site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 април в историята

1 април 2024 г., понеделник, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня преп. Мария Египетска. Св. мчк Аврамий Български.

В България се отбелязва:

Седмицата на гората (до 7).  Отбелязва се през първата цяла седмица на април. Организира се от Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите. Първият организиран Празник на залесяването е организиран на 12 април 1925 г. съгласно издадени окръжни с указания за провеждането му от Министерството на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти. През първата година на Празника на залесяването са засадени 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг горски семена, на следващата година те са съответно Ц 3 120 000 броя и 208 кг семена. Първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г. През 2024 година Седмицата ще премине под мотото: "Гората е живот и ... обща отговорност!"

По света се отбелязва:

Международният ден на хумора и шегата. Денят става международен празник в началото на 20 век, когато в страните от Западна Европа първоаприлските шеги придобиват свой национален колорит. През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване (ОИРТ), от 1993 г. - Европейски съюз за радио и телевизия, обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото като един вид предупреждение - никой да не се връзва на първоаприлските новинарски емисии.

Международният ден на птиците. Отбелязва се от 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на птиците, полезни за земеделието, приета на 19 март 1902 г. в Париж, Франция, и влязла в сила от 6 декември 1905 г. Решението за обявяването на деня е прието на 6 декември 1906 г. На 18 октомври 1950 г. в Париж, Франция, е приета Международна конвенция за защита на птиците, която допълва конвенцията от 1902 г., като са включени всички видове птици с цел тяхното опазване. В България се отбелязва от 1988 г. 

На този ден в България:

1894 - В Силистра излиза бр. 1 на първия музикален вестник - "Кавал", който поставя основите на българската музикална критика. Инициатор и издател на вестника е чешкият композитор и музикален теоретик Карел Махан. Вестникът излиза до 15 април 1902 г.

1896 - Започва работа Пощенската спестовна каса - спестовен институт, създаден под гаранция на държавата към ведомството на пощите и телеграфите, с цел да насърчи средните спестявания. Пощенска спестовна каса е създадена с закон, приет през 1895 г., с цел привличане на депозити от дребни спестители, които да бъдат използвани за кредитиране на държавния бюджет или за други цели. Централното управление на касата е било в София, а операциите са извършвани в пощенските станции. Постепенно освен влоговата служба са въведени чекова служба, вътрешни и международни записи, изплащане на пенсии, събиране на данъци и др. С Постановление 218 на Министерския съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия от 2 март 1951 г. се преустройва банковата система в страната. Съгласно постановлението Българската народна банка се преустройва в единна държавна банка за краткосрочно кредитиране на народното стопанство и се създава Държавна спестовна каса (ДСК), която приема всички парични влогове от Българската народна банка, Пощенската спестовна каса, популярните банки и земеделските кредитни кооперации. Със същото постановление Централното управление на Пощенската спестовна каса се обособява в Централно управление на Държавната спестовна каса, която  със закон, приет на 15 април 1998 г. от 38-ото Народно събрание, се преобразува в търговска банка под името "Банка ДСК" ЕАД. На 2 октомври 2003 г. "Банка ДСК" е приватизирана с прехвърлянето на акциите на банката от "Банкова консолидационна компания" АД на "ОТП банк", Унгария.

1938 - България прекъсва дипломатическите си отношения с Австрия, установени през май 1919 г. На 7 март 1947 г. дипломатическите отношения между двете страни са възстановени на ниво легации. На 20 юни 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.

1972 - В Габрово е създаден Домът на хумора и сатирата по идея на Стефан Фъртунов, юрист и събирач на габровски анекдоти, който е и първият му директор. За място е избрана старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, чиято реконструкция продължава три години преди Домът на хумора и сатирата да бъде разположен в нея през 1975 г. Домът обединява в едно музей и галерия, където се излагат образци на съвременно хумористично и сатирично изкуство от цял свят. През годините Домът на хумора и сатирата организира международни и национални конкурси като Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата (1973), Национален конкурс за литература "Георги Кирков"(1975), Международния конкурс за литература "Хитър Петър" (1977), Международния фестивал на комедийния филм (1981), Националната среща-наддумване Благолаж (1985). През 1981 г. започва изграждане на "Парка на смеха", в който са разположени монументални сатирични скулптури, свързани с откриването на изданията на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Първата скулптура - "Хитър Петър", изваяна от проф. Георги Чапкънов - е монтирана през 1981 г. Към Дома на хумора и сатирата има специализирана библиотека за хумористични и сатирични издания, каталози и албуми, сборници с хумористични разкази и вицове. През 1985 г. в него е открит първият в България Държавен експериментален сатиричен вариететен театър. С решение на Общинския съвет от 19 октомври 2006 г. е променен статута на дома - от национален културен институт на Музей "Дом на хумора и сатирата".

1977 -  Създава се Главно управление на архивите при Министерския съвет с ранг на комитет с Указ 564 на Държавния съвет на Народна република България. Наследник е на създадения на 10 октомври 1951 г. с Указ 515 на Президиума на Народното събрание Държавен архивен фонд на Народна република България. Със Закона за държавния архивен фонд, приет от Народното събрание на 3 юли 1974 г., се създава Централно управление на архивите. От 1 април 1977 г. е Главно управление на архивите при МС. С ПМС 268/30 декември 1992 г. Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Република България, Централен държавен технически архив, Център за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователска лаборатория по архивознание и документознание към Главно управление на архивите при Министерски съвет се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към Главно управление на архивите при Министерски съвет. С ПМС 237/21 декември 1999 г. към управлението преминава и Държавният военен архив. От 2 май 2000 г. Главно управление на архивите получава статут на държавна агенция. Със Закона за Националния архивен фонд, приет от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г., се преименува в Държавна агенция "Архиви".

1994 - Излиза бр. 1 на "Български транспортен вестник" - специализиран седмичник за логистика, спедиция и транспорт. Излиза до януари 2013 г.

1998 - Започват да функционират Военноапелативният съд и Военноапелативната прокуратура, създадени на основание Закона за съдебната власт, приет от 36-ото Народно събрание на 14 юли 1994 г.

1999 - Излиза бр. 1 на списание "БАКХУС". Списание за храната, виното и хубавия начин на живот. Излиза към в. "Капитал".

2001 - Създадено е издателство "БТП - Българска транспортна преса"  ЕООД. Издава сп. "Логистика", сп. "Камиони", сп. "Строителна техника" и сп. "Екотехника и технологии".

