site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 април в историята

6 април 2024 г., събота, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на успение на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий е основоположник на българския книжовен език. Заедно с брат си Константин-Кирил Философ създава най-старата славянска азбука - глаголицата, с която се слага началото на просветителското и книжовното дело в България. Те превеждат от гръцки на старобългарски език някои от необходимите за богослужение книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. В Моравия светите братя учат народа на достъпен славянски език и това продължава до смъртта на Кирил в Рим през 869 г. Методий продължава делото на брат си. Същата година той е ръкоположен за архиепископ във Велеград - столицата на Великоморавия, където остава на тази длъжност до смъртта си на 6 април 885 г. и там е погребан. Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през средните векове и от православната, и от католическата църква, а на 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.
 
По света се отбелязва:

Международният ден на спорта за развитие и мир. Отбелязва се от 2014 г. съгласно резолюция A/RES/67/296 на Общото събрание на ООН от 23 август 2013 г., с цел да се подчертае ролята на спорта при постигането на Целите на развитието, формулирани в Декларацията на хилядолетието, приета с резолюция 55/2 на Общото събрание на ООН от 8 септември 2000 г. Спортът помага за укрепването на мира и развитието и способства за създаването на атмосфера на толерантност и разбирателство. Годишнина от откриването (1896) на първите съвременни Олимпийски игри в Атина, Гърция.

На този ден в България:

1841 - Избухва Нишкото въстание, обхванало северозападните райони на България. Предизвикано е от недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф (1839). Въстанието е планирано да обхване освен България и Босна, Херцеговина, Северозападна Албания и да се съчетае с нахлуване на български чети от Влашко в България. Въстанието избухва в с. Каменица, Нишко. Под ръководството на Милое Йованович се организира и укрепен лагер между салата Каменица и Горни Матеевац. На 8 април 1841 г. валията на Ниш предприема нападение в близост до с. Каменица, но войските му са отблъснати. Въстанието обхваща Пиротско, Вранско, Лесковацко. На 10 април 1841 г. сръбският княз Михаил Обретенович издава прокламация, в която се дистанцира от въстанието. На 13 април 1841 г. под командването на нишкия мютесариф Мустафа Сабри паша османската войска настъпва срещу въстаниците и разрушава селата Каменица и Горни Матеевац. През следващите няколко дни въстанието е напълно потушено. Избити са няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища.

1877 -  В Букурещ излиза бр. 1 на информационния вестник "Секидневний новинар" - родоначалник на българския всекидневен печат. Редактори са Павел Бобеков, Михаил Тенев. Последният брой на вестника излиза на 5 юни 1877 г.

1909 - В Цариград е подписан протокол между България и Османската империя, с който Османската империя признава независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в Търново, и се отказва от каквито и да било материални искания. От своя страна българското правителство се задължава да установи и определи въпросите, свързани с положението на мюсюлманите и вакъфските имоти в страната, с компанията на Източните железници и др. С този акт България става официално независима държава от Османската империя.

1910 - В кино "Модерен театър" в София е прожектиран първият български документален филм - "Българската войска".

1927 - Народното събрание приема Закон за радиото, с който се разрешава използването на радиоприемници от гражданите. Законът е обнародван в бр. 29 на Държавен вестник от 10 май 1927 г.

1977 - Българското математическо дружество се преименува в Съюз на математиците в България. На 14 февруари 1898  г. е учредено Българско физико-математическо дружество, закрито през 1950 г. и възстановено през 1960 г. На 17 октомври 1971 г. дружеството се разделя на Българско математическо дружество и Дружество на физиците в България. На 6 април 1977 г. Българското математическо дружество се преименува в Съюз на математиците в България.

1990 - България и Чили възстановяват дипломатическите си отношения, прекъснати на 22 септември 1973 г. след извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат в Чили от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет. Дипломатическите отношения между двете страни са установени през 1935 г.

2000 - Първата частна телевизия в България "bTV" получава лиценз за честотата на "Ефир 2" на Българска национална телевизия. От 1 юни 2000 г. телевизията започва излъчвания.

2001 - В резиденция "Врана" Симеон Сакскобургготски прави изявление пред журналисти, в което обявява намерението си да участва в предстоящите парламентарни избори, начело на Национално движение "Симеон Втори". На 4 април 2001 г. със самолет от Цюрих, Швейцария, заедно със съпругата си Маргарита той пристига в София и заявява, че ще остане да живее в България.  В изявлението си Симеон Сакскобургготски декларира целта си да поведе обществено движение за нов морал в политиката и за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила. "Готов съм предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни". След 50-годишно изгнание Симеон Сакскобургготски за първи път се завръща в България на 25 май 1996 г. Той е провъзгласен за цар на българите, когато е на 6 години, след внезапната смърт на баща му цар Борис III на 28 август 1943 г. След проведен на 8 септември 1946 г. референдум България е обявена за република, а Симеон Втори, сестра му - княгиня Мария Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България, като Симеон не се отказва официално от престола.

2002 - Учредена е партия Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ), на основата на гражданското движение със същото име, създадено на 8 април 2001 г. За председател е избран Симеон Сакскобургготски. Приет е Устав и Декларация за основните ценности на партията. На 18 октомври 2008 г. по време на четвъртия си конгрес НДСВ се преименува в Национално движение за стабилност и възход.

2003 - Шквал със скорост над 100 км/час преминава в Крайдунавска Добруджа. Повредени са двадесеткиловолтови електропроводи, изкоренени са големи иглолистни дървета, отнесени са покриви, има счупени прозорци. В резултат на силния вятър много селища в област Силистра остават без ток.

