site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 март  в  историята

30 март 2024 г., събота, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йоан Синайски, Лествичник.

В България се отбелязва:

Празникът на град Елхово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1994 г. в последната събота на м. март. Годишнина от обнародването (26 март 1925) на Указ 86 на цар Борис III, с който с. Къзъл Агач се преименува в Елхово и е обявено за град.

По света се отбелязва:

Международният ден на нулевите отпадъци. Отбелязва се от 2023 г. с резолюция A/RES/77/161 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 14 декември 2022 г. по инициатива на Турция. Целта е да се насочи вниманието на международната общност към ефикасната употреба на ресурсите, намаляването на отпадъците, разделното събиране и рециклирането. По данни на Световната банка към 2023 г. в света се произвеждат средно 0,74 килограма отпадъци на човек, като се очаква до 2050 г. отпадъците да достигнат обем от 3,88 милиарда тона годишно.

На този ден в България:

1909 - Учреден е Работнически рудничарски съюз в България. Учредителният конгрес се провежда на 29 и 30 март 1909 г. в София с участието на делегати от синдикални организации в България. На 30 март е приет Уставът на организацията. За седалище  е определен град Перник, защото там се е намирала най-голямата миньорска организация.

1923 - Учреден е Българският олимпийски комитет (БОК). За първи председател е избран полк. Ефтим Китанчев, началник на Кавалерийската школа. След 9 септември 1944 г. организацията е разпусната. Дейността й е възобновена на 24 ноември 1951 г. и неин председател до 1982 г.  е ген. Владимир Стойчев. Членове на Българския олимпийски комитет са българските олимпийски спортни федерации, национални спортни организации и физически лица, изтъкнати дейци на спорта и олимпийското движение.

1935 - Със заповед 63 на министъра на войната е създадена общовойскова химическа рота към I инженерен полк в гр. София - първото подразделение за химическа защита в Българската армия. На 18 август 1949 г. химическата рота е реорганизирана и прераства в самостоятелна общовойскова химическа дружина. През годините последователно преминава от рота, в дружина, батальон, полк за химическа защита, полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е), батальон за ЯХБЗ и Е. От своето създаване в София формированието преминава през гарнизоните Брезник, Пазарджик, Карлово, за да се установи през 1969 г.  като батальон за химическа защита в Горна Оряховица. Днес химическият батальон е част от 38-и полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология, специализиран в дейности за санитарна обработка и радиационно и химическо разузнаване.

1944 - Англо-американска въздушна бомбардировка над София по време на Втората световна война (1939-1945). Това е най-тежката бомбардировка от 11-те, извършени в периода от 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. Над града са хвърлени  близо 3000 бомби. Разрушени са 3575 сгради и са ранени 139 души. Полусъборени са сградите на хотел "България", Народния театър "Иван Вазов", Министерския съвет, Светия синод, Държавната печатница.

1962 - В сградата на Спортната палата в София е открита първата експозиция на Музея на физическата култура и спорта (дн. Музей на спорта) от ген. Владимир Стойчев, президент на Българския олимпийски комитет. Музеят е създаден с Решение на Бюрото на Върховния комитет за физическо възпитание и спорт и с Писмо на Министерство на културата от 26 април 1956 г. На 1 септември 1959 г. Бюрото на Български съюз за физическо възпитание и спорт приема Решение 30 за откриване на Музей на физическата култура и спорта. Първоначално той се помещава в сградата на Спортната палата в София. От 1997 г. преминава към Националната спортна база ЕАД с материално и техническо обезпечаване на експозиционната база, намираща се в Националния стадион "Васил Левски". След 1990 г. е преименуван на Музей на спорта. В музея е представена историята на българския спорт и върховите постижения на българските ни спортисти. Фондовете му са придобити чрез дарения от спортисти, състезатели и спортни деятели.

2000 - Учредена е партия "Защита на бедните и малкия бизнес" (Движение "Отечество България"). Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" от 23 май 2000 г.

2006 - 40-ото Народно събрание приема промени в Конституцията на Република България с 184 гласа "за", 35 - "против" и 1 - "въздържал се". Това са третите поред промени в приетата на 12 юли 1991 г. конституция. Те касаят мястото на прокурорите и следователите в съдебната система, имунитетите на съдии, следователи, прокурори и депутати и правомощията на общините при формирането на данъци.

2007 - 40-ото Народно събрание приема Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се определят функциите на Изпълнителна агенция по лекарствата, и се регламентира създаването на Централна комисия по етика към Министерски съвет и Комисия по прозрачност по закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

2011 - Парламентът приема промени в Закона за управление на отпадъците, според които физически лица няма да могат да изкупуват рискови отпадъци от черни и цветни метали, които са обект на най-чести посегателства - елементи на жп състави и кабели. Отпадъците от метални опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори, моторни превозни средства, излезли от движение,  ще се съхраняват на отделни площадки или на обособени части от тях, след предварително третиране.

2013 - В МБАЛ "Св. Марина" във Варна е пуснат в експлоатация първият в България циклотронен комплекс. Апаратурата ще произвежда изотопи за изследванията на пациентите с помощта на високотехнологичната позитронна емисионна томография в хибрид с компютърната томография - ПЕТ-скенер.

