На 12 април в историята
12 април 2024 г., петък, 15-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на преп. Василий изповедник, еп. Парийски.
По света се отбелязва:
Международният ден на полета на човек в Космоса. Отбелязва се от 1969 г. с решение на Международната федерация по авиация като Международен ден на авиацията и космонавтиката. Годишнина от първия в историята пилотиран космически полет (1961), осъществен от съветския космонавт Юрий Гагарин. С космическия кораб "Восток 1" той извършва една обиколка на Земята за 1 час и 48 минути. С резолюция A/RES/65/271 на Общото събрание на ООН, приета на 7 април 2011 г. по повод 50-годишнината от полета на Юрий Гагарин, денят се отбелязва като Международен ден на полета на човек в Космоса.
Международният ден на децата от улицата. Отбелязва се от 2012 г. от международната неправителствена организация "Консорциум за децата от улицата", която осъществява различни мероприятия в защита на бездомните деца в 135 държави. Мотото на деня за 2023 г. е: "Да опазим децата от улицата".
На този ден в България:
1911 - Учреден е Общ съюз на народните читалища. През 1923 г. съюзът се преименува на Върховен читалищен съвет. През 1950 г. се преименува на Съюз на народните читалища в България. През 1954 г. се слива с Националния съвет на Отечествения фронт и преустановява дейността си. През м. май 1990 г. Съюзът на народните читалища е възстановен.
1919 - 17-ото Обикновено народно събрание приема Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти за времето след 17 септември 1912 г. (утвърден с указ 58 от 18 април 1919 г., обнародван в "Държавен вестник", бр. 18, от 25 април 1919 г.). Законът е насочен предимно срещу имотите, които обществени служители, включително министри и народни представители, са придобили вследствие или във връзка с извършено от тях престъпление или нарушение на служебната длъжност, както и чрез използване на своето служебно или политическо положение. Законът предвижда да се отнемат в полза на държавата незаконно придобитите имоти, прехвърлени на съпругата, възходящи и низходящи сродници, братя и сестри, сред които и "сватове до трета степен включително". Всяко лице, заподозряно от съда в незаконно забогатяване, е длъжно да представи сметка-декларация за всичките си недвижими и движими имоти и как са придобити, в противен случай имотите му се считат за незаконно придобити. Предвижда се производството по издирване на незаконно придобитите имоти да се извършва от нарочно отделение на апелативните съдилища на първа инстанция и от Върховния касационен съд - на втора. Апелативните съдилища действат служебно или по съобщения на длъжностни или частни лица. Ако органите на съдебните, административните и военните власти, частни лица и кредитни учреждения не изпълнят задълженията си да предоставят информация, се глобяват 20 000 лева. За цялото си съществуване този нормативен акт е променян само веднъж - през февруари 1920 година.
1932 - Приет е Закон за закрила на земеделеца стопанин от 23-ото Обикновено народно събрание. Обнародван е в "Държавен вестник" на 15 април 1932 г. Вносител на закона е министърът на земеделието Димитър Гичев. Със закона се правят отстъпки на селяните, притежаващи до 250 дка земя и имащи дълг 200 000 лв., направен до 1 януари 1931 г. Спира се екзекутивното събиране на данъци и на задължения към банките, които се намаляват с 30 процента и се разсрочват. Създава се неотчуждаем имот от 40 дка. Със закона се гарантират както необходимите средства за производство, така и необходимото за преживяване на земеделските стопани. Дава им се възможност да сключват конкордат под гаранцията на Българската земеделска банка, а също така да си възвърнат по желание, при възможно най-големи улеснения продадените им след 1 януари 1929 г. имоти на публичен търг, или тези, които предстоят да се продадат.
1990 - Излиза бр. 1 на в. "Ние" - вестник за областите Видин, Враца и Монтана.
1992 - Създаден е Съюз на фондациите в България (от 1995 - Съюз на българските фондации и сдружения).
1993 - Излиза бр. 1 на в. "Банкеръ" - национален финансов седмичник.
2000 - Народното събрание приема Закон за кадастъра и имотния регистър, с който се създава Агенция по вписванията със статут на изпълнителна агенция, както и Агенция по кадастъра (от 15 септември 2007 г. се преименува в Агенция по геодезия, картография и кадастър).
2001 - Народното събрание приема Закон за занаятите, с който се учредява Национална занаятчийска камара.
2008 - На проведената общонационална конференция учредената на 11 юни 2007 г. политическа партия "Либерална инициатива за демократично европейско развитие "Лидер" приема нов устав и новото си име - политическа партия "Лидер".
2009 - Върховният касационен съд окончателно потвърждава условните присъди на извършителите на инсценирано отвличане на кораба "Хан Кубрат" през 1994 г. През март 1994 г. натовареният с 5000 тона гориво кораб "Хан Кубрат" успява да стигне до Сърбия. За да мине през блокадата на Западноевропейския съюз обаче е инсценирано въоръжено отвличане на кораба, а моряците от екипажа са взети фиктивно за заложници.
