site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 март в историята

24 март 2024 г., неделя, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя на Великия пост – Православна. Преп. Захария. Св. Артемий, еп. Солунски.
       
По света се отбелязва:

Световният ден за борба с туберкулозата. Отбелязва се от 1996 г. с решение на Световната здравна организация (СЗО), с цел да се повиши информираността на международната общност за здравните, социалните и икономическите последствия от туберкулозата, както и да се насърчат действията на държавите за предотвратяване на заболяването. Годишнина от публичното представяне (1882)  пред Берлинското физиологично дружество на лекцията "За туберкулозата" от немския бактериолог Роберт Кох, в която той обявява, че е открил причинителя на туберкулозата - микобактериум туберкулозис. За откритието си Роберт Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина през 1905 г. Мотото на деня за 2024 г. e: "Да! Можем да сложим край на туберкулозата!".

Международният ден на правото за установяване на истината при нарушаването на основните човешки права и за достойнството на хората, жертви на насилие. Отбелязва се от 2011 г. с резолюция A/RES/65/196 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. Годишнина от убийството (1980) на монсеньор Оскар Арнулфо Ромеро, правозащитник и архиепископ на Сан Салвадор, столицата на Салвадор, по време на литургия в параклиса на болницата за раково болни "Божествено провидение".

На този ден в България:

1880 - Сформирано е правителство с министър-председател Драган Цанков. Кабинетът е образуван от членове на Либералната партия и управлява до 28 ноември 1880 г. По предложение на правителството е приет Общинският закон, определящ управлението на общините като основа на държавното самоуправление, както и Закон за административното деление на Княжеството на окръзи, околии и общини и Закон за подобряване положението на поборниците. Общият брой на приетите за управлението на правителството закони е 47.

1927 - Излиза бр. 1 на в. "Студентска трибуна". Последният брой на вестника излиза на 8 април 1930 г. Негови наследници са в. "Студентско знаме" (излиза от 14 април 1930 г. до м. юни 1935 г.) и в. "Академик" (излиза от 26 март до 24 май 1936 г.). Вестникът е възстановен като орган на Общия студентски народен съюз под името в. "Студентска трибуна (1945-1947).  През 1957 г. отново е възстановен със същото име. Последният брой на вестника излиза през 1991 г.

1959 - България възстановява дипломатическите си отношения със САЩ, прекъснати на 20 февруари 1950 г. Дипломатически отношения между двете страни са установени през 1901 г. на ниво легации. На 19 септември 1903 г. са приети акредитивните писма на първия американски дипломат в България Джон Джаксън, с което се поставя официалното установяване на дипломатическите отношения между двете страни. Дипломатическите отношения са прекъснати и на 12 декември 1941 г., като са възстановени на 1 октомври 1947 г. На 29 ноември 1966 г. са издигнати в ранг на посолства.

1964 - Направена е първата копка за изграждането на рудник "Трояново 3" -  част от комплекса "Мини Марица-изток", създаден с ПМС 652 от 16 юни 1951 г. със седалище с. Трояново, община Камено, с цел разработване на находището на лигнитни въглища в Източномаришкия въглищен басейн. Първата поточна линия в рудник "Трояново 3" за откривка се въвежда в експлоатация през 1967 г. Добивът на въглища започва през 1969 г. В комплекса са и други два рудника - рудник "Трояново-1" (първа копка на 3 март 1952 г.) и рудник "Трояново-север" (строителството започва през 1960 г.).

1966 - Завършен е газопроводът Чирен - Враца. Газовото находище край с. Чирен е открито на 16 август 1963 г. и с него се поставя началото на българската газова индустрия.

1976 - Във Варна на вода е пуснат първият български 100 000-тонен танкер "Хан Аспарух", изграден във Варненския корабостроителен завод "Георги Димитров". На събитието присъства председателят на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков. "Хан Аспарух" е построен по проект 606 на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Ташо Попов. Товароподемността на танкера е равна на товароподемността на целия флот на България през 1961 г. Танкерът е в състава на Параходство "Български морски флот" до 3 декември 2003 г., когато е изведен от експлоатация и продаден за нарязване в Индия.

1992 - Регистрирано е Национално движение "Екогласност", с цел да работи за решаване на екологичните проблеми на България.

1999 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на р. Дунав и Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия.

2004 - Торнадо нанася значителни щети в пловдивското с. Болярци. Има изкоренени дървета, съборени огради, покриви и електрически стълбове. Сериозни поражения има на 12 къщи.

2017 - В Силистра е регистриран температурен рекорд от 24.8 градуса. Най-високата температура за тази дата досега е регистрирана през 1945 г. - 24.5 градуса.

2018 - С гасене на светлини, образователни инициативи, игри и конкурси общо 109 български общини се включват в отбелязването на Часа на Земята - природозащитна инициатива на Световния фонд за дивата природа (WWF), която за 11-и път светът отбелязва.

2021 - Министерският съвет приема Национална стратегия по миграция на Република България (2021-2025), която формира политическата рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешно управление на законната миграция и интеграция, за предоставяне на необходимата грижа за търсещи и получили международна закрила лица в България, както и за превенция и противодействие на незаконната миграция.

