site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 април в историята

5 април 2024 г., петък, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Теодул и Агатопод.

По света се отбелязва:

Международният ден на съвестта. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/73/329 на Общото събрание на ООН от 25 юли 2019 г., за да насърчи взаимното разбирателство и солидарността между хората, основани на зачитане на правата и основните свободи на човека, без значение от раса, пол, език и религия, с цел постигане на стабилност и благополучие.

На този ден в България:

1886 - В двореца „Топхане“ в Цариград е подписана Българо-турска спогодба (Топханенски акт) от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя,  с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885). Спогодбата е подписана по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) с прекъсване, от ноември 1885 г. до февруари 1886 г.

1936 - В салона на Военния клуб в София е изтеглен първият тираж на Държавната лотария. Държавната лотария е учредена с Наредба-закон за Българската държавна лотария, приета от Министерския съвет на 3 декември 1935 г., съгласно която 60 процента от приходите ще се отделят за печалби. В първия дял са изтеглени 22 480 печалби за 12 млн. лв., а печелившият билет за награда от 2 млн. лв. бил със серия Ф номер 5221. Тъй като тогава билетите можели да се делят на половинки и четвъртинки, щастливците се оказали четирима души от София - Блага Серафимова, Катя Драмджиева, Бедрос Астарджиян и поручик Иван Дочев. Същата година Петър Янков от Дупница става и първият милионер от Държавната лотария с билет серия Г номер 8149. 

1951 - С Предписание 11 682 на Комитета за наука, изкуство и култура към Околийския народен съвет в Смолян е създаден Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" като Среднородопски театър. От 13 април 1951 г. театърът е наречен Родопски народен театър. Официално е открит на 14 юли 1951 г. с пиесата "Сватба" от Мария Симова. С Указ 14  на президента от 23 януари 2006 г. театърът се преименува в Родопски драматичен театър "Николай Хайтов". С Постановление 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. театърът се влива в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" - Пловдив,  и се преобразува в сцена "Николай Хайтов". Сцената е закрита от 1 февруари 2013 г. със заповед на министъра на културата. С Постановление 45 на Министерския съвет от 6 март 2014 г. отново се създава Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" - Смолян като държавен културен институт.

1962 - На заседание на Политбюро на ЦК на БКП са разгледани резултатите от извършената проверка в "трудовата група край Ловеч", известна като лагера "Слънчев бряг", където общата цифра на починалите от тежкия режим и в резултат на убийства е 147 души. През март 1962 г. след получени сигнали Политбюро назначава комисия начело с Борис Велчев да разследва ситуацията в лагера. На заседанието от 5 април с.г. Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. На 23 април с.г. са освободени всичките 30 жени от "трудовата група" в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, а 5 са предадени на съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков от 8 май с.г. се ликвидира трудовата група край Ловеч.

1969 - 31-ото Народно събрание приема Закон за паметниците на културата и музеите, с който се урежда развитието на музейното дело, издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата, които се намират на територията на България. Законът е отменен със Закона за културното наследство, приет от 40-ото Народно събрание на 26 февруари 2009 г., в сила от 10 април 2009 г.

1972 - България установява дипломатически отношения с Австралия.

1990 - Създава се Национална комисия за съгласуване на интересите (дн. Национален съвет за тристранно сътрудничество) в съответствие с Генералното споразумение от 15 март 1990 г., сключено между Министерския съвет, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Националния съюз на стопанските ръководители. Комисията е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище. На 4 януари 1993 г. се преименува в Национален съвет за социално партньорство, а от 2 март 1993 г. - в Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

1990 - Създаден е Съюз на трудово-кооперативните земеделски стопанства. От 3 декември 1991 г. се преименува в Съюз на земеделските кооперации в България, а от 2000 г. - Национален съюз на земеделските кооперации в България.

2002 - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения - в 16:14 ч. с епицентър на около 130 км югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд от 4-а степен по скалата на Рихтер; в 17:22 ч. в същия район с магнитуд от 3,1 по скалата на Рихтер и в 16:20 ч. с епицентър на около 110 км южно от София и с магнитуд от 3 степен по скалата на Рихтер.

2012  - Народното събрание приема Закон за младежта, съгласно който за младежи се смятат хора между 15 и 29 години включително. Законът предвижда да се създаде Национален консултативен съвет за младежта, който да подпомага министъра на образованието при провеждане на държавната младежка политика. Включени са изисквания за национално представителната младежка организация. Законът регламентира и младежкото доброволчество и дейността на младежкия работник.

2016 - Президентът Росен Плевнелиев открива в София конференция на високо равнище на Съвета на Европа за представяне на Стратегията за правата на детето 2016-2021, приета на 2 март 2016 г. Това е третата Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето по прилагане на програмата "Да изградим Европа за и със децата".  Конференцията под надслов "Достигаме висини за правата на детето" се организира в рамките на българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

2018 – Президентът Румен Радев връчва почетен знак на актьора Васил Михайлов за приноса му към българската духовност и култура и по повод неговата 80-годишнина.

2019 - Народното събрание избира Данаил Кирилов за министър на правосъдието и освобождава от този пост Цецка Цачева, която подава оставка заради скандала "апартамент гейт". От гласувалите 135 народни представители 120 са  "за", а 15 - "против". След гласуването Данаил Кирилов полага клетва като министър.