2018 - В София на Моста на влюбените е открита фотографска изложба "Образите помнят вместо нас" по случай 120-годишнината от излизането (1898) на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА). Представени са 58 избрани кадъра от фотоархива на БТА. Куратор на изложбата е журналистът и преподавател Георги Лозанов.

2019 - В Елхово тържествено е открит паметник на актьора и режисьора Велко Кънев, роден и израснал в града. Бронзовата фигура с височина 2,20 метра е дело на ямболския скулптор Петко Йорданов.

2020 - На брифинг в Министерския съвет заместник министър-председателят Томислав Дончев и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева представят постановлението на Министерския съвет за изплащане на компенсации на работодатели по схемата "60/40" за запазване на работните места, която предвижда поемане от страна на държавата на 60 процента от осигурителния доход на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал от въведените извънредни мерки за овладяване на разпространението на коронавируса "Ковид-19", и на 40 процента от работодателите. Мярката се отнася за предприятия от секторите "Търговия на дребно" (без търговия с автомобили и мотоциклети), "Сухопътен транспорт", "Пътнически и въздушен транспорт", "Хотелиерство", "Ресторантьорство", "Питейна дейност", "Киносалони", "Туристическа дейност", "Артистична и творческа дейност", "Предучилищна и училищна дейност" - в частта за частните детски градини, и "Спорт". Заетите в тях са около 289 000 души.

2021 - Национална агенция за приходите повишава сигурността при плащанията с банкови карти в интернет, като въвежда двуфакторната идентификация при потвърждаване на плащане онлайн. Подобряването на сигурността на плащанията онлайн е в изпълнение на действащата Директива за платежните услуги - PSD 2 за всички граждани от Европейския съюз.

2022 - На церемония в сградата на Министерството на вътрешните работи министърът на вътрешните работи Бойко Рашков връчва наградата "Пожарникар на годината" на комисар Дарин Димитров, директор на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Добрич. Той е един от ръководилите на място операцията по евакуацията на деветимата моряци от заседналия край водите на Камен бряг кораб "Вера Су".

2023 – В София вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров подписва Спогодба за социална сигурност с Албания. Документът е парафиран в присъствието на Доника Ходжа, извънреден и пълномощен посланик на Албания. По кореспондентски път Спогодбата е подписана и от министъра на финансите и икономиката Делина Ибрахимай в Тирана.  Спогодбата гарантира осигурителни права и определя реда за отпускане и изплащане на обезщетения за болест и майчинство, трудова злополука и професионална болест. С нея се регламентират и условията за отпускане и изплащане на различните видове пенсии.

На този ден по света:

1842 - В щата Джорджия, САЩ, американският лекар Крофорд Лонг за първи път прилага анестезия с етер при хирургическа намеса.

1856 - Подписан е Парижкият мирен договор, който слага край на Кримската война (4 октомври 1853 - 14 март 1856). Договорът е подписан между Русия, от една страна, и Великобритания, Австрия, Франция, Сардинското кралство, Прусия и Османската империя - от друга. Съгласно договора Русия връща на Османската империя делтата на р. Дунав, а на васалното на Османската империя Молдованско княжество - югозападна  Бесарабия. Победената страна се задължава да ликвидира и Черноморския си флот.

1858 - В САЩ е патентован молив с триеща гума, изобретен от Хайман Липман.

1867 - Във Вашингтон, САЩ, посланикът на Русия в САЩ барон Едуард Стьокъл и държавният секретар на САЩ Уилям Сиуърд подписват договор, с който Русия отстъпва на САЩ териториите на Аляска и Алеутските острови, т. нар. Руска Америка, за 7,2 млн. щатски долара. От 1732 г. руски експедиции изследват територията на Аляска. През 1784 г. е основано първото руско селище в Аляска. От 1799 г. Аляска и Алеутските острови са руски колонии. На 18 октомври 1867 г. с официална церемония в Новоархангелск, Русия, Аляска преминава във владение на САЩ. През април 1912 г. Аляска официално получава статут на територия на САЩ. На 3 януари 1959 г. Аляска е обявена за 49-и щат на САЩ.

1912 - Подписан е Договорът от Фес, по силата на който Мароко е обявен за протекторат на Франция. Страната е разделена на зони на влияние: Танжер (международна зона); от Средиземно море до Лараш (испанска зона), южно от Лараш до Сиди Ифни (френска зона), от Сиди Ифни до Рас ал Абяд (испанска зона). Мароко получава независимост от Франция на 2 март 1956 г.

1981 - Извършено е покушение срещу президента на САЩ Роналд Рейгън. Президентът Роналд Рейгън и трима от придружителите му - говорителят на Белия дом Джеймс Брейди, агентът от "Сикрет сървис" Тимъти Макарти и полицаят от Федералния окръг Колумбия Томас Дилиханти, са простреляни на излизане от хотел "Хилтън" във Вашингтон от психически болния Джон Хинкли младши. Той изстрелва шест куршума, единият от които попада в белия дроб на президента Роналд Рейгън. Oбилният кръвoизлив e oвлaдян в чeтиричacoвa oпeрaция бeз ceриoзни пocлeдици.

