site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 април в историята

22 април 2024 г., понеделник, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теодор Сикеот. Преп. Виталий.

В България се отбелязва:

Денят на община Тунджа. Отбелязва се от 2005 г. на 22 април - Международния ден на майката Земя, с решение 132 на Общинския съвет от 29 октомври 2004 г.

По света се отбелязва:

Еврейският празник Песах (Пасха) (до 30).  Празникът започва на 22 април 2024 г. след залез слънце и продължава 8 дни. Песах символизира свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите и миналото на еврейския народ. Историята на празника е свързана с библейски събития, по-точно Изхода на евреите от Египет на 15-тия ден от месец Нисан, като продължава 8 дни до 22 Нисан (през март или през април) за евреите в диаспората и 7 дни за евреите в Израел. Мойсей извежда еврейския народ от Египет към Обетованата земя. Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специални за празника съдове. Събирането около празничната трапеза се нарича Седер Песах и има специален ритуал и храни, които символизират Изхода на евреите от Египет. В празничната вечер се чете "Агада" - книга, която разказва историята за спасението. На трапезата се поставят най-красивите съдове, сребърни прибори, свещи, вино и маца (безквасен хляб). Пред главата на семейството се поставя чиния с ритуалните храни - символ на празника, от която не се яде и специално украсена чаша за пророк Илия. На трапезата задължително има: агнешко или пилешко месо с кокал - символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце - изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви - обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет - настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас - магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода - зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите.

Световната седмица на първичните имунни дефицити (22-29 април). По традиция седмицата преминава под наслов "Тествай. Диагностицирай. Лекувай". Отбелязва се от 2010 г., с цел да се повиши осведомеността на обществеността по въпросите, свързани с диагностиката и лечението на първичните имунодефицитни заболявания. В света има над 450 редки заболявания, при които има нарушение в структурата и/или във функцията на определени звена от имунната система, като са засегнати над 10 млн. души по света. Мотото на деня за 2024 г. е : "Нека направим ранната диагностика и навременния достъп до качествено лечение  реалност в световен мащаб".

Международният ден на майката Земя. Денят е честван за първи път в САЩ на 22 април 1970 г. по инициатива на сенатора Гейлорд Нелсън като Ден на Земята с участието на близо 20 млн. души от цялата страна, основно студенти и младежи, които излизат по улиците и парковете, протестирайки срещу замърсяването на околната среда. Основен координатор и организатор на проявата тогава е 25-годишният студент Денис Хейс, създал екип от 85 души, за да популяризират събитието. На 22 април 1990 г. той организира международна кампания за защита на планетата, в която се включват близо 200 милиона души в 141 страни. Оттогава денят е международен. С резолюция A/RES/63/278 на Общото събрание на ООН 22 април е провъзгласен за Международен ден на майката Земя, за да се напомни на международната общност, че майката Земя е общоприето название на планетата Земя, което отразява взаимовръзката между човека и другите живи същества на планетата. Мотото за 2024 г. акцентира върху намаляване на пластмасовото замърсяване.

На този ден в България:

1923 - Произведени са избори за 20-о Обикновено народно събрание. Българският земеделски народен съюз получава 212 места, Българската комунистическа партия получава 16 места, Конституционният блок - 15, а Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) - 2. 20-о ОНС е разпуснато предсрочно след въоръжения преврат на 9 юни 1923 г., организиран от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски.

1950 - България установява дипломатически отношения с Монголия.

1977 - В курортния комплекс "Дружба" (дн. "Св. св. Константин и Елена") е открит петзвездният Гранд хотел "Варна", построен за 17 месеца.

1991 - България подписва със САЩ спогодба за търговски отношения. Между двете страни са разменени съпроводителни писма за защита на интелектуалната  собственост, за развитие на туризма и за съдействие на търговията между двете страни.

1992 - 36-ото Народно събрание ратифицира Конвенцията за статута на бежанците на Организацията на обединените нации от 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г. В сила за България от 10 август 1993 г.

1992 - Народното събрание ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа срещу употребата на допинг от 16 ноември 1989 г., подписана от България на  24 март 1992 г. в Страсбург, Франция.

1994 - Учредена е Камара на електротехниката в България. На 18 септември 2008 г. се преименува в Българска асоциация на електротехниката и електрониката - БАСЕЛ.

1997 - Учредена е Асоциация на търговците на зърно и зърнени продукти в България от 28 фирми. Регистрирана е на 19 януари 1998 г.

2001  - В община Симитли е открита първата частна ВЕЦ  с мощност 500 квтч електроенергия на р. Сушица, собственост на софийската фирма "Димал - ам" ООД.

2005 - Управителният съвет на БНБ приема решение да разшири списъка от валути, за които банката публикува референтни курсове към българския лев със седем валути: китайски юан; хърватска куна; индонезийска рупия; малайзийски рингит; филипинско песо; руска рубла; тайландски бат. Промяната на списъка влиза в сила от 3 май 2005 г.