2004 - Българското правителство става депозитар по Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) с решение на Народното събрание от 22 октомври 2003 г., когато е  ратифицирано Споразумение за изменение на ЦЕФТА и Допълнителните протоколи 13 и 14 към него. Дотогава тази функция се изпълнява правителството на Полша. Промяната на депозитаря се налага поради присъединяването на Полша към Европейския съюз (ЕС) от 1 януари 2004 г.

2012 - Пред сградата на Министерския съвет е организиран протест срещу цените на ток, вода, газ, горива и парно. Участниците искат мораториум върху цените на комуналните услуги и енергоносителите, одържавяване на електроразпределителните дружества и разваляне на концесията на "Софийска вода". Организатор на протеста е ВМРО-БНД.

2015 - Центърът за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, открит в София на 17 септември 2014 г., получава официална акредитация от Северноатлантическия съвет и се активира като военен орган на НАТО с международен статут по силата на член ХIV от Парижкия протокол. Центърът е създаден с подписания на 28 август 2013 г. в Норфолк, САЩ, Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на България, Министерството на националната отбрана на Гърция и министъра на националната отбрана на Полша, ратифициран  от 42-ото Народно събрание на 19 март 2014 г.

2016 - В Монтана е регистрирана рекордно висока температура от 28 градуса. Предишният рекорд за 1 април е измерен през 1989 г. - 25 градуса.

2017 - В гр. Елена е открит Вторият фестивал на модерното изкуство "Пъстър балкански свят".

2018 - В Общинския драматичен театър в Кюстендил е открита изложба на кюстендилеца Християн Паунов, посветена на Световния ден на цирка. Показани са архивни циркови афиши от съвременната история на цирка в България, уникални циркови костюми и програми на циркове с богат снимков материал.

2019 - Прокуратурата повдига обвинение на главния счетоводител на община Созопол Златка Мусева за длъжностно присвояване в особено големи размери - за период от три години, заедно с кмета Панайот Рейзи и още един човек, който е с подобно обвинение, присвоили над 2 000 000 лв. Според прокуратурата Златка Мусева е наредила сумата да бъде преведена от общината по две банкови сметки с титуляр физическо лице, нямащо нищо общо с фирмата изпълнител. За целта тя извършила и документно престъпление. Като основание за 72-та банкови превода се сочели договори за различни  дейности в села в общината - от ремонт на детска градина до авариен ремонт на улици и подпорни стени за ликвидиране на последици от стихийно бедствие. На 11 март 2019 г. Софийската градска прокуратура повдига обвинение срещу кмета на Созопол Панайот Рейзи за длъжностно присвояване в особено големи размери.

2020 - Комисията за енергийно и водно регулирани определя нови пределни цени за топлинните дружества, които ползват природен газ.  В решението е отчетено намалението с 42,78 процента на цената на природния газ от 1 април 2020 г., съгласно променените условия по договора за доставка между "Булгаргаз" ЕАД и ООО "Газпром експорт".  За потребителите в София цената на топлинната енергия се намалява с 26,47 процента, във Враца - с 22,52 процента, в Пловдив - с 12,11 процента, в Плевен - с 15,65 процента, в Бургас - със 17,30 процента, във Варна - 8,27 процента, във Велико Търново - със 17,54 процента, в Разград - с 16,88 процента.

2021 - Многопрофилната болница за активно лечение "Света Екатерина" в Димитровград започва работа със специализиран апарат за неинвазивна белодробна вентилация - първият такъв апарат в Област Хасково. 

На този ден по света:

1579 - Основан е Вилнюският университет. От 1919 г. до 1939 г. се нарича Университет "Стефан Батори".

1778 - В САЩ финансистът Оливър Полък за първи път използва символа $ като знак за американски долар, одобрен като официална валута на САЩ на 8 август 1786 г.

1847 - В Германия Ернст Вернер фон Сименс, немски електроинженер и предприемач, създава компанията "Сименс".

1918 - Създадени са кралските военновъздушни сили на Великобритания в резултат на сливането на Кралския летателен корпус (род въоръжени сили в състава на сухопътните войски), създаден през 1912 г., и Кралската военноморска въздушна служба, създадена през юли 1914 г. от военноморското крило на Кралския летателен корпус.

1920 - Създадена е Литовската информационна агенция (ЕЛТА). През 1940 г. след влизането на Литва в състава на СССР ЕЛТА е включена в състава на Телеграфната агенция на СССР (ТАСС). След приемането на Декларацията за независимост на 11 март 1990 г. от Върховния съвет на Литва и признаването на независимостта на Литва от СССР на 6 септември 1991 г. агенцията възстановява своята самостоятелност. От 1996 г. Литовската информационна агенция (ЕЛТА) е акционерно дружество. На 21 февруари 2018 г. контролният пакет от акциите на агенцията - 80 процента, окончателно е придобит от предприемача Гитана Марковичене, която е и генерален директор на агенцията от 17 август 2017 г.

1924 - В Мюнхен, Германия, Адолф Хитлер е осъден на 5 години затвор по обвинение в държавна измяна заради участието му в неуспешния опит за преврат - т.нар. "бирен бунт" (8 ноември 1923). В края на 1924 г. той е амнистиран. По време на деветмесечното си заточение Адолф Хитлер написва книгата "Моята борба", която се превръща в библия за нацистките движения. През 1939 г. тя е преведена на 11 езика с общ тираж над 5 млн. екземпляра.

1933 - В Германия нацистите организират национален бойкот на евреите, който включва банки, магазини, лекарски кабинети, адвокатски кантори и други предприятия.

1938 - В Швейцария на пазара излиза първото разтворимо кафе, наречено нескафе на швейцарската компания "Нестле" (съставено от думите "Нестле" и "кафе"). Формулата на нескафе е разработена от швейцарския учен Макс Моргенталер, който в продължение на около 7 години разработва в лабораторията на "Нестле" кафе на кубчета, което да се разтваря в гореща вода. Поръчката за този проект идва от Бразилия, която търси помощта на "Нестле" в опит да измислят ефективен начин за съхранение на свръхпродукцията си. В продължение на 7 години Макс Моргенталер и екипът му работят над формулата за направата на "кафе на кубчета".