2001 - Британецът Джим Шекдар става първият в света спортист, успял без междинен престой и съпровождащ екип, да пресече с гребната си самоделна лодка "Акула" Тихия океан за 273 дни, 13 часа и 12 минути. Плаването започва в Перу на 29 юни 2000 г.

2002 - В град Луена, Ангола,  въоръжените сили на Ангола и бунтовниците от Националния съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) подписват споразумение за прекратяване на огъня в присъствието на представители от ООН, Русия, САЩ и Португалия. Споразумението слага край на гражданската война в Ангола, която се води почти без прекъсване от 1975 г., когато е обявена независимостта на страната от Португалия. На 4 април 2002 г. в столицата Луанда е подписан официалният документ за прекратяване на огъня от началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Ангола Арманду да Крус и от командващия силите на УНИТА ген. Абреу Комортрейру в присъствието на президента на Ангола Жозе Едуарду душ Сантуш, на генералния секретар на УНИТА Паулу Лукамба и на представители от ООН, Португалия, Русия и САЩ. На 2 август 2002 г. на символична церемония в Луанда правителството на Ангола и УНИТА обявяват края на гражданската война.

2006 - Камарата на представителите (долната камара на парламента) на Япония приема законопроект, който задължава чужденците да дават пръстови отпечатъци и да бъдат снимани при влизане в страната.

2008 - Влиза в сила споразумение за "открито небе" между Европейския съюз и САЩ. Спогодбата позволява на европейските и на американските авиокомпании да извършват директни полети между всички летища от двете страни на Атлантическия океан. Споразумението, подписано на срещата на високо равнище САЩ-ЕС на 30 април 2007 г. във Вашингтон,  заменя двустранните споразумения, които до момента уреждат тази дейност.

2017 - В южния гр. Куритиба, Бразилия, съдът признава за виновен бившия председател на Камарата на депутатите (долната камара) на парламента Едуардо Куня, който е осъден на 15 години и 4 месеца затвор по обвинения във връзка с корупционния скандал с държавната петролна компания "Петробраз". Едуардо Куня е инициатор на отстраняването на президентката Дилма Русеф през 2016 г. заради предполагаеми финансови нарушения. Самият той е отстранен от поста  председател на Камарата на депутатите през юли 2016 г. и арестуван през октомври 2016 г. за корупция.

2019 - В Словакия 45-годишната адвокатка, природозащитничка и активистка Зузана Чапутова е избрана за президент на страната на втория тур на президентските избори. Tя получава 58,4 процента от гласовете на избирателите, следвана от Марош Шефчович,  заместник-председател на Европейската комисия, който получава 41,6 процента от гласовете. Зузана Чапутова поема поста от президента Андрей Киска на 15 юни 2019 г. и става първата жена президент на страната.

2020 - Националното знаме на Република Северна Македония е издигнато едновременно пред централата на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) в Брюксел, Белгия, във военното командване на организацията в Монс, Белгия, и пред Обединеното командване по трансформациите в Норфолк, Вирджиния (САЩ). С това завършва присъединяването на Република Северна Македония към НАТО.

2021 - В Китай Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители (парламента) гласува единодушно в подкрепа на промени в избирателната система на Специалния административен район Сянган. Промените предвиждат увеличаване на броя на депутатите в парламента на Сянган от 70 на 90, като  20 от тях ще бъдат избирани с всеобщо гласуване, 40 ще бъдат назначавани от орган с пропекинска ориентация, а останалите 30 депутати ще бъдат определяни от обществени и професионални организации. Досега половината от 70-те депутати в парламента на Сянган са избирани с всеобщо гласуване.

2022 - Генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш заявява, че една четвърт от населението на Земята - два милиарда души -  живее в конфликтни зони и че светът е изправен пред най-големия брой насилствени конфликти след края на Втората световна война (1939-1945). Той посочва пред Комисията на ООН по въпросите на изграждането на мира, че през 2021 г. 84 млн. души са били принудени да напуснат домовете си заради конфликти, насилие и нарушения на човешките права.

2023 - В Берлин, Германия, крал Чарлз Трети става първият монарх, направил обръщение пред германския парламент. Това става през втория ден от тридневното му официално посещение в Германия, имащо за цел задълбочаване на връзките между двете страни. Крал Чарлз Трети е на първата си задгранична визита, след като става крал на Великобритания, придружен от съпругата си кралицата консорт Камила.

Родени на този ден българи:

проф. Стоян Белинов, лекар оториноларинголог (1872-1944).
Основател и началник на първото отделение по ушни, носни и гърлени болести в Александровска болница в София (1909-1923), завеждащ едноименната катедра и клиника. Декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923-1940). Инициатор за създаването (1934) на Дружеството за закрила на глухонемите в България.  Автор на учебника "Болестите на ухото, носа и гърлото" (1936) и на публикации на български и на чужди езици. Средното специално училище с пансион за деца с увреден слух в град Пловдив носи неговото име.

