site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 март в историята

29 март 2024 г., петък, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон. 

В България се отбелязва:

Денят на военноинвалидите и военнопострадалите. Годишнина от учредяването (1915) на Съюз на дружествата "Инвалид" в България (военноинвалиди) като правоприемник на дружествата "Военноинвалид", създадени през 1912-1913 г. (дн. Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите). До 2005 г. се отбелязва като Ден на военноинвалидите и пострадалите в изпълнение на воинските си конституционни задължения, а до 2015 г. като Ден на военноинвалидите и военнопострадалите и възстановяване на законодателството. Промяната на името на празника е приета на 32-я конгрес на съюза на 26 и 27 септември 2015 г.

На този ден в България:

1915 - Провежда се Учредителен конгрес на Съюз на дружествата "Инвалид" в България (военноинвалиди), като правоприемник на дружествата "Военноинвалид", създадени през 1912-1913 г. На 1 декември 1950 г. прекратява дейността си с решение на Политбюро на ЦК на БКП. На 26 юни 1990 г. е възстановен под името Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните. През 2002 г. името е променено на Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време. На 30 март 2005 г. на 30-я конгрес на организацията се преименува в Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите.

1943 - Приет е Закон за стопанските камари, според който всички права на търговските палати преминават в пълномощията на държавата и са обединени от една Върховна стопанска камара. С Указ 41/12 май 1948 на VI Велико народно събрание Върховната стопанска камара е закрита.

1972 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Пакистан. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 15 юни 1965 г. и са прекъснати на 13 януари 1972 г.

1990 - Въведен е Мораториум за изплащането на външните дългове на България към чуждестранни търговски банки. България става първата източноевропейска държава, преустановила плащанията по външния си дълг. С решение, прието на 16-ата сесия на 9-ото Народно събрание е приета Програма за излизане от стопанската криза и за разгръщане на икономическата реформа. С нея се въвежда обявения от Министерски съвет на 25 март 1990 г. мораториум. Българската външнотърговска банка на 26 март 1990 г. уведомява с телекс своите партньори - чуждестранните банки, че смятано от 29 март, временно спира изплащането на настъпващите падежи за ползвани от нея краткосрочни депозити, кредити за финансиране на внос на стоки, за финансиране на инвестиционни обекти, средно- и дългосрочни кредити. Външният дълг на България към 1990 г. е почти 11 милиарда щатски долара. С решение на 36-ото Народно събрание от 23 януари 1992 г. се дава съгласие Министерски съвет да проведе преговори по неуредени задължения на Българската външнотърговска банка след мораториума от март 1990 г. Споразумението за плащанията по външния дълг на България към банките от Лондонския клуб е подписано на 29 юни 1994 г.

1997 - В гр. Сандански е учредена Асоциация на прокурорите в България. Регистрирана е на 3 юни 1997 г. като сдружение на магистратите от системата на прокурорите в България, както и на лицата, работили като такива.

2000 - 38-ото Народно събрание ратифицира Европейската социална харта (ревизирана), открита за подписване на 3 май 1996 г. в Страсбург, Франция, и подписана от България на 21 септември 1998 г. Хартата влиза в сила за България от 1 август 2000 г. Тя е един от основните международноправни документи на Съвета на Европа и е продължение на Европейската конвенция за защита правата на човека в областта на социалните и икономическите права. Ратифицирана е от 21 европейски държави.

2001 - Симеон Сакскобургготски, син на цар Борис III и на царица Йоанна и цар на България от 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г., дарява парк "Врана" на Столична община. Кметът на София Стефан Софиянски и юридическият съветник и пълномощник на царското семейство Асен Ошанов подписват договора за дарение на парка. Според документа Симеон Сакскобургготски и неговото семейство даряват за нуждите на българските граждани един уникален по ботаническата си стойност имот. Чистата площ на дарението възлиза на 882 421 кв. м и е на стойност 19 млн. долара. Царското семейство си запазва една част от парка около царския дворец в размер на 21 400 кв. м.

2003 - Учредено е Национално сдружение на сираците в България от бивши възпитаници на домовете за деца, лишени от родителска грижа от цялата страна за извършване на дейност в обществена полза. Регистрирано е през 2008 г.

2004 - Във Вашингтон, САЩ, министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва ратификационния документ за присъединяване на България към НАТО на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, който ги приема от името на САЩ - страната депозитар на Северноатлантическия договор. С връчването на документа Северноатлантическият договор влиза в сила за България. Договорът е ратифициран от Народното събрание на 18 март 2004 г.