1939 - Завършва Гражданската война в Испания. Войната започва на 17 юли 1936 г. На 1 април 1939 г. последните части на републиканското правителство в Мадрид се предават, а ген. Франсиско Франко в радиообръщение обявява победата на метежниците. По време на войната загиват близо 40 000 души. Ген. Франсиско Франко, ръководител на партията Испанска фаланга и главнокомандващ въоръжените сили установява диктатура, която управлява страната до смъртта му през 1975 г.

1948 - Във Великобритания със закон е национализирана енергийната промишленост.

1956 - В Берлин, Германия, е създадено Федералното разузнавателно управление на Германия (БНД).

1960 - САЩ изстрелват първия в света метеорологичен спътник.

1976 - Съветският астроном Николай Черних от Кримската астрофизическа обсерватория открива малка планета, регистрирана в каталозите под номер 2206. Той я нарича с името на град Габрово, известен в света със своя автентичен хумор и с института, който го популяризира - Домът на хумора и сатирата. На 13 април 1995 година Руската академия на науките издава в Санкт Петербург документ, според който планета под номер 2206 е наречена на името на Габрово. Документът се съхранява в Дома на хумора и сатирата в Габрово.

1976 - В Лос Алтос, щата Калифорния, е основана компанията за производство на компютри "Епъл компютърс" от Стив Джобс и приятелите му Стив Возняк и Роналд Уейн. По това време Стив Джобс и Роналд Уейн работят в компания за игри "Атари", а Стив Возняк работи за компанията "Хюлет пакард". Стив Джобс и Стив Возняк работят в посока създаване на революционния персонален компютър, докато Роналд Уейн продава своя дял в новосъздадената компания "Епъл" за 800 долара, само 12 дни, след като компанията е създадена. Ръчно изработен от съоснователя Стив Возняк в гаража на родителите на Стив Джобс, компютърът е представен за първи път в Пало Алто, щата Калифорния през 1976 г. "Епъл 1" има памет и скорост, колкото на джобен калкулатор с дървена рамка, няма клавиатура, монитор, мишка и хард драйв. Но дори и да му бъдат закачени клавиатура и монитор не е било необходимо да има съществени допълнения, за да се визуализира текст, което за времето си е било стъпка напред в сравнение с конкуренцията. Компютърът се е предлагал за 666 долара, защото Стив Возняк предпочитал повтарящи се цифри, като повече от 200 броя са били продадени от "Байт шоп" - първата верига магазини за продажба на компютри на дребно.

1979 - Иран е провъзгласена за Ислямска република Иран на основата на референдума за държавното устройство на Иран, произведен на 30 и 31 март 1979 г., на който 99,3 процента гласуват за премахването на монархията и за създаването на ислямска република. На 1 февруари 1979 г. духовният водач на мюсюлманите аятолах Рухола Мусави Хомейни се завръща в Иран след 15 години изгнание във Франция и е провъзгласен за ръководител на Иран. На 11 февруари 1979 г. е свалена монархията. Шах Мохамад Реза Пахлави, вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия, напуска страната.

1995 - Започва излъчването на предавания по телевизионния канал ОРТ (Обществена руска телевизия) на мястото на програмата на държавната радиотелевизионна компания "Останкино", предаваща на тази честота от 1991 г. На 2 септември 2002 г. ОРТ се преименува на ОАО "Първи канал" (открито акционерно дружество).

1998 - В Австрия със закон за отмяна на държавния монопол върху радиото официално се предоставя ефир на лицензирани частни радиостанции. На 1 април 1998 г. първите 16 частни радиостанции получават разрешение за излъчване - 6 регионални и 10 местни радиостанции.

1999 - На тържествена церемония областта Нунавут е обособена от Северозападните територии и получава статут на провинция в Канада.

2002 - В Нидерландия влиза в сила законът за евтаназията. На 28 ноември 2000 г. законът е одобрен от Втората камара (долна камара) на Генералните щати (парламент). На 10 април 2001 г. е приет от Първата камара (горна камара) на Генералните щати. Нидерландия е първата страна в света, в която официално е разрешена евтаназията.

2004 - В Рияд, Саудитска Арабия, е открит първият по рода си университет за жени. Университетът обединява няколко девически факултета, сред тях и педагогически, които до момента  са били в рамките на други висши учебни заведения. Общият брой на студентките е 16 000.

2009 - Във Вашингтон, САЩ, на официална церемония посланиците на Албания и Хърватия връчват протоколите за присъединяване на двете страни към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Тази дата се приема за дата на присъединяването на двете страни за членки на организацията. Албания и Хърватия получават покана за членство в НАТО на 3 април 2008 г. на срещата на високо равнище на организацията в Букурещ, Румъния. На 9 юли 2008 г. в Брюксел, Белгия, на тържествена церемония в централата на НАТО постоянните представители на страните членки на НАТО подписват протоколите за присъединяването на двете държави. Копия на протоколите с подписите са връчени на присъстващите на церемонията министри на външните работи на Албания и Хърватия Люлзим Баша и Гордон Яндрокович.

2012 - Московското летище "Шереметиево" и туристическата компания "Авиафлот" откриват първия в историята на гражданската авиация пряк редовен полет до Антарктида (станция "Мирний"). Полетите ще се извършват веднъж седмично в неделя от терминал Еф (F) със самолети "Боинг 777-300 И Ар" (Boeing 777-300ER) с междинно кацане на летището в Кейптаун (Република Южна Африка).

2013 - В Янгон, Мианма, информационна агенция "Асошиейтед прес" отваря свое бюро, с което става първата международна осведомителна агенция със свое бюро в Мианма, след като през 2011 г. на власт идва реформистко правителство, започнало да намалява ограниченията върху медиите. Новото представителство позволява на агенцията да разшири отразяването на събитията от Мианма. Персоналът на бюрото включва шестима журналисти на пълно работно време.

2014 - Регистрирано e земетресение с магнитуд 8,2 по скалата на Рихтер край северните брегове на Чили, усетен силно в столицата на Боливия Лапас, намираща се на 470 км. Епицентърът на труса е на дълбочина около 20 км под дъното на Тихия океан и на 100 км северозападно от чилийското пристанище Икике. Загиват 6 души. Регистрирани са над 20 вторични труса, включително и един с магнитуд 6,2.

2015 - Палестина официално става член на Международния наказателен съд (МНС). Присъединяването й е отбелязано на церемония при закрити врата в централата на институцията в Хага, Нидерландия, на която министърът на външните работи на Палестина Рияд ал Малки получава символично копие от Римския статут, с който е учреден съдът.