2005 - Учреден е Съюз на българските национални електронни медии от "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, "Дарик радио" АД и "Нова телевизия - първи частен канал" ЕАД. Целта му е да защитава независимостта на българските национални електронни медии и да представлява общите им интереси пред държавните и общински органи, стопанските и други субекти в България.

2016 - В Централното управление на "Булгартрансгаз" ЕАД в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителния директор на БЕХ ЕАД Петьо Иванов, ръководствата на газопреносните оператори на България и Румъния "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз Румъния" подписват договор за изграждане на подводния участък под река Дунав на междусистемната газова връзка България-Румъния с австрийската компания "Хабау". Дължината на прехода е 2.1 км, а максималният капацитет на интерконектора е 1.5 млрд. куб. м годишно.

2017 - По данни на Статистическата служба "Евростат" за гъстотата на населението в ЕС през 2015 г. София е най-гъсто населеният град в България. В края на 2015 г.  числеността на София е около 1,2 млн. души, а гъстотата на населението е  1030 човека на кв. км. Около 95 на сто от населението на столицата е живяло в нейната градска част и едва 5 на сто - в крайградски населени места. Следва Пловдив, който е с население от над 670 000 и с гъстота на населението 115 души на кв. км, Варна  с около 470 000 души население и с гъстота 126 души на кв. км. Най-слабо населените областни центрове в България са Монтана (87 000 души) и гъстота 39 жители на кв. км, Ловеч (82 000 души) и 32 жители на кв. км, Търговище (62 000 души) и гъстота 43 души на кв. км, Видин (58 000) и гъстота на населението 31 души на кв. км и Разград (55 000 души) - 50 жители на кв. км.

2020 - Държавният архив в Сливен публикува на официалната си страница във фейсбук документ от фонда на Градско общинско управление в Сливен, в който главният лекар д-р Желязков описва какви мерки са взети за справянето с инфекциозната болест едра шарка (Variola vera). В протокола от 19 февруари 1914 г. за констатирана инфекциозна болест Variola vera в гр. Сливен е записано следното: "По съобщение на д-р Наумов, лекар при държавната болница, отидох у дома на Андрея Лазаров от гр. Сливен, на около 55 г., дето констатирах, че самия той страда от Variola vera. До заболяването си е бил в с. Хаджи балабалий (дн. с. Драганци), Карнобатско, като бакалин. Дошъл е в града на 14 февр., а болестта се е декларирала на 18 същия месец. В жилището на болния се постави цинкова кофа с разтвор от лизол, за обеззаразяване на вещите му. На вратата се залепи "червен лист" и постави стража, на която се дадоха нужните за случая наставления."

2022 - Парламентът приема отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2020 година със 149 гласа "за", 11 гласа "против" и 3 гласа "въздържал се". За 2020 г. в Комисията са постъпили 910 жалби и сигнали, образувани са 581 преписки и е оказана правна помощ на 1200 жертви на дискриминация. Постановените решения са 728, а самосезиранията са 412. Събираемостта на наложените глоби и имуществени санкции се е увеличила с над 110 процента. През 2020 г. броят им е бил 22 550, а през 2019 г. - 18 900.

На този ден по света:

1652 - Нидерландският търговец Ян ван Рибек основава първото европейско селище на южния бряг на Африка - Кейптаун (на африкаанс Капщад). Градът е седалище на парламента на Република Южна Африка. На 24 декември 1651 г., придружен от съпругата си Мария и сина си, Ян ван Рибек отпътува от Тексел, Нидерландия, след като е назначен на 5-годишен договор като служител на Нидерландската източноиндийска компания със задачата да създаде база за отдих, която да предоставя на корабите на компанията хранителни продукти по пътя им за Далечния изток.

1896 - В Атина, Гърция, се откриват първите съвременни Олимпийски игри, които продължават до 15 април 1896 г. Това са първите олимпийски игри, организирани след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 г. В игрите участват 241 спортисти (само мъже) от 14 държави. Първи олимпийски шампион става американецът Брандън Конъли, който печели тройния скок. Най-успешният състезател на олимпиадата е германецът Карл Шуман, който печели четири златни медала. България участва с един гимнастик - Шарл Шампо.

1899 - В Москва, Русия, влиза в експлоатация първият електрически трамвай, създаден (1880) от руския изобретател Фьодор Пироцки. Той побирал 40 пътници и пътувал със скорост 14 км/ч.

1909 - Експедицията на американския полярен изследовател Робърт Пири пръв на този ден достига Северния полюс заедно с Матю Хенсън  Хенсън и още четирима ескимоси (Зиглу, Енингва, Уте и Укеа), с 5 шейни и 40 кучета. Групата прекарва 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район и на 24 април 1909 г. експедицията се завръща в изходната си база - нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният - само за 16 дни. Експедицията потегля от нос Колумбия на 1 март 1909 г. с 19 шейни, 133 кучета и в нея са включени 24 души. Когато става известно, че Пири е достигнал до Северния полюс американският полярен изследовател Фредерик Кук заявява, че той е достигнал преди него пръв до полюса на 21 април 1908 г. След разразилия се скандал въпросът за достигането до полюса е разглеждан от различни комисии в Конгреса на САЩ и в крайна сметка на 21 януари 1911 г. Конгресът на САЩ приема резолюция, съгласно която Робърт Пири е обявен за първия човек, достигнал до Северния полюс.