2006 - Народното събрание приема Административно-процесуалния кодекс, с който в България се създават 28 административни съдилища.

2012 - Народното събрание приема решение, с което подкрепя решението на Министерския съвет от 28 март 2012 г. България да прекрати изграждането на АЕЦ "Белене". Препоръчва се на правителството за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ "Белене" да се проучат технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ "Белене", която да функционира на пазарен принцип.

2018 - Народното събрание ратифицира споразумението между правителството на България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София. Към настоящия момент регионалният център обединява 16 страни от Югоизточна Европа, а именно: Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора.

2019 - Парламентът прекратява пълномощията на Цветан Цветанов като депутат с 121 гласа "за", 7 "против" и 3 "въздържали се". На 27 март 2019 г.  на брифинг в Народното събрание след среща с министър-председателя и председател на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов Цветан Цветанов съобщава, че напуска 44-ото Народно събрание, но остава заместник-председател на партията и председател на предизборния й щаб.  Напускането му е свързано с т. нар скандал "апартамент гейт", който избухва, след като на 19 март 2019 г. сайтът на "Свободна Европа" публикува статия "Как Цветан Цветанов се сдоби с нов луксозен апартамент на преференциална цена". Статията описва имота, заемащ цял етаж в кооперация, построена от фирма "Артекс", в квартал "Изток" на улица "Латинка". Цветан Цветанов е закупил апартамента през 2018 г., като е прехвърлил на строителната фирма два свои апартаменти. Той е закупил имота на занижена цена - 627 евро на кв. м. при цени в района, започващи от 2600 евро на кв. м. Апартаментът е разположен на последния шести етаж и заема площ от 240 кв. м. Към него има и двоен гараж, който е отделен от останалите в сградата, както и преддверие с "ВИП асансьор". По този начин общата площ е от малко над 315 кв. м.

2022 - В София е учредена Съвместна онкологична национална мрежа от медицински дружества и пациентски организации като неправителствено сдружение с нестопанска цел, работещо в обществена полза.

2023 - Протести на зърнопроизводители от цялата страна с искане да не се удължава за България действието на европейския регламент за безмитен внос на стоки от селскостопански произход от Украйна, включително с блокиране на пътища с тежка земеделска техника.

На този ден по света:

1430 - Войските на султан Мурад Втори превземат Солун, който е под контрола на Венеция. Град Солун остава в пределите на Османската империя до 1912 г. с името Салоника. След Междусъюзническата война (1913) се подписва Букурещкия договор (10 август 1913), според който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники.

1867 - Парламентът на Великобритания приема Акт за Британска Северна Америка, според който от 1 юли 1867 г. северноамериканските колонии на Великобритания се обединяват във федерална държава Канада със статут на доминион на Британската империя. Днес Канада e независима държава, а документът за създаване на конфедерацията от 1867 г. е част от действащата конституция на страната.

1871 - В Лондон, Великобритания, кралица Виктория открива концертната зала "Роъл Албърт хол".

1972 - В Москва, Русия, Вашингтон, САЩ, и Лондон, Великобритания, е открита за подписване Конвенцията на ООН за международната отговорност за вредите, причинени от космическите обекти. Конвенцията е приета с резолюция 2777 на Общото събрание на ООН на 19 ноември 1971 г.

1973 - Завършва изтеглянето на въоръжените сили на САЩ от Южен Виетнам и на предаването от правителството на Демократична република Виетнам на американските власти на всички лица от състава на военния и граждански персонал на САЩ, взети в плен по време на Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973).

1998 - В Лисабон, Португалия, в устието на р. Тахо, е открит най-дългият до момента мост в Европа - "Васко да Гама", в чест на 500-годишнината от откриването на морския път от Европа към Индия. Дължината на моста е 17,2 км.
 
1999 - Основният промишлен индекс на Нюйоркската фондова борса "Дау Джонс" достига равнище от 10 006.78 пункта - повишение с 184.54 пункта (1.9 процента) спрямо предишния ден. Това се случва за първи път от 1896 г.

2001 - В Пакистан е пусната в експлоатация втората ядрена централа - Чашна.

2004 - Във Вашингтон, САЩ, на тържествена церемония са връчени ратификационните документи на новоприетите държави за пълноправни страни членки на НАТО - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. От България документите за ратификация са връчени от министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

2004 - В Ирландия влиза в сила закон, който забранява тютюнопушенето в барове и ресторанти. Законът предвижда глоби до 3000 евро, както за собствениците на барове и ресторанти, така и за пушачите, които нарушават забраната.