кап. Никола Андреев, военен деец, офицер (1876-1912).
Участник в Балканската война (1912-1913) в боевете за гара Кадън кьой, западно от Одрин. Командваните от него войници пленяват турска батарея. Той загива в ръкопашен бой. От 1934 г. село Вирантеке, община Свиленград, област Хасково, носи неговото име - Капитан Андреево.

Стефан Костов (Стефан Лазаров Костов, Ст. Л. Костов), драматург и етнограф (1879-1939).
Уредник на Етнографския музей в София(1909-1924) и негов директор до смъртта си (1924-1939). Председател на Артистичния съвет на Народния театър "Иван Вазов" (16 ноември 1926-29 април 1927) и негов директор (30 април-10 декември 1927). Дописен член на Българската академия на науките (1929).  Той е най-видният представител на българската комедиография. Автор е на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси и на една игра с кукли. Сред тях са "Златната мина" (1925), "Големанов" - първата българска политическа комедия  (1928), "Новото пристанище" (1931),"Скакалци" (1931), "Вражалец" (1933) "Комедия без име" (1938) и др. Автор е наистолическата драма "Симеон" (1920) и на драмата "Тя и двамата" (1929). Проучва славянската етнография. Изследва художествено-естетическите вкусове на българския народ - носии, шевици, накити, народната архитектура, традиционния бит и култура на шопите в Софийско - "Изображенията на св. Георги в българския народен накит" (1912), "Стари къщи в Банско" (1926), "Селски бит и изкуство в Софийско" (1935) и др. Късите му хумористични разкази са събрани в сборника "Царската сватба" (1936). Превежда пиеси от френски и немски език.

проф. Марко Марков, художник и скулптор (1889-1966).
Автор е на едни от най-известните паметници, символи на София  -  на патриарх Евтимий (открит на 1 ноември 1937), на Александър Стамболийски и  Христо Смирненски в София и др. Той е един от първите създатели на реалистичния портрет в България. Преподавател по скулптура в Държавната художествена академия  (1945-1960). 

Йордан Кръчмаров, скулптор (1895-1980).
Работи в областта на фигуралната композиция, голото тяло, монументалната пластика и скулптурния портрет. Създава бюстове и паметници на бележити българи. Ръководи творческите колективи, издигнали паметниците на Съветската армия в Русе (1947) и Братската могила в Борисовата градина в София (1951-1956). Носител на златен медал от Световното изложение в Париж, Франция (1937), на орден "Георги Димитров" (1951), лауреат на Димитровска награда (1951, колектив), удостоен със званието "Заслужил художник" (1965).

проф. Любен Тонев, архитект (1908-2001).
Заместник-декан на Държавната политехника (1947-1948). Заместник-министър на Комуналното стопанство и благоустройство (1948). Основател и пръв директор на Института по градоустройство и архитектура (1950-1960) и на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата при Българската академия на науките (1962-1977). Проектант на градоустройствените планове на София, Плевен, Бургас, Ловеч, Димитровград, Силистра и други градове. Съветник-градостроител на Тунис (1962-1968). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен  (1950) и орден "Кирил и Методий" първа степен (1969), на "Народна република България " втора степен  (1968) и "Народна република България" първа степен  (1978), орден "Георги Димитров" (1983). Почетен гражданин на Кюстендил (два пъти, 1988, 2008).

Владимир Абаджиев, български юрист и политик (1919-2002).
Депутат от 36-ото до 37-ото Народно събрание (1991-1997). Директор на Агенцията за чуждестранна помощ  (29 май 1997-16 декември 1999).

Кунка Баева, актриса (1922-2007).
Играла е във фронтовия театър на Българската армия по време на Втората световна война (1939-1945), за което е наградена с Орден за храброст, в Народния театър (1945-1951, 1964-1978), в Българска кинематография (1951-1964) и Ловешкия театър (1978-1989). Участвала е в повече от 40 игрални и телевизионни филма, между които "Тревога" (1951), "Наша земя" (1952), "Септемврийци" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Две победи" (1956), "Животът си тече тихо" (1957), "Земя" (1957), "Гераците" (1958), "Сиромашко лято" (1958), "Бъди щастлива, Ани" (1962), "Легенда за Паисий" (1963), "Семейство Калинкови" (1966), "Иконостасът" (1969), "Танго" (1969), "Краят на песента" (1971), "Татул"(1972), "Всички и никой" (1975), "Снаха" (1976), "Бяла магия" (1982), "Мечтатели" (1987) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1964), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на награда за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята на Неда във филма "Бяла магия" (1982), на Награда за цялостен принос в киното (1982). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1982).