1917 - САЩ обявяват война на Германия и се включват в Първата световна война (1914-1918) като съюзници на страните от Антантата - Белгия, Великобритания, Италия, Португалия, Румъния, Русия, Франция и др. В началото на Първата световна война САЩ обявява неутралитет, който трае три години. През 1915 г. Германия обявява водите около Британските острови за военна зона, като на 7 май 1915 г. немско торпедо потопява британския пътнически лайнер "Лузитания", при което загиват 128 американски граждани. Бурният протест на правителството на САЩ е последван от формално обещание от страната на Германия да спрат атаките срещу цивилни кораби. До 1917 г. Германия спазва това обещание, но в края на м. март потопява четири американски търговски кораба. На 2 април 1917 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън призовава Конгреса (парламента) да обяви война на Германия. Като причини той посочва нарушаването от страна на Германия на обещанието да преустанови атаките срещу нейните подводници в Северния Атлантик и Средиземно море, както и опитите й да привлече Мексико в съюз срещу САЩ. На 6 април 1917 г. Конгресът приема резолюция за обявяване на война на Германия.

1920 - В Анкара, Турция, е създадена Анадолската агенция по инициатива на основателя на Република Турция Кемал Ататюрк, 17 дни преди свикването на първото Велико национално събрание с цел "да разпространява гласа на Турция по света".

1943 - В Ню Йорк, САЩ, за първи път е публикувана повестта на френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери "Малкият принц".

1967 - В Куала Лумпур, Малайзия, е създадена Малайзийската национална агенция по печата (БЕРНАМА) като независима организация, обединяваща на равни начала частните вестници и правителствените информационни средства. От м. юни 1990 г. има държавен монопол върху разпространението на новините.

1967 - Във Вашингтон, САЩ, се провежда първото заседание (6-7 април) на Групата за ядрено планиране на НАТО - консултативен орган за политиката на НАТО в областта на ядрената стратегия.

1974 - В Брайтън, Великобритания, шведската попгрупа АББА печели 19-ия конкурс за песен на Евровизия с песента "Ватерло". Групата АББА е създадена през ноември 1970 г., когато започва съвместното кабаретно шоу на дуета Бьорн Улвеус и Бени Андершон с певиците Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг. Името на квартета е съставено от първите букви на собствените имена на музикантите и пързо печели световна популярност. След 8 издадени албума, многобройни турнета и награди в края на 1982 г. музикантите се разделят.

1988 - В Бразилия на среща на президентите на Аржентина Раул Алфонсин, на Бразилия Жозе Сарней и на Уругвай Хулио Сангинети е подписан "Договорът Алворада", който създава условия за създаване на Латиноамерикански общ пазар.

1992 - Страните от Европейският съюз и САЩ признават независимостта на Босна и Херцеговина, обявена от президента на Босна и Херцеговина на 3 март 1992 г.

1994 - С ракета е свален самолетът, в който пътуват президентите на Руанда и Бурунди Жувенал Хабиаримана и Сиприен Нтарямира, на връщане от Аруша в Танзания, където Жувенал Хабиаримана, който е хуту, участва в преговорите за мир с бунтовниците от Руандийския патриотичен фронт, в който преобладават тутси. На следващия ден министър-председателката, представителка на умерените хуту Агата Увилингимана, десет белгийски сини каски от Умиротворителните сили на ООН в Руанда(ЮНАМИР), както и няколко министри от опозицията са убити. Двете събития поставят началото на 100-дневни стълкновения на етническа основа в Руанда между хуту и тутси, прераснали в геноцид. Жертвите са над 800 000 души, от които 300 000 са деца. От 2004 г., съгласно резолюция 58/234 на Общото събрание на ООН от 23 декември 2003 г., 7 април се отбелязва като Ден в памет на жертвите на геноцида в Руанда.

2003 - Американските войски превземат след двудневни ожесточени боеве свещения за шиитите град Кербала на 120 км югозападно от Багдад. Градът е атакуван от бойци на 101-а въздушнодесантна дивизия, срещу които се сражават иракски полувоенни формирования и опълченци. Убити са около 400 иракски войници, а останалите защитници попадат в плен.

2009 - В централна Италия в областта Абруцо в 1,32 ч. по Гринуич (3,32 ч. местно време) е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 5 км дълбочина под град Акуила в едноименната провинция. Впоследствие са регистрирани близо 10 000 вторични труса. Загиват 293 души, 1170 души са ранени. Близо 58 000 души остават без покрив и са настанени в палаткови лагери. В град Акуила са разрушени или повредени 15 000 сгради, като значителни поражения са нанесени на 50 процента от жилищния фонд. Щетите от земетресението се оценяват на 12 млрд. евро.

2013 - От японската АЕЦ "Фукушима 1" изтичат над 167 тона замърсена вода с общо съдържание на радиоактивни елементи около 710 млрд. бекерела. Изтеклата вода съставлява 1,5 процента от общия обем на хранилището. Радиоактивната вода е съхранявана в подземен резервоар. Повреденият резервоар се намира на около 800 м от океана.

2017 - Парламентът на Хърватия приема закон, предпазващ икономиката в случай на фалит на големи компании. Приетият закон позволява на държавата да назначи администратор за стабилизиране на бизнеса в случай на финансови проблеми на значима компания, ако има такова искане от страна на кредиторите и компанията е съгласна. Законът е приложим за фирми с над 5000 души персонал и дългове над 1 млрд. евро. Законът е приет с 83 гласа "за", 46 "против" и 2 "въздържали се".

2018 - В Сеул, Република Корея, окръжен съд осъжда бившата президентка на страната Пак Гън-хе на 24 години затвор по делото за корупция, злоупотреба с власт, принуда и разгласяване на държавни тайни. Срещу нея са повдигнати общо 18 обвинения. Пак Гън-хе е арестувана през м. март 2017 г. Отстранена е от власт в началото на 2017 г. след месеци на масови протести срещу нея, в които участват милиони хора. Пак Гън-хе през 2013 г. става първата жена президент на Република Корея.