2011 - Народното събрание приема промени в Кодекса на труда, с които се въвежда забрана за установяване на ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд от работниците и служителите, изпълняващи надомна работа.
2015 - На Великден в с. Елешница, община Разлог, е организиран ежегодният кукерски карнавал. Село Елешница е единственото в Югозападна България, където съществува традицията да се организира кукерски фестивал на Великден.
2016 - В София на двудневно официално посещение е делегация, водена от главния прокурор на Турция Мехмет Акарджа. В състава на делегацията са включени върховни прокурори - ръководители на отделите за борба с тероризма и противодействие на трафика на оръжие и наркотици. Визитата в резултат на подписаното през 2014 г. споразумение за сътрудничество между Прокуратурата на България и Главната прокуратура към Касационния съд на Турция.
2017 - На церемония в Санкт Пьолтен, федерална провинция Долна Австрия, министърът на външните работи Ради Найденов е удостоен с високото отличие "Сребърен кръст със звезда" за заслуги към двустранното сътрудничество с федерална провинция Долна Австрия. Отличието е връчено от министър-председателя на провинцията д-р Ервин Прьол.
2019 - Град Велико Търново е обявен за "Историческа и духовна столица на България" с решение на 44-ото Народно събрание, във връзка с честванията на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция (1879). Инициативата е на Инициативен комитет и е подкрепена от Общинския съвет в града. В духовните представи на българите цели седем столетия - от 1186 г. до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица. От решението на Народното събрание не произтичат други административни и финансови последствия.
2022 - В Стара Загора ректорът на Тракийския университет доц. Добри Ярков и проф. Скендер Топи - ректор на Елбасанския университет "Александър Джувани" подписват меморандум за сътрудничество между двата университета.
На този ден по света:
963 - Основана е държавата Люксембург като графство Люксембург. От 1354 г. е херцогство Люксембург, което през 1431 г. преминава под властта на бургундските херцози, а от 1477 г. - властта на австрийските Хабсбурги. С решение на Виенския конгрес (1 октомври 1814-9 юни 1815) Люксембург е провъзгласен за велико херцогство.
1633 - В Рим, Италия, започва процес, ръководен от Светата инквизиция, срещу италианския физик и астроном Галилео Галилей по обвинение в ерес. Завършва на 21 юни 1633 г., когато Галилей се отрича от хелиоцентричните си идеи, т.е. че Земята и другите планети се въртят около Слънцето.
1861 - Начало на Гражданската война в САЩ, известна като Войната между Севера и Юга, завършила на 9 април 1965 г. с капитулацията на войските на Юга. В основата на конфликта са противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на 200-годишен робски труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. След победата на президентските избори на 6 ноември 1860 г. на кандидата на Републиканската партия Ейбрахам Линкълн, който се обявява за отмяна на робството, на 20 декември 1860 г. Южна Каролина излиза от състава на САЩ, последвана от още 6 щата - Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. На 8 февруари 1861 г. в Монтгомъри, столица на щата Алабама, представители на седемте южни робовладелски щата провъзгласяват Конфедералните американски щати, известни също като Конфедерацията, с президент Джеферсън Дейвис, сенатор от Мисисипи. На 12 април 1861 г. части на Юга нападат федералния контингент във Форт Съмтър, Южна Каролина, което поставя началото на гражданската война. След началото на войната към Конфедерацията се присъединяват и щатите Арканзас, Вирджиния, Северна Каролина и Тенеси. Следват множество сражения с огромни човешки загуби и за двете страни. На 1 януари 1863 г. президентът Ейбрахам Линкълн обявява робите в южните американски щати за свободни хора, но сраженията не спират, включително след победата на Севера в битката край Гетисбърг, Пенсилвания. На 9 април 1865 г. войските на Юга капитулират. Гражданска война остава в историята на САЩ като най-кръвопролитната. Общият брой на жертвите възлиза на 620 000 души, а над 412 000 души са ранени. На 18 декември 1865 г. с 13-ата поправка в конституцията робството в САЩ е забранено.
1877 - Великобритания анексира Република Трансваал (дн. Република Южна Африка). Опозицията на бурите срещу британските колонизатори води до избухването на Първата англо-бурска война на 16 декември 1880 г., която завършва с победата на бурите и възстановяването на независимостта на Трансваал на 23 март 1881 г.
1896 - Основан е "Хановер 96" - Хановер, немски футболен клуб.
1961 - От стартова площадка номер 1 на космодрума в Байконур (дн. в Казахстан) е изстрелян с ракета носител "Восток" космическият кораб "Восток-1" със съветския космонавт Юрий Гагарин на борда - първи полет на човек в космоса. Юрий Гагарин извършва една обиколка на Земята за 1 час и 48 минути и успешно се приземява на територията на Саратовска област.