2006 - Парламентът на Великобритания приема закон за имиграцията, който улеснява влизането в страната на най-квалифицираните имигранти. Законът предвижда също така регистриране на дигитални отпечатъци на кандидатите за имиграция и ограничения на правото на обжалване за отхвърлените кандидат-имигранти.
 
2008 - В полунощ, с премахването на граничния контрол по летищата, Шенгенското пространство се разширява с още 9 страни членки на Европейския съюз. Това са Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и Малта. Сухопътният и морският граничен контрол за гражданите от тези страни отпада през декември 2007 г. Към момента не са част от Шенгенското пространство Ирландия и Великобритания, отказали да се присъединят, както и Кипър, България и Румъния, които не са приключили подготовката си.

2010 - В Москва, Русия, са извършени два атентата от жени камикадзета на метростанция "Лубянка" в 7:56 ч., московско време - под едноименния площад, където са намира Федералната служба за сигурност, и на метростанция "Парк на културата" (радиална) в 8:40 ч. Едната от атентаторките, извършила атентата на станция "Парк на културата" (радиална), е 17-годишната Дженет Абдурахманова, вдовица на кавказкия бунтовник Умалат Магомедов, убит от руските сили на 31 декември 2009 г. в Хасавюрт, Западен Дагестан. Втората е 28-годишната Мариам Шарипова, вдовица на действалия на територията на Дагестан бандитски главатар Магомедали Вагопов, извършила атентата на метростанция "Лубянка". Общият брой на жертвите е 40 души, а над 90 са ранени.

2013 - В Ростов на Дон, Русия, по време на конференция на Общоруския народен фронт президентът Владимир Путин обявява решението си да възстанови званието "Герой на труда" от времето на Съветския съюз. Званието "Герой на труда" е създадено през 1921 г. и съществува до разпадането на СССР.  Над 20 000 души са отличени с него за успехи в промишлеността, селското стопанство, науката и технологиите.

2014 - На извънредна сесия парламентът на Куба приема закон,  с който се облекчават условията за бизнес за чуждестранните инвеститори. В закона е предвидено понижаване наполовина на данъка върху печалбата - до 15 процента, като за първите 8 години компаниите ще бъдат освободени от плащане на данъци за дейността си, при експлоатацията на природни богатства като никел или изкопаеми горива данъчните ставки може да достигнат 50 процента. Чужденците, които правят бизнес с Куба, се освобождават т данък върху личните доходи, като чуждестранни инвестиции ще се допускат във всички сектори освен в здравеопазването и образованието.

2015 - В Шарм ел Шейх, Египет, на среща на високо равнище на страните от Арабската лига е приета резолюция за създаването на общи арабски сили за отбрана, които могат да бъдат разполагани по искане на всяка от страните членки, както и да бъдат използвани за борба с терористични групи.

2016 - В Париж, Франция, на официална церемония за връчване на наградите "За жените в науката" на "Л'Oреал" и ЮНЕСКО, са наградени 5 жени учени и 15 млади изследователи. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, изпълнителният директор на "Л'Oреал" и председател на фондация "Л'Oреал" Жан-Пол Агон,  и тазгодишният президент на журито Елизабет Блекбърн подписват Манифест "За жените в науката", чиято цел е да помогне за повишаването на броя на жените, които се занимават с наука.

2017 - Съд в Истанбул, Турция, издава заповед за ограничаване на достъпа  до сайта за онлайн туристически резервации Booking.com. Решението е във връзка с иск на Асоциацията на туристическите агенции в Турция (TURSAB), която смята, че Booking.com нарушава закона за конкуренцията, а от дейността му страдат местните туристически агенции.

2018 - Правителството на Русия приема решение 58 служители на посолството на САЩ в Москва и двама на генералното консулство в Екатеринбург да напуснат Русия за дейност, несъвместима с дипломатическия им статут, в отговор на решението на правителството на САЩ от 26 март 2018 г. да изгони 60 руски дипломати и да закрие руското консулството в Сиатъл във връзка с отравянето на бившия полковник от руското военно разузнаване Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Двамата са в болница с опасност за живота, след като са намерени в безсъзнание на пейка пред търговски център в Солсбъри, графство Уилтшър, Великобритания, на 4 март 2018 г. Според властите във Великобритания Русия е отговорна за използването на отровното вещество "Новичок" срещу Сергей Скрипал и дъщеря му.

