site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 април в историята

7 април 2024 г., неделя, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Трета неделя на Великия пост – Кръстопокронна. Преп. Георги, еп. Митилински.
Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, т.е. неделя, в която се покланяме на Христовия Кръст, като си припомняме доброволното страдание и изкупителния подвиг на Господ Иисус Христос. В оптическия фокус на храма, който е зад св. престол, през цялата година се извисява голям дървен кръст. Тази неделя кръстът се изнася оттам в центъра на църквата и вярващите му се покланят и го целуват. Кръстът има основно значение не само в пространството на храма, но и в целия християнски светоглед. Без разпятие няма изкупление; без кръст няма християнство; без страдание няма щастие. Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва под кичесто дърво, така и православните християни, които пътуват към Небесния Ерусалим - Пасхата Господня, намират по средата на пътя кръстното дърво, за да съберат сили в неговата сянка за по-нататъшното пътуване. Както при идването на един цар, който се връща с победа, най-напред се носят неговите знамена и скиптри, така и Кръстът на Господа предшества Христовата победа над смъртта - светлото Възкресение. В средата на Великия пост Църквата сочи на вярващите примера на Кръста, за да им напомни за голготските страдания и смърт на Богочовека и да ги въодушеви и укрепи за оставащия период на поста.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на работещите в здравеопазването. Обявен с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 г. Годишнина от влизането в сила (1948) на устава на Световната здравна организация (СЗО). Дотогава се отбелязва като Ден на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г.

Празникът на община Струмяни. Отбелязва се от 2000 г. с решение на Общинския съвет от 1999 г. Годишнина от началото (1979) на дейността на общината. Община Струмяни е създадена с Указ 2295 на президента от 22 декември 1978 г. за определяне на седалищата и състава на общините в Народна република България. Община Струмяни обединява с. Велюшец, с. Игралище, с. Махалата, с. Никудин, с. Горна Крушица, с. Драката, с. Илинденци, с. Каменица, с. Палат, с. Струмяни, с. Вракуповица, с. Гореме, с. Горна Рибница, с. Добри Лаки, с. Клепало, с. Колибите, с. Кърпелево, с. Раздол, с. Седелец, с. Цапарево.

По света се отбелязва:

Международният ден на здравето. Отбелязва се от 1950 г. с решение на втората Световна здравна асамблея на Световната здравна организация (13 юни-2 юли 1949). Годишнина от влизането в сила (1948) на устава на Световната здравна организация, приет на Международна конференция по въпросите на здравеопазването в Ню Йорк, САЩ (19 юни-22 юли 1946) и подписан на 22 юли 1946 г. от представителите на 61 държави членки на ООН. Мотото на деня за 2023 г. е: "Здраве за всички".

Международният ден в памет на жертвите на геноцида срещу тутси в Руанда. Отбелязва се от 2004 г. с резолюция A/RES/58/234 на Общото събрание на ООН от 23 декември 2003 г.  От 2004 г. до 2017 г. денят се отбелязва като Международен ден в памет на жертвите от геноцида в Руанда. От 2018 г. с резолюция 72/550 на Общото събрание на ООН от 26 януари 2018 г. денят се отбелязва като Международен ден в памет на жертвите на геноцида срещу тутси в Руанда. Годишнина от началото (7 април 1994) на 100-дневни стълкновения на етническа основа, прераснали в геноцид срещу членовете на малцинството тутси от екстремисткото правителство на Хуту. Жертвите са близо 800 000 души, от които 300 000 са деца.

На този ден в България:

1900 - Излиза бр. 1 на "Църковен вестник", издание на Българската православна църква за религиозна и църковно-обществена просвета.

1909 - Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 г.

1933 - Осветен е катедралният храм "Света Неделя" в София, реконструиран след атентата на 16 април 1925 г., при който загиват над 150 души, около 500 са ранените. След атентата настоятелство възлага на архитект Никола Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. и до пролетта на 1933 г. е изграден почти нов, централно-куполен храм с дължина - 30 м, ширина - 15,50 м и височина с купола - 31 м. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Под купола на камбанарията са окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.

1957 - Представена е първата постановка на създадения през есента на 1956 г. Държавен сатиричен театър - пиесата "Баня" от Владимир Маяковски. Режисьор е Стефан Сърчаджиев, който е и първи директор на театъра. Сред актьорите са Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Татяна Лолова и др. От 1988 г. театърът носи името на Алеко Константинов.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Аржентина, установени на 8 юли 1931 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1989 - С Указ 546 на Държавния съвет се създава Военномедицинска академия (ВМА) към Министерството на отбраната, като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри. Съставни звена на ВМА тогава са Висшият военномедицински институт (създаден на 12 август 1960 г. с ПМС 196), Обединеният авиомедицински научноизследователски институт, Военноморската болница във Варна и Първа клинична болница "Д-р К. Хавезов" в София (дн. Университетска болница "Лозенец"). По такъв начин в академията се съсредоточава лечебната, научната и учебната дейност по проблемите на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили. Създадена първоначално само за нуждите на военнослужещите от Софийския гарнизон, днес до ВМА има достъп и цивилното население.

1990 - Дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков", учредено през 1971 г., се преобразува във Федерация на дружествата за разпространение на знания.