2019 - В Турция новото летище "Истанбул" започва да обслужва международни и вътрешни граждански полети. Първият редовен полет от новото летище е на авиокомпанията "Търкиш еърлайнс". В 14 часа за столицата Анкара излита първият полет на превозвача, след като точно 12 часа по-рано последният полет от старото летище "Ататюрк" заминава за Сингапур. Летище "Истанбул" е открито през 2018 г. на националния празник на Турция - 29 октомври.

2020 - Екипът на телевизия "Канал 33 Румъния" влиза в Книгата на рекордите на Гинес, поставяйки нов световен рекорд за "най-дългото токшоу в света" - 72 часа и 18 минути непрекъснато предаване. Предаването започва на 14 март и завършва сутринта на 17 март 2020 г., като в продължение на три дни и три нощи водещият Александру Радукану провежда непрекъснати интервюта с над 100 гости - известни лица от сферата на икономиката, политиката, културата, спорта, образованието, изкуството, бизнеса. Предишният рекорд за най-дълго токшоу в света е поставен от индийска телевизия, чието предаване е продължило 62 часа и 12 минути.

2021 - Тридесет и осем годишната Вьоса Oсмани официално встъпва в длъжност като президент на Косово. Тя е избрана от парламента на 4 април 2021 г. Вьоса Османи е най-младият президент в историята на страната.
    
2022 - В град Козани, Северна Гърция, е открит 204-мегаватовият фотоволтаичен парк на Hellenic Petroleum's (HELPE) - най-големият обект на възобновяеми източници на енергия в региона на Югоизточното Средиземноморие и един от най-големите в Европа. Паркът може да произвежда 350 GW часа чиста енергия всяка година, еквивалентно на потреблението от 75 000 домакинства.

Родени на този ден българи:

Кръстьо Сарафов, актьор и режисьор (1876-1952).
Един от създателите на българската актьорска школа и един от първите актьори с професионално театрално образование в България. Актьор в театър "Сълза и смях" (1899-1904) и в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1952, с прекъсвания). Главен режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1915-1919). Сред основателите, пръв директор и режисьор на Оперетния театър "Ренесанс"  в София (1920-1921). Актьор  и режисьор в театрите в Русе (1922-1925) и във Варна (1935-1936). Директор на театъра в  Бургас (1932-1933). Удостоен със званието "Народен артист" (1946).  Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носител на орден "Георги Димитров" по случай 75-годишнината от рождението му (ноември 1951), на орден "Червено знаме на труда" по случай 70-годишнината на Пловдивския театър (април 1952). От 1951 г. Държавното висше театрално училище в София носи неговото име (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов").

акад. Иван Странски, агроном (1886-1959).
Работил е върху проучването на почвите в България. Пръв установява в България почвения тип смолница. Ръководител на Земеделската опитна станция в Садово (1919-1921). Ръководител на катедра Общо земеделие към Агрономически и лесовъден факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1951). Член-кор. на Българската академия на науките (1929). Директор на Централния земеделски изпитателен институт в София (1935-1939). Основател и директор на Почвения институт към Българската академия на науките (1947-1959). Сътрудничи на сп. "Садово", сп. "Земеделие", сп. "Земледелска практика" и др. Автор е на над 800 научни труда, сред които "Плевелите в земеделието от биологично гледище" (1919), "Торенето на ориза" (1929), "Почвознание" (1935), "Торове и торене" (1947) и др.

Богдан Митов, писател (1929-2007).
Сътрудничи на сп. "Пламъче", в. "Септемврийче". Работил е в издателство "Народна младеж" и сп. "Обзор". Автор е на проза за възрастни и деца, сред които "Очите на мама" (разкази, 1957), "Вече съм голяма" (роман за деца и юноши, 1975), "Момиче с характер" (повест за юноши, 1986), Да възседнеш слънцето" (роман, 1991), "Като Христос" (повест, 1994), "Насаме с вас" (спомени, 2005) и др.

Лиляна Русева, художничка (1932-2009).
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Удостоена е със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен (1982).

Васил Михайлов, актьор (1938).
Актьор в Драматично-кукления театър "Иван Димов" в Хасково (1964-1967) и директор на театъра (1965-1966). От 1967 г. е в Театър "Българска армия". Първите му роли там са през 1968 г. - на Боян в "Боян Магесникът" и на  Васка Пепел в "На дъното". Има над 200 роли в киното и театъра. Дебютира в киното, когато е на 24 години. Първата му роля е на Неприятния в "Хроника на чувствата" на Любомир Шарланджиев. Сред филмите и телевизионните сериали, в които е участвал, са "Краят на песента" (1971), " Зарево над Драва" (1974),  " Вечни времена" (1975),  "Басейнът"  (1977), "Петимата от РМС" (1977), "Адиос, мучачос" (1978), "Сами сред вълци" (1979), " Хан Аспарух" (1981), " Капитан Петко войвода" (1981), "Фалшификаторът от "Черния кос" (1983), " Златният век" (1984), "Дом за нашите деца" (1986), " Време разделно" (1988), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Дунав мост" (1999), "Лист отбрулен" (2002), "Изпепеляване" (2004), "Стъпки в пясъка" (2010), "Жажда" (2015), "Възвишение" (2017), "Ханът и империята" (2019) и др. Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1982-април 1989).  Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1981). Почетен гражданин на Стара Загора (октомври 1995). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за мъжка роля във филма "Капитан Петко войвода" и за ролята на Кубрат във филма "Хан Аспарух" (1981), на наградата "Максим" на Театър "Българска армия" за цялостно творчество (28 март 1998) и на наградата "Максим" за главна мъжка роля за изпълнението му в постановката "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1999), на Годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за ролята му във филма "След края на света" (28 февруари 2000), на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата за изключителния му принос в киното и театъра (20 май 2014). На 8 февруари 2018 г. е удостоен с наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър, която отказва да получи. На 11 февруари 2018 г. пред БНР Васил Михайлов заявява по този повод, че решението му е лично и това е неговият малък протест "за всичко онова, което става и не се случва в театъра". Удостоен с Наградата на София за изключителен принос в развитието на киноизкуството  и по повод неговата 80-годишнина (16 март 2018). Носител на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (13 април 2018), на награден знак "За принос към Министерството на отбраната" и почетна значка (16 октомври 2018) и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2018 година (14 ноември 2018). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството (10 юли 2019).