2017 - В резултат на наводнение, предизвикало кални свлачища в гр. Мокоа, Южна Колумбия, загиват най-малко 320 души, ранени са 332 души. Образувалите се кални свлачища разрушават десетки къщи. Наводненията са отнесли къщи, коли, дървета и най-малко два моста - 17 квартала са тежко пострадали, а 25 жилищни сгради са разрушени.

2018 - Бахрейн открива най-голямото за последните десетилетия находище на петрол и газ в страната, което се намира край западния бряг на Бахрейн.

2019 - Държавното събрание (парламента) на Унгария приема нов закон за насърчаване на раждаемостта. Семейните двойки, в които жената е под 40 години, ще могат да получават безлихвен заем от 10 млн. форинта (35 000 долара). Най-малко един от съпрузите обаче трябва да работи и двамата не трябва да имат досие в полицията или неплатени данъци. Изплащането на заема ще бъде отложено с три години при раждането на първото им дете. След появата на второ дете, една трета от заема ще бъде опростена, а след третото, целият заем може да бъде опростен. Но ако семейната двойка няма дете до пет години след взимането на парите, тя ще трябва да изплати лихвите към заема със задна дата.

2020 - В Австралия най-голямото вестникарско обединение "Нюз корп", собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок, обявява, че преустановява печатането на около 60 регионални вестника заради спад в печалбите от реклама. Вестниците от щатовете Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд и Южна Австралия вече няма да излизат на хартия, а само онлайн.

2023 - Министър-председателят на Ирак Мохамед Шия ас Судани открива нова  петролна рафинерия "Кербала" с производствен капацитет от 140 000 барела на ден. Ирак, вторият по големина производител в рамките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), изнася средно по 3,3 милиона барела петрол на ден. 

Родени на този ден българи:

Иван Добровски (Иван Добровски Жельов), книжовник, учител и публицист (1812-1896).    
Издава енциклопедичното списание "Мирозрение" във Виена, Австрия (1950-1951). Бил е уредник в книгохранилището в Пловдив на Дирекцията на Народното просвещение в правителството на Източна Румелия, което през 1882 г. прераства в Областна библиотека и музей. Автор е на статии по езиковедски, исторически и обществено-политически въпроси. Превежда от гръцки и руски език.

проф. Антон Митов, художник, изкуствовед и критик (1862-1930).
Дописен член на Българската академия на науките (1918). Основател на първото българско списание за изобразително изкуство "Изкуство" (1895) и негов редактор съвместно с Иван Мърквичка (1895-1899). Един от основателите на Държавното рисувално училище (1896) и негов директор (1912-1918; 1924-1927). Създава едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Илюстрира книги, прави проекти за театрални костюми, рисува стенописи и икони.

проф. Цено Тодоров (Цено Тодоров Динов), художник живописец (1877-1953).
Директор на Държавната художествена академия (1930-1932). Работи в областта на портрета, рисува и пейзажи и натюрморти.

Иван Хаджихристов, поет и преводач (1892-1970).
Включен е в "Антология на българската поезия" (1925), съставена от Гео Милев. Участва в литературния кръг "Стрелец" (1926). Първи ръководител на Радио Стара Загора (1935-1948). Автор е на "Тринадесет мистерии" (в съавторство с Иван Мирчев, 1921), "Гибел" (1924), "Елен и гора" (1938), "Денят" (1961), "Избрани стихотворения" (1963), "Месецът слиза зад мен" (1968), "Избрани произведения" (1969), "Марсианско вино" (1983) и др. Превежда руски и унгарски. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1970).

Христо Манолов, композитор и диригент (1900-1953).
Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и Френския колеж в Пловдив (1927-1928). Създател и пръв диригент на хор "Гусла"(1929-1930). Диригент на оркестъра на мина "Перник" и на оркестъра при оперетния театър "Одеон" в София ( 1933-1938),  диригент на хор "Морски звуци" във Варна (1938-1940). Военен капелмайстор (1940-1947) в Харманли, Пещера, Пловдив и др. Един от първите диригенти на операта във Варна (1947-1952). Диригент в Ансамбъла при Строителни войски (1952-1953). Автор е на първия български балет "Змей и Яна" (1937). Автор е на четири опери, оперети, симфонични произведения, пиеси за духов оркестър, камерна музика, над 50 хорови песни.

акад. Димитър Димитров, археолог и историк (1908-1975).
Преподавател и ръководител на катедрата "Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1965). Ръководител на Археологическия музей (1949-1951) и негов директор (1951-1963). Заместник-директор на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (БАН) (1949-1963) и негов директор (1963-1970). Ръководи археологическите разкопки и проучвания (1948) на тракийския град Севтополис (IV-началото на III в. пр. н. е.) - столица на тракийския владетел Севт III, изследва историята на античния град Августа Траяна. Основател и главен редактор на сп. "Археология" (1959-1973), главен редактор на изданието "Известия на археологическия институт"(1966-1970). Бил е член на редакционните колегии и на редица периодични исторически и археологически издания, като "Известията на българското историческо дружество", "Исторически преглед" и др. Автор е на над 70 научни изследвания.

Илия Пейков, художник (1911-1988).
Живее и твори в Италия от 1938 г. Рисува абстрактни "космически" композиции. Той е известен като първият художник, изобразил космоса преди полета на Гагарин (1961). Заради необикновените си методи на работа е наричан "пионер на космическата живопис". Негови картини се намират в частни колекции и в музеите в Европа, САЩ, Бразилия, Палестина, Венецуела, Хондурас, Коста Рика и Южна Америка. Негови картини се намират в частни колекции и в музеите в Европа, САЩ, Бразилия, Венецуела, Хондурас, Коста Рика и др. На 27 юни 2008 г. в Севлиево, е открита Художествена галерия "Асен и Илия Пейкови".  Кавалер на Италианската република (2 юни 1971) и  на Златен медал на Рим за творчество по случай "100 години столица Рим". На 19 ноември 2007 г. Римската община назовава площад на негово име. Почетен гражданин на Севлиево (27 април 2011, посмъртно).

