site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 април в историята

13 април 2024 г., събота, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Артемон, презв. Лаодикийски.

На този ден в България:

1945 - Министерският съвет приема Наредба-закон за трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). С Наредбата се създават ТКЗС-та като селскостопанска организация за колективно стопанисване на земята в България. Кооперирането добива масов характер, на много места е принудително, осъществява се при формално запазване на частната собственост върху земята. През 1971 г. ТКЗС са включени в новосформираните Аграрно-промишлени комплекси (АПК) и постепенно загубват своята юридическа и икономическа самостоятелност. На 22 февруари 1991 г. VII Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства.

1993 - Археологически екип с ръководител Георги Китов открива гробищно-култовият комплекс Оструша в едноименна могила на 2 км източно от гр. Шипка, който е от времето на древния град Севтополис - IV-III в. пр. н. е. Тракийският комплекс е разположен на площ от 100 кв.м. Изграден е от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона и се състои от 6 помещения - пет правоъгълни и едно кръгло. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробницата, а от другия е изработена покривна конструкция.  В прецизно издяланите орнаменти на тавана се различават портрети на хора, фигури на животни и растителни орнаменти. Вътрешната част на капака е с касетъчна структура, която няма аналог в тракийската култура. В могилата Оструша са открити конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.

2005 - 39-ото Народно събрание избира първия омбудсман на България.
На този пост е избран Гиньо Ганев. Омбудсманът приема и разглежда жалби и сигнали и се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. В дейността си той е независим, като спазва конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които България е страна.

2005 - Европейският парламент одобрява договора за присъединяване на България към  Европейския съюз. Подписан е на 25 април 2005 г. в Люксембург по време на срещата на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз. На 11 май 2005 г. е ратифициран от Народното събрание на България. Влиза в сила на 1 януари 2007 г.   

2011 - Парламентът приема промени в Наказателния кодекс, които предвиждат лишаване от свобода до пет години за организирането или участието в боеве с животни. Това наказание се налага и за отглеждане, трениране или предоставяне на животни за боеве.

2017 - В Босилеград, Сърбия, министър-председателят Огнян Герджиков пристига на посещение - първо посещение на български министър-председател в Босилеград. Той е посрещнат от кмета на Босилеград Владимир Захариев. Огнян Герджиков участва в срещата на Националния съвет на българското малцинство в Босилеград в кметството на Босилеград заедно с посланика на България в Сърбия Радко Влайков, генералния консул на България в Ниш Едвин Сугарев, кмета на Цариброд - Владица Димитров, представители на българското малцинство. Огнян Герджиков има работна среща с Ивица Дачич, първи заместник министър-председател и министър на външните работи на Сърбия. Двамата полага цветя на паметника на Васил Левски в центъра на града и откриват в Културния дом изложбата Световен конкурс за детска рисунка, с което официално се открива 24-ия Международен детски Великденски фестивал, организиран от Александър Димитров, председател на сдружение ГЛАС и кореспондент на Българската телеграфна агенция в Босилеград.

2018 - На автомагистрала "Тракия" край Вакарел катастрофира автобус, движещ се по редовна линия Бургас-София на превозвача "Юнион Ивкони". Сигналът за инцидента е подаден 11:18 ч. Шестима са загинали, пострадалите са 22. По първоначални данни автобусът е навлязъл в канавката на магистралата, като се предполага, че автомобил го е засякъл странично. С решение на Министерския съвет 14 април 2018 г. е обявен за ден на национален траур за жертвите от тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия".

2021 - В София съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избира полк. Румен Петков за председател на Военно-апелативния съд. В гласуването деветима от членовете на колегията гласуват за полк. Румен Петков, а четирима от членовете гласуват в подкрепа на досегашния председател на съда полк. Димитър Фикиин.

2022 - В хотел "Рамада Пловдив Тримонциум" се провежда семинар на тема: "Ползи от откриването на център за грижа за жертви на сексуално насилие в гр. Пловдив и ролята на независимия съветник по сексуално насилие". Участват посланикът на Великобритания в България Роб Диксън, кметът на града Здравко Димитров, областният управител Йордан Иванов и др.

На този ден по света:

1204 - Константинопол е превзет по време на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204) и обявяването му за столица на Латинската империя (1204-1261). Латинската империя е ликвидирана на 25 юли 1261 г., когато Константинопол отново е превзет от византийците.

1598 - Кралят на Франция Анри IV подписва т. нар. Нантски едикт, който дава религиозна свобода на хугенотите (френските протестанти) и слага край на периода на религиозните войни между протестанти и католици (1562-13 април 1598). Документът е отменен от крал Луи XIV (18 октомври 1685).