2020 - Община Рудозем обявява бедствено положение заради проблемите, причинени от обилния снеговалеж, в резултат на който снежната покривка, натрупана през последните 24 часа достига 80-100 см. Повалени са много дървета, има свлечена земна маса върху пътното платно, прекъснато е електрозахранването на всички населени места в общината, с изключение на Рудозем.

2022 - В София на официално двудневно посещение пристига президентът на Албания Илир Мета по покана на президента на България Румен Радев.
 
На този ден по света:

1722 - Нидерландският мореплавател Якоб Рогевен достига до остров в югоизточната част на Тихия океан, наречен в чест на деня на неговото откриване Великденски остров. Днес островът се намира в област Валпарайсо, Чили, и е известен с намиращите се там гигантските каменни статуи. Те са около 900 и са под закрилата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Местните жители наричат Великденския остров Рапануи.

1874 - Премиера във Виена, Австрия, на оперетата "Прилепът" на австрийския композитор Йохан Щраус-син.

1899 - В Петербург, Русия, излиза от печат книгата на руския революционер и политик Владимир Илич Ленин "Развитието на капитализма в Русия". Той работи над книгата през 1896-1899 г. Тиражът й е 2400 екземпляра.
 
1940 - В СССР е извършен пробен полет на първия съветски изтребител "МИГ-1", който достигал уникалната за времето си скорост от 650 км/час на височина 6900 м. Полетът е извършен от летеца изпитател Аркадий Екатов.

1945 - В гр. Кошице, Чехословакия (дн. в Словакия) е провъзгласена програмата на първото правителство на Националния фронт на чехи и словаци "Кошицка правителствена програма", разработена от генералния секретар на Чехословашката комунистическа партия Клемент Готвалд. Националният фронт на чехи и словаци е създаден през есента на 1944 г. от представители на лондонската и московската емиграция. Програмата предвижда страната да се развива като народно-демократична държава, съставена от чехи и словаци, държавно управление на имуществото на собствениците от немски и унгарски произход, както и безвъзмездно предоставяне на земя на бедните. Основен принцип във външната политика е здравият съюз и сътрудничество със СССР.

1969 - Британско-полска експедиция достига за първи път архипелаг Шпицберген, движейки се по леда от Аляска до Северния полюс с шейни, теглени от кучета. Архипелагът Шпицберген ( на норвежки Свалбард) е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Включва над 1000 острова с обща площ 62 700 кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. До 1920 г. архипелагът е "ничия земя". През 1925 г. става официално владение на Норвегия, а от 1947 г. се дава право на СССР да разработва част от въглищните находища на Шпицберген.

1986 - При бомбен атентат в дискотека "Ла бел" в Западен Берлин, Германия, при който загиват трима души - двама американски войници и една турска гражданка. Ранени са 229 души, от които 79-ма са американски граждани. На 15 април 1986 г. САЩ предприемат наказателната операция "Елдорадо каньон", като нанасят ракетни удари по стратегически обекти в Либия - управлението на либийското разузнаване, военния сектор на летище Триполи, голяма военна база за тренировка на терористи близо до Триполи, военновъздушната база в Бенин и казармите в град Бенгази. Властите в САЩ отправят обвинение към режима на Муамар Кадафи, че е финансирал организацията, отговорна за атентата. Загиват близо 100 души, много от които цивилни граждани. През 2001 г. германски съд обявява, че зад атентата стоят либийските тайни служби. На 3 септември 2004 г. Германия и Либия сключват официално споразумение, по силата на което Либия се задължава да изплати обезщетения в размер на 35 млн. долара за жертвите на атентата. Компенсациите не се отнасят за американските граждани.

1995 - От космодрума във военно-въздушната база „Палмахим“ в  Израел е изстрелян първият разузнавателен спътник - "Офек 3". Спътникът от серия "Офек" (Хоризонт) е с тегло от 225 кг и е изведен в орбита с ракета-носител "Шавит". Основната му цел е да събира информация за съседните на Израел арабски страни. "Офек 3" остава на орбита пет години. Първият израелски спътник "Офек 1" е изстрелян на 19 септември 1988 г. и полетът му е имал експериментален характер.  

1995 - В Москва, Русия, с благословията на патриарх Московски и на цяла Русия Алексий Втори е създаден Фонд за единство на православните народи, преобразуван през 1998 г. в Международен фонд за единство на православните народи. Целта е укрепването на духовните връзки между народите, изповядващи православната вяра, консолидацията и активизирането на усилията на международната православна общественост в културното и социално сътрудничество. Фондът връчва ежегодна наградата "За изключителна работа по укрепване на единството на православните народи" и отпуска стипендии по благотворителна програма за учащи се чужденци в московските духовни академии и семинарии.

1998 - В Япония официално е открит най-дългият висящ мост в света, който свързва островите Хонсю и Абадзи в Японско море. Общата дължина на моста е 3911 метра, а двете гигантски подпори на инженерното съоръжение се извисяват на 297 метра над морето. Строителството на моста продължава 10 години. В него са инвестирани 9,7 млрд. долара и става част от 89-километровата скоростна магистрала между Кобе, на остров Хонсю и остров Сикоку.