Иван Радоев, писател, поет и драматург (1927-1994).
Бил е редактор във в. "Стършел", в. "Родни криле", сп. "Български воин", Българската телевизия. Драматург в Народната опера в София (1963-1968), в театър "Сълза и смях" (1970-1972), в театър "София" (1972-1986), в театъра в Перник (1986-1990). Автор е на стихосбирки, сред които: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992) и др. Един от създателите на лиричната драма в България  - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др. Удостоен със званието "Заслужил деец на културата" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" втора степен (29 март 1987), на литературната награда на Съюза на българските писатели за драматургия за 1988 г. (май 1989), на Наградата на София за 1990 г. за сатиричната му стихосбирка "Песъчинки-животинки" (28 март 1991), на специалната награда на Съюза на българските писатели за 1992 г. за стихосбирката "Феникс" и пиесата "Чудо" (20 май 1993), на националната литературна награда "Хермес" за стихосбирката "Бялото потъване" (май 1993), на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж (1 февруари 1993) и др. Драматично-кукленият театър в Плевен носи неговото име. От 2001 г. на всеки две години се провежда конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев, на който съорганизатори са Министерство на културата, Община Плевен и Драматично-кукленият театър "Иван Радоев".

проф. Борис Карадимчев, композитор (1933-2014).
Главен диригент в Дирекцията на българските циркове (1960-1964). Работи в естрадния отдел на Българската концертна дирекция (1965-1967) и като отговорен редактор в музикалната редакция на Българската телевизия (1967-1969). Бил е преподавател в Националната музикална академия, в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и е водил лекции в Нов български университет и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. През 1979 г. Борис Карадимчев е основател и художествен ръководител на Детската вокална група "Пим-пам", за която пише десетки детски песни.  Автор е на музиката на повече от 300 популярни песни, сред които "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и др. Композира музиката за повече от 40 игрални филма като "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име" и над 120 анимационни филма. Носител е на много отличия, между които от фестивала "Златният Орфей" - първа награда  за песента "Бяла тишина" (1976), втора награда за песента "Земя звезда" (1977), втора награда за песента "Бразда в небето" (1979) и на Голямата награда "Златният Орфей" за цялостен принос (1997). Носител е на първа награда на фестивала "Бургас и морето" за песента "Малка песен за Бургас" (1976), на награда за музиката на филма "Оркестър без име" на Съюза на българските филмови дейци (1982). Носител е на  най-високото отличие на Министерството на културата на България "Златен век" звезда, както и с почетна грамота за големия му принос към българската култура по случай неговата 80-годишнина (2013).

проф. Нора Ананиева, юрист и политик (1938-2021).
От 1971 г. е научен работник в Института за съвременни социални теории при Президиума на Българската академия на науките, заместник-директор на института (1989). Преподавател и ръководител (1986) на катедра "Международни отношения" във Висшия икономически институт "Карл Маркс". Преподавател по конституционно право във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Член на Висшия съвет (от 2 февруари 1990) на Българската социалистическа партия /БСП/ (от 1991 г.  Изпълнително бюро на ВС на БСП). Заместник-председател на Министерския съвет (8 февруари-20 декември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Заместник-председател на 37-ото Народното събрание (13 януари 1995-13 февруари 1997).  Била е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към Националния съвет на БСП.

Иван Бориславов, поет и преводач (1946-2011).
Работил е в Българското национално радио (БНР) като редактор и завеждащ редакция (1966-1970), заместник главен редактор на Младежка редакция (1970-1976), заместник главен редактор на Главна редакция "Литература, изкуство, култура" (1977-1993). Генерален директор на БНР (6 февруари-15 май 2001). Автор е на стихосбирките "Слънчева лавина" (1978), "Мигове с Париж" (1986)," Разговор с безкрая" (1986), "Гнездо над бездната" (1992), "Светкавица за спомен" (1994), "Небесна археология" (1995), "Докато дишам" (1996), "Партитура за мълчание" (2000), "Лунатико слънчасал" (2000), "Абракадабра и други заклинания" (2005)  и други и на книгите за изкуството - "Поезия и багри" (1987), "Светлината, която остава" (1994), "Осип Цадкин" (1995) и др. Носител на Годишната награда на БНР за културна публицистика (1984), на Годишната награда на Съюза на преводачите в България за най-добра преводна стихосбирка (1987) за "В сърцето на света" от Блез Сандрар, на Годишната награда на БНР за радиоесеистика за цикъла "Поезия на словото, поезия на багрите" (1988) и др.

Петър Джурков, музикант  (1948).
Част е от състава на първия професионален джазов състав в България - "Бели, зелени и червени", създаден на 1 октомври 1971 г. Автор е на балетната сюита "Прометей", на джазовите произведения: "Филипополис", "Самба за двама", "Очакване", "Пробуждане", "Моите приятели", "Крокодилите" и др.

проф. Рачко Попов, историк и етнолог (1953).
Научен секретар на Етнографския институт с музей към Българската академия на науките (1989-1991) и негов директор (1993-18 февруари 2009). Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на поредица изследвания и книги за обичаите, нравите, културата и вярванията на хората в различни етнографски райони в страната - "Пеперуда и Герман", "Светци близнаци в българския народен календар", "Кратък празничен народен календар", "Български народен календар", "Светци и демони на Балканите", "Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване".

