site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 април в историята

19 април 2024 г., петък, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йоан Ветхопещерник.

На този ден в България:

1941 - Българските войски навлизат на територията на Вардарска Македония и Беломорска Тракия по време на Втората световна война (1939-1945). Навлизането е осъществено до края на май и не е съпроводено с военни действия. То е резултат от поетите ангажименти на България към Тристранния пакт, към който страната се присъединява на 1 март 1941 г. Тристранният пакт е подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от Германия, Италия и Япония за срок от 10 години със задача да координира действията на трите държави в установяването на световно господство и подялба на света между тях. С присъединяването си към пакта България преустановява политиката си на неутралитет и става съюзник на Германия.

1941 - България установява дипломатически отношения с Хърватия на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 6 септември 1944 г. През ноември 1945 г. Хърватия влиза в състава на Федеративна народна република Югославия (по-късно Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/). След разпадането на СФРЮ България признава независимостта на Хърватия на 28 януари 1992 г. Дипломатически отношения между двете страни са установени отново на 13 август 1992 г.

1944 - Открита е Казанлъшката гробница - тракийска куполна гробница от края на IV и началото на III в. пр. н. е. Тя е най-старата и единствена със запазени живописи в Европа. Разположена в могила близо до гр. Казанлък, Казанлъшката гробница е открита случайно от войници при изкоп на противобомбено скривалище. Оказало се, че вместо естествено възвишение, това бил изкуствен насип върху гробница. Тя е била предназначена за знатен тракиец, приближен на одриския цар Севт. Изградена е от тухли, а външно целият корпус е покрит с ломени камъни. Уникалният характер на гробницата се дължи на нейните стенописи, които покриват камерата и коридора на площ от 40 кв. м. Има три помещения - правоъгълно преддверие, тесен дълъг коридор и кръгло помещение - погребална камера с конусовиден украсен купол. Гробницата е била ограбена още в древността - разбити били вратата и преддверието. Всички скъпи предмети, които по обичая са поставяни при покойника са откраднати - златни и сребърни съдове, накити и украси за коне и колесници. На пода на коридора са открити само крив тракийски нож и железен връх на копие. При пресяването на пръстта са открити 140 миниатюрни полусферични копченца и позлатени глинени цветчета, вероятно от украсата на скъпа женска дреха. През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1961 г. е снабдена със специална климатична инсталация за съхраняване на стенописите, а в съседство е построено точно копие на гробницата, което е открито през м. октомври 1974 г. Копието е по проект на арх. Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков. На 26 октомври 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.

1993 - Нападение от червените кхмери на кантона Нови Орал в Камбоджа, охраняван от български военнослужещи, участващи в мироопазващата операция Временна власт на ООН в Камбоджа (ЮНТАК). При нападението загива един българин, а петима са ранени. За периода на участие на българския контингент в  ЮНТАК от май 1992 г. до септември 1993 г. загиват 10 души.

1997 - Произведени са предсрочни парламентарни избори за 38-о Народно събрание, след като на 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов подава оставка, приета от парламента на 28 декември 1996 г., а на 4 февруари 1997 г. номинираният от Демократичната левица за министър-председател Николай Добрев връща връчения му на 28 януари 1997 г. мандат за съставяне на правителство след започналите в началото на м. януари 1997 г. масови протести в цялата страна, прераснали на 29 януари 1997 г. в национална стачка. Предсрочните парламентарни избори са спечелени от Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, БЗНС, Българската социалдемократическа партия) с 52,26 процента и 137 места в парламента. Демократическата левица (БСП и политически клуб "Екогласност") печели 22,07 процента и 58 места, Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, федерация "Царство България") - 7,6 процента и 14 места, Българският бизнес блок - 4,93 процента и 12 места.

2006 - По инициатива на община Карлово, на Съюза на писателите, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските учители в Карлово е учредена национална награда за чистота на българския език на името на издателя и журналиста Иван Богоров. Отличието се връчва всяка година на 24 април, когато е роден Иван Богоров.

2007 - В църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е положен саркофагът с мощите на цар Калоян (1197-1207), които дотогава се намират в Регионалния исторически музей в града. Препогребението е извършено с държавен ритуал повторно 800 години след гибелта на владетеля при обсадата на Солунската крепост. Саркофагът е положен за вечни времена в мраморна гробница в северната галерия на църквата, където през 1972 г. археологът Въло Вълев открива гроб на висш аристократ от Второто българско царство. В гроба е намерен и пръстен, отлят от масивно злато, с тегло 61 грама. Във външното поле на пръстена се чете кръгов надпис "Калоянов пръстен", което предполага, че гробът е на цар Калоян.

2013 - В Перущица министърът на културата Владимир Пенев и кметът на община Перущица Ради Минчев откриват официално реставрираната раннохристиянска базилика "Червената църква", строена в края на V, началото на VI век при управлението на император Анастасий I.