2009 - Със 127 гласа "за" и 3 "против" парламентът повторно приема върнатия от президента Георги Първанов на 14 април 2009 г. текст от промените в Закона за избиране на народни представители, който предвижда осемпроцентова бариера за влизане в парламента на коалиции.

2012 - Създадена е Консервативна партия "Движение на успеха", която на 4 март 2013 г. се преименува на Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД).

2014 - Започва поставянето на електронни гривни на осъдени на пробация или условно предсрочно освободени с цел електронен мониторинг, като устройствата могат да бъдат поставяни само на хора, които са изразили доброволно писмено съгласие за това.

2015 - Софийският градски съд обявява "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) в несъстоятелност. Съдът определя за начална дата на неплатежоспособността на банката 6 ноември 2014 г., датата  на отнемане на лиценза й. Постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на КТБ.

2016 - Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционални въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева е на  работно посещение в Атина, Гърция. Тя има срещи с министъра на образованието, научните изследвания и религиозните въпроси на Гърция Никос Филис, както и с втория министър за европейските въпроси Никос Ксидакис.

2017 - На 88-годишна възраст умира акад. Ангел Симеонов Ангелов. С неговото име е свързано създаването на Единната система от електронно-изчислителни машини, в която той е главен конструктор за България.  По негова инициатива към БАН е създаден Институт по техническа кибернетика и роботика.

2018 - В Стара Загора се провежда 70-ият юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз. По време на форума се отбелязват и 50 години от създаването на Есперантското дружество в Стара Загора.

2019 - От пресцентъра на Българската народна банка съобщават, че България е спечелила арбитражно дело срещу Държавния резервен фонд на Султаната Оман в качеството му на акционер в "Корпоративна търговска банка" (дело номер ARB/15/43). Арбитражното дело е заведено на 22 октомври 2015 г. в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове срещу България от Държавния резервен фонд на Султаната Оман в качеството му на акционер в КТБ. Претенциите на Държавния резервен фонд се основават на твърдение, че България е нарушила стандартите за третиране на чуждестранни инвеститори, установени в Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Султанат Оман, чрез действията на българското правителство, Българската народна банка и българския съд, свързани с поставянето под специален надзор на КТБ и отнемането на лиценза на "Корпоративна търговска банка". Държавният резервен фонд претендира обезщетение в размер на 80 млн. евро. Държавният резервен фонд на Султаната Оман се отказа от исковете си срещу БНБ и другите органи на България. Този изход на делото изключва и възможността същите искове да бъдат предявени наново пред този или друг международен трибунал.

2020 - Софийският апелативен съд пуска под "домашен арест" Йоан Матев, подсъдим за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина на 2 юни 2015 г. и потвърждава решението от 10 април 2020 г. на Софийския градски съд. Мотивите и на двата съдебни състава са, че Йоан Матев е в ареста от 22 февруари 2017 г.   До този момент по делото съдът е имал редовни съдебни заседания и исканията за изменение на мярката на подсъдимия са били  оставяни без уважение. Йоан Матев е със забрана да напуска страната и с решение на съда ще му бъде поставена гривна за електронно проследяване.

2021 - В Националния учебно-логистичен център на Българския червен кръст в с. Лозен започва Националната кампания #УмножиДоброто на Българския младежки Червен кръст (БМЧК) по повод Международния ден на майката Земя - 22 април, и отбелязването на 100-годишнината от създаването (1921) на Българския младежки Червен кръст. В рамките на кампанията, която продължава до 25 април 2021 г., в цялата страна ще бъдат засадени 100 дръвчета от доброволци, служители и приятели на организацията.

На този ден по света:

1500 - Португалският мореплавател Педру Алварес Кабрал открива Бразилия. Новооткритата земя е обявена за владение на Португалия.

1915 - За първи път германската армия използва отровен газ (хлор) при военни действия в Ипър, Белгия, по време на Първата световна война (1914-1918). Поразени са 15 000 войници, от които 5000 умират. Хлорът е пуснат на 6 км фронт от 5730 балона. За 5-8 минути изтичат 168 т. На 25 септември 1915 г. британските войски провеждат пробна хлорна атака. На 10 юли 1917 г. германците на Западния фронт за пръв път използват дифенилхлорарсин.

1954 - Влиза в сила Женевската конвенция за статута на бежанците, приета в Женева, Швейцария, на 28 юли 1951 г. от специална конференция на ООН. Конвенцията е допълнена с протокол, приет през 1967 г., който разширява понятието "бежанец", първоначално свеждащо се до бежанците, изселени по време на Втората световна война и установява правата и задълженията, свързани със статута на бежанците.