2022 - В София се провежда среща на министрите на транспорта на България и Гърция Николай Събев и Константинос Караманлис, по време на която е обсъден въпросът за  отварянето на Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Рудозем-Ксанти, завършен от българска страна.
 
На този ден по света:

1208 - Поради спор между краля на Англия Джон и духовенството папа Инокентий Трети налага интердикт над страната - забрана за извършване на богослужения. Отменен е на 29 юни 1214 г.

1794 - В Краков, Полша, избухва полското националноосвободително въстание срещу Русия начело с Тадеуш Костюшко. Въстанието избухва непосредствено след втората подялба на Полша (1773) срещу интервенцията на Русия и Прусия, чиито войски окупират Полша през 1792 г., и срещу полските магнати, създали през 1772 г. т. нар. "Тарговичка конфедерация", по чийто призив Русия и Прусия окупират Полша. Въстанието е потушено през ноември 1794 г. от обединените сили на Русия, Прусия и Австрия. Войните в края на 17 в. и началото на 18 в. довеждат Полша до политически и икономически упадък. По време на Северната война (1700-1721) значителна част от територията на страната е окупирана от шведските войски. През 1709 г. след разгрома при Полтава на Швеция от войската на руския цар Петър I Велики Полша попада в зависимост от Русия. Първото разделяне на Полша е през 1772 г., съгласно Петербургската конвенция, подписана на 5 август 1772 г. (Петербургските конвенции, подписани през 1772 г., 1773 г., и 1795 г. от Русия, Прусия и Австрия разделят територията на Полша между трите държави.

1882 - В Берлин, Германия, в лекция пред Берлинското физиологично дружество немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бактерията, която причинява туберкулозата - микобактериум туберкулозис. За откритието си Роберт Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина през 1905 г.

1933 - В Германия влиза в сила Закон за извънредните пълномощия, приет на 23 март 1933 г. от Райхстага (парламента), съгласно който законодателната власт се възлага на правителството. Така Адолф Хитлер, който от 30 януари 1933 г. e канцлер (министър-председател) на Германия, получава на практика неограничена власт.

1947 - Конгресът на САЩ предлага за ратифициране от щатите на 22-ата поправка в Конституцията на САЩ, която ограничава избирането на едно и също лице за президент на страната до два последователни мандата от по 4 години. Поправката е приета от Конгреса на САЩ на 21 март 1947 г. и влиза в сила на 27 февруари 1951 г.

1959 - Ирак излиза от Багдадския пакт. Багдадският пакт е военна организация, създадена на 24 февруари 1955 г., с подписването в Багдад, Ирак, на договор за военен съюз между Ирак и Турция. По-късно към нея се присъединяват Великобритания (4 април 1955), Пакистан (23 септември 1955) и Иран (3 ноември 1955). На 20 август 1959 г. е преименувана в Организация на централния договор (СЕНТО). Организацията е разпусната на 26 септември 1979 г.

1976 - В Аржентина е извършен военен преврат, с който е свалена от власт президентката Мария Естела Мартинес Перон. На власт се установява военна хунта, начело с ген. Хорхе Рафаел Видела, който управлява страната до 29 март 1981 г. Военният преврат е извършен под ръководството на командващите на сухопътните сили ген. Хорхе Рафаел Видела, на военноморските сили адм. Емилио Масера, и на военновъздушните сили ген. Орландо Агости. На 26 март 1976 г. ген. Хорхе Рафаел Видела е провъзгласен за президент. Националният конгрес (парламентът) е разпуснат, дейността на политическите партии и профсъюзите - преустановена, а стачките - забранени. Ген. Хорхе Рафаел Видела е смятан за създател на т. нар. мръсна война, по време на която са убити близо 30 000 души, предимно леви въоръжени партизани и техни съмишленици.

1989 - В Тихия океан в пролива Принц Уилям, близо до брега на Аляска, се разбива танкерът "Ексън Валдес", собственост на американска нефтена корпорация. Във водата се изливат повече от 40 млн. литра нефт на площ от стотици мили. При екологичната катастрофа загиват стотици хиляди риби, птици и други представители на флората и фауната.

1992 - В Хелзинки, Финландия, е подписан договор за "Открито небе", с който се отваря въздушното пространство от Ванкувър до Владивосток. Договорът влиза в сила на 1 януари 2002 г. и дава право на страните участнички в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа да извършват невъоръжени наблюдателни полети над военни обекти на територията на Русия, САЩ, Канада и европейските страни. През 2020 г. САЩ обявява официално оттеглянето си от споразумението, а през 2021 г. то е денонсирано от Русия.

1999 - Начало на военни въздушни удари срещу военни цели в Съюзна Република Югославия (СРЮ) - операция под кодовото название "Решителна сила", без мандат на ООН. Бомбардировките слагат начало на военната операция на НАТО против СРЮ, наречена "Милосърден ангел", с цел бъде сложен край на насилието на сръбските сили срещу косовските албанци. Същия ден Конгресът (парламентът) на САЩ гласува резолюция, с която подкрепя военните действия на САЩ и НАТО в СРЮ. На 23 март 1999 г. генералният секретар на НАТО Хавиер Солана излиза с декларация, в която се казва, че е дал инструкции на върховния главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк да започне въздушни операции срещу СРЮ. На 9 юни 1999 г. в Куманово, Македония, командващият мироопазващите сили на НАТО в Косово Майкъл Джаксън и югославски военни подписват споразумението за изтегляне на сръбските сили от Косово, спиране на въздушните удари на НАТО срещу СРЮ и завръщане на косовските бежанци. На 10 юни 1999 г. НАТО преустановява бомбардировките. По време на операцията общо 1150 бойни самолета на НАТО извършват 26 289 полета, изстреляни са около 1300 крилати ракети и са хвърлени 2900 бомби. Извършени са 2300 въздушни удара по 995 обекта на територията на СРЮ. Загиват около 2000 граждани и над 1000 югославски войници.

2008 - За първи път в историята на Бутан се произвеждат парламентарни избори, спечелени от Бутанската партия на добродетелта на Джигме Тинлей, която получава 44 от 47-те депутатски места в Националното събрание - долната камара на парламента.

2009 - Първият сирийски посланик в Ливан Али Абдул Карим Али връчва акредитивните си писма на президента на Ливан Мишел Слейман. Сирия, която през 2005 г. изтегля войските си от Ливан след 29-годишно присъствие, открива посолство в Бейрут през 2008 г. Ливан открива първото си посолство в Дамаск на 16 март 2009 г.

2013 - Бунтовниците от бунтовническия съюз "Селека" установяват контрол над столицата Банги в Централноафриканската република. При настъпилите размирици загиват най-малко 80 души, а над 100 са ранени. Президентът Франсоа Бозизе бяга в Демократична република Конго. Лидерът на бунтовническия съюз "Селека" Мишел Джотодиа се самообявява за президент на Централноофриканската република.

2014 - В Крим официално влиза в обращение руската рубла. Според закона на Русия за присъединяване на Крим парична единица на територията на Крим и на гр. Севастопол става руската рубла, като до 1 януари 2016 г. се допуска използването на националната парична единица на Украйна - гривнята, а след това рублата ще остане единствената законна валута в региона.

2015 - Самолет "Еърбъс А 320" на нискотарифната авиокомпания "Джърмануингс" - филиал на германската компания "Луфтханза", изпълняващ полет от  Барселона, Испания, до Дюселдорф, Германия, се разбива в района на Барселонет, във Високите Алпи, Южна Франция. Отломките на самолета са открити в труднодостъпен планински район на 2000 метра надморска височина. Загиват всичките 150 души на борда - 144 пътници и 6 души екипаж. Анализът на данните от черните кутии на самолета показва, че катастрофата е причинена умишлено от втория пилот - 27-годишният Андреас Лубиц.

2016 - В Хага, Нидерландия, Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия осъжда Радован Караджич, президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина от май 1992 г. до 18 юли 1996 г., на 40 години затвор за геноцид за зверствата по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995), вкл. военни престъпления и престъпления срещу човечеството - клането в Сребреница през 1995 г., където загиват 8000 мюсюлмани, и обсадата на Сараево, при която загиват 100 000 души. От общо 11 повдигнати обвинения той е оправдан само по обвинението в геноцид в седем босненски общини (Братунац, Приедор, Власеница, Зворник, Сански мост, Фоча, Ключ). Радован Караджич е арестуван на 21 юли 2008 г. в Белград, Сърбия, след като се укрива в продължение на 13 години. На 30 юли 2008 г. е изпратен в затвора в Схевенинген, Холандия. Процесът срещу него започва на 1 март 2010 г.

2017 - Албанският художник Саимир Страти влиза в книгата на Гинес с най-голямата мозайка от кламери в света - портрет на Майка Тереза. Мозайката, направена от над 1,5 млн. кламера, е изложена в Косовския национален музей в Прищина.

2018 - В Женева, Швейцария, се открива 138-ата асамблея на Интерпарламентарния съюз (ИПС), която продължава до 27 март 2018 г. Във форума участват повече от 740 парламентаристи от 137 държави.

2019 - Сърбия е приета за 23-ата страна членка на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).

2020 - Заради пандемията от КОВИД-19 Международният олимпийски комитет (МОК) официално отлага за 2021 година летните Олимпийски игри в Токио, Япония, планирани за 24 юли-9 август 2020 г. Отлага се и щафетата с олимпийския огън в Япония, предвидена да започне на 26 март 2020 г.  До момента олимпийски игри никога не са били отлагани, но са били отменяни през 1916 г., 1940 г. и 1944 г. заради Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945).

2021 - В САЩ Сенатът (горната камара на Конгреса) с 52 гласа срещу 48, одобрява Рейчъл Ливайн за  заместник-министър на здравеопазването. Тя е първият открито трансджендърен федерален служител, получил одобрение от Сената. Рейчъл Ливайн от 2017 г. е начело на здравеопазването в щата Пенсилвания. Тя е работила като професор по педиатрия и психиатрия в Университета на Пенсилвания.