2017 - В София на тържествено заседание най-възрастният депутат Тома Томов открива първото заседание на 44-ото Народно събрание след предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. За председател на Народното събрание е избран Димитър Главчев. За заместник-председатели са избрани Цвета Караянчева, Валери Жаблянов, Явор Нотев, Нигяр Джафер и Веселин Марешки.

2018 - В София министър-председателят Бойко Борисов и еврокомисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел откриват международната конференция "Формиране на дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителни изчисления за научни и промишлени приложения в изключителен мащаб". Форумът е организиран от Министерството на образованието и науката и от Европейската комисия и е част от събитията  на  българското председателство на Съвета на ЕС.

2020 - На 53 години в тежка автомобилна катастрофа на бул. "Черни връх" в София  умира журналистът и телевизионен водещ Милен Цветков. Катастрофата е причинена от 22-годишния Кристиан Николов, който е карал под въздействието на амфетамин и канабис и се блъска в колата на Милен Цветков, който е чакал на червен сфетофар.

2021 - Президентът Румен Радев удостоява с почетен знак на Президента на Република България редник от запаса Стойчо Стойчев за вярната и достойна служба в редовете на Българската армия и по повод навършването на 105 години от рождението му. Стойчо Стойчев е роден в cело Каменово на 19 април 1916 г. по време на Втората световна война е част от петчленния разчет на тежка картечница "Шваpцлозе", където при няколко инцидента едва не губи живота си. Той рискува да бъде застрелян на огневата позиция, когато отказва на ротния си командир да открие огън по отсрещния "противник", в когото с бинокъла си разпознава български войници. При бомба, избухнала в близост до картечния екипаж, също едва не загубва живота си. Затрупан жив, той е изровен от другарите си и спасен. Демобилизира се през есента на 1944 г. В Гърция му предлагат да се устрои в Солун, но той отказва. В Нова Загора създава малка шивачница с няколко работника. Участва в изграждането на котлите на ТЕЦ "Сливен", където се пенсионира.

2022 - На тържествена церемония в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Йоханес Райнхарт е удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" от ректора на университета проф. Анастас Герджиков. Проф. Йоханес Райнхарт е изследовател на палеославистиката, откривател на неизвестни славянски текстове, изследовател на славянското ръкописно наследство, специалист по етимология.

2023 - Осем дни след тържеството откриване на 49-ото Народно събрание на 12 април 2023 г. и на трето пленарно заседание депутатите избират със 136 гласа "за" и 94 гласа "въздържал се" председател на парламента - Росен Желязков от ГЕРБ-СДС .

На този ден по света:

1783 - Императрицата на Русия Екатерина Втора подписва Манифест за присъединяването към Русия на остров Таман (дн. Таман), Кримския полуостров (дн. Крим) и териториите на Кубан. Ханство Крим (дн. Крим) е васал на Турция до 1774 г., когато е ликвидирано в резултат на победата на Русия по време на Руско-турската война (1768-1774). Ханство Крим обявява независимостта си от Турция, а през 1783 г. окончателно престава да съществува. Според издадения манифест територията на ханството става част от състава на Русия.

1810 - В Каракас, Венецуела, избухва народно въстание, което поставя началото на войните за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826). На 5 юли 1811 г. В Каракас Националният конгрес провъзгласява Венецуела за независима република. На 21 декември 1811 г. е приета първата конституция на Венецуела.

1879 - Основан е швейцарският футболен клуб "Санкт Гален" - Санкт Гален.

1919 - Във Франция Националното събрание (долната камара на парламента) приема закон за въвеждането на 8-часов работен ден.

1920 - В Сан Ремо, Италия, се открива международна конференция на Върховния съвет на страните от Антантата, завършила на 26 април 1920 г. На срещата присъстват министър-председателите на Франция, Великобритания и Италия, представители на Япония, Белгия и Гърция и наблюдател от САЩ. В дневния ред са проект за мирен договор с Турция, разработен от посланиците, въпросът за изпълнение на германския мирен договор и отношенията със Съветския съюз. Освен определянето на мандатите на Лигата на нациите при администрирането на териториите в Близкия изток, управлявани дотогава от Турция, са изработени условия за разделянето на останалите части на Турция. България получава транзит през Гърция и свободна зона на Бяло море с пристанище Дедеагач.

1925 - Основан е чилийският футболен клуб "Коло Коло" - Сантяго.

1933 - САЩ отменят златния стандарт. Законът за въвеждането на златния стандарт и отмяната на сребърния стандарт е приет на 12 февруари 1873 г. Представлява режим, при който всяка валута е свободно конвертируема срещу злато по предварително фиксирано съотношение. При този режим валутният курс между две валути се определя от съотношението им към златото.