акад. Евгени Матеев, икономист и политик (1920-1997).
Подпредседател на Държавната планова комисия (6 януари 1951-28 февруари 1952) и неин председател (29 февруари 1952-26 декември 1952). Председател на Централното статистическо управление при Министерския съвет (26 декември 1952-1959). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (14 ноември 1962-19 ноември 1966). Министър на планирането (27 ноември 1962-12 март 1966). Председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1964-август 1972). Подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968-1971). Член на Държавния съвет (31 октомври 1974-17 юни 1981). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (март 1970). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1977). Носител народен "Георги Димитров" (31 март 1980).

Румен Григоров, режисьор (1921-1997).
Бил е редактор (1948-1951), режисьор (1951-1975), а от 1975 г. - художествен ръководител в Студия за хроникални и документални филми.  Режисьор е на над 100 филма, сред които "Той не умира" (1949), "Антонивановци" (1958),  "Брегове и хора" (1964), "С младостта на революцията" (1974) и др. Автор е на "Първият" (1945), "Съветският филм в България 1917-1944" (1964), "Пионери на българското кино" (1976). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950), Димитровска награда втора степен (1951). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1981), на награда "Златно перо" на Съюза на българските журналисти (1977, 1981) и др.

Иван Коларов (ист. име Иван Стоянов Иванов), поет и сатирик (1923-2009).
Сътрудничи на вестници и списания с епиграми, стихове, преводи на поезия и хумор.  Бил е кореспондент на в. "Дунавски отечествен фронт" (1946-1947), редактор в отдел "Култура" във в. "Сталинско знаме" във Варна (1951-1954). Работил е като отговорен редактор в Радио София (1954-1965), редактор в сп. "Художествена самодейност" и сп. "Естрада" (1966-1972), редактор в Българската национална телевизия (1973-1974) и в "София прес" (1975). Автор е на над 30 книги със стихотворения и епиграми, сатира, разкази, книги за деца. Превежда руски, румънски, сръбски, турски и английски автори. Носител на звание "Академико бенемерито" на Академия "Гулиелмо Маркони" в Рим (1983). Негови творби са публикувани на руски, украински, словенски, сръбски, гръцки, турски, италиански, френски език и на есперанто.

Иван Станчов, дипломат и филантроп (1929-2021).
Емигрира през 1943 г. Работил е за" Ай Би Ем" в Ню Йорк, САЩ, в Рио де Жанейро, Бразилия, и в Париж, Франция, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Бил е вицепрезидент на корпорациите ИТЕЛ и "Сторидж Текнолъдж" в Лондон, Великобритания. През 1990 г. се завръщав България. Посланик на България във Великобритания и Северна Ирландия (25 януари 1991-1 юли 1994). Министър на външните работи (17 октомври 1994-26 януари 1995). Основател (1994) и председател на Управителния съвет на фондация "Карин дом" (1994-2016). Носител на медал за отличие на армията на САЩ (1995). Носител на орден на Големият кръст на Рио Бранко, Бразилия, (2002). Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция (1995) и кавалер на италианския Орден за солидарност (2006). Носител на орден "Стара планина" първа степен (1 април 2009), на Специалната награда на Българския дарителски форум за личност, допринесла за развитието на филантропията в България за 2013 г. (11 ноември 2013). Почетен гражданин на Варна (1999). Почетен гражданин на Свищов (2000). Почетен гражданин на София (17 септември 2013).

Георги Янакиев, художник живописец (1933-1998).
От 1970 г. участва във всички национални и окръжни изложби в страната, както и в групови изложби в Русия, Полша, Чехия, Германия и др. страни. Прави самостоятелни изложби в Бургас, София, Несебър, Евора, Испания, Лондон, Великобритания, Италия. Носител на награда на американската фондация "Полак-Краснер" (1996).
 
Ради Неделчев, художник наивист (1938-2022).
Работи в областта на композицията и портрета. От 1965 г. участва в общи и самостоятелни изложби в България и чужбина, представен е и в колекцията на музея "Анри Русо" в Париж. Един от създателите на групата на художниците в Разград, сред инициаторите на националната изложба "Лудогорие". Носител на втора награда от световната изложба на наивистите в град Морж, Швейцария (1971). Носител на орден орден "Кирил и Методий" първа степен.

Рашко Сугарев, писател (1941-1995).
Редактор на сп. "Тракия" (1973-1975). Редактор в издателство "Народна младеж" (1978-1980) и във Военното издателство в София (1980-1992). Автор е на сборници с разкази, повести и романи - "Ние праведните" (1971), "Дунавско хоро" - повест (1976),"Балада за князе"  - разкази и повести (1982), "Отказ от наследство" - роман (1984), "Преображения. господни" - роман (1988), "Светлината на онези дни" - новели (1988) и др. Произведенията му са преведени на немски, руски и чешки език. През 1998 г. Националният дарителски фонд "13 века България" учредява на негово име Национална награда "Рашко Сугарев" за най-добър публикуван къс разказ от автори до 35 години.

Георги Василев, български волейболист и треньор (1953).

Васил Велев, предприемач и общественик (1959).
Бил е изпълнителен директор на фондация "Еврика". От 1996 г. е член на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, а от 5 юли 2002 г. е председател на УС на асоциацията. От 1999 г. е изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД. Бил е заместник-председател на Икономически и социален съвет.

Магдалена Малеева, тенисистка (1975).
Тя е от фамилията, донесла най-големите тенис успехи на България - сестрите Мануела, Катерина и Магдалена Малееви и майка им Юлия Берберян. Печели златен медал на Европейското първенство за девойки до 14 г. през 1988 г. Става професионална тенисистка през април 1989 г. Достига до 4-то място в световната ранглиста на Женската тенис асоциация /WTA/ (29 януари 1996). Печели 15 титли (10 - сингъл и 5 - двойки) от турнири на Женската тенис асоциация.

На този ден са родени и:

Уилям Харви, английски анатом и хирург (1578-1657).
Основоположник на физиологията и ембриологията. Той е първият учен, описал точно системата на кръвообращението в своя труд "Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните" (1628).

Антоан-Франсоа Прево д'Екзил, известен като абат Прево, френски писател (1697-1763).
Най-известният му роман е "Историята на кавалера Де Грийо и Манон Леско" (1731).

Николай Гогол, руски писател и драматург (1809-1852).
Автор е на сборника с повести "Вечери в чифлика край Диканка" (1831-1832), на повестите "Записки на един луд" (1834), "Шинел" (1842), на пиесата "Ревизор" (1836), на пиесата "Женитба" (1841), романа "Мъртви души" (1842-1852) и др.