2022 - Корейската народнодемократическа република (КНДР) изстрелва междуконтинентална балистична ракета, която пада в ексклузивната икономическа морска зона на Япония. Ракетата е летяла в продължение на 71 минути и е паднала около 15:44 ч. местно  време (6:44 ч. по Гринуич) на около 150 км от японския полуостров Ошима. Последното изстрелване на междуконтинентална балистична ракета от КНДР е през 2017 г.

2023 - В Копенхаген, Дания, германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек и датският министър за климата Ларс Огор подписват споразумение за изграждане на тръбопровод за пренос на водород от Дания до северозападната германска провинция Шлезвиг-Холщайн.

Родени на този ден българи:

Петко Каравелов, политик  (1843-1903).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878)  служи в щаба на руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на град Видин, а после за окръжен управител на Търново. Депутат в Учредителното събрание (1879), участва в изработването на Търновската конституция (1879), председател на 1-ото Обикновено народно събрание (21 октомври 1879-24 ноември 1879). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (3 март 1880-26 март 1880). Министър на финансите (24 март - 28 ноември 1880), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 - 27 април 1881). Участва в организирането на първото следосвобожденско общо събрание на Българското книжовно дружество (1881). Кмет на Пловдив (1883-1884). Председател на 4-ото Обикновен народно събрание (27 юни1884-30 юни 1884). Министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (30 юни 1884-9 август 1886), управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885-9 август 1886). Министър-председател на временното правителство (12-16 август 1886). Член на  Регентския съвет на Княжество България  (25 август 1886-15 октомври 1886) заедно със Сава Муткуров и Стефан Стамболов след абдикацията на Александър I Батенберг (26 август 1886).  Депутат от 8-ото до 11-ото Обикновено народно събрание (1894-1901). Основател и председател на Демократическата партия (1896-1903). Министър-председател и министър на финансите (20 февруари-21 декември 1901). Управляващ Министерството на народното просвещение (25 април - 21 декември 1901). Заедно с Константин Иречек и Марин Дринов организира първото следосвобожденско общо събрание на Българското книжовно дружество (1881).

Христо Цанков - Дерижан, поет, писател и драматург (1888-1950).
През 1920 г. работи като артистичен секретар, а от 1920 г. до 1923 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов". Началник на отделение на труда при Министерство на търговията, промишлеността и труда (1932-1934). Бил е главен редактор на сп. "Семейство" и на  в. "Земя". Редактира сп. "Театър и опера" (1922-1923). Автор е на стихове, разкази, повести, романи. Превежда стихове от японски език - "Пеперуди. Японска лирика" (1919). Автор е на детската оперета "Самодивско изворче" (1912), на стихосбирките "С кръв и огън. 1912-1916" (1917),  "Някъде далече"(1926), "Светът в сонети" (1938), на сборниците с разкази "Път през планината" (1926), "Дяволска броеница" (1935), на повестта "Предтеча" (1935),  на романите "Аз бягам от една жена" (1940), "Цирк-театър "Нубийски лъв" (1947) и др.

Алеко Пламенов (ист. име Алеко Андреев Трингов), поет (1896-1976).
За пръв път печата стихове през 1918 г. в сп. "Ученическа мисъл". Сътрудничи и на списанията "Червен смях", "Народна просвета", "Съвременна мисъл", а след 1944 г. на в. "Работническо дело", в. "Литературен фронт", на списанията "Пламък", "Септември" и др. Автор на "Звън над равнините" (стихове, 1940), "Под терор" (стихове, 1945), "През бурята" (поема, 1954), "Песни и поеми" (1957), "Години, вихрени годиниФ (поема, 1964) и др.

Борис Шивачев, писател, преводач и журналист (1902-1932).
Сътрудничи на различни литературни издания. Автор е на статии за латиноамериканската и испанската литература, както и на романи и повести, посветени на живота в Южна Америка, сред които "Писма от Южна Америка", романа "Изобретателят" (София, 1931), преиздаден през 1992 г. Превежда от испански език.

Милко Диков, художник карикатурист (1930-2023).
Ученик на художника Илия Бешков. Рисува от 17-годишен. Първата му карикатура е отпечатана през 1959 г. във в. "Стършел". От 1963 г. сътрудничи с карикатури на различни вестници и списания. Художник-постановчик на анимационни филми, сред които "Двата полюса" (1963), "Пакостникът" (1964), "Приспивна песен" (1966), "Аспирин", "Триптих" ("Ключалката", "Шамарът", "Кукловод", 1974), "Едно, две, три" (1977) и др. На Музея на хумора и сатирата в Габрово Милко Диков е дарил 32 карикатури. Носител на десетки награди, сред които Голямата награда на Маростика, Италия (1975) и на орден "Св. Св. Кирил и Методий".