1943 - Във Варшава, Полша, избухва въстанието във Варшавското гето по време на Втората световна война (1939-1945) като опит за спиране на депортирането на еврейското население към концлагерите. На 16 май 1943 г. нацистите взривяват Голямата синагога на ул. "Тломацке" и този акт слага край на въстанието. След това цялото гето заедно с последните му обитатели е подпалено от хитлеристите. Варшавското гето е създадено през м. октомври 1940 г. от нацистите за еврейското население в окупираната от хитлеристка Германия Варшава. То заема площ от 3 кв. км, изолирана със стени от останалата градска част, заселена преди войната в по-голямата си част от евреи (т.нар. северен квартал). През март 1941 г. в гетото живеят около 460 000 евреи. Само в периода от ноември 1940 г. до юли 1942 г. от глад и болести в него умират около 100 000 души.  По време на въстанието загиват около 7000 евреи, а близо 50 000 са изпратени към концлагерите.

1951 - В Лондон, Великобритания, е проведен първият конкурс "Мис Свят". Първата носителка на титлата е Мис Швеция - Кики Хаакунсон.

1960 - В Намибия е създадена партията Народна организация на Югозападна Африка (СУАПО) - наследник на освободителното движение в страната. Освободителното движение СУАПО е формирано през 1960 г. главно от представители на народа овамбо. По-късно прераства в организация, провеждаща партизанска борба срещу формирования на южноафриканската армия. Революционно-демократичната партия на африканското население е призната през 1973 г. от ООН за единствен законен представител на народа на Намибия.

2001 - Гръцки археолози откриват дворец на Александър Велики при разкопки в древната македонска столица Пела, на 48 км северозападно от Солун.

2003 - Парламентът на Армения приема нов Наказателен кодекс, с който се премахва смъртното наказание в страната. Кодексът влиза в сила на 1 август 2003 г.

2005 - Във Ватикана немският кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-и папа и глава на Римокатолическата църква с името Бенедикт Шестнайсети. Той е първият папа германец от 11 век насам. Оттегля се от Светия престол на 28 февруари 2013 г.

2005 - Парламентът на Кувейт приема закон, който предоставя правото на жените да гласуват и да се кандидатират на избори за местни органи на властта в страната. Според конституцията двата пола са равнопоставени, но приетият през 1962 г. избирателен закон дава активно и пасивно избирателно право само на мъжете над 21-годишна възраст, които не служат в армията и полицията.

2006 - Министерството на отбраната на САЩ публикува за първи път списък с имената и националността на 558 лица, задържани в американската военна база в Гуантанамо в Куба в рамките на войната срещу тероризма. Те са от Афганистан, Саудитска Арабия и 39 други страни. Мнозина са държани в Гуантанамо повече от четири години. Най-много - 132-ма са от Саудитска Арабия, от Афганистан са 125, от Йемен - 107.

2009 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер в областта Акчи в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай. Над 15 000 души са пострадали, а преките икономически щети от бедствието са около 54 млн. юана (близо 8 млн. долара).

2014 - Президентът на САЩ Барак Обама подписва закон, който позволява на САЩ да отказват виза на всеки, който е бил замесен в терористични актове срещу САЩ. Съгласно закона, приет от Конгреса на 10 април 2014 г., САЩ няма да издаде виза на новоназначения посланик на Иран Хамид Абуталеби, тъй като той е бил член на студентската група, която завзема посолството на САЩ в Техеран на 4 ноември 1979 г. и държи 52-ма американски граждани като заложници в течение на 444 дни.

2015 - В Куба са произведени избори за местни органи на властта.  Право на глас имат над 8 млн. души при население от общо 11,1 млн. души. За първи път в изборите се кандидатират двама дисиденти, които са измежду 27 379 кандидати, участващи на изборите за 12 589 места на общински съветници в 168 общински съвета. Това са опонентите на режима на братята Кастро Идебрандо Чавиано, адвокат и журналист на свободна практика, и Юниел Лопес, специалист по информационни технологии и активист на незаконната партия "Демократична и независима Куба", излъчени от жителите на квартал в Хавана.

2017 - В Хага, Нидерландия, Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) обявява, че е използван газ зарин или подобно вещество при предполагаемата химическа атака на 4 април 2017 г. в Хан Шейхун, провинция Идлиб, Сирия, при която загиват 87 души. Анализираните в четири лаборатории проби са взети от десет жертви на нападението.

2018 - В Хавана, Куба, 603 от 604 депутати в Националното събрание на народната власт (парламентът) избират Мигел Диас-Канел за председател на Държавния съвет (президент). Предишният ден Мигел Диас-Канел е посочен като единствен кандидат, който да заеме мястото на председателя Раул Кастро. Изборът на Мигел Диас-Канел за председател на Държавния съвет слага край на близо 60-годишното управление на братята Кастро. След революцията от 1959 г. до 2006 г. Куба е управлявана от Фидел Кастро. След това брат му Раул Кастро поема властта.