княз Ото фон Бисмарк, немски политик (1815-1898).
Основател на Германската империя и неин първи канцлер (21 март 1871-20 март 1890).

Рихард Зигмонди (Рихард Адолф Зигмонди), австрийски химик (1865-1929).
През 1903 г. заедно с германския физик Хенри Зидентопф създава ултрамикроскоп в оптичните заводи "Цайс" в Йена, Германия, с който изследва поведението на оцветителите на стъклото и установява, че промяната на цвета се дължи на коагулацията на колоидните частици. През 1913 г. изобретява имерсионния ултрамикроскоп, с чиято помощ наблюдава частици с големина 4 нанометра. Носител на Нобелова награда за химия за 1925 г. за доказване на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за създадените от него методи, които стават основа на съвременната колоидна химия.

Феручо Бусони, италиански композитор и пианист (1866-1924).

Едмон Ростан, френски поет и драматург (1868-1918).
Автор е на пиесите "Сирано дьо Бержерак" (1897), "Орлето" (1900), "Шантеклер" (1910) и др.

Надежда Забела-Врубел, руска оперна певица сопрано (1868-1913).
Солистка на Московската частна руска опера (1897-1902), на Мариинския театър (1904-1911). Известна е с изпълненията й на главните партии в оперите на руския композитор Николай Римски-Корсаков.

Сергей Рахманинов, руски композитор, пианист и диригент (1873-1943).
Автор е на 4 концерта за пиано с оркестър, 3 симфонии, 24 прелюдии, 15 етюди-картини за пиано, "Рапсодия на тема Паганини" за пиано с оркестър (1934) и др.

Едгар Уолъс (ист. име Ричард Хорацио Едгар Уолъс), британски писател (1875-1932).
Един от създателите на жанра трилър. Автор е на 175 романа и 24 пиеси и голям брой статии. Автор е и на сценария на филма "Кинг Конг" (1932). Негови произведения са "Маскарад на смъртта" (1915), "Долината на призраците" (1922), "Стая номер 13" (1924), "Лице в мрака" (1924), "Вратата със седемте ключалки" (1926), "Доносникът" (1927) и др.

Карл Щернхайм, немски писател, публицист и драматург (1878-1942).

Октавиан Гога, румънски политик, поет и драматург (1881-1938).
Министър на изкуството и на вътрешните работи (1920-1926). Министър-председател на Румъния (28 декември 1937-11 февруари 1938). Председател на Национал-християнската партия (1935-1938). Автор е на сборниците "Нас ни зове земята" (1909), "Песни, лишени от страна" (1916), стихове, драми, публицистика, преводи. Член на Румънската академия на науките (1920).

акад. Александър Яковлев, съветски авиоконструктор (1906-1989). 
Ръководил създаването на серията самолети Як, вкл. на един от най-добрите съветски изтребители Як-3, на реактивния фронтови  бомбардировач Як-28, на първия в света палубен самолет с вертикално излитане и кацане Як-38 и др. Генерален конструктор на  Московския  машиностроителен завод "Скорост" (дн. Опитно конструкторско бюро "Ал. Яковлев") (1935-1984). Заместник-министър на самолетната индустрия (1940-1956). Шест пъти е лауреат на Сталинската премия (1941-1948), лауреат на Ленинската награда (1971). Два пъти Герой на социалистическия труд (1940, 1957). Лауреат на Държавната награда на СССР (1977). Носител на Ленинска награда (1972).

Джоузеф Мъри, американски лекар (1919-2012).
През 1954 г. Джоузеф Мъри и неговият екип извършват първата в света трансплантация на човешки орган, като отнемат бъбрек от еднояйчен близнак и го присаждат на брат му. Той започва своите изследвания за трансплантацията на костен мозък за лечение на левкемия през 1957 г. Неговата разработка е публикувана в сп. "Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин" през м. септември 1957 г. През 1963 г. се премества в Сиатъл, където продължава изследванията си в тази насока и през 1969 г. сформира екип, с който започва да извършва първите клинични изпитания за присаждане  на костен мозък за лечение на левкемия. В края на 1970 г. групата от Сиатъл извършва първата успешна трансплантация на костен мозък, а през 1975 г. са публикувани резултати, показващи, че 13 от 100 случая са успешни.  Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1990 г. заедно с американския лекар хирург Едуард Доналд Томас за откритията им в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболяванията на човека.

Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент (1920-1997).
Участвал е във филмите "Шогун" (1980), "Седемте самураи" (1954), "Рашомон" (1950) и др.

Андре Стил, френски писател (1921-2004).
Автор е на "Измама", "Забравени цветя", "Бог е дете", "Историята с оръдието", "Първият удар" и др.
 
Войчех Хас, полски режисьор (1925-2000).
Сред най-известните му филми са "Ръкописът от Сарагоса" (1965), "Куклата" (1969), "Санаториум "Клепсидра" (1973).

Милан Кундера, чешки поет, писател и драматург (1929-2023).
Милан Кундера е роден в чешкия град Бърно, но емигрира във Франция през 1975 г., след като критикува съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. През 1979 г. му е отнето чехословашкото гражданство и през 1981 г. той получава френско гражданство.
Автор е стихосбирките "Човекът широка градина" (1953), "Последният май" (1955), "Монолози" (1955), на романи на чешки и френски език, сред които "Шегата" (1967), "Смешни любови" (1963-1969), "Животът е другаде" (1970), "Валс на раздяла" (1971), "Книга за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Безсмъртие" (1989), "Завети и предателства" (1993), "Бавността" (1995), "Самоличност" (1998), "Незнанието" (2000), "Празникът на незначителността" (2013), "Книга за смеха и забравата" (2014); на пиесите "Собствениците на ключове" (1964), "Жак фаталистът и неговия господар" (1981) и др. Носител на Държавната награда за литература на Чехия (2007).

Клод Коен-Тануджи, френски физик (1933).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1997 г. заедно с американските физици Уилям Филипс и Стивън Чу за разработване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерна светлина. Тримата носители на наградата са създали методи за охлаждане на газове до няколко милионни от градуса над абсолютната нула (273 градуса по Целзий) - точката, при която теоретично всяко движение спира. Атомите в охладените до тази температура газове забавят движението си до около 1 км/час.