Николина Лекова, актриса (1930-1992).
От 1952 г. е играла в Народния театър "Иван Вазов", като дебютът й е през 1953 г. с ролята на Жулиета ("Ромео и Жулиета" от Уилям  Шекспир). Участвала е във филма "Песен за човека" (1954), в който изпълнява ролята на Бойка, за която получава Националната награда на мира. Участвала е и в първата българска музикална кинокомедия "Две победи" (1956). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1974).

Иван Теофилов  (псевд. Иван Свежин), поет, драматург, режисьор и преводач (1931).
Драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас (1955-1961). Драматург в Централния куклен театър в София (1962-1978). Редактор на поредицата "Поетичен глобус" в издателство "Народна култура"(1978-1991) и редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" (1984-1991).  Секретар на Сдружението на българските писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000). Автор е на стихосбирките "Богатството от време. Избрани стихотворения" (1981), "Споделено битие. Стихове" (1984), "Геометрия на духа. Избрани стихотворения" (1996), "Сън или надмощие" (2004), на "Антология на българския символизъм" (1996),  на сборника с есета и пътеписи "Монолози" (2001), на пиеси за възрастни и за деца и др.  Преводач на руска поезия. Носител на Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество (1989), на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на Националната награда за поезия "Иван Николов" за цялостно творчество на Издателска къща "Жанет - 45" (1998), на Националната награда "П. К. Яворов" (1998),  на Националната награда за литература "Христо Г. Данов" (2013), на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 2016 г. (ноември 2016), на Наградата на София за ярки постижения в областта на литературата (18 септември 2019). Почетен гражданин на Пловдив (23 март 2001). На 8 юни 2011 г.  е издаден указ на президента за награждаването му с орден "Стара планина" втора степен, който той отказва да получи с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че "съчетанието художник - власт е противоестествено и гибелно за твореца".

Христофор Пейчев, художник (1933-2023).
Работи предимно в областта на живописта, графиката и приложната графика. Участвал е в национални и международни изложби. Автор е на герба на град Самоков и на редица търговски марки и проекти за цветово оформление на сгради. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен. Почетен гражданин на Самоков (30 ноември 2006).

Чавдар Ценов, писател и преводач (1956).
Работил е като учител по български език и литература, като редактор във в. "Литературен форум", в Националния институт за паметници на културата. Автор е на сборниците с разкази "Черно под ноктите" (1992), "Щраусовете на Валс" (2001), "Другата врата" (2009), на романите "Кучета под индиго" (2012) и "Накъде тече реката" (2018), на сборника с новели "Отклонения наесен" (2015) и др. Превежда от френски език. Носител на Националната награда за литература "Христо Г. Данов" (2015).

Кирил Вътев, предприемач (1958).
Треньор по свободна борба в "Локомотив" - Русе (1980-1981). Треньор по свободна борба в "Левски Спартак" - София (1981-1990). Треньор на национален отбор по борба за юноши (1988-1990). Бил е старши треньор на националния отбор за кадети. Съсобственик и управител на фирма "Тандем-В" (1993-2023). Председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България (1999-януари 2013). Председател на партията "Федерация активно гражданско общество" (ФАГО) (9 април 2005-2014). Член на Държавната комисия по биоземеделие в периода (2003-2010). От 2017 г. е председател на настоятелството на Българска хранителна банка, като той е и сред нейните основатели през 2012 г. От 6 юни 2023 г. е министър на земеделието и храните.

Милен Велчев, икономист и политик (1966).
Работил е в Министерство на външните работи (1990-1991). Сътрудник по корпоративни финанси в "Кемикъл банк" в Ню Йорк, САЩ (1994). Вицепрезидент по развиващите се пазари в компанията "Мерил Линч Ко", Лондон, Великобритания (1999-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли-24 юли 2001). Министър на финансите (24 юли 2001-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Заместник-председател на партия "Национално движение Симеон Втори" (дн. Национално движение за стабилност и възход) (15 октомври 2005-18 декември 2009). През 2002 г. е обявен за "Финансов министър на година"  от сп. "Юромъни". Носител на наградата "Мистър Икономика" за 2003 година за цялостен принос в развитието на националната икономика на сп. "Икономика" и Асоциацията на индустриалния капитал в България (27 януари 2004). Удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Университета за национално и световно стопанство (2004). 

Здравко Зафиров, политик (1966).
Депутат в 38-ото  Народно събрание (1997-24 ноември 1998). Заместник-министър на отбраната (24 ноември 1998-9 май 2000). Заместник-министър на вътрешните работи (9 май 2000-10 август 2001). Заместник-кмет по "Обществен ред и сигурност" на Пловдив (2003-2007).

Ивайло Петков, футболист и футболен мениджър (1976).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Чавдар" (Бяла Слатина), "Спартак" (Плевен), "Литекс" (Ловеч), "Истанбулспор" (Турция), "Фенербахче" (Турция), "Кубан Краснодар" (Русия) и "Анкарагучю" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 64 мача и отбелязани 3 гола.