1994 - Учредена е партия "Български народен пенсионерски съюз. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 29 септември 1994 г.

1999 - Народното събрание гласува вот на недоверие на правителството на Иван Костов по искане на опозицията за "провал в структурната политика в индустрията". От 226 гласували "за" са 87 народни представители, а 139 са "против". Вотът е отхвърлен.

2004 - Премиера на първата постановка на Държавния музикално-драматичен театър "Кадрие Лятифова" в Кърджали - пиесата "Театър мой" по новелата на Проспер Мериме "Кармен". Сценичната адаптация е на режисьора Орхан Таир, директор на театъра. Главните роли се изпълняват от турските актьори Фадик Атасьой и Ердинч Доган. Театърът е създаден с ПМС 124/6 юни 2003 г. С ПМС 152/28 юли 2010 г. Държавния музикално-драматичен театър "Кадрие Лятифова"  се влива в Драматично-куклен театър "Димитър Димов", който с ПМС 45/6 март 2014 г. се преобразува в Театрално-музикален център - Кърджали.

2008 - Учредена е фондация "Димитър Бербатов" от футболиста Димитър Бербатов. Основната й цел е да подпомага младите хора в областта на образованието, изкуствата и спорта. Всяка година присъжда годишни награди за постижения  на деца в различни  области.

2009 - Ботаническата градина в Балчик се връща в разпореждане от Министерство на културата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Върховният административен съд отменя решението на Министерския съвет от 28 август 2007 г., прието по искане на министъра на културата, с което основната част от градината е прехвърлена във владение на Министерството на културата.

2013 - Стоянка Мутафова е обявена за първи носител на голямата награда "Георги Калоянчев" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България.

2015 - В София се провежда форумът "Да! На българската икономика", организиран от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и в. "Стандарт". В рамките на форума на въпроси от страна на бизнеса отговарят министри  от кабинета. Участва и министър-председателят Бойко Борисов.

2017 - В Общинския съвет в Трън е внесена подписка с 432 подписа от инициативен комитет за провеждане на местен референдум с въпроса  "Съгласни ли сте в проекта за общ устройствен план на община Трън предназначението на териториите, които към момента са предвидени за добив на полезни изкопаеми, обозначени като находище "Трън-Север" и "Трън-Юг", да бъде променено за друго, различно предназначение, което не включва минна и миннопреработвателна дейност?".

2018 - Община Симитли организира парад на петлите. Право на участие има всеки екземпляр в община Симитли. За най-гласовития, най-перестия, най-екзотичния и най-атлетичен петел ще има медали. Община Симитли организира първия по рода си парад на петлите през 2012 година.

2019 - На входа на Трънското ждрело официално е открита паметна плоча на героите, участвали в създаването на революционната организация "Въртоп" - Вътрешна западнокрайска революционна организация (ВЗРО). Тя е възникнала в отговор на безпокойството, заплахите и насилието, на които е било подложено българско население от Западните покрайнини след Ньойския договор (1919). Организацията е съществувала в периода 1924-1934 г. Инициативата е на местното и областно ръководство на ВМРО и е подкрепена от кмета на общината.

2020 - Европейската комисия съобщава, че е одобрила по правилата за сливанията придобиването на едноличен контрол върху "Вива Телеком България" ООД и нейното дъщерно дружество "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК) от "Юнайтед груп" Нидерландия (United Group BV). Нидерландското дружество предоставя медийни и телекомуникационни услуги в Югоизточна Европа.

2021 - Правителството одобрява становище на Министерския съвет по конституционно дело номер 4 за 2021 г. Делото е  образувано по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2 и чл. 411а, ал. 4 относно думите "както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник" от Наказателно-процесуалния кодекс и на чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт. В становището се предлага Конституционният съд да отхвърли като неоснователно искането на президента на Република България.

2022 - В София на посещение пристига председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по покана на министър-председателя Кирил Петков. В рамките на визитата й тя обявява одобрението на Европейската комисия на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

На този ден по света:

1348 - В Прага, Чехия, е основан Карловият университет - най-старият университет в Европа.

1795 - Във Франция е приет закон за въвеждане на метричната система, която е десетична система за измерване, основаваща се на съвкупност от единици на физическите величини в чиято основа е единицата за дължина - метърът (от лат. "метрум - мярка"). Законът въвежда 5 основни мерки: 1 метър, равен на 10-милионна част от четвъртината на земния меридиан; 1 ар, равен на квадрат със страни 10Х10 м; 1 стер, равен на кубичен метър; 1 литър, равен на куб от една десета от метъра, и 1 литър, равен на абсолютното тегло на чистата вода с обем една стотна от метъра при 0 градуса по Целзий. През 1812 г. император  Наполеон Бонапарт, без да отменя закона, възстановява и старата система за измерване. През 1840 г. метричната система става задължителна за Франция.

1902 - В Бомонт, САЩ, е основана американската петролна компания "Тексако". На 9 октомври 2001 г. се слива с американската петролна компания "Шеврон" - създадена е компанията "Шеврон-Тексако".

1903 - Основан е "Фредрикстад", норвежки футболен клуб.

1906 - В Италия изригва вулканът Везувий. При изригването вулканът разрушава град Неапол. Везувий се извисява на височина 1277 м над морското равнище близо до Неаполитанския залив. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 м. Диаметърът на основата му е над 3 км.