Йълмаз Гюней (ист. име Йъмзаз Пютюн), турски актьор, сценарист и режисьор от кюрдски произход (1937-1984).
Носител на Златна палма на фестивала в Кан за сценария на филма "Път" (1982).

Вангари Маатаи, кенийска еколожка и правозащитничка (1940-2011).
Основателка на екологичното движение "Зелен пояс" в Кения през 1977 г. Първата жена в Централна и Източна Африка, защитила докторат. През 70-те години на 20 век ръководи дейността на кенийския Червен кръст. Заместник-министър на околната среда на Кения (2003-2005). Благодарение на нейната дейност е преустановено обезлесяването на африканските гори и превръщането им в пустиня. Носителка на Нобелова награда за мир за 2004 г. за приноса й в борбата срещу унищожаването на горите и за защитата на демокрацията и правата на жените. Тя е първата жена на африканския континент, носителка на Нобелова награда.

Ариго Саки, италиански футболен треньор (1946).
Като треньор на националния отбор по футбол на Италия печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ.

Алберто Дзакерони, италиански футболист и треньор (1953).
 
Шинджи Накано, японски автомобилен състезател (1971).
Участва във "Формула 1".

Сергей Волков, руски космонавт (1973).
Участва в три мисии до Международната космическа станция (МКС), през които  прекарва общо 547 дни в Космоса. Командир на космическия кораб "Союз ТМА-12" (8 април-24 октомври 2008) и командир на МКС, като става най-младият командир на Международната космическа станция, командир на кораба "Союз ТМА-02М" (7 юни-21 ноември 2011) и командир на космическия кораб "Союз ТМА-18М" (2 септември 2015-2 март 2016). Герой на Руската федерация (2009). Носител на ордените "За заслуги в космическите изследвания" (2011) и "За заслуги пред Отечеството" (2013).

Кристиано Дони, италиански футболист (1973).

Кларънс Зеедорф, нидерландски футболист и треньор (1976).
Той е първият футболист в света, който печели Турнира на Шампионската лига с три различни отбора - през 1995 г. с "Аякс" (Нидерландия), през 1998 г. с "Реал Мадрид" (Испания), през 2003 г. и 2007 г. с "Милан" (Италия).

Кели Уайт, американска състезателка по лека атлетика (1977).

Ирен Вюст, нидерландска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1986).
От олимпийски игри печели пет златни (един медал през 2006 г. в Торино, Италия, един медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада, два медала през 2014 г. в Сочи, Русия, и един медал през 2018 г. в Пьончан, Република Корея), пет сребърни (три медала през 2014 г. в Сочи, Русия, и два медал през 2018 г. в Пьончан, Република Корея) и един бронзов медал (през 2006 г. в Торино, Италия). От световни първенства печели 18 златни, 17 сребърни и три бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни, четири сребърни и два бронзови медала.

Това е денят на смъртта на:

Пьотр Загорски, руски анатом и физиолог (1764-1846).
Основател на първата руска анатомична школа. Автор на първия руски учебник по анатомия (1801).

Александър Можайски, руски изобретател в областта на авиацията (1825-1890).

Екатерина Каравелова, българска общественичка и публицистка, деятелка на женското движение (1860-1947).
Била е председател на общообразователното женско дружество "Майка". Една от учредителките на Българския женски съюз (1900) и от 1915 г. негов заместник-председател. Учителка в Русе, Пловдив и София до 1903 г. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище. През 1925 г. е избрана за председател на българска секция към Международната женска лига за мир. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Сътрудничи на сп. "Вик за свободни хора", в. "Търновска конституция", в. "Родина", в. "Дъга", в. "Женски глас", в. "Женски свят", сп. "Библиотека Св. Климент" и др. Автор е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.

Скот Джоплин, американски джазмузикант (1868-1917).

Хуго фон Мол, немски ботаник (1872-1805).
Първи описва протоплазмата (1846). Името му се свързва с обособяването на цитологията като наука.

Ференц Молнар (ист. име Ференц Нойман), унгарски писател, драматург и журналист (1878-1952).

Антон Макаренко, руски педагог и писател (1888-1939).
Създава трудово-възпитателна колония за малолетни престъпници (1920-1928) и детска комуна (1927-1935). Автор на 60 трудове и книги, в  които описва опита си, сред които "Педагогическа поема" (1933-1935), "Марш на 30-те години" (1932), "Книга за родители" (1937) и др. Разработил собствена система за превъзпитаване на "проблемните" подрастващи.

Макс Ернст, немски художник сюрреалист (1891-1976).
Един от основоположниците на дадаизма.

Марта Греъм, американска танцьорка, хореограф и педагог (1894-1991).
Основателка на ново направление в хореографията, поставяйки основите на съвременния модерен танц. Марта Греъм отхвърля традиционните "па" и цялата балетна техника с изпънатите падьоми в танца. В периода от 1930 г. до 1970 г. тя има собствена трупа, с която гастролира в Европа и Азия. Танцува в продължение на 50 години и преподава до 96-годишна възраст. Създала е 181 оригинални танцови хореографии. Носителка на Президентския медал на свободата (1978), на почетния Медал на изкуствата на САЩ (1985).

Иван Димов, български актьор (1897-1965).
Актьор в Народния театър в София (1916; 1922-1961), в пътуващия театър на Васил Гендов (1919), в "Свободен театър" на Петър Константинов Стойчев (1919), във Видинския театър (1919-1920), в Плевенския общински театър (1921-1922), във Варненския общински театър (1922-1923), в "Задружен театър" на Георги Миятев и Димитър Касабов (1922-1923). Участва в едни от най-популярните български филми от 50-те и 60-те години на 20 в. като "Калин Орелът" - първият игрален филм на българското кино (1950), и "Тютюн" (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1957), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (с колектив, 1950). Удостоен е със званието "Народен артист" (1949). От 1971 г. Драматично-кукленият театър в Хасково носи неговото име.

Лев Ландау, съветски физик (1908-1968).
Ръководител на секцията по теоретична физика в новосъздадения Институт за физични проблеми в Москва (1937). Развива теорията на свръхфлуидността, основаваща се на представата, че при ниски температури свойствата на свръхфлуидния хелий като слабовъзбудителна квантова система са обусловени от наличието в нея на елементарни възбуждания (квазичастици, 1941). Носител на Нобелова награда за физика за 1962 г. за неговите новаторски теории на кондензираната материя, специално за течния хелий.