2019 - Папа Франциск издава нови разпоредби за противодействие на сексуалните злоупотреби срещу деца във Ватикана в съответствие с обещанието, дадено след срещата на високо равнище във Ватикана от 21 до 24 февруари 2019 г. за борба със сексуалните злоупотреби срещу деца. С мерките, влизащи в сила на 1 юни 2019 г., се въвежда правното задължение за всички служители на Ватикана да докладват за подозирани злоупотреби с изключение на информация, защитена от тайната на изповедта, предвижда се и назначаване на "човек за връзка" в администрацията на Ватикана, който да прилага политиките за предотвратяване на сексуалните злоупотреби срещу деца. 

2020 - В Краков, Полша, на 86-годишна възраст умира композиторът и диригент Кшищоф Пендерецки, смятан за един от най-великите и иновативни съвременни композитори.

2022 - В Афганистан талибаните издават инструкция всички правителствени служители да си пуснат брада и да спазват установен от тях дрескод или в противен случай ще бъдат уволнени.  Държавните служители са инструктирани да не си бръснат брадите и да се обличат според местната традиция - с дълги роби, да носят тюрбани или шапки.

2023 - Тридесет и седем годишният мюсюлманин Хамза Юсаф  официално е избран от парламента да оглави шотландското правителство. Той е първият имигрант, начело на местното правителство, така и най-младият лидер в историята на Шотландия. Хамза Юсаф е избран за лидер на Шотландската партия за независимост на 27 март 2023 г. с вътрешно гласуване.

Родени на този ден българи:

проф. Боян Лечев, цигулар и педагог (1926-2004).
Концертмайстор на Софийската държавна филхармония (1957-1958; 1966-1973). Дългогодишен преподавател, завеждащ катедрата по цигулка (1976-1978) и заместник-ректор на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Носител на Димитровска награда (1952), на орден "Народна република България" втора степен (1976), на орден "Георги Димитров" (1986), на орден "Св. св. Кирил и Методий" и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (29 април 1998). Почетен председател на Музикална академия "Киджана" в Сиена, Италия.

Иван Кънев, художник и културен деец (1935).
Работи в областта на живописта и графиката. Уредник и завеждащ художествената галерия в Сливен (1963-1968), специалист по въпросите на художествените галерии в дирекция "Музеи" при Комитета за култура (1973-1985), директор на Софийска градска художествена галерия (1985-1993). Впоследствие до 1998 г. е главен експерт в дирекция "Култура" на Столична община. От 1965 до 2009 г. участва във всички общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Има над 30 самостоятелни изложби в София и в страната, множество участия в общи експозиции, както и самостоятелни изложби в Сърбия, Полша, Унгария, Сирия, Зимбабве и др. Негови творби са притежание на художествени галерии в страната, както и на частни колекционери в България, Франция, Швейцария, Дания и др.

Георги Кирилов, писател, драматург и публицист (1938-2004).
Бил е заместник главен редактор на в. "Литературен форум" и на в. "Про&Анти", и един от основателите и редактор на в. "Детонация". Един от съучредителите на Сдружението на български писатели (1994). Автор е на сборници с разкази, романи, пиеси. Негови творби са превеждани на руски, немски, френски, английски, испански, румънски език.  Автор е на "Един до друг" (1970), "Тервел или ездачът" (1972), "Внезапен дъжд" (1981), "Големи светове" (1985), "Лято под виолетовата планина " (2001),  "Златно палто за Серафим. По Йовков" (2004) и др.

Симеон Пешов, строителен инженер и предприемач (1941-2020).
Работил е в Изчислителния център за строителството. От 1990 г. е член на Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор, а от 2001 г. до смъртта си - президент на Управителния съвет на "Главболгарстрой" АД, София.  Един от учредителите (2001) на бизнесклуб "Възраждане". Председател на Фондация "Възраждане на Белчин", която участва в изграждането на комплекса "Цари Мали град" на хълма "Св. Спас" над с. Белчин. Председател на Управителния съвет на Българска строителна камара (от 2006 г. Камара на строителите в България) (9 май 2003-24 юни 2010), и неин почетен председател (24 юни 2010-16 септември 2020). Избран е за "Бизнесмен на България" в конкурс, организиран от в. "Икономически живот" (2003). Носител на приз "Буров" за индустриално управление за 2006 г. на Фондация "Атанас Буров", на наградата за принос в развитието на българската и европейска култура "Златен Перперикон" на Международния фестивал на изкуството и културата "Перперикон" (26 юни 2011).  Носител на отличието "Строител на годината" в конкурса на сп. "1 към 1 в строителството" (2012).

Стефан Орманджиев, футболен съдия и спортен деец (1953-2017).
От 1983 г. е футболен съдия. Международен съдия по футбол (1994-1998). Вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС) (1998-17 май 2001; 2005-2014). Председател на Съдийската комисия при БФС (1999-2001). Член на Управителния съвет на футболен клуб ЦСКА (2002-2004). Председател на Надзорния съвет на ЦСКА (2004-2006).  От 1999 г. е съдийски наблюдател и делегат на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) и Международната федерация по футбол (ФИФА). Бил е председател на Асоциацията на съдиите по футбол в България.

Ахмед Доган, политик (1954).
Основател на партия "Движение за права и свободи" (ДПС) (4 януари 1990), председател на партията (4 януари 1990-19 януари 2013) и неин почетен председател от 19 януари 2013 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 41-ото Народно събрание (1991-2013). Носител на орден "Стара планина" първа степен (29 март 2004), на Почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към държавността (11 февруари 2016).

проф. Лазар Груев, юрист (1956).
Прокурор в Софийската районна прокуратура (1986-1990). Научен секретар на сп. "Съвременно право" (1992-1995) и негов заместник главен редактор (1999-2007). Заместник-председател на Правния съвет към президента на Република България (2002-2003). Съдия в Конституционния съд (24 февруари 2003-14 ноември 2007). Председател на Върховния касационен съд и член по право на Висшия съдебен съвет (21 ноември 2007-21 ноември 2014). От 1983 г. е преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2017 г. е член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Автор е книги, учебници, учебни помагала и на много студии и статии. Първи носител на наградата "Акад. Благовест Сендов" в категорията "университетски преподавател", създадена по инициатива на Университета по библиотекознание и информационни технологии (1 ноември 2019).

Веселин Дремджиев, журналист (1958).
Бил е репортер в програма "Хоризонт" на Българското национално радио, в. "Отечествен фронт", завеждащ международния отдел във в. "Народна младеж", репортер и водещ на централната информационна емисия "По света и у нас" на Българската национална телевизия. Кариерата му продължава в Радио Франс ентернасионал, Ефир 2, ТВ 7. Директор на новините в телевизия "България он ер" (2012-2016) и водещ на коментарното предаване "Денят он ер" (до 1 февруари 2016). Водещ е на предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по телевизия "TV1". 

Красимир Каракачанов, историк и политик (1965).
От 1995 г. е съпредседател, а  от 1997 г. - председател на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).  От 20 юни 1999 г. е председател на партия "ВМРО-Българско национално движение". Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001) и 40-ото Народно събрание (2005-2009). Депутат и заместник-председател на 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-26 януари 2017), депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). Заместник министър-председател за обществения ред и сигурността и министър на отбраната (4 май 2017-12 май 2021).

Красимир Балъков, футболист и треньор (1966).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Етър" (Велико Търново), "Спортинг Лисабон" (Португалия) и "Щутгарт" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 92 мача и отбелязани 16 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството.  Футболист на България за 1995 г. и 1997 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017). През 2019 г. е  треньор на националния отбор на България по футбол за мъже.

Златан Ванев (Златан Ванев Василев), състезател и треньор по вдигане на тежести (1973).
Златан Ванев е единственият щангист в света, който е световен шампион за мъже в три различни категории - 70 кг, 77 кг и 85 кг. Печели три златни медала от световни първенства - през 1997 г. в Чангмай, Тайланд (70 кг), през 1998 г. в Лахти, Финландия (77 кг), и през 2002 г. във Варшава, Полша (85 кг). От европейски първенства печели четири златни медала - 1996 г., 1998 г., 2000 г., 2003 г. и два сребърни медала - 1997 г., 2002 г. Има общо 31 медала от големи първенства и е бил капитан на българския национален отбор по вдигане на тежести. Бил е помощник-треньор в националния отбор на България. Старши треньор на националния отбор на Азербайджан по вдигане на тежести (2 март 2011-29 март 2015). Преподавател на младите щангисти в Спортно училище "Майор Атанас Узунов" в Русе. През 2016 г. в Русе създава собствен клуб по вдигане на тежести, който на 13 януари 2018 г. става Академия по вдигане на тежести "Златан Ванев".  От 2019 г. е кмет на кметство Николово, община Русе. Почетен гражданин на Шумен (18 декември 1997).