1742 - Премиера в Дъблин, Ирландия, на ораторията "Месия" от немския композитор Георг Фридрих Хендел.

1919 - В Мюнхен, Германия, е провъзгласена Баварската съветска република. Престава да съществува на 1 май 1919 г., когато контрареволюционните войски навлизат в Мюнхен и побеждават Червената армия. Баварската съветска република е създадена вследствие на Ноемврийската революция в Германия от 1918 г. и под влияние на събитията в СССР след Първата световна война (1914-1918). Първоначално републиката е провъзгласена на 7 април 1919 г. от независими членове на Социалдемократическата партия на немския писател Ернст Толер. На 13 април 1919 г. Баварската съветска република е провъзгласена с ръководен орган Изпълнителен съвет с председател Ойген Левине.

1924 - Основан е "АЕК" - Атина, гръцки футболен отбор. Името му е съкращение от "Атлитики Еносис Константиноуполеос" - Константинополски спортен съюз.

1934 - Завършва операцията по спасяването на участниците в руската експедиция, която прави опит да премине по Северния морски път от Мурманск до Владивосток за една навигация с парахода "Челюскин". Параходът "Челюскин" потегля на 10 август 1933 г. от Мурманск за Владивосток. При достигането на водите на Чукотско море през септември 1933 г. той попада в леден капан. В продължение на пет месеца се правят безуспешни опити да бъде освободен бедстващият кораб. На 13 февруари 1934 г. обшивката се пропуква и във вътрешността прониква вода. Същия ден "Челюскин" потъва, а екипажът успява да остане на повърхността на леда. Екипажът е спасен с помощта на авиацията. Първият самолет, който достига до тях, е пилотиран от Анатолий Ляпидевски. На 5 март 1934 г. със своя АНТ-4 той достига до лагера и успява да спаси 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин превозват останалите хора, като последният полет е на 13 април 1934 г. Общо са извършени 24 полета. Летците, превозили спасените до Владивосток, стават първите "Герои на Съветския съюз" и са наградени с орден "Ленин", а Анатолий Ляпидевски е удостоен с орден "Златна звезда".

1940 - В Катинската гора, западно от гр. Смоленск, по заповед на Народния комисариат за вътрешните работи на СССР (НКВД) - политическата полиция на Йосиф Сталин, са разстреляни около 22 500 полски офицери, войници, свещеници и интелектуалци, пленени от Съветската армия след нахлуването на СССР в Полша на 17 септември 1939 г. по силата на пакта Рибентроп-Молотов по време на Втората световна война (1939-1945). Разстрелите са били извършени през м. април и м. май 1940 г. На 13 април 1943 г. германските войски откриват масов гроб в Катинската гора. Международна експертна комисия от редица европейски страни, сред които и България, разследва случая в Катин под надзора на хитлеристите. Според заключението на комисията виновен за престъплението е Народният комисариат за вътрешните работи на СССР. През м. януари 1944 г. съветска комисия обвинява германската страна за разстрела на поляците. През м. април 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов признава вината на страната му за клането в Катин и предава на Полша списък с имената на 14 792 военнопленници.

1944 - Симферопол е освободен от 4-и Украински фронт по време на Втората световна война (1939-1945) след продължила почти две години и половина фашистка окупация. Градът е превзет от германските войски на 1 ноември 1941 г.

1945 - Съветската армия освобождава гр. Виена в Австрия от фашистка окупация по време на Втората световна война(1939-1945). Сраженията се водят от 2-и и 3-и Украински фронт под командването на маршал Родион Малиновски и маршал Феодор Толбухин. По време на боевете в плен са взети 130 немски войници, унищожени са 1345 танка и оръдия, повече от 2250 гаубици и минохвъргачки. Напълно са разбити 11 немски дивизии.

1963 - В Лондон, Великобритания, е публикувана първата книга от поредицата за агента Джеймс Бонд на британския писател Ян Флеминг - "Казино роял".

1967 - В Москва, СССР, е приета Програма за сътрудничество при изследването и използването на космическото пространство за мирни цели "Интеркосмос" от представителите на девет страни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ - България, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. В рамките на програмата страните получават възможност да участват в космическите изследвания, като през 70-те и 80-те години на 20 в. космически полети за първи път извършват космонавти от Чехословакия, Полша, ГДР, България, Унгария, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Франция, Индия, Сирия и Афганистан.