проф. Димитър Димов (Димитър Тодоров Димов), български писател и драматург, ветеринарен лекар (1909-1966).
Работи като ветеринарен лекар в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско (1935-1939). Асистент във Ветеринарномедицинския факултет в София (1939-1947). Доцент в Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет (1947-1949) и в Селскостопанската академия в София (1949-1952). От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарномедицинския институт в София.  Автор е на повече от 20 научни публикации. Димитър Димов проявява отрано литературни интереси и сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър" и др. Първата му книга е стихосбирката "Вечерни трепети" (1929). Творбите му са с модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Автор е на романите "Поручик Бенц" (1938), "Осъдени души" (1945), "Тютюн" (1951), и на пиесите "Жени с минало" (1959), "Виновният" (1961), "Почивка в Арко Ирис" (1963) и др. Председател на Съюза на българските писатели (31 март 1964-1 април 1966). Книгите му са преведени на руски, румънски, полски, унгарски, турски, немски, испански, словашки и естонски език и са издавани в много държави. Носител на Димитровска награда (1952). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост (22 май 1963). На негово име през 2014 г. Общинският съвет в Ловеч учредява Национална литературна награда "Проф. Димитър Димов".

Жак Льо Гоф, френски историк (1924-2014).
Представител на школата "Анали". Първи директор на френското Висше училище по социални науки (1972-1977). Автор е на около 40 труда, сред които "Раждането на чистилището", "Търговци и банкери през Средновековието" и "Средновековно въображение". Носител на нидерландската награда за история "Д-р А. Х. Хайнекен", защото с трудовете си е променил изцяло вижданията за Средновековието (2004).

Георги Русев, български актьор (1928-2011).
Играл е в Пловдивския театър (1953-1962), в Младежкия театър "Николай Бинев (1962-1966) и в Пернишкия театър (1966-1990). Директор на Пернишкия театър (1977-1990). Един от основателите на Малък градски театър "Зад канала" (1990). Член на Съюза на артистите в България (1953) и на Съюза на българските филмови дейци (1977). Участвал е във филмите "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "Селянинът с колелото" (1974), "Матриархат" (1977), "Дами канят" (1980), "Опасен чар" (1984), "13-ата годеница на принца" (1987), "Вчера" (1988) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1978), "Народен артист" (1985). Носител на почетната награда "Аскеер" за цялостно творчество (2006), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (31 октомври 2008).

Лиляна Дичева, българска художничка (1928-2018).
Първата й самостоятелна изложба е открита през 1969 г. Има над 100 картини живопис - портрети и композиции от циклите "Мислещи и мечтаещи", "Сами сред тълпата", "Жените помагат", "Майки", "Боляри", "Богомили". Илюстрирала е много от произведенията на съпруга си  - писателя Стефан Дичев.

Исаму Акасаки, японски физик (1929-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 2014 г. заедно с японските физици Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина. Исаму Акасаки започва да работи върху сините светоизлъчващи диоди в края на 60-те години на 20-в.

Митко Палаузов (Димитър Палаузов), най-малкият партизанин в България (1930-1944).
През 1943 г. заедно с майка си Ганка Палаузова стават членове на  Габровско-Севлиевския партизански отряд, където баща му е партизанин. Последните му дни преминават в землянка в местността "Осеникова поляна" край Габрово, където се укриват болни и ранени партизани. Убит е заедно с майка си и още двама партизани на 1 април 1944 г.

Димитър Добрев, български състезател по борба класически стил и треньор (1931-2019).
Олимпийски шампион през 1960 г. в Рим, Италия. Той е първият българин олимпийски шампион по борба класически стил. Спортист номер 1 на България за 1960 г. Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. През 2011 г.  по случай 80-годишния му юбилей е удостоен със златен медал първа степен на Международната федерация по борба (ФИЛА), с медал за почетен треньор на ФИЛА за педагогически заслуги (дава се за втори път в историята на ФИЛА), медал за заслуги от Европейската федерация по борба (СЕЛА) и златен медал от Българския олимпийски комитет (БОК).

Евгений Евтушенко, руски поет, публицист, сценарист и режисьор (1932-2017). 
По документи е записан, че е роден през 1933 г. Публикува за първи път през 1949 г. във вестник "Съветски спорт". Първата му книга "Разузнавачи на бъдещето" излиза през 1952 г. Автор е на над 150 книги, преведени на повече от 70 езика. Сред тях са сборниците с поезия "Трети сняг" (1955), "Шосето на ентусиастите" (1956), "Обещание" (1957), "Ябълка" (1960), "Последен опит" (1990), "Моята емиграция" и "Няма години" (1993), "Моя златна загадка" (1994) и др.   През 1961 г. в "Литературная газета" е публикувана поемата му "Бабий Яр", посветена на масовия разстрел на близо 34 000 евреи от нацистите през 1942 г. близо до Киев. За нея той е обвинен от съветските власти в политическа незрялост и липса на чувство на интернационализъм, защото не е описал и другите жертви на нацизма. Въз основа на тази поема композиторът Дмитрий Шостакович създава своята 13-а симфония. Поемата "Бабий Яр" е преведена на 72 езика, а стихове от нея са изсечени пред Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон, САЩ. Освен десетките поетични книги е издал и романите "Ягодови места и "Не умирай преди смъртта". През 1984 г. снима филм по собствен сценарий "Детска градина", а през 1991 - "Погребението на Сталин". През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда за литература.

Мигел де ла Мадрид, мексикански политик (1934-2012).
Президент на Мексико (1 декември 1982-1 декември 1988).

Павлин Коцев, български художник (1936-2013).
Има повече от 20 самостоятелни изложби в България и по света. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Музея за изобразителни изкуства "А. С. Пушкин" - Москва, колекцията "Алоис Енглендер" във Виена, частни колекции в Париж, Белгия, Германия и др.

Петър Славов, български музикант барабанист (1941-2008).
Свирил е с различни джаз формации - квартета "Джаз фокус 65" (1965), групата "Сребърните гривни" (1970-1971), рокгрупата "Формация студио "Балкантон" (ФСБ) (1979-2006). С "Джаз фокус 65" е носител на наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария (1967), а с ФСБ - на музикалната награда "Грами" на Националната академия за звукозапис на САЩ за съпровода на песента на Хосе Фелисиано "Сиелито линдо" (1990).
/КГ/МГ/