1981 - От космическия център "Кенеди" в Кейп Канверал, щата Флорида, в САЩ е изстреляна първата американска космическа совалка "Колумбия" с екипаж Джон Янг (командир) и Робърт Крипън. След 36 обиколки около Земята на 14 април 1981 г. совалката се приземява във военната база "Едуардс" в щата Калифорния. Совалката "Колумбия" е кръстена на името на първия американския кораб, извършил околосветско пътешествие през 1792 г. Последният 28-и полет на "Колумбия" завършва на 1 февруари 2003 г., когато совалката се разпада над щата Тексас, САЩ, 16 минути преди планираното приземяване в космическия център "Кенеди".
1983 - Харолд Уошингтън е избран за кмет на гр. Чикаго, САЩ. Той е първият чернокож кмет на града. Встъпва в длъжност на 29 април 1983 г. Заема поста до 25 ноември 1987 г.
1992 - В долината на река Марна на 40 км източно от Париж, Франция, е открит увеселителният парк "Дисниленд Париж", най-големият в Европа. Увеселителният парк е разположен върху 2230 хектара и е свързан и с високоскоростната железопътна мрежа на Франция.
1997 - Румъния подписва Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), като става шестата страна членка на ЦЕФТА след Чехия, Полша, Унгария, Словения и Словакия. Споразумението е създадено на 21 декември 1992 г., като е подписано в Краков, Полша, от представители на Полша, Чехословакия и Унгария. Влиза в сила на 1 март 1993 г. На 1 януари 2007 г. Румъния прекратява членството си в ЦЕФТА поради присъединяването й към Европейския съюз.
2001 - В меле по време на мач в Йоханесбург, Република Южна Африка, загиват 47 души. Инцидентът става по време на срещата Кайзер Чийфс - Oрландо Пайрътс на стадион "Елис Парк".
2002 - Цветар от Лейрия, Португалия, приготвя букет от 518 червени рози, с което влиза в "Книгата на световните рекорди Гинес".
2003 - В Унгария е произведен референдум за членството на страната в Европейския съюз, на който 83,76 процента подкрепят присъединяването на Унгария към ЕС.
2007 - В северната част на Манхатън, Ню Йорк, е направена първата копка на нова линия на Нюйоркското метро за първи път от 70 години. Последната изградена линия на метрото в Ню Йорк е от 1936 г. Новото трасе с дължина 13,5 км и ще свързва Харлем с южната точка на Манхатън.
2008 - Историческа среща между председателя на КНР Ху Цзинтао и новоизбрания вицепрезидент на Тайван Винсънт Сю в курорта Боао, Китай. Срещата е в рамките на икономически форум. Така Китай и Тайван възобновяват контактите си на най-високо равнище след близо 60 години застой в отношенията.
2010 - В Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ, са обявени носителите на наградите "Пулицър". За пръв път в историята на наградите "Пулицър" за журналистика е отличен интернет сайт. "ПроПублика" получава най-високата журналистическа награда в САЩ за разказ за група лекари в Ню Орлеанс, вземали критично важни решения за своите пациенти по време на урагана "Катрина".
2012 - В щата Кънектикът, САЩ, двете камари на щатския конгрес одобряват закон за отмяна на смъртното наказание. Кънектикът става 17-ият щат в САЩ, който отменя смъртното наказание.
2015 - При голям горски пожар, бушуващ в Република Хакасия, разположена в южната част на Сибир, загиват 23 души и са ранени близо 400 души. В 38 селища изгарят 1205 домове, а над 2000 души остават без жилища. Щетите са на стойност 5 млрд. рубли (94 млн. долара).
2017 - Русия налага вето на проекта за резолюция на Съвета за сигурност на ООН във връзка с химическото нападение на 4 април 2017 г. в гр. Хан Шейхун в провинция Идлиб в Сирия, приписвано на властите в Сирия, при което загиват 72 цивилни, включително 20 деца. Проектът е внесен от Великобритания, САЩ и Франция на 11 април 2017 г. Това е осмото вето, което Русия налага в Съвета за сигурност на ООН в защита на властите в Сирия. Китай, който е налагал вето шест пъти на проекторезолюции за Сирия от началото на гражданската война в тази страна през 2011 г., този път се въздържа, заедно с Етиопия и Казахстан. Десет страни гласуват в подкрепа на текста. Против него освен Русия гласува и Боливия.
2019 - Снимка на хондураско дете, плачещо, докато американски граничен патрул претърсва майка му, получава наградата "Уърлд прес фото" за 2019 година. Снимката на Джон Мур, работещ за агенция "Гети", показва 2-годишната Янела Санчес и майка й Сандра Санчес, след като те били задържани на 12 юни 2018 г. Снимката предизвиква дебат за строгата политика на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп по отношение на мигрантите, която включва разделяне на семейства, задържани на границата с Мексико. Американското сп. "Тайм" публикува снимката на Джон Мур на корицата си, предизвиквайки възмущение срещу програмата за разделяне на семейства.