1927 - Американският учен и изобретател Хърбърт Юджийн Айвс демонстрира първият видеотелефон, като осъществява първата в света видеотелефонна връзка между Вашингтон и Ню Йорк в САЩ. В специално оборудвано студио, създадено във Вашингтон, министърът на търговията на САЩ Хърбърт Хувър се обръща към журналисти, събрани в Ню Йорк. Неговото изображение и реч се предават в реално време на разстояние над 320 км. Изображението се приема само от едната страна на линията.

1939 - Италиански фашистки войски нахлуват в Албания. На 10 април 1939 г. територията на Албания е анексирана от Италия. Кралят на Албания Ахмед Зогу емигрира. На 29 ноември 1944 г. Албания е освободена от окупацията. Енвер Ходжа е назначен за министър-председател.

1948 - Основана е Световната здравна организация (СЗО), специализирана институция на ООН. На тази дата влиза в сила уставът на организацията, приет на Международна конференция по въпросите на здравеопазването в Ню Йорк, САЩ (19 юни-22 юли 1946) и подписан на 22 юли 1946 г. от представителите на 61 държави - членки на ООН. Седалището на организацията е в Женева, Швейцария. От 1950 г. с решение на втората Световна здравна асамблея на СЗО (13 юни-2 юли 1949) 7 април се отбелязва като Международен ден на здравето.

1962 - В Москва, Русия, е открито летището "Домодедово". От 1992 г. е международно летище "Домодедово".

1989 - В Норвежко море потъва съветската атомна подводница "Комсомолец" на 386 м дълбочина. Загиват 42 души от 69-членния екипаж.

1995 - Във Варшава, Полша, е открита първата линия на метрото.

1999 - Президентът на САЩ Бил Клинтън обявява операция "Поддържаща надежда", инициатива на Американската агенция за международно развитие, за подпомагане с парични дарения на косовските бежанци.  Американците могат да даряват пари на етническите албанци, изгонени от Косово. От началото на бомбардировките на НАТО в Югославия на 24 март 1999 г. над 250 000 души бягат от Косово и около 130 000 души се намират в Албания.

2004 - Френски експерти установяват как и къде точно е паднал самолетът на писателя Антоан дьо Екзюпери, 60 години след гибелта му. Откритите през 2000 г. на дълбочина 70 м в района на остров Риу останки от самолет "П-38 Лайтнинг" на дъното на морето край Марсилия са именно от неговия самолет. На 31 юли 1944 г. по време на Втората световна война като военен летец той излита от Корсика на разузнавателен полет. Предполага се, че е свален от германците.

2006 - Открит е единният европейския интернет домейн ".eu" и за физически лица, след като на 7 декември 2005 г. право да регистрират сайтове с това разширение получават юридическите лица. Около 300 000 души са се регистрирали в първия час от откриването на домейна за частни лица.

2008 - Министър-председателят на Косово Хашим Тачи и президентът Фатмир Сейдиу подписват конституцията на страната. На 3 април 2008 г. специалният представител на Европейския съюз в Косово Петер Фейт одобрява текста на първата конституция на Косово. На 9 април 2008 г. парламентът на Косово одобрява основният закон на страната, който влиза в сила на 15 юни 2008 г.

2009 - В Лима, Перу, Алберто Фухимори - президент на страната от 10 юни 1990 г. до 20 ноември 2000 г., е осъден на 25 години затвор по обвинение в престъпления срещу човечеството, убийства, отвличания и нарушаване на човешките права. В началото на управлението му създаденият от Фухимори военен "ескадрон на смъртта" извършва 25 убийства. Той е признат за отговорен и за отвличането на бизнесмен и на журналист от испанския вестник "Паис".

2013 - Във Ватикана с литургия, която отслужва в папската базилика "Свети Йоан Латерански", папа Франциск поема официално ролята си на епископ на Рим.

2017 - В Никозия, Кипър, с 30 на 20 гласа парламентът променя спорен закон, който довежда до блокиране на преговорите за повторно обединение на етнически разделения от 1974 г. остров. На 16 февруари 2017 г. лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ се оттегля в знак на протест срещу приетия на 11 февруари 2017 г. от парламента на Кипър закон за задължително отбелязване в училищата на годишнината от референдум през м. януари 1950 г., на който кипърските гърци се обявяват "за" обединяването с Гърция. С внесеното изменение парламентът на Кипър, дава правото на министъра на образованието да взема решения за подобни мероприятия.

2018 - Срещу гр. Дума в близост до столицата Дамаск в Сирия, контролиран от бунтовниците и обкръжен от проправителствени сили, е извършена химическа атака. Според окончателния доклад на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), цитиран от агенция Франс прес на 1 март 2019 г., при атаката е използван хлор. Нападението взима десетки цивилни жертви и е последвано от въздушни удари срещу правителството на Сирия от страна на Великобритания, Франция и САЩ. В хода на разследване в средата на април 2018 г. инспектори от Организацията за забрана на химическите оръжия посещават две места в Дума, разговарят с очевидци и взимат проби. Организацията е документирала системна употреба на забранения нервнопаралитичен агент зарин и на хлор при гражданската война в Сирия.