1968 - Влиза в сила Договорът за забрана на ядрените оръжия в Латинска Америка и Карибите (Договор Тлателолко). Договорът е открит за подписване в района Тлателолко в столицата Мексико на 14 февруари 1967 г. Целта на документа е забрана на складирането, използването и производството на ядрено оръжие в Латинска Америка. Договорът е подписан от Мексико (14 февруари 1967), Салвадор (14 февруари 1967), Доминиканската република (28 юли 1967), Уругвай (14 февруари 1967), Хондурас (14 февруари 1967), Никарагуа (15 февруари 1967), Еквадор (14 февруари 1967), Боливия (14 февруари 1967), Перу (14 февруари 1967), Парагвай (26 април 1967), Барбадос (18 октомври 1968), Хаити (14 февруари 1967), Ямайка (26 октомври 1967), Коста Рика (14 февруари 1967), Гватемала (14 февруари 1967), Венецуела (14 февруари 1967), Тиринидад и Тобаго (27 юни 1967), Колумбия (14 февруари 1967), Чили (14 февруари 1967), Панама (14 февруари 1967), Бразилия (9 май 1967) и Аржентина (27 септември 1967).

1968 - Във Вашингтон (САЩ), в Лондон (Великобритания) и в Москва (СССР) едновременно е открита за подписване международната Спогодба за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство. Влиза в сила на 3 декември 1968 г., след като е подписана от 75 държави, включително и България.

1993 - На тържествена церемония във Вашингтон, САЩ, е открит Мемориал в памет на евреите, убити по време на Втората световна война (1939-1945). На церемонията присъстват президентът на САЩ Бил Клинтън (20 януари 1993-20 януари 2001), президентът на Израел Хаим Херцог (22 март 1983-13 май 1993) и други правителствени и държавни ръководители. Мемориалът е построен със средства от частни дарения на стойност 168 млн. долара върху земя, подарена от правителството на САЩ в близост до Капитолия.

1997 - В Лима, Перу, специални военни части превземат резиденцията на посланика на Япония, където от 18 декември 1996 г. членове на крайнолявото терористично движение "Тупак Амару" държат 72 заложници. При акцията за освобождаването на заложниците, продължила 30 минути, са убити 14-имата похитители,  двама офицери от специалните сили, загива един от заложниците, а 25 са ранени.

2001 - Първи полет на безпилотен самолет над Тихия океан. Американският самолет "Глоубъл Хоук" успешно прелита без прекъсване над Тихия океан от военновъздушната база "Едуардс" в щата Калифорния, САЩ, до базата на австралийските ВВС "Единбург" в южната част на Австралия.

2006 - Съветът на представителите (парламентът) на Ирак преизбира за президент кюрда Джалал Талабани. Талабани, който е прекарал по-голямата част от живота си в борба за каузата на кюрдите в Северен Ирак, е първият президент неарабин на арабска страна.

2007 - Първи тур от президентските избори във Франция. Право на глас имат 44,5 млн. французи, които трябва да изберат приемник на президента Жак Ширак измежду 12 кандидати. Фаворити са кандидатът на управляващата десница Никола Саркози, социалистката Сеголен Роаял, центристът Франсоа Байру и крайнодесният лидер Жан-Мари Льо Пен. За пръв във Франция се използва гласуването с електронни машини. На втория тур на 6 май 2007 г. за президент е избран Никола Саркози с 53,6 процента от гласовете срещу 46,94 процента за Сеголен Роаял.

2008 - Европейският парламент приема решение, с което се забранява на депутатите да назначават свои роднини за парламентарни сътрудници, както и променя правилата за изплащане на сумите, които депутатите получават за секретари и помощници.

2010 - В Чехия председателят на Камарата на депутатите в парламента, социалдемократът Милослав Влъчек, подава оставка заради корупционен скандал. Милослав Влъчек е обвинен, че е използвал служебното си положение за отклоняване на държавни средства към строителен проект в Източна Бохемия. По проект обектът бил обявен за спортен център, но при завършването му се оказало, че става дума за луксозен хотел.

2012 - В Прага, Чехия, се провежда митинг в знак на протест срещу мерките за икономии на правителството за съкращаване на бюджетния дефицит. Участват над 80 000 души. Това е един от най-мащабните протести в страната от падането на комунизма преди над 20 години.

2016 - В централата на ООН в Ню Йорк, САЩ, 175 страни подписват Международното споразумение за климата, одобрено на 12 декември 2015 г. в Париж, Франция, от 195-те страни участнички в Световната конференция на ООН за борба с климатичните промени. Никога досега международно споразумение не е било подписвано от толкова страни за един ден. С приемането на Парижкото споразумение за климата страните се задължават да понижат емисиите парникови газове и да ограничат глобалното затопляне в рамките на 1,5-2 градуса по Целзий спрямо равнището от прединдустриалната епоха. От името на България споразумението е подписано от президента Росен Плевнелиев.