Десислава Добрева, певица (1981).
Вокалистка в "Шоуто на Слави" (2001-2004). От 2004 г. има самостоятелна кариера. Била е автор и водещ на нощното шоу "Полет над нощта" на Българската национална телевизия (БНТ). Носителка на множество награди от национални и международни конкурси, най-значими от които са: изпълнителка на годината на "БГ Радио" (2010), първа награда от "Golden Voices", Молдова, (2010), награда за собствена композиция - The Billboard World Contest, САЩ (2006) и др.

Чавдар Янков, футболист (1984). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Славия" (София), "Хановер ШФ 96" (Германия), "Дуисбург" (Германия), "Металург Донецк" (Украйна) и "Ростов" (Русия). За националния отбор по футбол има изиграни 50 мача и отбелязани 5 гола.

На този ден са родени и:

Вилхелм Либкнехт, немски политик (1826-1900).
Съосновател заедно с немския публицист и обществен деец Аугуст Бебел на Социалдемократическата работническа партия (август 1869).

Илайхю Томсън, американски физик и изобретател (1853-1937).
Прави редица открития в областта на променливия ток и радиологията. През 1980 г. изобретява генератор с висока честотност. Един от основателите на електрическата индустрия в САЩ.

Уорнър Бакстър, американски актьор (1889-1951).
Участвал е в над 100 филма, сред които "Великият Гетсби", "В старата Аризона" (награда "Оскар", 1930), "Авиопоща" и др.

Ернст Юнгер, немски писател (1895-1998).
На 19-годишна възраст се записва като доброволец и воюва като офицер на западния фронт по време на Първата световна война (1914-1918). През 1920 г. публикува дневника си, който води по време на войната, под заглавието "Бури от стомана". Автор е и на книгите "Войната като форма на съществуване" (1922), "Огън и кръв" (1925), "Работникът" (1932) и др. Носител на литературната награда "Гьоте" (1982).

Лаврентий Берия, руски политик (1899-1953).
Заема различни длъжности в разузнаването и контраразузнаването (1921-1931) и ръководни постове в Комунистическата партия (1931-1938). Ръководи Народния комисариат на вътрешните работи на СССР (25 ноември 1938-3 декември 1945). На 5 март 1953 г., след смъртта на Йосиф Сталин, е назначен за първи заместник-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи на СССР. На 26 юни 1953 г. на заседание на Президиума на ЦК КПСС Берия е арестуван по обвинение в опит за преврат, шпионаж и държавна измяна. В началото на юли 1953 г. официално е обявено, че Берия е отстранен от властта, изключен е от партията и са му отнети почетните звания. На 23 декември 1953 г. е осъден от Върховния съд на СССР на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. Удостоен е със званията Герой на социалистическия труд (1943) и маршал на Съветския съюз (1945).

Иржи Волкер, чешки поет (1900-1924).
Представител е на чешката пролетарска поезия. Автор е на поезия, проза, драми, литературно-критически статии, социално-етични приказки. Автор е на стихосбирките "Посмъртни стихотворения" (1918-1923), "Гост вкъщи" (1921) и "Тежък час" (1922), на статиите "Пролетарското изкуство", "Защитници на творческата свобода", "Манифести", "За бъдещето на литературата" и др.

Уилям Уолтън, британски композитор (1902-1983).

Тамара Ханум (ист. име Тамара Петросян), узбекска танцьорка и певица (1906-1991).
Народна артистка на СССР (1956).

Джон Вейн, британски биохимик (1927-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1982 г., заедно с шведските биохимици Суне Карл Бергстрьом и Бенгт Самуелсон за откритията им, отнасящи се до простагландините и свързани с тях биологично активни вещества.

Ленарт Мери, естонски писател и политик (1929-2006).
Министър на външните работи на Естония (11 март 1990-6 април 1992). Посланик на Естония във Финландия (1992). Президент на Естония (6 октомври 1992-8 октомври 2001).

Алексей Губарев, съветски космонавт (1931-2015).
Участва в полетите на космическите кораби "Союз-17" (11 януари-9 февруари 1975) и "Союз-28" (2-10 март 1978). Два пъти Герой на Съветския съюз (1975; 1978).

Станислав Говорухин, руски режисьор, сценарист и актьор (1936-2018).
Режисьор е на телевизионния сериал "Мястото на срещата да не се променя" (1979), на документалните филми "Александър Солженицин (1992) и "Русия, която загубихме" (1992), както и на игралните филми "Вертикал" (1967), "Благословете жената" (2003) и др. Режисьор и сценарист е на документалните филми "Така не бива да се живее" (1990) и "Великата криминална революция" (1994), както и на игралните филми "Десет малки негърчета" (1987), "Ворошиловски стрелец" (1999) и др. Участвал е като актьор в повече от 20 филма, сред които са "Асса" (1987), "Благословете жената" (2003) и "Девета рота" (2005). Депутат в Държавната Дума (долната камара на парламента) (11 януари 1994-29 декември 2003; 5 декември 2005-14 юни 2018). Удостоен с почетното звание "Народен артист на Руската федерация" за принос в изкуството (2006). Носител на орден "За заслуги пред Отечеството" първа степен (22 септември 2016).

Джон Мейджър, британски политик (1943).
Министър на външните работи на Великобритания (25 юли-26 октомври 1989), министър на финансите (26 октомври 1989-28 ноември 1990). Лидер на Консервативната партия (27 ноември 1990-2 май 1997). Министър-председател на Великобритания (28 ноември 1990-2 май 1997).

Вангелис (ист. име Евангелос Одисеас Папатанасиу), гръцки композитор и продуцент (1943-2022).
Един от най-значимите творци в областта на електронната музика. Започва да композира и да свири още от детските си години. Заедно с гръцкия певец Демис Русос той основава групата "Децата на Афродита" (1968), с която добива световна популярност. Носител на награда "Оскар" за саундтрака към филма "Огнените колесници" (1982).

Райнер Бонхоф, немски футболист и треньор (1952).

Теофило Стивенсон, кубински боксьор (1952-2012).
Трикратен олимпийски шампион - през 1972 г. в Мюнхен, Германия, през 1976 г. в Монреал, Канада, и през 1980 г. в Москва, СССР. Трикратен световен шампион - през 1974 г., 1978 г., 1986 г.

Хуан Карлос Гаридо, испански треньор по футбол (1969).

Руи Коща (Руи Мануел Сезар Коща), португалски футболист (1972).

Дженифър Каприати, американска тенисистка (1976).
Олимпийска шампионка през 1992 г. в Барселона, Испания. Била е водач на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (15 октомври 2001). В кариерата си има 3 титли в турнири от "Големия шлем". Въведена в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2012).

Карлос Пеня, мексикански футболист (1990).

Н'Голо Канте, френски футболист (1991).
Печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия и сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Густав Трети, крал на Швеция (1771-1792) (1746-1792).

Димитър Икономов, български революционер, деец на националноосвободителното движение (1839-1896).
Участник във Втората българска легия в Белград (1867-1868). След разтурянето й се установява в Румъния. При подготовката на Априлското въстание (1876) подпомага организирането на четата на Христо Ботев и се включва в нея. След смъртта на Христо Ботев повежда една от трите групи четници, която е заловена на 27 май 1876 г. при с. Литаково, Софийско. Осъден в София и заточен на остров Родос. Освободен е на 20 март 1878 г. Депутат в Учредителното събрание (1879), в I Велико народно събрание (1879) и в 4-ото Обикновено народно събрание (1984-1986). Бил е околийски началник в Дряново и в Куртбунар (дн. гр. Тервел).

Чарлз Станфорд, ирландски композитор и диригент (1852-1924).

Филипо Турати, италиански политик (1857-1932).
Един от основателите на Италианската социалистическа партия.

Жорж Сьора, френски живописец и график (1859-1891).
Един от основателите на неоимпресионизма в края на 19-и век.

Робърт Скот, британски полярен изследовател (1868-1912).
Ръководител на британска антарктическа експедиция (1901-1904) и на експедиция до Южния полюс (1910-1912). На 17 януари 1912 г. ръководената от него експедиция, в която освен него участват и Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс, достига до Южния полюс, но установяват, че експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен ги е изпреварила с пет седмици, достигайки до Южния полюс на 14 декември 1911 г. Едгар Ивънс загива при падане от леден хълм на 17 февруари 1912 г., Лоурънс Оутс изчезва на 16 март 1912 г. Последната записка в дневника на Робърт Скот е направена на 29 март 1912 г. Телата на Робърт Скот, Едуард Уилсън и Хенри Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група на 12 ноември 1912 г.

Карол Шимановски, полски композитор и пианист (1882-1937).

Карл Орф, немски композитор, диригент, педагог и театрален режисьор (1895-1982).
Автор е на кантата "Кармина Бурана" (1937).

Валтер Халщайн, немски юрист и политик (1901-1982).
Първи председател на Европейската комисия (Комисия на Европейската икономическа общност) (10 януари 1958-6 юли 1967).

проф. Георги Златев-Черкин, български композитор и вокален педагог (1905-1977).
От 1940 г. е преподавател в Държавната музикална академия, ректор на академията (1948-1954), декан на Вокалния факултет (1960-1974). Вокален педагог в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин в Китай (1955-1958). Автор е на две оперети, кантати, камерна музика, на около 50 солови песни, песни за смесен, еднороден и народен хор и др. През 40-те и 50-те години на 20 век създава едни от най-хубавите си камерно-инструментални произведения: "Пасторал" за флейта и пиано, "Севдана" за цигулка и пиано и др,ги, както и песните "Синеоката", цикълът "Бекярски песни" и др. Носител на  китайския орден "За изкуството и дружбата", на орден "Червено знаме на труда" (април 1965), на орден "Георги Димитров" (29 май 1975). Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Носител на Голямата награда на Съюза на българските композитори за 1976 г. за цялостното му творчество.

Гюла Женгелер, унгарски футболист и треньор (1915-1999).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1938 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Бернар Блие, френски актьор (1916-1989).
Участвал е във филмите "Кармен" (1939), "Жерминал" (1962), "Високият рус мъж с черната обувка" (1972) и др.

Стоян Бъчваров, деец на българското революционно работническо движение (1920-1944).
Един от създателите на първата партизанска чета в Габровско неин пръв командир.

Райко Митич, югославски футболист и треньор (1922-2008).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медала от Олимпийски игри - през 1948 г. в Лондон, Великобритания, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия, като треньор на националния отбор по футбол.

Филип Андерсън (Филип Уорън Андерсън), американски физик (1923-2020).
Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с британския физик Невил Франсис Мот и американския физик Джон ван Флек за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

Алексей Абрикосов, съветски физик (1928-2017).
Носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. заедно със съветския физик Виталий Гинзбург и британския физик Антъни Легет за трудовете им по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
 
Кшищоф Пендерецки, полски композитор и диригент (1933-2020).
Кариерата му започва през 1959 г., когато три негови композиции - "Строфи", "Еманации" и "Псалмите на Давид", печелят първите три награди на Конкурса за млади композитори във Варшава, Полша. Той се налага като една от големите фигури на полския авангард през 60-те години на 20-и век с композицията си "В памет на жертвите от Хирошима" за струнен оркестър. Работил е със симфонични оркестри в Европа и САЩ. Композирал е музика за филми на американските режисьори Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе и Дейвид Линч. Носител на четири награди "Грами" (1988, 1999, 2017).

Климент Денчев (Бате Климбо), български актьор и художник (1939-2009).
От 1969 г. до 1975 г. участва в рубриката "Климент пее и рисува" на детското предаването "Лека нощ, деца" на Българската национална телевизия, където разказва весели и увлекателни истории, като през това време рисува върху стъкло. Популярен е с участието си заедно с актрисата Жоржета Чакърова в рубриката "Магазинчето на приказките", излъчвани също  в "Лека нощ, деца". От 1978 г. до смъртта си живее в Монреал, Канада. Участвал е в над 60 филма, сред които  "Сбогом, приятели!" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Баща ми бояджията" (1974), "Откъде се знаем?" (1975), "Басейнът" (1977), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Разследване" (2006) и др.

Александър Бръзицов, български композитор (1943-2016).
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР) (19 февруари-16 май 2001). Аранжор (от 17 май 2001 ) на Биг бенда на БНР. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи. Автор е на 150 песни и оркестрови пиеси, на музика към театрални постановки, на повече от 400 аранжимента. Носител е на множество награди,  сред които - втора награда от фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" в изпълнение на Йорданка Христова (1976), на втора награда от фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" в изпълнение на групата "Домино" (1986), на първа награда за  песента "Студентски романс" в изпълнение на  Боян Иванов от Младежкия конкурс за забавна песен (1977) и др., както и на награди от международни фестивали. Носител на наградата за най-добър аранжимент на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей плюс" за песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева (1995).

Патрик Деведжиан, френски политик и адвокат (1944-2020).
Депутат (1986-2017). Кмет на град Антони (1983-2002). Говорител на партията Сбор за републиката (1999-2001). Председател на съвета на департамента О-де-Сен (2007-29 март 2020). Генерален секретар на партията Съюз за народно движение (2007-2008). Делегиран министър за местните свободи (7 май 2002-31 март 2004). Делегиран министър за промишлеността (2004-2005). Министър за насърчаването на икономиката (2008-2010).
/КГ/МГ/