1975 - Начало на гражданската война в Ливан, продължила до 13 октомври 1990 г. Войната в Ливан се води на религиозна основа между различните сепаратистки фракции, всяка от които организира собствени паравоенни сили. Конфликтът започва със стълкновения в Бейрут между отряди на християнската лява партия "Катаиб" и на Организацията за освобождение на Палестина. Това е една от най-кървавите войни в арабско-израелския конфликт. Загиват около 90 000 души, 115 000 са ранени, 20 000 се смятат за безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци напускат страната.

1987 - В Пекин, Китай, е подписана Обща декларация за връщането на Макао на Китай. Декларацията е подписана от председателя на Държавния съвет на Китайската народна република (министър-председател) Чжао Цзъян и от министър-председателя на Португалия Анибал Каваку да Силва. Макао е португалска колония от 1557 г. На 20 декември 1999 г. Португалия връща на Китай Макао в изпълнение на подписаната Обща декларация. Градът преминава под суверенитета на Китай като специален административен район Аомън.

1992 - Уини и Нелсън Мандела обявяват раздялата си. Нелсън Мандела е южноафрикански юрист и политик, символ на борбата срещу апартейда. Заради участието му в революционната борба на Африканския национален конгрес е арестуван на 5 август 1962 г., осъден е на доживотен затвор на 12 юни 1964 г. Освободен е на 11 февруари 1990 г. Президент е на Република Южна Африка (10 май 1994-16 юни 1999) и носител на Нобелова награда за мир за 1993 г. Уини и Нелсън Мандела са женени от 1958 г., бракоразводното им дело приключва през 1996 г.

1994 - В Гърция парламентът гласува закон, с който се конфискува в полза на държавата имуществото на живеещия във Великобритания бивш гръцки крал Константин и се отнемат гръцките паспорти на семейството му. Според закона, за да си върне гръцкото гражданство, Константин трябва публично да признае резултатите от референдума през 1974 г., т.е. да се откаже от кралската си титла и да се регистрира в атинското кметство под гражданско име.

2005 - В Ню Йорк, САЩ, с резолюция A/RES/59/290 на Общото събрание на ООН е приета Международна конвенция за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм. Конвенцията е 13-ата международна конвенция, посветена на борбата с тероризма и първата след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ. Открита за подписване на 14 септември 2005 г. и в сила от 7 юли 2007 г. Конвенцията криминализира притежаването и заплахата за използване на ядрени материали, като задължава националните правителства да преследват съдебно или да екстрадират лица, които заплашват хора, собственост или околната среда, тъй като притежават радиоактивни материали или ядрени устройства.

2012 - На заседание на парламента в Пхенян, КНДР, Ким Чен-ун е избран за първи председател на Националния комитет на отбраната. Постът "вечен" председател на Националния комитет на отбраната е запазен за покойния Ким Чен-ир.

2015 - Вулканът Шивелуч на Камчатка изхвърля пепел на височина 7 км над морското равнище. Изхвърлянето на пепел продължава около час и половина. Пепелта се разнася над Тихия океан. Няма населени места в района на разпространението на частиците. Вулканът Шивелуч, висок 3283 метра, получава оранжев код за авиационна опасност.

2017 - Първата туристическа подводница на Турция "Немо примеро" за пръв път се потапя с туристи на борда в дълбините на Средиземно море край Анталия, където първата атракция е френски кораб, потънал през 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945). Подводницата е с капацитет за 48 души. Собственик на туристическата подводница е компанията "Събмарин Търки, Ай Ейч Си травел енд Туристфлай" (Submarine Turkey, IHS Travel and Touristfly). Подводницата е дълга 20 метра, широка 4 метра, висока 6,5 метра и тежи 106 тона. Предвидено е тя да прави по шест тура дневно 11 месеца в годината.

2019 - В Лозана, Швейцария, френският кинорежисьор Жан-Люк Годар е удостоен с наградата на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ) за 2019 година. Наградата му е връчена по време на годишния конгрес на организацията в Лозана като признание за неговия усет и интерес към работата с архиви. Наградата е присъдена за първи път през 2001 година на американския режисьор Мартин Скорсезе. Други носители на признанието са шведският режисьор Ингмар Бергман, полският режисьор Анджей Вайда, белгийските режисьори братята Жан-Пиер и Люк Дарден. Роденият през 1930 г. Жан-Люк Годар е представител на "Новата вълна" във френското кино. Той е режисьор на филми като "До последен дъх" (1960) и "Презрението" (1963).

2020 - Торнадо причинява бури в южните щати на САЩ. Загиват над 30 души. Нанесени са огромни материални щети - съборени къщи, изкоренени дървета, преобърнати коли. Природните бедствия опустошават район, простиращ се от щата Тексас до щата Южна Каролина. Над 1,3 млн. души остават без ток.

