site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 март в историята

23 март 2024 г., събота, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Тодорова събота. Св. прпмчци Никон. Св. прпмчк Лука Одрински.
Чества се винаги в първата събота на Великия или Великденския пост в памет на св. великомъченик Теодор Тирон - млад воин в Амасий, в малоазийската област Понт по време на царуването на Максимиан и Максимин (IV век). Той издържал на всички изпитания, на глад в тъмницата, и на увещанията да се откаже от вярата си в Исус. Сам се възкачил на кладата и изгорял за вярата си.  Петдесет години след смъртта му гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363), знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решава да се подиграе с тях и нарежда на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от езическите жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат да се осквернят и да бъдат обявени за езичници. Теодор Тирон се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата и му заръчал  да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, да си варят коливо (жито) и да го ядат с мед. Юлиан разбрал, че лукавият му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.
Св. Теодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта. Празникът се нарича още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете. На Тодоровден се организират надбягвания с коне (т. нар. кушии). Преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на малки кончета, на конска глава или подкова и ги украсяват с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол, които се раздават. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Мъжете се обличат с нови ризи, а конете се накичват. Конят победител в надбягването се награждава - с юзда, а стопанинът му - с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Чрез конните надбягвания се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак.
В народните представи  св. Теодор (или св. Тодор) е страховит ездач на бял кон, който носи лятото зад гърба си. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Господа да проси за лято. Празникът е известен и с имената Тодоровден, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

По света се отбелязва:

Еврейският празник Пурим. Празник на жребия. Празник на радостта. Празникът започва при залез на 23 март 2024 г. и завършва в полунощ на 24 март 2024 г.
Пур - означава жребий, съдба и затова е наричан още и празник на жребия. Пурим е един от най-веселите еврейски празници, затова е наричан още празник на радостта. На този ден деца и възрастни се маскират и пресъздават победата на Естер и Мордехай над злия Аман. Историята на празника е описана в "Свитъкът на Естер". Персийският цар Ахашверош бил женен за еврейката Естер. Нейният чичо Мордехай отказвал да се кланя на съветника на царя - Аман, който се ядосал и внушил на царя, че трябва да убие всички евреи, защото не били почитали владетеля си. За да определи дата, на която да се извърши това, Аман хвърлил жребий. Мордехай информирал Естер за това и я помолил да говори с царя. Тя организирала пир, на който поканила царя и Аман и разкрила намеренията на съветника. Царят заповядал Аман да бъде обесен, а евреите пощадени. По традиция на този ден книгата на Естер се чете на глас в синагогата два пъти - вечерта и сутринта, като едно от най-важните неща е когато се каже името на Аман, то да бъде заглушено - хората тропат и викат. Празнува се цяла вечер, подаряват се подаръци и храна, организира се карнавал, на който децата си обличат специални костюми.

"Часът на Земята" - международна кампания за опазване на околната среда.
Кампанията се организира по инициатива на международната природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF) през март, за да се обединят усилията на хората по света за действия срещу климатичните промени и за ограничаване на вредното влияние на човешката дейност върху природата. За един час в страните, включили се в инициативата, осветлението в домовете и обществените сгради се изключва за един час,  През 2024 г. в България осветлението ще бъде изключено от 20:30 ч. до 21:30 ч. Първата кампания е организирана на 31 март 2007 г. от 19:30 ч. до 20:30 ч. местно време в Сидни, Австралия, когато се включват 2,2 млн. души и 2100 компании. За първи път България участва в кампанията през 2008 г., когато в инициативата се включват над 100 млн. души в 35 държави по целия свят. През 2013 г. в инициативата се включват 7000 населени места от 250 страни, а в България участват 103  общини. През 2014 г. в кампанията са участвали повече от 2 млрд. души от 162 държави, а в България  са се включили  106 общини. През 2015 г. над 172 държави и 7000 населени места участват в инициативата,  като кампанията в България е посветена на реките и е подкрепена с подписите на над 10 000 души. През 2016 г. в кампанията се включват над 178 страни и 7000 града от целия свят, а в България се включват повече от 90 общини. През 2017 г. в инициативата се включват 184 страни от целия свят, през 2018 г. - 188 страни и 109 общини в България, през 2019 г. - над 180 страни и над 70 български общини, през 2021 г. - над 7000 града от 180 държави.

Световният ден на метеорологията. Отбелязва се от 1961 г. по инициатива на Световната метеорологична организация, специализирана организация на ООН. Годишнина от влизането в сила (1950) на Конвенцията за създаването на Световната метеорологична организация. Мотото на деня за 2024 г. е: "На първа линия за действия за климата", като акцентът е поставен върху обединяването на усилията на хората по света за действия срещу климатичните промени и за ограничаване на вредното влияние на човешката дейност върху природата. 

Националният празник на Пакистан. Ден на Пакистан (1956).

На този ден в България:

1866 - Управителят на Дунавския вилает Мидхат паша обявява софийското село Самунджиево за град Орхание в чест на султан Орхан Първи. През 1934 г. градът е наречен Ботевград на името на поета революционер Христо Ботев.

1923 - В Ниш е подписано е споразумение между България и Сръбско-Хърватско-Словенското кралство за "обезопасяване на границата" между двете държави - Нишко споразумение. Подписано е от българска комисия начело със полк. Стефан Нойков и сръбска комисия начело с Живоин  Лазич. В него са предвидени мерки за взаимна охрана на граничната линия между двете държави, за осуетяване на нарушенията на границата, за да се прекрати преминаването на чети на Вътрешната македонска революционна организация в Македония. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да постигне разбирателство и сближаване със сръбското правителство, за да осигури поддръжката му при решаването на въпроса за излаз на България на Егейско море. След преврата на 9 юни 1923 г. правителството на Александър Цанков обявява, че признава споразумението, но практически то не влиза в сила.

1989 - Тържествено е открит пети енергоблок на АЕЦ "Козлодуй". Енергийното пускане на блока започва на 29 ноември 1987 г.  Това е първият реактор в централата  с мощност от 1000 мегавата. В енергосистемата на страната е включен на 29 ноември 1988 г.

1990 - България установява дипломатически отношения с Република Корея.

1992 - Излиза бр. 1 на "Нощен труд" - национален всекидневник. Последният брой на вестника излиза на 29 май 2009 г.

2004 - В с. Радиново, област Пловдив, официално е открита фабрика за преработка на ориенталски тютюни "Сокотаб" в присъствието на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Американската компания "Сокотаб" е сред световните лидери за изкупуване, преработка и търговия с ориенталски тютюн. Тя присъства на българския пазар от 1972 г.

2006 - Народното събрание приема решение, с което одобрява Стратегията за приватизация на "България Ер" ЕАД - София. Документът предвижда на инвеститори да бъдат предложени за купуване акции в размер на 99,99 процента от капитала на дружеството.

2010 - България се включва в Европейската система за  предупреждения за опасни метеорологични явления "Метеоаларм", като на цветна карта на страната ще бъде обозначена степента на опасност на метеорологичните явления, които ще  причинят материални щети. Системата "Метеоаларм" започва да работи в Европа през 1997 г. по идея на Франция и е част от международното сътрудничество на европейските метеорологични служби.

2014 - В синодалния параклис "Св. цар Борис-Михаил Покръстител" с 13 гласа за Русенски митрополит е избран Стобийският епископ Наум.

2015 - Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, заместник-министърът на външните работи Валентин Порязов и посланикът на Република Корея в България Шин Мен-хо валидират в Музея на съобщенията в София пощенска карта, посветена на 25-ата годишнина на дипломатическите отношения между двете държави.  Художник на пощенската карта с тираж 1269 броя е Бояна Павлова.

2017 - В Централното фоайе на Софийския университет "Св. Климент Охридски" официално е открита  изложбата на БТА "60 години България в ЮНЕСКО", реализирана с подкрепата на Националната комисия за ЮНЕСКО към Министерството на външните работи. В експозицията са включени 31 табла с около 150 снимки от архива на Българската телеграфна агенция, проследяващи 60-годишната история на отношенията между България в Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). България е член на организацията  от 17 май 1956 г. Най-старият фотос в изложбата отразява посещението в България на генералния директор на ЮНЕСКО Лутер Харис Еванс през 1956 г.

2019 - Министърът на правосъдието Цецка Цачева и заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева подават оставки, след като излиза информация за закупени от тях апартаменти под пазарната им стойност от фирма "Артекс", т. нар скандал "апартамент гейт". Оставката на Цецка Цачева е приета същия ден, а на Ваня Колева на 26 март 2019 г. Скандалът "апартамент гейт" избухва на 19 март 2019 г., когато сайтът "Свободна Европа" публикува статия, в която съобщава за закупен луксозен апартамент на преференциална цена от председателя на Парламентарната група на партия "ГЕРБ" и заместник-председател на партията Цветан Цветанов.

2020 - В експлоатация е пуснат новоизграденият водопровод, който свързва водопреносната мрежа на град Перник и водопровода от с. Мало Бучино, чрез който ще се осигуряват водни количества от събирателните деривации на язовир "Белмекен" - събирателна деривация "Манастирска" и събирателна деривация "Грънчар" до град Перник. Решението за изграждане на водопровода е взето през декември 2019 г. заради засушаването и настъпилата водна криза на територията на Перник и въведения на 18 ноември 2019 г. воден режим  за Перник и населените места, захранвани от язовир "Студена" , който е с намален дебит.  Строителството на водопровода  започва на 1 февруари 2020 г.  

2021 - Издателска група "Просвета" започва да излъчва поредица от специални видеоуроци под мотото "Националното външно оценяване - мисията е възможна". Видеоуроците са част от инициатива на издателството "Учим онл@йн с учител", която започва през март 2020 г.

На този ден по света:

1950 - Влиза в сила Конвенцията за учредяване на Световната метеорологична организация. Световната метеорологична организация е създадена на 11 октомври 1947 г. на Конференцията на директорите на метеорологичните служби във Вашингтон, САЩ, на мястото на неправителствената Международна метеорологична организация, учредена  през 1873 г. От април 1951 г. получава статут на специализирана организация на ООН със седалище в Женева, Швейцария.

1983 - В САЩ в официално изявление по телевизията президентът Роналд Рейгън обявява, че САЩ започват разработването на дългосрочна програма за изграждането на противоракетна система в Космоса, наречена Инициативата за стратегическа отбрана "Звездни войни". На 13 май 1993 г. работата по програмата официално е преустановена.

2001 - Руският орбитален комплекс "Мир" е изваден от експлоатация. Базовият модул на станцията е изведен в околоземна орбита на 20 февруари 1986 г. През следващите 10 години са изстреляни и скачени още шест модула. На 23 март 2001 г. станцията "Мир" е потопена на няколко хиляди км източно от Австралия в Тихия океан. За времето на своята работа станцията е обитавана от 105 души от 12 страни, включително 42 руснаци и 44 американци, а на борда й са извършени над 16 500 научни експерименти.

2002 - Правителството на СР Югославия одобрява подписаният на 14 март Договор за основните принципи по преустройството на отношенията между Сърбия и Черна гора. Договорът предвижда прекратяване съществуването на СР Югославия и създаване на нейна територия на нова държава - Сърбия и Черна гора.

2003 - В Словения е произведен референдум за членството на страната в НАТО и Европейския съюз. За присъединяване към НАТО се обявяват 66,08 процента от избирателите, а 89,64 процента гласуват за присъединяването на Словения към ЕС. 

2003 - В Чечения е произведен референдум за нова конституция, според която републиката ще бъде интегрална част от Русия. От участвалите 89 процента от избирателите, 96 процента гласуват в подкрепа на новата конституция.

2014 - Гвинея потвърждава, че мистериозната болест, довела до смъртта на близо 60 души, е хеморагичната треска ебола. Случаи на заболяването, при което смъртността е до 90 процента, са регистрирани след 9 февруари 2014 г. в три града в Югоизточна Гвинея и в столицата Конакри. Вирусът на ебола предизвиква за няколко дни хеморагична треска, последвана от повръщане и диария. Той е кръстен на р. Ебола в северната част на Демократична Република Конго (бивш Заир), където е открит за първи път през 1976 г. 

2015 - В Хартум (Судан) Египет, Судан и Етиопия подписват предварително  споразумение за съвместно ползване на водите на р. Нил. Документът, подписан в присъствието на президентите на Судан и Египет - Омар ал Башир и Абдел Фатах ас Сиси, и на министър-председателя на Етиопия Хайлемариам Десален, цели да реши спора между трите страни заради строителството на нов язовир от Етиопия. Проектът "Язовир на великото етиопско възраждане" предвижда на Горен Нил да бъде построена каскада от 4 бента, чрез които да се произвеждат 6000 мегавата електроенергия.

2016 - В Украйна най-големите газодобивни компании в страната се обединяват в Асоциация на газодобивните компании в Украйна, в която се включват държавната компания "Украгаздобича" и частните компании ДТЕК "Нефтегаз", "Бурисма", "Гео Алайънс груп", "Смарт енерджи", "КУБ-Газ" и "Полтовската газопетролна компания". Общо те добиват 88 процента от украинския природен газ.

2017 - В Украйна влизат в сила санкции срещу пет руски банки, които включват забрана на финансови операции, които са от полза за централите на тези филиали. Банките присъстват в Украйна с общ пазарен дял от 8,6 процента и пасиви от 36 млрд. гривни (1,3 млрд. долара). Банките Сбербанк, ВЕБ и ВТБ са сред 20-те най-големи заемодатели в страната.

2018 - Американският боен кораб "Мъстин" извършва операция за "свобода на корабоплаването", като се приближава на 12 морски мили от изкуствен остров, изграден от Китай в Южнокитайско море. Операцията е най-новата от поредицата, с която САЩ дава отпор на опитите на Китай да ограничи свободата на навигацията в този стратегически важен район, голяма част от който Китай смята за своя акватория. Разрушителят "Мъстин" се е приближава до рифа Мисчийф от архипелага Спратли и извършва там маневрени операции.

2019 - Президентът на Казахстан Касим Жомарт Токаев подписва указ за преименуването на столицата от Астана на Нур Султан в чест на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев. Преди това на 20 март 2019 г. парламентът приема поправка на конституцията за промяна на името на столицата. На 16 септември 2022 г. парламентът гласува единодушно в подкрепа на конституционни изменения, съгласно които столицата Нур Султан връща предишното си име - Астана.

2021 - В САЩ с осем гласа "за" срещу един "против" Общинският съвет на град Еванстън, в района на Чикаго, одобрява създаването на специален фонд, със средствата от който да бъдат обезщетявани чернокожи, пострадали от дискриминация в областта на жилищното настаняване. Той предвижда разпределянето на 400 000 долара от фонд, в който са събрани десет милиона долара, генерирани от приходи от данъка върху марихуаната. Град Еванстън става първият град в САЩ, приел подобна мярка. За да бъдат одобрени по програмата, кандидатите за получаване на средства от фонда трябва да са наследници на чернокожи граждани, които са живели в Еванстън от 1919 г. до 1969 г. и са станали жертва на дискриминационни практики, като например несправедлив отказ да им бъде отпуснат кредит от правителството или от банките.  

2022 - На 84-годишна възраст умира Мадлин Олбрайт - първата жена държавен секретар в историята на САЩ. Тя е 64-ият държавен секретар на САЩ и заема поста в периода 1997-2001 г.

2023 - Парламентът на Дания приема решение за присъединяване на страната към Европейската агенция по отбрана. На проведения на 1 юни 2022 г. референдум в Дания гласоподавателите одобряват присъединяването на страната към общата политика на ЕС за сигурност и отбрана, което слага край на упражняваната в продължение на 30 години клауза за неучастие на Дания в сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната.

Родени на този ден българи:

ген.-майор  Иван Сарафов, военен деец (1856-1935).
Участник в Руско-турската война (1877-1878). По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-и пехотен приморски полк. Участва в преврата срещу княз Александър I на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия. Командир на 8-а пехотна Тунджанска дивизия (30 декември 1903-1908). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-а пехотна Балканска дивизия. Със започването на Първата световна война (1914-1918) постъпва в руската армия като командир на 103-а Пехотна дивизия, 101-а Пехотна дивизия и 32-и Армейски корпус. Излиза в запаса през 1917 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Константин Мутафов, писател (1879-1946).
Играл е в трупата на театър "Сълза и смях" (1900-1902). Няколко години е артистичен секретар и библиотекар на Народния театър "Иван Вазов". От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София. Редактор на сп. "Съвременна илюстрация" (1910-1921). Сътрудничи на списанията "Библиотека", "Художник", "Българска сбирка", "Златорог", "Родна реч", "Литературен глас", "Българска мисъл" и др. Превежда от италиански, френски и руски над 30 драми, романи, повести и разкази. Автор е на драмите "Над живота" (1906), "Иуда" (1914), "Дядо Климе" (драматичен епизод, 1917), "Пленникът от Трикери" (1918), трагедията "Омуртаг хан" (1924), комедията "Юбилеят на Калистена" (1927), пиесите "Детски театър" (1929), "Бисерка" (1930), "Убитата лисица" (1933), романът "Невяста неневестная" (1936), сборникът с разкази "Прости души" (1938) и др.

Златка Чолакова, писателка (1899-1985).
Авторка е на разкази, повести, пътеписи, произведения за деца, пиеси, студии, сред които повестите "Бачо Киро" (1935), "Песента на фиорда" (1939), "Кадрие" (1953) и др. Носител на орден "Червено знаме на труда" по случай 80-ата годишнина от рождението й и за нейната литературна дейност (1979).

Славка Славова, актриса (1924-2002).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1989-с прекъсвания), в Народния театър на младежта (1950-1955), в "Театър 199" и театър "Барбуков". Има участия в радиопредавания, в телевизията и  в киното. Участвала е във филма "Земя" (1957). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1965) и "Народен артист" (май 1979). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Никола Николов, оперен певец (1925-2007).
Бил е солист на Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия (1946). От 1946 г. пее на сцената на Софийската опера, от 1947 г. във Варненската опера, от 1955 г. - отново в Софийската опера. Пял е на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, "Ковънт Гардън" в Лондон, Великобритания, "Метрополитен опера" в Ню Йорк, САЩ, "Сан Карло" в Неапол, "Масима" в Палермо, "Ла Фениче" във Венеция, Италия,  "Белле арте" в Мексико, Щатсопер във Виена, Австрия. Носител на втора награда от Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1951) и в Букурещ, Румъния (1953), на първа награда за тенор и четвърта награда в общото класиране от конкурса "Виоти" във Верчели, Италия (1956). Лауреат на "Димитровска награда" трета степен (1951) и втора степен (1959), удостоен със званията "Заслужил артист" (1962) и  "Народен артист" (1965). Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Теодор Юруков - Тео, актьор (1929-2006).
Участвал е във филмите "Ненужен антракт" (1987), "Двойникът" (1980), "Крадецът на праскови" (1964) и др.

Иван Баджев, журналист и писател (1932-2011).
Работил е във в. "Народен спорт", в. "Столичен строител", в ."Строител", в. "Работническо дело"  и в. "Йени ъшък" ("Нова светлина"). Автор е на сатира и лирика, издал е няколко книги с поезия, както и два романа, сред които "Каскадата" (1997), "Мигове и нощи" (1995), "225 епиграми" (2007). По време на следването си в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" участва в списването на сатиричния стенвестник "Трън", където през 1953 г. по идея на журналиста Георги Ведроденски е създаден образът на Трендафил Акациев, символ на другояче мислещия студент. С това име се подписвали група млади хора, пишещи сатира на хвърчащи листчета по време на лекции. В първата редколегия на вестника освен Иван Баджев (Баджо) участват Георги Ведроденски (Мортус), Димитър Езекиев (Митрофан), Димитър Радичев (Матер) и Слави Нечков (Славун).

Тотко Найденов, лекар и писател (1948).
Завършил е медицина и журналистика. Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Работил е като ординатор в кардиологичното отделение и в "Спешна помощ" в Ямбол, бил е селски лекар в с. Ръжена, Казанлъшко. Основател (1993) и главен редактор на в. "Български лекар". Бил е експерт в направление "Здpавеопазване" пpи Столична община. По негова инициатива в страната се отбелязват: Деня на българския лекар (19 октомври), Празника на българските фармацевти (24 юни), Чилови дни (15 май) и Деня на Спасението (15 август). Автор е на над 45 документално- публицистични книги, между които "Аз, Лекарят", "Съдебните лекари разказват", "Защо и как се самоубива българинът", "Любовни лекарски истории", "Учуден от живота" и др.

Ириней Константинов, актьор (1949).
Играл е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1972-1976), в Театър "Сълза и смях" (1976-1984). От 1984 г. е в трупата на театър "София", а от юли 2008 г. е негов директор. Участвал е във филмите "Петимата от "Моби Дик" (1969), "Зарево над Драва" (1974), "Борис I" (1985), "Едно пътуване до хоризонта" (2005), "Слънчево" (2013) и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен (28 май 2019). Почетен гражданин на София (17 септември 2019).

Явор Цаков, журналист (1950).
От 1972 г. е работил в Българската национална телевизия (БНТ), където е бил директор на новините и заместник-председател на БНТ (1989-1990). Работил е в програма "Хоризонт" на Българско национално радио. Създател на Нова телевизия (1994) и неин генерален директор (1 януари 1995-25 март 1997). Бил е председател на Съвета на директорите на "Диема вижън" АД.

проф. Лилия Райчева, журналист, сценарист и режисьор (1950).
От 1978 г. е преподавател в катедра "Комуникация и аудиовизуална продукция" на Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски", била е заместник-декан по научно-изследователската работа и международната дейност (1998-2001) и ръководител на катедра "Радио и телевизия" (1999-2001). Авторка е на книги, научни статии, публикации в периодичния печат и проекти по проблемите на телевизията. Създателка на телевизионното състезание "Минута е много" (1980-2011). Член на Съвета за електронни медии (23 ноември 2001-26 ноември 2007). Представител на България и член на Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Съвета на Европа, Страсбург, Франция (2005-2008). Авторка е на книгите "25 години "Минута е много" (2004), "50 години БНТ/30 години "Минута е много" (2008), "Феноменът телевизия - трансформации и предизвикателства" (2016) и "Магията "Минута е много" (2019). Носителка на Почетния нагръден знак "Св. Климент Охридски" първа степен на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2015) и на Почетния знак на президента (17 ноември 2020).

Нено Терзийски, състезател и треньор по вдигане на тежести (1964).
От световни първенства печели три златни медала (1983, 1985, 1987). От европейски първенства печели четири златни медала (1983, 1984, 1985, 1986) и един сребърен медал (1988). През спортната си кариера подобрява 23 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Галин Георгиев, състезател по лека атлетика (скок дължина и троен скок) (1970).
През 1986 г. участва в турнир "Дружба" (равняващ се на световно първенство за юноши и девойки) в Хавана, Куба. С постижението си от 16,40 метра на троен скок поставя световен рекорд за юноши до 17-годишна възраст. Рекордът е подобрен през 2000 г. На Световното първенство за юноши и девойки през 1988 г. в Съдбъри, Канада, печели сребърен медал на троен скок.

проф. Атанас Семов, юрист (1970).
Изпълнителен директор на Института по Международно право (2000-2004). Правен секретар на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй" (2000). Бил е главен редактор на Международното списание по ядрено право, вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти в Париж, Франция. Основател (2004) и директор на Института по Европейско право - София. През 2005 г. е един от основателите на партия "Ред, законност и справедливост", като е бил и неин заместник-председател. Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-16 февруари 2010) и негов заместник-председател (14 юли-10 декември 2009). Член на Правния съвет при президента (2017 - 13 ноември 2018). От 13 ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд. Автор е на 12 книги и над 70 научни публикации в български и чуждестранни издания. Удостоен от Европейската комисия с титлата "Жан Моне професор" за неговите трудове относно съдебната система на Европейския съюз (2012).

На този ден са родени и:

маркиз Пиер Симон Лаплас, френски астроном, математик и физик (1749-1827).
Главните му научни трудове са в областта на небесната механика и диференциалните уравнения, автор е на космогонична хипотеза за образуването на Слънчевата система от мъглявина (1796).

Теодор Томаш Йеж (ист. име Зигмунт Милковски), полски писател и журналист (1824-1915).
Писал е и под псевдонима Владислав Бонар. Автор е на исторически и социално-битови романи, сред които "Лятна мълния" (1874), "На разсъмване" (1890), "Бурно време" (1881) и др.

Лудвиг Квиде, немски историк и пацифист (1858-1941).
Носител на Нобелова награда за мир за 1927 г. заедно с френския пацифист Фердинан Бюисон за изграждането във Франция и в Германия на обществено мнение, подкрепящо международното мирно сътрудничество.

Роже Мартен дю Гар, френски писател (1881-1958).
Автор е на романа "Жан Бароа" (1913) и на цикъла романи "Семейство Тибо" (1922-1940), включващ "Сивата тетрадка" (1922) "Изправителният дом" (1922), "Хубавият сезон" (1923), "Консултация" (1928), "Сорелина" (1928) "Смъртта на бащата" (1929), "През лятото на 1914" (1936) и "Епилог" (1940"). Действието на романите от цикъла проследява политическия и социален живот във Франция през 20-те години на 20 в. Носител на Нобелова награда за литература за 1937 г. за художествената сила и правдивост, с която описва противоречията между поколенията, както и някои основни аспекти на съвременния живот.

Херман Щаудингер, немски химик (1881-1965).
През 1905 г. открива нов клас органични съединения - кетени. През 1910 г. намира нов метод за синтез на изопрен - основна съставна част на естествения каучук. През 1922 г. доказва, че молекулата на естетвения каучук, наречена от него макромолекула, е съставена от верига от изопренови единици. Носител на Нобелова награда за химия за 1953 г. за откритията му в областта на химията на високомолекулните съединения.

проф. Еми Ньотер, немска математичка (1882-1935).
Създателка на абстрактната алгебра.

Ерих Фром, американски психоаналитик и социолог от немски произход (1900-1980).
Представител на неофройдизма.

Даниел Бове, италиански физиолог и фармаколог от швейцарски произход (1907-1992).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1957 г. за откриването на синтетични съединения, които потискат действието на някои телесни субстанции, по-специално действието им върху съдовата система и скелетните мускули.

Акира Куросава, японски режисьор (1910-1998).
Режисьор е на филмите "Рашомон" (1950), "Да живееш" (1952), "Седемте самураи" (1954), "Червената брада" (1965) и др. Носител на награда "Оскар" (1990).

Вернер фон Браун, немски инженер (1912-1977).
Участвал е в разработването на ракетите "ФАУ-2" по време на Втората световна война (1939-1945). Продължава да работи в областта на ракетостроенето в САЩ. Под негово ръководство се разработват ракетите "Пършинг". Участвал е в изстрелването на първия американски спътник "Експлорър 1" на 31 януари 1958 г.

Уго Тоняци, италиански актьор (1922-1990).
Участвал е във филмите "Приятели мои" (1975), "Аудиенцията" (1971), "Голямото плюскане" (1973) и др.

Арчил Гомиашвили, грузински актьор (1926-2005).
Участвал е във филмите "12-те стола" (1971), "Мимино" (1977), "Сталинград" (1990), "Ангели на смъртта" (1993) и др. Народен артист на Грузинската ССР (1966).

Виктор Корчной, съветски шахматист (1931-2016).
В състава на съветския сборен отбор е победител на шахматна олимпиада 6 пъти. След 1976 г. се състезава за Швейцария. Три пъти е финалист за световната титла. Носител е на "Шахматен Оскар" за 1978 г. През 2006 г. е световен шампион за ветерани над 60 г. 

Евгений Гришин, руски състезател по бързо пързаляне с кънки, колоездач и треньор (1931-2005).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1956 г. в Мелбърн, Австралия (500 м и 1500 м) и през 1960 г. в Скуо Велей, САЩ (500 м и 1500 м), като на 500 м е първият състезател, бягал под 40 секунди. Печели и сребърен медал на Олимпийските игри през 1964 г. в Инсбрук, Австрия. Европейски шампион през 1956 г. в Хелзинки, Финландия. На световни първенства печели два бронзови медала. Многократен световен рекордьор.

Серджо Гонела, международен футболен съдия от Италия (1933-2018).

Янис Кунелис, италиански художник от гръцки произход (1936-2017).
Представител на движението "Арте повера" през 60-те-70-те години на 20-и век в Италия.

Вадим Кислих, руски художник (1937).
В продължение на 40 години работи във филмовото студио "Мосфилм", като през това време участва в създаването на 40-50 филма. Носител на медала на Академията на изкуствата на Русия (2003).

Робърт Гало (Робърт Чарлз Гало), американски биохимик и вирусолог (1937).
На 4 май 1984 г. Робърт Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от 4 статии в медицински научни списания, показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа и е причината за болестта СПИН.

Михаел Ханеке, немски режисьор (1942).
Режисьор е на филмите "Видеозаписите на Бени" (награда за филм на годината на Европейската филмова академия за 1993), "Пианистката" (голямата награда на Международния кинофестивал в Кан 2001) и др.

Жозе Мануел Дурау Барозу, португалски политик (1956).
Министър на външните работи на Португалия (12 ноември 1992-28 октомври 1995). Председател на Социалдемократическата партия (27 май 1999-29 юни 2004). Министър-председател на Португалия (6 април 2002-17 юли 2004). Председател на Европейската комисия (22 ноември 2004-1 ноември 2014).

Фернандо Йеро, испански футболист (1968).

Джани Инфантино, швейцарски спортен деец (1970).
Генерален секретар на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (октомври 2009-26 февруари 2016). От 26 февруари 2016 г. е президент на Международната федерация по футбол (ФИФА).

Йонас Бьоркман, шведски тенисист (1972).
Има девет титли на двойки от турнирите от "Големия шлем", като е спечелил всеки един от тези турнири поне по веднъж. Бил е водач на световната ранглиста (при двойките) на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP).

Валтер Самуел, аржентински футболист (1978).

Хайме Алгуерсуари, испански автомобилен състезател (1990). 
Участва във "Формула 1".

Естер Ледецка, чешка състезателка по сноуборд и ски алпийски дисциплини (1995).
От Олимпийските игри през 2018 г. в Пьончан, Република Корея, печели два златни медала (супергигантски слалом в алпийските ски и паралелния гигантски слалом в сноуборда) - единствената спортистка до този момент с две златни отличия от два различни вида спорт на една олимпиада. От световни първенства по сноуборд печели два златни (2015 г. и 2017 г.) и сребърен медал (2017).

Това е денят на смъртта на:

Стендал (ист. име Мари Анри Бейл), френски писател (1783-1842).   
Автор е на романите "Арманс" (1827), "Червено и черно" (1830), "Пармският манастир" (1839).

Николай Рубинщайн, руски пианист и диригент (1835-1881).

Константин Стоилов, български юрист и политик (1853-1901).
От 1878 г. е член на Пловдивския губернски съд. През 1879 г. е председател на Софийския губернски съд. Депутат и секретар в Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879), член на комисията по изработване на проекта за конституция на Княжество България. Един от водачите на Консервативната партия. Участва в делегацията, която поднася на Александър I Батенберг акта за избирането му за български княз. Главен секретар на канцеларията на княз Александър I Батенберг (август 1879-юни 1880), началник на политическия му кабинет (юни 1880-януари 1883). Основател и лидер на Народната (Народняшката) партия (1894-1901). Член на делегацията за избор на български княз (1886). Депутат в 1-вото, 2-рото, 4-ото, 5-ото, 6-ото, 8-ото, 9-ото и 10-ото Обикновено народно събрание и в I, II и III Велико народно събрание. Министър на външните работи и изповеданията (1-30 юли 1881; 14 януари-3 март 1883; 12 август-16 август 1886; 10 февруари 1896-18 януари 1899). Министър на правосъдието (7 септември-1 януари 1884; 26 август 1886-28 юни 1887; 20 август 1887-12 декември 1888; 13 ноември 1895-10 февруари 1896). Министър на вътрешните работи (19 май 1894-1 ноември 1896). Министър на финансите (28 юни-20 август 1887). Министър-председател (28 юни-20 август 1887; 19 май-9 декември 1894; 9 декември 1894-18 януари 1899). Основател и пръв редактор на в. "Мир" (1894-1901). Редовен член на Българското книжовно дружество (1894).

Ованес Туманян, арменски поет и писател (1869-1923).
Автор е на поемите  "Маро" (1887), "Сако от Лори" (1889), "Ануш" (1890), "Поет и Муза" (1899) "Стон" (1890), "Хилядогласният славей" (незавършена) и др. Създател на литературния кръжок "Вернатун" (1899). Основател на детското списание "Аскер" (1905). Председател на Кавказкия съюз на арменските писатели (1912-1921). Създател на Дома за арменско изкуство в Тифлис (1921).

Микас Петраускас, литовски композитор и диригент (1873-1937).

Раул Дюфи, френски художник график и декоратор (1877-1953).

Лесли Патрик Абъркромби, британски архитект (1879-1957).
Един от основоположниците на районното планиране в Западна Европа и проекта за развитие на "Големия Лондон" (1944). Президент на международния съюз на архитектите (1946-1957).

проф. Станко Петров, български ветеринарен лекар и животновъд (1881-1952).
Околийски ветеринарен лекар в Провадия (1904-1907) и в Пазарджик (1919-1923). Завеждащ секцията  по коневъдство в конезавода "Кабиюк" край Шумен (1907-1910). Директор на конезавода "Клементина" край  Плевен (1911-1913). Един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923). Завеждащ катедра по обща зоотехния, хигиена и хранене (1930-1950), декан на факултета (1929-1930, 1932-1933). Пръв декан на Зоотехническия факултет (1947-1948). Автор е на повече от 60 научни труда,  научнопопулярни статии и учебници.

Елисавета Багряна (ист. име Елисавета Любомирова Белчева), българска поетеса, детска писателка и преводач (1893-1991).
От 1921 г. сътрудничи на в. "Вестник на жената", в. "Лик", сп. "Съвременник", в. "Литературен фронт", сп. "Изкуство", сп. "Септември", сп. "Пламък" и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на сп. "Септември". Авторка е на стихосбирките "Вечната и святата" (1927), "Търкулната годинка" (1931), "Звезда на моряка" (1931), "Сърце човешко" (1936), "Пет звезди" (1953), "От бряг до бряг" (1963), "Контрапункти" (1972), "Светлосенки" (1977), "На брега на времето" (1983). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званията "Народен деятел на културата" (22 май 1963), "Герой на социалистическия труд" (май 1967) и "Герой на Народна република България" (1983). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (28 април 1953), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (май 1963; 3 май 1968; май 1973), на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). В нейна чест Астероид 4400, който е открит на 24 август 1985 г., е наречен "Багряна".

Фридрих фон Хайек, британски икономист (1899-1992).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1974 г. заедно с шведския икономист Гунар Мюрдал за пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочен анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления. 

Димитър Вълканов, български художник (1907-1997).
Майстор на баталната живопис. Създава портрети, фигурални композиции и пейзажи. Оставя и графични произведения на военна тематика. Участва във Втората световна война (1939-1945) и рисува редица картини, посветени на тази тема. Основател на Студиото на военните художници при Министерството на народната отбрана,  до 1974 г. е негов ръководител.  Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961), на орден "Народна република България" първа степен (1967), на наградата от Съюза на българските художници (1969).

акад. Ефрем Каранфилов, български литературен теоретик и критик (1915-1998).
Член на Управителния съвет (6 юли 1962-1989) и на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (9 юли 1962-31 март 1964; 22 май 1968-29 март 1989). Директор на издателство "Български писател" (1966-1968). Подпредседател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-23 януари 1970). Главен редактор на сп. "Пламък" (януари 1970-8 юни 1972). Секретар на Съюза на българските писатели (23 януари 1970-10 октомври 1973). Заместник-директор на Единния център за език и литература (1972-1974). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1973-1984). Заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Директор на Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1983-април 1989).  Автор на "Поезия в прозата" (1957), "Езиковият шаблон в литературата" (1959), "Съвременност и литературни жанрове" (1973) и др. Носител на званията "Народен деятел на изкуството и културата" (1974), "Герой на социалистическия труд" (1985) и др.

Айлин Фарел, американска оперна певица (1920-2002).

Джулиета Мазина, италианска актриса (1921-1994).
Участвала е във филмите "Нощите на Кабирия (1957), "Жулиета и духовете" (1965), "Елеонора" (1973), "Джинджър и Фред" (1986) и др.

проф. Чавдар Кюранов, български социолог, философ и политик (1921-2004).
Представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН в Женева (1965-1971). Старши съветник в Държавния съвет (1971-1982). Бил е преподавател по социология на труда в СУ "Кл. Охридски". Един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988). Участва в работата на Кръглата маса между управляващата Българска комунистическа партия и опозицията с цел осъществяване на българския преход към демокрация (16 януари -15 май 1990). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) (2 февруари 1990-1998), заместник-председател на Председателството на Висшия партиен съвет на БСП  (25 септември 1990-1991). Председател на Обединението за социална демокрация в БСП (3 април 1992-12 март 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Автор на научни публикации по социология на труда.

Юрий Трифонов, съветски писател (1925-1981).
Автор е на романа "Студенти" (1950), "Утоляване на жаждата" (1963), "Продължителна раздяла" (1971), "Нетърпение" (1973), "Онзи дом на брега на реката" (1976), "Старецът" (1978), "Време и място" (1981, посмъртно) и др.

Лучия Бозе, италианска актриса (1931-2020).
Участвала е в десетки филми, сред които "История на една любов" (1950), "Дамата без камелиите" (1953), "Смъртта на велосипедиста" (1955), "Това се нарича зора" (1956) и "Сатирикон" (1969).

Елизабет Тейлър, американска актриса от британски произход (1932-2011).
В над 50-годишната си филмова кариера Елизабет Тейлър е участвала в над 50 филма.  Първата й роля е на 9-годишна възраст във филма "Всяка минута се ражда един" (1942). Следват филмите "Ласи се връща у дома" (1943), "Национално кадифе" (1944), "Джейн Еър" (1944), "Конспиратор" (1949), "Място под слънцето" (1951), "Рапсодия" (1954), "Внезапно, миналото лято" (1959), "Клеопатра" (1963), "Укротяване на опърничавата" (1966) , "Синята птица" (1976), "Младият Тосканини" (1988) и др. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век Елизабет Тейлър е номинирана за "Оскар" в четири последователни години - през 1958 г. за "Окръг Рейнтри" (1957), през 1959 г. за "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958), през 1960 г. за "Внезапно, миналото лято" (1959)  и през 1960 г. за "Батърфийлд 8" (1959), за който печели първия си "Оскар". Втората награда "Оскар" е за "Кой се страхува от Вирджиния Улф" (1967). През 1993 г. е удостоена със специален "Оскар" за хуманитарната си дейност, а през 2000 г. британската кралица Елизабет Втора я удостоява с благородническа титла Дейм, която е еквивалент на рицар в списъка за титлите и наградите, връчвани от кралица Елизабет Втора за нова година.

Стоян Попов, български оперен певец бас баритон (1933-2017).
Солист на Софийската опера и балет (1966-1998). Лауреат на Димитровска награда (1980). Удостоен със званието "Камерзенгер" на Австрия (1982).

Борис Галантер, съветски режисьор (1935-1992).

Мадлин Олбрайт (ист. име Мария Яна Корбелова), американски политик от чешки произход (1937-2022).
Постоянен представител на САЩ в ООН (27 януари 1993-23 януари 1997). Държавен секретар на САЩ (23 януари 1997-20 януари 2001) и първата жена на този пост.

проф. Румен Георгиев - Рум, български фотограф художник и оператор (1947-2008).
От 1960 г. се занимава с фотография. Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов", основател на специалността "Художествена фотография" и ръководител на Катедрата по фотография в академията. Оператор е на филмите "Другият", "Сиромашко лято", "Мъже без работа", "Този истински мъж", "Мечтател", "Прадеди и правнуци" и др. Автор е на 11 книги и на  над 100 публикувани статии.

Кирил Борисов (псевд. Кире Либерало), български политик (1950-2005).
Председател на Либерална партия - Перник (1990-2005).
/КГ/АЯ/МГ/