2019 - По американския телевизионен канал "Дискавъри" в директно предаване е излъчено отварянето на саркофаг с мумия на висш жрец от преди 2500 години в древно гробище на юг от столицата на Египет Кайро. Египтологът Захи Хауас и негови сътрудници отварят три запечатани саркофага, положени в семейна гробница от времето на 26-ата династия. В единия има добре запазена мумия на могъщ жрец, увита в ленено платно и украсена със златна фигура на богинята Изида. В другия е положена мумия на жена, украсена със сини мъниста, а в третия - мумия на баща на семейство. Древното гробище се намира в провинция  Ал Миня.

2020 - Бившият президент на Еквадор Рафаел Кореа, живеещ в Белгия, е задочно осъден на 8 години затвор по дело за корупция по време на неговото управление (15 януари 2007-24 май 2017). Същата присъда е постановена за още 17 души, включително за бившия вицепрезидент Хорхе Глас. Те са осъдени като участници в схема за раздаване на подкупи от предприятия в замяна на договори. Съдът разпорежда освен това всички осъдени да бъдат лишени за 25 години от право да участват в политиката.

2021 - В Анкара, Турция, 38 бивши турски военни са осъдени на доживотен затвор, след като са признати за виновни, че са играли първостепенна роля в опита за преврат от 15 юли 2016 г. Процесът започва през м. октомври 2017 г. срещу 497 души. Подсъдимите са признати за виновни по няколко обвинения, включително за опит за нарушаване на конституционния ред. Шестима от обвиняемите са осъдени на доживотен затвор при строг тъмничен режим за нарушаване на конституционния ред. Този тип присъда е най-строгата присъда в Турция след отмяната на смъртното наказание през 2002 г., при която няма опции за предсрочно освобождаване.

2022 - Общото събрание на ООН приема решение за изключване на Русия от Съвета по правата на човека на организацията заради информации за "сериозни и систематични нарушения на човешките права", свързани с руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Предложението, внесено от САЩ, e прието с 93 гласа "за" при 24 "против" и 58 "въздържал се". Такова решение се взима за втори път в историята на Съвета на ООН по правата на човека. Либия е лишена от членство през 2011 г. заради насилието срещу протестиращи от страна на сили, лоялни на тогавашния лидер на страната Муамар Кадафи.

Родени на този ден българи:

ген. Владимир Стойчев, военeн и спортен деец, политик и дипломат (1893-1990).
Участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918) като командир на ескадрон. Представя България на олимпиадите в Париж, Франция (1924) и Амстердам, Нидерландия (1928) и на редица международни конни състезания. През 1927 г. в Люцерн, Швейцария, е провъзгласен за "маестро на висшата езда". Военен аташе във Франция и Великобритания (1930-1934). Участва в Отечествената война (1944-1945) като командир на Първа българска армия. Дипломатически представител на България в САЩ и ООН (1945-1947). Първият заслужил майстор на спорта в България (1951). Председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет (1947-1951). Председател на Българския олимпийски комитет (21 ноември 1951-5 март 1982) и негов пожизнен почетен председател (5 март 1982-27 април 1990). Член на Международния олимпийски (1952-май 1987) и почетен член (11 май 1987 - 27 април 1990). Депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1953-1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959, септември 1973), на орден "Георги Димитров" (1964, април 1973, 1976).

Георги Жечев (Георги Жечев Текелиев), поет, преводач и публицист (1897-1965).
От 1916 г. сътрудничи в литературния печат. Редактира в. "Мисъл и воля" (1930-1935). Автор е на стихосбирките "На другия бряг" (1912), "Есенни вечери" (1914), "Навечерие" (1945), "Говорят низините" (1947), на стихотворения и приказки за деца, на статии по обществени и културни въпроси. Издава библиотека "Световни писатели" (1936-1949) и библиотека "Отбрани приказки" (1941-1944). Превежда антична, западноевропейска и руска литература и книги за деца и юноши.

Мара Пенкова, актриса (1903-1974).
Играла е в извънстолични и пътуващи театри (1923-1934), в Театъра на народната армия в София (1952-1964). Участвала е в драматични и оперетни постановки на театър "Одеон", Кооперативния театър и Художествения оперетен театър. Организатор и директор на Театъра за селото (основан 1947). Работила е в Театъра на народната армия (1962-1964). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1963).

Преслав Кършовски, художник живописец и график (1905-2003).
Театрален декоратор на Народния театър в София (1928). Сценограф в театрите в Пловдив (1934-1935) и Варна (1936-1937). Пръв директор на Националната художествена галерия (1950-1957). Работи в областта на екслибриса. Автор на статии, критики и рецензии по въпроси на изобразителното изкуство. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (април 1965), на орден "Народна република България" (19 април 1985).