2021 - Агенция Ройтерс обявява назначаването на 47-годишната Алесандра Галони за главен редактор - първата жена на този пост в 170-годишната история на британската агенция. Александра Галони се присъединява към Ройтерс през 2013 година. Тя започва работа в бюрото за Южна Европа след 13 години във в. "Уолстрийт джърнъл". От 2015 година Александра Галони е директор на международната редакция на Ройтерс.

2022 - Централният наказателен съд на Англия и Уелс осъжда на доживотен затвор 26-годишния британски гражданин от сомалийски произход Али Харби Али за убийството на Дейвид Еймс, член на Камарата на общините от управляващата Консервативна партия. На 15 октомври 2021 г. Дейвид Еймс е наръган 21 пъти с нож в методистка църква в Лий он Сий, североизточно от Лондон, където е имал среща с гласоподаватели от избирателния си район. Той умира в църквата въпреки усилията на екипа на бърза помощ да го спаси, а Али Харби Али е арестуван на местопрестъплението. На 11 април 2022 г. Али Харби Али е признат за виновен по обвинения в убийство и подготовка на терористична атака.

Родени на този ден българи:

Илия Лазаров (Илия Лазаров Джагаров), революционер (1843-1902).
Участник в четата на Христо Ботев (1876), доброволец в Сръбско-българската война (1885).

Стефан Гъдуларов, актьор и режисьор (1899-1969).
Играл е като любител в Народния театър "Иван Вазов" (1914-1918). Бил е актьор в Плевенския театър, Нов народен театър, Свободен театър. Актьор и режисьор в театър "Мара Тотева", в театрите във Варна, Пловдив, Русе, Шумен, Габрово, Театър "Българска армия", в театъра в Михайловград (дн. Монтана). Основава във Франция театър "Гаминало" по време на пребиваването си там (1922-1932). Участвал е във филмите "Крадецът на праскови", "Инспекторът и нощта", "Двама под небето", "Малката", "Хайдушка клетва" и др.

Ненко Токмакчиев, български художник (1931-2014).
Рисува предимно живопис и акварел. Бил е художник в Драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, в Драматичния театър "Иван Радоев" в Плевен и във Видинския драматичен театър (1959-1961). Бил е директор на Окръжна художествена галерия в Бургас. Има многобройни участия в изложби извън България - във Франция, Австрия, Холандия, Белгия, Унгария, САЩ, Япония, Сирия, Алжир. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1981) и на орден "Кирил и Методий" втора степен (1982), на националната награда "Приятели на морето" за акварела "След буря" (2006) и др. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1984). Почетен гражданин на Бургас (2001).

проф. Христо Арищиров, хоров диригент (1933-2002).
Диригент на женския хор на издателство "Наука и изкуство" (1956-1959), на смесения хор при Военномедицински институт в София (1963-1966),  на мъжкия хор "Емануил Манолов" в Габрово (1966-1993) и на хор "Хармония" (1960-2002). Директор на Българския хоров съюз (1991-2002). Основател на специалността "Хорово дирижиране" в Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ) в Благоевград. Първи декан на Факултета по изкуствата в ЮЗУ "Неофит Рилски" и преподавател в университета. Почетен гражданин на Свищов (25 май 1982).

Евгений Станчев, журналист (1939-2018).
Редактор във в. "Народна младеж" (1966-1971), в сп. "Ново време" (1971-1979). В продължение на 6 години от края на 60-те години на 20-и в. е бил нещатен кореспондент на американското списание "Нюзуик" за Балканите и България. Заместник-главен редактор  и главен редактор на в. "Поглед" (1979-1989; 1990-1994 и 2007). Главен редактор (1989-1990) на "София нюз" - издание на чужди езици на агенция "София прес". Отговорен редактор (2001-2003)  и главен редактор (2007-2008) на в. "Кеш". Главен редактор на в. "Дума" (1 юни 2003-юли 2007) и на сп. "BusinessWeek България" (4 август 2008- август 2012). Бил е заместник-председател на Асоциацията на българските медии по света.  Автор е на книгата "От Петровка до Находка". Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Мартин Димитров, икономист и политик (1977).
Работил е като икономически изследовател в Института по пазарна икономика (2000-2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009), като от 26 септември 2005 г. до 31 декември 2006 г. е и наблюдател в Европейския парламент. Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Депутат в Европейския парламент от  България (1 януари 2007-6 юни 2007). Председател на партия "Съюз на демократичните сили" (22 декември 2008-15 май 2012). Член на Изпълнителния съвет на Реформаторския блок (3 февруари 2014- януари 2017). Депутат от 43-ото до 48-ото Народно събрание (2014-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание. Автор и съавтор е на 5 книги в областта на икономиката.

Велизар Димитров, футболист (1979).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Миньор" (Перник), "Локомотив" (София), "Марек" (Дупница), ЦСКА (София) и "Металург Донецк" (Украйна). За националния отбор по футбол има изиграни 31 мача и отбелязани 3 гола.

На този ден са родени и:

Екатерина Медичи, кралица на Франция (1519-1589).
От 1533 г. е съпруга на Анри Втори, крал на Франция (1547-1559). Има силно влияние върху държавната политика на Франция при управлението на синовете й Франциск Втори (1559-1560), Карл Девети (1560-1574) и Анри Трети (1574-1589). Тя е сред главните организатори на Вартоломеевата нощ (24 август 1572).

Томас Джеферсън, американски политик (1743-1826).
Губернатор на щата Вирджиния (1779-1781). Държавен секретар в първото правителство на САЩ (1789-1793). Вицепрезидент на САЩ (1797-1801). Автор е на проекта на Декларацията на независимостта (1776), с която се обявява, че тринадесетте колонии вече не са част от Британската империя, а са "свободни и независими щати".

сър Томас Лорънс, британски художник живописец (1769-1830).

Антонио Санчес де Бустаманте, кубински политик, дипломат и юрист (1865-1951).

Енрике Мартинес, мексикански поет и политик (1871-1952).
Представител на символизмa. Aвтор e на стихосбирките "Прелюдии", "Лирически песни" и др. Министър на Мексико с ранг на посланик в Чили, Аржентина, Испания и Португалия (1920-1931).

Робърт Уотсън-Уот, британски физик (1892-1973).
Oткривател на радара (1935).

Самюъл Бекет, ирландски писател, поет и драматург (1906-1989).
Драматург е на пиесите "В очакване на Годо" (1953), "Краят на играта" (1954) и др. Носител на Нобеловата награда за литература за 1969 г. за своето творчество, което в новите форми на романа и драмата превръща нищетата на съвременния човек в радост.

Юдора Уелти, американска писателка (1909-2001).

Щефан Хермлин (ист. име Рудолф Ледер), немски писател, поет и преводач (1915-1997).
Автор е на "Двадесет и две балади" (1947), "Срещи" (1960), "Вечерна светлина" (1979) и др.

Джон Брейн (ист. име Джерард Брейн), британски писател (1922-1987).
Автор е на "Път към висшето общество" (1964), "Остани с мен до сутринта" (1970), "В очакване на Шийла" (1976) и др.

Джулиус Ниерере, танзанийски политик (1922-1999).
Президент на Танзания (24 април 1964-5 ноември 1985).

Стенли Донън, американски режисьор, продуцент и хореограф (1924-2019).
Заедно с Джин Кели създава мюзикълите "Кралска сватба" (1951), "Да пееш под дъжда" (1952), "Седем невести за седем братя" (1954) и др. Носител на наградата "Оскар" (1998) за цялостен принос в развитието на киноизкуството.

Серджу Николаеску, румънски актьор, режисьор, сценарист и продуцент (1930-2013).
Филмографията му включва над 50 пълнометражни филми. Сред тях са "Михай Витязул" (1970), "С чисти ръце" (1972), "Безсмъртните" (1974), "Бай Марин милиардер" (1978), "Последната любовна нощ" (1979), "Чуляндра" (1984), "Огнена корона" (1990), "Триъгълникът на смъртта" (1999), "Ориент Експрес" (2004) и др.

Дан Гърни (Даниел Секстън Гърни), американски автомобилен състезател (1931-2018).
Участва във "Формула 1". През 1967 г. печели състезанието "24-те часа на Льо Ман". След победата си Дан Гърни отпразнува успеха си, като облива с шампанско съотборника си Ей Джей Фойт. От този момент нататък този начин за изразяване на радост от победата се превръща в традиция на автомобилните подиуми по целия свят.

Шеймъс Хийни, ирландски поет (1939-2013).
Автор е на 12 сборника с поезия, включително на "Човешка верига" (2010). Нoсител на Нобелова награда за литература за 1995 г. за творби с лирична красота и етична дълбочина.

Пол Сорвино, американски актьор (1939-2022).
Известен е с ролята на гангстера Поли във филма "Добри момчета" (1990) на американския режисьор Мартин Скорсезе. Участвал е в телевизионния сериал "Закон и ред" (1991-1992), във филмите "Дик Трейси" (1990), "Червените", "Никсън" (1995) и др.

Жан-Мари Гюстав льо Клезио, френски писател от британски произход (1940).
Автор е на романите "Протоколът" (1963), "Пустиня" (1980), "Карантината" (1995), "Революции" (2003), "Африканеца" (2004) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2008 г., oтличен като автор на  нови отправни точки, поетични  приключения, чувствен възторг, а също като изследовател на човечеството отвъд властващата цивилизация.

Майкъл Браун, американски генетик (1941).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1985 г. заедно с американския генетик Джозеф Голдстайн за революционни открития относно регулацията на холестероловия метаболизъм и лечението на нарушения в кръвното ниво на холестерола.

Маргарет Прайс, британска оперна певица сопран (1941-2011).
Дебютира в ролята на Керубино в операта на австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт "Сватбата на Фигаро" през 1962 г. в Националната опера на Уелс. В певческата си кариера до 1999 г. тя е пяла в целия свят, както и в операта "Ковънт гордън" в Лондон, в Метрополитан опера в Ню Йорк, САЩ, в операта в Кьолн, Германия. Дама на Ордена на Британската империя (1993).

Танос Микруцикос, гръцки композитор (1947-2019).
Композира популярна музика, опери, симфонична музика, музика за театър и кино, експериментална музика. Създава музика по стихове на Янис Рицос, Владимир Маяковски, Манос Елефтериу, Бертолд Брехт, Никос Кавадиас, Франсоа Вийон, Константинос Кавафис и др.

Йоахим Щрайх, немски футболист и треньор (1951-2022).
С националния отбор на ФРГ печели бронзов от Олимпийските игри през 1972 г. във ФРГ. Обявен за футболист на годината във ФРГ за 1979 г. и 1983 г.

Руди Фьолер, немски футболист и треньор (1960).
Като футболист с националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, сребърен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико, сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция. Като треньор с националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония. Като футболист с "Олимпик Марсилия" (Франция) печели турнирът Шампионска лига (1993).

Гари Каспаров (Гари Вайнщайн), руски шахматист от азерски произход (1963).
Международен гросмайстор, заслужил майстор на спорта. Световен шампион по шахмат (1985-1993; 1993-2000-класически). Шампион на СССР (1981,1988). Носител на шахматната награда "Оскар" (1982, 1983, 1985-1990, 1995, 1996, 1999, 2001, 2002). Когато през 1985 г. изиграва мача за световното първенство със своя съотечественик Анатолий Карпов, той става най-младият шампион в историята на шахмата на възраст 22 г. и 210 дни. През 2005 г. обявява, че приключва шахматната си кариера, за да се посвети на политическа дейност. Един от основателите на "Комитет 2008: свободен избор" (2004-2005). От 2005 г. е председател на движението "Обединен граждански фронт". Лидер на опозиционния съюз "Другата Русия" (2006-2010). От 2008 г. е член на Обединеното демократично движение "Солидарност". На 27 февруари 2014 г. Гари Каспаров получава хърватско гражданство.

Нина Гаврилюк, руска състезателка по ски бягане (1965).
Трикратна олимпийска шампионка - през 1988 г. в Калгари, Канада, през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и през 1998 г. в Нагано, Япония. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства печели шест златни медала, три сребърни медала и два бронзови медала.

Маргрете Вестагер, датски политик (1968).
Министър на образованието на Дания (23 март 1998-27 ноември 2001). Министър на икономиката и вътрешните работи на Дания (3 октомври 2011-2 септември 2014). Еврокомисар за конкуренцията (1 ноември 2014-30 ноември 2019). От 1 декември 2019 г. е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Европа, пригодна за цифровата ера".

Джеси Джей Андерсън, канадски състезател по сноуборд (1975).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели четири златни медала.

Карлес Пуйол, испански футболист (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария.

Андерсон (Андерсон Луиш де Абреу Оливейра), бразилски футболист (1988).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2008) и Световното клубво първенство (2008).

Това е денят на смъртта на:

хан Крум, български владетел (роден неизв.-814).
Български хан (803-814). Поставя началото на нова династия в Българското ханство. Постига териториално разширение и укрепване на държавата като завоюва Банат, Трансилвания, земите на запад от р. Тимок с център Белград. Води успешни войни с Византия, приобщава към българската държава славяните по р. Струма около Сердика (дн. София). Побеждава византийския император Никифор I Геник в битката при Върбишкия проход (811), разгромява византийската войска при Версиникия (813), превзема Одрин (813), Месембрия (дн. Несебър) и крепостта Дебелт (812). Поставя началото на централизацията в управлението на държавата. Разширява правата на славянската аристокрация, като поверява отговорни постове и мисии на славянските князе. Издава първото официално законодателство в България (Крумови закони), което заменя съществуващото обичайно право и изравнява поданиците на страната пред законите. Законите съдържат наказателни разпоредби относно кражбата, клеветата, пиянството, просията и др. и процесуални правила.

Борис Годунов, руски цар (1698-1605) (ок. 1552-1605).

Жан дьо Лафонтен, френски поет и баснописец (1621-1695).
Автор е на повестта "Любовта на Психея и Купидон" (1662), комедиите "Евнух" (1654),  "Раготен" (1684), "Флорентинецът" (1685), "Вълшебната купа" (1688), на поемите "Адонис" (1658), "Поема за пленяването на св. Малх" (1671), "Поема за хининовото дърво" (1682), сборника "Приказки" (1664, 1665, 1671, 1674), както и на сонети, оди, мадригали, балади, послания, еклоги и др. Автор е и на 12 книги с басни, писани в продължение на повече от 20 години, от 1668 г. до 1693 г. Член на Френската академия (1684).

Василий Верешчагин, руски художник баталист (1842-1904).

Харалампи Тачев, български художник (1875-1944).
Той е първият български художник декоратор. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" (1903), на Съюза на южнославянските художници "Лада" и на Дружеството на южнобългарските художници. Бил е преподавател в Държавното художествено-индустриално училище в София. По негови проекти са изработени фасадите и интериорите на много обществени сгради в България. Сред тях са храм-паметникът "Александър Невски", мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът "Врана", Синодалната палата, Централната минерална баня и др. Автор е на гербовете на София (1900), на Габрово (1935) и др.

Жорж Дюамел, френски писател (1884-1966).

Иля Илф (ист. име Иля Файнзилберг), руски писател сатирик (1897-1937).
От 1927 г. започва да пише в съавторство със съветския писател Евгений Петров. Съвместните им творби включват романа "Дванадесетте стола" (1928), сборника с новели "Необикновени истории от живота на град Колоколамск" (1928), повестта "Светла личност" (1928), романа "Златният телец" (1931) и др. В периода от 1932 г. до 1937 г. Евгений Петров и Иля Илф пишат фейлетони за в. "Правда", киносценариите "Черната барака" (1933) и "Веднъж през лятото" (1936). След смъртта на Иля Илф от туберкулоза през 1937 г. Евгений Петров публикува част от неговите бележници.

Златка Чолакова, българска писателка (1899-1985).
Автор е на разкази, повести, пътеписи, произведения за деца, пиеси, студии, сред които повестите "Бачо Киро" (1935), "Песента на фиорда" (1939), "Кадрие" (1953) и др. Носител на орден "Червено знаме на труда" по случай 80-ата годишнина от рождението й и за нейната литературна дейност (1979).

Петя Герганова, българска актриса (1905-1985).
От 1924 г. е актриса в Народния театър "Иван Вазов" с прекъсвания, когато е в състава на Общински театър - Пловдив (1935-1936), в Театър "Българска армия" (1954-1955) и Театър 199 (1974-1975). Автор е на книгата "Г. А. Стаматов" (1970). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1972, 1975, 1985).

Мюриъл Спарк, британска писателка и поетеса от шотландски произход (1918-2006).
Авторка е на разкази, стихове, биографии на писатели, литературна критика и над 20 романа, най-известният сред които е "Разцветът на госпожица Джийн Броуди" (1961).

Йорген Йенсен, датски политик (1920-1987).
Председател на Датската комунистическа партия (декември 1977-13 април 1987).

Златина Тодева, българска актриса (1926-2007).
Играла е в театрите в Стара Загора (1948-1955), в Пазарджик (1955-1957; 1971-1972), в Димитровград (1957-1964; 1973-1977), в Хасково (1964-1971), в Пловдив (1977-1991), в Смолян (1994-1995). Участвала е в телевизионни постановки и игрални филми, сред които "Хайка за вълци" (2000), "Мила от Марс" (2004), "Рапсодия в бяло" (2002), "Опашката на дявола" (2001) и др. Има над 200 роли в театъра и киното. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1986). Носителка на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за поддържаща женска роля (1995). Почетен гражданин на Димитровград (25 март 2004).

Гюнтер Грас, немски писател, поет, драматург и публицист (1927-2015).
През 1956 г. Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" и става член на литературното сдружение "Група 47", което през 1958 г. му присъжда годишната си награда. Романът му  "Тенекиеният барабан" (1959) му носи световна известност. Следват повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963). Трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия".  Автор е на стихосбирките  "Обръщателен триъгълник" (1960) , "Разпитан" (1967), на романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), на книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004),  на автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).,"Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012). Носител на Нобелова награда за литература за 1999 г. за описанието на забравеното лице на историята в своите разкази, изпълнени с черен хумор.

Еди Казасян, български музикант (1930-2004).
Пианист в оркестрите на Христо Вучков (1956) и Димитър Ганев (1957). Сформира и ръководи почти 30 години оркестъра на Леа Иванова. Композира песни, близки до жанра на френския шансон, изпълнявани от Леа Иванова, самия него, както и от различни групи и изпълнители. Съавтор е на книгата "Би трябвало да имам два живота", посветена на Леа Иванова (1989).

Милош Форман (ист. име Ян Томаш Форман), американски режисьор от чешки произход (1932-2018).
Милош Форман е роден в Часлав, Чехословакия. Емигрира от родината си след Пражката пролет през 1968 г., търсейки творческа свобода в САЩ. През 1975 г. получава американско гражданство. Милош Форман първоначално привлича международно внимание с продукциите си "Черен Петър" (1964), "Любовта на русокосата" (1965) - номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, и комедията "Пожар, момичето ми" (1967), "нажежила" отношенията му с комунистическия режим в Чехословакия. Сред известните му продукции са "Коса" (1979), "Рагтайм" (1981), "Народът срещу Лари Флинт" (1996), "Човек на Луната" (1999). Той е носител на две награди "Оскар" за филмите си "Полет над кукувиче гнездо" (1975) и "Амадеус" (1984).

Димитър Езекиев, български журналист и политик (1934-2008).
Пише във вестниците "Патриот", "Народна младеж" и "Орбита". Автор е на седмичното аналитично списание "Български дневник". Над 20 години работи като журналист в Българската национална телевизия, където поставя началото на дискусионните предавания на живо с продукциите "Пресконференция БТ", "Българската телевизия защитава" и "Сто минути на зрителя". По същото време е и главен редактор на редакция "Съвременник". Депутат  в VII Велико народно събрание (1990-1991).

Маргарита Лилова, българска оперна певица мецосопран (1935-2012).
През 1959 г. дебютира на оперната сцена във Варна. Била е солистка на Софийската опера. Щатна солистка на Виенската държавна опера (1 януари 1963-1995),  където се превъплъщава в 46  роли в 1135 представления. Удостоена е със званието "камерзенгерин" на Виенската държавна опера.

Едуардо Галеано, уругвайски писател и журналист (1940-2015).
Първата си статия публикува едва 14-годишен, като по същото време започва да се изявява и като карикатурист. Той нарича "неокачествим" жанра, в който работи - смесица от белетристика, публицистика и историография. Прочува се по целия свят с "Отворените вени на Латинска Америка" (1971), в която прави анализ на страните от Латинска Америка. Автор е на около 35 книги, сред които "Памет за огъня" (1982-1986), "Книга на прегръдките" (1989), "Нагоре с краката" (1998) и др. Книгите му са преведени на 25 езика. На български език е преведена историята на световния футбол "Футболът на слънце и на сянка", публикувана за първи път през 1995 г.

проф. Мирослава Кортенска, български културолог, медиен експерт, театрален критик и публицист (1953-2021).
Работила е като драматург в театрите в Пловдив, Стара Загора, Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Преподавател и заместник-декан на Магистърски факултет в Нов български университет (1993-1996), в Югозападния университет "Неофит Рилски" (от 2000). Член на Художествения съвет на Българската национална телевизия (2002-2005). Член на Художествения съвет на Българското национално радио (БНР), програма "Христо Ботев" (2008-2010). Автор и водещ на предаването "Врата към Европа" по програма "Христо Ботев" на БНР (2009-2011). Член на изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания" (2011-2012). Автор и водещ на седмичното телевизионно предаване за култура "От другата страна" по телевизия News7 (2011-2012). Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на учените в България. Автор е на изследването "Културен вертикал" (1998), на документалния филм "Възстановителна репетиция" - портрет на известния режисьор Любен Гройс (БНТ, 2004), на книгите   "България - начало на промяната" (1994), "Културен компас. Посока: Балканите - Европа" (2006), "Културната мисия на кръга "Мисъл" (2008), "Яворов и театърът" (2015)  и др. Сценарист е на документалните филми на БНТ "Отместеното поколение" (1999) и "Възстановителна репетиция" (2005).

Фреди Ринкон, колумбийски футболист и треньор (1966-2022).
/МГ/