site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 март в историята

19 март 2024 г., вторник, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Хрисант и Дария.

По света се отбелязва:

Световният ден на социалната работа. Отбелязва се от 2007 г. през третия вторник на март по инициатива на Международната федерация на социалните работници в знак на признателност към социалните работници за приноса им за благото на световната общност. Мотото на деня за 2024 г. е "Добрият живот: споделено бъдеще за промяна."

На този ден в България:

1895 - В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). По време на конгреса, който завършва на 28 март 1895 г., е учреден  Македонски комитет, който си поставя за цел "придобиване на населенията в Македония и Одринско на политическа автономия, приложена и гарантирана от "Великите сили". За първи председател е избран Трайко Китанчев. На втория си конгрес през същата година комитетът се преименува на Върховен македонски комитет (ВМК), с председател ген. Данаил Николаев, а от  седмия конгрес (30 юли-5 август 1900) носи името Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Съществува до 1905 г.

1911 - В България официално се въвеждат еталони в метричната система. Със Закона за мерките и теглилките (1888) в България се въвежда задължителна метрична система. С приетия на 8 февруари 1910 г. от 24-ото Обикновено народно събрание втори Закон за мерките и теглилките се потвърждава още веднъж задължителния характер на метричната система и се оповестява присъединяването на България към Конвенцията за метъра. На 22 февруари 1911 г. чрез Международното бюро за мерки и теглилки (МБМТ) в гр. Севър, Франция, в България са доставени мерки-образци на международния метър и международния килограм. На 27 февруари с. г. е издаден указ за тяхното утвърждаване като еталони и се определя редът на съхраняването им. Еталоните идват в София на 12 септември 1910 г. и официално започват да се прилагат от 19 март 1911 г.

1911 -  Създаденото на 12 октомври 1869 г. в гр. Браила, Румъния, Българско книжовно дружество, се преименува  на  Българска академия на науките с първи председател Иван Гешов.

1945 - Победа на Първа българска армия над хитлеристките войски в битката при р. Драва  по време на Втората световна война (1939-1945). Дравската отбранителна операция започва на 6 март 1945 г. и е част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт за отразяване на немското настъпление в района на езерото Балатон, р. Драва и р. Дунав. В 14-дневните боеве загиват 6850 българи и руснаци. Загубите на немците възлизат на 7500 убити.

1992 - В Хелзинки, Финландия, България подписва Конвенцията за предотвратяване и намаляване на последиците от промишлени аварии. Конвенцията е отворена за подписване на 18 и 19 март 1992 г. в Хелзинки, а след 18 септември 1992 г. - в седалището на ООН в Ню Йорк, САЩ, от държавите членки на Икономическата комисия за Европа, както и от държави, които имат съвещателен статут в Икономическата комисия за Европа и от регионални организации за икономическа интеграция, конституирани от суверенни държави от Икономическата комисия за Европа, към които техните държави-членки са прехвърлили компетентност във връзка с въпросите, регулирани от тази конвенция.

1996 - Учредена е Национална организация "Малки български хора".

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсоритe, с който се създават Национален съвет по наркотичните вещества към Министерски съвет и Междуведомствена комисия за контрол на прекурсорите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

2001 - В София е направена първата копка за строителството на болница „Токуда“, като част от веригата "Токушукай".

2010 - В Никопол министър-председателите на България и Румъния Бойко Борисов и Емил Бок откриват новата фериботна линия по р. Дунав при Никопол-Турну Мъгуреле. На откриването присъстват председателят на парламента Цецка Цачева, министри, депутати, гости и граждани от двете държави. Транспортният комплекс свързва двата бряга по най-близкото разстояние - 800 м, които се изминават за 8-12 минути. Обектът е на стойност 6 200 000 евро и е съфинансиран по Програма ФАР. Съоръжението на българска територия е на площ от 14 000 кв. м, от които 6000 са изградени в реката, а останалите - на сушата. Издигната е брегова стена за  предпазване от наводнения. Главен изпълнител на обекта е "Холдингово дружество Пътища", а строителен надзор - "Пътинвест инженеринг". Проектът е огледален от румънска страна с граничен контролно-пропускателен пункт "Турну Мъгуреле".

2014 - Със 77 526 гласа Старият бряст в центъра на гр. Сливен печели международния конкурс "Европейско дърво на годината 2014". Старият бряст е на около 1100 години от вида Ulmus kampestris /полски бряст/ и е обявен за защитен природен обект. Обиколката му при корена на дървото е над 5,65 метра, а височината му достига 10 метра.