2019 - На церемония в Банкок, Тайланд, кралят на страната Маха Ваджиралонгкорн награждава с Ордена на Дирекгунабхорн (Орден на изобилието и качеството) двамата австралийски водолази Ричард Харис и Крейг Чалън, членове на главния спасителен екип, съставен от 13 чуждестранни водолази и петима водолази от тайландските военноморски сили, изиграли важна роля при спасяването на 12-те тайландски момчета и футболния им треньор от наводнена пещера през 2018 г. Момчетата от футболния отбор на възраст от 11 до 16 години и 25-годишният им треньор са хванати в капан на 23 юни 2018 г., докато разглеждат пещерния комплекс в северната провинция Чианг Рай, когато тунелите са наводнени от проливни дъждове. Спасителните дейности продължават 17 дни и в тях участват спасители от Тайланд и много държави. През януари 2019 г. двамата са обявени за Австралийци на годината, една от най-високите почести в Австралия. Крал Маха Ваджиралонгкорн е наградил с различни ордени 187 души във връзка със спасителната операция, в това число 113 чужденци.

2020 - При нападение в провинция Нова Скотия, Канада, са убити 22 души. Гейбриъл Уортман, 51-годишен зъботехник, открива огън по хора в град Портапик, а след това и в редица други населени места в радиус от 90 км от Портапик. Нападателят е убит от полицията след продължилото 12 часа нападение. Това е най-тежкото масово убийство в историята на страната.

2023 - В Естония започва най-мащабното учение на НАТО в областта на киберсигурността. Екипи от 38 държави защитават компютърни системи от атаки в реално време и отработват вземане на тактически и стратегически решения в критични ситуации. Този вид учения се провеждат ежегодно от 2010 г. насам.
 
Родени на този ден българи:

Крум-Александър Дзивгов, литературен критик и публицист (1895-1936).
Бил е сътрудник на сп. "Сила", в. "Литературен глас", в. "Ден", сп. "Демократически преглед", сп. "Читалищен преглед", сп. "Листопад" и др. Сътрудничи на в. "La Bulgarie" и "La parole bulgare" с критики. Съставител и редактор на литературни сборници за френския езиковед Луи Леже, австрийския писател и поет Петер Алтенберг, датския литературовед Георг Брандес и др. Редактор е на сборник, посветен на Пенчо Славейков (1914). Осъден на 7 месеца затвор за брошурата "Покушение срещу българското правосъдие" (1933). Умира в затворническата болница.

проф. Георги Димитров, композитор, музикален педагог и хоров диригент (1904-1979).
Инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940). Основател и ръководител на Камерен мъжки хор (1939-1943). По негова инициатива е създаден хорово-диригентски клас в Българската държавна консерватория в София (1951-1952). Главен редактор на сп. "Българска музика" (1953-1955). Един от авторите на националния химн на България "Българийо мила"(1950-1964). Лауреат на Димитровска награда (1950), носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1974).

проф. Огнян Шошев, художник (1934-2007).
Работи като дизайнер в областта на тежкото машиностроене , производствената сфера, пътностроителните машини. Има над 30 реализирани проекта. До 1958 г. работи в "Софпроект". Главен художествен ръководител на отдел "Машиностроене" в Централния институт по дизайн (1967-1981). От 1981 г. е преподавател в Националната художествена академия (НХА), ректор на академията (22 февруари 1994-3 декември 1998). Сред учредителите на департамент "Дизайн" в Нов български университет (1993) и преподавател в него.

Димитър Паунов, писател (1942-2018).
Редактор е в издателства и литературни издания. Директор на Българския културен център в Берлин, Германия, (1993-1995). Автор на "Да откриеш виновния" (1966), "Владимир Тенев - творец и гражданин" (1973), "Биплан в дъжда" (1987), "Малки състезания" (1982), "Мелпомена се бори" (1979) и др.

Мая Драгоманска, актриса (1948).
Играла е в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив(1971-1975), в театър "София" (1975-1989), от 1990 г. в Малък градски театър "Зад канала". Участвала е във филмите "Началото на една ваканция" (1966), "Най-дългата нощ" (1967), "Птици и хрътки" (1969), На всеки километър (1969), "Петимата от 'Моби Дик" (1970), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Милост за живите" (1981) и др.

Неждет Моллов, машинен инженер и политик (1949).
Работил е като технолог в Завод за хладилна техника в Търговище (1975-1976), началник "Производствен отдел" в Завод за метални конструкции (1976-1981) в Омуртаг, началник "Професионален учебен център и заместник-директор "Търговска част" във фабрика "Трико" в Омуртаг. Кмет на община Омуртаг (1991-12 ноември 1995). Министър без портфейл (24 юли 2001-17 юли 2003).