2017 - Във Вашингтон, Ню Йорк и други градове на САЩ хиляди учени и поддръжници на науката се събират за световен Поход в подкрепа на науката - глобално движение, което отстоява ролята на науката за обществото и призовава за политика, базираща се на фактите. Походът в САЩ включва прояви на алеята "Нешънъл мол" и паради в центъра на Манхатън, в стотици други малки и големи градове.

2018 - За пръв път в 155-годишната си история Германската социалдемократическа партия избира жена за свой председател. Това е председателката на Парламентарната група на Германската социалдемократическа партия и бивша министърка на труда и социалните грижи Андреа Налес, която получава 66 процента от гласовете срещу кметицата на гр. Фленсбург Зимоне Ланге. Право да гласуват на извънредния конгрес на партията имат около 600 партийни делегати и 45-те членове на Изпълнителния комитет.

2020 - В Йерусалим, Израел, религиозни лидери от различни вероизповедания участват в обща молитва, излъчвана на живо онлайн като израз на солидарност на фона на кризата с КОВИД-19. В молитвата участват главните равини на Израел Ицхак Йосеф и Давид Лау, гръкоправославният патриарх Теофил Трети, католическият патриарх Пиербатиста Пицабала, двама имами и духовният лидер на друзите шейх Муафак Тариф. Общата молитва, прочетена на английски и иврит, е написана "специално във връзка с тежката ситуация по света".
 
2021 - По данни на европейската спътникова система "Коперник" 2020 година е била най-топлата в Европа, откакто се водят наблюдения. Средната годишна температура в Европа през 2020 г. е с поне 0,4 градуса над следващите пет най-топли години, всичките през изминалото десетилетие. Температурата през зимата е най-топлата, откакто се води статистика - с 3,4 градуса над типичните средни стойности за Европа за периода 1981-2020. Средната температура в Арктически Сибир през 2020 г. подобрява рекордите с 4,3 градуса Целзий над средното за 1981-2020 г.

2022 - В Делхи, Индия, министър-председателите на Великобритания и Индия Борис Джонсън и Нарендра Моди сключват ново споразумение за партньорство в сферата на отбраната и сигурността между двете страни. Съгласно споразумението Великобритания ще помогне на Индия да разработи свои собствени изтребители - стъпка за намаляване на зависимостта на Индия от Русия в сферата на отбраната.

2023 - В Индонезия в района Кепулауан Бату е регистрирано земетресение с магнитуд от 6,1 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина 43 километра, на разстояние от 191 километра югозападно от град Париаман. Няма данни за загинали.

Родени на този ден българи:

акад. Валери Петров (ист. име  Валери Нисим Меворах), писател, поет, сценарист, драматург и преводач (1920-2014).
Участник в Отечествената война като военен кореспондент, редактира в. "Фронтовак" - орган на Първа българска армия (1944-1945). Един от основателите и заместник главен редактор на в. "Стършел" /1945-1962/. Аташе по печата и културата на България в Италия (1947-1950). Бил е редактор в Студия за игрални филми "Бояна" и редактор в издателство "Български писател" (1961-1962). Бил е преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990-1991). Автор е на стихосбирки, пътеписи, поеми, пиеси, на сценарии на игрални филми, сред които "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Театър, любов моя" (1994) и др., на сценарии на анимационни филми. Превежда английска, руска и италианска литература. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1980), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1997), на орден "Стара планина" първа степен (28 декември 2000). Почетен гражданин на София (29 май 2000), Носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (6 ноември 2007), наградата на Европейския парламент "Европейски гражданин" за приноса му към българската култура и разбирателството между нациите (10 юни 2013), на златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели (20 май 2014).

Христо Пелитев, писател и журналист (1927-2012).
Редактор във в. "Стършел" (1953-1966) и негов главен редактор (1966-1989). Един от основателите на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Работил е във в. "Народна младеж", "Работническо дело", в сп. "Български воин", в издателство "Партиздат". Автор е на хумористични и сатирични книги, сред които "Хапят ли охлювите", "Стъпвайте на пръсти", "Магарета Господни", "Атентатори", "Дяволското огледало", "Бедният Йов" и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1975).