На този ден са родени и:

Франсиско Гоя (Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес), испански художник живопис и график (1746-1828).
Автор е на графичните серии "Капричии" (1799), "Бедствията на войната" (1810-1820), "Тавромахия" (1815), на картините "Семейството на Карлос IV" (1800), "Голата Маха" (1800), "Облечената Маха" (1805), "Разстрелът на 8 май 1808" (1814) и др.

Василий Тропинин, руски художник живописец портретист (1776-1857).
Сред картините му са "Портрет на Арсений" (1818), "Беден старец" (1823), "Кружевница" (1823), "Портрет на Пушкин" (1827), "Портрет на Карл Леберехт"(1824), "Генерал-майор Сергей Волконски" (1824) и др.

Роберт Бунзен (Роберт Вилхелм Бунзен), немски учен химик (1811-1899).
Има значителен принос в областта на органичната, минералната и аналитичната химия. Разработва метод за спектрален анализ, усъвършенства бензиновата горелка и др.

Пол Верлен, френски поет (1844-1896).
Един от създателите на символизма. Автор на стихосбирките "Сатурнически поеми" (1866), "Галантни празници" (1869), "Романси без думи" (1874), "Мъдрост" (1881) и др.

Винсент ван Гог, нидерландски художник импресионист (1853-1890).
Представител на постимпресионизма. Автор е на около 900 картини и 1100 рисунки, сред които "Слънчогледи" (1888), "Звездна нощ" (1889), "Кафене на терасата през нощта" (1888) и др.

Сергей Василенко, съветски композитор, диригент и педагог (1872-1956).

Шон О'Кейси, ирландски писател (1880-1964).
Автор е на пиесите "Юнона и Пауна" (1924), "Аз чукам на вратата" (1939) и др.

Стефан Банах, полски математик (1892-1945).
Основоположник на съвременния функционален анализ.

Сергей Илюшин, съветски авиоконструктор (1894-1977).
Конструирал серия военни и пътнически самолети "Ил". През 1939 г. създава бронирания щурмови самолет "Ил-2", с което се поставя началото на нов клас самолети в бойната авиация, използвани по време на Втората световна война (1939-1945). След това са създадени "Ил-8", "Ил-10" (1943) и първият в историята на авиацията реактивен щурмови самолет "Ил-40", пътническите самолети "Ил-18", "Ил-62" и др. Носител на седем Сталински награди (1941-1952), на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1971). Три пъти Герой на социалистическия труд (1941, 1957, 1974).

Марк Дейвис, американски художник аниматор (1913-2000).
От 2 декември 1935 г. до пенсионирането си през 1978 г. е художник в "Уолт Дисни прадъкшънс". Известен е с работата си по анимационните филми "Пепеляшка" (1950), "Спящата красавица" (1959) и "Питър Пан" (1953). Създател на анимационните герои Бамби, Камбанка и др. Последната му работа е по анимирането на образа на Круела де Вил от филма "101 далматинци" (1961).

Сидни Чаплин (Сидни Ърл Чаплин), американски актьор (1926-2009).
Играл е предимно в театъра. Участвал е в два от последните филми на баща си Чарли Чаплин - "Светлините на рампата" (1952) и "Графинята от Хонконг" (1967), както и в мюзикълите "Камбаните бият" (1956) и "Забавно момиче" (1964) и др. Носител на наградата "Тони" (1956) за участие в мюзикъла "Камбаните бият".

Жан-Клод Бриали, френски режисьор, актьор и сценарист (1933-2007).
За пръв път се появява в киното във филма "Елена и мъжете" (1956). Участвал е във филмите "Асансьор за ешафода" (1957) и "Любовниците" (1958), "Четиристотинте удара (1959), "Коляното на Клер" (1970) и др. Работи и като режисьор в телевизията и киното. Създал e близо 20 филма, сред които "Шипка" (1971), "Злополуките на Софи" (1981) и др. Носител на награда на кинофестивала в Сан Себастиан за филма "Шипка" (1972). От 1986 г. е собственик на театър "Буф паризиен".

Ханс Холайн, австрийски архитект (1934-2014).
Представител на постмодернизма. Сред най-забележителните му творения са Хаас Хаус във Виена с уникалната си стъклено-каменна фасада и Музеят за модерно изкуство във Франкфурт. Носител е на награда "Прицкер" (1985).

Уорън Бийти, американски актьор, режисьор и продуцент (1937).
Участвал е във филмите "Великолепие в тревата" (1961), "Бони и Клайд" (1967), "Долари" (1971), "Любовна афера" (1994) и др. "Носител на награда "Оскар" (1981) и на три награди "Златен глобус" (1962, 1979, 1981).

Ерик Клептън, британски музикант китарист, певец и текстописец (1945).
Ерик Клептън е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола (1992,1993, 2000). Той заема второ място в класацията "100-те най-велики китаристи на всички времена" на сп. "Ролинг Стоун" и четвърто място в класацията на Гибсън - "50-те китаристи на всички времена". Офицер на Ордена на Британската империя (1994) за своя принос към музикалната култура. Командор на Ордена на Британската империя (2004). Носител е на 17 награди "Грами" (1972, 1990, 1992, 1994, 1996, 1998, 1999, 2000, 2001, 2007). Носител на награда "Брит" (1987) за изключителен принос към музиката.

Селин Дион, канадска певица (1968).
Има записани над 30 албума на английски и френски език, от които са продадени над 180 млн. копия в цял свят. Носителка на музикалната награда "Грами" за най-добро поп изпълнение на дует или група с вокал за саундтрака на анимационния филм "Красавицата и звяра" (1993), за албум на годината "Falling into You" (1997), за песен на годината,  за най-добро женско вокално поп изпълнение и запис  на годината за песента "My Heart Will Go On" (1999). Носителка на Световна музикална награда "Легенда" за изключителен принос към музикалната индустрия (2007) и др.

Карел Поборски, чешки футболист (1972).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Англия с националния отбор по футбол.

Ян Колер, чешки футболист (1973).

Хавиер Портильо, испански футболист (1982).

Филип Мексес, френски футболист (1982).

Марио Анчич, хърватски тенисист (1984).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция (на двойки заедно с Иван Любичич).

Серхио Рамос, испански футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Карл Май, немски писател (1842-1912).
Автор е на приключенски романи "Съкровището в Сребърното езеро" (1891), "Завещанието на инката" (1891), "Винету" (1893), "Капитан Кайман" (1896), "Краля на петрола" (1894) и др.

ген. Васил Кутинчев, български военен деец (1859-1941).
Командва дружина и Пети пехотен дунавски полк, участва в боевете при Сливница, Драгоман, Димитровград и Пирот по време на Сръбско-българската война (1885). Началник на Първа армейска област (1908-1912). Командва Първа армия и печели големи победи над турската армия в Тракия и при Чаталджа през Балканската войнана (1912-1913). В Междусъюзническата война (1913) командва последователно Първа и Втора армия. През Първата световна война (1914-1918) е в щаба на действащата армия. Носител на военен орден "За храброст" втора степен (10 март 1913), на Великия кръст на царския орден "Св. Александър" (6 май 1936 ), на орден "Стара планина" първа степен с мечове (посмъртно) за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Рудолф Щайнер, немски философ (1861-1925).
Автор е на съчинението "Философия на свободата" (1894), което се счита за основа на антропософията. В него той формулира принципите на духовния индивидуализъм и пътя за постигането на духовна свобода.

Леон Блум, френски политик (1872-1950).
Теоретик на Френската социалистическа партия, лидер на дясното крило (от 1920) на партията. Министър-председател на Франция (4 юни 1936-22 юни 1937, 13 март-10 април 1938, 16 декември 1946-22 януари 1947).

Фридрих Бергиус, немски химик (1884-1949).
Носител на Нобелова награда за химия за 1931 г. заедно с немския химик Карл Бош за заслугите им при създаването и развитието на методите за високо налягане в химията. 

Тон Дък Тханг, виетнамски политик (1888-1980).
Председател на Постоянния комитет на Националното събрание на Демократична република Виетнам (20 септември 1955-15 юли 1960). Президент на Демократична република Виетнам (3 септември 1969-2 юли 1976). Президент на Социалистическа република Виетнам (2 юли 1976-30 март 1980).

Хосе Мария Веласко Ибара, еквадорски политик (1893-1979).
Президент на Еквадор (1 септември 1934-21 август 1935; 1 май 1944-23 август 1947; 1 септември 1952-1 септември 1956; 1 септември 1960-7 ноември 1961; 1 септември 1960-22 юни 1970). През юни 1970 г. с помощта на армията отменя конституцията, разпуска Националното събрание и установява диктаторски режим. На 16 февруари 1972 г. е свален от власт чрез военен преврат от командващия сухопътните сили на Еквадор бриг. ген. Гилермо Родригес Лара.

Филип Хенч, американски лекар (1896-1965).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с американския биохимик Едуард Кендъл и швейцарския химик от полски произход Тадеуш Райхщайн за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Елизабет (Елизабет Анджела Маргарит Боус-Лайън), майка на кралицата на Великобритания Елизабет Втора, съпруга на крал Джордж Шести (11 декември 1936-6 февруари 1952) (1900-2002).
Наричана е кралицата-майка, за да се избегне объркването с Елизабет Втора.

Андрю Бар, ирландски политик (1913-2003).
Председател на Комунистическата партия на Северна Ирландия (от 1970 г. част от Ирландската комунистическа партия) (1965-1983). Генерален секретар на Ирландския конгрес на профсъюзите (1975).

Кирил Анев, български скулптор (1914-1996).
Твори скулптурни портрети и композиции и паметници на историческа тематика. Автор е на композицията "Свиждане в Моабит" (1956), портрет на Съба Енева (1957) и Яне Сандански, паметници в с. Чавдарци, Сухиндол, с. Стефан Стамболово, с. Горна Студена, в градовете Севлиево и Габрово и др.

Рудолф Кирхшлегер, австрийски политик (1915-2000).
Министър на външните работи на Австрия (1970-1974). Президент на Австрия (7 август 1974-7 август 1986).

Манолис Андроникос, гръцки археолог (1919-1992).
Ръководил разкопките във Вергина (1977), когато е открита гробницата на Филип Втори, бащата на Александър Македонски.