1999 - На летището в Триполи Либия предава на представители на ООН Ал Амин Халифа Фимах и Абдел Басет Али ал Меграхи, обвинени за атентата срещу пътническия самолет "Боинг 747" на американската авиокомпания "Пан Ам" на 21 декември 1988 г. над Локърби, Шотландия, при който загиват 270 души. На 31 март 1992 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която налага санкции на Либия заради отказа й да предаде двамата либийски граждани (санкциите са отменени на 12 септември 2003 г. с резолюция 1506 на Съвета за сигурност на ООН). Процесът срещу двамата се провежда в Кемп Зейст, Нидерландия, от специален шотландски съд в съответствие със законите и съдебните норми на Шотландия от 3 май 2000 г. до 31 януари 2001 г. Ал Амин Халифа Фахима е оправдан и освободен, а Абдел Басет Али ал Меграхи - признат за виновен и осъден на доживотен затвор. Той е освободен от затвора в Шотландия на 20 август 2009 г. по хуманни причини, след като лекарите му поставят диагноза рак в терминален стадий. Умира на 20 май 2012 г.

2012 - С 20 гласа "за", и 16 "против" Сенатът на североизточния американски щат Кънектикът, САЩ, гласува за отмяна на смъртното наказание, което се заменя с доживотен затвор без право на замяна. През последните пет години смъртното наказание е отменено в  още четири щата - Илинойс, Ню Джърси, Ню Мексико и Ню Йорк.

2015 - На 117-годишна възраст умира най-възрастната жителка на Перу Филомена Таипе. Тя е родена на 20 декември 1897 г.

2019 - В Рига, Латвия, правителството уволнява водача на социалдемократическата партия "Съгласие" Нилс Ушаковс от поста кмет на столицата Рига за "безсрамни финансови нарушения". Той е кмет на Рига от 2009 г. Министърът на околната среда и регионалното развитие Юрис Пуце обявява, че Нилс Ушаковс е отговорен за тежко нехайство и системна небрежност, както и за финансови нарушения. По силата на закона министърът отговаря за контрола над общините и за функционирането им. В случай на повтарящи се нарушения, министерството е длъжно да разпусне Общинския съвет (което води до предсрочни избори) или да уволни кмета.

2020 - Кралицата на Великобритания Елизабет Втора отправя  специално телевизионно обръщение към нацията във връзка с извънредната ситуация с коронавируса "Ковид-19". Изключително рядкото телевизионно обръщение, чиято цел е да сплоти нацията, е едва петото от възкачването й на престола през 1952 г. Кралицата се обръща към нацията всяка Коледа, но посланията по специални случаи са много редки.

2021 - Южнокорейската корпорация "Ел Джи електроникс" обявява, че излиза от пазара за мобилни телефони и  става първата голяма компания, отказала се от производството на мобилни телефони. Решението на Борда на директорите е свързано със загубите на този бизнес и високата конкуренция. Производството на мобилни телефони на "Ел Джи" е на загуба от 2015 година, като през 2020 година те достигат 4,4 млрд. долара.

2022 - В Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия, започва процес срещу водача на суданските милиции Али Мухамад Али Абд Ал Рахман, известен още като Али Кушайб, обвинен в престъпления, извършени в Дарфур между август 2003 г. и април 2004 г., включително убийства, изтезания, изнасилвания, преследване и нападения срещу цивилни по време на конфликта, когато бунтовници от етническа общност в западната част на страната започват въстание срещу правителството в столицата Хартум. През годините в Дарфур са били убити до 300 000 души, а 2,7 млн. души са прогонени от домовете си.

Родени на този ден българи:

проф. Анастас Иширков, географ, етнограф и библиограф (1868-1937).
Действителен член на Българската академия на науките (1904). Основоположника на българската география. Дългогодишен преподавател по география  и етнография във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"), основател на Географския институт към него (1898) и на библиотеката към специалност "География" във Висшето училище (1900). Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921) и ректор на университета (1915-1916).  Преподавател (от 1920) по география в Свободния университет. Един от основателите и председател на Българското географско дружество (1918-1934). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на българската делегация по сключване на мирния договор в Букурещ (1913), изпълнява политически, културни и научни мисии на българската държава в Германия и Швейцария по време на Първата световна война (1914-1918). Дарява десетки хиляди  левове собствени средства за подпомагане на читалища, църкви, сиропиталища, както и за основаване на два фонда за развитие на географската наука към Софийския университет - фонд "Стипендия Анастас Иширков" и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география. От 1942 г. село на 15 км от Силистра носи неговото име. Почетен гражданин на Ловеч (16 декември 1934).

Вера Игнатиева (Вера Игнатиева Кирова), актриса (1877-1972).
Една от първите български актриси с професионално образование. Дебютира в театър "Сълза и смях" (1898), играла е в Народния театър в София (1904-1923). Участвала е във филмите "Под игото" (1952), "Точка първа" (1956) и др.