Никола Анастасов, актьор (1932-2016).
Има над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Играл е в театрите във Враца (1955-1956), във Варна (1956-1957), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957-2016). Дебютира в ролята на Валер в "Скъперникът" от Молиер на сцената на Драматичния театър във Враца. Първата си значителна роля в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където играе в продължение на 59 години, е през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Участвал е също в постановките "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха" и др. Участвал е в над 25 филма, сред които "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Осмият" (1969), "Тримата от запаса" (1971), "Само ти, сърце" (1987), "Господин Никой" (1969) и други, в телевизионните сериали "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" (1969), както и "Нако, Дако и Цако" (1976) - първият цветен български телевизионен сериал, "Неочаквана ваканция" (1981) . Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо във филма на режисьора Зако Хеския - "Тримата от запаса" и Димитраки в постановката "Криворазбраната цивилизация" (1974) на Българската национална телевизия по пиесата на Добри Войников.  От 23 февруари 1982 г. до април 1989 г. е секретар на Съюза на артистите в България. Автор е на книгите "Смехът на шопа" (1985), "Я, колко мъка..." (автобиография, 1997). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1971) и "Народен артист" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1982), на орден "Стара планина" първа степен (11 ноември 2002), на награда "Златен век" на Министерството на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (23 май 2005), на награда "Златен век" с огърлие и грамота за изключителните му  заслуги към националната култура (20 октомври 2012), на награда "Икар" за изключителен принос към българския театър (27 март 2015).

Благовеста Кабаиванова, актриса (1937-2008).
Играла е в театъра във Велико Търново (1961-1963) и в театър "Българска армия" (от 1963). Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (май 2005).

о.р. арм. ген. Любен Петров, военен деец и политик (1938).
Началник на Генералния щаб на Българската армия (1 декември 1991-2 септември 1994). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997) и 39-ото Народно събрание (2001-2005).

Тома Деспотов, лекар и политик (1939-2016).
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001).

Петър Велчев, поет, литературен критик и преводач (1944).
Член-учредител на Съюза на преводачите в България (1974), на Академичния кръг по сравнително литературознание (2001). Бил е ръководител на Секция "Сравнително литературознание" в Института за литература при БАН. Чел е лекции по българо-испански литературни отношения в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преводач от испански, руски, немски и  френски език. Носител на Националната литературна награда за поезия "Димчо Дебелянов" (2006), на Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските писатели (2008), на Националната награда за литературна критика "Нешо Бончев" (2012) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен за значимия му принос за развитието на културата и изкуството (30 май 2018).

проф. Владимир Чуков, арабист (1960).
Преподавател във Варненския свободен университет, в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Главен редактор на сп. "Международни отношения" (1995-1998). Създател на неправителствената организация "Български център за близкоизточни изследвания" (1999) и на "Център за регионални и конфесионални изследвания" (2002). Член е на редколегиите на сп. "Геополитика" и "Философски форум". През 2008 г. създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Среден Изток "Orient.bg". Автор е на редица изследвания в областта на арабистиката, на монографиите "Зараждането на ислямската държавност" (1994), "Ислямският фундаментализъм" (2004), "Арабският Близък Изток и Централна Азия" (2006), "Ал Кайда с перо и сабя" (2007), "Западноевропейският ислям" (2011), "ДАЕШ /Неислямска/ държава" (2016) и др.

Ивайло Йорданов, футболист и треньор (1968). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Рилски спортист" (Самоков), "Локомотив" (Горна Оряховица) и "Спортинг" (Португалия). За националния отбор по футбол има изиграни 50 мача и отбелязани 4 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството.  Футболист на България за 1998 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Ани Салич, журналистка (1969).
През 1995 г. започва работа като репортер и водещ на собствено публицистично предаване по Нова телевизия, наречено "В сърцето на София". След това е водещ на новините по Канал 3. В същия канал работи и по политическото предаване "Да разпръснем мъглата". От 2001 г.  е водеща на новинарски емисии по bTV, а от 2014 г. е водеща на новини  в Нова телевизия. От 2006 г. е посланик на добра воля към Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) за България. Носителка на наградата "Посланик на доброто" на Държавната агенция за закрила на детето за многобройните й благотворителни каузи (2022).

Яне Янев, икономист и политик (1971).
Председател на партия "Национално сдружение - БЗНС" (25 ноември 2000-11 декември 2005). Главен секретар на партия "Ред, законност и справедливост" (правоприемник на  "Национално сдружение -  БЗНС") (11 декември 2005-5 април 2009). Председател на партия "Ред, законност и справедливост" (5 април 2009-януари 2015). Депутат в 40-ото и 41-ото Народно събрание (2005-2013). Съветник на министър-председателя Бойко Борисов по проблемите на превенцията и противодействието на корупцията и конфликта на интереси във властта (27 януари 2015-27 януари 2017).

На този ден са родени и:

Имануел Кант, немски философ от епохата на Просвещението (1724-1804).
Родоначалник на класическата философия в Германия. Автор е на трудовете "Критика на чистия разум" (1781), "Основи на метафизиката на нравите" (1785), "Критика на практическия разум" (1788) и др.

мадам дьо Стал (ист. име Ана Луиза Жермен дьо Стал), френска писателка (1766-1817).
Сред най-известните и романи са: "Делфин" (1802), "Корин" (1807), "За Германия" (1810), "Десет години в изгнание" и др.