проф. Димитър Иванов, предприемач и издател (1951).
Разузнавач III степен (1976-1980), старши разузнавач (1980-1982), инспектор (1982), заместник-началник отделение (1982-1983), началник отделение (1983-1986),заместник-началник отдел (1986-1988) и началник на Шести отдел (1988-1990) в Шесто управление ("Борба с идеологическата диверсия") на Държавна сигурност. Вицепрезидент на "Мултигруп" (1991-1996). Президент на Българска федерация по хандбал (2002-2005). Издател на в. "Дума" (1998-2001). От 15 септември 2003 г. е председател на редакционните съвети на в. "Земя", в. "Русия днес" и "Вестник за дома". Преподавател в Университета за национално и световно стопанство и в Университета по библиотекознание и информационни технологии, създател и директор на Института по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов" към университета. Основател през 1996 г. на фондация "Аретe", която през 2006 г. променя името си на "Аретe-Фол" в знак на почит и признателност към проф. Александър Фол. Автор е на книгите "Шести отдел" (2004), "Кой кой е в Държавна сигурност" (2009), "Лидерство" (2014) и др.

Волен Сидеров, журналист и политик (1956).
Главен редактор на в. "Демокрация" (октомври 1990-февруари 1992). Журналист във в. "168 часа" и във в. "Монитор".  Водещ на собствено политическо предаване "Атака" по телевизия СКАТ (2003-2009), а от 2012 г. по телевизия "Алфа", която е собственост на партия "Атака". Председател на партия "Атака" от учредяването й на 17 април 2005 г. Основател на всекидневника в. "Атака" (17 октомври 2005-5 януари 2012), основател и главен редактор на седмичния вестник "Атака" (27 януари 2012-април 2019). Депутат от 40-ото до 43-ото Народно събрание (2005-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-27 октомври 2019). Общински съветник в Столичния общински съвет (27 октомври 2019-юли 2021).  Автор е на книгите "Бумерангът на злото" (2002), "Българофобия" (2003) и "Властта на мамона. Кой и как ни ограбва" (2004), "Основи на българизма" (2011)  на стихосбирката "Автобиография" (1989) и др.  Носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2000 г.

Цветан Недялков, музикант и композитор (1969).
Китарист в "Ку-ку бенд" в "Шоуто на Слави". Преподавател по китара в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и ръководител на катедра "Поп и джаз изкуство" към Вокалния факултет на академията.

Трайчо Трайков, икономист и политик (1970).
Член на мениджърския екип на групата EVN Bulgaria (юни 2005-юли 2009).  Министър на икономиката, енергетиката и туризма (27 юли 2009-21 март 2012). От края на 2013 г. е член на Гражданския съвет и член на Изпълнителния съвет на политическия съюз Реформаторския блок, основан на 20 декември 2013 г. От 31 януари 2017 г. е политически говорител на обединение "Нова Република". От 3 ноември 2019 г. е кмет на район "Средец" в София.

Антоанета Стефанова, състезателка по шах (1979).
Започва да се занимава с шах на 4-годишна възраст. На 7 години е шампионка на София за жени, а на 9 години е майстор на спорта. През 1989 г. става Световна шампионка по шахмат за девойки до 10-годишна възраст. През 1993 г. печели златен медал от Европейското първенство по ускорен шахмат за девойки до 14-годишна възраст. През 1995 г., когато е на 16 години,  печели титлата на България и държи рекорда за най-млада шампионка на България  до 2017 г., когато Нургюл Салимова подобрява рекорда. От световните индивидуални първенства за жени печели златен медал през 2004 г. и сребърен медал през 2014 г. Пчели златен медал от Световното първенство по ускорен шахмат за жени през 2012 г. От европейски индивидуални първенства за жени печели златен медал през 2002 г., сребърен медал през 2011 г. и бронзов медал през 2010 г. През 2011 г. печели Европейска клубна купа за жени. През 2023 г. с националния отбор печели Европейско отборно първенство за жени по класически шахмат в Черна гора. Депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание (2021). На 22 ноември 2004 г. Стефанова става най-младият носител на званието Почетен гражданин на Пловдив. Почетен гражданин на Атина, Гърция (20 април 2005). 

Станислав Беньов, състезател по шейни (1991).      

На този ден са родени и:

Дейвид Рикардо, британски икономист (1772-1823).
Представител на класическата икономическа школа. Автор е на един от най-важните трудове в историята на икономическата наука - "За принципите на политическата икономия и данъчното облагане"(1817), който полага основите на съвременната пазарна икономика. В него за първи път са формулирани теорията за международната търговия (теория за сравнителните предимства), теорията за разпределението и др.

Хосе Ечегарай-и-Ейсагире, испански драматург и политик (1832-1916).
Носител на Нобелова награда за литература за 1904 г. заедно с френския поет Фредерик Мистрал за ярката оригиналност и истинско вдъхновение на поетичното му творчество, отразяващо вярно натуралния дух на своя народ.

Жетулиу Варгас, бразилски политик (1882-1954).
Основател на Бразилската трабалистка партия (1945). Президент на Бразилия (3 ноември 1930-9 октомври 1945; 31 януари 1951-24 август 1954). Самоубива се на 24 август 1954 г.

Вениамин Каверин (ист. име Вениамин Зилбер), съветски писател (1902-1989).
Автор е на романите "Неизвестният художник" (1931), "Двамата капитани" (1938-1944), "Пред огледалото" (1971) и др.

Георгий Марков, съветски писател и общественик (1911-1991).
Първи секретар на Съюза на писателите на СССР (1977-1986). Два пъти Герой на социалистическия труд (1974, 1984).

Глен Сийбърг, американски химик (1912-1999).
С екип от сътрудници синтезира трансурановите елементи от периодичната таблица от номер 94 до номер 102. Това са: 94 - плутоний (1941), 95 - америций и 96 - кюрий (1944), 97 - берклий (1949), 98 - калифорний (1950),  99 - айнщайний (1952), 100 - фермий (1953), 101 - менделевий (1955) и 102 - нобелий (1958). На него е кръстен химическият елемент 106 - сиборгий, синтезиран през 1974 г. Носител на Нобелова награда за химия за 1951 г.  заедно с американския физик Едуин Макмилън за техните открития в химията на трансурановите елементи. 

Дъдли Мур, британски актьор комик и джазмузикант (1935-2002).
Участвал е във филмите "Грешният багаж" (1966), "10" (1979) "Артър" (1981) и др.

Вилфрид Мартенс, белгийски политик (1936-2013).
Министър-председател на Белгия (3 април 1979-31 март 1981; 17 декември 1981-7 март 1992). Председател на Групата на Европейската народна партия и европейските демократи в Европейския парламент (20 юли 1994- 20 юли 1999). Председател на Европейската народна партия (1990-9 октомври 2013).

Виталий Игнатенко, руски журналист (1941).
Главен редактор на сп. "Новое время" (1986-1990), заместник-председател на правителството (31 май 1995-17 март 1997). Генерален директор на Информационната телеграфна агенция на Русия (ИТАР-ТАСС) (28 август 1991-17 септември 2012). Член на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Русия от изпълнителната власт на Краснодарския край (7 ноември 2012-22 септември 2015). От 2 юли 2021 г. е генерален директор на Обществената телевизия на Русия.

Тревър Франсис, английски футболист и треньор (1954-2023).
С отбора на "Нотингам Форест" (Англия) печели два пъти турнира Купа на европейските шампиони  (1979, 1980) и Суперкупата на Европа (1979).

Мсвати Трети, крал на Есватини (до 19 април 2018 г. Свазиленд) от 21 август 1982 г., коронясан на 25 април 1986 г. (1968).

Абелардо (Абелардо Фернандес Антуня), испански футболист (1970).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, с националния отбор по футбол. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1997) и Суперкупата на УЕФА (1997).

Соня Неф, швейцарска състезателка по ски алпийски дисциплини (1972).
Световна шампионка в гигантския слалом през 2001 г. в Санкт Антон, Австрия.

Ривалдо (Ривалдо Витор Борба Ферейра), бразилски футболист (1972).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1999 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1999 г.

Габриел Хайнце, аржентински футболист (1978).

Джо Харт, английски футболист (вратар) (1987).

Мария Шарапова, руска тенисистка (1987).
В кариерата си има спечелени 5 титли в турнири от "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (22 август 2005). Обявена за "Играч на годината" от WTA за 2004 г. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания. На 26 февруари 2020 г. обявява, че прекратява спортната си кариера.

Ектор Ерера, мексикански футболист (1990).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Паоло Веронезе (ист. име Паоло Каляри), италиански художник (1528-1588).
Представител на венецианската школа.

лорд Джордж Байрон, британски поет (1788-1824).
Представител на романтизма. Автор е на "Часове на леност" (1806), "Странстванията на Чайлд Харолд" (1812-1818), "Гяур" (1813), "Еврейски мелодии" (1815), "Мазепа" (1818) и др.

Бенджамин Дизраели, британски писател и политик (1804-1881).
Министър-председател на Великобритания (27 февруари-3 декември 1868, 20 февруари 1874-21 април 1880), лорд на Биконсфилд (от 1876).

Чарлз Дарвин, британски биолог и естествоизпитател (1809-1882).
Основоположник на теорията за еволюцията, обоснована в неговия труд "Произход на видовете" (1859).

Сава Доброплодни, български книжовник, педагог и театрален деец (1820-1894).
Учител в Котел (1842-1847) и в Шумен (1849-1853, 1856-1859). Учител по гръцки език в гимназията в Сремски Карловци, Австрия (дн. в Сърбия) (1853-1855). Основава в Шумен първото класно девическо училище в България (1856). Учител в Сливен (1859-1861), Варна (1862-1863), Тулча, Румъния (1864-1869), Силистра (1870-1872) и Кюстенджа, Румъния (1872-1874). Училищен инспектор (1881-1886). Редактор на в. "Нова българска пчела" (1887-1888). Дописен (1881) и почетен член (1884) на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Автор е на "Тълкование на неделните апостоли и евангелия" (1867), "Скромно стихотворение" (1892), "Кратка автобиография" (1893) и др. Съставя и издава учебни помагала за нуждите на българското училище - "Водител за взаимните училища" (1852), "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" (1885) и др. Побългарената му комедия "Михал" (1853), поставена от него в Шумен на 15 август 1856 г., е едно от първите театрални представления в България.

Пиер Кюри, френски физик и химик (1859-1906).
Съвместно със съпругата си Мария Кюри и Анри Бекерел откриват, че естествената радиоактивност не зависи от външните условия (1902). На базата на това откритие Пиер Кюри изказва предположението, че радиоактивният разпад може да се използва за определяне възрастта на минералите. Носител на Нобелова награда за физика за 1903 г. заедно с Мария Кюри и Анри Бекерел за техните изследвания върху радиационните явления.

Конрад Аденауер, немски политик (1876-1967).
Първи канцлер на Федерална република Германия (15 септември 1946-15 октомври 1963). Съосновател и първи председател на Християндемократическия съюз (22 януари 1946-23 март 1966).

Богдана Гюзелева-Вулпе, българска оперна певица, педагог и композитор (1878-1932).
Съучредител на Българската оперна дружба (1908), в чиито спектакли участва. Вокален педагог (1928-1932). Композира по собствени либрета оперите "Психея", "Фернандо" и "Пародия", оперетите "Любов", "Махараджа" и "Съюзници", както и симфонични картини по народни мотиви, песни по стихове на Хайнрих Хайне и др.

Александър Морфов, български композитор, поет, публицист, фотограф и военен деец (1880-1934).
Работи главно в областта на цитологията, антропологията, серологията и микробиологията. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1921), декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942), основател на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на университета (1924). Посланик на България в Германия (1924-1931). Организира и ръководи Института за стимулационни и биологични проучвания в София (1931-1942). Председател на Славянското дружество в България (1945-1954). Основател и пръв директор на Института по обща биология при Българската академия на науките (БАН) (1948-1954). Председател на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-19 април 1954). Действителен член на БАН (1947). Член на Световния съвет на мира (1950-1954). Член на Германската академия на естествоизпитателите "Леаополдина" (1927), на Чехословашката земеделска академия (1931). Автор е на около 270 научни публикации. Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919). Лауреат на Димитровска награда (1950). От 20 април 1954 г. Институтът по обща биология при БАН (дн.Институт по физиология на растенията) носи неговото име. От 1991 г. Трета природоматематическа гимназия във Варна носи неговото име.

акад. Методий Попов, български биолог (1881-1954).
Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1921), декан на Медицинския факултет на Софийския университет (1941-1942), основател на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на университета (1924). Посланик на България в Германия (1924-1931). Организира и ръководи Института за стимулационни и биологични проучвания в София (1931-1942). Председател на Славянското дружество в България (1945-1954). Основател и пръв директор на Института по обща биология при Българската академия на науките (БАН) (1948-1954). Председател на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-19 април 1954). Действителен член на БАН (1947). Член на Световния съвет на мира (1950-1954). Член на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" (1927), на Чехословашката земеделска академия (1931). Автор е на около 270 научни публикации. Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919). Лауреат на Димитровска награда (1950). От 20 април 1954 г. Институтът по обща биология носи неговото име (дн. Институт по физиология на растенията "Акад. М. Попов"). От 1991 г. Трета природоматематическа гимназия във Варна носи неговото име.
 
Ото Нерц, немски футболист и треньор (1892-1949).
Той е първият треньор на националния отбор по футбол на Германия (1 юли 1926-8 август 1936).

Христо Косовски, български политически деец (1893-1925).
Член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и деец на кооперативното движение в България. Депутат в 20 Обикновено народно събрание (1923). След Деветоюнския преврат от 1923 г. той е един от  ръководителите на Юнското селско въстание в Плевен (1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София  на 16 април 1925 г. е арестуван и убит.

Фредерик Йошнър, американски журналист, писател и дипломат (1902-1992).
Репортер в местния вестник на гр. Ню Орлиънс и на гр. Вашингтон (1925-1930). Мениджър на в. "Ню Йорк сън" за Централна Европа и на "Юнайтед прес Америка" в Берлин, Германия (1930-1942). Служител в Бюрото за стратегически служби, Върховната щабквартира на Съюзните експедиционни сили и специален асистент на посланик Робърт Мърфи, който е политически съветник на ген. Дуайт Айзенхауер (1942-1945). Специален асистент на помощник държавния секретар по обществените въпроси и на директора на Бюрото за международна информация и културни въпроси (1947-1952). Генерален консул на САЩ в Монтерей, Мексико (1956-1958) и съветник по обществените въпроси в Бюрото по икономически въпроси (1958-1962). От 1941 г. до 1942 г. Фредерик Йошнър е интерниран от германците заедно с други американски журналисти и тогава заедно с бившите си служители от Берлин подготвят книгата за нацистите "Това е врагът", публикувана през 1942 г.

Мохамад Аюб Хан, пакистански политик (1907-1974).
Министър-председател на Пакистан (7 октомври 1958-27 октомври 1958). Втори президент на Пакистан (27 октомври 1958-25 март 1969).

Oктавио Пас, мексикански поет, публицист и дипломат (1914-1998).
Автор е на сборника "Коренът на човека" (1937), "Между камъка и цветето" (1941), "На край света" (1942), "Семена на химн" (1954), на стихосбирката "Източен склон" (1962-1968), на лиричната проза "Маймуната граматик" (1974) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1990 г. за вдъхновено творчество с широки хоризонти, характеризиращо се с чувствена интелигентност и хуманистична насоченост.

Крум Милев, български футболист и треньор (1915-2000).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Любен Каравелов" (София), "Ботев" (София), "Славия" (София) и Локомотив (София). За националния отбор по футбол има изиграни 18 мача и отбелязани 3 гола. Като треньор с националния отбор по футбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Франсоа Жакоб, френски микробиолог и генетик (1920-2013).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския биохимик и микробиолог Жак Моно и френския микробиолог Андре Лвоф за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

Алфредо Гевара, кубински интелектуалец и революционер (1925-2013).
Основател и председател на Кубинския институт за кинематографична индустрия и изкуство (1959).

Емил Георгиев, български композитор и диригент (1926-1992).
Диригент на Естрадния оркестър към Концертна дирекция и на оркестъра на Театъра на армията (1955-1960). Диригент на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (1960-1962). Един от основателите на оркестър "София" (1964). Главен художествен ръководител на музикалните състави към Софийския градски народен съвет (1964-1971). Главен художествен ръководител на естрадата на Българската народна армия (1971-1974). Има голям принос в създаването и развитието на българската забавна музика след 50-те години на ХХ век. Една от първите му песни  "Чико от Порто Рико" (първи изпълнител е артистът Нейчо Попов) е много популярна в изпълнението на Леа Иванова, звучи и в различни съвременни кавъри. Издава учебника "Музикална акустика" (1975, 1986). Автор е на музиката към документални, късометражни и игрални филми, на забавни и танцови пиеси и инструментални пиеси за джазов оркестър, на камерна, хорова музика и др.

Сесил Бодкер, датска писателка (1927-2020).

Жан-Пиер Касел (ист. фамилия Крошон), френски актьор (1932-2007).
Участвал е във филмите "Възвишена изневяра" (1964), "Дискретният чар на буржоазията" (1973), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Церемония на престъплението" (1995), "Пурпурните реки" (2002) и др.

проф. Октай Синаноглу, турски учен (1935-2015).
Работил е в областта на химията и молекулярната биология. От 1963 г. е преподавател в Йейлския университет в САЩ и е бил най-младият професор в света.

Крум Ацев, български поет, преводач и редактор (1948-2005).
Един от най-добрите познавачи на китайския език и култура в България. Работил е Българската национална телевизия, в Министерството на външните работи като преводач, в българското посолство в Пекин, Китай, в издателство "Народна култура" и издателство "Кибеа". Преподавател по китайски език и култура в Нов български университет (1991-2003), където през 1998 г. основава и става директор на магистърската програма "Евроазиатска културология" към департамент "Антропология". Един от основателите и редакторите на библиотеката за източна литература "Лотос" на издателство "Народна култура". Негово дело са преводите от старокитайски на класическите произведения "Книга за промените И Дзин", "Книга за пътя и постигането" на Лао Дзъ, "Записки от източния склон" на Су Шъ, многобройни преводи на старокитайска и японска поезия, статии, предговори. Негови са книгите "Опустошеният храм" (1989), "Пълнолуние. Японски тристишия" (1985), "Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку" (посмъртно, 2006) и "Това-онова" - единствената му стихосбирка (посмъртно, 2016).

Елена Пампулова, българска тенисистка (1972-2023).
Тя има една титла от турнирите на WTA (Сурабая, Индонезия, през 1994 г.) на сингъл и 3 на двойки, 12 титли от турнирите на ITF на сингъл и 8 на двойки. През 1996 г. достига до номер 69 в световната ранглиста. От 1997 г. се състезава за Германия.
/АЯ/КГ