Иван Карановски (ист. име Иван Тодоров Атанасов), български поет, писател и драматург (1882-1960).
Гимназиален преподавател по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София (1909-1929). Работил е в Етнографския музей и Министерството на народното просвещение. Редактор във в. "Шега" (1911), в "Тунджа" (1919), в. "България" (1920), сп. "Тракийска лира" (1915) , сп. "Парнас" (1921-1922) и сп. "Кръгозор" (1925).

Събчо Събев, оперен певец (1899-1950).
Артист в Софийската народна опера (2 март 1924-1928). Участвал е в над 500 представления, има повече от 35 различни сценични образа. Художествен ръководител на Варненската народна опера (1948-1950). Лауреат на Димитровска награда (1950).

проф. Тамара Янкова, пианист и педагог (1907-1983).
Ръководител на катедрата по пиано в Българската държавна консерватория (1959-1974). Лауреат на Димитровска награда втора степен (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Асен Пешев, футболист (1908-1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Владислав" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 41 мача и отбелязани 11 гола. Футболист на България за 1931 г. (той е първия носител на тази награда).

Божидар Божилов, поет, писател, драматург и преводач (1923-2006).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1962-1984). Директор на издателство "Народна култура" (1973-1980). Първи заместник-председател на  Съюза на преводачите в България (6 юни 1974-5 юни 1979). Главен редактор на в. "Пулс" (1980-1985), на сп. "Факел" (1985-1989), на сп. "Пламък" (14 юни 1966-януари 1970), бил е главен редактор на сп. "Радио преглед" и на в."Литературен фронт". Автор на книги със стихове, разкази, критика и пиеси, превеждани на английски, италиански, арабски, руски, хинди и на много други езици. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен (април 1973), на орден "Георги Димитров" (април 1983). Почетен гражданин на Варна (3 май 1983).

Ирина Чмихова, актриса, естрадна певица и музикален педагог (1930-2020).
Един от основателите на поп музиката в България. Работила е в Драматичния театър в Димитровград (1953-1954) и в Естрадния театър на трудовата повинност (1960-1962). През 50-е години на XX в. е солистка на  естрадно-джазов оркестър с диригенти Емил Георгиев и Борис Симеонов, а през 60-е години на XX в. - на "Студио 5" и оркестър "София". Има изнесени над 1200 самостоятелни концерта в България и в чужбина. Репертоарът й включва повече от 2000 песни на български, руски, немски, испански, италиански, френски и английски език. Тя е сред първите вокални педагози в българската естрада. Преподава в квалификационен курс за естрадни изпълнители  към бюро "Естрада" (1960-1968), в Естрадния отдел на Българска държавна консерватория (1968-началото на 90-те на 20 в.). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

проф. Здравко Йорданов, български виолончелист и музикален педагог (1931-2004).
Един от създателите на българската виолончелова школа. Преподавател по виолончело в Музикалното училище в София (1955-1961), преподавател (от 1961) в Българската държавна консерватория. Участва в клавирно трио с Георги Бадев и Антон Диков. Член на радиоквартета "Аврамов" (1973-1974). Репертоарът му включва творби от всички стилове и епохи. Автор на теоретичния труд "Виолончеловата техника" в три тома (1963-1968).

Стефан Радославов, политик (1937-1996).
Председател на Български демократичен център (1991). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен секретар на Българската социалдемократическа партия (14 юни 1992-15 април 1995). Основател и председател на Национално движение за социален хуманизъм (14 февруари 1996-11 юли 1996).

Ани Бакалова (Ана Бакалова), актриса (1940-2016).
Играла е в Бургаския театър (1961-1964), Народния театър "Иван Вазов" (1964-1966). Тя е сред основателите  и актриса (от 1966) в  Нов драматичен театър "Сълза и смях". От 1961 г. е член на Съюза на артистите в България. Има повече от 200 запомнящи се роли в театъра и над 100  в телевизионни постановки. Създава десетки образи в киното. Участвала е  в телевизионните сериали  "На всеки километър" (1969), "С пагоните на дявола" (1967), във филмите "В края на лятото" (1967), "Карамбол" (1966), "Изпити по никое време" и др. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1983). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1979), на първа награда на Българското национално радио (1989), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен, за големите й заслуги към българския театър, кино и култура, във връзка със седемдесетата й годишнина и навършване на 50 години на нейната сценична и филмова кариера (23 май 2013) и др.

Йордан Попов, писател (1941-2015).
От 1969 г. работи във в. "Стършел", главен редактор на вестника (1990-1996). Член на Съюза на българските писатели. Бил е почетен председател на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Негови пиеси са играни на сцената на Сатиричния театър. Автор е на повече от 30 книги - повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони, както и на текстове за театър. Сред творбите му са "Най-честните мошеници на света", "Извинете, бебето ваше ли е?", "Смях по balgarski", "Непознатият Радой" и др. Носител на Национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", връчвана от община Пазарджик (2005).

проф. Александър Шурбанов, български поет, писател и преводач (1941).
Бил е преподавател по български език и литература в Лондонския университет във Великобритания и в Калифорнийския университет в САЩ. Преподавател по английска литература в Нюйоркския щатски университет в Олбани, САЩ, и в Софийския университет  "Св. Климент Охридски". Автор на литературоведски изследвания, поезия, есета, пътеписи. Превежда творби от английски и американски писатели. Носител на годишната награда на Съюза на преводачите в България (1975, 1981), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1985), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016). 

акад. Петър Кендеров, учен математик (1943).  
Ръководител на секция "Изследване на операциите" (1979-1993, 1999-2003), заместник-директор на Институт по математика и информатика при Българската академия на науките /БАН/ (1978-1988) и негов директор (1989-1993). Секретар на Събранието на академиците и член-кореспондентите при БАН (1994-2002). Председател на Специализирания съвет по математика при Висшата атестационна комисия (1988-1990). Президент на международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" (12 май 1998-2013), член на фондацията и от 2014 г. е неин почетен президент. Председател на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет (30 май 2003-2009). Председател на Съюза на математиците в България (октомври 2012-юли 2017). Вицепрезидент на Световната федерация на математическите състезания със седалище в Канбера, Австралия (1996-2000), старши вицепрезидент (2000-2004) и неин президент (2004-2008). Член на Изпълнителния комитет на Международната комисия по математическо образование на Световния математически съюз (2002-2006). Почетен доктор на Пловдивски университет (2000) и на университета в Бая Маре, Румъния (2003). Един от организаторите на Първата международна олимпиада по информатика за ученици. Носител на "Почетен знак "Стефан Стамболов" за личен  лидерски принос през 2013 г. (4 юли 2013).

Георги Мърков, състезател по борба класически стил, треньор и политик (1946).
Олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Световен шампион през 1971 г. в София. От световни първенства печели и бронзов медал през 1970 г. Европейски шампион през 1971 г. в Катовице, Полша. Треньор е от 1980 г. до 1996 г. По време на Европейското първенство през 1984 г. в Йонкьопинг, Швеция, като треньор в националния български отбор по борба, обезврежда терорист, който излиза на тепиха с карабина, скрита зад букет. За смелостта и самообладанието си Георги Мърков е награден от ЮНЕСКО и Световната федерация по борба. Председател е на Общинския съвет в гр. Септември (9 ноември 2011- 20 ноември 2012 ). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен (2 юли 2009). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (2 април 2016).

проф. Здравко Маринов, художник сценограф (1949).
Сценограф в Българската национална телевизия (1980-1985), в Главна дирекция "Бългаорски циркове" (1985-1987), в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" (1987-1992), в Свободен театър в София (1992). Началник-отдел "Култура и образование" в Столична община, район "Сердика" и район "Триадица" (1992-1996). Директор в Регионалния инспекторат в образованието София-град (1996-2002). Преподавател в Югозападния университет  "Неофит Рилски" в Благоевград, ръководи катедра по кино- и телевизионно изкуство в университета (2002-2015).

Росен Желязков, юрист и политик (1968).
Секретар на Столична община (2003-2009). Главен секретар на Министерски съвет (2009-2013). Съветник на министър-председателя Бойко Борисов (2014-2016). Председател на Държавна агенция "Електронно управление" (28 септември 2016-15 януари 2018). Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (15 януари-20 септември 2018). Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (20 септември 2018-12 май 2021). Депутат от 45-ото до 47-ото Народно събрание (2021-2022). Депутат и заместник-председател на 48-ото Народно събрание (2022-2023). От 19 април 2023 г. е председател на  49-ото Народното събрание. 

проф. Светлин Русев, цигулар (1976).
Свири като солист с различни оркестри като Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа.  Концертмайстор на Овернския камерен оркестър, Франция (2000-2005), на Филхармонията на Френското радио  (2005-2007), на Филхармонията на Сеул, Република Корея (2007-2016).  Артистичен директор на Софийската филхармония (2016-2018). От ноември 2016 г.  е концертмайстор на  Оркестъра на Романска Швейцария. Той е професор по цигулка в National Supérieur de Musique et de Danse в Париж, изнася майсторски класове по цял свят. Той е художествен съветник и резидентен артист на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Носител на наградата на Българското национално радио "Музикант на годината" (2006 ), на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (2006, 2016). Почетен гражданин на Русе (2 май 2018). Удостоен с Почетния знак на президента (11 февруари 2019).

На този ден са родени и:

Томас Хобс, английски философ емпирик (1588-1679).
Автор е на трудовете "Левиатан" (1651), "Елементите на философията" (1651-1658) и др.

Адриен Лекуврьор, френска актриса (1692-1730).
Актриса в парижкия театър "Комеди Франсез" (1717-1730).

Жан Оноре Фрагонар, френски художник живописец и график (1732-1806).
Представител на стила рококо.

Винченцо Джоберти, италиански философ, публицист и свещеник (1801-1852).
Председател на Камарата на депутатите (8 май 1848-30 декември 1848). Министър-председател на Сардиния (16 декември 1848-20 февруари 1849). Автор е на книгата "Моралното и гражданското превъзходство на италианците" (1843) и др.

Жюл Дюпре, френски художник (1811-1889).
Представител на Барбизонската школа.

Джоузеф Листър, британски хирург (1827-1912).
За първи път използва антисептични средства при операция в Кралската болница в Глазгоу, Великобритания (17 юни 1867).

Жул Фери, френски политик (1832-1893).
Министър на образованието и изкуството на Франция (4 февруари 1879-23 септември 1880). Министър-председател (23 септември 1880-14 ноември 1881). Министър на външните работи (20 ноември 1883-6 април 1885).

Алджърнън Чарлз Суинбърн, британски поет, драматург и критик (1837-1909).

Александър I (хесенски принц Александър Йозеф фон Батенберг), княз на България след освобождението на страната от османско иго (1878) (1857-1893).
За княз на България е избран на 17 април 1879 г. от I Велико народно събрание. На 26 юни 1879 г.  полага клетва в Търново (дн. Велико Търново). На 9 август 1886 г. русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и го принуждават да абдикира. На 17 август 1886 г. след успешен контрапреврат князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август 1886 г. окончателно е принуден да абдикира под натиска на Русия. Умира на 17 ноември 1893 г. в Грац (Австрия). Според желанието му е погребан на 3 януари 1898 г. в мавзолей в София.

Пал Сабо, унгарски писател и политик (1893-1970).

Спенсър Трейси, американски актьор (1900-1967).
Носител на две награди "Оскар" за най-добра мъжка роля за "Смелите капитани" (1937) и "Градът на момчетата" (1938). Отличен е със "Златен глобус" за филма "Актрисата" (1953). Посмъртно е награден с "БАФТА" за последната си роля във филма "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967).

Джузепе Марота, италиански журналист, писател и сценарист (1902-1963).

Херберт фон Караян, австрийски диригент (1908-1989).
Главен диригент на Берлинската филхармония(1955-1989) и неин музикален директор (1939-1945). Генерален диригент на Виенската държавна опера (1948-1960) и нейн музикален директор (1956-1964). Основател на Фонд за набиране на средства за провеждането на международни конкурси за млади диригенти (1969). В негова чест е учредена музикалната награда "Херберт фон Караян" (2003), която се присъжда ежегодно на изтъкнати музиканти, оркестри или ансамбли, както и на млади таланти.

Бет Дейвис (ист. име Рут Елизабет Дейвис), американска актриса и певица (1908-1989).
Първата жена президент на aмериканската Aкадемия за кинематографично изкуство и наука (1941-1945). Участвала във филмите "Сестрите" (1938), "Тъмна победа" (1939), "Личният живот на Елизабет и Есекс" (1939), "Ако те забравя" (1940), "Писмото" (1940), "Великата лъжа" (1941),"Блестяща победа" (1941), "В този наш живот" (1942), "Стар познайник" (1943), "Откраднат живот" (1946), "Джун Брайд" (1948) и др. Носителка на "Оскар" (1936, 1939).

Грегъри Пек (ист. име Елдред Грегъри Пек), американски актьор (1916-2003).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Фронтална атака" (1949), "Снеговете на Килиманджаро" (1952), "Римска ваканция" (1953), "Моби Дик" (1956), "Да създадеш жена" (1957), "На брега" (1959), "Завладяването на Дивия Запад" (1962), "Да убиеш присмехулник" (1962), "Мираж" (1965), "Златото на МакКена" (1969), "Морски пехотинци" (1980), "Старият Гринго" (1989), "Нос страх" (1991), "Парите на другите" (1991), "Моби Дик" (1998) и мн. др. Носител на наградите "Оскар" (1962) и "Златен глобус" (1947, 1951, 1955, 1963, 1999).

Артър Хейли, американски писател от британски произход (1920-2004).
Автор е на романите "Окончателна диагноза" (1959), "Хотел" (1965), "Летище" (1968), "Колела" (1971), "Банкери" (1975), "Опасно лекарство" (1984), "Детективи" (1997) и др. Книгите на Артър Хейли са издадени на 38 езика в 170 милионен тираж в 40 страни по света.

Том Фини, английски футболист (1922-2014).
През цялата си футболна кариера е играл за "Престън". Бил е и президент на клуба. Стадионът на "Престън" е разположен на улица която носи неговото име - "Сър Том Фини". Негова статуя има поставена пред стадиона, а вътре има и паметна плоча в негова чест. Получава титлата "сър" през 1998 г.

Джанет Роули, американски лекар (1925-2013).
Откритията й за хромозомните аномалии при левкемията довеждат до признаването на факта, че ракът е генетично заболяване. Носителка на престижната награда на медицинския център "Олбани" за трудовете й, допринесли да бъде променено лечението на рака (2013).

Ивар Гявер, американски физик от норвежки произход (1929).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1973 г. за експерименталните открития на тунелния ефект в полупроводници и свръхпроводници, която си поделя с Лео Есаки. Другата половина от наградата получава Брайън Джоузефсън за теоретичните му предсказвания на свойствата на тока на свръхпроводимост през тунелната бариера, в частност на явленията, които са общоизвестни като ефекти на Джозефсън.

Роман Херцог, немски политик (1934-2017).
Министър на културата на провинция Баден-Вюртемберг (1978-1980), министър на вътрешните работи на провинция Баден-Вюртемберг (1980-1983). Председател на Федералния конституционен съд (16 ноември 1987-30 юни 1994). Федерален президент (1 юли 1994-1 юли 1999).

ген. Колин Пауъл, американски политик (1937-2021).
Председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ (1 октомври 1989-30 септември 1993). Държавен секретар на САЩ (20 януари 2001 - 26 януари 2005).

Томи Смит (Томас Смит), английски футболист и треньор (1945-2019).
С "Ливърпул" (Англия) печели два пъти турнирът Купа на УЕФА (1973, 1976), Купата на европейските шампиони (1977) и Суперкупата на УЕФА (1977).

Агнета Фелтскуг, шведска поппевица (1950).
Вокалистка и композиторка на попгрупата АББА, създадена през ноември 1970 г.с началото на съвместно кабаретно шоу на дуета Бьорн Улвеус и Бени Андершон с певиците Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг. Името на квартета е съставено от първите букви на собствените имена на музикантите. На 6 април 1974 г. АББА печели песенния конкурс "Евровизия" с песента си "Ватерло". Музикантите се разделят и продължават със самостоятелни изяви през 1982 г. след 8 издадени албума, многобройни турнета и награди. През 1999 г. се събират за кратко в Лондон, Великобритания, за премиерата на мюзикъла "Мама мия", създаден по песни на групата. От 6 юли 1971 г. до 1979 г. Агнета Фелтскуг е омъжена за Бьорн Улвеус, с когото имат две деца - Линда, родена на 23 февруари 1973 г., и Петер, роден на 4 декември 1977 г.

Мариус Лакатуш, румънски футболист и треньор (1964).

Вячеслав Воронин, руски състезател по лека атлетика (скок височина) (1974).
Световен шампион през 1999 г. в Севиля, Испания. От световни първенства печели и два сребърни медала (1999, 2001). Еевропейски шампион през 2000 г. в Гент, Белгия, и носител на сребърен медал през 1998 г.

Фернандо Мориентес, испански футболист (1976).

Симоне Индзаги, италиански футболист (1976).

Тимо Хилдебранд, немски футболист (вратар) (1979).

Александер Реш, немски състезател по спускане с шейни (1979).
Олимпийски шампион (двуместна шейна) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един бронзов медал (2010). От световни първенства печели осем златни, два сребърни и два бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал. Световната купа печели шест пъти.

Йорис Матайсен, нидерландски футболист (1980).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка с националния отбор по футбол.

Борха Майорал, испански футболист (1997).

Това е денят на смъртта на:

Жорж Жак Дантон, френски революционер (1759-1794).
Участник във Великата френска революция (1789-1794). Основател е на Клуба на кордилиерите (1790). Първи председател на  Комитета за обществено спасение (1793). През 1793-1794 г. оглавява опозиционна група срещу якобинците. Осъден е на смърт от Революционния трибунал и екзекутиран.

Велчо Атанасов - Джамджията, български революционер, участник в националноосвободителното движение, търговец (1778-1835).
Един от първите вносители на стъкла за прозорци, откъдето идва и прозвището му Джамджията. Подпомага развитието на просветното дело. През 1835 г. заедно с кап. Георги Мамарчев е един от организаторите на въстание против османското иго,  т. нар. Велчова завера. Участниците са заловени в началото на въстанието след предателство. Повечето от ръководителите му, сред които и Велчо Атанасов, са обесени в Търново.

Томас Ходжкин, британски лекар (1798-1866).
През 1832 г. описва "лимфомата" - раковото заболяване на лимфните възли, наречено на негово име "Синдорм на Ходжкин".

Иван Крамской, руски живописец (1837-1887).
Един от основателите на движението на передвижниците.

Пол Видал дьо ла Блаш, френски географ (1845-1918).
Създател на френската географска школа. Автор на изследвания в областта на географията, участвал в разработването на големия атлас по география и история на света. 

проф. Кръстьо Кръстев, български литературен критик и теоретик, философ и психолог (1866-1919).
Директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък (1888-1890), учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия (1890-1891, 1894). Редактор на "Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество" (1890). Основател и главен редактор на първото българско литературното списание за критика "Мисъл" (1892-1907), около което се формира първият в България литературен кръг "Мисъл". Действителен член на БАН (1900). Преподавател по философия, психология, етика и естетика  във Висшето училище (1894-1896; 1899-1907; 1908-1919). Директор на Педагогическото училище в Скопие (1907-1908). Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика, на научни трудове по философия, психология, литература.

акад. Никола Михов, български библиограф, статистик (1877-1962).
Създава школа от библиографски работници. Учител по френски език в Търново (1900), в Габрово (1903-1905), в София (1905-1908). Служител в Дирекцията на статистиката (1901-1903). Поддиректор на Народната библиотека в София (1908-1909, 1911). Има принос за изграждане на библиотеката на Висшето търговско училище "Д. А. Ценов" в Свищов. Член на Българската академия на науките 1947). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (1952) и на орден "Народна република България" първа степен (1957).

Херман Мълър, американски биолог и генетик (1890-1967).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1946 г. за откритието му относно предизвикването на мутации чрез облъчване с рентгенови лъчи.

акад. Даки Йорданов (Даки Йорданов Вичев), български ботаник (1893-1978).
Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1945). Член на Президиума на БАН (1945-1978). Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет /СУ/ "Св. Климент Охридски" (1947-1950), ръководител на Катедра по систематика на растенията и растителна география (1952-1963) в университета, директор на филиала на Ботаническата градина към СУ "Св. Климент Охридски" в Балчик (13 септември 1955-1978), заместник-ректор (1950-1956) и ректор (1956-1962) на СУ "Св. Климент Охридски". Председател на Българското природоизпитателно дружество (1944-1978). Директор на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН (1962-1974). Член-основател (1923) и председател на Българското ботаническо дружество (1966-1978). От 21 март 1967 г. е член на Президиума на Съюза на научните работници. Член на Висшата атестационна комисия (1967-1978). Отговорен редактор на "Известия на Ботаническия институт" (1961-1974) и на сп. "Фитология" (1975-1978). Ръководи и участва пряко в съставянето на многотомното издание "Флора на Народна република България" (т. 1-7, 1963-1979). Автор е на учебник по систематика на растенията и на повече от 120 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (септември 1973). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1957) и на орден "Георги Димитров" (септември 1963, 13 септември 1968, 1973).

Юрий Завадски, съветски актьор и режисьор (1894-1977).
Народен артист на СССР (1948) и Герой на социалистическия труд (1973). Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1951).

Ала Тарасова, съветска актриса (1898-1973).
Народна артистка на СССР (1937). Герой на социалистическия труд (1973).

Павел Елмазов, български певец бас (1898-1975).
От 1919 г. е солист в театър "Ренесенс". Солист в Софийската народна опера (1924-1969). Изпълнил е повече от 60 роли. Сред тях са Дядо Недялко от "Гергана", Хайнрих от "Лоенгрин", Самуел в "Бал с маски", Спарафучиле в "Риголето",  Нурабад в "Ловци на бисери", Цунига от Кармен", Канчиано в "Четиримата грубияни", Мазето от "Дон Жуан",  Раемфис в "Аида", Албер в "Еврейката" и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1949). Лауреат на Димитровска награда (1951).  Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1958) и на орден "Червено знаме на труда" (1959).

Сол Белоу (ист. име Соломон Белоус), американски писател (1915-2005).
Първият му роман "Човек между земята и небето" е публикуван през 1944 г. Автор е на романите "Приключенията на Оги Марч" (1953), "Хендерсън, заклинателят на дъжда" (1959), "Херцог" (1964). Носител на три Национални награди за най-добра книга за произведенията си "Приключенията на Оги Марч" (1953), "Херцог" (1964) и "Планетата на мистър Самлър" (1970), "Зимата на професора" (1982). Носител на Нобелова награда за литература за 1976 г. за разбирането на човека и тънките анализи на съвремнната култура, които съчетава в своето творчество. Носител е на наградата "Пулицър" за романа си "Дарът на Хумболт" (1975).

Чарлтън Хестън (ист. име Джон Чарлз Картър), американски актьор (1923-2008).
Участвал е във филмите "Юлий Цезар" (1949), "Планетата на маймуните" (1968), ""Армагедон" (1998), "Котки срещу кучета" (2001), "Планетата на маймуните" (2001), "Тайната на ордена" (2001) и др. Носител на "Оскар" (1959).

Славка Славова, българска актриса (1924-2002).
Актриса в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1989, с прекъсвания), в Народния театър на младежта (1950-1955), в Театър 199 и театър "Барбуков". Има участия в радиопредавания, в телевизията и в киното. Играла е във филмите "Земя" (1957), "Призованият не се яви" (1965), "Снимки за спомен" (1979) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1965) и "Народен артист" (май 1979). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Барух Блумбърг, американски генетик и имунолог (1925-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1976 г. заедно с американския педиатър и вирусолог Карлтън Гайдусек за откриването на нови механизми на възникване и разпространяване на инфекциозните болести.

Сидни Бренър, британски учен генетик (1927-2019).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2002 г. заедно с британския биолог Джон Сълстън и американския биолог Робърт Хорвиц за откритията им в областта на генетично регулиране на развитието на органите и програмираната смърт на клетките.

Наум Савов (Нони), български футболист и треньор (1930-2014).

Борис Дуров, руски режисьор, сценарист и актьор (1937-2007).

Анж-Феликс Патасе, политик от Централноафриканската Република (1937-2011).
Президент на Централноафриканската Република (от 22 септември 1993-16 март 2003).

Сидни Oлтман, канадски молекулярен биолог (1939-2022).
Носител на Нобелова награда за химия за 1989 г. заедно с американския молекулярен биолог Томас Чек за тяхното откритие на каталитичните свойства на рибонуклеиновата киселина (РНК).

Пол Ритър, британски актьор (1966-2021).
Участвал е във филмите "Развратникът" (2004), "Спектър на утехата" (2008), "Хари Потър и Нечистокръвният принц" (2009), "Младият Джон Ленън" (2009), "Oрелът" (2011), в минисериала "Чернобил" (2019) и др.

Кърт Кобейн, американски рокмузикант (1967-1994).
Основател и вокалист на групата "Нирвана" заедно с басиста Крист Новоселич в Олимпия, щата Вашингтон, с която създават музикалния стил алтернативен рок или т. нар. движение на грънджа (1986-1987). Издават албумите "Bleach" (1989), "Nevermind" (1991), "Incesticide" (1992), "In Utero" (1993) и др. Групата се разпада след смъртта му на 5 април 1994 г. Той се самоубива в дома си, близо до Сиатъл, щата Вашингтон.
/МГ/