Жан Луи Мари Поазьой, френски физик и физиолог (1799-1869).
Изследвал движението на кръвта в кръвоносните съдове. Открива закона за установеното ламинарно течение в цилиндрична тръба, т. нар. закон на Поазьой (1840-1841). Използвал пръв живачен манометър за измерване на кръвното налягане (1828). Член на Френската медицинска академия (1842).

Анри Лафонтен, белгийски юрист и политик (1854-1943).
Президент на Международното бюро за мир (1907-1943). Носител на Нобелова награда за мир за 1913 г.

Йозеф Веленовски, чешки ботаник (1858-1949).
Чуждестранен член на Българската академия на науките (1904). Професор в Карловия университет в Прага. През периода 1884-1922 г. той публикува над 30 труда, изследващи българската флора. Най-забележителен между тях е "Флората на България" (1891, на латински език, с допълнение "Суплементум", 1898), в който са събрани резултатите от дотогавашните изследвания и личните му проучвания на българската флора, като е описал над 2500 вида растения, от които само 500 са били известни дотогава. Голям брой растителни видове са описани за първи път. Описал е повече от 2700 нови видове гъби, от които са известни едва 200.

Владимир Илич Ленин (Владимир Илич Улянов), съветски революционер и политик (1870-1924).
Създател на партията на болшевиките - Руската социалдемократическа партия, ръководител на Октомврийската революция на 7 ноември 1917 г. (25 октомври ст. ст.), по време на която се провъзгласява преминаването на властта в ръцете на Съветите, създадено е работническо-селско правителство - Съвет на народните комисари, което той ръководи. Той разработва принципите на обединение на съветските републики в единна многонационална държава на основата на доброволността и равноправието - Съюз на съветските социалистически републики, който е създаден на 30 декември 1922 г.

Роберт Барани, австрийски физиолог и отолог (1876-1936).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1914 г. за работата му върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат.

Жозеф Жакмот, белгийски политик (1883-1936).
Един от създателите на Белгийската комунистическа партия и неин генерален секретар (1934-1936).

Лудвиг Рен (ист. име Арнолд Фридрих Фит фон Голсенау), немски писател (1889-1979).
Автор е на романите "Война" (1928), "След войната" (1930) и др.

Владимир Набоков, американски писател от руски произход (1899-1977).
Автор е на романите "Машенка" (1926), "Лолита" (1955), "Блед огън" (1962), "Прозрачни неща" (1972) и др.

Джулиус Робърт Опенхаймер, американски атомен физик (1904-1967).
Ръководител на американската ядрена програма - проект "Манхатън" (1942-1946), в рамките на който е създадена първата в историята атомна бомба по време на Втората световна война (1939-1945).

Рита Леви-Монталчини, италиански биохимик и невробиолог (1909-2012).
Носителка на Нобелова награда за физиология и медицина за 1986 г. заедно с американския биохимик Стенли Коен за откриването на т. нар. фактори на растежа и по-специално фактора за растежа на нервите(NGF) - белтъка, поддържащ жизнеспособността на невроните в организма.

Вадим Кожевников, съветски писател (1909-1984).
Автор е на романи, повести и разкази, сред които: "Щит и меч" (1956), "Запознайте се, Балуев" (1960), "Особено подразделение" (1969) и др.

Спирос Маркезинис, гръцки политик (1909-2000).
Министър-председател на Гърция (8 октомври 1973-25 ноември 1973).

Индро Монтанели, италиански журналист и писател, наречен баща на италианската журналистика (1909-2001).
Започва кариерата си като военен кореспондент във Финландия по време на Втората световна война (1939-1945). Основател на в. "Джорнале нуово" (25 юни 1974) (от 1977 г. - в. "Джорнале") и негов главен редактор (25 юни 1974-9 януари 1994).

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент (1916-1999).
Един от най-големите цигулари на 20 век. Когато е на 7 години дебютира като солист на Симфоничния оркестър на Сан Франциско (САЩ). Година по-късно той изнася и първия си рецитал в Ню Йорк (САЩ). На 11 години дебютира в Париж и свири в "Карнеги хол" в Ню Йорк (САЩ). Следват концерти с Берлинската филхармония и с Лондонския симфоничен оркестър. По време на Втората световна война (1939-1945) Йехуди Менухин свири за съюзническите войски. Изнася над 500 концерта в Европа, които ген. Дуайт Айзенхауер определя като ключови за бойния дух и морала на войниците. Йехуди Менухин продължава да концертира и след края на войната. През различни периоди от живота си Йехуди Менухин, който през 1993 г. получава титлата лорд, е имал американско, швейцарско и британско гражданство, а последните си години прекарва във Великобритания. Договорът му със звукозаписната компания "Еми" за сътрудничеството продължава 70 години. Това е най-дългият договор в историята на музиката. До последното си излизане на сцена през март 1999 г. Йехуди Менухин е изнесъл стотици концерти като цигулар и над 100 като диригент. Той е основател на редица музикални инициативи и школи. През 1977 г. създава фондацията "Музиката на живо", която организира концерти на млади професионални музиканти.

