site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 март в историята

20 март 2024 г., сряда, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. отци, избити в манастира "Св. Сава".

По света се отбелязва:

Денят на пролетното равноденствие в Северното полукълбо. По Гринуич астрономическата пролет настъпва в 03:06 ч., а в България - в 05:06 ч.

Международният ден на Земята. Отбелязва се в деня, когато настъпва астрономическата пролет с традиционна церемония - звън на "Камбаната на мира", в точния час на настъпването на пролетта, пред сградата на ООН в Ню Йорк, САЩ. Денят е честван за първи път на 21 март 1970 г. в гр. Сан Франциско, САЩ, по идея на американския активист за мир Джон Макконъл. През 1971 г. е обявен за международен ден с декларация на генералния секретар на ООН - У Тан от 26 февруари 1971 г.

Международният ден на астрологията. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на американската Асоциация на астролозите (AFAN) в деня на пролетното равноденствие, когато започва астрологическата нова година.

Международният ден на щастието. Отбелязва се от 2013 г. с резолюция A/RES/66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие е фундаментална цел на човечеството. Инициативата за деня е на Кралство Бутан, което за изчисляване на нивото на благополучие на нацията въвежда показателя Брутно национално щастие през 1972 г. Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук стандартните макроикономически показатели не отразяват нивото на благополучие на страната. Брутното национално щастие се изчислява по специална методика на базата на показатели като ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхранение на културното и духовно наследство. Мотото на деня за 2024 г. е : "По-щастливи заедно."

Международният ден на франкофонията. Отбелязва се от 1988 г. по инициатива на Международната организация на франкофонията и с подкрепата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Годишнина от създаването (1970) в Ниамей, Нигер, на Агенцията за културно и техническо сътрудничество (дн. Международна организация на франкофонията).

Денят на френския език в ООН. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Департамента на ООН за обществена информация, с цел да се отбележи многоезиковото и културно разнообразие и да се стимулира равноправното използване на шестте официални езика, използвани в организацията - английски, арабски, китайски, испански, френски и руски. Годишнина от създаването (1970) в Ниамей, Нигер, на Агенцията за културно и техническо сътрудничество (дн. Международна организация на франкофонията). По данни на ООН френският език е със статут на официален език в 32 страни и правителства, а броят на говорещите френски език по света е близо 321 млн. души.

Световният ден на врабчето. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на дружеството "Природа завинаги" в Индия и с подкрепата на редица международни организации. Целта е да се насочи вниманието на международната общност върху нуждата от опазване на врабчетата и средата, в която те живеят. Мотото на деня за 2024 г. е: "Врабчетата: нека им дадем шанс да чуруликат!".  

Националният празник на Тунис. Ден на независимостта (1956).

На този ден в България:

1914 - Първо заседание на 17-ото Обикновено народно събрание, след предсрочните парламентарни избори, произведени на 23 февруари 1914 г.  Броят на депутатите е променен от 204 на 245. Парламентът заседава до 15 април 1919 г.

1950 - В кинотеатър "Република" в София е премиерата на филма "Калин Орелът". Това е първият български игрален филм, създаден след национализацията на киното в България през 1948 г. Негов сценарист е Орлин Василев, режисьор Борис Борозанов, а изпълнител на главната роля е актьорът Иван Димов.

1953 - Официално е създадена Народната опера в Пловдив. Първото представление на сцената на операта е изнесено на 15 ноември 1953 г. - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана. С Решение 36/27 януари 1999 г. на  Министерски съвет Народна опера - Пловдив се обединява с Държавна филхармония - Пловдив и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се преобразува в Държавна опера - Пловдив.

1995 - Подписан е  протокол за установяване на дипломатически отношения между България и Саудитска Арабия. Документът е  подписан в постоянното представителство на България при ООН в Ню Йорк, САЩ, от постоянните представители на двете страни в ООН.

1998 - В Москва, Русия, заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев и председателят на руската компания "Газпром" Рем Вяхирев подписват протокол за преговорите между "Газпром" и българското правителство, въз основа на който да бъдат подписвани следващите договори между България и Русия за доставка и транзит на природен газ. В протокола е записано, че предстои разширяване на газопреносната мрежа на България, което ще позволи капацитетът на транзита да достигне 19 млрд. куб. м. газ годишно до 2010 г. В документа е записано още, че всички нови газопроводи ще се строят и експлоатират от "Булгаргаз". "Газпром" ще изкупи всички акции на смесеното дружество "Топенерджи" (в което сега участват още "Булгаргаз", "Мултигруп" и "Овъргаз").

2006 - Започва излъчване радио "Тангра мега рок" - първата в България радиостанция излъчваща онлайн. Радиото е идеен наследник на ефирното радио "Тангра", излъчвало от 1992 г. до 2003 г. на 96.7 MHz в София. Основател на радио "Тангра мега рок" е Васил Върбанов, известен от ефира на "Тангра" с авторските си предавания "Зона 967", "Кречетало" и "Лакриц".

2008 - С Решение 159 на Министерския съвет България признава независимостта на Република Косово и дава съгласие за установяване на дипломатически отношения на ниво посолство между двете страни.