доц. Веселин Ранков, актьор (1959).
Играл е в Драматично-куклен театър "Иван Димов" в Хасково (1983-1984), а от 1984 г. в Театър "Българска армия". Има над 60 роли в театъра, киното и телевизията. Участвал е в сериалите "Дунав мост", "Клиника на третия етаж", "Забранена любов", "Откраднат живот" и др. От 1990 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Занимава се и с озвучаване на реклами, филми и сериали, сред които: "Фолти Тауърс", "Алф", "Мистър Бийн", "Черното влечуго", "Ало, ало!" и др.

Ваня Гешева, състезателка по кану-каяк (1960).
Единствената българска спортистка с пълен комплект медали от една олимпиада. На игрите през 1988 г. в Сеул, Република Корея, тя печели златен медал в едноместния каяк, сребърен медал на двуместна лодка и бронзов медал в четворка каяк. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. Световна шампионка на едноместен каяк през 1976 г. в Монреал (Канада). От 21 май 1993 г. е учредител и председател на Българска асоциация на спортистите олимпийци. Носителка на орден "Стара планина" първа степен (21 май 2014).

Румяна Нейкова, състезателка по гребане и треньор (1973).
Олимпийска шампионка през 2008 г. в Пекин, Китай (едноместен скиф). Носителка на сребърен медал на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия  (скиф), и бронзов медал през 2004 г. в Атина, Гърция (скиф). Двукратна световна шампионка на скиф - през 2002 г. в Севиля, Испания, и през 2003 г. в Милано, Италия. Румяна Нейкова е единствената българка с два златни медала от световни първенства. Първата световна титла през 2002 г. е спечелена и със световен рекорд, който понастоящем не е подобрен. Европейска шампионка през 2007 г. в Познан, Полша  (скиф). От световни първенства печели и два сребърни медала през 2005 г. (двойка-скул) и 2007 г. (скиф) и два бронзови медал през 1999 г. (скиф) и 2009 г. (двойка-скул). От световни първенства за девойки печели златен медал през 1990 г. и сребърен медал през 1989 г. Спортист на България за 2002 г. и 2008 г. През 2007 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА).  Носител на орден "Стара планина" първа степен (6 март 2009). Почетен гражданин на София (2003). Понастоящем е главен треньор на националния отбор по гребане на България.

Ралица Ковачева-Бежан, актриса и певица (1973). 
Играла е в театрите "Алтернатива", Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, Общинския драматичен театър "Драгомир Асенов" в Монтана, Драматично-кукления театър "Иван Димов" в Хасково, Народния театър "Иван Вазов" в София, Нов драматичен театър "Сълза и Смях", Драматичния театър в Ловеч, Драматично-кукления театър във Враца. Има над 40 роли в театъра. Участва във филмите "Версенженторикс", "Бай Ганьо се връща от Европа", "Семейство" и в телевизионните сериали "Магна Аура", "Сбогом Лили", "Той и тя", "Стъклен дом" и др.  Озвучава филми, сред които "Женени с деца", "Флинстоун", "Две момчета и едно момиче", "Живот след развод", "Моите мили съседи" и др. Заедно с Мариана Йотова създават група "К2" (2004). Била е преподавател  в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в театрални школи.

На този ден са родени и:

Рафаело (Рафаело Санцио), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса (1483-1520).
Най-известната му картина е "Сикстинската мадона" (1515-1519).

Александър Херцен, руски философ, революционер и писател (1812-1870).

Гюстав Моро, френски художник (1826-1898).
Представител на символизма.

Иван Суриков, руски поет (1841-1880).
Автор е на "Садко в Новегород" (1871), "Садко при морския цар" (1872), "Богатирската жена" (1875), поемите и баладите по сюжети от руската история "Василко" (1876), "Екзекуцията на Стенка Разин" (1877). Много от стиховете му са станали народни - "Рябина" се превръща в общонародна песен в годините на Великата Отечествена война.

Сава Мамонтов, руски предприемач и меценат (1841-1918).
Главен акционер на железопътната линия от Москова през Ярославъл до Архангелск линия, Източносибирските чугунолеарни заводи и др. В своя дом в Абрамцево той създава творческа група, известна като Абрамцевски художествен кръжок, в който членуват художниците Иля Репин, Виктор Васнецов, Валентин Серов, Михаил Врубел и др. Той е организирал представленията и материално е поддържал руския оперен певец Фьодор Шаляпин в началото на кариерата му. Основател и художествен ръководител на Московската частна руска опера (1885-1904), където за първи път са поставени оперите на руския композитор Николай Римски-Корсаков, а Сергей Рахманинов се е представил за първи път като диригент.

Владимир Александрович Обух, руски лекар (1870-1934).
Един от организаторите на системата на здравеопазването в Русия.

Ерих Мюзам, немски писател (1878-1934).
Антифашист, убит в концлагер.

Александър Орлов, съветски астроном (1880-1954).

Доналд Дъглас, американски авиоконструктор и индустриалец (1892-1981).
Основател на авиокомпанията "Дъглас еъркрафт" (1920), впоследствие "Макдонъл Дъглас" (1967).