2021 - "Ситроен", марка на обединението "Стелантис" (между италианско-американската "Фиат-Крайслер" и френската "Пе Ес А") официално представя новия си модел седан "Се5 Екс", който ще се произвежда в Китай. Предвидено е превозното средство да се предлага в две версии - бензинова и хибридна. Основни конкуренти на новия "Ситроен Се 5 Екс" в този сегмент са "Пежо 508", "Рено Талисман" и "Фолксваген Пасат".
2022 - Според данни на Федералната статистическа служба на Германия повече от една четвърт от населението на страната е с мигрантско потекло. През 2021 г. над 22 млн. души с чужди корени са живеели в Германия или 27,2 процента от населението. Това е най-високата стойност от 2005 г. насам. Най-много в Германия са хората от турски произход (12 процента), следвани от тези от полски (10 процента) и руски произход (6 процента).
Родени на този ден българи:
ген. Стефан Паприков, военен деец, дипломат и политик (1858-1920).
Участник в Априлското въстание (1876). По време на Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Западния корпус. Началник на Военното училище в София (1887-1891). Началник на Щаба на армията (1895-1898). Министър на войната (18 януари 1899-18 март 1903). Управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (27 ноември 1900-12 януари 1901). Министър на външните работи и изповеданията (16 януари 1908-5 септември 1910). Пълномощен министър на България в Русия (1906-1908; 1910-1912). През Балканската война (1912-1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Депутат в 17-ото Обикновено народно събрание (1914-1919). По време на Първата световна война (1914-1918) е председател на Дружеството за подпомагане на войнишките семейства.
Никола Мушанов, политик и общественик (1872-1951).
От 1897 г. е член на Демократическата партия и неин председател (1938-1947). Министър на народното просвещение (16 януари 1908-5 септември 1910), министър на вътрешните работи (5 септември 1910-16 март 1911), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 юни-17 октомври 1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (17 октомври-28 ноември 1918), министър на вътрешните работи и народното здраве (28 ноември 1918-7 май 1919; 29 юни-12 октомври 1931). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (12 октомври 1931-19 май 1934), управляващ Министерството на правосъдието (31 декември 1932-18 януари 1933) и управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (5 май-19 май 1934), министър без портфейл (2-8 септември 1944). Депутат в 12-ото Обикновено народно събрание /ОНС/ (1902-1903), в 14-ото ОНС (1908-1911), от 16-ото до 19-ото ОНС (1913-1923) и от 21-ото до 25-ото ОНС (1923-1944). Осъден от Народния съд на 1 година затвор като министър в правителството на Константин Муравиев. През септември 1945 г. е освободен от затвора и възстановява дейността на Демократическата партия и списването на в. "Знаме". На 19 април 1951 г. е арестуван и умира в Държавна сигурност в София при неизвестни обстоятелства. Присъдата от Народния съд е отменена с решение 172 на Върховния съд на 26 август 1996 г.
Иванка Ботева (Иванка Христова Ботева), учителка и общественичка (1876-1906).
Дъщеря на поета революционер Христо Ботев. Завършва социални науки в Женевския университет (1895), след което е учителка в гимназията в Търново. Участничка в македоно-одринското революционно движение, била е делегат на конгреса на Върховния македоно-одрински комитет (1902). Подготвя за печат пълно издание на съчиненията на Христо Ботев, излезли след смъртта й през 1907 г.
Драган Тенев, юрист, писател и изкуствовед (1919-1999).
В продължение на 25 години е работил като съдия, адвокат и юрисконсулт. Основател и водещ на предаването "Минаха години" на Българската национална телевизия. Бил е заместник главен редактор в агенция "София прес". Автор е на "Малки разкази за велики хора" (1961), "Кавалерийски фрагменти" (1963), "Гарибалди. Един живот накратко" (1967), "Николай Павлович. Един живот за бъдещето" (1967), "Чудната история на изкуството" (1970), "Стъпалата на славата" (1972), "Средновековният град" (1973), "Ехо от Шипка" (1975), "Тези красиви площади" (1976), "Вечно зеленото клонче. Седем разказа за българското изобразително изкуство и архитектура" (1979), "40 разказа за велики композитори" (1979), "Неаполитанската песен" (1980), "Цветни картички от..." (1983), "Малки разкази за велики художници" (1980), "Дъбът или животът на Вазов" (1984), "Слънцето изгря най-късно на изток" (1987), "Пледоарии пред огледалото" (1988), "Новели за познатите ни непознати" (1991), "Бащите на Америка" (1991), "Тристахилядна София и аз между двете войни" (1992), "Гениалният немирник" (1994), "Писма до Северина" (1997), "Стари моментни снимки без ретуш" (1999). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Почетен гражданин на София (1993) и на Шумен (29 септември 1994).
Лиляна Бочева, хоров диригент и музикален педагог (1924-2005).
От 1946 г. работи като пианист, диригент (1961-1974) и главен диригент (1974-2005) на хор "Бодра смяна", получил световна известност и поставил началото на детското хорово пеене в България. Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1977). Носителка на наградата на Министерството на културата и туризма "Златен век" за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (23 май 2005), на наградата на Съюза на българските музиканти и танцови дейци "Кристална лира" за цялостно творчество (1 ноември 2005). Почетен гражданин на София (2004).
Аспарух Панов, художник аниматор и режисьор (1930-2012).
Участвал е в създаването на повече от 150 филма, сред които "Парад", "Лебедово езеро", "Маскарад", "Стрелбище", "Ножичка и момченце", "Затруднение", "Стари басни", "Урок по цигулка", "Имало едно време един град", "Целта", "Пламъкът", "Епоксидна смола" I и II, "Миша работа", "Миша симфония" и др.
Досьо Досев, актьор (1934-2022).
Работил е в Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник (1955-1956), в Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София (1956-1957), в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1957-1961), в Народния театър за младежта в София (1961-1965) и в Театър "София" (1965). Досьо Досев е сред основателите на Сатиричния театър "Алеко Константинов" и на Театър "София". Участвал е в десетки филми и сериали, сред които "Песен за човека" (1954), "Мъже в командировка" (1969), "Князът" (1970), "Краят на песента" (1971), "Гневно пътуване" (1971), "Дубльорът" (1974), "Чуй петела" (1978), "Куршум за рая" (1992), "Пансион за кучета" (2000), " Подгряване на вчерашния обед" (2002), "Принцът и просякът" (2005), "Слънчево" (2013) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1970). Носител на награда "Златен век" огърлие на Министерство на културата, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство (28 май 2019).
доц. Севелина Гьорова, изкуствовед, театрален критик и преподавател (1934-2007).
От 1954 г. сътрудничи във всекидневния и периодичния печат със статии за драматургията и театъра. Драматург в Народния театър "Иван Вазов" (1958-1977), в Театър "Сълза и смях" (1966-1968). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1981-2002). Автор е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за български артисти и режисьори.
Георги Ананиев, инженер и политик (1950-2021).
Работи като инженер в различни предприятия, сред които Завода за тежко машиностроене в Радомир. Бил е заместник областен управител на Софийска област и заместник-министър на отбраната по военно-икономическите въпроси. Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Министър на отбраната (12 февруари 1997-21 май 1997; 21 май 1997-21 декември 1999). Секретар по въпросите на националната отбрана на президента Петър Стоянов (22 декември 1999-21 януари 2002). Председател на Управителния съвет на професионалния футболен клуб ЦСКА (2002-2008). Носител на награден знак "За вярна служба под знамената" първа степен (22 декември 1999).
Стойчо Младенов, футболист и треньор (1957).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Димитровград" (Димитровград), "Берое" (Стара Загора), ЦСКА (София), "Белененсеш" (Португалия), "Витория Сетубал" (Португалия), "Ещорил" (Португалия) и "Олянензе" (Португалия). За българския национален отбор има изиграни 59 мача и отбелязани 15 гола. Футболист на България за 1983 г. Треньор на националния отбор по футбол на България (1999-2001).
Гинка Загорчева-Бойчева, състезателка по лека атлетика (къси разстояния) (1958).
Печели златен медал от Световното първенство през 1987 г. в Рим, Италия, със рекорд на първенството - 12,34 секунди. На 8 август 1987 г. поставя и световен рекорд на 100 метра с препятствия от 12,25 сек. Постижението е подобрено от Йорданка Донкова през 1988 г. в Стара Загора с 4 стотни. Рекордът на Гинка Загорчева от Световното първенство в Рим през 1987 г. - 12,34 сек, е подобрен след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на първенството в Дегу (Република Корея) през 2007 г. Печели бронзов медал от Световното първенство на открито в Хелзинки, Финландия, през 1983 г. и от световното първенство на закрито в Хелзинки, Финландия, през 1987 г. От европейски първенства печели един сребърен медал (1985) и един бронзов медал (1987) . Пет пъти е републиканска шампионка в дисциплината 100 метра. Почетен гражданин на Раковски (30 май 2012).
Йорданка Фандъкова, учителка и политик (1962).
От 1985 г. е учител в 73 СОУ "Владислав Граматик" в София, директор на училището (1998-2005). Заместник-кмет в Столична община с ресор "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости" (декември 2005-5 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-27 юли 2009). Министър на образованието и науката (27 юли-19 ноември 2009). От 23 ноември 2009 г. до 13 ноември 2023 г. е кмет на София (преизбирана е на 23 октомври 2011 г., на 25 октомври 2015 г. и на 27 октомври 2019 г.). Заместник-председател на партия ГЕРБ (16 февруари 2014-11 май 2021). От 11 май 2021 г. е член на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ. Носител на Кръст за заслуги първа степен на Федерална република Германия за дългогодишния й принос в заздравяването и развитието на отношенията между двете държави (26 септември 2014). Носител на Почетния знак на Българската академия на науките по случай 145-годишнината на академията (31 октомври 2014), на орден "Света равноапостолна княгиня Олга", който се дава от Руската православна църква на жени, допринесли със своята държавническа и обществена дейност за християнството, както и отдали своят труд в помощ на хората (30 ноември 2014). Удостоена с почетното научно звание "доктор хонорис кауза" на Военна академия "Георги Стойков Раковски" (22 май 2017) и на почетното научно звание "доктор хонорис кауза" на Медицинския университет в София (22 февруари 2019).
Цветелина Янчулова, състезателка по плажен волейбол (1975).
Елена Алексиева, писателка и драматург (1975).
Преподавател в Нов български университет (1999-2007). Автор е на стихосбирки, книги с разкази, романи, както и на няколко пиеси. Носител на голямата награда в конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" (2019) за романа "Свети Вълк". Носителка на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за съвременна българска драматургия за пиесата "Терапевтът" (24 май 2013), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за драматургичен текст за пиесата "Мадам Мишима" (27 март 2015).
Станислав Ангелов, футболист и треньор (1978).
През футболната си кариера е играл за отборите на "ЦСКА" (София), "Стяуа" (Румъния), "Левски" (София), "Енерги Котбус" (Германия) и "Анортозис" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязан 1 гола. От 2014 г. е директор на школата на "Левски-Раковски" в София.
Ева Тепавичарова, актриса (1979).
Играе в Драматично-кукления театър във Враца (2006-2008). От 2008 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Участвала е в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011-2014; 2017-2018). През октомври 2013 г. заедно с актьора Дарик Александров създават школа за актьорско майсторство "Театрално Студио Кактус".
На този ден са родени и:
Инка Гарсиласо де ла Вега (ист. име Гомес Суарес де Фигероа), перуански писател и историк (1539-1616).
Йозеф Ланер, австрийски композитор, диригент и цигулар (1801-1843).
Един от създателите на виенския валс.
Николай Пржевалски, руски пътешественик, географ и изследовател на Централна Азия (1839-1888).
Ръководител на експедиция в Усурийския край в Източна Азия (1867-1869) и четири експедиции в Централна Азия (1870-1885). За първи път описва планински системи, флората и фауната на много централноазиатски райони, включително Тибетското плато. Открива редица нови, неизвестни на науката животни - дива камила, тибетска мечка, подвид на дивия кон, впоследствие наречен на негово име - конят на Пржевалски, и редица нови видове млекопитаещи. Събира огромно количество зооложки и ботанически колекции, включващи 5010 птици, 1200 влечуги, 643 риби и между 15 000 - 16 000 вида растения.
Ото Майерхоф, немски биохимик (1884-1951).
Описал връзката между анаеробния разпад и аеробния синтез на въглехидратите при работа на мускулите, доказвайки, че енергията, която се освобождава при химическата трансформация на въглехидратите, се използва в процеса на мускулната контракция. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1922 г. заедно с британския биохимик Арчибалд Хил за откритието на фиксираното взаимоотношение между консумацията на кислород и метаболизма на млечна киселина в мускулите.
Майкъл Голд (ист. име Ървинг Гранич), американски писател и публицист (1894-1967).
Ян Тинберген, нидерландски икономист (1903-1994).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1969 г. заедно с норвежкия икономист Рагнар Фриш за създаването и прилагането на динамични модели и използването им за анализ на икономически проекти.
Реймон Бар, френски политик (1924-2007).
Министър-председател на Франция (25 август 1976-13 май 1981).
Монсерат Кабайе, испанска оперна певица сопран (1933-2018).
Представителка на стила белканто. В репертоара й са включени повече от 125 оперни партии. Първата й сценична роля е в операта "Арабела" от Рихард Щраус на 7 януари 1962 г.
Ръбърт (Боби) Мур, английски футболист и треньор (1941-1993).
Световен шампион през 1966 г. в Англия с английския национален отбор по футбол.
лорд Джордж Робъртсън, британски политик (1946).
Депутат в Камарата на общините (май 1978-1997). Министър на отбраната на Великобритания (3 май 1997-14 октомври 1999). Генерален секретар на НАТО (14 октомври 1999-5 януари 2004). Носител на орден "Стара планина" първа степен на България за личния му принос за укрепването на мира и сигурността в Западните Балкани и за отправяне на покана към България за присъединяване към НАТО (20 февруари 2003).
Том Кланси, американски писател (1947-2013).
Автор е на политическите трилъри "Ловът за "Червения октомври" (1982), "Точка на пречупване", "Мрежата", "Едно е най-самотното число", "Заговор срещу мрежата", "Дъга 6", "Всички страхове", "Реална опасност", "Патриотични игри" и др.
Йозеф (Йошка) Фишер, немски политик (1948).
Вицеканцлер и министър на външните работи (27 октомври 1998-22 ноември 2005).
Анди Гарсия (ист. име Андрес Артуро Гарсия и Менендес), американски актьор от кубински произход (1956).
Участвал е във филмите "8 милиона начина да умреш" (1986),"Кръстникът 3" (1990), "Недосегаемите (1987)","Вътрешни афери" (1990), "Когато един мъж обича една жена" (1994), "Последен шанс" (1998), "Бандата на Оушън" (2001,2004,2007), "Изгубения град" (2005), "Димящи аса" (2006), "Рио 2" (2014) и др.
Матея Кежман, сръбски футболист (1979).
Николас Бурдисо, аржентински футболист (1981).
Рикардо Алварес, аржентински футболист (1988).
Хироки Сакаи, японски футболист (1990).
Това е денят на смъртта на:
Николо Амати, италиански майстор лютиер (1596-1684).
Най-видният представител на династията лютиери Амати. Учител на Андреа Гуарнери и Антонио Страдивари.
Хенрих Виенявски, полски цигулар и композитор (1835-1880).
Данаил Попов, български националреволюционер (1840-1909).
От 1866 г. е член на Тайния централен български комитет - емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ, Румъния. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Един от най-доверените съратници на Васил Левски в революционното му дело. Има голяма заслуга при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872). През 1876 г. въоръжава със собствени средства 12 души от четата на Христо Ботев. През Руско-турската война (1877-1878) сътрудничи на руското разузнаване. След освобождението на България от османско иго (1878) помага на ученолюбиви българи да се образоват в чужбина, подпомага и издаването на редица български вестници. Прави щедри дарения на читалища, училища и библиотеки. Почетен гражданин на Плевен (1898).
Фьодор Шаляпин, руски оперен певец бас (1873-1938).
Първото му изпълнение е в операта "Евгений Онегин" (29 март 1890). Дебютира с ролята на Мефистофел в операта "Фауст" от Шарл Гуно в Мариинския театър (5 април 1895). От 24 септември 1899 г. е водещ солист на Болшой театър и на Мариинския театър. От 1901 г. започват гастролите му в чужбина - в Ла Скала в Милано (Италия), Париж (Франция), Лондон (Великобритания), Ню Йорк (САЩ). През 1915 г. дебютира и в киното в ролята на Иван Грозни в едноименния филм. Изявява се и като режисьор в операта. От 1918 г. е и художествен ръководител на Мариинския театър.
Франклин Делано Рузвелт, американски политик (1882-1945).
Единственият президент на САЩ, избиран 4 пъти (4 март 1933-20 януари 1941, 20 януари 1941-20 януари 1945, 20 януари 1945-12 април 1945). След световната икономическа криза (1929-1933) осъществява редица реформи, получили названието "Ню дил" (Нов курс).
Игор Там, съветски физик (1895-1971).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Павел Черенков и Иля Франк за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков (светлината, излъчена от движещи се в течността бързи електрони).
Валентин Катаев, съветски писател (1897-1986).
Автор е на романа "Време, напред!" (1932), повестите "Аз съм син на трудовия народ" (1937), "Синът на полка" (1945) и др.
Джозефин Бейкър, американска танцьорка и певица, наричана "черната перла" (1906-1975).
На 13 години се включва в трупа на пътуващи артисти, с която в продължение на 6 години обикаля Америка. Играе в Ню Йорк в кабаре "Платасион клъб" на Бродуей, където е забелязана от продуцентката Карълайн Дъдлей, която събира трупа от чернокожи танцьорки, които да играят в Париж. За първи път се появява на сцената в Париж в "Мюзикхол" на 2 октомври 1925 г., танцувайки чарлстон, облечена единствено с колан от 16 изкуствени банана с извити нагоре краища. Танцът й има невероятен успех. Там я окуражават да съпровожда танците си с песен и тя започва да пее. По време на Втората световна война (1939-1945) тя шпионира в полза на френската Съпротива. Нацистите се опитват да я отровят, но тя оцелява, губи косата си и започва да носи перука. Посещава военните позиции и изнася стотици концерти, събира над 3 млн. франка, които връчва лично на ген. Шарл де Гол. Носителка на Ордена на Почетния легион на Франция. Занимава се с благотворителност, като през 1932 г. създава благотворителен ресторант за бездомни, а през 1947 г. купува замъка "Миланд" във Франция и го превръща в детски дом. Осиновява 12 деца от различни националности и с различна религиозна принадлежност. През 1970 г. тя изнася рецитал на фестивала "Златният Орфей" в България, поканена лично от неговия създател Генко Генов. През 1974 г. в Монте Карло е организирано представление, наречено "Историята на Джозефин Бейкър", изпълнено още веднъж на 8 април 1975 г. в Париж, където на вечерята след спектакъла тя се прощава с всички гости. През нощта на 10 април 1975 г. изпада в кома и умира.
Джордж Уолд, американски биолог (1906-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с шведския неврофизик Рагнар Гранит и американският биофизик Кифър Хартлайн за техните открития относно първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото.
Евгений Вучетич, съветски скулптор (1908-1974).
Герой на социалистическия труд (1967), пет пъти носител на Сталинската награда (1946, 1947, 1948, 1949, 1950) и на Ленинската награда (1970).
Серго Закариадзе, грузински актьор (1909-1971).
Участвал е във филмите "Бащата на войника" (1964), "Не тъгувай" (1969), "Ватерлоo" (1970) и др. Носител на Сталинска награда на СССР (1952). Народен артист на СССР (1958).
Джо Луис (ист. име Джоузеф Луис Бароу), американски боксьор (1914-1981).
На 22 юни 1937 г. става световен шампион в "тежка" категория и до 1 март 1949 г., когато се оттегля от професионалния бокс, е непобеден. Няколко пъти се завръща отново в бокса до окончателното му оттегляне през 1951 г.
Георги Пачеджиев, български футболист и треньор (1916-2005).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортклуб" (София), " АС 23" (София), "Чавдар" (София), "Левски" (София) и "Строител" (дн. "Славия"). За националния отбор има изиграни 10 мача.
Патрик Хилъри, ирландски политик (1923-2008).
Министър на образованието на Ирландия (23 юни 1959-21 април 1965). Министър на промишлеността и търговията (1965Ц1966). Министър на труда (1966-1969). Министър на външните работи (2 юли 1969-3 януари 1973). Президент на Ирландия (3 декември 1976-2 декември 1990).
Леонид Биков, съветски актьор и режисьор (1928-1979).
проф. Борис Карадимчев, български композитор (1933-2014).
Главен диригент в Дирекцията на българските циркове (1960-1964). Работи в естрадния отдел на Българската концертна дирекция (1965-1967) и като отговорен редактор в музикалната редакция на Българската телевизия (1967-1969). Бил е преподавател в Националната музикална академия, в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и е водил лекции в Нов български университет и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. През 1979 г. Борис Карадимчев е основател и художествен ръководител на Детската вокална група "Пим-пам", за която пише десетки детски песни. Автор е на музиката на повече от 300 популярни песни, сред които "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и др. Композира музиката за повече от 40 игрални филма като "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име" и над 120 анимационни филма. Носител е на много отличия, между които от фестивала "Златният Орфей" - първа награда за песента "Бяла тишина" (1976), втора награда за песента "Земя звезда" (1977), втора награда за песента "Бразда в небето" (1979) и на Голямата награда "Златният Орфей" за цялостен принос (1997). Носител е на първа награда на фестивала "Бургас и морето" за песента "Малка песен за Бургас" (1976), на награда за музиката на филма "Оркестър без име" на Съюза на българските филмови дейци (1982). Носител е на най-високото отличие на Министерството на културата на България "Златен век" звезда, както и с почетна грамота за големия му принос към българската култура по случай неговата 80-годишнина (2013).
Методи Андонов, български режисьор (1936-1974).
Режисьор в Драматичния театър в Бургас (1955-1959). Режисьор (1959-1970), директор и художествен ръководител (1969 -1970) на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Преподавател по актьорско майсторство и режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1960-1974). Режисьор е на постановките: "Сватба", "Юбилей" от Антон Чехов, "Смъртта на Тарелкин" от Александър Сухово-Кобилкин", "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт, "Ревизор" от Николай Гогол, "Кандидати за славата" от Иван Вазов, "Суматоха" от Йордан Радичков и др., на филмите "Бялата стая" (1968), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Голямата скука" (1973). Лауреат на Димитровска награда за 1976 г. за режисура и постановка на "Ревизор" в Държавния сатиричен театър и за филма "Козият рог" (посмъртно, 17 юни 1976).
Питър Бонети, английски футболист (вратар) (1941-2020).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол. С "Челси" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1971).
Адриана Палюшева, българска актриса (1942-2021).
Играла е в Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян, в Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен, в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив, в Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик и в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1977-2003). Сред най-значимите й и любими на публиката роли са Шарлота - "Дон Жуан" от Молиер, Амалия - "Двубой" от Иван Вазов, Софрона - "Януари" от Йордан Радичков, Андрофоба - "Мъжемразка" от Ст. Л. Костов, Турусина - "И най-мъдрият си е малко прост" от Александър Островски.
Томи Смит (Томас Смит), английски футболист и треньор (1945-2019).
С "Ливърпул" (Англия) печели два пъти турнирът Купа на УЕФА (1973, 1976), Купата на европейските шампиони (1977) и Суперкупата на УЕФА (1977).
Петко Петков, български музикант (1945-2014).
Започва кариерата си като басист в оркестър "Метроном", бил е асистент в шоуто на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците", музикален редактор в шоуто "Полет над нощта". Дългогодишен музикален редактор на Българската национална телевизия.
/МГ/
/МГ/
news.modal.text