2016 - Държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин пристига в София на двудневно посещение по покана на българското правителство и на Католическата църква в страната и е  първото посещение на държавен секретар на Светия престол през последните десет години. На 20 март 2016 г. той  освещава катедралния храм "Успение Богородично" на Католическата апостолическа екзархия в София. На тържественото богослужение присъства председателят на Народното събрание Цецка Цачева,  вицепрезидентката Маргарита Попова и заместник министър-председателката Меглена Кунева. Катедралният храм е построен през 1924 г. Мястото от 200 кв. м е закупено от Иван Гешев и на 17 септември 1922 г. е поставен основният камък. 

2018 - Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски валидира две пощенски марки в блок на тема "140 години от Руско-турската освободителна война". Художничката на пощенско-филателното издание Кристина Борисова. Това е четвъртото съвместно пощенско-филателно издание между България и Русия.

2019 - Народното събрание избира нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) с мандат 2019-2024 година. За председател на комисията е избрана Стефка Стоева, предложена от Парламентарната група на партия "ГЕРБ". Заместник-председатели са Силва Дюкенджиева, предложена от Парламентарната група на "БСП за България, Таня Йосифова, предложена от Парламентарната група "Обединените патриоти", и Кристина Цанкова-Стефанова, предложена от Парламентарна група "Воля-българските родолюбци". Секретар на ЦИК е Севинч Солакова, предложена от Парламентарната група на партия "Движение за права и свободи".
 
2020 - Народното събрание приема окончателно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във връзка с разпространението на КОВИД-19 в България.

2021 - Провеждат се избори за член на Висшия съдебен съвет от следователите в Прокурорската колегия. Единственият кандидат е Стефан Петров и той е избран с гласовете на 287 следователи от 311 гласували при имащи право на глас 426 следователи. Изборът на нов член на Висшия съдебен съвет се провежда, след като на 25 ноември 2020 г. внезапно умира прокурорът, следовател и член на Висшия съдебен съвет Евгени Диков. Стефан Петров е завършил право в Академията на МВР. Целият му професионален път е преминал в следствието, където започва работа през 1989 г. От 2007 г. до 2012 г. е бил член на първия постоянно действащ Висш съдебен съвет. Петров е заместник-председател на Камарата на следователите.

2023 - В градската градина пред Народния театър "Иван Вазов" е открита документална изложба "Апостол Карамитев - актьорът рицар", посветена на творческата дейност и 100-годишнината от рождението на актьора Апостол Карамитев (1923-1973). Изложбата е организирана от Съюза на артистите в България и включва 28 табла, които разказват за живота и творческия път на актьора .

На този ден по света:

1602 - В Амстердам, Нидерландия, е основана Източноиндийската търговска компания. Тя за първи път в света въвежда акциите. До 1645 г. на акционерите са изплащани дивиденти в натура - под формата на екзотични подправки като джинджифил, кимион или черен пипер.

1808 - В резултат на Руско-шведската война (1808-1809) Финландия е присъединена към Русия с манифест на Александър I като Велико княжество, което се ползва с ограничена автономия. На 17 септември 1809 г. във Фридрихсхайм (дн. Хамина, Финландия) е подписан Фридрихсхаймският мирен договор, с който се слага край на руско-шведската война, в която Швеция е победена и напълно се отказва от правата си над Финландия в полза на Русия. На 6 декември 1917 г. парламентът на Финландия обявява независимостта на страната.

1833 - В Русия излиза от печат първото пълно издание на романа в стихове "Евгений Онегин", написан от Александър Пушкин в периода 1823-1831 г.

1852 - В Бостън, САЩ, е публикуван романът "Чичо Томовата колиба" на американската писателка Хариет Бичър Стоу.

1883 - В Париж, Франция, е подписана Конвенцията за закрила на индустриалната собственост - основно многостранно споразумение в областта на опазването на правата върху изобретенията, промишлените образци и търговските марки. Влиза в сила на 7 юли 1884 г.

1890 - Основан е "Сервет" - Женева, швейцарски футболен клуб.

1970 - Създадена е първата междуправителствена организация на франкофонията в Ниамей, Нигер. Представители на 21 държави подписват конвенция за създаването на Агенция за културно и техническо сътрудничество по инициатива на трима африкански държавни ръководители - Леополд Седар Сенгор (Сенегал), Хабиб Бургиба (Тунис) и Хамани Диори (Нигер). През 1996 г. в Маракеш, Мароко, е приет Устав (Харта) на франкофонията. През 1998 г. по време на конференция на министерско равнище Агенцията приема името Международна организация на франкофонията.

1992 - Със закон на Върховния съвет на Руската федерация е учредено званието Герой на Руската федерация, което се присъжда от президента за заслуги пред държавата и народа, свързани с извършването на геройски подвиг. Носителят на званието получава знак с особено отличие - медал "Златна звезда" и грамота. Отличието заменя почетното звание Герой на Съветския съюз, учредено на 16 април 1934 г., което съществува до разпадането на СССР на 26 декември 1991 г.

1995 - В Токио, Япония, при терористичен акт в Токийското метро, извършен от членове на религиозната секта "Върховна истина на Аум"( "Аум шинри кио") с обгазяване с нервопаралитичен газ зарин загиват 12 души, а 5500 души получават отравяния в различна степен. Водачът на сектата Шоко Асахара, чието истинско име е Чизуо Мацумото, е арестуван на 16 май 1995 г. На 27 февруари 2004 г. е признат за виновен по всичките 13 предявени му обвинения и е осъден на смърт.

2002 - Конгресът на САЩ одобрява реформа във финансирането на предизборните кампании, чиято цел е да ограничи влиянието на финансовите дарения в политическата система. Таванът на преките финансови дарения за кандидатите е определен на 2000 щ.д. Законът ограничава също излъчването на отрицателни клипове за политическите опоненти 60 дни преди изборите.

2003 - Започва военна операция срещу режима на Саддам Хюсеин в Ирак - "Свобода за Ирак". В обръщение към нацията президентът на САЩ Джордж У. Буш официално съобщава, че американските и британските сили предприемат нападение срещу Ирак - операция "Свобода за Ирак".

2007 - Парламентът на Египет приема промени в конституцията, с цел да бъде реформирана политическата система в страната. Промените предвиждат забрана на създаването на партии на религиозна основа, ограничават се пълномощията на президента и се разширяват функциите на парламента.

2010 - В безпрецедентно писмо, посветено на сексуалното малтретиране на малолетни в Ирландия от свещеници педофили Папа Бенедикт Шестнайсети се извинява на жертвите на сексуален тормоз от ирландски католически свещеници, изтъквайки, че чувства "срам и угризения". В писмото той обявява, че Ватикана ще разследва официално ирландските диоцези, семинарии и религиозни ордени.

2012 - В. "Ню Йорк таймс" обявява, че ограничава безплатния достъп до сайта си. От април 2012 г. онлайн потребителите плащат абонамент, ако ползват повече от 10 статии на месец, вместо 20, както е до този момент. Абонатите на хартиеното издание на "Ню Йорк таймс" и "Интернешънъл хералд трибюн" запазват безплатния си достъп до онлайн изданията им. "Ню Йорк таймс" е един от първите големи американски вестници, които правят сайта си платен след "Уолстрийт джърнъл".

2014 - В провинция Хомс сирийската армия превзема замъка на кръстоносците Крак де Шевалие, включен в Списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Атаката срещу гр. Ал Хосн и намиращия се в близост замък е част от кампанията на сирийската армия и съюзените с нея милиции да гарантират сигурността на градовете и селищата край ливанската граница, както и магистралата от столицата Дамаск до брега, която е уязвима към бунтовнически нападения. Бунтовниците владеят укреплението в продължение на повече от две години.

2016 - На произведените предсрочни парламентарни избори в Казахстан, насрочени през януари 2016 г. с цел да се изпревари влошаването на икономиката поради спада на цените на петрола, основен експортен продукт на страната, е регистрирана рекордна избирателна активност от над 77 процента. Партията на президента Нурсултан Назарбаев "Нур Отан"("Светло отечество") печели изборите с 82 процента от гласовете. Още две партии преминават 7-процентната бариера - Казахстанската народна комунистическа партия, която печели 7,17 процента и Казахстанската демократическа партия "Ак жол" (Светъл път) - 7,22 процента.

2018 - В САЩ губернаторът на щата Мисисипи Фил Брайънт подписва закон, който забранява абортите след 15-ата седмица от бременността - най-ограничителния режим сред всички 50 американски щата. Нормативният акт е одобрен с голямо мнозинство и от двете доминирани от Републиканската партия камари на щатското законодателно събрание. Законът на практика разрешава абортите след 15-ата седмица само в два случая - ако няма шанс да се роди живо дете или ако животът или най-важните жизнени функции на майката са застрашени.

2019 - В Анкара, Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган открива най-големия увеселителен парк в страната. АнкаПарк, известен още и като Уъндърленд Юрейша, разполага с 1200 атракциона. Паркът е построен на площ от 1,3 млн. кв.м.

2020 - В Делхи, Индия, е изпълнена смъртна присъда чрез обесване на четирима мъже, осъдени за групово изнасилване и убийство на млада жена през декември 2012 г. по дело, предизвикало всеобщо негодувание в страната и протести за  по-активна намеса при разследване на престъпленията срещу жени. В средата на 2013 г. в страната е приет строг закон срещу насилието срещу жени, който предвижда смъртно наказание за изнасилвачи, а преследването и дебненето на жени се криминализират. През септември 2013 г. четиримата получават смъртни присъди, които са потвърдени от Върховния съд на Индия през 2017 г., а президентът на Индия Рам Ковинд отхвърля молбите на осъдените за помилване.

2022 - Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди обявява, че 10 млн. души - над една четвърт от населението на Украйна, са напуснали до момента домовете си заради войната в страната, започнала на 24 февруари 2022 г. Те са разселени вътре в страната или са бежанци в чужбина. Службата на ООН за бежанците уточнява, че 3 389 044 украинци са напуснали страната от началото на руската инвазия. Близо 90 процента от избягалите са жени и деца. Според службите на ООН вътрешно разселените лица в Украйна към 16 март 2022 г. са около 6,48 милиона.

2023 - Световната здравна организация и УНИЦЕФ оповестяват доклад, изготвен от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, според който около 43 000 души са загинали по време на най-продължителната суша в Сомалия през 2022 година.

Родени на този ден българи:

Стефан Караджов, финансист (1858-1931).
Управляващ Българската народна банка (БНБ) (19 януари-1 март 1899). Управител на БНБ (1 март 1899 -1 октомври 1905).

проф. Храбър Попов, архитект (1886-1979).
Работил в Министерството на търговията, промишлеността и труда (1924-1931). Той е първият архитект, избран за професор (1942) в Държавното висше техническо училище в София. Първи декан на Строителния факултет (1942-1943) и ръководител на катедра "Архитектурни конструкции" (1942-1958) в Държавното висше техническо училище.  От 1924 г. до 1931 г. е участвал в проектирането на минералните бани в Овча купел, Горна баня, Сапарева баня, Вършец, Хисаря и др. Автор е на трудовете "Бански строежи" (1942), "Сградостроителство" (2 т., 1947), "Тектоника и конструкции на архитектурното наследство в България" (1972) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

доц. Емил Димитров (Емил Хаджииванов Димитров), музикант, музикален педагог и диригент (1929-2011).
Като диригент на държавния симфоничен оркестър в Перник (1954-1957) той дирижира над 60 концерта. Преподавател по музикален анализ в Българската държавна консерватория "Панчо Владигеров" (1966-1989). Като директор на дирекция "Оперни театри" (1961-1964) и дирекция "Международни конкурси" (1964-1969) в Министерството на културата Емил Димитров участва в организацията на първите 6 издания на Международния конкурс за млади оперни певци (1961-1976). Основател е на първия в света Международен балетен конкурс във Варна (1964) и председател на едноименната фондация (1992-25 януари 2011), която е организатор на конкурса. Той е един от основателите и директорите на двете издания на Международния конкурс за лютиери - първото в София (1983) и второто в Казанлък (1987). Инициатор е за създаването през 2007 г. в Москва на Федерация на международните балетни конкурси, на която е избран за заместник-председател.

Димитър Стефанов (Димитър Стефанов Бъчваров), български поет и преводач (1932-1918).
Редактор и главен редактор на литературна редакция на Радио София (1955-1969). Редактор и заместник главен редактор в сп. "Пламък" (1969-1972, 1975-1985). Редактор в издателства "Народна младеж" (1972-1973) и "Български писател" (1973-1975). Първи заместник главен редактор на в. "Литературен фронт"(1985-1888). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (22 май 1968-25 октомври 1972). Един от учредителите и първи председател на Българския клуб "Про Словакия". Основоположник на хайку поезията в България и на Българския хайку клуб (2000). Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, поеми, сонети, хайку, стихове за най-малките и есеистика. Пръв от българските поети издава хайку стихосбирка - "Гората на глухарчето" (1988, 1994). Негови творби са преведени на над 20 езика. Превел е над 50 книги стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст - от старофренски, хинди и японски език. Носител на наградата за художествена литература на Съюза на преводачите в България за 1988 г. за превода на "Том Джоунс" от Хенри Филдинг (23 май 1989), на националната награда за литература "Рачо Стоянов" за цялостно литературно творчество (ноември 1989), на словашката литературна награда "П. О. Хвездослав" (1998), на почетния диплом на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (2005) и др. Почетен гражданин на Дряново (2012).

Георги Петров (Георги Стефанов Петров), юрист и политик (1943).
Главен юрисконсулт на предприятието "Елтос" - Ловеч (1980-1990) и на Стопанско обединение "Българска кожухарска индустрия" (1985-1990). Депутат в VІІ Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Председател на партия "Български земеделски народен съюз "Никола Петков" в СДС" (29 март 1992-28 януари 1995). Бил е директор на Винпром "Винал" АД в Ловеч. Бил е главен секретар на партия "Български земеделски народен съюз (обединен) "Никола Петков". Председател на Държавната комисия по хазарта (1 януари 2002-11 февруари 2004;  7 ноември 2005-до 19 май 2006).

Евдокия Манева-Бабулкова, политик (1945).
От 1990 г. е работила в Министерството на околната среда, като шест години е началник на управление "Икономика и финансиране". Министър на околната среда и водите (21 май 1997-24 юли 2001). Депутат в 39-ото и в 40-ото Народно събрание (2001-2009). Заместник-министър на околната среда и водите (3 август 2009-13 юни 2013). След пенсионирането си се занимава с рисуване и има три изложби.

Георги Марков, юрист и политик (1950).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и 44-ото Народно събрание (2017-2021). Съдия в Конституционния съд (3 октомври 1994-29 септември 2003).  Заместник-председател на Демократическата партия (1991-1993). Председател на партия "Ред, законност и справедливост (11 декември 2005-26 ноември 2006).

Иларион Иларионов, математик (1951).
Дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (1975-2016). Заместник-председател на Националния статистически институт (20 май 1998-28 октомври 1999; 17 май 2001-26 април 2007). Член на Централната избирателна комисия (ЦИК) за парламентарни избори (1997, 2001, 2005, 2009), на ЦИК за местни избори (2003, 2007), на ЦИК за избори за членове на Европейския парламент от Република България (2007).

Даниела Доковска, юрист (1952).  
Стажант-съдия в Софийския градски съд (1977-1978). От 1978 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия, член на Софийския адвокатски съвет (2002-2004). Председател на Научно-методическия кабинет към Софийската адвокатска колегия (1987-1990; 2003-2008). Член на Висшия адвокатски съвет (1995-1998; 1998-2001; 2004-2008), заместник-председател (2007) и председател на Висшия адвокатски съвет (24 февруари 2008-10 май 2013). От 1984 г. е  преподавател по наказателен процес в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от основателките на фондация "Български адвокати за правата на човека" (25 юли 1993). Дългогодишен член на редакционната колегия на сп. "Общество и право", негов заместник-главен редактор (1991-1994). Член на редакционната колегия на сп. "Адвокатски преглед (1999-2006), от 2007 г. е негов главен редактор. От 2007 г. е член на редакционната колегия на сп. "Съвременно право".  Председател на контролния съвет на Българската асоциация по криминология (1992-1995). Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес, наказателното право и криминологията. Носител на награда "Адвокат на годината" (2007, 2008) на в. "Право", на награда "Юрист на годината" на сп. "Правен свят" (2007, 2008), награда "Човек на годината 2010 година" на Българския Хелзинкски комитет за принос към правата на човека (10 декември 2010).

доц. Алиосман Имамов, политик (1953).
До март 2003 г. е с името Арсо Бинков Манов. От 1981 г. е преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" на Университета за национално и световно стопанство. Депутат от 39-ото до 41-ото Народно събрание (2001-2013). Депутат и заместник-председател (12 ноември 2013-5 август 2014) на 42-ото Народно събрание. Заместник-председател на Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи (ДПС) (2010-2021) и член на Централния съвет на ДПС. Депутат в 43-ото Народно събрание и негов заместник-председател (27 октомври 2014-26 януари 2017).

Валентин Церовски, инженер и политик (1956-2012).
Учредител на Атлантическия клуб (4 април 1991) и член на неговия Управителен съвет (от 1991). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-18 декември 2002). Министър на регионалното развитие и благоустройството (18 декември 2002-16 август 2005).

Цветан Владовски-Чочо, музикант, певец, композитор и аранжор (1956-2006).
Бил е вокалист на формация "Диана експрес" и на група "Тангра". След 1984 г. работи самостоятелно, а по-късно и в сътрудничество с Лили Иванова. Сред песните му са "Богатство", "Нашият град", "Любовта, без която не можем" и др. Носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" (1997) и на Първа награда на фестивала "Златният Орфей" (1998).

Николай Бухалов, състезател по гребане кану-каяк, треньор и спортен деец (1967).
Двукратен олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания (500 м и 1000 м едноместно кану). Той е единственият българин спечелил два златни медала от едни олимпийски игри. Печели сребърен медал от Олимпийските игри в Сеул, Република Корея, през 1988 г. От световни първенства печели пет златни, три сребърни и шест бронзови медала. Европейски шампион през 1997 г. в Пловдив, България. От държавни първенства има 31 медала - 24 златни, 6 сребърни и един бронзов. През 2003Ц2008 г. и през 2014 г. е треньор в националния отбор и ръководител направление "Кану". Общински съветник в Пловдив (2015-2019). От 2019 г. е председател на Българска федерация по кану-каяк.  Спортист на България за 1992 г. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 1992 г. (първи носител на приза). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018). Почетен гражданин на Пловдив (1992).

Велиян Парушев, български футболист и треньор (1968-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Сливен" (Сливен), ЦСКА (София)  и "Нефтохимик" (Бургас). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.

На този ден са родени и:

Жан Антоан Удон, френски скулптор (1741-1828).

Фридрих Хьолдерлин (Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин), немски поет и писател (1770-1843).
Автор е на стихотворения, на епистоларния роман в два тома „Хиперион или отшелникът от Гърция” (1797-1799), религиозната трагедия „Смъртта на Емпедокъл” (1797-1800) и др.

Хенрик Ибсен, норвежки писател драматург (1828-1906).
Драматург на Националния театър в Берген (1852-1857) и на държавния театър в Осло (тогава Кристиания, 1857-1862). Автор е на пиесите "Катилина" (1849), "Юнашка могила" (1850), "Норма, или Любовта на политика" (1851), "Фру Ингер от Естрот" (1854), "Празникът в Солхауг" (1855), "Олаф Лилиенкранс" (1856), "Ратниците в Хелголанд" (1857), "Комедия на любовта" (1862), "Борба за престол" (1863), "Бранд" (1865), "Пер Гинт" (1867), "Съюз на младежта" (1869), "Цезарят и Галилеянинът" (1873), "Стълбовете на обществото" (1877) "Куклен дом (Нора)" (1879), "Призраци" (1881), "Враг на народа" (1882), "Дивата патица" (1884), "Росмерсхолм" (1886), "Морска жена" (1888), "Хеда Габлер" (1890), "Майстор Солнес" (1892), "Малкият Ейолф" (1894), "Юн Габриел Боркман" (1896) и "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1898).

Карин Михаелис, датска писателка (1872-1950).

Бениамино Джили, италиански певец тенор (1890-1957).

Вера Панова, съветска писателка (1905-1973).
Авторка е на романите "Евдокия" (1944; 1959), "Спътници" (1946), "Сантиментален роман" (1958) и др. Носителка на Държавна награда на СССР (1947, 1948, 1950).

Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик и дипломат (1911-1991).
Министър на външните работи на Мексико (29 декември 1975-1 декември 1976). Носител на Нобелова награда за мир за 1982 г. заедно с шведската социоложка и пацифистка Алва Мюрдал като признание за дългогодишната им дейност в полза на разоръжаването.

Святослав Рихтер, съветски пианист (1915-1997).
Известен с интерпретациите си на музиката на немския композитор Йохан Себастиан Бах и на руските композитори Сергей Прокопиев и Дмитрий Шостакович. Първият съветски музикант носител на награда "Грами" (1961). Народен артист на СССР (1961). Герой на Социалистическия труд (1975). Носител на Държавна награда на СССР (1950), на РСФСР (1987) и на Руската федерация (1996).

Рудолф Кирхшлегер, австрийски политик (1915-2000).
Министър на външните работи на Австрия (1970-1974). Президент на Австрия (7 август 1974-7 август 1986).

Пиер Месмер, френски политик (1916-2007).
Министър на отбраната на Франция (5 февруари 1960-22 юни 1969). Министър-председател на Франция (7 юли 1972-28 май 1974).

Карл Райнър, американски актьор, режисьор, продуцент и сценарист (1922-2020).
Има 70-годишна кариера в киното и телевизията. Участвал е във филмите "Беседката" (1959), трилогията "Бандата на Оушън" (2001-2007) и др. Режисьор е на филми, сред които  "Мухльото" (1979). Сценарист е на телевизионното шоу "Часът на Сийзър" по Ен Би Си (1954-1957), на ситуационната комедия "Шоуто на Дик Ван Дайк" (3 октомври 1961-1 юни 1966), излъчван пет сезона по Си Би Еc. "Шоуто на Дик Ван Дайк" е първият сериал, който печели награда "Еми" за най-добър комедиен сериал четири поредни години (1963, 1964, 1965,1966).

Адзелио Вичини, италиански футболист и треньор (1933-2018).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Ервин Неер, немски биофизик и електрофизиолог (1944).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1991 г. заедно с германския биофизик Берт Закман за открития, отнасящи се до функциите на отделните йонни каналчета в клетките.

Холи Хънтър, американска актриса и продуцент (1958).
Участвала е във филмите "Новинарски блок" (1987), "Да отгледаш Аризона" (1987), "Винаги" (1989), "Пианото" (1993), "Фирмата" (1993), "Луд живот" (1997), "Тринайсет" (2003), "Феноменалните" (2004), "Черното тефтерче" (2004), "Бяла пустош" (2005), "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" (2016), "Феноменалните 2" (2018) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра актриса за ролята си в "Пианото" (1993), на наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) (1994), на наградата "Златен глобус" (1994) и др. Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (2008).

Рори Фалън, новозеландски футболист (1982).

Ейджи Кавашима, японски футболист (вратар) (1983).

Фернандо Торес, испански футболист (1984).
Печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, два златни медала от европейски първенства -  през 2008 г. в Австрия и Швейцария и през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол. С "Челси" (Англия) печели Шампионската лига (2012) и Лига Европа (2013). С "Атлетика Мадрид" (Испания) печели златните медали в турнира Лига Европа (2018) и сребърните медали в турнира Шампионска лига (2016). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Николас Ломбертс, белгийски футболист (1985).
Със "Зенит Санкт Петербург" (Русия) печели турнирът Купа на УЕФА /дн. Лига Европа/ (2008) и Супер купата на УЕФА (2008).

Маркос Рохо, аржентински футболист (1990).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол. С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Лига Европа (2017).

Матия Дестро, италиански футболист (1991).

Лара Аруабарена-Весино, испанска тенисистка (1992).

Това е денят на смъртта на:

Адриен Лекуврьор, френска актриса (1692-1730).
Актриса в парижкия театър "Комеди Франсез" (1717-1730).

Ан Робер Жак Тюрго, френски икономист и философ (1727-1781).
Член на Парижкия парламент (1751-1761).

Лайош Кошут, унгарски политик (1802-1894).
Един от водачите на Унгарската буржоазна революция (15 март 1848-13 август 1849). Министър-председател на Унгария (2 октомври 1848-1 май 1849). Първи президент на Унгария (14 април-11 август 1849).

Юлиус Роберт фон Майер, немски лекар и физик (1814-1878).
Един от основоположниците на термодинамиката. Той е сред първите изследователи, извели закона за запазване на енергията.

Иван Шишкин, руски художник пейзажист (1832-1898).

Александър Малинов, български юрист и политик (1867-1938).
От 1896 г. е активен деец на Демократическата партия в България и неин председател (1903-1938). Депутат в 11-ото Обикновено народно събрание (1901). Министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910). Ръководеният от Александър Малинов кабинет провъзгласява независимостта на България на 22 септември 1908 г. Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908- 1911). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911). Депутат в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 17-ото Обикновено народно събрание (1911-1919). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (21 юни-17 октомври 1918), министър-председател и министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918). Депутат от 18-ото до 22-ото Обикновено народно събрание (1919-1931). През 1922 г. Александър Малинов е осъден за въвличането на България в Първата световна война като германски съюзник и лежи в затвора. Освободен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г., след което се включва в новосъздадения Демократически сговор и успява да възстанови Демократическата партия. Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (29 юни-12 октомври 1931). Председател на 23-ото Обикновено народно събрание (12 октомври 1931-18 май 1934).

Петър Стойчев, български актьор и режисьор (1879-1945).
Актьор в драматичната трупа "Сълза и смях" в София (1879-1899). Заедно със Стоян Бъчваров основава театрална трупа във Варна (1900). Актьор в театралната трупа "Лира" в Русе, в трупата на пътуващия "Съвременен театър" на Матей Икономов (1903-1904), в Народния театър в София (1904-1905) и в пътуващия Свободен театър (1905-1906). Ръководи Свободен театър в София (1919-1923). Основател и ръководител на пътуващия театър "Сълза и смях" (1923-1924) и на Театър "П.К. Стойчев" в София (1930-1934). Директор на театъра в Русе  (1925-1926, 1935-1936), на Народния театър в София (1927-1929) и на театъра в Пловдив  (1937-1939, 1941-1943). Директор и главен режисьор на Софийската народна опера  (1926-1927). Създава много представления за деца и юноши; ръководи организирането на детския театър в София, който полага основите на Младежкия театър "Николай Бинев".

Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка (1882-1946).
Била е учителка в Бяла Слатина, Разград, Бургас, София. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943). Съоснователка и  член на Българския женски съюз, председател на женската секция при Славянското дружество. Превежда от сърбохърватски език. Автор на разкази, повести, романи, произведения за деца : "В мечти" (разкази, 1925), "Жетвен ден" (стихове, 1928), "Отхвърлените" (роман, 1930), "Кръст за храброст" (повест, 1931), "Родна стряха" (разкази за деца, 1933), "Бояна воевода" (повест за деца, 1934), "Княгиня Мара" (повест за деца, 1934), "Под облачно небе" (разкази, 1934), "Ние в дълбокия тил" (роман, 1937) и др.

Вячеслав Карпински, съветски политик и публицист (1880-1965).
 
Мариета Шагинян, съветска писателка (1888-1982).
Авторка е на над 70 книги с поезия, проза, публицистика и литературознание, сред които романа "Хидроцентрала" (1930-1931), тетралогията "Семейство Улянови".

акад. Иван Виноградов, съветски математик (1891-1983).
Създател на нови методи в аналитичната теория на числата. Герой на социалистическия труд (1945).

Стоян Венев, български художник (1904-1989).
Работи в областта на карикатурата, живописта и графиката. Член-основател на Дружеството на новите художници (1931). Сътрудничи с карикатури на почти всички периодични издания - "Червен смях", "Звънар", "Див дядо", "Ехо", "Жупел" и др. Постоянен сътрудник на в. "Стършел". Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). Почетен гражданин на Кюстендил (1965).

Поликарп Куш, американски физик (1911-1993).
Носител на половината Нобелова награда за физика за 1955 г. за точното определяне на магнитния момент на електрона. Другата половина от наградата получава американския физик Уилис Лемб за откритието на фината структура на водородния спектър.

акад. Христо Христов, български ядрен физик (1915-1990).
От 1942 г. е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски",  ръководител на Катедрата по атомна физика към факултета (1958-1967), заместник-декан (1948-1956) и декан (1958-1960) на факултета. Заместник-ректор (1960-1962) и ректор (1972-1974) на СУ "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1952). Основател и директор (1972-1989) на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Заместник-председател на БАН  (1973-1977). Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (1987-1990). Председател на Дружеството на физиците в България (1971-1986). Член на научния съвет на Лабораторията по теоретична физика (1957-1968) и заместник-директор (1986-1970) на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), "Народна република България" първа степен (юни 1975), на съветския орден "Червено знаме на труда" (ноември 1976), на орден "Георги Димитров" (1985).

Николай Труфешев, български художник (1917-2012).
Дългогодишен научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства към Българската академия на науките (БАН). Отговорен секретар на "Енциклопедия на изобразителните изкуства в България". Публикувал е над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Автор е на много книги и монографии. Публикува над 1000 статии, рецензии, студии и критични материали в ежедневния и специализиран печат, както и в сборниците на секция "Градоустройство и архитектура" към БАН. Носител е на Наградата на София (1969) за монографията "Монументалните изкуства и архитектурата в България".

Анкер Йоргенсен, датски политик (1922-2016).
Министър-председател на Дания (5 октомври 1972-19 декември 1973; 13 февруари 1975-10 септември 1982). Председател на Датската социалдемократическа партия (1972-1989).

Борис Крумов, български писател (1923-2015).
Участник в антифашистката съпротива. Редактор на в. "Народна армия" (1950-1953), сп. "Пропагандист и агитатор" (1953-1955), сп. "Септемврийче" (1961-1967). Главен редактор на в. "Антени" (1968-1970). Редактор (от 1972) в издателство "Народна младеж". Автор e на разкази, повести, романи. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1983), на Златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели за 2013 г. (май 2014).

Емил Стефанов, български актьор (1924-2011).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1948-1990) и в театър "Барбуков" (1994-1998). Повече от 15 години работи в детския отдел на Радио София, автор на предавания за рубриката "Патилан и Смехоран". Участва във филмите "Иван Кондарев" (1974), "Изгори, за да светиш" (1976), "На всеки километър" (1969-1971), "Цар Иван Шишман" (1969), "Спомен за близначката" (1976) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1971). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1984).

Нейчо Попов, български актьор и режисьор (1924-1974).
Започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Един от основателите на Държавния сатиричен театър (1957) и актьор в него (1957-1974). Режисьор на постановките "Големанов" (Ст. Л. Костов) и "Римска баня" (Ст. Стратиев). Има десетки участия в хумористичните предавания на Радиотеатъра и редакция "Хумор, сатира и забава" в Българското национално радио, в киното и в естрадата. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1969). Носител на втора награда за режисура за постановката на "Римска баня" от Станислав Стратиев на Петия национален преглед на българската драма и театър (1974, посмъртно). Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2020, посмъртно).

Амадео Карисо, аржентински футболист (вратар) (1926-2020).
Седем пъти е шампион на Аржентина с "Ривър Плейт" (1945, 1947, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957).  Той е първият вратар в Аржентина, който играе с ръкавици, след като вижда, че в Европа използват такива. През 2011 г. Сенатът (горна камара) на Парламента гласува 12 юни да бъде "Ден на аржентинския вратар" в чест на Амадео Карисо. Обявен за вратар номер 1 на Южна Америка от Международната федерация по футболна история и статистика.

Зилур Рахман (ист. име Мохамад Зилур Рахман), бангладешки политик (1929-2013).
Министър на местното самоуправление, развитието на селскостопанските райони и кооперативите (23 юни 1996-1 октомври 2001). Президент на Бангладеш (12 февруари 2009-14 март 2013).

Лев Яшин, съветски футболист (вратар) (1929-1990).
Играл е за "Динамо" Москва (1950-1970). Има 326 мача (22 сезона) в шампионатите на СССР. Шампион на СССР (1954, 1955, 1957, 1959, 1963) . Носител на Купата на СССР (1953, 1967, 1970). Той е вписван в списъка на 33-имата най-добри играчи за сезона 14 пъти - рекорд за съветския футбол. Най-добър вратар на СССР (награда на сп. „Огоньок“) за 1960 г., 1963 г. и 1966 г. За националния отбор на СССР е изиграл 74 мача в 14 последователни сезона, като играе до 38-годишната си възраст. Олимпийски шампион през 1956 г. Носител на Купата на Европа (1960) г. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1963 г. Последният си мач играе на 27 май 1971 г. на 41-годишна възраст. Носител на Олимпийския орден на Международния олимпийски комитет за заслуги в развитието на олимпийското движение (1986), на Златен орден на ФИФА "За заслуги към футбола" (1988). Началник на "Динамо" Москва (1971-1975). Заместник-началник на Отдела за футбол и хокей на "Динамо" (1975-1976). Заместник-началник на Управлението по футбол на Спорткомитета на СССР (1976-1984). Старши треньор на "Динамо" по възпитателната работа (1985-1990). Заместник-председател на Федерацията по футбол на СССР (1981-1989).

Илдералдо Луис Белини, бразилски футболист и треньор (1930-2014).
Той е първият бразилски футболист, вдигнал световната купа по футбол като капитан на националния отбор през 1958 г. На финала на Шестото световно първенство по футбол (8-29 юни 1958) Бразилия побеждава домакина Швеция с 5:2. С националния отбор по футбол Илдералдо Луис Белини печели златен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили.

Кени Роджърс, американски кънтри певец и музикант (1938-2020).
След като започва кариерата си през 50-те години на 20-и век с джаз група, той става солов изпълнител през 70-те години. Пробив прави с песента Lucille през 1977 г. Има издадени 65 албума. Сред най-известните му песни са The Gambler и Islands in the Stream от 1983 г. в дует с Доли Партън. Носител е на три награди "Грами" (1977, 1979, 1988). Въведен е в Залата на славата на кънтри музиката през 2013 г. 

/АЯ/КГ