Доналд Крам, американски химик (1919-2001).
Носител на Нобелова награда за химия за 1987 г. заедно с американския химик Чарлз Педерсън и френския химик Жан-Мари Лен за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.

Джак Никълсън, американски актьор (1937).
Участвал е във филмите "Волният ездач" (1969), "Последният детайл" (1973), "Китайски квартал" (1974), "Последният магнат" (1976), "Пощальонът звъни винаги два пъти" (1981), "Рагтайм" (1981), "Честта на фамилията Прици" (1985), "Вещиците от Истуик" (1987), "Батман" (1989), "Двамата Джейк" (1990), "Доблестни мъже" (1992), "Хофа" (1992), "Вълк" (1994), "На кръстопът" (1995), "Психаротерапия" (2003), "От другата страна" (2006), "Ритни камбаната с финес" (2008)", "Светът на Корман: Подвигът на един холивудски бунтовник" (2011) и др. Носител на награда БАФТА (1975, 1977, 1983). Носител е на три награди "Оскар" за най-добра мъжка роля в "Полет над кукувиче гнездо" (1975), за най-добра второстепенна мъжка роля във "Време за нежност" (1983) и за най-добра мъжка роля в "Колкото-толкова" (1997). Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (1996). Носител на награда "Златен глобус" (1975, 1976, 1984, 1986, 1998, 2003).

Егил (Дрило) Олсен, норвежки футболист и треньор (1942).
 
Пиер Граменя, люксембургски политик (1958).
Посланик на Люксембург в Япония и Република Корея (1996-2002). Министър на финансите на Люксембург (4 декември 2013 - януари 2022).

Марк ван Бомел (Марк Петер Гертруда Андреас ван Бомел), нидерландски футболист (1977).

Естебан Туеро, аржентински автомобилен състезател (1978).
Участва във "Формула 1".

Игор Будан, хърватски футболист (1980).

Кака (ист. име Рикардо Изексон дош Сантош Лейте), бразилски футболист (1982).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2007 г. Обявен за "Футболист на годината" на Световната футболна асоциация (ФИФА) (2007).

Ариел Родригес, футболист от Коста Рика (1986).

Виктор Файзулин, руски футболист (1986).

Джон Оби Микел, нигерийски футболист (1987).

Яспер Силесен (Якобус Антониус Петер Силесен), нидерландски футболист (вратар) (1989).

Това е денят на смъртта на:

Едуар Лало, френски композитор и цигулар от испански произход (1823-1892).

Хенри Ройс, британски индустриалец (1863-1933).
Заедно с Чарлз Ролс създава автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс" (23 декември 1904).

Кете Колвиц, немски художник, график и скулптор (1867-1945).

Яне Сандански, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1872-1915).
Участва в четническата акция на Вътрешния македоно-одрински комитет (1895) и в дейността на македоно-одринското дружество в Дупница. От 1899 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През април 1901 г. влиза с чета в Пиринския край и се включва в освободителната борба на българското население от Македония и Одрин, останали под властта на Османската империя по силата на Берлинския договор (1878). Организатор и ръководител на аферата "Мис Стоун"- с цел да се осигурят парични средства за въоръжението на  ВМОРО, заедно с Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, пленяват на 21 август 1901 г. американската протестантска мисионерка Елена Стоун. През 1903 г. се обявява против решението на Солунския конгрес на ВМОРО за въстание в Македония и Одринско, но когато избухва Илинденско-Преображенското въстание през с. г. се включва с четата си. След разгрома на въстанието се утвърждава като ръководител на т.нар. левица във ВМОРО. Участва в младотурската революция (1908), след която разочарован от надделяването на национализма над реформаторските идеали сред младотурците, се оттегля в Роженския манастир край Мелник. През Балканската война (1912-1913) участва с чета в освобождаването на Пиринския край. Убит е от негови противници във ВМОРО. Погребан е край Роженския манастир.

проф. Любен Попов, български лекар дерматолог (1891-1975).
Пръв в България изследва типовете бактерии при различни форми на кожна туберкулоза, проучва дерматомикозите, проучва и описва рака на кожата и лигавиците. Ръководител на Клиниката по кожни и венерически болести в Александровска болница (1937-1963). Председател на Българското дерматологично дружество (1936-1959). Има над 250 научни публикации и съобщения. Автор е на първото ръководство по кожни и венерически болести (1945) и на учебници по дерматовенерология.

Емилио Сегре, американски физик от италиански произход (1905-1989).
Носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. за откритието на антипротона (1955) - античастицата на протона, която има същата маса, но отрицателен електричен заряд.