Ивайло Гогов, поет, писател и сценарист (1976).
Автор е на романи, сред които "Черно лято" (2002), "Тийм билдинг" (2010), "Празнолуние" (2011), "Парични знаци" (2012), "Социопати" (2015), "Я виж ти!" (2015), "Щяло да вали" (2017) и др. Автор е на сценарии за филми и телевизионни предавания.

На този ден са родени и:

Орест Кипренски, руски художник (1782-1836).
Представител на романтизма.

Мария Малибран, френска оперна певица мецосопран от испански произход (1808-1836).

Александър Бекерел, френски физик (1820-1891).
Член на Парижката академия на науките (1863). Изучавал е слънчевия спектър, магнетизма, електричеството и оптиката (1839).

Хари Худини (ист. име Ерик Вайс), американски илюзионист от унгарски произход (1874-1926).
Известен с изпълненията си в САЩ и Великобритания в областта на ескапизма (1893-1918). За своите освобождавания Хари Худини използва свръхфини приспособления, сгъваеми шперцове, скрити в подметките на обувките му. Президент на Обществото на американските илюзионисти (1917-1926).

Алексей Новиков-Прибой, съветски писател (1877-1944).
Автор е на повестите "Морето зове" (1919), разказите "Жена в морето" (1926) и др. Носител на Сталинска награда (1941).

Питър Дебай, американски физик от нидерландски произход (1884-1966).
Изследвал дифракцията на рентгеновите лъчи и електроните в газовете. Носител на Нобелова награда за химия за 1936 г. за неговия принос за изясняване на молекулния строеж чрез изследванията му върху диполните моменти и дифракцията на рентгенови лъчи и електрони в газове.

Виктор Кингисеп, естонски политик (1888-1922).
Един от ръководителите на Комунистическата партия в Естония (1906-1922).

акад. Сергей Вавилов, съветски физик (1891-1951).
Родоначалник на микрооптиката. Ръководител на Физическия институт "П. Н. Лебедев" към Академията на науките на СССР в Москва (1934). Главен редактор на "Болшая советская енциклопедия"(1949-1951). Носител на Държавна награда на СССР (1943, 1946, 1951, 1952 /посмъртно/).

Алексей Попов, съветски актьор и режисьор (1892-1961).

Адолф Бутенант (Адолф Фридрих Йохан Бутенант), немски биохимик (1903-1995).
Работи в областта на стероидните хормони. Открива женския полов хормон естрон и установява неговата структура (1929). Изолира и синтезира от копринената пеперуда хормона екдизон (1953) и феромона бомбикол (1961). Носител на Нобелова награда за химия за 1939 г. за работата му върху половите хормони на бозайниците. Другата половина от наградата получава швейцарския химик Леополд Ружичка, за неговата работа върху полиметилените и висшите терпени.

Джоузеф Барбера, американски художник аниматор (1911-2006).
През 1940-1950 г. заедно с Уилям Хана работи в киностудиото "Метро Голдуин Майер", където създават анимационния филм "Том и Джери". През 1958 г. създават собствена компания и пускат серийните анимационни филми "Семейство Флинстоун", "Кучето Скуби Ду", "Мечето Йоги" и др.

Джон Кендрю, британски биохимик (1917-1997).
Носител на Нобелова награда за химия за 1962 г. заедно с британския биохимик от австрийски произход Макс Перуц за техните изследвания на структурата на глобуларните белтъци.

Василий Смислов, съветски шахматист (1921-2010).
Световен шампион през 1957 г. и 1958 г.

Дарио Фо, италиански драматург, режисьор, актьор и писател (1926-2016).
Автор е на близо 100 пиеси, поставени в повече от 50 държави, сред които "Не всеки крадец е мошеник" (1958), "Архангелите не играят флипер" (1959), "Мистерия Буф" (1969), "Случайната смърт на един анархист" (1970), "Няма да платим, няма да платим" (1974), "Отворена брачна двойка" (1983), "Кради по-малко" (1992) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1997 г. за умението си да създава текстове, които и забавляват, и ангажират, и предлагат перспектива.

Мартин Валзер, немски писател и драматург (1927-2023).
През 1953 г. е приет в писателската "Група 47". Първият му роман "Бракове във Филипсбург" е написан през 1957 г. Автор е на "Бягащият кон" (1978), "Душевни терзания" (1979), "Къщата с лебеда" (1980) и др. Носител на приза "Георг Бюхнер" (1981) и Наградата за мир на немските книгоразпространители (1998).

Стив Маккуин (Терънс Стивън Маккуин), американски актьор (1930-1980).
Участвал е във филмите "Великолепната седморка" (1960), "Голямото бягство" (1963), "Хлапето от Синсинати" (1965), "Невада смит" (1966), "Бягството" (1972), "Папилон" (1973), "Ад под небето" (1974), "Том Хорн" (1980), "Ловецът" (1980) и др.

Воислав Кощуница, сръбски политик (1944).
Президент на СР Югославия (7 октомври 2000-4 февруари 2003). Министър-председател на Сърбия (3 март 2004-7 юли 2008). Съосновател и председател на Демократическата партия на Сърбия (26 юли 1992-м. март 2014).
 
Руди Крол (ист. име Рудолф Йозеф Крол), нидерландски футболист (1949).
С националния отбор печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ, сребърен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина и бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С отбора на "Аякс" (Нидерландия) печели три пъти турнира Купа на европейските шампиони (1971, 1972, 1973), два пъти Суперкупата на УЕФА (1972, 1973) и Интерконтиненталната купа (1972).

Райнхард Генцел, германски астрофизик (1952).
Носител на Нобелова награда за физика за 2020 г. заедно с американския астроном Андреа Гец за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика. Те си поделят половината от наградата с британския математик сър Роджър Пенроуз, който я получава за откритието, че формирането на черна дупка се явява надеждно предсказание за Общата теория на относителността.

Щефан Еберхартер, австрийски състезател по ски алпийски дисциплини (1969).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лей Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и два сребърни медала (1998, 2002) и един бронзов медал (2002). Трикратен световен шампион. Двукратен носител на Световната купа през 2002 г. и 2003 г.

Кристоф Дюгари, френски футболист (1972).

Томас Йохансон, шведски тенисист (1975).
Спечелил е една титла от турнирите на "Големия шлем" (индивидуално). Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай (на двойки мъже със Симон Аспелин).

Беноа Асу-Екото, камерунски футболист (1984).

Габриел Асилиер, еквадорски футболист (1985).

Рамирес (Рамирес Сантош до Насименто), бразилски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Харун ар Рашид, багдадски халиф от династията на Абасидите (март 763/февруари 766-809).

Елизабет Първа, кралица на Англия (17 ноември 1558-24 март 1603) (1533-1603).
Последен представител на династията на Тюдорите (1485-1603). По време на нейното управление е възстановена англиканската църква, разгромен е испанския военен флот (т. нар непобедимата армада) (1588), създадена е британската Източноиндийската търговска компания (1600), основани са първите английски колонии в Америка,  разширени са английските владения в Ирландия, създаден е т. нар. елизабетински стил в английската архитектура.

Бертел Торвалдсен, датски скулптор (1770-1844).

Хенри Лонгфелоу, американски поет (1807-1882).
Автор е на стихосбирките "Гласове в нощта", "Песни за робството", на поемата "Песен за Хаяуата" и др.

Александър Сухово-Кобилин, руски поет и драматург (1817-1903).

Жюл Верн, френски писател (1828-1905).
Един от създателите на научно-фантастичния жанр. Сред най-известните му романи са: "Децата на капитан Грант" (1868), "Двадесет хиляди левги под водата" (1870), "Тайнственият остров" (1874) и др.

Димитър Драгиев (Димитър Драгиев Колев), български политик (1869-1943).
Един от основателите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1899) и член на Управителния съвет от учредяването му. Подпредседател на Управителния съвет на БЗНС (1901-1902), председател на БЗНС (1902-1908). Първи редактор на в. "Земеделско знаме (1902-1905). Депутат в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903), в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911), в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1911-1920). Министър на земеделието и държавните имоти (28 ноември 1918-6 октомври 1919).

Николай Бердяев, руски философ мистик и публицист (1874-1948).
Автор е на книгите "Светосъзерцанието на Достоевски" (1923), "Философията на неравенството" (1923), "Смисълът на историята" (1923), "Новото средновековие" (1924), "Самопознанието (опит за философска автобиография)" (1949, публикувана след смъртта му) и др.

Огюст Антоан Пикар, швейцарски физик, изобретател и изследовател (1884-1962).
На 27 май 1931 г. Огюст Пикар и Пол Кипфер се издигат в горните слоеве на атмосферата с конструирания от Пикар апарат, край Аугсбург в Германия и достигат до рекордна височина от 15 785 м. По време на полета Пикар прави замервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава космически лъчи. На 18 август 1932 г., Пикар и Макс Козинс поставят нов рекорд от 16 200 м, излитайки от Дюбендорф, Швейцария. В крайна сметка осъществява 27 полета, като се издига на максимална височина от 23 000 м.

фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри, британски военачалник (1887-1976).
Заместник-главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (1951-1958).

Александър Алехин, съветски шахматист (1892-1946).
Световен шампион от 1927 г. до 1935 г. и от 1937 г. до 1946 г.

ген.-лейт. Щерьо Атанасов, български военен деец, историк и политик (1902-1967).
Офицер в Съветската армия, в Испанската републиканска армия по време на Гражданската война (1936-1939). Помощник-командир на Първа българска армия през Втората световна война (1944-1945). Заемал е висши командни длъжности в Българската армия (1945-1965). Член на ЦК на БКП (1941-1962). Депутат в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Съавтор на историческите трудове "Българското военно изкуство през феодализма" (1958), "Българското военно изкуство през капитализма" 1959) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964), на орден "Народна република България" втора  степен (1953), на орден "Народна република България" първа степен (1958).