акад. Любомир Илиев, математик (1913-2000).
Ръководител на катедрата по висш анализ във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", заместник-ректор на университета (1951-1960). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1958). Главен научен секретар на БАН (1961-1968) и негов заместник-председател (9 март 1968-5 май 1973). Основава първия изчислителен център в България като част от Математическия институт на БАН (1961). Ръководи колектив, създал първия български компютър (1963). През 1965 г. е завършена разработката на първия български електронен калкулатор ЕЛКА, започнала по негова инициатива. Директор на Института по математика при БАН (1964-1988). Участва активно в създаването на Международната федерация по обработката на информация, на която по-късно е вицепрезидент (1972-1977). Инициатор за възстановяването на Балканския математически съюз, а по-късно негов председател (юни 1974-юни 1977). Председател на Висшата атестационна комисия (август 1972-1 януари 1977). Председател на Съюза на математиците в България (6 април 1977-май 1992), на Научния съвет на Международния математически център "Стефан Банах" във Варшава, Полша (1972-1977), председател на Съюза на учените в България (1986-1989). Лауреат на Димитровска награда (май 1951, август 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1963), на орден "Народна република България" първа степен (април 1973, декември 1978), на наградата "Пионер в компютърните науки" за 1996 г. на Международното дружество за електроника, електротехника и инженерство в САЩ (октомври 1997). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 1998).

Петър Дертлиев, лекар рентгенолог и политик (1916-2000).
Секретар на Съюза на социалистическата младеж (1946). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1948). През м. юли 1948 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. След излизането от затвора практикува като лекар. Един от създателите на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989). Председател на Българска работническа социалдемократическа партия (от януари 1990 г. в Българска социалдемократическа партия) (ноември 1989-22 ноември 1998), почетен председател на Българската социалдемократическа партия (22 ноември 1998-5 ноември 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Участва в изработването и приемането на Конституцията на България през 1990 г. Автор е на трудове в областта на белодробните заболявания и на мемоари: "Ден първи-ден последен" (1996), "Послания от деветия кръг" (1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България (23 декември 2016, посмъртно).

Теню Пиндарев,  художник график и карикатурист (1921-2010).
Редактор във в. "Стършел" и отговорен секретар на сп. "Карикатура" (1946-1981). Редактор във в. "Стършел" и отговорен секретар на сп. "Карикатура" (1946-1981). Автор е на илюстрациите в книгите "Краят на едно детство" от Тодор Харманджиев, "Разкази и фейлетони" от Иля Илф и Евгений Петров, "Шофьорът на началника" от Черьомухин, "Тихо, кротко" от Никола Ланков и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (август 1971). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1978). Носител на наградата за карикатура и рисунка "Чудомир" за 1993 г. и на втора награда "Чудомир" за 1996 г. (25 март 1996). Почетен гражданин на Казанлък (4 юни 2004).

Мана Парпулова, художничка (1925-1987).
Рисува графика, илюстрация, живопис, литография. Автор е на графичните цикли "Стари български монети" (1979-1983) и "1300 години България" (1981). Илюстрира книги за деца. Участвала е в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция и др. В България прави редица самостоятелни изложби. Член на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-16 декември 1972). Удостоена със званието "Заслужил художник" (май 1970).

Максимилиан Киров, изкуствовед, педагог и галерист (1930-2003).
Работи като художествен редактор в издателство "Наука и изкуство". Директор (от 1986) на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии към Министерството на културата. Директор на галерия "Витоша" (1990-2003). Автор е на книги и сборници. Носител на наградата за художествена критика на Съюза на българските художници (1967), на Националната награда за художествена критика "Проф. Николай Райнов" (1976) и др.

Георги Величков, юрист, журналист, писател (1938-2023).
Работил е като адвокат, драматург в Сливенския драматичен театър (1966-1968), редактор в сп. "Родна реч", "Септември", "Пламък", изд. "Български писател", в киностудия "София" при Българска кинематография. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на книгите "Прости чудеса. Разкази" (1966), "Самотна луна на небето. Разкази" (1972), "Приказки за мен и за вас. Разкази" (1975), "Последен кръг над океана. Новели" (1981), "Навикът да умираме. Разкази" (1985), "Еньовден. Повести" (1986), "В антрето на демокрацията. Публицистика" (1990), "Способи за самозалъгване. Критика, публицистика, есеистика" (1990), "Първият милион" (2006) и др. Почетен гражданин на Сливен (1998).

Георги Чаушов, художник карикатурист и аниматор (1938-2023).
От 16-годишен сътрудничи на в. "Стършел", където по-късно е на щат 25 години (1968-1994). Георги Чаушов е  от най-известните карикатуристи на  вестника. През годините негови карикатури са били публикувани в сп. "Жената днес" и сп. "Карикатура". Илюстрирал е множество книги  с народни приказки и български пословици, в  които е показал своя фолклорно-ориентиран стил на рисуване. Той е автор на повече от  2000 карикатури, илюстрирал е  27 книги.  Автор е на образа на Сънчо (със сини крила на звезди и жълта свирка) в шапката на детското предаване "Лека нощ деца" по Българската национална телевизия. Георги Чаушов е режисьор на анимационните филми "Гротеска" (1975), "Човекът" (1976), "Ушите" (1977) и "Мираж" (1981). Бил е секретар на секция "Карикатура" в Съюза на българските художници. Автор е на книгите "Въведение в триализма" (1997), "Физическата Вселена" (1998), "Моят непривичен свят" (2020) и "Измислици". Носител на награди на Съюза на българските художници (СБХ) за карикатура през 1964 г. и 1966 г. и за илюстрация през 1966 г. През 1968 г. Георги Чаушов е носител на наградата на Студията за анимационни филми. През 1974 г. е удостоен с награда на Съюза на българските журналисти, а през 1980 г. - с Наградата за рисунка и карикатура на СБХ "Илия Бешков".