Ричард Никсън, американски политик (1913-1994).
37-и президент на САЩ от Републиканската партия (20 януари 1969-9 август 1974). Подава оставка на 9 август 1974 г. заради аферата "Уотъргейт", свързана с разследване на негови сътрудници, които по време на предизборната кампания за президентските избори в САЩ на 7 ноември 1972 г. са шпионирали и саботирали кандидатите за президент на Демократическата партия.

акад. Ангел Ангелов, български инженер (1929-2017).
Директор на Централния институт по изчислителна техника (1968-1975). Директор на Института по техническа кибернетика и роботика при БАН (1978-1900). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-председател на БАН (1990-1991). Главен конструктор на България по изчислителната техника за Единната система ЕС ИМРЯД (1969-1975) и за Единната система мини ЕИМ (1975-1980). Посланик на България в Япония и Филипините (1982-1986). Автор и съавтор е на повече от 200 научни труда, учебници и научни разработки, притежава над 50 патента в чужбина. Ръководил е и е участвал в разработката и внедряването на над 150 нови изделия, системи, технологии, програмни продукти и други в областта на електрониката, автоматиката, роботиката и изчислителната техника със значителен икономически ефект. Носител на орден "Стара планина" първа степен (2 юли 2009).

акад. Асен Хаджиолов, български биохимик, молекулярен биолог и генетик (1930-1996).
Работил е в Катедрата по биохимия във Висшия медицински институт в София (1958-1962). Преподавател (от 1965) в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". До 1990 г. води лекции в университети във Франция, Канада, САЩ, СССР и др. Бил е директор на Института по клетъчна биология и морфология на Българската академия на науките (БАН). Заместник-председател на БАН (25 юли 1988-22 декември 1989). Министър на народната просвета (4 юли 1989-3 февруари 1990), министър на науката и висшето образование (8 февруари 1990-20 септември 1990). Автор на 190 научни труда, 8 монографии, на учебника "Молекулярна генетика" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1980).

Димитър Михайлов, български писател и драматург (1932-2010).
Над 30 години работи в Българската национална телевизия, един от основателите на Детска редакция и дългогодишен неин ръководител. Автор е на много детски и юношески продукции, сред които "Бързи, смели сръчни", "Пламъчета сини" и "Дядо Мразиада".

Дейв Голд, американски предприемач (1932-2013).
Основател е на американската верига от евтини магазини "Всичко по 99 цента" (1982).

Венцеслав Константинов, български писател и преводач (1940-2019). 
Автор е на книгите "Писатели за творчеството" (2007), "Флейтата на съня", литературни етюди (2010), "Гоблен, извезан с дяволски опашки", есета (2011), "Тайният живот на дъжда", афоризми (2012), "Великите немски поети от ХII до ХХ век", антология (2012), "Невидимите сигурни неща", стихове (2013), "Немски литературни простори", есета (2014), "Смехът на совата", афоризми (2014), "От Танхойзер до Шумахер", есета (2016), "Подковаване на скакалец. Роман в спомени" (2017), "Котката на Сократ" (2018) и др. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му са събрани в повече от 70 книги.

Били Макнийл, шотландски футболист и треньор (1940-2019).
Със "Селтик" (Шотландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1967).

Ричи Хевънс, американски музикант (1941-2013).
Изпълнението му на песента "Свобода" на фестивала Удсток (1969) се превръща в своеобразен химн на хипи движението през 60-те години на 20-и в. В 30-годишната си кариера е издал над 25 албума, като последният му е озаглавен "Nobody Left to Crown" (2008). Ричи Хевънс е пял на церемонията за встъпване в длъжност на президента Бил Клинтън (20 януари 1993).

Христо Проданов, български алпинист (1943-1984).
Първият българин, изкачил осемхилядник - хималайския връх Лхотце (8516 м) (1981). Първият български алпинист, покорил най-високия връх в света - хималайския връх Еверест (8848 м) (20 април 1984).  Той е първият в света, изкачил върха през м. април, когато метеорологичните условия са неблагоприятни, и първият, който го изкачва без кислороден апарат. Той изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е рекорд за този маршрут. Загива на слизане от върха. Автор е на книгата "Лхотце - 8516" (1982). Удостоен със званието "Заслужил майстор на спорта" (1969), званието "Герой на социалистическия труд" (1981), званието "Заслужил деятел на туризма" (1981). Носител на орден "Особени заслуги" първа степен (1981), медал "Алеко Константинов" (1981), наградата на в. "Народен спорт" - "Спорт-етика-мъжество" (1982), медал "За олимпийски заслуги" на Българския олимпийски комитет  (посмъртно, 1984), медал "За спортна слава" първа степен (посмъртно, 1984). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (посмъртно, 1984), с почетна златна значка на Централния съвет на Българските професионални съюзи (посмъртно, 1984).Почетен гражданин на Перник (посмъртно, 24 септември 2015) и др. На 20 април 1986 г. в родния му град Карлово е открит негов бюст-паметник.
/КГ/АЯ/МГ