Вано Мурадели, съветски композитор (1908-1970).
Музикален ръководител на Театъра на трудовата младеж и на Театъра "Константин Марджанишвили" в Тбилиси (1931-1934). Ръководил е Музикалния фонд на СССР към Съюза на композиторите на СССР (1939-1948). Художествен ръководител на Централния ансамбъл на Военноморския флот на СССР (1942-1944). Автор е на кантатите "Кантата за Сталин" (1939), "Пътят на победата" (1950), "Химн на Москва" (1949), на оперите "Велика дружба" (1947), "Октомври" (1964) и др. Народен артист на РСФСР (1957). Народен артист на СССР (1968).

Феодор Линен, немски биохимик (1911-1979).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1964 г. заедно с американския биохимик Конрад Блох за открития, отнасящи се до механизмите и регулацията на метаболизма на холестерола и мастните киселини.

Теодор Кристенсен, датски режисьор и сценарист (1914-1967).
Един от създателите на датското документално кино.

Едмънд Фишър, американски биохимик (1920-2021).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1992 г. заедно с американския биохимик Едуин Кребс за откриването на обратимото фосфолиране на белтъците като биологичен регулаторен механизъм.

Джери Мълиган, американски джазмузикант - саксофонист, певец и композитор (1927-1996).

Джеймс Уотсън, американски молекулярен биолог (1928).
Открил е триизмерната структура на дезокзирибонуклеиновата киселина (ДНК) заедно с британския биолог Франсис Крик в Кавендишката лаборатория в Кембридж, Великобритания (23 февруари 1953). Откритието е публикувано в статия на британското сп. "Нейчър" (25 април 1953). Според модела на Джеймс Уотсън и Франсис Крик ДНК представлява две спирално завити около обща ос полинуклеотидни вериги. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. заедно с Франсис Крик и британския биофизик Морис Уилкинс за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини и нейното значение за преноса на информация в живата материя.

Луис дел Сол, испански футболист и треньор (1935-2021).
Като футболист с "Реал Мадрид" (Испания) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1960). Печели и златен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Хорст Щьормер, американски физик от немски произход (1949).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1998 г. съвместно с американския физик Робърт Лафлин и американския физик от китайски произход Даниел Цуй за откритието си, че електроните могат да формират нови типове частици, когато са събрани заедно в силни магнитни полета.

Маурицио Дамилано, италиански състезател по лека атлетика (спортно ходене) (1957).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. От олимпийски игри печели два бронзови медала - през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, и през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Световен шампион през 1987 г. в Рим, Италия, и през 1991 г. в Токио, Япония. Печели сребърен медал от световното първенство през 1985 г. в Париж, Франция.  От европейски първенства печели един златен и два сребърни медала.

Пиетро Виерховод, италиански футболист и треньор (1959).

Рафаел Делгадо (Рафаел Кореа Делгадо), еквадорски политик (1963).
Министър на икономиката и финансите на Еквадор (20 април 2005-8 август 2005), и.д. председател на Съюза на южноамериканските нации (УНАСУР) (10 август 2009-26 ноември 2010) и и. д. председател на Общността на латиноамериканските и карибските държави (СЕЛАК) (28 януари 2015-28 януари 2016). Председател на политическото движение "Алианс Страна" (19 февруари 2006-1 май 2017). Президент на Еквадор (15 януари 2007-24 май 2017).

Мартин Хансон, международен футболен съдия от Швеция (1971).

Това е денят на смъртта на:

свети Методий, славянски просветител, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на славянската литература (ок. 815-885).
Заедно с брат си Константин-Кирил Философ е създател на славянската азбука, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на славянската литература. Около 10 години е управител на славянската област близо до Солун. Монах, по-късно игумен в манастира "Св. Полихрон" в Мала Азия, където се отдава на книжовни занимания. Подпомага брат си Константин-Кирил Философ в съставянето на глаголицата - първата славянска азбука (855) и в превеждането на богослужебни книги от гръцки на старобългарски език. По време на мисията си във Великоморавия и Панония като просветители и проповедници, двамата братя основават училище, въвеждат църковни служби на славянски език, превеждат богослужебни текстове на славянски, проповядват и обучават голям брой ученици. През 867 г. в Рим папа Адриан II официално признава славянските богослужебни книги и славянската литургия. Разрешава някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници, на единия от двамата братя да бъде даден епископски сан и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. През 869 г. Методий е ръкоположен за архиепископ със седалище Велеград - столицата на Великоморавия, и остава на тази длъжност до смъртта си. Братята Кирил и Методий са обявени за светци през средните векове и от православната, и от католическата църква, а на 31 декември 1980 г. Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.

Албрехт Дюрер, немски художник живописец и график от епохата на Ренесанса (1471-1528).

Рафаело (Рафаело Санцио), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса (1483-1520).
Най-известната му картина е "Сикстинската мадона" (1515-1519).

Нилс Абел, норвежки математик (1802-1829).
Един от създателите на теорията на елиптичните функции (1826-1829). Положил основите (1823) на теорията на интегралните уравнения. Неговото име носят редица теореми - за непрекъснатост, за алгебричните уравнения, за приводимостта на сумата на абеловите интеграли, за степенните редове, за редовете на Дирихле и др.

Сава Мамонтов, руски предприемач и меценат (1841-1918).
Главен акционер на железопътната линия от Москова през Ярославъл до Архангелск линия, Източносибирските чугунолеярни заводи и др. В своя дом в Абрамцево той създава творческа група, известна като Абрамцевски художествен кръжок, в който членуват художниците Иля Репин, Виктор Васнецов, Валентин Серов, Михаил Врубел и др. Той е организирал представленията и материално е поддържал руския оперен певец Фьодор Шаляпин в началото на кариерата му. Основател и художествен ръководител на Московската частна руска опера (1885-1904), където за първи път са поставени оперите на руския композитор Николай Римски-Корсаков, а Сергей Рахманинов се е представил за първи път като диригент.

