site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 март в историята

22 март 2024 г., петък, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски.

В България се отбелязва:

Празникът на град Велико Търново. Отбелязва се от 1984 г. по идея на обществеността в града. Годишнина от победата (1230) (9 март ст. ст.) на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново са от 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма "Св. 40 мъченици", състоял се на 9 март (ст. ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. До 1944 г. денят на "Св. 40 мъченици" се отбелязва като Ден на Търново и празник на Търновския гарнизон. След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. Отбелязването е възстановено през 1970 г. от  жители на квартал "Асенов", които го празнували в църквата "Св. 40 мъченици" под наслов: "Мой любим квартал". От 1984 г. идеята им е подкрепена от обществеността и 22 март се отбелязва като Празник на Велико Търново.  Празникът на Търновския гарнизон е възстановен през 2015 г. по инициатива на Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса след 68-годишно прекъсване и се отбелязва през октомври.

По света се отбелязва:

Световният ден на водата. Отбелязва се от 1993 г. по предложение на участниците в конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро, Бразилия (3-14 юни 1992), одобрено с резолюция A/RES/47/193 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г. Целта на деня е да се насочи вниманието на международната общност към необходимостта от достъп до чиста питейна вода и нормални санитарни условия за хората. Мотото на деня за 2024 г. е: "Вода за мир".

Денят на Балтийско море. Отбелязва се от 1986 г. с решение, прието по време на 17-ото заседание на Комисията за защита на Балтийско море (Хелзинкска комисия - ХЕЛКОМ) през 1986 г. Комисията е управителен орган на Конвенцията за защита на морската среда в района на Балтийско море, подписана на 22 март 1974 г. в Хелзинки, Финландия, от представителите на 7 страни, в сила от 3 май 1980 г. Целта на деня е да се подчертае значението на Балтийско море като транспортен коридор и да информира обществеността за предприемането на мерки за опазването и съхраняването му.

На този ден в България:

1882 - Начало на изграждането на най-големия парк в София - Борисовата градина. На 22 март 1882 г. на заседание на Съвета за градско общинско управление на София  е прието предложението на тогавашния кмет на столицата Иван Хаджиенов (1881-1883) за създаването на разсадник за производство на посадъчен материал: дървета, храсти и цветя в местността "Табията". Първоначално паркът се е наричал "Разсадникова", "Пипиенерата". От 1 януари 1895 г.  носи името "Княз Борисовата градина", наричана накратко "Борисовата градина" в чест на престолонаследника - княз Борис. След 9 септември 1944 г. Борисовата градина е преименувана в Парк на свободата, а след промените през 1989 г. паркът връща първоначално си име "Борисова градина". През 1900 г. градината заема площ от 500 дка. В края на 30-те години на 20 в. парковата територия е 182 дка, а цялата площ възлиза на 680 дка. От 1984 г. цялата територия възлиза на 4120 дка, а представителната й част - на 326 дка.

1897 - В София е представена първата кинопрожекция. За събитието е запазен афиш, в който се съобщава, че на 22 март 1897 г. в Пилзенската пивница, на бул. "Дондуков" от 8,30 ч. ще има "представление с Кинематограф с интересна и голяма програма (представление на живущи изображения"). Първата кинопрожекция в България е на 27 февруари 1897 г. в Русе. Оттам пътуващото кино пристига в столицата. За успеха му свидетелства фактът, че скоро се премества срещу двореца - на площад "Александър I".

1948 - С Указ 479 от 22 март 1948 г. (обн. в "Държавен вестник", бр. 70 от 1948 г.) на основание Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г. е създадена прокуратурата на Република България като самостоятелна специализирана институция в лицето на Главна прокуратура, стояща начело на система от органи за надзор за стриктно изпълнение на законите. За първи път прокуратурата и следствието са уредени със Закона за устройство на съдилищата в България, приет на 25 май 1880 г.

1949 - В експлоатация е пусната първата градска топлофикационна електрическа централа в България - ТЕЦ "Надежда" (дн. ТЕЦ "София"). Централата е изградена съгласно решение на Народното събрание от 1947 г. за развитие на енергийния отрасъл. Първоначално е изградена железопътната линия, по която били доставяни въглищата, после хранилищата и системите за натрошаване и смилане на горивото. Накрая били построени и сградите, където били разположени доставените от СССР 3 парни котли и 2 турбини. Първите съоръжения били европейско производство -  на фирмите "Бабкок-Уилкокс" и "Викерс". През годините името на ТЕЦ "София" е променяно няколко пъти - ТЕЦ "Надежда", ТЕЦ "Сталин", ТЕЦ "София".

1971 - В Пловдив е открито телевизионно студио на Българската телевизия. Това е първото телевизионно студио на Българската телевизия извън столицата. От 1971 г. до 1977 г. и от 1983 г. до 1990 г.  студиото, заедно с Радио Пловдив е обединено в Радио-телевизионен център - Пловдив към Комитета за телевизия и радио. На 4 януари 1972 г. е осъществено първото пряко включване от Пловдив. Първите говорители на Студио Пловдив са Пепа Славчева и Наско Начев. На 5 февруари 1979 г. е открито новото студио на Регионалния телевизионен център. През м. април 1993 г. започват първите самостоятелни предавания на  Регионалния телевизионен център в Пловдив. На 15 септември 2008 г. Регионалния телевизионен център в Пловдив  е преименуван на "БНТ Пловдив". От 16 октомври 2011 г. "БНТ Пловдив", заедно с другите регионални телевизионни центрове  на Българската национална телевизия е част от канал БНТ2.

1977 - България установява дипломатически отношения с Ямайка.

1999 - Президентите на България и Турция Петър Стоянов и Сюлейман Демирел откриват в София "Демирбанк - България" АД. Банката е клон на шестата по големина частна банка в Турция "Демирбанк". През 2004 г. е преименувана на "Търговска банка Д" АД.

2000 - 38-ото Народно събрание приема промени в Закон за защитените територии, според които на Рилския манастир се връщат 23 000 хектара гори и земи от Национален парк "Рила", като се обособяват в природен парк "Рилски манастир". Към резерватите в страната е вписан и резерватът "Риломанастирска гора" с площ от 3676 хектара.

2001 - Народното събрание приема Закон за електронния документ и електронния подпис. Със закона се урежда електронният документ, електронният подпис и условията и реда за предоставяне на удостоверителни услуги. България е седмата страна след Швеция, Германия, Франция, Австрия, Великобритания и Ирландия, която признава законодателно електронния подпис. Законът влиза в сила от 6 октомври 2001 г.

2002 - Излиза бр. 1 на българското издание на месечното списание "Playboy", основано от Хю Хефнър в САЩ през 1953 г. България е 18-ата държава, в която излиза списанието.

2003 - На IV конгрес на партия "Българска евролевица" (БЕЛ)  се обявява учредяването на новата партия - Българска социалдемокрация, в която влизат "Българска евролевица", Българската единна социалдемократическа партия (БЕСДП) и представители на Българската социалдемократическа партия (БСДП). Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 5 септември 2003 г.

2004 - В Русе е открита първата в България специализирана съдебна автоматична телефонна информационна система. Чрез нея всички граждани имат информационен достъп до деловодна програма, административни и наказателни дела.

2007 - Излиза бр. 1 на вестник "Експрес". Излиза до декември 2009 г. От 18 януари 2010 г. вестник "Експрес" излиза под името "Засада" и с мотото "Жълтият спортно-криминален-шоу всекидневник". Излиза до началото на 2012 г.

2008 - В София се провежда учредително събрание на Българския ветеринарен съюз, създаден като независима организация, представляваща професионалните права и интереси при и по повод осъществяване на ветеринарномедицинската професия  на основание на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, приет от 40-ото Народно събрание на 4 октомври 2007 г.

2012 - България подписва Конвенцията на ООН от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията на ООН от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство.

2015 - Произведен е втори тур на изборите за кмет на община Сърница в област Пазарджик. Общината  е създадена с Решение 285/9 май 2014 г. на Министерския съвет за административно-териториални промени в границите на община Велинград, което влиза в сила на 1 януари 2015 г. За кмет на общината е избран кандидатът на ДПС Неби Бозов с 58,96 процента. За кандидата на партия ГЕРБ Мустафа Аликанов гласуват 41,04 процента- Избирателната активност е 76,6 процента, като от имащите право на глас 4256 избиратели са гласували 3204 души.

2017 - Министерският съвет приема решение за откриване на консулство на България в гр. Тараклия, Република Молдова, с консулски окръг, обхващащ територията на районите Тараклия, Кахул, Кантемир, Бесарбяска и Автономното териториално образувание Гагаузия.

2018 - Народното събрание приема изменение на Закона за обществените поръчки, съгласно което законът няма да се прилага за договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница.

2020 - Президентът Румен Радев налага вето върху част от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, приет от Народното събрание на 20 март 2020 г. във връзка с разпространението на коронавируса "Ковид-19". Върнати се текстове от закона, които регламентират регулация на цените на стоки и услуги, за предвидените наказания за разпространяване на фалшиви новини и възможността военните да участват наред с полицаите в контрола по прилагане на противоепидемичните мерки по време на извънредното положение.

2021 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема: "200 години от рождението на Г. С. Раковски", от серията "Българско възраждане" на цена 102 лева. Номиналната стойност на монетата е 10 лева. Художественият проект е на Пламен Чернев и Преслав Чернев.

2022 - В  резиденция "Бояна" в София министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и министърът на образованието и науката на Република Северна Македония Йетон Шакири подписват Програма за сътрудничество в областта на образованието.

На този ден по света:

1874 - Във Франция на височина 7300 м е издигнат аеростатът "Полярна звезда" с трима французи - инженерът Жозеф Кроче-Спинели, морският офицер Теодор Сивел и физикът Пол Бер, благодарение на няколко мяха, пълни с кислородно-въздушна смес.

1907 - В Намибия парк „Етоша“ е обявен за ловен резерват. През 1967 г. паркът получава статут на национален парк. Паркът е разположен на площ от 22 912 кв. км площ и в него живеят 114 вида бозайници, 110 влечуги и 340 птици. Първите европейци, които откриват тези земи на 29 май 1851 г., са шведът Чарлз Андерсон и сър Франсис Галтън, които търгували с медна руда.

1933 - В Дахау край Мюнхен е създаден първият концлагер в Германия. Първите близо 150 затворници са политически противници на нацисткия режим - комунисти, социалдемократи и синдикалисти. През периода 1933-1945 г. в лагера са депортирани около 200 000 души, от тях над 30 000 са убити или умират. Затворниците в лагера са освободени от американските войски на 29 април 1945 г.

1945 - В Кайро, Египет, е създадена Арабската лига като  регионална организация на арабските страни. Страни основателки са Египет, Ирак, Йордания, Йемен, Ливан, Саудитска Арабия, Сирия. Приет е устав на Лигата на арабските страни - основен документ, регулиращ отношенията между страните членки на лигата. Целите на Арабската лига са укрепване на връзките между страните членки, координиране на политическата им дейност за постигане на по-тясно сътрудничество между тях, запазване независимостта и суверенитета, съвместно обсъждане на въпроси, интересуващи арабските страни. Към 2023 г. организацията има 22 страни членки.

1985 - Във Виена, Австрия, е подписана Виенската конвенция за опазването на озоновия слой. България подписва конвенцията на 22 март 1985 г., ратифицира я на 17 октомври 1989 г. В сила за България от 18 февруари 1991 г.

2003 - Американската компания "Филип Морис" е осъдена да плати 10,1 млрд. долара обезщетение за подвеждането на пушачи, че леките цигари, които произвежда, са по-безвредни от обикновените.

2004 - В Дъблин, Ирландия, министър-председателят Бранко Цървенковски внася официално молбата на Република Македония за членство в Европейския съюз.

2010 - В САЩ Камарата на представителите (долната камара на парламента) одобрява с незначително мнозинство здравната реформа в САЩ - вътрешнополитически приоритет номер едно за президента Барак Обама. Реформата задължава американците да се осигуряват в частни фондове, като в противен случай ще трябва да плащат глоба. Компаниите от бранша пък вече няма да имат право да отказват да осигуряват болни хора. Законът предоставя кредити на малките предприятия, за да финансират здравното осигуряване на своите работници, както и помощ за бедните домакинства.

2015 - В Сингапур на 91 години умира Ли Куан Ю, основател на модерен Сингапур, който превръща пристанищния град-държава във важен търговски и финансов център и в една от най-богатите страни в света. Ли Куан Ю е първият министър-председател на Сингапур и го управлява до 1990 г.

2016 - В Брюксел, Белгия, са извършени два терористични атентата - около 9.00 ч. българско време на летище "Завентем" и час по-късно във влак на метрото на станция "Малбек". Загиват 35 души и 340 са ранени. Отговорност за атентатите поема сунитската групировка "Ислямска държава".

2017 - В Берлин, по време на общо заседание на двете камари на парламента новоизбраният президент Франк-Валтер Щайнмайер полага клетва като 12-и президент на Германия. На 12 февруари 2017 г. на заседание на Федералното събрание за избор на нов президент Франк-Валтер Щайнмайер е избран с 931 гласа "за" от общо 1239 присъствали делегати от двете камари на парламента и представители на 16-те германски провинции.

2018 - В Турция парламентът приема закон, съгласно който всички онлайн видео платформи, включително медии, се поставят под мониторинга на турския медиен регулатор. Съгласно закона, изготвен от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), компаниите ще трябва да получат лиценз от медийния регулатор, преди да могат да излъчват онлайн. Опозицията критикува приемането на закона и го окачествява като цензура.

2019 - Джими Картър става най-възрастният бивш американски президент. Денят 22 март 2019 г. е 172-ият след 94-ия му рожден ден. Така той надхвърля с един ден рекорда, поставен от Джордж Буш, който умира на 30 ноември 2018 г. на 94 години и 171 дни, което към онзи момент, го прави най-възрастният бивш американски президент. И Джими Картър, и Джордж Буш са родени през 1924 г. - Буш на 12 юни, а Картър на 1 октомври. Джими Картър е 39-ият президент на САЩ. Той заема поста от 20 януари 1977 г. до 20 януари 1981 г.

2020 - В Хърватия е регистрирано земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер, което е последвано от вторичен трус със сила 5,1 по скалата на Рихтер. Първият трус е регистриран в 6,23 ч. местно време, а вторият - в 7.00 ч. Епицентърът на земетресението е на 7 км северно от столицата Загреб, а огнището - на дълбочина 10 км. Загива 15-годишно момиче, ранени са около 30 души. Повредени са общо 26 197 сгради, от които 1900 са неизползваеми. Това е най-силното земетресение в Загреб за последните 140 години.

2022 - Американската компания "Тесла" открива нов завод за електрически автомобили в Грюнхайде, провинция Бранденбург, Германия. Това е първият производствен обект на компанията за електрически автомобили в Европа.

2023 - Парламентът на Уганда приема закон срещу  хомосексуалистите, според който тяхното самоопределяне е престъпление.  Законът дава на властите широкообхватни правомощия срещу тях, включително налагането на смъртна присъда за т. нар. тежка хомосексуалност и доживотен затвор за еднополов секс. Според закона тежката хомосексуалност представлява еднополов секс с лица под 18-годишна възраст или когато е намесен ХИВ позитивен, наред с други ситуации. 

Родени на този ден българи:

Мита Стойчева, народна певица (1909-1976).
Изпълнява песни предимно от северняшката фолклорна област. През 1954 г. създава групата "Наша песен", с която изнася над 5000 концерта в България и в чужбина. Записала е над 500 песни, от които 400 са запазени в златния фонд на българската народна музика - фонотеката на Българската академия на науките.
Авторка е на мелодии и текстове на народни песни, сред които "Изпровикна се Стоянка", "Дена из двори ходеше", "Писнали са ми, писнали", "Димчо керванджия", "Диляна мома хубава", "Кавали свирят в усои", "Мари Златунке", "Лиляно ле", "Гукнали сиви гълъби", "Авлига пее в градинка" и др. През 1953 г. издателство "Български писател" издава книга с нейни песни "Гукнали сиви гълъби". В нейна памет от 2004 г. се провежда Национален конкурс надпяване "Авлига пее" в родното й село Обединение, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Кинка Константинова, поетеса (1928-2011).
Автор на 38 книги (поезия и проза) за деца и възрастни, на 8 пиеси за деца и юноши и 3 киносценария. Сред книгите й са  "Гората" (1962), "Обичам те" (1967), "Горски мед" (1968), "Любовно питие" (1992). Много от произведенията й са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски, арменски, английски език.

проф. Иван Веселинов (Иван Веселинов Василев), художник аниматор, режисьор, сценарист и педагог (1932).
От 1968 г. има участия в множество изложби на карикатури и рисунки. От 1997 г. преподава анимационно кино в Нов български университет. Автор е на илюстрациите на редица книги, на плакати и карикатури в българския и в чуждестранния печат. Носител на "Златна палма" от Филмовия фестивал в Кан за най-добър късометражен филм за "Малка дневна музика" (1971), на ордени "Кирил и Методий" втора и първа степен (1972), на орден "Червено знаме на труда" (1982), на Наградата на Съюза на българските художници за филма "Вундеркинд" (1975), на Наградата на Съюза на българските художници "за високи пластични постижения" за филма "Звездата" (1975),  на "Златен ритон" от фестивала на късометражния филм в Пловдив за филма "История с вълк" (1987), на наградата "Илия Бешков" на Съюза на българските художници за сатирична графика и карикатура (1988).

Виолета Бахчеванова, актриса (1935-2021).
Играла е в Бургаския театър (1959-1960), в Народния театър "Иван Вазов" (1960-1993).  Има повече от 50 главни роли на театралната сцена. Участвала е във филмите: "Големанов" (1958), "Село край завод" (1969), "Войници на свободата" (1976), "Ако те има" (1983), "Вик за помощ" (1986), "Под игото" (1990) и др.  Авторка е на книгата "...А театърът може без всеки нас" (2001). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1970) и "Народен артист" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на театралното изкуство и във връзка с нейната 50-ата годишнина (8 април 1985), на първа награда за актьорско майсторство на прегледа на руската драма във Видин (1967), на наградата на Съюза на артистите в България "Икар" (2013) за цялостен принос към театъра (заедно с нейния съпруг Васил Стойчев), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (7 юли 2015).

Атанас Киряков, режисьор и сценарист (1939).
Работи в Българската национална телевизия (1966-1970) и във филмова студия "Време" (1970-1982). Режисьор е на над 100 документални филма, на  по-голямата част от които е и сценарист. Сред тях са филмите "Да спасим въздуха" (1977), "Видове дупки" (1988), "Оцелелите" (1990), "Обречените" (1994), на "Цяр" (2001), "Летящите хора на Жоел" (2007), "Голямата любов на френския "терорист" Абел Рамбер" (2008),  "Иван Кирков, или да се спасиш в спомена" (2009), "Преходът, или какво стана с нас" (2013), "Отмъщението - дългата сянка на Държавна сигурност" (2014) и др. Режисьор е на игралните филми "Концерт за флейта и момиче" (1980), "Бартер" (2015) и др. Носител на наградата за режисура на фестивала "Златен Ритон" за филма "И в рая има ад" (2007).

Георги Стоев (Джеки), режисьор и сценарист (1941).
Режисьор е на повече от 50 научнопопулярни, документални и игрални филма, сред които "Броени дни" (1977), "Спас и Нели" (1982), "За мишките и хората" (1984), "Патилата на Спас и Нели" (1987), "Ето, Симеон пристига" (1996), "Летете с Росинант" (2007) и др. Участвал е като актьор във филмите "Разводи, разводи" (1989) и "Операция "Шменти капели" (2011). Режисьор и продуцент е на филма "Отец Иван и неговите деца" (2011), който е отличен със "Златен витяз" в категорията "Пълнометражно документално кино" на 21-ия международен кинофестивал "Златен витяз" в Омск, Русия (2012). Носител на Наградата на София на Столичната община за цялостен принос към световното кино на 20-ия "София филм фест" (19 март 2016). Заедно с актьора Джони Пенков и сценариста Христо Илиев е автор на книгата "Надали, ама а дано /А дано, ама надали" (2015).

ген.-майор Никола Николов, военен деец (1944-2019).
От 1967 г. служи в Българската армия. От септември 1974 г. е в системата на "Гражданска отбрана", началник на служба "Гражданска защита" към Министерство на отбраната (6 декември 1991-15 март 2001), председател на Държавна агенция "Гражданска защита" към Министерския съвет (1 април 2001-1 юли 2006).

доц. Жан Виденов, икономист и политик (1959).
Бил е секретар на Четвърти районен комитет на ДКМС - Пловдив (1986-1989), и  секретар на градския комитет на ДКМС - Пловдив (1989). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (1990-2000). Председател на Висшия съвет на БСП (17 декември 1991-24 декември 1996). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 37-ото Народно събрание (12-25 януари 1995). Министър-председател (25 януари 1995-12 февруари 1997). Преподавател в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (2015-2020). Автор и съавтор е на 7 учебника и на повече от 20 научни публикации.

Калин Терзийски, поет, писател и сценарист (1970).
Работил е като психиатър в Държавна психиатрична болница "Свети Иван Рилски" в Нови Искър (1996-2001). От 1995 г. се занимава с публицистика, като публикува в списанията "Егоист", "Едно", "Ева", "Клуб М", както и в различни вестници. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания. Автор е на сборниците със стихове "Сол" (2008), "За ползата от ползите" (2011), на сборниците с разкази "13 парчета от счупеното време" (2008), "Сурови мисли със странен сос"(2008, "Има ли кой да ви обича" (2009), ДАскетът в Мола и други разкази" (2014), на романите "Алкохол" (2010), "Лудост" (2011), "Любовта на 45-годишния мъж" (2013) и др.

Асен Блатечки, актьор (1971).
Има повече от 50 роли в театъра и киното. Участвал е във филмите "След края на света" (2000), "Печалбата" (2001), "Мила от Марс" (2004), "Маймуни през зимата" (2006), "Шивачки" (2007), "Прогноза" (2009), "Стъпки в пясъка" (2010), "Чужденецът" (2012), "Съдилището" (2014) в телевизионните сериали "Морска сол" (2004-2005), "Стъклен дом" (2010-2012), "Фамилията" (2013), "Бензин" (2017), "Ягодова луна" (2020) и др. Режисьор е на театралните постановки "Побъркани от любов", "Смях в залата", "За мишките и хората", "Истинският запад", "За господ забранено" и др. Носител на награда "Златно перо" на радио "Classic FM" и галерия "Макта" (2011), на наградата за най-добър актьор за ролята си във филма "Съдилището" от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна (2014) и др.

Иван Стоицов, състезател по вдигане на тежести (1985).
Световен шампион през 2007 г. в Чангмай, Тайланд. Европейски шампион за юноши през 2004 г. в Бургас. Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2005 г. в София.

На този ден са родени и:

Антонис ван Дайк, фламандски художник портретист (1599-1641).
Автор е на картините "Портрет на Джеймс Стюарт", "Чарлз I на лов", "Разпятие на св. Петър", "Автопортрет" и др.

Антон Рафаел Менгс, немски художник живописец (1728-1779).
Един от водещите представители на германската живопис от епохата на класицизма.
 
Пол Думер, френски политик (1857-1932).
Генерал-губернатор на Индокитай (1897-1902). Министър на финансите на Франция (1 ноември 1895-29 април 1896, 16 януари 1921-15 януари 1922, 16 декември 1925-9 март 1926). Президент на Франция (13 юни 1931-7 май 1932).

Робърт Миликан, американски физик (1868-1953).
През 1908 г. започва изследвания върху фотоелектрическия ефект и прави опити за измерване на заряда на електрона. Разработва оригинален метод, с който определя (1909), че зарядът на използваните в експеримента маслени капчици е винаги кратен на една стойност "е", която Робърт Миликан приема за заряд на електрона. Точната стойност на "е" той публикува през 1913 г. През 1912-1915 г. Робърт Миликан прави експериментална проверка на уравнението на фотоефекта, изведено от Алберт Айнщайн (1905), която дава възможност да се определи стойността на константата на Планк много по-точно от направените дотогава измервания. Носител на Нобелова награда за физика за 1923 г. за работата му върху елементарния електрически заряд и фотоелектрическия ефект.

Григорий Козинцев, съветски режисьор, сценарист и педагог (1905-1973).
Народен артист на СССР (1964).

Чеди Джаган, гвиански политик (1918-1997).
Президент на Гвиана (8 октомври 1992-6 март 1997).

Нино Манфреди (ист. име Сатурнино Манфреди), италиански актьор (1921-2004).
По време на 55-годишната си кариера в киното е участвал в 110 филма, сред които "Обичахме се толкова много" (1974), "Хляб и шоколад" (1974), "Грозни, мръсни, зли" (1976) и др.

Марсел Марсо (ист. име Марсел Манжел), френски актьор мим (1923-2007).
Наричан Чарли Чаплин на мимовете и Пиеро на 20-и век. Получава световна известност с образа на Бип, създаден през 1947 г. - клоун с бяло, тъжно лице, облечен в моряшка фланелка, с износена шапка на главата. Той е  главен герой на многобройни миниатюри за човешката трагедия:  "Клетка", "Давид и Голиат", "Париж се смее, Париж плаче" и др. През 1947 г. Марсел Марсо създава своя трупа - Сдружението на мимовете,  съществувала до 1960 г. През 1978 г. открива в  Париж международна школа. Участвал е в няколко игрални филма, сред които "Първи  клас" (1970), където изпълнява 17 роли.

проф. Дмитрий Волкогонов, руски военен историк (1928-1995).
Съветник по отбрана на президента на Русия Борис Елцин (20 юли 1991 - 2 октомври 1992). Съветник по отбрана и сигурност на президента на Русия Борис Елцин (24 септември 1992-24 януари 1994).

Бъртън Рихтер, американски физик (1931-2018).
Работи в областта на квантовата електродинамика. През 1970 г. ръководи група, която започва да строи електрон-позитронен акумулиращ пръстен към линейния ускорител на Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, САЩ, с който той работи от 1963 г. Групата започва да изследва раждането на адрони при сблъскване на позитрони и електрони с висока енергия и през 1974 г. регистрира раждането на нова тежка елементарна частица. Носител на Нобеловата награда за физика за 1976 г. заедно с американския физик Самюел Тинг за работата им по откриването на тежка елементарна частица от нов вид.

Мишел Идалго, френски футболист и треньор (1933-2020).
Треньор на националния отбор на Франция (1978-1984). Старши треньор на "Марсилия" (Франция) (1986-1991). Треньор на националния отбор на Република Конго (2004-2006). Като треньор на националния отбор по футбол на Франция печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция и бронзов медал на Световното първенство през 1982 г. в Испания.

Роджър Уитакър, британски музикант, певец и композитор (1936-2023).

Анджело Бадаламенти, американски композитор (1937-2022).
Автор е на музиката към филмите "Туин Пийкс" (1980), "Синьо кадифе" (1986), "Градът на изгубените деца" (1995), "Плажът" (2001) и др.

Емерих Еней, румънски футболист и треньор (1937).

Дик Паунд (Ричард Уилям Дънкан Паунд), канадски плувец и спортен деец (1942).
Президент на Канадския олимпийски комитет (1977-1982). От 1978 г. е член на Международния олимпийски комитет (МОК).Член на Изпълнителния комитет на МОК (1983-1987, 1992-1996). Вицепрезидент на МОК (1987-1991, 1996-2000). Президент на Световната антидопингова агенция (WADA) (1999-2007). 

Андрю Лойд Уебър, британски композитор (1948).
На 9-годишна възраст композира сюита в шест части, а на 17 години - мюзикъла "The Likes of us" по либрето на Тим Райс. Автор е на мюзикълите "Йосиф и неговата пъстра дреха" (1968), "Исус Христос суперзвезда" (1970), "Евита" (1976), "Котките" (1981), "Фантомът от операта" (1986), "Магьосникът от Оз" (2011), "Пепеляшка" (2021) и др. Удостоен е с рицарско звание (1992) и със звезда на холивудската Алея на славата (1993).  Носител на три награди "Грами" (1980, 1983, 1985), на награда "Оскар" (1997), на седем награди "Тони" (1980, 1983, 1988, 1995, 2018) и др.

Фани Ардан, френски актриса (1949).
Участвала е във  филмите "Животът е един роман" (1983), "Една любов на Суан" (1984), "Дезире" (1996), "Балзак" (1999), "Калас завинаги" (2002) и др.

Джон Тошак, уелски футболист и треньор (1949).

Горан Брегович, сръбски композитор и музикант (1950).
През 1971 г. сформира групата "Биело дугме" ("Бяло копче"), популярна в бивша Югославия до 1974 г. През 1998 г. основава своя "Оркестър за сватби и погребения".

Лена Улин, шведска актриса (1956).
Участвала е във филмите "Хавана" (1990), "Г-н Джоунс" (1993), "Казанова" (2005), "Хипнотизаторът" (2012), "Нощен влак до Лисабон" (2013) и др.

Рийз Уидърспун, американска актриса и продуцентка (1976).
Участвала е във филмите "Мъжът на луната" (1991), "Секс игри" (1999), "Професия блондинка" (2001), "Колко е важно да бъдеш сериозен" (2002), "Четири Коледи" (2008), "Как да разбера" (2010), "Шпионски свалки" (2012), "Гореща гонка" (2015), "Всички мои мъже" (2017), "Гънка във времето" (2018) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" за най-добра актриса (2006) за ролята си във филма "Да преминеш границата" (2005). Носителка на награда "Оскар" (2006).

Жан-Пол Боетиус, нидерландски футболист (1994).

Това е денят на смъртта на:

Жан-Батист Люли, френски композитор от италиански произход (1632-1687).
Родоначалник на френската класическа опера. Сред по-известните негови опери са "Тезей" (1675), "Атис" (1676), "Армида" (1686) и др.

Йохан Волфганг Гьоте, немски поет, драматург и философ (1749-1832).   
Представител на европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18-и и началото на 19-и в. Автор е на одата "Прометей" (1773), романите "Страданията на младия Вертер" (1774), "Вилхелм Майстер" (1796-1821),"Фауст" (1808-1832) и др.

Михаил Греков (псевд. Стоян Чакъров), български публицист, преводач и деец на националноосвободителното движение (1847-1922).
Участник във Втората българска легия (1867-1868). Бил е учител в Сливен. Оглавява Сливенския революционен комитет. До есента на 1874 г. в Русе се занимава с книжовна дейност (превежда от руски две книги на Александър Пушкин) и участва в работата на Русенския революционен комитет. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) е начело на българска доброволническа чета към корпуса на ген. Аполон Цимерман. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени "Как ние освобождавахме България".

Сава Огнянов, български актьор, режисьор и педагог (1876-1933).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1933), в Пражкия народен театър и в театъра в Пилзен, Чехия и др. Един от най-добрите изпълнители на Шекспирови роли в българския театър. Пресъздал е 115 роли, от които близо 40 централни. Създава актьорски школи, в които преподава техника на говора, рецитаторско изкуство и актьорско майсторство. От 1953 г. Драматичният театър в Русе носи неговото име.

проф. Николай Масалитинов, български театровед, режисьор и педагог от руски произход (1880-1961).
Родоначалник на съвременната театрална школа в България. Главен режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1925-1944) и режисьор в театъра (1944-1961). На българска сцена поставя около 140 пиеси от българската, руската и западната драматургия. През 1925 г. открива при Народния театър "Иван Вазов" драматична школа. Един от първите преподаватели по актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (1949). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1954). От 21 януари 1965 г. Драматичният театър в Пловдив носи неговото име.

Михаил Кедров, съветски режисьор и актьор (1894-1972).

Димитър Найденов, български журналист, писател и публицист (1896-1946).
Редактор в "Работнически вестник" (1920-1923), бил е сътрудник на в. "Дейли Хералд" (Лондон), външнополитически редактор на в. "Новини" (1926-1927) и негов главен редактор (1928), редактор на в. "Ехо" (1930-1931), основател и главен редактор на в. "Поглед" (1930-1934). Автор е на книгите "Петгодишният план на социалистическото строителство в Съветския съюз" (1931), "Войната в Китай" (1932), "Недовършена повест" (1950, посмъртно) и др. Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (1952, посмъртно).

Славчо Красински (ист. име Венцеслав Генков Кръстев), български писател и драматург (1909-1984).
Драматург в театрите в Пловдив (1940-1944), Бургас и Шумен (1951-1952). Автор е на стихосбирки, пиеси и на поеми и разкази за деца.

проф. Владимир Аврамов, български цигулар и музикален педагог (1909-2007).
Един от основоположниците на българската цигулкова школа. От 1937 г. преподава в Държавната музикална академия, от 1947 г. е ръководител на Катедрата по струнни инструменти на академията. Декан на Инструменталния факултет в Държавната музикална академия (1955-1959) и неин ректор (1962-1968). Един от създателите на камерния оркестър Български струнен квартет (1938). Един от основателите на Музикално-педагогическия факултет на филиала на Българска държавна консерватория в София  (1964). Удостоен е със званието "Народен артист" (22 май 1963). Носител  на орден "Народна република България " втора степен (януари 1970), на орден "Стара планина"  първа степен за изключителния му принос към българската култура (21 февруари 2003).

Уилям Хана, американски художник аниматор (1910-2001).
През 1940-1950 г. заедно с Джоузеф Барбера работи в киностудиото "Метро Голдуин Майер", където създават анимационния филм "Том и Джери". През 1957 г. създават собствена компания и пускат серийните анимационни филми "Семейство Флинстоун", "Кучето Скуби Ду", "Мечето Йоги" и др.

Кендзо Танге, японски архитект (1913-2005).
Допринесъл за изграждането на облика на модерна Япония. Автор е на архитектурните проекти на Мемориалния парк на мира в Хирошима, спортния комплекс, изграден за Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, на небостъргачи на администрацията в Токио, на футуристичното здание на телекомуникационната компания "Фуджи тереби" в Токио и др.

Ли Куан Ю, сингапурски политик (1923-2015).
Един от основателите и пръв генерален секретар на Партията на народното действие (21 ноември 1954-1 ноември 1992). Министър-председател на Сингапур (3 юни 1959-28 ноември 1990). Старши министър (28 ноември 1990-12 август 2004). Министър-наставник (12 август 2004-21 май 2011).
 
Татяна Лолова, българска актриса (1934-2021).
Играла е в театрите в Русе (1955-1956), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956-1978), театър "София" (1978-1989) и отново в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1989-1998). След 1998 г. работи на свободна практика. Гастролира в театрите в Ямбол, Сливен, Русе и Стара Загора. Участва в над 25 филма, сред които "Сиромашко лято" (1973), "Последният ерген" (1974), "Щурец в ухото" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Топло" (1978), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Опасен чар" (1984), "13-тата годеница на принца" (1987),  в сериалите "Английският съсед" (2011), "Домашен арест" (2011, 2012, 2013) и др. Автор е на автобиографичната книга "1/2 живот" (1997). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1972) и "Народен артист" (1986). Носител на орден  "Кирил и Методий" трета степен (1963). Носител е на множество награди, сред които наградата за женска роля на Съюза на артистите в България за 1976 г. за ролята на Лидия Василевна от "Старомодна комедия" в Театър 199 (1977), на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" в категория "Водеща женска роля" за  ролята  й Уини в "О, щастливи дни" (24 май 1992), на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за цялостен принос в театралното изкуство (23 май 2007). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към българската култура (18 май 2004), на Голямата награда "Златна роза" от 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" за цялостен принос към българското кино (7 октомври 2017). Носител на наградата "Златен век" - печат на Цар Симеон Велики /златен/ (28 ноември 2018).

Христо Калчев, български писател (1944-2006).
Работил е като драматург в театрите в Русе, Пазарджик и Благоевград. Водил е рубриката "Рубикон" във в.“Демокрация“ (1990-2002). Автор е на поредица, наречена от него "вулгарни" романи, сред които "Нерон Вълка" (1996), "Калигула Бесният" (1996), "Цикълът на Месалина" (1996), "Ликвидирайте генерала" (1998), "Кървавият път на коприната" (1999), "Спрете полета на сокола" (2004) и др.

Рене Хаусман, аржентински футболист (1953-2018).
Печели златен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.
/КГ/АЯ/МГ/