Георги Константинов, български литературен историк и критик (1902-1970).
Редактор във в. "Радикал" (1923-1934 ), в. "Съвременник" (1930-1932), в. "Нови дни". Сътрудничи на в. "Заря", и списанията "Българска мисъл", "Златорог" и "Отец Паисий". Като литературен критик дебютира в сп. "Чернозем" през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в. "Радикал", в. "Време" и сп. "Простори". Редактор е в издание "Народна младеж" (1954-1963). Автор е на "Българската литература след войната" (1933), "Стара българска литература от св. св. Кирил и Методий до Паисий Хилендарски" (1942), "Нова българска литература" (2 т. 1942, 1943), "Моето поколение в литературата 1917-1967" (1967), "Николай Лилиев сред своите приятели" (1971) и др. Издава литературни справочници. Превежда романи и повести от руски език. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, по случай 60-ата годишнина от рождението му и за заслуги към българската литературна критика (март 1962).

Степан Микоян, съветски летец изпитател (1922-2017).
Участник във Втората световна война (1939-1945). През 1951 г. завършва Военновъздушната академия "Жуковски" и става летец изпитател на бойни самолети. В течение на 23 години изпитва бойни самолети от серията "МиГ. Лети до 1978 г., като  усвоява общо 102 типа летателни апарати, включително МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-27.

Станислав Сивриев, български писател (1924-1989).
Офицер в Българската народна армия (1945-1958). Председател на Дружеството на писателите в Габрово (1973-1978).  Печата за пръв път през 1942 г. в сп. "Българска реч". Сътрудничи на военния и литературен периодичен печат. Работи в сп. "Български воин". Автор е на 21 книги " Петко войвода" (1959), "Хората са навсякъде" (1963), "Завръщане след бягството (1967),  "Светът е стар" (1968), "Докато косих ливада" (1983), "Ръжено кафе" (1985) и др. Депутат в  8-ото Народно събрание  (1981-1986). Носител на орден "Народна република България" трета степен (октомври 1974), на орден "Георги Димитров" (1984). На 11 април 2009 г. в родния му град Златоград тържествено е открит барелеф на писателя.

проф. Ибрахим Татарлъ, български политик и филолог (1925-2013).
Основоположник на изучаването на турски език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от съоснователите и дългогодишен деец на партия Движение за права и свободи. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997).

Сесар Милстейн, аржентински биохимик и имунолог (1927-2002).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1984 г. заедно с британския имунолог от датски произход Нилс Йерне и немския имунолог Георг Кьолер за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Албер Юдерзо, френски художник (1927-2020).
Съавтор е на комиксите за приключенията на Астерикс и приятеля му Обелиск заедно с френския писател Рене Госини (1959). От книжките им с комикси са продадени 380 млн. екземпляра на 111 езика. Творчеството на Албер Юдерзо е вдъхновило създаването на игрални и анимационни филми, атракционни паркове, играчки и видео игри.

Иван Абаджиев, състезател по вдигане на тежести и треньор (1932-2017).
Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1957 г. в Техеран, Иран. Треньор на българския националния отбор (1969-1999 с прекъсвания). Наричан е "папата" на българските щанги. Той променя модела на работа в залата, като въвежда триразови тренировки. Подготвил е 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони по вдигане на тежести, като състезателите му имат над 450 подобрени световни рекорда. На 18 януари 2001 г. обявява край на треньорската си кариера. Шест пъти е обявяван за Треньор на България (1985 г., 1986 г., 1989 г., 1997 г., 1998 г. и 1999 г.). През 2001 г. е обявен от Българска федерация по вдигане на тежести за Треньор на ХХ век на България. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" (1999). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-4 май 1991). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 март 2013).

Христо Илиев (Патрата), български футболист (1936-1974).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Левски" (София) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни  24 мача и отбелязани 9 гола. Загива в автомобилна катастрофа на 24 март 1974 г.

Йохан Кройф (Хендрик Йоханес Кройф), нидерландски футболист и треньор (1947-2016).
В кариерата си  на футболист е играл общо 520 мача, в които бележи 291 гола. Треньор на "Аякс"  Амстердам (1985-1988), на "Барселона" (1989-1996), на "Каталония" (2009-2013). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1971 г., 1973 г. и 1974 г. Избран е за Футболист на годината в Нидерландия през 1967 г., 1968 г., 1969 г., 1971 г., 1984 г. През 1998 г. е избран за Играч на столетието в Нидерландия. Избран е за най-добър играч на световно първенство през 1974 г.

Олег Брижак, немски оперен певец бас баритон от украински произход (1960-2015).
В периода 1986-1991 г. пее на оперните сцени в Лвов, Челябинск и Санкт Петербург в Русия. От 1996 г. е солист на "Дойче опера" в Дюселдорф, Германия. Загива на 24 март 2015 г. при самолетна катастрофа в района на Барселонет, във Високите Алпи, Южна Франция.

Мария Раднер, немска оперна певица контраалт (1981-2015).
Солистка на "Дойче опера" в Дюселдорф, Германия. Загива на 24 март 2015 г. при самолетна катастрофа в района на Барселонет, в Алпите, Южна Франция.
/КГ/АЯ/МГ