Глеб Успенски, руски писател (1843-1902).
Основна тема в творчеството му е руското село. Става известен с очерците "Нравите на улица "Разтеряева" (1866), с цикъла от повести "Разорение" (1869-1871) и др.

Георгий Висоцки, украински лесовъд, почвовед и ботаник (1865-1940).

проф. Анастас Иширков, български географ, етнограф и библиограф (1868-1937).
Действителен член на Българската академия на науките (1904). Основоположника на българската география. Дългогодишен преподавател по география  и етнография в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател на Географския институт при Историко-филологическия факултет (1898) и на библиотеката към специалност география в университета (1900). Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1910-1921) и ректор на университета (1915-1916). Преподавател (от 1920) по география в Свободния университет. Един от основателите и председател на Българското географско дружество (1918-1934). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на българската делегация по сключване на мирния договор в Букурещ (1913), изпълнява политически, културни и научни мисии на българската държава в Германия и Швейцария по време на Първата световна война (1914-1918). От 1942 г. село на 15 км от Силистра носи неговото име. Почетен гражданин на Ловеч (16 декември 1934).

ген.-майор Велизар Лазаров, български военен деец (1868-1941).
Участник в Сръбско-българската война (1885). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на дружина. Комендант на София (1914-1918). От 1916 г. е командир на Първи пехотен софийски полк. Председател на Съюза на запасните офицери (1920). Военен комендант на София (1923-1929). Председател на Българския олимпийски комитет (1929-1941).

Жул Борде, белгийски бактериолог и имунолог (1870-1961).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1919 г. за откритията му, свързани с имунитета.

Игор Стравински, руски композитор (1882-1971).
От 1914 г. живее в чужбина, получава френско гражданство през 1934 г., а американско през 1939 г. Автор е на музиката към балета "Жар-птица" (1910), "Петрушка" (1911), "Пулчинела" (1919), "Цар Едип" (1928) и др. Носител на датската награда за музикални заслуги "Леони Сонинг" (1959).

Иван Васильов, български архитект (1893-1979).
Автор (заедно с арх. Димитър Цолов) на проектите на много обществени сгради, между които  църквата "Св. Неделя" (1929), Българската народна банка (1939), Националната библиотека "Кирил и Методий" в София (1940-1953), дворцовия комплекс в с. Баня, Карловско (1926), Занаятчийска банка (дн. Банка ДСК) в София (1928), ателието и къщата на скулптора Андрей Николов в София (дн. Център за култура и дебати "Червената къща") (1878-1959). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив).

Юрий Завадски, руски актьор и режисьор (1894-1977).

Раймундо Орси, аржентински футболист (1901-1986).
Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия, с отбора по футбол на Аржентина. От 1929 г. до 1934 г. играе за националния отбор на Италия, с който през 1934 г. става световен шампион.

Хабиб Бургиба (Хабиб бен Али Бургиба), туниски политик (1903-2000).
Първи министър-председател на независимата държава Тунис (20 март 1956-25 юли 1957) и първи президент на страната (25 юли 1957-7 ноември 1987).

акад. Иван Пенчев, български лекар ендокринолог (1904-1974).
Един от основоположниците на българската ендокринология. Преподавател в Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1950). Пръв ръководител (от 1951) на Катедрата по вътрешни болести с ендокринология и обмяна на веществата към Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Член-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1961). Секретар на Отделението за медицински науки на БАН (1962-1968). Ръководител на Групата по ендокринология при БАН (1962-1974). Автор е на над 150 научни публикации главно върху диабета и заболяванията на щитовидната жлеза, хормоните и хормонотерапията. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964). Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (1971, 1972).

Борис Делчев (Борис Делчев Стойчев), български публицист и литературен критик (1910-1987).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1945-1949). Бил е главен редактор на издателство "Български писател" и негов редактор (1956-1970). Автор е на литературните съчинения "Литературни въпроси" (1941), "По неравен път" (1946), "Мъките на реалиста. Литературни въпроси" (1954), "С любов и ненавист. Литературни въпроси" (1958), "Родени между две войни. Литературни очерци" (1963). Аташе по културните въпроси на България във Франция (1949-1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1985).

Нина Кираджиева, българска балерина, балетмайстор, хореограф и балетен педагог (1911-2005).
Работила е в Софийската народна опера, където през различни периоди е примабалерина, балетмайстор и директор на Националния балет (1961-1972). Солистка на първата балетна постановка в България "Копелия" (1928). Изпълнява главната женска роля в първия изцяло български балет "Змей и Яна" (1937). Като постановчик създава десетки спектакли от репертоара на националния ни балетен театър през 60-те и 70-те на 20 век. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1981), на орден "Стара планина" първа степен (17 септември 2002).

проф. Райна Михайлова, българска оперна певица и педагог (1915-2008).
Била е в  трупата на театър "Одеон" (1937-1938), пяла е в софийския оперен "Ренесанс". От 17 декември 1943 г. е в Софийската опера. Дългогодишен преподавател в Държавната музикална академия. От 1992 г. преподава в Нов български университет. Тя е първата актриса, удостоена със званието "Народен артист" (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Св. св. Кирил и Методий" и др. Удостоена е със званието "почетен професор" на Нов български университет за заслугите й към музикалното изкуство и вокалната педагогика (2000).