Валентин Ганев, актьор и режисьор (1956).
Работил е в Драматичен театър "Боян Дановски" в Перник (1981-1987), Театър "Сълза и смях" (1987-1988), Театър "София" (1988-1990), Малък градски театър "Зад канала" (1990-1995) и от 1996 г. в Народния театър "Иван Вазов". Носител на наградите на Съюза на артистите в България за най-добър млад актьор (1985) и за актьор на годината (1989), на наградата "Аскеер" за водеща мъжка роля - за ролята на проф. Хигинс в "Пигмалион"(1998), за ролята на контрабасиста в "Контрабасът" (2001), за ролята на Фелт в "Спускане от връх Морган" (2019), на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля (2001) и др.

Ширин Местан, филолог (1963).
В продължение на 16 години е била преподавателка по английски и руски език. Занимавала се е с журналистическа и преводаческа дейност. Председателка на Държавната агенция за закрила на детето (29 ноември 2001-1 август 2009).
   
На този ден са родени и:

Герард Доу, нидерландски художник (1613-1675).

Шарл Фурие (Франсоа Мари Шарл Фурие), френски философ, социалист утопист (1772-1837).
Автор е на трудовете "Теория на четирите движения и общите съдби" (1808), "Новият промишлен свят" (1829-1830) и др.

Джовани Рубини, италиански оперен певец тенор (1794-1854).
Представител на италианската школа белканто.

Винцас Симанович Мицкявичус-Капсукас, литовски политик (1880-1935).
Един от организаторите и ръководителите на Комунистическата партия на Литва.

Джино Северини, италиански художник модернист (1883-1966).
Представител е на кубизма и футуризма.

Габриела Мистрал (ист. име Лусила Годой Алкаяга), чилийска поетеса (1889-1957).
Носителка на Нобелова награда за литература за 1945 г. - първата носителка на Нобелова награда за литература от Латинска Америка. Авторка на поетичните сборници "Сонети и смърт" (1914), "Отчаяние" (1922), "Тала" (1938), "Давилня" (1954). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си "Поема за Чили", публикувана посмъртно през 1967 г.

Алън Дълес, американски дипломат и разузнавач (1893-1969).
Директор на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ)(26 февруари 1953-29 ноември 1961).

Робер Казадезюс, френски пианист и композитор (1899-1972).

Ле Зуан, виетнамски политик (1907-1986).
Генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия (април 1959-10 юли 1986).

Били Холидей (ист. име Елеонора Фейган), американска джазпевица (1915-1959).
През 1938 г. е първата чернокожа жена работила с оркестър от бели музиканти. През 1987 г. получава посмъртно награда "Грами" за цялостно творчество.

Миклош Габор, унгарски актьор (1919-1998).
Участвал е във филмите "Мишка аристократ" (1949), "Баща" (1966), "Алба Регия" (1961) и др.

Рави Шанкар, индийски музикант (1920-2012).
Придобива световна известност в средата на 60-те години на 20 в., след като Джордж Харисън от британската група "Бийтълс" става негов ученик. Носител е на 2 музикални награди "Грами". Удостоен е посмъртно със специалната награда "Грами" за цялостната му музикална кариера на церемония на 10 февруари 2013 г. в "Стейпълс сентър", Лос Анджелис, САЩ.

Йоханес Марио Зимел, австрийски писател (1924-2009).
Автор е на романите "Признавам всичко" (1953), "Любовта е само дума" (1963), "С клоуните дойдоха и сълзите" (1987) и др.

Алън Пакула, американски режисьор, сценарист и продуцент (1928-1998).
Режисьор е на филмите "Да убиеш присмехулник" (1962), "Цялото президентско войнство" (1976), "Изборът на Софи" (1982), "Невинен до доказване на противното" (1990), "Версия "Пеликан" (1993), "Жив дявол" (1997) и др. Загива в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1998 г.

Тед Кочев (Христо Кочев), канадски режисьор от български произход (1931).  
Сред най-известните му филми са "Рамбо: Първа кръв", комедията "Уикендът на Бърни" (1989) и др. Носител на награда БАФТА (1972) и на наградата "Златна мечка" (1974) от международния кинофестивал "Берлинале" в Германия. Носител на наградата "Златен век" звезда на Министерство на културата на България (11 март 2016), на Наградата на София на Столична община за цялостен принос към света на киноизкуството в рамките на 20-ия международен "София филм фест" (19 март 2016).

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист (1939).
Сценарист е на филмите "Гарата на изгубените" (1966), "Патън" (1970) и "Великият Гетсби" (1974), режисьор и сценарист на "Кръстникът" (1972), "Кръстникът 2" (1974) и "Кръстникът 3" (1990), режисьор на филмите "Разговорът" (1974), "Апокалипсис сега" (1979), "Котън клъб" (1984), "Пеги Сю се омъжи" (1986), "Дракула" (1992) и др. Носител на наградите "Оскар" за "Патън" (1971), "Кръстникът" (1973) и на три категории "Оскар" за "Кръстникът 2" (1975). Носител на наградите "Златен глобус" за най-добра режисура и сценарий на "Кръстникът" (1973) и "Апокалипсис сега" (1980). Удостоен е от президента на Русия Владимир Путин с ордена "Златен орел" за приноса му към световното кино (29 януари 2005).

сър Дейвид Фрост, британски журналист, режисьор, продуцент и сценарист (1939-2013).
Известен е с интервютата си с президента на САЩ Ричард Никсън, първото от които е на 23 март 1977 г., по времето когато Ричард Никсън вече не е президент. Те са общо 12 -  по 3 седмично, дадени в продължение на четири седмици и продължаващи 28 часа и 45 минути. Автор е на комедии и е водещ на телевизионните програми "Закуска с Фрост", "Фрост рипорт", както и програма по англоезичната версия на телевизия "Ал Джазира".

Герхард Шрьодер (Герхард Фриц Курт Шрьодер), немски политик (1944).
Министър-председател на Долна Саксония (22 юни 1990-27 октомври 1998). Председател на Бундесрата (горна камара на парламента) (1 ноември 1997-27 октомври 1998). Председател на Германската социалдемократическа партия (12 април 1999-6 февруари 2004). Федерален канцлер на Германия (27 декември 1998-22 ноември 2005).
 
Макото Кобаяши, японски физик (1944).
Носител на Нобелова награда за физика за 2008 г. заедно с японския физик Тошихиде Маскава  за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата.  Те си поделят наградата с американския физик от японски произход Йоичиро Намбу, който я получава за  откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика.

Пиетро Анастази (Белия Пеле), италиански футболист (1948-2020).
С отбора на "Ювентус" е трикратен шампион на Италия, а с отбора на "Интер" печели Купата на Италия. Печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Джаки Чан (ист. име Чан Кун-сан, което означава "роден в Хонконг"), американски актьор, режисьор и продуцент от китайски произход (1954).
Майстор на бойни изкуства. Участвал е във филмите "Малкият тигър на Кантон" (1971), "Час пик" (1999), "Шанхайско слънце" (2000), "Час пик 2" (2001), "Смокингът" (2002), "Шанхайски рицари" (2003), "Час пик 3" (2007), "Забраненото кралство" (2008), "Агент под прикритие" (2010), "Карате кид" (2010), "Шаолин" (2011), "Китайският зодиак" (2012),  "Карате кид 2" (2013) и др.

Бернар Лама, френски футболист (вратар) (1963).
С националния отбор по футбор печели златен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Ръсел Кроу, австралийски актьор от новозеландски произход (1964).
Участвал във филмите "Доказателство" (1991), "Бърз или мъртъв" (1994), "Няма връщане назад" (1995), "Груба магия" (1995), "Поверително от Ел Ей" (1997), "Време за раздяла" (1997), "Вътрешен човек" (1999), "Гладиатор" (2000), "Красив ум" (2001), "Господар и командир" (2003), "Американски гангстер" (2007), "Мрежа от лъжи" (2008), "Робин Худ" (2010), "Клетниците" (2012) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добра мъжка роля (2000) за участието си във филма "Гладиатор".

Звиад Енделадзе, грузински футболист (1966).
Носител на "Златната обувка" за 1996 г.

Гийом Депардийо, френски актьор (1971-2008).
Участвал е в около 20 филма, сред които "Всички утрини на света" (1991), "Почитай баща си" (2001), "Дежурният аптекар" (2003), "Ангелска кожа" (2002). Носител на награда "Сезар" (1996) за най-обещаващ млад актьор за ролята си в "Новаците".

Карол Монтийе, френска състезателка по ски алпийски дисциплини (1973).
Олимпийска шампионка (спускане) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Печели бронзов медал (отборно) на Световното първенство през 2005 г. в Бормио, Италия.

Франк Рибери, френски футболист (1983).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Шампионска лига (2013) и Суперкупата на УЕФА (2013). Най-добър играч на УЕФА за 2013 г. Прекратява състезателната си кариера на 21 октомври 2022 г.

Мартин Касерес, уругвайски футболист (1987).

Вилиам Карвальо, португалски футболист (1992).
През 2019 г. в Португалия с националния отбор по футбол печели златните медали в първото издание на турнира - Лига на нациите.

Това е денят на смъртта на:

Ел Греко (ист. име Доменико Теотокопулос), испански художник, скулптор и архитект от гръцки произход (1541-1614).
Представител на маниеризма.

Уилям Годуин, британски публицист, писател и философ (1756-1836). 
Основател е на школата, известна като философски анархизъм. Автор е на съчинeния с нpaвствeнa и сoциaлнa пpoблeмaтикa, сред които "Изслeдвaнe, зaсягaщo пpинципитe нa пoлитичeскaтa спpaвeдливoст" (1793), "Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс" (1794) и др.

Антон Диабели, австрийски композитор (1781-1858).

Юрий Венелин (ист. име Григорий Хуца), украински филолог и историк (1802-1839).
Създава първата по рода си програма за проучване на българската народна култура (1829), полагаща основите на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите". През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките.

Алексей Жемчужников, руски поет (1821-1908).
Участник в групата поети, известни под литературния псевдоним "Козма Прутков". Почетен член на Петербургската академия на науките (1900). Автор е на комедиите в стихове "Странна нощ" (1850), "Лудият" (1852), "В какво е цялата работа?" (1872), стихосбирките "Стихотворения" (1892), "Песни на старостта" (1900) и др.