Юрий Бондарев, руски писател (1924-2020).
Участник във Втората световна война (1939-1945) като  командир на артилерийско оръдие. Като младши лейтенант завършва Чкаловското артилерийско училище (1944). Два пъти е раняван (първия път - край Сталинград, 1942), след второто си раняване (1945) е демобилизиран от армията. Удостоен е с два медала "За храброст". Първите си разкази публикува през 1949 г. в сп. "Огоньок", "Смена" и "Октомври". През 1953 г. излиза сборникът му с разкази "На голямата река". Автор на книгите с проза "Незабравимото" (1954), "Младостта на командира" (повест, 1956), "Батальоните молят огън" (повест, 1958), "Последните залпове" (повест, 1959), "Трудна нощ" (разкази, 1959), "Късно вечер" (1962), "Тишина" (роман,1962); "Тишина. Двамата" (романи, 1964), "Горящият сняг" (роман, 1970), "Игра" (разкази, 1972), "Повести" (1973), "Бряг" (роман, 1975), "Очакване. Страници от бележника" (1976), Избрани произведения в два тома (1977), "Малария" (1977), "Мигновения" (миниатюри, 1978), "Три повести" (1980), "Избор" (роман, 1981), "Изкушение" (роман, 1992), "Несъпротивление" (роман, 1996), "Бермудският триъгълник" (роман, 2000) и др. Произведенията му са превеждани на повече от 70 езика. По негови сценарии и произведения са заснети филми. Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1984). Носител на Ленинска награда (1972). Два пъти носител на Държавна награда на СССР (1977, 1983).

Злати Денчев, български художник (1928-2005).
Бил е главен уредник на отдел "Скулптура" в Националната художествена галерия в София (1966-1988). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен, на "Орден на труда" златен, на "Почетен знак на Димитровград" златен и др.

Юрий Бутирин, руски режисьор и художник аниматор (1930-2016).
От 1956 г. работи в  "Союзмултфилм". През 1968 г. дебютира като художник-постановчик, а през 1973 г. като режисьор в анимационното кино.  Режисьор в "Беларусфилм" (1977-1979). Режисьор в студията "Мулттелефилм" към Творческото обединение "Екран" в телевизията (1980-1990). Режисьор е на много анимационни филми и сериали, сред които "Трям, здравствуйте!" (1980) ,"Нехочуха" (1986), както и на телевизионната версия на сериала "Ну, погоди" и др.

Игор Нето, съветски футболист и треньор (1930-1999).
С националния отбор по футбол на СССР печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и  златен медал от Европейското първенство през 1960 г. в Париж, Франция. От 2005 г. стадионът на младежкия отбор на "Спартак" - Москва носи неговото име.

Людмила Гурченко, руска актриса и певица (1935-2011).
Участвала е в над 80 филма, сред които са "Пътят на истината" (1956), "Карнавална нощ" (1956), "Двадесет дни без война" (1977), "Сибириада" (1979), "Пет вечери" (1979), "Гара за двама" (1982), "Любов и гълъби" (1984), "Дванайсетте стола" (2005) и др. Народна артистка на РСФСР (1977). Носителка на ордена "Червено знаме на труда" (1981). Народна артистка на СССР (1983). Носителка на Държавната награда на Русия (1994). Авторка е на книгите "Моето възрастно детство" (1982) и "Аплодисменти" (1987).
 
Емил Димитров, български естраден певец (1940-2005).
В репертоара си има над 400 песни, 280 от които са авторски. Изпълнител е на песните: "Арлекино", "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела в София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал" и др. Песентта му "Моя страна, моя България" (1970) е записана под името "Моника" на френски, немски, италиански и испански език. Изнася над 7000 концерти по целия свят и е изключително популярен в СССР и страните от Източна Европа. Има издадени над 30 албума и  продадени над 65 млн. копия от албумите си. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1970). Почетен гражданин на Плевен (1998), Почетен гражданин на София (1999). Носител на голямата награда на фестивала "Златния Орфей" (1974), на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги в областта на българската естрадна музика и по повод 60 години от рождението му (11 декември 2000), на награден знак "За вярна служба под знамената" втора степен (2002), на награда "Златен век" на Министерство на културата за цялостен принос в изкуството  (13 май 2010, посмъртно).

Красимира Гюрова, българска баскетболистка (1953-2011). 
Печели бронзов медал от Олимпийските игри в Монреал, Канада, през 1976 г. На нейно име през 2013 г. е учреден фестивал по минибаскетбол за деца.

Емил Маринов, български футболист и треньор (1961-2019).   
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Мездра), "Ботев" (Враца), "Академика" (Коимбра, Португария), "Буеда" (Португалия) и "Академик" (Свищов). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Михаил Михов, български бизнесмен (1964-2011).
Известен с прякора Мишо бирата заради това, че е собственик на "Леденика". Председател на Българската федерация по баскетбол (2008-2011). Почетен консул на Бразилия във Варна (22 октомври 2008-30 март 2011).
/КГ/МГ/