2018 - За първи път в България - от 19 до 21 март в София, се провежда среща на делегатите на Европейския стратегически форум за научно-изследователски инфраструктури. Форумът е стратегически инструмент на Европейската комисия за научно интегриране в Европа и за постигане на международна видимост на европейските проекти.

2021 - В движение е пуснат тунел "Витиня" в посока София, чийто ремонт започва през 2018 г. Тунелът е с нова облицовка, хидроизолация, отводнителна и дренажна система, асфалтова настилка, система за видеонаблюдение, пожароизвестяване, вентилация, светофарна уредба, осветление и система за светлинно водене, с които се осигуряват по-висока безопасност на пътуването. Тунелът е дълъг над 1 км и е в експлоатация от 1984 г.

2023 - На Меча поляна на Витоша се провежда първото издание на "Витоша Freestylerz" - събитие, в което участват фрийстайл скиори и сноубордисти.

На този ден по света:

1911 - В Австро-Унгария, Германия, Дания и Швейцария за първи път е отбелязан Международният ден на жената. На 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ е отбелязан Национален ден на жените в САЩ по повод стачката на жените от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри условия на труд. На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на  международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. Тогава не е установен конкретен ден. Като резултат на инициативата от Копенхаген за първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австро-Унгария, Германия, Дания и Швейцария, в който се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение. От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят започва да се отбелязва на 8 март.

1958 - В Страсбург, Франция, е проведено първото заседание на Европейското парламентарно събрание - единен парламент на Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската икономическа общност, създадено на 1 януари 1958 г. Събранието има 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки и в него се говори на четири езика. С решение на редовната му сесия на 27 - 30 март 1962 г. е преименувано на Европейски парламент.

1999 - При бомбен атентат на Централния пазар във Владикавказ в Северна Осетия са убити 52 души, а 168 души са ранени. Отговорност за атентата поема групата на Хатаб.

2002 - В гр. Шанхай в Китай е открит най-големият азиатски океанариум, разположен на площ от 20 000 кв. м. В него има 155-метров подводен тунел с прозрачни стени, който позволява на туристите да се разхождат "сред рибите" и непосредствено да наблюдават морския живот.

2006 - В Беларус са произведени президентски избори. При избирателна активност от 92,9 процента за досегашния президент Александър Лукашенко гласуват 83 процента от участвалите в изборите, за единния кандидат на опозицията Александър Милинкевич - 6,1 процента.

2007 - При авария в мина "Уляновская" в Кемеровска област в Сибир загиват 102 миньори, 8 души са в неизвестност, а 93-ма са спасени.

2013 - На площад "Свети Петър" пред няколко десетки хиляди миряни е извършена церемония по интронизацията на папа Франциск. Той получава папските атрибути: палиум (бяла вълнена лента с избродирани шест разпятия) и сребърен "пръстен на рибаря", какъвто се изработва за всеки папа.

2019 - В Казахстан след тридесет години начело на страната президентът Нурсултан Назарбаев обявява в телевизионно обръщение, че подава оставка от президентския пост. Той не посочва конкретна причина за решението си. Нурсултан Назарбаев оглавява страната от 24 април 1990 г.

2021 - Вицепрезидентката на Танзания Самия Сулуху Хасан встъпва в длъжност като президент и става първата жена президент на африканската страна. Тя заема поста след смъртта на президента Джон Магуфули на 17 март 2021 г. Самия Сулуху Хасан е и първият президент на Танзания, роден на архипелага Занзибар.

2022 - Папа Франциск обявява нови правила за централната администрация на Ватикана, т.е. Курията, според които всеки кръстен католик, вкл. жена, има правото да оглавява всеки отдел във Ватикана. Досега повечето департаменти във Ватикана са се ръководели от мъже, обикновено кардинали. Новите правила за бюрокрацията в Свети престол Praedicate Evangelium (Проповядване на евангелието) заменят предишните, въведени през 1988 г. от папа Йоан Павел II под името "Pastor Bonus" (Добрият пастир).

2023 - Конституционният съд на Кувейт обявява за невалидни парламентарните избори на 29 септември 2022 г. и се произнася за възстановяване на Националното събрание от 2020 г. Решението е мотивирано с нередности, допуснати при разпускането на предходния парламент.