Хенри Форд, американски индустриалец (1863-1947).
Oсновател на автомобилната компания "Форд" (16 юни 1903).

Теда Бара, американска актриса (1885-1955).
Звезда на нямото кино. Участвала е във филмите "Имаше един глупак" (1915), "Клеопатра" (1917), "Мадам Мистерия" (1926) и др.   

Бруно Апиц, немски писател (1900-1979).

Илия Пейков, български художник (1911-1988).
Живее и твори в Италия от 1938 г. Рисува абстрактни "космически" композиции. Той е известен като първият художник, изобразил космоса преди полета на Гагарин (1961). Заради необикновените си методи на работа е наричан "пионер на космическата живопис". Негови картини се намират в частни колекции и в музеите в Европа, САЩ, Бразилия, Палестина, Венецуела, Хондурас, Коста Рика и Южна Америка. Негови картини се намират в частни колекции и в музеите в Европа, САЩ, Бразилия, Венецуела, Хондурас, Коста Рика и др. На 27 юни 2008 г. в Севлиево, е открита Художествена галерия "Асен и Илия Пейкови".  Кавалер на Италианската република (2 юни 1971) и  на Златен медал на Рим за творчество по случай "100 години столица Рим". На 19 ноември 2007 г. Римската община назовава площад на негово име. Почетен гражданин на Севлиево (27 април 2011, посмъртно).

Леонид Канторович, руски математик и икономист (1912-1986).
Носител на Нобелова награда за икономически науки за 1975 г. заедно с американския икономист Тялинг Купманс за техния принос към теорията на оптималното разпределение на ресурсите.

Майк Уолъс, американски журналист (1918-2012).
В журналистическата си кариера той е направил над 800 репортажа и е спечелил 20 награди "Еми".

Любомир Бодуров, български оперен певец тенор (1925-1992).           
От 1950 г. е артист в трупата на Държавния театър "Стефан Македонски". Редовен артист в Народната опера в София (1957-1986). Гостувал е на оперните театри в Чехия, Румъния, Гърция, Италия, Турция, Белгия, САЩ, Дания, Испания и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), орден "Кирил и Методий" първа степен (21 май 1966). Удостоен със званията "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (май 1972). Носител на награда "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 1984 г. (март 1985), на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Йордан Спиров, български актьор (1928-2012). 
Играл е в Софийски областен театър (1946-1947), в театрите във Враца (1953-1959), Пловдив (1959-1964) и Благоевград (1964-1978), в театър "София" (1978-1979). Има над 30 роли в киното - във филмите "Години за любов", "Мъже в командировка", "Записки по българските въстания", "Всичко е любов", "Боянският майстор", "Хотел Централ", "Лавина", "Да обичаш на инат", "Спасението", "За къде пътуване", в телевизионния филм "Славата на България" и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1975).

Сиймoр Касъл, американски актьор (1935-2019).
В 60-годишната си актьорска кариера е участвал в над 100 филма, сред които "Сенки" (1958), "Лица" (1968), "Мини и Московиц" (1971), "Убийството на китайския букмейкър" (1976), "Последният магнат" (1976), "Конвой" (1978), "Любовни потоци" (1984), "Белият зъб" (1991), "Неприлично предложение" (1993), "Меден месец във Вегас" (1992), "Морски живот със Стив Зису" (2004).

Джим Кларк (Джеймс Кларк - младши), шотландски автомобилен състезател (1936-1968).
Участва във "Формула 1". Двукратен световен шампион през 1963 и 1965 г. Загива на пистата "Хокенхайм" в Германия на 7 април 1968 г.

Лили Райнова, българска актриса (1937-1994).

Андонис Трицис, гръцки политик (1937-1992).
Един от основателите на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Кмет на Атина (1 януари 1991-7 април 1992).

Марин Марковски, български адвокат (1948-2022).
Марин Марковски е дългогодишен адвокат по наказателни дела с над 40-годишна професионална практика, която започва през 1975 г. Името му е свързвано с редица тежки наказателни дела, сред които убийството на журналиста Иво Пашалийски, убийството на 16-годишната Елеонора Димитрова в центъра на София, смъртта на седем деца пред столичната дискотека "Индиго", убийството на сестрите Белнейски. Марин Марковски е бил защитник на бившия директор на "Топлофикация София" Валентин Димитров, Райчо Стойнев от групата "Килърите", Александър Русов по делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов и др.

Георги Стоев, български писател (1973-2008).
Известен като "писателят на мутрите". Автор е на поредицата "Свидетели на времето", посветена на силовите групировки СИК и ВИС, която включва книгите "ВИС", "ВИС - 2", "Имало едно време на Изток",  "BG Кръстника 1: истинската история на Маджо", "BG Кръстника - 2: Маргина, Бойко и другите", "BG -Кръстника 3: Любен Гоцев - истинският кръстник", "На пилона", " СИК - книга 1", "СИК - книга 2", "СИК - книга 3". Убит е на 7 април 2008 г. близо до хотел "Плиска" в София./МГ/











/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:35 на 04.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация