site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 3 април в историята
3 април 2024 г., вторник, 14-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски.
На този ден в България:
1860 - На великденската тържествена литургия в църквата "Св. Стефан" на българската църковна община в Цариград епископ Иларион Макариополски не произнася името на вселенския патриарх, под чиято юрисдикция се намирал целият диоцез на Българската православна църква в Османската империя. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза в решителната си фаза - борба за признаване на независима българска църква. Събитието от 3 април 1860 г. става известно с името "Българският Великден".
1879 - София е обявена за столица на България от депутатите в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879) в Търново (дн. Велико Търново). Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциала за икономически растеж. Когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 г. жителите на София са 20 856. От тях 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли от други места. С повече жители от София тогава са Русе, Варна и Шумен.
1912 - В бр. 74 на "Държавния вестник" е обнародван Законът за административното правосъдие, в който за първи път се предвижда самостоятелен Върховен административен съд в България. Законът е приет през март 1912 г. от в ХV Народно събрание, в сила от 1 октомври 1912 г. Той постановява учредяване на ВАС в състав първи председател, председател на отделение и шестима членове, които имат ранг, приравнен с този на съдиите от Върховния касационен съд. Те получават статут на несменяеми съдии от деня на назначаването им. Предвидена е и минимална възрастова граница, задължителна за кандидатите за членове на ВАС - не по-млади от 35 години. При ВАС се предвижда още главен прокурор и прокурор на отделение. На практика учредяването на Върховен административен съд се осъществява около година по-късно от влизането на закона в сила, поради началото на Балканската, а след това и на Междусъюзническата война. Официалното откриване на съда е на 4 ноември 1913 г., откогато започва и неговото функциониране. Първи председател на ВАС е Филип Филчев, а членове-съдии - Владимир Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при Върховния административен съд е назначен Иван Крафти. На Върховния административен съд са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон. На 4 декември 1947 г., когато е приета Конституцията на Народна република България, ВАС се закрива и се създава Върховен съд.
1990 - Петър Младенов е избран за председател (президент) на Република България на 16-ата сесия на 9-ото Народно събрание. Той подава оставка на 6 юли 1990 г. под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на Съюза на демократичните сили негова фраза "По-добре е танковете да дойдат", изречена пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., по време на митинг за отмяна на чл. 1 от Конституцията на България.
1990 - Българската комунистическа партия (БКП) се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Решението е взето на заседание на Висшия партиен съвет на БКП след обявяването на резултатите от общопартийния референдум за промяна на името на партията, на което 86,71 на сто гласуват "за".
2011 - В катедралния храм "Св. Александър Невски" патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква канонизира за светци убитите българи през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци. Канонизацията е извършена съгласно решение на Светия синод от 16 март 2011 г. Над 3000 жертви на Баташкото клане ще бъдат почитани като Събор на св. Баташки мъченици на 17 май, когато по време на Априлското въстание (1876) градът е напълно разрушен. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - свещениците Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, Иван, Илия и други от Батак. Събор на св. Новоселски мъченици ще се отбелязва на 9 май, когато през 1876 г. в новоселския девически манастир "Света Троица" много мирни жители търсят убежище от турските войски, но намират смъртта си. Сред загиналите са двамата свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както и седем монахини и на една мирянка.
2012 - В София е открит офис на Федералното управление на САЩ за контрол над наркотиците (ДЕА). Това е третият офис на американската агенция за борба с наркотиците в балканска страна, след тези в Гърция и в Турция, и 85-ият в света.
2018 - В 15:45 ч. затворниците Радослав Колев, осъден на 26 години затвор за убийство, и Владимир Пелов, осъден на 30 години затвор за грабеж, отвличане и опит за убийство на двама служители на МВР, нападат трима надзиратели и бягат от Централния софийския затвор, като заплашват дежурните надзиратели с огнестрелно оръжие и преодоляват няколко поста в корпуса на затвора. Те успяват да избягат за 90 секунди. Бягството им е осъществено при даване на затворниците на вещи от техни близки.
2020 - По предложение на Министерския съвет и въз основа на Конституцията със 122 гласа "за", 47 - "против", и 7 - "въздържал се" Народното събрание удължава до 13 май 2020 г. извънредното положение, въведено в страната на 13 март 2020 г. заради пандемията от "Ковид-19".
На този ден по света:
1896 - Излиза бр. 1 на в. "Гадзета дело спорт" - най-старият спортен вестник в Италия. Повод за излизането на вестника е отразяването на първите Олимпийски игри в Атина, Гърция, през 1896 г. Вестникът излиза два пъти седмично - в понеделник и петък, и се отличава с отпечатването си на розова хартия. От 1909 г. вестникът е организатор на колоездачната обиколка на Италия "Джиро д`Италия". От 1913 г. вестникът е ежедневник. От 26 август 1997 г. вестикът има сайт.
1905 - Основан е "Бока Хуниорс" - Буенос Айрес, аржентински футболен клуб.
1922 - В Москва, Русия, Йосиф Сталин е избран за генерален секретар на Централния комитет на Руската комунистическа партия (б). Заема поста до 31 декември 1925 г. От 31 декември 1925 г. до 14 октомври 1952 г. той е генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия на СССР, а от 14 октомври 1952 г. до смъртта си на 5 март 1953 г. е на Комунистическата партия на СССР.
1948 - Конгресът (парламентът) на САЩ приема Закон за помощта на чуждестранните държави, който регламентира изпълнението на плана "Маршал". На 5 юни 1947 г. в реч пред Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал обявява програма за възстановяване и развитие на Европа след Втората световна война (1939-1945), станал известен като план "Маршал". Европейските страни са приканени да посочат нуждите си за икономическо възстановяване, за да се постигне най-ефективно оползотворяване на материалната и финансова подкрепа. Планът е одобрен от 16 европейски страни - Австрия, Белгия, Великобритания, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Турция, Франция, Нидерландия, Швейцария и Швеция, на конференция в Париж, Франция (12-15 юли 1947). Законът предвижда оказването на икономическа помощ да се осъществява въз основата на двустранни договори, с които всяка от държавите участнички се задължава да спазва определени условия. За периода 1948-1951 г. САЩ са предоставили помощ за над 12 млрд. долара. През 1956 г. дейността на плана "Маршал" е изцяло прекратена.
1961 - Катастрофа в Андите на самолет "Дъглас ДС-3" на чилийската авиокомпания ЛАН. Загиват 24 души, включително 8 играчи на чилийския футболен отбор "Грийн крос". На 9 февруари 2015 г. агенция "Асошиейтед прес" съобщава, че отломките на самолета, както и тленни останки на загиналите, са открити от група алпинисти на височина 3200 м и на 360 км от столицата Сантягo.
1973 - В Ню Йорк, САЩ, за първи път в света e представена технологията за мобилна телефонна връзка. Проведен е първият в света разговор по мобилен телефон. Прототипът на първия преносим клетъчен телефонен апарат "Dyna TAC" е производство на американската телекомуникационна компания "Моторола". На 6 март 1983 г. в Ню Йорк "Моторола" демонстрира и първият в света мобилен телефон "DynaTAC 8000X". На 21 септември 1983 г. е получено разрешение за производството му, пуснат е в продажба през 1984 г. Апатарът е с размери 33х4,4х8,9 см, тегло - 794 грама и цена - 3995 долара.
1991 - В Мадрид, Испания, е създадена Парламентарната асамблея на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) на среща на парламентаристи от страните членки на СССЕ (2-3 април 1991). Решението за създаването на асамблеята е взето на срещата на високо равнище на СССЕ на 19-20 ноември 1990 г. в Париж, Франция.
2002 – Парламентът на Ангола приема закон за амнистия на бунтовниците от Националния съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА).
2003 - Сърбия и Черна гора официално става 45-ия член на Съвета на Европа.
2007 - Във Франция високоскоростен влак подобрява световния рекорд за скорост при влакове, движещи се на обикновени релси, като преминава прага от 570 км/час. Влакът в черно и жълто с три вагона на по два етажа, наречен V150, подобрява предишния рекорд от 515,3 км/час, но не успява да достигне рекорда на японски влак на магнитно окачване от 581 км/час, поставен през 2003 г.
2008 - В Букурещ, Румъния, по време на срещата на високо равнище на страните членки на НАТО (2-4 април 2008) Хърватия и Албания получават покана за членство в НАТО.
2009 - Франция се завръща в обединената военна структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) по време на 23-ата среща на високо равнище на НАТО, проведена в Страсбург (Франция), Баден-Баден и Кел (Германия) по повод 60-ата годишнина от създаването на алианса (3-4 април 2009) - първата в историята на НАТО, която се провежда на територията на две държави - в Кел, Германия, и в Страсбург, Франция. Франция се оттегля от военните структури на НАТО на 1 юли 1966 г.
2015 - Парламентът на Южна Осетия единодушно ратифицира подписания с Русия Договор за съюзнически отношения и интеграция. За ратифицирането на документа гласуват всичките 34 депутати в парламента на Южна Осетия. Подписаният на 18 март договор е със срок от 25 години и възможност да бъде удължаван след това с по още десет години. Той предвижда засилване на сътрудничеството между двете страни, включително в отбраната "при запазване на държавния суверенитет на Южна Осетия".
2019 - В Брюксел, Белгия, на церемония в Европейската комисия, еврокомисарите по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел и за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган връчват сертификат за вписването на "Странджански манов мед" в регистъра на Защитените наименования за произход. Официалният документ е връчен на Манол Тодоров от сдружението, подало заявлението за регистрация.
2020 - Общото събрание на ООН одобрява чрез консенсус резолюция, призоваваща за международно сътрудничество и мултилатерализъм в борбата срещу КОВИД-19. В приетия документ се подчертава нуждата да се уважават изцяло човешките права и се критикува всякаква форма на дискриминация, расизъм и ксенофобия в отговор на пандемията. Резолюцията е по инициатива на шест страни - Швейцария, Индонезия, Сингапур, Норвегия, Лихтенщайн и Гана. Тя е подкрепена от 188 от 193-те страни в ООН.
2021 - Русия удължава споразумението за космическо сътрудничество със САЩ до края на м. декември 2030 г. Министър-председателят на Русия Михаил Мишустин одобрява съответното предложение за удължаване на сътрудничеството за изследване и използване на космоса за мирни цели. Споразумението за космическо сътрудничество е сключено през 1992 г. и е удължавано четири пъти.
2022 - Полубратът на краля на Йордания Абдула Втори - Хамза, се отказва от титлата си принц, година след като е поставен под домашен арест заради участие в предполагаем заговор за дестабилизиране на кралството.
2023 – За първи път от 20 години Берлин има кмет консерватор – това е лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) в Берлин Кай Вегнер. Той е първият кмет консерватор на Берлин след Еберхард Дипген (1991-2001 г.). Съгласно представеното на 3 април 2023 г. коалиционно споразумение той ще управлява заедно със социалдемократите, които досега са на власт в Берлин. Споразумението е обявено от Кай Вегнер и от досегашния кмет Франциска Гифай от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) седем седмици след победата на ХДС на местните избори, които получават 28,2 процента от гласовете на избирателите срещу 18,4 процента за ГСДП - най-слабият им резултат в Берлин след края на Втората световна война.
Родени на този ден българи:
Иван Йончев, поет (1884-1918).
Сътрудничи на списанията "Български сбирка", "Народна армия", "Българан" (1916-1924). Автор е на стихотворението "Един завет" (1915), по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за марша на Българската армия. Тема на поезията му е патриотизмът, въодушевлението и героизмът на българския войник. Пише и интимна лирика: "Есенни листа" (1908), "Родни песни", (1914), "Стихотворения" (1917), "Цветя" (1917).
Михаил Люцканов, оперен певец баритон (1900-1989).
Пял е на сцената на Софийската народна опера (1929-1961). Автор е на мемоарите "Моят път към оперната сцена" (1976). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1949) и "Народен артист" (1984).Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961).
Георги Мицков, преводач, поет и писател (1921-2002).
Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Участва с преводи в многобройни антологии. Включен е в колективите на "Сто шедьовъра на световната любовна лирика", "Антология на световната любовна лирика", "Антология на съвременната английска поезия". Прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика. Автор е на стихосбирките "Под сянката на съдбата" (1989), "Яростно мълчание" (1992), "Най-хубавите мигове" (1994), "Стихотворения. Балада за най-самотния" (1996), "Сонети за любовта, смъртта и вечността" (1998), "Господи, къде да отида да умра" (1999), "Съдба" (2000). Бил е кореспондент на белгийското списание "Център за поетически изследвания". Носител на международната италианска награда "Чирчи Сабаудия"(1990) за преводите си от италиански език, на наградата за превод на поезия на Съюза на преводачите в България (1995), на ордена "Академични палми" на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура (1998). Пръв носител на Националната награда за превод "Стоян Бакърджиев" на община Пазарджик (2000). Почетен гражданин на община Сливница (посмъртно, 2011).
акад. Георги Стоилов, архитект (1929-2022).
Участник в партизанското движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин в Трънския партизански отряд (1944). Архитект-дизайнер в "Главпроект" (1954). Един от основателите на Съюза на архитектите в България и негов председател (18 март 1965-12 юни 1968; 14 май 1977-30 март 1990). Избиран е за депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Кмет на София (1967-1971). Министър на архитектурата и благоустройството (9 юли 1971-24 юли 1973). Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987). Президент на Международната академия по архитектура (1987-13 май 2018). От 13 май 2018 г. е почетен президент на Международната академия по архитектура. По негови проекти в София са строени хотел "Рила" и "Орбита", сградата на Българското национално радио, градоустройственият план на Международния младежки център в Приморско и хотелите "Интернационал", "Емона", "Рубин" и "Акациите" в черноморските комплекси "Св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", Мемориалният комплекс "Бузлуджа", пантеонът в Гургулят и Арката на свободата "Беклемето" в Троянския балкан. Сред проектите му са Център за ръководство на въздушното движение в София, мултифункционален еко небостъргач в Москва, жилищен комплекс в Ростов на Дон и голяма серия важни обществени сгради за столицата на Казахстан - Астана. Много от неговите реализации се превърнаха в емблематични сгради у нас и в чужбина. Голям интерес предизвиква и концептуалният проект за небостъргач "Уpбия" в Пекин, Китай, с височина 1500 метра. Удостоен със званието "Народен архитект" (май 1978). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985) и на орден "Стара планина" първа степен (1 ноември 2010). Почетен гражданин на София (2004). Акад. Георги Стоилов е автор на идеята за учредяване на Световния ден на архитектурата по време на своя мандат като председател на Международния съюз на архитектите през 1986 г.
Христофор Тзавелла, писател, културолог, историк и фолклорист (1934-2018).
От 1954 г. живее в Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля", основоположник е на радипрограмата "Македонски радиочас" и на в. "Македонски живот". През 1964 г. се установява в България. Автор е на няколко стихосбирки, на книгите "Глаголици", "Кирилици", "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония" и др. Носител на почетния знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (15 април 2014).
Виктор Вълков, политик и дипломат (1936-2022).
Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (10 юли-20 декември 1990). Член на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (21 май 1986-27 юли 1991), председател на БЗНС (1 март 1990-27 юли 1991). Заместник министър-председател и министър на външните работи (20 декември 1990-8 ноември 1991). Посланик на България в Турция (30 ноември 1993-29 май 1998) и в Хърватия (8 юли 2002-21 септември 2007).
проф. Антон Дончев (Антон Цанев Дончев), художник - дърворезба (1943).
Работи в областта на съвременната българска дърворезба и скулптура от дърво. Творчеството му е продължение на традициите на Тревненската художествена школа. Председател на Съюза на българските художници (9 март-май 1990). От 1978 г. е преподавател в Националната художествена академия. Автор е на монументалните пана "Празник" (1980-1981) и "Триумф" (1981-1982) в Националния дворец на културата в София и др. Почетен гражданин на Трявна (3 ноември 2009). Носител на Националната награда "Оборище" за принос в съхраняването на българската идентичност (2 май 2012) и др.
доц. Атанас Щерев, лекар и политик (1945).
Специалист в областта на репродуктивната ендокринология и акушерството и гинекологията. През 1988 г. съвместно с биолога проф. Илия Ватев реализират първата в България успешна ин витро процедура, довела до раждането на първото бебе по този метод. През 2003 г. създава Медицински комплекс "Д-р Щерев". Депутат в 36-ото (27 юни-17 октомври 1994), в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Автор е на над 250 публикации в областта на репродуктивната медицина и акушерството и гинекологията в български и чуждестранни издания. Носител на орден "Стара планина" първа степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина (14 януари 2015), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на медицинската наука и образование в България (5 юни 2020).
Александър Томов, състезател по борба (1949).
Носител на три сребърни медала на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия, през 1976 г. в Монреал, Канада и през 1980 г. в Москва, СССР. Петкратен световен шампион (1971, 1973, 1974, 1975, 1979) и петкратен европейски шампион (1972, 1973, 1976, 1979, 1984). Спортист на България за 1979 г. През 2006 г. е приет в "Залата на славата" на борбата в Оклахома, САЩ, а през 2007 г. е удостоен със специален медал със скъпоценни камъни "Сваровски" от Международната федерация по борба (ФИЛА) и е приет в "Сенаторския клуб" на ФИЛА. Почетен гражданин на София (2014). Председател на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор (БСТ) /2002-2005/. Носител е на орден "Стара планина" първа степен (8 април 2009). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).
Карина Сълова (Карина Сълова Иванова), лекарка (1953).
През 1984 г. изкарва квалификационни курсове за лекар планински спасител и става първата жена планински спасител в България. Първата височинна експедиция, в която участва е през 1985 г., когато заедно с алпинисти изкачва връх Монблан (4807 м) в Алпите. През м. май 1999 г. изкачва връх Шиша Пангма (8017) в Хималаите и става първата жена българка покорила върха. Има участия като лекар в много български национални експедиции в планините Хималаи и Памир - на върховете Макалу (8462 м), Манаслу (8156 м) и два пъти до връх Еверест (8848 м). Тя е първата българка, която изкачва Северното седло Чанг Ла под връх Еверест. Директор на Центъра за спешна медицинска помощ във Враца (2000-2011). Работила е като лекар (от 18 януари 2011 г.) в профилакториума на АЕЦ "Козлодуй" във Враца. В Първа частна МБАЛ - Враца е специалист по анестезиология и интензивно лечение.
Виза Недялкова, журналистка (1955).
Работила е в Българското национално радио (БНР) (1978-1998) като журналист в редакция "Литература и изкуство" на програма "Христо Ботев", водеща (от 1983) на предаването "Добър ден" и водеща на авторско предаване "Пост фактум" на програма "Хоризонт" (1993-1998). Програмен директор на радио "Нет" (юни-август 2002; май 2004-2005). Автор на редица публикации в печата.
Йордан Митков, състезател по вдигане на тежести (1956).
Олимпийски шампион през 1976 г. в Монреал, Канада. От световни първенства печели един златен (1976) и един сребърен медал (1975). От европейски първенства печели един златен (1979), един сребърен (1975) и един бронзов медал (1976). През спортната си кариера подобрява 12 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Почетен гражданин на Асеновград (29 юли 1976). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).
Елена Алекова (Елена Алекова Христова), поетеса, писателка, публицистка и литературовед (1963).
Работила е като редактор във в. "Български писател", в издателствата "Български писател" и "Христо Ботев", главен редактор на вестниците "Тракия" и "Съвременно читалище". До февруари 2015 г. е съпредседател на партия "Политически клуб "Тракия". Авторка е на 10 поетични книги, на романа в стихове "Милена", на книгите "Отвъд думите", "По невидимите магистрали" (литературна критика) и сборника с публицистика "Моята България". Носителка на специалната литературна награда "Николай Хайтов" за 2007 г. на Народно читалище "Николай Хайтов" в София за книгата "Отвъд думите" (октомври 2007), на националната награда от третия Национален конкурс за поезия "Дамян Дамянов", организиран от община Сливен и издателска къща "Жажда" (2010) и на Националната литературна награда "Богомил Нонев" за публицистичната си творба "Моята България" (2013).
На този ден са родени и:
Уошингтън Ървинг, американски писател (1783-1859).
Известен като "баща на американския разказ". Автор е на произведенията "Рип ван Уинкъл" (1819), "Легенда за Сънната долина" (1820) и др.
Леонид Пастернак, руски художник (1862-1945).
Алчиде де Гаспери, италиански политик (1881-1954).
Министър-председател на Италия (1945-1953). Първи председател на Парламентарната асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (1954). Заедно с Робер Шуман и Конрад Аденауер поставят началото на "обединена Европа".
Лидия Сейфулина, руска писателка (1889-1954).
Авторка e на повестите "Тор" (1922), "Виринея" (1924), на пиесите "Наташа" (1937), "Син" (1948); "Селски разкази за Ленин" (1924) и др.
Лесли Хауард, британски актьор, режисьор и продуцент (1893-1943).
Участвал е в пиесите "Зелената шапка" (1925) "Картонен любовник" (1927), "Хамлет" (1936) и др. Играл е във филмите "Пигмалион" (1938), "Интермецо" (1939), "Отнесени от вихъра" (1939) и др. Загива при самолетна катастрофа на 1 юни 1943 г., след като самолетът е свален от нацистите при полет от Лисабон, Португалия, за Лондон, Великобритания, по време на Втората световна война (1939-1945).
Олес Гончар (ист. име Александър Гончар), украински писател (1918-1995).
Автор е на трилогията "Знаменосци", повестта "Земята кънти" (1947), романите "Таврия" (1952), "Човек и оръжие" (1960), "Циклон" (1970) и др. Носител на Държавната награда на СССР (1948). Носител на Ленинската награда (1964).
Карло Лидзани, италиански режисьор, сценарист и продуцент (1922-2013).
Режисьор е на повече от 40 филма, сред които "Опасно, бандити" (1951), "Бандити в Милано" (1968), "Любовницата на Граминя" (1968), "Рим на аристократите" (1971), "Площад "Сан Бабила": 20 часа" (1975), "Скъпи, Горбачов" (1988) и др. Самоубива се на 5 октомври 2013 г.
Дорис Дей (ист. име Дорис Мариан фон Капелхоф), американска актриса и певица (1922-2019).
Участвала е в над 40 филма, сред които "Април в Париж" (1952), "Джулия" (1956), "Каприз" (1957), "Интимен разговор" (1959), "Не яжте маргаритките" (1960) и "Магията на лукса" (1962). Известна е с изпълнението на песента "Whatever Will Be, Will Be (Que Sera, Sera)" от филма на Алфред Хичкок "Човекът, който знаеше твърде много" (1956). Носителка на президентския "Медал на свободата" (2004), на Награда за цялостно творчество на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис (2011). През 2011 г. издава албума "My Heart", който влиза в топ 10 във Великобритания.
Светозар Русаков, съветски художник аниматор (1923-2006).
Художник-постановчик в "Союзмултфилм" (1956-1986). Един от създателите на сериите на анимационната поредица "Ну, погоди!" (1969-1974, 1976-1980, 1984-1986). Носител на Държавната награда на СССР за участието му в работата на над 16 от сериите на "Ну, погоди!" (1986). Сред останалите му известни анимации са "Шайба, Шайба!" (1964), "Приказка за Емеля" (1938), "Приключенията на Буратино" (1959). Участвал е в създаването на около 50 анимационни филма.
Марлон Брандо, американски актьор (1924-2004).
Участвал е във филмите "Трамвай желание" (1951), "На кея" (1954), "Дивият" (1954), "Сайонара" (1957), "Младите лъвове" (1958), "Кръстникът" (1972), "Последно танго в Париж" (1972), Супермен (1978), "Апокалипсис сега" (1979), "Сух бял сезон" (1989), "Новият Дон Жуан" (1995),"Островът на доктор Моро" (1996), "Прецакването" (2001) и др. Носител е на награда "Оскар" (1954) за ролята му във филма на "На кея". На 27 март 1973 г. отказва да получи присъдената му награда "Оскар" за най-добра мъжка роля за филма "Кръстникът" в знак на протест срещу дискриминацията на коренното индианско население на Америка, изпращайки на церемонията своя колежка, облечена като индианка, да съобщи причината за отсъствието му.
Хелмут Кол, немски политик (1930-2017).
Министър-председател на провинция Райнланд-Пфалц (19 май 1969 - 2 декември 1976), председател на партията Християндемократическия съюз (12 юни 1973-7 ноември 1998), федерален канцлер (1 октомври 1982-27 октомври 1998). Носител е на международната награда "Карл Велики" (1988). През 1998 г. е обявен за "Почетен гражданин на Европа" от европейските държавни глави за приноса му към обединяването и сътрудничеството между държавите в Европа.
Яп де Хоп Схефер, нидерландски политик и дипломат (1948).
Лидер на партията Християндемократически призив и председател на парламентарната група на партията във Втората камара (27 март 1997-1 октомври 2001). Председател на Постоянната комисия по външните работи към Втората камара на парламента (ноември 2001- 15 май 2002). Министър на външните работи на Нидерландия (22 юли 2002-3 декември 2003). Генерален секретар на НАТО (5 януари 2004 -1 август 2009).
Алек Болдуин, американски актьор (1958).
Участвал е във филмите "На лов за Червения октомври" (1990), "Сянката" (1994), "Острието" (1997), "Нотинг Хил" (1999), "Пърл Харбър" (2001), "Кучета и котки" (2001), "Кланът Таненбаум" (2001), "Реална фантазия" (2001), "Котка с шапка" (2003), "Убиецът на шанса" (2003), "Авиаторът" (2004), "Завръщането на Поли" (2004), "Не е лесно" (2009) и др. Носител на телевизионните награди "Еми" (2008, 2009, 2017), на телевизионните и филмови награди "Златен глобус" (2007, 2009, 2010), на наградите на "Гилдията на филмовите актьори" (2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013) и др. Отличен е със звезда в Алеята на славата в Лос Анджелис (2011).
Еди Мърфи, американски актьор (1961).
Участвал е във филмите "Смяна на местата" (1983), "Ченгето от Бевърли Хилс" (1984), "Изисканият джентълмен" (1992), "Смахнатият професор" (1992), "Доктор Дулитъл" (1998), "Аз, шпионинът" (2002), "Татковата градина" (2003), "Норбит" (2007) и др. Носител на наградите "Грами" (1984) и "Златен глобус" (2006).
Найджъл Фараж, британски политик (1964).
Лидер на Партията за независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) (септември 2006-2009; ноември 2010-4 юли 2016). Лидер на Партията на Брекзит (От 6 януари 2021 г. - партия "Реформирай Обединеното кралство" )(22 март 2019 - 6 март 2021).
Пикабо Стрийт, американски състезателка по ски алпийски дисциплини (1971).
Олимплийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония. Носителка е и на сребърен медал от Олимпийските игри през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Световна шампионка през 1996 г. От световни първенства печели и един сребърен медал (1993) и един бронзов медал (1996).
Никола Ескюде, френски тенисист (1976).
През спортната си кариера печели четири титли на сингъл във веригата на Асоциация на професионалните тенисисти (АТП).
Бен Фостър (Бенджамин Антъни Фостър), английски футболист (вратар) (1983).
Хосе Мария Басанта, аржентински футболист (1984).
С националния отбор печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.
Тим Крул (Тимъти Майкъл Крул), нидерландски футболист (вратар) (1988).
Това е денят на смъртта на:
Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник (1618-1682).
Представител на барока.
Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (1800-1862).
Открил Северния магнитен полюс (1 юли 1831). Магнитните полюси на Земята са точките от земната повърхност, в които хоризонталната съставяща на геомагнитното поле е равна на нула. В тези точки се събират всички земни меридиани и изогони. Земята има два магнитни полюса - северен (положителен) и южен (отрицателен), чиито координати не са постоянни.
Юлиуш Словацки, полски поет и драматург (1809-1849).
Представител на романтизма.
Йоханес Брамс, немски композитор, пианист и диригент (1833-1897).
Автор е на "Немски реквием" (1863-1867), четири симфонии, вариации по теми от Роберт Шуман (1854), Георг Фридрих Хендел (1861) и Николо Паганини (1862-1863), вокално-оркестрови произведения и др.
Курт Вайл, немски композитор (1900-1950).
Най-известната му творба е музиката към пиесата "Опера за три гроша" от немския поет и драматург Бертолд Брехт.
Греъм Грийн, британски писател, драматург и критик (1904-1991).
Автор е на голям брой романи, в които разглежда различни етични и политически проблеми в съвременния свят. Сред най-известните му произведения са "Тихият американец" (1955), "Нашият човек в Хавана" (1958), "Пътешествия с леля ми" (1969) и др.
Милчо Червенков, български актьор (1923-2010).
Един от основателите на Народния детски театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1945). Създател на жанра "забавен конферанс" заедно с актьора Коста Цонев. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за особени заслуги в областта на театралното изкуство (23 май 2006).
Сара Вон, американска джазпевица (1924-1990).
Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор (1932-2016).
През футболната си кариера е играл в италианските отбори "Триестина", "Милан" и "Торино". Има 14 мача за националния отбор на Италия. Бил е треньор на италианските отбори "Милан", "Фоджа", "Триестина", "Парма", на националния отбор на Италия за мъже до 21 г. и за мъже, на националния отбор на Парагвай за мъже.
Живко Карадалиев, български футболист и треньор (1933-2014).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Беласица" (Петрич), "Червено знаме" (София), "Миньор" (Перник), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Пловдив).
Режин Дефорж, френска писателка и издател (1935-2014).
Авторка е на около 40 книги, романи, есета и антологии. Световна слава й донася сагата "Синият велосипед" (1983-2007).
проф. Андрей Апостолов, български физик (1935-2020).
Бил е преподавател по физика на твърдото тяло в Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и ръководител на катедра "Физика на твърдото тяло" в университета. Главен технически съветник и директор на мисия на ЮНЕСКО в Заир (дн. Демократична република Конго) (1974-1975). Председател е на Националния комитет по кристалография (1992-2002). Автор е на повече от 170 научни статии, учебници и книги, както и 7 авторски свидетелства и патенти. През 2007 г. издава мемоарната си книга "Е И физик на този свят". Почетен член на Съюза на физиците в България (1980). Носител на орден "Кирил и Методий", първа степен (1982), на медал "100 години Софийски университет" (1988), и др.
Иван Балсамаджиев, български актьор и телевизионен водещ (1953-2010).
Играл е в театрите във Видин (1977-1979), в Перник (1979-1985) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1985-1991). Има повече от 80 театрални роли. Участвал е във филмите "Дишай човече", "Човек в космоса", "Катина", "Лавина" и др. Бил е водещ на редица телевизионни предавания като "Неделен експрес", "Час по всичко", "Вариант-М", "Фолк шанс", "С бъклица и дрян". Автор и водещ на концерти, вариететни програми, карнавали и конкурси, на автобиографичната книга "Борбата със злото в мен" (1999).
/МГ/
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text