис" (1798) и др. В периода 1799-1800 г. пише романа си в 2 части "Хайнрих фон Офтердинген", останал незавършен. Статиите му са публикувани под заглавието "Фрагменти" (1795-1800).

Вилхелм Маузер, немски инженер и оръжеен производител (1834-1882).
Заедно с брат си Паул Маузер конструира болтов затвор на основата на френската пушка "Шаспо" (1867), който се използва при създаването на оригиналната карабина "Маузер" (1871).

Джеръм Джеръм, британски писател и журналист (1859-1927).
Автор е на хумористичните повести "Празни мисли на един празен човек" (1886), "Трима души в една лодка" (1889) и др.

Робърт Уд, американски физик (1868-1955).
Откривател на явлението оптичен резонанс (1902).

Бенджамин Спок, американски педиатър (1903-1998).
Автор е на книги за отглеждане на деца. Неговата книга "Грижи за бебето и детето" (1946) е преведена на 39 езика.

Аксел Шпрингер, немски издател (1912-1985).
Основател на издателство "Аксел Шпрингер" (1946).

Сатяджит Рей, индийски режисьор, сценарист и композитор (1921-1992).
Автор е на 36 филма, част от които късометражни или документални. Изявява се и като писател, издател, илюстратор, графичен дизайнер и кинокритик. Носител на награда от фестивала в Кан, Франция, за филма "Песента на пътя" (1956). Получава множество награди, сред които 32 национални филмови награди на Индия и Почетна награда на Американската киноакадемия за киноизкуство.

Серж Реджани (ист. име Реджио Емилио), френски актьор и певец от италиански произход (1922-2004).
Участвал е във филмите "Наполеон" (1955), "Клетниците"(1958), "Героини" (1997) и др.

Патрик Хилъри, ирландски политик (1923-2008).
Министър на образованието на Ирландия (23 юни 1959-21 април 1965). Министър на промишлеността и търговията (1965-1966). Министър на труда (1966-1969). Министър на външните работи на Ирландия (2 юли 1969-3 януари 1973). Президент на Ирландия (3 декември 1976-2 декември 1990).

Луис Суарес (Луис Суарес Мирамонтес), испански футболист и треньор (1935-2023).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол. С "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (КЕШ) (1964, 1965). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1960 г.

Енгелберт Хъмпърдинк (ист. име Арнолд Джордж Дорси), британски естраден певец от индийски произход (1936).

Жак Рох, белгийски спортен функционер (1942-2021).
По образование е лекар (хирург ортопед). Като състезател по ветроходство той участва в Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико, през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Световен шампион и два пъти световен вицешампион по ветроходство в клас "Фин". Като състезател по ръгби един път е шампион на Белгия и има 10 мача в националния отбор по ръгби на Белгия. Президент на Белгийския олимпийски комитет (1989-1992) и на Европейския олимпийски комитет (1989-2001). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1991 г. и негов президент (16 юли 2001-10 септември 2013).

Майкъл Хестер, международен футболен съдия от Нова Зеландия (1972).

Дейвид Бекъм, английски футболист (1975).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (1999) и два пъти Суперкупата на УЕФА (2016, 2017). Носител на ордена на Британската империя (офицер) (2003). Капитан на английския национален отбор по футбол (2001-2006), за който има изиграни 115 мача и отбелязани 17 гола, и е участвал на три Световни първенства Ц през 1998 г., 2002 г. и 2006 г.

Тиаго (Тиаго Кардосо Мендеш), португалски футболист (1981).

Тина Мазе, словенска състезателка по ски алпийски дисциплини (1983).
Двукратна олимпийска шампионка през 2014 г. в Сочи, Русия. Печели и два сребърни медала на Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели четири златни и пет сребърни медала.

Ашли Харкълроуд, американска тенисистка (1985).
Спечелила е 1 титла от турнирите на "Големия шлем" (на двойки).

Сара Хюз, американска състезателка по фигурно пързаляне (1985).
Олимпийска шампионска през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ.

Това е денят на смъртта на:

Борис I, български владетел (неизв.-907).
Хан на България (852-865). Княз на България (865-889). През 865 г. Борис т с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ.  От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. Борис I има важна роля за разцвета на славянската писменост и книжнина в България. През 886 г. с учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий,  разработва план за широка просветна и книжовна дейност. Създава Охридската книжовна школа (885) и Преславската книжовна школа (886). През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашва, като запазва върховенството на властта си. Борис има четирима синове - Владимир-Расате, Гаврил, Симеон и Яков. В съюз с недоволни боляри Владимир-Расате иска да възвърне езическата религия. Разбрал за това през 893 г. с помощта на част от болярството и сина си Симеон Борис I сваля от престола Владимир-Расате и свиква народен събор в Преслав, на който са взети решения за обявяването на Симеон за нов княз на България, за преместване на столицата от Плиска в Преслав, за въвеждане на славянския език и книжнина в България, за заменяне на византийското духовенство с българско. След 895 г. Борис се оттегля в манастир, където остава до края на живота си. След смъртта му на 2 май 907 г. е канонизиран за светец от църквата. Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на Св. цар Борис-Михаил.

Леонардо да Винчи, италиански живописец, скулптор, архитект, инженер и учен (1452-1519).
Представител на Флорентинската школа от епохата на зрелия Ренесанс. Създава хармоничен образ, синтезира идеалите на хуманизма. Автор е на "Тайната вечеря" - една от най-известните фрески в европейското изкуство (1495-1498), и на портрета на жената със загатната усмивка "Мона Лиза" (1503-1506).

Алфред дьо Мюсе, френски поет (1810-1857).
Автор е на поетичния сборник "Приказки от Испания и Италия" (1829), на сборника пиеси в стихове "Спектакъл в едно кресло"  (I част - 1832, включващ пиесите "Чашата и устните", "За какво мечтаят девойките" и недовършената повест в стихове "Намуна"; II част - 1834, включващ "Капризите на Мариана", "Андреа дел Сарто", "Фантазио", "С любовта шега не бива" и "Венецианска нощ"), цикъла лирически поеми "Нощи" (май 1835 - октомври 1837), на историческата пиеса "Лоренцачо", която се появява в сп. "Ревю де дьо Монд" (1834), на автобиографичния роман "Изповедта на едно дете на века" (1836), на литературната критика "Писма на Дюпуи и Котоне" (1836-1837) и др. Член на Френската академия (1852). Умира на 2 май 1857 г. на 47-годишна възраст в Париж от късни усложнения на сифилис.

акад. Иван Айвазовски, руски художник живописец (1817-1900).
През почти 60-годишната си кариера той създава около 6000 картини. В картините му преобладават морските пейзажи, често изобразява и батални сцени и портрети. В късния му период, негови любими теми са романтичният сблъсък между човека и природата в лицето на морето ("Дъгата", 1873), т. нар. "син маринизъм" ("Заливът на Неапол в рано утрo", 1897 и "Бедствие", 1898), както и градският пейзаж ("Лунна светлина над Босфора", 1894).

Христо Стамболски, български лекар анатом (1843-1932).
Участник в църковно-националната борба, един от организаторите на българското здравеопазване след освобождението на България от османско иго  (1878) . От 1875 г. е редовен преподавател по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Автор на учебник и атлас по анатомия на човека на турски език (1867). Председател на българското читалище в Цариград (1870). Заради участието си в освободителното движение е заточен в гр. Сана (дн. столица на Йемен), където завежда турска военна болница. В нея прави проучвания върху болестта филариоза, а през 1878 г. открива причинителя й филария мединензис. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1985), подпредседател на събранието (1879). Префект на Сливен (1880-1881), директор на Обществените сгради в Източна Румелия (1881-1883). След Съединението (1885) е началник на отделение в Александровската болница в София, поддиректор и директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните работи (1902-1903). Един от основателите на Български лекарски съюз (1901), подпредседател на централното ръководство на Българския червен кръст (1900-1902).

Ърнест Стърлинг, британски физиолог (1866-1927).
Автор е на изследвания за кръвообращението, лимфообразуването, секрецията на вътрешните органи. Въвел понятието "хормон" (1905), след като съвместно с британския физиолог Уилям Бейлис откриват секретина (1902).

Цанко Церковски (ист. име Цанко Генов Бакалов), български поет, писател, драматург, публицист и политик (1869-1926).
Един от основателите на Български земеделски народен съюз (1899). Депутат в 11-ото Обикновено народно събрание (22 февруари-23 декември 1901), в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911) и в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911). Управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (17 октомври-28 ноември 1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (28 ноември 1918-7 май 1919) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (28 ноември 1918-23 януари 1919), министър на железниците, пощите и телеграфите (8 май-6 октомври1919), министър на народното просвещение (7 октомври 1919-9 февруари 1923), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 май 1920-16 март 1923), управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (9 февруари -14 март 1923). Издава сп. "Селска пробуда (1903-1905). Той е първият български кинодраматург - автор е на сценария на игралния филм "Под старото небе" (1922).

Сергей Лебедев, съветски учен химик (1874-1934).
Открил метода за получаване на синтетичен каучук (1928).

проф. Петър Мутафчиев, български историк (1883-1943).
Уредник на отдел на Народния музей в София (1910-1920). Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1936-1937). Дописен член на Българска академия на науките /БАН/ (1929). Работи в областта на средновековната българска и на византийската история. Сред трудовете му са "Селското земевладение във Византия" (1910), "Владетелите на Просек" (1913), "Войнишки земи и войници във Византия през 13-14 в." (1923), "История на българския народ" (2 т. 1943) и др.

Никола Ракитин (ист.име Никола Василев Панчев), български писател (1885-1934).
Бил е учител в Плевен и директор на Военно-историческия музей в Плевен. Автор е на "Под цъфналите вишни", "Животът може би е сън", "Лес", "Беглец", "Размирни години", "Златните нишки", "Родното село", "В тишината на далечния град", "Жената и морето", "Освободеният Прометей", "Дарове на Балкана", "Капят Листата", "Васил Левски" (съавтор) и др. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г.

акад. Николай Райнов, български писател, критик, изкуствовед, художник и преводач (1889-1954).
Главен редактор на сп. "Зеница" (1920). Главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922-1927). Дописен член на Българския археологически институт (1925). Главен редактор на сп. "Орфей" (1926). Преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950). Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Художествена култура", сп. "Съвременно изкуство", сп. "Златорог", сп. "Пламък", сп. "Родна реч" и др. Автор е на разказите "Богомилски легенди" (1912), "Видения из древна България" (1918), "Книги за царете" (1918), "Самодивско царство" (1933), на романите "Между истината и живота" (1919), "Кръвожадните" (1947), на трудове по въпроси на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията "Източно и западно изкуство" (1920), "История на пластичните изкуства" (12 тома, 1931-1939), на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки и др.

Джон Едгар Хувър, американски политик (1895-1972).
Основател и първи директор на Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР) (10 май 1924-2 май 1972).

Мартин Борман, немски националсоциалист, личен секретар на Адолф Хитлер (1900-1945).
Член на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) от 17 февруари 1927 г. От октомври 1933 г. е райхслайтер в НСГРП. Ръководител на чистка в апарата на партията в периода 1934-1936 г. Активно подкрепя унищожението на висшето ръководство на Щурмовите войски (паравоенна организация към НСДАП) по време на "Нощта на дългите ножове" през 1934 г. От 1 декември 1937 г. е член на СС. От 1938 г. фактически е ръководител на кадровата политика на партията. Личен секретар на райхканцлера на Германия Адолф Хитлер (12 април 1942 - 30 април 1945). След самоубийството на Адолф Хитлер на 30 април 1945 г. Мартин Борман изчезва. През 1946 г. Международният военен трибунал в Нюрнберг, Германия, го осъжда задочно на смърт. През 1970 г. в Берлин, Германия, са открити останките на трупа му. На 4 април 1973 г. прокуратурата във Франкфурт, Германия, официално потвърждава, че е загинал през май 1945 г., но едва през 1998 г. с ДНК-тест окончателно е установено, че намерените в Берлин останки са негови.

Вениамин Каверин (ист. име Вениамин Зилбер), съветски писател (1902-1989).
Автор е на романите "Неизвестният художник" (1931), "Двамата капитани" (1938-1944), "Пред огледалото" (1971) и др.

Джулио Ната, италиански химик (1903-1979).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1963 г. заедно с немския химик Карл Циглер за откритията им в областта на химията и технологията на висшите полимери.

Джон Екълс, австралийски физиолог (1903-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с британския биофизик Алан Ходжкин и британския физиолог Андрю Хъксли за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

Блага Димитрова, българска писателка, поетеса, драматург, преводач, литературен критик и политик (1922-2003).
Един от учредителите на Комитета за екологична защита на град Русе (8 март 1988) и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (3 ноември 1988). Участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация-СДС. Депутат в 36-ото Народно събрание (13 ноември 1991-19 януари 1992). Вицепрезидент на България (19 януари 1992-30 юни 1993). Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Пише поезия, проза, пътеписи. Автор е на "Младостта на Багряна" (1975, в съавторство с Йордан Василев), "Дни черни и бели" (1975, в съавторство с Йордан Василев). Удостоена е със званието "Заслужил деятел на културата" (1974). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), наградата от Полския ПЕН-клуб за преводи на Адам Мицкевич (28 ноември 1977),  на орден "Народна република България" първа степен (1982), на Международната награда "Готфрид Фон Хердер" (известна като "Хердерова награда") (1991), на националната награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура (1999), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002).

Стефан Груев, български журналист, писател и общественик (1922-2006).
Издава в Париж, Франция, емигрантския вестник "Български народ" (1947-1948). Работил е в радио "Свободна Европа" и в българската секция на Би Би Си. Директор на Бюрото на френското списание "Пари мач" в Ню Йорк (1957-1977).  Той е първият българин, стъпил на Антарктида (1971-1972). Съосновател на Американския университет в България (1991), удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на университета (12 май 2002). Автор е на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български - "Корона от тръни" (1991), "Проектът Манхатън Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели" (1998), автобиографичната "Моята одисея" (2002). Прави репортажи в областта на океанографията, на науките за земята и за произхода на вселената. Носител на орден "Мадарски конник" първа степен за особено големия му принос за популяризиране на българската култура по света, за развитието на историческата наука в България и по повод 80 години от рождението му (17 май 2002).

Цанко Стойчев, български лекар токсиколог (1922-1996).
Научен секретар на Българска академия на науките (БАН) (1970-1980) и заместник главен научен секретар на БАН (1980-1982). Чл.-кор. на  БАН (1984). Директор на Единния център по биология към БАН (април 1982-31 декември 1988). Има 13 авторски свидетелства за изобретения в съавторство. Автор е на повече от 120 научни публикации и много научнопопулярни статии и на 4 монографии, сред които "Биологична активност на тиоловите съединения" (1975), "Лекарствен метаболизъм и лекарствена токсичност" (1997) и др. Съавтор е на учебника "Фармакология и токсикология" (1981). Носител на орден "За храброст" трета степен (1945) и на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Мая Плисецкая, руска балерина, хореограф и педагог (1925-2015).
Отгледана е от чичо си и леля си, защото баща й, който е инженер, е разстрелян през 1938 г. при управлението на Йосиф Сталин, а майка й е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като "член на семейството на предател на родината". В Държавния академичен "Болшой театър" Мая Плисецкая танцува от 1943 г. в продължение на близо 50 години. От 1991 г. до смъртта си живее в Мюнхен, Германия. Примабалерина на Държавния академичен "Болшой театър". Заслужена артистка на РСФСР (1951). Народна артистка на РСФСР (1956). Народна артистка на СССР (1959).  Носител на Ленинска награда (1964). Герой на Социалистическия труд (1985). Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция (1986, 2012). Кавалер на ордена "За заслуги към Отечеството" (1995, 2000, 2005, 2010).

проф. Тодор Абазов, български журналист, публицист и литературен критик (1926-2016).
Последователно е редактор във в. "Народна младеж", сп. "Наша родина" и сп. "Септември" (1945-1966). Заместник главен редактор на в. "Народна култура"(1966-1977), главен редактор на сп. "Български журналист" (1977-1990) и на сп. "Съвременна журналистика" (1987-1990).  Директор на Центъра за журналистически изследвания и информация към Съюза на българските журналисти (1987-1990). От 1989 г. е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Щрихи и размисли" (1970), "Публицистика и критика" (1974), "Словото като позиция" (1982), "Път във времето" (1986), "Случаят Йордан Василев и други статии" (2004), "Въведение в публицистиката" (2005) и др. Съставител на сборниците "По телеграфа - статии и кореспонденции на Ърнест Хемингуей" (1981), "Антология на съвременната българска публицистика" (1984), "Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката" (1996) и др.

Рут Рендъл (Рут Барбара Рендъл, баронеса Рендъл ъф Бабергу), британска писателка (1930-2015).
Работила е като репортер и редактор във в. "Чигуел таймс" и в няколко вестника в графство Есекс. Първият й роман "От Дун със смърт" е издаден  през 1964 г. В него за първи път се появява серийният герой на Рут Рендъл - детективът главен инспектор Реджиналд Уексфорд. За своята 40-годишна творческа дейност е написала повече от 60 криминални романи, сред които "Шаферката", "Демон в моите очи", "Потайният дом на смъртта", "Дърво от ръце" и др. Писала е и под псевдонима  Барбара Вайн. Романите й са преведени на повече от 20 езика.

Стойчо Стойчев, български поет и политик (1937-1996).
Редактор на в. "Чирпанско дело" (1965-1967), уредник на къща музей "Гео Милев" в Стара Загора (1969-1973), редактор на литературния алманах "Хоризонт" (от 1973), член на редколегията на литературното сп. "Участие". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-то Народно събрание (1991-1994). Автор е на стихосбирките "Момиче с ябълка" (1965), "Денонощия" (1968), "Безсънни жерави" (1975), "Музика след полунощ" (1979), "До утре има много нощи" (1982), "Законът на птиците" (1987), "Рана" (1989), "Самотни ангели" (избрани стихове, 1996), "Мечтата за Париж" (1997), "Бурян разказва" (2002) (Стойчо Стойчев, Петко Иванов). Носител на награда за поезия на Съюза на българските писатели  (1976), на националната награда за поезия "Гео Милев" (1989).

Боб Хънтър (Робърт Хънтър), канадски журналист (1941-2005).
Един от създателите на международната екологична организация "Грийнпийс" (1971). През 1973 г. той е избран за първи председател на организацията и заема поста до 1977 г. Носител на Наградата на генерал-губернатора на Канада за литература за неговата книга "Окупираната Канада" (1991).

Атилио Бетега, италиански автомобилен състезател (1953-1985).
Загива на 2 май 1985 г. в катастрофа по време на рали "Корсика".
/КГ/АЯ/МГ/