Родени на този ден българи:

Йорданка Филаретова, общественичка и просветителка (1843-1915).  
По нейна инициатива са основани женското дружество "Майка" и неделно училище за ограмотяване на възрастни жени в София (1869). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) домът й е превърнат в болница. Участвала е в Сръбско-българската война (1885) като милосърдна сестра. Йорданка Филаретова е първата жена, наградена със знака на Българския червен кръст - "Голям червен кръст", учреден от княз Александър Батенберг. След освобождението на България от османско иго (1878) основава благотворително дружество "Всях скорбящих радост" (1909), открива приют за старци (1911), завещава имотите си на църквата "Св. Крал" (дн. "Св. Неделя") в София. Погребана е в двора на църквата "Покров Богородичен" в София, построена през 1929 г. с нейни дарения. От 2000 г. Медицинският колеж към Медицинския университет в София носи нейното име.

Петър Славински (ист. име Петър Атанасов Чолаков), писател и драматург (1909-1993).
Редактор на сп. "Сердика" (1940-1943). Главен секретар на Столична община (1941-1944). Кмет на София (9 септември-21 септември 1944). Председател на Клуба на културните дейци и главен секретар на Българско-унгарското дружество (1946-1951). Директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1953-1954). Автор е на романи, новели, очерци и публицистика. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979).

Димитър Чавдаров-Челкаш (ист. име Димитър Василев Коцев), писател хуморист и сатирик (1912-1972).
Работил е като книговодител в банка (1932-1934), чиновник в Дирекцията на статистиката (1934-1944). Един от основателите на литературния кръжок "Христо Смирненски" (1935-1941). Основател и главен редактор на в. "Стършел" (15 февруари 1946-9 март 1961). Участва в Отечествената война като военен писател-доброволец - редактира в. "Часовой", хумористично приложение на в. "Щурмовак". Член на сценарната комисия при Студията за игрални филми (1961-1963). Бил е на дипломатическа работа в Рим, Италия  (1963-1968). Автор на разкази и фейлетони, на комедии и пътеписи. Носител на орден "9 септември 1944" втора степен (1952, 1959), на орден "Народна република България" първа степен по случай 60-ата годишнина от рождението му и за литературната му и обществена дейност (април 1972), литературната награда на в. "Стършел" за 1972 г. за заслугите му в развитието на хумора и сатирата в България (посмъртно, м. март 1973). Лауреат на Димитровска награда (14 май 1950), удостоен със званието "Заслужил деец на културата" (май 1965).

Тодор Козаров (Тошко Козаров), цирков артист (1926-2003).
Стъпва на манежа на 4-годишна възраст и израства под купола на цирк "Добрич". Представя се в много циркови жанрове, но най-голям успех има в клоунадата. Участвал е в създаването на първия български тематичен цирков спектакъл. Носител на 12 международни отличия, между които бронзов медал от Първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша (1956), Златен медал от Световния фестивал на младежта и студентите в Москва, СССР (1957), първа награда от Първия фестивал на евроцирковия хумор в София (1965), втора награда "Сребърната маска на Грок" от Световния фестивал на клоунадата в Кампионе, Италия (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986), на Наградата за цялостна творческа дейност и принос в българското цирково изкуство (април 1997).

Илия Аргиров (Илия Аргиров Николов), народен певец (1932-2012).
От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионалната сцена. Участва в Ансамбъла на трудовите войски  и в ансамбъл "Гоце Делчев" в София. От 1959 г. е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" в Благоевград. Репертоарът му обхваща около 250 народни песни от различни краища на България. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (август 1974).

Иван Вукадинов, художник (1932).     
Работи в областта на портрета, пейзажа и натюрморта. Участвал е в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. Има самостоятелна изложби в София през 1975 г. и четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето през 70-те години на миналия век, които го правят известен и търсен сред италианските колекционери художник. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич, Кърджали, Бургас, Смолян. През 2023 г. картината на Иван Вукадинов "В памет на героите (Чили)" е сред 10 шедьовъра емблематични за развитието на съвременното изкуство и за самите автори, избрани да останат за постоянно в колекцията на Ватикана.

Иван Куртев, политик (1936-2008).
Председател на Социалдемократическата партия (август 1991-30 януари 2000). Главен секретар на Съюза на демократичните сили (СДС) (20 септември 1992-29 декември 1994). Председател на Контролния съвет на СДС (28 март 2000- 26 март 2002). Бил е член на Националния вътрешнопартиен арбитраж на партия "Демократи за силна България" (2004-5 май 2008). Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Заместник-председател на 37-ото и 38-ото Народно събрание (12 януари 1995 -19 април 2001).

Иван Вутов, футболист и треньор (1944).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Миньор" (Перник), "Берое" (Стара Загора), "Левски" (София)  и "Черноморец" (Бургас). Бил е треньор на "Нефтохимик", "Берое", "Черноморец", "Розова долина" (Казанлък), "Чирпан", "Pogona" (Смолян), "Миньор" (Раднево),"Левски", "Олимпик" (Тунис), "Сову клуб дьо Бахам" (Камерун), "Ал Талея" (Оман), "Клуб Сур" (Оман), "Сантос" (Буркина Фасо), "Ботев" (Гълъбово), "Верея" (Стара Загора). Национален селекционер на мъжкия национален отбор на Буркина Фасо (1996-1997).

проф. Огнян Герджиков, юрист и политик (1946).
В продължение на 42 години е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", първи заместник-декан на факултета и заместник-ректор на университета (1993-1994). Председател на фондация "Св. Климент Охридски" (1996-2000). Ръководител на Катедрата по гражданско-правните науки при Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1993-1997; 2000-2001). Председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-4 февруари 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Председател на Българското юридическо дружество (2010-2017). Министър-председател на България(27 януари-4 май 2017). Председател на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание (3 октомври 2017-21 декември 2018). Бил е председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара. Автор е на монографии и десетки статии в областта на търговското право, на автобиографичната книга "Аз не бях политик" (2015) и на книги за деца. Носител на най-високото църковно отличие на Българската православна църква - орден "Св. Цар Борис Кръстител" първа степен (10 май 2003), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България и по повод 60 години от рождението му (16 март 2006), на Гран При за изключителен принос в правото за 2015 година от годишните награди за правосъдие "Темида - цената на истината" на Балканска медийна асоциация и Софийска адвокатска колегия (26 февруари 2016).

Лика Янко (ист. име Евангелия Грабова), българска художничка (1948-2001).
Работи в областта на живописта. На 15-годишна възраст започва да учи в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров, но не завършва. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, след като картините й са свалени. Години наред рисува, без да излага своите картини. През 1981 г., четиринадесет години по-късно, след покана лично от Людмила Живкова Лика Янко отново излага свои платна пред публика. За 55 години професионален път има реализирани 7 изложби. Над 500 картини на Лика Янко са собственост на колекционери на повече от 20 страна. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, като приживе подарява свои 82 картини на Софийската градска художествена галерия. От 22 октомври 2021 г. централната алея в градския парк на Белш, Албания, носи нейното име.

проф. Иво Драганов (Иван Драганов), журналист, сценарист и медиен експерт (1951).
Преподавател в Нов български университет (октомври 1991-декември 1996) и в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1996-2004). Заместник-директор на Българска национална филмотека (януари-юли 1992). Програмен директор на "Канал 1" на Българската национална телевизия (май 1993-август 1995), директор на телевизия "Европа" (2002), генерален мениджър на телевизия ВВТ (2009). Секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1997-2002). Член (2008-2009) и председател (2010-2011) на Държавната комисия за отпускане на субсидии за документално кино. Автор е на над 500 статии за киното и телевизията, на сценарии за документални филми и радиопиеси, на книгите "Oсобености на телевизионния мениджмънт" (2011) и "Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст" (2012). Носител на Годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).

Люба Кулезич, кинокритик и журналист (1956).
Автор и политически наблюдател във в. "Седем", в. "Монитор", в. "Класа". Била е главен редактор на в. "Класа" и в. "Гласове". Работила е като автор и съавтор на документални филми, на предавания по Българската национална телевизия, автор и водещ на предавания в  TV7  и Нова телевизия (2013-2015), автор и водещ на предаване в телевизия "BIT" (2017) и от м. ноември 2018 г. в телевизия "Евроком".

Иван Златарев, спортен журналист (1960-2018).
Завършва Висшия институт по физкултура (дн. Национална спортна академия "Васил Левски") със специалност плуване и треньор по плувни спортове. Работил е като треньор по плуване в спортен клуб "Левски" и като преподавател в Софийския университет "Климент Охридски". Журналистическата си кариера започва в сп. "Треньорска мисъл". Работил е във в. "Народен спорт", в. "7 дни спорт", в. "Планета спорт", в. "Дума", в. "Земя" и др. От 2008 г. е в продължение на 10 години работи във в. "Монитор". Автор е на статии, очерци, коментари, репортажи, отразявал е световни, европейски първенства и зимни олимпийски игри.

На този ден са родени и:

Жорж дьо ла Тур, френски художник (1593-1652).

Дейвид Ливингстън, британски пътешественик, мисионер и изследовател на Централна Африка (1813-1873).
Известен е с експедициите си в Африка. Той е първият европеец, който заедно с африканци, прекосява  пустинята Калахари и изследва езерото Нгами. По време на експедиция в търсене на по-удобен път към океана на 16 ноември 1855 г. достига до водопад с височина около 1000 м, който африканците наричали "Моси-оа-туня ("Гърмящ дим"). Ливингстън нарекъл водопада на името на английската кралица - Виктория.

Петар Прерадович, хърватски писател (1818-1872).
Участвал е във войната за обединение на Италия (1847). Автор е на драмите "Марко Кралевити" и "Владимир и Косара", на патриотични стихове, любовна лирика и др.

Макс Регер, немски композитор, диригент и педагог (1873-1916).

Норман Хауърт (сър Уолтър Норман Хауърт), британски химик (1883-1950).
През 1928 г. започва да изследва подобното на въглехидратите вещество, открито от американски биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди  в някои растения, което има антискорбутно действие. Той установява структурата (1932) на веществото, наречено от него аскорбинова киселина (витамин С) и го синтезира (1933). Носител на Нобелова награда за химия за 1937 г. за изследванията му върху въглехидратите и витамин C. Другата половина от наградата е присъдена на швейцарския химик Паул Карер за изследванията му върху каротеноидите, флавините и витамините А и Б 2.

ген. Джеймс ван Флийт, американски военен деец (1892-1992).
Участник в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), в Корейската война (1950-1953) и в Гръцката гражданска война (1946-1949). Разработената от него стратегия в дебаркирането на съюзниците в Нормандия и в битката при Ардените, продължава да се изучава във военните училища.

Хосе Мария Веласко Ибара, еквадорски политик (1893-1979).
Президент на Еквадор (1 септември 1934-21 август 1935; 1 май 1944-23 август 1947; 1 септември 1952-1 септември 1956; 1 септември 1960-7 ноември 1961; 1 септември 1960-22 юни 1970). През юни 1970 г. с помощта на армията отменя конституцията, разпуска Националното събрание и установява диктаторски режим. На 16 февруари 1972 г. е свален чрез военен преврат от командващия сухопътните сили на Еквадор бриг. ген. Гилермо Родригес Лара.

Фредерик Жолио-Кюри, френски учен физик и общественик (1900-1958).
Първи върховен комисар в Комисариата по атомна енергия (1946-1950), който ръководи екипа по създаването на първия френски ядрен реактор. Първи председател на Световния съвет на мира (1950). Заедно със съпругата си Ирен Кюри е носител на Нобелова награда за химия за 1935 г. за получаването на нови радиоактивни елементи.

Мансур Музафаров, съветски композитор и фолклорист (1902-1966).
Народен артист на Татарската ССР (1964).

Адолф Айхман, немски офицер, нацистки военнопрестъпник (1906-1962).
Един от главните организатори на Холокоста по време на Втората световна война (1939-1945). След войната се укрива в Германия (1945-1950) и Аржентина (1950-1960), където е заловен на 11 май 1960 г. от израелското разузнаване и депортиран в Израел. На 11 април 1961 г. в Тел Авив започва съдебен процес срещу него, приключил на 15 декември 1961 г. с обявяването на смъртна присъда по обвинение във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Екзекутиран е на 31 май 1962 г. в затвор край Тел Авив, Израел.

Рудолф Хиден, австрийски футболист и треньор (1909-1973).

Дину Липати, румънски пианист и композитор (1917-1950).

Лев Кулиджанов, руски режисьор (1924-2002).
Режисьор е на филмите  Домът, в който живея (1957), "Бащин дом" (1959), "Когато дърветата бяха големи" (1961),"Синята тетрадка" (1963), "Престъпление и наказание" (1969), сериалът "Младите години на Карл Маркс" (1979),  "Незабравки" (1994) и др. Народен артист на СССР (1976), Герой на социалистическият труд (1984). Носител на  орден "За заслуги пред Отечеството III степен" (1999). Удостоен с Наградата на президента на Руската федерация "За изключителен принос в развитието на руското кино" (1999).

Валерио Дзурлини, италиански режисьор (1926-1982).
Режисьор е на филмите "Бурни години" (1959), "Момичето с куфара" (1961), "Семейна хроника" (1962), "Първата спокойна нощ" (1972), "Татарска пустиня" (1976) и др.

Урсула Андрес, швейцарска актриса (1936).
Участвала е във филмите "Доктор Но" (1962), "Купон в Акапулко" (1963), "Тексаската четворка" (1963), "Десетата жертва" (1965), "Тя" (1965), "Казино роял" (1967), "Червено слънце" (1971), "Сафари експрес" (1976), "Сблъсъкът на титаните" (1981) и др. Носител на Златен глобус за изгряваща звезда (1964) за ролята си в първия филм от поредицата за британския таен агент Джеймс Бонд - "Доктор Но" (1962).

Марио Молина, мексикански химик (1943-2020).
Научните разработки на Марио Молина служат за основа на разработването на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, влязъл в сила на 1 януари 1989 г. Носител на Нобелова награда за химия за 1995 г. заедно с Франк Шърууд Роуланд от САЩ и Пол Круцен от Нидерландия за изследвания за вредата на фреоните върху озоновия слой.

Валерий Леонтиев, руски естраден певец (1949).
Народен артист на Русия (1996).

Брус Уилис, американски актьор (1955).
Участвал е във филмите "Присъдата" (1982), "Съдружници по неволя" (1985-1989), "Умирай трудно" (1988), "Виж кой говори" (1989), "Умирай трудно 2" (1990), "Виж кой говори пак" (1990), "Кладата на суетата" (1990), "Хъдсън Хоук" (1991), "Били Батгейт" (1991), "Криминале" (1994), "Умирай трудно 3" (1995), "Последният оцелял" (1996), "Петият елемент" (1997), "Чакала" (1997), "Код Меркурий" (1998), "Армагедон" (1998), "Закуска за шампиони" (1999), "Шесто чувство" (1999), "Девет ярда" (2000) (и продуцент), "Хлапето" (2000), "Неуязвимият" (2000), "Ангелите на Чарли: Газ до дупка" (2003), "Десет ярда" (2004), "Бандата на Оушън 2" (2004), "Град на греха" (2005), "Умирай трудно 4" (2007) (и продуцент), "Непобедимите" (2010), "Непобедимите 2" (2012), "Умирай трудно: Денят настъпи" (2013) и др.

Алесандро Неста, италиански футболист (1976).

Иван Любичич, хърватски тенисист (1979).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция (на двойки заедно с Марио Анчич).

Коло Туре, футболист от Кот Д'Ивоар (1981).

Александър Кокорин, руски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Йоханес Фабрициус, немски астроном (1587-1616).
Заедно с баща си Давид Фабрициус откриват слънчевите петна (1611).

Рене-Робер Кавелие дьо ла Сал, френски предприемач и изследовател (1643-1687).
Изследва областите Охайо, Онтарио и Илинойс в Северна Америка (1669-1680). През 1681 г. ръководи експедиция по долното течение на р. Мисисипи. На 9 април 1682 г. обявява територията за владение на френския крал Луи XIV и я нарича в негова чест Луизиана. Изследва и териториите на Тексас (1684-1687). Убит е на 19 март 1687.

Елиас Льонрот, финландски филолог, фолклорист и лекар (1802-1884).
Автор е на националния епос "Калевала" (1835-1849), създаден по материали, събрани и обработени от него.

Юзеф Крашевски, полски писател (1812-1887).
Творчеството му включва около 600 тома романи и повести, поетични и драматични произведения, трудове по история, етнография, фолклористика, пътеписи, публицистични и литературно-критически статии. Автор е на теоретични трудове по литература - "Литературни студии" (1842), "Нови литературни студии" (1843), "Беседи за литературата и изкуството", на книгите "Графиня Козел" (1873), „Брюл” (1874), „Старинно предание” (1876). Други негови романи са: „Уляна” (1842), „Вълшебният фенер” (1844), „Остап Бондарчук” (1847), „Колиба край селото” (1854), „Из седемгодишната война” (1875), „Маслав” (1877), „Болеславци” (1877), „Ян Собески” (1888), „За саксонците” (1889).

Владимир Барановски, руски изобретател и конструктор (1846-1879).

Василий Суриков, руски художник (1848-1916).
Представител на передвижниците. Сред картините му са "Пирът на Валтасар" (1874), "Степан Разин" (1907) и др.

Артър Джеймс Балфур, британски политик (1848-1930).
Лидер на Камарата на общините (1891-1892, 1895-1905). Първи лорд на Държавното съкровище (1891-1892, 1895-1905). Лорд-пазител на печата (1902-1903). Министър-председател на Великобритания (11 юли 1902-5 декември 1905). Министър на външните работи на Великобритания (10 декември 1916-23 октомври 1919). Лорд-председател на Тайния съвет (1919-1922). На 2 ноември 1917 г. в качеството си на министър на външните работи на Великобритания той изпраща писмо до водача на еврейската общност във Великобритания барон Лайънъл Уолтър Ротшилд, в което изразява подкрепата на Великобритания за създаването на еврейска държава в Палестина - т. нар. Декларация на Балфур.

Пьотр Шмит, руски офицер (1867-1906).
Ръководител на Севастополското въстание от 1905 г.

Димитър Хаджигеоргиев, български композитор, диригент, издател и педагог (1873-1932).
Един от основателите на музикалното дружество "Кавал" (1903), при което дирижира оркестър. Гимназиален учител по музика в София (1902-1912). Участва в изграждането на Българския музикален съюз и на Българската оперна дружба, един от основателите на Частното музикално училище (1904). Пръв диригент на Държавното музикално училище (1912-1918) и на Държавната музикална академия (1921-1931). Редактор и издател на "Музикален вестник" (1904-1910, 1921-1928) и на в. "Музика и музиканти". Автор на Юбилейна кантата на царя Освободител (1901, спечелила първа награда на конкурса за кантата  по случай откриването на паметника на цар Освободител в София). Пише хорови детски и училищни песни, оперетата "На пробуждане" (1910), операта "Тахирбеговица" (1911). Съставя сборници с песни. Автор е на "История на музиката" (1922) и на други учебни помагала  по музика.

Едгар Бъроуз, американски писател (1875-1950).
Автор е на поредицата от романи с главен герой Тарзан, сред които са "Страшният Тарзан" (1921), "Завръщането на Тарзан" (1913), "Тарзан и хората-мравки" (1924), "Тарзан - герой на джунглите" (1927), "Тарзан и златният лъв" (1933) и др.

Константин Мутафов, български актьор и писател (1879-1946). 
Играл е в трупата на театър "Сълза и смях" (1900-1902). Няколко години е артистичен секретар и библиотекар на Народния театър "Иван Вазов". От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София. Редактор на сп. "Съвременна илюстрация" (1910-1921). Сътрудничи на списанията "Библиотека", "Художник", "Българска сбирка", "Златорог", "Родна реч", "Литературен глас", "Българска мисъл" и др. Превежда от италиански, френски и руски над 30 драми, романи, повести и разкази. Автор е на драмите "Над живота" (1906), "Иуда" (1914), "Дядо Климе" (драматичен епизод, 1917), "Пленникът от Трикери" (1918), трагедията "Омуртаг хан" (1924), комедията "Юбилеят на Калистена" (1927), пиесите "Детски театър" (1929), "Бисерка" (1930), "Убитата лисица" (1933), романът "Невяста неневестная" (1936), сборникът с разкази "Прости души" (1938) и др.

Норман Хауърт (сър Уолтър Норман Хауърт), британски химик (1883-1950).
През 1928 г. започва да изследва подобното на въглехидратите вещество, открито от американски биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди  в някои растения, което има антискорбутно действие. Той установява структурата (1932) на веществото, наречено от него аскорбинова киселина (витамин С) и го синтезира (1933). Носител на Нобелова награда за химия за 1937 г. за изследванията му върху въглехидратите и витамин C. Другата половина от наградата е присъдена на швейцарския химик Паул Карер за изследванията му върху каротеноидите, флавините и витамините А и Б 2.

Луи дьо Бройл, френски физик (1892-1987).
Носител на Нобелова награда за физика за 1929 г. за неговото откритие на вълновата природа на електроните.

Георги Георгиев (Георги Константинов Георгиев), български актьор (1899-1967).
От 1919 г. до 1943 г. е играл в театър "Ренесанс" в София и в театрите във Варна, Плевен, Бургас, Пловдив, Скопие и др. Актьор в театъра в Русе (1943-1966).

Артър Кларк, британски писател (1917-2008).
Автор е на повече от 100 книги с научнофантастични романи и  разкази, сред които "Амбразура" (1946), "Одисея в Космоса" (1968), "Среща с Рама" (1973), "Фонтаните на Рая" (1979) и др. Удостоен с рицарско звание (1998).

Ричард Марнър (ист. име Александър Молчанов), британски актьор от руски произход (1921-2004).
Изиграл е ролята на полковник Фон Щром в сериала "Ало, ало". Участвал е също във филмите "Африканската кралица" (1951), "Операция Арбалет" (1965), "Мълчаливият" (1973), "Всички страхове" (2002) и др.

Пол Скофийлд, британски актьор (1922-2008).
Участвал е във филмите "Човек за всички времена" (1966), "Хенри Пети" (1989), "Хамлет" (1990), "Телевизионно състезание" (1994) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър актьор за ролята му във филма "Човек на всички времена" (1966).

Марлен Хуциев, руски режисьор (1925-2019).
Режисьор е на филмите "Пролет на улица "Заречная" (1956), "Заставата на Илич" (1964), "Юлски дъжд" (1966), "Послесловие" (1983) и др. Народен артист на СССР (1986).

Климент Цачев, български писател и драматург (1925-1996).
Редактор в Радио София (1949-1950), във в. "Народна младеж" (1950-1951), във в. "Литературен фронт" (1953-1954), във в. "Труд" (1956), в сп. "Наша родина" (1958-1959), в сп. "Пламък" (1965-1967), във в. "Народна култура" (1968), "Профиздат" (1973). Бил е завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък" и специален кореспондент на в. "Народна младеж" и в. "Литературен фронт" в Русе (1956-1958). Драматург на Плевенския театър (1963) и на Театър "София" (1969-1970). Автор е на стихосбирки, разкази, романи, повести и сборници с новели. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).

проф. Васил Арнаудов, български хоров диригент (1933-1991).
Диригент на смесения хор "Родина" в Русе (1963-1991) и на дамски софийски камерен хор "Любомир Пипков" (1967-1991), който след смъртта му приема неговото име. През 1988 г. с хор "Родина" проф. Васил Арнаудов постига най-голямото признание за българското хорово изкуство Ц 5 първи награди и титлата "Хор на света" в Ланголен, Великобритания. Декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория /дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"/ (1976-1979) и заместник-ректор (1979-1983). Един от инициаторите за възстановяването на Българския хоров съюз и негов пръв председател (23 февруари 1990-19 март 1991). Удостоен със званията "Заслужил артист" (1971) и "Народен артист". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на наградата на София за изкуство и литература, на почетния знак "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, на наградата "Русе" за изкуство и култура (пръв носител, 1985), на наградата на Ямбол за музика (пръв носител).  Васил Арнаудов е и първият носител на наградата "Музикант на годината" на България в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио. Почетен гражданин на Силистра, Почетен гражданин на Видин, Почетен гражданин на Русе (1983), Почетен гражданин на Ямбол и Почетен гражданин на град Аргостоли, Гърция.

Еремей Парнов, съветски писател, публицист и кинодраматург (1935-2009).
Автор е на научно-фантастични произведения и криминални романи, сред които трилогията за инспектор Люсин "Раклата на Мария Медичи", "Третото око на Шива", "Камъкът от Александрия", "Малтийският жезъл", на историческите романи "Бронзовата усмивка", "Тайният затворник" и др. Той е автор и на "Тронът на Луцифер" - първата книга от руски автор, изследваща подробно окултизма и тайните общества.

доц. Игор Дамянов, български историк и политик (1953-2019).
Повече от 40 години е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Първи заместник-ректор на УНСС (1999-2 септември 2001). Бил е заместник-декан (1996-1999) и декан на факултета "Международна икономика и политика" в университета. Заместник-министър на образованието и науката (3 септември 2001-17 юли 2003) и министър на образованието и науката (17 юли 2003-16 август 2005). Автор на монографии, студии, статии и учебници в областта на българската, балканската и новата обща история.

/КГ/АЯ