Щефан Хермлин (ист. име Рудолф Ледер), немски писател, поет и преводач (1915-1997).
Автор е на "Двадесет и две балади" (1947), "Срещи" (1960), "Вечерна светлина" (1979) и др.

Луиджи Коменчини, италиански режисьор и филмов критик (1916-2007).
Режисьор е на около 40 филма, сред които "Хляб, любов и фантазия" (1953) и "Хляб, любов и ревност" (1954) с участието на Виторио де Сика и Джина Лолобриджида; "Задръстването" (1979) и "Историята" (1986), адаптиран по книга от Елза Моранте с участието на Клаудия Кардинале, телевизионната продукция "Пинокио" (1972) и др.

Мики Руни, американски актьор (1920-2014).
Кариерата му започва на около 7-годишна възраст в комедийната поредица от кратки филмчета "Мики Макгуайър" (1927) и продължава през почти целия му живот, като покрива десет десетилетия. Участвал е във филмите "Малкият лорд Фаунтлерой" (1936), "Храбрите капитани"(1937), "Приключенията на Хъкълбери Фин"(1939),  "Извън граници (1953)", "Самоувереният и смелият"(1956), "Закуска в Тифани" (1961), "Нощ в музея" (2006) и др. Носител е на наградата "Еми" за телевизионната продукция "Бил" (1981). Мики Руни е удостоен със специален "Оскар" за юноши (1938) и почетен "Оскар" за цялостно творчество (1983).

Айзък Азимов, американски писател фантаст и биохимик от руски произход (1920-1992).
Автор е на над 500 книги, сред които романите "Краят на вечността" (1955), "Голото слънце" (1957), "Самите богове" (1972), "Немезида" (1989, поредицата за "Галактическата империя" (1950-1952), поредицата за "Фондацията" (1951-1993), сборникът с разкази "Аз, роботът" (1950) и др.

Рение Трети, княз на Монако (9 май 1949-6 април 2005) (1923-2005).

Нино Николов, български поет, писател, критик и преводач (1933-2002).
Директор на Българския културен център в Будапеща, Унгария (1970-1972). Главен секретар на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974-5 юни 1979). Автор е на стихосбирките "Споделени минути", "Светлини край релсите", "Годините не си приличат" и др., на публицистични статии, есета и художествени  преводи от унгарски, руски и английски език, повечето от които са издадени в отделни книги  и сборници - "Михаил Лермонтов", "Шандор Петьофи", "Млади унгарски поети", "Нова финландска поезия" и др.

Хари Харалампиев, български актьор (1933-2014).
Актьор в групата "Пътуващ театър" с ръководител Анани Анев. През 1958 г. постъпва в ансамбъла на Българската народна армия. Дългогодишен солист на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1967-1993).

Григор Чернев (Григор Чернев Григоров), български литературен и филмов критик, писател, публицист (1934-2015).
Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1969), заместник главен редактор в Българска национална телевизия (1969-1970). Заместник главен редактор (1970-1979) и главен редактор на в. "Народна култура" (1988-1989). Заместник-председател на компанията "Българско видео" (1985-1988). Главен редактор на в. "Софийско утро" (1990-1992) и на в. "Българофил" (1992). Автор е на сценарии за телевизионни предавания, за документални филми и на книгите "Премного красота за един ден" (1965), "Четириъгълникът на екрана" (1970), "Невена Коканова" (1973), "Целулоидният Дон Кихот" (1988) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1975), на Наградата за публицистика на Съюза на българските журналисти (1979), на Наградата за филмова критика на Съюза на българските филмови дейци (1981), на годишната награда на Съюза на българските писатели (2004), на Националната литературна награда "Богомил Нонев" за 2006 г. (2007) и др.

Иван Василев (Катила), български футболист и треньор (1939-2021).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. Бил е треньор в школата на "Черно море". Старши треньор на "Белослав", "Черно море", "Добруджа", "Лудогорец" и "Спартак" (Варна).

Владимир Жириновски, руски политик (1946-2022).
Основател на Института за световни цивилизации (1999). Основател и председател на Либерално-демократическата партия на СССР  (от 10 август 1992 г. - Либерално-демократическа партия на Русия) (31 март 1990-6 април 2022). Депутат в Държавната Дума /долната камара на  Федералното събрание (парламента) (12 декември 1993-6 април 2022). Заместник-председател на Държавната дума (18 януари 2000-21 декември 2011). Член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) (1996-2008). Автор е на над 500 книги и публикации, включително 100 тома, озаглавени "Политическа класика". Носител на орден "За заслуги към отечеството" (2006, 2011, 2016, 2021), на орден "Александър Невски" (2015). Удостоен със званието "Заслужил юрист на Руската федерация" (2000).

Радомир Антич, сръбски футболист и треньор (1948-2020).
Той остава в историята като единствения треньор, който е ръководил испанските отбори "Атлетико Мадрид", "Реал Мадрид" и "Барселона". В Испания е работил е и за "Сарагоса", "Овиедо" и "Селта". Треньор на националният отбор за мъже по футбол на Сърбия (2008-2010).

Томас Кинкейд, американски художник и продуцент (1958-2012).
На 22-годишна възраст започва работа в киноиндустрията, но през 1983 г. се отказва и започва да рисува. Наричан "Майстор на света" и "Майстор на светлината" Томас Кинкейд е известен с реалистичните си, пасторални и идилични картини.

Борис Чернев, български актьор (1964-2009).
Работил е в театъра в Пазарджик и в театър "Ателие 313". Озвучава реклами, филми и сериали, сред които "От местопрестъплението", "Клъцни/Срежи", "Изгубени", "Бягство от затвора", "Герои", "Грозната Бети" и др. Председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа към Съюза на артистите в България (25 юни 2005-6 април 2009).
/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:05 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация