site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 април в историята

8 април 2024 г., понеделник, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. апли Иродион, Агав, Руф и др.
 
По света се отбелязва:

Международният ден на ромите.
Отбелязва се от 1990 г. по предложение на Международната организация на ромите "Романи юнион" от 4-ия световен конгрес на ромите в Серок, Полша. Годишнина от първия световен конгрес на ромите (7-12 април 1971) в Лондон, Великобритания, на който са приети ромското знаме и ромския химн. В България се отбелязва от 1991 г.

На този ден в България:

1992 - Учредена е Българо-руска търговско-промишлена палата на мястото на разпуснатата Българо-съветска търговско промишлена палата (създадена на 27 септември 1988 г.).

1998 - Излиза бр. 1 на в. "Бряг" - всекидневник за област Русе. 

1999 - 38-ото Народно събрание приема Военна доктрина на България - система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект. Според доктрината до 2004 г. съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 000 души.

2001 - В София е учредено Националното движение "Симеон Втори". За председател на движението е избран Симеон Сакскобургготски. На 6 април 2002 г. на основата на движението е учредена партия Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ), която на 18 октомври 2008 г. по време на  IV конгрес на НДСВ се преименува в Национално движение за стабилност и възход (НДСВ).

2002 - На церемония в Музея на изкуствата в Синсинати, щата Охайо, САЩ, България и Дания получават награди за спасяването на евреите по време на Втората световна война (1939-1945) от Центъра за Холокоста и хуманно образование.
2011 - В София се провежда инициативата "Да изчистим София за един ден" по инициатива на телевизия "Би Ти Ви" съвместно със Столична община. Участват над 17 000 доброволци, повече от 80 организации и фирми с труд и техника. Почистени са над 20 100 дка в паркове,  междублокови пространства, градинки и детски площадки. Извозени са 3700 куб. м отпадъци.

2013 - Тричленен състав на Върховния административен съд излиза с решение, според което Панагюрското съкровище остава собственост на държавата. Наследниците на откривателите са поискали министърът на културата да впише Панагюрското златно съкровище като тяхна собственост, тъй като теренът, на който е открито съкровището през 1949 г., е бил частен.  Според ВАС в съставените тогава документи не е вписано нищо по този въпрос.

2015 - В курортния комплекс "Слънчев ден" в курорта "Св. св. Константин и Елена" до Варна се срутва 10-етажната сграда на хотел "Вероника" в резултат на строително-монтажни дейности. Загиват четирима работници. Възложител на строителния обект е "Международен Панаир Пловдив" АД,  а той, от своя страна,  е възложил на строителната фирма "Планекс" ООД да извърши строително-монтажните дейности.  Въпреки разпореждането от  координатора на дейността, който е представител на  "Планекс" ООД, работниците да не бъдат допускани до обекта, тъй като е  забелязано, че сградата се е наклонила, неизвестно лице е  разпоредило, те да влязат в сградата с ръчни къртачи и резачи и да  продължат разрушаването на колоните.

2016 - Край Пловдив министър-председателят Бойко Борисов открива трети завод на фирма "Сенсате" в България, която е един от водещите доставчици и иноватор в решенията за сензорна техника, електрозащита и контрол.

2018 - За първи път в новата катедрала "Св. св. Кирил и Методий" в центъра на Ловеч ловчанският митрополит Гавриил възвестява Христовото Възкресение.

2019 - В София президентът Румен Радев свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема: "Резултати от противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Необходимост от мерки". Главният прокурор Сотир Цацаров представя доклад на тема: "Резултатите от противодействието на корупцията за лица, заемащи висши публични длъжност", съгласно който 140 висши чиновници, сред които има депутати, министри, заместник-министри, кметове, директори на агенции, агенти от Държавна агенция "Национална сигурност", полицаи, данъчни и митнически служители, са разследвани за корупция. Образувани са 101 дела на етап досъдебно производство, а срещу 39 има внесен в съда обвинителен акт. В изявление след заседанието на съвета, продължило около три часа, президентът Румен Радев призова българите към нетърпимост и непримиримост към всички прояви на корупция и към бездействието на държавните институции. Това е второто заседание на консултативния съвет за предприемане на реални мерки за борба с корупцията, след заседанието от 17 октомври 2017 г.

2020 - Министерският съвет одобрява Споразумение между правителството на България и правителството на Еквадор за освобождаване от изискванията за визи за притежателите на дипломатически, служебни и официални паспорти, съграсно което българските граждани със служебни паспорти ще могат да пътуват без виза до Еквадор. За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде подписано от двете страни.

2021 - Управителният съвет на фондация "А`Аскеер" решава актрисата Мария Бакалова да получи почетен "Аскеер" за посланик на българското актьорско майсторство и международна изгряваща звезда. Отличията за постижения в театралното изкуство ще бъдат връчени от фондацията "А`Аскеер" в театър "Българска армия" за 30-и път на 23 май 2021 г. в навечерието на празника на българската писменост, духовност и култура. Почетен "Аскеер" се връчва от 2007 г. за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство. Не се присъжда всяка година, а при специални случаи.

2022 - Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков открива нов високотехнологичен център "Леонардо да Винчи" в Медицинския университет в Плевен. Иновативното медицинско звено е създадено с инвестиция от близо 24 милиона лева в партньорство с Медицински университет - Варна и Института по роботика към Българската академия на науките.

На този ден по света:


1812 - Император Александър Първи обявява гр. Хелзингфорс за столица на Великото финландско княжество в състава на Руската империя. Днес Хелзинки - столица на Финландия.

1893 - В Пианоре, Италия, княз Фердинанд I се венчава за принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска.

1904 - В Лондон (Великобритания) Великобитания и Франция подписват договора за Антантата ("Сърдечно съгласие"). Договорът слага край на дългогодишните спорове между двете страни заради колониалните им владения. Антантата е военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия. Оформя се през 1904-1907 г. в противовес на Тройния съюз (Германия, Италия и Австро-Унгария). Началото поставя Френско-руският съюз (1891-1893). Важни етапи в създаването на Антантата са Англо-френското споразумение (1904) и Англо-руското споразумение (1907). През Първата световна война (1914-1918) Антантата обединява групиралите се против германската коалиция 25 държави, включително САЩ; престава да съществува след края на войната.

1944 - Започва Кримската операция на Съветската армия по време на Втората световна война (1939-1945). Завършва на 12 май 1945 г. с разгрома на 17-а армия на фашистките войски и освобождаването на Крим.

1949 - Одобрен е текстът за окупационния статут по германския въпрос на среща на министрите на външните работи на САЩ, Великобритания и Франция Дийн Ачесън, Ърнест Бевин и Робер Шуман във Вашингтон, САЩ.  Окупационният статут създава правовата основа на отношенията между Съюзническия контролен съвет (орган на върховната власт в окупирана Германия, създаден на 30 юли 1945 г. от държавите победителки) и Германия. Той влиза в сила на 21 септември 1949 г. и действа до 1955 г.

1965 - В Брюксел, Белгия, е подписан Договорът за сливане на органите на Европейската общност за въглища и стомана (18 април 1951), Европейската икономическа общност (25 март 1957) и Европейската общност за атомна енергия (25 март 1957). Документът определя създаването на един Съвет и една Комисия за Европейските общности. Влиза в сила на 1 юли 1967 г.

1971 - В Лондон, Великобритания, е открит първият световен конгрес на ромите. Форумът завършва на 12 април 1971 г. и на него са приети ромското знаме и ромският химн.От 1990 г. по инициатива на Международната организация на ромите "Романо юнион" денят е обявен за Международен ден на ромите. 

1992 - Франция обявява мораториум върху ядрените опити в Тихия океан по нареждане на президента Франсоа Митеран. Франция извършва първия си опит с атомна бомба на 13 февруари 1960 г. във военния център Реган, Сахара, френска колония Алжир. На 5 септември 1995 г. в атола Муруроа, Френска Полинезия, е извършен 205-ят ядрен опит. Последният ядрен опит на Франция е извършен на 27 януари 1996 г. в атола Фангатауфа, Френска Полинезия. На 29 януари 1996 г. президентът Жак Ширак обявява, че Франция прекратява ядрените опити в южната част на Тихия океан 4 месеца предсрочно.

2000 - Започва 4-дневно репатриране от Иран на 1999 иракски военнослужещи, пленени по време на Ирано-иракската война (22 септември 1980-20 август 1988). Това е вторият случай на освобождаване на голям брой иракски военнопленници, след като през 1988 г. Иран репатрира над 5000 военнопленници.

2005 - Ковчегът с тленните останки на папа Йоан Павел Втори, (светско име Карол Войтила), глава на Римокатолическата църква (16 октомври 1978-2 април 2005) (1920-2005), е погребан в криптата на базиликата "Свети Петър" в Рим, Италия. Дървеният ковчег, украсен само с разпятие и буквата "М" (знак за Дева Мария), е положен във втори ковчег от цинк и в трети от орехово дърво, върху който е изписано името на папата и са изобразени неговият кръст и герб.

2007 - Петдесет и две годишният словенец Мартин Стрел поставя рекорд, като преплува дългата 5265 км р. Амазонка за 65 дни. Той започва плуването на 1 февруари 2007 г. от перуанската част на р. Амазонка и завършва близо до бразилския гр. Белем на 2440 км северно от Рио де Жанейро.

2010 - В Прага, Чехия, президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама подписват Договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-2). Новият договор заменя Споразумението за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1), подписано между СССР и САЩ на 31 юли 1991 г., чийто срок изтича на 5 декември 2009 г. 

2011 - След няколко самоубийства на студенти Висшият южнокорейски научно-технологически институт (KAIST) - най-престижният университет на Република Корея - отменя оспорвана програма, обвързваща таксите за образование с успеха на студентите. Университетът, основан преди 40 години, подготвя учени и инженери на най-високо равнище.

2014 - Съд във Виетнам освобождава 55-годишния адвокат и  правозащитник Ку Хюй Ха Ву, осъден на 7 години затвор през 2011 г. за разпространяване на пропаганда срещу държавата, съгласно чл. 88 на Наказателния кодекс.

2015 - В соленото езеро Акротири в Кипър по време на наблюдение на птиците и тяхното преброяване е забелязана най-рядката птица - черно фламинго. Според експерти цветът му е резултат от много рядко за пернатите генетично отклонение - меланизъм, който се предизвиква от прекомерно количество на пигмента меланин в организма.

2016 - В Атина, Гърция, в присъствието на министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас е подписан договор с китайската компания "Коско" за приватизацията на компанията, управляваща пристанище Пирея. Съгласно договора "Коско" придобива 67 на сто от акциите на пристанищната компания на стойност 368,5 млн. евро. Компанията, управляваща пристанище Пирея, ще бъде концесионер, но не и собственик до 2052 г. Пристанището е раздържавено още през 2003 г. след като е листвано на Атинската фондова борса, а 26 от неговите акции са продадени на частни инвеститори.

2017 - Апелативният съд на Молдова оставя в сила указа на президента на страната Игор Додон, с който той лишава от молдовско гражданство бившия президент на Румъния Траян Бъсеску. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Предишното съдебно решение на районен съд в Кишинев от м. март 2017 г., с което е спрян указът на Игор Додон за лишаване на Траян Бъсеску от молдовско гражданство, е анулирано. Президентът на Румъния Траян Бъсеску (2004-2014 г.) и съпругата му Мария получават молдовско гражданство през 2016 г. В началото на 2017 г. новоизбраният проруски президент на Молдова Игор Додон подписва указ за отнемане на гражданството на Траян Бъсеску.

2020 - В Япония рибният пазар на пристанище Укедо в град Намие, на 7 км от атомната централа "Фукушима Дайичи" (или "Фукушима 1") отваря врати за първи път след аварията в атомната електроцентрала през 2011 г. Пазарът е затворен заради страхове, че морските дарове са засегнати от радиация.

2021 - Огласено е изследване, извършено от Университета в Лозана по поръчка на Съвета на Европа, според което процентът на лишените от свобода в Европа, намалял през 2020 г. до 1,7 процента от населението, "продължава да спада", следвайки тенденция, започнала през 2013 г. Към 31 януари 2020 г. в затворите в 47 страни членки на Съвета на Европа е имало 1 528 343 лишени от свобода. Сред страните с най-висок процент на лишени от свобода към м. януари 2020 г. са: Турция - 357 задържани на 100 000 жители, Русия с 356, Грузия (264), Литва (220) и дори Азербайджан (209). На другия край на класацията са Исландия с 45, Финландия (50), Нидерландия (59) и Норвегия (59), които са с най-нисък процент.

2022 - В САЩ Сенатът - горната камара на Конгреса, утвърждава 51-годишната съдийка Кетанджи Браун Джаксън за член на Върховния съд на САЩ. Тя е първата чернокожа жена във Върховния съд на САЩ. В 233-годишната история на съда от общо 115 съдии е имало едва пет жени - четири бели и една от латиноамериканско потекло, както и двама чернокожи мъже.

Родени на този ден българи:

Васил Узунов, писател (1873-1948).
Участвал е в редактирането на "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура". Автор е на драмата "Въстаници" (1895), сборник разкази "Самотни души" (1918), романите "Ранни младини" (1921), "Изгрева на свободата" (1928), "Някога в Македония" (1931), "Ние" (1933) и др.

Георги Трайков (Георги Трайков Гировски), политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1898-1975).
От 1945 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Министър на земеделието и държавните имоти (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на земеделието и горите (11 декември 1947-20 юли 1949), подпредседател на Министерския съвет (11 декември 1947-18 април 1956), министър на земеделието (20 юли 1949-20 януари 1950), първи заместник-председател на Министерския съвет (18 април 1956-12 март 1966). Първи заместник-председател на Държавния съвет (27 април 1972-31 октомври 1974). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 6-ото Народно събрание (1950-1976), председател на Президиума на Народното събрание (23 април 1964-18 май 1971), председател на 6-ото Народно събрание (7 юли 1971-27 април 1972). Секретар на БЗНС (31 декември 1947-30 октомври 1974), а от 1974 г. - почетен председател на БЗНС. Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-20 ноември 1974), от 20 ноември 1974 г. е негов почетен председател. Носител на орден "Георги Димитров" (1958, 1959, 1963, 1968, 1973), на Международната ленинска награда за мир (1962), на орден "Ленин"(1968). 

акад. Боян Петканчин, математик (1907-1987).
Ръководител на Катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1976). Завеждащ секцията по геометрия и топология (1963-1971) и сектора по геометрия (1971-1976) в Института по математика с изчислителен център при БАН, заместник-председател на института(1963-1971). Председател на Българското физико-математическо дружество (1963-1967). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982), лауреат на Димитровска награда (1959).

Йордан Денев, художник живописец (1928-2006).
Твори в областта на живописта и монументално-декоративното изкуство. Автор е на над 15 различни монументални произведения в обществени институции и учреждения в България. През 1978 г. с дарени от художника картини  е открита галерия на негово име в гр. Вълчи дол. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1972), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1985).

Продан Гарджев, състезател по борба свободен стил (1936-2003).
Олимпийски шампион през 1964 г. в Токио, Япония. Печели златни медали на световните първенства през 1963 г. в София, България, и през 1966 г. в Толидо, САЩ.  Спортист на годината на България за 1963 г. и 1966 г.

Илка Зафирова, актриса (1941).
Играла е в Драматичния театър във Велико Търново (1966-1968), в Драматичния театър в Пловдив (1968-1969),  в Драматичния театър в Пазарджик (1970-1971;1974-1975), във "Формация 4+4" (1971-1972), в кафе-театър в хотел "София" (1972-1974), в Театър "София" (1977-1990), в Театър 199 "Валентин Стойчев". От 1990 г. е в трупата на Малък градски театър "Зад канала". Участвала е в десетки филми, сред които "Вълчицата" (1964), "Дами канят" (1980), "Черно и бяло" (1983), "Вампири, таласъми" (1992), "Пансион за кучета" (1999), "Стъклен дом" (2010-2011), "Капия" (2016), "Доза щастие" (2019) и др. Носителка на наградата на Съюза на артистите в България за женска роля (1995), на наградата  "Златно перо"  на "Classic FM радио" и галерия "Макта"  за изключителен принос към българската култура и изкуство (19 май 2016) и др. Отличена е със "Значка на София" от Столичния общински съвет (17 септември 2016). Носителка на наградата "Аскеер" за водеща женска роля (1996), на наградата "Аскер" за поддържаща женска роля (2003), на наградата "Аскер" за водеща женска роля (2013), на наградата "Аскер" за водеща женска роля (2015). Носителка на награда "Икар" на Съюза  на артистите в България за изключителен творчески принос към българския театър (28 март 2016).

Юнал Лютфи, политик (1944).
Заместник-председател на партия "Движение за права и свободи" (ДПС) (1990-1996). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Депутат от 36-ото до 41-ото Народно събрание (1991-2013). Заместник-председател на 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 февруари 1997), 38-ото Народно събрание (19 януари 2000-19 април 2001), 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005) и 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-25 юни 2009).

Красимир Борисов, футболист и треньор (1950).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "Академик" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача и отбелязани 3 гола. Помощник-треньор е на националния отбор  по футбол, когато България печели бронзови медали и 4-ото място на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994). Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).

Йълдъз Ибрахимова
, джазпевица (1952).
Дебютира на сцената през 1975 г. с джаз квартета на Марио Станчев. по време на възродителния процес през 1985 г. приема името Сузана Ерова. Под това име пее до 1990 г. заедно с формациите "Джаз линия" и "Акустична версия" и за един сезон заедно с Теодосий Спасов в "Бели, зелени, червени" като солистка. Има издадени повече от 18 албума. Участвала е в турнета в над 30 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Преподава джазово пеене и импровизация в Катедрата по музика и изящни изкуства на Близкоизточния технически университет (METU), както и в Музикалния факултет на Baskent University в Анкара, Турция. Носителка на наградата на турското списание "Jazz" за вокалист на годината (1998), на приза "Баларт" на сдружение "Българска духовност" (16 декември 1999), на  наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (1 ноември 2003).

Наташа Колевска, български филолог и драматург (1953).
Експерт по българска и преводна драматургия в Дирекция "Театър" към Министерство на културата (1979-1991). Драматург в първи частен театър "Ла Страда" (1993-1994), от 1996 г. е драматург в Театър "Българска армия".

Иван Ценов (Иван Ценов Николов), лекар кардиолог и политик (1959).
Повече от 10 години работи като лекар кардиолог, завеждащ кардиологичното отделение в Областната болница във Видин. Кмет на Видин (16 октомври 1999-4 ноември 2007). Председател на Асоциацията на демократичните общини в България (2001-2004).

Цветан Цветанов, политик (1965).
От 1987 г. работи в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР). Оперативен помощник на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и ръководител на сектор "Ръководство в МВР" (2001-14 септември 2005). Заместник-кмет на София по "Координация, контрол, обществен ред и сигурност" (ноември 2005-1 декември 2006).  Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-27 юли 2009). Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи (27 юли 2009-13 март 2013). Депутат от 42-ото до 44-ото Народно събрание (21 май 2013-29 март 2019). На 27 март 2019 г. Цветан Цветанов заявява, че подава оставка като председател на Парламентарната група на партия ГЕРБ и напуска Народното събрание, след като на 19 март 2019 г. сайтът "Свободна Европа" публикува статия, в която съобщава за закупен от него луксозен апартамент на преференциална цена. Председател на партия ГЕРБ (3 декември 2006-10 януари 2010). Заместник-председател на партия ГЕРБ и заместник-председател на Изпълнителната комисия (10 януари 2010-30 май 2019). На 30 май 2019 г. подава оставка от всички ръководни постове в партията, а на 7 юли 2019 г. на заседание на Националното събрание на партията официално е освободен от заеманите постове. Инициатор и учредител на партия "Републиканци за България" и избран за неин председател на учредителната конференция на 27 септември 2020 г.

Мария Капон, предприемач и политик (1969).
Организатор в отдел "Нови пазари" в дирекция "Маркетинг" (1994-1996) и началник на отдел "Строителство на панаири в чужбина" (1996-1997) в "Международен панаир" ЕАД в Пловдив. От 1992 г. е член на Демократическата партия и заместник-председател на партията до 2 декември 2006 г., когато подава оставка от поста, както и от постовете си в Централното бюро на партията и като член на Върховния партиен съвет. Повод за оставката й са опитите на ръководството на партията да разглежда политическото й поведение и желанието му да бъдат осъдени действията й по време на преговорите за президентските избори през 2006 г., както и политическите й действия след това. Тя е сред учредителите на гражданско сдружение "Европейски демократичен път" (19 ноември 2006) и член на Управителния съвет на сдружението до 2009 г. Член на Централния предизборен щаб на коалиция ГЕРБ (ГЕРБ, БЗНС-Народен съюз и гражданско сдружение "Европейски демократичен път") за изборите за Европейския парламент през 2007 г. Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009), като от 26 септември 2005 г. до 31 декември 2006 г. е и наблюдател в Европейския парламент. Изпълнителен директор на "Фернет България" ООД, занимаваща се с панаирно строителство. Председател на Единната народна партия (16 февруари 2008-16 април 2016). От 2016 г. е заместник-председател на партията.

Найден Тодоров, пианист, композитор и диригент (1974). 
Музикален директор на международния фестивал "Тракийско лято" (1997-2006). Музикален директор и главен диригент на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив (2000-2003). Гост-диригент в Националната опера и балет (2001-2006) и в Софийската филхармония (2004-2005). Диригент и дългогодишен директор (1 декември 2005-2016) на Оперно-филхармонично дружество в Русе. От януари 2017 г. е директор на Софийската филхармония. Министър на културата в служебното правителство на Гълъб Донев (3 февруари-6 юни 2023).  Автор е книга с разкази "Полъх от ангели" (2021).

Йоана Буковска (Йоана Буковска-Давидова), актриса (1977).  
Играла е в Театър "Българска армия", Театър 199 "Валентин Стойчев" и др. Участва в телевизионни и игрални филми, сред които "Дунав мост" (1999), "Отвъд чертата" (2003), "Патриархат" (2005), "Шивачки" (2007), "Моето мъничко нищо" (2007) , "Под прикритие" (2016), "Откраднат живот" (2016-2017), "Денят на бащата" (2019), "Лъжите в нас" (2022) и др. Носителка на наградата "Златна ракла" за най-добра актриса на международния фестивал "Златна ракла" (2000), на наградата "Аскеер" за поддържаща женска роля за ролята на Хелена в "Есенна соната" (2001), на Специалната награда на Съюза на артистите в България за ролята на Карол в "Олеана" (2003) и др. 
 
На този ден са родени и:

Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор и музикален педагог (1692-1770).

Хуго фон Мол, немски ботаник (1805-1872).
Първи описва протоплазмата (1846). Името му се свързва с обособяването на цитологията като наука.

Август Вилхелм Хофман, немски химик (1818-1892).
Неговите изследвания на ароматните съединения полагат основата на химията на синтетичните багрила, които са послужили за развитието на промишленото производство. Открил редица реакции на органичния синтез, които носят неговото име (реакции на Хофман). Първи директор на Лондонския кралски химически колеж (1845-1865), президент на Лондонското химическо дружество (1861-1863), основател и първи президент на Немското химическо дружество (1868-1892).

Вилхелм Фелдман, полски литературен критик, публицист и драматург (1868-1919).

Мери Пикфорд  (ист. име Гладис Мари Смит), американска актриса от канадски произход (1892-1979).
Звезда от епохата на нямото кино. Участвала е във филмите "Каприз" (1913), "Бедното малко богато момиче" (1917), "Кокетка" (1929) и др. Носителка на наградата "Оскар" за най-добра актриса в "Кокетка" (1930).

Клас Тунберг, финландски състезател по бързо пързаляне с кънки (1893-1973).
От олимпийски игри печели пет златни (три медала през 1924 г. в Шамони, Франция, и 1928 г. в Санкт Мориц, Швейцария), един сребърен (през 1924 г. в Шамони, Франция) и един бронзов медал (през 1924 г. в Шамони, Франция). От световни първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал. От европейски първенства печели четири златни и четири сребърни медала.

Йозеф Крипс, австрийски диригент (1902-1974).

Джон Хикс, британски икономист (1904-1989).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1972 г. заедно с американския икономист Кенет Ароу за пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесия и в теорията за благосъстоянието.
 
Мелвин Калвин, американски химик (1911-1997).
Носител на Нобелова награда за химия за 1961 г. за изследванията му върху поглъщането на въглеродния диоксид от растенията.

Соня Хени, норвежка състезателка по фигурно пързаляне (1912-1969).
Трикратна олимпийска шампионка по фигурно пързаляне през 1928 г. в Сен Мориц, Швейцария, през 1932 г. в Лейк Плесид, САЩ, и през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен, Германия. От световни първенства печели 10 златни медала (1927, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936) и еди сребърен медал (1926). От европейски първенства печели шест златни медала (1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936).

Мария Феликс (Мария де лос Анхелес Феликс Герена), мексиканска актриса (1914-2002).
Наричана е мексиканската Мерилин Монро. Тя дебютира в киното през 1942 г. с филма "El Penon de las Animas". Мария Феликс се е снимала в 47 филма. През 1996 г. актрисата е удостоена с най-високото отличие на Франция - Ордена за изкуство и литература. Един от филмите си, с които Мария Феликс се гордее особено много, е "Френски канкан" от 1954 г., на режисьора Жан Реноар. Последният филм с участието на мексиканката е "Генералшата" (1970).

Ян Смит, политик от Родезия (дн. Зимбабве) (1919-2007).
Последният бял министър-председател на Родезия (дн. Зимбабве) (11 ноември 1965-1 юни 1979).

Франко Корели, италиански оперен певец тенор (1921-2003).
Дебютира в операта в Сполето през 1951 г. като Дон Хосе в "Кармен". Оттегля от сцената през 1976 г.

Жак Брел (Жак Ромен Жорж Брел), белгийски певец, композитор, актьор и режисьор (1929-1978).
Популярен изпълнител на френски шансони.

Йожеф Антал, унгарски политик (1932-1993).
Председател на партията Унгарски демократичен форум (23 октомври 1989-12 декември 1993). Министър-председател на Унгария (23 май 1990-12 декември 1993).

Кишо Курокава, японски архитект (1934-2007).
Един от основоположниците на архитектурните течения "метаболизъм" и "симбиоза". Проектирал е Националния музей по етнология в Осака, Япония (1973-1977), международното летище в Куала Лумпур, Малайзия (1992-1998), Музея за съвременно изкуство в Хирошима, Япония (1992-1998) и др.

Кофи Анан, ганайски политик и дипломат (1938-2018).
Генерален секретар на ООН (1 януари 1997-31 декември 2006). Основател и председател на Управителния съвет на Световния хуманитарен фонд (октомври 2007 г.-31 декември 2010). Специален пратеник на ООН и Арабската лига за Сирия (24 февруари 2012-31 август 2012). Носител на Нобелова награда за мир (съвместно с ООН) за 2001 г. за принос в осигуряването по-ефективна Организация и по-траен мир в целия свят.

Паскал Лами, френски финансист и политик (1947).
Еврокомисар за международната търговия (септември 1999-2004). Генерален директор на Световната търговска организация (1 септември 2005-31 август 2013).

Гжегож Лято, полски футболист, треньор и спортен деец (1950).
Олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада, с националния отбор по футбол на Полша. Носител на "Златната обувка" на Световното първенство през 1974 г. в Германия. Президент на Полския футболен съюз (30 октомври 2008-26 октомври 2012).

Патриша Аркет, американска актриса (1968).
Участвала е в телевизионните сериали "Разкази от криптата" (1990), "Медиум" (2005-2011), "Престъпна империя" (2013-2014), във филмите "Истински романс" (1993), "Стигмата" (1999), "Юношество" (2014) и др. Носителка на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра актриса в поддържаща роля за филма "Юношество" (2015). Носителка е на наградата "Златен глобус" и за сериалите "Бягство по учебник" (2019) и "Деянието" (2020).

Оксана Казакова, руска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1975).
Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония, със партньор Артур Дмитриев. Печели бронзов медал на Световното първенство през 1997 г. в Лозана, Швейцария. Европейска шампионка през 1996 г. в София, България.

Едсон Браафхайд, нидерландски футболист (1983).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка.

Игор Акинфеев, руски футболист (вратар) (1986).

Това е денят на смъртта на:

Ференц Ракоци, унгарски политик (1676-1735).
Ръководител на национално-освободителното движение срещу австрийското господството в Унгария (1703-1711).

Вилхелм Хумболт, немски философ, филолог и политик (1767-1835).
Представител на немския класически хуманизъм.

Гаетано Доницети
, италиански композитор (1797-1848).
Автор е на оперите "Любовен еликсир" (1832), "Лукреция Борджия" (1833), "Лучия ди Ламермур" (1835) и др.

Илайша Грейвс Отис, американски предприемач (1811-1861).
Изобретил асансьора (1852). На 23 март 1857 г. инсталира първият безопасен асансьор за хора в Ню Йорк, САЩ. Получава патент за изобретението си на 15 януари 1861 г.

Йосип Юрай Щросмайер, хърватски епископ, политически и обществен деец (1815-1905).
Доктор по богословие и философски науки, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Той има големи заслугите му за развитието на образованието, културата и изкуството на хърватския и на другите южнославянски народи. Привърженик е на идеята за сближаване, а в перспектива и за обединението на католическата и православната църква. През 1859 г. в специален меморандум до папа Пий IX той подробно обосновава нуждата във всички хърватски епархии богослужението да се извършва на славянски език.  С негова помощ през м. юни 1861 г. е издаден сборникът "Български народни песни"  на братя Миладинови  (Константин и Димитър Миладинови), като им дарява 70 000 тогавашни гроша. В сборника с 542 страници са събрани 665 народни песни, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки, обичаи.

Марсел Прево, френски писател (1862-1941).
Автор е на романите "Скорпион" (1887), "Шоншета" (1888), "Мадмоазел Жофре" (1889) и др.

Ерик Карлфелт, шведски поет (1864-1931).
Носител на Нобелова награда за литература за 1931 г. От 1907 г. е член на Нобеловия комитет за литература, а от 1912 г. - секретар. Предлаган е няколко пъти за Нобелова награда, но поради поста, който заема в комитета, сам отказва. Наградата му е присъдена 6 месеца след смъртта му. Най-значителните му творби са събрани в стихосбирките "Горски и любовни песни" (1895), "Песни на Фридолин" (1898), "Паркът на Фридолин" (1901), "Флора и Помона" (1906), "Флора и Белона" (1918), "Рогът на есента" (1927).

Роберт Барани, австрийски физиолог и отолог (1876-1936).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1914 г. за работата му върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат.

Владислав Скочиляс, полски гравьор, художник и скулптор (1883-1934).

Вацлав Нижински, руски балетист и хореограф от полски произход (1889-1950).
 
акад. Пьотър Капица, руски физик (1894-1984).
Открива в силни магнитни полета линейна зависимост на електрическото съпротивление на някои метали от интензитета на полето (1928). Разработва апаратура за втечняване на хелий чрез адиабатен метод (1934). Директор и основател на Института за физични проблеми към Академията на науките на СССР (1935-1945). През 1945 г. е отстранен от поста директор на института заради отказа му да участва в разработването на атомната и водородната бомба, като е поставен под домашен арест. Възстановен е на този пост през 1955 г. Герой на социалистическия труд (1945, 1974). Носител на Нобелова награда за физика за 1978 г. за неговите основни изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури. Другата половина от наградата получават американският астрофизик Арно Пензиас и американският астроном Робърт Уилсън за откритието на реликтовото лъчение.

Пабло Пикасо, испански  художник и скулптор (1881-1973).
Създател на кубизма (1907).

Владислав Скочиляс, полски гравьор, художник и скулптор (1883-1934).

Вацлав Нижински, руски балетист и хореограф от полски произход (1889-1950).

акад. Пьотър Капица, руски физик (1894-1984).
Разработва апаратура за втечняване на хелий чрез адиабатен метод (1934). Директор и основател на Института за физични проблеми към Академията на науките на СССР (1935-1945). През 1945 г. е отстранен от поста директор на института заради отказа му да участва в разработването на атомната и водородната бомба, като е поставен под домашен арест. Възстановен е на този пост през 1955 г. Герой на социалистическия труд (1945, 1974). Носител на Нобелова награда за физика за 1978 г. за неговите основни изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури. Другата половина от наградата получават американският астрофизик Арно Пензиас и американският астроном Робърт Уилсън за откритието на реликтовото лъчение.

Мериън Андерсон, американска оперна певица (1897-1993).
Първата чернокожа певица, пяла на сцената на "Метрополитен опера" в Ню Йорк.

Бенчо Обрешков, български художник живописец (1899-1970).
Твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта. Носител на множество награди, сред които наградата на Българската академия на науките за изкуство (1938), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Народна република България" втора степен (1969). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1966).

Садег Хедаят, ирански писател (1903-1951).
Автор е на романа "Сляпата сова" (1937).

Даниел Бове, италиански физиолог и фармаколог от швейцарски произход (1907-1992).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1957 г. за откриването на синтетични съединения, които потискат действието на някои телесни субстанции, по-специално действието им върху съдовата система и скелетните мускули.

Спас Кралевски
(ист. име Спас Любенов Милев), български писател (1908-1969).
Учител и директор на гимназията в Луковит (1938-1953). Преподавател в Института за прогимназиални учители в Плевен (1954-1955). Редактор в издателство "Български писател" (1957-1969). Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1920; 1929-1944), "Вестник на жената", в. "Младежка дума" (1926-1929), на сп. "Наковалня" (1925-1933). Автор е на романа "По мансардите" (2 ч., 1965-1966), на повестите "Стачка" (1950), "Железничари" (1956), "Другари" (1958), "Очи, които питат. Дневник на един учител"  (1960), на разкази и новели, сред които "Сърце" (1939), "Пшеничено зърно" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (януари 1968).
 
Мария Феликс, мексиканска актриса (1914-2002).
Наричана е мексиканската Мерилин Монро. Тя дебютира в киното през 1942 г. с филма "El Penon de las Animas". Мария Феликс се е снимала в 47 филма. През 1996 г. актрисата е удостоена с най-високото отличие на Франция - Ордена за изкуство и литература. Един от филмите си, с които Мария Феликс се гордее особено много, е "Френски канкан" от 1954 г., на режисьора Жан Реноар. Последният филм с участието на мексиканката е "Генералшата" (1970).

Яко Молхов, български литературен и кинокритик, сценарист, писател и преводач (1915-2001).
Главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1952-1963). Редактор в Сценарната комисия при Студията за игрални филми в Бояна (1963-1966), редактор в Студията за научно-популярни филми (1967). Бил е сътрудник в София прес и завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". Автор е на редица статии и рецензии върху творчеството на Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиан Станев, Иван Мартинов, Андрей Гуляшки, Цветан Ангелов и др. Автор е на сценариите на филмите "Той не умира" (1949, в съавторство), "Кратка изповед" (1972) и "Захари Стоянов" (1975). Превежда творби на А. С. Пушкин, В. П. Катаев, Иля Еренбург и др. Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за оперативна критика (1982). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1986).

Стефан Първанов (псевд. Байката), български художник (1916-1994).
От 1961 г. участва в общите художествени изложби. Негови творби са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и на художествените галерии в различни градове в страната.

проф. Розалия Ликова, литературен историк и критик (1922-2010).
Преподавателка по съвременна българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1967-1992). Преподавателка в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (1992-2002). Чела е лекции в университетите в Москва (1973), Солун (1980) и Минск (1984). Авторка е на публикации в български и международни периодични издания, на множество предговори към книги с художествена литература, съставител на редица сборници и антологии. Авторка е на книгите "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1962), "Българската белетристика между двете войни" (1965), "Съвременни автори и проблеми" (1968), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978), "Литература и художествени търсения" (1982), "Портрети на български символисти" (1987), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988), "Валери Петров" (1994), "Литературен живот между двете войни" (Т. 1., 1995; Т. 2., 1996), "Поезия на 50-те и 60-те години" (1998), "Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001), "Разпръснати спомени" (2004).

Давид Овадия, български писател поет и преводач (1923-1995).
Партизанин във Втора средногорска бригада (1944). Военен кореспондент (1945). Работи като редактор в Радио София (1949-1950), издателство "Партиздат" (1952-1953) и "Народна младеж" (1953-1988). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974). Автор е на сборниците стихотворения "Партизански дневници" (1948), "Стихове за партизанския отряд" (1955), "Несбъдната среща" (1960), "Трябва да се живее" (1972), на мемоарните книги "Август, август..." (1965), "Леваневски" (1978) и др. Превежда поезия от руски език.

проф. Костадин Попов, български културолог, философ и публицист (1923-2011).
Редактор в сп. "Младеж" (1955-1964). Съветник в Комитета за изкуство (1964-1982) и негов директор (1982-1987). Работил е и в Института по култура. Научното му творчество е в областта на теорията и управлението на културата и влиянието на изкуството върху личността. Автор е на повече от 20 книги и на над 200 статии и монографии в сборници и в периодичния печат. Сценарист на телевизионните филми "Музеят на Роден" (1967), "Паметници на изкуството в Рим" (1966), "Паметници на изкуството във Флоренция" (1966), "Паметници на изкуството в Берн и Женева" (1967) и др.

Маргарет Тачър
, британски политик (1925-2013).
Депутат в Камарата на общините - долна камара на парламента (8 октомври 1959-9 април 1992). Министър на образованието и науката (19 юни 1970-4 март 1974). Лидер на Консервативната партия (11 февруари 1975-28 ноември 1990). Министър-председател на Великобритания (4 май 1979-28 ноември 1990). Наричана "желязната лейди" тя е първата жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия и министър-председател. Тя е и първият министър-председател в историята на страната с висше образование в областта на естествените науки.

Петко Сираков, български състезател и треньор по борба (1929-1996).
Той е първият световен шампион на България по борба - свободен стил от Световното първенство в Истанбул, Турция, през 1957 г. Печели сребърен медал от Световното първенство през 1959 г. в Техеран, Иран, и сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. От 1998 г. се организира в негова памет международен турнир по свободна и класическа борба "Петко Сираков" за юноши от 17 до 20 години. От 2003 г. турнирът носи името "Петко Сираков и Иван Илиев".

Георгий  Гречко, съветски космонавт (1931-2017).
Извършил е три космически полета, като общата продължителност на полетите му е 138 денонощия, 20 часа и 33 минути. Първият е с кораба "Союз-17" като бордови инженер с продължителност 29 дни, 13 часа, 9 минути и 45 секунди (10 януари-9 февруари 1975) със скачване с орбиталния комплекс "Салют-4" - "Союз-17". Вторият полет е с космическия кораб "Союз-26" със скачване на орбиталния комплекс  "Салют-6" - "Союз-26" (10 декември 1977-16 март 1978). Третият му полет е с космическия кораб  "Союз Т-14" със скачване на орбиталния комплекс "Салют-7" - "Союз Т-13" - "Союз Т-14" и завръщане на Земята с космическия кораб "Союз Т-13" (17-26 септември 1985). Два пъти Герой на Съветския съюз (1975, 1978). Носител на три ордена "Ленин" (1975, 1978, 1985).

Мирча Албулеску (ист. име Йоргу Константин В. Албулеску), румънски актьор, публицист, поет и писател (1934-2016).
Играл е в пиеси на сцените на Букурещкия градски театър, Комедийния театър и Националния театър в Букурещ. Има над 70 роли във филми. Автор е на няколко стихосбирки и няколко тома с проза.

акад. Борислав Боянов, български математик (1944-2009).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1985). Преподавател в САЩ (1986-1987; 1999-2000) и Германия (1997-1998; 2002-2003). Декан на Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски"(2003-2009). Основен докладчик на Първия европейски конгрес на математиците в Париж, Франция (1992). Автор е на пет книги и учебници, статии и монографии.

Мико Петров, български журналист и публицист (1947-1999).
Дългогодишен водещ на радиопредаванията "Неделя 150", "Хоризонт за вас", "Хоризонт на вълните на младостта" по Българското национално радио. Основател на в. "Кеш" (10 март 1993) и негов главен редактор (декември 1995-1999).
/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:51 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация